PRESS.dir.bg I 26.04.2012

В третото издание на BAPRA Bright Awards All Channels Communication Group стана „Агенция на годината”, а за „Комуникационна кампания на годината” беше избрана „Аз съм с теб” на „От-до консулт” 

На официална церемония вчера вечерта браншовата асоциация на PR бизнеса – БАПРА, връчи третите награди за най-успешни комуникационни кампании и агенция в България. 17 от най-изявените международни специалисти оцениха участниците в конкурса BAPRA Bright Awards 2012. Председател на журито бе Пол Холмс, основател на The Holmes Report и най-влиятелният анализатор на PR пазари в света.

„Кампаниите тази година са на много високо ниво. Българският PR бизнес се развива изключително динамично”, сподели впечатленията си Пол Холмс, който за трета поредна година е начело на журито на BAPRA Bright Awards. „Българските агенции демонстрират истинско развитие не само в оригиналността на идеите. Днес те са по-практични от всякога. Решенията им са изцяло обвързани с резултатите и всеки аспект от комуникацията е внимателно обмислен така, че да работи за постигането на максимални резултати с ограничен бюджет”, допълни той.

Отличените с награди BAPRA Bright Awards 2012 в 6-те конкурсни категории са, както следва:

„Агенция на годината” – All Channels Communication Group;
„Комуникационна кампания на годината” – „Аз съм с теб” – „От-до консулт” за Roche България;
„Кампания за устойчиво развитие” – „Живей активно!” на APRA Porter Novelli за Nestle България;
„Специално събитие” – „Откриване на първия офис на Discovery Networks в България” на All Channels Communication Group за Discovery Networks;
„Иновативна кампания” – „Планета. Хора. Парти” на United Partners за Heineken;
„Кампания, реализирана от вътрешен PR отдел” – „VIVACOM Избори 2011” на VIVACOM.

„Кампаниите и агенциите, които бяха наградени, са тези, които помагат на българския бизнес да бъде по-успешен и по-етичен“, коментира Александър Дурчев, председател на БАПРА. „BAPRA Bright Awards има за цел да популяризира именно етичните практики, които едновременно с това са и ефективни и смели. Международното жури на конкурса дава възможност да получим такава обективна оценка, която да ни окуражи, че българската PR професия е на верния коловоз.“

Останалите отличени агенции и компании в третото издание на BAPRA Bright Awards 2012 са:
„Агенция на годината” – второ място за APRA Porter Novelli и трето – за United Partners.
„Комуникационна кампания на годината”: второ място – „Живей активно” на APRA Porter Novelli; трето място за “SoulHunters” на Saatchi & Saatchi/ Publicis Marc Group;
„Кампания за устойчиво развитие”: второ място – „Виж нещата отвътре” на PR Net; трето място делят Symmetric Communication, All Channels Group с проекта на SOS Детски селища и Publicis Marc Group с „Освободи интернет”.
„Специално събитие”: второ място за Publicis Marc Group с „Ариана аматьорска лига 2011”; трето – за APRA Porter Novelli с „Finlandia Design Show”.
„Иновативна кампания”: второ място за кампанията на reforma “Quiz 365”, трето – за APRA Porter Novelli за „Уникален дизайн за уникална емоция”.
„Кампания, реализирана от вътрешен PR отдел”: второ място за Българска национална телевизия и „Малкото голямо четене”, трето – за Еврофутбол с „Печелиш и помагаш”.

Допълнителна информация за BAPRA Bright Awards 2012 може да откриете на www.bapra.bg.

Повече за БАПРА:

Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) е създадена през 2001 г. като представител на най-авторитетните компании за комуникационни услуги на пазара в България. За изминалите 11 години БАПРА допринася за повишаването на етичните стандарти и професионализма в сферата. Всички компании, които членуват в асоциацията, приемат Етичния кодекс, гарантират прозрачна и почтена дейност, висок професионализъм и лоялно отношение, както към клиентите, така и към своите колеги. Повече информация за асоциацията можете да намерите на www.bapra.bg

За Контакти:

