M3 Communications College I 30.11.2011
Милена Атанасова: Категорично има етика – дори и на българския пазар
Много се говори за мултифункционалността на жената. За всички роли, които трабва да играе тя в съвременното общество – майка, съпруга, бизнесдама, пример и модел за подражание, лице на рекламни кампании…Лесно ли ни е? Не! Но не е невъзможно! Това ни го доказва г-жа Милена Атанасова.
Милена Атанасова е популярна в средите като председател на Комисията по етика към БДВО и председател на УС на БДВО за мандат 2009/2010. Доскоро тя бе мениджър „Бизнес комуникации” във VM Finance Group. От близо 2 години развива агенция за консултации в областта на публичните комуникации и организацията на специални събития MAGICA events и е специалист по красота в качеството си на съорганизатор на форума
Арена на красотата през последните две години. Освен всичко е любяща съпруга, грижовна майка, практикуващ психолог и какво ли още не!
Г-жа Атанасова работи в сферата на публичните комуникации (маркетинг, реклама и връзки с обществеността) от 1999 г. Опитът й е в различни области – от изкуство, през електроразпределение и автоматизация, интериор и дизайн, фармация, медии и бързооборотни стоки. Във VM Finance Group се сблъсква с още 6 различни бизнеса. Затова решихме да я попитаме…
1. Вие сте истински пример за съвременна мултифункционална жена! Как се справяте с всичко?
Знаете ли, винаги съм изповядвала философията, че невъзможни неща няма. Човешките възможности са толкова големи, колкото са големи представите ни. Въпрос на мащаб, на хоризонт… на способност да погледнеш в бъдещето. Останалото е любознателност, дисциплина, опит и… организация на времето. Може би донякъде това се дължи и на характера ми, на създадените навици… Не съм устроена да правя само едно нещо. Докато ям, чета книга, гледам телевизия или пък се възползвам от времето за обяд или вечеря, за да поговоря с хора за бизнес или с близки по лични дела. Докато съм пред компютъра, правя поне 3 неща едновременно – пиша, проверявам си пощата, преглеждам новини или социалните мрежи… правя мониторинг или търся нова информация по даден повод. Редувам ги – знаете, окото се изморява бързо върху един документ. Едно от забавленията със сина ми е да разглеждаме женски списания – откачено е, защото е момче, но иначе просто не ми остава време да ги чета, а ми трябват за сферата, в която работя. Така той още отсега е вече ценител на женската красота, а пък аз – запозната с новите тенденции… Остава ми време даже и за други хобита, освен работата и семейството ми – обичам психологията, рисувам, занимавам се и с професионален грим. Преди няколко дни си говорехме с една колежка по повод новите проекти и аз спонтанно реагирах на нейна реплика: „Ако можех, нямаше изобщо да спя!”. Абсолютно искрена съм – животът ме зарежда, всеки нов ден носи нови възможности и предизвикателства. Но за съжаление съвсем без сън не може.
2. Каква е връзката между бизнеса и красотата?
Връзката не е само една – много са. Част от моята работа е да ги намирам, измислям и реализирам, защото отговарям за комуникациите на първия и най-голям в днешно време форум за красота и здраве – Арена на красотата/ Arena Professional. Освен благоприятната за бизнес сфера (Вeauty, SPA&Wellness) силната страна на този форум е форматът – той е колкото професионален, толкова и публичен. Това не е просто изложба, защото има много съпътстващи събития за различните публики. Това е един чудесен начин за едновременното развитие на бранша и бизнеса в цялост, както и за информирането и повишаването на знанията на крайния потребител относно професионалните марки (продукти, услуги, апаратура, методи, технологии, иновации), които могат да намерят само в салона или на подобни професионални форуми. Разбира се, този формат с мултиплициране на публиките усложнява много работата на комуникатора, но за сметка на това създава чудесна платформа за бизнес и възможности за нестандартно изпълнение на комуникациите. В името на красотата на крайния клиент.
