в. Капитал | 2010-06-12 

За тези, които наистина се вълнуват от въпроса какво пречи на журналистиката, ще сведем отговорите до три:

Първо, анонимността. През седмицата проф. Георги Лозанов, без когото никой разговор за медии е невъзможен, правилно каза, че персоналното достойнство на журналистите е най-силната гаранция за независимост. Този логичен предпазен механизъм сега не работи, защото масата от читателите на вестници не знаят чия позиция и гледна точка купуват. В допълнение през седмицата бизнесменът Красимир Гергов призна, че в продължение на десет години е бил прикрит собственик в най-голямата телевизия (стр. 32-33). Добрата новина е, че се подготвят законови поправки, които да задължават медиите да разкриват собствениците си до физически лица. Второ, нечестна игра. Тук проблемът е във властта и нека премиерът Борисов приеме тази част от коментара като отговор на втория му въпрос дали медиите са ограничени да се развиват свободно. Да. Когато властта събере парите си в една банка, а тя подпомага една медийна група, това е нечестна конкуренция. Анализът на телевизионния и рекламния пазар показва, че там в продължение на години има подобни проблеми, които регулаторите се оказват неспособни да решат.
Трето, лоши институции. От журналистите се очаква да правят разкрития, в резултат на които качеството на институциите да се подобрява. Но журналистите са застрашени и ограничени, когато обектите на техните разследвания са по-силни от самите институции. Така че, ако правителството истински се вълнува от това как се чувстват българските журналисти, нека да си гледа работата. А ние – нашата.

Стр. 7

в. Пари | Георги ЛОЗАНОВ, председател на Съвета за електронни медии | 2010-06-08

В Закона за радио и телевизия в сегашния му вид е разрешено обществената медия да има право на 12 минути реклама на час по време на Световното първенство по футбол. Това е така, защото състезанието е в списъка на СЕМ с обществено значими събития. БНТ има изключителното право да се бори за правата на такива първенства. Затова решението на законодателя в този случай е справедливо. Това е скъп формат и държавната телевизия е инвестирала много пари в закупуването му. Трябва да ги възвърне по някакъв начин.
Навремето имаше такъв казус и с излъчването на културни събития. Целта беше да се популяризира културата у нас, тъй като за разлика от спорта тя е неглижирана от страна на медиите като цяло. Що се отнася до казуса с рекламата по БНТ, още е рано да се каже как той ще бъде уреден в новия медиен закон. Моделът държавно финансиране плюс реклама е работещ в цяла Европа. Със създаването на повече национални телевизии у нас като bTV и Нова тв, БНТ вече нямаше как да остане само на държавен бюджет. Нещата ще бъдат балансирани, когато заработи фондът за радио и телевизия.
Предвижда се за финансиране от него да може да кандидатстват и други телевизии с подготвени обществени проекти. Кога ще заработи фондът обаче, е твърде рано да се каже.

Стр. 23

evgenitodorov.blog.bg I Евгени ТОДОРОВ I 2010-06-06

Преди повече от 30 години по българските екрани се появи американският филм „Телевизионна мрежа”. По-късно излезе и литературният сценарий.
На финала един телевизионен работодател – злобен капиталист, изнасяше поучителна реч пред свой служител, в която между другото се казваше: „Няма държави! Няма народи! Няма руснаци! Няма араби! Няма трети светове! Няма Запад! Съществува…един огромен и необхватен, взаимно свързан и преплетен…доминион от долари. Петродолари, електродолари, мултидолари…”.
Тогава бях млад телевизионен журналист и ми беше мъчно за американските колеги, които се продават за долари. Тайно обаче си задавах въпроса – дали не е по-добре да работи човек за Ай Би Ем, Ай Ти Ти или Дюпон вместо за ЦК и за Окръжния комитет на БКП?
Последните дни отново се заговори за свободата на словото. Президентът Първанов зададе въпрос, чийто смисъл е дали Бойко Борисов не е днешният ЦК на БКП, който задава правилното писане и говорене.
Медиите отговориха с „Не!” и президентският въпрос увисна във въздуха.
На първо място той бе неправилно зададен.
Въпросът трябваше да бъде: „Кои са българските Ай Би Ем, Ай Ти Тй и Дюпон?”
Кои от тях са вече на страната на министър-председателя? След като от години бяха приятели с президента.
Първият проблем на българските медии е икономически. Оттам произлизат всички останали проблеми.
След като медиите не могат да съществуват самостоятелно на пазара, те трябва да изчезнат. Или поне максимално да се редуцират.
В България обаче фалитите са твърде инцидентни. Медиите оцеляват, даже са появяват нови. Само че те не живеят нормален пазарен живот. Те се издържат от някого. И провеждат неговата политика.
Така в българските условия Ай Би Ем, а не Бойко Борисов се превръща в ЦК на БКП.
И ако някой в тази държава иска да има свободни медии, трябва да поиска анализ на тяхната издръжка. И да помисли кой работи в обществен интерес, кой в частен и как нещо може да се промени.
Последната седмица донесе още една гореща медийна новина – Красимир Гергов си призна собственост върху БТВ. Това, което се говореше от години, стана ясно. Някои го оцениха като лицемерие. Всъщност лицемерието беше на държавата, която се криеше зад Закон за Радио и Телевизия и смяташе, че си е измила ръцете с така наречения „Член Антигергов”, според който този, който има рекламен бизнес, не може да бъде собственик на електронна медия.
Този член бе измислен точно да спре експанзия та на Гергов. Какво се получи – точно обратното.
Жертва на Антигерговото законодателство станаха дребни играчи, които нямаха пари, за да платят на добри адвокати. Така например Общинското радио в Пазарджик бе елиминирано от конкурс в Пазарджик, защото негов собственик е Община Пазарджик. А Община Пазарджик била съдружник в общинския спортен клуб „Септември”. А този клуб имал в съдебното решение записано накрая: „…и рекламна дейност”.
Град Пазарджик бе опазен от пагубното сливане на медиите с рекламата.
Как ли се е смял Гергов – ако е научил какви резултати дава създаденото заради него законодателство.
Така на мястото на общинското радио в Пазарджик дойде поредната национална верига. Не се знае дали и тя не е свързана с Гергов.
Сега за пореден път се отправят призиви да се предприемат решителни действия за изясняване собствеността на медиите.
Мастити адвокати доволно потриват ръце и пресмятат какви хонорари да поискат за замитане следите на собствеността.
Въпреки че на хората им дреме дали една медия е на Красимир Гергов или на Георги Гергов, на ТИМ или на Ирен Кръстева?
Нещата ще започнат да се променят тогава, когато българинът каже: „Няма да купувам този вестник, защото той е на Ирен Кръстева, примерно, а за нея очевидно по-важни са интересите, а не принципите”.
И когато журналистите няма да прескачат от медия в медия, просто защото „Георги Гергов дава двойна заплата”.
И когато останалите медии няма да приемат обратно бегълците.

Засега обаче ще си играем на закачки и на закони.

П.П. Една добра дума за СЕМ с председател Георги Лозанов: в сайта има проект за диференциране на глобите, които с последните поправки на ЗРТ бяха безмилостно увеличени. Но не съм забелязал някой да е обърнал внимание на този добър жест, който има отношение към защитата на медийния плурализъм.

Оригинална публикация

в. Сега | Галя ГОРАНОВА | 2010-06-01

БНР и БНТ трябва да запазят своята самостоятелност, категоричен е генералният директор на радиото Валери Тодоров

- Г-н Тодоров, преизбирането ви бе помрачено от признанието на Георги Лозанов, че е гласувал под натиска на гилдията в радиото, въпреки че далеч не сте му били най-симпатичният кандидат. Притеснява ли ви това признание?

- Ако е било под натиск, не е трябвало да гласува тогава. Смятам, че всеки независим човек е в правото си да определи сам мотивите, с които гласува. Да, моят избор действително бе подкрепен и от журналистите в БНР, и от синдикатите. Изискване на СЕМ беше да получа обществена подкрепа. Ако я нямах, това щеше да се превърне в основание да не бъда избран. Значи, ако имам подкрепа – лошо, ако нямам – пак лошо.

- "Цената на страха през 2010 г. се нарича Валери Тодоров", обяви Лозанов след избирането ви. И предположи, че може би от страх водещи като Петър Волгин и Силвия Великова си мълчат за кандидатурата ви. Как ще го коментирате?

- След като по този начин е злоупотребено с имената на колегите, те имат право да се защитят. Но съдейки по онова, което те правят, нямат вид на уплашени.

- Да не вземете да ги уволните заради тази интрига?

- Надявам се да останат. Те са колеги с характер, със силни професионални позиции и с доказана гражданска и обществена ангажираност. Досега не съм ги видял уплашени, надявам се да не ги видя и занапред.

- А как ще избегнете другия риск – да станете заложник на оказаната ви журналистическа подкрепа и да спрете всякакви съкращение в радиото в знак на благодарност?

- Лично аз смятам, че изборът на генерален директор е изключително отговорна процедура и тя трябва да става със законови норми. Излишният популизъм винаги вреди. Онова, което е в интерес на медията, ще бъде защитавано безусловно, независимо от подкрепата на колегите. Не се превръщам в заложник на когото и да било. Оптимизирането на щата, съкращенията обаче трябва да се правят едва тогава, когато технологиите и промяната в организацията на работа създадат предпоставки за това, а не да се правят демонстрации, които след това нанасят вреда.

- Шефът на СЕМ препоръча по-критично отношение към договорите с партньорски фирми и преосмисляне на стратегията за разширяване на регионалните радиостанции, която се съдържа във вашата концепция. Ще се съобразите ли с тези препоръки?

- Ние сме подложени на доста силен натиск от страна на някои фирми. Използват се и средства за публичен натиск, което е много некоректно. Имам предвид поведението на някои фирми…

- За доставка на техника ли?

- Не само. Правят се дори опити за лични контакти и лично лобиране. Ако преди нещата са правени на парче, ние възприехме политика на унифициране на техниката и технологиите. При това с изпреварващи възможности. Сега например всяко от студиата е оборудвано с различна техника и ние не можем да прехвърляме екипите от едно студио в друго. Ако искаме да оптимизираме състава и възможностите, техниката трябва да се унифицира.

- Тук ли се появяват лобистите?

- Да. Смятам, че намекът на Лозанов е в този контекст. Имаше доста спекулации преди избора. Смятам, че има достатъчно органи за контрол и наблюдение на тези процеси в радиото. При нас всичко е прозрачно. Колкото до регионалните радиостанции – ние сме единствената радиостанция, която се чува във всички краища на страната. А след развитието на предавателната мрежа вече ни слушат и от двете страни на границата, където живее компактно население с български произход. Ние единствени излъчваме в смесените райони. Освен това националните програми покриват много широк периметър. Те не могат да навлязат в детайли за всеки един от регионите. Ако човек от малко село иска да научи какво се случва в областния град, не може да разчита за това на големите национални програми. Оттук и голямата популярност на регионалните ни радиостанции. Четири от тях са регионални лидери. Ще дам пример с Радио Благоевград и Радио Варна, които бият по рейтинг дори националните ни програми. Хората искат да знаят какво се случва в техния град, а не само в София.

- Ще правите ли общ консултативен съвет за БНР и БНТ като алтернатива на идеята за сливането им?

- Може да се търси някаква форма за обединяване на интересите на обществените медии. Подчертавам обединяване, а не сливане. Ще ме попитате каква е разликата? Сливането е, все едно да слепиш два листа – така всеки ще може да прочете две страници. Ако обаче обединиш двата листа в една папка – страниците за четене стават четири. Затова дайте да не сглобяваме със сърп, чук и отвертка конструкции, които са се доказали като неефективни във времето. Зависи какво и как се обединява. И най-важното – от кого! Защото аматьорството може да нанесе големи поражения. БНР и БНТ трябва да запазят своята самостоятелност. Това са две медии с различно развитие, различни технологии, с различна организация на мениджърския процес и всяко механично сливане може да е пагубно. Най-безнадеждната мярка е да се слеят администрациите. Защото след това трябва да се възпроизведе два пъти по-голяма администрация, която да контролира редуцираните управленски екипи. Може да се търси на най-високо ниво съвместно координиране на проекти – мултимедийни, рекламни, продуцентски и т.н. Като към това намерение могат да се привличат и колеги от частния сектор, от търговските медии. Ето това е една добра платформа за сътрудничество. Това е част от идеята за консултативен съвет, който да преценява проектите и областите, в които може да се търси съвместен ресурс.

