в. Монитор | 12.11.2013 

Предстои техническото обновяване на центровете, казва шефът на канала

Преди по-малко от месец БНТ2 навърши две години и почерпи зрителите си нов сутрешен блок, в който леките и разработени с усмивка теми доминират над тежките социални драми, политическите страсти и криминалната хроника. Освен "Добро утро с БНТ2" каналът хвърли ръкавица в лицето на конкуренцията с централната информационна емисия "България новини", всеки делник от 19,15 ч. Това са първите стъпки в прехода на БНТ2 от политематичен към информационен канал, както повелява стратегията, с която Вяра Анкова получи втори мандат на "Сан Стефано" 29. "Монитор" разпита Екатерина Генова, шеф на дирекция "БНТ Свят и региони", за повече подробности в развитието на медията.

- Г-жо Генова, кои са следващите стъпки, докато БНТ 2 добие завършен вид на информационен канал?

- Превръщането на един канал в информационен не може да се случи за месец или два, но започваме с първите стъпки и една от тях е регионалната емисия в 21 ч. По техническа причина новините, които се произвеждаха от регионалните центрове, не могат да се излъчват след 1 октомври. Тази празнота трябва да се замести с хубава емисия и това става от тази вечер (бел.авт. – вчера) с "България 21". Би било грехота да не се използват събитията в регионите – виждате, че голяма част от медиите експлоатират само София и жълтите павета като теми. Всеки център ще има по 5 минути, а кой започва пръв, зависи от новината на деня. Тук е моментът да уточня, че емисиите няма да дублират "По света и у нас" или централните новини на БНТ2. Те ще са различни от тези на канала-майка и конкуренцията.

- Има ли опция да съберете Карина Караньотова и Тони Рапонска като тандем в "Добро утро с БНТ2"? В момента водят индивидуално.

- Да, страхотен екип са, но и двете са ангажирани и в новините, и в други предавания и няма да издържат на ефир всеки делник от 7 до 9 ч. Така че ако намеря още една двойка, мъжка или смесена, може и да се получи.

- Планирате ли скок в броя на авторските предавания?

- Акцент в програмата ще са информационните предавания. Вече имаме "България днес", всеки следобед от 16 ч., имаме сутрешен блок, новини. Мисията ни да защитаваме правата на потребителите от януари ще прерасне в авторска рубрика. Надявам се да привлечем зрителите, като бедем техен адвокат и от тяхно име зададем необходимите въпроси към институции, фирми, засегнали ги трети лица. Ще има и други тематични линии, но ще ги анонсирам след Нова година, когато ще стане ясно какъв ще е бюджетът на БНТ, дали ще е ограничен, или ще позвоява развитие.

- БНТ2 е сред малкото медии, които дават път на млади таланти от БГ поп и рок музиката. Мислили ли сте да засилите присъствието на водещи като Васко Громков и Милена?

- Радвам се, че сте го забелязали. Предаванията, които не биха попаднали в информационния профил на БНТ2, биха паснали перфектно в уикенд схемата на БНТ Свят. Бъдете сигурни, че няма да се лишим от продукциите, които имат аудитория.

- Случи ли се цялостното техническо обновяване на регионалните центрове, което Вяра Анкова обеща по време на изслушванията за генерален директор в СЕМ?

- Случи се на ниво процедура за обществена поръчка, но законът е толкова тромав, че не знам кога ще се реализира на практика. Ръцете ни са вързани и сме в процедури на обжалвания.

Стр. 23

 www.economic.bg | 11.11.2013 

В това жанрово еднообразие битката ще спечели онази телевизия, която предложи по-добро съдържание и реализация, смята Даниел Чипев, директор на Дирекция "Информация" в Българската национална телeвизия (БНТ)

- Г-н Чипев, каква според вас ще е българската телевизия в близко бъдеще и какви са очакванията ви за телевизията на бъдещето?

- Телевизия за всеки зрител – такава е телевизията на бъдещето. И сега в България все повече са онези зрители, които не откриват в големите тв канали своите предавания и избират тематичните програми. Дори поли-тематичните канали се опитват да създадат свой профил, за своя аудитория. Така сега в българския ефир има едни за масовата публика над и около средната възраст, която открива в телевизията единственото забавление, други – за младите и активните зрители, които се забавляват, и трети – за гражданина с активна позиция, който иска да е информиран, знаещ и свободно да прави своя избор.

- Кога ще стане реалност у нас персоналната телевизия – когато зрителят ще избира сам съдържанието, което гледа?

- Неизбежна е тази промяна. И тя вече настъпва постепенно. Затова и големите телевизии напускат ефира и навлизат на територията на интернет и мобилните комуникации. Скоро и БНТ ще предложи своето съдържание в интерактивни платформи – там зрителят сам ще си подрежда програмата.

- Каква е ролята на българските телевизии в образованието на обществото?

- Тези дни в мрежата и ефира се тиражира любителско видео, в което една майка се забавлява като кара двегодишните си деца да пушат. Обърнете внимание каква програма върви на телевизора й, който се вижда на втори план. Там се лее чалга.

- Къде е вашата телевизия сред многото канали в приемниците ни? Три причини зрителят да избере точно вашата телевизия?

- Близо 9 години БНТ извежда напред качественото съдържание и резултатите показват, че зрителите все още имат добър вкус. БНТ не отстъпи и продължи да предлага задълбочени, но интересни новини и публицистика в прайм-тайма. Да създава формати с обществени каузи и да продуцира сериали, които се продават на световния тв пазар.

- Вие лично какво гледате по българските тв канали?

- От професионален интерес гледам всичко по българските тв канали. Предпочитам обаче чужди телевизии и вкъщи разполагам с повече от 160 програми.

- Кои са позитивите и кои негативите от нарастващата конкуренция в ефира?

- Конкуренцията на телевизионния пазар е основно между две телевизии, но те не предлагат алтернативно програмиране. Изглежда единствено БНТ си позволява риска да предлага алтернативно съдържание в публицистични и образователни формати, в документалистика и българско и европейско кино. За съжаление обаче правилото, че конкуренцията гарантира независимост и плурализъм за журналистите, може да остане само в учебниците.

- Скъсват ли телевизиите с практиката сору-раstе на предавания и програмни схеми? Кога ще стане модерно всяка да има свой собствен облик и разпознаваем почерк и стил на работа?

- Лидерите на пазара са притиснати от намаляващи рекламни бюджети и капризни зрители и, естествено, търсят рентабилни и масови формати. В това жанрово еднообразие битката ще спечели онази телевизия, която предложи по-добро съдържание и реализация. Макар риалити форматите да избиват върхове в кривата на рейтингите, сериозен е делът на онези, които не откриват в тях нито забавление, нито знание, нито информация и превключват на някой от другите канали. Затова и много рекламодатели се насочват към тази аудитория със свой собствен вкус.

Оригинална публикация

в. Дума | 11.11.2013

Омразата е наркотикът на менте демократите, които се определят като "елит на нацията", казва известният журналист

Петър Волгин е известен журналист. Завършил е българска филология в СУ. Водещ и автор на предавания в БНР като "Без контрол", а сега на "Деконструкция". Последната му издадена и посрещната с интерес книга е "Радикална еврейска енциклопедия", има и награда "Хеликон" за 2013 г.
"Ако тези малки сталинчета се доберат до властта, демокрацията и толерантността ще бъдат последното нещо, от което ще се интересуват"

- Кой и какъв си всъщност ти, колега Волгин? Ако влезем сега в мрежите, може едновременно да ни се изправят косите и да се стопим в приятелски усмивки, когато четем написаните за теб неща там.

- Не съм нито демон, който с появата си да кара косите да се изправят, нито съм ангел, чието присъствие предизвиква масово одобрение. Съвсем нормален човек съм, с характерните за всеки човек надежди, радости, разочарования, притеснения, раздразнения. Ако има нещо, което особено силно да ме дразни, това със сигурност е фалшът. Направо ме побърква всичко фалшиво. Ето, да вземем тези т.нар. протести. Много познати, познавайки анархистичния ми характер, в началото се изненадаха, че и аз не съм на улицата, че не подскачам и не пия бира на платното на Орлов мост. Има една основна причина, поради която не съм там – фалшивият характер на случващото се. Това не е истински протест, това не е истинска революция, за които мечтае бунтовната ми душа. Това е ерзац, дубликат, менте, лошо копие на гражданска съвест и на морално негодувание. Ако гражданската съвест и моралното негодувание бяха автентични, трябваше да се появят много по-рано, по време на предишното управление, затънало в интелектуална пустота и откровено дебелоочие. Обаче много от тези, които днес ни обясняват колко страшно морално възмутени са от настоящата власт, бяха верни слуги на предишната. Е, как да им повярвам? За мен това са шепа кариеристи – фалшиви герои, изкуствени борци за справедливост, джуджета мечтаещи за великански статус. Даже понякога ми става мъчно за тях – толкова изпълнена с невъзможност е тази мечта.

- Чувстваш ли се обречен, когато не срещаш цивилизовано разбиране на изразените от теб възгледи?

