Васил Петев, издател на новия седмичник “Торнадо”: Патрашкова мрази Капка и Волен, затова сипе помия

в. Атака | 26.11.2010 

- Как се стигна дотам, че вестникът на "Октопода" пусна дописка, която ви обвинява в кражбата на 28 бона от бюрото на Недялко Недялков?

- Те пуснаха това в миналия си брой, защото разбраха със 100-процентова сигурност, че аз и Огнян Стефанов правим вестник "Торнадо". След като научиха това, заради елементарния атавистичен страх, че ще бъдат издухани от пазара, пуснаха фамозната новина, че аз съм откраднал от чекмеджето на Недялко Недялков 28 000 лева. Но те решили да вкарат и специален елемент – аз съм откраднал и заплатите на колегите. Малка скоба, в "Галерия" работят трима души, които взимат жалки пари.

- Какво значи жалки пари?

- Ами до 1000 лева са заплатите.

- И трима човека пишат цял седмичник?

- Трима човека. Там въображението е най-финият елемент. Фактологията не е на почит.

- Кой човек държи 28 000 лева в бюрото си?

- Е, айде де, и аз това питам? Кой държи по разни чекмеджета 28 000 лева? Обаче това не им стига, изкарват ме джебчия, като циганките, само двата пръста дето не съм си отрязал. Задигнал съм от чантата на Патрашкова 1500 лева. А тя е известна в цялата гилдия като най-стиснатата жена на света. Патрашкова ходи с 3 лева и 80 стотинки в джоба и аз нямам спомен да съм седнал с нея и да съм й платил сметката. Както и да е, хипотетично, да предположим, че е имала 1500 лева в брой. Искам да я видя тази свидетелка, дето твърди, че съм й взел парите.

- Имало е свидетел, така ли?

- Ама така пишат. Това е толкова нагла и гнусна лъжа, че просто нямам думи. За всичките тези работи вече съм подал молба и ги съдя, като още преди да излезе първата публикация, аз вече се бях обърнал към прокурор и бях подал жалба, за това, че те лъжат и шантажират и тормозят баща ми и партньора ми Огнян Стефанов. Преди да излезе публикацията, те се бяха обаждали на баща ми и на Огнян Стефанов със заплахи.

- Кои те?

- Патрашкова и Недялко Недялков, който, както е известно, от една година твърди, че няма нищо общо с "Галерия", но явно се е хванал там като репортер, защото няма брой, който да мине без неговото разрешение.

- Според публикацията кражбата е станала на 21 септември, а ти си направил "самопризнание" на 1 октомври. Откъде това забавяне?

- Хайде, кажи ми, защо 9 дни по-късно? Това е част от тези тежко манипулирани самопризнания.

- Какво значи тежко манипулирани?

- Ами значи това, че те ме накараха да подписвам едни неща, за да осъдят вестник "Шоу", че са купили от мен едни снимки. А текстът в долната част гласи, че аз напълно съм осъзнавал своите действия и т.н. Това осъзнаване е от тази част, която аз им написах, за да могат те да осъдят в. "Шоу" за снимки, които им бях дал аз.

- Дал си снимки на "Галерия"?

- Да, на Таки, на Мето Илиенски и т.н. Това беше моето сътрудничество. Те ми дават определена сума пари, аз пък използвам мои познати, контакти и връзки, закупувам снимки на известни личности и хора, и те ги публикуват в "Галерия".

- "Шоу" обаче гепил снимките?

- Ами препечатали, без да напишат, че са от "Галерия" и Патрашкова и сие решават да ги съдят. Затова обаче, трябва да докажат, че снимките са на "Галерия". Затова аз трябва да напиша някакъв документ, с който да докажат, че аз съм им ги продал и едва ли не съм им преотстъпил авторските права. Но последният конфликт дойде от това, че един от хората, който ми доставяше снимки пожела на един много известен човек и неговото семейство снимките да не излизат. Обаче Патрашкова и Недялко Недялков отказаха да върнат снимките, съответно той отказа да върне парите и аз бях обявен за крадец.

- Как тогава написа "самопризнанието"?

- Ами в края на септември Патрашкова ме вика в своя кабинет, където седи още един господин, който аз преди това го бях виждал в редакцията. Господинът ми е представен като адвокат на вестника.

- Има ли си име тоя човек?

- Не му го знам. Този господин изглежда доста плашещо. И ми се казва, "Виж какво, моето момче, разполагаме с един материал, в който ти взимаш пари от кабинета на Недялко Недялков и с този материал ще те съсипем, ще съсипем баща ти (който е председател на Съюза на писателите), ще съсипем майка ти, ти журналист няма да станеш". И започва зверски психически тормоз.

- Защо?

- Защото вече са разбрали за новия ми вестник и защото умират от ужас, че аз съм в течение с един куп от нещата в "Галерия". Аз знам как те си подготвят материалите.

- Как ги подготвят?

- Ами част от тях си ги измислят. Например, присъствал съм на това как няма чело на вестника, при което Недялко Недялков и Кристина Патрашкова седят и Недялко казва, ами дай, ще пишем нещо за Маргините – кво, кво, кво? Ами, дай ще пишем, че е на смъртно легло. Ей така се правят новините там.

- Кой според теб, е истинският собственик на "Галерия"?

- Според мен, без да мога да го докажа, но мисля, че 50 % от този вестник са на Недялко Недялков. Но той не може да го каже, защото доколкото знам, когато е продавал "Уикенд", е сключил някакъв договор с клауза, че през следващите две години няма да участва в издаването на никакъв подобен вестник.

- Другите 50% кой ги държи?

- От един господин, казва се Давид Леви. Мисля, че представлява един друг човек.

- Алексей Петров?