Стр. 13

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-29

Водещ: Медийната новина на седмицата е безспорно изборът на генерален директор на БНР. По същата процедура ще бъде избран шефът на Сан Стефанов 29, решиха още вчера надзорниците. Имаше интрига, натиск или подкрепа направи безспорен избора на г-н Валери Тодоров. Осем от деветимата надзорници вдигнаха ръката си за него. Деветия отсъстващ е по уважителни причини. Този избор бе направен под натиск, каза председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов. Ако действително е имало натиск, защо той се е поддал, репликира новия стар генерален директор Валери Тодоров. Какво всъщност се случи! За първи път имаше обществено изслушване и явно гласуване на надзорниците. Всеки за когото този избор е важен, можеше да чуе и да види всичко, даже и мотивите на избиращите. Безспорно процедурата беше прозрачна и демократична. СЕМ даже организира и дискусия на която по думите на надзорника Мария Стефанова, духат бе пуснат от бутилката. Всъщност всеки от кандидатите можеше да избере как убеди членовете на СЕМ, че държи БНР да остане обществена медия. В крайна сметка или преодоляваш страха си и излизаш на сцената или цял живот оставаш зад кулисите. Вероятно това е което се случи. Доста хора останаха зад кулисите, но това не е новина. Макар, че доц. Георги Лозанов предпочете да нарече тази традиция двойственост! Дали наистина, цитирам –цената на страха през 2010 се нарича Валери Тодоров? Ето на този въпрос ще потърсим отговор днес в „Клубът на журналистите”. С председателя на СЕМ ще се чуем по телефона, а до мен вече в студиото е и новият генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров, който вчера получи втория си тригодишен управленски мандат. Старата къща вярвам, че са мнозинство хората, които смятаме, че за свободата на словото трябва да се говори. Това е един от най-големите не материални активи на Драган Цанков, който вече признава и най-яростните ни критици. Инак винаги сме свикнали да спорим, да отстояваме позициите си, не вярвам да спрем да го правим. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Зойка Ескимова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Записа е повреден: 
Георги Лозанов: …колегия с публичен дебат. За това даже предложиха колегите и те се съгласиха да удължим сроковете. Така, че да дадем терен на дискусията. И в това отношение така абсолютно категорично беше, като чели позицията на хората в радиото. Разбира се може да се предполага, че има и хора, които са мислили и по друг начин, но те не са се възползвали от възможността да изразят своето мнение. А това е много важно! Защото журналистиката има ангажимент, освен разбира се да изразява своите послания и да се грижи за медийната територия, особено на която са тези послания, особено когато става дума за обществени медии.
Водещ: Надявам се, че ще влезете сега в диалог, защото ритуалността на вчерашния ден не позволи, добър ден на новия генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров. Добър ден.
Валери Тодоров: Добър ден.
Водещ: Усещахте ли подкрепата на колегията и как изглежда тя, за вас?
Валери Тодоров: Изискванията за подкрепа беше едно от условията на СЕМ, тези видове, различни видове подкрепа бяха изразени, беше подкрепа от моя страна от дружеството на журналистите, от синдикатите, от външна подкрепа Съюза на писателите, Съюза на художниците, Съюза на журналистите, имам предвид централата и т.н. Дори от Асоциацията на българските радио оператори, АБРО. Така, че смятам една такава подкрепа е също един знак, който е търсен, след като той е изискване на СЕМ и представен. Смятам, че между подкрепа и натиск много голяма разлика, но до колкото разбирам това което е казал г-н Лозанов, е така, алегорията имам в предвид една позитивна подкрепа, един позитивен натиск. Друг е въпроса как това в публичното пространство е тълкувано.
Водещ: Има ли спор? Подкрепа или натиск, доц. Лозанов!
Георги Лозанов: Не, не е това спора разбира се. От всичките така форми на подкрепа, аз специално държа особено на тази, която, на хората, които работят в радиото. Не случайно се връщахме често към 2001 година, голямата криза в радиото, когато аз самия бях свидетел и така участник в опита да се осуети един избор, който беше срещу очакването на хората, които работят в радиото. Смятам, че това е важен урок, за да е ясно, че генералния директор трябва да се избира в този диалог, с хората, които са вътре в радиото, така да се каже с вас. И аз търсих този диалог и извън формалното изразяване на подкрепа с… протокол, които се събраха действително, а в дискусиите на живо, така да се каже през собствения глас и през собствения аргумент.
Водещ: Казахте, опитът да бъде осуетен един избор! Всъщност това тогава през 2001 избор ли беше или тежък компромис, професионален компромис?
Георги Лозанов: Е, то тогава ако говорим за това, че беше наложена една кандидатура извън желанието на работещите в радиото, мина през избор, но този избор, пак казвам не беше съобразен с очакванията на хората в радиото. Вижте, за да може да работи една медия, административното тяло, така шефа и в крайна сметка, трябва да е част като от тази медия. И в този смисъл да е разпознат от колегията, иначе се превръща в един изразител на политическа и чужда на медията воля. И конфликта е неминуем, независимо дали ще бъде преглътнат или както тогава ще се превърне в повод за стачка.
Водещ: …надзорниците, сред мотивите за избора си откроихте като много важна подкрепата на хората от радиото. До колко това е проблем за свободата на словото, искам да ви попитам?! Знаем правилата, журналистите не бива да бъдем зависими от нищо друго освен от интереса на обществото, за което в крайна сметка работим и което ни плаща…
Георги Лозанов: За кое, не ви разбрах, кое, къде са рисковете на словото?!
Водещ: До колко една подкрепа създава зависимост на журналистите?!
Георги Лозанов: Сега, аз не бих, не бих казал зависимост, аз смятам, че журналистите трябва да се грижат и за самата медия, така да се каже, да участват в нейното правене. А пък част от това е и ръководството и. И то не само…, а като дух, като стил на ръководството, като идеи. Така, че те трябва да се намесват в това. Обществената медия е обществен не само в диалога с аудиторията, а и във вътрешния си колегиален диалог. Така, че за мене тези избори са много важни, да се събужда този колегиален диалог. Важни са и да стават, дори да водят до конфликти, аз не се плаша от конфликти, … смятам, че те създават драматургията на мисленето и взимането на решения. Иначе става цялата работа много, какво да кажа, …шумна, а вътрешно празна.
Водещ: Нека да чуем и г-н Тодоров.
Валери Тодоров: Личния… ако аз, има недоволство, значи ръководството не се справя, ако е стабилно значи лошо, има застой, къде е истината. Ако журналистите не възразяват, значи те са под натиск и т.н. Разбира те ли, това са конструкции, които носят много рисков смисъл, за това според мен свободата на изразяване, радиото е много директна медия между журналиста и публиката има само един микрофон. Така, че дори и когато предстоеше този конкурс, ние дадохме възможност да се изразят мнения отвън и мнения отвътре от страна на колегите, не са изразявани, за да дадем възможност именно обществото да изрази оценката си на онова, което е направено. Не бих искал да фаворитизираме, нито една от силите, в този смисъл и аз съм признателен на г-н Лозанов, че не съм негов фаворит, както той се изрази. От друга страна, благодаря много, че независимо от това, че не съм негов фаворит е гласувал за мен, надявам се по съвест. Така, че изключително важно е наистина да се чуват повече позиции, повече мнение, независимо от това дали ги приемаме или не. И бих искал да подчертая нещо друго! Важното е, че човек когато не е съгласен и аз уважавам позицията на доц. Лозанов, той говори със своя глас, изразява свое виждане, за разлика от много неща, които четем и които имат анонимен характер. Всеки журналисти трябва да има достойнството да изрази позицията си лично, за да може в обратния смисъл да също първо лице, единствено число мнението на другия.
Водещ: Да направим спора още по-прозрачен, до колкото това разбира се е спор. Дори да оборим слуховете и подозренията във формите, за които вече стана дума, остават ли притеснения след този избор доц. Лозанов и репликата ви за името на страха, предизвика бурни дискусии в колегията, обществото? Моля ви, пояснете се!
Георги Лозанов: Да, вижте, аз казах следното нещо! Хората, които присъстваха там, вие бяхте там също. Има яснота и то ще излезе и в протокола на сайта на СЕМ. Казах, че вероятно може да се мисли, че има други мнения, но работата е, че ако има други мнения, трябва да имаш, така да се каже вътрешния характер, характера да ги изразиш по време на тези публични дискусии. За да може, те да окажат влияние върху избора. Щом не са изразени и тогава, това е пасив, който ще понесе самата колегия, ако тя има в нея други позиции. И за това казах, ако някой от страх не е изразил мнението си, то тогава нищо друго не може да се случи, освен да е избран не във връзка с неговото мнение.
Валери Тодоров: Аз бих също казал две думи на тази тема! Страхът, от къде дойде страхът! Колегите се безпокояха, че може да се повтори сценария, който вече веднъж, в който те бяха съучастници през 2001 година, когато имаше един обявен конкурс, тогава беше казано, че никой от кандидатите, до колкото си спомням, надявам се, че и доц. Лозанов си спомня, че никой от кандидатите няма ясна визия за радиото. Оказа се, че аз визия има посочено номинирано уж, това доведе до кризата в радиото. Опитите да се повтори един такъв сценарии. Т.е подозренията, мнението, че може да се повтори такъв сценарии. Всъщност предизвикаха реакцията на колегите. Така, че нека да не възпроизвеждаме от тук нататък страхове, да даваме увереност, точни и ясни сигнали за онова, което се случва.
Водещ: За натиска, подкрепата и диалогът ще…
Георги Лозанов: Нека да кажем така!
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Въпроса е освен да имаш мнение, да имаш характера да го изразяваш. И ако…
Водещ: И да го направиш от първо лице, единствено число.
Георги Лозанов: Иначе не можеш да очакваш, че то ще стане част от медията, в която работиш.
Водещ: Нека да продължим след малко, разчитам на това доц. Лозанов, за натиска и подкрепата!
Георги Лозанов: Понеже аз пътувам и ми е малко сложно положението, очаквате пак ли да се включа.
Водещ: Да, очаквам да ви наберем след малко.
Георги Лозанов: Добре, добре.
Водещ: Редът по който стъпват политиците, които създават правилата, по който работим в медиите, е много тънък. От една страна от тях зависи медийната регулация, от друга обаче са политици, а политическото влияние ни носи минуси по скалата на свободата на словото. Къде е балансът, доц. Лозанов, надявам се чуваме? Как ще…
Георги Лозанов: Чувам ви да.
Водещ: Как ще коментирате наложеното вето от президента за промяна в медийното законодателство, тази промяна, която предвижда редуциране на състава на СЕМ?
Георги Лозанов: Струва ми се, че твърде политизирана намесата в този случай на президента, защото става дума за един възприет подход към регулаторите. Сега прав или крив, той се извършва не само по отношение на СЕМ, а по-отношение и на други регулатори, което не е има… на президента. Така, че става доста прозрачен конкретния… ресорни и които…. очевидно. Някакви политически ангажимент./…/
Водещ: Какво прави една медия обществена, има ли истински разговор сред експертите и как да ангажираме хората с тази тема?
Георги Лозанов: За обществената медия ли?
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Ало.
Водещ: Да, да, да.
Георги Лозанов: Според мене има изключително важен разговор и той става все по-важен, защото така е в цифровизацията, няма съмнение, че ще има голяма разлика в политиките на комерсиалните медии на обществените медии. Т.е. комерсиалните медии наистина ще отидат във все по-комерсиални формати и ролята на обществените медии, ще падне в много по-голяма степен от тях самите. Значи през прехода, точно в това отношение имаше сближаване на програмните политики, самия преход. В самия преход бяха продаваеми така да се каже, обществено значимите теми, всичко на около се сменяше и хората се интересуваха от това. Сега когато…
Водещ: Да. Може би връзката тука май… Май връзката ни изневерява!
Георги Лозанов: Исках да кажа, когато постепенно все пак се наложат едни традиционни характеристики на демокрацията, това което е ангажимент на обществените медии, ще бъде …остров в цялата медийна публичност. Така, че хората ще усетят какво значи да имат обществена медия и която наистина се грижи за техните права, а не само за интересите на по-големите аудитории.
Водещ: Какво липсва на БНР?
Георги Лозанов: А, аз какво да кажа, смятам, че по начало трябва да се търси един нов модел на правене на обществена медия в България. …много години, защото в БНР и БНТ до голяма степен е запазен начина пирамидалната и /…/ структура на /…/ Така, че ми се струва, като се почне от финансирането и стигне до това, че организация на медията, че трябва, всичко това да се пренареди. И тогава действително обществото ще усети разликата между обществените медии и останалите. Сега ние все водим някакви дебати, защото не можеш да имаш ясна видимост на това, кое същинската обществена медия, а от там и привилегиите в обществото.
Водещ: Може би за това е важно да има…
Георги Лозанов: Така, че аз разчитам на един нов закон в това отношение напълно. Сега обществения характер на медията как се получава? На базата на персоналните възможности и … от журналисти… Обществената медия трябва самата тя да е устроена така. И ние само даваме пример, пък казва защо да не е обществена медия. Ето този или онзи прави предавания и послания с обществена функция. Това е така, но това е едната страна на въпроса. Другата е как сортирана медията.
Водещ: Т.е. вие имате забележки по отношение на структурата, еми може би ще ги обсъдите, защото предстои отчета на г-н Тодоров да разгледате в СЕМ.
Георги Лозанов: Да, ама това не е свързано с г-н Тодоров или конкретното ръководство. Това е свързано с модела, който е изградена медията. Като се почне от финансирането и свърши до начина, по който тя е структурирана. Сега тука има един дебат за обединение на двете медии и т.н. Но аз предпочитам да говорим тогава когато законодателя, когато /…/ законодателя, защото той е този който трябва да реши на това ниво проблемите.
Водещ: Смятате ли, че наистина втория мандат както казахте вчера е много добър за не популярни мерки?
Георги Лозанов: Не, аз го казах на ръба на шегата разбира се и … на иронията. Но няма съмнение, защото при първия мандат, първо човек навлиза в една сфера и пипа по-внимателно, по така притеснено, а и после си мисли за това, че има право на втори мандат и се грижи и включително за подкрепата в медията. Докато втория мандат има, тогава единствено идеите и резултатите са харчат по, който той може да бъде оценяван.
