в. Сега | Деница РАЙКОВА | 02.08.2011

Трите национални телевизии влагат хиляди в български продукции

"Телевизия без сериал е като циганин без златен зъб" изказа се мъдро наскоро Любен Дилов-син. Редовният телевизионен зрител със сигурност би се съгласил с него. Напоследък той реши, че му е време да предпочете българското и д-р Хаус бе пренебрегнат за сметка на тайния агент Мартин Христов или "столичаните в повече". И тъй като би било глупаво да изпуснат кокошката, когато тя им снася златни яйца, за новия сезон телевизиите са подготвили не само продължения на успешните си продукции, но и нови и нови сериали. Какво ще гледаме през есента?
"Английският съсед"
След като години наред изоставаше от частните си конкуренти в борбата за зрители, БНТ донякъде възвърна позициите си, завъртайки сериала "Под прикритие". Захари Бахаров, Деян Донков, Владо Пенев и Михаил Билалов може и да са доказани имена, но моделът Ирена Милянкова и Ивайло Захариев са почти пълни дебютанти и въпреки това успяха да грабнат публиката, финалът на първия сезон на продукцията събра над 300 000 зрители. Това е достатъчен повод приключенията на внедрения в редиците на мафията агент Мартин Христов да продължат и след лятото във втори пореден сезон. В него границите на сюжета ще се разширят – включват се агенти на Интерпол, а сред новите звезди съществува шанс да видим култовия инспектор Катани (Микеле Плачидо) от не по-малко култовия "Октопод". С италианския актьор в момента се водят преговори за участие.
Вторият сезон на "Под прикритие" за кратко бе поставен под въпрос, след като се пусна слух, че финансирането на криминалната продукция е станало чрез отклоняване на средства за субсидиране на ново българско кино. По закон държавната телевизия трябва да инвестира определен процент в кинопродукция всяка година. Въпреки спекулациите в началото на юли бе потвърдено, че втори сезон на "Под прикритие" ще има.
През есента БНТ ще започне излъчването и на още един сериал – комедията "Английският съсед". Сценарият е по едноименния роман на Михаил Вешим, който бе номиниран за литературната награда на Европейския парламент. Осемте серии разказват за пенсиониран британски гражданин, който се опитва да свикне с типичните български порядки, след като се установява в китно родно селце. Главната роля в продукцията изпълнява Леели Грантъм, познат от научнофантастичния сериал на Би Би Си "Доктор Кой". На британеца ще партнират добре познати български имена – Николай Урумов, Татяна Лолова, Биляна Петринска, Ирен Кривошиева. Снимките на "Английският съсед" бяха реализирани още през 2010 г. в село Негушево под режисурата на Дочо Боджаков, в чиято филмография присъстват заглавия като "Патриархат" и "Ти, който си на небето".
Националната телевизия преговаря и за още две поредици с водещи тв продуценти. В момента тече подготовка с Магърдич Халваджиян за комедиен сериал. Нико Тупарев също води разговори за снимки на своя филмова продукция с БНТ.
"Седем часа разлика"
Би Ти Ви също работят едновременно върху няколко заглавия. Очаква се козът на канала за есента да бъде новият сериал "Седем часа разлика" по сценарий на Любен Дилов-син и писателката Милена фучеджиева. Подобно на друга продукция на телевизията – "Столичани в повече", сюжетът се съсредоточава върху конфликта между две български семейства. Действието обаче ще се развива не само в България, а и в Ню Йорк. Със "Седем часа разлика" се завръща звездата от 80-те Ваня Цветкова, а редом до нея ще се изявяват Малин Кръстев, Георги Стайков, Симеон Лютаков, Зуека, Мария Статулова, както и бившата беквокалистка от "Шоуто на Слави" Александра Раева. Продукцията е дело на Магърдич Халваджиян.
След високия рейтинг на първия сезон на "Столичани в повече" логично от Би Ти Ви ще подновят излъчването му през есента. Поне 10 нови епизода ще гледаме до края на годината. Към актьорския състав ще се присъедини Георги Калоянчев. Дългогодишният сценичен и екранен партньор на Стоянка Мутафова ще играе нейна тръпка от младините.
Въпреки противоречивите отзиви за третия сезон на "Стъклен дом", определян от фенове по форумите като "разочароващ", сериалът ще се завърне в ефир още на 29 септември. В епизодите отново ще видим аса на Народния театър Юлиан Вергов в образа на безскрупулния бизнесмен Николай Жеков.
Из телевизионните среди се говори, че екипът на Слави Трифонов също е внесъл предложение за нов сериен продукт за есента. За момента обаче от Би Ти Ви не са одобрили официално проекта.
"Забранена любов" чак догодина
Нова телевизия ще поднови излъчването на "Забранена любов" най-рано през следващата година, обяви преди време за ужас на домакините генералният директор на канала Светлана Василева. В момента телевизията инвестира в комедиен сериал и води преговори с Нико Тупарев за друго заглавие. Подробности ще бъдат обявени по-късно този месец.
Умира ли риалити форматът
И да умира, все още има конвулсии. На 18 юли Би Ти Ви започна излъчването на музикалното шоу "Гласът на България". За първи път риалити предаване ще се върти през лятото, традиционно считано за мъртъв сезон откъм рейтинг. Различното във формата са т.нар. кастинги на тъмно. Четиримата треньори, които ще напътстват участниците – Миро, Ивана, Кирил Маричков и Мариана Попова, избраха своите фаворити, без да виждат лицата им, опирайки се само на гласовите им данни. Водеща на предаването е Виктория Терзийска, позната от група "Мастило".
През есента Нова телевизия ще контрира с "X-Factor". "Роденото" през 2004 г. във Великобритания музикално предаване има успешни издания в Холандия, Италия, Испания, Гърция, Дания, Индия и други страни. Шестият сезон на "Х-Factor" на Острова е привлякъл внушителните 200 000 кандидати и е бил гледан от близо 20 млн. зрители, достигайки 63.2 процента пазарен дял. Малко вероятно е подобен да бъде достигнат в България, като се има предвид пренасищането в жанра. Пък и като формат "Х-Factor" донякъде наподобява "Гласът на България". Единственото условие за кандидатите е да са над 16 години. В шоуто участниците ще бъдат разделени в 4 категории – "Момчета", "Момичета", "Мъже и жени" и "Дуети и групи", като за всяка от тях ще отговаря професионален оценител. Отново имаме четиричленно жури, което ще напътства участниците. Съдийската четворка ще се състои от певицата Мария Илиева, цигуларя Васко Василев, Поли Генова, която последно ни представи на "Евровизия", и един от най-предпочитаните от родните звезди музикален композитор и продуцент Мага. За водещ на шоуто продуцентите са избрали Део, който е пълна противоположност на сериозния Дермот О’ Лиъри – водещия на английския вариант на шоуто. На кастингите, които приключиха на 16 юли, се явиха хиляди с надеждата да достигнат славата на най-известната победителка в "Х-Factor" -британската певица Леона Люис.
И така зрителят ще има между какво да избира, когато в есенната вечер реши да релаксира пред телевизора. Този начин на прекарване на времето все още е без конкуренция, показват данните на националната статистика. Затова и въпросът е дали някога ще стане възможен изборът по качество, а не само по количество.