Юлия Златанова

02/434 03 81, 0879 163 251 

Оригинална публикация

bapra.bg I 25.04.2012

Водещ: А сега ще поговорим за нещо изключително важно. Нещо, което вълнува всички ни, всички ние, които работим в Българската национална телевизия. Нашата колега Валя Крушкина е болна от рак и има нужда от нашата и вашата помощ. Вижте повече.
Валя Крушкина: С надеждата, че ще им помогне, за днешния си протест фермерите доведоха дори и агне.
Репортер: Приятели, близки и колеги на журналистката от БНТ Валя Крушкина Ви молят за помощ. Валя страда от тежко онкологично заболяване и спешно се нуждае от средства за лечение в чужбина. Познавате Валя от напористите й интервюта и задълбочени репортажи в областта на икономиката, енергетиката и социалните проблеми. Тя е боец, който никога не се предава. Помогнете й да продължи да търси отговор на въпросите, които Ви вълнуват.
Водещ: Така. Добро утро сега казвам на Милена Цветанска директор в Дирекция „Информация” в Българската национална телевизия. Добро утро, Милена!
Милена Цветанска: Добро утро, Жени!
Водещ: Радвам се да те видя! Кога разбра, че Валя е болна от рак?
Милена Цветанска: Ами, аз бях от първите, които разбрах в редакцията. Ние сме много близки с нея. Ние се познаваме от повече от 20 години и всъщност, аз по-скоро тук съм като неин приятел, отколкото директор на „Информация”. По-късно, така, разбраха и нашите колеги в дирекцията. Това беше наистина една много трудна новина за всички ни. Но като че ли сега всички са се мобилизирали в „По света и у нас”, в БНТ, защото ние вярваме, че можем да й помогнем.
Водещ: Кажи ми в момента как се чувства самата тя?
Милена Цветанска: Ами, тя е много мобилизирана в момента, защото тя е много борбен човек. Аз не знам ти доколко, така, я познаваш по-близко, но понеже аз ти казах, че ние се познаваме от много години, ние сме и състудентки от университета, и аз я познавам много добре. Тя е, така, много силен човек, много борбен и в един такъв труден момент това е страшно важно. И така си говорим и приятелите – че действително сега е момент, в който всички трябва да се мобилизират, защото това е една трудна битка, която обаче не е такава, която не може да бъде с победа на наша страна.
Водещ: Така. И сега, като казваш, че сте състудентки с Валя, че се познавате още от студентските години. Моите спомени за Валя са, когато още преди 12-13 години работих тук и дойдох като стажант-репортер, всъщност Валя беше една от малкото, които ми подаде ръка, която не се отнесе с мен пренебрежително като…
Милена Цветанска: Валя е много отзивчив човек. Тя е много…
Водещ: Изключително точен, готин, усмихнат, отворен човек, който винаги ще ти подаде ръка и ще ти каже – здравей, заповядай, мога ли да ти помогна с нещо.
Милена Цветанска: Да, така е. Аз с това, между другото, си обяснявам и цялата, така, подкрепа, която Валя получи сега и продължава да получав аот колегите от всички медии. Аз, така, използвам тази възможност, за да благодаря на всички. Ти видя какво стана в социалните медии, в сайтовете, по екраните на всичките наши, така, колеги по различните телевизии и вестници, защото те познават Валя. Такава е нашата професия. Тя е някак си на показ. Зрлителите я знаят какво работи, какво прави, с какви теми се занимава. Аз ще кажа за тези, които случайно не знаят. Валя е един от най-добрите ни репортери в „По света и у нас”. Тя се занимава със социални теми преди всичко именно заради тази социална отзивчивост, социална чувствителност, която тя има. И може би от там, откъдето тръгнах, да завърша. Наистина да благодарим на всички колеги, които толкова отзивчиво се отнесоха към нашия зов за подкрепа и подкрепиха, така, желанието ни да помогнем, защото такава е ситуацията, че не можем да се оправим, не можем да се справим в тази ситуация без помощта на хората.
Водещ: Ами, ако искаш, нека да бъдем полезни на тези, които в момента ни гледат и да кажем как можем да помогнем на Валя, от какво Валя има най-много нужда в момента.
Милена Цветанска: Ами виж сега, ние… сега, на този етап, тя трябва да замине за чужбина, за да бъдат направени прегледите й. Така, нейните приятели са избрали, може би и така са й препоръчали лекарите тук, тази болница в Истанбул – “Hopkins”, където имало много добри специалисти и където има шанс за нея, като в началото трябва да бъдат направени там изследвания, за което, доколкото аз разбрах и ми обясниха, трябва като начало около 6-7 000 евро, за да може да замине. Така че, да ти кажа, всяка подкрепа е от значение, защото, знаеш, това са много скъпи лечения и няма да може да се оправим, така, без финансова подкрепа. Такава е ситуацията, че и с държавата и така, с личните финанси на българите, че в такъв труден момент това се оказва много важно.
Водещ: Сега ти казваш 6-7 000 евро. Това наистина е началната сума, но след това вероятно ще трябва в пъти повече за самото лечение.
Милена Цветанска: Но не мога да кажа още колко пари са нужни. Трябва да се види какво трябва да се прави след това. Но ние през цялото време ще информираме и Вас, тук в телевизията, и зрителите на БНТ – тези, които познават нейните репортажи, тези, които я знаят, които не я познават, но могат да помогнат. Ще казваме от какво имаме нужда непрекъснато. Но сме решени да не се отказваме.
Водещ: Важно ли е и времето? Тоест, колкото по-бързо съберем тези пари, толкова по-добре.
Милена Цветанска: Да. Това е много важно. Просто, тук това ми обясниха и най-близките, които непрекъснато се чуват с нея – че въпросът е действително тук тази седмица да се справим, за да може тя веднага да замине. Това е много важно. Заеш, че в тия ситуации всеки ден е важен. Така че трябва да се реагира много бързо.
Водещ: Сега, докато Милена говори, Вие виждате изписани на вашите телевизионни екрани начините, по които може да помогнете за лечението на нашата колега Валя Крушкина. Богата информация може да намерите и на интернет страницата на Българската национална телевизия. И както всъщност Милена каза, не само на страницата на Българската национална телевизия – включително на страниците на пресата, включително в телевизии, които иначе са ни конкурентни, също съобщиха тази новина и призоваха за подкрепа за Валя, за което, разбира се, ние им благодарим.
Милена Цветанска: Да. Аз обаче искам още веднъж, с риск да се повторя, пак да кажа, че Валя наистина заслужава тази подкрепа, защото действително няма случай, в който някой да е бил в необходимост, тя да може да помогне и да не го направи. Тя просто заслужава това.
Водещ: Нека да завършим с този призив. Аз Ви моля от сърце и без да познавате Валя, доверете се на това, което казваме. Изключително свестен, изключително лъчезарен, изключителен човек е Валя Крушкина и заради това тя има нужда от вашата помощ и аз Ви моля да помогнете. Пак казвам, информация за това как може да й помогнете да се преборите с болестта може да намерите на интернет страницата на Българската национална телевизия и навсякъде в медийното пространство.          

в. 168 часа | Елена ЧОПАКОВА, Красимир БОЕВ | 09.03.2012

- Г-н Василев, как започнахте да се занимавате с телевизия?

- Навремето бях в "Ку-Ку" – абсолютно оригинален български телевизионен формат. Нито беше прекопиран, нито купен отнякъде.

- Автор сте на нубийския репортаж.

- Да. Всички си мислят, че сме го направили, за да покажем колко са глупави политиците. Но той показва нещо съвсем друго – нашият страх да не се изложим. Стремежът да говорим за всичко, да сме специалисти по всичко. За невъзможността да си признаваме грешките.
Аз не се срамувам, че не знам нещо,
но някак си в България това е срамно.

- Дали някой сегашен политик ще се върже на номера с Нубия?

- Шансът е 50 на 50. Политиците станаха доста предпазливи, има вече пресцентрове, пиари. Тогава от двама двама се хванаха. Показахме, че говорят автоматично.

- С кого от колегите ви в "Ку-Ку" сте близък и до днес?

- Доста сме заети вече. Но със Зуека се виждахме наскоро. С Курумбашев, като дойде в студиото, нали е политик. Покрай някой юбилей се засичаме с Любо Дилов. То кой ли не е бил в "Ку-Ку" вече, че да не се засичаме – Евгения Атанасова, Милен Цветков.

- Кой е най-големият ви гаф?

- Той дори не беше в мое предаване. Веднъж Зуека ме помоли да му бъда жокер в "Стани богат". Обаче часът, за който се бяхме уговорили, мина, не се обадиха и ние със семейството ми излязохме навън да пазаруваме. Мислех си, че вече са заснели и не са допрели до мене. Обаче те звънят! Аз съм на една много шумна улица и не чувам въпроса добре. А той беше колко крака има заекът, който барон Мюнхаузен гони из Русия. Обаче е толкова шумно, че едвам чувам опциите. Ако човек мисли реално, ще каже – осем. Пет крака са деформация, осем са барок! Номерът е, че заекът тича с четири крака, после се обръща и тича с другите четири. Распе, като го е писал, си го е измислил. А в студиото са се колебали между пет и осем. Публиката казва, че е пет, моето мнение натежава и то за пет. И Зуека приключва играта. Отгоре на всичко един бивш премиер го гледал и казал: "Абе, аз мисля, че са осем, ама на Бойко Василев му вярвам!". Пълен провал! Иначе доста често си патя от усмивката си. С течение на времето разбрах, че българският зрител е доста подозрителен към усмихнатите хора. Както е подозрителен към всичко.

- Гледате ли телевизия? Следите ли конкуренцията?

- Да, гледам. Смятам, че хубава публицистика има и по частните телевизии. Те като цяло се правят добре. Но забелязвам нещо друго – напоследък взе да изчезва качествената публицистика. Притеснен съм, че на екрана ги няма хората, които бяха тук, когато аз започнах – Светла Петрова, Иво Инджев.

- Те обявиха, че са станали жертви на натиск. Вие как бихте реагирали, ако изпаднете в подобна ситуация?

- Не зная за какъв натиск става дума и не бих искал да коментирам. Натискът сега е по-различен от този през 90-те години, тогава той беше много лесен за париране. Сега има нов вид – икономическият. Виждам пряката връзка между собственика на медията и подопечните му журналисти, те са негова функция, виждам икономическите интереси, които са на преден план. Това е и въпрос на съвест, защото въпросът не е в това да намериш най-близкия до тебе собственик на медия.
Обективността е като абсолютната нула – никога не може да бъде постигната
Важна е посоката.