Водещ: Ами да, благодаря ви. За съжаление не можахме много да разчитаме на тази телефонна връзка. Благодаря ви. Георги Лозанов, председател на СЕМ пред „Клубът на журналистите”. Ние продължаваме разговора с новоизбрания генерален директор г-н Валери Тодоров. Какво ще направи старата къща, по-близко до хората?
Валери Тодоров: Първо ако ми позволите, структурата на националното радио не се различава съществено от структурата на която и да било медия, тъй като това са сходни технологии, независимо дали медията е обществена или търговска. Аз съм готов да споря, не е логично да водим задочен спор с доц. Лозанов. Но все пак…
Водещ: Това е по вина на телефоните.
Валери Тодоров: Да. Но бих искал да подчертая пирамидална структура има всички медии, независимо от техния характер. Смесеното финансиране е изключително разпространено в европейските практики, то става по различен начин. Т.е. БНР е обществена медия със смесено финансиране, част от приходите са от бюджета, друга част са от наши собствени приходи, реклама, техники, продуцентски дейности и т.н. Не искам да влизам в детайли. Така, че в правилата на Съвета на Европа е изрично записано, че характера на медията не зависи от начина на нейното финансиране. Така, че тук да говорим за социализъм, за социалистически модели, според мене е некоректно, тъй като начина на управление на медията и начина на цялостния мениджмънт като процес, като конкретни прояви, коренно е различен. През последните няколко години бяха направени редица промени, които пък разделят функциите на, административните структури и на творческите, има директор, има главен продуцент всяка програма, има отделните направления. И на продуцентско начало през последните години, въвеждането на много нова техника и технология ни позволиха да постигнем резултатите, които така и обществото отбелязва и аудиторията. Ние удвоихме обхвата, слушаемостта на всички програми, времетраенето на слушане. Същевременно успяхме дейности, които до сега са били на дотации, да станат печеливши. Нашите музикални състави, за които толкова се говори, повечето от тях са водещи в областите, в които работят. Не говоря за програмите, вижте дори програма „Христо Ботев”, която в началото на този мандат например нямаше нито един ардиес на своите предаватели, т.е. тя не беше разпознавана в отделните региони, дори и в София не беше разпознавана.
Водещ: Когато хората си пуснат радиото, не се изписваше „Христо Ботев”, да го кажем с по-прости думички!
Валери Тодоров: Да, нито чистота, тъй като ние работим с много честоти. Важно е когато пътувате да ви прехвърлят от една чистота на друга и да ви обозначават програмата която слушате, дори това нямаше. Не ви говоря, не се връщам към темата за пишещите машини, да не се връщам към бюрата. Ето виждате, дори това студио в което се намираме, в момента то е студио, което работи повече от 30 години. А скоро вие ще влезете в новия студиен комплекс, с нова техника, с нови технологии.
Водещ: Това е хубавата страна на въпроса. Но след малко ще продължим в „Клубът на журналистите” за непопулярните мерки, които предстои да бъдат взети.
Водещ: При вчерашният избор на новия генерален директор на БНР в СЕМ имаше една безспорна тема и тя беше, че втория мандат е много подходящ за непопулярни и тежки решения. Някой от предстоящите реформи са лесни, други трудни г-н Тодоров. Да кажем нещо за трудните!
Валери Тодоров: За трудните.
Водещ: Да.
Валери Тодоров: Ние не сме бягали от трудните през първия мандат и не сме предприемали реформи, които да доведат до моето преизбиране. А сме се движили по логиката на онова което трябва да се направи и което ни предстои. Така, че тежки решения имаше. За ваша информация на три етапа са предприемани до сега антикризисни мерки, напомням ви, че първия път от нас беше поискано 12% съкращение, ние показахме, че с оптимизациите, с преструктурирането реалните икономии са 18%. Благодарение на това, че ние ефективно внедрихме и бързо с кратки срокове новите технологии, ние в момента в условията на криза не се налага да инвестираме големи средства, а вече сме принудени да го правим. По същия начин ние предприехме реформа в развитието на предавателната мрежа в УКВ обхвата, за да пестим средства от скъпите излъчвания на средни и на къси вълни. А това са важни излъчвания, независимо от това какви оценки се дават в публичното пространство, те се дават от не специалисти. Така, е именно предприетите изпреварващи мерки ни позволиха, ние сега в условията на криза да не чувстваме този остър финансов недостиг и натиск, защото реално през последните години има не дофинансиране, а дори по норматива който са част програма.
Водещ: Как да го обясним по-просто така, че наистина хората да ни разберат. Ние произвеждаме една програма и тя трябва да струва нещо, нали така?
Валери Тодоров: Да. Хайде да…
Водещ: Къде продаваме?!
Валери Тодоров: Първо казах, обществените медии се финансират по така нареченото смесено финансиране, т.е. собствени приходи и бюджетна субсидия. Бюджетна субсидия се формира върху час програма, излъчена програма. Дори разбирате, че има предавания с различна степен на сложност, т.е. с различни разходни показатели. Едно е предаване с два души, друго е сложно конферентно предаване, с подвижна радио станция, допълнителни връзки, с предавания включени от чужбина и т.н. Така, че очевидно … може да се премине към програмно, разходно планиране, т.е. да се отчитат реалните разходи. Освен това, вече казах, че през последните години, дори по този показател час програма, ние имаме недофинансиране. Миналата година към това се добави минус 10% от бюджета, тази година минус 22%. Въпреки всичко, националното радио се справя. А националното радио е една от най-големите медии, най-голямата обществена медия. Това са десет програми, това са шест музикални състава. Ние излъчваме на 11 езика за цял свят. И при това всички наши програми са денонощни. Беше казано сега при защитата на виждания, че не може да се прави денонощна програма с трима-четирима души. Ето вие сте трима души в момента, нека преценете дали можете да правите денонощна програма. Все пак трябва да почивате в свободното от работа време. Така, че всяка технология изисква и кадрово и финансово и техническо осигуряване. И не бива да се спекулира по такъв начин. Ние повечето наши структури, работят в силно оптимизиран състав. Когато регионалните ни програми преминаха на 24-часово излъчване, ние съкратихме хора, обединихме екипи, променихме организацията и ще продължим в тази посока, като облекчаваме така недостига на средства, чрез въвеждането на новите технологии. Именно новите технологии са по-силното средство. И вчера ми зададоха този въпрос! Ето, ние получаваме фонд работна заплата върху 981 души, а ние сме 1451, ако не се лъжа и двама. От години вече ние водим преговори с Министерство на финансите, т.е. да се признае реалната ситуация, бюджетната субсидия да се получава върху реалното състояние на нещата, а не върху зададен показател. При това тази бройка е получен след едно драстично съкращение на реални бройки. След кризата в радиото, са увеличени назначенията. Но повечето от хората са с постоянни договори. Съкращаване на хора води обезщетение, до спорове и икономията е обратен знак. В пъти разходите по един такъв процес, ще се окажат по-големи от това безсмислено доказване, че трябва на всяка цена да съкращаваме хора. Голямото перо, сред техниките и технологиите, внедряването на технологиите, управляването на тези ресурси е голямата възможност медията действително да оцелява, да се развива в условията на криза. Нещо което ние правим, не искам да звучи като комплимент на усилията то до сега, но това е факт. Благодарение на това, в радиото има стабилност. Не знам дали това е лоша дума или не, но има финансова стабилност, всички приоритети се изпълняват и надявам се и публиката е оценила онова което правим, още повече, че ние сме внедрили две, два вида цифрово излъчване, много преди да почне цифровизацията в страната. Виждате дори интернет, развитието на интернет ресурсите, по отношение на техниката и технологиите също резултатите са очевидни. Има и още един проблем, свързан с техническото развитие, то е свързан и с конкурентната среда. Ние изпитваме проблеми с унифицирането на техниката и технологиите, тъй като правят се открити поръчки обществени сега, един екип не може да бъде някои от студийните комплекси, един екип не може да бъде прехвърлен дори при екстремни обстоятелства, защото техниката и технологиите са различни. Ето виждате, това пречи на оптимизацията, за това ние възприехме една линия на оптимизиране и унифициране на техниката и технологиите. Надяваме се този процес да завърши в рамките на предстоящия мандат, който ще ни даде също сериозни икономии на усилия и на хора и ще даде една друга перспектива, защото ето сега тези нови шест студийни комплекса, които ние внедряваме от есента на миналата година, ще могат от части от секунда да става взаимно заменяеми. Те работят по една и съща технология и могат за части от секундите да бъдат превключени. Ето ви, ако пресметнем, аз казах и вчера на колегите. Ако пресметнем икономията от 100 души, които ще съкратим, ако няма нали претенции към нас от страна на съкратените и ви сметна само технологиите, какви ресурси могат да бъдат икономисани, вие ще видите разликите. При това подчертавам и това е най-важното, при разговорите по този въпрос. Много лесно се съкращават и унищожават кадри, много трудно се създават. Вие виждате сами този процес. Идеята е, чрез техниката и технологията, хората да придобият допълнителна квалификация, чрез разширяване на вътрешните обеми и функции на медията, тя да изпълнява обществения си характер. Защото изискванията на Съвета на Европа и на европейски медийни практики, обществени медии да дават максимален брой програми върху всички възможни платформи за приемане, тъй като това е обществената поръчка на държавата към нас.
Водещ: Вчера след като благодарихте на надзорниците от СЕМ, които абсолютно единодушно ви избраха, благодарихте и на управленския си екип. Това значи ли, че няма да има промени в него?
Валери Тодоров: Не, промени ще има и в управленския екип и в организацията, и в структурата. Така, че аз не съм търсил до сега подобни решения, благодаря на колегите са ме разбира ли. Има ли сме и тежки решения, които имат и силно изразен личен характер за някои от колегите. Но ние имаме куража, имам решимостта и категоричността да извършим следващите промени.
Водещ: Очевидно, че ще има промяна, тя къде ще я сложите в графата, в трудни или графата лесни?
Валери Тодоров: Има два вида, популярни и непопулярни мерки,най-разпространените. Опитите отвън да ни се налагат модели и така предположи ми действия, които трябва да бъдат направени, аз ги поставям сред популиските мерки. А не популярните мерки, които ще вземем ще бъдат резултат от обсъждане от анализ на ситуацията. Така сме правили до сега и разчитам, че както и преди, колкото и да са тежки тези решения ще имат подкрепата на колегите.
Водещ: Най-трудното което ви предстои да направите? Да ни накарате да направим, ако искате така да ви попитам!
Валери Тодоров: Най-трудното ще бъде резкият преход към новите технологии, който например Програма „Христо Ботев” ще стане близкия месец и вижте ще почувствате колко е тежко това.
Водещ: Всъщност уважаеми слушатели, да ви кажа хората не отказват, техниката отказва и това има предвид г-н Тодоров, че хората, които не познават техниката, ще имат още по-големи проблеми с нея. За това става дума
Валери Тодоров: Квалификацията, преквалифиакцията, функционалните способности на всеки от колегите разглеждат като, за съжаление работна единица, но и като човек с творчески възможности. Именно разширяването на тези възможности, придобиването на самочувствие чрез новите технологии, това ще бъде един според мен изключително важен процес, който ще дава отпечатък върху предстоящи управленски мандат.
Водещ: И за да разширим малко територията, какво могат журналистите и гражданското общество заедно?
Валери Тодоров: Могат да мислят, могат да обсъждат, да отхвърлят думите, които са само думи и да пренасят смисловата тежест от думите към решенията, защото аз смятам, че много е лесно да се говори, че ние сме или в социализма, или капитализма или в не знам друго състояние по така, по политическата скала. Но най-важното за една медия, тя да чувства своята аудитория и да проверява чувствата си върху аудиторията и да даде възможност на аудиторията да прояви чувства си върху нея. Ние имаме тези възможности, работим с преките телефони в открит диалог с аудиторията, новите технологии ще отварят още повече тези възможности. Така, че за нас критерия е не са нито политиците, нито регулаторите, нито надзорниците, а публиката. За това важно е да се говори критично, за това аз уважавам всички мнения, оценени като добри, лоши, критични или /…/, всичко това е полза. Така както опита във всяка сфера е изключително ценен и всеки човек на работното си място е изключително важен в една такава технология или една магия, която наричаме радио. Благодаря.
Водещ: Важното е да продължим да говорим и да говорим критично. Ето имаме някакви гаранции, получихме някакви гаранции за това. Новия генерален директор на БНР, г-н Валери Тодоров, пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Сега един завой. Завой с цел равнение може би в „Клубът на журналистите”, равнение какво говорим и пишем ние и какво говорят и пишат колегите ни по света. Внимавайте какво си пожелавате, защото може да го получите. Миналата година българи си избраха Бойко Борисов, плещест бивш полицейски началник за премиер. Телевизионните новини сега показват предимно полицейски операции с ярки имена, като „Октопод” в които се арестуват хора със зловещи прякори като „Трактора”. Дали България е полицейска държава, на този въпрос търси отговор „Икономист”. Разбира се новият стил се харесва на обикновеният българин. Най-голямото предизвикателство е да се опазят пазителите на закона, когато се създаде строга нормативна рамка за антикорупционната кампания. Предишните опити за реформиране на разнибитената съдебна система в България в общи линии бяха безплодни. Арестите на някои фигури са едно, а действителното осъждането на престъпниците по прозрачен начин, съвсем друго. Повечето големи медии са по тънали, с потънали в мрак собственици, а журналистите уязвими от натиск и незначително влияние. Телевизионните новини изглеждат като трейлър на гангесрски филм, но правосъдието и шоубизнеса са различни неща. Все тематики, за които се надявам, че говорим и, че ще продължим да говорим. Гаранция, гаранция можем би трябва да търсим в прозрачния избор, който бе направен и който не бе оспорен макар, че се появи тезата за това, че изборът е бил предрешен. Важното е, че имаше прозрачност, важното е, че коментираме тази тема в „Клубът на журналистите”. Тук поставяме точката, зареди изневярата на съвременните технологии, които не ни разрешиха да се свържем с г-жа Мария Стефанова, един от надзорниците в СЕМ. Много ми се щеше да я попитам, дали духът след като беше пуснат от бутилката се върна обратно в нея и сега нещата са наред или не, но ще го направим някой друг път. Хубав ден от всички ни.