- Чувствам се разочарован. Най-вече от нежеланието на много хора да водят културен и смислен дебат. Потресен съм от неуправляемата страст да обиждат всички, които имат различно от наложеното мнение. Потресен съм, защото винаги съм смятал, че клишетата трябва да бъдат оспорвани, без значение кой ги налага. Между другото най-трудно, а и бих казал, най-опасно е да оспорваш клишетата, налагани от тези, които се определят за "елита на нацията", за нейното "интелектуално съвършенство". Оказва се, че тези хора зад привидното си лустро на демократичност и толерантност крият зловеща нетърпимост към опонентите си. Те се кълнат в ценностите на либерализма и хлевоусто прокламират правото на всеки да има каквито си иска убеждения. Само че тези прокламации са една повърхност, под която клокочи истинската им нацистоподобна същност. Това са либерали с фашизоидна пасионарност. Изготвеният от тях списък с "врагове на народа" е само едно от проявленията на този феномен. Говорят за "протест в името на морала", а основното, което проповядват, е омраза и нетърпимост към различните от тях. Омразата е техният наркотик. Останат ли без него, ще изпаднат в страховита невъзможност да функционират като нормални човешки същества. Оттам и желанието да си измислят все нови и нови врагове. Съвсем скоро ще започнат да се разправят и помежду си, да издирват трескаво "врага с партиен билет". Нямайте никакво съмнение, че ако тези малки сталинчета се доберат до властта, демокрацията и толерантността ще бъде последното нещо, от което ще се интересуват.

- Какво те разочарова повече – медийната среда днес или повсеместната липса на качествена журналистика? Споделяш ли този извод?

- Българската журналистика има един жесток дефект – липсата на дълбочина. Много малко са журналистите, които имат желание да стигнат до корена на обсъждания проблем, да разголят истинската му същност. Много по-лесно е да се плъзнеш по повърхността, да отметнеш бързо едната задача, за да тръгнеш със същото весело безгрижие към следващата. Твърде малко са примерите за сериозна, за аналитична журналистика, която не се влияе от модата в обществото, а наистина търси отговорите. Казвам всичко това и с голяма доза самокритичност. Твърде често се ядосвам на самия себе си, защото ми се струва, че нещата, които правя, биха могли да бъдат свършени по доста по-добър начин. Надявам се, че това постоянно неудоволствие от самия себе си ми помага да се развивам, да не се застопорявам.

- Имат ли основание твърденията, че журналистите са станали "първа власт", след като доби гражданственост определението "четвърта власт"?

- Журналистите едва ли са придобили подобна власт. По-скоро собствениците на изданията, за които работят, имат тази възможност. А иначе българските журналисти не са нито по-добри, нито по-лоши от българските депутати, министри, съдии, прокурори… Затова и понякога се чудя на страстта, с която ние, журналистите, изобличаваме пороците на останалите играчи на обществено-политическата сцена. Не казвам, че трябва да замълчим, не казвам, че трябва послушно да изпълняваме указанията на управляващите. Ни най-малко не бива да правим това! Просто трябва да насочим една немалка част от любимия си критичен патос към самите себе си, към собствените си недостатъци, които, тук едва ли издавам някаква страховита тайна, не са никак малко.

- Защо д-р Михайлов е един от твоите любими събеседници в обичаното от повечето хора твое предаване по БНР?

- Д-р Николай Михайлов е съвършеният диагностик. Специфичен д-р Хаус, който всекидневно се сблъсква с болестите на българското живеене. Това е рядко срещан талант. Подобно на този филмов герой и д-р Михайлов не се бои да изрича нелицеприятните истини. Няма никакво намерение да създава чувство на комфорт у пациентите си. Понякога дори си мисля, че той не е българин. Ние сме царе на лицемерието. Обожаваме да казваме това, което НЕ мислим. Чувстваме се безкрайно уютно в пашкула от лъжи и полуистини, които постоянно изричаме. И приемаме много болезнено всеки опит да бъдем извадени от него. Д-р Михайлов изрича това, което ние се боим да назовем. Затова и много хора му се сърдят. Те не искат да бъдат изваждани от пашкула. Искат да продължават да обитават това фантазмено лъжовно пространство и се ядосват на всеки, който ги призовава да се променят. За щастие, има и хора, които не се страхуват от неудобните истини, които искат да ги чуват. Така получават усещането, че не са сами в собствените си съмнения. Д-р Хаус успява да върне своите пациенти към живота, без да ги глези с ненужна сантименталност. Много би ми се искало д-р Михайлов да има същия спасителен ефект върху обладания от толкова демони български пациент.

- Битуват мнения, че е целесъобразно обединяване на БНР и БНТ, но при подходящ момент и политическо доверие. Като журналист с гражданска позиция по актуални събития какво е становището ти по този въпрос?

- На теория звучи добре, но ако се приложи на практика, ще бъде катастрофа. В българските условия едно такова обединение ще бъде направено не с цел по-добрата работа на двете медии, а заради стремежа на властта, която и да е тя, да ги контролира по-лесно. Започвам силно да се притеснявам всеки път, когато управляващите заговорят за "концентрация", "окрупняване", "обединяване". Това за мен са евфемизми, смокинови листа, зад които се прикрива желанието за по-стриктен контрол. Тук правя едно много важно уточнение – изобщо не е задължително контролът, цензурата да идват единствено от страна на официалната власт, от "Дондуков" 1, "Дондуков" 2, от парламента. През последните месеци например наблюдаваме как опитите да бъдат заглушени неудобните гласове идват най-вече от средите на хора, които моят колега Божан Петров иронично нарича "приятели на демокрацията". България може да не е голяма, но пък цензура дебне отвсякъде. Така че колкото по-необединени са медиите, толкова повече са шансовете да се противопоставим на постоянните опити за контрол. 

Оригинална публикация

 в. 24 часа | 09.11.2013 

Чиста пропаганда е, че вземаме по 15 000 лв. Получаваме това, което ни се предложи

- Миналата седмица се срещахте с част от ръководството на MTG – шведската компания, собственик на Нова тв. Защо? Какво ви казаха?

Анна Цолова: Само аз се срещах. Ръководството на Нова тв се интересува в детайли дали работиш комфортно, какви проблеми имаш. Тук отношението и достъпът до началниците и техните кабинети е много лесен. Ако имаме професионални проблеми, които искаме да разрешим, ги разрешаваме.

- Имате ли такива проблеми?

Виктор Николаев: Технологични трудности сме имали. Казваме си от какво имаме нужда. Например ни трябваше таблет, от който да излъчваме.
Ани: И таблета го имахме на следващия ден. Откакто предаването ни се удължи и започва по-рано, първият един час е интерактивен. Прегледът на печата се прави много по-лесно.
Виктор: Засилихме рубриката "Моята новина" – снимки и клипове на зрители. Това е връзката с хората, която много ни е важна. Може да звучи банално, но те са ни очи и уши навсякъде.
Ани: Чрез въпросния таблет, който наистина е цял час в ръцете ни по време на предаването, осъществяваме и връзката с фейсбук. Пишат ни аргументирани хора, които се представят с лицата и имената си. Казват ни какво харесват и не харесват в нас, в работата ни, което е много важно.

- Как ви възприемат зрителите на новото място?

Виктор: В началото се бъркаха. Казваха: "Добро утро, Би Ти Ви ли е?" Но вече свикнаха и се увеличиха рязко като аудитория, от което сме много щастливи.
Ани: Припознаха ни и в ефира на Нова тв. Не виждам никаква разлика в отношението на хората. Естествено, интереса в началото го имаше.
Виктор: Казват, че изглеждаме по-добре. Честно.
Ани: И че сме по-хубави

- Отслабнали сте. На живо много ви личи.

Виктор: Не ни казват, че сме отслабнали, а че стоим по-добре. Чудехме се дали е от осветлението, или от камерите. Не си измислям.

- Какво вълнува вашите зрители, с какви проблеми ви звънят?

Виктор: Нашата извадка показва, че има две групи неща. Едната е хората, които се вълнуват от актуалните теми и събития. Сега са разделени например по темата за студентската окупация.
Другата група са хората, които по принцип търсят медиите за конкретен социален проблем – детска площадка, дупка на пътя, липса на достъп до здравеопазване, живия живот в цялата му селяния и бруталност понякога.
Ани: Много съм доволна, че ни припознават като хората, които могат да им помогнат и да им решат проблема с институциите, след като преди това са си удряли главата в стената. Докато в страницата ни във фейсбук се коментира основно политиката.

- Чувствате ли голяма отговорност, след като получавате толкова сигнали?

Виктор: Чувстваме се приятно, че успяваме да отговорим на очакването на хората, че не сме индиферентни към нещо, което ги интересува. Нека да е дупка, нека да е разкаляно, човекът минава оттам и това го интересува.
Ани: Припознават ни като хора, на които вярват.

- Това ли е ролята на журналистите?