Като говорим за красота и бизнес обаче, не трябва да забравяме и здравето. Външната красота, профилактика и поддръжка с козметични продукти или апаратура е само част от цялото. Неподправената и естествена красота идва именно от здравия дух в здраво тяло, от самочувствието и самооценката на всеки човек. Това също все още не е достатъчно добре и професионално разработен бизнес в България. Особено по отношение на комуникациите. Затова реших самата аз да разширя обхвата на работата си и да навляза в дебрите на тази сфера – т.нар. „здравословен начин на живот” (Healthy Living). Защото съм убедена, че темата ще става все по-актуална с времето поради големите предизвикателства пред всеки динамичен човек, обусловени от ускорения цивилизационен темп в развитите общества.
3. Г-жо Атанасова, защо решихте да участвате в организирането на Арена на красотата?
Мисля, че отговорих на този въпрос преди малко – форматът е много добре измислен, възможностите са много – включително мога да се развихря в съпътстващата програма за професионалисти и посетители, където наистина може да се направи почти всичко – стига да имаш въображение. Много е важно с кого работи един специалист по комуникации. Ако имаш насреща си широкоскроени хора, които могат да видят мащаба и да мислят няколко години напред, е чудесно. Защото, когато говорим за публични комуникации, никога не трябва да забравяме дългосрочния ефект от тях – това е основната цел: изграждане или промяна на нагласи, създаване на отношение към марката. Красимира Краева е точно такъв човек и се радвам, че имам възможност да работя с нея, защото винаги търси принципите, на които се гради съответният бизнес, и има поглед върху всички посоки по координатната система. Самата аз имам още доста да уча. Както всеки човек.
4. Съвсем доскоро работехте във VM Finance Group като мениджър „Бизнес комуникации“. Разкажете ни накратко каква е работата на един мениджър „Бизнес комуникации“ и защо в края на краищата се отказахте от нея?
Това бе една от кратките ми „любовни” авантюри. Реално работих във VM Finance Group не повече от 4 месеца… вече от около 2 месеца не съм част от техния екип. Нали знаете, за да се убеди, че е на правилния път, човек не може да не прави крачки встрани. Защо се отказах? Защото считам, че всеки човек трябва да може да преценява добре капацитета си. Навлизайки в материята, осъзнах, че не мога да се справя със задачите там. Най-хубавото в живота на човека е правото на личен избор – него никой не може да ти отнеме. Досега винаги сама съм избирала сферите, в които да се развивам и които да опознавам – през тези 12 години съм работила за повече от 5 различни бранша. Но за да си ефективен в работата си, е необходим ресурс – както времеви (за предварителна подготовка и последваща реализация), така и човешки, и финансов. Във VM Finance Group бизнесите се оказаха малко повече дори и за моите възможности. За някои от тях нямах никакви предварителни познания и трябваше тепърва да навлизам от АБ, а същевременно нямах времето за това, защото бях Човекът отдел. Оперативната работа отнемаше голяма част от времето ми, не че нямах желание. И когато осъзнах, че нямам време за семейството си, за родителите, приятелите ми… се замислих заслужава ли си. Да не говорим, че когато човек се чувства претоварен, удоволствието от работата се губи. И така… всичко се реши от само себе си. Не съм склонна да правя компромис нито със семейството си, нито с удоволствието от работата. В такива моменти е важно да направиш своя избор. И именно те те правят личност.
5. Еднакво ли се комуникира с 2 и с 20 различни аудитории?
Забравете за еднаквост, когато става дума за комуникации. Тази дума не присъства в речника на PR специалиста. Всеки бизнес е строго индивидуален, носи своето излъчване, специфики, има своите силни и слаби страни, има своите свързаности, заинтересовани лица, публики, своите поводи за комуникация. Или ако ги няма, ние ги създаваме. Има основни правила, но те се прилагат по различен начин навсякъде. И в това е тръпката – да намериш начина.
А ако питате дали се работи еднакво лесно или трудно с 2 или с 20…, бих отговорила – много зависи от бизнесите и тяхната специфика. Количеството невинаги е маркер за сложност на задачата. Може да са само 2, но да бъдат с повишена трудност. Също така е и въпрос на обстоятелства и предпоставки, на това, доколко бизнесът е доходоносен или пък е обвързан с правителствени или неправителствени организации. Всичко зависи от това на кого говориш.
