Нели Жекова I  28.04.2011

Примерена еротика с дръзко облекло избра този път зашеметяващата брюнетка
Дори с дрехи и почти без грим Ni Lo е по-изкусителна отвсякога

След петгодишно отсъствие неустоимата Николета Лозанова се завръща отново на страниците на Playboy с още повече стил и подчертана зрялост. От утре, 29 април, на пазара е новият брой на Playboy, от чиято корица примамливо се усмихва Ники. Сексапилната пловдивчанка, която преди 5 години се хвърли в шоубизнеса, завоювайки си титлата „Мис Плеймейт 2006”, е по-уверена и изискана отвсякога. С класа и елегантност в комбинация с невинна еротика се отличава новата корица на Ni Lo в майския брой на мъжкото издание. В компанията на фотографката Велислава Каймаканова-Ножарова и екип на Playboy красавицата засне дръзките визии на остров Тасос в началото на април. Лозанова замина за гръцкия остров ден след като заедно с международна фармацевтична компания представи хранителна добавка за отслабване със собствените си инициали. Зашеметяващата Ni Lo продължава да пие капсулите на собствения си продукт дори и след като се втали с 2 килограма.
Дори с дрехи и почти без грим Ники е неудържимо съблазнителна. Видимо новата по-изискана концепция на изданието и отсъствието на пошла разголеност е причината Николета да се съгласи да украси Playboy.

в. Пари | 26.04.2011 

Платеното медийно съдържание в интернет може и да има известен успех в САЩ, но в Източна Европа и по-специално в България не би могло да работи

Бихте ли платили за медийно съдържание в интернет? На импровизираната анкета, която направихме, получихме отговори в целия спектър от "ти луд ли си" и "не обичам да си плащам за нищо", през "да, стига самото плащане да е лесно" до "да, но зависи дали мога да определям съдържанието, което получавам".
В годините преди кризата въвеждането на платено съдържание от медиите в интернет бе почти сигурен начин за загуба на читатели. Днес обаче това е все по-обсъждана и прилагана мярка за компенсиране спада в приходите на печатните издания. Броят на изданията, които са въвели абонамент под някаква форма за онлайн съдържанието си, постоянно расте. Все още е рано да се видят резултатите от тази практика, но предварителни оценки за въведения наскоро от The New York Times абонамент показват, че евентуалните бъдещи приходи не са особено впечатляващи. Дори формулата да се окаже донякъде успешна, това ще важи по-скоро за световно-признати издания от типа на The New York Times, The Economist, The Wall Street Journal, Financial Times и пр. При локални медии на по-неразвити пазари като Източна Европа въвеждането на платено съдържание изглежда по-скоро като самоубийство.

Добре обмислен ход или лудост

Първият, който въведе подобна практика в стратегията за развитие на медийния си бизнес, беше Рупърт Мърдок, достъпът до чиито издания – The Times, The Sun, The Sunday Times и News of The World, е напълно платен от миналата година. Повечето анализатори окачествиха това като отчаян ход за спасение на империята на магната, която отчете 3.3 млрд. USD загуби за 2009 г. В интерес на истината бизнесът на Мърдок излезе от кризата и регистрира печалба от 2.5 млрд. USD за 2010 г. По-добри годишни резултати има и вестникарският бизнес, но това едва ли се дължи на платеното онлайн съдържание. Въпреки че в годишния отчет на компанията няма подробна разбивка, основното обяснение за положителното представяне е съживяването на рекламния пазар при рекламата "на хартия".
По данни, събрани от Guardian и BBC, The Times и The Sunday Times са имали 90% срив на онлайн читателите си веднага след въвеждането на изцяло платено съдържание. В края на миналата година новите абонати са били 50 000, а пет месеца по-късно -79 000, или с 58% повече. Този ръст обаче не успява да компенсира спада в продажбите на печатните издания.

Повлекли крак

Това, което изглеждаше като екзотичното решение на Мърдок, започна да се възприема повсеместно като рецепта за подобряване на приходите. Множество издания в САЩ преминаха към някаква форма на абонамент за част от материалите, публикувани в интернет. Обикновено практиката е да се дава свободен достъп до определен брой статии, след което достъпът става платен. The New York Times например дава възможност за преглед на 20 публикации, след което се предлага месечен абонамент за 15 USD или в пакет с мобилна версия за 20 USD. Чрез линкове в социални мрежи като Facebook и Twitter достъпът до статиите остава свободен.
Изданието пилотно изпробва проекта първоначално в Канада, където потребителите трескаво започнаха да търсят и намериха множество пролуки, така че да успяват да четат любимия си вестник, без да плащат. Това не е изненадващо на фона на скорошно проучване, проведено от University of British Columbia, според което 81% от канадците не биха платили, за да прочетат нещо в интернет, а 90% биха се насочили към други алтернативи, ако медиите, които следят, направят услугата си платена.
Ако The New York Times успее да привлече 15% от потребителите си към платения онлайн абонамент и те редовно плащат по 20 USD, това би донесло 130 млн. USD за година, показват изчисления на MondayNote. За сравнение годишните приходи на компанията са 1.55 млрд. USD, от тях 160 млн. USD приходи от онлайн реклама.

