www.manager.bg  I 25.11.2014г. 

От корпоративна гледна точка слуховете, освен ощетяващ фактор , са и инструмент.
Някои от големите компании ги използват многократно. Чрез тях може да се снижават цените на акциите на конкуренти. Те карат мениджмънта да променя фирмената си политика, да финансира мащабни пиар инициативи и да влага в разработването на нови продукти. Иначе се е случвало дори спортните отбори да извършват трансфери заради слухове. Актьори и режисьори са губили работата си и дългогодишната си кариера.
Честа грешка на тези, за които се разпространяват неприятни слухове, е да повтарят на глас самия слух, като го отричат. Например като казват "Не, не съм изневерил на жена си“ няколко пъти или “Не, не съм я удрял“, а също и “Не съм карал в нетрезво състояние“/“Не съм укривал данъци“. Подобно поведение се възприема като израз на паника и по-скоро затвърждава подозренията, че слухът е верен.
Това разказва в MarketingAbout Гай Бергстром. Авторът дава няколко пиар съвета на публичните личности и мениджърите, на които се налага да се борят с лоши слухове:
Старайте си винаги да изглеждате спокойни, независимо колко се притеснявате и колко ужасяващи са слуховете за вас. Някои от атаките срещу публичните личности и хората с управленски правомощия са толкова скандални и жестоки, че ги карат да загубят контрол и да избухват пред медиите. Агресивното поведение не в полза на засегнатата страна.
Игнорирайте ежедневните злонамерени клюки. Те са дезинформация и риск. Ако опитвате да се преборите с всяко подобно твърдение, ще загубите огромна част от ценното си време и ще съсипете нервите си.
Позволете на другите да ви защитават. Не се изправяйте срещу публичното очерняне сами. Особено в случай, че все още се чувствате силно разстроени. Ако вредните слухове засегнат репутацията ви, много пиар агенции ще научат за това и ще предложат услугите си. Понякога обаче е по-добре да се доверите на колегата или собственика, които се ползват с доверие и смятат, че искат и могат да се застъпят за вас.
Отречете големите слухове бързо, преди да са се разпространили и превърнали в невъобразими, провокиращи въображението твърдения. Класическо правило в пиара е, че мълчанието се приема като знак за вина, в случай че се е разпространила вредна за имиджа информация. Преди време имаше новинарски цикъл от 24 часа заради традиционните медии. Той позволяваше на публичните личности, например президентите, да се подготвят добре за отговор. Това време мина. Новините се разпространяват в целия свят за минути. Реагирайте веднага. Щом сте разбрали, че слухът се разпространява и обхваща повече медии, по-добре коментирайте.
Не можете просто да раните слуха, трябва да го убиете. В противен случай Цар Слух ще продължи да живее под някаква форма. Ще надиграете неговия ефект само, ако го отречете категорично. Най-добре е да предоставите и разпространите алтернативно обяснение. Ефектът ще е силен, ако неутрализирате възможната достоверност на слуха, като потвърдите с доказателства обяснението си за случилото се – чрез документи, видео, аудио записи, копия от билети, писма.

Оригинална публикация 

www.manager.bg I 22.11.2014г. 

Илюстрациите и снимките са силен и въздействащ начин да се влияе върху аудиторията. В същото време, това е инструмент, който се използва твърде малко от връзките с обществеността.
Рядко журналистите получават прессъобщения с малко текст и голям брой въздействащи снимки от мястото на събитието. В повечето случаи се изпращат дълги, описателни разкази, придружени с една-две снимки на представители на държавната администрация или на мениджърите на компаниите, без да бъдат показани останалите хора около тях (работниците, децата, семействата), които присъстват и създават уникалната атмосфера на събитието. Освен това изпратените снимки в много случаи са с твърде голяма резолюция, за да бъдат публикувани в сайт, или с твърде малка, за да стоят добре на страниците на вестник или списание.
Американският автор Гай Бергстром споделя в MarketingAbout четири причини, поради които пиар професионалистите трябва да използват колкото може повече снимки:
Хората реагират мигновено на изображения. Четенето на текст отнема време. Илюстрацията обаче привлича погледа и се възприема много по-бързо като послание. Аудиторията реагира интуитивно, със силна емоция.
Снимките привличат и задържат читателя. По-вероятно е той да прочете една информация в печатните медии или в интернет, ако тя е придружена от илюстрация. Дори да става дума за скучна новина. Понякога дори снимката формира цялото внимание върху текста. Доказателство за това са регистрациите на хората в социалните мрежи. В пъти по-вероятно е човек да се сприятели и общува с друг, който има картинка на профила си, дори тя да не е неговата снимка. Акаунтите без поставена илюстрация, с празно поле, са възприемани като по-враждебни.
Очите често успяват да преборят мозъка. И това не е честна битка. Мозъкът дори не получава шанс. Група от европейски невробиолози решава да провери дали визуалните знаци оказват влияние върху удивително специализираните мозъци на няколко тренирани дегустатори на вино. Те слагат червена боя в бялото вино и карат сомелиерите да опитат напитката. В първия миг всеки решава, че това наистина е червено вино. Очите ги мамят. Имат ли значение думите ви? Разбира се. Но битката между тях и картинките не е равна.
Нюзрумите и журналистите винаги имат нужда от страхотни снимки. Редакторите и репортерите плуват в море от текстове и прессъобщения. Това е море от думи, което те често биха пренебрегнали заради една добре изглеждаща илюстрация. 

Оригинална публикация