Виктор: Едната роля е тази, другата е да казва истината.
Ани: Да бъде коректив на всичко, което се случва наоколо, и да бъде искрен.
Виктор: И да опонира на когото и да било.

- Много сте се сработили, допълвате си изреченията дори. Как се случи това?

Виктор: С времето и заради характерите ни, които се напаснаха като пъзел- единият има нещо, което другият няма.
Ани: Има двойки, при които времето не помага. Тогава става ясно, че тези хора не са за двойка. А с Виктор, колкото и да сме различни…
Виктор: …сработихме се. Всичко е комплекс от неща – от опит, от характери, от време.

- Затова ли ви поканиха заедно в Нова тв?

Ани: Очевидно по-ценният ни вариант е като двойка. Ще кажа клише, но наистина е много трудно да направиш телевизионна двойка. Сещаш ли се за такива, които са сработени и не стоят просто заедно на екрана?
Виктор: Не са много.
Ани: Един добър мениджър знае, че това е тв ценност, и поотделно очевидно не сме толкова интересни.
Виктор: Всеки има гориво. Понякога единият дърпа повече, като предлага теми, идеи, друг път – другият. Като има два мотора, като имаш и силен продуцент – Валерия Чанкова (доскоро в Би Ти Ви – б.а.) дойде с нас, нещата стават. Зад кадър е много важно какво се случва. Ти можеш да стоиш в студиото с много ценни гости, но можеш и да не покажеш автобусите, които в момента пристигат в София. Екипът е много важен. Имаме страхотна подкрепа от него и не го казвам от куртоазия, защото сме тука.
Когато дойдат нови хора в една редакция, започва дебнене – тия сега защо идват тука. Ние обаче срещнахме пълна подкрепа на всички нива.
Ани: В началото се притеснявах как ще ни посрещнат – идват някакви "известни" от Би Ти Ви, пристигат героите и ще спасяват сутрешния блок. Много държа да кажа, че в екипа на сутрешния блок на Нова работят страхотни таланти. С продуцентите ни е спокойно. Информирани, професионалисти, млади и много хубави като хора. Какво да искаш повече.
Виктор: Мислехме, че ще сме като чужд орган, но трансплантацията беше успешна.

- Очевидно сте доволни от работата си тук, но рейтингите пак не са в полза на Нова тв. Доколко това ви засяга?

Виктор: Всеки се интересува от рейтингите, телевизията е бизнес.
Ани: Рейтингите са връзката със зрителя по един друг, социологически начин.
Виктор: Появяват се най-различни спекулации. Последният рейтинг на "Здравей, България" за цял месец – от 15 септември до 15 октомври, има ръст от 60%, сравнен със същия период миналата година. Тенденцията в Нова тв е на много голям ръст. Вторият става първи в определени моменти. Преди разликата беше непостижима.
Ани: Два дни подред тази седмица плътно един час от предаването ни беше по-гледано от Би Ти Ви при най-активната група, която интересува рекламодателите.
Виктор: Последната седмица поне в два от дните прегледът на печата по Нова тв е по-предпочитан от прегледа на печата по Би Ти Ви. Не искам да влизам в някакво мерене, но то неизбежно се получава. Имаме все повече ситуации, в които не просто разликата е скъсена, а вторият е станал първи. И това не се е случвало от години.
Ани: Онзиден нашият аудиториен дял беше 26%, на Би Ти Ви -28%. Факт е, че бяхме разглезени, защото бяхме на най-голямата трибуна- Би Ти Ви, където делът от аудиторията беше 60%. Ако паднехме под 50%, мислехме, че е дошъл краят.
Виктор: Тенденцията е много в наша полза и огромната разлика е почти стопена.

- Колко време ви отнема подготовката на сутрешния блок?

Ани: Не може да се мери. Снощи (31 октомври – б.а.) до 9 ч Виктор е давал идеи за актуални събития. Няма начало и край, нонстоп си ангажиран. Синът ми Калоян понякога просто ме моли да затворя телефона. С продуцентите сме си направили вайбър групи, за да можем да си пишеми да не стоим на телефона. И това е всяка минута, няма значение дали е 9, или 12 вечерта.

- Въпреки че сте водещи, вие сте и автори на предаването. В Нова тв или в Би Ти Ви имате повече работа по съдържанието?

Ани: Тук има страхотни продуценти, но ние винаги сме били авторите, двигателите на това предаване – и в БиТи Ви, и в Нова тв. Това е истината. Няма как това, което изразяваш в кадър, в ефир по 3 часа сутрин, да не е минало през теб. Няма как друг човек да ти предложи тема, да ти напише въпросите, а ти само да ги прочетеш. Аз отделям време за разговори с репортерите, как да снимат нещо, как да изглежда определена тема. Водещият на такова предаване не е просто човек, който става рано, за да го гримират и да му направят прическа. Само тогава може да има добри резултати. Ако си само лице, не става.

- Кой ви покани в Нова тв?

Ани: Дидие Щосел (шефът на
Нова тв – б.а.).

- Кога и как? Разказва се, че ви е звъннал в деня, в който от Би Ти Ви са ви пуснали в отпуска.

Ани: Не е веднага.
Виктор: Някъде в средата на отпуска ни се обади. Ние излязохме във ваканция в края на юли. Карахме спокойно море, после малко по-неспокойно море. В един момент получихме предложение, за което да се замислим. Ситуацията беше такава, че се замислихме и приехме.

- За повече пари ли дойдохте в Нова тв?

Ани: Чак на третата ни среща стана въпрос за пари, която беше и финалната. Тогава ние казахме: "Да, ще дойдем в Нова тв", и той повдигна въпроса: "А искате ли да обсъдим и тази тема?" Това е истината.
Виктор: Пълна пропаганда е, че сме се продали и сме дошли за пари. За пари преди това не сме си говорили, не сме се интересували дори помежду си и за заплатите си, не сме искали пари.
Ани: Получаваме това, което ни се предложи. Това беше последната тема, която беше обсъждана. Беше ситуация, в която парите нямаха значение в чисто емоционален план за мен поне.
Виктор: Причината беше подходящият момент и наистина ново предизвикателство в момент, в който се чудиш да се занимаваш ли с тази професия, или не.

- Какво друго искахте да работите?

Виктор: Понеже не измислихме какво и предложението ни изпревари, затова не се стигна до друго.
Ани: Аз имах някакви идеи, които не ме радваха, защото си обичам професията.
Виктор: Упражняваме я спокойно и свободно.

- Ваши колеги разказват, че воденето на сутрешен блок освен всичко друго е и огромно физическо изпитание. Така ли е?

Ани: В 8 вечерта си в леглото.
Виктор: Аз бях на Хелоуин снощи (31 октомври – б.а.) от8 до 9,30 ч, изключение някакво беше, иначе не ходиш никъде. От това се лишаваш. Петък и събота са дните за социални контакти.
Ани: Ние довечера (петък – б.а.) ще ходим на гости при приятели с Калоян и Васил и това е събитие. Но това не ме кара да се оплаквам, нямам проблем с факта, че ставам в 4 ч сутринта. Изтощава. Появяват се бръчици. Ето какво става с една жена на 38 с моето темпо на работа, защото това не е здравословен начин на живот -да спиш по 5 часа на денонощие. Добре че тука има хубаво осветление и да са живи и здрави гримьорите.

- Как семействата ви възприеха промяната на работното ви място?

Виктор: Вълнуваха се около нас, стискаха ни палци. В този момент е важно да имаш подкрепа. Естествено, че промяната води до някаква тревога.
Ани: Мъжът ми ме подкрепи. Васил беше стената. Ние с Виктор бяхме в емоция, която продължи доста дълго време. Емоция, която Господ е решил да преживяваме заедно. И Васил просто пое детето. Аз дори физически да бях вкъщи, психически не бях. Дадох си сметка за това, когато един ден Калоян се обърна към мен и каза: "Тати" Васил например ме подкрепи в самото начало. Аз не знаех какво да направя в тоя момент и той каза: Направи това.

- Как се отразява на половинките ви вашият режим? И двамата са журналисти, но в други медии.

Ани: Васил е на същия режим, затова се виждаме.
Виктор: При жена ми режимът е друг, но пак се виждаме.
Ани: Изключително важно е, че имаме хора до себе си, които разбират професията ни. Има дни, в които през цялото време сме на телефона или пред компютъра, нищо че сме си вкъщи. Приели са го. Ако Васил беше в моята роля, вероятно нямаше да го изтърпя. Но най-важното е да бъда с детето. Играем, танцуваме. Поне по половин час вечер четем книжка. Приятни моменти.
Виктор: Аз си почивам много, когато в петък към 10 ч тръгнем нанякъде. Неделята е полуработен ден, защото следобед готвиш предаването за понеделник. Но така си наваксвам, като гледам през почивните дни някъде да пътувам. Движението при мен е голям релакс.

- Какво стана с откраднатата ви кола, г-н Николаев, как пътувате сега?

