С кръгла маса ПР специалистите, приели Етичния кодекс, отпразнуваха десетата годишнина от подписването му.  Събитието се състоя на 07.07.2015 г., от 17.00 часа, в зала “София” на Гранд Хотел София, където точно преди 10 години, на същата дата, представителите на шест организации в сферата на пъблик рилейшънс приеха и официално подписаха Етичиния кодекс.  Същите организации – Асоциация на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), Асоциация ИМАГИНЕС, ИПРА България и Дружеството на пиарите към СБЖ, заедно с Българската академична асоциация за комуникации (БААК), която е създадена след 2005 г., но при учредяването си приема Етичния кодекс, бяха организатори на кръглата маса.

От името на организациите експозета направиха: Михаела Малеева, изпълнителен директор на АСКО, Стефан Серезлиев - заместник-председател на БААК, Деница Сачева – председател на БАПРА,  Асен Асенов – председател на БДВО, Аня Павлова – председател на ИМАГИНЕС, Мария Гергова-Бенгтссон – ИПРА България и Любомир Блатски – председател на Дружеството на пиарите към СБЖ. Водещ на кръглата маса и последвалата дискусия бе Паола Хюсеин – медиен редактор във в. „24 часа”.

Михаела Малеева (АСКО)  разказа, че стратегическата цел на АСКО е да обедини ПР-ите в общините и да направи нещо, което нито е просто, нито е лесно – да се издигне имиджа на българската община и на администрация, която работи за хората. Според нея и седемте организации, включили се в кръглата маса, имат една обща задача и са единодушни – има нужда от изграждане на професионални стандарти и утвърждава на етиката в професията. Общата мисия, която е поставена, е новите специалисти, да усвояват стандартите и да не се забравя необходимостта от непрекъснато обучение и обмяна на добри практики и опит.

Доц. д-р Стефан Серезлиев (БААК) постави въпроса за особената роля, която има образованието за това да се изгради мост между образование и практика, с акцент в обучението върху етичните и професионални стандарти като елемент от образователните програми. Той постулира и една от основните цели на БААК – да се чуе гласът на академичната общност в България, както по въпросите на ПР, така и за комуникационните дисциплини като цяло и техния интегритет на теоретично и практическо ниво.

Деница Сачева (БАПРА) сподели виждането си, че етичните норми не следва да служат като инструмент за назидание, и че да си етичен не означава непременно да си положителен, съвсем не означава да не можеш да кажеш не, нито пък да работиш без пари. Тя призова всички заедно да работят за утвърждаване на професията, както и за това да се създаде среда за споделяне и дискутиране на положителни практики, които да допринасят за обмена на знания и ценности и да подпомагат развитието на професията.

Асен Асенов (БДВО) пожела след десет години празничността да бъде основана на резултати и развитие, отколкото на радост, че има етичен кодекс. Той представи данни за тенденциите в развитието на демографската, социално-културна и бизнес среда, които имат пряко влияние върху настоящето и бъдещето на професията. Изводите, които направи, е, че е необходимо много повече интегритет между специалистите, по-голяма солидарност към професията, много по-активно влияние върху процесите на специализирано и общо образование, съвместна работа за промяна на институционалната рамка и позитивното развитие на процесите на саморегулация.  Той апелира да се работи за промяната на средата, а не да се следва конюнктурата на наложени от друг промени.

Аня Павлова (ИМАГИНЕС) постави като акцент в своето изказване някои противоречия в българското изборно законодателство, които от една страна постулират ограничения в разпространението на информация от социологически проучвания или провеждането на изборна агитация в деня за размисъл и изборния ден, но от друга страна от тези ограничения са изключени социалните мрежи и блоговете. Те, както се извадени от законодателя от кръга на “медии”, като това позволява много лесно да се заобикалят другите ограничения (вкл. и това за “денят за размисъл”, определен от нея като анахронизъм) и да се използва тази платформа за споделяне и разпространяване на данни, информация и предизборни послания.

Мария Гергрова-Бенгтссон (ИПРА БЪЛГАРИЯ)  сподели, че етиката е в основата на ценностите на хората, но интернет дава много възможности за друг начин на разпространение на информацията, както и много възможности за манипулация. Това е и причината комуникационни канали като интернет и други дигитални медии да бъдат определени като канали, в които погрешна информация може да бъде разпространявана свободно. Отговорността на безграничното интернет пространство е много голяма, трябва да се внимава как и по какъв начин се комуникира в онлайн средата.

Любомир Блатски  (БДП към СБЖ) говори за етиката като философска категория и за това, че Кодексът няма статут на закон, но спазването му е въпрос на чест, въпрос на професионализъм, въпрос на възпитание. Неспазването на етичните норми довежда само до вреди и за всички страни, участващи в процеса.

Кръглата маса продължи с оживена дискусия, в която участие взеха редица представители на организациите и гости. На обсъждане бяха поставени теми, свързани с възможността за споделяне на добри практики, развитието на професионалната етика в други държави и възможностите за саморегулация у нас, оповестяването и посочването на неетични дейности, съвместна работа между ПР практиците по отношение на връзките с медиите и споменаването на марки в медийно съдържание и др. Дискусията потвърди необходимостта от провеждането на подобен вид специализирани форуми, които да подпомагат съвместните усилия на всички, работещи в сферата на комуникацията и образованието по връзки с обществеността за подобряване на професионалната рамка и утвърждаване на доброто име на професията.

Оригинална публикация

„Кога ще има сертифициране на пиар-специалистите у нас?“, „Кога Етичния кодекс ще е валиден за мнозинството пиари?“, „По колко казуса Етичната комисия към БДВО се е произнесла досега и с какъв ефект?“, това бяха само част от въпросите, които студентите от специалност „Връзки с обществеността“ към НБУ отправиха в дискусията с Милена Атанасова, председател на Етичната комисия към БДВО и Даниел Киряков, член на комисията.

Срещата бе проведена на 21.04.2015 г. в НБУ и бе организирана с любезното съдействие на д-р Александър Христов, член на УС на БДВО и д-р Евелина Христова, член на БДВО - и двамата преподаватели в департамент „Масови комуникации“ на НБУ.  Това бе първото от серията събития от програмата с която БДВО отбелязва 10 години от приемането на Етичния кодекс на пиар специалистите у нас. Пред студентската аудитория Милена и Даниел посочиха предимствата от комуникации с публики, основани на етичните правила и норми. „В бранш, в който основно важат правилата на саморегулация, какъвто са публичните комуникации, само етично изградения бизнес и комуникации носят устойчиво развитие, обществена полза и са предпоставка за дългосрочен успех. Неетичните практики могат да постигнат временни, но несигурни резултати, а в дългосрочен план са обречени.“ – каза Милена Атанасова.

Студентите и пиар специалистите дискутираха и по въпроси, свързани с конкретизирането и детайлизирането на изискванията към пиар-практиците, както и обсъдиха и някои от ключовите неетични казуси от последната година.

Следващото събитие от програмата по отбелязване на годишнината е на 25 април – Майсторски клас, посветен на етиката и етичните норми в PR професията пред магистрите, специалност „Връзки с обществеността“ в УНСС, а на 27 април 2015 от 16:00 ч. предстои семинар с АСКО в сградата на Европейската комисия. Цялата  потвърдена програма от събития можете да намерите тук.

Оригинална публикация