- Да, така че е ясно кои са истинските собственици. Аз съм запознат с тези неща, тръгвам да правя нов вестник и изведнъж те решават, че ще ме смачкат. Тогава, когато ме затвориха, им казах: "Добре, като ме обвинявате, че съм откраднал тези пари, да извикаме МВР"! "Е, не, няма да викаме МВР, за какво да ти създаваме проблеми, ние искаме да ти помогнем", ми казаха, представи си… Така ми помагат, че ми се повръща и ме е страх да ходя по улиците. В същото време аз съм ставал свидетел как се действа там. Ако трябва да се вземат пари от някой бизнесмен, започват да се събират материали, пише се, плюе се, в един момент на оня му писва, търси начин и става рекламодател. Като стане рекламодател, плюенето спира.

- Защо именно "Галерия" си измисли лъжата, че Волен Сидеров бил изоставил майка си, беше чело на вестника?

- Защото мразят Капка и Волен. И Иво Димитров, мъжът на Патрашкова, и самата Патрашкова мразят Капка и Волен. Те зверски им завиждат, завиждат му на Волен, особено Иво много му завижда, защото е много амбициозен политически, иска да се реализира.

- Той не се ли реализира чрез Янето?

- Опитва се, ама не може, той му пише речите.

- Това вярно ли е?

- Категорично, аз съм присъствал на разговор. Бяхме в колата на Недялко Недялков, когато на телефона на Иво Димитров се обади Яне Янев. Когато затвори, се оплака: "Ех, тоя само ме тормози, да му напиша и тази реч, всичките речи му ги пиша". Доколкото знам Димитров обикаляше цяла България с Янето, за да се прокламира. Просто завист, лична омраза към Волен и Капка, това е. И понеже Волен е с действително влияние, АТАКА е с действително влияние, а РЗС се опитва да се навре точно в тази ниша, която са електоратът на АТАКА. И затова се опитват да го дискредитират по всякакъв възможен начин. Волен е един от хората, за които се пише всичко, ако може да се напише например, че са му израснали и рога, и нищо чудно да се напише, може и снимка и самопризнания от дявола да докарат. Например, партия АТАКА има партиен вестник, който също се казва "Атака". Според мен "Галерия" трябва да се казва "РЗС".

- Защо?

- Защото Яне Янев е всеки ден в редакцията на "Галерия", освен че води рубрика. "Галерия" е абсолютно партиен орган на Янето. Но аз съм чувал от много сериозни места, подчертавам, не знам дали е така, но съм чувал и доколкото знам, определени структури в МВР са наясно, че Иво Димитров, съпругът на Патрашкова, е в една схема с едни от най-големите фалшификатори на произведения на изкуството в България, не само картини, но и пластики.

- Патрашкова има ли охрана?

- Ходи с едно момче, което я пази.

- С какво се движи?

- Мъжът й кара джип мерцедес "ML", а нея я вози ауди.

Стр. 8 – 9

Закуска за шампиони, петъчно предаване на Нова телевизия, с участието на главни редактори на медии

Нова телевизия, Здравей България | 05.11.2010

Кристина Патрашкова, журналист, Стояна Георгиева, журналист, Петьо Блъсков, журналист