Виктор: Нищо не стана. Взех си друга. За откраднатата получих застраховка, спестявах, доплатих си, купих си друга кола, която не струва 50 хиляди, както се говори. На 6 години е, на 100 000 км е, не е барака, но не е и нова.
Ани: Част от пропагандата беше, че ето, те вземат по 15 000 лв. на месец и той си купува джип за 50 000.

- Как децата ви реагират на вашата известност?

Виктор: Дара например казваше: Ти си в синьото кръгче вече.
Да, казвам, в Нова тв. Как се казва нова телевизия, питаше тя. Отговарям: Нова тв. А Дара:*Тя е нова, но е Нова. Един ден я доведох дотук и тя още от булеварда вика: А, ето го синьото кръгче. Сега е в първи клас.
Ани: Калоян е на 5 г. Той стана свидетел на всичко, което се случва. Накрая седнах и му обясних само на него, че съм напуснала Би Ти Ви. Винаги съм му казвала, че прекарвам толкова време в работа, защото я обичам. Пожелавам му и той да си намери такава работа, която да обича, защото работата не е гадно нещо. Той знае, че съм свързана с работното си място. Когато му казах, че си тръгвам от Би Ти Ви и отивам в Нова тв, той ме попита: "Няма ли да плачеш за
Би Ти Ви?"

- Ани, вие бяхте в Би Ти Ви от самото й създаване, 13 години не са малко време. Как ви подейства промяната?

Ани: Разбира се, че я преживях много емоционално. Но беше дошъл моментът да се разделим. Какво да кажа? Че 13 години не съм се чувствала страхотно и прекрасно, че за това време не намерих приятелите си в Би Ти
Ви, които до ден днешен са ми най-близките хора, че не срещнах мъжа си там, че не родих детето си, не си изкарах майчинството, че не съм лишавала детето и семейството си заради работата си? Това е. Би Ти Ви е важна част в моя живот, тя ми е дала трибуна, за да бъда това, което съм. Разбира се, мисля, че и благодарение на собствените си качества. Никога няма да кажа нищо лошо за Би Ти Ви. Напротив!

- Има ли професионален шпионаж в телевизиите? Вие научавате ли благодарение на близките си връзки в Би Ти Ви какво ще показва сутрин конкурентната медия?

Виктор: Не, но понякога разбираш, като звъниш на евентуалните гости и те казват, че са поканени еди-къде си.
Ани: Понякога се изкушавам да питам, защото брат ми работи в сутрешния блок на Би Ти Ви. Но истината е, че и двамата сме хладно безпристрастни. Случвало ми се е да си звъннем вечер и той да ми каже, че е в командировка. Аз дори не го питам къде е и защо. Сутринта разбирам от телевизията. Животът е по-лесен, когато не знаеш какво правят другите.
***
Анна Цолова
Тв журналистката е родена в Плевен, завършва Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Започва кариерата си в "Канал 3", след което става част от новинарския екип на Би Ти Ви от създаването на медията през 2000 г.
Започва да води сутрешния блок заедно с Николай Бареков. В началото на есента изненадващо напусна Би Ти Ви заедно със сегашния си тв партньор – Виктор Николаев.
Съпруг на Цолова е операторът Васил Мичев, който преди беше в Би Ти Ви, а сега работи в сутрешния блок на Тв 7. Двамата имат 5-годишен син Калоян.
***
Виктор Николаев
Роден е в Разград, завършил е журналистика в СУ "Свети Климент Охридски". Работил е в Дарик радио, в радио НЕТ, в БНР. През 2005 г. влиза в екипа на БНТ. Две години по-късно започва да води сутрешния й блок "Денят започва".
От 1 май 2010 г. е водещ в сутрешния блок на Би Ти Ви "Тази сутрин", а от есента е в Нова тв.
Женен е за журналистката от БНР Людмила Железова. Дъщеря им Дара е първокласничка.

Оригинална публикация

в. 168 часа |  08.11.2013 

Преди това плащах от своя джоб по 1750 лв. за ефир

• Българинът е прост, моралът му се събира в една чаша
• Ще съм богат и с куха китара и две фланелки
• Имал съм самолет и яхта, но съм щастлив и с чифт дънки и маратонки

- Денис, в момента твоето предаване "Денис и приятели" е замразено до Нова година, като официално беше оповестено, че причината е разработването на нова концепция.

- Под много голям въпрос е дали изобщо ще върнем шоуто в ефир след Нова година. В момента не работим по нови концепции. Ние сме себе си и каквото и да променяме, пак ще си останем същите, това е истината. Доколкото знам, са намалили бюджетите на БНТ и поради това предаването е замразено.
Веднъж вече променихме концепцията. От ежедневно излъчване минахме на седмично. На мен много повече ми харесваше, когато ни даваха всеки ден, защото имаше повече музика, а иначе в седмичното издание трябваше да бъдем по-актуални, с по-малко и интересни гости. За мен това шоу е кауза -да се боря с чалгата и простотията
Ако се опитваш всеки ден, ще ти е много по-лесно.
Твърдят, че рейтингът се е вдигнал със седмичното излъчване. По принцип обаче трябваше да се направи съответната реклама, за да разберат хората, че няма да го гледат в дните, в които са свикнали. Никой не си мръдна пръста по този въпрос. Самото предаване във вида, в който беше замислено, никога не успя да се осъществи дори на 10% от планираното.
Трябваше да бъде много по-мъжко, много по-провокативно, много по-хулиганско, но без да е просташко.
С много повече еротика, скандалност, но не жълта
В БНТ каквото и да направиш, каквото и да кажеш, за когото и да кажеш, той има право на отговор и се започват разправии. Няма как иначе в обществена медия с държавно ръководство. Тя не е подчинена на пазарен принцип.

- Говори се все пак, че с екипа уговаряте интервюта с чуждестранни знаменитости за завръщането си?

- Така е, но това е само при условие, че стартираме отново, в което аз изобщо не съм сигурен. Както не съм сигурен дали ще е седмично и дали изобщо ще е по БНТ, защото имаме предложения и преговаряме с други комерсиални телевизии.
За мен БНТ е правилното място. Нашата публика е малцинство – на хората, които не слушат чалга. С обществената си функция БНТ трябва да защитава именно малцинствата.
Беше компромис от наша страна да работим с тях, както и за тях да ни излъчват. Рейтингът ни беше нисък и защото времето, в което ни излъчваха, е слот, който не е разработван в България никога. Не е проблем, но в САЩ за Джей Лено и Летърман, които започват в 11,30 ч, а там хората стават рано и работят за разлика от хората тук, които стават и не работят, а пият и ядат
С комерсиална телевизия също трудно ще се напасне добре заради необходимостта да се излъчваме в късния слот и така те няма да могат да си върнат парите от реклами. За някои хора може да сме мания, но не сме маса. Голяма част от обществото дори не може да схване хумора в предаването ни, защото е правен за интелигентни хора.
За голямо съжаление поради локалността на мисленето на българския гражданин той е прост. Мисленето му е ограничено, а моралът му се побира в една чаша. Затова нацията ни е смотана и леко наведена.
Локалността е най-големият ни проблем. Не обвинявам аудиторията, но на мен ще ми е много по-лесно да правя предаване за американци. Американски продуценти дори са ми предлагали да пренеса "Денис и приятели" в тяхна телевизия.
Не съм го обмислял засега. Аз съм музикант и телевизията ми е хоби. Не изпитвам никакво удоволствие от работата в телевизия и още повече от воденето на предаване. За мен това е болка в гъза.

- Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация обяви, че последният рекламен билборд на предаването е против морала и благоприличието. (На него има момиче, което показва среден пръст -б.а.)

- Смятам, че България е с много нисък морал. Възпитаван съм в американска етика и ми е странно. Тук влизаш в едно чалга заведение, вътре има триста проститутки и двеста души сводници и дилъри на наркотици
Звездите по билбордовете са Азис и разголени чалгаджийки и в този смисъл един среден пръст ми звучи като доста несериозно обвинение. Освен това ние сме рокаджии и този акт е най-невинното, което можем да покажем. Свалиха билборда, когато изтече договорът, но с него проблемът беше, че сме използвали логото на БНТ и тази комисия по саморегулация се самосезирала. И аз направих нужното – саморегулирах си го от единия крачол в другия.

- Вярно ли е, че от собствения си джоб си плащал седмичните хонорари на екипа си?

- Да, и мога да говоря в цифри. Миналия сезон на" Денис и приятели" ми струва 1750 лв. на епизод. Излъчени са повече от сто и съм платил толкова пъти по 1750 лв., за да продължи да го има шоуто. Отново казвам, че за мен това е кауза и затова доплащах, защото бюджетът му беше смешен. Под 5000 лв. Всеки знае, че с толкова не може да се прави предаване. Само хонорарите на екипа възлизаха на над 7000 лв.

- Изясни ли се въпроса със скандала с бившата "котка" Кристин Илиева?

- Какво да се изясни? Има хора от "Денис и приятели", които не са си взели парите от миналия сезон. Аз не съм си ги взел от по-миналия. Даже съм дал. Много често други момичета сами са ми казвали, че работят при нас за удоволствие.

