www.zovnews.com I 05.02.2015г.

Или как регулаторът е нарушил европейското право

Михаил Екимджиев е адвокат и правозащитник

Слабостта на институциите е болест на незрелите държави. Институционалното безсилие обаче не е равномерно, ритмично и повсеместно. Подобно на климатичните промени то се проявява хаотично, с екстремни явления и непредвидими вреди. Присвояването на власт и упражняването й в частен интерес зад демократична фасада ражда институционална гротеска. Доказано импотентни в сферите, които трябва да контролират, държавни регулатори напускат нормативното си предназначение, за да обгрижват интереса и егото на своите шефове и на надничащите зад тях кукловоди. Емблеми на тези странни инициации станаха проверката на прокуратурата срещу президента и мистериозните тефтери на Филип Златанов. Сега на мода е невротичната отмъстителност на Комисията за финансов надзор (КФН). След като престъпно проспа безобразията в КТБ, комисията, ръководена от Стоян Мавродиев, трайно се вживя в ролята на медиен цензор, налагайки тежки глоби на "Икономедиа" и "Зов нюз" – Враца, и започвайки атаки и срещу "Медиапул" и "Биволъ". За да се саморазправи с критиците си, институцията, създадена за борба срещу злоупотребите на финансовите пазари, мутира в боздуган на държавата срещу свободата на словото.
В интервю пред bTV във връзка с глобените медии председателят на КФН настойчиво повтаряше, че наказанията са предвидени в Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗСПЗФИ) и в европейското право. Действително, за да осигури стабилност на финансовите пазари, законът предвижда тежки санкции, каквито КФН решително наложи на неудобните медии

Ключовият въпрос обаче не е дали глобите са предвидени в закона, а дали те действително санкционират неправомерно поведение на медиите, които са кучета-пазачи и "вестоносци’ на гражданското общество. Транспонирайки нормативни стандарти от вторичното право на ЕС (Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба), ЗСПЗФИ предвижда и присъщите на европейското право ограничения, гарантиращи съблюдаване на принципа за пропорционалност на държавната намеса в индивидуалните права. Според чл.6, ал.1, т.З от ЗСПЗФИ манипулиране на пазара на финансови инструменти е разпространяването на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа, но само когато лицето, разпространяващо информацията, знае или е длъжно да знае, че тя е невярна. От друга страна, съгласно чл.6 ал.5 от ЗСПЗФИ, когато информацията се разпространява от журналист, регулаторът е длъжен да се съобрази с актовете, регламентиращи професията му, освен ако журналистът е получил облага от разпространението на невярната информация. Така законът разумно балансира защитимите ценности – надеждния контрол на финансовите пазари и свободата на словото.
От тази перспектива буди недоумение фактът, че КФН не излага убедителни мотиви защо смята, че разпространената информация е невярна и че глобените медии са знаели или са били длъжни да знаят това. Налагайки най-тежките наказания за медийни публикации по общественозначими теми, регулаторът явно игнорира функцията на медиите и на журналистическата професия, както и спецификите на тяхната регулация. Само това е достатъчно за независим и безпристрастен съд да отмени наказателните постановления, с които са наложени глобите. След това цензурираните медии биха имали право на обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (30Д0В). За съжаление, особено по дела срещу държавата, българският съд не винаги показва независимост и безпристрастност, В случая дори той би могъл да се притесни, че КФН ще провиди в мотивите на решението му манипулация на финансови пазари. Тогава битката може да продължи
На терена на европейското право