Стр. 14

в. Телеграф | 02.08.2011

Бившият шеф на ПФЛ и посредник при преговорите за телевизионните права Валентин Михов заяви, че БНТ и ТВ7 ще предават само по 1 мач от всеки кръг през новия сезон в "А" група.
Първенството започва този уикенд, а първите предвидени за излъчване срещи са столичните дербита Локомотив (Сф) ЦСКА и Левски – Славия.
Това обаче на практика ощетява по-малките клубове, тъй като ще бъдат предавани по-рядко техни двубои, с което и парите за тях няма да бъдат толкова много. За сравнение през изминалия шампионат по телевизията бяха давани между пет и шест мача на кръг.
"Мога да успокоя зрителите на българския футбол, ще гледат 2 мача през уикенда от бългаpското първенство, заяви Михов пред "Гонг". Всички запалянковци и фенове могат да бъдат спокойни. БНТ и ТВ7 ще излъчват Локо (Сф) – ЦСКА и Славия – Левски в първия кръг. Днес (вчера-б.а.) получих писмото от БФС, утре (днес) банковата гаранция е във футболния съюз, мисля, че до петък всичко ще е наред. По един мач на кръг ще дават. Програмата е ясна, трябва да се уточнят часовете, ще се съобразим и с изискванията на футболните клубове, които играят в евротурнирите. Няма да има мачове от 21 часа. Засега БНТ са абсолютно коректни. Благодарим на правителството, че помогна БНТ да дава мачовете, и на шефовете на ТВ7, които по този начин помагат на футбола ни", добави Михов, като потвърди, че сумата за правата е 6 милиона лева.
Посредник
В същото време собствениците на ЦСКА, Левски и
Славия – Димитър Борисов, Иво Иванов, Тодор Батков и Венцислав
Стефанов, проведоха поредната среща за телевизионните права с президента на БФС Борислав Михайлов. Босовете бяха категорични, че не желаят да има посредник при подписването на договора с телевизиите, които ще излъчват мачовете.
"За какво ние посредник, който да прибира 10%? Тази работа може да бъде свършена и от хората в БФС. Крайно време е Борислав Михайлов да удари по масата и всички такива рекетьори да бъдат изгонени от футбола. Има достатъчно телевизии, които искат да се сключат договори без посредници", категоричен беше шефът на Славия Венци Стефанов.
Отделно босовете дискутираха и проблема с удържаните пари от миналогодишния собственик на тв правата – bTV. Тодор Батков заяви, че всички клубове ще предявят групов съдебен иск, който ще бъде воден от БФС като носител на правата, с искане за изплащане на блокираните суми от миналото първенство. Спорът е за около 2 млн. лева, тъй като според телевизията клубовете са нарушили някои условия по договора.

Стр. 24, 25

www.novsport.com | 28.07.2011

Националната телевизия ще бъде финансирана със 180 млн. лв. от правителството на Бойко Борисов, за да излъчва родното футболно първенство. Това заяви лично премиерът днес, предаде репортер на Novsport.com.
Одобрили сме да финансираме със 180 милиона националната телевизия да излъчва първенството, каза Борисов в зала „Армеец Арена”, където официално бе подписан договорът за домакинството на България на тенис турнира на шампионките през следващите три години.
След редовното заседание на изпълкома днес би трябвало да има повече подробности по въпроса с ТВ правата.

JOBS.bg I 18.07.2011

Кандидатите трябва да подготвят и представят писмена концепция (до десет печатни страници) за работата и развитието на отдела. Крайният срок за подаване на документите е 1.08.2011 г.

Описание и Изисквания:
1.Минимални изисквания за заемане на длъжността:

- Висше образование, степен Магистър", по специалностите: "Публични комуникации", "Журналистика", "Филология", "Връзки с обществеността", и други сходни;
- да имат 3 или повече години професионален опит в съответната дейност;
- владеене на поне един западен език;
- отлични компютърни умения;
- да притежават качества за работа в екип, инициативност и креативност.

2. Начинът за провеждане на конкурса е:- предварителен подбор по документи;
- събеседване по теми, свързани с дейността на звеното.

3. Кандидатите трябва да представят:

- Молба, в която се посочва длъжността;
- подробна автобиография /включително адрес и телефон за контакти/;
- копие от диплома за завършено висше образование, удостоверения за завършени допълнителни образователни курсове и/или квалификации;
- копие от трудова книжка;
- копие от документ, удостоверяващ владеенето на чужд език;
- писмени препоръки или характеристика за професионалните качества, свързани с трудовата дейност и професионалната квалификация, съдържаща името, адреса и телефона за контакти с препоръчителя или предходен работотдател (по желание на кандидата);
- писмена концепция /до десет печатни страници/ за работата и развитието на отдела, базирана на:
* прессъобщения за медии, социално отговорни кампании, проучване на зрителското мнение, авторекламни послания, съвместни дейности с интернет сайта на БНТ – мероприятия и дейности, чрез които това може да бъде осъществено, изпълнението им в краткосрочен и дългосрочен план;
* предложение за участие на отдела в създаването и утвърждаването идентичността на БНТ – кои сме ние, с какво се отличаваме от другите, какъв е желаният имидж, който искаме да изградим;
* да бъдат изведени целите на комуникацията между БНТ и аудиторията, да се определят силните страни, кокурентните предимства на БНТ и начините по които те могат да бъдат използвани, както и слабите страни и начините за тяхното превъзмогване.

4. Документите за участие в конкурса се подават в дирекция "Публични комуникации" на БНТ или на адрес:

гр.София, ул."Сан Стефано" №29 за дирекция "Публични комуникации".

5. Срокът на подаване на документите е от 9.00 часа на 18.07.2011г. до 17.часа на 01.08.2011г., като задължително се отбелязва за конкурса "Началник на отдел" в дирекция "Публични комуникации.

6. След предварителен подбор по документи, допуснатите до конкурса ще бъдат поканени на събеседване.