-Твърди се, че "котките" имат неофициална забрана да посещават чалга клубове?

- Съвсем официална е и фигурира в договорите им. Естествено, те са я нарушавали. Ние се опитваме да ги възпитаме. Повечето от тях спряха да ходят на чалга за известно време, но с напускането на шоуто отново започнаха. Държавата е така устроена. Тук повечето си мислят, че ако не ходиш на чалга, ще останеш сам на улицата. Не ходя, пък съм щастлив.

- В телевизионната или в музикалната гилдия се водят повече войни?

- В телевизионната има смисъл от тях, защото там има пари, а в музикалната каквато и битка да се води, тя е тъпа и безсмислена. Музикален пазар в България няма. Той винаги е бил рекламен. Ако някой няма спонсор да даде някой лев на онази там певица да си направи клип, няма да разберем за нея.
Защо на повечето певици музикалната им кариера секва, след като се омъжат? Защото целта им не е да създадат творчество, а да си намерят мъж.

- Казват за теб, че си рисков играч в бизнес отношение и смело се хвърляш в опасни инвестиции?

- Правил съм какви ли не глупости. Нямам проблем да се заловя с инвестиция, която никой друг не би опитал. За сметка на това съм направил много неща, които са първи в България – затворен комплекс, верига магазини за електроника. Бил съм три пъти дистрибутор на годината на конфитюр за САЩ. Снабдявал съм армията на Индонезия с кетчуп.

- Как ти хрумна последното?

- Преди десетина години имах компания, която държеше правата на козметичните серии на "Дисни" за Латинска Америка. Опитвах се да продавам шампоанчета и сапунчета с образа на Мики Маус в Бразилия, Мексико и т.н., но не вървяха много.
Тогава с един евреин, мой приятел, се видяхме и от приказка на приказка си разменихме две компании. Отстъпих му тази, а той ми даде неговата, която снабдяваше армията на Индонезия с хранителни стоки. Странно беше, но се получи.

- Не се ли страхуваш от пълен фалит?

- Музикант съм и за мен пълен фалит няма. Стига ми да имам една куха китара и подлезът на ЦУМ. Не съм разглезен човек, който е свикнал да харчи милиони. Парите не ме интересуват и никога не са били важни за мен.
Те са една от предпоставките да правиш бизнес дотолкова, доколкото го има. Нямам проблем утре да съм с един чифт маратонки, едни дънки, три – четири фланелки и здрава китара, за да съм щастлив. Имал съм и самолет, и яхта и какво от това?
Не летях от щастие. Чудех са какво да правя.

- Имаш интерес към футбола. Би ли инвестирал в българския спорт?

- Не. Интересувам се от американски футбол. Той е франчайз. Бях фен на "Левски" по времето, когато беше български отбор с наши собственици и футболисти. С някакъв спортен дух. Сега казват, че е на Батков, но всички знаем, че не е.
Футболистите са някакви чуждоземци, които са дошли тук да ходят на дискотека
От време на време в сряда и събота имат някакви мачове, които адски им досаждат, и дали падат, или бият няма значение за тях, напиват се и забърсват някое леко момиче.

- Гледаш ли някое от актуалните музикални риалитита?

- Не. За мен те изяждат джобните пари на телевизиите. В тях се наливат толкова пари, че не остава нищо за производството на нормални и стойностни предавания.
Аз бих инвестирал в по-голям брой качествени седмични или дори месечни предавания. Проблемът на българските медии е, че се водят по вкуса на масата и за рейтинг са готови да съсипят нивото на продукцията.
На никого не му се занимава да възпитава зрителя в някакви ценности и морал, което обаче след години се връща на държавата. Опростаченото население ще дойде на власт след 10-20 г. Страшно ще е, когато трябва да се берат плодовете на простотията, която се сее в момента.

- Какво мислиш за студентските окупации?

- Въобще не се интересувам, но каквото и да правят студентите, те са прави, а не онези плешиви тикви в парламента. Положението е генерално. При мен е принцип. Ако младият човек каже, че нещо трябва да се направи, значи така трябва да стане. Дъртакът в парламента и шлифованите псевдоуправленци правят всичко с една – единствена цел – всеки от нас да си плати сметката накрая и те да си вземат парите.
В момента младите хора нямат проблеми с правилата или устройството на обществото, а с финансовата и икономическата обстановка. Ако навремето те караха да ходиш с къса коса, защото партията казва така, сега биха могли да те накарат да направиш каквото и да било, защото си зависим икономически.
Обществото принуди младите да търсят лесния начин на живот. Но няма такъв, защото накрая някой плаща и ако всичко върви добре, българинът ще остане човекът, които си е оправил сметките, а парите отиват при чужденците, които са по-умни.

- Защо така и не се разведохте официално с Наталия Симеонова, въпреки че сте разделени?

- Нямам представа. А защо се оженихме изобщо? За мен бракът като институция е измислен от църквата в момент, когато животът е бил със средна продължителност 35-40 г. Тогава, "докато смъртта ни раздели", не е било много далеч.
Не вярвам в брака. Сключването на официален съюз е важно за онези по-глупавите, които имат нужда, ако нещата не се получат, някой по-умен от тях да им раздели покъщнината след това. Съчувствам им.

- Ти винаги си заобиколен от млади и красиви жени. С какво ги омагьосваш?

- Не омайвам жените. Около мен просто има млади хора, защото научават много, животът им става по-интересен, но в повечето случаи е свързано с някакъв работен проект.
Винаги има кастинги, конкурси и около мен се разхождат красиви момичета. Не съм се възползвал никога.

Оригинална публикация
 

в. Капитал | 31.08.2013 

- Каква беше ролята на Sanoma в съвместната ви работа?
- Те бяха инвеститор, който ни даде възможност в сравнително кратък период да пуснем много нови списания и така да покрием максимално много сегменти. Помогнаха ни и с контакти с лицензионни партньори, с които не се познавахме. В "Санома" работят професионалисти, от които научихме много. Успяхме съвместно да изградим компанията на база на прозрачност и професионализъм.
- С какво си обяснявате изтеглянето на почти всички чуждестранни инвеститори от пазара на печатни издания?
- Sanoma се оттегля от редица пазари в Източна Европа. Компанията преструктурира цялостно бизнеса си и преосмисля географските си приоритети. В този смисъл сигналът не е спрямо България и спрямо печатните издания, а се отнася до очакванията за медийния бизнес в целия регион. Причината е малкият обем на повечето пазари и слабият ръст, който се очертава пред България и съседните страни през следващите години. Очакванията към региона на Източна и особено на Югоизточна Европа от страна на големите западни компании често бяха много високи. Същевременно и медийният пазар в Западна Европа стана изключително труден. Нормално е това да доведе до фокусиране на усилията на някои компании върху по-важните за тях пазари.
Това, че една компания се изтегля от даден регион, не може да е сигнал за бизнеса като цяло. Аз вярвам, че издаването на списания е бизнес с добра перспектива както в големите, така и в по-малките пазари, и в този смисъл можем да очакваме навлизане на нови играчи през следващите години.
- Кои са основните трудности пред българските издатели?
- Медиите в България никога не са предлагали толкова много различни и интересни възможности за реклама. Ще успеят тези издателства, които докажат на рекламодателите, че рекламата в тях работи. Основният инструмент за това са одити на тиражите. В момента ние сме единственото издателство, което одитира продадените тиражи, и ще продължим да го правим. Силата на списанията е в това, че читателите им са по-заможни от потребителите на повечето други медии и че са по-активни консуматори – търсещи по-модерни и по-нови услуги и продукти. Но въпреки това предимство никое издателство не може да очаква истински успех, без да доказва наистина колко читатели са си купили неговите списания.
- Какви са пораженията, които икономическата криза и свитият рекламен пазар нанесоха на изданията?
- Спад в нивата и на тиражи, и на реклама. Най-засегнати са по-малките и по-периферни издания, които не успяха да си запазят читателските аудитории чрез уникално и привлекателно съдържание. Факт е, че много списания на пазара бяха закрити. Но кризата също така даде възможност на силните и качествени марки да се откроят и да заемат категорични лидерски позиции.
- Каква ще е стратегията ви оттук нататък за развитието на бизнеса ви?
- Продължаваме по същия начин. Целта ни е нашите списания и уебсайтове да са лидери в съответните ниши, като предлагат качествено, а не само "шарено" съдържание, което кара читателите да отварят сайта всеки ден, да купуват списанието всяка седмица или всеки месец. Ще продължим да развиваме успешния си бизнес с организиране на събития. Стратегията ни е да предлагаме комбинирани рекламни решения: преса + интернет + събития за таргет групите, върху които сме се съсредоточили.
- Отказвате ли се от плановете си да пуснете и други лицензни марки на пазара?
- Не сме се отказали. Но сме станали по-предпазливи. Миналата година, която също не може да се определи като "силна" в икономически план, пуснахме българското издание на Men’s Health – най-голямото в света мъжко списание. И то се развива много добре. Имаме планове за няколко нови списания и уебсайтове, но ще ги реализираме, когато икономическото положение се стабилизира.