Експериментът продължава

Епидемията на платеното съдържание плъзва и към Източна Европа – един не особено развит пазар, на който медиите често са със съмнителна репутация. Девет от най-големите медии в Словакия, сред които най-старият словашки вестник Pravda и водещият му широкоформатен вестник SME, бизнес изданието Hospodarske noviny, спортният ежедневник Dennik Sport, седмичното списание Tyzden, сайтът за бизнес новини Medialne.sk, видеопорталът MeToo.sk и компютърното списание PC Revue, стартираха преди дни общ платен интернет проект, наречен "Пиано". "Пиано" ще бъде със свободен достъп през първите две седмици, след което потребителите ще трябва да плащат по 2.9 EUR на месец. Срещу това различните доставчици ще предоставят публикациите си по-рано, сайтове без реклами и др. Пускането на коментари също ще бъде платено, с което се цели "по-високо ниво на дискусията".
Piano Media – компанията, която е разработила проекта и го управлява, ще получава 30% от приходите, а останалата част ще бъде разпределяна между медиите в зависимост от посещаемостта на техните сайтове. Изчисленията на Piano Media показват, че за услугата биха се абонирали между 0.8 и 1.5% от 5.7 млн. население на Словакия, което би донесло приходи от 2.1 млн. EUR на година при оптимистичния сценарий.
Ако проектът се окаже успешен, компанията планира да го предложи и в други държави, като Дания и Холандия.

Само че…

Един от основните проблеми с въвеждането на платен абонамент за интернет съдържание, както показва и опитът в САЩ и Канада, е, че това обикновено води до срив в посещенията на сайта. И докато приходите от абонамент са доста неясна величина, едно нещо е сигурно – бъдещето е в онлайн рекламата.
Разходите за реклама в интернет се очаква да надминат за пръв път тези в печатни издания през 2013 г., показва проучване на ZenithOptimedia. От 54 млрд. USD в световен план през 2009 г. те се очаква да достигнат 94.5 млрд. USD през 2013 г.
В България медиите също следят тези тенденции. С платено съдържание беше сайтът на в. "Капитал" до 2007 г. "По-рано само част от статиите бяха със свободен достъп. Избрани статии от вестника бяха платени, което беше една сложна схема. Приходите ни от платеното съдържание бяха пренебрежимо малки, особено на фона на това, което дойде като реклама, заради свободния достъп. В България самата среда не позволява такъв модел", обяснява Владимир Петков, директор "Нови медии" в "Икономедиа". "Стратегията е безплатна доставка срещу безплатна регистрация", допълва той.
"Не предвиждаме въвеждане на платено съдържание на медийните ни сайтове", каза за в. "Пари" Любомир Леков, председател на съвета на директорите на "Инвестор БГ" АД, най-голямата онлайн медийна платформа в България.
В. "Пари" към момента предоставя свободен достъп до сайта си pari.bg. Единствено съдържанието на хартиеното тяло е достъпно само за абонатите на вестника.

Стр. 12 – 13 

в. Десант, Бургас | Лъчезар ЛИСИЦОВ I 22.04.2011

Делата за клевета и обида трябва да минат на три инстанции, в провинцията районните и окръжни съдилища са едно и също нещо, казва журналистката

Г-жо Касабова, какво е значението на решението на Европейския съд в Страсбург по вашето дело?

- Това, което днес се случи в Европейския съд за правата на човека, за което ще узнаят всички европейски държави и цялата международна журналистическа общност, е, че това е победа на бургаската гилдия, победа на седящата стачка от 2002 г, която колегите сами, без да съм ги молила, проведоха пред Районния съд в Бургас след присъдата ми на първа инстанция. Тогава те дадоха възможност в България да се разбере, че има един несправедливо осъден журналист. В този смисъл решението на Европейския съд не е моя победа, а на всички медии.

- Какво ще направите с парите, които ще получите от осъдената държава?

- Ще ги върна по най-бързия начин във фонда за подпомагане на несправедливо осъдени журналисти и на такива, срещу които се водят подобни дела. През 2003 г, когато окончателно се разбра, че съм осъдена, цялата медийна общност в България, всички неправителствени организации излязоха в моя защита и учредиха този фонд на мое име. Тогава, първи в този фонд средства внесе г-н Дими Паница – първо 1000 лева, след това и 500 лева, за да мога да платя първите 30% на тези, които ме осъдиха, а те настояваха да ги платя моментално. Г-н Дими Паница е основателят и на фондация "Свободна и демократична България". Сега е време да му благодаря и да обещая, че аз ще върна тази сума, както и останалата част – те ще постъпят в този фонд, тъй като ми е известно, че до този момент в него не са влезли абсолютно никакви други средства.

- Какво ще посъветвате всички колеги-журналисти, които в момента са в съдебната зала и се борят за правата си?

- През март 2000 г. прогресивномислещата част от медиите в България, както и неправителствените организации успяха да постигнат една чудесна победа. Тогава по законодателен път се прекратиха съдебните дела с участие на прокурор, които се водеха срещу журналисти за техни публикации. Оттогава делата за обида и клевета започнаха да се водят след частна тъжба – като частни наказателни дела и станаха двуинстанционни – само на ниво районен и окръжен съд.
По това време обаче, българският съд за съжаление вече беше превърнат в една мафиотска структура. А в провинцията окръжен и районен съд вече бяха станали едно и също нещо, а самата съдебна система се беше сдушила и с политическата върхушка, както и с всички останали управляващи от съответния провинциален град.
И така – между 2000 и 2006 г. тези бързи съдебни наказателни дела срещу журналисти просто главоломно растяха, като до този момент има стотици колеги, които са в съдебна зала, срещу които се водят съдебни дела. Много от тях са осъдени, но не смеят да го казват, защото те считат, че това е срамно.
Аз не мисля, че човек трябва да се срамува от това, че е рискувал и си е позволил лукса да каже истината в държава като България. Смятам, че той трябва да преследва докрай своята цел, с цената на абсолютно всичко, да не губи надежда и да знае, че рано или късно, ако той е бил справедлив, ако той не е обслужвал нечия чужда поръчка, а го е направил в името на професията, той рано или късно получава това, което наистина е очаквал, че ще стане чрез тази своя публикация. Съветвам ги да продължават в същия дух. Но много малко са колегите, които си позволяват вече да пишат сериозни коментари и разследвания. Знаете, че понастоящем в нашата държава просперира жълтата преса, жълтите издания, а всички сериозни издания отдавна се разделиха с острите си пера, тъй като в тях нямаше място за разследваща журналистика, по простата причина, че собствениците на националните и регионалните медии отдавна са се сраснали със съответните управляващи.