Населено Място: София / България

Кандидатствай по тази обява

http://www.jobs.bg/send_cv_n.php?job_sid=1201497

Организация: БНТ
(Фирма/Организация директно търсеща служители.)
Лице за Контакт: Ани Варадинова
Телефон: 874 80 46

Оригинална публикация 

в. Труд | 22.07.2011

Бехлюл, Бихтер, Нихал, Аднан… Хиляди българи цяла пролет бършеха сълзите си пред телевизорите заедно с героите от турския сериал „Забраненият плод". Сапунката се оказа лидерът в класацията за най-гледаните 50 продукции у нас за първите 6 месеца на годината според данните на агенция ГАРБ. Всичките позиции в списъка са заети от предавания и филми, излъчвани по Би Ти Ви.
Какви са причините за безапелационната окупация на телевизията на Роналд Лаудер в Топ 50? Една от тях е, че програмата на Би Ти Ви не се променя често и така зрителят може да гледа любимите си сериали или предавания в определен ден и час. Освен това телевизията продължи да залага на турските драми, инвестира в два сериала собствено производство и направи единствения праймтаймов сезонен формат в ефира „Лорд ъф дъ шефс". От доста време медията е монополист сред тв комиците с изключение на „Шоуто на канала" (БНТ) смешните предавания отсъстват от ефира на конкуренцията. А кой не обича да се смее пред телевизора.
Въпреки че са от години в ефира на Би Ти Ви, и „Шоуто на Слави", и „Комиците" продължават да държат стабилна аудитория. Историите със Сашето, Ванката и проф. Коста Тазобедрев, разигравани от Любо Нейков, Кръстьо Лафазанов и компания, са провокирали интереса средно на 1,54 млн. зрители всеки петък през първите 6 месеца на годината. Аудиторията на шоуто дори леко се е покачила спрямо м.г., когато "Комиците" са гледани средно от 1,41 млн. души на издание.
Още по-дълго присъствие имат Слави, актьорите и "Ку-ку бенд" в ефира на Би Ти Ви. Но интересът към това, което те правят всяка вечер (въпреки плахите опити да бъдат конкурирани от Иван и Андрей по Нова тв и от Денис Ризов по БНТ), не се топи, отчитат от ГАРБ. "Шоуто на Слави" е гледано средно от 959 000 ; души всеки делник през първите 6 месеца. За м.г. редовите издания на предаването не са в Топ 50, но там границата за най-гледаните продукции е от 1,006 млн. зрители заради Световното първенство по футбол, което накара всички да седнат пред екрана.
Бехлюл, Бихтер, Нихал, Аднан… Хиляди българи цяла пролет бършеха сълзите си пред телевизорите заедно с героите от турския сериал "Забраненият плод". Сапунката се оказа лидерът в класацията за най-гледаните 50 продукции у нас за първите 6 месеца на годината според данните на агенция ГАРБ. Всичките позиции в списъка са заети от предавания и филми, излъчвани по Би Ти Ви.
Какви са причините за безапелационната окупация на телевизията на Роналд Лаудер в Топ 50? Една от тях е, че програмата на Би Ти Ви не се променя често и така зрителят може да гледа любимите си сериали или предавания в определен ден и час. Освен това телевизията продължи да залага на турските драми, инвестира в два сериала собствено производство и направи единствения праймтаймов сезонен формат в ефира "Лорд ъф дъ шефе". От доста време медията е монополист сред тв комиците с изключение на "Шоуто на канала" (БНТ) смешните предавания отсъстват от ефира на конкуренцията. А кой не обича да се смее пред телевизора.
Въпреки че са от години в ефирана БиТиВи,и "Шоуто на Слави", и "Комиците" продължават да държат стабилна аудитория. Историите със Сашето, Банката и проф. Коста Тазобедрев,
Сезонът на сериалите
Самата Би Ти Ви обяви пролетта за "сезона на българските сериали". Въпреки че на практика пусна само едно ново заглавие – "Столичани в повече", и продължи вече познатия от миналата есен "Стъклен дом".
Рекордът от 1,814 млн. зрители, гледали средно 23 серии от турския сериал "Забраненият плод", обаче така и не беше разбит от "Столичаните". Комедийният сериал за кметските интриги в софийското село Извор дишаше във врата на турската сапунка и дори успя да излезе начело в месечните класации за март, април и май по гледаемост. За първото полугодие всяка сряда кавгите между "столичните" фамилии Лютови и Чеканови са събирали средно по 1,805 млн. почитатели. Десетте епизода от родната действителност обаче са изпреварили останалите 109 серии от "Забраненият плод", излъчвани в делник от 20 ч. И все пак целта родното производство да детронира турските сапунки окончателно – остава за есента.
През първите 6 месеца още един турски сериал в най-гледаното време спечели българите – "Златната клетка" се е класирал на 21 -ва позиция в Топ 50 с над 1,14 млн. фенове.
Къде са другите?
Какво става с конкуренцията? Нова тв за първи път от години се отказа от запазената си марка "Биг брадър" за пролетта, като експериментира с мултикултурния проект "Метрополис" и патриотичната игра "Аз обичам България". Вместо на сапунки, снимани край Босфора, Нова тв заложи на заглавия от САЩ като "Д-р Хаус". Интересът към смахнатия доктор през последния тв сезон (от септември 2010 до май 2011 г.) отвъд океана обаче спада с 22%, отчита Ройтерс.
БНТ също пусна нови продукции, сред които са политическият проект "Обещанието", предаването за млади учени"Красива наука" и вечерното шоу "Денис и приятели", но в действителност единственият сериозен коз в ръцете на Вяра Анкова се оказа криминалният сериал "Под прикритие". Той обаче не проби в Топ50 за шестмесечието.
Вечните шлагери
Друго, което би могло да обясни защо в Топ 50 има само продукции на Би Ти Ви, е инерцията на зрителите. Веднъж изгледали новините по този канал, те остават и на филма след него. Това най-вероятно е една от причините филми, навъртели поне петилетка живот, да се наредят в челната десетка на класацията. Екшънът на колела "Транспортер 2" (2005) и комедията "Деца на килограм" (2003) например са обирали около 1,5 млн. от зрителите.
Сред най-гледаните 50 продукции са и още по-стари заглавия като "Маската на Зоро" (1998) и "Легенди за страстта" (1994). Вероятно хората са искали да затвърдят познанията си или по другите канали са давали още по-стари филми.