Водещ: Време е за традиционната петъчна „Закуска за шампиони”. Днес сме си направили специална закуска само с главни редактори. Кристина Патрашкова, Стояна Георгиева и Петьо Блъсков са тук. Добро утро, добре дошли. Доста неща има, за които да си говорим. Обаче ние въведохме една такава традиция, че правим една анкета между хора, които срещаме по улиците, за тяхното мнение. Сега ще я пуснем и след това ще продължим с коментарите.
Репортер: Коя е най-важната новина от тази седмица.
Гражданин: Посещението на Путин.
Гражданин: Браво на Бате Бойко. Мога да ви кажа какво е ГЕРБ – Гяури за европейско развитие на башибозук.
Гражданин: На мен ми харесва Георги Първанов.
Жена: Не знам какво е А, Б, В.
Гражданин: Трите буква от азбуката са.
Гражданин: А, Б, В – това е поща
Гражданин: Това е една от поредните глупости в България.
Гражданин: Агентът Гоцев с него не искам да се занимавам.
Гражданин: Това е поредният предизборен микс.
Жена: Ами туршийка, компоти, сладка, зелен боб, грах. Децата ще викат – а, бе, ве, стига си се въртяла тук.
Репортер: Коя е най-важната новина от тази седмица, според вас?
Гражданин: Че направиха, че тези Галеви са добри. Прах в очите на слепите. Това са бандити.
Гражданин: Зъболекарката Галева също е много добра.
Жена: А …да ти кажа истината.
Гражданин: Не трябва да ги има. Всичко е измамници. Тия всички горе са за тепане.
Репортер: Знаете ли кой е Андрей Иванов?
Гражданин: Мисля, че е един от големи риби.
Гражданин: Андрей Иванов е един очертан вече мошеник.
Гражданин: Той е в периферията и е включен в калабалъка, за да се /…/ баницата.
Гражданин: Най-важната новина е, че данъците са увеличени. Тези пенсионери, които взимат до 115 лв. Баба Марта няма да посрещнат.
Гражданин: Най-важната новина е Денят на народните будители.
Водещ: Как обикновено и не случайно голяма част от анкетата беше направена в Дупница. Да подхванем, ако искате, този информационен поток, който ни заля от вчера с оправдателната присъда за братя Галеви. Какво ще кажете по въпроса.
Стояна Георгиева: За съжаление не може да се коментира по-цялостно това нещо, защото още не са излезли мотивите на съда.
Водещ: Които по традиция ще излязат след 5 месеца сигурно.
Стояна Георгиева: Действително е много любопитно да се види какви са. Без съмнение това е новина, която има много измерения.
Водещ: Въпросът е какъв знак ни дава това нещо?
Стояна Георгиева: Знакът е, че тази цялата безнаказаност няма как да бъде спряна. Отделен е въпросът, пак се връщам на това, по каква причина е постановена тази оправдателна присъда, какви доказателства са събрани, какво е свършило разследването. Така че, без съмнение това е една новина с много лош резултат.
Кристина Патрашкова: Аз не съм запозната с детайли с това дело срещу братя Галеви. Един път съм се срещала с тях, исках да направя интервю, но те ми отказаха. На мен обаче ми прави впечатление, че в Дупница, вие пуснахте един репортаж, и особено втората група от хора, като че ли бяха подставени лица. Така или иначе мнението на хората там е различно. Аз не искам да ги защитавам, обаче във връзка с едно друго знаково дело, към което имаше много голям обществен интерес – това е делото срещу Алексей Петров. Аз ходих няколко пъти на заседание в съда и ви уверявам, че там нямаше абсолютно нито едно събрано доказателство за тези всички неща, за които той беше обвиняван. Сега, Братя Галеви сигурно са най-големите престъпници, но ако и за тях не са били събрани тези доказателства, не виждам защо трябва да обвиняваме съда.
Водещ: Т.е. пак стигаме до там, че прокуратурата не си е свършила работата?
Кристина Патрашкова: Не искам да отправям такова обвинение, не зная. Ето, ти пусна един, бяха страхотни тези кадри с този побой, ако това наистина е така, ако това е доказано, ако това е било представено в съда, според мен трябваше да има някаква присъда или може би не е ясно.
Водещ: То имаше, ама за едни други момчета, които пробация, година и нещо и после като им прибавят и това, което са излежали в ареста, на практика нищо няма да стане.
Петьо Блъсков: Много дълго време, с години, медиите продължават да занимават публиката със следствията, а не занимават публиката с причините за различните събития с голям обществен интерес, както се казва. Пак ще кажа, че всички тези събития те са функция на общата ситуация в държавата. Общата ситуация на икономическа несигурност, на бедност, на лоша политика по отношение на абсолютните задължения на държавата. Те са едни, единствени – да гарантират правата на човека. Правата на човека са няколко – право на собственост, право на щастие, както пише в Американската конституция, но е и в българската, и така. Вместо това, държавата, както беше преди 20 години при другаря Тодор Живков, държавата все повече се набутва навсякъде. Все повече държавата прави нещо. Все повече държавата дава пари, казва кой какъв бизнес да прави, влиза директно в бизнеса, подкрепя държавните монополи, като „Булгаргаз” например, една касичка на властта, от която се точат.
Водещ: Тази тема си я обичаш.
Петьо Блъсков: Аз не я обичам, това е факт, не става дума за любов.
Кристина Патрашкова: И нови приятелски кръгове около властта.
Водещ: Въпросът е, че в крайна сметка в Дупница имаме държава в държавата, то това е проблемът?
Петьо Блъсков: Не. Остави Дупница. Дупница е функция на цялата тази ситуация – държавата да се меси навсякъде. Държавата се меси в съда, меси се в бизнеса. Държавата давала пари. Едно време Тодор Живков правеше така – давам пари аз на този 5 лв. към заплатите, на този университет ще дадем пари. Кои са тези пари е въпросът? Тези пари са моите и твоите. Държавата няма пари. Няма пари в държавата. Държавата има пари от данъци, от експлоатация на държавно имущество, концесии и разни такива действия. Няма пари държавата. Това е истината.
Водещ: Така каза и г-н Дянков вчера.