- Очаквате ли след решението в Страсбург българските съдии, които ви осъдиха несправедливо, да пострадат – да бъдат понижени или нещо друго?

- Аз очаквам сега правната общност в България и основно Висшият съдебен съвет да се вземат в ръце и да преразгледат работата на тези свои колеги в Бургас, да преразгледат този случай отново. Призовавам неправителствените правозащитни организации така, както те ми обещаваха през 2002 и 2003 г., понеже това беше голям шамар за цялата журналистика в България, да предприемат мерки. Те тогава обещаха, че ако в Страсбург това дело вземе обрат, ще настояват в подобни случаи разноските на осъдените журналисти да се поемат от съдиите, произнесли тези присъди. Тъй като те са го направили с ясното съзнание, че са потъпкани моето право на защита. Потъпкали са моя труд като журналист, оставили са ме без средства за препитание, което беше факт, и не са ми дали възможност да се защитя.

- Като че ли обаче в съдебната система нищо не се е променило оттогава и пример е присъдата на Христо Ковачки отпреди няколко дни – човекът буквално е откраднал от държавата 16 млн. лева, а е осъден условно на три години затвор. Вярвате ли, че нещо може да се промени след това решение в Страсбург по вашето дело?

- По неясни за мен причини преди около седем години един общински съветник в Бургас, който се казва Ел Масри, беше осъден и той изтърпя своето наказание в затвора, само защото не беше декларирал данъци в рамките на 25 хиляди лева. Виждате двойния аршин, но аз имам надежда, защото е налице известно раздвижване и стресиране в редиците на съдебната система. Не е чак толкова мракобесно състоянието на тази система, каквото беше само допреди три години. Но това не е благодарение на правителството на г-н Бойко Борисов и на вътрешния министър Цветан Цветанов. Те просто бяха притиснати от Европейския съюз и на тях им беше поставен ребром въпроса -или се справяте с корупцията в съдебната система, или просто няма да помагаме на България по никакъв друг начин. Основните акценти, които бяха поставени пред това правителство, за да получи подкрепа от ЕС, беше справяне с корупцията по високите етажи, с което те се провалиха, както и със съдебната система и организираната престъпност. Аз мисля, че към този момент моите колеги в Районния и Окръжния съд могат да дишат по-спокойно, отколкото по времето, когато ме съдиха мен в Районния съд. Г-жа Яна Колева крещеше на колегите ми – понеже беше пълна залата – "веднъж завинаги ще има осъден един журналист, за да млъкнете всички вие", и това е протоколирано. Подобна ексцесия днес съдиите не си позволяват.

- Какво ви струваше тази съдебна сага, чухме, че сте стигнали до крайни намерения в един момент?

- Бях силно шокирана, когато чух присъдата на Районен съд, тъй като през цялото време на мен ми се даваха някакви обещания, че ако изобщо има присъда тя ще бъде минимална, няма да бъде толкова голяма. Аз изобщо не съм и предполагала, че могат да ме осъдят да платя 7500 лева. През 2001 г. за мен това беше непосилна сума, аз просто не можех да си я представя. Тогава бях на заплата от 200 лв. във в. "Компас" и взимах хонорар от в. "Новинар", за който работех като кореспондент.
Спаси ме съпругът ми Валентин Касабов, който стоеше до мен и това беше човекът, който незабавно реагира и събра подписите на всички политически партии и синдикални организации в Бургас в моя защита. Всъщност тогава – през 2000 г. -нямаше партия, която да не сложи подпис в това общо становище, включително БСП и СДС, които враждуваха помежду си. Това беше изпратено до президента, до правителството, до правосъдното министерство, до Народното събрание. Така че аз получих изцяло подкрепата на съпруга си, който организира междувременно заедно с колегите и подписка за отстраняването от длъжност на четиримата инспектори от инспектората, но напук те бяха вече консолидирани в тази система и бяха повишени точно в този период. А двете съдийки, които ме осъдиха, ги бранеше апелативният прокурор Йордан Иванов, както и шефката на Окръжния съд Сабина Христова. И двамата буквално колеха и бесеха в системата -назначаваха послушковци, които трябваше да им служат.

- Какво трябва да се промени в закона, за да се спре съдебната гавра с журналистите в провинцията?

- След като след 2003 г. заваляха тези присъди по най-бързия начин на първа и втора инстанция, особено в провинциалните съдилища, много неправителствени организации, сред които "Артикъл-19" и "Репортери без граници", отново се надигнаха да изследват този феномен в България. Защото уж се освободи от участие прокуратурата в тези процеси, и те бяха заменени с частно производство, а в един момент присъдите станаха страшно много. Оказа се, че тази промяна в България не е ефективна и трябва да се върви към заменяне изцяло на наказателното производство с гражданско на три инстанции, в столицата. Проблемите на националните и регионалните вестници продължават да се задълбочават – при толкова съдебни дела, като се стоварят на една редакция, тя фалира. Затова и има срастване на медиите с властите. Затова и започнаха да изплуват жълтите издания след 2004 г. – точно заради многото осъдени журналисти. Просто спряха да се правят разследвания.
***
Александър Кашъмов – адвокат на свободното слово
Адвокат на журналистите по фундаменталното дело в Страсбург беше Александър Кашъмов, ръководител на програма "Достъп до информация". Припомняме, че Кашъмов представляваше и журналиста от ДЕСАНТ Лъчезар Лисицов в друго ключово за свободата на словото дело – срещу Президента на РБ за укриване на обществена информация. На 11 ноември 2010 г. излезе решението на Софийския административен съд, с което Георги Първанов бе задължен да огласи стенограма и паметна записка от засекретените от него разговори с руския президент Владимир Путин.