Стр. 19

Оригинална публикация

в. Дума | Галя КЛАРК | 21.07.2011

От детския буквар сме закърмени, че книгата е прозорец към света. Не може същото да се каже за българските телевизии, уви. Електронната медия е критикувана както от познавачи телевизионни критици и авторитети, така и от всички останали потребители. Неслучайно отзивите са предимно лоши – на хората в България им е писнало от реклама и "рекламни" репортажи, лоши като смисъл и лошо поднесени новини, предавания за псевдозвезди и звездички, някакви пошли реалита. Документалните и научнопопулярни филми у нас почти изчезнаха, пък и не бяха интересно направени. Скука лъха от екрана, едни и същи лица се въртят до забрава. Не е така обаче на Острова. Тук телевизията наистина си струва да се гледа и може да се каже, че е прозорец към света, защото функцията й да учи не е затихнала
Авторитетът на обществената телевизия Би Би Си е безспорен и не случайно – Би Би Си има четири канала, всеки със своето присъствие във всекидневието на хората. Новините са поднесени и изпипани професионално. По обществената телевизия, разбира се, категорично няма никаква реклама, което е цяр за душата по време на филмите. Освен това изключително съществен е фактът, че Би Би Си е монополист по отношение на политическите предавания. Интервю с премиер или шеф на опозиция няма къде да гледате освен по Би Би Си. Конкуренцията е принудена да взема интервюта от публичната телевизия и да цитира обществената като източник на събитие. Така авторитетът на публичната телевизия е на подобаваща висота. На политиците също, тъй като не дават всеки ден интервюта на всякакви възможни телевизии. Не доскучават на хората като всекидневните появи на министри в България по всички възможни канали.
И тук не липсват сапунки
като Coronation Street и Eastenders, но за всяко ниво тв култура си има съответните потребители. В същото време ценителите на оперна музика може да гледат невероятни предавания, като операта е представена не като старомодна и овехтяла продукция, а "секси", интересна и "цветна". Човек, дори и да не я обича, започва да се интересува от арии, изпълнители, композитори. Класите в обществото намират своите телевизионни ниши и продукти. Средната класа се радва на вдъхновяващи сериали като за производството им се конкурират Би Би Си и Ай Ти Ви. Сред най-популярните филми на синия екран през последните 12 месеца бяха "Downton Abbey", "Silk", "Hustle", "Upstairs, Downstairs", Шерлок. Сега се правят нови серии на "Шерлок" и "Silk". Изпълнението на актьора Бенедикт Къмбърланд в ролята на Шерлок Холмс от ХХI век, възроди
модния шик на джентълмена
и осъвремени историята на прочутия детектив.
В България почти напълно се изгуби просветителският дух, познавателният характер на телевизията. В Англия предавания, документални и научнопопулярни филми разказват и просвещават като зрителят ни най-малко не скучае. Водещите са професионалисти поне в две области – археология, астрономия или друга специалност плюс телевизионна журналистика. От сериите на Майкъл Портильо може да се научи много за развитието на жп гарите от викторианско време до наши дни, в предаването "Country file" и "The Coast" няколко водещи разказват интересни истории за определен район във Великобритания. В това предаване човек дори и да не пътува из Острова, научава много за археологията, геологията, индустрията и не на последно място – за дивата природа в съответното място. Чудя се кога ли българските телевизии ще направят подобни предавания за собствената ни страна. В друго предаване водещата Мери Портас пък води битка с недостатъчно доброто обслужване в магазините. Тя дава съвети към собствениците на малки магазинчета, които не издържат на рецесията и са пред фалит или на нула, как да възродят бизнеса си. Променя им щандове и витрини, въобще цялостно преобразява интериора и поведението на продавачи и собственици. Така успява да изправи на крака много от магазините.
Интересна е програмата "Dragons’ Den", която също е купена в различни страни, включително в Румъния и Русия. При нея млади бизнесмени и изобретатели представят бизнесидеите си пред няколко милиардери и капацитети в бизнеса, като идеята е най-добрите да получат от тях инвестиция, която да помогне за реализацията им.
Великолепни са т.нар. документъри, особено в областта на историята и археологията. Безкрайно интересни бяха сериите за египетския фараон Тутанкамон и
генетичното изследване на ДНК на мумии
за да се установи кои са баща му и майка му. Зрителят научава за битките на кралица Будика с римляните завоеватели в Източна Англия, за археологическите находки на Острова. Често известни археолози са и водещи, например Алис Робъртс в "Digging for Britain" и Нийл Оливър в "A History of Scotland". Те не само участват в създаването на сценария, наясно са за какво става дума и говорят с разбиране, вдъхновение и ентусиазъм.
Въобще това е едно от нещата, които липсват на българските телевизии – добри водещи, които да са професионалисти в областта, която представят, а не само да произнасят думите от сценария си. Един от хубавите примери в това отношение е предаване за астрономия и космос на проф. Брайън Кокс. Той е звезда в професията си, звезда и на екрана – в началото на 40-те си години, с младежко излъчване. Сам признава, че е бил заразен от професионализма и ентусиазма на американеца Карл Сейгън, който беше известен астроном физик и чудесен водещ на авторското му предаване "Космос".
Хората гледат какви ли не интересни програми съобразно интересите си. Тук има голяма общност любители на птиците, които обичат да ги наблюдават с бинокли, организират специални походи с цел наблюдение. Предаването "Spring Watch" е уникално. Разполагат се денонощно няколко камери на различни места, където гнездят птици. Освен по телевизията и в реално време по интернет човек може да гледа как птиците се хранят, грижат се за малките си и прочие, като обективите ги проследяват от
съвсем близка дистанция.
Имаше едно интересно тв предаване дали днес е възможно да се живее като Св. Франциск от Асизи, без пари.
Водещият, който освен телевизионер е и свещеник с висок ранг в църквата, вървеше из Англия, разбира се, придружен от оператор, и се опитваше да живее, без да заплаща нищо с пари. Предлагаше да свърши някоя работа и вместо заплащане да му дадат подслон и храна.
Безкрайно интересно е и "Antique Road Show". Това предаване се провежда в околностите на различни замъци. Професионални оценители дават оценки на старинни предмети, които са попаднали по наследство или при случайни обстоятелства в ръцете на обикновени граждани. Някои от тях са изключително редки и ценни за изненада на собствениците им, нерядко купили ги от разпродажби за стотинки.
Има отделен канал Yesterday, по който има най-различни предавания за история. Тук много основни са предаванията за Втората световна война, но не липсват и интересни програми за битките на британската флота с испанската Армада.
Основните телевизии BBC и ITV
спорят за популярност и зрители
най-вече с реалити шоу програми. "X Factor", "Britain Got Talent", "Strictly come dancing" са световно известни формати, някои от които бяха закупени и в България. Едно от най-красивите обаче бе реалити шоуто за търсенето на певица, която да изпълнява ролята на Дороти в известния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър "Вълшебникът от Оз".
Програмите тип телевизионни състезания са най-разнообразни. "The Weakest Link" с водещата Ан Робинсън дава парична награда само на победителя, "Mastermind" пък е много специално, тук наградата е само купа, но пък самочувствието да си с най-добрия ум е невероятно. Изключително трудни са въпросите при университетското предаване "The University Challenge", при което тимове от най-умните студенти на престижни университети се борят за приза. В това предаване времето се цени, то "върви" динамично, води го политическият журналист и публицист легенда Джереми Паксман.
Дано БНТ и останалите телевизии разберат, че наистина трябва да са в полза на зрителя. Не е достатъчно да се имитира дизайн и цветове на тв студиа. Развлечението трябва да е умно, а не просташко. Зрителите искат да научават нови факти, но поднесени не по скучен начин, а с въображение, ум и професионализъм.