6. Вие сте собственик на агенция за организиране на специални събития МАГИКА. Как се роди тази идея? В България хората предразположени ли са да търсят такъв тип услуги?
MAGICA беше замислена като агенция за специални събития. Но, уви, тук все още сме на принципа „Направи си сам” и не са много клиентите, за които съм работила като същински организатор – особено когато става дума за лични поводи. Имаме още много какво да учим от Запада в това отношение, тук трудът е много ниско платен. За идеите въобще не говорим. Хубавото е, че все пак има колеги, които се развиват добре в тази област. Но това е ограничен пазар на услуги и до голяма степен първоначалният капитал е определящ. А аз не съм богат наследник – родителите ми са интелектуалци. Затова засега традиционно се „изхранвам” от комуникации, консултирам колеги за специални събития – когато имат нужда от това, но не това е основният ми бизнес. Работим предимно по проекти.
7. Вие сте бивш председател на БДВО, а понастоящем председател на Комисията по етика към Дружеството. Има ли действително етика в PR в българската действителност?
Категорично има етика – дори и на българския пазар. Големите в бизнеса още преди години осъзнаха, че етичните практики работят в полза на всички. Не само на теория – подписвайки Етичния кодекс на PR специалистите в България, но и на практика. Въпросът е до този извод да стигнат наистина всички колеги – защото проблемът днес не е с големите агенции и клиенти, а с малките такива. При тях най-често се срещат неетични практики, също така те подбиват пазара на услуги в тази област.
За мен слабите места на нашата професия за България са другаде – не толкова в професионалната етика, колкото в регулацията и саморегулацията на пазара. Професията още не е регулирана, нямаме професионални стандарти, нормативна база, национален регистър на професионалистите, нямаме правила, достатъчно лицензирани възможности за квалификации и обучения … не сме осигурили достатъчно стажове и практика на младите специалисти… много неща са. Включително нямаме общ, единен начин за измерване на ефективността от работата ни – което за мен е голям минус. В тази насока трябва да работят БДВО и браншът. Отдавна говоря за това и е редно да се обединим и да започнем да работим. Това ще бъде в полза на всички и ще рефлектира директно и върху нивото на професионална етика по естествен начин.
За съжаление към този момент гилдията все още не е достатъчно обединена. Аз като заклет оптимист вярвам, че това ще се случи един хубав ден. Защото наистина е от изключително значение за развитието на всяка професия.
8. Къде е границата на професионалната етика и кой следи дали тя се престъпва?
Границите на професионалната етика в нашата област до голяма степен се препокриват с границите на бизнес етикета във всяка една област – независимо че нашата има своите специфики, носи своите характерни черти.
Кой определя границите и кой следи за тяхното спазване? В момента единственият такъв орган в България за нашата сфера е именно Комисията по етика към БДВО – при нас постъпват жалбите от професионалисти, разглеждаме обстойно случаите от всички страни, събираме информация, заседаваме (ако трябва и многократно) и накрая излизаме с аргументирано и обективно решение. Разбира се, при забелязан проблем Комисията може и да се самосезира, това се е случвало вече няколко пъти в историята на Комисията. За съжаление още нямаме официален сайт, на който да публикуваме цялата необходима информация, свързана с професионалната етика, поради липса на финансов ресурс за неговото изграждане. Но в едни по-добри времена и това ще се случи.
Идеята е този орган да има авторитет на правораздаваща институция, без да се налагат някакви конкретни наказания. Трябва да опубличностяваме и добрите, и лошите практики – за да могат колегите да си „сверяват часовника” и да знаят, че нищо в работата им не остава незабелязано. Добрите практики трябва да се насърчават, лошите – да се показват, без да се заклеймяват. Все пак всички правим грешки, често неумишлени, това е част от растежа на всеки един бизнес. А да не забравяме, че нашият бизнес е сравнително млад за България. В този смисъл решенията на Комисията по отделните казуси имат изцяло морална стойност – това е нейната функция.
