Списание БИОГРАФ I 11.01.2016

Промо-пакетите от две архивни списания струват само 5 лева и ще бъдат в продажба до края на януари

За поредна година Коледните изненади продължават и през януари със списание „Биограф“. Най-голямото българско списание отново зарадва почитателите си, пускайки на пазара пет колекционерски комплекта от архивни издания на промоционална цена.

Всеки от пакетите, които вече се продават в търговската мрежа, съдържа две тематично комбинирани списания, и струва само 5 лева.

Серията “Лица от екрана“ поставя в общ комплект броевете с Чочо Попйорданов и Аня Пенчева на кориците. Пакет „Незабравимите“ съдържа изданията с непрежалимия комик Георги Парцалев и естрадната легенда Емил Димитров. Серията “Холивудски легенди“ обединява броевете с Мерилин Монро и Елизабет Тейлър. Пакетът “Поп-идоли” предлага списанията с Мадона и „АББА“. Последният от колекционерските пакети – “Мъже от екрана”, обединява изданията с актьорите Джак Никълсън и Юлиан Вергов.

Всяко от списанията е в обем от над 210 страници и освен историята от корицата съдържа поне още дузина големи очерци, посветени на бележити личности от историята и съвремието.

Количествата на промо-пакетите са ограничени и ще бъдат на пазара само до края на януари, когато се очаква да излезе и редовният февруарски брой на “Биограф”. Той отново ще бъде в пакет с книга на обща цена от 8 лева. Новият сборник, който ще излезе със списанието, ще съдържа избрани разкази от Франсис Скот Фицджералд.

Вече втори месец поредицата книги от литературната класика в комплект с „Биограф“ предизвиква пазарен фурор, допълнително увеличавайки и без това голямата читателска аудитория на изданието. Това породи вълна от интерес към архивните броеве на списанието, които сега стават достъпни за всички нови колекционери, допълват от редакцията.

Нова телевизия, Здравей България | 11.01.2016 | 09:16

Тема: СЕМ за скандалния турски филм за България
Гост: Мария Стоянова, член на СЕМ

Водещ: В студиото е Мария Стоянова от СЕМ, защото тя вече подаде жалба в офиса на британските си колеги, нали така, срещу филма, който беше излъчен в деня или около деня на височаещото турско посещение тук, в България. Филм, който поставя България в особена ситуация, меко казано, предизвика изключително много коментари за тези, които са изпуснали какво излъчи Ал Джазира за България, припомняме ви накратко. И след това ще кажем институциите защо реагират. 
„Джамията беше унищожена по време на сутрешната молитва…”
Репортер: Историята на тази песен продължава с разказ как на мястото на джамията е построена църква, а невинните деца мюсюлмани са принуждавани да се кланя на Бог. И ако нея можем да приемем просто като художествено творчество, то филма на турската журналистка Йалдъ Йанат по-нататък претендира за историческа действителност. 
-Балканите са били много турско място преди войните, почти половината население е било мюсюлманско.
-През 19 в. Турците са били мнозинство в България, т.нар. българи са били малцинство. 
-Акцентът на филма ясно бе поставен в началото. 
Репортер: Случайно или не, излъчването на филма съвпада с няколко събития – посещението на турския министър-председател Ахмет Давутоглу в България и една знакова годишнина. След броени дни турците у нас почитаха паметта на жертвите от възродителния процес в Кърджалийско. Кадри от тези чествания попадат и във филма. 
-Част от един доста голям процес, който тече в последните няколко години, това е процесът за налагане на определена визия, свързана с историята на Османската империя. Чий наратив ще надделее? 
Репортер: 3агадна остава каква е истинската цел на 45-минутния филм, след като твърденията в него могат лесно да бъдат оборени. 
-3аявяване на позиция за доста по-сериозно присъствие на Балканите.
„През 1908 г. обявява независимост и османците губят почти цялата си територия по време на Балканските войни.”
Репортер: Освен че прокарват тези през устата на двама, считани за авторитетни историци, авторката на филма пренаписва и най-новата ни история. 
„България – страна със 7 млн. население и член на ЕС от януари 2014 г.”
Водещ: Мария Стоянова е и представител на България в групата на европейските регулатори. В СЕМ отговаряше за международните въпроси. 
Водеща: Да уточним, че имаше и фактологични грешки в този филм – България не е член на ЕС от 2014 г., но това е най-малкото. Общи-взето, във филма се внушава, че ние сме част от една турска територия.
Водещ: Как реагирахте и може ли държавата да реагира или само СЕМ може да се оплаква някъде, на някакъв друг СЕМ?
Мария Стоянова: Това, което ние направихме, вие го обявихте доста гръмко, малко се смущавам от него – всъщност беше една рутинна дейност, която като национално отговорен орган, национално отговорна институция в рамките на ЕС благодарение на европейското ни сътрудничество с нашите колеги въз основа на директивата за аудио-визуалните медийни услуги, която ни дава възможност в момента, в който има съдържание, разпространявано на територията на нашата страна, срещу което съдържание ние имаме възражение, да се обърнем към страната, която е регистрирала за излъчване съответната медия, в случая става въпрос за катарската телевизия Ал Джазира. Тя е регистрирана за разпространение във Великобритания, затова се свързахме с колегите от „Офком”, британския медиен регулатор. В петък първо проведохме един работен разговор с моя колега Стивън Макмилън, с когото имаме много добра комуникация. Всъщност по ирония на съдбата само преди една година британските колеги се обърнаха към мен с молба да им предоставя една моя презентация за речта на омразата, в която освен примери от България аз представих и казуси, свързани с реч на омразата от страна на западната част на Европа, британски медии, по отношение на нас, българите. Това им направи много голямо впечатление.
Водеща: Имаше доста в едно определено време. 
Мария Стоянова: Имаше доста, не само британски трябва да кажем, за съжаление, но и в други европейски медии. Това им направи впечатление, те бяха правили едно мероприятие в „Офком” с представители на техния медиен бранш и там искаха тази презентация. Сега отново аз пък се свързах с тях с молба да прегледат това съдържание. 
Водещ: Те какво могат да направят?
Мария Стоянова: Те вече започнаха работа, това искам да кажа. Това, което те направиха вече, е да изискат от телевизия Ал Джазира съдържанието, за което става дума, срещу което ние възразихме. 
Водеща: Същината на възражението каква е?
Мария Стоянова: Вие обяснихте на вашите зрители педи малко накратко горе-долу за какво става въпрос. Най-общо казано става въпрос за това, че една чужда медия разказа на нас българите нашата история. 
Водещ: А защо е регистрирана там, във Великобритания? 
Мария Стоянова: Няма никакъв проблем да бъде регистрирана телевизията, където прецени за необходимо. В случая контактите между Катар и Великобритания контактите са доста…
Водещ: На държавно ниво трябва ли да се реагира според вас, след като регистрацията е във Великобритания? Знаем, че катарската телевизия е с огромен бюджет, една от най-влиятелните е Ал Джазира, една страна с много малко население между другото, по-малко и от Пловдив. 
Мария Стоянова: Катарската влиятелна телевизия е Ал Джазира, без аналог в световен мащаб, защото неин собственик е Хамад бин Халифа – един човек, който то 1995 до 2013 г. е държавен глава на Катар. Сега държавен глава на катар е неговият син, а от 2013 г. шеф на новините в тази телевизия е член на фамилията. Трябва да си представим, че Катар е една държава, която е абсолютна монархия. Да, действително, семейството, което владее Катар, финансира с 400 млн. евро горе-долу на година Ал Джазира. 
Водеща: Космически суми. 
Мария Стоянова: Тази телевизия неведнъж е била повод за реакции на много държави. След 11 септември 2001 г. … 
Водещ: 3а хората, които не са гледали филма – да разберем какъв е проблемът по същество във филма?
Мария Стоянова: Да довърша само предишния въпрос. След ударите на 11 септември Дик Чейни, министърът на отбраната на САЩ, се свърза с Ал Джазира, защото е направила едно интервю с Осама бил Ладен, за да бъде спряно. Интервюто не е показвано по телевизия Ал Джазира. За филма – идва една информация в България, която е свързана с нашата национална история, която е в поднесена по начин, който противоречи на известни исторически факти. Като например 700 г. съществуване на българската държава преди османците да дойдат по нашите земи. Като например 500 г. националноосвободителни на българите срещу османското владичество, робство или присъствие – който както иска, така да го нарича. Ние реагирахме, защото от една страна, вие, колегите ви от журналистическата колегия, имам предвид колегите ви от Агенция „Фокус”, които първи разпространиха информацията за този филм, вие във вашата телевизия, колегите ви от бТВ широко дискутирахте въпроса. Историческите среди в България реагираха също много категорично. Затова ние се видяхме принудени да се самосезираме и да реагираме. 
Водещ: Подмяна на историческата истина. 
Мария Стоянова: Нека да обясним на вашите зрители, понеже г-жа Цолова ме помоли да разберем за какво става въпрос. Представете си, че вие двамата, които освен че сте добри водещи, бяхте и чудесни репортери, решавате да направите филм за историята на Катар. Тъй като в 19 в., втората половина на 19 в. Там също има османско присъствие, решавате да разкажете историята за османското присъствие в Катар. Взимате, защо не – тези същите професори като източници, ето, вече ги знаем, правите си този филм и си го излъчвате обаче не тук пред вашата аудитория, а вашите собственици – МТG, това е компанията, собственик на Нова телевизия, го показа този филм в Швеция, Чехия, във всички тези държави в Европа, където тази телевизия има свой обхват и разпространение. И тогава се питам аз каква би била реакцията например на катарската държава и на катарското общество, когато вие им разказвате тяхната история. 
Водещ: И ако подменя фактите – още по-неприятно. 
Водеща: Трябва или трябваше ли българската държава да реагира в лицето на външния министър?
Мария Стоянова: Аз доколкото знам, МВнР има реакция, много бърза и категорична в сравнение с обичайния дипломатически език. Беше казано, че има възмущение от това съдържание. Но естествено, аз не бих се наела да давам съвети на изпълнителната власт в България, още по-малко на МВнР. Но разбира се, че има възможности, и в други такива случаи е реагирано. Възможностите са от елегантни до по-малко елегантни. Много елегантно би било, например сетих се на нашите съседи в Румъния, нашие приятели в Полша, в момента, в който имаше антиполски, антирумънски настроения например във Великобритания, бяха поканили екипи на съответните телевизии, които полемизираха срещу румънците и поляците, това би могло да се направи и тук. 
Водеща: Ние се опитваме да открием авторката на филма, ще продължим да бъдем упорити. 
Мария Стоянова: Биха могли да бъдат поканени в България и да им бъде показана историята на България – такава, каквато ние я познаваме. 
Водещ: Вярвате ли, че е възможно да е грешка, предоверяване или това е политика, която се финансира с тези огромни финансови ресурси, за да се прокарва друг прочит?
Водещ: Да е изгодна тази политика в навечерието на височаещо посещение от страна на Турция тук,в България. 
Мария Стоянова: С това височаещо посещение не искам да правя връзки, умишлено, защото влизаме в друг контекст. Обаче когато говорим за журналистически продукт, ние знаем, че действително има теми, които са едностранчиви. Това са теми, които ти не можеш да дискутираш с две страни. Според Кристиана (…), най-известният дипломатически кореспондент в света, журналист на СиЕнЕн, такава тема е темата за Холокоста. Това е тема, която ти не може да дискутираш с жертвите,с техните мъчители, с техните палачи. Да извикаш жертвата, която да разкаже своята трагедия, и да кажеш на палача – вие с какви чувства убихте жертвите. Аз в своята практика като журналист 18 г. имам такъв случай с клането в Сребреница, в Босна. Една история, която исках да разкажа на българската аудитория, чувствах такъв дълг и лично, и професионално. Там ти също нямаш двете гледни точки, няма как да ги имаш. Но тази история, за която ние говорим сега, не е такава. Това е история, която се разказва с един документален филм за историята на един народ, на една държава и тази история е разказана през призма и по начин, който противоречи на установената от историческата наука не само фактологическа обстановка…
Водещ: Това се нарича провокация в случая. 
Мария Стоянова: Това се нарича провокация, някои хора го наричат и пропаганда. 
Водеща: С каква цел?
Мария Стоянова: Целите могат да бъдат различни. Аз преди 3 г. се върнах от Германия, където бях кореспондент. Там работех с един колега от Ал Джазира, кореспондент за Централна и Източна Европа, в продължение на 10 г. беше кореспондент на Ал Джазира. 2012 г. този човек напусна Ал Джазира. Напусна, не беше уволнен. След като напусна, даде едно интервю за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", едно утвърдено издание в журналистическите среди, не само в немскоезичния свят. В което интервю той каза следното. Телевизия Ал Джазира беше се обрекла на истината, но, казва, от известно време насам истината вече се огъва и се прави зависима от политически интереси. И конкретно цитира консервативното ислямско движение „Мюсюлмански братя”. Само за вашите зрители – от това движение произлизат радикални организации като Ал Кайда. 
Водещ: Така че да не се изненадваме. 
Мария Стоянова: Да го подценяваме и така леко да гледаме на това – би било безотговорно. Именно затова СЕМ реагира. 
Водеща: Благодарим ви много за това гостуване. 