Петьо Блъсков: Не. Държавата не генерира принадена стойност. Няма собствени пари. Собственик на парите са хората. Така че да не ми се правят на велики. Изобщо държавата, ако се оттегли … и аз бих казал нещо много важно, ако имаме новина на седмицата. Новината на седмицата остава в страни. Ето, хората се занимават с краставички, с зеле, това е. Битието е такова. Но, тази седмица отново беше ни пробутана една дебела лъжа. Държавата отново ни пробута една дебела лъжа. Това е лъжата за пенсионната система. Това е национализация. Това е кражба на нашата собственост, наречена труд. Защото една от собственостите на човека, това е неговият труд. Това е собственост, това е частна собственост, труда му. Този труд отива в една държавна институция, която после ги преразпределяла. Откъде накъде държавата ще преразпределя моите пари? Ама така били солидарните системи. В понеделник „Република” публикува едно интервю с Красен Станчев, който казва много ясно и много точно, че всичките тези пари, пенсионната система е една политическа измама, чрез контрола на държавата върху тази система, тя влияе върху политическия избор. Тя подкупва този или онзи. Подкупва групата на пенсионерите, подкупва други групи на осигуряващи си хора. И по този начин с нашите пари, които държавата ни е прибрала, политиците си вършат своята работа. Е това е събитието. Само че това мина и замина. Спазарили се били? С кой? С профсъюзите – с тези мошеници, които половината държавни поръчки ги печелят техни фирми. Те получават пари. Сивият сектор кой го създаде? Ей тези профсъюзи същите. Как се спазаряваш с тези хора?
Стояна Георгиева: Много е забележително, че в България по време на предизборни кампании ето това са темите, които трябва да бъдат дебатирани и вотът на хората да бъде за това. Например – по какъв начин да се реформира пенсионната система. Защото, например, дали да е на солидарен принцип или в частни фондове – това е много важно. Сега в момента някаква тристранка, събраха се там, взеха се едни решения.
Петьо Блъсков: Това е голямата лъжа.
Стояна Георгиева: Взеха се решения, които ангажират вече цялата държава, следващи правителства до 2035 година. А всъщност кой е дал мандат да се случи именно това.
Петьо Блъсков: Никой. Това е подмяна на вота. Това е повече от конкретно.
Водещ: Тук в това студио толкова много е изговорено за пенсионната реформа и толкова нищо от това не се е случило и няма никакъв ефект, че просто няма накъде.
Петьо Блъсков: Няма какво да говорим за пенсионна реформа. Има световни система за пенсионна реформа. Най-модерната и най-работещата добре в момента е чилийската, както се писа вече в пресата. Между другото и Красен го каза в своето интервю, която е базиране на частни пенсионни фондове – вноски от хората на собствена сметка, контрол върху тези пари, инвестиционна игра на борсите, фондовете дават 10% доходност. И тези пари ние с теб, като сме ги дали там, всяка година по 10% имаме печалба.
Водещ: Понеже една от темите, която започна не само през тази седмица, а и в края на миналата седмица, темата е създаването на новия президентски проект. По някакъв начин това тръгна от „Медияпул” и след това подхванато от всички нас. Какво се случва всъщност. Може би Стояна, ти си най-наясно с нещата, като първоизточник на цялата информация. Наистина ли можем да кажем, че това е проект, който ще окаже сериозно влияние върху политическия живот? И дефакто това ли е проектът, който може да разцепи БСП, както преди няколко дни имаше такива изказвания?
Стояна Георгиева: Определено може да разцепи БСП, може и да окаже сериозно влияние, а може и да не окаже сериозно влияние. Според мен голяма част от ефекта на тази нова президентска формация, на този проект вече е консумиран, тъй като за него се говори вече от няколко месеца. Самият Първанов през лятото каза, че е плеймейкър и търси голмайсторите. Сега остава да покаже голмайсторите.
Петьо Блъсков: Просто шедьовър на остроумието.
Стояна Георгиева: Това е цитат. И един по един политици, партии …
Водещ: Те голмайсторите нещо взеха да излизат от терена един след друг.
Кристина Патрашкова: Аз тук искам да се намеся, защото ми се струва, че ние в момента коментираме някакъв абсолютно призрачен проект. Това е нероден Петко.
Водещ: Е, той ще се роди на 11-ти.
Кристина Патрашкова: Списъкът беше публикуван в „Медияпул”. Тук е г-жа Стояна Георгиева. Аз казвам категорично, че този списък е тотално менте. Абсолютно всички хора, които бяха включени в този списък …
Петьо Блъсков: Ама той и проектът е менте.
Кристина Патрашкова: Аз не коментира какъв е проектът. Но примерно, те са една сериозна медия, които нали атакуват … В момента, в който излезе този списък, при мен в редакцията беше един от хората, включен в този проект, който правеше неуспешни опити да се свърже с вас и да каже, че абсолютно никога не е бил канен. Защото след като се появи този списък, започнаха всевъзможните спекулации, че проектът се разпадна още преди да е роден. Не коментирам въобще какъв е този проект и какво ще стане. Но смятам, че това малко ми намирисва, вие не сте длъжни да казвате от къде са вашите източници, но там не се потвърди нито едно име.
Петьо Блъсков: Няма лошо.
Стояна Георгиева: Виждате ли, каква е силата на медиите.
Кристина Патрашкова: Аз по-добре от вас знам каква е силата на медиите.
Стояна Георгиева: Щом проектът на един такъв човек в държавата, като г-н президента, успява да го разсипе една публикация в един електронен сайт.
Кристина Патрашкова: Не, просто не е верен този списък.
Стояна Георгиева: Вижте, след като сценария на цялото това нещо е да бъде обявено следващата седмица като широка гражданска инициатива и след това по някакъв сценарий спонтанно да започне да се изгражда – голяма новина, никога не сме виждали нещо да тръгва като национално движение и след това да прерасне в партия или коалиция. Така че, мисля че някъде пролетта, лятото на следващата година, когато наближат изборите, тогава по-конкретно ще видим кои са лицата, партиите, отломките от партии, синдикати, организации, които ще се подредят в тази формация и какви ще бъдат нейните мащаби, и каква ще бъде най-вече нейната състоятелност.
Водещ: Е, какво ще се случи тогава на 11-ти?
Петьо Блъсков: Аз от цялата работа до може би преди тази история имах някакви съмнения, че Първанов е бил сътрудник на ДС, но след това събитие нямам никакви съмнения вече, защото точно тази стилистика конспиративната – нещо ще стане, ама едни работи се пуска така, пък не, пък се тества публичното пространство.
Кристина Патрашкова: То излиза, че г-н Първанов е пуснал в „Медияпул” да тества.
Петьо Блъсков: Нищо чудно.
Стояна Георгиева: То така излиза, ако има такава конспирация.
Петьо Блъсков: С тези конспирации, с които се работи, пък тоз ще бъде там, пък няма да бъде – това е класическа стилистика на специални служби.
Кристина Патрашкова: Нека да видим какви хора ще бъдат там.
Петьо Блъсков: Ама какво има да гледаме, тези маймуни ги гледаме 20 години едни и същи.
Кристина Патрашкова: Не се тия маймуните.
Петьо Блъсков: А, не са, да, а кои са, някои по-свежи.
Кристина Патрашкова: Те не са известни още.
Водещ: То няма откъде да се вземат нови маймуни май вече.