Стр. 24

Оригинална публикация

www.e-vestnik.bg | Юлиян Огнянов | 21.07.2011

Светла Петрова е завършила радиожурналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работила е в Българско национално радио от 1988 до 1995 год. като водеща на сутрешния блок на програма „Хоризонт”. Напуска радиото през пролетта на 1995 год. след бунта на журналистите от „Хоризонт” срещу цензурата и уволнението на седмина от тях. След това работи като шеф на отдел „Вътрешна политика” на вестник „Демокрация”, водеща на предаванията „Денят” и „Седмицата” по Дарик радио. През 1997–1998 год. отново е в БНР, директор на програма „Хоризонт”. Работи и в „Екип 4” в Българската национална телевизия (БНТ).През 1999–2001 год. е програмен директор на БНТ. От април 2001 год. е автор и водещ на предаването за анализи и полемика на bTV „Сеизмограф”. Напусна го преди няколко месеца със скандални обвинения към медията за упражняване на цензура и манипулации под различна форма.
- Стана ли дискусионното предаване дефицитно в ефирните телевизии?
- Очевидно е станало, защото, ако с фенер тръгнеш да търсиш, най-много да попаднеш на какво – на един “Референдум” по БНТ, ако става дума за класическо дискусионно предаване. Иначе чат-пат могат да се чуят дискусии в сутрешните блокове, но класически дискусионен формат на практика няма. Аз се опитвах в „Сеизмограф” да правя полемика по важни за обществото казуси, не казвам че винаги е било само дискусионно предаването, но там редoвно присъстваше дискусията като форма. Защото за мен това е задължително, когато трябва да се търси решение на болезнен за обществото проблем. Когато има някакъв конфликт, политически, социален или друг. До истината трябва да се стига така – чрез съпоставянето и противопоставянето на различните гледни точки. Това е дискусията в крайна сметка. И защото трябва да има многогласие в обществото, защото трябва да се чуват различни гласове. Не е задължително да си съгласен с всички, но просто трябва да могат да се чуват всички гласове. Докато в момента какво установяваме – че почти всички медии и особено националните електронни медии говорят в един глас. Почти отсъстват различните, другите, цветните, критичните гласове. Винаги ще има нужда от такива предавания и това, че отсъстват в момента, е следствие на един очевиден политически натиск над медиите.
- Който е само сега или го е имало непрекъснато?
- Всяка власт е искала да подчини медиите. Всяка власт би се радвала медиите да са много съгласни с нея, да я аплодират за това, което прави. Но по-умните власти или по-умните представители на човешкия род, които са попадали във властта, са били наясно, че такъв тип медии не са необходими, а пък това противоречи и на природата на медията. Природата на медията, и в частност на журналистиката в медията, е да бъде коректив на властта. На властта са й много по-необходими критичните медии – говоря за принципна, обективна, дори добронамерена, бих казала, критика, която изхожда от интереса на обществото. Властта много повече има нужда от такава критика и аз, докато бях в „Сеизмограф”, не се уморих да повтарям това с наивната, както се оказа, надежда по някакъв начин да стигне до мозъците на сегашните управляващи. За жалост, обаче, не бих ги причислила към категорията властимащи, които се радват на критичните медии. Обратно, те започнаха една самоубийствена политика – самоубийствена за тях самите, за обществото и за държавата като цяло. Те решиха безапелационно да подчинят медиите.
- Медиите все пак са четвъртата власт.
- Не, не, медиите са първата власт, няма какво да се заблуждаваме. Много съм щастлива, че тази мисъл се роди преди години в моя младежки мозък, а впоследствие вече я чух произнесена на глас от умни, мъдри хора, от капацитети, обществени авторитети, които очевидно бяха доловили същото-че медиите са първата власт на модерния свят. Точно затова тези, дето уж там са обозначени като първа, втора, трета, много искат да подчинят точно тази власт, защото знаят, че от нея зависи движението на обществените процеси ; от нея зависи до голяма степен и оценката на техните действия, но не в пълна, не в абсолютна степен. Защото безспорна самоизмама е, че ако в медиите излизат само похвали и само позитивни оценки за едно управление – и така се връщам към началото на мисълта си – пълна заблуда е, че по този начин едно правителство може да се закрепи и да бъде харесвано от хората. Нищо подобно!
Властта я крепи политиката й. Ако тя няма адекватна политика, ако не съумява да движи икономиката, да осигури условия за нормален живот на хората, за нормално развитие на бизнеса, няма как да се спаси тази власт, ако ще да я обслужват най-хвалебствените медии на света. И тоталитарният режим е много показателен пример в това отношение. Защото ако можеше медиите, дето хвалят, едногласните медии да закрепят една власт и един режим, ние и досега щяхме да си живеем във времето на така наречения социализъм. Само че онзи режим си копаеше гроба и онази система, включително с помощта на подчинените медии, накрая катастрофира. Така ще се случи с всяка власт и с всеки управляващ, които искат да подчинят медиите и да ги заставят да бъдат единствено мегафони за успехите й.
Напоследък има направо бих казала брутални за слугинажа на медиите примери, които честно казано ме карат да се срамувам, че съм представител на тази професия. Но иначе не се срамувам от това, което съм правила в журналистиката, защото съм се стремяла да бъда честна със себе си и честна с хората, за които съм работила – слушатели, зрители, читатели.
- Имало ли е натиск спрямо вас в бТВ?
- Истината е, че в бТВ е имало най-малко натиск над мен. Може би, защото когато отидох в телевизията, вече си бях създала име, популярност в професията и сред публиката и защото се знаеше, че съм доста остър характер, доста автономна в мисленето и независима в журналистическата си работа, не е имало директен натиск над мен-не само в тази, но и в другите медии, където съм била. Просто е известно, че категорично отказвам да изпълнявам поръчки, които са в несъгласие със съвестта ми . Аз затова останах 10 години в бТВ, защото се радвах на пълна, на абсолютна свобода 9 години и 2-3 месеца от това десетилетие. На моменти тази свобода даже ми идваше малко в повече.
- Говорим за времето – Симеон, Станишев и Борисов.
