Смяна на канала

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 23.10.2010

Светлана Василева оглави втората частна национална телевизия

Това, за което неофициално се говореше на телевизионния пазар от седмици, стана факт през изминалата седмица. Светлана Василева е новият изпълнителен директор на Nova, каналите Diema, Nova Sport, както и четирите платени канала на MTG. Това става ясно от съобщение на собственика на медията – шведската компания Modern Times Group MTG AB. Назначението е ясна индикация за това, че конкуренцията между двете основни телевизионни групи – bTV Media Group (bTV, Pro BG, b Cinema, b Comedy и спортния канал Ring) и Nova, навлиза в още по-ожесточена фаза.
Василева отива в Nova с впечатляваща биография от българския телевизионен пазар и това е една от основните причини MTG да я изберат за поста. Тя е първият управляващ директор на Balkan News Corporation – собственик на bTV в периода 2000 – 2005. След това е генерален директор на Fox International Channels – България. През последната година тя напуска групата около bTV и работи като изпълнителен директор на частния телевизионен канал TV7.
Светлана Василева ще заеме поста на Якоб Андерсън. Той е изпълнителен директор на Diema Vision от април 2008 г., както и на "Нова тв" след придобиването й от MTG през октомври 2008 г. Андерсън, който е в MTG от 2005 г., ще продължи да работи за компанията на нова позиция.
Андерс Нилсън, председател на борда на директорите на "Нова телевизия груп" и главен оперативен директор на MTG, коментира назначението така: "Светлана Василева успешно ръководи няколко телевизионни канала в България – от "Триада" до bTV, Fox Life, Fox Crime и TV7. Нейният опит е идеалният избор, който ще изведе каналите на MTG в България на следващото ниво. Бих искал също така да благодаря на Якоб Андерсън за неуморната му работа в България при сливането на "Диема вижън" и "Нова тв". Той ще продължи да работи за MTG на нов пост. Наемането на местен мениджър е в съответствие със стратегията на MTG да работи с водещи местни ръководители на местата, където развива бизнес."

Спомняте ли си?

През лятото на 2008 г. шведската MTG обяви, че купува Nova за рекордната сума от 620 млн. евро. Менджмънтът на компанията тогава коментира, че ще започне да си връща инвестицията до четири години и възнамерява да се бори с конкуренцията на пазара, като създаде силен телевизионен продукт. Когато преди близо две години MTG придоби Nova, каналът имаше пазарен дял от 15.6% по данни на агенция TNS/TV Plan. Той й отреждаше второ място в класацията на ефирните телевизии между лидера bTV с 34.9% и третия в класирането – БНТ, с 12.5%.
Днес картината не е много променена. Процентът на Nova не се е повишил, дори бележи лек спад. Както се вижда от данните обаче, разликата в пазарните дялове между първия и втория канал в класацията е повече от два пъти в полза на bTV. Това означава, че Nova засега пропуска шанса си за по-висок пазарен дял. Респективно и за повече приходи от реклама.
Повишаване на гледаемостта обаче няма как да се случи без ревизия на програмната схема. Очевидно ръководството на медията е решило да вземе мерки в тази посока и това личи не просто от назначаването на Василева. В момента в медията се провежда и одит на външните продукции, като отново ще се преразглеждат договорите с изпълнителните продуценти.
Светлана Василева ще се присъедини към екипа на медията от 15 ноември и ще поеме новия си пост в Nova на 1 януари 2011 г. Това може да е знак, че сериозни рокади в телевизията ще се случат догодина. Междувременно на пазара се появиха спекулации, че Василева отива в Nova, защото притежателят на ТВ7 има интереси от придобиването на Nova. Зад ТВ 7 седи мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. От MTG обаче категорично отрекоха да имат намерение да се разделят с канала.

Рокади в ТВ7

Бившият работодател на Светлана Василева – ТВ7, също е обект на структурни промени. От 15 ноември каналът ще има трима изпълнителни директори, става ясно от официално прессъобщение, изпратено до медиите: "Изпълнителни директори на националната ефирна телевизия ТВ7 стават досегашните членове на борда на директорите на телевизионния канал – Евелина Колева и Александър Пайр. В борда на директорите на канала ще влезе Крисчън Мур (синът на известния холивудски актьор сър Роджър Мур, изиграл ролята на Джеймс Бонд)". В информацията на медията се уточнява, че "с присъединяването на Крисчън Мур към мениджърския екип на ТВ7 медията ще разчита на международния му опит и контакти в кино и телевизионния бизнес. В плановете на ТВ7 са залегнали два нови мащабни проекта, работата по които ще започне през 2011 г.".
Промяната на ръководствата на двете телевизии са само видимата част на доста ожесточената конкуренция между големите телевизии. Свиването на рекламния пазар променя сметките на собствениците на първите два национални канала и прави състезанието между тях много по-оспорвано. За MTG единственият шанс за някаква възвращаемост на инвестицията в Nova е телевизията да стане пазарен лидер. Дали ще успеят, не е сигурно, но по всичко личи, че ще положат всички възможни усилия.

Текст под снимка
Светлана Василева ще се присъедини към екипа на Nova от 15 ноември и ще поеме новия си пост в медията на 1 януари 2011 г.

Стр. 34

Интервю с Оливие Базил, директор на европейския клон на „Репортери без граници”

БНР, Събота 150 | 23.10.2010

Водещ: Правозащитната организация „Репортери без граници” публикува годишната си класация за свобода на медиите. От 27-те страни на ЕС 13 са в челните 20 места на класацията, другите 14 са под 20-то място, а някои от тях са много по-ниско, като Италия на 49-то място, Румъния на 52-о, а Гърция и България си поделят 70-ото място. Обезпокоително е, че именно нашата страна продължава да слиза надолу в класацията, въпреки трите години членство в ЕС. Защо – попитахме Оливие Базил, който е директор на европейския клон на „Репортери без граници”.
Оливие Базил: Проблемът в България е едновременно политически, икономически и социален. Каквито и да са политическите тенденции, като цяло отношението на управляващата класа към медиите все още носи отпечатъка на комунистическото минало. Много политици оказват натиск, заплахи и извършват дори манипулации спрямо медиите. В страната съществува и поръчкова журналистика, което е видно от скъпите автомобили, в които се возят някои нейни представители. В същото време има и група от истински професионалисти, които не получават нужното уважение в тази държава, която все пак е член на ЕС. Някои от тези журналисти работят чудесно, борят се и понасят на гърба си неволите от своята професия, особено в провинцията. Да работиш в София не е същото като да работиш във Варна или други части на страната. Политическата класа просто не желае да търпи медийна критика. Другият проблем е свързан с пазара. Поради слабите чуждестранни инвестиции в сектора част от медиите са в сивата икономика. Техните инвеститори ги контролират чрез рекламата, с която се играят много задкулисни игри. Въпреки че формално се оповестяват собствениците на медии, зад някои от тях стоят едри предприемачи, които ги използват за собствените си икономически интереси. Мнозинството от репортерите често работят без трудов договор при тежки социални условия. Следователно те лесно могат да бъдат уволнени, ако поради някаква причина са подразнили определени хора. За щастие, тази година няма случай на агресия срещу журналисти като този с Огнян Стефанов, това обаче не трябва да ни успокоява. Трябва да е ясно – не само на местно, но и на европейско ниво, че е нужна по-силна подкрепа за независимата преса в България. Защото тя е входна врата към Европа на други близки държави, където има много по-тежки проблеми със свободата на словото – като Русия и страните от Централна Азия.
Водещ: Според вас съществува ли тенденция сред водещите печатни и електронни медии в България да се премълчават теми или да се въздържат от критика срещу правителството или срещу президента?
Оливие Базил: Що се отнася до електронните медии, трябва да кажа, че блогосферата в България е много свободна. Практически всеки може да критикува на своя блог в интернет политическата класа. Само че както в повечето страни от ЕС мнозинството от гражданите се информират основно от телевизията и радиото. Също и от вестниците, но с големи уговорки. Като сериозна журналистика може да се определи съдържанието на в. „Дневник” и седмичника „Капитал”. Разбира се има качествени материали и в „24 часа” и „Труд”, на чиито първи страници обаче наблюдаваме и друг тип журналистика. Не отричам, че има и други таблоиди, способни да правят журналистически разследвания. Те обаче за един ден могат коренно да променят редакционната си политика. Влиянието на телевизиите обаче, частни или държавни, остава много силно. А там влиянието на правителството или на политическата класа е безспорно. Особено ако погледнем назначаването на кадрите или организацията на обществените медии, едва ли можем да говорим за независимост. Огромен е проблемът със социалния статут и липсата на сигурност за журналистите. Така те са подтиквани към автоцензура. Нормално е хората да не желаят да се правят на герои, защото мислят за семействата си. Често оставането им на работа зависи от това да не отразяват определени теми. Икономическата зависимост от рекламните бюджети също оказва влияние, особено по време на избори, когато големите приходи от реклама отиват в онази медия, която има по-доброжелателна редакционна политика. В България има индивидуалисти, които се противопоставят на това, но професионалните организации на журналистите са много слаби. Срещал съм много малко български колеги, които имат доверие на профсъюзите. Да не говорим за липсата на всякаква защита от страна на правосъдната система. Журналисти печелят дела, но рядко. В повечето случаи ги губят. Правосъдието не е на страната на свободната преса в България. Трябва да признаем, че както и други сфери, тя е гангренясала от корупция. Има цял списък от теми, които не се разследват от медиите, защото съответният журналист незабавно ще си има проблеми със съда. Ако сте нископлатен независим журналист и сте застрашен от съдебни глоби,надвишаващи в пъти месечните ви доходи, едва ли ще изложите на риск себе си и своето семейство, особено след като нямате подкрепа от никого. Липсва и журналистическа солидарност. Хората се познават и се уважават, но когато някой срещне проблем, останалите се разграничават и не желаят да го защитят, защото и те ще пострадат. И всичко това става в страна от ЕС. Не може българските евродепутати да гласуват резолюции, осъждащи липсата на свобода на словото в други държави, след като в собствената им страна образът на медийната свобода е плачевен.
Водещ: Имате ли сигнали от вашите източници за натиск или цензура срещу журналисти от БНР?
Оливие Базил: Не, но БНР е като националната телевизия, то зависи от държавната субсидия, т.е. от финансовото решение на правителството и парламента. Има и проблем с начина на назначаване на директорите на обществените медии. То не винаги става заради тяхната компетентност, което повдига въпроси. Този проблем съществува от много години, и тук не става въпрос за поставяне на дилемата за или против правителството на Борисов. Това важи за цялата политическа класа, защото държавната субсидия за обществените радио и телевизия зависи единствено от добрата воля на парламента. И тук си задавам въпроса дали депутатите трябва да имат пълната свобода да решават този бюджет съобразно това дали им харесва дадена редакционна политика или дадено предаване. Националната телевизия трябва да има много повече воля да разследва всички онези теми, които са в интерес на българите, но които никога не са разследвани.
Водещ: Споменахте някои предишни нерешени случаи на агресия срещу журналисти. Можете ли да цитирате по-скорошни случаи на натиск срещу колеги в България?
Оливие Базил: Сигнализираха ми за натиск върху семейството на журналиста Атанас Чобанов. Неговите родители са били посетени от представители на кметството на град Царево и са били заплашвани, че техен имот ще бъде съборен, тъй като не отговарял на изискванията. Друг често споменаван журналист е Асен Йорданов, който продължава да работи, но и продължава да получава заплахи. Много независими журналисти се оплакват, че трябва често да си сменят мобилните телефони. Проблемът е, че ние не можем да излизаме с комюнике всеки път, когато това се случва. Но има и други случаи, които можем да посочим. Както в Италия и Гърция в България има много журналисти, които ни се обаждат, за да се оплачат от агресия, но не желаят ад съобщаваме името им, защото повече няма да си намерят работа. Цяла група журналисти са сложени в черен списък. Първо те са били уволнени не поради липса на професионализъм, а именно защото са си свършили работата. След това те не могат да си намерят друга работа, тъй като никоя редакция не желае да ги вземе, защото знае, че веднага ще последва реакция от властовите кръгове. Те ще поискат уволнението на въпросния журналист като в противен случай следва икономически натиск върхумедията.

Иван Бунков: Регионалните медии бият по места централните

Информационна агенция КРОСС I Цветана ГЕОРГИЕВА I 19.10.2010

Регионалната преса те информира за твоя град, твоя кмет и твоята улица, независимо дали си в България или по света. За местните вестници, техните проблеми, кризата и свободата на словото Информационна агенция КРОСС разговаря с Иван Бунков.

В началото на месеца Българската асоциация на регионалните медии остро възрази срещу проекта за договор за абонаментна кампания с Български пощи. Какво се случи от тогава?
Постигнахме споразумение с Български пощи и големи отстъпки от тяхна страна по отношение на регионалните медии. Разговорът се проведе в петък в София. Става дума за всички регионални медии, а може би и централни ще получат същите условия. Намален е процентът за отстъпка към пощите. Той беше повишен на 35%, а сега максималният ще бъде 32%, тоест не повече от 32% от цената на абонамента да се дават на пощите за разпространение.
Става дума за коричната цена на вестника. Ако той струва 1 лв., 32 стотинки ще отидат за пощата. Другите пари идват в редакцията, които отиват за заплати и други.
Друго, те искаха да има забавено плащане до 90 дни, тоест три месеца след като се абонираме и им дадем първия брой, те да ни дадат парите. Чакаме този абонамент през зимата, за да оцелеем, а този срок за нас е неразумен. Постигнахме споразумение това да става за не повече от 30 дни.
За рекламните материали, които се слагат по поръчки на клиенти, те бяха разделили нещата на две категории- до 20 грама и от 20 грама нагоре. Бяха поставили доста високи цени, а също и да им плащаме един ден по-рано. Там се разбрахме да се върнем на старите цени и да няма авансово плащане.
Бяха планирали страхотни санкции при закъсняване с предаването на вестници за разпространение, например, ако има проблем с транспорта. Те бяха до 5000 лв., които са много пари за регионалните медии, даже и за централните. Пощите си взимат парите от абонамента.

Какъв е пазарът на регионалната преса спрямо централната?
Всички регионални вестници водят в своите региони пред централните по продажба. Регионалните медии конкурират централните по обем. Ние сме много повече. Има много малки вестници, които излизат веднъж седмично и са в малък тираж.