Стр. 9

сп. Forbes | Джеф БЕРКОВИЧИ | 22.04.2011

Възможно ли е търсачката гигант да удовлетворява потребителите, да се конкурира с Facebook и да реши проблемите на вестниците едновременно?

През 2007 г., две години след пускането на новинарския сайт Huffignton Post, съоснователят Джона Перети измисли термин за онези сайтове, които умело прикриват липсата на качествено съдържание. Става дума за стратегията mullet, която носи името на осмиваната прическа, при която косата с силно подстригана и подредена отпред и дълга и неподдържана отзад. Привържениците на стратегията "мълет" поддържат елегантна и добре подредена начална страница с качествено съдържание, която да покажат на рекламодателите. Реално обаче основният трафик се генерира от безсмислени спорове във форумите на сайта, новини за сексуалния живот на известни личности, новини оттук-оттам и съдържание, генерирано или от потребителите, или от п реесъобщения.
Но нискокачествената информация може скоро да бъде орязана. Промяна в начина, по който Google подрежда по важност новините в своята вездесъща система за търсене, не само заплашва да обезцени тайното и доходоносно изкуство за повишаване на читателската аудитория в мрежата, но обещава също и разцвет на притиснатата до стената вестникарска индустрия, за чието западане Google имаше съществен принос.
Разбира се, гледната точка на Google е малко по-различна. Мат Кътс – специалистът, на който е възложено да преработи алгоритъма на търсене на Google – формулира мисията си по друг начин. "Потребителят по-доволен ли е, когато стигне до страницата от показаните от нас резултати от търсенето? – пита той. – Това приблизително е моделът на мислене, който прилагаме."
Може да се спори, но точно сега едва ли има по-Важно лице за новинарския бизнес от Кътс. Като ръководител на екипа на Google за борбата със спама в мрежата той пренаписва сложния набор от правила за подреждане по важност на интернет страниците въз основа на тяхната връзка с конкретно търсене. Тези правила са ДНК-то на фирмата, нейният най-важен продукт и търговска тайна, пазена по-ревниво от рецептата на "Кока-кола". През последните години фирми, използващи трикове, за да изкарат своите страници по-напред в резултатите от търсенето, се опитват да надхитрят алгоритъма. Понякога тези страници са чист спам – прикрити покани за порносайтове например. Много други са резултат от така наречените "ферми за съдържание" (content farms), набиращи армии от нископлатен персонал, който да съчинява статии срещу стотинки, а самите те да обират печалбите, продавайки също толкова евтини реклами. Резултатът е безпорядък.
Актуализацията на алгоритъма е отговорът на Google на проблема. И може да се окаже много, много повече. През последните години главният изпълнителен директор Ерик Шмид и други многократно подчертават нуждата от процъфтяваща преса, както като въпрос от обществен интерес, така и в интерес на самата Google.
Но същата миграция на читателите към интернет, която превърна Google в Голиат с пазарна капитализация от 185 млрд. долара, беше катастрофална за традиционните медии, особено за Вестниците, чиято репортерска дейност продължава да бъде основният двигател на отрасъла, от излъчващи в ефир телевизии до радиопрограми и блогове. Съвкупно американските вестници отбелязаха почти 50% спад в приходите си от реклама от 2005 г. насам, до 25.8 млрд. миналата година. Приходите на дигиталните медии, макар и да нарастват, не се справят толкова добре, че да компенсират загубите на печатните издания.
Има и печеливши дигитални медии, които не са обременени с проблемите на традиционните издателства. Те успяха да привлекат голяма публика, запазвайки редакционните разходи ниски, често използвайки и коментирайки чужди репортерски и журналистически материали, генерирани с големи разходи от Вестниците и другите традиционни медийни компании. Проучване от 2010 г. на Pew Research Center установи, че 80% от историите, които се публикуват или са отправени в блоговете, идват само от четири източника: ВВС, CNN, New York, Times u Washington Post. Huffington Post, който наскоро бе купен om AOL за 315 млн. долара, е най-известният играч, който залага на тази стратегия. Но има и много други, от Gawker до Boing Boing и Mashable.
С новото изменение Google на практика работи в полза на традиционните медии, макар че според думите на Кътс това не е било целенасочено. Кътс казва само, че новият алгоритъм насочва търсеиията към сайтове, които предлагат съобщения и репортажи, изследвания и задълбочен анализ; той противодейства на практики като "Включване на ключови думи извън контекста" (keyword stuffing), форма на писане, която прави статиите силно Видими за търсачките, но трудни за четене за средностатистическите англоговорящи.
Google News, на който се падат около 1 млн. от 4-те милиона кликвания, които Google насочва към новинарски сайтове Всеки месец, отива по-далече в прилагането на тази философия, като следи какво е доверието на потребителите към различните източници на новини, сравнени един с друг. "Дали те търсят конкретен източник, или се абстрахират от него?", казва Бхарат. Неговият екип експериментира също и това дали конкретна статия "представлява значително усилие" на автора, или е просто преписване. "Искаме да сме сигурни, че насочваме трафика към източници, които правят истинска журналистика – казва Бхарат. – Ние ценим оригиналността."
Ето защо Google променят правилата в полза на издателите, които инвестират много във всяка история, е добра новина за предприятие като New York Times, което харчи приблизително 200 млн. долара годишно за новинарство. "Приветстваме тази дейност, те се стараят да подобрят резултатите", казва Мартин Нисен-холц, отговарящ за цифровите дейности в Times. Той казва, че има първоначална, непотвърдена информация, че историите на Times са по-напред 6 подреждането след въвеждането на новия алгоритъм.
Налице е и заплахата от социалните мрежи, особено Facebook, който вече брои повече от 50% от населението на САЩ за свои членове и има нарастващ дял от пренасочването към новинарски сайтове. Google експериментира за намиране на начини за интегриране на социалния елемент в търсенията, в последно Време с опцията "+1", която позволява на търсещите да препоръчат съдържание на приятели, сходно с клавиша Like (харесвам) на Facebook. "Тях ужасно ги е страх от Facebook, а в известна степен и от Twitter", казва Перети.