www.econ.bg | 2010-05-28

Членовете на СЕМ гласуваха единодушно в негова полза

Генералният директор на БНР Валери Тодоров остава на поста за още един мандат. Той беше преизбран единодушно с 8 гласа от Съвета за електронни медии (СЕМ). Един от членовете на съвета не гласува поради болест.
Съгласно процедурата на СЕМ, членовете на регулаторния орган предложиха първо по трима от деветимата кандидати в конкурса за генерален директор на БНР, като мотивираха номинациите си. Така Валери Тодоров събра 8 номинации, бившият генерален директор Александър Велев – 7, а другият бивш генерален директор Поля Станчева – 2. Три номинации имаше за Ивайло Малинов, Чавдар Стефанов и Анета Милкова получиха по една.
Председателят на СЕМ Георги Лозанов подчерта, че този избор е бил важен с публичните си дебати и така е фокусирал вниманието на обществото върху бъдещото развитие на БНР. Лозанов определи както като положеителен, така и като отрицателен факта, че журналистическата гилдия в радиото е оказала натиск над съвета за избора на генерален директор.
Валери Тодоров e роден на 25 август 1956 г. в Силистра. През 1974 г. завършва специализиран конкурсен клас по програмиране и изчислителна математика в местната гимназия в Силистра, а през 1981г. – Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски". След дипломирането си сътрудничи в радиото и централния печат.
От 1981 г. започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на Българското радио, където работи последователно като литературен сътрудник, редактор, коментатор, старши репортер, завеждащ
редакция, заместник-главен редактор. От януари 1993 г. до октомври 1997 г. е кореспондент на БНР в Москва. До началото на 1998 г. е директор на програма "Хоризонт". До началото на ноември 2005 г. е завеждащ кореспондентския пункт на БНТ в Москва и нещатен кореспондент на БТА. До избирането му за генерален директор на Българското национално радио на 11 май 2007 г. е директор на "Радиоразпространение" в БНР и изпълняващ длъжността директор на радио "Благоевград".

Оригинална публикация

DW-WORLD.de I Бистра УЗУНОВА I 2010-05-21

Промените в Съвета за електронни медии дадоха повод за разгорещени дискусии около свободата на журналистиката и състоянието на медийния пазар в България. На някои от основните проблеми се спира Бистра Узунова:

Преките зависимости между медии и власт в България не са от вчера. Видимостта им е добра, няма и особени усилия за прикриването им, а вариациите не издават особена фантазия: "медиите вървят след победителите" , "нахранете журналистите!", "който плаща, поръчва музиката" или "пиша SMS-и на журналисти, ако видя глупост". Къде с външни юзди, къде чрез автоцензура, голяма част от българските медии "отразяват" и "резонират", но по правило избягват да анализират и най-вече да опонират на властта. Освен ако вече не се е задал краят й. Смяната на властта радикално преобърна основните нагласи на цяла една медийна групировка след последните парламентарни избори. Твърди се, че и там са играли "SMS-и."

Ни риба, ни рак…

Публична тайна е, че печатът дава широко поле за изява на поръчковата журналистика, знаят се и тарифите на журналистите, за да "публикуват" или "да не публикуват". Икономическите зависимости и принуда, които в крайна сметка са и политически, раждат журналистически слугинаж и разяждат ценностната система.

Приетият преди години етичен кодекс на българските медии си остана повече декорация, отколкото спазван принцип на действие. Единствено изясняването на собствеността на всички медии може да внесе прозрачност в журналистическата тенденциозност, но и това няма да стане лесно, поради често прикрития характер на собствеността.

БНР и БНТ са "ни риба, ни рак" – уж обществени по характер, но всъщност изцяло държавни медии, финансово зависими от управляващите. Липсата на система за обществено финансиране на радиото и телевизията ги поставя под силен политически, административен, а и финансов натиск за конформизъм. Регулаторният Съвет за електронни медии, чийто състав беше намален сега, не промени характера си на политически орган. Докато се стигне до състав от "индивидуалности със собствена воля" – за какъвто мечтае председателят му Георги Лозанов, ще има още доста парламентарна вода да изтече.

Приятелството с властта – над всичко

Нито една власт до момента не пожела да си развали отношенията с електората и да въведе общественото финансиране на електронните медии. Защото това би я лишило и от най-мощния лост на влияние над медиите. Те пък не винаги се притесняват от странната си близост с управляващите. В ценностната система на българското общество независимостта все още стои по-ниско от приятелството с властта. За това вина имат и самите медии.

Автор: Бистра Узунова Редактор: Александър Андреев

Оригинална публикация

в. Уикенд | Ива ДИМИТРОВА | 2010-05-14 

Експертът по медии доц. Георги Лозанов несъмнено е една от най-колоритните личности в българския публичен живот. Наскоро той бе избран за председател на СЕМ. В откровено интервю за "Уикенд" доц. Лозанов за пръв път повдига завесата на интригуващия си живот и разкрива неподозирани тайни от личния си свят.

- Доц. Лозанов, наричат ви "медиен гуру". Ласкае ли ви това?

- Ласкае ме, разбира се, и то главно, защото е почти невъзможно. Медийната критика е по-трудна от всяка друга. Тъй като, за да стигне до хората, медиите сами трябва да й дадат трибуна. Навремето, когато казах, че езикът на медиите легитимира мутрите, мислех, че това ще ми е краят. Щом това не се случи, разбрах, че любовта помежду ни е по-силна от всички съпътстващи я перипетии.

- Откакто заехте поста на председател на СЕМ, се коментира вероятността от сблъсък на интереси, тъй като сестра ви Олга Лозанова е програмен директор на Нова тв. Има ли опасност според вас от такъв сблъсък?

- Много пъти вече обяснявах, че по закон не съм в конфликт на интереси заради сестра ми защото тя нито е собственик, нито е в управителните и надзорни тела на Нова телевизия, наемник е. Друг въпрос е, че има такива, които не искат да ме виждат в СЕМ и въртят този първоаприлски шлагер до побъркваме. Но няма лошо, защото аз съм разработвал проекти за конфликт на интереси, когато това понятие беше слабо познато в България, и знам, че единствената защита е свързаноститв да са публично известни. А за това, че сестра ми ми е сестра, пише във всеки вестник. И онова, от което се пазя сега, е заради суетата на името мм да не съм по-строг към Нова телевизия, отколкото към другите оператори.

- Консултирате ли се по професионални теми със сестра си?

- По-скоро тя с мен, но рядко приема съветите ми, защото е в занаята, където рейтингът дава смисъл на работата й. А аз повече принадлежа на научната сфера, където рейтингът и смисълът уплашено бягат един от друг.

- Отношенията ви винаги са се определяли като близки, тъй като неведнъж се е изтъквала важната ви роля в израстването на Олга. Какво беше детството ви?

- Винаги сме били близки, най-малкото защото съм 11 години по-голям от нея. Родителите ни често работеха по цели нощи и тя вероятно е чула от моята уста много неща за пръв път. Например, че ако харесваш някого, само защото той те харесва, значи не го харесваш. Иначе детството ми беше безгрижно и свободно – благодарение на разбирането вкъщи, че всеки сам си е автор на живота. Никой не може да ти вземе авторските права, независимо колко ти е близък.

- Преди време баща ви каза в едно тв предаване, че като дете сте били мълчалив, а до 10-годишна възраст не сте могли да лишете и четете добре. Какво провокира развитието на ораторските ви умения?

- Мълчалив бях само вкъщи, сигурно принадлежа на едно от последните поколения, които смятаха, че дължат първата, а и последната дума на възрастните. За сметка на това в училище през голямото междучасие се качвах на една кашпа и държах речи. Може би съучениците ми са ме смятали за луд, което не им пречеше всеки ден ме чакат около кашпата. Днес знам, че съм го правил като компенсация на това, че те вече можеха да четат и пишат, а аз не.
Навярно е било форма на дислексия. Така или иначе писмената реч предполага по-голяма отговорност и се утешавам с мисълта, че още тогава съм я усещал.
На кутията на "Алка" имаше пате, което държи кутия с прах за пране "Алка", на която има пате, което… и т.н. Питах съучениците си колко дълго могат да издържат, без да отместят очи от смаляващите се патета. Тъп въпрос, но и за какво друго можехме да си говорим – нямаше молове, нито анимация, нито телевизия. Най-много някой да се качи на някоя кашпа…

- Кога се научихте да четете?

- Когато на 11 години най-после се научих да чета гладко, имах чувството, че едва съм стъпил на брега, а другите вече са далеч зад хоризонта. През следващите години четях непрекъснато. Колкото по-трудни книги, толкова по-въодушевяващо – Достоевски, Фокнър, Ницше, Кант, Фройд… Само че нямах интелектуалния и емоционалния опит да понеса прочетеното и вероятно съм изглеждал странно – дете, преяло със смисъл. Родителите ми дори се консултираха с различни специалисти и някои ги съветваха направо да ми спрат книгите, нещо като "451 по Фаренхайт" (роман на Рей Бредбъри, в който се описва тоталитарното общество, в което «низите са забранени и подлежат на изгаряне – бел. авт.), но с най-добри намерения. Тогава, бях в 9-и клас, се появи един известен професор, който предложи обратния подход. За една година да напусна училището и дома си и да чета колкото искам, докато ми мине меракът. Така заживях на тавана на мой приятел от онова време на улица "Елин Пелин", която сама сякаш повече принадлежеше на литературата, отколкото на всекидневието и на соца. Главно заради хората, които живееха на нея – синът на Елин Пелин, Валери Петров, Олга Кирчева, Домна Ганева и Николай Бинев, проф. Андрейчин… А бащата на моя приятел беше физик и пишеше трактати на английски като обръщение към Бога. Тази година беше един от най-големите подаръци в живота ми, защото тогава "от натура" разбрах, че живеем не в свят, а в паралелни светове и дори можем да си избираме в кой точно.

- Баща ви Лозан Лозанов и майка ви Олга Станева си уважавани архитекти. Как и защо се насочихте към философията?

- Не съм се насочвал. Виновни са сигурно книгите, които четях, но в прогимназията бях убеден, че има една единствена професия – философията, защото нейната задача е да открие смисъла на всички други. И днес, повече или по-малко, мисля така.

- Казват, че на децата на известните се гледа "под лупа". Какви бяха негативите за вас от това, че родителите ви са сред най-уважаваните архитекти и до днес?

- Не виждам никакви негативи, дори да те наблюдават под лупа е привилегия, защото изглеждаш по-голям. Пък и поколенчески конфпикти не сме имали. И досега с тяхното поколение сякаш се разбирам по-лесно, отколкото с моето.

- Завършили сте философия. Родителите ви не се ли противопоставиха на това ваше решение?

- Не, разбира се, макар че може да им е било малко мъчно да не продължа семейната традиция – архитект е и леля ми, и нейният покоен съпруг. Въобще, не помня родителите ми да са ми се противопоставяли за нещо важно. От тях съм разбрал, че човек трябва да се грижи за щастието си, защото то е дълг, морална категория. Просто няма как да си истински щастлив, ако вършиш зло.

- Разкажете за студентските си години?

- Един преподавател по формална логика например, когото бяха принудили поне по веднъж на лекция да цитира Маркс и Енгелс, нищо че материята му не го предполагаше, неизменно започваше с "Добър ден, колеги, както са казали Маркс и Енгелс". Независимо от идеологическото време имах някои наистина запомнящи се професори. А и състуденти. Ахмед Доган например беше сред тях. След всичко, което се случи през последните години, вече не съм сигурен дали не го е родило въображението ми, но отнякъде ми звучи гласът му на упражнение по немска класическа философия: "Докато животът на турците в Родопите е такъв, е неморално да се занимаваме с Хегел и Фихте".
Вярно е, че сме чели емигрантска литература на палюр – преди всичко Солженицин, и сме писали и чели в приятелски кръгове текстове за абсурдите на строя. Това не е никакво дисидентство. за него е необходимо да заявиш съпротивата си и да приемеш последствията й. У нас, особено в късния соц, такива почти нямаше. Пример за дисидент лично за мен беше Леа Иванова защото, вместо да се прави, че вярва на някакво светло бъдеще, е продължила да радва хората в изтичащото време на настоящето и затова е изпратена на лагер.

- Да, но журналистката Люба Кулезич разкри в свое разследване за в. "Уикенд" преди година и половина, че Леа Иванова е била сътрудник на ДС с псевдоним "Нора"…

- Да, за жалост. Какъв беше шокът ми, въпреки че искрено й съчувствам, когато се разбра, че Леа Иванова е приела да сътрудничи на ДС. Оттогава слушам песните й с наслада, но без упование. Шушу, нушу, шу…

- Слуховете ви изкарват дисидент, а за баща ви се говори като за приближен до Тодор Живков. Притеснявате ли се от тези коментари?