- Ако на вас се случи да ви се обадят и да кажат – покани този, питай го това, как ще реагирате, готов ли сте да напуснете?

- Имал съм такъв случай преди доста години. Тогава поставих условие, което не беше напускане, но опитът беше спрян. Но аз съм и малко привилегирован. Водя "Панорама" от 2000 г., работя тук от 1993 г. -малко от малко все съм се научил да стопирам опитите. Не съм човек, който лесно ще натиснат. Но имайте предвид, че и политиците се промениха. Рафинираха се. Няма го вече директния натиск – и тук отговорността спира до нас, медиите.

- Властимащите често се опират и на понятието политическа коректност.

- Много съм против преувеличенията на политическата коректност. Те спират дебата и го заместват с езикови финтифлюшки. У нас роми и" цигани" е най-големият спор. Категорично не мисля, че думата цигани е обидна. Решили сме, че това е най-важното и сме се вкопчили в него, а пренебрегваме куп други проблеми с тази общност. Ректорът на Харвард, който е съветник на Обама, трябваше да се извини, защото казал, че в еди си коя област нямало жени. Не бива да стигаме до крайности. Типичен пример е борбата на някаква неправителствена организация да се махне разделението на момичета и момчета за прием в езиковите гимназии. Не разбират ли, че така ще се получат няколко чисто девически гимназии. Ще полудеят тия момичета там! Като всички имат равни права, защо жените не ходеха едно време в казарма или защо мъжете не раждат!

- Гледахте ли българския финал на Евровизия?

- Не, но знам защо ме питате. Песента на Софи е окей, много е мелодична.

- Обвиняват ви, че не сте достатъчно остър със събеседниците си. Задавате им удобни въпроси, не питате политиците дали са корумпирани?

- Това е, като да питаш една дама девствена ли е. Какво да ти отговори – да, малко.
Или пък бях, ама вече не съм. Много по-важно е да се запитаме как живее журналист от регионално издание. Той е подложен на много по-голям риск. Там всички знаят къде живее, къде учат децата му, къде жена му е на работа. Как можеш да бъдеш обективен на такова място? На тях им е трудно, нас ни пази голямата аудитория, големият град.

- Наследихте стола в "Панорама" от Иван Гарелов заедно с името господин Панорама. Ласкаете ли се?

- Нито съм искал да сядам на нечий стол, нито се лаская. Така се случи. Воденето на предаването беше цената, а не целта на оставането ми тук.

- Какво променихте вие в "Панорама"?

- Това ще кажат зрителите. Но "Панорама" не е това, което беше през 90-те. Гостите идваха, говореха и си отиваха. Според мета-qbopaTa на Гого Лозанов – доста сполучлива – бръснарница. Тогава беше важно всички хора да кажат думата си. Днес всички казват думата си, но едновременно влизат в лек спор, никой няма последната дума.

- Какво правите, ако усетите, че гостът ви е глупав?

- Аз не смятам никой гост за по-долу от мен. Всеки човек ми е интересен. Независимо дали са политици или не са. Но никога не съм задавал въпрос, чийто отговор знам "Панорама" все още ми е интересна, защото не е предаването на уникалния човек – те колко са интересните – двеста, триста? Това е предаването на уникалния контекст, разговор, новина. Тя не ми тежи. Аз дори съм, като изключим двама-трима, най-старият тук.

- Днес обявиха, че двете Златки ви стават колеги – ще водят политическа рубрика. Какво мислите за тях?

- Желая им успех! Инфотеймънтът – съчетание между забавление и информация, има навсякъде. Не съм против никаква форма на журналистиката. Никога не съм се оплаквал от конкуренцията – напротив. Сбъдва се обаче нещо, за което много хора, между които и приятели, ме предупреждаваха. Когато отидох в Босна, за да отразявам войната, бях на 24 години и се запознах с един възрастен немски журналист. Много изявен колега, който скоро щеше да се пенсионира. Сближихме се. Той работеше за CAT 1 – много голяма немска
частна телевизия. Бяхме откъм сръбската страна, на едно място, което много приличаше на бар "Наздраве" – събираха се винаги едни и същи хора, едни и същи журналисти, с едни и същи лафове. Та той беше там. Срещнахме се отново през 2000 г. в Белград, когато тъкмо започнаха да се появяват частните телевизии. Тогава той ми каза нещо много интересно. " Бойко, ако ти отидеш в частна телевизия, ще дойда от Мюнхен до София специално, за да те ритна!" Попитах защо, нали това в крайна сметка беше и неговият избор. Той ми обясни, че 3-4 години всичко върви наред, но след това финансовите аргументи в публицистиката в частните телевизии надделяват. Тогава тъкмо бяха въвели в немските новини вътрешния рейтинг – мереха не резултатите на новините като цяло, а на всяка една новина поотделно. Ако тя не привличаше зрители, падаше, независимо колко е важна. Той беше много против това. Например бяха го изпратили да отразява наводнение в Унгария, а от централата му бяха казали, че ако не намери унгарски селянин, който плаче на немски, няма да излъчат репортажа му.

- Да разбираме ли, че не бихте сменили националната телевизия?

- Не бих искал да се правя на много прозорлив, но виждам, че нещата, които се случват там, рано или късно се случват тук. Затова взех своето решение да остана в БНТ.

- Имали ли сте други предложения?

- Да, разбира се, това не е тайна. Но продължавам силно да вярвам в обществената телевизия и съм го казвал много пъти. Обществената телевизия е вярна съпруга, а частната е красива любовница. Въпросът е в това какво е обществото, защото то е женихът, не аз.

- Следите ли българските сериали?

- Разбира се. Следя "Под прикритие".

- Достоверен ли е?

- О, аз го гледам за развлечение. Но там е Слави Ангелов. Няма съмнение, че всичко е изпипано. Даже днес разбрах, че е продаден в Китай. Така едно време сърбите казваха, че "Валтер брани Сараево" е най-гледаният сериал в света, защото го давали в Китай. А представете си какъв екшън би станал от превземането на Константинопол!
Или от Талевата сага. Лошото е, че няма да има публика, а и пари, за да се направи. Защо киното и сериалите да не са нашият експорт?

- Кой е любимият ви герой от "Под прикритие"?

- Джаро. Типажът му ми е най-интересен. Не знам защо сме толкова добри с лошите. Навремето Велински беше образът, по който Марков е работил лично. Но и в двата сериала и добрите са добри. Джаро е любопитен като подтекст, като биография, като внушение. Направи ми много голямо впечатление как тънко режеше една шунка! Тънко, тънко! Билалов е страхотен. Талант не липсва в България.

- Следите ли рейтингите, въпреки че сте в държавната телевизия?

- Да, следя ги, интересувам се живо. Праймтаймът е борба до последна капка кръв. Но мисля, че нямам от какво да се оплача.

- Въобще политиката има ли място в петък вечер?

- Зрителят трябва да има избор. Големият проблем в българската телевизия е, че се копират много бързо успешни формати – единият направи нещо, веднага и другият същото.
Ние смятаме, че средният зрител е идиот и щом е казал, че иска понички, всички му дават понички. Ама той обича и банички, и мекички.

- Хората явно предпочитат "Комиците" пред политическите интриги?

- Нека тези, които искат политика в петък вечер, да я имат. Пет, десет процента – да си ги имат. Не си представям праймтайма като смешно срещу смешно.

