Кога да свикате пресконференция

www.manager.bg I 16.12.2014г. 

Пресконференциите не са лесно за организиране събитие. Освен това не са и евтино. Затова не бива да са случайни.
Важно е когато се свикват, да има повод. Ако дадена компания провежда пресконференции всяка седмица, скоро инициативите й за медиите ще се изчерпят от съдържание и ще станат напълно безсмислени.
Кога си струва да се поканят журналистите на среща? Този въпрос често си задават както пиар отделите в компаниите, така и обслужващите агенции.
Ето няколко точни ориентира:
Ако се питате това, значи най-вероятно няма нужда. Пресконференция трябва да се организира когато има наистина голяма новина, съветва MarketingAbout. Медийните събития на всяка уважаваща се компания или държавна служба се провокират единствено, когато има да се оповести нещо голямо, нещо, към което ръководството би искало да привлече вниманието на масмедиите. В политиката това най-често е кандидатурата на представител на дадена партия за местен държавен пост или за парламента. (Въпреки, че съчетаването на политиката с шоуто по света в последните години доведе до ефект по-често да се появяват поводи за пресконференции.) В бизнеса – големите сливания или фалитите са новините, които наистина заслужават организирането на среща с медиите. Както и социалните инициативи.
Когато новината е гореща. Трябва да става дума за нещо, случило се току-що, напомнят още американските пиар специалисти. И внимавайте, преди пресконференцията не бива да има изтичане на информация, което да я обезсмисли и подхрани слухове.
Когато телефонът не спира да звъни. Ако репортерите ви търсят цял ден по някакъв повод и се чудят кога ще направите изявление, това е най-подходящият момент да организирате пресконференция. Очевидно има нужда и сте в ситуация, в която събитието ще ви помогне да изясните имиджа си, няма да е просто поредната рекламна акция за набиране на внимание.
Винаги имайте предвид кога правите срещата. Внимавайте, ако я свиквате в хода на активни политически събития, например докато в страната предстоят избори. Тогава пресконференцията на компания или организация, свързана с тема извън политиката, би била значително засенчена. Или би се асоциирала с предизборната кампания на някоя от партиите.

 

Оригинална публикация

Как да надиграете лошите слухове

www.manager.bg  I 25.11.2014г. 

От корпоративна гледна точка слуховете, освен ощетяващ фактор , са и инструмент.
Някои от големите компании ги използват многократно. Чрез тях може да се снижават цените на акциите на конкуренти. Те карат мениджмънта да променя фирмената си политика, да финансира мащабни пиар инициативи и да влага в разработването на нови продукти. Иначе се е случвало дори спортните отбори да извършват трансфери заради слухове. Актьори и режисьори са губили работата си и дългогодишната си кариера.
Честа грешка на тези, за които се разпространяват неприятни слухове, е да повтарят на глас самия слух, като го отричат. Например като казват "Не, не съм изневерил на жена си“ няколко пъти или “Не, не съм я удрял“, а също и “Не съм карал в нетрезво състояние“/“Не съм укривал данъци“. Подобно поведение се възприема като израз на паника и по-скоро затвърждава подозренията, че слухът е верен.
Това разказва в MarketingAbout Гай Бергстром. Авторът дава няколко пиар съвета на публичните личности и мениджърите, на които се налага да се борят с лоши слухове:
Старайте си винаги да изглеждате спокойни, независимо колко се притеснявате и колко ужасяващи са слуховете за вас. Някои от атаките срещу публичните личности и хората с управленски правомощия са толкова скандални и жестоки, че ги карат да загубят контрол и да избухват пред медиите. Агресивното поведение не в полза на засегнатата страна.
Игнорирайте ежедневните злонамерени клюки. Те са дезинформация и риск. Ако опитвате да се преборите с всяко подобно твърдение, ще загубите огромна част от ценното си време и ще съсипете нервите си.
Позволете на другите да ви защитават. Не се изправяйте срещу публичното очерняне сами. Особено в случай, че все още се чувствате силно разстроени. Ако вредните слухове засегнат репутацията ви, много пиар агенции ще научат за това и ще предложат услугите си. Понякога обаче е по-добре да се доверите на колегата или собственика, които се ползват с доверие и смятат, че искат и могат да се застъпят за вас.
Отречете големите слухове бързо, преди да са се разпространили и превърнали в невъобразими, провокиращи въображението твърдения. Класическо правило в пиара е, че мълчанието се приема като знак за вина, в случай че се е разпространила вредна за имиджа информация. Преди време имаше новинарски цикъл от 24 часа заради традиционните медии. Той позволяваше на публичните личности, например президентите, да се подготвят добре за отговор. Това време мина. Новините се разпространяват в целия свят за минути. Реагирайте веднага. Щом сте разбрали, че слухът се разпространява и обхваща повече медии, по-добре коментирайте.
Не можете просто да раните слуха, трябва да го убиете. В противен случай Цар Слух ще продължи да живее под някаква форма. Ще надиграете неговия ефект само, ако го отречете категорично. Най-добре е да предоставите и разпространите алтернативно обяснение. Ефектът ще е силен, ако неутрализирате възможната достоверност на слуха, като потвърдите с доказателства обяснението си за случилото се – чрез документи, видео, аудио записи, копия от билети, писма.

 

 

Оригинална публикация 

 

Очите в помощ на пиара

www.manager.bg I 22.11.2014г. 