Как ви се отразява кризата?
Много зле. Голяма част от нашите колеги съкратиха хора и т.н. Всеки търси своя начин да се спаси. Това е голям проблем, който трябва да се постави. В тази държава всеки иска, но пред нас пътят е или съкращаване, или някакво помощ, която няма откъде да дойде.
Нашите хора работят за срамно малко пари. Правят го, защото обичат тази професия. Не може да си четвърта сила, а да нямаш стабилна заплата.
Ние получаваме пари от общините, но това става  благодарение на общината и вестника. Ако вестникът критикува много, общината ще го отреже. Получава се тотална зависимост. Представете си в Кърджали, където управлява една партия, как може един журналист да реагира. Тази самостоятелност, за която пледираме- никой вестник не може да е тотално независим.

О къде може да дойде помощ? Търсите ли други държавни институции, правителството?
Тук може да дойде опитът на Гърция и Турция, където има централна политика по отношение на регионалните медии.
Ако съм на мястото на управляващите бих обърнал голямо внимание на регионалните вестници, защото те са силни. И рекламодателите трябва да пускат повече реклама.
Да не гледаме чак в Западна Европа или ги има, като Белгия с тираж от 50 000, или са ги загубили, като англичаните, които ни казват, че на всяка цена трябва да имаме регионални вестници, защото бе тях губи сила гражданското общество.

Защо е важна регионалната преса?
Без регионални медии трудно може да се води диалог, да има гражданско общество. Централните медии ще пуснат два-три реда за регион като Кърджали. А Хасан и Иван няма къде да спорят и да поставят проблеми, ако не е регионалната преса. Освен това, почти всички регионални медии имат и интернет-страници, в които това общуване става още по-лесно.
Можете ли да си представите тези 20 години преход в Кърджали, където се сблъскаха толкова интереси и имаше толкова напрежение, ако не бяха вестниците- да се изговорят тези неща. В регионалните вестници можеш да отсееш точно това, което ти е необходимо.
Регионалните вестници са страшно необходими. Ние поддържаме България в душите на всички българи по света. Всеки, който се е отделил от Кърджали, независимо къде се намира, влиза в „Скайпа”, отваря сайта и чете – за своята улица, за своя кмет. Това е невероятна връзка със света. По телевизията и по централните медии се говори едно и също. Но носталгията по родното място е съвсем друга. Имаме изселници от Турция по света и четат какво става в Кърджали. Да не говорим за отношенията между България и Гърция. Отварят се граници, контактите се засилват. Постоянно е необходима информация.
Няма бизнесмен от региона, който да не осъмва с нашия вестник на бюрото. Така ще види какви са новите тенденции, какъв търг има и т.н. А София занимава цялата страна с едни и същи неща, например парното.

Какво предстои от тук нататък?
Искахме дълго време среща с Бойко Борисов, но той не успя да ни приеме. Просто се отказваме. Идеи отдавна има. Имаме свои проблеми, но се отказахме да ги представяме  пред Бойко Борисов и другите. Надяваме се занапред да се стабилизира положението. Ще имаме и нови срещи с ръководството Пощите. Ще обсъждаме нашите отношения за бъдещите пет години. Ние искаме да им помогнем да не са губещи. Трябва двете страни да си подадем ръцете, тъй като голяма част от парите за разпространение отиват в частници. Не искаме противници, а партньори.

Оригинална публикация

Закопчаха Супер Бианка в Перник, тя се разплака

в. Вяра, Благоевград | Милена ГРОЗДАНОВА | 20.10.2010

Арестуваха шарената и ексцентрична репортерка Супер Бианка от шоуто на Иван и Андрей в Перник. Задържането стана веднага след като държавният глава отговори на въпросите на журналисти. Цветната и напориста Бианка също се опитваше да зададе въпроси на президента Георги Първанов, но той не пожела да отговори.
"Моля Ви, господин президент, моля Ви…", не спираше да тика микрофона пред лицето на държавния глава Супер Бианка. Тогава полицаите я спряха. След това обаче Супер Бианка симулира припадък, което доведе до нейното арестуване.
Един от служителите на реда я хвана за ръката и я отведе настрани. След малко русата Бианка се разплака. Оказва се, че репортерката няма документи за самоличност. Тя бе задържана в полицията в Перник до установяване на нейната самоличност. Повдигнато й е обвинение по Закона за българските документи за самоличност, след което репортерката е пусната. Според версията на полицията Супер Бианка се е опитала да пробие кортежа на държавния глава и е задържана, за да й бъде съставен акт за нарушение.

Стр. 1, 3

Евелина Колева, Александър Пайр и Крисчън Мур поемат управлението на ТВ7

ТВ7 I 19.10.2010

Считано от 15 ноември, 2010 г. Изпълнителни директори на националната ефирна телевизия ТВ7 стават досегашните членове на Борда на директорите на телевизионния канал – Евелина Колева и Александър Пайр.
В борда на директорите на ТВ7 ще влезе Крисчън Мур (синът на известния холивудски актьор Сър Роджър Мур, изиграл ролята на Джеймс Бонд).
„Ще продължим да работим по налагането на ТВ7 като сериозна и отговорна медия, която да поднася на зрителя все по-качествени, интересни и уникални за България продукции”, заяви Евелина Колева, Изп. Директор и член на борда на директорите на ТВ7.
С присъединяването на Крисчън Мур към мениджърския екип на ТВ7 медията ще разчита на международния му опит и контакти в кино и телевизионния бизнес. В плановете на ТВ7 са залегнали два нови мащабни проекта, работата по които ще започне през 2011 г.

За ТВ7: ТВ7 е национална ефирна телевизия, която стартира излъчването си през месец ноември 2005 г. От 23 януари, 2010 г. ТВ7 започна ефективно разпространение на програмата си и освен по кабел и сателит, телевизията има ефирно покритие в 58 български града. Програмата, която телевизията разпространява, е с изключително високо техническо качество, произведена, обработена и излъчвана изцяло в цифрова среда.
ТВ7 има 24-часова програмна схема, насочена към широка аудитория и предлага разнообразен подбор на филми и сериали, висококачествени новинарски емисии и разнородни публицистични и ток шоу предавания. ТВ7 е и единствената телевизия у нас, която излъчва ексклузивно стартовете от Формула 1.

За допълнителна информация:

Ася Георгиева
PR Координатор
Тел.: +359 2 861 27 81; +359 2 816 27 40
Моб: +359 885 208 849
e-mail: asya_georgieva@tv7.bg
Web: www.tv7.bg

Светлана Василева е новият CEO на Нова ТВ

ТЕЛЕМАНИАК I 19.10.2010

Нова телевизия, собственост на Modern Times Group MTG AB, обяви днес назначението на Светлана Василева за CEO (Chief Executive Officer) на телевизионните канали на компанията в България – Нова телевизия, семейството на Диема и Нова спорт, както и четирите платени канала на MTG.

Светлана Василева идва в Нова ТВ с впечатляваща автобиография, натрупана в българската телевизионна индустрия. Тя е първият изпълнителен директор на bTV, както и генерален директор на каналите на Fox в страната. През последната година работи като изпълнителен директор на частния телевизионен канал TV7.

Светлана Василева ще наследи поста от Якоб Андерсън, който е CEO на Diema Vision от април 2008 г., както и на Нова телевизия след придобиването й от MTG през октомври 2008 година. Якоб Андерсън, който е в MTG от 2005 г., ще продължи да работи за компанията на нова позиция.

Светлана Василева ще се присъедини към компанията от 15 ноември и ще поеме новия си пост в Нова телевизия на 1 януари 2011 г. Нейната телевизионна кариера започва през 1994 г., когато тръгва първият частен телевизионен канал в България – Триада-CNN. От 1998 до 2000 г. Светлана Василева работи като мениджър на Медиа линк, представител за България на каналите Fox Kids и National Geographic. Назначена е за директор на bTV през 2000 г., когато тръгва Balkan News Corporation, собственост на Рупърт Мърдок. Каналът бързо се превръща във водещата частна телевизия в България. Светлана Василева заема поста в продължение на пет години, след което оглавява друг бизнес на Рупърт Мърдок в България и съседните страни – кабелните канали Fox Life и Fox Crime, както и всички канали Nat Geo. Напуска преди година, за да застане начело на частния телевизионен канал TV7, където е и член на борда на директорите.

Групата на Нова телевизия, към която тя се присъединява сега, се състои от Нова телевизия, Диема, Диема 2, Диема фемили, Нова спорт и женското списание „Ева”. MTG притежава 95% от тази група, а Apace Media държи миноритарен дял от 5% в дружеството. MTG е едноличен собственик на платените телевизионни канали TV 1000 Balkan, Viasat History, Viasat Explorer и Viasat Nature, които също ще бъдат част от задълженията на Светлана Василева.

Андерс Нилсън, председател на борда на директорите на Нова телевизия груп и главен оперативен директор на MTG коментира:

„Светлана Василева успешно ръководи няколко телевизионни канала в България – от Триада до bTV, Fox Life, Fox Crime и TV7. Нейният опит е идеалният избор, който ще изведе каналите на MTG в България на следващото ниво.“

„Бих искал също така да благодаря на Якоб Андерсън за неуморната му работа в България при сливането на Диема вижън и Нова телевизия. Той ще продължи да работи за MTG на нов пост. Наемането на местен мениджър е в съответствие със стратегията на MTG да работи с водещи местни ръководители на местата, където развива бизнес.“