- Известен сте с военните си репортажи от Балканите. Кое е най-страшното нещо, което сте видели за толкова години?

- Не е толкова свистенето на куршумите, колкото да видиш как един живот се разрушава. Винаги, където и да отидеш, трябва да съпреживееш болката на хората. През 1995 г. снимахме в едно училище в Босна. Там войната беше започнала преди 3 години. Снимахме първокласници. Те не знаеха какво е мир. Аз ги питах и те не можеха да опишат какво е мир. В Сараево снимахме деца, които не знаят какво е шоколад, но различаваха танк от гаубица. За тях мирът беше нещо, което ще им позволи да излязат навън и да играят. Има ли по-страшно от това? Как едно дете няма да знае какво е шоколад, да чува снайперистки огън, пред него да умират. Виждахме как крият дупките от куршуми в стените с гирляндчета, все едно е нарочно направено.

- Поддържате ли връзка с героите на репортажите си?

- Да. С тях сме приятели за цял живот. С тях сме плакали заедно, пили сме заедно – всичко, което прави едни хора приятели. Извън репортажа с Поли и Хриси (редакторът и операторът на "Панорама") ходим да ги видим.
Имаме приятели и в Босна, и в Сърбия, Косово

- Как запазихте баланса – да имате приятели кръвни врагове -и сърби, и бошняци?

- Войната и политиката ги е сблъскала, но аз не мога да взема страна. Аз съм на страната на хората. В един от филмите си показвам как плаче сръбска майка на гроба и как плаче албанска. Уверявам ви, майките плачат на гроба на децата си по един и същи начин. Д-р Церич е един от най-близките ми приятели, той е лекар в психиатричната клиника в Сараево. Радован Караджич му е бил колега, той беше психиатър и поет.

- Сега какъв филм правите?

- Правим филм за карнавал. В Германия и Белгия. Искам да покажа как се организира едно общество не през мъката, а през купона, забавлението. Ще питаме българина защо цяла година може да пестиш, за да изкараш един ден хубаво.

- Водехте "Големият избор". Вярвате ли в младите?

- Да. Категорично. Въпрос е на сравнение. Може да са по-разлигавени от децата в Косово, които се будят от куршуми, но в сравнение с едно западно дете, израсло в абсолютна глезотия и политическа коректност, младите българи са по-конкурентоспособни. Пътуват и знаят. За първи път има поколение читатели, което е по-информирано от пишещите. Отвореността е лекарство към апатията и песимизма в България. Мисля, че сега е апогеят му и ще започне да спада съвсем скоро.

- Младите не искат да се връщат.

- Да ги видим след десет години! Нали ги виждам – следват навън и идват на практика тука!

- Модерно ли е да си патриот?

- Израснал съм така. С една плоча български възрожденски песни. Даже се учудих, че не познах всички песни в "Аз обичам България". Но патриотизмът е интимно нещо, не се крещи на площада. Особено е важен за малките държави. Винаги ще има кой да хареса големите нации, но ако ние сами не се харесаме, няма кой да ни хареса. Ако не си четем ние нашите автори, няма кой.

- Как се възпитава патриот?

- Без насилие. По интересен начин. С разказване на приказки. Синът ми, Васил, е на десет. Възпитавам го с разговори, с примери, с пътувания. Той много знае и се интересува от Васил Левски например. Водил съм го на Калемегдан в Белград и съм му показал къде Левски е скочил и е получил името си. И той помни, знае.

- Имате ли фейсбук?

- Не. Нямам време, а комуникацията е нещо отговорно. Но отговарям на имейли, старая се и на писмата на хората да отговарям. Мисля, че след десетина, двайсет години ще трябва да си трием профилите във фейсбук. Ако мен ме снимат запотен във фитнеса, човек не е много красив в това положение, не позира. После ъплоуднат снимката и това става част от дигиталната биография на човек.

Стр. 52, 53, 56 

в. Всеки ден | Яна ДОНЕВА | 17.02.2012

Когато Инна Симеонова се появеше на екрана на Българската телевизия в средата на 80-те, всички зампъкваха и започваха да слушат мелодичния й глас. Бившата тв говорителка обаче изпадна от борда на медията почти веднага след промените. Същата беше съдбата и на колегите й говорители, превърнали се в емблеми на БНТ. Днес тя говори за това спокойно, без излишна емоция, защото отдавна е преодоляла обидата от отношението. Красивото лице на
единствената тогава телевизия сега се занимава с конен спорт и демонстрира перфектна физическа форма въпреки напредналите години. Смята, че нещата на "Сан Стефано" не са се променили особено от нейно време насам и е готова да даде няколко съвета на младите водещи днес, стига някой да поиска това от нея. Потърсихме Инна Симеонова, за да я попитаме как успя да се съхрани след удара, който БНТ й нанесе и колко пъти е падала от коня, докато станат едно цяло.
***
- Г-жо Симеонова, преди дни ни напусна Александър Авджиев и веднага негови колеги лансираха версията, че именно БНТ го уби с отношението си, с това, че го забрави. Пресилено ли е това твърдение, или има логика?

- БНТ да убива кадрите си, е силно казано, но телевизията би могла да ги използва по-рационално. Ясно е, че не можеш да си млад, красив, в силата си и с акъла си цял живот. Идва един момент, в който човек се променя, идват млади хора, по-кадърни и трябва да им се даде път и на тях. Но лошото е, че онези, които са били някакви лица, веднага биват захвърлени и който няма силната психика да преодолее тази криза и да се захване с нещо друго, може ако не да умре физически, то психически да се срине. Трябва да се намери форма, под която
Да се използват бившите известни лица хората, които са правили телевизията. Защото, за да я има БНТ в този й вид, явно сме направили нещо, дали сме частица от живота си, от здравето си, а това не е малко.

- Но БНТ веднага извади архивите с най-добрите издания на "Добро утро"…

- Това е след дъжд качулка. Като си отиде човекът, веднага се сещат за него и вадят стари кадри, ама докато е жив, не се сещаме за него, какво прави, как е… Това си е политика на телевизията, начин на мислене на настоящите началници, но те винаги са били безхаберни по отношение на това какво могат да вземат от нас. От всеки един от нас сигурно има какво да се научи – едва ли сме станали случайно известни. За да са ни обичали хората толкова много, значи сме оставали следа, с нещо са ни запомнили. Имаме какво да дадем на сегашните тв водещи.

- С днешна дата липсва ли ви БНТ?

- Липсваше ми, но аз вече 20 години не съм там и съм си намерила други занимания. От две години с дъщеря ми се занимаваме
с конен спорт – тя повече, аз по-малко. Скоро обаче завърших един треньорски курс, така че съм си намерила поле за изява и не чувствам липсата от това да съм на екран. Въпросът е, че не всеки успява така да се реализира, за да запълни този емоционален глад, който зейва след напускането на телевизията. Защото тук всъщност говорим именно за това, че след години известност ставаш никой. Но това важи не само за лицата, а и за режисьорите, операторите, журналистите в медията, хората зад кадър, благодарение на които се случва магията, наречена телевизия. Всички те са в окаяно състояние, забравени и непотребни никому, а те също са направили много за сегашното реноме на БНТ. Да, добре, всичко се променя, така е, но е факт, че хората в другите държави умеят да ценят кадрите, в които са вложени средства и труд и затова продължават да ги използват по един или друг начин. Нека се дава път на младите, а ние, по-старите, само да даваме акъл (смее се). Въпреки че виждам колежки, които са по-стари от мен, пък още се показват на екрана… и хората се чудят "тая на колко стана, че още я държат!" Има една възраст, след която човек трябва сам да се откаже но не да изпадне в безтегловност и забвение, както направиха с мен и колегите ми. Нима за нас нямаше място в телевизионната система?

