в. Дневник, Компании & Финанси | Христо ЛАСКОВ | 17.03.2011

Социалните мрежи промениха начина, по който потребителите използват интернет и намират съдържание в него. Те дори заплашиха доминацията на онлайн титани като Google. Всичко това предизвиква постоянен интерес на инвеститорите и в резултат пазарните им оценки достигат нечувано високи нива, въпреки че Facebook, Twitter и LinkedIn не са публични компании, а акциите им се търгуват извън-борсово. В момента все повече анализатори си задават въпроса дали именно тези компании, изникнали от пепелта на дотком бума в Силиконовата долина в последното десетилетие, сега няма да са тези, които да надуят нов и по-голям – Web 2.0 балон.
В момента пазарната оценка на Facebook, Twitter и LinkedIn расте с нереално бързи темпове, особено през последните месеци. От трите компании засега обаче само последната е обявила намерението си да излиза на борсата. Въпреки че не са публични, само от началото на годината американската банка Goldman Sachs и руският инвестиционен фонд Digital Sky Technologies инвестираха общо 500 млн. долара във Facebook, което увеличи пазарната му оценка до 50 млрд. долара през януари. През март капитализацията на социалната мрежа, чиито книжа се търгуват извънборсово в САЩ, скочи до рекордните 65 млрд. долара на база обявените инвестиции в нея.
Подобно е положението и с Twitter, за дял в който се бори друг американски банков гигант – JP Morgan Chase. Банката подобно на Morgan Stanley създаде специален инвестиционен фонд – Digital Growth Fund, чрез който инвестира не само в социални мрежи, но и в други онлайн компании като Zynga.
Всички тези числа, завършващи с много нули след себе си, предизвикаха вниманието както на финансовите регулатори на САЩ, така и на анализаторите и дори на големите играчи в интернет бизнеса, според които се заформя нов онлайн балон. Този път обаче той има други измерения. "Скоростта, с която се увеличават пазарните капитализации на социалните мрежи, е в основата на надуването на нов балон", смята изпълнителният директор на Google Ерик Шмид. Според него високите им оценки се дължат на факта, че "хората вярват в големия успех на тези компании в бъдеще". Проблем за пазарите и регулаторите в случая обаче е фактът, че към тези дружества има огромен интерес, но за тях няма публична информация, тъй като те не са задължени да публикуват периодично финансови отчети и прогнози, което може да изкриви представата за дейността им пред потенциални инвеститори или да ги постави в неравностойно положение с други. Затова и Комисията за фондовите борси и ценните книжа в САЩ следи стриктно броя на акционерите в тези компании. Ако те минат 500, автоматично ще се включи законовото задължение да започнат да обявяват информация, изисквана за всички публични компании. Това е и причината обаче те умело да следват стратегията 499, тоест да стоят на ръба на финансовите закони, като с различни техники ограничават акционерите си -фондът на Morgan Stanley е именно такъв, той се води като отделен акционер във Facebook, но зад него реално стоят много други вложители. Всъщност първата официална информация за приходите на Facebook изтече при обявяването именно на "специалния инвестиционен инструмент", с който Morgan Stanley обяви, че ще инвестира в социалната мрежа. Тогава стана ясно, че приходите на компанията за първите 9 месеца на миналата година са 1.2 млрд. долара, а очакванията за 2010 г. са за продажби от 2 млрд. долара. Печалбата за периода януари -септември е около 355 млн. долара. Финансовата ситуация на Twitter е подобна – прогнозите на анализаторите от eMarketer са приходите на най-използваната микроблогинг услуга в света да се утроят до 150 млн. долара през 2011 г. За миналата година компанията е успяла да привлече около 45 млн. долара. Засега "най-реална" е оценката на LinkedIn, която планира първично публично предлагане и вече е подала документи за това, което включва и финансовите й отчети. Компанията е приключила 2010 г. с приходи от 243 млн. долара, което е двойно повече спрямо предходната година, показва подаденият до американската Комисия по ценните книжа и фондовите борси отчет на социалната мрежа. Печалбата й за последните 12 месеца е 15.4 млн. долара. Очакванията са, че първичното публично предлагане ще оцени компанията на 2 млрд. долара. Със сигурност ще мине време, а и трябва тези дружества да се качат на борсите, за да се разбере дали се е формирал нов балон. Когато си задаваме подобни въпроси обаче, не е зле да си спомним първоначалния успех на MySpace и залеза на компанията след появата на Facebook. Защото новият играч, който да изтрие "най-голямата в света" от определението за социалната мрежа (колкото и нереалистично да звучи), може би дебне наблизо. Кой знае?