Оригинална публикация

Сашо Диков за състоянието на държавата

Нова телевизия, Горещо | 17.10.2010 

Водещ: Добър вечер, уважаеми зрители. Днес специален гост в студиото на „Горещо” е Сашо Диков.
Сашо Диков: Дълбоко ме отвращава начинът, по който се вършат някои неща особено Цветан Цветанов. Над 40, т. нар. знакови операции, само че от тези 40, 39 са срещу кокошкари, анонимници. Осем месеца от „Октопод” има един-единствен обвинителен акт по делото. Знаеш ли за какво е? Затова, че по-малкият брат Йордан Стоянов гледа тигри незаконно. Питах преди десетина дни Борис Велчев къде са големите имена. Питах и Бойко Борисов къде са лицата на корупцията от предния кабинет – Джевдет Чакъров, Гагаузов и Емел Етем. Къде са техните стотици милиони, милиарди окрадени? Аз „за” или „против” Алексей Петров мога всичко да говоря, защото тогава, когато той за всички беше „лоялният гражданин”, при мен, в нашето студио жената на Николай Колев – убития, разстреляния прокурор тогава каза: „Алексей Петров е един от организаторите на убийството на мъжа ми”.
Водещ: Много ти благодаря, че си гост в „Горещо” и още в самото начало го казвам, дано не го изрежат, защото наистина като казвам нещо хубаво, колеги оставяйте го отвреме-навреме, защото съм, много признателна чисто и като колега и като приятел на Сашо за един жест твой, който никога няма да забравя – към мен и към предаването. Преди три години и половина имаше една кампания срещу „Горещо”. „Край. „Горещо” няма да го има, никой да не ходи в това предаване, това е съсипано”. Точно в този един месец, кризисен да го наречем за „Горещо” обадих ти се по телефона, ти дойде, направихме невероятен разговор, който излъчихме в две последователни предавания, с много висок рейтинг, благодарение на това, че ти си винаги честен, много откровен, много директен. Така че има от този период четирима човека, които винаги ще помня. Това са Сашо Диков, Васил Найденов, Емилия и Камелия, които се отзоваха на нашата покана без да се съобразяват с това каква е черната агитация и Пи Ар. Още веднъж, наистина ти го казвам. Благодаря ти. Казвала съм го много пъти, казвам го сега и пред камерата, защото така си проличават истинските хора. Днес съм те поканила да говорим какво се случва в държавата, тъй като четем по вестниците стряскащи информации, виждаме – сменят се министри, идва нов треньор на националния отбор по футбол от чужбина. Ври и кипи в държавата във всички сфери – политически, икономическа, спортна. Да започнем първо с политическата обстановка в държавата. Наскоро имаше смяна на министър – здравният министър. Така, поне от твои стари интервюта съм виждала твоето отношение към нея, че не си я харесвал. Много пъти си питал кога ще бъде сменена. Ето – Анна-Мария я няма вече.
Сашо Диков: Ней-тъпото в случая е, че когато Бойко Борисов нещо сбърка кадрово, той ужасно мрази да си признае грешката и това е в няколко такива случая. Така, както започна с христоматията Румяна Желева, която беше очевидно недоразумение, но не искаше да я маха, но махна. Ето и първото интервю с него –януари месец, защото нямаше накъде вече…
Водещ: Твоето интервю с него?
Сашо Диков: Да. Сега стана пак така с….
Водещ: Пак твое интервю?
Сашо Диков: Да. Със здравната министърка. И в двата случая не става дума за просто слаб кадър, а просто става дума за недоразумение. Просто човек, очевидно попаднал там, не където му е мястото. Аз му казах и сега в интервюто миналата седмица: „ОК, тя може да е идеален лекар, но просто като управленец е карикатура, карикатура като управленец”. Аз упорито, тъй като не мога да давам рецепти, не разбирам от здравеопазване и не знам как да се оправи, но не мога да си представя, че такъв човек като нея би могъл да направи нещо смислено и полезно, както навремето му казах и за Лъчо –Мозъка, Лъчо Иванов. Този човек е недоразумение, не може такъв човек да е зам.-председател на парламента и да е председател на Здравната комисия. Такъв човек като него може да генерира само скандали, недомислия, идиотщини, които няма как да не доведат рано или късно до махането му, както и стана. Още тогава му казах, че Цецка Цачева е поредното недоразумение, не става. Парламентът и оттогава и досега е потвърждение на това, че когато един човек очевадно не си е на мястото не става отникъде. Сбърканост изначална и затова и парламентът е на този хал. Това е една пародия на законотворчество. Изключвам, не изключвам, но като логична последица – безбройните скандали за лобистки закони къде ли не, нарко поправки, т. нар. и т. н. и т. н. Но той не желае да си признава грешките и особено кадровите грешки. Така че, вярно е, че мога да с съглася с него, че иска да намери свестни и кадърни хора обаче не може чак. Аз разбирам – намери, ако намериш, които що годе да не стават, но когато намериш очевадно, ти като видиш, че човек е такъв, ти трябва да го разбираш от не знам колко минути разговор, че нещо не…
Водещ: Не става.
Сашо Диков: Не става.
Водещ: Но той в това знаково интервю от миналата седмица ти казва, че и той е много натоварен, че всичко много преживява.
Сашо Диков: Хубаво, аз това казвам. ОК, ти като си много натоварен, колкото и да си натоварен, ти би трябвало да разбираш, че Цецка Цачева е огромен камък, ти би трябвало да разбираш, че Симеон Дянков е очевадно, поредно, не бих казал недорамитзумение, но някакъв човек, който не си е на мястото. Като един финансов министър ти говори едно, а след няколко месеца в държавата откъм финансова гледна точка става коренно различно и друго. Той то говори за балансиран бюджет, след това се актуализира бюджета, следователно този финансов министър е очевадно некомпетентен и когато той говори за балансиран бюджет, че ще правим, а Стефан Софиянски и Димитър Иванов от Лондон ти казват „това е безумие, това е абсурд, не може да издържи такъв бюджет” и се оправдават техните очаквания, това е тотално сбъркан бюджет. Бойко трябва да се замисли, че в този човек явно има нещо объркано. Той може да е бил с 70-100 държави, разни такива Африка и къде ли не, но тук очевидно действителността го опровергава. Ти не може да си финансов министър и да говориш: „направихме най-хубавия бюджет, прекрасен бюджет” и след това се срутва всичко и актуализираш бюджета. Това са неща, които и аз, завършеният лаик в тази сфера то се разбира от всеки. Коренно, тотално разминаване между думи и действителност, която идва след 2-3 или 5-6 месеца.
Водещ: Но пък е усмихнат Симеон Дянков и като го дават по новините ние се успокояваме, че ще изкараме зимата. Ако е някой плашещ човек да се стреснем как ще си платим парното.
Сашо Диков: Това са поредните глупости, които той ги говори: „тия бюджети, април месец, сега излизаме от кризата”, сега отново е запял нова песен. Той фактически спира парите. Миналата година спря парите на съдебната власт, ония го заплашиха, че на конституционния съд отива и намери пари. Сега не дава пари от стари разплащания на здравеопазването, изведнъж Бойко вчера или завчера намери 195 млн. лв. Те искат 215 млн. лв. -210 млн. лв. той 190 млн. лв. Откъде ги вади? От някъде, от какъв джоб вади заек, нещо, от кое бомбе. Пак някакви фокуси без да се казва как така. Като заплашиха със стачка докторите, изведнъж се намират пари. Защо трябва да се стига до цялата тази истерия в държавата.
Водещ: Дянков онзи ден го гледах по телевизията много весело и спокойно каза: „Аз затова съм сложен там като искат пари аз да казвам „няма пари”.
Сашо Диков: Тогава, това беше същата история около Нова година с тези пари на съда и на докторите, пак бяха такива истории. Само че, когато зад гърба ти или на теб Бойко Борисов ти казва: „Даваме 190 млн. лв.”, казваш:”не, аз бях дотук”. Хващаш си шапката и си тръгваш, защото тези министри се оказаха освен всичко друго и мижитурки, някои от тях. Просветният министър казва: „БАН трябва да бъде отрязана главата, децентрализация и т. н.” БАН тръгнаха на шествие и докато тръгнат от БАМ и стигнат Министерския съвет (МС) Бойко Борисов им каза: „всичко е наред, така”. Сергей Игнатов при 3 грама достойнство си тръгва на секундата, защото Бойко му извъртя адски гаден номер. Или този ти казва Трайчо, моята слабост, шушумигата. Вярно – промени си прическата, ама не става за това.
Водещ: Прическата си му коментирал и той явно много внимателно чете твоите препоръки, защото и прическата промени.
Сашо Диков: Обаче аз коментирах и влюбеността на Симеон Дянков, където Бойко каза: „Ние –двамата с теб сме последните, които ще коментираме тези неща”.
Водещ: Но казва и „Няма лошо. Да си влюбен е много хубаво нещо”.
Сашо Диков: Аз също казвам, че е прекрасно, плюс това аз не уточнявам в какво. То не си ли влюбен в работата си, примерно…
Водещ: Не сме казали, че в сътрудничката си е влюбен, не сме казали не ели ходил с нея в Китай, не сме казали с какви пари е ходил в Китай.
Сашо Диков: Не сме казали за романтични вечери, на рождения си ден с не из Европа.
Водещ: Това не сме го казали.
Сашо Диков: Не го казваме и не ни интересува.
Водещ: Дори не протестираме, че с парите от нашите данъци ходят на екскурзия в Китай.
Сашо Диков: Той бил казал, че това е протокол, по протокол ходел с нея. Да е жив и здрав.
Водещ: По протокол от нашите пари ли се вземат, от данъците?
Сашо Диков: Не знам, както и да е. Това е най-малкото, аз ти казвам. Това е най-малкото, защото другото е по-страшното, че той казва едно, други хора в същото време казват точно обратното и става обратното. Това, което казват хора, които не са на неговия пост, което се предполага не добро познаване. Там е най-страшното и там е, което и странното, и тъпото, че Бойко упорито продължава да упорства и да не го маха. Той очевидно не се приема,не знам от някой да се приема. Тази басня дето върви и от устата на Бойко „всеки финансовия министър го мрази, защото той стиска парите”, само че аз се питах нещо друго. Скоро тук някъде четох – 80 млн. лв. за култура, 100 млн. лв.забележи, за подслушване на МВР. Майка му стара. При това – 100 млн. лв. за подслушване са по-малката беда, по-голямата беда е, че тези 100 млн. лв. неефективно се използват, защото не знам какъв процент – 1,2, 4 от това подслушване върши работа в съда. Аз разбирам тези 100 млн. лв. от тези 100 млн. лв. да са заловени далавери за 200-300, 500 млн. лв. да кажеш – Да сте живи и здрави, да са дошли в хазната, само че неефективно. Така че това нещо е част от голямата пародия, наречена Борба с организираната престъпност. Да, това му е болното място на Бойко, защото там е най-чувствителен, само че вече това са фарсови операции. Цветанов прави над 40 т. нар. знакови операции, само че от тези 40, 39 са срещу кокошкари, анонимници. Не може, само че всички проснати, всички с видео камери, колко е страшно. Този, който си мисли, че чрез захаросани медии това ще му помогне по-дълго да е на власт, дълбоко се лъже, изобщо не стана това, което се очакваше да стане. Бойко Борисов ще последва примера на Иван Костов и сам ще се свали от власт. Цветанов каза: „ в операция „Всичко коз” 250 млн. лв. източиха тези мошеници от държавата за тези две години”. Отива в съдебната зала не само, че няма 2,5 млн. лв., няма и 1,5 млн. лв., няма един документ.
Водещ: За източени пари.
Сашо Диков: За източени пари.
Водещ: Няма доказателства.
Сашо Диков: Няма доказателства. Някакъв свидетел казал, че веднъж направили далавера за милион, после за 2,5 млн. лв. и ги пускат всички, при това с подписка без доказателства, защото няма доказателства.
Водещ: да го оставят в ареста?
Сашо Диков: Да. Ако вземеш прочутото дело „Наглите”. Първо Хамстера беше обявен за мозъка.
Водещ: На цялата група.
Сашо Диков: На цялата група. Какво се оказа? Минаха три месеца 4-5 прокуратурата го оневини защото ням доказателства, изведнъж отпаднаха обвиненията срещу него. Вкараха делото в съда, съдът им го върна, защото прокуратурата в обвинителния акт нещо сбъркано. Извинявай, ама те били дребни грешки, протоколни. Чакай, ти след като с такова знаково дело бъркаш, какво е. Значи умишлено правят тези грешки да протакат делото. Аз не мога да си представя, че в знаково дело ти можеш да правиш такива грешки. Другото, което е.
Водещ: Прекият пример.
Сашо Диков: Другото, което е „Октопод”. Няма „Октопод” от самото начало. На осмия ден, когато…
Водещ: Аз за първи път от теб това го чух. В ведно твое интервю прочетох, че ти си отишъл в съдебната зала и си слушал всички тези неща. Аз навсякъде чета по вестниците, че има „Октопод”. Единственият човек, който от журналистите, който е отишъл да слуша цялото това нещо си бил ти.
Сашо Диков: И с пълно основание ти си си помислила – той или е луд, или не разбира, или е напълнил гушата с пари от Дамбовеца-милионера и от Алексей Петров, друг милионер арестант.
Водещ: Не, за теб никога не бих си помислила, че си ходил…
Сашо Диков: аз съм сигурен, че 90% от хората така си мислят и са прави да си мислят. Само че като отивам там, на осмия ден Апелативният съд от седем арестувани пет пуска от ареста, от тези пет трима ги пуска, защото няма никакво доказателство срещу тях. И осем месеца по-късно продължава да няма доказателства, което ти говори, че „Октопод” не е имало изобщо. Да не говорим, че покрай това цялото това дело, да не говорим за журналистиката, да не говорим спестените изказвания на Алексей Петров, викове по коридора. Хайде, на времето даваха по десетина минути 5-6 минути да говорим с него, сега не ти дават. На първото изречение, което се опиташ идва, както мен ме изблъска офицер завчера: „напускайте залата, няма никакво говорене с него”. Вече не дават и на журналистите да говорят с Алексей Петров, да не говорим сума ти неща, които бяха очевадно пропускани. Осем месеца от „Октопод” и има един-единствен обвинителен акт. Знаеш ли за какво е? Затова, че по-малкият брат Йордан Стоянов гледа тигри незаконно. Това е факт.
Водещ: Аз не съм знаела това, от теб го чувам.
Сашо Диков: Това е факт и аз съм го показвал този обвинителен акт. Осем месеца ровене, ръчкане,търсят хора, които да натопят Дамбовеца.
Водещ: За едни тигри?
Сашо Диков: Моля.
Водещ: За едни тигри? Това е…
Сашо Диков: Тигрите – това е единственият обвинителен акт, написан досега. Другото, което е – основен свидетел срещу мозъка на „Октопод” т. нар. Николай Велков е напият добър познат Пламен Тимев – Ганди, артистична натура тук на близко е. Знаеш театър „Ла Страда”, човек на изкуството и т. н. Миналата седмица знаеш ли какво му се случи на Пламен Тимев – Ганди?
Водещ: Не.
Сашо Диков: Той е основен свидетел на мозъка на „Октопод”, защото Октопода го заплашвал, рекетирал за едни пари, които има да си взима. Същият този рекетьор в кавички, мозъкът на Октопода влезе със съдебно решение и съдия-изпълнител, влезе вътре в „Ла Страда” и „Ла Страда” вече е в негово владение и до 9 на Ганди му е даден срок да се изнесе.
Водещ: Той затова ли е станал свидетел срещу него?
Сашо Диков: И мозъкът на Октопода Николай Велков благодари на полицията за брилянтно свършената работа по този случай.
Водещ: Значи трябва да си мислим, че той затова е станал свидетел,з а да си запази заведението?
Сашо Диков: Естествено. Това не е първият случай, това е редовна практика. Взимат се хора, единият от основните свидетели срещу Марчело Джотолов е човек, забележи, бивш полицай с 21 висящи дела за измама и с три дела, влезли в сила за измама. Този човек е основен свидетел срещу Марчело Джотолов, един от двамата с Алексей Петров, които са вътре, все още арестувани осем месеца. Разбираш ли за какво става дума? Другото знаково дело за министър Николай Цонев. След като му слагат белезниците, забележи, тогава Роман Василев казва: „На колене, долу, ти си абсолютен престъпник”.
Водещ: Да, всички го гледахме това нещо.
Сашо Диков: Нали разбираш? Те са такива детайли обаче са показателни. Аз разбирам да се е съпротивлявал, нещо да го караш да… Не само, той човекът беше адски уплашен и така. Това говорят, че веднъж е сбъркана, как да го кажем,настройката ли, манталитет ли, на някои прокурори. Второ – тотално сбъркана преценка за кое е редно да се пуска в публичното пространство като видео кадри, въпреки че там има и монтаж. Трето-тук има… За всичко това Роман Василев е наказан със забележка и обръщане на внимание, нещо такова. Да не говорим последния случай – онзи с човека по гащи, братът на прокурора, който бяха объркали. Снимаш го п слипове, защо го пускаш да се не види, защо пускаш тази гавра? Не знаеш ли,ч е освен всичко този човек, да беше и най-големия престъпник, не може така да го злепоставяш, само обвиняем е. На всичкото отгоре се оказа, че той няма обвинение този човек, на всичкото отгоре го объркаха от пресцентъра на МВР, че това е самия прокурор. Разбираш ли? Това е серия от идиотски гафове, които минават и заминават. Най-многото, което каза Цветан Цветанов , че тук в прокурорската история нашият Пи Ар отдел сбърка, не трябваше да пускаме тези кадри. Къде отиваме и за какво става дума? Накрая тука последните четири тръшкания- четири човека тръшнати за черно тото. Натръшкани, както си трябва. След 24 часа трима от тях пуснати, което ще рече, че няма никакви доказателства срещу тях и ги пускат. Дори прокурора не ги задържа за 72 часа, което говори за последната издънка, за поредния балон, нещо такова. Бащата на едното от арестуваните момчета е футболист от „Спортист” (Своге) и вика: „дойдоха в къщи 15-20 човека маскирани в „Хаджи Димитър” в панелката. Малкият ми син вика – батко е убил някой ли, какво е, какво става”. И същият този човек, аз разбирам – като тръшкаш, тръшкай, вдигни някакви сериозни обвинения. След 24 часа – поредният балон гръмнал на темата черно тото. Питах преди десетина дни и Борис Велчев къде са големите имена. Питах и Бойко Борисов къде са лицата на корупцията от предния кабинет – Джевдет Чакъров, Гагаузов и Емел Етем. Къде са техните стотици милиони, милиарди окрадени? Такива, каквито бяха заявките миналата година – юли месец, когато ГЕРБ дойде на власт. Нона Караджова каза на не знам кой ден, откакто влезе в министерството, че поне за 700 млн. лв. е далаверата. Нещо да си чула за Джевдет Чакъров? Аз искам да знам за Гагаузов. Аз искам да знам тези лица и тези символи на корупцията на тройната коалиция ако са бандити да ги видя с доказани вътре, проснати, с белезници, както към всеки друг престъпник. Аз „за” или „против” Алексей Петров мога всичко да говоря, защото тогава, когато той за всички беше „лоялният гражданин”, при мен, в нашето студио жената на Николай Колев – убития, разстреляния прокурор тогава каза: „Алексей Петров е един от организаторите на убийството на мъжа ми”. Така че затова смятам, пак може би наивно да звучи, че аз за Алексей Петров, както мога да говоря, че може да е наистина убиец, така мога да говоря, че е в случая човек, подложен на уникална репресия. Делото срещу него се води в разрез със сума ти такива основни, а вече в последните вече месец-два, че минава и всякакви норми от чисто хуманна гледна точка. Това, което каза последния път пред съдията Алексей Петров: „Аз съм служил на четири правителства. Изпълнявал съм задачи, поставени включително и от последния министър-председател и от последния главен прокурор. Аз съм най-проверявания човек в държавата по бизнес линия и съм най-контролирания човек по линия на службите, защото съм бил доскоро служител в тези служби. Изобщо няма как да съм извършил престъпленията, в които ме обвиняват те”. При което на всичкото отгоре, тук наскоро, преди 15 дни стана ясно, че той през 2008 г. на него му е издаден допуск до комисията на Цвета Маркова му дават допуск до класифицирана информация с гриф „строго секретно”. До този момент Цвтан Цветанов казваше, че ВСС всички трябва да минат през службите като през рентген, за да се гарантира, че те имат чисто минало и не са зависими от никого. Изведнъж сега, казах на нашата репортерка, попитай Цветанов. Хубаво, нали след допуска до тази информация от Цвета Марков и индулгенция за чисто минало, тогава…
Водещ: Как му е било дадено?
Сашо Диков: Какво правим? На което следва култовия отговор: „Този допуск трябва да се види кой му го е дал. Второ – тези допуски се дават понякога заради услуги”. На което информацията за Алексей Петров е била в архивите на МВР, си е стояла там, на което друга журналистка веднага му забива култовия въпрос: Тази информация значи ли, че е била и между 2001 и 2005 г.? Въпросът е гаден, защото тогава главен секретар е Бойко Борисов, на което Цветанов казва: „Сега няма да коментирам архивите на МВР”. Само че аз съм още по-гаден и казвам: „Бойко, тази работа с архивите, тази история Цветан Цветанов те наклепа теб, просто те злепостави казвайки, че по твое време има информацията за другата страна на Алексей Петров пък ти си я проспал”. „Как, аз – не, аз главен секретар, той министъра тогава действаше със службите, с тази информация”. Само че и в двата случая отговор няма. Те отвсякъде нещата се разпадат със страшна сила.
Водещ: А какво ти е отношението към Бойко Борисов, защото критикуваш неговите министри, а самия него? Симпатизираш ли му?
Сашо Диков: Аз, когато симпатизирам на някой човек нямам проблем да кажа, че симпатизирам. Както на първото интервю му казах, че съм фен, но ще те критикувам. Тогава изразът беше страхотен „фен съм ти, но ще те критикувам”. Заради този израз и Слави ме бъзика в шоуто си, Георги Първанов ме избъзика и той на една пресконференция, защото викам: „Сега много ти е удобно да ходиш като Слави като се слага.” „А ти като се слагаш на Бойко Борисов?” Викам: „Не знам да съм се слагал”. „Ама онова слагаческо интервю?” „Добре, хайде ще те поканя на кафе, ти ще вземеш интервю с Бойко, аз ще взема интервю на Слави да видим кой, на кого повече ще се слага?” Познай дали ме е поканил на кафе досега.
Водещ: Да сравните интервютата.
Сашо Диков: Но сега му казах, въпреки че ме бъзика. Аз сега ще ти кажа, че съм фен обаче, който все повече ме притеснява и аз наистина се притеснявам от това. Не може това вечно пожарникарско прибягване между МС и парламента да укротява онези безименици, които правят гаф след гаф, в последния момент да гаси пожара. Не може, както тази история последната – няма да вдигаме удръжки за болниците, а не ще ги вдгат около пенсионната реформа, не така- онака. Не може вечно. Издава някаква непоследователност и някаква липса на хора около него, които да му кажат. Като избереш един път, като избереш една линия, вървиш по нея. Не може, който скочи със стачки и протести да им угаждаш. Не става. Не случайно днес имаше някакъв материал „Защо няма да бъдат чути артистите? Те нямат трактори просто”. Кинаджиите, както протестираха – нямат трактори, ако имаха трактори да излязат някой щеше да ги чуе. Това нещо не може вечно, не може вечно от ръкава да вадиш някакви десетки, стотици милиони и да запушваш там и там, без да казваш откъде ги взимаш. Не става така просто. Прави му чест, че е първият, който скочи на предишните. ОК, само че оттам-нататък. Не става това, което се очакваше да стане. Нещата бяха силата и енергията в свирката, а локомотивът да не кажа, че стои на едно място, но едвам- едвам. Това, което мен ме дразни – дразни ме, че няма ясната визия как да стават нещата.
Водещ: А ти със самия Бойко говорил ли си извън тези интервюта, които си правил с него, извън микрофона и камерата, така – по мъжки нещо да си кажете?
Сашо Диков: Не съм. Няма как да ти… Той например ми каза защо не маха Дянков след като свършихме интервюто. И аз му викам: „Бе, човече, разбери, да му се невиди, арзбери”…
Водещ: Това е тайна, което ти го е казал? Не може да го кажеш пред камерите?
Сашо Диков: Аз не мога да го кажа пред камерите, защото той го е казал на мен каква е причината, за да не маха Дянков.
Водещ: Страшна ли е тази причина?
Сашо Диков: Не става дума да е страшна. Не е нещо някакъв компромат, да не помислиш, не е нещо в сферата на жълтото в сферата на обективните.
Водещ: Но ти преценяващ, че това нещо не трябва да се каже пред камерите и не го казваш?
Сашо Диков: Не. Аз не мога да го кажа след като не съм го питал може ли да го кажа, защото няма случай досега аз на някого да съм…
Водещ: А този отговор задоволява ли те, това, което си чул от него?
Сашо Диков: Донякъде има логика.
Водещ: Но не си съгласен напълно?
Сашо Диков: Не съм съгласен.
Водещ: А каква ти е прогнозата как ще изкараме зимата? Ще се оправят ли нещата или ще е много зле? Тежка зима ли ни чака?
Сашо Диков: Аз не виждам в този момент честно казано наистина изход от нещата, напротив – виждам ако така продължават нещата. Бойко Борисов ще последва примера на Иван Костов и сам ще се свали от власт. Навремето, 2001 година Иван Костов имаше законодателната власт, в парламента пълно мнозинство, изпълнителната власт – всички негови министри, съдебната власт, плюс медиите, те бяха хванати за гушите. Същата история. Хайде сега, сами са се хванали за гушите. И сам, понеже се увлече, понеже се помисли за богоизбран на третата и четвъртата година от управлението, помисли си, че е незаменим, че е без алтернатива, отврати хората, дойде онзи сбърканяк, изчете за 15 минути, някой му беше написал нещо ясно и смислено и хората отвяха Иван Костов. Царят спечели с 42% и нещо от гласовете и като сомнамбул, гледах го с очите си в нощта на изборите, не можеше сам да ходи, та трябваше партийната секретарка, жена му, той да се крепи в нея, за да отиде на пресконференцията не вярващ на това, което е станало. След което се обиди и година и половина не говори на народа си.
Водещ: Говориш за Костов?
Сашо Диков: Говоря ти за Костов. Историята до този момент се повтаря.
Водещ: За теб историята с Костов се повтаря в момента с Бойко Борисов?
Сашо Диков: Да. Защото първото нещо, което беше, смени министрите, ако си спомняш, половината министри. Защо ги сменяш? Не даваш обяснения. Чакай. Ти не можеш така да действаш. Сменяш Лъчо-Мозъка. Защо? Защото се бил обадил в Нова телевизия. При всичките тези гафове на Лъчо-Мозъка ти за това го сменяш и не казваш другото? Сменяш зам.-министъра на земеделието – не ни съвпаднаха нещо, така, вижданията за това. А затова, че той е син… баща му е един от най-големите арендатори в Добруджа, има ли там някакви конфликти на интереси – не казваш. И това остава. Сменяш Нанев, не казваш всъщност за какво точно. Проверка на ДАНС на Лъчо-Мозъка и на Нанев – едва изплю камъчето. Завчера беше казал – до две-три седмици обявява резултатите. На 34-ата седмица най-после каза – няма, те не били нарушени. Брей да му се не види. Разбираш ли, тези неща… А пък от другата страна, викам му – излъгахте хората, бе, излъгахте хората. В парламента първият закон, който трябваше да приемете е за Избирателния кодекс. Такива бяха обещанията в нощта на изборите – ние започваме първо с Избирателния кодекс, за да не казват хората, че към края, както направи сегашната власт и както всяка предишна прави, съобразно обстановката да приемаме Избирателен кодекс, който е изгоден. Досега още не е приет, както виждаш. И не си признава. Вика му – разбери, че излъгахте хората и не удържахте на думата си. Не, не е така. Как да не е така. Това са фактите. Не признава, не признава и това е. А така не става. Иначе, като тръгне някой на стачка да го плаши, лавира, прави, струва, фокуси, от единия, от другия ръкав, дава пари и запушва. Но скоро време ще стане така, че няма да има вече… с фокуси няма да стане. А се иска… Лошото е, че трябва да се направи… Според мен ако трябва да се закриват болници, ще закриваш. Като няма друг изход. И аз, доколкото разбирам, защо не си удържа на думата за пенсионната реформа. Тази цялата сфера, осигурителна, била пред фалит. Така чувам. Само че няма някой, който смело да излезе и да каже – хора, фалира държавата.
Водещ: Какво значи пред фалит, аз това не мога да го разбера?
Сашо Диков: Тъй като не могат да съберат необходимите пари. Защото аз съм чул апокалиптични сценарии, както това го каза наскоро, много добро интервю правих миналата седмица с Димитър Иванов. Той вика – разбери, държавата фалира, не се ли промени коренно финансовата политика, не се ли влеят пари, не се ли по най-бързия начин вземат някакви заеми отвън, за да се задвижи целият бизнес, държавата фалира. Викам, стига, как фалира.
Водещ: А тя фалира заради сегашното правителство или заради грешките на всичките предишни правителства?
Сашо Диков: Тя фалира сега, защото не могат да се събират пари от данъци, акцизи и това…, с които пари да се плащат пенсии, заплати, каквото има като бюджетни разходи. Пак казвам какво казват специалистите, аз не съм и не мога да ти кажа.
Водещ: А къде е журналистиката в цялата тази наша история? Гледаш всички предавания, телевизии – какво ти е мнението за предаванията, за водещите?
Сашо Диков: Най-сигурният начин да убиеш журналистиката е журналистиката или медията да спечели пари и да има пари. Това е най-сигурният начин. Доказали са го и западните медии, само че там е в по-други размери и по по-друг начин, но го доказват и нашите медии. Защото, както се казва – робът може да загуби само оковите си. Когато ти си роб само на дълга, така да се каже тъпо, журналистическия дълг, гладен, беден…
Водещ: Но даваш всичко от себе си и се ровиш и правиш добро предаване. Да.
Сашо Диков: Да. Но тъй като сега нещата в медиите станаха коренно различни, едно че някои, които имат пари… Първо, за да направиш пари, ти няма как… тъй като у нас и журналистическият, медийният пазар не е нормален пазар в повечето случаи, защото до голяма степен парите на медиите зависят от рекламните. А рекламният пазар е плод на монополи и така не е нормално. Ти не можеш по нормален начин, заради това трябва да лавираш, трябва да се слагаш, трябва да угодничиш, трябва хиляди услуги да правиш, съобразявания – първо с големия бизнес, защото срещу големите рекламодатели не можеш да пишеш, защото те ти спират кранчето и отиваш на кино. Същата е историята, подобна е историята и около властта. Плюс това не малко медийни босове искат да са и в буквалния смисъл близко до властта. Така че, разбираш ли – получава се една идиотска ситуация, в която сме го докарали до там. Върхът на всичко е – ти виждаш – една медийна група на Ирена Кръстева и на Пеевски буквално за една нощ обърнаха на 180 градуса курса. Стигна се до там, че най-тиражният жълт вестник стана официоз. Разбираш ли, ей такива, само и само да се угажда на сегашната власт.
Водещ: Докъде ще доведе това нещо?
Сашо Диков: Това ще доведе… Този, който си мисли, че чрез захаросани медии това ще му помогне по-дълго на власт, дълбоко се лъже.
Водещ: Появиха се някои заглавия, че си във война със сценаристите на Слави, не знам каква война ще водиш с тях?
Сашо Диков: Аз няма никаква война с тях. Те ме поканиха. Аз преди да вляза в студиото им казах – момчета, да не би да ви е последното предаване, да не се оказа, че ви е последното, защото не знаете какво ви чака. Те викат – за какво ще говорим. Викам – нали знаете, че за каквото и да говорим, аз ще кажа това, което мисля и това, което искам да кажа. След което започна предаването и станаха всичките тези там бози и такива работи. При което, според мен, Слави не е знаел, без неговото знание е било. Но е интересно, че те в предаването ми казаха – готов ли си да дойдеш като си дойде Слави, естествено, че съм готов, какъв е проблемът. Честно казано, на мен не ми се вярва да се осъществи тази покана. Но аз съм отворен. Аз нямам, какво да ти кажа, нямам притеснения. Моите притеснения са от друго, което им казаха – момчета, каузата на шоуто, така, онова, за което беше създадено това шоу навремето, умря. Умря, за съжаление умря. И каузата я убиха парите. Човек като Слави се превърна в отрицание на самия себе си. Онова, което беше каузата навремето, беше бунтарят, свободата, долу, това-онова. Аз съм ходил навремето, докато бяха в онова мазе в „Ескейп”, оттам излъчваха и с касетки разпространяваха по кабеларките, когато стана гафа, като ги изхвърлиха от Канал 1. Там съм ходил да участвам и не ми е пукало. Ходил съм с едно шествие, което беше организирал Слави за сестрите.
Водещ: Медицинските сестри.
Сашо Диков: В началото, малко след арестуването им. Да, защото беше друго. Само че сега, изведнъж идва Първанов и ти му се слагаш по безобразен начин. Идва Румен Петков и не смееш да му зададеш един въпрос накриво. ОК, плюй Бойко, само че еднакъв аршин трябва да има към всички.
Водещ: А ти имаш ли притеснения за тези неща, които говориш, че нещо може да ти се случи?
Сашо Диков: Виж какво, аз отдавна знам, че на мен всичко може да ми се случи. Много добре знам, че всичко може да ми се случи. Единственото ми успокоение е, че поне тези, които могат с един пръст да наредят нещо да ми се случи, поне знаят и са убедени, че всичко това, което говоря право-криво е плод на моето вътрешно убеждение, а не че някой ми е платил да топя този или онзи или да говоря един или друг. Но нали знаеш, че когато… няма как да се спасиш, ако някой нещо реши да прави, защото в тази държава какво по-лесно от това.
Водещ: Да поръчаш убийството на един човек?
Сашо Диков: Естествено.
Водещ: Оказа се, че цената е много ниска.
Сашо Диков: Естествено. Затова ти казвам, че аз ги говоря тези неща, защото съм… дълбоко ме отвращава начинът, по който се вършат някои неща, особено от Цветан Цветанов, защото тези хора дойдоха в името на нещо друго, коренно различно, да се борят възмездие, справедливост да въздадат. Така да се кажа. Нещо, което е само балон, а не акции, PR акции, снимки…
Водещ: Как си обясняваш тогава този негов висок рейтинг, най-висок в държавата.
Сашо Диков: Не мога да си го обясня ти казвам. Може би, ако тези неща, които ти ги наговорих, на които съм пряк свидетел, ако някой друг беше свидетел и ми ги разправяше, нямаше да повярвам, естествено. 