- Баща ми винаги е бил далеч от властта, нито е бил член на партията, нито е правил административна кариера, въпреки различни предложения. И тогава, и сега единственото, което го занимава, е професията, шансът според условията на времето да прави добра архитектура, И мисля, че в това отношение се радва на общо признание. Вън от отделни инсинуации, разбира се, които- казвам го с извинение, са продиктувани no-скоро от желание за вражда с мен. По повод на притеснението от тях мога само да цитирам една иронична ремарка на Теди Москов: "Все едно Айфеловата кула да се притеснява, че група обскуранти не могат да я намерят на картата на Париж".

- Имахте ли досег с тъй нарочения социалистически елит?

- С партийния елит – не. Иначе благодарение на средата на моите родители познавах повечето ярки фигури в културата. Нека да спомена само двама от най-близките приятели на татко, които днес за жалост не са между живите – режисьорът Въло Радев и писателят Станислав Стратиев. Заради привилегията още от гимназията моите мисловни маршрути да се пресичат с техните, със сигурност стигнах по-далвч, отколкото бих успял на "собствен ход".

- Вярно ли е, че притежавате бюрото на Мирчо Спасов, останал в историята като организатор и ръководител на лагери край Ловеч и Скравена?

- Не бюро, а шкаф. Случило се е така, че през ЗО-те години на миналия век, когато Мирчо Спасов като ученик в столарското училище попада в затвора в София, дядо по молба на някакви роднини му занесъл цигари и плодове. Като излязъл, Мирчо Спасов искал да му благодари като му подарил дипломната си работа – въпросния шкаф. След 9-ти бившият столар с пистолет в ръка вкарвал дядо и братята му, обявени за кулаци (селяни, които не приемат колективизацията и създаването ма ТКЗС по време на социализма – б.а.), в ТКЗС-то, а един от тях е изпратен в лагер. Но дядо, който беше толстоист, пазеше шкафа като доказателство, че каквото и да извърши човек, на дъното на личността му има нещо добро. Аз пазя шкафа като доказателство, че за дядо поне това е абсолютно сигурно.

- Доста се коментира и личният ви живот. Неведнъж се е изтъквал бракът ви с дъщерята на Светлин Русев. Какъв тъст беше той?

- Той е човек, който вярва в собствената си мисия и че има сили да я осъществи сам. Към мен не е имал никакви претенции и мисля, че съм му връщал жеста.

- В какви отношения сте сега?

- Далечни, но с родителите ми има старо приятелство. Впечатлен съм, че се запази.

- Защо се разделихте с първата си съпруга?

- Има връзки, повечето са такива, които имат начало и край – обикновено се казва, че причината е и в двете страни, но джентълментството изисква да поемеш цялата вина. Въпросът е да не преставаш да се стремиш към връзка, която има само начала.

- С втората ви съпруга Галя дълго време работите на ул. "Московска", без да се познавате. Вярвате ли в съдбата?

- За съдбата не знам, но знам, че за всяка съдбовна среща трябва да си се подготвил Това значи да стигнеш до нея по най-дългия обходен път. Така че просто по "Московска" нямаше как да се срещнем. Нашата връзка има много начала, поне три. За първи път, преди повече от 10 години, видях Галя по коридорите на БНТ и ми се стори неуместно – беше прекалено красива и недействителна за всичко наоколо. После я срещнах на Лайпцигския панаир на книгата и отново се запитах какво ли прави това момиче тук. Още тогава трябваше да си дам сметка, че нещо се случва с мен, щом все ми се струваше, че тя не е на мястото си. Но го разбрах едва след третия път, когато отидох при нея в общината заради някакъв бюрократичен проблем и тя ми помогна. В жест на признателност я поканих на обяд и пак, и пак, и пак… Нататък историята е известна.
Защото телата, стига да не са особено претенциозни, мотат веднага да се вкопчат, но притежателите им се приближават един до друг през езика, което изисква време и въображение.

- Кой в най-язвителният и абсурден слух, който сте чували за себе си?

- Че съм луд, казано именно с язвителност. Най-малкото, защото лудостта е единственият шанс на разума да разширява териториите си.

- Друг слух около вас е, че съпругата ви Галя се е сдобила с общинско жилище по времето на кметуването на Стефан Софиянски…

- Слухът, за съжаление, мина през вестник "Уикенд" и дори сочеше конкретен адрес. На него действително живее дъщерята на Галя от първия й съпруг, но апартаментът не е купен от общината, а й е от баба й и дядо й по бащина линия.

- Никога не сте подминавали възможността да заявите позицията си. Имало ли е случаи, в които ви е било трудно?

- Да, когато тези, които се възползват от позицията ми, са далеч по-неприятни от тези, срещу които тя е насочена. Тогава си правиш едно дайкири и си казваш, че Хемингуей може да е бил и неприятен тип, но това не пречи да препрочетеш "Старецът и морето". Въпросът е да извадиш на брега скелета на рибата независимо от това, че акулите може да са го оглозгали пътьом.

- Името ви винаги е било свързвано с неотменимата част от външния ви вид – папионката, и философската ви мисъл. Какво не знаят все още за вас?

- Че колекционирам птици, не по-високи от 25 сантиметра. За сувенири говоря, застинали навсякъде из хола на нашата къща. Когато не мога да спя, им давам имена на министри, президенти, звезди… На сутринта за радост съм ги забравил, така че следващата нощ мога да започна отначало.

- Кога мълчите?

- Когато спя и пиша. Имало е много депонощия, в които не съм правил нищо друго. Надявам се, залежите ми на неизговорено мълчание все още са големи.

- Някога повишавали ли сте тон?

- Не е възпитано, така че съм го правил само когато онзи отсреща и без това е глух. Не буквално, разбира се.

- За вас казват, че можете да погледнете с иронии на всичко. Ако подходите по този начин към себе си, какво бихте казали?

- Че все още не съм участвал само в предаването на Христо Стоичков, просто защото той, слава на Бога, няма такова.

- Какво ви липсва е личен план?

- Медия, която да говори за личното така, че да го съхранява.

Стр. 20-21

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-08

Водещ: Само 3 работни дни, а колко медийни новини ни поднесе отиващата си седмица. Какво се случи в двете електронни медии, на които най-отива да се наричат обществени. На Сан Стефано казаха, че са остъргали всикчи разходи до кокал. А Драган Цанков отиде до БТА заради дискусията. Организирана от СЕМ за обществения хакратер на БНР. Дали опитите да бъде разрушена политическата омерта – гарван гарвану око не вади, ще стигнат и по БНР и БНТ. Ако съдим по дискусията за радиото – не. Защото едва ли дадената гласност на няколко отбора бивши и настоящи шефове ще доведе до истинска редакционна ензависимост. Мълчанието на журналистите, така можем да обобщим участието в дискусията на необвързаните с някой отбор шефове журналисти. Разбира се звуковата картина на взаимна размяна на най-разнообразни обвинения не беше никак добра гледка. Но както се казва – апетита за говорене идва с конкурса за генерален директор на БНР. Никой участвал в административното ръковпдство на радиото от промените насам не е забравен и нищо не е забравено. Дори битовите неуредици с някакви хладилници, къртене на плочки и излишен административен лукс. До колко подобни разговори помагат на радиото да стигне по-близо до хората, за които работи – никак. Но оставя горчив вкус в устата и много въпроси без отговор. А мълчанието на журналистите неангажирани към определен отбор шефове е добре да бъде забелязано. Ако се загледаме в БНР ще видим белези от политически натиск и сделки при избор на генерален директор. Добре е да бъде намерено решение за това как подобни неща да не се случват. Инак пак ще се чудим защо оценките за свободата на словото са по правило ниски и ни пращат винаги в непредставителната компания на страни от Африка и третия свят. За да попаднем на по-престижните предни места трябва да има доминация нан свободата на слвоото. А това с политически медийни влияния не става. Не става и с шоу със скечове, гонещи рейтинг. Защото едно е рейтинга, съвсем различно нещо е доверието. Кой се страхува да остави журналистите без натиск и влияние – ами повечето от тези, които вземат решенията и определят правилата. Докато това не се случи ще си останем в плен на омертата – гарван гарвану око не вади. Само плаши. И ще си живеем в жълти коментарни реалности, които никак не изглеждат добре. Предстои да изгледаме реалитито избор на шеф на БНР. Вече има заявки, че ще има още много обвинения между бивши, настоящи и кандидати за шефове. Вече има и политически заявки за оспорване на промените в медийното законодателство. На война като на война. Едва ли сред време ще има значение кой е започнал пръв. В крайна сметка ще загубим ние журналистите и хората, за които работим. Защото рейтинга на свободата на словото би трябвало да е единствен важен за нас, а не счетоводни стари и нови прегрешения. Истината е една – редакционната политика не бива да се влияе от политически фактори. Но за това едва ли ще остане време. Ние сме съсредоточени в образа на духа, който изскочи от бутилката във вторник на дискусията, организирана от СЕМ. Как изглежда той? Ами уверявам ви, никак не е симпатичен. Какво разбра СЕМ за БНР от дискусията, която предизвика сам. Ще чуем коментарите на Мария Стефанова и Георги Лозанов. Как трябва да изглеждат обществените медии – ще коментираме с Бойко Станкушев и Елена Йончева. Как се говори за война през 21 век. Не е зле да се замислим днес на 8 май. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

До колко е възможен един смислен разговор за обществената функция на БНР. Какво разбраха членовете на СЕМ от дискусията, която сами предизвикаха. За нея бих казала – тази война не е моя. Така ли е, попитах Мария Стефанова, модератор на дискусията и председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов.
Мария Стефанова: Мисля, че няма такава опасност, защото общественото радио присъства на обществената дискусия и всеки е свободен да заяви своята свободна воля или своето свободно мнение. Това е смисъла и на съществуването на обществените медии въобще. Тоест СЕМ просто е един медиатор в момента, за да може да организира тази дискусия.
Водещ: Как трябва да изглвежда наистина едно общественор адио? Какво не ни достига сега?
Мария Стефанова: Личното ми мнение, как трябва да изглежда едно обществено радио, това е БНР. Защото има достатъчно предавания, които обслужват обществения интерес, достатъчно програми, даже за последните 3 години станахме свидетели на разработването на нови регионални радио станции, нещо, което беше отдавна забравено в годините на прехода. Тогава, когато всички в един хор тръбяха, че това е държавно радио и може би наистина държавното радио, опитвайки се да стане обществено, нямаше време да помисли,ч е трябвт нови програми, че има още слушатели, които никой не ги е чул какво им е интересно да слушат. И за това съм изключително доволна, че вече има няколко нови регионални радио станции и си мисля именно заради това, че БНР е пример за обществено отговорна медия.
Водещ: А за какво са пример бившите ръководства, които по мое лично мнение опитаха да изместят дискусията?
Мария Стефанова: Знаете ли, никога не е лошо да се отпуши бутилката, за да Излезе духа от нея. Това в някасква степен успокоява общественото напрежение, ако го има, но пък когато говорим за обществено радио, това напрежение винаги се проявява. Аз ако ми позволите ще акцентирам върху нещо малко по-различно и то е, че съжалявам за момента, в който ние трябва д апроведем конкурса за избор на генерален директор, защото се случват някои неща като израз на Зполитическата воля, на управляващите И се притеснявам да не би това разместване на пластовете в СЕМ да даде отражение върху избора на генерален директор. Никак не ми се иска това да се случи, защото самата аз идвам от националното радио и много държа колегите да бъдат спокойни и да работят спокойно там.
Водещ: Но вече ваши колеги открито коментираха факта, че какъвто и да е избора на генерален директор, той може да бъде оспорен в съда.
Мария Стефанова: Да, има такива тези. Аз чувам такива гласове. Но хайде да помислим какво можем да направим, за да не се случи това. Трябва да имаме един спокойно проведен конкурс. До колкото чувам и мнения, изказани от членове на медийната комисия, ние ще бъдем на спокойствие оставени, имам предвид съветниците, да проведем този конкурс за генерален директор на националното радио и едва след това ще се пристъпи към фактическо свиване на състава на съвета. И мисля, че това е начина, по който трябва да се случи.
Водещ: Добре ли е това, че духа излезе от бутилката, макар ч етой не беше никак симпатичен, разбира се.
Мария Стефанова: Той никога не е симпатичен. Само в приказките, когато духа може да ти изпълни всикчи желания. Много се говори за сливането на националното радио и националната телевизия. Личното ми мнение – да спрем да говорим за това, поне на този етап не е необходимо. Също лично мнение си позволявам да изразя пред вас и пред слушателите, защото много обичам националното радио, ще кажа, че радиото е много добро. Не защото е първата електронна медия и защото има много години зад гърба си, а защото радиото се развива. Това е един жив организъм, който непрестанно се развива. И на мен това развитие ми харесва. Разбира се винаги има какво да се желае. С тези думи не искам да кажа нищо лошо за националната телевизия, но едно обединение и свързване в комитет за радио и телевизия, си мисля, че може да станем свидетели на ситуацият болен-здрав носи.
Водещ: Кога наистина ще може да има редакционна независимост от административното ръководство? Кога журналистите ще получат по-надежден механизъм за невлияние от страна на ръководството. Защото в момента има различни влияния на различни ръководства. Бивши и настоящи.
Мария Стефанова: Това щях да ви репликирам и да ви попитам – вие ми кажете. Има ли натиск над вас журналистите, упражнява ли се някакъв натиск от административното ръководство? Проправят ли си път някакви политики, не говоря за политически натиск, а някакви политики…
Водещ: Може ли да отговоря с въпрос? Редно ли е ръководството да напомня събития от 2001г. Не е ли по-редно за това да говорят журналистите, участвали в този процес?
Мария Стефанова: Аз си мисля, че това е обща рана.

