Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 24.12.2015

Никога в историята на човечеството не се е произвеждало толкова много съдържание, но бизнес моделът на много от "старите" медии продължава да е в криза

В света на медиите през последните години единственото сигурно нещо е промяната. Смени се пътят на новините, количеството и качеството им. Радикално се променя бизнес моделът, старите титани вече са пред пенсия, а претендентите за тяхното място стават все повече. Тази тенденция продължи и през 2015-а с няколко събития, които вероятно още повече ще разместят пластовете в и без това разбъркания медиен пазар.

Facebook се превръща в платформа за публикуване на новинарско съдържание

През изминалата година пред медиите бяха представени технологични решения, които променят познатия до момента медиен модел. Сред най-открояващите се беше инициативата Instant Articles на Facebook. Проектът далеч не е сложен – нито технологично, нито от бизнес гледна точка. Той цели да даде възможност на медиите да публикуват своето съдържание директно в социалната мрежа, вместо издателите да предлагат линкове, водещи към външни източници (например сайтовете на самите медии). По този начин компаниите доброволно се отказват от трафика към своите уебстраници, но печелят по-широка аудитория. Причината е, че от Facebook обявиха промени в своите алгоритми, чрез които този тип материали ще бъдат по-добре дистрибутирани в новинарските потоци на потребителите. И въпреки че услугата работи само на мобилни устройства, издателите все пак получават дивиденти. Освен повече читатели медиите запазват и приходите си от реклама, тъй като рекламни позиции има и в Instant Articles. Така, ако издателите сами координират и "сервират" комуникационните послания, те имат право да задържат и 100% от приходите. Ако се доверят на социалната мрежа, тогава инвестицията на рекламодателите се разделя 70 на 30 съответно за медиата и Facebook. За да бъде по-примамлива за издателите, платформата е разработена така, че да работи с всички системи за съдържание, с които оперират самите медии.

Проектът Instant Articles е активен за мобилното приложение на Facebook и при двете големи мобилни платформи – iOS на Apple и Аndroid на Google. В инициативата до момента са се включили близо 350 издатели, сред които The New York Times, National Geographic, BuzzFeed, NBC, The Atlantic, The Guardian, BBC News, Spiegel и Bild. За разлика от останалите участващи медии щатският вестник The Wаshington Post взе решението да публикува цялото си съдържание в проекта на Facebook. "Искаме да достигнем сегашни и бъдещи читатели във всички платформи и нямаме какво да губим", казва Фред Раян, издателят на Washington Post, цитиран от The Verge (които също са част от Instant Articles).

Освен добрите страни обаче, за някои издатели инициативата на Facebook крие и рискове. Така например именно The Washington Post се сблъсква с рекламния модел на Instant Articles, при който медиата има право да добави един-единствен стандартен банер (с големина 320х250 пиксела) на всеки 500 думи от съдържанието. Ако материалът е публикуван в самия сайт на щатското издание, той ще да съдържа между три и пет рекламни позиции за същия обем, посочват от The Wall Street Journal. По този начин Facebook всъщност ограничава приходите на своите партньори, като ги кара да си задават въпроса дали са взели правилното решение, доверявайки се на социалната мрежа. Компанията на Марк Зукърбърг все пак има решение. "Все още сме в много ранна фаза от съществуването на Instant Articles", казва Майкъл Рекоу, продуктов мениджър на проекта". "Към момента работим отблизо с издателите, за да разберем техните нужди и да им дадем възможност да достигнат своя пълен потенциал в платформата", допълва той.

За важността на този нов медиен модел говори и фактът, че Google също се включи в надпреварата за съдържанието на медиите. По-рано тази година интернет гигантът представи алтернатива на Instant Articles, носеща името Accelerated Mobile Pages Project, която дава възможност за ускорено зареждане на новинарски материали при мобилни устройства чрез директното им публикуване в платформата. Проектът ще стане публичен в началото на 2016 г., а в него ще вземат участие медии като The New York Times, The Guardian, The Washington Post, BuzzFeed и VoxMedia.

Борба за рекламни приходи: медии срещу блокиращи рекламите софтуери

Тази година беше белязана от задълбочаването на вече съществуващ за рекламодатели и медии проблем – блокиращите реклами софтуери. Това обикновено са приставки за уеб браузъри, които спират връзката до рекламните сървъри на издателите и ограничават показването на комуникационни послания и рекламни позиции. Чрез тях потребителите олекотяват зарежданата страница, премахвайки на пръв поглед излишни части от нея, но всъщност влияят директно върху приходите на посещаваните уебстраници. Това от своя страна пък влияе върху качеството на самите материали, публикувани онлайн. Според доклад на компанията Pagefair, която анализира т.нар. ad blocking феномен, само за последната една година използването на блокиращ софтуер е нараснало с 41%, а броят на потребителите, които филтрират своя трафик, е достигнал до 195 млн. през второто тримесечие на 2015 г. Това пък се отразява на онлайн медиите в загуби на стойност 21.8 млрд. долара през тази година.