- Добре де, какво толкова има БНТ, че хората така трудно преживяват раздялата си с нея?

- Аз бях 18 години там, работих до 38-годишна възраст и така свикнах, че ми стана втори дом, начин на живот. Тя те обсебва по някакъв начин, затова беше трудно, когато ме освободиха и това важи за всички минали през "Сан Стефано". – Но пък БНТ е популярна още като място, пълно с интриги и клюки… – Това си го правим самите ние, защото идва от променената народопсихология. Българинът поначало е много завистлив човек. Всеки се опитва да смачка другия, за да се изяви, за да бъде той най-богатият, най-известният, най-умният. Има променена ценностна система, но това е дълга тема, по
която може да се напише цял реферат.

- А харесва ли ви това, което се случва на екрана на БНТ в момента?

- Лошото е, че тези промени, които сегашното ръководство направи в програмата, дойдоха доста късно. Частните телевизии изградиха един добър авторитет, заеха една сериозна ниша по отношение на новини, риалити програми и т.н. Единственото нещо, което ми харесва в националната телевизия, е сериалът "Под прикритие" - отдавна не бях гледала толкова добър сериал и го следя с интерес.

- А публицистиката, новините?

- Не, стандартни са ми. Имам чувството, че са едни и същи, откакто аз съм ги правила (смее се). Не виждам промяна освен във визията. Иначе начинът, по който се поднасят… особено около трагедията в село Бисер – толкова фатално и трагично разказваха всичко, че някак беше несъвместимо със самите кадри оттам. Изкуствено бяха отчаяни водещите. Би трябвало безпристрастно, съвсем човешки да предадат тая трагедия, а не да ми играят театър пред камерата, като преместват някакви листа и едва ли не сълзи да им текат от очите. Беше малко странно, но така е, като няма кой да ги научи.

- Станете консултант в БНТ…

- Не, благодаря. Аз се занимавам с коне и се чувствам прекрасно. Щастлива съм. Общуването с конете ми донесе страшно много, дори повече от общуването с колегите в телевизията (смее се).

- Но това все пак е едно самотно занимание?

- Да, така е, но е и страшно искрено. Тук се появява едно доверие между човек и кон, което няма как да се срещне в общуването между хората. Дори не ме блазнят частните телевизии. Ездата ми е достатъчна. Всъщност аз все още чакам поканата за телевизионния сериал или филм… толкова много хора се изпоснимаха напоследък… шегувам се, разбира се (смее се). Аз съм изумена, че в двете години, в които се занимавам с конен спорт, БНТ му обръща внимание
само по време на световната купа
в Божурище. Излъчват някакъв 40-минутен директен репортаж и това е. А това е уникален спорт, толкова красив и истински, а медиите мълчат. А само ми показват голф – ама чакайте, ние не сме голф нация! Съгласете се, че Аспарух е дошъл на кон, нашите деди са живели върху конете. Имаме страхотни състезатели, но никой не ги рекламира. И бизнесмените, вместо даси
дават парите за глупости, да вложат именно там.

- Състезавате ли се?

- Да, но не съм чак толкова добра. Аз го правя заради тръпката и адреналина, които никъде другаде не можеш да изпиташ. Още повече че общуваш и се състезаваш с живо същество, а не сам със себе си и своите възможности и способности – тук разчиташ на още един. Невероятно е усещането.

- Съгласете се, че това е скъп спорт?

- Не е чак толкова скъп, а и не е задължително да имаш свой кон. Аз имам един Диоген, яздим го аз и дъщеря ми. Тя прави обездка с него. Иначе имам една кобила- финес, и още един, който аз определям като ферари, защото той лети по манежа и се казва Наден.

- Колко падания от коня имате?

- (Смее се.) Три пъти паднах, преди да започна да се задържам на него. Но това е нормално. Няма ездач, който да не е падал. Най-големите падат непрекъснато-на тренировки, на състезания. Важното е, че товa е предизвикателство, което ти носи удовлетворение, когато си го преодолял – било то препятствие, или да се научиш да бъдеш тандем с животното, да станете едно цяло.

Стр. 19 

Супер 19 минути | Деница АЛЕКСАНДРОВА | 14.11.2011

Много от българите са под строй, не правят свой собствен избор

Разследващата журналистика си почива, когато става дума за избори. По-лесно е да се говори по принцип, трудно се достига до конкретни факти. По-лесно е да вземеш интервю от политиците, но не и да провериш дали те не купуват гласове. Има апатия в журналистиката ни, липса на хъс. Отсъства желание да стигнеш до истината"

Росен Цветков е човекът, който направи най-професионалното разследване за купуване на гласове на избори – те Младият репортер от БНТ започва сагата още през януари, когато си прави адресна регистрация в Несебър. Като се почне от нея, той се натъква на десетки нередности и незаконни действия на местната администрация, на партиите в най-богатата българска община, както и на полицейско бездействие. Точно по втория тур на изборите неговият репортаж Глас под наем беше излъчен в рубриката На фокус на БНТ и предизвика сензация.
Росен не може да диша, ако няма динамика и адреналин в дните му. За него е щастие да се "рови" из бъркотиите на живота и да ги I показва в материалите си. Иска му се да има повече време, за да прочете всички книги, на които е хвърлил око. Мечтае да обиколи света. Той е репортер в По света и у нас на БНТ1, а преди това е работил в програма Хоризонт на Българското национално радио. Изявява се също като сценарист и водещ.
В деня на първия тур изборни "брокери" уговориха репортерът под прикритие да гласува за определена партия, а след това му платиха 60 лева, въпреки че граждани разказаха пред скритата му камера, че вземат и по 200 лева на тур.
След разследването последваха арести. Полицията в Бургас задържа две жени и един мъж. По неофициална информация имената на задържаните са Кирила Тодорова, Станка Райкова и Александър Стоянов. Задържаните жени отговаряли за различни райони в Слънчев бряг, а Мъжът се занимавал с парите. Тримата са били задържани за 24 часа. Разследването на схемата бе поето от районната прокуратура в Несебър. Наблюдаващият прокурор Севдалина Станева заяви, че е възложила допълнително събиране на доказателства на разследващите полицаи.

- Господин Цветков, Вие осъществихте никален експеримент с журналистическото разследване за изборната търговия в Община Несебър Каква беше главната Ви цел – да накарате институциите да се задействат или да провокирате социален отглас?

- Основната ми цел беше да покажа изключително отблизо изборната търговия. Нещо, което не е правено досега в нашите медии. Усилено си говорим за купуване и продаване на гласове, често доста абстрактно и неясно, но никой не си признава да участва в престъпните схеми. Реших, че е крайно време да заговорим още по-мощно за това, но с факти, с ярки доказателства, с конкретни имена. Затова направих този експеримент – за да не си затваряме очите пред реалното, пред покупко-продажбата на гласовете ни, които вече са се превърнали в скъпа стока. Исках да проверя дали е мит безсилието на институциите. Все още предстои да видим какво ще направят полицията и най-вече прокуратурата след разкритията ми. Едно стана ясно обаче: можеш да бъдеш жител на община Несебър, без нито ден да си живял там и без нотариален акт. И накрая – без никакъв проблем да станеш част от търговията за вота. Явно наистина всичко е възможно в България.

