Защо вярваме на фалшиви новини, които звучат „логично“

Скорошно проучване на Yettel показва, че 58% от хората са по-склонни да не проверяват новини, които съвпадат със собствените им убеждения

Дезинформацията е част от ежедневната медийна среда – 9 от 10 души на възраст между 20 и 50 години у нас са се сблъсквали с манипулативно съдържание в медиите. Това стана ясно от скорошно проучване на Yettel, посветено на медийната грамотност. Тази година телекомът поставя медийните умения във фокуса на 20-ото юбилейно издание на обществено отговорната програма „Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения“. Изследването има за цел да установи как хората се информират, колко често срещат подвеждащо съдържание, как разпознават дали една новина е невярна и какво влияе на преценката им, за да маркира в кои области трябва да се работи за подобрение.

Способността да навигираме успешно в новинарския поток и да оценяваме критично информацията, за да не се подвеждаме и поддаваме на манипулативни влияния, е едно от ключовите умения на утрешния ден. „Целият дигитален живот на нашите абонати минава през мрежата ни и ние имаме ключова роля в това да им помогнем, да им дадем инструментите и методите, чрез които те да се чувстват защитени“, споделя Боян Иванович, директор „Корпоративни комуникации“ в Yettel България.

Трансформацията на медиите и оценка на новините по усет

От проучването на Yettel ясно се вижда, че основният източник на информация е телевизията, следвана от социални мрежи и новинарски сайтове. Макар привидно традиционните медии да отстъпват пред дигиталните платформи, всъщност те продължават да имат своето въздействие. „Хората консумират отрязъци от телевизионно съдържание през социалните мрежи – чрез публикации, коментари, линкове и кратки видео клипове. Затова и влиянието на традиционните медии не е намаляло, напротив“, смята Иванович.

Тъй като дезинформацията е широко разпространена в медийната среда, е важно как хората оценяват новините и кое влияе върху преценката им. Изненадващ резултат от проучването е фактът, че 44% от участниците разчитат основно на усета си в преценката дали една новина е вярна. Може ли обаче този усет да бъде подвеждащ? Когато информацията е много, а времето е кратко, хората са склонни да използват бързи умствени преки пътища, за да стигат до бързи заключения.

Днешната медийна среда работи чрез скорост, емоция и социално доверие. Проектирана е така, че да заобикаля рационалната проверка. Затова усетът може да бъде полезен сигнал, но не е достатъчен за проверка на фактите в новините“, казва Боян Иванович. Той пояснява, че дезинформацията разчита на натрупване – ако една лъжа е достатъчно голяма и се повтори достатъчно често, хората са по-склонни да ѝ повярват.

На какво вярваме – ролята на емоциите, социалния кръг и алгоритмите

Основни фактори, които влияят на преценката ни, когато четем новини, са емоциите, социалният кръг и алгоритмите в социалните платформи. Емоциите имат силата да замъгляват възприятията ни. Например, ако дадено съдържание предизвика у нас гняв или възмущение, то по-силно привлича вниманието ни. Иванович обръща внимание и върху т.нар. „парадокс на негативните новини“. „От една страна, хората твърдят, че умишлено избягват негативни новини, защото ги натоварват. Същевременно точно негативните новини привличат най-много внимание. Това е естествена реакция – възприемаме ги като риск и искаме да се предпазим, затова сме по-склонни да им вярваме“, пояснява той. Друг разпространен психологически механизъм е по-лесното възприемане на информация, която потвърждава това, което вече мислим. Проучването показва, че 58% от хората са по-склонни да не проверяват новини, които съвпадат със собствените им убеждения.

Социалният кръг също определя на какво вярваме – 63% от хората се доверяват повече на новина, когато е споделена от познат човек. Това е напълно естествено – доверието в човека се прехвърля върху съдържанието и сме склонни да пропуснем проверката на фактите. Освен това, над половината (54%) от хората признават, че не са склонни да поправят свои близки дори когато знаят, че споделената от тях информация е невярна.

Често осъзнаването, че една новина е невярна, идва след първичната емоционална реакция, която е споделяне в социалната мрежа. Това ни вкарва в т.нар. „ехо стаи“ – алгоритмите започват да ни показват повече от същото съдържание, с което сме взаимодействали и то започва да ни се струва все по-достоверно.