Проблемът всъщност стана по-сериозен, когато технологичният гигант Аpple представи последната версия на своята мобилна операционна система iOS. Тя дава възможност на разработчиците на приложения да създадат и качат в платформата Apple Store на компанията свое приложение за блокиране на реклами. По този начин за пръв път медии, рекламодатели и агенции се сблъскаха с нова страна на един до болка познат проблем. А именно – филтрирането на реклами, но този път – през мобилни устройства.

Това е и причината медии като RTL, ProSieben и Axel Springer да прибягнат до съдебни дела за нарушаващи конкуренцията практики срещу Eyeo, компанията, създател на най-популярното приложение за блокиране на реклами АdBlock Plus. Германският съд обаче отсъди в полза на софтуерната компания с довода, че потребителите сами избират да инсталират технологичното решение на своите устройства. Към момента Аxel Springer води дела и срещу разработчици на мобилен софтуер за блокиране на реклами в опит да ограничи развитието и дистрибуцията на подобен тип приложения чрез искане на забрана за "предлагане, рекламиране, поддръжка и разпространение на услугите".

Докато тече борбата между компаниите за блокиращ софтуер и медиите, вторите активно търсят решение на проблема. Именно Axel Springer е сред издателите, които въведоха ограничения в достъпа до сайтовете си за потребители, инсталирали блокиращи приложения. За да бъде достигната уебстраницата на вестник Bild, част от портфолиото на Аxel Springer, читателите трябва да изключат софтуерите или да платят месечна такса за достъп. За други компании, сред които Huffington Post и Yahoo, решението за задълбочаващия се проблем с филтрирането на реклами е фокусирането върху т.нар. native advertising, т.е. реклами, които изглеждат като редакционно съдържание, спонсорирано от рекламодатели.

Моят праймтайм не е твоят

В края на 2015 г. американският Fox съобщи, че ще бъде първата телевизионна мрежа, която ще спре да взима под внимание всекидневните рейтинги на свои продукции. Причината за това е, че технологиите дават все повече възможности на потребителите да гледат любимите си предавания онлайн, на запис или със забавяне (т.е. чрез дигитално връщане на програмата часове или дни назад – бел. авт.). Затова и Fox променя модела си на работа. Редица други кабелни оператори в Северна Америка, сред които AMC, FX и тези под шапката на NBCUniversal, са обсъждали подобна стъпка, но все още не са реализирали такава. Въпрос на малко време е и те да го направят, защото моделът, по който ще рабоит Fox дава възможност да договаря и нов тип рекламни партньорства с рекламодателите, които не зависят от "остарялата рейтингова система". От Fox все пак ще продължат да получават данните от Nielsen, на база на които в САЩ се планират рекламни инвестиции на стойност около 70 млрд. долара всяка година.

В България също сателитните и кабелните оператори вече дават възможност да гледаш отложено с час или два съдържанието дори на водещите телевизионни канали в удобно за зрителя време. Това ще кара традиционната телевизия и в България да преосмисля обичайния си модел на програмиране и привличане на аудитория. Ще мотивира и рекламодателите да проучват по-добре навиците на потребителите.

Изпълнителният директор на Nielsen Admosphere България Иван Генчев коментира, че решението на FOX не го учудва. По думите му броят на хората, които се възползват от възможността да гледат любимите си предавания не по време на живото им излъчване, а когато им е най-удобно, много бързо нараства. В Съединените щати и Великобритания например делът на отложената гледаемост достига 15%. Иван Генчев обяснява, че на европейските пазари нивата са все още по-ниски, но тенденцията е към бързо нарастване, като българският пазар не прави изключение. Това е една от причините, които мотивират решението на Nielsen Admosphere България да започне да измерва отложената гледаемост на нашия пазар. От началото на следващата година, клиентите на компанията заедно с данните за "живата гледаемост" ще получават и данни за отложената гледаемост на програмите в рамките на седем дни след тяхното излъчване. "Тази информация със сигурност ще направи картината на пазара по-ясна и най-вероятно с времето ще започне да влияе на много от участниците в него", каза Генчев.
Мениджър операции в Amplifi Dentsu Aegis Network Александър Джаджаров смята, че подобна тенденция на работа като тази, възприета от Fox, не се очаква да се наложи скоро най-вече поради факта, че услугата "отложено гледане" се предлага ограничено поради все още слабото покритие на IPTV мрежите. "Предвид ограниченото предлагане на DVR услугата (отложено гледане – бел. ред.) не очакваме към момента това да има и значителен ефект върху ефирните телевизии", коментира Джаджаров.

Управляващ директор на Media Club Катерина Буюклиева обръща внимание обаче, че годишно се произвеждат огромен брой тв програми, в които се инвестират много средства. А логичният път на това съдържание е да достигне до максимално голяма аудитория и да привлече много рекламодатели. "Достигането до голяма аудитория се случва с разпространение в различни канали, гледане през различни устройства по различно време. Това се случва и на нашия пазар, възможността да гледаш епизод от любим сериал в удобно за теб време, а не по програмна схема, е факт", коментира Буюклиева. Затова и според нея ще се наложи нов модел на измерване на аудиторията, подходящ за целите на рекламата, която ще следва съдържанието, а не час на излъчване. "Всъщност въпросите, на които трябва да отговаря метриката, са 5: кой гледа, какво гледа, кога гледа, на кой екран гледа (тв, PC, таблет…), как съдържанието достига до потребителя (ефир, кабел, wifi…)", според Буюклиева.