Стояна Георгиева: Така или иначе електоралният ресурс на едно такова нещо могат да бъдат червени общини, местни власти, прилежащ местен бизнес и всъщност това е основното предизвикателство в момента към БСП. Всичко останало, което би било прикрепено към този проект, което би било изсмукано то трябва да му предаде цялата тази мимикрия и маска на гражданственост – интелектуалци, млади хора, отделен апел ще има към жените. Това са едни политически техники, технологии, трикове, които, разбира се, са позволени. В цял свят се правят експерименти, опити и на някои места успяват. Но все пак трябва да се има предвид, че държавният глава действително призна, че той ще е участник в нова политическа формация.
Водещ: За което беше обвинен веднага, че нарушава Конституцията.
Петьо Блъсков: Разбира се, че я нарушава.
Стояна Георгиева: За данъкоплатците все пак е добре да знаят, че държавният глава, независимо как се казва, и е на тяхна издръжка, за какво се харчат тези пари. Според мен трябва да се премисли там и с цялата тази Конституция, президентът на страната, избира се мажоритарно, това е един много силен вот. Това означава, че тази фигура трябва да бъде много овластена. Българският президент не е много овластен, има някои представителни функции. В същото време има ресурса, при него идват доклади на служби, той има един цял апарат, излъчва го партия, в същото време като го избере и на следващия ден той става президент на всички българи и едва ли не независим. Цялото това нещо ми се струва леко излишно.
Петьо Блъсков: Нека да приземим нещата – Целият проект „А, Б, В” се прави за едно единствено нещо – една група хора да не пуснат кокала на властта. За това го правят, нека си говорим истината.
Кристина Патрашкова: За което се правят абсолютно всички други партии. Не е ли за това? За това е.
Петьо Блъсков: А, така. Искат те да си хванат пак кокалчето, да са си във властта, там със 7-8% да прескочат, да участват, пък с кой ще се коалират после и как ще ни лъжат и будалкат – това е. Така че тези хора нямат нови идеи, нямат различни идеи. Слушаме да се приказва за социално държава. От къде пари за социална държава? Това са пълни лудости, дето се говорят.
Стояна Георгиева: А, социалният президент, да не забравяме, че 2011 година …
Петьо Блъсков: Така че този нов проект има една, единствена цел и нека си я кажем ясно – кокалчето да си остане у нас. Това е. И за това се прикачват разни хора, които са изпаднали от каруцата на властта, смятайки, че тази каруца сега ще ги вкара пак вътре. Точка по въпроса.
Кристина Патрашкова: Това е така, защото властта, аз искам малко да върна, защото подминаваме една тема, която е много важна и за мен тя е много голямо събитие, те са две, всъщност. Аз съм напълно съгласна с темата за пенсионната система, това е изключително важно, това, което каза Петьо. Само не ми хареса това, че той говори за държава, а не говори за конкретни хора. В тази държава има власт, има конкретни хора, които ни управляват.
Петьо Блъсков: Аз говоря за държава, защото това продължава 20 години, не само сега. Ще ти го кажа точно. Ако нашият сегашен премиер, който демонстрира мъжественост, има достатъчно кураж, той може да направи тази реформа истинска. Той може да я направи истинска, може с цената на едно не много популярно действие – едно, две, три – да смени много неща, да реформира много неща и да ги върне в естественото им състояние. А не да продължава социализма. Най-богатото нещо в света са пенсионните фондове, абе хора, дайте сериозно да говорим. С тези пари се управлява сума нещо.
Кристина Патрашкова: Да, добре. Но така или иначе смятам, тъй като ние правим някакъв обзор на седмицата, смятам, че има две неща, които не можем да подминем и за мен те са много важни събития. Това е изключително мелодраматичното, сълзливо, не убедително обяснение на Цветан Цветанов за имотите, изключително много въпроси останаха там, на които няма отговори. Той е много уязвим по отношение на тези консултации, които е давал по повод на тази фирма, както и просто наглото обяснение на Андрей Иванов за това, от къде той е спечелил всички тези имоти. Този човек ще остане за винаги във фолклора, че има стаж от 120 години, че не може да изброи своите имоти и не знае за какво е теглил кредит от 200 хил. Това е във връзка с властта.
Водещ: Това е така.
Кристина Патрашкова: Никой не иска да изпусне кокала, защото всеки във властта …
Петьо Блъсков: Но нека се произнесат институциите по тези въпроси. Медиите не са съд, не са прокуратура.
Кристина Патрашкова: Така е, обаче излязоха документи и той не отрече.
Петьо Блъсков: Документите, прокуратурата, ако има такива документи, да си свършат работата прокурорите.
Кристина Патрашкова: Да, да си свършат работата. Но тук вече имаме факти. Защото ти казваш, че един човек ходи с едни папки и ги разнася из цяла София, но този път се извадиха документи и няма защо да се правим, че това не се е случило.
Петьо Блъсков: Ама няма лошо. Аз ти казвам, че не е работа ние да правим присъдите. Има си институции, които трябва да пазят парите на данъкоплатците.
Водещ: Така е. Това ще бъде нещо, което ще продължим да следим и през следващата седмица.
Стояна Георгиева: Този проблем като че ли става прилепчив, става моден за седмицата. Сега покрай номинирането на г-н Георги Колев за председател на Върховния административен съд, а той между другото е единствен кандидат и вече е събрал необходимия брой подписи – 17 гласа във ВСС, така че може да се смята за предизвестено избран. Оказа се, че и при него има проблем. Разминаване има между това, което е вписано в имотния регистър и това, което му седи в декларацията пред Сметната палата. Искам да кажа, че просто афектът е много силен. Смятам, че ето например ролята на медиите действително е важна и като превенция. Нека сега преди да бъде гласувано това нещо, преди да бъде избран всичко, което се върти в публичното пространство да бъде изкоментирано, изяснено. Петьо Блъсков: Това не може да стане, България е такава държава, че …
Водещ: Трябва да сложим финал на нашия разговор. Както винаги, за нищо не ни стига времето. Съжалявам и аз за това. Някой път ще се опитаме да накараме часовникът да работи два пъти по-бавно.
Петьо Блъсков: Не, просто хората, които няма какво да кажат, по-малко да се изказват тук.
Кристина Патрашкова: Те ще кажат, че това сме ние.
Петьо Блъсков: А, ще кажат, да дойдат да ни го кажат де.
Водещ: Кого имаш предвид конкретно?
Петьо Блъсков: Е, кого имам предвид конкретно, сега …
Водещ: Добре, аз следващия път няма да имам.
Петьо Блъсков: Не, ти, чакай малко. Ти не си номиниран за изгонване.
Водещ: Благодаря ви много за това участие