Водещ: Ккакво би казал един журналист, присъстващ на тази дискусия, тази война не е моя или нещо друго?
Георги Лозанов: Да, има, заровен е един конфликт в основата на БНР, който не е решен, през който минават разбира се много персонално объркани отношения. Но минава и това, че някак си в един момент се раздели радиото на две. И тая сянка продължава да стои. За мен това беше един от най-лошите ефекти на кризата 2001г.
Водещ: За съжаление тази рана все още е жива.
Георги Лозанов: Да, както ресурса на гражданската реакция тогава е ресурс на радиото и макар и изтощаващ за през годините продължава да бъде такъв, тая воля за свобода, така и тия разделения, които се получиха между хората, се оказват много тежки и на мен ми е тъжно, например, да виждам от едната страна Галя Спасова, а от другата Лили Малинова. Не ми харесва това, защото ги познавам в професионален план и бих предпочел така да се каже да виждам единство на професионалното им мислене, общи стандарти, защото професията значи етични стандарти, а не война, която никога не е докрай справеедлива нито от едната страна, нито от другата.
Водещ: Мария Стефанова намери нещо хубаво в това, че духа е изпуснат от бутилката.
Георги Лозанов: Да, абсолютно длъжни бяхме да дадем възможност каквито напрежения има да добият някаква публичност, защото иначе какво – другото е щраусова политика, която …
Водещ: До колко е възможно наистина журналистите да бъдат опазени от влиянието на сегашни, бъдещи и минали директори? Не е ли това малко утопично?
Георги Лозанов: Ами ако се преструктурира медията така, че директора, този който се занимава с икономиката, с мениджмънта, дава парите, няма пряко влияние и няма такова очакване, а и не спечелва конкурса с тази мисъл, че той ще е диригента, тогава ще започне една гаранция на същинския, поне като фумкция, обществен характер на медията. Но сега… аз за това казвам, че прилича малко на сос. Така навремето Батето, Леда Милева, няма значение, бяха директори и знаеш, че той решава всичко. Нещата са в негови ръце, за хубаво или за лошо, или бяхас обичани, други не толкова. Но не е това подхода.
Водещ: Обаче разговора остава заключен в двете крайности. От едната страна е този ваш пример със една семейственост и директорска диктатура, нека да го наречем, от другата страна са принципи, от които ние сме страшно далеч.
Георги Лозанов: Така е. И аз за тая дискусия знам какво биха казали журналистите, ето аз какво казвам – за тия години, в които не съм бил в регулацията, не сме се придвижили никак. Все повече този разговор да го водим преди 6 години, преди 3 години, и без никакви промени.
Водещ: Очаквате ли да има продължение този разговор, защото сам казвате – започвате няколко пъти.
Георги Лозанов: Аз очаквам, че ще се случи следното, ето и сега тоя разговор, който водим – той ще почне да върви публично. Разбира се ще мине през различни публикации, че са тенденциозни, сблъсъка ще продължи, ще се чуят обвинения. И обществото ще бъде въвлечено. За мен това е много важно. СЕМ беше действително в една сянка. Аз се опитвам да го изкарам в центъра на публичността с всичките рискове от това да има много конфликти, които не водят към решение.

Водещ: Мария Стефанова, говорител на СЕМ и доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ пред "Клубът на журналистите".

Водещ: Как трябва да изглежда една обществена медия?
Бойко Станкушев: Ние горкичките 20 години си мечтаем за това. В интерес на истината смело може ад се каже, че никой от нас не е виждал обществена медия. Тоест в момента сме в едно поле на фантазии, представяме си как трябва да изглежда и споделяме това със слушателите в ефир. Просто няма от къде да вземем template, дето викат американците. Това е шаблон. Обществената медия за това е обществена и за това се различзава от комерсиалните, защото при нея не е приоритет борбата за рейтинг и за печалби, а защото тя е поставила начвело на своите цели да обслужва обществото, тоест общесвтвения интерес. Обществения интерес е толкова разностранен, че е трудно да се дефинира в едно изречение или в няколко дори изречения що е то обществена медия. Но приоритетите на обществото да бъде справедливо информирано и да няма това изкривяване, което се получава при останалите медии, за мен е най-важно. Второто важно нещо е да се обърне внимание на приоритети към определен момент в развитието на това общество и респективно на неговата държава. Образователни проблеми, култура, положението на хората в неравностойно положение. За мен лично на този етап, на който се намира България, изключителен приоритет трябва да бъде стратегически образованието в най-широкия смисъл на думата. Защото ние просто имаме нужда от просвещение. Защо не се случва гражданското общество? Ами не се случва, защото хората не са научени още да мислят в първо поле на мислене – аз имам права, имам и задължения; второ поле – степен на достатъчна цивилизационна грамотност от гледна точка на европейските права на човека. Няма го това нещо. Вие виждате, че не може ч1овек да отиде да си попълни едно заявление, дето му викахме молба по-рано, от която и да е институция, че да получи това, което му е уж гарантирано в закона. И т.н. Това нещо ще се случи, но няма да се случи скоро.
Водещ: Но пък цифровата ера поставя едни предизвикателства, така щото няколко големи победи имаше журналистиката, заедно с гражданското общество напоследък чрез интернет.
Бойко Станкушев: Да, безспорно. И има дори цели неправителствени организации, които са страшно успешни, слава богу, но за съжаление пък те са малко. Да речем програма Достъп до информация, които си водят дела, печелят ги и това дава един добър пример. Проблема е, че този пример не се мултиплицира, не се диспригира(?) в цялото общество така, че да бъде разбираем и използваем от всеки, който Има нужда от … използвам нарочно думата консултация, да бъде консултиран, да бъде обучен, да бъде разкрепостен, ако щете. Това е ролята. Една от най-важните роли на обществените медии. Виждате, че в пренебрежително малко го правят това частните медии. Не че не го правят, но някои от тях го правят. Примери има, разбира се, добри разследващи репортажи..
Водещ: Е, разбира се, тук не бива д апропускаме да отличим и големия първенец Батко. Това е нарицателно вече и мисля, че си заслужава да се работи в тази посока.
Бойко Станкушев: Така е, но присъдата, това категорично мога да кажа, че нито БНР нито БНТ могат да се изправят пред народа и да кажат – ние станахме истински обществени медии, като причините са горе долу три групи. Едната е, че винаги има опити за вмешателство, влияние и то успешни от страна на властимащите. Втората е, тя до някъде гравитира с първата, финансовата зависимост. И третата е фактически нежеланието на голяма част от колегията да се занимава с такава проблематика, защото това не е доходоносно. Причината до известна степен, и то много сериозна степен е в самата колегия. Не знам дали ще приемеш като някакво обяснение, че има една повсеместна деморализация на хората, Което няма как да не се отразява и на журналистите, които в един момент си казват – абе аз ли ще се правя на най-големия герой тука да си развалям рахата, да рискувам. И просто не тръгват в тая посока…
Водещ: Но пък има изключения. Не може да се отрече.
Бойко Станкушев: Е има, ама ако ще говорим за изключенията… мен самия три години и нещо ме съди един действащ прокурор, естествено най-накрая не спечелих делото, знам за какво става дума.
Водещ: Но като че ли в тази дискусия за обществените медии е хубаво да говорим повече за изключенията, от колкото за общия фон.
Бойко Станкушев: За да има изключения трябва да има регламент. Тоес тхората, които се опитват, колегите, да рабготят в обществена полза, да вадят истината, да разчепкват около нея какво се е случило, кой какво е откраднал, на кой господ се кланя, защо под фасадата на някаква идеологическа или друга позиция всъщност прави пари, краде и т.н. Тези хора да бъдат гарантирани. Че с какво е гарантиран българския журналист? С какво е гарантиран?
Водещ: Ами с нищо.
Бойко Станкушев: В повечето от случаите, когато се получи такъв чуваем и видим конфликт, не говоря за многото, които сигурно и аз и ти не сме разбрал, че съществуват, в разни по-малки медии, в периферията на страната, той обикновено собствения му началник, главен редактор или директор го хваща за врата и му казва – млъкни, защото ми създаваш неприятности. И почва – спиране на подаване на реклами от определени рекламодатели, защото всичките големи рекламодатели са свързани с централи – партийни, олигархични и т.н. Това е щета за мениджъра на медията. И той мислейки за нея, може да не е пълен идиот, разбира се, но се опитва да затваря и затваря усти. Така ли е? Така е. Е добре, това нещастно същество, наречен журналист, то ще рискува един път, ще рискува втори път, ще го уволнят 3-4 пъти и най-накрая ще остане на улицата и ще си направи съвсем логичния извод, че няма смисъл. Ако имаше … защита, ако имаше действащ етичен кодекс, ако имаше някаква институция, някакъв национален орган, който да се занимава не активно, ами всеки ден с тия работи, това нямаше да се случи.
Водещ: Кой обаче трябва да създаде този регламент?
Бойко Станкушев: Всичките колеги, които са ми давали достъп до ефир, след като разбраха преди години, че ме съдят за клевета и набедяване уж, страшно много се притесняваха и трепереха и някои от тях са викани на 4 очи да им се размахват пръсти и други работи.
Водещ: Е, някои не сме треперили.
Бойко Станкушев: Ти не си. Има и други.
Водещ: Да. А кой трябва да създаде регламента за една наистина обществена медия, която …
Бойко Станкушев: Регламента трябва да бъде записан в отделна глава в медийния закон.
Водещ: Обаче медийния закон е целия в кръпки.
Бойко Станкушев: То медийния закон е поправен, до колкото си спомням, 22 пъти за последните 3 правителства.
Водещ: То всъщност почти нищо не е останало от него.
Бойко Станкушев: Ами не, той не действа. Вътре фундаментални принципи, като например, че нямат право рекламистите да извършват дейността медия беше променено, заради медийния монополист Гергов, рекламния монополист. Прословутия член 70, струва ми се, според който трябва да съществува фонд Радио и телевизия и който е на принципа на електромера да събира пари – той въобще не съществува. Те поне от кумова срама да го бяха конституирали и да кажат – ето тука в тея 3 стаи в някаква сграда стоят 7 души, това е борда с председател на този фонд. Той не съществува. Той нарочно не съществува. Между другото тука бих сди позволил да направя една аналогия със съдебната система. Как ще е независима съдебната система, като тя е на кранчето на изпълнителната власт. Ако финансовия министър разпише в бюджета толкова и толкова милиона за догодина бюджет съдебна система – има. Ако напише по-малко – няма, не достигат. Кой е независим? Кое му е независимото? И вече най-голямата драма се съдържа в самата конституция, която е просто (?) дето викат бабите, защото ние ако проследим логиката в българкста конституция не сме никаква парламетнарна република, ние сме премиерска република. Една партия печели най-много, прави най-голямата парламентарна група, възлага и се от президента да направи правителство. Прави правителство. И от там нататък вече следим парите, защото кой има интерес, който има интерес, той прави нещо. Ами той управлява всички останали власти. Чрез това, че им държи парите. Ако се запише бюджета на съдебната система ще е, да речем, примерно, говоря наизуст, 100 млн. и се актуализира всяка година с някакъв коефициент, който може да се напише от един студент по финанси, няма да е така. Те ще знаят. Ако е същото за електронните медии, говоря за обществените – няма да е така. Генералния директор Тодоров и генералната директорка Пръмова ще знаят преди още да е приет бюджета за по-следващата година колко горе долу ще им бъде. И ще си правт смеките. Това е една дейност, която е стратегическа. Ти не правиш месец по месец, година По година програмата си. Ти залагаш на много дълъг пас едни неща, о ткоито наистина обществото се нуждае. Но като нямаш ресурс – какво да направиш?
Водещ: Бойко Станкушев остава в "Клубът на журналистите".