Големите медиа агенции на пазара очакват все пак, че тази световна тенденция ще активира и нашия пазар и ще му даде възможност да работи с нов модел, отговарящ на навиците на аудиториите.

След КТБ и медиен потоп

На фона на новите тенденции, които движат международния медиен пазар, картината в България е в най-мрачните нюанси. Ако в други страни тялото на медиите – вестници, телевизии и радия се гърчи от недофинансиране, то в България душата е смазана. В България малко медии се закриват, вместо това те преминават в нова форма, като оръжия в арсенала на най-актуалния олигарх. В процеса на употреба и преди фактическия фалит всъщност с тях се случва най-опасното и ретроградно нещо за медийния пазар като цяло – губи се доверието, а оттам и смисълът на журналистиката като професия да служи на хората. Те се затварят във войните на своите собственици с техните противници, придавайки си важност за пред ръководството си, но не пред читателите им.

Общото между всички тези медии е, че през последните повече от пет години всички съществуваха извън пазарната логика и се превърнаха в струваща стотици хиляди, а вероятно и милион на месец трибуна, през която се налагат корпоративни и политически интереси. В идеалния свят, където пазарът функционира по правилата, много медии означава много гледни точки и достатъчно справедливи гласове, които да служат на хората. В България това от години не е правило.

Крахът на Корпоративна търговска банка (КТБ) обаче оряза финансовия гръб на подобни схеми. През изминалото лято от пазара си отиде седмичното списание "Тема" и вестник "Преса". Опасността от фалит и закриване е прогноза, която разстила грозната си сянка върху една голяма част от пазара на вестници. В медийните среди от достатъчно време се коментира, че предстои спирането на поне още няколко известни вестника, но досега това не е се е случило.

Малко след фалита на КТБ стана ясно това, което винаги сме предполагали – банката на Цветан Василев е наливала пари в голяма част от българските вестници през кухи фирми. Този тип скрито финансиране позволява също така неявен контрол върху медийното съдържание. Друга сериозна част от всекидневниците директно се управляваха от Ирена Кръстева, майката на ДПС депутата Делян Пеевски, който ги придоби именно с кредити, отпускани от същата банка. Заемите от КТБ са едно от видимите доказателства, че изданията не са били в състояние да се издържат от собствени приходи и са платили за оцеляването си със зависимост от кредиторите си. Алтернативните източници на приходи за повечето печатни медии – от обществени поръчки и европейски проекти, отпускани от държавата, бяха недостатъчни, а и поставяха редакционната политика в услуга на конюнктурните управляващи. И така за много медии се случи логичното, когато духът напусне тялото…

Оригинална публикация

Capital.bg I Велина ГОСПОДИНОВА, Весислава АНТОНОВА I 16.11.2013

Въпреки че се представя за политик от нов тип, Николай Бареков не казва кой финансира движението му

Само преди няколко месеца продуцираният от TV7 и лично от тогавашния изпълнителен директор на медиата Николай Бареков скандал с фалшивите бюлетини в печатницата в Костинброд в деня за размисъл преди парламентарните избори не успя да разруши изборния процес, но определено повлия на резултата от вота в полза на сегашните управляващи партии БСП и ДПС. Без да е официално, това стана първата публична заявка на Николай Бареков за директно участие в политиката. Случващото се след това го потвърждава в пълна степен. И както тогава действията му направиха услуга на БСП, ДПС и интересите зад тях, така и сега първите му стъпки в политиката са подпомагани и финансирани от кръговете около Цветан Василев.

Всъщност, макар и в друг мащаб, Бареков само повтаря и доразвива един вече случил се модел в България.

Преди осем години една кабелна телевизия – СКАТ, се превърна в ракета носител за партия "Атака". Тя даваше ежедневно трибуна на националистическия лидер Волен Сидеров в негово авторско предаване и отразяваше всяка негова стъпка и проява на формацията му, което стана и причина за пръв път след демократичните промени националистическа партия да влезе в парламента. Същата телевизия за малко не успя и с втория си политически проект – този на собственика й Валери Симеонов. На партията му Национален фронт за спасение на България не достигнаха около 9 хиляди гласа на последните парламентарни избори, за да влезе в Народното събрание.

По стъпките на СКАТ

По модела на СКАТ и TV7 започна кампанията по налагането на новия политически проект "Николай Бареков". В средата на септември той обяви, че напуска поста на изпълнителен директор на трите телевизионни канала TВ7, NEWS7 и SUPER7 и влиза в политиката чрез движението си "България без цензура". Запази обаче едноименното си предаване в телевизията, което предаваше директно срещите му с гражданите от обиколката му из страната. Освен това Бареков продължава да ползва за трибуна и различните предавания на телевизията, където е чест гост. Заедно с това започна и масирана реклама на "България без цензура" в различни медии, а почти всяка негова проява се отразява от медиите, близки до Делян Пеевски и Цветан Василев, както и от не толкова близки, но приятелски вестници и телевизии. Както самият той се похвали в интервю за списание "Тема", него го отразяват всички: "Вестниците на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, отразява ме г-жа Венелина Гочева, отразява ме вестникът на г-н Батков, "Стандарт", отразяват ме "Преса" и "Тема", отразява ме цялата жълта преса. Отразяват ме пенсионерските вестници", изброява Бареков.

