www.24chasa.bg I 9.07.2015г.
Етичният кодекс на пиарите стана на 10 години
“Пиарът е бизнес. Да правим прозрачна печалба – това означава етичният бизнес за мен”, обяви Максим Бехар, шеф на една от най-големите и успешни пиар агенции “М3 комюникейшънс”, на дискусия за етичния кодекс на пиарите във вторник, 7 юли. С това предизвика колегите си, събрали се по повод 10-годишнината на документа, който обяснява на всички в професията кое е правилното поведение.
“Аз съм подписвал сигурно десетина такива кодекса по цял свят. И какво от това? А и разделението на колеги, подписали и неподписали етичния кодекс, само
вреди на бизнеса
За 10 години нашият бизнес се обърна с краката нагоре или с главата надолу. Дори вече не се казва пъблик рилейшънс (от англ. public relations ,PR – връзки с обществеността – б.а.), защото всичко вече е пъблик (т.е. публично, обществено)”, продължи Бехар.
Въпреки неговите думи колегите му пиари продължават да приемат етичния си кодекс като 10-те божи заповеди. Според някои от тях той дори няма нужда от промяна, въпреки че и средата, и технологиите, и комуникационните канали – както те наричат всяко средство, чрез което стигат до аудиторията, вече са други.
В този дух и ИПРА, международната асоциация на пиарите, е преразгледала етичния си кодекс през 2011 г. по отношение на неприкосновеността на личния живот и онлайн, обясни Мария Гергова, която е представител на сдружението за България. Международните пиари дори имат
етичен кодекс
съвместно с
Уикипедия,
след като преди 1-2 години избухва скандал заради информация, редактирана в интернет енциклопедията от някаква компания. Тогава ИПРА се обединява с Уикипедия в усилията си всички пиари да спазват етични правила, когато пишат в нея.
За да са абсолютно честни с аудиторията си, в САЩ дори платените информации в нечий блог се обозначават, обясни още Гергова. Според нея етичният кодекс е важен, за да се сведат до минимум неетичните практики и да се говори за професията с респект.
Именно заради това е нужен форум, в който да се споделят добрите и лошите практики, предложи Деница Сачева, председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА). Той от своя страна ще позволи да се създаде портфейл с различни казуси и начин на поведение на пиарите, който да се изучава от студентите, каза проф. д-р Минка Златева, която преподава връзки с обществеността във Факултета по журналистика към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в УНСС.
Въпреки празника си, с който честваха годишнината, пиарите не скриха, че имат проблеми. Според Любомир Аламанов от агенция АПРА лошият имидж на пиарите се прави по-скоро от журналистите. Елена Вълчева от “Янев и Янев” обаче видя положителна промяна в изминалите 10 години. По онова време, разказа тя, медиите изобщо не обръщали внимание на прессъобщенията, пращани от агенциите. Днес те ги публикуват, което показва, че знаят, че информациите са достоверни. Според Вълчева именно кодексът е една от причините за изграждането на доверието между журналисти и пиари.
Тя е на мнение, че пиарът може да съществува и да помага на обществото само когато предлага сериозно съдържание. “Днес почти липсва такова съдържание за сметка на визия и шоу.
Всичко е
външни ефекти”,
каза Вълчева.
Максим Бехар посочи един от големите проблеми за пиара изобщо. Според него от 10 години е забранено да се съобщават брандове по медиите. Самите медии възприемат това като реклама, но според Бехар има компании, които инвестират милиони за обществото под формата на социални или благотворителни каузи и няма лошо то да знае това.
Освен проблеми със съдържанието се оказа, че има проблеми и с един от комуникационните канали – фейсбук. В момента социалната мрежа е почти на пиедестал сред пиарите, защото кампаниите им там често пъти са доста успешни. Според българското законодателство обаче фейсбук не е медийна услуга, каза Аня Павлова, председател на асоциацията на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността ИМАГИНЕС. При подобно определение това ще означава, че там може да се пускат резултати как минава изборният ден, докато за медиите това е забранено. Подобни двусмислици според Павлова не би трябвало да съществуват. Отживелица според нея е и денят за размисъл преди изборите, тъй като едва ли точно той може да промени нещо. “В САЩ и Великобритания няма такъв ден, но в Русия има”, каза Павлова.
Организатори на кръглата маса за етичния кодекс бяха 7 организации – БАПРА, ИПРА – България, Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ИМАГИНЕС, Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Сдуржението на пиарите към Съюза на българските журналисти.
В 