Стр. 12

Оригинална публикация

в. Труд | 17.03.2011

64% от потребителите са на възраст между 18 и 40 години

Броят на българите, които ползват фейсбук, достигна 2 млн., съобщи българо-датската компания "Комфо". Над една четвърт от населението ни и повече от половината от интернет потребителите са в най-голямата социална мрежа. По този показател се нареждаме сред Унгария, Словения и Гърция. Лидери по участие във
фейсбук са САЩ и Великобритания, където съответно 49 и 47% от жителите са в мрежата.
По отношение на активност на ползването българите са в унисон със световните нива – около 50% от хората влизат във фейсбук всеки ден или през ден.
Потребителите на най-голямата социална мрежа у нас се увеличават с бързи темпове, като вторият милион българи са се включили през последните 13 месеца.
Традиционно най-бързо растящата група са хората на възраст между 25 и 35 години. И сега основната част от потребителите са между 18 и 40-годишна възраст, но в сравнение с година по-рано делът им е паднал от 80 на 64%.
"Уменията в социалните платформи стават все по-важно конкурентно предимство", коментира Ивайло Христов, мениджър в "Комфо".
Българските потребители стават все по-смели и се отнасят с по-голямо доверие към общуването в социалната мрежа, като в същото време са по-селективни към информацията, която допускат до себе си, отчитат от "Комфо". Увеличението на регистрациите води и до по-сипен интерес на бизнеса към възможностите на мрежата. Засега компаниите залагат на популярни решения като конкурси с награди за трупане на фенове.

Стр. 11

в. Дума | 16.03.2011

Уебсайтовете знаят много неща за своите посетители, включително техните имена, интереси и локация

Ако се върнем към ранните дни на световната компютърна мрежа, през 1993 г. "Ню Йоркър" пусна карикатура, изобразяваща две кучета пред компютър. Компетентното по въпросите на интернет четириного казва на приятеля си: "В интернет никой не знае, че си куче". Тази смешка отразява волната анонимност в ранните етапи на пристрастяването към интернет, но вече не е в сила. Днес в много случаи уебсайтовете знаят много неща за своите посетители, включително техните имена и интереси.
Възможността да се използва интернет анонимно ерозира по няколко фронта. Популярни уебсайтове, сред които водещата социална мрежа Фейсбук и популярният сайт за въпроси и отговори "Куора", изискват от потребителите да дават истинските си имена и блокират хора, заподозрени в използване на псевдоними. Други уебсайтове настояват потребителите да вписват истинските си имена при оставянето на коментари с надежда, че дискусията ще бъде по-любезна, ако хората участват в нея със своята идентичност.
През последните месеци изследователи на сигурността показаха, че ако използваш истинската си идентичност в някои сайтове, можеш да бъдеш идентифициран, когато посещаваш други. Единият начин, по който това може да стане, включва т.нар. бисквитки – малки по обем данни, които уебсайтовете пращат по компютрите на посетителите, за да могат да бъдат разпознати, когато отново посетят същия адрес. Това звучи страховито, но "бисквитките" по правило са анонимни. Те могат да разкрият вашите навици за сърфиране, могат да бъдат използвани за целева реклама, например въз основа на информацията за други посетени от вас сайтове, но обикновено те не знаят кой сте вие.
Въпреки това през 2010 г. експерти по опазване на личното пространство на два пъти изтъкнаха, че Фейсбук е изпращал информация за своите потребители на същите рекламодатели, които проследяват "бисквитките". Не е известно какво рекламодателите са правили с тази информация, ако са правили нещо. Но възможностите са ясни: данните от Фейсбук може да са били използвани за отстраняване на анонимността на "браузинг историите" (списъците с посетени сайтове), свързани с тези "бисквитки". Фейсбук запуши това изтичане на лична информация, но едва след като проблемът получи широк отзвук в "Уолстрийт джърнъл". Когато девет месеца по-рано, през август 2009 г., компютърни специалисти обърнаха внимание на това изтичане, Фейсбук не взе мерки.
Неотдавна компютърни учени проправиха пътя на друга техника за пробив в анонимността. Тя почива върху "кражба на истории", при която недостатъците в браузъра на потребителя позволяват на измамнически сайтове да изтеглят елементи от неговата "браузинг история". Това вероятно не разкрива пряко неговата самоличност, но ако потребителят се е присъединил към три социални мрежи, има ограничено препокриване между списъците на членовете им, а тези списъци са публични. И може би е просто въпрос на установяване кой принадлежи на всичките три групи.
Това звучи повече като изкуствена заплаха, но то действа в практиката. Гилберт Вондрачек от Виенския технологичен университет и неговите колеги са създали уебсайт за кражба на "браузинг истории", насочен към групите в бизнес ориентираната социална мрежа "Син" (Xing). Анализите на Вондрачек върху повече от 6500 групи в "Син", с общо над 1,8 милиона потребители, свидетелстват, че измамнически сайтове могат да определят самоличността на четирима от десетима посетители. При експеримент, в който Вондрачек поканил колегите си, използващи "Син", да посетят неговия сайт за кражби на истории, приблизително се потвърдила тази оценка. Върху тази, установена от него, уязвимост оттогава работят инженерите в няколко браузъра, включително "Файърфокс" и "Сафари", но проблемът още не е решен в "Интернет експлорър" на Майкрософт.
Фейсбук тихомълком се сдобива с възможността да наблюдава странстванията на своите членове из мрежата. Много сайтове вече включват "фейсбукови" бутони, предвидени да се натискат, ако харесвате страницата. Натиснете някой и във вашия профил във Фейсбук ще се появи съобщение за връзка с въпросната страница от сайта. Тази особеност помага на хората да споделят съдържания с приятели, но позволява и на Фейсбук да проследява сърфирането на потребителите си. Фактически само трябва да отидете на страница, на която има "фейсбуков" бутон, и ако в момента сте влезли в профила си във Фейсбук, това ще е достатъчно за социалната мрежа да узнае къде сте, независимо дали сте натиснали бутона или не.
Накъде води всичко това? Ясно е, че много фирми сега могат да проследяват движението на хората из мрежата и понякога могат да свържат тези "браузинг истории" с конкретни личности и техните лични данни. И ако дните на анонимното сърфиране из интернет още не са приключили, някои наблюдатели смятат, че това скоро ще стане. Както твърди Джули Коен, учен по право в университета "Джорджтаун", в една прозорлива студия отпреди 15 години, "интернет ерата е колкото ера на информацията какви са читателите, така и ера на информация, предназначена за читателите". В реч пред конференцията "Текономи" (Techonomy) миналата година Ерик Шмит от Гугъл каза, че личното пространство, както и анонимността трябва да бъдат спазвани. "Пълната анонимност ще доведе до някои много трудни решения за нашите правителства и нашите общества като цяло", заяви той.
Но анонимността дава свобода. Тя позволява на хората да четат онлайн за различни политически гледни точки, да търсят думи, за които се притесняват, че не разбират, или да си търсят работа, без да бъдат смятани за екстремисти, глупаци или нелоялни. В Америка някои съдии постановиха, че навиците на хората за отваряне на уебсайтове ще се променят, ако те усещат, че се следени. В отказа да удовлетвори иск на правителството да получи данни от "Амазон" (голям онлайн търговец на книги), един съдия написа, че предоставянето на тази информация ще предизвика охлаждащ ефект, който може "да замрази клавиатурите в цяла Америка". Библиотекарите отдавна са наясно и затова пазят в тайна архива на своите читатели. Но мнозина от новите пазители на данните какво четат хората не са много склонни да правят същото.
"Икономист"

