www.24chasa.bg I 09.03.2015г.

- Как клиентът трябва да си избира рекламна агенция, господин Неделчев?

- Първото нещо е да си зададеш въпроса дали харесваш хората, които работят в рекламната агенция. По време на рекламни конкурси това, което клиентите си избират, много често не е най-доброто решение, а най-добрият екип – каква добавена стойност дават хората в него към кампанията. Защото много често след тези рекламни конкурси, на които се явява целият рекламен бранш, едва 10-15% от идеите, които предлагаш и с които печелиш, се реализират. Всичко се модифицира в процеса на работата. Така че истината е, че клиентите купуват човешкия фактор.

- Значи тези конкурси са много субективни, така ли?

- Абсолютно е така. Така и трябва да бъде. Второто нещо е тези хора да ти докажат, че имат ноухау, да ти покажат кампаниите, с които те са успявали да решат конкретен проблем.

Третото нещо е тези хора наистина да бъдат заинтересовани от тази марка. Ако аз съм производител на колбаси, малко вероятно е моят акаунт директор (човек от агенцията, който ръководи рекламната кампания) от страна на агенцията да е вегетарианец. Няма как да бъде, защото най-малкото няма да може да влезе в тъканта на моя продукт.

- Защо има все по-малко български реклами по телевизията?

- След 2008-2009 г. всички сме в режим на икономии. Големите мултинационални компании вече предпочитат да произведат една реклама в Полша или Унгария, а може и в България и после само да се адаптира за отделните пазари. Много по-евтино е, нямаш разходи за производство. Но от това губи релевантността на информацията, защото виждаш образи, които очевидно не са български. Веднага една доза достоверност пада.

Това не е присъда за българския творчески потенциал. Напротив. Тук има много кадърни колеги.

- След като сте част от световна компания, имате ли възможност да вземате самостоятелни бизнес решения?

- Абсолютно. Единственото, което е задължително, е, че има международни клиенти, които трябва да обслужваш. Оттам нататък с какви други клиенти ще работим и как ще го правим, е изцяло решение, което аз и моите мениджъри взимаме.

- Кое е най-голямото ви постижение, откакто сте в рекламата?

- Едно от най-големите постижения в моята кариера е от едно изследване преди няколко години, направено от “Публисис” във всички страни, където компанията има клонове. То беше анонимно, онлайн и всеки от офисите в България, САЩ, Корея, Бразилия, Япония го попълваше по желание. Бяха около 60 въпроса от рода: Доволни ли сте от мениджмънта си, имате ли проблем с ръководителя си, чувствате ли се достатъчно оценени. Казваше се “Изследване на пулса на организацията”. Целеше да види къде има проблеми и къде удовлетвореността на хората е най-висока.

На първо място беше България, на второ – Канада, на трето – Швейцария.

- Т.е. вие самият сте бил поставен на първо място като ръководител?

- Да. За мен наистина беше голяма чест, защото хората са най-важните в нашия бизнес. Вярвам в това, че ако направиш хората си щастливи, ако ги накараш да се чувстват добре на работното си място, те ще ти се отплатят и ще направят неща, с които резултатите в бизнеса ще са много по-високи.

Оригинална публикация

www.manager.bg  I 25.11.2014г. 

От корпоративна гледна точка слуховете, освен ощетяващ фактор , са и инструмент.
Някои от големите компании ги използват многократно. Чрез тях може да се снижават цените на акциите на конкуренти. Те карат мениджмънта да променя фирмената си политика, да финансира мащабни пиар инициативи и да влага в разработването на нови продукти. Иначе се е случвало дори спортните отбори да извършват трансфери заради слухове. Актьори и режисьори са губили работата си и дългогодишната си кариера.
Честа грешка на тези, за които се разпространяват неприятни слухове, е да повтарят на глас самия слух, като го отричат. Например като казват "Не, не съм изневерил на жена си“ няколко пъти или “Не, не съм я удрял“, а също и “Не съм карал в нетрезво състояние“/“Не съм укривал данъци“. Подобно поведение се възприема като израз на паника и по-скоро затвърждава подозренията, че слухът е верен.
Това разказва в MarketingAbout Гай Бергстром. Авторът дава няколко пиар съвета на публичните личности и мениджърите, на които се налага да се борят с лоши слухове:
Старайте си винаги да изглеждате спокойни, независимо колко се притеснявате и колко ужасяващи са слуховете за вас. Някои от атаките срещу публичните личности и хората с управленски правомощия са толкова скандални и жестоки, че ги карат да загубят контрол и да избухват пред медиите. Агресивното поведение не в полза на засегнатата страна.
Игнорирайте ежедневните злонамерени клюки. Те са дезинформация и риск. Ако опитвате да се преборите с всяко подобно твърдение, ще загубите огромна част от ценното си време и ще съсипете нервите си.
Позволете на другите да ви защитават. Не се изправяйте срещу публичното очерняне сами. Особено в случай, че все още се чувствате силно разстроени. Ако вредните слухове засегнат репутацията ви, много пиар агенции ще научат за това и ще предложат услугите си. Понякога обаче е по-добре да се доверите на колегата или собственика, които се ползват с доверие и смятат, че искат и могат да се застъпят за вас.
Отречете големите слухове бързо, преди да са се разпространили и превърнали в невъобразими, провокиращи въображението твърдения. Класическо правило в пиара е, че мълчанието се приема като знак за вина, в случай че се е разпространила вредна за имиджа информация. Преди време имаше новинарски цикъл от 24 часа заради традиционните медии. Той позволяваше на публичните личности, например президентите, да се подготвят добре за отговор. Това време мина. Новините се разпространяват в целия свят за минути. Реагирайте веднага. Щом сте разбрали, че слухът се разпространява и обхваща повече медии, по-добре коментирайте.
Не можете просто да раните слуха, трябва да го убиете. В противен случай Цар Слух ще продължи да живее под някаква форма. Ще надиграете неговия ефект само, ако го отречете категорично. Най-добре е да предоставите и разпространите алтернативно обяснение. Ефектът ще е силен, ако неутрализирате възможната достоверност на слуха, като потвърдите с доказателства обяснението си за случилото се – чрез документи, видео, аудио записи, копия от билети, писма.

Оригинална публикация