Вестник “Галерия” се разцепва

в. Република | 24.08.2010

Преди да отпразнува една година от създаването си, вестник "Галерия" се разцепва. Според информация на Frognews.bg, Алексей Петров напуска вестника оглавяван от Кристина Патрашкова. От цялата ситуация печелил Георги Коритаров, който щял да оглави нов вестник.
Избухналия скандал между съдружниците довел до пълната изолация и до отстраняването на един от членовете на директорския борд на изданието. Това е Давид Леон Леви, който беше кандидат за евродепутат от партията на Яне Янев РЗС.
През пролетта в пресата се появиха съобщения, че другите 50% от акциите принадлежат на Недялко Недялков, бивш съдружник в процъфтяващия седмичник "Уикенд". Той го напусна, когато 75% от който бяха купени от медийната групировка зад Ирена Кръстева и Делян Пеевски.

Стр. 6

 

Кристина Патрашкова: “Подреждам пъзела на истината”

сп. Elle | Станислава ПЕТКОВА | 2010-04-20

Скандалите в изкуството бяха нейна запазена територия само допреди година, а днес Кристина Патрашкова провокира скандали като главен редактор на "жълт" вестник. Преди тя пишеше за художници и галерии, но след като напусна в. "Уикенд", се концентрира в една "Галерия". "Истории с Патрашкова" – телевизионно предаване с това заглавие вече не съществува, но историите на Патрашкова стават все по-увлекателни и някак тайнствени, защото тя нахлу в ъндърграунд територии – вече не четем нейни интервюта с поети и актьори, а с мафиоти. Навярно е интересно, но комфортно ли е?
Журналистката винаги е дърпала "дявола за опашката", затова етикетът "ексцентричка" прилепва за нея още с прощъпулника й във вестникарските редакции. Една сутрин в 7. 00 ч. тя влита за планьорка във в. "Отечествен фронт", облечена с мундир и пола с волани. През социализма подобни дрехи шокират доста хора. И докато сивите костюми се подсмихват на нейния тоалет, Кристина, без да й мигне окото, изброява поне 10 любопитни теми. И ги написва. Тя умее да комбинира привидно несъчетаеми неща не само в облеклото – дънки с колие от XVIII век, да речем, а и въобще: мода, футбол, политика, кино… за нея всичко е еднакво важно и вълнуващо, има емоционално отношение и към глобалните проблеми, и към детайла.

- Кристина, какво те накара да смениш жанра тотално – "Берлиоз с Георги Илиев" както каза в едно тв предаване неотдавна?

- Простият отговор е, защото повече от 20 години след началото на прехода 6 България малцина знаят кой е Берлиоз, но няма човек, който поне да не е чувал името на Георги Илиев. Дори след смъртта му продължават да излизат книги за житието-битието му, но не съм научила да се е появила нова биография на Берлиоз. Което е жалко. Защото съдбата на този ексцентричен френски композитор е много по-интересна и поучителна от живота на Георги Илиев. За Берлиоз се твърди, че е употребявал опиум, за да създава гениалните си симфонии. За Жоро Илиев се разказва, че коката му е била приятел. Но след поредната доза са се случвали страшни неща. Берлиоз е дирижирал "Траурно-триумфалната симфония" по улиците на Париж през 1840 г. с 8-килограмова сабя в ръка. Гледката е била сюрреалистична, но е звучала музика. Когато Георги Илиев е хващал оръжие, никой не е мислел за изкуство.
Аз обаче не съм сменила тотално жанра. И до днес пиша за артисти, художници и писатели, защото разбирам най-много от арт.
Когато обаче се съгласих да оглавя в. "Галерия", си дадох сметка, че освен във висшата духовност, която вълнува все по-малко хора в България, ще трябва да надникна и в задкулисието на живота. Да накарам някои личности да направят уникални по рода си, шокиращи изповеди, каквито бяха случаите с бащата на Илия Павлов – Павел Найденов, с бившия шеф на Отдела за специални акции в ДАНС Велин Хаджолов, с бизнесмена Васил Божков… В самото начало казахме, че няма да мълчим и ще се опитваме да разкриваме тайни, които са важни, за да осъзнаем какви процеси се развиват в държавата. Това е трудна, опасна и понякога неблагодарна работа. Но си заслужава. Ако я възприемеш като кауза.

- С какво те обогатява тази коренна промяна на теми и идеи?

- Темите и идеите са същите – нали изкуството е отражение на живота? Но сега, вместо да пиша анализи как някой писател е пресъздал образа на бандита X в романа си, понякога се срещам със самия бандит. Тези запознанства са много интересни, защото можеш да надникнеш в душа, в която бушуват страшни демони. Когато правих интервю с Димитър Вучев-Демби, който се свързва с търговията с дрога, останах изумена. Оказа се, че той знае наизуст стихове на Смирненски. Престъпник, който се трогва от рими… Бях толкова шокирана, че не можах да реагирам веднага. Не твърдя, че Демби е светец Напротив! Но подобно признание те кара да се замислиш какво се е случило не само с един човек, а с цялото ни общество, че от една страна, се възхищаваш на социалната поезия, а от друга, вършиш престъпления. Отговор на този въпрос, между другото, трябва да дадат всички, които са ни управлявали през последните години.

- Срещите с криминални типове – не са ли опасни? Не те ли е страх понякога какво ще излезе от това, нямаш ли колебания?

- Такива среши не са всекидневие за мен. Пък и едва ли на тях криминалният тип ще извади пистолет да те застреля. Разбира се, че се притеснявам, но пък не познавам истински журналист, който би се отказал да чуе версията на един бандит. За да подреди пъзела на истината.

- Сблъсъкът между поезия и проза ми се струва прекалено остър, но ти явно си готова за битка Имаш ли врагове?