За разлика от кабелната телевизия СКАТ на Валери Симеонов политическият проект на Николай Бареков и TV7 изглежда много по-добре финансиран от компании, свързвани с банкера Цветан Василев. Въпреки че няма преки доказателства за свързаност на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка с ТВ7, преди време Василев се представяше като финансов консултант на стария собственик на канала. Новата роля, в която Василев позволява да го свързват с ТВ7, е като "инициатор на проекти" за медиата. Освен това по признанията на Бареков предаването "България без цензура", което в продължение на месец промотира едноименния му политически проект, се финансира от телевизията, а не от собствената компания на Бареков (пак по неговите твърдения) "Ноу фрейм медия България" АД, която прави всички външни продукции на медията. Рекламата за предаването по другите медии пък е минавала през фирмата "Пиеро 97", чийто основен кредитор е банката на Цветан Василев КТБ. При това договорите са се сключвали от името на TV7, а не от фирмата на Бареков. Схемата с финансирането на представянето на политическия проект на Бареков телевизия-фирма-телевизия се затваря от отразяването му в останалите медии – основно в "Монитор", "Телеграф" и сайтовете, чийто собственик е майката на депутата от ДПС Делян Пеевски. Те също имат кредити от КТБ.

Тази седмица Николай Бареков се опита да даде отговор на въпроса как финансира скъпата си кампания. Противоречивите му изказвания не дадоха отговор и оставиха много въпросителни.

Финансирам се сам

"Финансирам се сам", обяви Бареков в предаването на bTV "Нека говорят" миналата неделя. В него бившият изпълнителен директор на TV7 обясни, че за предаването му е имало договор между неговата компания "Ноу фрейм" и телевизията, като фирмата му е платила разходите по предаването "България без цензура". "Благодарение на компанията и на мои лични спестявания плащам първите офиси на движението "България без цензура" в страната", заяви Бареков. Той призна още и че се движи с охрана, за която "плащат той и движението", както и че той и движението поемат всичките разходи по пътуванията му из страната сега, след като проектът "България без цензура" приключи на 10 ноември. Бареков огласи и заплатата, която е получавал като изпълнителен директор на TV7 – 6 хиляди лева. Спомена и че причината да напусне bTV преди няколко години е именно компанията "Ноу фрейм медия", за чийто основател се обяви. Това обаче според документите в Търговския регистър не отговаря на истината. Дружеството "Ноу фрейм медия" АД е създадено през август 2009 г., когато Бареков напуска bTV, но като собственици в него фигурират регистрираната в Кипър офшорна фирма "Чикуитена холдингс лимитид", Виолета Сечкова и Иван Терзийски.

Не, плаща телевизията

В четвъртък Бареков излезе и с нова, коренно противоположна версия кой е платил разходите по пътуването на предаването му "България без цензура" в 24-те областни града. "Парите бяха дадени от TV7. Защото това е най-рейтинговото предаване в рамките на телевизията и тя направи своя избор да подкрепи този проект", каза Бареков в сутрешния блок на TV7. Пред "Капитал" той уточни, че е продал проекта за предаването, което се излъчваше от различни градове, на телевизията в пакет, като за последното предаване компанията се е отказала от продуцентска печалба, а самия Бареков – от хонорар.

Причината за преобръщането на бившия директор на TV7 беше разпратено до медиите съобщение от бившия собственик на компанията "Ноу фрейм медия България" АД Емил Кошлуков и Виолета Сечкова. В него двамата обясняват, че Николай Бареков никога не е притежавал дялове в дружеството, в което Сечкова и Кошлуков са съсобственици с дялове 45% към 55%.

Оказа се всъщност, че дружеството, за което Бареков говори, е със същото име. Разликата е само в една дума. Фирмата, чийто собственик твърди, че е бившият изпълнителен директор на TV7, се казва "Ноу фрейм медия България" АД. Тя е съвършено нова фирма, създадена през месец юли. В борда на директорите й влизат Емил Кошлуков, Антон Гугов и Татяна Стоянова. Месец по-късно Кошлуков прехвърля акциите си – 90% от дружеството, на Антон Гугов, който се води изпълнителен директор. В Търговския регистър обаче няма информация какво се е случило след това. Сега Николай Бареков заяви, че е придобил 90-те процента от акциите от Гугов. За останалите 10% казва: "Може да са собственост на известен журналист. Може да съм аз." Емил Кошлуков твърди, че след като си е продал акциите, е напуснал дружеството. И двете страни обаче казват, че новото дружество е придобило правата на продуцентската компания на Кошлуков "Ноу фрейм медия" АД, която правеше повечето външни продукции на TV7 и в други телевизии. Според изпълнителния директор Антон Гугов това са около 10 предавания, между които "Музикална академия", "Следващият моля", "Усещане за жена", "Искрено и лично", "Пред банята", "Бар код", "Комисията "Павлов", предаването на Иван Гарелов. Копродуцент е и на Иван и Андрей. Извън TV7 компанията е имала договори за предавания с bTV за "Големите загадки", но той вече е изтекъл, и с БНТ за предаването "Срещу новините", което продължава да се излъчва всяка събота.