Стр. 10

в. Стандарт | Мартин КАРБОВСКИ | 15.03.2011

Въпросът е дали недоволните пред компютрите ще повярват на нов месия

Имаме нова политическа сила. Бавно и полека се ражда нова партия. Тя няма държавна субсидия, няма лидер, няма членски книжки и партийни събрания. Идва партията Фейсбук. Дори и да не я наричате така, вече трябва да се съобразявате с нея. Тя обърна с краката нагоре арабските страни, а у нас е на път да пробие като гражданско общество.
Много бяха скептиците, които твърдяха, че, организирани само по мрежата, българите няма да направят нищо, за да повлияят на цените и на икономиката у нас. Очакваше се рехава шепа хора, които тихо да псуват, че няма кой да ги последва.
Просто това показваше опитът у нас досега. Навалица от недоволни в интернет, бурно протестиращи пред компютъра, а накрая на улицата няма никого. Този път това не беше така. Може би защото демокрацията е функция на температурата. А в неделя беше топло.

Спонтанен процес или политическа еволюция?

Българите наистина осъзнаха, че цената на хляба и бензина зависи от това дали ще ги купуват или не, както и от това как ще протестират. Всъщност нашенци сега правят това, към което ги призова един премиер преди много години: "За Бога, братя, не купувайте!"
Чак сега го правят. Днес те купуват капки бензин с жълги стотинки, подигравайки се с душманите си.
Да правят спънки на монополите и да блокират кръстовища – това е гръцкият модел от положителната му страна. А това вече говори освен за гражданско общество и за гражданско въображение. И още – въпреки че се появиха тук-там знамена на ВМРО (които винаги изникват в такива моменти), същите знамена увехнаха без подкрепа. В този смисъл гражданският протест не можеше да бъде яхнат и се спаси от това да бъде яхнат. Най-после се получи спонтанният бунт на българите. Те разбраха, светна им, че партиите не оправят държавата. Държавата трябва да се оправи отдолу. Проумяха, че врагът не са политиците. Врагът е лошото устройство на държавата, на фирмите и на отношенията между човека и обществото, в частност – човека и бензиностанцията, човека и магазина, човека и картела. И въпреки че има още много хора, които свиват скептично рамене и повтарят – аз съм малък човек, какво мога да променя, все повече вече не мислят като овце.
Малката нация, която се свива пред всеки и пред всичко, днес е в състояние на крехък опит да се изправи и да порасне. Да порасне до хора, които знаят какво искат и как да го постигнат
Точно този процес съвпада с един друг и малко хора забелязват връзката. Това е нисходящият тренд на политическите партии. Доверието, което се губи от политиците, отива в организацията, наречена интернет. За първи път доверието не прелива от една в друга партия, а всички политици и партии губят. Не е ясно дали се увеличава гласът на тези, които не искат да гласуват, или се появява една нова прослойка – хората, които знаят как да стачкуват, как да саботират, как да манифестират. При това без да нарушават законите, и забележете – без да наливат вода в мелницата на опозицията. Политиката вече не води народа. Води го усещането, че е излъган. За първи път – излъган не в политическите обещания, които винаги си остават гръмки, а излъган в магазина за хляб. Няма да ви купувам картелния хляб, казва нашенецът. Няма да ям салата с олио, докато то не поевтинее до нивата в Германия. Дори едни хора от Варна искаха да бутат колите си, вместо да ги карат. Заклеха се заради цената на горивата.
Забелязва се прогрес – преди българите недоволстваха пред компютъра. Сега недоволстват в почивния ден. Преди оцеляваха безропотно и купуваха каквото им предложиш – наследство от Нармага (Народния магазин). Какво ще следва утре? Реално гражданско общество или нов месия, който да обере пяната на недоволството?! Ето въпрос, чийто отговор тепърва ще разберем. Надеждата е, че няма да има месия, защото на месиите им мина срокът на годност, а ще има справедливост. За всички.