Стр. 38 

 Биограф I 29.08.2013

Йорданка Христова на корицата на новия “Биограф”

Една от иконите на българската естрада – певицата Йорданка Христова, е звездата от корицата на новия “Биограф”, който вече е на пазара. През септември изпълнителката чества 70-годишен юбилей и се подготвя за голям концерт по този повод. Върху 18 богато илюстрирани страници списанието разказва за най-интересните моменти от живота й, а някои от снимките се публикуват за първи път. Пред “Биограф” Йорданка се изповядва и както никога не го е правила досега.
Музикалната тематика в броя се допълва от ексклузивно интервю на гръцката звезда Демис Русос пред списанието.
Политическите сюжети също не липсват в септемврийското издание. “Биограф” публикува две от последните интервюта на Александър Лилов и Ани Крулева – личности, оставили траен отпечатък в българския обществен живот през последните години.
Големи очерци за Лех Валенса, който тези дни също празнува 70-годишен юбилей, и за украинския боксьор Виталий Кличко, който реши да влезе в политиката, допълват тематичната палитра.
В броя читателите ще открият и интервюта с актьора Вълчо Камарашев и футболната легенда Пол Гаскойн, очерци за скандалния дизайнер Джон Галиано и секссимвола Ева Лонгория, лайфстайл-материали за Франк Синатра и Джина Лолобриджида, както и пътепис от село Ковачевица.
Най-голямото българско списание този месец навършва две години. За това време то пусна на пазара цели 25 броя, които бързо го наложиха като лидер в луксозния периодичен печат. Оформено и отпечатано с качество и стил без аналог у нас, месечното издание успя да заинтригува читатели от различни социални слоеве и възрастови групи. Миксът от биографични статии, интервюта и лайфстайл материали, при това в голям обем и на достъпна цена, го превърна в предпочитано четиво на българския медиен пазар.
 

в. Уикенд | Цветана ПЕШУНОВА | 17.08.2012

Някога в "Ку-ку" наричаха Евтим Милошев Репортера Слънце – алюзия с Краля Слънце Луи XIV. В култовата студентска програма инженерът геодезист се изявяваше пред камерата, а днес е зад нея. Негови сега са едни от най-успешните продукции в българския телевизионен ефир – "Столичани в повече", "Комиците", "Нека говорят" и "Сървайвър". Заради високите рейтинги на шоутата си Милошев е достоен да носи и един друг прякор – Продуцента Слънце.
Тези дни Евтим е на национално турне е ортака си Любо Нейков и актьорите от компанията им "Дрийм тийм". Шоуспектаклите на "Комиците" из страната стартираха на 11 август и ще продължат почти до края на месеца. Милошев е потопен изцяло в реализацията на проекта, но въпреки това намери време да разговаря и е "Уикенд". Пред репортерския ни диктофон той разкри неща от кухнята на фирмата си, а също и подробности от личния си живот и битието си на млад татко.

- Г-н Милошев, как върви турнето ви с "Комиците"?

- Тази година се навършват 100 г. от Балканската война и сме посетили турнето на тази годишнина. Мотото е "Кръвта вода не става". Това е едно едновременно патриотично и комично турне. Зрителите си получават дозата забавление, но в началото и края на спектаклите се почита паметта на загиналите. Правим турнето със сърцата си. На 11 август бяхме в Сандански, на 12 и 13 в Пловдив, след това на 14 за първи път бяхме в Хасково, на 15 в Стара Загора, а след това са Бургас, Варна, Каварна, Русе и Горна Оряховица. С нас са Печенката и Скилър, супер готини и адски забавни. Те озвучават актьорите с бийтбокс, правят музика с уста. Росен Петров и Деси Добрева също са на турнето.

- След като се разбра, че Деси Добрева ще пътува с вас на турнето, тръгнаха слухове, че едва ли не имате любовна афера с нея. Дразните ли се от тази активност на злите езици?

- Не се дразня, това е несериозно. С Деси Добрева сме само приятели. Никога не сме били нищо повече от това.

- Нова телевизия извади тежката артилерия – "Биг Брадър". Вие няма ли да им отвърнете със "Сървайвър"?

- Тази година със сигурност няма да има "Сървайвър". Времето за снимки мина. Това е решение, което зависи изцяло от Би Ти Ви.

- С Любо Нейков мислите ли върху някой нов проект?

- Обсъждаме и сме много амбицирани да работим и върху нещо ново. Имаме идеи за предавания и филми.

- Кризата отразява ли ви се?

- Как да не се отразява? То е свързано с рекламодаването. Криза, не криза – това е реалността. Просто трябва да вършим онова, което умеем, а всичко останало -каквото дойде.

- Планувате ли да назначите нови актьори?

- По проектите, които вървят сега, си е ясно. По-скоро за новите, някои от които са в доста напреднала фаза, ще има нужда от други колеги. На този етап не мога да кажа повече. Като си подпишем договорите, ще да дам повече информация.

- Как ще коментирате раздялата на братя Халваджиян с Би Ти Ви?

- Не мога да коментирам. Мога да кажа само, че конфликтът си е между Маги и телевизията. Използвам повода да заявя, че ние работим страшно добре с Би Ти Ви и те са страхотен партньор. Много от нещата и успеха ни го дължим на тях и съпричастността им, на това че подкрепиха идеите ни и застанаха зад нас. Смятам, че сме добър екип и съм щастлив, че повече от 10
години сме заедно. От 2000 г. работим с Би Ти Ви.

- Нека поговорим малко за вас. Ще почивате ли това лято?

- Съмнявам се. Миналата година имах 6 дни почивка. Може би сега след турнето пак ще имам около седмица за ваканция, но нищо не се знае. За мен работата е почивка и удоволствие.

- Как сте със здравето?

- Благодаря добре, като изключим, че ми счупиха носа. От 5 години играя четири пъти в седмицата футбол. Ритаме на Бистришко шосе. Във въпросния мач, който беше миналата събота, моят отбор губеше с 9 гола. Нямаше никаква интрига. В последната възможна минута скочих за топката, взех я, а едно друго момче ме удари с главата си по носа. Не нарочно. Беше жестока болка, оказа се, че костта е счупена. Отидох в "Пирогов" в спешния център, а трябваше да пътувам в понеделник. В болницата казаха, че се налага да ми се направи операция с пъпна упойка. Обясниха ми, че такива манипулации се извършват в понеделник. Отвърнах им, че тогава имам важно пътуване в чужбина. Прибрах се вкъщи, обадих се на един познат и отидох при шефа на ИСУЛ. Следобед в неделя пък един приятел ме изпрати при шефа на клиниката по лицево-черепна хирургия в "Пирогов". Той ме обработи с местна упойка и ми сложи едно нещо на носа, което трябваше да нося, докато падне отокът. Бях с него около 5-6 дни.

- Неотдавна станахте родител. С какво се промени животът ви след появата на сина ви?

- Всичко се промени. Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Когато стане, човек го разбира. Синът ми Петър е страхотно бебе. Хората около мен дори смятат, че е по-различно, по-красиво. Но според мен всички бебета са си красиви.

- Промени ли ви с нещо бащинството?

- Не, просто се случи нещо готино в живота ми. С какво да ме промени?!

- Помагате ли на приятелката си Христина за бебето?

- Аз ги правя всички тези неща за удоволствието, а не по задължение и защото няма кой друг да ги свърши.

- Вдигате ли кръвното, ако синът ви има колики?

- Досега не ми се е случвало. Коликите при него минаха бързо и почти не ги усетихме. Синът ми си ляга вечер в 20,00 часа и става в 8,00 сутрин. Христина му наложи страхотен режим. Впечатлявам се от това, защото
самият аз не съм човек режимлия. По-артистичен съм и си правя програмата според емоциите, чувствата и желанията.

- На кого кръстихте бебето Петър?

- На баща ми, носи и трите му имена – Петър Евтимов Милошев. И сестра ми има син, които е кръстен на татко. Синът на чичо – също се казва така. Моят е третият с името на баща ми. Татко е щастливец, да ни е жив и здрав.

- На кого се похвалихте най-напред, че чакате бебе?

- Първият човек, на когото споделих, беше моят приятел от футбола Едуард. Кръстник съм на дъщеря му. Приятели сме от 100 години, съученици сме. Той е бивш футболист. Играех мач и след края му си погледнах телефона. Христина ми беше пратила есемес, че е бременна. Прочетох съобщението и в първия момент онемях. Споделих на Едуард, а после звъннах на Христина. Тя ми каза, че веднага щом е разбрала, ми е писала есемес, за да не кажа след това защо не ми е съобщила на мига (смее се).

- Замисляте ли се за други деца?

- Това е Божа работа, как да планирам? Но искам да имам още деца.

- Присъствахте ли на раждането?

- Присъствах и не се притесних изобщо. Христина роди сина ни с голяма лекота и много бързо – за 3 минути.

- Съжалявате ли, че по-рано не сте станали баща?

