“ТУК” е името на новия безплатен вестник

сп. Мениджър | 2010-01-10

на "Вестникарска група България". Изданието засега се разпространява само в центъра на София, като амбицията е за една година да покрие територията на цялата столица. Половината от съдържанието на вестника е рекламно, а другата половина засяга теми, подчинени на проблематиката на района на разпространение. "ТУК" е с тираж 67 хил. бройки.

Стр. 107

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 9.01.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-01-09 

Водещ: Едва преглътнали изненадата от избирането на чушкопека ни се наложи да потънем в размисъл, защо 9-ти септември е най-значимото политическо събитие на 20-ти век. Имаше ли всъщност двубой на 9-ти септември с 10-ти ноември, когато двама се карат, не биваше ли третият да спечели, например спасяването на българските евреи. Един акт който определяше тогавашното българско общество за гражданство, за гражданско. Добър ден на Мила Минева от Катедра „Социология” на Софийския университет.
Мила Минева: Добър ден.
Водещ: Имаше ли двубой между 9-ти септември и 10-ти ноември?
Мила Минева: Ми струва ми се, че трябва да видим данните. Аз лично не мисля, че имаше особен двубой. Честно казано седейки отстрани, очаквах, че ще има двубой по-скоро между независимостта и 9-ти септември. Оказа се, че даже такъв двубой не е имало. Независимостта до колкото си спомням остана на трето място. Което също е добре, смисъл независимостта е достатъчно важно събитие, за да бъде на трето място.
Водещ: Всъщност сериозно добре се представи и спасяването на българските евреи. Това е наистина един граждански акт, който дори по днешните стандарти изглежда добре.
Мила Минева: Разбира се, разбира се. Спасяването на българските евреи е едно събитие, което ми се струва, че трябва да използваме много повече и много по-активно. И да го разказваме такова каквото е. Съдействие на гражданското общество, на политици, които са се ангажирали с тази позиция, да застанат срещу властта, срещу най-високата власт, за да могат да защитят своята собствена позиция. Мисля, че това е изключително важно събитие. От друга страна аз през цялото време докато гледам цялата кампания, се чудя за какво тече гласуването. Дали гласуваме за събитие, което е най-важно, смисъл най-много е определило нашия живот. Независимо дали това ни харесва или не. Или гласуваме за събитие, с което се гордеем. Или гласуваме за събитие, което ни харесва. Или гласуваме за събитие, което ще ни обедини. Нали, това са много различни неща. Честно казано много се страхувах, че тази игра ще се превърне в поредната националистическа кампания, в която избираме това, което вече сме избирали. Нали някак си избрахме Левски, кой беше изненадан от този избор. Избрахме „Под игото”, това беше най-консервативен възможен избор който можехме да направим. За първи път ми се струва, че избираме неща, които имат някакво отношение към нашия собствен живот. И в този смисъл, аз съм много щастлива, че беше избран 9-ти септември. Аз се страхувах, че битката ще бъде между Независимостта и Илинденското-преображенското въстание, просто някак си ми беше лошо цялата тази предвкусваща история. Защото 9-ти септември е събитието, което безспорно е маркирало поне мнозинството от поколенията, които живеят в тази страна в момента.
Водещ: Всъщност е важно да отбележим, че това не е оценка за 9-ти септември, такъв какъвто е, а по-скоро влиянието на 9-ти септември върху собствения ни живот.
Мила Минева: Разбира се и в някакъв смисъл това е оценка, но тя не е позитивна или негативна. Ние избирайки 9-ти септември не казваме много ни харесва това, че имало 9-ти септември. Но казваме, вижте имаше 9-те септември. Някакви следствия от това има и ние добре е да си даваме сметка за това. Може би на част от хората, които са гласували за 9-ти септември са го направили с отвращение, на тях не им харесва тази дата, напротив, те много страдат от това, че е имало 9-ти септември. Смятат, че той е преобърнал целия им живот в лоша посока. Други са гласували, защото са много щастливи, че е имало 9-ти септември. Нали някак си трябва да разчетем този вот малко по, като малко по-сложен. Факт е, че 9-ти септември предопредели всички събития, които след това бяха сложени в класацията. И тоталитарните лагери, и възродителния процес, и 10-ти ноември. Може би много хора са гласували за 9-ти септември, защото смятат, че най-важното което сме направили е 10-ти ноември, ама как щеше да го има него, ако преди това нямаше 45 години социалистическа власт. Някак си няма как да ги заскубим и да ги затворим някъде в срамния килер.