 www.focus-news.net | Силвия МАРИНОВА I 11.01.2016

София. Въз основа на доклад, който беше подготвен от всички регулатори на 28-те страни-членки на Европейския съюз, излязохме със становище, в което се обединихме около минимални изисквания за функционирането на независими медийни регулатори в Европа. Това стана под ръководството на Италианския медиен регулатор. Това каза за Агенция „Фокус” Мария Стоянова, член на Съвета за електронни медии (СЕМ) във връзка с приемането на новия медиен закон в Полша и позицията на Европейската група на регулаторите за аудиовизуалните медийни услуги (ERGA) за необходимостта от независими медии, изработено с участието и одобрението на Съвета за електронни медии. „В тези минимални изисквания, освен за достатъчно финансиране, настояваме и за прозрачност и независимост при назначаването и освобождаването ни, така че смисълът, който е вложен в нашата дейност, а именно да бъдем буфер между властта и медиите, да бъде онагледен по най-добрия начин. Именно заради загрижеността от случващото се в Полша всички медийни регулатори от 28-те страни-членки на ЕС обявихме позицията , с която призоваваме ЕК да вземе под внимание нашия доклад от миналата година”, допълни Стоянова. Тя уточни, че медийните регулатори приветстват вече предприетите мерки, но призовават EK активно да следи развитието на ситуацията в Полша, а и медийната свобода и независимост в европейски мащаб. „Призоваваме ЕК да предприеме всички необходими стъпки, за да осигури по-свободни и независими медии”, заключи Мария Стоянова. Тя припомни, че всички държави-членки на ЕС са поели ангажимент да спазват Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС, включително чрез зачитане на свободата и плурализма на медиите. Всички ограничения на тази свобода рискуват да накърнят независимостта на медиите. „Независимата медия е крайъгълният камък на европейските демокрации, който дава възможност на гражданите да съставят собствено мнение и да не бъде то управлявано от държавата. Именно, защото случващото се в Полша създава загриженост, че по този начин държавата слага ръка върху независимите обществени медии бяхме принудени да реагираме”, уточни Стоянова.

Оригинална публикация

S-Vision I 11.01.2016

Разрастващото се разпространение на единствения медицински телевизионен канал в Европа – The Medical Channel, продължава и през новата година на различни европейски югоизточни пазари.

От януари зрителите в България могат да гледат The Medical Channel и чрез услугите на три нови платформи – „Випджиния“, „Спринт“ и „Тв Сат Ком“. Тази новина идва скоро след миналогодишното стартиране на канала с „Виваком“ и „Еском“.
Това развитие на разпространението в България е в унисон със стратегията на канала да бъде достъпен на повечето европейски пазари до края на 2016 г. Преговорите с ключови територии като Полша и Германия, Австрия и Швейцария са в напреднала фаза, а преговорите в Англия и Франция стартират скоро.
Нивес Лепин (Мениджър „Дистрибуция“ в Limeclip) коментира развитието на разпространението в България: „Това е толкова важен пазар за нас, и стартирането на канала на тези три нови платформи показва, че нашият уникален бранд, базиран на достоверни източници и проверено медицинско съдържание, е популярен сред зрителите в България и други страни в Европа“.
The Medical Channel се разпространява в над милион домакинства в Европа и е наличен на 19 платформи.
 