- Да, говорим за времето на Симеон, на Станишев и чак в края на първата година от управлението на кабинета Борисов започнах да усещам дискомфорт. По-рано бях усетила вече натиск над новините, защото нашите новини спряха да приличат на себе си, започнаха да се отдалечават от образа си в предишните 9 години. Това може би за масовата публика остава скрито, защото въпреки всичко колегите се стремят да опазят БТВ като свободна, независима, критикуваща медия. Стремят са да я опазят, но става все по-трудно, когато отгоре има натиск. Той е ясен за малка част от хората -ръководството на нюзрума, част от продуцентите може би. Те се опитват да го отбиват, да го прикрият някак, обаче не се получава, защото на моменти, според мен, е много директен. Той минава през собствениците на телевизията, които и да са те; също така притиснати са и част от мениджърите. Всеки може да бъде шантажиран по някакъв начин. Дали чрез личния му живот, дали чрез бизнеса му, дали чрез нещо друго, но в съвременния свят, когато човек е оплетен в толкова много връзки и отношения, всеки може да бъде злепоставен; винаги може да се намери нещо, с което да бъде орезилен.
И понеже в момента по върховете на властта са хора, които произлизат от милиционерските и полицейските среди, те имат един професионален инструментариум, който носят от миналото със себе си и за жалост смятат, че с него могат да управляват държавата и медиите. И точно това правят – чрез рекет и шантаж мачкат и държавата, и медиите. Този натиск се засилваше във времето и ще става още по-силен в месеците до изборите, в даден момент и аз започнах да го усещам. Но не е единствен политическият натиск, който ме накара да напусна. Имаше вече натрупвания у мен; нагласа, че ми предстои подобна раздяла, защото в последните години ми беше трудно да работя по чисто технически причини. На практика в предаването не се инвестираше нищо, бе оставено без всякакъв ресурс.
- Това ли бе начинът, свиването на бюджета?
- Ами да, това бе един от начините да се притиска предаването. Но по правило в частната телевизия са свити бюджетите. Гледам, че и в новините от време на време стягат коланите, но новините са приоритет – едно седмично предаване не може да се сравнява с тях.
- Но когато то е емблема?- Да, така е, но за жалост мениджърите на БТВ от една страна го възприемаха като емблема; от друга, не правеха нищо, за да може то да продължи да бъде емблема. Да не говорим, че част от тях и то свързани с програмата имаха подчертано тенденциозно отношение към „„Сеизмограф”” и понякога работеха точно в обратната посока, защото мисля, че като вътрешна продукция предаването пречеше на някакви чисто комерсиални схеми и отдавна този слот беше станал прицел на програмни мераци. Та те искаха да го има „„Сеизмограф”” в програмата на бТВ, но да не е на това относително централно място, в подстъпите към праймтайма, а да бъде изместено в някаква ниша; ако може и през нощта да отиде. А аз бях разработила това време, за десет години предаването си бе създало сериозен контингент от публика, но не ставаше за пренасочване на пари от бюджет и реклама. В програмата на бТВ вътрешна продукция са само новините, сутрешният блок, до неотдавна „„Сеизмограф”” и отскоро „Тази неделя”. Всичко друго се прави от така наречените независими продуценти. Само че с независимите продуценти могат да се постигнат всякакви договорености – на масата и под масата – и част от парите, които се въртят около техните продукции, да се отклоняват и към мениджърите на телевизиите. Докато от „Сеизмограф” – не! От „Сеизмограф” всичко, което влизаше като реклама, отиваше в касата на бТВ. И според мен това бе втората много сериозна причина да е такава съдбата на предаването – че обективно не можеше да се впише в печалбарски схеми .
А третата посока на пресиране беше през външните продукции, което в контекста на сегашното управление стана част от политическия натиск. Тоест, от една страна, имаше директен политически натиск, но на всички беше ясно, че няма как да махнат „Сеизмограф” и да го запратят сутринта, например, защото предаването е знаково, емблема, както казвате вие, и такава промяна моментално ще се изтълкува като политическа репресия. Затова тихомълком решиха да го обезкървяват чрез външните продукции. И във външните продукции се появиха много добри имитации на журналистика. Защо казвам имитации – те на пръв поглед абсолютно приличат на журналистика; даже обират всички награди, както виждаме, хората от тези програми. Само че не е ясно как се акумулират средствата там. Дали тези превъзходни интервюта и всякакви други форми, които се появяват, не са, всъщност, плод на някакъв договор с ПР агенция или пък с държавна институция.
Например, след като приключи мандатът на предишните управляващи се разбра, че продуцентската къща на Евтим Милошев, която прави „Комиците” и „Нека говорят” с Росен Петров, е получила 1.8 млн. от кабинета Станишев покрай кампанията за годишнината от независимостта на България. Като наблюдавам кой как се държи сега в ефира, допускам, че определени външни продукции – не само в бТВ, а и в другите телевизии – получават от управляващите три пъти повече, като по този начин просто се купуват медиите. Разбира се, предполагам, че всичко става в рамката на закона, но това не го прави по-малко морално укоримо, нито отменя отговорността на медията, която не би трябвало да мами своите потребители.
Сегашната власт бурно доразви употребяваната и от предшествениците й практика, известна в близкото минало с името „Нахранете журналистите”, и я издигна до невиждани висоти, превръщайки в действителност медиите в свои ПР агенции. По-големи или по-малки ПР агенции на национално и регионално равнище, защото в провинцията е още по-страшно и журналистите там са още по-малко защитени от произвола на властите. Сега идвам от интервю за група провинциални медии – радио, вестник и сайт – и беше истинско удоволствие да говоря за тях, защото те специално се борят за чистотата на професията, опитват се да правят обективна и независима журналистика, но както разбрах, това им коства много. А повечето от останалите не устояват на натиска и се предават и продават. До такава степен, че няма нужда от посредничеството на истинска ПР агенция, когато трябва да се извае някой властнически образ. „ПР-медиите” отлично се справят със задачката, заблуждавайки публиката със своята контролирана журналистика, в която и най-неудобните въпроси обикновено са предварително договорени.
Затова казвам, че това са имитации, които убиват журналистиката. И когато един политик може срещу съответното заплащане да отиде в такова предаване и с уж много напрегнато и остро интервю да си свърши отлично работата, защо той да идва при мен, където няма да има тази сигурност. Аз винаги може да задам един или два въпроса повече, дето да го поставят натясно, за които той не е предупреден и би се замислил как да отговори, без да се злепостави. Така в частните телевизии започнаха да стават все по-дефицитни териториите на автентичната журналистика.
*Интервюто е взето през юни 2011 г. във връзка с разработването на магистърска теза по телевизия във ФЖМК. Публикуваме го със съгласието на събеседниците. Със съкращения.