Стр. 12

в. 24 часа | Константин ВЪЛКОВ | 14.03.2011

Който иска да се изкаже, да излиза с името и фейсбук снимка

НЕ СЪМ особено добър в социалните мрежи. Уж го раздавам интернет пионер, един от първите с dial-up достъп отпреди много години, технологично начетен и т.н., но логиката на социалните мрежи ми убягва. Дори и да отворя фейсбук, не си представям, че променям статуса си на всеки час или се логвам в туитър, за да съобщя нещо важно на света. Наблюдавам с нескрито удивление как тече дискусия, пишат се мнения, завихря се спор, бум-бам! и някой го отнася, друг се усмихва, нова снимка от плажа, постване на клитгче, сериозна работа, брей.
Така и с форумите. Забелязвам, че все повече хора, когато видят интересна статия в интернет, отварят я в нов прозорец и вместо задълбочено да прочетат какво по дяволите пише в нея, бързо кликват върху надписа "коментари", за да видят живототрептящите мнения на публиката.
Това е занимание безсмислено, да не кажа тъпо. Но -това, че конвулсивно отхвърлям всяко предложение да напиша коментар под дадена статия, не значи, че съм прав. Може би ако имаш въпиеща необходимост да бъдеш чут…
Не ме разбирайте погрешно – някои от анонимните мнения понякога са любопитни, забавни, но нищо повече. Странно е друго – каквото и да е мнението, дори да ме докосва дълбоко или гали по любима струна, нито веднъж не ме е провокирало да се включа и аз във форумната дискусия. Винаги си казвам – не е ли по-добре да хапнеш една салата от свежи домати навън, докато побъбриш с колеги по темата, отколкото да влизаш във форумното замеряне с развалени домати?
Обаче, ако въпросното мнение е сясно изразен подател, виж, тогава нещата се променят. Навярно ще го подкрепя или опровергая, но поне ще знам с кого си имам работа.
Впрочем поради очевидната сила на мнения и коментари в големите медии добре управляваните PR-машини вече би трябвало да предлагат нова услуга – наливане на "автентични" коментари по определена тема с определена теза. Звучи разумно. Срещу 100 лева получаваш 100 мнения на мними коментатори в своя защита. Прекрасно.
Към този момент самоличността на форумните лъвове се иска на пренебрежимо малко места и те влизат с каквито си искат прякори. Един е "селяндуркин", втори – "провокатор", трети – "бижу", четвърти – "шерше льо ченге", и т.н. Застанал зад шарената си скрита самоличност, юзърът може да пее дитирамби за възхвала, но и може да стоварва тежкия си словесен юмрук. Така по-често ще прочетете, че сте "тепегьоз", "смотльо" и "комплексар" (последното много върви), вместо "умник" и "пич".
Обаче какво би се случило, ако ей така, от някой понеделник се въведе задължителна регистрация преди възможност за коментар? Сайтовете ще бъдат обвинени, че събират лични данни, и после ще засипват юзърите с непоискани търговски съобщения. Това е смешно. Че самият Фейсбук във всеки миг събира всичко за вас. Да фантазираме още малко. Би било чудесно коментарите в сайта да излизат с актуалната ви фотография от фейсбук, име и фамилия, не мислите ли? И когато подметнеш на някого "ей, тъпчо, много си прост", любезното обръщение ще тежи на мястото си. Защо сайтовете толерират многото коментари (като брой) вместо малкото проверени, смислени мнения на хора, които наистина са прочели статията?
Генерирало трафик, казват. Създавало дискусия, контрират други. Мерси за такава дискусия. Наскоро четох отличен коментар на американски журналист, очевидно нападан непрекъснато с обидни думички, които се появяват под негови статии. Човекът е прав – логването за коментар не може да става просто с въвеждане на някакви цифри (уж за верификация) или имейл в Google, Yahoo, АБВ и т.н. Няма нищо по-лесно от това да си създадеш фалшив имейл.
Но ако целият свят е враждебен и те засипва с тежките камъни на съдбата, изпъчи се гордо, кажи трите си имена и развей байрака на справедливостта. Моделът на сайта www.mercurynews.com е перфектен. За да коментирате определена статия, трябва да имате фейсбук регистрация. След като постнете коментара си, до него излиза вашата снимка (от профила ви във фейсбук), както и името.
Намалява ли това броя на коментарите? Не. Помага ли за създаването на цивилизована дискусия, в която се включват дори хора, които никога досега не са поствали мнение? Да.