в. Капитал Daily | Мила ЧЕРНЕВА | 05.01.2016

Нов медиен закон задълбочи неразбирателството между Европейската комисия и Полша

Откакто спечели парламентарните избори в Полша в края на октомври, консервативната партия "Право и справедливост" усилено се възползва от новопридобитата си власт като променя закон след закон. Правителството прокара например противоречив нормативен акт, който промени размера на мнозинството, нужно за вземане на решения в Конституционния съд. Назначаването на нови конституционни съдии от кабинета през декември пък доведе до антиправителствени протести из цялата страна.
Сега на прицел са държавните медии. Нов закон постави контрола върху назначенията по високите етажи на обществените медии в ръцете на правителството и провокира силен отзвук из Европа. Така разривът между Европейската комисия и евроскептичната управляваща партия в Полша се задълбочава все повече и повече.
Обществените медии – в ръцете на министъра на държавната хазна
Наскоро в интервю по полската държавна телевизия TVP културният министър Пьотр Глински отказал да отговаря на въпроси и заявил на водещата, че тя "излъчва пропаганда и това скоро ще приключи", разказва Financial Times. Намеренията на Глински да промотира "националните интереси" в държавните медии вече придобиват реални измерения. Според законодателните промени обществените медии ще се класифицират като "национални културни институти", а целта им ще е "изпълнение на обществената мисия", пише Financial Times.
Новият медиен закон гласи още, че правителството ще може да уволнява шефовете на държавните телевизия TVP и радио Polskie Radio, а министърът на държавната хазна ще ги назначава, съобщава Politico. Освен това броят на независимите членове на бордовете на обществените медийни канали ще бъде ограничен.
Новият медиен закон беше гласуван в долната камара на полския парламент на 30 декември и съвсем очаквано мина с 232 гласа "за". Сега предстои гласуване в горната камара и подписване на закона от президента, но и двете стъпки почти сигурно ще се увековечат с успех, тъй като "Право и справедливост" има мнозинство в парламента, както и подкрепата на държавния глава Анджей Дуда.

Европейската комисия негодува

Реакцията на Европейската комисия на новия медиен закон в Полша не закъсня и беше повече от неодобрителна. Миналата сряда, точно преди гласуването на законодателните промени, заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс е изпратил писмо до полските външен и съдебен министри, разказват от EU Observer. В него той иска от полското правителство да обясни как новият закон ще се съобрази с европейските стандарти за свобода на словото. Гюнтер Йотингер, еврокомисар по дигиталната икономика и информационното общество, също изрази възмущението си от полските реформи. Пред германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung Йотингер е заявил, че ще повдигне въпроса за полския медиен закон на срещата на ЕК на 13 януари, предава ВВС. Вероятно тогава ще стане ясно какви мерки ще предприеме Комисията.
Ришард Терлецки, ръководител на парламентарната група на "Право и спраедливост", заяви, цитиран от Financial Times, че правителството е трябвало да търпи "изключително ненадеждната работа на публичните медии" през последните седмици, визирайки репортажите за националните протести. Външният министър Витолд Вашчиковски пък е споделил пред германския таблоид Bild, че писмото на Тимерманс е било изненада за него и Брюксел използва двойни стандарти спрямо новия закон, съобщава Deutsche Welle. Според Вашчиковски липсата на плурализъм в полските медии досега не е притеснявало Брюксел.

(Не)видима заплаха за Полша

В Договора на ЕС са обособени общи ценности, които страните-членки трябва да зачитат, като сред тях са свободата, демокрацията, правовата държава и т.н. В случай, че някоя държава нарушава върховенството на закона на ЕС и цялостта на тези принципи, се използва инструмент за ранно предупреждение за справяне със заплахи за върховенството на закона, който е описан в рамката на ЕК, приета през март 2014 г. След оценка на нарушението и препоръки от ЕК, страната-членка трябва да предприеме действия.
След срещата на ЕК на 13 януари ще стане ясно как Брюксел ще подходи към ситуацията в Полша. Ако не се стигне до споразумение чрез преговори, член 7 от Договора за ЕС остава последен вариант за действие. Превантивният механизъм се активира само в случай на "ясен риск за сериозно нарушение" и се състои от официално предупреждение. Най-крайната мярка обаче би бил Механизмът за санкциониране чрез отнемането на правото на глас в Съвета на ЕС. Ако се съди по досегашните реакции на полските власти спрямо препоръките на Брюксел, рискът от подобна мярка не е малък.

Стр. 11

PRESS.dir.bg I 5.01.2016

Списание "Икономист" стартира на българския пазар от 08.01.2016 г., с обем 68+ страници и корична цена 2,99 лв. Икономист е най-новото попълнение в портфолиото на S Media AD.

От 08.01.2016 г. (петък) на пазара стартира списание ИКОНОМИСТ – българския партньор на The Economist. Всеки петък на страниците на изданието ще може да се намерят ексклузивни материали от The Economist, но така също и актуално българско съдържание, подготвено в духа на британското издание. Ще откриете мнението на водещи икономически, финансови и политически анализатори от България и чужбина. Оригиналната смес от оригинално съдържание на The Economist и авторските материали на българския екип, прави новото списание единствено по рода си в България. Това е мястото, което не оставя нито един отговор без въпрос – списание ИКОНОМИСТ с ексклузивно съдържание на The Economist.

За Контакти:

Зорница Петрова , Мениджър маркетинг
тел. 0884 561 140, e-mail: z.petrova@s-media.bg

Оригинална публикация

Дойче Веле I Полина ПАУНОВА I 24.12.2015

През 2015-та медиите в България задълбочиха всички досегашни проблеми, подчинявайки се на политически и корпоративни интереси. Порочната обвързаност между медии, бизнес и власт продължава, пише Полина Паунова.

„Лютви Местан подал оставка?“. Това е едно от поредицата заглавия, които се появиха в медиите, близки до скандалния депутат и медиен магнат Делян Пеевски веднага след като стана ясно, че почетният председател на ДПС Ахмед Доган възнамерява да си вземе партията от назначения (лично от него) просто председател.
Текстът престоя малко „видим“ и веднага след това бе свален. Последваха обаче безброй „дописки“, в които се разказваше как „новият Цветан Василев“ – разбирайте Местан, се опитвал да заграби ДПС, да подари Движението на Турция и как след като кроежите му били разкрити, заедно със съпругата си се скрил в турското посолство.
Само преди седмици въпросните медии, близки до Пеевски (а някои и вече негова официална собственост) сипеха радостни и жарки слова по адрес на Местан. Всяка негова дума бе цитирана екзактно, а опонентите му не просто не бяха съгласни с него, а правеха „жестоки атаки срещу ДПС“.
Рязката смяна на „настроението“ към бъдещия бивш председател на Движението за права и свободи, всъщност е най-прясната, а и най-точната илюстрация за състоянието на българските медии в края на 2015 година.
Средствата за масова информация у нас почти забравиха за функцията си да информират. Нещо повече само за последната една година те се превърнаха в арена за разчистване на политически и бизнес сметки, а журналистите не просто загубиха рефлекса да отразяват новини. Загубиха способността да ги разпознават.
Срещу „врага“
Етични стандарти на практика няма, а тези медии, които все пак опитват да ги спазват, са приемани за „бутикови малотиражки“. Случили се (или изобщо неслучвали се) събития в масовата практика не са нищо повече от оръжие срещу „врага“. А врагът пък е противникът на финансиращия медията. Това заключение лесно може да се извади от случая „Местан“.
Ако пък няма информационен повод, който да бъде ползван за дискредитация на опонента, той рано или късно се оказва „гей“ (въпреки че остава дълбоко неясно защо подобна информация трябва да бъде позоряща).

Източник на информация или бухалки за саморазправа?