Налагането на разобразяващи глоби за медийни публикации, чиято истиност не е доказана само поради отказа на КФН да извърши дължимото обективно и задълбочено разследване, нарушава свободата на словото и правото на разпространение на информация, гарантирани от чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). В много свои решения Европейският съд по правата на човека е приемал, че поради изключително важната роля, която медиите изпълняват в демократичното общество и в правовата държава, санкции срещу тях трябва да бъдат налагани в краен случай и с дължимата предпазливост, за да се избегне "смразяващият ефект" на цензурата по отношение на плурализма на мнения и обществения дебат. Драконовските санкции нарушават и правото на мирно ползване от притежанията по чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Тъй като ЗСПЗФИ (в сила от 01.01.2007 г.) транспонира европейска директива в българското право, неговото тълкуване и прилагане следва да се преценява и през призмата на Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата). Поради това глобените медии биха могли да сезират Европейската комисия за нарушение на чл.11 от Хартата, визиращ правото на изразяване на мнение и на разпространяване на информация без намеса на властите. Точка 2 на същия член специално подчертава, че "свободата и плурализмът на медиите се зачитат". Самите глоби представляват диспропорционално посегателство срещу правото на собственост, гарантирано от чл.17 от Хартата, и нарушение на чл.63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), визиращ свободата на движение на капитали. Ето защо е възможно и предявяването на искове за обезщетение на вредите от нарушенията на правото на ЕС в съответствие с правилата, възприети от Съда на ЕС в Люксембург по делото Andrea Francovich и Danila Bonifaci, обединени дела С-0/90 и С 9/90
Рано или късно битката за право и справедливост ще бъде спечелена. За съжаление обикновено това става твърде късно. Толкова късно,че едва ли тогава някой ще помни кой е Стоян Мавродиев и как е започнала бурлеската на КФН.
Забавата води до забрава. Времето и невъзможността да се търси лично възмездие от виновните не позволяват лошия опит да роди добра институционална практика и култура. Затова типичното българско движение не е по спиралата, а в кръг. За някои кръгът е порочен, за други- символ на съвършенство. Нито порочният, нито съвършеният кръг понасят промяна и развитие .

Източник: http://www.capital.bg

Оригинална публикация

в. Дума | 22.10.2011

Цялата вестникарска група "България" фигурира в Единния регистър по изборния кодекс като "Връзки с обществеността" на ПП "ГЕРБ". Като "Връзки с обществеността" на ГЕРБ за местните избори са регистрирани и сайтовете "Ловеч нюз", "Днес плюс" и "Хасковска Марица", вестниците "Черно море", "Черноморски фар" и "Янтрапрес". "Дарик нюз" пък е вписан като рекламна агенция за ГЕРБ. И ТВ7 е декларирала, че работи за ГЕРБ като рекламна агенция. Телевизията рекламира срещу заплащане кандидата за президент Куцаров и за кмет на Варна Веселин Марешки.
От данните на Единния регистър по изборния кодекс, публикуван в сайта на Сметната палата, става ясно, че информационни медии работят като рекламни и PR агенции по изборите. Още от първа страница на ЕРИК научаваме, че "Дартс нюз", новинарска агенция по принцип, работи като рекламна за Димитър Куцаров и Камелия Тодорова. "Дарик нюз" ще отразява и кампанията на ПП "Лидер" в Плевен и на БСП за президентските избори. Дарик радио ще излъчва реклами на Андон Тотев, кандидат-кмет за Сандански и ще отразява предизборните кампании на ДСБ и БСП. "Медиапул" ще изработва рекламни материали за ДСБ, а сп. "Тема" ще публикува материали за тъмносините. Даже СКАТ ще излъчва рекламни репортажи за БСП.
Според ЕРИК Нова тв ще излъчва кампанията на ДСБ. Радио "Тангра" е вписано като рекламна агенция, която ще работи за Марешки. "Спортал.БГ" предоставя рекламни услуги на БСП, а "Стандарт нюз" прави информационната кампания на социалистите. За изборите агенция "Фокус" са се вписали като социолози на ГЕРБ. "Фокус Нунти" е регистрирана и като рекламна агенция на ПП "Български социалдемократи".
Плащанията "на парче" за отделни изяви и дискусии остават извън регистъра, публикуван от Сметната палата. А как цялата търговия се връзва с Етичния медиен кодекс, подписан от повечето изброени медии, историята мълчи.

Стр. 3

в. Банкер | 21.09.2011 

"Определени български олигарси купуват и имат амбицията да бъдат собственици на интернет издания. Те виждат, че в чужбина се говори за бум на онлайн медиите и решават и те да се качат на влака." Така управителят и главен редактор на "Медиапул" Стояна Георгиева обясни пред "БАНКЕРЪ" навлизането на неясни капитали в новинарските агенции. Тя допълни, че след като такива хора станат собственици, започват да подпомагат основния си бизнес чрез черен PR и клевети срещу конкурентите си.
Най-малко 15 000 лв. е месечната издръжка на информационен сайт, които поднася на читателите си собствени новини, твърди още Георгиева. Според нея повечето от нароилите се жълти сайтове са далеч от каквато и да било журналистическа етика. По думите й те се преписват един друг, разпространяват непроверени информации, в огромната си част са близки до властта и откровено й пиарстват. Георгиева даде пример с двата нови жълти седмичника, които като по команда "удряли" реални и измислени врагове на Вътрешния министър Цветан Цветанов. "Новините" им веднага се появявали в жълтите онлайн издания.