Как трябва да изглежда една обществена медия? Добър ден и на Елена Йончева.
Елена Йончева: Добър ден.
Водещ: тръгна дискусията за БНР като обществена медия. Стана ясно, че духа е изпуснат от бутилката, че радиото им атравми, които трябв да се лекуват. Какво още е хубаво да се каже?
Елена Йончева: Как трябва да изглежда една национална медия. Смятам, че лично аз предпочитам когато трябва д се информирам, когато трябва да получа информация по някакъв проблем, отдавам предпочитания наистина на БНР пред останалите частни радиа, защото струва ми се, че все още има този кредит на доверие, койъо винаги е имал, въпреки всичките грешки, котиос а присъщи на всички сфери на прехода. Как трябва да изглежда едно радио – всички ние пътуваме, били сме повечето от нас в Европа, ползваме някакъв западен език и може да се ориентираме как наистина трябва да изглежда едно професионално радио. Разбира се в България има много конкурентна среда и националното радио се опитва да не изпуска своите слушатели, които много от тях вероятно имат вкус към по-сензационните новини по по-ярък начин поднесени. И това, което прави чест на БНР е, че въпреки, че е заобиколено от такъв тип конкуренция, все още тя не е загубила своеята сериозност и този кредит на доверие, който имат слушателите.
Водещ: Като че ли е много важно, когато се говори за обществена медия, да се прави разлика между рейтинг и доверие. Кога това ще се случи у нас?
Елена Йончева: Да, за съжаление страшно много се спекулира с думата рейтинг, защото виждаме, че особено когато гледаме телевизионни продукции, неща които са изключително пошло направени, изключително непрофесионално,з те могат да имат много висок рейтинг на зрителски интерес. Което съответно рефлектира и върху всички останали предавания, защото те за да оцелеят на този пазар се опитват да вкарват именно тези елементи, които опошляват цялата среда, телевизионна или радио среда.
Водещ: Другото опошляване идва по линия на нелекуваните травми, защото безспорно през годините и БНР и БНТ имат политически травми. Едва ли ще открием топлата вода, казвайки го. Как да ги лекуваме?
Елена Йончева: Разбира се. Но смятам, че един журналист като че ли някои смятат, че журналистиката трява да съществува… едва ли не е нормално да съществува в комфортна, спокойна среда. Журналситиката, репортерството, това е непрекъсната битка, битка за правдивост. И смятам, че ако ние съществувахме в изключително комфортна среда, нещо не би трябвало да бъде в ред. Това означава, че не сме журналисти, че не сме репортери.
Водещ: А кои са най-големите травми на българската журналистика?
Елена Йончева: Кои са най-големите травми…. Ами аз смятам, че ако по-рано голямата травма е била цензурата, тоест бяха поставени журналистите, водещи, редактори, да работят при определени условия, сега е още по-страшна самоцензурата. Смятам, че много от журналистите, било поради страх или може би примиренческа нагласа, усещане за удобство, за комфорт, те просот … те не са журналисти. Те предават някаква инормация, която се получили на готово. Някакво мнение, което са получили на готово, някаква позиция, която някой им е казал, че трябва да предадат нататък. И ми се струва, че това е най-страшното. Че много от нашите колеги не сеопитват да формират някакво обществено мнение. Тоест ако те го правят, те го формират в насока, която не е журналистическа. Тоест това се нарича пропаганда – дали някой ще те застави да го правиш или ще го правиш по собствена воля, мисля, че второто е още по-страшно.
Водещ: Кое лечение е по-добро – повече репортажи или повече коментари? Защото интервюто е всесилно.
Елена Йончева: Ами смятам, че това е баланс на двете. Защото едното не може без другото. Репортажа ще провокира една тема, ще представи различни гледни точки и от там вече започва и големия анализ и големия дебат.

На 8 май нека да направим и едно отклонение. Как се говори за война през 21 век?
Бойко Станкушев: Как говорят журналистите или…
Водещ: Как говорят журналистите за война.
Бойко Станкушев: Ами журналистите говорят малко лекомислено за война, защото хората, които помнят някаква война или са били на някаква война, имат по-сериозно и задълбочено, бих казал, отношение към една подобна тема. Никой от нас не знае какво е войната, с много малко Изключения. Не знам дали ти си била, аз съм ходил да отразявам няколко регионални войни, и на изток и на запад преди 17-18-19 години.
Водещ: Каква е разликата между преди и сега?
Бойко Станкушев: Лекомислието, с което се говори е потресаващо, но още по-потресаващо е лекомислието на политиците, които просто в еди нмомент до толкова се самозабравят, че не гледат сериозно на подобна хипотеза. Понеже ме питаш във връзка с датата, нека първо да кажем, че истинската дата не е 9 май, а е 8 май, нали? Ей тоя ден. 9 май навремето Сталин е наложил, защото тогава неговите юнаци Кантария и Йегоров, до колкото си спомням, са забили знамето на райхстага и са държали дръжката, пък са се виждали на ръцете им наредени по няколко трофейни часовника, взети от изтрепаните германци. Това е една разбира се фалшификация. Друг е въпроса ако искаш в аспект поуки да говорим, как кореспондира тази най-голяма война и някои по-малки случаи след това със съвремието.
Водещ: Да, защото е важно да отидем отвъд клишето, за да не дойде войната тук, трябва да я контролираме там.
Бойко Станкушев: Ако имаме интелигентно, разумно, силно управление, което да прави по всякакъв начин опити да бъде много близо до народа си, ще може да се развие и да се поддържа една превантивна програма за това да не се случи. Защото опасността от подобно нещо е много по-голяма от колкото изглежда в съзнанието на обикновения човек и на нашите пимшан политици. Има вече възможности, да речем Иран, има възможност ако изстреля една ракета, тя да падне в София. Това е много просто. Втора възможност, която не е пряко свързана със сегашната полтиика на правителството в Техеран. Тя се казва Ал Кайда. Те не са непременно едно и също, разбира се, защото някои хора казват, че щом са ислямисти са едно и също. Не, не са едно и също. Но тази война, която … тя не е на фронт, тя е тероризма. Виждате колко често се случват такива големи терористични акции, част от които се предотвратяват, част от които обаче не се предотвратяват. Трябва да Имаме предвид, и в този смисъл да изискваме от нашите политици да бъдат разумни и да имат ясни стратегии, включително и програми за превенция в това отношение, защото България е една със сигурност го казвам потенциална мишена, която при това е много лесно пропусклива на тоя етап. Тука малко мога да подменя темата на разговора. Това, което мен лично много ме притеснява, не разбира се професионално, но в известна степен отделям време да изследвам тази проблематика, ние сме просмукани от какви ли не тука ислямистки фондации и движения, които под прикритие, зад прикритие и т.н. работят много активно, особено в смесените райони. Скоро чух едно изказване на премиера, с което той искаше да афишира, че знае това. Безспорно знае. Но той горкия е поставен в много деликатно положение, защото има моменти, в които дебелите и изпаднали в летаргия европейси бюрократи Почват да реват за човешки права и за религиозни права, когато ти се опитваш да направиш нещо в тая посока. Трябва да им бъде обяснено, че положението в България не е толкова розово и че ние като все пак вече един елемент от европейската система за сигурност трябва да бъдем подсилени, да ни се оказва съдействие и много важно, да бъдем разбрани.
Водещ: Коректен извод ли е, че има малко журналистика в тази посока?
Бойко Станкушев: Да.
Водещ: Има ли значение как един журналист отива да отразява конфликти в горещи точки. Дали отива сам или отива с контингента на страната си?
Бойко Станкушев: А, безспорно има значение, но когато ти си така аташиран към един контингент, това ти дава много по-голяма сигурност от една страна, от друга стрна ти връзва ръцете и ти дава просто те прави по-ограничен. Ти си длЪжен да се държиш с този контингент все едно че си един от строя. Лично аз съм привърженик на самостоятелните действия, но това е много скъпо. И в момента никой не финансира практически подобни журналистически експедиции, коиот на практика са… те вече не са толкова чисто с цел информационно обезпечаване от една илиу друга гореща точка. Те са всъщност външни разследвания. Това никой не прави. Преди години това се правеше, Босна, Афганистан, всичките тия конфликти, които бяха около нас и не чак толкова близо, Ливан, независимо… дории преди 10 ноември в известна степен се правеше. Независимо от това, че нещата се случваха в условията на тоталитарната държава, че пак нямаше пари, нещо се правеше. Но то някак си замря последните години.
Водещ: Но има нужда от него.
Бойко Станкушев: Ама разбира се.

Водещ: Как се говори за война през 21 век, г-жо Йончева?
Елена Йончева: Журналистите могат да говоря за война по един много лесен начин, без преминаване през особени препятствия и могат да правят сензационни и евтина журналистика. Това не е сложно. Може да се прави и стойностна журналситиа, която да провокира към размисъл. Която да се опитва да променя нещата, без да се взимаме прекалено на сериозно, защото все пак журналистите, ние на практика не разполагаме с тези ресурси. Но трябва поне да се опитваме. Условията във война по-рано като че ли ако сравнявам как съм работила пред 7-10-15 години, от една страна може би не беше толкова сложно, защото журналистите в повечето случаи бяха разглеждани наистина като някаква трета страна, достатъчно обективна. В последно време обаче се появява т.нар. embedded журналистика. Тоест журналситическите екипи са акредитирани към една от воюващите страни. И за мен това не е журналистика. Това е също журналистика, но просот едната гледна точка. Но ако се прави само такава журналистика, това вече не е журналистика. Журналиста се превръща в инстрмент на… може би груби звучи пропагандна машина, но всъщност тя е пропагандна машина. На една информационна стратегия. Той се превърща служител. А не на своята медия.
Водещ: Ти отиваш там и си част от отзи контингент, към който си прикрепен и нямаш пълната свобода да говориш за това, което виждаш.
Елена Йончева: Не само че нямаш пълната свобода, ти си задължен по определени теми да не говориш или да се консултираш със въпросните военни. Тоест там има цензура и това не се крие, че има цензура. Но естествено обяснява се цензурата, че тя е необходима, за да се защитят техните войници. Което също има логика, разбира се. Тоест има моменти, в които ти наистина трябва изцяло да се съобразвяш с хорат,а които са те приели.
Водещ: Възможно ли е обаче другото, без да си прикрепен към контингент да отидеш и наистина да работиш добре?
Елена Йончева: Да, възможно е и аз считам, че когато се направи едното, второто, когато имаш журналисти, които отразяват едно събитие от няколко гледни точки, плюс т.нар. embedded, приобщени журналисти към военните, тогава като че ли зрителя може да си даде достатъчно правдоподобна, обективна картина за това, което се случва. Аз си спомням в Ирак по време на войната преди 6 години, 6 и половина вече, тогава бяхме доста журналисти в Багдад и в момента, когато се разбра, че съюзниците влизат в Ирак, тогавашния американски президент Буш се обърна към всички журналисти по телевизията, няма да забравя, всички се скупчихме, за да гледаме това обръщение, към журналистите в Ирак и каза, че ги призовава всички те да напуснат, защото не се знае какви оръжия ще бъдат използвани, че има вероятност да бъдат използвани оръжия за мосово унищожение, химически, говореше се за ядрени оръжия. И тогава за моя изненада много журналисти, но не тези, които бяха независими, а журналисти към големи медии бяха принудени от техните медии да напуснат, защото се оказва, че те нямат застраховка за определен тип война. Тоест те имат застраховка във военна ситуация, но тя не включва използване на ядрени оръжия или на атомно оръжие.
Водещ: Това не е ли само оправдание обаче?
Елена Йончева: Те не искаха да си тръгват тези журналисти. И аз смятам, че медиите толкова много обсъждахме, и аз още си задавам тоя въпрос, дали това беше някаква форма на цензура, или просто ставаше дума за ч1исто финансов въпрос, ако се случи нещо със журналиста, медията евентуално ще загуби страшно много средства за неговото обезщетение. Но ми се струва, че по-скоро второто, финансова причина, защото асмериканците не искаха да си изтеглят техните журналисти от Багдад, които не бяха embedded, и ми се струва, че по-скоро решението касаеше чисто финансовата, прагматичната страна. Но въпреки това много журналисти останаха в Багдад, включително от най-големтие медии. Може би към 70-80 журналисти бяхме там и още повече embedded журналисти вече, които отразяваха другата… аз не бих казала, че това е друга гледна точка, но просто лагера на воюващата страна.
Водещ: Възможно ли е да се направи независим филм за гореща точка днес в условията на криза? Или става все по-трудно и по-трудно?
Елена Йончева: Аз смятам, че все още имаме този шанс да правим такив незаивисми филми. Разбира се човек е независим, но той вкарва и своята собствена емоция, своите познания за нещата. Лично аз съм се стремяла винаги, когато правя един филм да показвам възможно повече гледни точки, да не налагам своето отношение, понякога налагам своята емоция, разбира се, което е трдуно да избягаш. Колкото и това да не се прочита от пръв поглед. Но вярвам, че може все още да се прави независима журналистика. И надявам се тази журналистика, която е поръчкова да се прави по-сложна именно защото Има алтернативни форми на информация, има алтернативни медии и просто зрителя ако все още има мислещи в бъдеще зрители, когато виждат че ги лъжат от телевизионния екран или от радио екрана, те просто ще влязат в някоя друга медия, на която да и вярват.
Водещ: Дано цифровизацията направи тази добрина. Кога ще отидем отвъд клишето – държим войната далеч от нас, за това поддържаме контингенти. Това е всъщност едно клише, което нищо не значи.
Елена Йончева: Ами не, нищо не значи разбира се. Имате предвид нашите войски, които са в Афганистан и в Ирак.
Водещ: Да, но контингенти поддържат и повечето европейски страни, разбира се.
Елена Йончева: Да, имате предвид клишето. Аз лично смятам, че не може с военни средства да решиш един проблем. Независимо какъв контингент ще изпратиш, къде. Както виждаме през последните 8 години ситуацията в Афганистан стана още по-зле, талибаните в някакъв момент като че ли бяха спрени или поне това ни беше показано по медиите. Но се оказа, че те просто се прегрупираха. В момента с изключително агресивни, разполагат със страшно много средства. Производството на наркотични средства се е увеличило в пъти от както коалиционните сили влязоха в Афганистан. Така че аз не вярвам, че се отдалечава една война, изпращайки военен контингент където и да е. И същото е и в Ирак. Както видяхме – да, свалихме Саддам, унищожихме Саддам и на негово място се родиха стотици Саддамовци. С които сега никой не знае как да се справи, включително и американците.
Водещ: Къде и се ходи на Елена Йончева? Какво ви се иска да ни покажете?
Елена Йончева: Обикновено темите, които разработвам са темите от новините, тези, които ни карат да реагиераме по някакъв начин. Но провокацията на репортерството или на този тип документално репортерство или документални филми, с които съм се занимавала е точно да се опиташ да минеш зад новинарското клише, зад клишето на добрите и лошите или на Проблема, който много лесно може да намери някакво решение. И мисля, че това е и голямото удоволствое наистина да попаднеш на място, където да разнищваш нещата, където отиваш непредубеден, разбира се ти отиваш с необходимата информация, с необходимото познание за нещата, отиваш със своите колебания за това какво се случва там действително. Но в същото време, ние сме като едни следователи, които започват да проучват нещата във всичките му пластове, до колкото е възможно. и това е вкусната, стойностната като че ли, поне за мене, журналистика, която те кара да минаваш много често и собствените си очаквания. И собствените си заблуди.
Водещ: А като георграфска точка?
Елена Йончева: Ами нямам.
Водещ: Няма новинарски сюжет, който да провокира желанието за някакъв такъв филм?
Елена Йончева: На вас каква тема би била интересна?
Водещ: Истината е, че не съм се замисляла, но може би един сюжет около Тибет и Китай и този конфликт, котйо въвлича много хора е една достойна тема, провокативна.
Елена Йончева: Да, това е изключително интересна тема и провокативна, сложна, и с удоволствие бих се занимавала с подобно нещо. Напоследък може би в последните години се опитвам да работя върху теми, които по някакъв начин имат индиректна връзка и с България. Но не считам, че това е правилната посока, разбира се. Например филма, който направихме за Сомалия по някакъв начин беше свързан и с българските моряци, които бяха отвлечени тогава и все още има отвлечени кораби. Желанието да покажем всъщност какво се случва в тая държава, какви са хората, тяхната мотивация, техния бит, техните амбиции, характера им.
Водещ: Проблема е, че няма държава.
Елена Йончева: Да, всъщност проблема е, че там има различни образувания териториални, единици, които се управляват от .. официално, имат си официална местна власт. Но на практика там практически управляват местни кланове и групировки.
Водещ: Което прави доста трудно разследването на един журналист, защото досттъпа сигурно е доста труден/.
Елена Йончева: Ами тя страната формално е разделена на 3 части. Остатъчна Сомалия със стоица Могадиш, където въобще достъпа през последните години не е труден, а там няма достъп за европейци и американцим, тъй като там основно териториите се контролира от крайните ислямисти, подразделение на Ал Кайда и на практика всеки европеец, който е съттъпил там е бил отвлечен. Даже преди година и полвоина англичаните изпратиха свои специалисти по сигурността, които да консултират местното правителство, което държи само столицата Могадиш, и то не цялата столица, а един квартал. И тези специалисти по сигурността бяха отвлечени. Всеоще има отвлечени журналсти от преди няколко години и за тях нищо не се знае, защото основната мотивация на тези, които отвличат в тази част на Сомалия, тя не е финансова, както е в случая с пиратите, а тя е чисто религиозна и се предполага, че в момента, в който отвлекат заложниците, те и ги убиват. Защото не им трябват да служат като разменна монета. Това е остатъчна Сомалия. Северна Сомалия – Сомариленд, където е относително спокойно, тоест там може да се отиде и там на практика отиват всички журналисти, които искат да отразяват темата с пиратството. Има временно правителство, относителна стабилност. И третата част от Сомалия, където са на практика пиратите, Пунтланд, или както на шега ние наричаме Пиратиленд, и където бяхме около 20 дни с оператора Николай Стойков. Там е основното действие, в Пунтленд. Именно в тази част на Сомалия отвличат кораби, в тази част на Сомалия корабите изчакват откупите. И повечето от населението се препитава именно с доларите, които плащат.
Водещ: Това също е война, независимо, че не се води война.
Елена Йончева: Да, това също е война разбира се. И там на практика също отвличат почти всеки, който стъпи. Има международни представители, бюра на международни организации, най-вече на ООН. Но служителите обикновено са или местни хора или някои от страните около Сомалия. Те не изпращат американци или европейци. Защото просто не могат да ги опазят.