Оригинална публикация

БНТ, Панорама | 16.07.2011

Водещ: Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, нали г-н Волгин?
Петър Волгин: Ами да, сигурно. Но понеже сега ще си говорим за Англия, където е доста по-различно положението, отколкото в Германия, знаете ли кое ми прави най-силно впечатление в това, което се случва в момента там?
Водещ: Кое?
Петър Волгин: Най-силно впечатление ми прави огромното лицемерие, което демонстрира британският политически елит. Защото ние непрекъснато слушаме премиера, лидера на опозицията, съдружника на премиера в управлението. Те са безкрайно възмутени, те са безкрайно отвратени от това, което е станало, че са се подслушвали телефоните, че е плащано на полицията, че всичко това се е случвал. Бога ми, всичките тези хора, които сега така ругаят изданията на Мърдок, те само допреди няколко месеца бяха техните най-големи приятели. Нямаше парти на Мърдок и на неговите вестници, телевизии и всякакви други издания, на които да не бяха и Дейвид Камерън, и Ед Милибанд, и Ник Клек (?) и Гордън Браун, и Тони Блеър. Всичките тези хора направиха така, че Мърдок да е това, което е. Т.е. политиците в Британия имат вина за това, че Мърдок и неговите издания придобиха такава огромна власт върху британското общество. И това страшно ми напомня на случващото се в България веднага след ноември 89-а година. Тогава, ако си спомняте всички от политбюро, членовете на политбюро до последния човек в държавата изведнъж се оказа, че страшно мразят Тодор Живков и че винаги са го мразели, и че са били винаги демократи в душата си, но този човек ги е потискал и ето сега те най-накрая имат възможност да си кажат това, което искат. Така действат в момента…
Бойко Ламбовски: …
Петър Волгин: …безкрайно религиозни и безкрайни демократи. Ето това в момента ни демонстрира британският политически елит, което нас може би не би трябвало да ни учудва, защото ние от нашия политически елит сме виждали какво ли не.
Водещ: Г-н Ламбовски, все пак всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Бойко Ламбовски: Политическата класа често е цинична и аз мога да допълня само тук г-н Волгин, че по същия начин беше отношението и към Кадафи. Той беше много дълги години приятел, сърдеха му се, пак беше приятел, сега стана най-злият човек на света. Аз не го оправдавам, но това е демонстрация на подобно лицемерие. Но аз искам да обърна внимание върху още нещо, което ми даде повод разговорът с Гюнтел Валраф, който е един много голям журналист и писател от типа на Труман Капоти (…). Забележете какво пишеше на закрития „News of the World”, на последния му брой. Пишеше не „Извинете”, а „Благодарим”, т.е. посланието в този брой беше, ами каквото правехме, го правехме за вас, скъпи 7-8 млн. там, наши читатели. Вие искахте това, подслушвахме, защото вие го желаехте. Защо го говоря това? Защото действително, пак да се върна към Валраф, процесите в съвременното общество, принципът на удоволствието, който се възцарява все повече и повече, на тоталното удобство, снижава важните, прави, редуцира важните въпроси – въпросите кому е нужно това, става ли светът по-хубав по този начин. И подобни медии, които са изградени на този принцип, те правят всичко възможно да останат на повърхността, но в крайна сметка се минава незабележимо тази граница и неусетно тя се минава. Ако не беше никой разбрал за това подслушване, то щеше да продължава и щеше все повече и повече хора да бъдат подслушвани.
Водещ: Добре, нека аз да кажа все пак, Петър Волгин – журналист от националното радио и Бойко Ламбовски – поет и журналист от „Сега”, наблягам да думата журналист, защото сега явно не е много хубаво да кажеш, че си журналист, да речем в Англия, може би и на други места. Въпросът е, не си ли измиваме ръцете много лесно с политиците, които са обичайното зло, а ние..?
Петър Волгин: Не, не си ги измиваме, те разбира се са обичайното зло и разбира се…
Водещ: Това са правилата на демокрацията.
Петър Волгин: Да. Те са избрани, те задават правилата, защото така е в една демократична държава. Но хайде да се върнем в България…
Водещ: Хайде де.
Петър Волгин: На журналистиката в България. Значи, на всички ни е направило впечатление, че миналата седмица излязоха два нови таблоида, всекидневници нали се появиха. Предполагам, че никой не си мисли, че изведнъж техните издатели са се събудили една сутрин и са казали: а, в България няма всекидневник таблоид, я дай да издадем, и то на двама души им е хрумнало това изведнъж по някакво странно стечение на обстоятелствата. Искам да кажа, че в България дори този тип преса, този тип таблоидна преса, или булевардна, или жълта, както искате го наречете, той дори не е истинска жълта преса. Зад това, което се представя като жълто и като някакъв нездрав интерес към живота на известните, популярните, богатите, всъщност се крият едни много ясни политически послания. Жълтата преса у нас, основната й функция не е такава, каквато е на „News of the World” да речем, а е много повече да бъде или дискредитиран политически опонент, или дискредитирани неговите бизнес приятели, или съответно обратните пък бизнес приятели и други политически опоненти да бъдат сравнени със земята. Това е ненормалното в България, това е нещото, което е изключително подмолно и неясно, и затова и жълтата ни преса като много други неща, някои биха казали като демокрацията ни, е някакъв вид менте.
Водещ: Добре, ние можем ли, ние журналистите да се самоограничим? Защото обикновено журналисти спорят с други журналисти и се карат с тях, когато се карат шефовте им. Аз лично нищо искрено не виждам в журналистическите войни много често. Въпросът е обаче ние сами към себе си можем ли да се обърнем и да кажем за собствената си работа, тука сбъркахме, тука бяхме подведени, тук бяхме излъгани?
Бойко Ламбовски: Не можем да го направим вкупом. Защото все пак така и в нашата гилдия, аз се причислявам към журналистите, защото от това си вадя хляба, въпреки че не се смятам за перфектен професионалист и съм изкушен от по-трайни жанрове, но не можем да гледаме на гилдията като едно цяло. В нея има едно голямо разслоение. И в крайна сметка всички работещи в сферата на журналистиката сме едни наемници, т.е. ако ти си нает от жълт вестник, ти ще играеш по правилата, които задава главният редактор и собственикът…
Водещ: А има ли невинни, г-н Ламбовски? Присъстващите се изключваме, ама трябвал ли?
Бойко Ламбовски: Напълно невинни няма, но има степенуване на вината. Има много виновни, с двата крака вътре, газещи в една миризлива субстанция, която не ми се ще да я назовавам, и има колеги, които са много по-качествени професионалисти и които се стремят в рамките на своите възможности, мисля, че и тук присъстващият г-н Волгин е представител на тези хора, за които говоря, да внесат повече яснота и малко по-висок стил на разговор и на дискусия в този диалог между информиращите и така да се каже тези, за които се информираме.
Водещ: Г-н Волгин, не искам да върнете комплимента, но искам просто да кажем…
Бойко Ламбовски: Не, може да го върнете.
Водещ: Въпросът е обаче, можел ли, пак питам, да се самоограничим, можем ли да разберем някакъв тип отговорност и да не се държим като хора от последна инстанция?
Петър Волгин: Ами виж, българската журналистика, да, може би има нужда от това, за което ти говориш, но пък българските политици от друга страна, обикновено тези, които управляват, защото те винаги са на топа на устата, те правят достатъчно, за да ограничат медиите. Правят достатъчно, за да ограничат критичните гласове и го правят понякога по-възпитано, по-толерантно, понякога го правят по-дърварски. Аз тук искам само да споделя едно мое безкрайно учудване от нещо, което се случва, то е пак свързано с политиката и журналистиката, всички знаем, че освен БСП в парламента другата силна опозиционна партия на управлението е ДПС. Нали ДПС не само сега е съвносител на вота на недоверие, но те говорят и за това, че трябва да има нови избори, за това, че трябва това правителство да си ходи. Много активна, ярка опозиция. В същото време в тази група на ДПС има един депутат, който по всеобщо мнение е ръководител на медийна империя, чиито издания, вестници, интернет сайтове, телевизии са най-добрите приятели на правителството. И аз се чудя каква е тази шизофренна ситуация, в който депутат от една партия, която е изключително критична към правителството, ръководи издания, които го хвалят ката ден. Значи тук или трябва да решим, че ДПС е една партия, която е изключително толерантна, либерална и там всеки може да си прави каквото си иска, да харесва или не правителството, или явно има и някакви други зависимости, някакви други договорки. Давам го за пример за тази порочна връзка между политиката, бизнеса и медиите в България, защото това е най-тежкото нещо, когато се говори за медии в България, че има тази действително порочна връзка между бизнес, пари, журналистика. И тогава да говорим за това, че журналистите, те сами трябва да направят нещо, че те сами са отговорни за едно или друго, всъщност те са най-малко виновните от всички, защото когато имаш издателите, когато имаш главните редактори, които са обвързани по този начин, за който сега говоря, много е трудно да искаш от един журналист да бъде безкрайно честен и да бъде безкрайно принципен.
Бойко Ламбовски: Все пак има и лична отговорност, г-н Волгин. Има такива, които охотно така се поддават на манипулация и на купуване и се предлагат самите те и преизпълняват плана…
Водещ: Не, аз не искам да излизаме целите в бяло и да кажем, че някой друг ни е виновен. Това не смятам за… как да кажа, дори да е вярно…
Бойко Ламбовски: Не е и вярно…
Петър Волгин: Няма идеални хора, няма ангели действително.
Бойко Ламбовски: Мисля, че все пак нашият народ, колкото и така да е обект на критически анализи, на охулване, има доста здраво чувство в течение на по-продължителен срок и оценява както журналистическите имена, така и политическите. В някакъв момент ги пресява. Аз в последно време все повече и повече се убеждавам, че той не е нито толкова наивен, нито толкова простодушен…
Водещ: Не е.
Бойко Ламбовски: И може да бъде воден за носа известно време, но рано или късно усеща къде стоят по-здрави стойности и къде всичко е фалшиво и гнило.
Водещ: Понеже вие преди малко репликирахте политиците, сега е техен ред да репликират вас с нещо, което не са съгласни или не. Г-н Кутев, по едно изречение…
Антон Кутев: Аз се радвам, че става дума наистина за отговорността и на медиите, и на журналистите, защото в края на краищата за мен като политик и за всеки политик в момента се знае всичко. Знае се точно колко пари получавам, кога съм ги получил, дето се вика, знае се коя е жена ми, какво прави, дали съм женен или не съм. Ако случайно завъдя любовница, и това ще се знае. Не е същото с медиите, особено със собствениците на медии, но според мене и с журналистите. Аз не казвам, че трябва да стигаме дотам, казвам обаче, че един добър журналист е по-голям и има повече влияние в общественото мнение, отколкото аз, отколкото който и да е политик всъщност. Така че отговорността трябва да бъде наистина на друго ниво. Не знам дали това не е пожелание, дали това е възможно, но ако това е възможно, е хубаво да стане, защото в края на краищата и журналисти, и политици формираме нашия свят, в който живеем.
Водещ: Г-н Николов, вие какво мислите?
Валентин Николов: Аз мисля, че ценностната система след 90-а година доста се позагуби. В природата не може да има вакуум и се запълни с доста материални щения. За жалост, това формира разбира се както политиката, така и журналистиката. Всъщност движещото е задължително материалното, а не толкова професионалното. Но при всички случаи има израстване, аз съм убеден в това и външни наблюдатели, особено на България казват, че има израстване както на политиката, така и на журналистиката. Разбира се, един политик може да бъде доста лесно и манипулиран, и контролиран от журналистите, журналистите малко по-трудно става. Мисля, че един етичен кодекс, който имате е една добра основа за това. В смисъл такъв, вие трябва да се саморегулирате, няма как други…
Водещ: Ами да видим дали имаме волята за това. 