- Във Вашия филм една от най-често употребяваните думи беше страх. От какво се страхуват българските избиратели според Вас?

- Страхуват се най-вече от хората, от които зависят работата, хлябът на масата и бъдещето им – такава е ситуацията в огромна част от малките населени места у нас. Много български избиратели гласуват под строй, не правят свой собствен избор. Така им се нарежда. Те вече нямат глас.

- Според Вас защо до момента никоя друга медия не се изправи пред тези проблеми, тича се само по следите на вече разкрити случаи на купуване на гласове? Има ли страх у българските журналисти?

- Не мога да си обясня защо останалите колеги не направиха опит да покажат проблема от този ъгъл. Не знам дали думата е "страх". По-скоро разследващата журналистика си почива, когато става дума за избори. По-лесно е да се говори по принцип, трудно се достига до конкретни факти. По-лесно е да вземеш интервю от политиците, но не и да провериш дали те не купуват гласове. Има апатия в журналистиката ни, липса на хъс. Отсъства желание да стигнеш до истината, дори когато лъжата е натрапчива и не можеш да я приемеш.

- А у политиците?

- Те едва ли се страхуват. По-скоро имат интерес да мълчат. Всички купуват гласове, не само една партия. В този смисъл, няма защо да вдигаш шум и да казваш, че друг купува, след като и ти си част от тази търговия. По-добре е да не правиш нищо. Много от политиците следват този принцип.

- Кои са трите думи, с които бихте определили българското общество?

- Не знам дали точно аз трябва да определям българското общество. Но може би думите са "борба", "вяра", "сила". Въпреки всичко, което преживява обществото ни, убеден съм, то не се отказва да вярва, да се бори и да намира сили, за да не спира да върви напред. Дори, когато му се пречи.

- Коя е най-абсурдната ситуация, в която сте попадал по време на работа?

- Непрекъснато изпадам в абсурдни ситуации. Не знам как, но провокирам хората, понякога и без да го искам. Боядисвали са ми микрофона, гонили са ме, обиждали са ме с какви ли не епитети. Видял съм много неща по време на работа преживял съм всякакви ситуации, но знам, че най-абсурдните предстоят. И затова не ми омръзва да съм журналист – професията ми никога не може да бъде скучна.

- Кое е най-голямото Ви постижение?

- Получавал съм много награди за репортажи и документални филми. Но постижение за мен е, когато провокирам реакции и коментари след някой мой материал. Тогава разбирам, че си върша добре работата. Че посланието ми е стигнало до зрителите, а не е било игнорирано или нечуто. А най-голямото постижение – то винаги е някъде в бъдещето.

- С какво не бихте направили компромис?

- С честността си – не бих излъгал и не бих манипулирал в репортажите си. Никога не съм го правил и не бих го направил. Журналист съм, за да посочвам истината, а не, за да преправям лъжата на истина.

- Коя е книгата, която е променила живота Ви?

- Не знам дали книгите могат да променят живота ми, но определени периоди от тях – да, случва се. Това лято успях да отида на едно място, до което изобщо не съм и подозирал, че мога да стигна – Афганистан. Заснех и филм. Още преди да замина, прочетох книгата на Халед Хосейни Ловецът на хвърчила. Хосейни отвори очите ми за света – не просто за Афганистан. И ме накара да търся нови пътища за себе си.

- Къде се виждате след десет години?

- Със сигурност отново в телевизията. Не знам дали ще бъда точно репортер, но че животът ми е неизбежно обвързан с медиите. Това е самата истина. Винаги съм искал да бъда журналист и ще работя усилено, за да постигна много повече в професията от това, което имам в момента. Надявам се най-силните ми репортажи и разследвания да предстоят.

Стр. 8-9

сп. Мери | 31.10.2011

Екатерина Генова е завършила журналистика, специалност "Печат", в Софийския университет. Работила е като литературен сътрудник и редактор във вестниците "Вечерни новини" и "Работническо дело" – "Дума". През 1990 година започва работа в БНТ като репортер в "По света и у нас". По-рано, през 1984-86 година, е автор и водещ на тв рубриката "Актуална антена".
През 1992 година при създаването на Ефир 2 става автор и водещ на седмичното токшоу "Ах, тези муцуни". То е на екрана на Ефир 2, а след закриването му – и на Канал 1, в продължение на 10 години. Книгата на Екатерина Генова "450 съботи в студиото на "Ах, тези муцуни" е посветена на задкад-ровата биография на предаването. След спирането на предаването, в продължение на 3 години, Генова води авторска седмична рубрика със заглавие "Ах, тези…" във вестник "Стандарт". През 2005 година Екатерина Генова се връща в БНТ като ръководител на сателитния канал ТВ България, сега БНТ Свят. През 2010 година защитава концепция и става директор на новосъздадената дирекция "БНТ Свят и региони".
Сценарист на документални филми – "Ефир 2 – снимка за спомен", "40 години БНТ", "Европеецът от Байлово" /за Елин Пелин/, "Върховният" /за Райнхолд Меснер/.
Омъжена, с трима сина.
От няколко дни Екатерина пое тежестта и на нов канал -БНТ 2. Програмата е ефирна и ще се приема в почти цяла България (в широк район около София, Пловдив, Благоевград, Русе, Варна и цялото Черноморие) без кабел или сателит, дори само със стайна антена. Програмата ще бъде една и съща за цяла България освен в часовия пояс между 19,30 и 20,30 ч. Тогава тя се "разпада" с теми по региони, Местните звена са: "Пирин" за Благоевградска област, "Море" за Варна и цялото Черноморие, "Север" за Русе и съседните области, "Пловдив"за втория по големина град и региона.
В рамките на БНТ 2 стартира и специална програма за София.
Не крия, че Екатерина Генова е едно от любимите ми лица от БНТ. Когато водеше " Ах, тези муцуни", не изпусках предаванията й. Надявам се, че така ще провокира интереса и с БНТ 2, защото град като София, който е близо 2 милиона, трябва да има свой собствен канал.

Госпожо Генова, как дойде идеята за БНТ 2?

Тази идея има дълъг живот. Тръгва от подготовката на Вяра Анкова, когато кандидатства за генерален директор на БНТ. Колегата от Пловдив и директор на тв центъра на БНТ там Деси Шишманова първа предлага от програмите на центровете да се "сглоби" единен канал с регионална тематика. Вяра прегръща идеята, още повече че регионалните телевизии в Европа се радват на голям зрителски интерес. Днес стигнахме до осъществяване на практика на тази идея, което рядко се случва в нашата действителност. Свидетели сме на толкова написани концепции, които остават само на хартия. Радвам се, че БНТ 2 изневери на масовата практика.

Как подбрахте екипа?