Впрочем, всичко това са процеси, които не са започнали през настоящата година. Медиите-бухалки набраха скорост още в предходните 12 месеца, но възходът на пропагандните сайтове, често служещи си с неистини, е именно сега. Че медиите се използват като бухалка за саморазправа, включително и между журналисти, потвърди и един от основните изводи на годишното изследване за свободата на словото от Асоциацията на европейските журналисти в България.
Когато бизнес и политика се обединят
Същото изследване сочи и един любопитен момент – икономическият натиск върху редакционното съдържание измества този, оказван от политици и собственици на медии. Икономическите субекти (69,2%) и рекламодателите (60,8%) са новите властелини на медийното съдържание, показва проучването.
През настоящата година продължи и сериозното влияние на политически лица (67%) заедно с държавни и общински институции (42,7%) върху съдържанието на медиите. Изводът, направен въз основа на отговорите на анкетираните журналисти може да послужи и за основа на по-генерален извод за публичността у нас. Анкетираните уточняват, че „политическите лица често представляват държавата, но също така и икономическите субекти и работодателите”.
Зачестилите случаи на побои над журналисти (поредица подобни инциденти имаше при отразяването на предизборната кампания) е пореден задълбочаващ се симптом на болестта, от която страдат медиите. Заплахите и посегателствата освен признак на тотално чувство за безнаказаност, са и разбира се, липса на страх от ефективно правораздаване.

Затъването продължава…

Наред с физическата саморазправа, която досега се случваше обаче предимно сред маргинални общности, 2015 година донесе още един медиен феномен – известният български предприемач и едър бизнесмен Кирил Домусчиев сметна, че му е позволено да се разгневи на журналистически въпрос дотам, че да нарече репортера „олигофрен“ и буквално да го изблъска от импровизирания брифинг. Прецедентът доведе и до поредното неприятно откритие за медиите у нас. Дали заради влиянието на Домусчиев, дали по друга причина, ответната реакция от страна на самите засегнати се забави повече от обичайното за подобни инциденти. Което е и поредният щрих от медийния пейзаж – услужливостта към властимащите и страха от тях.
Фалити
Настоящата година бе белязана от още едно неприятно събитие в сферата на публичността. Фалитите на вестник „Преса“ и списание „Тема“ могат да се приемат като сериозно предупреждение за спукване на медийния балон у нас. Още повече, че и двете издания имат индиректна връзка с фалиралата КТБ. Седмици преди фалита акционерите Тошо Тошев и Валери Запрянов прехвърлиха акциите си на задлъжнялата строителна компания "Интегрирани пътни системи". Дружеството купувач се свързва с Бисер Лазов, близък на собственика на КТБ Цветан Василев, който сега е основен свидетел в разследването срещу него, т.е. по-скоро част от лагера на Делян Пеевски.
От тази гледна точка „Преса“ и „Тема“ могат да служат само за прогноза какво вероятно предстои да се случи с разгръщащи се по медийния ландшафт „информационни империи“.
Погледнато в по-общ план, изминалата година в тази област не се различава драстично от предходната 2014 г. С малката, но все пак-съществена отлика, че започналите негативни тенденции се задълбочават, а сливането на политическия и бизнес интерес очертават съвсем нов тип зависимост – цялостна.

Оригинална публикация

Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 24.12.2015

Никога в историята на човечеството не се е произвеждало толкова много съдържание, но бизнес моделът на много от "старите" медии продължава да е в криза

В света на медиите през последните години единственото сигурно нещо е промяната. Смени се пътят на новините, количеството и качеството им. Радикално се променя бизнес моделът, старите титани вече са пред пенсия, а претендентите за тяхното място стават все повече. Тази тенденция продължи и през 2015-а с няколко събития, които вероятно още повече ще разместят пластовете в и без това разбъркания медиен пазар.

Facebook се превръща в платформа за публикуване на новинарско съдържание

През изминалата година пред медиите бяха представени технологични решения, които променят познатия до момента медиен модел. Сред най-открояващите се беше инициативата Instant Articles на Facebook. Проектът далеч не е сложен – нито технологично, нито от бизнес гледна точка. Той цели да даде възможност на медиите да публикуват своето съдържание директно в социалната мрежа, вместо издателите да предлагат линкове, водещи към външни източници (например сайтовете на самите медии). По този начин компаниите доброволно се отказват от трафика към своите уебстраници, но печелят по-широка аудитория. Причината е, че от Facebook обявиха промени в своите алгоритми, чрез които този тип материали ще бъдат по-добре дистрибутирани в новинарските потоци на потребителите. И въпреки че услугата работи само на мобилни устройства, издателите все пак получават дивиденти. Освен повече читатели медиите запазват и приходите си от реклама, тъй като рекламни позиции има и в Instant Articles. Така, ако издателите сами координират и "сервират" комуникационните послания, те имат право да задържат и 100% от приходите. Ако се доверят на социалната мрежа, тогава инвестицията на рекламодателите се разделя 70 на 30 съответно за медиата и Facebook. За да бъде по-примамлива за издателите, платформата е разработена така, че да работи с всички системи за съдържание, с които оперират самите медии.

Проектът Instant Articles е активен за мобилното приложение на Facebook и при двете големи мобилни платформи – iOS на Apple и Аndroid на Google. В инициативата до момента са се включили близо 350 издатели, сред които The New York Times, National Geographic, BuzzFeed, NBC, The Atlantic, The Guardian, BBC News, Spiegel и Bild. За разлика от останалите участващи медии щатският вестник The Wаshington Post взе решението да публикува цялото си съдържание в проекта на Facebook. "Искаме да достигнем сегашни и бъдещи читатели във всички платформи и нямаме какво да губим", казва Фред Раян, издателят на Washington Post, цитиран от The Verge (които също са част от Instant Articles).

Освен добрите страни обаче, за някои издатели инициативата на Facebook крие и рискове. Така например именно The Washington Post се сблъсква с рекламния модел на Instant Articles, при който медиата има право да добави един-единствен стандартен банер (с големина 320х250 пиксела) на всеки 500 думи от съдържанието. Ако материалът е публикуван в самия сайт на щатското издание, той ще да съдържа между три и пет рекламни позиции за същия обем, посочват от The Wall Street Journal. По този начин Facebook всъщност ограничава приходите на своите партньори, като ги кара да си задават въпроса дали са взели правилното решение, доверявайки се на социалната мрежа. Компанията на Марк Зукърбърг все пак има решение. "Все още сме в много ранна фаза от съществуването на Instant Articles", казва Майкъл Рекоу, продуктов мениджър на проекта". "Към момента работим отблизо с издателите, за да разберем техните нужди и да им дадем възможност да достигнат своя пълен потенциал в платформата", допълва той.

За важността на този нов медиен модел говори и фактът, че Google също се включи в надпреварата за съдържанието на медиите. По-рано тази година интернет гигантът представи алтернатива на Instant Articles, носеща името Accelerated Mobile Pages Project, която дава възможност за ускорено зареждане на новинарски материали при мобилни устройства чрез директното им публикуване в платформата. Проектът ще стане публичен в началото на 2016 г., а в него ще вземат участие медии като The New York Times, The Guardian, The Washington Post, BuzzFeed и VoxMedia.

Борба за рекламни приходи: медии срещу блокиращи рекламите софтуери

Тази година беше белязана от задълбочаването на вече съществуващ за рекламодатели и медии проблем – блокиращите реклами софтуери. Това обикновено са приставки за уеб браузъри, които спират връзката до рекламните сървъри на издателите и ограничават показването на комуникационни послания и рекламни позиции. Чрез тях потребителите олекотяват зарежданата страница, премахвайки на пръв поглед излишни части от нея, но всъщност влияят директно върху приходите на посещаваните уебстраници. Това от своя страна пък влияе върху качеството на самите материали, публикувани онлайн. Според доклад на компанията Pagefair, която анализира т.нар. ad blocking феномен, само за последната една година използването на блокиращ софтуер е нараснало с 41%, а броят на потребителите, които филтрират своя трафик, е достигнал до 195 млн. през второто тримесечие на 2015 г. Това пък се отразява на онлайн медиите в загуби на стойност 21.8 млрд. долара през тази година.