Стр. 12

в. Класа | 10.03.2011

Публиката все повече иска да дискутира онлайн по време на телевизионното излъчване

Младите британци имат огромен интерес към едновременното ползване на телевизия и социалните мрежи, които се разпространяват чрез мобилен интернет. Тази нова тенденция разкрива проучване на маркетинговата агенция Digital Clarity. Резултатът ще окаже силно влияние върху световното разпространение на тв- и радиопрограми чрез мобилните платформи, както и на рекламодателите, които насочват своите комуникационни стратегии към младежката аудитория. Изследването е направено сред 1300 британци на възраст до 25 години, които ползват мобилен интернет и като потребяване на аудио-визуални услуги.
Всеки осми на десет участници в анкетата посочват, че използват Twitter, Facebook и други мобилни приложения активно, за да коментират тв шоута или общуват с приятелите си, докато гледат тв програми.
Само допреди 12 месеца телевизионните канали се бореха с намирането на верния път към младите на пазара, като направиха лесно достъпни своите продукти.
Значимостта на мобилната телевизия, която вече експертите наричат социална, компенсира пълнотата и богатството на програмите с предимството, което се превърна в повратна точка за потребителите – те да могат да гледат случването на събития в реално време онлайн.
Над 86% от мобилните потребители на интернет на Острова вече предпочитат да общуват помежду си в реално време по време на наблюдаваните телевизионни зрелища.
През февруари пък HBO отново излъчи филма на Хауърд Щерн – Private Parts, като осигури и възможност за коментари в реално време, което вдигна многократно рейтинга на филма. Именно желанието на публиката да иска да дискутира онлайн по време на самото излъчване ще се окаже новата водеща тенденция, което рекламистите забелязаха успешно и ще съумеят да преобразуват в особено доходоносна за тв компаниите.
Британското изследване открива, че най-разпространеният начин за комуникация по време на гледане на тв продукт е чрез Twitter (72%), следван от Facebook (56%) и приложения за мобилни телефони (34 процента), а 62 процента от потребителите на социалната телевизия използват комбинация от трите.

Стр. 15

Оригинална публикация

в. Република | 10.03.2011

Водещото кино студио Warner Bros, планира да отдава филми под наем на потребителите във Facebook. Услугата ще предложи за гледане харесвани заглавия директно на страниците в социалната мрежа срещу 3 щатски долара за всяка продукция, пише българският сайт Technews.bg.
Първото заглавие, което ще се предлага във Facebook, е "Черният рицар". Услугата ще привлича потребителите с по-достъпна цена за наем или покупка на филма в бъдеще.
Предполага се, че филмите ще бъдат достъпни във формат SD (7207576) или 7207480 (NTSC).
Наемът ще е за 48 часа, като потребителите ще могат да прекъсват и възобновяват възпроизвеждането на филма при излизане и влизане във Facebook акаунтите си.
Според анализатори новата услуга няма да притесни особено доставчици на филми като Netflix и Amazon. He е изключено обаче начинанието да донесе успех на Warner Bros.

Стр. 17

в. Класа | 07.03.2011

Apple печели почитатели заради дизайна и ефективността на продуктите си, а брандът Microsoft не е сред любимите