Стр. 86, 87

сп. Forbes | Христо ПЕТРОВ | 22.04.2011

Три години след като излиза на пазара, бизнесът на Иван Николов вече диша във врата на лидерите в областта на интернет рекламата

На 21 години (които ще навърши на Великден) Иван Николов управлява бизнес с годишен оборот от над 1 млн. лв. И това само 3 години след като излиза на пазара буквално от нищото. За повечето младежи това вероятно звучи като сбъдната мечта. За Николов е само стъпка към следващата му цел – да затвърди лидерската си позиция на интернет пазара в България.
Николов е изпълнителен директор на НЕГ.БГ – дружеството, което е собственик на някои от най-големите специализирани портали в България като сайта за бременни жени bg-mamma.com или фитнес портала bb-team.org. Едва тригодишна, компанията вече диша във врата на най-големите играчи на българския интернет пазар. НЕГ.БГ генерира приходи, като предлага интернет реклама в нишови сайтове. За 2009 г. НЕГ.БГ има около 500 хил. лв. годишни приходи, а за 2010 г. оборотът е скочил до близо 1.3 млн. лв.
"Не сме имали година, в която приходите ни да са нараснали с по-малко от 100%", казва Николов. През настоящата година той очаква ново удвояване на оборота. Отчетите на компанията показват, че през дебютната си година на пазара НЕГ. БГ реализира чиста загуба от 10 хил. лв. А през 2009 г. вече е на печалба от над 40 хил. лв.
В края на миналата година дружеството купи мажоритарен дял в компанията за таргетирана реклама User Media, с което получи достъп и до нишови сайтове за студенти, автомобилни маниаци, IT специалисти и други. User Media не е собственик на тези сайтове, но притежава правата да публикува таргетирана реклама в тях.
Според изчисленията на изследователската компания Gemius НЕГ.БГ достига до около 1.7 млн. потребители, което й осигурява почти 50% от интернет аудиторията в България. Последните изкупени сайтове са bb-team.org и порталите testdrive. bg и tuning.bg, което разширява още повече пазарния обсег на НЕГ.БГ. Компанията Вече е собственик и на криейтив агенцията "Амекси", която осигурява корпоративната Визия на големи концерни като Nestle, Coca-Cola, Mazda и други.
За ИВан Николов навършването на пълнолетие е сбъдване на една от големите му мечти – защото му позволява формално да управлява бизнеса си, ръководен дотогава от името на майка му. "Нямате представа с какво удоволствие подписах дружествения договор, след като навърших пълнолетие. Дотогава всичко ставаше през майка ми. Просто това беше сбъдване на една голяма мечта", казва Николов.
Той основава НЕГ.БГ през 2008 г., като тогава името на компанията е Net Entertainment Group. Дружеството навлиза ударно на пазара, като купува портала bg-mamma.com. Сделката е изненадваща, защото порталът привлича вниманието на някои от най-големите интернет компании в България, но вместо това минава в ръцете на никому неизвестно дружество. И до днес Николов отказва да каже каква е цената на сделката, но твърди, че тя е под лансираните като слух 700 хил. лв. Той отрича и друг слух – че НЕГ.БГ е била създадена с цел именно да купи bg-mamma.com. "Компанията беше създадена с идеята да развива международно dtrailer. com (портал за кино, който Николов разработил като тийнейджър в свободното си време). Междувременно обаче имаше още един проект – телевизия за САЩ. Български телевизии, които се предават в България, да могат да бъдат излъчвани в други държави и конкретно САЩ.
Тогава имахме разговори със системния администратор на bg-mamma. com и от тях стана ясно, че собственичката на сайта не е доволна от сегашния си рекламен партньор "Нетинфо", казва Николов.
Първоначалното финансиране на компанията идва от роднини и от бизнес ангел, който вече не е акционер, защото Николов е изкупил дела му преди малко повече от половин година. В началото на 2011 г. НЕГ. БГ емитира нови акции, а купувач е "Иновейтив медиа", в която акционер е един от първите интернет предприемачи в България Любен Белов. Стойността на емитираните акции е 855 хил. лв., показва справка в Търговския регистър. За Николов Белов споделя, че е пример за успешна предприемаческа история и че "на 20 години това момче има познанията, които аз имах на 30".
Николов започва да се занимава с интернет и сайтове още в първите си години като тийнейджър. "Бях на 13-14, когато за пръв път направих някакво подобие на сайт – просто да видя как се случват нещата. Даже съм бягал от училище заради такива работи", казва той.
Първите му проекти са недовършени модели на сайтове. Първият сайт, който Николов счита за "прилично успешен", е кинопорталът dtrailer.com. "Представляваше библиотека от различни филми – трейлъри, кой участва, дали филмът си заслужава и т.н. За момента, когато го пуснах, беше доста успешен – реализираше 35-40 хил. души дневно. По онова време бяха излезли т.нар. СРС [cost-per-click] мрежи, в които даден сайт може да стане участник, да печели от кликовете на рекламите, които се публикуват в сайтовете. Тогава, а и досега е така, повече от 1500-2000 лв. беше невъзможен приход, това беше таванът", казва Николов.
На 15 години прави първата си фирма – това е хостинг компанията Site.bg. Тъй като по това Време няма навършени 18 години, фирмата формално се Води на името на майка му, Въпреки че управленските решения се вземат от него. Инвестицията Във фирмата е 5 хил. лв., като тези пари отиват предимно за сървър, компютър и разходи за персонал. В началото компанията се развива успешно и за около 8 месеца намира 1000 свои клиенти. "По това Време това е сериозна клиентска база, защото хостинг пазарът все още беше малък и нямаше голяма конкуренция", казва Николов.
След това обаче нещата се променят и компанията тръгва надолу. "Така се случи, че системният администратор, на когото разчитах за технологичното обезпечение, излезе в отпуск. Чисто мениджърска грешка на организация на екипа. Аз бях на 15 години, имайки пълна свобода на действие и нулев опит, не е чудно докъде е стигнало", казва Николов. Неговата компания не може да осигури технологичната поддръжка на клиентите си, те започват да недоволстват, а броят им – да намалява.
Николов не е учил нещо специално в областта на IT сектора, завършил е Френската гимназия в София. "Философията, която аз имам, е, че тези неща не се учат в училища и университети. Повечето успешни интернет хора не са се запалвали в училище, университетите или нещо от този род. Нещата в тази сфера или са ти в кръвта, или не", казва той.