Спорът между двете компании обаче е за марката и логото !no frame media. Те сега се ползват от компанията на Бареков абсолютно незаконно, защото се държат от фирмата на Кошлуков. Бившият изпълнителен директор на TV7 каза, че разговорите за покупка на марката и логото от страна на фирмата са пред финализиране. Пред "Капитал" изпълнителният директор Гугов уточни, че това най-вероятно ще стане до края на следващата седмица. Кошлуков потвърди за интерес от страна на компанията на Бареков да купи марката !no frame media, но уточни, че засега това е само заявено намерение. Добави обаче, че е склонен да я продаде, защото компанията му вече е напуснала продуцентския бизнес.

Една телевизия, една партия

Колко струва досега масираната кампания за старта на новия политически проект на Бареков е трудно да се сметне точно, но поне порядъкът е ясен. Изпълнителният директор на продуцентската компания Антон Гугов каза за "Капитал", че договорът между дружеството и телевизията е търговска тайна. За сумите, които Бареков е платил за турнето си, може да се съди по разходите, които се правят при подобни мероприятия. Според хора от бизнеса с организирането на събития бюджетът на проява на "България без цензура" в един град е между 30-35 хил. лв. Предаването беше в 24 областни центъра. В тази сметка влизат издръжката на екипа, който за този формат би трябвало да е поне от около 25 човека. Само за тях разходите за настаняване и храна са около 4-5 хил. лв. При това без хонорарите им. Изграждането на сцената с осветление, озвучаване, използването на дадено място за събитието (предаването обикновено полза централната част на градовете) също се заплаща. Сцена като тази за предаването "България без цензура" струва от порядъка на 12 хил. лв. Отделно се заплаща и такса за ползването на трасе за прякото излъчване на предаването. За подобни събития задължително се наема и охрана, която струва около 1000 лв. За турнето Бареков е имал договор с Нешка Робева, чиято трупа участва във всичките му прояви. Самата тя потвърди пред "Капитал", че има договор за турнето, но не разкри подробности на каква стойност е той. Според запознати в сектора, които са преговаряли с Робева за участие на трупата й в други прояви, хонорарът за едно тяхно участие е 5600 лв. Ако приемем, че разходите по турнето на Бареков само в един град са 35 хил. лв, общо за цялото представяне на политическия проект и в останалите градове би трябвало да са похарчени 840 хил. лв. Едва ли компанията му "Ню фрейм медия България" АД може да си позволи такава сума за близо тримесечното си съществуване. Още повече че според Бареков тя не разполага с техника, а тя се наема. Не притежава и студиа, а ползва такива под наем. "Имаме само автопарк с коли, с които пътуваме", каза Бареков пред "Капитал". А изпълнителният директор Антон Гугов уточни, че персоналът на компанията е от 30-40 човека, които работят на трудов договор.

По-трудно е да се изчисли колко струва рекламата на предаването "България без цензура", защото вестникарските карета, брошури и банери в сайтовете са купувани чрез медиа шопа "Пиеро 97". Един от директорите на сайтовете, в които има реклама на предаването, обясни, че договорът с него е бил сключен повече от месец преди старта на турнето и е бил офериран като "реклама на предаване, което тръгва по TV7". Едва когато рекламният банер е изпратен месец по-късно, той разбира, че рекламира "България без цензура". В органите на управление на дружеството "Пиеро 97" от август 2013 г. настъпи промяна, като беше вписан нов заместник-председател на съвета на директорите. Това породи съмнения, че във фирмата е влязъл нов собственик – КТБ, която е основен кредитор на "Пиеро 97МА". Това е една от схемите, по които Цветан Василев овладява фирмите, които вземат кредити от банката му. По подобен начин като кредитор и с представител в ръководството Василев реално има контрол върху доставчика на горива "Петрол" например.

Очевидно схемата на финансирането на началото на политическия проект на Николай Бареков чрез предаването "България без цензура" е следната – средствата са минавали първо през телевизията, зад която стои банкерът Цветан Василев, и след това са влизали в продуцентската компанията на Бареков, въпреки че предаването се води външна продукция. А и там засега собствеността не е съвсем ясна. Договорите за реклама е сключвала фирмата "Пиеро 97", чийто основен кредитор е банката на Цветан Василев КТБ

Пред "Капитал" Бареков заяви, че през януари следващата година ще регистрира новата си партия, чието име най-вероятно ще преповтаря името на движението му "България без цензура". Дотогава той възнамерява да прехвърли на друг собствеността си в компанията "Ноу фрейм медия България" АД. "Ще се опитам първо да продам дружеството на чужд инвеститор. Защото не искам от участието ми в него да се правят каквито и да е спекулации", заяви той.