Водещ: След 20 години може би почнахме да отговаряме по-искрено на такива въпроси.
Мила Минева: Не просто по-искрено, по-студено, по-отстрани. Нали някак си не искаме да се срамуваме, не искаме да се гордеем. Крайно време е да почнем да мислим. Аз мисля, че това е изключително важно. Трябва да се научим да се учим от историята си. Нали някак си студено да можем да разказваме, не да заставаме нали в кататонен ступор на възхищение пред някакви големи неща или да седим и кършим ръце и да викам колко ме е срам. Хайде да видим какво научихме от 9-ти септември, хайде да видим как този социализъм промени живота ни. Ми по много начини промени живота ни. Някои от тях са положителни, със сигурност! Някои от тях са отрицателни, със сигурност. И можем ли от този странен миг да си дадем сметка за това, което сме в момента. Може би това което в момента живеем, което също е един странен миг, се дължи до голяма степен на тези 45 години.
Водещ: Да, иначе няма как да… езикът на новата власт определихте, като сапунен сериал миналата година. Така ли започна и новата, с епизода платен или не на сомалийските пирати и кой обещал, кой извадил парите.
Мила Минева: А не, оставете това със сомалийските пирати. Ама аз бих казала, че още по-сапунен стана сериала, но не зареди сомалийските пирати, а зареди няколко други неща. Първо зареди Турция и нашето искане за ветото, готовността ни да наложим вето върху влизането на Турция в Европейския съюз… едни тежки реформи, здравната реформа която ни предстои. Слава Богу виждаме някак си воля да се започне. Предстои ни тежка образователна реформа, предстои ни тежка съдебна реформа. И вместо да си говорим за това, ние се занимаваме с обезщетенията на тракийските бежанци и с българския Лувър, нали това е абсурдно. И още нещо има което също ми се струва някак си в повече. Излиза един министър, бил той без портфейл, съобщава нещо, той се потвърждава от PR на Външно министерство, за да може накрая да дойде властта някак си в единствена и форма и да се скара на тези хора, като на малки деца, а те да се извинят. Аз ако бях на мястото на журналистите, никога повече нямаше да публикувам нито едно изказване на нито една политическа фигура, без да съм се обадила преди това да съм се обадила на Бойко Борисов, за да попитам вярно ли е това изказване или не е вярно. Той започва да се инсценира като единствения човек, който говори истината от цялото това правителство. Нали това е някак си малко повече. И разбира се Цветан Цветанов е втория, нека да не му отричаме на него правото също да казва истината от време на време.
Водещ: Да, с този ред на мисли, наистина ли мислиш да се разделим с мита за юнакът на власт, който ще ни спаси от всичко, докато ние си живеем по старо му?
Мила Минева: Е така да се каже, на мен не ми се иска, дали иска. Страхувам се, че тази раздяла ще е болезнена, но тя ще се случи неизбежно, няма как да не се случи. Защото юнаците спасяват от лами, ама за съжаление в съвременния обществена лами няма, има хора с различни интереси. И тук не става дума за спасение, тука става дума много повече за договаряне на тези различни интереси, за това как те ще се научат да живеят заедно въпреки никак не им се иска тая работа.
Водещ: И как ние ще се справим с цитирането.
Мила Минева: Е мисля си, че е най-лесно като питаме какво да цитираме.
Водещ: Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: „Клубът на журналистите” продължаваме с нещо по-различно. Има ли нещо хубаво в объркването какво точно беше Боби Цанков, лека му пръст. Може би има страх от смъртта, г-жо Минева или?
Мила Минева: Е всеки човек има страх от смъртта, но честно казано мисля, че има няколко хубави неща, които се случиха. И едното е, че журналистическата гилдия в България много се обиди от това, че някой отвън разпозна Боби като журналист. Недай си Боже като разследващ журналист.
Водещ: Обаче се обиди на втория ден!
Мила Минева: Е, обиди се когато това го казаха западни медии.
Водещ: И български медии го казват…
Мила Минева: Така, така, но мисля, че по-скоро през западните медии се обиди. Както и да е, факт, че се обиди. За мене това е позитивното.
Водещ: Ето ги и цитатите в „Файненшъл Таймс”, нарече Боби Цанков разследващ журналист, а … – известен български криминален писател, „Ню Йорк Таймс” – разследващ журналист. Западът се шашна – бандит с микрофон, коментира пък „Дойче Веле”.