Стр. 78, 79 

в. Банкеръ | 22.04.2011

Световноизвестната мексиканска писателка Лаура Ескивел пристига за първи път у нас за среща с българските си читатели. Те ще имат възможността да се срещнат с авторката на бестселъра "Като гореща вода за шоколад" в книжарница "Пингвините" (в подлеза на Ректората на Софийския университет) на 28 април. Основни теми в романите на Лаура Ескивел са мексиканската история и култура, отношенията между мъжете и жените и съдбата, за която казва, че е "пътека, която следваш и само ти можеш да решиш как да преминеш по нея". Ден по-рано Лаура Ескивел ще излезе за първи път пред българска публика, за да участва в церемонията по връчване на журналистическите награди на M-Tel. Писателката ще говори и за влиянието на новите технологии върху начина, по който общуваме днес. Според Лаура Ескивел маите са вярвали, че свързвайки се с пъпната връв на Вселената, можем да достигнем цялата ни необходима информация. Именно това постигаме чрез интернет днес, и то само за секунди, но дали използвайки технологиите, не губим способността си да се свързваме помежду си и с Цялото, както са можели древните, пита писателката.
Лаура Ескивел е родена през 1950-а в Мексико. Тя е автор на световни бестселъри като "Като гореща вода за шоколад" (преведен на 35 езика и продаден в 4.5 млн. екземпляра), "Малинче" и "Законът на любовта", дело на издателска къща "Колибри". Често пъти е сравнявана с Габриел Гарсия Маркес, Марио Варгас Льоса и Исабел Алиенде.

Стр. 40

Фокус Спорт I 21.04.2011

София. На 30 април и 1 май ще се проведе 28-то издание на ОББ Държавното първенство по тенис за журналисти. БФТ е партньор на атрактивното състезание.

По традиция в състезанието взимат участие най-добрите журналисти от електронни и печатни медии. Шампионите ще получат правото да представят България на европейското и световно първенство за журналисти.
И тази година домакин на турнира ще бъде тенис комплекса „Дема” в София. За голямата награда ще играят представители на медии от Русе, Варна, Пловдив и други големи български градове. Записването ще става на място на 30 април от 9.30 ч. След това ще започнат срещите.

Оригинална публикация

в. Труд | 22.04.2011

Ако търсите спокойствие, станете аудиолог, математик или философ

Ако още не сте си избрали поприще, а ви блазнят медиите, имайте предвид, че работата в тях е сред най-инфарктните професии. Новинарите и пиарите (които също спадат към медийните специалисти) са подложени на най-голям стрес на работното си място, показва проучване, проведено в САЩ и цитирано от Ройтерс.
Ако пък си търсите спокойна работа, най-добре да се ориентирате към специалност от здравеопазването – например станете аудиолог, логопед или диетолог. Сред най-малко напрегнатите професии са още математик и философ, сочат експертите.
Експерти проучили 200 различни професии, практикувани в САЩ, и ги подредили въз основа на 5 фактора – условия в работната среда, доходи, перспективи, стрес и физически изисквания. (За методологията виж долу -бел. ред.) Определили цифрово изражение на факторите, които водят до стрес, и съставили класация – на най-стресиращите и на най-малко напрегнатите професии.

Пилотите – №1

На най-голям стрес са подложени пилотите на граждански самолети – основно заради отговорността за живота на пътниците, а също и заради ненормирания работен ден и честите пътувания. Началнически постове също са сред най-напрегнатите. Изпълнителен директор на компания и рекламен шеф са съответно №3 и №6 в класацията на 10-те работни места с най-много стрес. Най-много представители в нея обаче има от медиите – пиарите са на №2, фоторепортерите -№4, следвани от новинарите,. Общото между тези професии са няколко инфарктни фактора – условия на жестока конкуренция, почти редовен извънреден труд и нерядко опасност за здравето и дори живота, особено при журналистите. (Двама фоторепортери бяха убити в Либия – виж стр. 27.)
Останалите професии от челната "стресова" десетка са: архитект, борсов брокер, медик в линейките за спешна помощ, брокер на недвижими имоти.
Обратната класация – на най-малко напрегнатите професии, включва такива с много малка опасност и минимални физически усилия, обясняват експертите. На първо място по тези критерии са аудиолозите – медици, които установяват и лекуват проблемите със слуха. В тази десетка са още диетолозите, денталните хигиенисти, логопедите, трудотерапевтите и хиропракторите (лекува с ръце гръбначния стълб – бел. ред.).