Накратко, всички източници на финансиране на политическия проект на Николай Бареков (както и негови лични) могат да бъдат свързани с Цветан Василев. Той получава заплатата си от свързаната с него TV7. Мащабното турне в страната е платено от същата телевизия. Бившият водещ дори е получил през 2009 г. ипотечен кредит от КТБ, при положение че банката принципно не предлага такава услуга за физически лица.

Какъв е сценарият, написан за Бареков, е трудно да се отгатне отсега. Може би просто кукловодите са решили, че ще им е по-изгодно сами да си направят партия, отколкото да се разбират всеки път с тези на власт. Сигурното е в тази история обаче е, че бившият телевизионен водещ е поредната марионетка, издялкана набързо в часовете по политическо инженерство.

Оригинална публикация 

Няколко месеца преди изборите Икономическа полиция нахлува в офисите на телевизионна станция с обвинения в укриване на данъци.
Властите обясняват, че медиите са като всички останали фирми и носят еднаква отговорност за нарушаване на законите. Това се случи миналата седмица с близката до "Булсатком" телевизия TV+, но истината е, че този филм вече са го давали и по други канали.
През 2000 г. икономическа полиция нахлува в редакцията на руската NTV, придружавана от прокуратурата, която повдига обвинения за данъчни престъпления. По това време телевизията е една от малкото опозиционни медии в началото на първия мандат на Пу-тин. След още няколко подобни акции тя се влива в общия послушен тон.
През 2010 г. същото се случва в Македония. Данъчни, придружени от спецчасти на полицията, нахлуват в редакцията на опозиционната телевизия A1 и я претърсват, след което повдигат обвинения в данъчни злоупотреби.
През 2012 г., три месеца преди парламентарните избори в Украйна, в офиса на критичния към властта тв канал TVi влиза данъчна полиция и после се повдигат обвинение на собственика за избягване на данъци.
Естествено, че на този фон претърсването от Икономическа полиция в редакцията на TV+ изглежда мракобесно. В българския си вариант обаче този сюжет има различни нюанси. Той изглежда не толкова като акция на държавата да се справи с независима и критична към нея медия, колкото че държавата (в случая прокуратурата и полицията) се използва, за да се окаже натиск на бизнес конкурент. Образуването на проверката идва в момент, когато неявният собственик на TV+ "Булсатком" се намира в сериозен спор с bTV и TV7. Последният канал е част от орбитата компании около мажоритарния собственик в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. Той от своя страна е показвал поне в един публично известен случай (със собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов),
че има начин да използва прокуратурата като средство за натиск над неудобни конкуренти. Съвпадението във времето, както и изключително експедитивните действия на прокуратурата предизвикаха сериозни съмнения, че обвинението е взело страна в един търговски спор. Заради скорошното купуване на БТК кръгът около КТБ има и друга полза от натиска над "Булсатком". Сателитният оператор е най-големият телевизионен разпространител в България. През последните години те-лекомите се опитват да компенсират спада в ръста на печалбите си с предлагане на пакетни услуги и да купуват доставчици на интернет и телевизия. "Булсатком" обаче избра друга стратегия – вместо да се продаде на някой от телекомите, той реши сам да стане такъв и получи лиценз за мобилен оператор. Това го превръща в заплаха за плановете на големите оператори и най-вече на БТК, която на етапа догонва "Глобул" и "Мобилтел".
Поставена в този контекст, акцията на прокуратурата и Икономическа полиция трудно може да изглежда като

Обикновено рутинно действие

Според изнесената от държавното обвинение информация до МВР е бил подаден сигнал от служител на TV+. Икономическа полиция е извършила проверка и е изпратила резултатите от прокуратурата, която на 3 януари е образувала досъдебно производство. Пред съдия е бил разпитан служител на телевизията, а след като магистрат от Софийския градски съд е дал разрешение, в сряда -шест дни след образуването на делото, полицията отива на претърсване и изземване на доказателства в офиса на TV+. Досъ-ебното производство е за укриване на данъчни задължения. Според говорителя на СГП Румяна Арнаудова разследващите са имали информация, че служителите на телевизията получават по трудов договор сума, по-ниска от реалната им заплата, което означавало, че има доходи на дружеството, които не са декларирани.
"Предвид прекомерната натовареност на колегите в градската прокуратура подобни срокове на проверката и процесуално-следствени действия показват, че към производството е имало специално отношение", коментира прокурор от Върховната касационна прокуратура, пожелал анонимност поради естеството на темата. "Колегите сами признаха, че са имали информация за разминаване между заплатите по трудов договор и реално получаваните пари във фирмата. Не познавам преписката, но това не е информация, заради която влизаш на претърсване, още повече в медия. Ако ще преследваме тази практика, а обществена тайна е, че е масова, нека направим както с предишните акции – летя се с хеликоптери, снимаха се лимузини, но поне външно изглеждаше, че проверката е за всички", казва обвинителят. Той коментира още, че е интересно защо не е наредена данъчна ревизия, преди да се премине към подобно действие.
Според статистиката на СГП обвиненията по чл. 255 (по който е образувано делото), които са внесени в съда през 2011 г., са общо 102. Зам. градският прокурор на София и ръководител на звеното за данъчни престъпления Роман Василев отрече всякаква тенденциозност в операцията и каза, че става дума за рутинни действия.
Но когато подобни акции се случват точно по време на една търговска война, съвпаденията стават твърде много, за да се говори за рутинна проверка. Наскоро бившият главен прокурор Борис Велчев беше заявил, че "знае лекотата", с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност, и как "бизнес конкуренти могат да разчистят сметката чрез "услугата" на някой прокурор да започне наказателно преследване и скоро след това да го прекрати поради необоснованост".
"Принципно посегателствата по този начин са повече от смущаващи. Но качеството "медия" не може да дава имунитет срещу наказателно преследване. Най-опасното обаче е, когато подобни действия са свързани с журналисти", коментира случая след клетвата си и новият главен прокурор Сотир Цацаров. Според него проблемът е наказателното преследване само по себе си да не се превръща в средство за натиск върху медия, която и да е тя, защото примерно е изразила неудобни позиции или в "даден момент е била неудобна финансово на медийния пазар".