Винаги търся съмишленици, когато правя екип. Убедена съм, че новините трябва да се поднасят от утвърдени журналисти, а не само от млади лица. Затова поканих Боряна Димитрова. Утвърдените журналисти вдъхват доверие от екрана и зрителят става по-доверчив към поднасяната информация. Който е гледал английски, американски или италиански новини, знае, че водещите там нямат университетско-гимназиален вид. Новините трябва да се поднасят от авторитети. Разбира се, и в БНТ София има млади водещи – Ася Методиева и Николай Николов. Но те и двамата имат добра репортерска практика и журналистически нюх. За две седмици екипът се сработи така, че всеки би могъл да прави всичко – водещите са и репортери, и редактори. Радвам се, че имаме мъжко присъствие в БНТ София при тази феминизация на екрана.

Лесно ли хората намират програмата на БНТ 2?

Ако я търсят с ефирна антена, БНТ 2 е на 43 канал. Упорито преговаряме с всички разпространители да бъдат по-експедитивни и да предложат канала на клиентите си.
Интересът към БНТ 2 в сайта на БНТ е много голям. Само за първите 4 дни имаше повече от 7 000 влизания в секцията.

Как ще разделите любовта си между БНТ Сат и БНТ 2?

Както между тримата си сина. Международният ни канал е добра комбинация от програмите на БНТ 1 и БНТ 2. Такава е и европейската практика. В Холандия международният канал излъчва програми не само на държавната телевизия, но и на частните канали. Колкото повече програми има за БНТ Свят, толкова по- добре. Разбира се, той е уникален с програмите, предназначени специално за българите в чужбина.

Какви предавания ще има по БНТ 2?

За първи път в българския ефир новините на един канал се излъчват в 5 варианта в едно и също време. В 19.30 часа националното излъчване се "разпада" и в петте центъра на БНТ 2 /София, Благоевград, Варна, Русе и Пловдив/ се излъчват пълноценни, но различни за всеки район регионални новини.
/Екатерина веднага включва канала на БНТ 2 и ми показва как след Варна се включва Благоевград. И така -12 часа./

Някой от Вашите синове ще тръгне ли по стъпките Ви?

Синовете ми са големи. Единият стана съдружник в американска инвестиционна компания, другият учи магистратура в Милано, а третият е щастлив единадесетокласник. Вторият ми син, Ивайло, е спортен журналист. Сега започна магистратура в Милано, която е в сферата на медиите и културата. Пише в спортните сайтове и вестници. В началото доста му помагах, като редактирах написаното. В обучението се включи и баща ми Любен Генов. Надявам се, че двамата успяхме да дадем основните закони в писането на Ивайло и сега вече той има свободата да намери свой собствен стил.

Какво ще си пожелаете на Вас лично, на БНТ 2 и БНТ Свят?

Който работи в телевизия, трябва да си пожелае повече зрители и повече финансиране.

Може да си пожелаете и 24-часова схема…

Това е постижимо. А човек трябва да си пожелава по-труднопостижими неща.

Стр. 12 – 13

в. Капитал | Красимира КАРАМФИЛОВА | 22.10.2011

Севда Шишманова е била репортер и международен кореспондент на БНТ, както и автор на редица документални филми. От септември 2010 е програмен директор на Българската национална телевизия.

- В началото на новия тв сезон БНТ направи изследване на аудиторията си. Как то смени дневния ред на програмната схема?

- Създадохме една програма, която зрителите да гледат с интерес. Аудиторията свързва с БНТ очакванията си за промяна в телевизионното съдържание след няколко изтощителни години на уеднаквяване и пожълтяване на програмите на частните телевизии. Начинът, по който БНТ1 влиза в новия телевизионен сезон, е определящ за развитието на телевизионния пазар, тъй като изследването показа, че аудиторията има нужда от алтернатива, ново качество на продукцията и смята, че ресурсът за това е на обществената телевизия.
Ние стартираме новата програма, съобразена, първо – със социологически анализ, направен чрез фокус групи в цялата страна от Alpha Reseach за това какво иска да гледа зрителят; второ – с маркетингов анализ какво съдържание може да повиши рейтинга на програмата и привлече рекламодатели и трето – какви са модерните тенденции в телевизионния бизнес. В ефир са пет нови предавания, които се правят от нови екипи и три изцяло подновени основни ежедневни слота на програмата. Работим за първи път с нови продуцентски компании във външните продукции "БунтАрт", "Ние и градът", "Срещу новините", "Денис и приятели" и с нови лица и екипи на новите вътрешни продукции "Неделя по 3", "Хах" и "Животът и други неща". Въвеждането на продуцентския принцип в телевизията изцяло обръща системата на поръчване и контрол на програмната продукция като качество и ефективност. Това уеднакви изискванията за стандарт и оценка на всички продукции, като ги обвързва с периодична оценка на постигнат рейтинг, качество и финансова ефективност. При това БНТ редуцира с 20% бюджетите на всички свои продукции, като даде възможност на продуцентите да дофинансират продукцията си чрез спонсорство и реклама. Важно в изследването, което зададохме, е отчитането на задължителен за телевизионната индустрия, но за първи път поръчан от БНТ, сравнителен анализ с програмата на конкурентните телевизии. Това е комбинацията от параметри, които доведоха до промяна на програмата на БНТ1 и независимо че говорим за период от двадесет дена от старта, през рейтингите виждаме, че зрителят реагира и има тенденция към увеличение на интереса в сравнение с изходната позиция за предаванията.
Проучването на Alpha Reseach отчете, че от БНТ се очаква да създаде алтернатива на частните телевизии като съдържание на предавания – лица, теми, визия и качество на продукцията. Но по-любопитна се оказа друга много важна тенденция, че зрителската аудитория отчита възможността единствено БНТ да привлече млада аудитория, като едновременно я образова и й предлага модерна и качествена информация. Зрителят иска промяна на този, който му говори от екрана, независимо дали е водещ или гост на предаването. Иска промяна на територията, т.е. излизане от студиото и начин да му бъде показана реалността – в репортажна и документална форма, скъсяване на дистанцията и усещане, че предаванията се правят и се излъчват заради хората. За това при предаванията и слотовете, които продуцирахме, е видима тенденцията да имат модули с доку-реалити и камерата да предпочита да е навън.
Важен е ходът, че новите ни предаванията се продуцират от продуцентски компании, които за първи път работят с БНТ. По-голямата част от тях са със средна възраст от 30-35 години. Това е едно съвсем различно поколение от режисьори, продуценти, сценаристи, водещи, които поради начина и средата, в която живеят, интерактивната технология на производство, която ползват професионално, асистентската работа в рекламни агенции и филмови продукции вършат води веднага до различно съдържание, което предлагат. Съдържание, което отсъства от ефира на почти всички български телевизии. Ние сме длъжници на цяло едно поколение между 13 и 30 години, което няма своя живот, показан на екрана. Всички те са онлайн, разбира се, но затова проектите, които пуснахме, са крос-медия с интернет сайтове и радиопредавания.
Ако една медия, особено каквато е БНТ, иска да остане конкурентна, като обнови своята продукция, единственият шанс е да вкара нови продуценти, нови екипи и да постави нови изисквания и правила за работа. Мисля, че това успяхме да направим през този период.
Това, което аз заварих като програмен директор, беше една разкъсана, парцелирана програма с неясно структурирани предавания на неясен принцип, съществуващи и функциониращи по-скоро по непрозрачен и задкулисен начин и основно субективни критерии. Начинът, по който продуцираме програмата, сега изключва подобна политика. Има параметри, които дават основание да запазим една продукция или не, прилагат се както за външните продуценти, така и за вътрешните продуцентски екипи на БНТ, и мисля, че за самите тях това е професионалният начин да се работи, защото механизмите за стимул и санкция са ясни. БНТ независимо от обществения си характер е на пазара и може за изпълни ангажимента си само ако е гледана телевизия.
Важно е да въведем категорични промени, което е изискване на динамичната среда в която живеем и работим. Те са винаги по-болезнени, но ефективни. Ефективността и скоростта, с която се извършва промяната, са много важни, особено за БНТ, която има много какво да наваксва през последните няколко години. Претенциите на БНТ за привличане на нова и млада аудитория, както и ходът да рискуваме да работим с млади продуценти и да се придвижваме към комерсиализирана продукция като сериалите може би изглеждат радикални, но това е, което ще провери колко сме силни като обществена телевизия.