Иво Сиромахов: За да станеш известен в България е достатъчно да те набият или нае.ат

www.e-vestnik.bg | Невена БОРИСОВА | 16.10.2010 

Не забелязвате ли, че от април кризата свърши и всички българи тънат в блага, пита сатирикът-сценарист

Един американски сатирик беше казал, че е щастлив човек, защото цялото правителство работи за него. За да си хуморист може би са нужни две условия. Първо – да бъдеш “лекар” или  поне “медицинска сестра” на обществото и на политически недъзи. Но лекар-веселяк, от онези, странните, които може да разказват виц, докато гледат рентгеновата ти снимка. И второ – важно е да не вземаш себе си прекалено насериозно. Което като че ли важи за Иво Сиромахов.
Иво Сиромахов е роден е 1971 година. Завършва НАТФИЗ, специалност – театрална режисура. Работи като режисьор в Малък градски театър зад канала и в Театъра на армията. От август 1998 до 2000 г. завежда отдел “Култура” и пише фейлетони във в. “24 часа”.
От 2000 година е отговорен сценарист в “Шоуто на Слави”. Междувременно продължава да пише сатирични текстове, радващи се на добра популярност.
Кое е първо? Хумористичното или критиката? Едва ли на този въпрос се отговоря с едно интервю, но това пък не пречи то да се проведе…

- Турнето на екипа на “Шоуто на Слави” в САЩ и Канада беше скоро? Какво се случи там?