Проблемът всъщност стана по-сериозен, когато технологичният гигант Аpple представи последната версия на своята мобилна операционна система iOS. Тя дава възможност на разработчиците на приложения да създадат и качат в платформата Apple Store на компанията свое приложение за блокиране на реклами. По този начин за пръв път медии, рекламодатели и агенции се сблъскаха с нова страна на един до болка познат проблем. А именно – филтрирането на реклами, но този път – през мобилни устройства.

Това е и причината медии като RTL, ProSieben и Axel Springer да прибягнат до съдебни дела за нарушаващи конкуренцията практики срещу Eyeo, компанията, създател на най-популярното приложение за блокиране на реклами АdBlock Plus. Германският съд обаче отсъди в полза на софтуерната компания с довода, че потребителите сами избират да инсталират технологичното решение на своите устройства. Към момента Аxel Springer води дела и срещу разработчици на мобилен софтуер за блокиране на реклами в опит да ограничи развитието и дистрибуцията на подобен тип приложения чрез искане на забрана за "предлагане, рекламиране, поддръжка и разпространение на услугите".

Докато тече борбата между компаниите за блокиращ софтуер и медиите, вторите активно търсят решение на проблема. Именно Axel Springer е сред издателите, които въведоха ограничения в достъпа до сайтовете си за потребители, инсталирали блокиращи приложения. За да бъде достигната уебстраницата на вестник Bild, част от портфолиото на Аxel Springer, читателите трябва да изключат софтуерите или да платят месечна такса за достъп. За други компании, сред които Huffington Post и Yahoo, решението за задълбочаващия се проблем с филтрирането на реклами е фокусирането върху т.нар. native advertising, т.е. реклами, които изглеждат като редакционно съдържание, спонсорирано от рекламодатели.

Моят праймтайм не е твоят

В края на 2015 г. американският Fox съобщи, че ще бъде първата телевизионна мрежа, която ще спре да взима под внимание всекидневните рейтинги на свои продукции. Причината за това е, че технологиите дават все повече възможности на потребителите да гледат любимите си предавания онлайн, на запис или със забавяне (т.е. чрез дигитално връщане на програмата часове или дни назад – бел. авт.). Затова и Fox променя модела си на работа. Редица други кабелни оператори в Северна Америка, сред които AMC, FX и тези под шапката на NBCUniversal, са обсъждали подобна стъпка, но все още не са реализирали такава. Въпрос на малко време е и те да го направят, защото моделът, по който ще рабоит Fox дава възможност да договаря и нов тип рекламни партньорства с рекламодателите, които не зависят от "остарялата рейтингова система". От Fox все пак ще продължат да получават данните от Nielsen, на база на които в САЩ се планират рекламни инвестиции на стойност около 70 млрд. долара всяка година.

В България също сателитните и кабелните оператори вече дават възможност да гледаш отложено с час или два съдържанието дори на водещите телевизионни канали в удобно за зрителя време. Това ще кара традиционната телевизия и в България да преосмисля обичайния си модел на програмиране и привличане на аудитория. Ще мотивира и рекламодателите да проучват по-добре навиците на потребителите.

Изпълнителният директор на Nielsen Admosphere България Иван Генчев коментира, че решението на FOX не го учудва. По думите му броят на хората, които се възползват от възможността да гледат любимите си предавания не по време на живото им излъчване, а когато им е най-удобно, много бързо нараства. В Съединените щати и Великобритания например делът на отложената гледаемост достига 15%. Иван Генчев обяснява, че на европейските пазари нивата са все още по-ниски, но тенденцията е към бързо нарастване, като българският пазар не прави изключение. Това е една от причините, които мотивират решението на Nielsen Admosphere България да започне да измерва отложената гледаемост на нашия пазар. От началото на следващата година, клиентите на компанията заедно с данните за "живата гледаемост" ще получават и данни за отложената гледаемост на програмите в рамките на седем дни след тяхното излъчване. "Тази информация със сигурност ще направи картината на пазара по-ясна и най-вероятно с времето ще започне да влияе на много от участниците в него", каза Генчев.
Мениджър операции в Amplifi Dentsu Aegis Network Александър Джаджаров смята, че подобна тенденция на работа като тази, възприета от Fox, не се очаква да се наложи скоро най-вече поради факта, че услугата "отложено гледане" се предлага ограничено поради все още слабото покритие на IPTV мрежите. "Предвид ограниченото предлагане на DVR услугата (отложено гледане – бел. ред.) не очакваме към момента това да има и значителен ефект върху ефирните телевизии", коментира Джаджаров.

Управляващ директор на Media Club Катерина Буюклиева обръща внимание обаче, че годишно се произвеждат огромен брой тв програми, в които се инвестират много средства. А логичният път на това съдържание е да достигне до максимално голяма аудитория и да привлече много рекламодатели. "Достигането до голяма аудитория се случва с разпространение в различни канали, гледане през различни устройства по различно време. Това се случва и на нашия пазар, възможността да гледаш епизод от любим сериал в удобно за теб време, а не по програмна схема, е факт", коментира Буюклиева. Затова и според нея ще се наложи нов модел на измерване на аудиторията, подходящ за целите на рекламата, която ще следва съдържанието, а не час на излъчване. "Всъщност въпросите, на които трябва да отговаря метриката, са 5: кой гледа, какво гледа, кога гледа, на кой екран гледа (тв, PC, таблет…), как съдържанието достига до потребителя (ефир, кабел, wifi…)", според Буюклиева.

Големите медиа агенции на пазара очакват все пак, че тази световна тенденция ще активира и нашия пазар и ще му даде възможност да работи с нов модел, отговарящ на навиците на аудиториите.

След КТБ и медиен потоп

На фона на новите тенденции, които движат международния медиен пазар, картината в България е в най-мрачните нюанси. Ако в други страни тялото на медиите – вестници, телевизии и радия се гърчи от недофинансиране, то в България душата е смазана. В България малко медии се закриват, вместо това те преминават в нова форма, като оръжия в арсенала на най-актуалния олигарх. В процеса на употреба и преди фактическия фалит всъщност с тях се случва най-опасното и ретроградно нещо за медийния пазар като цяло – губи се доверието, а оттам и смисълът на журналистиката като професия да служи на хората. Те се затварят във войните на своите собственици с техните противници, придавайки си важност за пред ръководството си, но не пред читателите им.

Общото между всички тези медии е, че през последните повече от пет години всички съществуваха извън пазарната логика и се превърнаха в струваща стотици хиляди, а вероятно и милион на месец трибуна, през която се налагат корпоративни и политически интереси. В идеалния свят, където пазарът функционира по правилата, много медии означава много гледни точки и достатъчно справедливи гласове, които да служат на хората. В България това от години не е правило.

Крахът на Корпоративна търговска банка (КТБ) обаче оряза финансовия гръб на подобни схеми. През изминалото лято от пазара си отиде седмичното списание "Тема" и вестник "Преса". Опасността от фалит и закриване е прогноза, която разстила грозната си сянка върху една голяма част от пазара на вестници. В медийните среди от достатъчно време се коментира, че предстои спирането на поне още няколко известни вестника, но досега това не е се е случило.

Малко след фалита на КТБ стана ясно това, което винаги сме предполагали – банката на Цветан Василев е наливала пари в голяма част от българските вестници през кухи фирми. Този тип скрито финансиране позволява също така неявен контрол върху медийното съдържание. Друга сериозна част от всекидневниците директно се управляваха от Ирена Кръстева, майката на ДПС депутата Делян Пеевски, който ги придоби именно с кредити, отпускани от същата банка. Заемите от КТБ са едно от видимите доказателства, че изданията не са били в състояние да се издържат от собствени приходи и са платили за оцеляването си със зависимост от кредиторите си. Алтернативните източници на приходи за повечето печатни медии – от обществени поръчки и европейски проекти, отпускани от държавата, бяха недостатъчни, а и поставяха редакционната политика в услуга на конюнктурните управляващи. И така за много медии се случи логичното, когато духът напусне тялото…

Оригинална публикация

БНР, Преди всички | 23.12.2015 | 09:46

Тема: Свободата на медиите
Гости: Христина Христова, Асоциация на европейските журналисти в България, проф. Ивайло Дичев, културолог