Теория и практика на конспирацията

Причините "Булсатком" в момента да е в окото на ураган от интереси са няколко. От една страна, собствениците на bTV (американската Central European Media Enterprises, CME) изпитват спад на приходите и печалбата и заради това българското й дружество настоява за драстично увеличение на таксите, плащани от тв доставчиците. Най-големият от тях е "Булсатком" и е нормално той да бъде най-силно притиснат. От друга, предстои цифровизация на ефира и това принуждава телевизиите да поискат по-силни позиции пред разпространителите на съдържание.
И може би най-важното – българската част. "Булсатком" опитва да навлезе на пазара на мобилни комуникации, при това имайки вече солиден тв бизнес. Това няма как да се хареса на съществуващите оператори, които от доста време инвестират сериозни ресурси, за да вземат дял именно от телевизионния и интернет сектор. В позицията на напредващ, но все още догонващ и на мобилния, и на телевизионния пазар, е БТК. Която пък наскоро беше купена от собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев в тандем с руската VTB. С кръга пак на Василев се свързва TV7. По неофициална информация от няколко източника търговската война между самата bTV и "Булсатком" също не е стартирала без подкрепата на този кръг.
"Булсатком" вероятно е стратегически интересен за компаниите в орбитата на Цветан Василев и по друга причина. Начинът, по който тази група влезе на вестникарския пазар, показва, че тя не се интересува само от медиите, а иска да контролира и дистрибуцията им. Според малкото останали независими разпространители на печатни издания тя упражнява влияние върху почти целия разпространителски пазар. Когато контролираш дистрибуцията, това ти дава власт и върху останалите участници на него, без да е
нужно да ги притежаваш. На телевизионния пазар започва да се случва нещо подобно. Освен инвестициите в медии близки до Цветан Василев компании притежават НУРТС – която разпространява тв сигнала в ефира. Групата контролира и мултиплексите – платформите, чрез които ще се излъчва след цифровизацията. По-голямата и по-платежоспособна част от тв зрителите в България обаче са свързали телевизорите си с кабел или сателит и така контролът върху ефирното излъчване не е достатъчно ефективен.
Ако се съди обаче по думите на единия от собствениците на "Булсатком" – Пламен Генчев, в стратегията му не влиза нито продажба, нито спиране на някой от проектите (вижте повече в другия текст).
Извън бизнес конкретиката не без значение е и това, че когато преди изборите се нуждаеш от политическа реклама, какъвто е случаят с ГЕРБ, всеки нов канал към публиката е важен. Защото колкото наближава вотът, "приятелските" медии като TV7 и bTV стават баласт, който по-скоро ще пречи на управляващите, отколкото ще им помага. Така че освен за пазара мръсната битка е и за избирателите.
В политически план обаче акцията в офиса на TV+ може да донесе и негативи на властта. Управлението на ГЕРБ вероятно не е предизвикало директно проверката на прокуратурата, но със сигурност ще понесе последствията от нея. Тази схема за натиск може и да е сработвала в други случаи, но сегашният придоби от началото огромна публичност. Това вреди сериозно на ГЕРБ. До момента управляващите не правят нищо, за да опровергаят съмненията, че действията на прокуратурата са станали без тяхната санкция. В същото време с грубата си намеса и кадруване в съдебната система ГЕРБ показаха, че по-скоро толерират използването на прокуратурата за разчистване на сметки. Но сега дори и да опитат да намалят щетите, трудно ще могат да избягат от обвиненията, че са създали среда, която позволява на държавни чиновници от ниско ниво да злоупотребяват с власт.
И така вчера бяха вестниците, после пазарът на цигари, а днес е ред на телевизионния пазар. Утре може и да сте вие. Ако имате сравнително печеливш бизнес с добра перспектива, изградени взаимоотношения с партньори (доставчици, кредитори, ключови клиенти), ако бизнесът ви е включен във вертикална структура с възможност за проникване по цялата верига, вече знаете какво може да ви се случи. Накратко, ще получите предложение, на което ще ви е трудно да откажете. Защото, ако го направите, срещу вас ще е прокуратурата, Икономическа полиция, данъчните, общинските власти… С две думи – срещу вас е държавата.
***
Мнение
■ Александър Кашъмов, адвокат във фондация "Програма достъп до информация": "По принцип всяка форма на претърсване и изземване има отношение към свободата на словото в медиите. Показността в подобни случаи е неуместна. Да, медиите подлежат на проверка, но утре всеки може да е на мястото на TV+. Затова техният казус трябва да се следи изключително внимателно. Когато се правят данъчни проверки, е добре да се знае, че всяка медия подлежи на тях и не трябва да има усещане за привилегированост на една медия за сметка на друга. Но не може злоупотреби, които могат да се докажат с документи, да са повод за показни акции."