- Да. Преди не ме долюбваха някои актьори и режисьори, в чиито творчески способности се съмнявах. Нона Йотова години наред твърдеше, че я атакувам, защото самата аз не съм станала актриса.
Сега съм трън в очите на някои от най-важните хора в държавата – министри и шефове на служби за сигурност, чиято работа вестникът критикува, когато е необходимо. А това за съжаление в момента правят много малко от останалите медии.
Оказа се, че имам врагове и сред колегите. С изключение на двама-трима, които открито се изправят срещу мен, имената на другите не знам. Те сипят потоци от клевети, обиди, откровени измислици в сайтове и блогове. Не искам да прозвучи самохвално, но ми се струва, че болката, когато не си реализиран и си комплексиран, се изражда в страшна патология. Която се изразява в словесна злоба срещу друг, който е стигнал до някъде. И е платил за това немалка цена.

- Кое е най-несправедливото, което си чувала за работата си?

- Че пиша за пари и обслужвам мафиотски интереси. Тези твърдения започнаха да се разпространяват заради упоритата мълва, че арестуваният и обвинен във всички смъртни грехове Алексей Петров стои зад вестника. За пореден път казвам: той няма нищо общо с "Галерия", както и не отричам, че се познавам с него. Водили сме изключително интересни разговори и няма да повярвам, че е мозъкът на октопода, докато не бъдат извадени категорични доказателства, че това е така. Другото ми прилича на фарс – политици, затворници, престъпници, алкохолни босове, министри забъркват името му във всички далавери, които са се случвали през последните 2 десетилетия. Други виновни няма. Очевидно той е действал сам – доста интересна мутация на мафията у нас!

- Екстравагантността е естествена за теб – знае се, че не ти е представлявало проблем да отидеш на футболен мач с театрален лорнет и рокля с кринолин. В подобни случаи контрастът е симпатичен, но няма ли опасност да загубиш себе си, ровейки в кофата за душевен боклук? Няма ли противоречие между всичко, което си правила досега, и новите ти изяви?

- Аз и сега мога да отида на среща с Демби с рокля с кринолин, ако след това ми се налага да бързам за театрална премиера. Е, вярно, че Вучев ще бъде шокиран. Къде обаче е противоречието? Демби ще ме вкара в кофата за душевен боклук, разказвайки ми кой кого и защо е убил. Разкаял ли се е, или за него човешкият живот няма никаква стойност? След това ще отида да гледам "Престъпление и наказание", в което, както знаете, разореният петербургски студент Разколников убива безскрупулна лихварка за парите й. И най-големият му ад е не самото престъпление, а душевните терзания заради него. Смятам, че ще бъде интересно да се направят някои сравнения. Най-малкото защото ми се струва, че живеем във време, в което все по-малко хора изпитват терзания – за каквото и да е.

- Коя случка е знакова за изграждане на професионалното ти самочувствие?

- Може да прозвучи парадоксално, но участието ми като коментатор в различните сезони на Биг и Вип брадър. И досега мнозина ме критикуват, че съм се включвала в подобни "тъпи" формати. Аз обаче смятам, че те са важни, защото поставят под лупа всичките ни пороци, дребни страсти, амбиции, лицемерие. В тях хората се саморазголват – от най-известния до човека от съседния блок. Когато коментирах участниците, се опитвах да направя обобщение от дребните или по-големи скандали. Да поставя на дебат различни теми – възпитанието на децата, завистта сред известните, чалга манталитета. И май се получи. Имах, разбира се, и недоброжелатели. Но никога не бях получавала повече поздравления за тезите, които защитавах. Тогава се убедих, че имам силата да лансирам непопулярни идеи. И понякога да обърна общественото мнение.

- С кого е най-щурото ти интервю?

- С Ричард Чембърлейн. Той пристигна да се снима във филм в България, когато беше изключително популярен у нас заради излъчването на сериала "Шогун". Самолетът му пристигна по-рано и нито един от организаторите още не бе дошъл на аерогарата. Заявих, че аз съм представител на домакините, и ме допуснаха до стълбичката на самолета. Посрещнах Чембърлейн, а когато се качихме в автобусчето, което да го откара до ВИП-а, признах, че съм журналистка. Той се усмихна, но се съгласи да ми даде интервю. Разполагах с не повече от 5 минути, но се справих. Бедата беше, че заминавах след няколко часа за Германия. Изпратих касетата до редакцията на в. "24 часа", където работех тогава, и на следващия ден ние бяхме единствените, които имахме интервю с актьора. То беше щуро, защото ме убеди, че в журналистиката няма невъзможни неща. Особено пък ако ти помогне и късметът.

- Мислила ли си някога да зарежеш всичко и да отидеш да живееш на… Лазурния бряг например?

- Той ми е любим заради невероятните преживявания, които съм имала там – 10 години неизменно отразявах кинофестивала в Кан. Звездите, лудницата по улиците, яхтите, фойерверките, блясъкът на диамантите, палмите, прочутият булевард "Кроазет" са най-лъскавото и луксозно нещо, което съм виждала в живота си. Тъжното е, че е фалшиво. По време на фестивала в града цари истински панаир на суетата. Когато влезеш да гледаш филмите от състезателната програма обаче, виждаш съвсем друга действителност – престъпления, кръв, бедност, перверзии. Е, има, разбира се, и комедии. Ето затова в живота не може да се тегли разделителна черта. Дори Кан не е само блясък, а и мъка. Конкретно на въпроса – с удоволствие бих ходила всяка година на Лазурния бряг, но едва ли бих останала да живея там. Битките, които искам да водя, са в България, а не на Ривиерата.

- В какво още не си се пробвала, в какво не си успяла?

- Най-големият ми провал е, че не се научих да шофирам. Взех книжка още като студентка и започнах да карам. Попаднах в една-две по-сложни ситуации и си казах, че от мен шофьор не може да стане. Мисля, че се предадох. Но това е единственото нещо, за което не положих достатъчно усилия и не повярвах в себе си.