Водещ: Асоциацията на европейските журналисти – България настоя за прозрачност относно начина на взимане на решение на Управителния съвет на Българското Национално Радио за сваляне на ефира на предаването на Петър Волгин „Деконструкция”. Сигурно няма да изненадам слушателите, ако кажа, че ние, в Националното Радио, също настояваме за такава публичност и прозрачност, доколкото научихме за сведеното решение на Управителния съвет просто информативно. БНР е обществена медия и затова трябва да е ясно по какъв начин се свалят и слагат предавания. Така ще обобщя написаното от Асоциацията. Сега Кристина Христова ще каже повече за позицията. Здравейте!
Кристина Христова: Здравейте!
Водещ: Много е труден този разговор, доколкото той беше вкаран в двата полюса – соросоиди, грантаджии и путинисти. Така че дали ще можем професионално да се ориентираме по какъв начин е редно да се случват подобни наистина крайни, чух това да казва и Георги Лозанов лозанов вчера, решения, каквото е да бъде свален един водещ и едно предаване в обществена медия?
Кристина Христова: Ами, много Ви благодаря за въведението, защото именно това е и основната точка и в нашата позиция – да се излезе точно от това крайно противопоставяне, което много лесно може да се използва за всякакви цели, например за героизиране на жертви или за обвиняване в, както Вие казахте, путинизъм или соросоизъм. Всъщност, най-важното за една обществена медия е да се знае точно на базата на какви мотиви и след какви действия е взето решение за сваляне на едно предаване. Защото свалянето на предаване е една допустима практика, когато има силни нарушения на журналистическите правила, особено в една обществена медия. За мен това е абсолютно допустимо. Но е важно…
Водещ: Само че това се установява с поредица от действия, на които всички ние трябва да сме били публично свидетели, нали така?
Кристина Христова: Да, точно така. Но важно е да се знае какво преди това е направило БНР, ръководството на БНР преди да премине към сваляне на предаване, какви мерки е предприело, защото това предаване от две години съществува в Българското Национално Радио…
Водещ: Не, то съществува от много отдавна, от повече от две години… е това ръководство ръководство на Радиото, да кажа аз.
Кристина Христова: От много години, но от две години, исках да кажа… от две години по-скоро това, което ние забелязваме, е силно влошаване на качеството на предаването от гледна точка на това, че не се дава второ мнение. Това не е от вчера. Предприело ли е нещо БНР до този момент за това ясно нарушаване на журналистическите правила или не? Какви са мотивите точно на СЕМ също ми е много интересно да видим, публично да видим какви са точно мотивите, заради които е санкционирано Радиото. И на база тези ли мотиви сваля БНР предаването или по собствена преценка? И ако го прави по собствена преценка, а не под външен натиск, какво друго е предприело преди да мине към крайната мярка? Това е важно да се знае, защото иначе изглежда като един много авторитарен жест, което в една обществена медия не би трябвало да бъде…
Водещ: Сега, само да уточним, с тази публична позиция ли оставате или смятате да се възползвате от различни законови възможности, които съществуват, за да получите исканата от Вас информация? Защото ние чухме отговора на ръководството на БНР, че в ефира на Радиото цензура се казва пред „Деконструкция” и Петър Волгин. Няма да коментирам какво значи подобно признание от страна на едно ръководство. Но смятате ли да поискате тази информация от БНР, от СЕМ, за да бъде, да стане тя обществено достояние, пък и на нас даже?
Кристина Христова: Ами, разбира се, че ще я поискаме. Иначе, оставаме в едно…
Водещ: Говорене.
Кристина Христова: … да, говорене, в което… и противопоставяне на празни думи.
Водещ: Добре. Благодаря Ви! Това беше Кристина Христова с позицията на Асоциацията на европейските журналисти. Оттук нататък продължаваме с Проф. Ивайло Дичев. Здравейте, г-н Дичев!
Проф. Ивайло Дичев: Здравейте!
Водещ: Сега аз не мога да не си призная, че до голяма степен въпросът, който Вие зададохте вчера, тъй като този дебат върви и в социалните мрежи, няма спор по въпроса, беше свързан с… ще го цитирам: „Защо говорим за Волгин, а не за Янкулов и Управителния съвет на Радиото?”. И аз това искам да знам. Според Вас, защо е по-лесно да говорим за Волгин, а не за тези, които по силата на концепция и избор отговарят за това, което е Радиото?
Проф. Ивайло Дичев: Ами, вижте, първо, тук се смесват различни неща. Както обикновено, в нашите дебати няма желание за аналитично разграничение на темите. Първо, свобода на словото. Застрашена ли е свободата на словото, отнета ли е тя на Волгин? Ако някой го накаже утре за това, че той хвали Русия или нещо от тоя сорт, аз лично ще бъда един от хората, които веднага ще го защитя и ще протестирам веднага срещу това. Няма такова нещо. Той обикаля по медиите, разказва и т. н. Второ нещо, трудовия му ангажимент. Аз не знам той уволнен ли е или не. Мисля, че не е уволнен, нали?
Водещ: Не, разбира се. Но както се казва…
Проф. Ивайло Дичев: Не е уволнен. Значи, това би било друга тема. Това би било тема на профсъюзи, на там правилник и т. н. Сега, третото нещо, това, за което всъщност трябва да говорим, госпожата преди мен, г-жа Христова го каза съвсем ясно и тя е програмирането на една медия, в случая обществена медия, как става и кой носи отговорност за това. Естествено, че за това носи отговорност нейното ръководство. Г-н Янчулев лично трябва да ходи и да обяснява защо е позволил в неговата подопечна медия да се нарушава законът, както сега беше казано, и то години наред. Значи, има различни форми на въздействие – може да помогне на журналист, може да… Г-н Волгин може просто да се увлича, може да не знае, да няма достатъчно опит, Господ знае какво, нали. Ръководството на Радиото е това, което трябва да каже: чакай сега тук, ти трябва да каниш еди какви си хора, еди какви си хора. И ако той не реагира на тая работа, има някакви форми на наказание, предупреждение и т. н. Така че не знам защо подменихме разговора за програмирането и за облика на… програмния облик на една обществена медия с личните позиции на един журналист, които той има абсолютното право, разбира се, да има и да отстоява.
Водещ: Забравяме и органа, който стои над Българското Национално Радио и Телевизия, този, който трябва да следи за всички тези баланси.
Проф. Ивайло Дичев: Ами, органът трябва да взаимодейства с директора и с Управителния съвет. Какво общо има тук журналистът, нали? Той е служител на… Аз поне така си го представям. Как да Ви кажа? Отговорност за това, което представлява медията, носи нейното ръководство. Ако е нарушаван законът, разбира се, че това ръководство трябва да понесе тая отговорност. И тук по-големият въпрос, тук който трябва да поставим, е как искаме да изглеждат обществените медии у нас, защото наистина това, което в случая може да се критикува това предаване, е, че то изразява изключително крайни позиции, понякога непроверени, понякога неверни. Аз веднъж бях дълбоко възмутен от едно антрефиле на Андролова с откровено расистка насоченост, което беше за прокуратурата направо. Тези неща, нали, трябва да ги поставяме така на дневния ред. Искаме ли да има представителство на всички възможни чувствителности в нашата държава? Искаме ли в Радиото да има предаване на "Атака" например? Защо да няма на "Атака", нали? Искаме ли да има на тези, които вярват в извънземните, нали? Вижте, казвам, това последното го казвам, то е по-общият проблем. Заливат ни медиите и то включително обществените медии ни заливат с небивалици, с глупости. Скоро тук имаше, по БНТ имаше представена една мумия, която била мумия на извънземно, пък се твърдеше, че била рептил, нали. Всеки ден там има астрология. Оня ден имаше някакво предаване за богомилите, в което някакви съвършени глупости ни се говореха за това как богомилството било със същината на християнството и т. н. Значи, проблемът е генерален. Проблемът е за един по-голям, по-сериозен контрол, по-внимателно… контрол не политически, нали. Контрол, в смисъл на сериозност, на проверяване, на спазване на някакви етични, на някакви … принципи, особено на… понеже частните медии не може да се контролират, поне на обществените медии. Да имаме един център в нашето общество, където да знаем, да се обърнем за някак си за сигурни, еднозначни неща.
Водещ: Добре, ама как да стане това? Знаете от колко години се дебатира по този въпрос или аз така си мисля, че се дебатира. Ето, сега отново е актуална темата за закон за радиото и телевизията, който да обедини двете медии, пък да има някаква обща шапка. Тоест, това решава въпроса…
Проф. Ивайло Дичев: Ако може и тези, онлайн медиите, също да вкараме в това, ще бъде много добре.