е най-харесваната ИТ-компания според проучване, направено от NetBase, съобщи "Блумбърг Бизнесуик". Фирмата е измерила отношението на потребителите към различни марки от бранша на информационните технологии, за да определи кои от тях са най-добре приемани и съответно – кои понасят най-много критики. Анализирани са десетте най-големи корпорации според пазарната им капитализация. В изследването е включено и проучване на постове в социалните мрежи Facebook и Twitter, както и коментари при сайтове за презентация на продукти и новинарски бюлетини за период от една година. Повечето ползватели на интернет обичат да разговарят за технологии, когато са на линия.
Cisco, която е най-големият производител в света на мрежово оборудване, се оказва обичана от 32% и харесвана от 55%, а едва 10% от хората мразят гиганта, а други 3% просто не го харесват. Това нарежда корпорацията на призовото място и за най-малко нехаресвана компания. Според мнението на клиентите може да се разчита на оборудването, което Cisco произвежда.
Социалната мрежа LinkedIn е обичана от 46%, харесвана от 42%, мразена от 8% и не харесвана от 4%. Коментарите за услугата са предимно положителни, като повечето потребители хвалят мрежата, която им помага да общуват с приятели и колеги, както и да се свързват с работодатели. Oracle също влиза в клуба с привърженици в интернет. Според клиенти, Oracle е великолепен и ежедневно дава разрешение на множество различни загадки. Не случайно 48% харесват компанията, 29% я обичат, 16% я мразят, а 8% не я харесват.
Intel се оказва компанията, която не поражда силни чувства в потребителите, но те все пак коментират мощността на чиповете, които произвежда. Световният лидер привлича 52% харесвания от общо 4967 коментара. Други 28% обичат продукцията на фирмата, 12% мразят корпорацията и 8% не я харесват.
Hewlett-Packard обира много овации в мрежата заради преносимите си компютри и принтерите, които произвежда. Половината от 30 256 коментара показват обич към компанията, други 35% също показват положителната нагласа на потребителите. Около 9% мразят гиганта, а 6% не го харесват особено.
Microsoft е най-големият производител на софтуер в света и може би това е причината да бъде на второ място в класацията по омраза от страна на потребителите. Около 26% от коментарите са изключително негативни към гиганта, като повечето от тях са съсредоточени към самия бранд, а не към конкретен продукт. Компанията, собственик на популярната интернет търсачка Google, е обичана от 55% от потребителите и харесвана от още 30%. Тя е обожавана не само заради ефективното претърсване на интернет, но и за електронната си поща и бързината на браузъра Chrome.
Изненадата поднася Facebook, който си спечели титлата "най-мразена измежду всички ИТ-компании". 32% от 177 169 коментара попадат в тази категория. Поддръжниците обичат социалната мрежа, защото им позволява да останат в контакт с приятелите, а враговете й я наричат разсейваща. Много потребители не харесват и постоянните промени, които се въвеждат в нея.
Като цяло Twitter е обичан от 52% и мразен от 19%. Подобно на Facebook, някои клиенти са доволни, че са добре информирани и поддържат контакт с приятелите си, докато други се оплакват колко разсейваща може да бъде предлаганата услуга.
Не на последно място се появява и Apple с 55% обич от страна на публиката. За никоя друга компания не се говори толкова много, колкото за гиганта, произвеждащ iPhone, таблета iPad, музикалния плейър iPod и компютрите Macintosh. Най-често фирмата е хвалена за дизайн и ефективност на продуктите.

Стр. 17

Оригинална публикация

в. Капитал | Андриан ГЕОРГИЕВ | 03.03.2011

Софтуерите за споделяне на изображения през телефона заемат бизнес ниша, пренебрегвана от Facebook и Flickr