- Не мога да съжалявам за нещо, което няма как да променя. Е, сега си давам сметка, че това нещо можеше да се случи и по-рано, за да имам много повече време да съм с детето си. Така са се подредили обаче нещата в моя живот и гледам философски на тях. Имам и други приятели, позабавили се като мен. Все им повтарям да действат и да не отлагат.

- Как реагираха родителите ви на новината, че ще стават баба и дядо?

- Казах им и те полудяха от радост. Дълго чакаха, годините ми напредваха, а аз се занимавах с любовни авантюри и работа и все отлагах за децата. Всъщност това е мистерията на човешката личност. 20 години минават като миг. Нямам големи разлики с онзи Евтим, който беше на 20. Сега може да съм по-мъдър и опитен, но в емоциите си съм същият.

- Детето ви на кого от вас двамата с Христина прилича?

- Исках много да прилича на майка си, да е красив като нея. Сега обаче когато е част от мен, когато е моето дете, проявявам ревност. Според всички мои приятели
синът ми зверски прилича на мен. Казват, че ми е одрал кожата. На 9 месеца е в момента. Мисля си, че очите му са на майка му. От нас двамата тя е по-хубавата. Колкото повече неща вземе детето от Христина, толкова по-добре.

- Работата ви вече остава ли на заден план?

- Не, това са различни неща и не може да се сравняват и степенуват. Животът просто се случва.

- Митко, синът на Христина, ревнува ли от бебето?

- Не, те са си братя. Митко се грижи за Петър, има страхотна хармония между тях. Дори не искам да говоря колко добре се разбират, та а не им е уроки и да не провокирам негативи мисли и чувства. Не занимавам никого с личния си живот, чувствам се адски щастлив и доолен.

- Слави Трифонов честити ли ви сина?

- Не, не сме се чували и виждали, за да ми го честити. Вярвам, че когато е разбрал (ако изобщо е разбрал, защото той е зает със себе си), му е било готино. Не може толкова години да сме били приятели и да не му стане приятно, че имам син. Това е хипотеза.

- С Любо Нейков говорите ли си за децата си, съветвате ли се?

- Да, дори скоро бяхме на кръщенето на дъщеря му. Тази година се родиха 6 бебета в нашия офис. В такива моменти си даваш сметка, че нищо друго не е толкова важно -
нито парите, нито славата, нито суетата . Единственото важно нещо е животът.

- За какво са най-честите ви спорове с Любо Нейков?

- Споровете ни са дали да си поръчаме пилешко или риба (смее се). Любо е страхотен кулинар и прави нещата с голяма любов. По-вкусна храна не съм ял. Готви феноменално! Чорбата му със 7 вида риба е уникална.

- Вие имате ли си хоби? Колекционирате ли нещо?

- Да, колекционирам стари географски карти.

- Кои са страховете ви?

- Страхувам се от смъртта.

- Обиран ли сте?

- Обраха офиса преди няколко месеца, взеха какво ли не. Крадците дори задигнаха подаръка ми от Би Ти Ви за рождения ми ден – бутилка шампанско "Дом Периньон", която си беше в кутията. Не я бях отварял, имах намерение да се съберем с телевизията и тогава да гръмна тапата.

- Суеверен ли сте?

- Не мога да кажа, че съм суеверен. Но пък мач играя с един и същ екип. И се изнервям, когато нещо от екипировката ми липсва. Странно, бях с късметлийския си екип и когато ми счупиха носа. Имам си и късметлийски дънки. Винаги в самолет пътувам с тях.

Стр. 20, 21

в. Галерия | Явор ДАЧКОВ | 16.08.2012

Преди месец публикувахме скандално интервю на известната ни тенисистка Сесил Каратанчева, която разказа за есемесите, които Бойко Борисов й пращал, когато била на 14 години. Според Сесил той откровено флиртувал с нея, а
през 2005 г., по време на турнира "Ролан Гарос" в Париж, директно я поканил да отиде сама в хотелската му стая.
"Галерия" не смята тази история за жълта, защото засяга морала и характера на българския премиер.

- Какво се случи след разкритията на Сесил, господин Каратанчев?

- Управляващите се опитаха да потулят случая и за пореден път лъсна политическата зависимост и цензурата, която цари в по-голямата част от
медиите. Освен при вас скандалът намери място само в "България днес", в "Канал 3" и "Часът на Милен Цветков" по "Нова". Останалите проправителствени медии заляха с помия мен и Сесил и изписаха куп лъжи, без да си направят труда да проверят фактите. Не ми дадоха и право на отговор, каквото ми се полага по закон. Не ми дадоха да отговоря на интервюто на Емил Наков, което бе препечатано в няколко медии, нито на думите, които е изрекъл за мен Михнев в "24 часа". Потърсих право на отговор както в този вестник, така и в "Телеграф", но ме отрязаха. Освен това Мартин Карбовски ме покани в своето предаване и дори направи интервю със Сесил по Скайп, но после ми се обади да ми каже, че тази тема пада. Същото се случи и с Росен Петров по Би Ти Ви. Първо ме поканиха, после ми се обадиха да ми кажат, че няма да стане. Тогава по своя инициатива се обадих в Шоуто на Слави. От там ми отговориха, че ще помислят. Мислиха ден и после ми отговориха, че темата е много жълта за тях. Представяте ли си – този скандал бил много жълт за Шоуто на Слави!?!

- Упрекват ви, че не вадите доказателства. Ще покажете ли есемесите?

- Отговорих на този въпрос още първия път. Опитвам се да ги намеря в стари телефони. Честно казано, никога не съм мислил за тях като за веществено доказателство, защото ги показахме на толкова много хора. За тези есемеси има много свидетели, а и съм сигурен, че би трябвало да има техническа възможност от архива на съответния оператор да се види дали наистина Борисов е пращал съобщения на Сесил. Не е толкова трудно.

- Много от колегите не ви вярват, защо то смятат, че имате някаква користна цел или сте обиден, защото са ви уволнили от "Академика"?

- Сега ще ви кажа нещо, което не съм споменавал досега и което е фрапиращо. Светлана Джамджиева е чела есемесите.

- От телефона?

- Да, от телефона. Година преди това бях ходил няколко пъти при нея по повод отказа на прокурор Петър Чалъмов да ме пусне зад граница за да придружавам Сесил,която тогава нямаше право да излиза сама. Исках да опишат безобразията и корупцията в прокуратурата, но ми отказаха. По-късно през 2005-2006 г. година мисля беше, аз отидох при нея. В нейния кабинет в "Труд", когато се намираха на улица "Екзарх Йосиф". Мисля, че тогава тя беше заместник главен редактор на Тошо Тошев. Лично ги прочете и в началото беше много изумена. Потресе се доста, защото там пишеше странни неща, като "целувчици, милувчици" и т.н., а после много ловко започна да се извърта и да замазва положението, като ми каза: "Ех, какво толкова!".

- Ще се обадим на Светлана Джамджиева, за да я питаме и да чуем нейния коментар.Какво мислите, че ще отговори?

- Не знам. Ако има чест, достойнство и морал, ако погледне дълбоко в себе си, ще каже, че е истина. И нека пак повторя – аз съм готов да седна на детектор на лъжата с всеки, който казва, че лъжа.

- Колко есемеса й показахте?

- Мисля, че два. Тя ги прочете. Единият беше фрапиращ, другият не, но единият беше доста гаден. Тя седеше зад бюрото си, аз й дадох телефона и тя ги прочете.

- Какво съдържаше гадният есемес?

- Спомням си думата "целувчици и "прекрасна си". Съдържанието беше свързано с комплименти за външния й вид, облеклото – нещо такова. Звучеше много неприлично – "целувчици-милувчици"… Светлана много добре го помни, не може да го е забравила. Даже по този повод вечеряхме с нейния съпруг, Бог да го прости, Борислав Джамджиев. На тази вечеря говорихме за есемесите, а след това, понеже всички пихме алкохол, извиках мой познат с кола, за да ни закара по къщите, и там също коментирахме този въпрос. Тя би трябвало да си спомня добре тази вечер и дори и ресторанта, в който бяхме.

- Какво беше нейното мнение?

- През цялото време се опитваше да потули скандала и да омекоти моята позиция. Казваше ми: "Защо са ти сега такива войни?", "Не си създавай врагове!", и неща от
този сорт. Историята не излезе в "Труд" и оттогава аз не говоря с нея, нито съм й звънял, нито съм й се обаждал.

- Да поговорим и за един друг голям скандал – спортните имоти на държавата, стопанисвани от "Академика". Какво трябваше да правите, когато оглавихте дружеството?