Водещ: Кой се страхува да остави журналистите без натиск и влияние – навсякъде по света, повечето от тези, които вземат решенията и определят правилата. Тези за медиите и тези за случващото се в живота. Желаем ви повече свобода. 

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-04-17 

Г-н Лозанов, какво ви прави най-силно впечатление на медийния пазар?

Деля медийната история на прехода на три етапа. Първият, свързан с либерализацията и лавинообразното разрастване на медийното пространство след разпада на социалистическия режим. Романтичен период, носещ обаче немара към самия продукт. Вкусът на медийната свобода даваше ниски професионални образци, някои от тях безнадежден опит за реставрация на заглавия и журналистически подходи от преди 9-ти септември. Липсата на стандарти по отношение на толкова важна част от социалния живот не можеше да продължава. Вторият период настъпи с приемането на ЗРТ (1997г.) и навлизането на големите чуждестранни играчи в преса, тв, радио. Те проявиха достатъчно разум като оставиха българските медии да се правят по свой образ, изисквайки от тях по-професионално ниво и съответна печалба. Комуникационният модел на БНТ и Хоризонт се уплътняваше максимално, обвързан с комерсиални задачи. Пресата, за съжаление, нямаше модел, който да възпроизвежда в един демократичен свят. Той беше частично създаден от т.нар. независима българска преса – от части реминисценция на в. "Отечествен фронт", прокарвана от Петьо Блъсков и доза връщане към учебниците по журналистика, което направи Валери Найденов. Сега навлизаме в трети етап, големите играчи – Мърдок, Кириаку излязоха на сцената, поклониха се и си тръгнаха. Очаква се това да направи и ВАЦ.

Какво е вашето обяснение за това?

Голямата реминисценция свърши, навлизаме в един съвсем различен модел на комуникация, продиктуван от технологичния напредък и новите медии. Комуникационният терен у нас е много сложен, тъй като преходът въобще не е завършил. Трудно е да се прогнозира как всичко това ще се отрази върху медийния пейзаж. Сигурен съм в едно – големите тв мастодонти от типа на bTV и Нова ще се разслоят на много повече специализирани канали с навлизането на цифровото разпространение. Събирането на несъвместими вкусове, което буди непрестанен взрив на недоволство към медиите, ще се прекрати. В радио ефира се форматира една малка ниша на информационни програми, а тези, които не са информационни, няма да се правят на такива. Вестниците ще оцеляват на база на онлайн изданията си. Всичко това подготвя медийната среда за следващия еволюционен етап, когато традиционната медиа ще бъде част от медиа микс, диктуван от интернет.

Кои са факторите, обуславящи навлизането в този нов медиен етап?

Като технология и като средство за комуникация медната води до разширяване на свободата, т.е. правото на избор на консуматора. Когато говорим за българската действителност, трябва да отчетем процеса на компрометиране на публичните елити. Разочарованието на хората натовари медиите с много вини и породи нужда от подмяна на ‘"конете". Ето защо от ефира изчезнаха водещи, натрупали голяма медийна популярност. Външните продуценти се опитаха да се наложат като решаващ фактор за новия медиен период, телевизиите обаче не отстъпиха в тази битка. Що се отнася до печата, там парадоксът е друг – бумът на жълтата преса акумулира кредит на доверие за сметка на традиционната преса, но същевременно руши въобще доверието в медиите като подготвя терена за пълното превземане на пресата от интернет. Жълтата преса се опита да съчетае привилегиите, които дава интернет с по-агресивно, често пъти по-радикално говорене, тъй като традиционната преса влезе в конформистки период, смятайки, че ще се измъкне от кризата, ако се придържа към политически силните.
Очаквате разпад на големите политематични канали. Как ще изглежда БНТ, когато този момент настъпи?
За дълъг период от време обществената медиа в Европа ще е много важна. Нейна реална конкуренция ще са гражданските медии в интернет. БНТ трябва да доказва своята обществена автентичност, тъй като все още прилича повече на държавна. В момента играе двойна игра на обществена медиа, която се конкурира с търговските канали. Медийно изследване, което проведохме преди години показа, че 50% от държавната субсидия за БНТ се насочва към предавания с доказано обществена функция, другата половина е форма на участие чрез държавна помощ в битката за рекламния пазар. Докато няма 4-та национална телевизия, обаче, БНТ трябва да участва на рекламния пазар, това е най-простия антимонополен принцип. За да е справедливо, частните медии също трябва да имат достъп до държавния фонд за предавания с обществена функция, т.е. да заработи фонд "Радио и ТВ", който е заложен в закона, но не е функционирал досега.

Виждате ли някакви противоречия, заложени в промените на ЗРТ, които въведоха по-либералния поглед на европейското медийно законодателство?

Най-големият дефект, според мен, си остава липсата на прозрачност на медийната собственост. Един от центровете на дебат обаче се оформи около законовите промени, свързани с отпадането на ангажимента за точно обособяване на рекламното пространство в радио и тв. Смятам че модерният човек има културно изграден усет за рекламата и не е необходимо чак толкова драматично да бъде предупреждаван, че предстои да стане обект на търговска информация. По-сериозният въпрос е какво ни казва рекламата, не толкова къде се позиционира. От тази гледна точка е необходим обществен натиск главно върху съдържанието. С моя колега Орлин Спасов и съдействието на НХА стартираме проект за тригодишно наблюдение на рекламата от гледна точка на нейното културно съдържание. Друг дебат, предизвикал противоречиви мнения бе искането на външните продуценти за по-висок процент външна продукция в телевизиите -въпрос по-скоро на йерархия. И сега те имат много повече от вътрешните продуценти. Законовата основа не беше лоша, но след всички кърпежи, които претърпя, се налага изграждането на изцяло нов закон, който да ни въведе в цифровата ера.

До каква степен външните продуценти диктуват медийния ред?

До голяма степен, тъй като диктуват съдържания, които носят пари. Телевизиите се интересуват преди всичко от новините си, а забавленията са като горещ картоф за тях. Всички предпочетоха да прехвърлят този сегмент на външни продуценти, които натрупаха изведнъж голям ресурс от комуникациите.

Политическото говорене все повече се превръща в тв шоу. Как оценявате тази тенденция?

Целият ресурс на публичните елити в България е в самата им публичност, подобно на механизма, по който се създава звезда в риалити предаване. Но забавлението дойде, когато новороденият политически елит се компрометира, заедно с това и схемите на неговото публично говорене. Политикът стана по-интересен като частно лице, което превърна в шоу присъствието му на екран или въобще в медиите. Това изместване на фокуса се случи след разпада на левия и десния политически разказ. Бойко Борисов е абсолютната еманация на победата на частното лице над политическата му роля. Неговият счупен крак по време на предизборната кампания, се оказа най-силния PR ход. Оттук нататък, фигурата, която ще застане на политическата сцена срещу Бойко Борисов, трябва да възстанови публичния образ на политика. Може би премиерът сам ще се опита да го направи, главно чрез хората около себе си, но все още няма ясни индикации за това.

Промяната в сутрешните блокове симптоматика на какво е ("изоставените" жени – водещи и появата на новите им партньори с по-олекотен тон; преформатирането на сутрешния прайм-тайм …)?

Периодът на "екранните вдовици" е свързан с факта, че публичните лица у нас се компрометират бързо. Както Бареков се самозабрави от собствената си слава. С присъщата им неутралност, скромност на говоренето и неналагаща се идентичност в комуникацията, "екранните вдовици" се оказаха по-харесвани от техните партньори. Новият модел, който се търси, е свързан с шоу преориентацията на политическото към жълто-битова видимост в сутрешните блокове. Политическото съдържание все още е гаранция за висок интерес, т.е рейтинг. Именно то поражда спектакъла въобще в обществото. Спомнете си как реплика от сатирично шоу предизвика институционална криза и се превърна в политически факт от най-високо ниво, което означава и обратното, че най-високите институционални решения са шоужестове.Това отново е свързано с тезата за частно и публично, както и с разпада на големите политически идеологии. Политиката се превърна в шоупроизводител, външен продуцент в областта на ентъртеймънта. Всичко това обаче е no-скоро рефлексия на публичния и политически живот, отколкото стратегия на телевизиите.

На каква основа ще се води конкуренцията между bTV и Нова оттук нататък? Ще се прекрати ли тенденцията за пряк сблъсък на сходни формати и предавания?

Тенденция в ущърб и на зрителя и на самите телевизии, бих казал, тъй като ограничи плурализма, но в полза на външните продуценти. Подобни ходове им повдигаха цената, а телевизиите ги прекупуваха като скъпоструващи футболни играчи. Двете медии вече си дават сметка, че това ги изтощава. Ще се сключват високи примирия, разбира се, задочно. Ожесточената конкуренция ще премине в по-производителни норми оттук нататък. Всичко това има ред положителни страни -поевтиняване на продукцията, повишаване на качеството и т.н.

Телевизиите започнаха да инвестират в създаването на собствени тв сериали. Как бихте коментирали този тв ентусиазъм?

Правенето на сериал изглежда просто като резултат, но в действителност е плод на сложна професионална работа. Има много социология в създаването на подобни сюжети. Необходимо е умение да вадиш обобщени модели, а да се типизира обществото на прехода е трудна задача. Не успяхме да направим сериал през соца – период много по-лесен за типизация, камо ли сега. Но тогава имаше друго противоречие – сериалът беше част от масовата култура, поначало смятана за буржоазен остатък.

Стр. 4-5, 6