Водещ: Чудесно ще ни се получи, да. Въпросът е, че аз от дебатите, които съм чувала през годините за радиото и телевизията, все са били свързани с някакви фискални моменти – кое да икономисаме, кое да направим. А този разговор, за това кой да носи отговорност за това дали обществото получава пълна и достоверна информация, сякаш не го водим. Виждате, че сега дори председателят на СЕМ влиза в политически дебат с Волгин, а не по професионален.
Проф. Ивайло Дичев: Да. Но основното нещо, пак се връщам към това, основният контрол тук, който може да се направи над обществените медии, е чрез техните ръководства. Очевидно е, че ръководството на Радиото не си върши добре работата в момента. Това е ясно на всички. Второто, някаква рамка трябва да се направи за начина, по който функционират БНР и БНТ, най-малко те. Но също така БТА. БТА, която може да се превърне в една онлайн медия и много сериозен източник на информация. Дайте да погледнем към BBC. Англия е страна с изключително комерсиални медии, едни безсмислици се пишат в местта като “The Sun”, като “Star”, такива медии има, които са много напред от нас в тая помия. Но обаче в тази страна има един такъв концерн, който е държавната структура BBC, към която се обръща човек, когато иска сериозна, сигурна информация. Дайте да видим там как е регулирано, как те успяват да удържат някаква сериозност, някаква научност, проверяване на факти, какви са принципите, по които те работят и да ги въведем като един принцип на работа на обществените медии. Като пак добавям, към обществените медии добавям различни сайтове на министерства и т. н. Нали, то това е цялата тая среда, нали, която… Сега няма да можем да регулираме частните медии, там пазарната стихия е твърде силна. Но все пак нека да имаме някакви такива точки, опорни точки в нашата страна, където да се прави сериозна журналистика, сериозна, към която можеш да се обърнеш и може да… Аз мога да Ви дам някакви идеи, ако искате. Вие сте много по-напред от мен, нали, но… Когато става някакъв дебат, когато се покани някакъв… двама души дискутират в някакво студио, единият каже едно, другият каже обратното. Журналистът в следващата секунда, след като свърши тоя разговор, веднага трябва да излезе един експерт, независим, неутрален, който да каже какви са фактите. Fact checking, нали, проверката на фактите. Това е първото условие, от което трябва да тръгнем. И оттук нататък всички останали неща.
Водещ: Само че, знаете ли кое ми се струва най-тъжното в това, което казвате? Абсолютно сте прав, че тези правила, за съжаление, трябва да бъдат създадени от законодателя или от някой, който не е в Радиото, защото ние няма как да си напишем сами правилата, все пак законите се спазват, а пък те нямат никакъв интерес от това, което се случва в обществените медии и това е от години, просто защото искат да ги използват.
Проф. Ивайло Дичев: Ами, така е. Така е, така е. Но пак казвам, нали, за начало да направим разлика между обществени медии, частни комерсиални медии и вече жълти медии, които пък да правят, каквото си искат. Аз бих разграничил жълтите от комерсиалните с някакво ниво на ДДС примерно, де да знам.
Водещ: Да, това е интересно.
Проф. Ивайло Дичев: Тези, които се ангажират да спазват някакъв общ код на поведение, да кажем, да бъдат облекчени откъм ДДС. Но за обществените медии, които са на държавна издръжка, там е съвсем, съвсем друго нещо, нали. Просто, там трябва да има много ясно разписани правила. Сега това правило, което тук… в което се обвинява Волгин, че не кани различни гледни точки и т. н., не знам дали така трябва да звучи правилно. Постижимо ли е, не е ли постижимо не знам, нали. Аз лично бих гледал по-скоро програмната схема, като цяло.
Водещ: Ами, не. Защото аз това се питам сега, като съм Ви поканила Вас, трябва ли непременно да Ви поканя и друга гледна точка?
Проф. Ивайло Дичев: Аз мисля, че това е глупаво. Но трябва да… все пак трябва да има една палитра от различни гледни точки, различни…
Водещ: Така е, в рамките на програмата да се чуват, разбира се, гледни точки. Обаче, кажете ми, защо университетски преподаватели, като Вас и всякакви други хора над средния интелектуален елит – с извинение, ако някой се обижда от думата елит – също се подхлъзнаха по тази плоскост и оставят някакви хора, такива като мен например, да се чудят какви са – соросоиди ли са или путинисти? Аз трябва ли да правя този избор, според Вас, примерно по казуса „Волгин”? Можем ли за този казус да говорим извън тези две възможности?
Проф. Ивайло Дичев: Значи, то това е една абсолютна глупост с тия соросоиди. Нали се оказа, че Сергей Станишев е бил стипендиант на Сорос, нали, не знам дали си спомняте.
Водещ: Чух, да.
Проф. Ивайло Дичев: Това е абсолютна глупост, нали. Какво значи това? Кой плаща? Който плаща, той поръчва музиката. Ами, какво да кажем за частните медии? Примерно медиите на Пеевски, нали. Какво да кажем за тях? То там пък изобщо трябва да ги закрием, защото там те изразяват директно мненията на своя собственик, нали. Тази логика не е така добра. Аз друго бих Ви казал. Като гледаме палитрата на предаванията, гледните точки и т. н., първо аз бих поглеждал към цялата медия, като такава, дали тя покрива важните съдържателни позиции в обществото. Сега, примерно говорейки за Волгин, хубаво е да има предаване за хора с леви убеждения. Наистина има едно, така, твърде голямо присъствие на десни, неолиберални, либертариански, всякакви такива, и националистически, всякакви такива гледни точки. Малко са представени, така, хора с традиционно леви нагласи. Но значи ли това, че трябва да представяме хора с расистки позиции? Трябва ли да пускаме предавания с антиромска, антитурска и т. н. насоченост? Мисля, че това е… не е редно, нали. Не бива, защото тук има някаква отговорност, която да искаме, да държим държавата да бъде цяла, да бъде здрава. Значи, затова мисля, че трябва да се говори във вашата медия и в другите обществени места за това как да представим важните позиции в обществото без да издребняваме сега дали единият е поканен, пък после ще има обратна гледна точка, защото оттук отиваме в една друга беда, която имат нашите медии и това е дебатите, които се превръщат в пингпонг – единият казва едно, другият казва друго, единият казва едно, нали, и накрая се рипва, се казва: е, не можах да разбера.
Водещ: Нищо не можах да разбера от това, което…
Проф. Ивайло Дичев: Нали, трябва… медията, в крайна сметка, трябва да извади… да стигне до нещо, да стигне до някаква истина, до някакви факти. И това, мисля, че е основният принос, особено на обществените медии. Трябва да ни помагат да разбираме нещата. Да разбираме означава да стигнем до едно ясно, еднозначно, спокойно научно, каквото искате, мнение за случая.
Водещ: За съжаление, обаче в този случай малко по-трудно ще се стигне до подобни отговори, защото самото решение, някак си, е заченато с грях – спуснато, некоментирано, без предизвестие. И аз, не знам Вие дали така мислите, но според мен, политизирането и на този случай ще продължи. На нас много ни харесва да се делим, да се конфронтираме и да живеем взаимно от тази… това отричане.
Проф. Ивайло Дичев: Значи, аз пак Ви казвам, от една страна ми се струва, че трябва да има, във вашето радио трябва да има предаване с леви… ляв водещ. Има нови леви хора, мислещи, западно обучени, интелигентни, морални и т. н. Спокойно може да намерите такъв човек. Това е едното нещо, нали. Другото нещо обаче е темата с тези журналисти, които си правят кариера, които стават интересни на публиката чрез скандал. Вече имахме, г-н Лозанов го спомена Явор Дачков, който от този скандал в обществена медия отиде в частния сектор и така, натрупа много точки и стана много известен. Значи, има такъв жанр журналисти, които чрез много яростен сблъсък, яростна конфронтация си правят реклама. Това е нещото, което трябва абсолютно да се избягва, особено пък в обществените медии.
Водещ: Съгласна съм с Вас.
Проф. Ивайло Дичев: Такива хора не трябва да има.
Водещ: Така е, не трябва да си правим PR дори и от негативите, въпреки че, нали, тъкмо онова изречение беше така, че няма лоша реклама. Благодаря Ви! Ивайло Дичев.
Проф. Ивайло Дичев: Благодаря!
Водещ: Опитахме се да поговорим за това, което се случва около Националното Радио и начина, по който се стигна до свалянето на предаването „Деконструкция”. Дали нашето ръководство ще прецени да ни даде отговор на въпросите, които се поставят в публичното пространство, предстои да разберем. Аз припомням, че хора от Националното Радио от месец май протестират именно заради това, че решенията в БНР се взимат така, спускайки се отгоре, без обяснения и с репликата „ние ръководим, така сме решили”.