- Това е било държавно студентско дружество, което е било страшно богато. Имало е активи за няколко милиарда по времето на Тодор Живков. Притежавало е имоти, които са обслужвали спорта. Ако се бяха съхранили такива, каквито са създадени тогава, сега щяхме да имаме поне десетина златни олимпийски медала. Когато избухва демокрацията обаче, започва постепенно разграбване на тези имоти. Те са приватизирани от различни правителства, по различен начин и голяма част от тях изчезват. В "Академика 2000" остават няколко, които са с национално значение. Това са Зимният дворец, зала "фестивална", двата стадиона "Академик", дялово участие в хотели на Милен Велчев и "Щъркелово гнездо", база от 17 декара с бунгала и плаж. Всичко друго вече го няма. Писти, зимни и летни курорти, бази, места, на които са тренирали национални състезатели и отбори -всичко това е изчезнало. Останали са само шест имота. Ние трябваше да ги стопанисваме и да печелим от тях в полза на държавата. Сметнах за мой дълг да опиша всички далавери, които са правени преди мен. И това ми изяде главата.

- Дайте примери.

- Един от най-фрапиращите и бих казал, опасни за софиянци е стопанисването на Зимния дворец. Министърът ме викна и ми каза: "Дай да не говориме повече за това, ще гледаме да го оправим".

- Защо да е опасен за софиянци?

- Заради двайсетте тона амоняк, които се държат почти в центъра на София. Това в Европа отдавна е забранено, вече няма такива системи за ледени пързалки, но у нас забраните не важат. Става дума за система, която заледява пързалката от една огромна абонатна станция. В нея има огромни цистерни с огромно количество амоняк. Чрез него се заледяват пързалките. Те са две – една помощна, а другата основна. Пързалката е строена преди около четиридесет години, тя е в окаяно състояние, а в нея ходят да се пързалят и тренират деца. Не е правен ремонт, получава се скреж и така наречените жабчета, децата, си чупят краката на нея, но няма къде на друго място да тренират. Там ходят и много посланици с техните деца, което е допълнителен срам.

- Правилно ли ви разбрах? Казахте 20 тона амоняк?

- Да. 20 тона амоняк, които могат да изтровят половин София. Никъде по света няма вече такова чудо. Абонатната ни станция представлява една огромна сграда, вътре смърди на амоняк, управлява се с някакви грамадни уреди и кранове, въобще не е поддържана, а днешните модерни станции в Европа са побрани в едно контейнерче. Залите им се заледяват по съвсем други начини, а количеството амоняк е между шестотин грама и един килограм, чувал съм да стига най-много до двадесет килограма. Станции като нашата отдавна са забранени в ЕС. Нашата станция може да се преустрои във великолепна спортна зала – за гимнастика, борба, бокс.

- Как се охранява тази сграда?

- Никак. Режимът за достъп е много облекчен.

- Ако някой терорист реши да взривява цистерните с амоняк, адекватна ли е защитата на тази сграда?

- Това пък да не го говорим. Не дай боже! Това би била най-лесната мишена за един терорист. Проникването е изключително лесно. Там има една смяна от пет механици и един пазач. Това е
охраната.

- Казахте, че "Академика" има дялово участие в хотели на Милен Велчев. Как така?

- Става дума за дружеството "Академика Сий Палас". Старият пионерски лагер в Равда е даден от държавата като апортна вноска. Говорим за 72 декара, с които "Академика" влиза в това дружество, което изгражда хотелите. Участието е на стойност 20 процента. Откакто е създадено, държавата не е взела нито лев от иначе гарантирани дивиденти, а всички амортизационни отчисления са за нейна сметка.

- Излиза, че отчисленията за амортизация и загубите са за сметка на държавата, а печалбите са само за частните инвеститори.

- Така е. Но това не е всичко. Имотите на държавата са отдадени абсолютно незаконно, което дори е по-голям скандал от финансовите загуби.

- Какво искате да кажете?

- Когато изучавахме документите още от изповядването на тази сделка, никъде не намерихме разрешение на Народното събрание. А то е задължително по закон. По време на правителството на Иван Костов се взема решение определени държавни имоти да могат да бъдат продавани, използвани като апортни вноски, дори и реституирани единствено с разрешение на Народното събрание. Хиляди страници сме проверили – няма такова решение. Тази сделка става с решение на един заместник-министър, с една чиновническа заповед по времето на управлението на царя

- Кой?

- На Игор Дамянов, който по-късно стана министър. Принципал на имотите беше Министерството на образованието. При такива обстоятелства държавата би трябвало да
си вземе имотите с едно драсване на химикалката. Говорим за стотици милиони.

- Излиза, че Милен Велчев,който тогава е министър на финансите, и брат му вземат по незаконен начин апетитно парче земя до морето, за да си построят хотелите?

- Да, макар че техните имена никъде не фигурират официално. Публична тайна е, че именно тяхната фамилия беше
собственик на хотелите.

- Твърдите, че са ви уволнили, защото сте искали всички тези далавери да бъдат разследвани?

- Точно така. Лично Свилен Нейков ме натискаше да си трая. "Мълчи си", ми викаше и се опитваше да ме заплашва по най-различни начини. Точно това преля чашата, а Сесил реши да ме подкрепи, пък и отдавна искаше да огласи есемесите. И накрая искам да кажа нещо, но да го оставите в интервюто, защото съм го видял отвътре – по-вулгарно, некадърно и корумпирано управление от това на Бойко Борисов и на ГЕРБ никога не сме имали.

Стр. 1, 8, 9, 10, 11

- В последните години у нас има бум на електронни медии, смятате ли, че той ще продължи?

- В момента медиите и у нас, и по света претърпяват голяма трансформация, защото са изправени пред предизвикателството да държат високо качество в доста стагнирана икономическа обстановка. Така в стремежа си да търсят по-ефективни и по-лесни начини да достигнат до своите аудитории, медиите все повече се изнасят в интернет, което е нормално.
В България интернет-медиите много се развиха, но според мен тепърва ще има бум за регионалните медии, където има голям потенциал. Тези, които в момента излизат на хартиен носител и радиата скоро ще имат и силно присъствие в интернет. Който все още не го е направил, трябва да го стори възможно по-бързо. Защото според проучванията, в момента в България 60 процента от зрялото население е в интернет. Не говорим за децата, при които за някои възрастови групи е 90 процента. Интернетът е на телефоните ни, хората не ходят и на почивка без тях. Работно време вече няма, хората си проверяват имейлите в 23 часа от къщи или сутрин рано на път за работа. Докато преди време първият пик на консумация на интернет беше в 9 сутринта, когато хората отиват 8 офиса, сега първият пик е изместени към 8-8.30 часа – т.е. докато пътуват за работа проверяват пощата си през телефона. С други думи, средата, в която живеем и работим, е съвсем променена.

- Поводът за гостуването ви в Пазарджик е стартът на втората кампания "Забавното лятно четене". Втора година вие обикаляте страната и сигурно имате впечатления дали днешните деца четат?

- Заблуда е, че днешните деца не четат. Твърдението е налагано по различни канали и по различни причини. Истината е, че днешните деца са много различни от тези преди 10, 20 или 30 години. Те имат различно детство, прекарват доста време пред компютрите, но и четат. С нашата кампания обиколихме доста градове на България и навсякъде виждам много чаровни, умни и четящи деца. И съвсем не съм обезкуражена за бъдещето на България.

- Вашата любима детска книга, ако имате такава?

- Имам много любими детски книги. Имам и три деца и покрай тях три пъти ги препрочитам. Много обичам и Пипи, и Карлсон. Детската класика е жива и до днес. У нас през последните години се издадоха и други книги, които в наше време ги нямаше – приказките на Туве Янсон, Хари Потър – много отричана и спорна книга, но тя е една от книгите, които карат децата да продължат да четат. Книги има все повече и все по-хубави. Важното е да има желание. Наблюденията ми показват, че децата имат желание, но трябва родителите да ги хванат за ръка и да ги заведат в библиотеката, да им купят книжка за рождения ден, наред с играчката, а не само играчка, и така да ги окуражават.

- Може би да им купят и електронен четец?

- Съвсем скоро ще купуват и електронен четец.
Но нашите наблюдения показват, че много деца започват да четат от телефоните си.

- Какво е мнението ви за електронните четци?

- Много съм пристрастна към книгата – обичам да разлиствам хартиените страници и да усещам миризмата им. Но не отричам и електронните четци, защото са много удобни, когато сме на път. Вместо да понесем петнайсет книги за отпуската, взимаме един четец с 200-300-500 книги. Предимството е, че с четеца можем да се сдобием с книгата веднага, когато излезе, а не да чакаме да се преведе или да бъде доставена. Освен това на електронните четци цялата класика е безплатна, може да се чете 8 оригинал, стига човек да знае езика.

- Вашият призив към децата и техните родители?

- По-скоро е към родителите – ако искат децата им да четат, трябва и те самите да го правят. Ако малките не виждат мама и татко с книга в ръка, а само пред компютъра и телевизора, естествено, че и те няма да отворят книга. Четете! Има страхотна литература. Дали ще са криминалета, любовни или нещо по-сериозно, няма значение, четете! Децата ще ви последват. Обичайте ги и това е всичко!

- Кой ще е следващият ви сайт след много посещаваните и утвърдени Az-deteto, Az-jenata, Kafene.bg?

- Следващият проект, с който в момента сериозно съм се заела, е бизнес и предприемачество за деца. Смятам, че това е важно.

Стр. 12, 5