- Случиха се много неща, но най-важното е, че за пръв път българска група прави турне в Съединените щати в концертни зали пред многобройна публика. Защото, когато български изпълнител каже „бях на турне в Щатите”, обикновено става въпрос за обиколка в няколко кръчми, където пее пред 20-30 души. Ние успяхме да излезем от този позорен модел и да направим нещо истинско. Концерти, каквито българската публика в САЩ и Канада заслужава.

- Според вас тези няколко хиляди българи, които дойдоха да ви видят, ще останат ли там? А техните деца ще отидат ли на турнето на Слави Трифонов през,  да кажем, 2030 година?

- Според мен ще останат там, защото условията за живот и за работа са несравнимо по-добри. Никой не бяга от хубавото. В Америка, ако си трудолюбив, няма начин да не успееш. Държавата нито ти пречи, нито те рекетира, а хората от властта не говорят постоянно глупости по медиите…
А дали ще има турне през 2030 година и кой ще отиде на него, не мога да гадая. Питайте Симеон Дянков, само на него е дадено да провижда в бъдещето. Той още миналата година каза, че кризата ще свърши през април и позна. Не забелязвате ли, че от април всички българи тънат в блага?

- Като журналист и хуморист, имате мнение по най-различни теми. Какво смятате за отрицателния прираст на българите, най-зле в ЕС? Ще оцелеем ли като нация?

- В отрицателния прираст няма нищо драматично. Исландците са около 300 хиляди, но не страдат от тоя факт. Лихтенщайн има едва 35 хиляди жители, но живеят прекрасно. Така че не виждам причина да изпадаме в общонационално униние, освен ако не сме решили да се явяваме на световното първенство за най-многобройно население.

- Текстове ви за попфолка, за светски личности, са пълни с ирония и издават възмущение…

- Отнасям се с ирония към цялата тая „светска” паплач, която не слиза от страниците на медиите. Това е една прослойка от безсмислени тъпаци, които си плащат, за да бъдат популярни. А за какво им е тая популярност – и те не знаят.
Поне да имахме някоя известна личност богата като Парис Хилтън. А нашите „селебритита” са бедни като гаврошовци – ходят с дрехи под наем и набиват филии с лютеница.
За да станеш известен в България, не е нужно да имаш някакви качества. Достатъчно е да те набият или да те наебат. А най-добре и двете.

- Иронизирали сте личностите, които са на фокус в много медии и списания – попфолк певици, Дим Дуков… Кои хора за вас биха били ценни като обект на внимание в нашето общество и защо не са?

- Хората, които са ценни за обществото, няма как да станат популярни, защото журналистите са прости и не разбират стойността им. Простият човек не може да разбере защо Веско Топалов е по-ценен от Андреа. И защо Борис Христов е по-смислен от Митю Крика.
В повечето медии се работи на принципа: „дайте да пишем глупости, защото повечето хора се интересуват глупости”. Вярно е, че глупците винаги са били мнозинство, но пък те са неграмотни и не четат вестници, така че да се пише за тях е безсмислено. А пък грамотните няма какво да прочетат и затова тиражите се сринаха. Чувам, че няколко вестника са пред фалит. И сами са си виновни.

- Чалгата провокира иронията ви, но в шоуто на Слави дава поне частична подкрепа на развитието на попфолка като музика в България? Това противоречие притеснява ли ви? Какво мислите всъщност за чалгата? Признак на какво е тя?

- Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но въпросът ви показва тотално непознаване на българската музикална действителност. Подкрепа за развитието на отделни музикални жанрове имаше по времето на комунизма, когато държавата по неизвестни  причини финансираше естрадата. Но от 89-та музикалният пазар е свободен и всеки може да прави каквато си иска музика. Е, някои са по-успешни, други – не, но така е в живота. Неуспешните би трябвало да се сърдят на себе си, а не да плюят по успешните и да се делят на „добри” и „лоши” жанрове. Милчо Левиев казваше, че има два вида музика: талантлива и неталантлива.
Аз осмивам набедените некадърници, каквито има и в попфолка, и в политиката, и във футбола. Иронизирам тия, които пеят на плейбек, но и  депутатите в парламента, защото 90 процента от тях гласуват на плейбек.

- Проявявате ли самоирония в същата степен, в която проявявате ирония и към други външни обекти? Какво смешно намирате в себе си?

- Самият факт, че давам това интервю, вече е нещо много смешно.

- Смешно? Съжалявам, ако сте се почувствал некомфортно заради нещо. Защо?

- В думата “смешно” не влагам негативен смисъл. Аз харесвам смешните неща и самият правя смешни текстове. В случая ми е смешна самата ситуация на човек даващ интервю, защото в България интервюта обикновено дават хората, които нямат какво да кажат.

- Като човек, който борави с иронията като инструмент, към кои хора се числите – по-скоро към веселите или  към мрачните?

- Предполагам, че съм от веселите.

- Ако живеехте в държава като Германия, която българите винаги възхваляват, щяхте ли да се надсмивате на нещо? На какво?

- Във всяка държава има на какво да се смееш. Но в България има най-много поводи, защото правителството е букет от смешници. В коя друга държава могат да се съберат във властта екземпляри като Бойко Борисов, Божидар Димитров и Вежди Рашидов? Хората гледат новините и се смеят. Весел народ – щастлива държава.

- Кои са жертвите, които сте направили, за да се развивате и да следвате пътя си на пишещ човек? Кога?

- Не съм правил никакви жертви. Всичко стана съвсем безболезнено. Разбира се, трудил съм се много, но аз не смятам труда за жертва, а за необходимост.

- Като пишещ човек, т. е. като човек, който поначало е скрит зад кулисите, харесва ли ви да бъдете в светлината на прожекторите в шоуто? Защо?

- Не, не ми харесва. Зад кулисите е много по-интересно. Някои хора смятат, че като ги дават по телевизията, това им принажда някаква стойност. Няма как да стане. Умният си е умен – със или без камери, а тъпакът си остава тъпак.

- Казвал сте в предишни интервюта, че шоуто е създадено, за да осмива властта. Какви трябва да бъдат критериите, за да спечели една власт на “кастинг” за осмиване?

- Няма такъв кастинг. Те сами доказват всекидневно, че са достойни за осмиване.

- Какво е според вас значението на “Шоуто на Слави” в България? Чувствате ли се един от новите идеолози на предаването, освен Слави Трифонов, разбира се?

- Шоуто е най-гледаното телевизионно предаване в последните 10 години, значи има някакво значение. Разни хора се опитваха да ни конкурират, но опитите им завършиха самотно и тъжно – диджей Дамян, Ива Якимова, Азис, Иван и Андрей.
Идеолози е много тежка дума, но ако под нея разбирате хората, които създават идеите – да, сценаристите сме хората с идеите.

- Кой е най-вълнуващият проект, който ви предстои – като екип или лично на вас?

- Не зная. Как да преценя дали нещо е вълнуващо, ако още не ми се е случило?

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Малко игра на въпроси и отговори:

- Висок ли сте?

- Достатъчно висок, че краката ми да стигат до земята.

- Пътят е постлан с…?

- В България – с дупки.

- Какво се случва винаги?

- Каквото трябва.

- Иво Сиромахов е…?

- Иво Сиромахов е Иво Сиромахов. Това е положението.

- Какво ви привлича в Слави Трифонов?

- Защо трябва да ме привлича? Мен ме привличат жени. Работя със Слави, защото е почтен, добър приятел и защото имаме сходни разбирания за смисъла на професията.

- Големи или малки?

- По-важно е дали са умни или глупави.

- Как?

- По моя начин, my way, както пее Франк Синатра.

- Иво Сиромахов е десет по десетобалната система по отношение на…?

- Когато аз учих, на мода беше шестобалната система. Завърших гимназия с 5.45, а висшето си образование с 5.50. Преизчислете си го колко излиза по десетобалната.

- …А Иво Сиромахов е три, отново по десетобалната система, по отношение на…?

- Приложете горната формула. 

Оригинална публикация

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 16.10.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 16.10.2010