Бъдещето
Въпреки растящия брой мегапиксели в камерите на телефоните, като цяло те не успяват да създадат висококачествено изображение. Причината е, че те не могат да съберат достатъчно светлина и да обработят пълноценно снимката.
Трудността идва от ограниченото пространство на телефона, заради което сензорите са малки, а лещите са с фиксиран фокус. Понякога резолюцията на сензора е по-голяма от резолюцията на лещите, което принуждава производителите да вграждат по-големи лещи в телефоните, обяснява статия в сайта GigaOM.
Другият проблем е, че производителите увеличават пикселите върху сензорите, без да увеличават физическия размер на сензорите. Така растоянието между пикселите намалява, заедно с размерите на самите пиксели. В резултат качеството на изображението не се подобрява, защото по-малко количество светлина попада върху пиксела. Затова по-големият брой пиксели не означава по-качествена снимка.
Pelican Imaging е софтуерна компания, която опитва да реши тези проблеми. Тя разработва нов дизайн на камерата и по-добър софтуер за нея. За целта Pelican раздробява камерата на 25 по-малки и запазва досегашната й форма. Благодарение на напредничавия софтуер камерата може да улавя триизмерна дълбочина, да бъде управлявана с жестове и да позволява редактиране на изображението преди да бъде заснето.
За да се разпространи технологията на Pelican Imaging, компанията предприема подхода на ARM. Тя ще лицензира своя софтуер на производители на телефони, които да го внедрят в своите устройства. От своето създаване през 2008 г. досега компанията е набрала финансиране от $17 млн.
Twitter се нуждаеше от две години, за да достигне 1 млн. потребители. При Foursquare този период беше само 12 месеца. В края на 2010 г. хитът се нарича Instagram. Миналия декември мобилното приложение се похвали с 1 млн. потребители. Това е само десет седмици след пускането на услугата. Месец и половина по-късно техният брой стана 2 млн. Постижението е още по-значимо поради още един факт: софтуерът работи само с iOS, операционната система на Apple.
Instagram е услуга за публикуване на снимки онлайн през телефона. С нея можете да заснемете изображение, да го редактирате, да му сложите маркери от типа на "храна" или "море" и да го качите в мрежата на Instagram, Twitter, Facebook или Foursquare.
Конкуренти на Instagram са PicPlz, Path, DailyBooth, Hipstamatic, Burstn и т.н. По-специфични приложения за снимки са услугата Occipital, която прави 360-градусови панорами, Foodspotting, където се качват само изображения на ястия, или пък World Lense, която превежда надписи от испански на английски и обратно. Въпреки спецификата си целият този сегмент привлича огромен потребителски и инвеститорски интерес.
Чрез тези мобилни приложения можете не само да публикувате свои снимки в движение, но и да гледате изображения на ваши контакти от социалните мрежи. По всяка вероятност те се радват на такъв небивал успех, защото Flickr, Picasa и Facebook с години не могат да предложат мобилно приложение с подобна функционалност. Друга причина за популярността им е растящият брой телефони с добри камери. Увеличава се и интересът за брандиране на софтуери като Instagram, което е знак, че бизнесът ги припознава като нов инструмент за общуване с клиентите.
Повечето от подобни услуги са безплатни и все още с неясен бизнес модел. Това обаче не охлажда ентусиазма на инвеститорите ни най-малко и те щедро финансират развитието на мобилни приложения от този тип. Тези надежди са провокирани и от проучване на Forrester Research, според което през 2015 г. световният пазар на софтуер за телефони и таблети ще достигне $37.5 млрд., при положение че през 2010 г. е бил само $2.2 млрд.
От популярност, през брандове, към приходи
Един от очевидните бизнес модели е позициониране на брандове в състезания за снимки. Безалкохолната напитка Brisk например обяви, че най-добрите изображения, маркирани с #briskpic, ще се появят на етикетите на 4000 бутилки на предстоящия фестивал SXSW. Марки като Playboy, Starbucks, Pepsi, NBC News и CNN също имат профили в Instagram. Starbucks например публикува новото си лого, за да получи обратна връзка от потребителите на услугата. National Geografic също публикува свои изображения в Instagram. Playboy пък качват снимки от своя офис.
Въпреки че Instagram изостава по брой функции в сравнение с PicPlz, софтуерът е по-популярен най-вероятно заради по-простия си и естетически вид. Той засега води по брой филтри (11), които хората могат да наложат върху снимките. По този начин изглежда, все едно фотографиите са заснети през 70-те години или със стар руски фотоапарат. Не е ясно обаче доколко добавянето на филтър е мода или устойчива тенденция. Затова Instagram и PicPlz например позволяват на хората да запазят оригиналното изображение в интернет, преди да го редактират. Едно от неудобствата е, че тези услуги не са съвместими помежду си, така че ако ваш приятел качи снимка във Facebook през PicPlz, вие не може да я видите с Instagram.
Затворени онлайн клубове
Скоро Instagram ще разработи версия за мобилната операционна система Android и другите подобни платформи. Сайтът на услугата също не е достатъчно развит и към момента на него има само линк към приложението за iPhone. Затова сайтът Instagre.at се възползва от тази липса и позволява на хората удобно да гледат снимки от Instagram, докато са пред компютъра или с таблет. Трябва да се отбележи също така, че в началото на февруари PicPlz и Instagram представиха програмно-приложни интерфейси (API). Чрез тях те свързват своите бази данни с външни сайтове, така че скоро могат да се очакват интересни съвместни услуги със снимки.
Любопитното е, че Instagram започва като Burbn – социална мрежа, базирана на местоположението на своите потребители. Тя привлича интереса на инвестиционния фонд Andreessen Horrowitz. Когато обаче създателите Майк Кригер и Кевин Систром решават да се съсредоточат върху проекта Instagram, фондът прекъсва работа с тях и през ноември инвестира $5 млн. в конкурента PicPlz. Instagram обаче далеч не страда от липса на пари. В началото на февруари компанията привлече финансиране от няколко фонда и бизнес ангели в размер на $7 млн.
Друга компания, която споделя естетическия подход на Instagram, е Path. Тя е основана от Дейв Морин, бивш ръководител на проекта Facebook Connect. Интернет потребителите виждат резултатите от него всеки ден, а именно възможността да влизат в сайт само с потребителско име и парола от Facebook. Чрез Path можете да споделяте снимки и видео само с 50 души в мрежата на услугата, която от своя страна работи само с iOS. Наскоро беше добавена функционалността за изпращане на снимки по електронната поща до хора извън Path.
Досега в компанията са инвестирани малко над $11 млн. От премиерата на софтуера в края на 2010 г. досега Path е привлякла "стотици хиляди потребители", твърдят създателите. Те обещават, че скоро ще има и приложение за Android. По-нататък ще бъде добавена и възможност да се публикуват снимки във Facebook и Twitter.
Path може би показва в зародиш какво е бъдещето на мобилните приложения за споделяне на снимки. Вместо да вървят по пътя на Facebook, където сте "приятели" с различни хора, които нямат участие в живота ви, софтуерите като Instagram и Path вероятно ще се опитат да бъдат мрежи с ограничен достъп. Един вид клубове, където споделяте само с близки приятели. Само със снимки.