Илюстрациите и снимките са силен и въздействащ начин да се влияе върху аудиторията. В същото време, това е инструмент, който се използва твърде малко от връзките с обществеността.
Рядко журналистите получават прессъобщения с малко текст и голям брой въздействащи снимки от мястото на събитието. В повечето случаи се изпращат дълги, описателни разкази, придружени с една-две снимки на представители на държавната администрация или на мениджърите на компаниите, без да бъдат показани останалите хора около тях (работниците, децата, семействата), които присъстват и създават уникалната атмосфера на събитието. Освен това изпратените снимки в много случаи са с твърде голяма резолюция, за да бъдат публикувани в сайт, или с твърде малка, за да стоят добре на страниците на вестник или списание.
Американският автор Гай Бергстром споделя в MarketingAbout четири причини, поради които пиар професионалистите трябва да използват колкото може повече снимки:
Хората реагират мигновено на изображения. Четенето на текст отнема време. Илюстрацията обаче привлича погледа и се възприема много по-бързо като послание. Аудиторията реагира интуитивно, със силна емоция.
Снимките привличат и задържат читателя. По-вероятно е той да прочете една информация в печатните медии или в интернет, ако тя е придружена от илюстрация. Дори да става дума за скучна новина. Понякога дори снимката формира цялото внимание върху текста. Доказателство за това са регистрациите на хората в социалните мрежи. В пъти по-вероятно е човек да се сприятели и общува с друг, който има картинка на профила си, дори тя да не е неговата снимка. Акаунтите без поставена илюстрация, с празно поле, са възприемани като по-враждебни.
Очите често успяват да преборят мозъка. И това не е честна битка. Мозъкът дори не получава шанс. Група от европейски невробиолози решава да провери дали визуалните знаци оказват влияние върху удивително специализираните мозъци на няколко тренирани дегустатори на вино. Те слагат червена боя в бялото вино и карат сомелиерите да опитат напитката. В първия миг всеки решава, че това наистина е червено вино. Очите ги мамят. Имат ли значение думите ви? Разбира се. Но битката между тях и картинките не е равна.
Нюзрумите и журналистите винаги имат нужда от страхотни снимки. Редакторите и репортерите плуват в море от текстове и прессъобщения. Това е море от думи, което те често биха пренебрегнали заради една добре изглеждаща илюстрация. 

 

 

Оригинална публикация 

Опасните митове за пиара

www.manager.bg I 31.10.2014г. 

Голяма част от пиар професионалистите смятат, че работата им е повече занаят, отколкото наука. Много от тези, които са начинаещи в професията или все още не са се усъвършенствали да работят професионално, често практикуват пиара, изхождайки от дълбоко погрешни представи за него.
Има много митове, които определят разбиранията на стотици служители на пиар отделите в компаниите и агенциите за връзки с обществеността, отбелязват авторите на MarketingAbout.
Ето кои са някои от най-опасните от тези митове:
"Всяка публичност е добра публичност“. Много хора в пиара си мислят, че докато името на клиента го има в текстовете на вестниците, това е добре и достатъчно. Независимо какво се казва. Заглавието на изданието обаче има значение. Контекстът, в който се появява името, също.
Пиарът се занимава с "прессъобщения" и "пресконференции". Това са двете популярни фрази от професията, които клиентите и шефовете знаят и повтарят. Хората използват тези думи често, но понякога това не е добре. Прекаленото внимание и повтаряне на факта, че има прессъобщение, пречи на пиара да намери по-правилните канали да си свърши работата и да наложи някакво общо разбиране сред публиката.
Щом името на клиента влезе в публичното пространство, той вече е "позлатен“. Това, че една пиар информация е обиколила медиите, не е успех. Тя би имала успех, когато вниманието към нея се задържи. Също както при музикалните хитове. Техният успех се признава от критиците в най-голяма степен, когато те се задържат по върховете на класациите. Самият факт, че са хитове предполага, че трябва да са достигнали до там.
Публичността е безплатна и лесна. Не! Много хора в днешно време опитват да влияят върху съдържанието на медиите.
За да има успех бизнесът, той трябва да наеме скъпа пиар агенция. Практиката сочи, че много предприемачи и собственици на малък бизнес успяват да рекламират фирмата си сами, със собствени непрофесионални усилия. И се справят доста добре.
Добрите продукти нямат нужда от публичност. Дълбоко невярно. Не бива една компания да изхожда от стратегията, че добрите й продукти "се продават от само себе си“ и да акцентира в публичното пространство на по-некачествените.
Пиарът не може да бъде измерен, следователно няма смисъл от него. Отзвукът в медиите не може да бъде отмерен със статистика, също както победите във футболните мачове или страниците с реклама. Но добрите отзиви в текстовете на пресата например са много по-ценни и влиятелни от рекламните илюстрации и страници.
Пиар професионалистът диктува волята си и контролира пресата. Строго забранено! Натискът на пиара върху репортерите има обратен ефект – това поведение отблъсква журналистите и се смята за недопустим опит за влияние върху правото им за подбор на темите.
Само бившите журналисти могат да се занимават с пиар. Няма такова нещо. Стига да те обучат добре правилните хора, можеш да практикуваш спокойно тази професия, не само ако не си бил журналист, но и ако нямаш диплома за квалификация в тази сфера.
Пиарът е увъртане, лозунги и пропаганда. Пак не! Това са средства за манипулация, а манипулацията означава да насочваш мнението, възприятията и действията на хората към нещо, което може да не е в техен интерес. По-скоро пиарът има за цел да улесни решенията на забързаните клиенти на компаниите, като ги информира за новите оферти. Или да набавя на журналистите нужната информация.
Вижте още: Рекламирането е скъпо, текстът с похвала – безценен 

 

Оригинална публикация