Най-добрите

Експертите са съставили и класация на 10-те най-добри професии, т.е. такива, които съчетават приятни условия на труд, добро заплащане и безопасност. №1 са софтуерните специалисти. В десетката са и математиците, метеоролозите, статистиците, историците. Всички тези "златни" професии обаче изискват висше образование и постоянни специализации.

Стр. 18 

в. Монитор | Надежда ПОПОВА | 22.04.2011 | 00:01 | Стр. 24

От 11 април започна инициативата “TV7 в България", която е един от най-мащабните проекти на медията. Идеята й е да показва живота такъв, какъвто е, като излъчва директно от центъра на 34 областни града в страната. Всеки петък сутрешният блок "БОдилник" хваща на къс пас местния политически елит по наболели за региона теми. В рубриката си "Гореща точка" Николай Бареков връчва охотно на публиката си и бонус – да задава неудобни въпроси лице в лице с управленците си от мобилното студио. Междувременно чрез ударна доза репортажи и преки включвания в новините столичани разбират повече за местните забележителности, таланти и дух. Началото на обиколката бе поставено в Плевен, а към момента иновативната медия гостува на Враца, Монтана и Видин. "Иначе казано Северозападна България, по-известна като Северозападнала или като най-бедния район на ЕС. Навсякъде драмата е една – висока безработица, ниски доходи и липса на инфраструктура", разказва господин "Имаме новина" пред "Монитор". Добавя, че главните герои в импровизираната поредица на TV7 – простосмъртните българи без столична регистрация, страдат от тотална дезинформация. И извън шепа частни случаи драмите и постиженията им са игнорирани от светлината на прожекторите.
"За нас животът извън София не е глухата провинция, а реално случващото се в България. Много малко институции и медии се интересуват от проблемите на малкия човек извън пределите на столицата. За това сме и доста топло приети от нашите съграждани", обяснява феноменалния успех на турнето журналистът. "Всъщност програмната ни схема тепърва набира популярност в останалите градове. В София обаче "БОдилник" бие по гледаемост конкурентните предавания на Нова и БНТ1
Новото ток шоу "Пряка демокрация", което стартира на 4 април, също ще се превърне в трибуна за изява на локални герои в последния ден на работната седмица. Кулинарният факир Лео пък запретва ръкави в готовност да жонглира с черпак и подправки на открито, ексклузивно, в някоя от следващите спирки. В момента се водят преговори и с фолк хамелеона Камелия, чието социално предаване също може да стане част от турнето на ефирния канал.
Според Бареков цел номер едно на пътешествието с микрофон в ръка е да разследва корупционните практики в общините. И нагласите на хората спрямо администрацията, която работи на абсолютно автономен принцип, а на държавно и общинско ниво съвсем бегло се интересува от грижите на обикновеното население. Искрено го вълнува и наличието на комуникация между граждани и държава, както и нивото й на адекватност. Идната седмица дистанцията между зрител и лица от екрана ще бъде скъсена във Велико Търново, Габрово и Севлиево, а в началото на май от TV7 ще маркират по-значимите точки в политико-социалната карта на Пловдив, Пазарджик и Карлово. Гостите в "Гореща точка" пък по традиция ще бъдат "каймакът" на региона. Както бяха Румен Петков и Цецка Цачева в Плевен или Искра Фидосова и Янаки Стоилов във Враца. Търсим лицата, чиято позиция би спомогнала за решаването на конкретни обществени казуси. Основната ни цел е да бъдем модератор на диалога между властимащите и гражданите."
Естествено програмното приключение на колела няма да задълбава само в дискусии за лошите примери в управленската практика, довели до свиване на семейния бюджет. Тежкият мисловен ефект от публицистиката и дебатите ще бъде компенсиран със солидна порция забавления. От мига на пристигането си в даден град екипът изгражда в центъра му огромна мобилна сцена. Феновете на медията могат да я експлоатират както им душа иска до последната минута преди свиването й обратно за път. Като част от проекта “TV7 в България" се реализират конкурсите "Момиче на времето" и "Бъдещите таланти на България". Първият е истинска стръв за дами, които искат да почерпят с харизма публика различна от домашните си любимци. Най-забавните опити за синоптична прогноза се качват в секцията с видеа на tv7.bg. Същото важи и за зевзеците с претенции за специална дарба. "Талантите могат да бъдат всякакви, няма и възрастови ограничения. Който иска, излиза, пее, разказва вицове, заформя скечове – каквото го влече, пред публика от свои. Има шанса да блесне. В Плевен, например, ми направи впечатление, че всички пееха страхотно – забиваха здраво рок парчета, балади. Опитваме се да разнообразим малко живота на българите, да покажем и хубавите страни на тези региони. Хората са най-големият потенциал на държавата ни, но често го забравяме. Във всеки град има колоритни образи, местни глашатаи, давам им думата и те, между другото, задават най-адекватните въпроси към политиците", констатира Бареков.
***
ТУРНЕТО в дати
25 – 29 април – Велико Търново, Габрово, Севлиево
2 – 6 май – Пловдив, Пазарджик, Карлово
9 – 13 май – Стара Загора, Гълъбово, Чирпан
16 – 20 май – Хасково, Свиленград, Кърджали
23 – 27 май – Сливен, Ямбол
30 май – 3 юни – Бургас
6 – 10 юни – Варна
13 – 17 юни – Пловдив, Смолян
20 – 24 юни – Благоевград, Банско, Петрич, Сандански, Гoце Делчев
27 – 1 юли – Кюстендил, Дупница, Перник
4 – 8 юли – Велико Търново
11 – 15 юли – Русе
18 – 22 юли – Варна
25 – 29 – Бургас
***
АФИШ
Музика на живо от мобилната сцена
29 април, Велико Търново – Gravity Co.
5 май, Пловдив – "Остава"