Водещ: Евродепутатите ще посещават специален курс за обучение в областта на социалните мрежи, които вече всички признават за медии. Аргументите за това обучение – традиционните медии скоро ще загубят статуквото си, ЕП трябва да се приспособи към това, ако не иска да загуби контакта си с гражданите. Всъщност всичко започна с успешната кампания на Барак Обама. „Фейсбук” и „Туитър” са най-често ползваните от политиците платформи за общуване с гласоподавателите, основно заради своята популярност. Потребителите на „Фейсбук” са около 500 млн. души, а системата за микроблогинг „Туитър” дава възможност за публикуването на кратки съобщения, което се използва и като средство за бърза комуникация, или в едни по-тоталитарни режими и за средство за масова информация. Не е ли твърде преувеличен този слух за краха на доверието в традиционните медии, какво би станало, ако някой реши да направи едно атомно куку в социалните мрежи с доверието в тях? Липсата на саморегулация на тези медии не е ли най-големият им недостатък? Новина или емоция, това ли е изборът ни, ако изберем да се доверим на социалните мрежи и от там да черпим информация? Какви медийни дефицити запълват тези нови медии? Ето на тези въпроси ще потърсим отговори днес с Любен Дилов – син, който започна една широка премиерна кампания на книгата си „Фейсбук”. Как ще се развиват европейските обществени медии, как ще бъде гарантирана тяхната редакционна независимост в условията на финансова криза и рестрикции? Евродепутатите приеха документ, в който препоръчват повече финансиране. Какво още ще ни каже Николина Доцева, юрист, който работи в доста европейски институции и е взела участие в изготвянето на проекта за резолюция. ЕП връчи за трети път своите годишни награди на журналисти. Какво впечатли депутатите и защо – ето това разчитам да разберем от Теодор Стойчев, PR в ЕП.
Щом евродепутатите предстои да посещават специален курс за обучение в областта на социалните мрежи, които пък от друга страна никой не оспорва, че са медии, значи хубаво е да започнем да се съобразяваме повече с тях. Тази седмица имаше едно, да кажем, културно събитие, защото излезе една книга, базирана точно на обмена на информация в тези социални мрежи. Добър ден на Любен Дилов – син! И така, да кажем каква медия е „Фейсбук” и изобщо социалните мрежи какви медии са? Защото от тази книга започва един разговор за медиите по-скоро?
Любен Дилов: Безспорно, да. Извън личните постигни, които там сме си разменяли с хора, трябва да си дадем сметка, че социалните мрежи са среда и като всяка една среда имат предимства и недостатъци, заплахи. Обаче в България специално в последната година и половина социалните мрежи, а и няколко блога, както и някои електронни медии компенсират известна несвобода на т.нар. официални мрежи. По две посоки, първата е онази несвобода, която традиционно ни съпътства в журналистическия занаят – автоцензура, зависимост от корпоративни интереси, или пък политическата несвобода, когато едно издание заляга в нечий политически окоп. Другата пък възможност, която социалните мрежи дават много повече, отколкото традиционните медии е светкавичната обратна реакция. Там наистина можеш да имаш, какъвто е случаят с моята страница във „Фейсбук” 40 000 респондента почти мигновенно. И много от тях веднага да ти кажат какво мислят за това, което ти си съобщил, или да допълнят информация. Разбира се, много е лесно те да станат жертва, и ти самият на някакви психози, на подмамвания в някаква посока – кога добронамерени, кога злонамерени. Но разговорът наистина е много голям и много забавен, защото освен страната медии на тези мрежи, малцина си дават сметка, че ние с огромна радост и задоволство през глава, през тези мрежи скачаме в онова, срещу което най-много се съпротивлявахме – световния Биг Брадър. Т.е. маси хора, над 200 млн. са регистрираните потребители само на „Фейсбук”, доброволно излагат личния си живот и всичко, което правят на възможност за едно много лесно следене, без всякакви усилия.
Водещ: Всъщност вече са и много случаите, в които работодатели санкционират сви работници именно на база…
Любен Дилов: Следене във „Фейсбук”, да, и в „Туитър” и в другите мрежи. Но пък от друга страна що се отнася до журналистическата страна, ако нея ще разглеждаме, примерно аз мога да ви издам, че като член на Съюза на издателите на печатни издания в България, ние много сериозно обсъждаме от догодина вече в наградите „Черноризец Храбър” да има и награда за блог. В Америка например няколко от най-влиятелните медии в момента са блогъри, личности, които развиват собствена медия и са точно толкова влиятелни, колкото „Ню Йорк Таймс” или „Вашингтон поуст”, премерени като влияние.
Водещ: Всъщност това е един от начините един журналист да излезе извън рамките на зависимостта, която медията, в която работи му предлага.
Любен Дилов: Точно така, има я тази възможност. Аз познавам няколко колеги, които в личните си блогове пишат много интересно, много смело и в много различна физиономия от тази, който имат като журналисти в изданията, в които работят.
Водещ: Лошото обаче е, че пък като че ли има случаи, в които въпросните коментари предизвикват, да кажем, движение на журналисти из медиите?
Любен Дилов: О да, има го, има го и това. Но има и в момента в публичното пространство, в електронното пространство на България има няколко издания електронни, които са много интересни, много влиятелни, много четени много различни от това, което се появява на пазара – често преписвани, недолюбвани. е-vestnik е едно такова издание на Иван Бакалов, наш колега. Аз не мога, не се наемам в момента да произнасям някакви присъди или дори с някаква прогноза да се ангажирам какво ще се случи с тази среда. Това безспорно е един прекрасен нов свят, да цитираме Хъксли, и той крие много заплахи, крие много възможности. Но се сещам, имахме един прекрасен преподавател едно време във факултета по журналистика Дафин Тодоров, той преподаваше чуждестранна журналистика, но беше много широко скроена личност. И той един ден с голям патос ни попита: какво е необходимо, за да има телевизия? и ние започнахме един след друг да изреждаме: смели журналисти, не знам какво, честност… И той каза: ток, бе маскари, ток. И се сещам, че електронните медии, колкото и да са свободни, трябва си ток, което е някакво ограничение. Има разбира се много любопитни неща. Наскоро ми се наложи с един екип да се опитваме в някакви евристични начинания, т.е. да прогнозираме близкото бъдеще на света, в каква посока се развива и технологично, възможно и политически, всякакви, екипът беше международен, много забавна беше тази работа. И едно от нещата, около които почти всички се обединихме без изключение, че едно от нещата, които ще доживеем вероятно, дай боже, в съвсем близко бъдеще е ъпгрейдването на човешкото тяло с изходи за комуникация. Т.е. да се използват биотоковете, които да зареждат приемник, който да бъде постоянно онлайн. Т.е. тази информация, която е в световната мрежа, да става все по-независима и от уседналостта на човека или някакви технически средства.
Водещ: Ако Жак Сегела, един много известен рекламист, казва, че Холивуд пере най-добре, да се опитаме в тази схема да предположим дали социалните мрежи пък не продават най-добре емоции и защо медиите трябва да продават и емоции? Това ли е дефицитът, който трябва да запълват днес?
Любен Дилов: Да, има го този момент. Но първо трябва да си дадем сметка за нещо много любопитно. Ние произхождаме от едно общество, което не е страдало, в смисъл години наред е страдало от недостиг на информация едва в последните десетина-дванайсет години изпитваме недъга на модерните западни общества да сме пренаситени от информация. Все по-важен става подборът и коментарът. Т.е. все по-важно и все повече печелят място специално в мрежата онези форми на комуникация, които ти пресяват света и ти дават нещата, които според теб са ти най-интересни. Това вече го има и като тенденция и в pay-телевизиите, където можеш да си подбереш програмата, която да гледаш и така да си я аранжираш, че наистина да гледаш само неща, които те вълнуват и интересуват. Но хуманизирането на това общуване, медийното, в най-бърза степен се развива в социалната мрежа, където все пак потребителите на информация са онлайн, те веднага реагират, и реагират с емоции, безспорно с емоция реагират най-вече, не толкова с безпристрастна журналистика. Но пък от друга страна, какво е безпристрастната журналистика? Аз имам едно определение, че т.нар. обективна журналистика е напълно субективна журналистика, която е пожелала да остане анонимна.
Водещ: Всъщност, хайде да поразсъждаваме още малко по линия на емоциите, безспорно е доверието и желанието да се чувстваш частица от едно цяло на една социална мрежа, но какво ще стане с доверието към тази социална мрежа, ако, да кажем, се разиграе едни сюжет ку-ку, вие сте главен специалист по този сюжет, възможен ли е?
Любен Дилов: Ами не е възможен, точно поради липсата на много други източници на за информация, т.е. ку-ку стана възможно в едно време, когато имаше едно радио и една телевизия, и една БТА, която още не се беше съвзела от прехода и не можеше, репортерите на БТА не можеха да дойдат на себе си, за да разберат какво се случва. Тогава радиото най-адекватно реагира, просто то изчака да види какво е, провери и всъщност беше единствената, една от малкото медии, които успяха да се опазят тогава от шашкането на ку-ку, беше БНР. „Ройтерс” се подлъгаха, АФП се подлъгаха. Няма как да се случи това. Темата е много любопитна между другото, тя се разглежда и в новия брой на L’Europeo, който скоро ще излезе в края на октомри, там е поставена в контекста на румънската телевизионна революция, на грузинския преврат, който те инсценираха миналата година, за да покажат какво би се случило, ако руснаците влязат в Тбилиси, Орсън Уелс, разбира се, включват „Историята с марсианците” от 30-те години в Щатите. Няма как да се случи в момента подобно нещо, и в същото време то се случва непрекъснато във „Фейсбук”. Аз си спомням примерно, че само приюта на отец Иван в Нови хан около 20 пъти е имало вопли как в момента го разрушават и всички трябва да се втурнем към Нови хан, за да го спасим. Разбира се, такова нещо не се случва. Не че приютът няма проблеми. Но там пък самата среда е такава, че тя много бързо се саморегулира, т.е. много бързо някакви хора, които имат повече време в момента проверяват от други места и веднага уточняват, че не е точно така. Никой не е опазен. Нещо повече, времето, в което се спира един такъв слух или едно такова погрешно твърдение е доста дълго. То е едно голямо ехо. Най-пресният пример е с тази дама, която някакви английски медии оповестиха за назначена от ООН за преговаряща с извънземните. Беше абсолютно случаят класически.
Водещ: Да де, но чак вчера дойде опровержението…
Любен Дилов: Те няколко пъти се опитаха да кажат ООН, че няма такъв пост, че тази госпожа не е назначавана, но вече медиите бяха захапали и въртяха със страшна скорост. И това не е само европейските. Аз гледах и в американските шоуто имаше големи скечове по темата преговарящ с извънземните. Така че ето го другият феномен, дори официалните медии са много по-инертни, т.е. спирачният път е много дълъг, точно поради факта, че те все пак имат час на приключване или на излъчване, печатните особено, и по-бавно се спират. Електронното общуване много бързо излизат опроверженията и уточненията. Натам върви светът – все по-онлайн, все…
Водещ: Имат ли нужда от саморегулация, по-регламентирана, нека така да кажем, социалните мрежи или това е изключено заради техния по-различен характер?
Любен Дилов: Ами тя те и в момента се саморегулират. Има някакви правила. Там принципът е следният. В момента, в който се появи нужда от някаква регулация, тя се появява и самата регулация. Разбира се, цялата общност е ужасно чувствителна на тема цензура, аз самият съм получавал много пъти упреци, че махам постигни от моята страница, които смятам за безсмислени или глупави, злобни и насаждащи някакви… И винаги съм отговарял, че като не ви харесва, да, има цензура, това е моята страница, аз я налагам, и като не ви харесва цензурата, четете нецензурни издания, има такива много. Но любопитното е, че примерно, да речем, българският „Фейсбук” има доста стриктно следене за мръсни думи. И една изключително забавна група се беше появила, сега няма да я кажа в ефир, но тя изразяваше с една много кратка трибуквена дума българска отношение. Примерно еди-какво си за шефа ми, еди-какво си за тъпата ми тъща, еди-какво си за работника. И тя буквално за часове натрупа над 800-900 члена, защото беше силно емоционална и много забавна. След което Фейсбук-администраторите спряха, заличиха групата, и тези, които бяха я създали, се опитаха да я маскират с някакъв синоним, тази думичка, но вече нямаше същия ефект, защото самата думичка не съдържа, синонимът на самата дума не съдържа емоцията. Много забавен експеримент беше този. За жалост, няма как да бъде проследен, защото само администраторите на „Фейсбук” пазят вероятно този архив. Но наистина имаше над 800 постигна за по-малко от ден. Това беше някаква форма на протест към всичко и всички, адски забавно. Така ме има саморегулация, тя се налага по някакъв начин и от хората, които администрират тези големи мрежи, спазват, или поне се опитват да спазват международното законодателство срещу порнографията, срещу престъпленията, но е трудно, трудно.
Водещ: Доколко може да бъде спазвано и авторското право, това също…
Любен Дилов: Забравяме за това, много е трудно.
Водещ: То е почти невъзможно.
Редакционна независимост и повече финансиране за обществените медии препоръчаха евродепутати в нарочен документ, резолюция. Какво трябва да е развитието на обществените медии и изобщо на медиите в Европа, ето това разкрива този документ. Повече за него сега разчитам да научим от Николинка Доцева, тя е юрист, работи в кабинета на евродепутата Емил Стоянов, а и също така в много европейски институции. Добър ден! Какво трябва да е бъдещето на европейските медии според тази резолюция?
Николина Доцева: В своя доклад относно публичното радиоразпръскване в ерата на цифровите технологии, и по-специално за бъдещето на двойната система европейският депутат Иво Белет слага няколко основни акцента в него. Бих отбелязала, че се постигна един много балансиран доклад, в който се призовава да се гарантира една лоялна конкуренция между обществените и частните медии. В този доклад изрично се признава значението на двойната система, т.е. на съществуването и на обществени, и на частни медии, които да допринесат за едно по-добре информирано европейско общество. Сега, основната теза в доклада е, че обществените радио и телевизионни канали страдат от нарастващо политизиране. И както знаем по силата на една дългогодишна традиция обикновено държавните бюджети, данъкоплатецът подкрепя обществените телевизии, обществените медии, изхождайки от презумцията, че те защитават само обществения интерес, а частните медии съответно защитават частни или търговски интереси. Но всички знаем, че практиката и в България, и в Европа отдавна показва, че това не е вярно нито за обществените, нито за частните медии. Веднага тук ще използвам да ви дам пример, в България обществените медии имат право да рекламират, а това означава, че те са зависими в известна степен от рекламодателите. Освен това те получават пари и през държавния бюджет от финансовия министър и правителството…
Водещ: Да де, но това се случва не само в България, и в Европа.
Николина Доцева: Да, да, и в Европа, да, отбелязах, че практиката и в Европа е такава, затова докладът, той както е верен за българската действителност, така се отнася и за обществената действителност,защото и в цяла Европа съществуват същите проблеми. Но бих искала тук пък да дам примера и с частна медия, която изпълнява обществени функции, като например в България Канал 3, който има предаване за ЕП, чисто обществено предаване, което цели да се информират европейските граждани за дейността на ЕП. Изхождайки от своя дългогодишен опит в медийния сектор г-н Емил Стоянов направи доста изменения в доклада на г-н Иво Белет, чиито смисъл е да се постигне една равнопоставеност между обществените и частните медии, защото както знаете финансовата криза засегна много силно частните медии, докато финансирането за държавните продължи от бюджетите да бъде отпускано.
Водещ: Нека да ги наричаме обществени. Обаче мен ми се ще да поразсъждаваме малко и върху един друг дисбаланс, защото малко формално звучи това, че, да кажем, в Канал 3, многоуважаемата медия Канал 3, има предаване за ЕП, пък в националното радио има страшно много информации за работата на ЕП и те са доста по-актуални, в смисъл, че не са събирани една седмица.
Николина Доцева: Това е само пример как може една частна медия все пак да излъчва обществени предавания, които да са от обществен интерес. Не искам да омаловажа, разбира се, че има много предавания от обществените медии, които са насочени в същата посока. Но го дадох просто за пример. И сега точно в тази връзка искам да отбележа, че идеята на г-н Стоянов е, че ако, да кажем, обществото и данъкоплатците ще дават пари за медии, то тези пари не могат да бъдат раздавани така механично само на обществените медии и защо не една част да бъдат обособявани в обществени фондове, пред които всички медии, частни и държавни, да могат да кандидатстват за финансиране за свои общественозначими предавания, които са насочени все пак в тази област. И мисля, че не е зле това обстоятелство да се има предвид и при подготовката на новия медиен закон.
Водещ: Залегна ли това в резолюцията, която приеха евродепутатите?
Николина Доцева: В резолюцията се призовават държавите членки да гарантират една политическа и икономическа независимост и да гарантират една лоялна конкуренция между обществените и частните медии. Това са основните акценти. Дори вчера имаше семинар на ЕНП и г-н Стоянов се срещна с Иво Белет, на летището се срещнаха и говориха по темата, тъй като интересът към доклада е много голям както у нас сега, така и в цяла Европа и има доста въпроси и към г-н Иво Белет, и към г-н Емил Стоянов. Г-н Иво Белет работи много добре с неговия кабинет и той изказа много задоволство бих казала, че се постигна един много балансиран доклад. От една страна, г-н Иво Белет работеше повече в насока за обществените, г-н Емил Стоянов повече в посока на една балансираност между частните обществени медии, накрая се получи един много добър продукт, който се надяваме да помогне за медийния плурализъм и за едно много о-добро информиране на европейските граждани.
Водещ: Какво предстои оттук насетне след приемането на този доклад, на тази резолюция?
Николина Доцева: Този доклад беше гласуван в комисията по култура, образование и медии на ЕП. Предстои да се гласува на пленарно заседание, на пленарна сесия от целия парламент, след което той ще бъде вече под формата на резолюция. Той съдържа предимно препоръки и насоки, дава един знак от страна на парламента към ЕК и към държавите членки в каква посока те трябва да работят занапред, за да се постигне…
Водещ: Бъдещето на обществените медии в Европа, с две думи за тези аргументи на документа да кажете нещо?
Николина Доцева: Бъдещето, това е гарантирането на една политическа и икономическа независимост, това е бъдещето на обществените медии в Европа. Те трябва просто да бъдат деполитизирани, да има деполитизиране на управленските структури…
Водещ: И предполагам, че в аргументите за тази препоръка се съдържат недобрите показатели за степента на индекса на свободата на словото, който пада няколко години подред?
Николина Доцева: Да, да, предполагам точно това е… това е един проблем, който е в цяла Европа, това е… във всички държави членки се наблюдава този феномен.
Водещ: Благодаря ви за този коментар! Ние продължаваме с коментар по темата с Любен Дилов – син. И така, има ли място за, как да кажа, конфликт между обществените и между търговските медии? Той е изначално заложен разбира се…
Любен Дилов: Да, но по-скоро тук трябва малко да се абстрахираме от нашата действителност, където появата на всяка една нова частна медия години наред беше гледна, мислена и обговаряна публично чрез някакъв сблъсък със съществуващите стари обществени медии, да ги наричаме, и със законовата неяснота на статута на тези медии. Защо? Колежката преди малко го спомена, че българските обществени медии имат и правото на реклама, т.е. те не са оставени само на бюджетната издръжка, което създава някаква двойнственост, предполага се, че я създава в тяхната позиция спрямо комерсиалния пазар. От друга страна, факт е, че много от изцяло частните медии се ангажират и експлоатират бурно социални теми, които са в сферата на обществените медии, включително превръщат ги в шоу спектакли. В момента гледаме два такива спектакъла бурно по Нова и по БТВ…