- Какво е отношението на рекламодателите и рекламните агенции към промените в програмата?

- Подготвяме обща презентация на цялата програмна схема, която ще направим за рекламодателите до края на този месец. Но оперативните преговори се водят и в момента, защото компаниите формират рекламните си бюджети за следващата година. Ще представим всички проекти с междинни рейтингови резултати, каквито ще имаме към този момент, както и очакваните тенденции. БНТ направи нещо важно в рекламната политика, като накара големи рекламодатели да инвестират авансово и спонсорират наши проекти заради качеството на съдържанието, което предлага. Двете издания на "Голямото и Малко четене" получиха подкрепата на две големи банки, което на практика преобърна тенденцията на пазара да се рекламира само в рейтинг.
За нас е много важно рекламодателите да реагират, защото рекламните приходи на БНТ са много ниски за изминалата година. В това отношение смятам, че трябва да променим и промоционалната си политика, защото в крайна сметка един продукт е и това, което е той за рекламодателите и медиите.
БНТ има нужда от промяна в закона, която да и даде възможност сама да изкарва парите, които влага в предаванията си. И разрешаването на продуктовото позициониране във външните продукции би било сериозен шанс и за нас, и за независимите продуценти.

- Става ли БНТ по-силен конкурент на частните телевизии?

- БНТ е реалният конкурент на комерсиалните телевизии в момента, защото предлага различно съдържание. Частните телевизии имат друга функционалност и друг ред на калкулация на ефекта от своята програма, който се измерва в комерсиални параметри. Например голяма част от рейтинговите продукти в ефира никога не биха били излъчвани по БНТ поради обществения характер на телевизията и изискванията ни за качество на съдържание, породени от отговорността, която носи към своята аудитория. Но ходът на БНТ е да продуцира качествено съдържание с комерсиален подход. Тук примерът е "Под прикритие", обществената телевизия произведе един комерсиален сериал с високо качество и съдържание, който влезе в полето на комерсиалните телевизии, където би трябвало те да са без конкуренция и ги би на тяхна територия. Казвам го с цялото самочувствие на екип, който влезе в това поле с риск, но със скоростта на производство на комерсиалните телевизии, с оперативността, стандарта и продукционния контрол, които осигуряват успеха на всяка продукция.
Това беше възможност за БНТ да провери какво може. Когато комерсиалните тенденции на пазара срещнат професионално ниво на работа, каквото изисква националната телевизия в момента, резултатът е добър. Това беше рискован ход, но се оказа, че няма запазена територия нито за комерсиалната, нито за обществената телевизия. Точно обратното, една обществена телевизия трябва да бъде дотолкова комерсиална, доколкото качеството на съдържанието и може да гарантира.

- С каква продължителност е сключен договорът за закупуване правата на "Под прикритие" и на кои пазари ще се излъчва сериалът?

- Под прикритие влезе в световен каталог. Това са права за световна дистрибуция. New Films е голяма дистрибуторска компания, базирана в Лос Анджелис, която също така продуцира независимо кино. Освен американска продукция те са едни от най-големите дистрибутори на европейско и независимо кино. Покриват всички основни региони в света. Имат за партньор в Латинска Америка Lions Gate например. Това е компания, която има силно продуцентско портфолио. В момента два техни филма се състезават за тазгодишните оксари.

- Сумата, която получихте при продажбата на сериала в Кан и преди това на Fox Crime, успя ли да покрие инвестицията ви в първия сезон?

- Продажбата на кабелния канал Fox Crime не е сравнима с инвестицията, която с депозита по сделката като гаранция правят от американската компания New Films. Мога само да кажа, че е сериозна оценка на качеството и очакванията от продажби на сериала и задължаващо за нас като продуценти към нивото на втория сезон. Договорът е сключен за първия сезон.

- Защо обществена телевизия като БНТ инвестира в комерсиален продукт като "Под прикритие"? Ще продължавате ли да инвестирате и в други риалити програми и сериали, но така, че да запазите обществения характер на телевизията?

- "Под прикритие" като жанр е комерсиален продукт, но ако се оценява съдържанието, сериалът показва различни пластове на обществото – политически, икономически, подземни, социални, всъщност показва невидимата страна на политиката и процеси, които ни управляват в продължение на 20 години. В този смисъл не можем да кажем, че той не отговаря на изискването да е значим за обществената функция на БНТ. Сюжетите му все още са и част от новините. Това е филмов разрез на всичко, което се е случвало в обществото ни в една сфера, за която винаги се е пишело и говорило предпазливо, а тя продължава да бележи живота ни. Подземният свят, с който живеем. Сериалът има много добри консултанти, базиран на реална журналистическа и експертна информация, изследвания и анализи, които години наред са правени за тези кръгове от хора. И е сюжет, който телевизията дължи на зрителя.
Балансът между комерсиалния и обществен характер на продукцията ни зависи само от качеството и съдържанието. Колкото и комерсиален да е един продукт, когато той предлага качествено съдържание, една обществена телевизия не би трябвало да има никакви притеснения. Според мен това беше ударът в десятката, да предложим съчетание между избора на жанр, съдържание и доказана продуцентска компания като SIA, която да го реализира.

Стр. 33

в. Стандарт | 08.10.2011

Всеки регион ще има своя централна емисия новини

Броени дни остават до стартирането на новата програма на БНТ – БНТ2. Каналът ще се появи в национален ефир 13 години след спирането на Ефир 2. В началото ще започне с 12-часово излъчване, след което постепенно авторски предавания и програми ще запълнят денонощната програма. БНТ2 идва с посланието "Виж България". Каналът ще обедини продукциите на четирите регионални телевизионни центъра в единна национална мрежа, като ще създаде допълнително и софийски център – БНТ Пирин за Благоевград и региона, БНТ Море за Варна и Черноморието, БНТ Север за Русе, БНТ Пловдив и БНТ София. Всеки край на България ще има собствена централна емисия новини в 19,30 ч, която ще отразява случващото се в региона. А на следващите етапи и свои документални, дискусионни и публицистични предавания. Лице на новините в София ще е знаковата водеща на БНТ Боряна Димитрова. "Подобно на други европейски регионални мрежи, в часовете за централните новини и за публицистика всеки център ще излъчва собствено регионално ориентирано издание, т.е. националната тв мрежа ще се "разпада" на 5 отделни, като в Пловдив ще се гледат новини и актуални теми от района, в София – от София. В останалото време програмата е единна и се състои от рубрики и предавания, създавани в петте центъра", обясни директорът на канала Екатерина Генова.

Стр. 37

TVBulgaria I 1.10.2011