Стр. 24 

в. Република, ТВ приложение | Доротея НИКОЛОВА | 22.04.2011

Първата й среща с радиото е, когато е само на 19. В следващите 18 години работи като водеща в радио FM+, като през две от тях е и програмен директор. Същата позиция заема и в Мила Голд и Star FM. Ролята на телевизионен водещ приема в първите два сезона на Big Brother, а след това става лице на токшоуто "На твое място" и предаването "Без багаж". В момента е водеща на "Аз обичам България" по Нова тв. Има диплома на икономист. Омъжена е от 10 години и има дъщеря Ана.

- Скоро се върна на малкия екран като водеща на "Аз обичам България". Как се чувстваш на снимачната площадка на предаването?

- Отлично. С тези умни и харизматични капитани до себе си. Настроението на предаването е страхотно, въпросите са наистина интересни, а гостите до момента са хора. с които с удоволствие бих говорила и извън "сцената".

- Каква е идеята на шоуто? Старият лозунг "Опознай родината, за да я обикнеш?

- Припомни си историята, доброто българско кино. спортните победи….! Ние се забавляваме, а дали обичаме, е нещо много лично, което не се пропагандира в тв програми. Така мисля аз.

- Ти самата научи ли нови неща от предаването и какво наистина обичаш от България?

- И научих много нови неща. и си припомних доста позабравени. Обичам истински природата българската музика, храната. Обичам летата в Лозенец и ските в Банско, обичам Искърското дефиле през пролетта.

- Как избирате участниците в двата отбора? Само известни личности ли ще каните?

- Да. Интересни хора с мнение и очевидно завидни познания.

- Защо още не сте поканили премиера Бойко Борисов, той може би с удоволствие би участвал?

- Изпуснахме шанса да "открие" предаването. Аз бих била много любопитна да чуя неговите отговори.

- Ти си един от най-добрите радиоводещи. Кое предпочиташ – интимното радиостудио или студиото на телевизионно риалити?

- Почти съм забравила какво е да си водещ на тв предаване. В това шоу се чувствам прекрасно, защото е откровено. без пропаганда и с много музика и настроение. Радиото беше константа в живота ми. Много неща се променяха през изминалите 17-18 години, а радиото оставаше. Вярвам, че това е призванието ми. Радио и телевизия – и в двете се чувствам удобно. Обичам да общувам с интересни хора. В радиото общуваш чрез музика, която е най-великият комуникатор. Телевизията дава други възможности.

- Каква е дозата професионализъм и каква – личен чар. за да бъдеш наистина добър водещ?

- Личният чар се оказва част от професионализма. Напоследък се замислих точно върху това, че има недипломирани актриси, които се справят по-добре от дипломираните. За да си добър водещ, Вероятно трябва да има какво да кажеш. Професионализмът те учи само как да го направиш.

- Коя е най-голямата клопка, в която може да попадне един водещ?

- Капаните сами си ги залагаме. Haй-големите гафове стават, когато си повярваш твърде много u не се подготвиш.

- Какво би посъветвала тези. които искат да тръгнат по този път?

- Да помислят още веднъж. И да се учат. Гледам на всеки ден преживян в радиото, като на откраднат. Сега преоткривам телевизията.

- Какви качества трябва да притежава една жена, за да се пребори с конкуренцията в този мъжки свят, където повечето "успели" жени трябва да имат поне триста кубика силикон и леко безпомощно – "глуповато" излъчване?

- Спомням си как преди години един от шефовете ми каза. че една жена има шанс когато мъжете се откажат. Опитът ми показа, че мъжете често се отказват. Аз не съм човек, който се бори с конкуренцията на всяка цена. Както казва Мърфи – ако твърде дълго чакаш на една опашка, може би е грешната. Нещата просто се случват. Колкото до безпомощно-глуповатото излъчване – упражнявам го пред мъжа ми.

- Какво предаване мечтаеш да Водиш?

- Пътешествия и музика – това са моите води.

- Правила ли си гафове в ефир?

- Да. Точно както и в живота, важно е да си признаеш грешката и тя почти Винаги става симпатична. Когато се смееш над себе си. не е интересно да ти се присмиват.

- Казващ че най-голямата ти страст е музиката. Каква е любимата ти музика?

- Rock’N'Roll. Още не мога да си преживея бунтарския период. Също така Jazz, Blues…

- Интервюирала си много световни звезди от музикалната сцена. Каква е разликата между тях и българските звезди? И интервюто с кой изпълнител ти е било най-интересно?

- Интервюто с John Lord. С него имахме много интересен, почти философски разговор, за това какво се случва с музиката през 60-те години и дали може да се случи отново такава революция. Сред българските музиканти имам доста приятели. Това, че мога да си говоря с тях за общата ни любов, ме кара да се чувствам привилегирована.

- Четох, че обичаш екстремните спортове. Разкажи малко повече какво ти носи адреналинът и изобщо какво обичаш да правиш, когато си почиваш?

- Всички В моето семейството са луди глави и аз постепенно започнах да възприемам. Обичам зимните и водни ски, а също така и мотокроса. Тук бедата е в това че мога Всичко наум, но когато се стигне до екшън – падам, ставам и ближа рани.

Стр. 4-5