Водещ: Тук обаче възниква въпросът тези спектакли дали изпълняват някаква обществена функция?
Любен Дилов: Ами при всички случаи изпълняват. След като има голям респонс, т.е. много хора се вълнуват от тях, очевидно има нужда от такива. Но все пак да не забравяме, че това от което тръгна това нещо преди година може би, година и половина, всъщност тръгна заради инициативата на една от публичните медии, тогава мисля, че БНТ излъчи за Могилино първо. Сега, проблемът е следният. Хората, които ще дават от данъците си, за да имат едно публично радио и една публична телевизия, в България мисля, че повече от една са лукс, трябва да знаят, че те ще плащат за една по-свободна журналистика. Докато не се обърне пирамидата по този начин, тя няма да бъде никога правилно сложена. Т.е. докато националните ни обществени медии са изключително зависими от бюджета, т.е. тяхното финансиране не е определено със закон, който да не се променя всяка година, примерно процент от нещо си, това е бюджетът, и е винаги така, винаги ще има зависимост и условия за натиск от страна на управляващите в момента и винаги ще съществува хипотезата, че те са несвободни. Доброто развитие на нещата е тогава, когато пряко от данъкоплатците се издържат тези медии. Разбира се, винаги ще има недоволства, винаги отговорността на хората, които ги управляват ще бъде много голяма да тушира тези недоволства, да се стремят да се харесват от хората, които им плащат. Формата, която най-добре е измислена в момента, не казвам, че е най-добрата, просто по-добра не е измислена, е едно много голямо акционерно дружество с много раздробени акции, които да не могат да бъдат окрупнявани, да не се притежава контрол. Би Би Си е в тази посока ситуирана. Нашите национални медии, обществени са доста о-зле в това отношение, не са измислени добре как да съществуват, а за частните медии е излишно да коментирам, те се развиват по законите на либералния пазар изцяло. Но има нещо друго може би, което си струва да кажем, че социалната функция, т.е. не социалната, да речем функцията на обществени медии много често се изземат от комерсиални медии. В това няма нищо лошо. Н в крайна сметка хоризонтът на това изземане винаги е един – рейтинг и постъпления. Там съществува презумтивно нагласата, че това не се прави със съвсем…
Водещ: Има ли нужда от корекция понятието обществен интерес? Защото ако тръгнем по линия на това, че има много зрители, да кажем, едно благотворително шоу, което носи и печалби разбира се, нека и това кажем, същото можем да кажем и за турските сериали.
Любен Дилов: Ами да, значи общественият интерес се дефинира от две страни. Едната страна е обществото има голям интерес към нещо. Но аз мисля, че обществото ще има бурен интерес и към порно предаване, стига да му го пускаме в подходящ час. Така че очевидно това не е най-чистата формулировка. Обратната формулировка също съдържа порок. Тя е едни хора преценяват кой е общественият интерес. И те казва, примерно изключително интересно и важно за обществото е да излъчваме достъпни предавания, самоучители по английски език. Да, така е, без английски език е много трудно. И разбира се, една комерсиална телевизия не би си позволила да излъчва уроци по английски. Но една публична, която се издържа, радио или телевизия, която се издържа спарите на данъкоплатците, би могла да си позволи този лукс. Или вълнуващи документални филми за красотите на България, за нейната история. Или някакви филми, които се занимават с някакви специфични проблеми. Общественият интерес не е нещо, което да може аксиоматично да бъде дефинирано, този е. Нито пък се брои на най-голямото общо кратно, т.е. нещо, което вълнува най-много хора. Той наистина би трябвало да се съдържа там, където има големи полемики. И като цяло обществените телевизии и радиостанции по света са тези, които излъчват наистина повече политика, защото комерсиалните не се интересуват много-много от това, освен в неговата скандална част. Е излъчват повече дебати за развитието на обществото, което ги прави малко скучни. Но в крайна сметка няма откъде другаде хората да проследят този дебат освен по тези медии. Така че те са ужасно важни да съществуват.
Водещ: Как би завършил един разказ, в който описвате създаването на едно по-добро законодателство за медиите?
Любен Дилов: Ами то винаги може да бъде по-добро от съществуващото в момента…
Водещ: Това със сигурност не е трудно, защото медийният закон е целия в кръпки.
Любен Дилов: Аз не знам как бих завършил този разказ, но знам как трябва да започне. Той трябва да започне с абсолютно ясната дефиниция и финансово освобождаване на обществените медии от тази зависимост от правителството, подчертавам, не от държавата. И то е просто. В едно изречение в закона за бюджета и закона за радио и телевизия, в което се казва, че постъпленията за БНР, БНТ, БТА са от… и се изрежда точно. Понеже българският закон за бюджета не позволява да има целеви вземания, т.е. да събираме, примерно акцизът от цигарите да го даваме медии, той не позволява такова нещо, то тогава той трябва да е процент, примерно еди-какъв си процент от средния БВП на страната, или еди какъв си процент от бюджета. (…) бюджета на културното министерство или средствата, които се отпускат на съюзите на гражданите в неравностойно положение, на слепите… Там също са процентни съотношения. Ако това се направи, значи аз сега не мога да кажа за целия сектор, данните са ми от времето, когато аз бях депутат, но примерно да речем, да вземем за националната телевизия някъде около 66 млн. беше годишно бюджетът на БНТ, т.е. ако се сметне горе-долу, че това са сумите, в които тя се развива, те трябва да бъдат дефинирани, обещани, гарантирани, че ще бъдат тези като процент от бюджета. И разбира се да бъдат оставени и някакви малки възможности за тези медии допълнително да генерират средства – от продажба на своя продукция, от форми на реклами, които не са толкова обвързващи, не клипове или спотове да речем… съвсем скоро ще дойде мигът, в който… вече го има, в който хората ще се радват на медии без рекламни спотове.
Водещ: Да, и може би ще се радват на една по-добра социална реклама, защото това определено все още го няма.
Любен Дилов: Напълно го няма, за разлика от Русия да речем, в която също вилнее много либерален медиен пазар там, много страшен, но пък всички там са силно ангажирани в производството точно на такива социални реклами и те са много интересни. Правят ги най-добрите майстори, със страхотно въображение, с много хумор, много средства влагат и се занимават с различни обществени проблеми, които се рекламират както се рекламира прах за пране.
Водещ: С Любен Дилов –с син разсъждаваме по въпроса доколко социалните мрежи могат да запълват дефицити, защо ги запълват, относно това какво трябва да е истинското разделение на обществените и социалните медии по отношение на парите. Нека сега да поразсъждаваме върху един друг въпрос. Могат ли традиционните медии, нека така да ги наричаме, да опитомят социалните медии? Защото в интернет има място за всички.
Любен Дилов: Безспорно, че има. Но сблъсъкът между тях в интернет, да, все още изглежда, че е в полза на тези, които развиват, т.е. няколко души работят за създаването на един сайт и го правят информационен, и той има повече потребители отколкото отделен блог на отделен човек, но аз не разбирам в каква посока трябва да търсим опитомяване. Напротив, силата на това неформално общуване в интернет е точно в свободния език, свободния изказ. Аз примерно напоследък, търсейки, аз винаги се оглеждам за нови имена, нови пишещи хора, това ми е една от страстите, да откривам, и скоро попаднах на един блог на едно момиче, което уникално добре пише. Не е журналистка, не е въобще пишеща, феминистки текстове, доста хард между другото, може би това й е проблемът, че едва ли ще бъдат пуснати в сериозна медия от гледна точка на цензура, на цензурни думи…
Водещ: От гл.т. на плурализмът, така да го кажем.
Любен Дилов: Но аз не виждам защо трябва да бъдат опитомявани. В никакъв случай, напротив, свободата е изказът, това, което американците наричат през края на 60-те и 70-те години Гонзо в журналистиката. И тя си има място точно там, така и трябва да съществува.
Водещ: А в интернет има ли място за традиционните медии?
Любен Дилов: Ами има, повечето от тях имат страници. Примерно вестникът, на който аз съм съиздател, има доста повече посещение в нета, отколкото в хартиен тираж, да кажа доста, доста, три пъти повече. И съвсем естествено е това, защото така той достига до много българи в чужбина. Той мисля, че е и първият, който се качва най-рано, появява се в целия си вид в мрежата, ъпгрейдва се през целия ден и навсякъде го следят. Много от другите издания, които съществуват в момента, поддържат много сериозни интернет страници и се развиват много буйно в тази посока. БНТ направиха първи, мисля, че това „100 секунди” новините си в интернет, сега гледам, че и БТВ си качват „уеб новини”. Т.е. ето, че съвсем естествено това е една нова среда, която, ако някой мисли перспективно, не може да си позволи да не я използва. Още повече, тя сега е безплатна, т.е. всички тези среди не се плаща, за да ги получаваш.
Водещ: Тя е безплатна за потребителите, нека така да кажем.
Любен Дилов: Да, за потребителите. Абсолютно сигурно е, че ще съществуват паралелно, че ще има конкуренция, че страниците, които държат да получат голям приток на читатели, ще се стремят да наемат тези хора, които така или иначе…
Водещ: Няма ли да стигнем обаче пак до парадокса за смесването на двете понятия – доверие и рейтинг?
Любен Дилов: Винаги ще го достигаме. Проблемът при електронните медии е, че е доста по-евтин. Т.е. вложението, което чисто технологично, което правиш, в хора и технически средства, е доста по-малко от това, което се прави за примерно класическите медии, електронни и хартиени. И когато имаш по-малки разходи, наистина ти позволява по-голямата свобода да отделиш повече средства за качествена журналистика, без да си толкова зависим от рекламите примерно. Веднага ще дам съвсем конкретен пример. В издръжката на електронния сайт на „Новинар” и хартиения, хартиеното му тяло, вложенията са от порядък по-малки в електронното тяло, а популярността и ефектът като публично влияние в никакъв случай не е по-малък от хартиеното тяло.
Водещ: Може би електронното тяло да съществува самостоятелно без хартиеното?
Любен Дилов: Ами да, би могло. Тогава обаче то трябва малко да се комерсиализира, в смисъл, да почне да привлича повече реклами на самата страница в интернет, но при всички случаи то е по-евтино. И това нещо, особено в състоянието на криза на западния свят, икономическа, ще става все по-популярно.
Водещ: А какво да кажем за дългогодишната борба на Рупърт Мърдок да въведе платен достъп?
Любен Дилов: Ами той не е само той, много хора се опитват. Въпросът е, че те са обречени според мене, защото винаги ще има такива, които ще играят безплатно. И за тях ще е по-важна популярността и възможността за влияние, отколкото това да получат приходи. Въпросът е много сложен, защото той опира и до авторски права. защото журналистическият труд все пак трябва да бъде платен, а така през този тип комуникация това е много трудно да стане. И отново оставаме в полето на рекламата, т.е. ако рекламодателите, ако ти направиш много посещения, ако ти направиш много популярност, тогава да търсиш рекламодатели. Ето примерно аз нарочно не правя собствен блог, макар че имам много посетители и продължавам да стоя във „Фейсбук”, защото там я няма презумцията, че тази популярност, която имат моите постинги ще бъде използвана комерсиално. Ако аз направя блог и имам над 40 000 прочитания, колкото в момента имам, но 10 000 да имам, то веднага ще се появят банери на игри, на банки и т.н., от които аз наистина реално ще мога да получавам пари. но не ща да го п правя това нещо още поне, защото смятам, че в някаква степен ще се изкористи начинанието. Аз няма да съм така свободен да си пиша каквото си искам и да си коментирам и така. А и мисля, че ще спадне в някаква степен доверието, тава, което се прави, когато има реклами.
Водещ: А как ще реагира индексът на свободата на словото?
Любен Дилов: Ами той не зависи много от средствата, никога не е зависил много от средствата. От времето на Гутенберг насам, да, всяко техническо средство позволява и своята техническа форма на ограничаване на свободата на словото, но то винаги е било някакво вътрешно усещане за граница. Общо взето тя е, както казваше бай Радой, като хляба, всеки ден се меси, втасва, пече и изяжда с приятели, на другия ден почваш отначало. Това е свободата. Свободата на словото е същото. Или да го кажем по-грубо, това е територия, която си препикаваш, докъдето успееш, докъдето ти позволят.
Водещ: Как евродепутатите оцениха работата на европейските журналисти? Те връчиха за трети път своите годишни награди. Какви материали бяха отличени? Добър ден казвам на Теодор Стойчев, PR в ЕП.
Теодор Стойчев: Само една поправка още в началото, че това не е само награда на европейските депутати, тя е награда на ЕП. И в журито по принцип участват и много журналисти, даже са повече, отколкото депутатите. Значи отличени тази година бяха материали от Полша, Швеция Унгария и Великобритания. Полският журналист Виктор Жабловски взе наградата за печатна медия за неговия материал „Две тела днес ще бъдат изхвърлени на брега”, който всъщност разглежда нелегалната емиграция, която идва от Турция към ЕС и всъщност е част от неговата книга, която излезе септември месец. Журито го оцени наистина наистина, изключителната буквално литературна стойност на статията. Друг материал, който спечели в категорията за радио е от Швеция, като негови автори са Крейшън Оруел и Нурик Кино, който разглежда отново Турция и пътя на финансовите помощи, дали те достигат в крайна сметка наистина до турските фермери. Много стойностен разследващ материал. Унгарската обществена телевизия Ем Ти Ви взе наградата за телевизионна програма със своята програма „Еуфория”, автор е Жорт Немет, като програмата е насочена към младите хора и към тези, които не са чак толкова добре запознати с ЕС и поставя наистина по изключително атрактивен и лесноразбираем начин историята на ЕС. И последният победител е в категорията интернет. Той е Джейм Матюс, който е блогър от Великобритания и съответно неговият материал, който беше отличен е за това какъв процент от националното законодателство идва от ЕС. И разглежда съответно различните цифри, които излизат в публичното пространство и до каква степен те са верни. Това беше третото издание на наградата. Наистина протече при много голям интерес, самият председател на парламента Йежи Бузек връчи наградата, като честно казано беше удоволствие и за него, това, което самият той каза, да се срещне с всички тези журналисти, остана след това и дълго време да говори с тях. И наистина наградата набира сила и съответно интересът става все по-голям към нея.
Водещ: Какво казаха журналистите, какво си говореха журналистите на тези награди?
Теодор Стойчев: Ами това, което е най-интересното е, че, първо, се събират журналисти от всичките държави членки, от най-различни медии, и за тях това е един шанс да се срещнат и да обменят опит в това как да се отразява ЕС. Също така има и дискусии, които са организирани. В този случай присъстваха и 50 млади журналисти, които бяха поканени на специален тридневен семинар в ЕП. Беше организирана панелна дискусия, чиято тема беше „Журналистите – заплашен вид”. Въпросителна накрая и като цяло наистина в някаква степен се оформи мнението, че наистина в момента традиционната журналистика и въобще журналистиката по някакъв начин е заплашена в условията на криза. Разгледаха се също предизвикателствата, които представят новите медии, социалните медии, и въобще по какъв начин може да протича комуникацията с гражданите (…)
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Ние продължаваме в студиото с Любен Дилов – син. За да вземеш наградата на ЕП трябва да уцелиш може би болните теми на ЕС. Ето чухме, тази година болните теми са емиграцията.
Любен Дилов: Да, така е. Аз следя от доста време какво се случва като промотирани образци на добра журналистика в Европа. Имам няколко приятели даже, които бяха много награждавани и книгите им обявявани за събитие, журналистически книги. Един от тях е един австрийски журналист, който е фриленсер, пише свободно за различни медии. Направи една книга защо от Сливен има най-много проститутки в Брюксел. Беше супер интересно между другото. Идва няколко пъти до Сливен, прави проучване, разследване. Има нещо, което е много важно според мен, че ЕП, особено за, да ги определим средиземноморски тип държави, сред тях и България, е нещо доста абстрактно и далечно. Самата идея, че трябва да се участва активно в обществения живот е доста далечна на българи, гърци, португалци, испанци, французи, италианци. И наистина ЕП се опитва да насърчава усилия, които приобщават читатели, телевизионни зрители, слушатели към реалните проблеми, реалните дебати в ЕП. Ако видите българските медии съотношението на европейски теми в тях спрямо националните е много, много малко. в смисъл, много малко присъстват европейските проблеми. Хората още не могат да разберат, че от това нещо им зависи, че е важно за тях. С течение на времето това ще се променя разбира се, дотолкова доколкото успешно се развива и този проект ЕС. Докато се стигне до жадуваното състояние, в което хората от ЕС ще разглеждат сами себе си като общност, истинска общност. Много трудно ще е това, трябва доста поколения да минат според мен. По ред причини, да не ги излагаме сега. Дали е качествена обаче тази журналистика обаче, аз не мога да преценя дотолкова, доколкото тя е много професионална, засяга важни теми. И като цяло, ако забележите нещата, които се публикуват, тя е доста ниско рейтингова, т.е. тя не е там, откъдето издателите ще спечелят много пари. И ето, прибираме се обратно в този разговор, в който започнахме къде са границите на обществения интерес, от какво се вълнуват всъщност. И наистина няма руга рецепта освен професионализма на самия човек, който може да разкаже една история така, че тя дори да е най-скучната, да бъде ужасно интересна на хората, които я потребяват, те да видят себе си в не, собствените си проблеми, решения на някакви проблеми. Не случайно споменах на Мартин тази книга за проститутките от Сливен, това разследване, защото той беше започнал много забавно, беше започнал с едно голямо интервю с кмета на Страсбург, който казва: за жалост, тръгват си тези момичета, те са толкова чисти, толкова възпитани, плащат си данъците, ще дойдат есента пак. Те се прибират в отпуска. И той, разказвайки собствените си преживявания, преследвайки този феномен, как може от един не голям български град почти всички проститутки в Страсбург да са от там, и беше стигнал до съвсем различни неща, които въобще нямат нищо общо с жълтото в историята, с тази тема табу. Именно до такива прозрения за самия характер на ЕС, за новото номадство, и това е далеч преди да избухне скандалът със Саркози и ромите и т.н. и т.н. Т.е опираме до журналистиката, доколко тя ще успее добре, вкусно, сочно и интересно да представи тези теми.
Водещ: Кой и кога излъга журналистите, че не трябва да има емоции?
Любен Дилов: О, не знам, това, аз много съм спорил на тази тема. Първо, ние сме раснали с определението за обективна журналистика, липса на коментар, излагане само на данните, пък хората да си преценяват. След като абсолютно всичко в света на медиите показва точно обратното, че пристрастността, личната позиция винаги са били харесвани, дори да не си съгласен с тях. Много примери мога да дам и от нашата действителност, на колеги, които грубо са нарушавали идеята за безпристрастна журналистика, и в крайна сметка са печелели от това. Но пак няма рецепта. Ясно е, че ако всеки се държи по този начин силно, авторизирано, то в някаква степен ще се загуби усещането за медиите като източник просто на информация. Трябва да има някакъв баланс, който всеки издател, всеки ръководител на медия по някакъв начин усеща.
Водещ: Ако този баланс бъде намерен, ще се вдигнем ли по отношение на постиженията си, скромните си, супер скромните си постижения за свобода на словото?
Любен Дилов: Ами със сигурност ще се вдигнем. Тези индекси за несвобода, които идват, те най-често се мерят политически, т.е. другата, по-страшната несвобода, икономическата, не може да бъде забелязана от изследователите на медийната свобода. И те са по-скоро някакъв индикатор за политическото развитие на страната, а не толкова за характера на журналистиката в нея. Тя е само функция от общата несвобода. Критериите за свобода според мен са ефективността, т.е. ако един журналистически материал, ако една кампания води до някакви промени в живота, то очевидно тя е успешна, тя е добра, тя има смисъл от гл.т. на обществения интерес.
Водещ: Остана ни време само да си го пожелаем.