Стр. 37

Оригинална публикация

в. Капитал | Момчил МИЛЕВ | 03.03.2011

Дискретна сделка за около 10% от активите на Twitter оцени микроблогинг платформата на 4.2-4.5 млрд. долара

Едва ли вече има някой, който не е чувал за Twitter. Микроблогинг платформата, която е на 9-о място в света по генериран интернет трафик, някак от само себе си се превърна в основно оръжие за сваляне на диктаторски режими. Тя позволява на своите над 200 милиона регистрирани потребители да публикуват кратки съобщения до 140 знака и през последните близо 5 години нараства експоненциално. И все пак има нещо, на което Twitter все още не може да се научи: да печели пари. Странното в случая е, че това изобщо не смущава инвеститорите, които се избиват да наливат пари в мрежата, изстрелвайки в космоса нейната пазарна оценка.
За момента бизнес моделът на компанията е обвит в почти непрогледна мъгла. До пролетта на 2010 г., в продължение на 4 години, микроблогинг мрежата се издържаше единствено и само от парите на фондове за рисково инвестиране. На практика тя не генерираше абсолютно никакви приходи. Чак през април 2010 платформата започна да продава на свои клиенти спонсорирани туитове, които да излизат на челните места при търсене в search.twitter.com. Приходите от това за миналата година обаче се оценяват на скромните 45 млн. долара. Според прогнозите Twitter едва ли ще генерира повече от 100-110 млн. долара оборот през 2011 г.
Въпреки това през изминалата седмица Twitter отново стана обект на инвестиционен интерес, който за пореден път повиши цената й. Този път компанията се оценява на сума между 4.2 и 4.5 млрд. щатски долара. Само месец по-рано се твърдеше, че микроблогинг платформата струва около 3.7 млрд. долара. Стойността й бе изчислена на базата на 200-милионната инвестиция на бизнесмена Клайнер Перкинс през декември.
Twitter отново попадна във фокуса на вниманието в понеделник, когато Wall Street Journal и Financial Times – двата най-авторитетни американски икономически всекидневника, излязоха с публикации как инвестиционната банка J.P. Morgan се готви да придобие 10% от акциите на микроблогинг мрежата. Евентуалната стойност на сделката е 450 млн. долара, твърдят двата вестника. Парите би трябвало да дойдат от новия фонд на банката, предназначен за развитие на дигиталната индустрия. За целта са заделени около 1.2 млрд. долара. Разговорите между J.P Morgan и Twitter продължават и няма гаранция, че ще се стигне до сделка, коментира Wall Street Journal, цитирайки свой източник, близък до преговорите.
Впоследствие обаче се оказа, че схемата на сделката може би е малко по-сложна и че вероятно J.P. Morgan не се опитват да придобиват директно дял в Twitter. Това твърди Майкъл Арингтън, главен редактор и основател на авторитетния технологичен блог TechCrunch. Според него в момента Twitter не се намират в процес на набиране на средства и не се водят разговори нито от J.P. Morgan, нито с когото и да било.
За сметка на това обаче инвестиционната банка е наляла над 1 млрд. долара във фонд, управляван от бизнес ангела Крис Сака – една от най-влиятелните фигури в Силициевата долина в момента. През последните месеци той е успял да поеме контрола над дялово участие в Twitter на стойност около 400 млн. долара, твърди TechCrunch. Фондът е придобил активи на стойност 100 млн. долара от най-големия акционер Еван Уилямс. Останалите дялове са закупени от Union Square Ventures и Spark Capital, инвестирали в микроблогинг мрежата в ранната фаза от развитието й.
TechCrunch твърди също така, че фондът на J.P. Morgan и Сака разполагат с още около около 700 млн. долара свободни средства. Те са предназначени за закупуване на дялове в други обещаващи технологични компании като Facebook, Groupon, Skype и Zynga. Активизацията идва в отговор на сделката между инвестиционната банка Goldman Sachs и Facebook от началото на тази година, на базата на която социална мрежа номер едно в света бе оценена на над 50 млрд. щатски долара.
Случващото се обаче засилва страховете, че може да станем свидетели на ново спукване на дотком балон, подобно на това от края на 90-те години на миналия век. Тогава свръхочакванията, които се възлагаха на компаниите в технологичния сектор, доведоха до инвестиционна лудост и последващ борсов крах, предизвикал срива на много IT гиганти.
Добрата новина е, че в настоящия момент съвременните онлайн гиганти не бързат да излязат на борсата – Facebook планира първично публично предлагане на акции през пролетта на следващата година, а Twitter – не по-рано от 2013 г. От друга страна обаче, точно това допълнително изостря апетита на инвеститорите, чиито сделки за миноритарни дялове създават усещане за нереалистични пазарни оценки на съвременните интернет гиганти. В един момент това може да се окаже опасно, особено когато става дума за компании с микроскопични приходи и неизяснен бизнес модел като Twitter…

***
Кой е Крис Сака
35-годишният бизнес ангел Крис Сака, който седи зад сделката на J.P. Morgan за активите на Twitter, се смята за една от водещите фигури в Силициевата долина. Wall Street Journal смело го наричат "може би най-влиятелния бизнесмен в САЩ в момента". Управлява портфолио от инвестиции в близо 40 стартиращи технологични фирми чрез компанията си Lowercase Capital.
Преди това Сака е оглавявал подразделението за специални проекти на Google. Смята се, че е бил в основата на инициативата за високоскоростен безжичен интернет на дълги разстояния в честотния спектър, освободени от аналоговите телевизионни канали (т.нар. бели полета).
Стр. 35

Оригинална публикация