в. Новинар Юг, Хасково | 13.07.2011
 

Популярната водеща на новините в БНТ Радинела Бусерска напуска в посока новата телевизия "Bulgaria On-Air". Тя ще получава 3000 лева, вместо досегашните 900 лева заплата, съобщи сайтът Bulgaria news.
Мощностите на новия канал вече са изградени в административната сграда на "Bulgaria Air" на летище София.
Техниката е най-модерната в момента в българските електронни медии. Новият телевизионен канал ще има изцяло икономическа насоченост, ще пуска бизнесновини на всеки кръгъл час. Очаква се новата медия да започне да излъчва през есета, вероятно – малко преди края на предизборната кампания за президентските и местните избори. Радинела Бусерска е завършила актьорско майсторство във ВИТИЗ и известно време играе на хасковска сцена.

Стр. 12

www.vsekiden.com | Яна Донева | 07.07.2011

“БУНТАРТ” ще се занимава с младите в изкуството

Обществената БНТ е решила сериозно да заложи на културата и освен увеличеното време за изкуство в Сутрешния блок ще пусне и цяло ново предаване, научи “Всеки ден”. Името му е “БУНТАРТ” , а продуценти са “Манифактура”, които правят кулинарното шоу на Иван Звездев по bTV.
“Предаването е за младите хора и ще е изцяло заснето в тяхната среда- художници, музиканти, артисти и местата на които те творят, там където създават своето изкуство. Няма да има студио и говорилни”, обещаха пред “Всеки ден” продуцентите. “БНТ ще се радва на едно съвременно, младежко, 30-минутно предаване, което ще се излъчва веднъж в седмицата”, допълниха от “Манифактура” и обясниха, че засега в концепцията не е заложено да има водещи.
“В момента набираме нови, непознати лица, които ще участват в “БУНТАРТ” и всъщност те ще са движещите фигури в него”, допълниха продуцентите и все още не знаят точната дата на излъчване. “Със сигурност ще стартираме през новия сезон”, убедени са те.