БНТ е на практика във фалит

www.capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 15.10.2010

Държавната телевизия няма пари да покрие повече от половината си разходи

Ако БНТ беше търговско дружество, в момента то щеше да e в процедура по обявяване в несъстоятелност. Държавната телевизия по ред причини не може да фалира, но въпреки това финансовото й състояние е повече от трагично.

Предупреждаваме ви от самото начало – фактите, които ще видите надолу, могат много да ви ядосат. БНТ, знаете, получава всяка година от нас субсидия чрез бюджета. За тази година държавната телевизия е взела около 60 млн. лв. Това означава, че всеки работещ българин плаща данък БНТ от около 20 лева. Освен това обществената медия продава рекламно време и се разпорежа с парите от него, както намери за добре. Въпреки всички тези приходи обаче държавната телевизия е затънала в дългове, а сметките й са запорирани като обезпечение по заведени в съда искове.

За 2010 г. БНТ очаква дефицит от 35 млн. лв. Бюджетът на държавната телевизия е бил формиран на базата на очаквани, но напълно нереални приходи, реклама почти няма, а 15-те минути, давани по закон, не могат да бъдат запълнени. Това показва анализът на икономическото състояние на държавната телевизия, направен от новото ръководство на медията. Съветът за електронни медии (СЕМ) получи и обсъди документа в началото на седмицата с УС на БНТ.

Огромният дефицит ще бъде достигнат, тъй като най-вероятно планираните приходи – 27.6 млн. лв., няма да бъдат получени от БНТ. При изчисляването на бюджета за тази година предишното ръководството на БНТ е направило доста груб счетоводен трик. След като са сметнали разходите си и са видели, че намалената държавна субсидия не може да ги покрие, управляващите на телевизията просто са планирали толкова приходи от реклама, колкото да балансират бюджета. За 2010 те са записали, че ръстът на привлечените реклами ще е 400%. Това, разбира се, е абсурдно. Реалистичните прогнози на новото ръководство на медията показват, че тази година БНТ ще има близо 10% спад на приходите.

Вместо да прогнозира нереални приходи, за да балансира бюджета си, БНТ на практика е трябвало да намали разходите си с 22%, за да може в края на годината да излезе на нула. Това означава, че медията е трябвало да се преструктурира, да съкрати хора и заплати.

Въпрос на дълг

Най-големият пасив в баланса на телевизията е задължението към БТК за пренос на сигнала, което ще достигне 18 млн. лв. до края на 2010 г., пише в анализа. Дългът се натрупва след решение за спиране на плащането към телекома. Договорът с компанията е от 24 април 2002 г., а парите на БНТ спират през август 2009 г. От БТК АД коментираха пред "Капитал", че към настоящия момент "дълговете на БНТ са около 13.5 млн. лева с лихвите (без ДДС). Все още има запор върху сметка на БНТ. В преговори сме с новото ръководство на телевизията за постигане на разрешение на въпроса, но все още нямаме постигнато споразумение".

В доклада за финансовото състояние на телевизията се уточнява още: "Предложението за неиздължаване е на финансовия директор, като няма решение на управителния съвет." "Капитал" потърси бившия финансов директор Димитър Чапанов за коментар. Той отрече това да е вярно и обясни, че "всъщност казусът БТК е много по-сложен, отколкото изглежда, и в момента тече дело между БНТ и БТК. За всяко плащане в БНТ участват 7-8 души. Нищо в телевизията не може да става без знанието и решението на генералния директор и ръководството на телевизията."

Чапанов обясни, че не е съгласен с много от констатациите и цифрите в доклада. "Когато си подавах оставката, за да може г-жа Анкова да сформира своя екип, аз оставих и "Анализ за икономическата среда и факторите, обуславящи финансовото състояние на БНТ за периода 2005 -2010 г.". В понеделник мисля да изпратя с писмо до СЕМ този анализ, за да може регулатора да се запознае с него и да го сложи на сайта си и да го видят повече хора. Така както е сегашният анализ на новото ръководство на БНТ", уточни Димитър Чапанов.

Един от конкурентите на Анкова за поста генерален директор, юристът Радомир Чолаков, още по време на конкурса определи този финансов дефицит в телевизията като "екзистенциална заплаха за медията". "Ще ви кажа само, че с един съдия изпълнител това задължение [към БТК] лесно може да се трансформира в собственост", каза тогава Чолаков за дълга към БТК.

Какво да се прави?

Според доклада на сегашния генералния директор Вяра Анкова цялото предишно ръководство (от което бе и част самата тя) е знаело реалното състояние на приходите и разходите в телевизията. За да бъде постигнат балансиран бюджет обаче, то е приело "силно завишени, неизпълними параметри за приходите". В края на 2009 г. финансовото министерство предлага разходите за възнаграждения да бъдат намалени с 38.5%. Това не се случва, а БНТ така и не се преструктурира.

От 2007-а досега има плавно увеличаване на заплатите, но и намаляване на служителите на БНТ. Преди три години там са работили 1853 души, сега са 1633-ма. Общо за шестгодишния си мандат Уляна Пръмова твърди, че е освободила 400 души от медията. Сумата, отделена за заплати през 2009 г., е 19.455 млн. лв., която е на второ място като разход в медията. На първо място са тези за издръжка, които са 40.632 млн. лв. за 2009 г. Това включва разноски за външни услуги (разпространение на сигнала), командировки, текущи ремонти, храна, консумативи и др.

"Анализът е обективен и професионален, успокояващ и безперспективен", коментира пред медиите председателят на СЕМ Георги Лозанов, след като се запозна с него. Според него големите скандали, за които се говореше през годините, са обяснени. "Показано е, че нещата са се случвали след взети решения и усещането за разграбване на телевизията е невярно", коментира още Лозанов.

Председателят на СЕМ смята, че ако се върви по този път, кризата ще се задълбочава. "Усеща се безперспективност, защото програмата и нейната гледаемост са подценени в структурата на телевизията. Най-малко пари са отделени за тях, а трябва да е точно обратното", коментира председателят на СЕМ. Според него чрез собствени предавания може да се увеличи обемът на рекламата и да се вдигне цената й, намалена четири пъти през последните две години.

Според анализа предстои Сметната палата и Комисията за финансов надзор да проверят БНТ. СЕМ също ще съдейства това да се случи. Едва тогава ще се види цялостната картина на състоянието на медията. В перото продукции (производство на програма) е предвидено да се вложат близо 50 млн. лв. При приемането на бюджета за 2010 г. разходите за външни и вътрешни предавания и копродукции са намалени с 29% (от предишното ръководство на БНТ) в сравнение с отчета от предходната година.

Когато Уляна Пръмова реши да подаде оставка, преди да е изтекъл мандатът й през септември, с мотива "да дам шанс на новия генерален директор да състави бързо екип и да започне реформите в БНТ, които са належащи", тя предложи и УС прие да бъде сезирана Сметната палата да направи одит на финансовото състояние на държавната телевизия за периода на нейното управление. Одитът трябва да започне през януари следващата година, за да е завършила календарната 2010 г.

Последният доклад на Сметната палата за БНТ показа, че няма приети единни правила и критерии, които да регламентират принципите, реда и начина за определяне на норматива за час програма: на каква база и на кои разходи се формира неговата стойност, дали при определянето му се отчита структурата на телевизионната програма (собствена, чужда и повторения). "В резултат на това нормативът за час телевизионна програма не може да се приеме като реален измерител за оценка на управлението на средствата по бюджета на БНТ", пише в доклада.

Сегашното ръководство на държавната телевизия на няколко пъти заяви, че иска да се премахне ограничението за броя минути на денонощие, в които да се излъчва реклама. Това обаче няма да реши нищо. Според одит на Сметната палата през 2007 г. изпълнението на заложените приходи от реклама е било 63%. За 2008 г. е още по-малко – при заложени приходи от реклама 12.3 млн. лв. реално са събрани 3.6 млн. лв. (29.3%). За одиторите причина за неизпълнението са и огромните бартерни договори, които БНТ сключва и които винаги са били смятани за съмнителни, тъй като не попадат в процедурите на Закона за обществените поръчки, а се одобряват единствено от управителния съвет. През 2008 г. бартерните договори са достигнали стойност от 10.9 млн. лв.

През 2009 г. БНТ предприе мерки в тази посока и смени директора на дирекция "Маркетинг и реклама". Новият шеф Димитринка Кирова предложи реформи в рекламната политика на медията и препоръча БНТ да се въздържа от бартери, освен ако не са крайно наложителни. "Бартерите реално пречат на гъвкавата политика на продажби на рекламно време. БНТ има нужда от чисти приходи заради ограниченията в рекламното си време. Препоръчах бартерите да се избягват", коментира пред "Капитал" бившата вече рекламна директорка. Новият директор маркетинг и реклама Петя Стоянова е амбицирана да реализира положителни за БНТ резултати до шест месеца. "БНТ ще предложи ново ценообразуване, съобразено с направените програмни инвестиции, заложените рейтинги и очаквания зрителски интерес", каза Петя Стоянова и добави, че не е нереалистично в следващата една година БНТ да увеличи рекламните си приходи с 20-30%.

И така новото ръководство поема управлението на БНТ при пълен финансов колапс. И това не е задължително лошо. Защото тежката криза може да се окаже неотменимият аргумент за толкова дълго отлаганата реформа в държавната телевизия. Тя очевидно не може да съществува по този начин и за да оцелее, трябва да се преструктурира. Да стане модерна и ефективна медия със смислено съдържание за хората, които я издържат. Другото е хаос, маргинална посредственост и много дългове, които накрая пак ще платят данъкоплатците.

Оригинална публикация