- Най-големият компромис, който ти се е налагало да правиш в журналистиката?

- Работила съм в различни издания и в тях е било ясно за кого и как трябва да пишеш. Съобразявала съм се с тази политика, но не за дълго. Сега работя в един от малкото вестници, в които за всичко може да се пише свободно.

- Когато говорим за рокли, жълтият цвят ти отива. Но в поведението?

- Разбирам намека. Оглавявам вестник, който някои наричат "жълт", а аз – масов. Избрахме таблоидната форма, за да може покрай пикантериите да публикуваме изключително сериозни анализи, интервюта и разследвания. Просто тази формула работи. Асоциацията между цвят и поведение ми се струва абстрактна, макар че черното се смята за цвят на мафията, лилавото – на порока, а бялото – на непорочността. Тоалетите в гардероба ми са различни, но преобладават бели, черни, жълти и червени. Предпочитам последните не защото съм от ЦСКА. Валентино едва ли е чувал за отбора от Борисовата градина, но негово ревю без червена рокля няма. И все пак любимецът ми си остава Кристиан Лакроа, нищо че кризата го удари жестоко. За мен той е единственият дизайнер, който може да съчетае жълто с цикламено и това да е естетско, а не кичозно. Ето защо вярвам, че невероятни комбинации и превъплъщения няма – нито в живота, нито в журналистиката. И тъкмо затова те често пъти са по-интересни от изкуството.

Стр. 42-43, 44-45

Кристина Патрашкова: „Когато има добър сценарий, няма нужда от PR“

M3 Communications College I Мартин ЖЕЛЯЗКОВ I 2010-03-26

Вчерашния PR Thursday посветихме на темата за риалити форматите в България, и по-специално на наскоро стартиралия нов сезон на Big Brother Family. Специални гости ни бяха бившият водещ на сутрешния блок на Нова ТВ Милен Цветков и главната редакторка на в. „Галерия“ Кристина Патрашкова.

„Риалити форматът в България е „дебелашки“. Натрапва се на аудиторията, че предстоят неземни неща, огромна драма. Съществува истерия, че нещо невиждано досега ще се случи. Това помпа очаквания и после предаването ще издиша като балон“, смята Милен Цветков. Според него се набляга на скандалното, защото това е интересно на хората.

Бившият водещ смята, че в световен мащаб се залага на скандалния PR. „Ако една певица се появи подпийнала, веднага ще се появи във всички новини и ако има нов албум, аз вероятно ще го купя“. В този контекст според него интелигентните хора по принцип са скучни – „много по-интересно е да видите Здравко как повръща на дивана“. Според Кристина Патрашкова обаче в стремежа си да има интересни персонажи за новия сезон, продуцентите са достигнали до абсурда. „Там в момента е абсолютна психиатрия. Единствените по-нормални са възрастното патриархално семейство“.

Милен Цветков прогнозира нещата според вече заформилата се от предходни сезони тенденция „Там, където е започнала интригата в началото, там е победителят. В първия сезон бяха Здравко и изоставената му жена, във втория Миро, който пък беше изоставен. Поради тази причина той счита, че ботевградската група ще бъде на финала, а Патрашкова допълни, че конкурент може да е единствено този, който гримира трупове – „има скрита емоционалност в него“.

Редакторката на в. „Галерия“ смята, че целта на продуцентите на Big Brother Family е провеждането на социален експеримент. „Предаването показва различни модели – женен си за един, но обичаш друг, мечтата на българката да хване чужденец и т.н. По този начин искат да провокират зрителя да осъзнае причините за своето нещастие в семейството“, каза тя.

Когато попитахме нашите гости какъв е стимулът за участие на хората в риалити формат като Big Brother, те изразиха единодушно мнението, че става дума за пари и слава. Според Кристина Патрашкова благодарение на тези предавания много участници са станали звезди по нашите стандарти, което всъщност е доста съблазнително за тях. „Това са момичета, които не могат да отговорят какво работят, и се гордеят с това“, изрази мнение тя. Поради тази причина Милен Цветков смята, че не трябва да проявяваме ненужни претенции, че ни предлагат порнография по телевизията. Според него формулата за успешен филм се състои в три неща – секс, преследвания и красиви жени.

„Когато има добър сценарий, няма нужда от PR. Журналистите се интересуват от това, от което се интересуват хората“. Според журналистката откакто са тръгнали риалити форматите в България, интересът към тях е голям. „Техните PR са активни, имат усет и предлагат неща, в които има сюжети, и вестниците могат да ги развият“.

Автор: Мартин Желязков, М3 College

Оригинална публикация

“PR in Realities (or) Realities in PR ?!” е темата на PR Thursday на 25 март

M3 Communications College I 2010-03-24

М3 Communications College организира среща на първия български PR клуб PR Thursday на 25 март 2010 г. на тема: "PR in Realities (or) Realities in PR ?!".

Специални гости:

Kристина Патрашкова – журналист
Милен Цветков – журналист

Заповядайте, за да научите повече:

– Какъв е PR на телевизионните реалити формати в България?
– Доколко участието в реалити формат е личен PR на участниците в него?
– Какъв PR прави екипът на реалити формата на своите участници?
– Да правиш PR в България – истинско реалити?

Кога? 25 март 2010 г., четвъртък, от 18:30 часа
Къде? В залата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26)

Вход: Свободен
Dress code: Free from duties
Free drinks included.

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и неспециалисти, които имат отношение към сферите PR, маркетинг и медии. Всеки четвъртък от 18:30 часа в сградата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26) участниците имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни, пиперливи и актуални теми. Планираният формат включва официален гост (обществено значима и интересна личност) и гости участници (всички, които имат желание да станат част от света на PR). Всяка тема се оповестява няколко дни преди срещата на сайта на M3 College – www.m3college.com

Телефон за контакти и акредитация на медии: 02/951 67 75.