Проучването показва, че близо 40 на сто от хората са се подвеждали от невярно съдържание онлайн. „Информационната среда е все по-трудна и за хората е все по-голямо предизвикателство да се ориентират къде е границата между реално и нереално, особено с ролята на изкуствения интелект и дийпфейк съдържанието“, казва Боян Иванович. Според него, новинарският поток е пренаситен и само интуиция не е достатъчна, когато искаме да оценим дали една новина е вярна.

Инициативи в подкрепа на медийната грамотност

Резултатите от проучването дават моментна снимка, която помага на Yettel в планирането на предстоящите през годината инициативи в подкрепа на медийните умения. Телекомът ангажира нова целева група – студентите, които вече могат да участват в обществените процеси и вземането на решения. Заедно с платформата за обучения по медийни умения „How to Know” телекомът вече организира няколко срещи със студенти от СУ „Св. Климент Охридски“ и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Обученията са под формата на ролева игра „Открий лъжеца“, която поставя участниците в хипотетична онлайн ситуация и им дава поле за дебат. Всеки от тях получава различна роля – на журналист, гражданин или трол, през която трябва да отсее манипулативното съдържание и опитите за влияние. Към кампанията се присъединява и bTV като медиен партньор.

Целта е да се насърчат важни навици като това да проверяваме източниците, да търсим потвърждение, да различаваме факт от субективна оценка и да не споделяме информация, преди да сме сигурни, че е достоверна. Тези умения ще ни помогнат да се ориентираме по-уверено в изключително динамичната дигитална медийна среда, без да ставаме обект на манипулации.

Как да надиграете лошите слухове

www.manager.bg  I 25.11.2014г. 

От корпоративна гледна точка слуховете, освен ощетяващ фактор , са и инструмент.
Някои от големите компании ги използват многократно. Чрез тях може да се снижават цените на акциите на конкуренти. Те карат мениджмънта да променя фирмената си политика, да финансира мащабни пиар инициативи и да влага в разработването на нови продукти. Иначе се е случвало дори спортните отбори да извършват трансфери заради слухове. Актьори и режисьори са губили работата си и дългогодишната си кариера.
Честа грешка на тези, за които се разпространяват неприятни слухове, е да повтарят на глас самия слух, като го отричат. Например като казват "Не, не съм изневерил на жена си“ няколко пъти или “Не, не съм я удрял“, а също и “Не съм карал в нетрезво състояние“/“Не съм укривал данъци“. Подобно поведение се възприема като израз на паника и по-скоро затвърждава подозренията, че слухът е верен.
Това разказва в MarketingAbout Гай Бергстром. Авторът дава няколко пиар съвета на публичните личности и мениджърите, на които се налага да се борят с лоши слухове:
Старайте си винаги да изглеждате спокойни, независимо колко се притеснявате и колко ужасяващи са слуховете за вас. Някои от атаките срещу публичните личности и хората с управленски правомощия са толкова скандални и жестоки, че ги карат да загубят контрол и да избухват пред медиите. Агресивното поведение не в полза на засегнатата страна.
Игнорирайте ежедневните злонамерени клюки. Те са дезинформация и риск. Ако опитвате да се преборите с всяко подобно твърдение, ще загубите огромна част от ценното си време и ще съсипете нервите си.
Позволете на другите да ви защитават. Не се изправяйте срещу публичното очерняне сами. Особено в случай, че все още се чувствате силно разстроени. Ако вредните слухове засегнат репутацията ви, много пиар агенции ще научат за това и ще предложат услугите си. Понякога обаче е по-добре да се доверите на колегата или собственика, които се ползват с доверие и смятат, че искат и могат да се застъпят за вас.
Отречете големите слухове бързо, преди да са се разпространили и превърнали в невъобразими, провокиращи въображението твърдения. Класическо правило в пиара е, че мълчанието се приема като знак за вина, в случай че се е разпространила вредна за имиджа информация. Преди време имаше новинарски цикъл от 24 часа заради традиционните медии. Той позволяваше на публичните личности, например президентите, да се подготвят добре за отговор. Това време мина. Новините се разпространяват в целия свят за минути. Реагирайте веднага. Щом сте разбрали, че слухът се разпространява и обхваща повече медии, по-добре коментирайте.
Не можете просто да раните слуха, трябва да го убиете. В противен случай Цар Слух ще продължи да живее под някаква форма. Ще надиграете неговия ефект само, ако го отречете категорично. Най-добре е да предоставите и разпространите алтернативно обяснение. Ефектът ще е силен, ако неутрализирате възможната достоверност на слуха, като потвърдите с доказателства обяснението си за случилото се – чрез документи, видео, аудио записи, копия от билети, писма.

 

 

Оригинална публикация