Стр. 14 – 15 

Неизвестното дружество "Никкомерс 01" ЕООД е купило 10.46% от капитала на "Агро Финанс" АДСИЦ. Това стана ясно от съобщението на един от най-големите фондове за имоти на фондовата борса до инвестиционната общност. Сделката най-вероятно е сключена на регулирания пазар на БФБ на 14 януари, когато мина поредният голям пакет книжа на фонда за имоти.

Купувачът и медиите
Справка в Търговския регистър показва, че едноличен собственик на "Никкомерс 01" е Николай Николов. За 2009 г. дружеството има 1.3 млн. лв. приходи, а за 2008 г. оборотът е бил 2.7 млн. лв. Печалбата намалява от 402 хил. лв. през 2008 до 166 хил. лв. през 2009 г. "Никкомерс 01", което се занимава с търговия, внос, износ, хотелиерство и ресторантьорство, е собственик и на медия. Дружеството има 50% от капитала на "ЗБей. бг" АД, което от своя страна е собственик на информационния сайт inews.bg. Другите 50% в медията са на "Спорта.бг".

Засилена търговия
Засилената търговия с акции на "Агро Финанс" започна през октомври, когато мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка АД – "Бромак" ЕООД, купи 6.97 млн. акции на фонда, или 21.63% от капитала. Два месеца по-късно дружеството, което е собственост на Цветан Василев, продаде акциите си именно на КТБ. Трезорът успя да купи общо 27.4%. По този начин банкерът навлезе и в бизнеса със земеделска земя. Така големите сделки с акциите на агрофонда през октомври и декември миналата година се оказаха вътрешнофирмени за групата компании около КТБ.

Стр. 11

сп. Forbes | 11.11.2010

Цветан Василев съчетава добър финансист и добър дипломат

Председателят на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев започна да се появява по-често в медиите през 2008 г. В банковия свят на България обаче авторитетът му е познат от много години. Той започва бизнеса си с финансово-брокерските къщи "Бромак" и "Фина С", които основава през 1992 г. През 1995 г. става началник-бюро "Валутни операции и ликвидност" в Централна кооперативна банка, през 1997 г. се издига до член на борда на директорите, а от 2000 г. е изпълнителен директор на банката. Към момента чрез фирмата "Бромак" Василев държи 57.29% от капитала на КТБ. Други 30% от акциите са в ръцете на фонд "Генерален държавен резерв" на Султаната на Оман, който ги притежава непряко чрез "Бългериън Акуизишън Къмпани".
Освен в банкирането Василев е активен и в застрахователния бизнес. Той е председател на Надзорния съвет на дружество "Виктория".
Василев учи външна търговия в гр. Лодз, Полша, а през 1985 г. завършва международни икономически отношения във ВИИ "Карл Маркс" (сега УНСС). С оглед на образованието му става ясно защо банкерът съчетава добър финансист с добър дипломат.
С кредити от КТБ са финансирани повечето от сделките на "Нова българска медийна група" – фирмата, която държи вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан Мач", "Засада" и "Борба", както и телевизия ВВТ. Василев няма акционерно участие в медиите и казва, че само за известно време е бил съсобственик.
Цветан Василев също така помага за една от последните големи медийни сделки. През май 2009 г. "България медия холдингс" – инвестиционен фонд, базиран в Австрия, стана собственик на TV7. В официалното съобщение за сделката Василев беше посочен като финансов консултант, който представлява интересите на собствениците.
Банкерът е активен и в процеса на дигитализацията на българския ефир. Той е представител за България на кипърската компания Mancelord Limited. Тя от своя страна държи половината от "НУРТС България", която има два от шестте лиценза за мултиплекси – компаниите, които технически ще осъществяват разпространението на сигнала на цифровизи-раните телевизии.
Василев е известен и като спонсор на различни спортове и меценат. Той е в управата на федерациите по бридж и самбо, а чрез КТБ награждава българи, станали световни или европейски шампиони. Банката има и проекти в Софийската национална опера, както и в много университети. КТБ е и четвъртата най-добра публична компания според класацията "Дневник 100".

Стр. 119