Стр. 35

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 2010-04-13

Вестници, телевизии и радиа преоткриват силата на интернет

Световната икономическа криза удари навсякъде – не подмина дори и медийния бизнес. За никого не е тайна, че в последно време тиражите на много печатни медии падат главоломно. Рекламните карета в тези медии също стават по-малки, понякога липсват напълно. Наблюдава се сериозна тенденция на пренасочване на потока от новини от печата към интернет. Все повече издания се ориентират към изграждането на новинарски сайтове, които допълват техните традиционни полета на действие.
Информирането от интернет не е новост за българския потребител. Много преди печатните медии да изникнат в уебпространството, там вече се бяха утвърдили информационни сайтове като Dir.bg, Investor.bg и още куп други медии. Виртуалният облик на вестниците среща сериозна конкуренция в лицето на онлайн медиите, които вече имат своята вярна аудитория.

Пазарът

Българските новинарски сайтове са добре развити и полагат много усилия да са в крак със световните тенценции, казва Жюстин Томс, мениджър на ABC Design&Communication.
Пробуждането на традиционните медии беше преди 4-5 години. Тогава те осъзнаха, че интернет е мястото, на което трябва да присъстват, смята мениджърът Томс. Според Александър Савов от уебкомпанията Creato от началото на 2009 г. значително е нараснал броят на традиционните медии, които са инвестирали в добри интернет портали като нов комуникационен канал. Според него новинарските сайтове сега навлизат в своя тийнейджърски период.
Савов оценява като радостен факта, че се наблюдава увеличаване на собственото съдържание в онлайн медиите, както и собствените проучвания, собствени видеорепортажи, собствени фотографии. Някои медии напоследък избягват от copy/paste съдържанието, коментира той. За съжаление това не са всички – все още има издания, които не са разбрали силата на оригиналното съдържание, допълва той. Савов е категоричен, че българските сайтове за новини са на равни позиции с който и да е международен проект поне като технология. По отношение на съдържанието обаче има какво още да се желае.

Печатни и онлайн издания

Като медии със силно онлайн присъствие Жюстин Томс откроява "Дарик", "Капитал", "Дневник", "Медиапул", bTV. В последно време появата на много издания в уебпространството направи средата много конкурентна, казва тя. Предимство на чисто онлайн медиите според нея е, че те са от по-отдавна на сцената – поне 10-12 години, което ги прави силно наложени на българския пазар. Другото им преимущество е, че имат изграден модел за бизнес съществуване, докато всички останали медии се учат тепърва как да изкарват пари от интернет.
Не всички традиционни медии обаче имат адекватно онлайн присъствие, казва Томс. Един новинарски сайт е качествен, ако е функционален. От изключително значение е стилът на писане – нещо, което малко медии са осъзнали, смята тя. Във вестник дадена новина се пише по един начин, но в интернет тя трябва да е поднесена в съвсем различен стил. Това влияе и на популярността на сайтовете, защото един качествено написан за уебсайт материал ще бъде по-добре индексиран в Google и при търсене ще излиза на по-предни позиции, добавя Томс. Друга слабост на много издания е, че не се използва възможността за добро линкване и свързване на материали по дадена тема.
Според Савов традиционните медии използват интернет страниците си като допълнение към основния си профил – водещите телевизии препращат зрителите за повече информация към сайтовете си и използват потребителско генерирано съдържание в предаванията си. В новинарските си емисии bTV редовно цитира резултати от анкети, проведени в уебсайта им. Интересен факт е, че скоро предстои да станем свидетели как сайт на всекидневник "изяжда" родителя си и се превръща в самостоятелна медия, прогнозира Савов. Според него е логично сайтовете на традиционните медии да бъдат по-богати на съдържание и да представят по-актуална информация, като се има предвид, че разполагат с репортерски екипи. Това обаче засега не се получава, водещи онлайн медии са такива, които нямат зад гърба си друга структура, твърди той. Според Томс обаче сайтовете на печатните издания разполагат с едно сериозно предимство – те имат вече разработена репортерска и журналистическа мрежа. Това позволява пускането на материали с качествено съдържание направо от страниците на вестника в интернет.

Стр. 22 – 23

Още по темата: 

Станимир Въгленов, ръководител на отдел “Информационни и онлайн услуги”, Вестникарска група “България”: Интернет е все по-важен за нас

Анна Христова, управляващ редактор на Dnevnik.bg: Интеграцията вестник – сайт е ключът за успеха