в. Всичко за семейството | 30.12.2015

На 2 декември Мирослав Боршош написа във фейсбук профила си: "На този ден преди една година станах директор на Двореца. Тази снимка като че ли най-добре показва към какво се стремим – да го превърнем в дом на българската духовност. Благодаря на целия екип на НДК, на всички, които работят и творят в него. За мен е привилегия да съм един от вас." На снимката се вижда млада майка с бебе в ръце, която си чете книжка в клуб "Перото".
Дори и враговете признават, че за година Боршош успя да върне културата в Националния дворец на културата. Вярно, със силно финансово рамо от държавата, но фактът си е факт. Точно заради това Боршош говори и пише за Двореца с главно Д – препратка към духа и намек, че за духовността през последните десетилетия все не се намираше място в "ендекато", каквото простовато име хората бяха лепнали на емблематичната за столицата сграда, защото беше заприличала на махленска чаршия.
Пак фейсбук беше избрал амбициозният Боршош, за да извести за новата си длъжност през 2014, точно седмица преди 42-ия си рожден ден: "Скъпи приятели, от днес съм директор на НДК и поемам неговото оперативно управление. Образованието ми на културолог и десетте години работа по многобройни културни проекти със сигурност ще са ми от полза в ръководенето на най-голямото място за култура в Югоизточна Европа."
Действително, професионалната, а и политическата му кариера са завидно шарени и богати. Най-напред е свързан със СД С във времето, когато синята партия беше на власт. След това се впуска в журналистика, пиар и продуцентство и със сигурност познания по културен мениджмънт не му липсват.
Роден е на 8 декември 1972 г. Фамилията му е Боршош, защото е наполовина унгарец.
Дядо му, Ерньо Боршош, бил професионален цигулар. Музикалният ген явно се е предал на внука, защото освен всичко друго Миро има и песен -" Ако още веднъж" се появи през пролетта на 2014-а. Той е изпълнител, автор на текста, музиката и съавтор на аранжимента. От дядо си обаче спомени няма, човекът изчезнал по фронтовете през Втората световна война. Бащата Лаело пък бил математик, дългогодишен преподавател в Будапеща, плюс това грос майстор по шах. Майката Красимира, издънка на голям неврокопски род, е физик. Синът им обаче го тегли към изкуство, докато сестра му Надя е повече по точните науки, завършила е икономика.
Макар да е роден в София, Миро е израсъл в Будапеща и е учил там до седми клас. Заради което се шегува – а приятелите му твърдят, че чувството му за хумор е завидно, – че говори унгарски, но ползва и български. На 15 се върнал в София със сестра си и майка си. Днес твърди, че никога не се е усещал унгарец, защото майка му винаги много е държала на българските традиции и че била свързана здраво с корените си. На практика тя сама отгледала децата си след раздялата с Лаело, казва Боршош и добавя, че е започнал кариерата си от първия ден, в който тръгнал на работа – още като ученик.
След гимназията следва една година педагогика в Софийския университет, но щом откриват новата специалност културология, се прехвърля в нея и завършва в първия й випуск. Специализира теория на културата, дипломната му работа изследва културните измерения на прехода в България. Взема магистърска степен през 1996 г., кара година казарма след това – задължителната военна служба още не е отменена.

За себе си твърди, че е човек, който сам си е проправял път в живота.

Старт в политическата кариера му дава назначението в края на 1997 г. във Външно министерство -специалист в управление "Информация". По онова време Надежда Михайлова (сега Нейнски) решава да събере екип от млади и кадърни хора. За две години под крилото й Боршош израства в йерархията до експерт в кабинета на министър Михайлова. После става парламентарен секретар на мини- стерството, но с напускането на Михайлова напуска и той. След като СДС губи изборите през 2001, Боршош се явява на други избори – за лидер на младежката организация на СДС, избран е и я ръководи до 2003. Прекратява партийната си дейност, след като влиза в управлението на вестник "Новинар" (2004) и се отдава на журналистика, пиар и продуцентство. С "Новинар" и с поста главен редактор там се разделя през 2007 г., а през 2009 – и със сайта "Всеки ден", където е съсобственик. Междувременно влиза в инициативния комитет, който издига Бойко Борисов за кмет на София през 2005 г.
През последните години компанията на Боршош "Артишок" продуцира много хитови театрални моноспектакли, сред които на Камен Донев, Мариус Куркински, Мая Новоселска, Мариан Вълев. Боршош чете лекции по арт мениджмънт, организира концерти, продуцира сериала "Недадените" по БНТ, посветен на спасяването на българските евреи.
Три от три е равносметката в личния живот на Миро. Ще рече, че има три дъщери от три жени, което не се и опитва да крие. Напротив, за щерките си казва, че са трите ангела в живота му. Най-голямата Радина е от първия му брак с тв журналистката Искра Владимирова и е вече на 18. Иска да става актриса и участва в новия бг филм
"Баща ми, майка ми, сестра ми", чиито снимки бяха миналото лято, а премиерата се очаква през пролетта на 2016. Там главната роля се изпълнява от Юлиан Вергов, а дъщерята на Мирослав – Радина, играе негова дъщеря. Преди да дебютира в киното, Радина се е изявявала пред камера в клипа на песента на баща си "Ако още веднъж". Средната -Матеа, е от втория брак на Боршош с журналистката Камелия Станчева. Тя е на 11 и според татко й също ще се ориентира към изкуството. Лора е третата дъщеричка, едва на две и половина. Носи името на майка си – актрисата Лора Мутишева, с която Боршош няма брак.
След бащинството и изкуството Боршош има и друга голяма страст – конете. Дядо му от Неврокоп бил кавалерист, но той самият сравнително късно се увлякъл по този спорт. И станал не само запален ездач и любител на конете, но и балкански шампион в дисциплината издръжливост. Тежка травма от падане при прескок го отдалечила от ездата за близо година, но не го отказала. Притежава три коня и твърди, че общуването с тях променя живота. Заради страстта си към ездата преди време създал и първия професионален сайт за коне у нас.

Самопризнания

- За себе си казва, че е доста амбициозен – става рано, за да работи, и ляга късно, за да свърши всичко, което си е наумил. Категоричен оптимист е – за него чашата постоянно е наполовина пълна.
- Книгата, концертът, изложбата, театърът са нещата, които магат да променят човека, смята Боршош. Голямата му мечта е да излезем от латино сапунката, в която всичко е поднесено на повърхността.
- От политиката е научил, че най-важното е да не забравяш кой си. Убеден е, че успехът се постига, ако разбираш това, което правиш и безкрайно го обичаш.
- Смята, че поста на директор на Двореца е получил напълно заслужено заради всичко онова, което е правил в продължение на много години. Приема го като огромно предизвикателство заради всички онези хора, които ще могат да реализират идеите си чрез него и представите му за това как трябва да изглежда Двореца.
- За работата си в културата твърди, че пред всичко поставя уважението към творците, дори пред етикета кой колко е талантлив. Всеки творец е капризен и го заслужава, смята Боршош, защото творецът живее в други светове и понякога не разбира действителността -тя е за мениджърите.
- Винаги съм обичал да пея и да пиша, но смятам, че е по-добре тези мои дарби да си останат в графа хоби, категоричен е той.

Стр. 9