Мила Минева: Струва ми се, че това може до доведе до един дебат вътре в гилдията. Аз съм извън нея и я гледам отстрани. И честно казано ми се струва важно за хората отстрани, да разберат все пак кой е журналист и кой не е журналист. Защото е огромен проблем…
Водещ: …външен човек все пак да ни, да ни оцени!
Мила Минева: Ами то през това объркване ми се струва, че вие ще започнете да говорите помежду си и някак си ще се разберете кое е журналист и кое не. Журналист ли е човек, който публикува изпратени му доклади от ДАНС? Ами погледнато отвън според мене не е журналист, ама някак си във вашата гилдия функционира, като журналист. Журналист ли е човек, който прави вестник говорейки си с различни криминални босове? Ами за мене не е журналист, обаче факт е, че има такива хора и функционират като журналисти. Журналист ли е човек съвсем друг пример, който препредава информацията от пресслужбите на Министерския съвет или на различните министерства?! Ами не е, за мене не е журналист, това е един дописник. Но факт е, че така се правят медии, медийни продукт. Ми струва ми се, че този случай, може да доведе до дебат който така да се каже, да формира най-после някакъв етичен кодекс, който да работи, защото работата на етичния кодекс е не да е написан, а хората които са в една гилдия да не търпят определени неща.
Водещ: Еми ние кодекс си имаме!
Мила Минева: Така де, да за това уточнявам, кодекс имате, но какво от това! Аз не мога да разбера съвсем, някак си не виждам някакъв проблем, когато не се спазва този кодекс, когато той се нарушава, да следват някакви санкции. Освен това етичният кодекс е въпрос на вътрешна нагласа така да се каже, той всеки трябва да го е приел, всеки трябва да е участвал в неговото изработване. Това не е кодекс на издатели, които да спазват някакви правила. Та струва ми се, че може да излезе така да се каже, определение за това какво означава журналист. Какво означава разследващ журналист! И това да прекрати от тук нататък объркванията. Защото значи честно казано за мен е очевидно, че не може един човек с условни присъди, да работи в каквато и да било медия…
Водещ: 16-13…
Мила Минева: Няма значение, десет, две да са, една да е условната присъда, но да е с присъда. Няма как да работи в медия, обаче не виждам реакция на медиите до този момент. Нали някак си…
Водещ: И сега вече…
Мила Минева: Докато Боби не беше убит, той си работеше, беше радиоводещ човека, изкарвал е някакви пари от това, значи не стига, че това работи, ами и някакви хора са му давали пари за това да го работи. И никой не е реагирал. Ние може би ще се научим постепенно да реагираме преди убийството, много се надявам на това.
Водещ: Добър ден на Георги Милков от „24 часа”.
Георги Милков: Добър ден.
Водещ: Има ли такъв рефлекс вече западните медии и всеки хроникьор на мафията убит у нас да бъде представян, като топ разследващ журналист?
Георги Милков: Според мен, проблема идва в разминаването на стандартите, защото ако ние тука в България сме си създали това клише хроникьор на мафията, за хора като Боби Цанков и Георги Стоев, лека им пръст и на двамата. Не знам до колко в западния свят има такава журналистическа прослойка „хроникьори на мафията”. И аз разбирам западните колеги, защото когато убият някого, който се титулува журналист без значение в каква област на журналистиката се развива, това да е много голям проблем да се търси гласност, да се коментира, че е посегнато върху свободата на словото. Това е съвсем нормално! Но естествено тези наши западни колеги не разбират точно в какъв аспект тези хроникьори на мафията се развива, т.е. че това не са точно журналисти, както те ги разбират. Т.е. ако са застреляли в центъра на София Боби Цанков, те го свързват веднага с убийството на Анна Политковская в Москва, но това няма абсолютно нищо общо. Защото те най-вероятно не могат да си представят, че може да има нещо като журналист, който да е свързан с мафията, който да прави някакви измами, да е вътре в някаква такава сива материя и в същото време да бъде журналист. Това е непонятно за тях и аз много добре ги разбирам.
Водещ: Всъщност като чели един етичен кодекс по никакъв начин не може да намести тази разместена по един или друг начин ценностна система на журналистите.
Георги Милков: Просто ние в България живеем в малко по-различен свят все още и при нас нещата, стандартите, етикетите, определенията са все още малко по-различно от тези, в нормалния свят. Т.е. стандартизацията въпреки, че вече сме страна членка на Европейския съюз, очевидно в някои области все още не се случила. И за съжаление това е една от тези области.
Водещ: Тука има журналисти от Би Би Си, от Ройтерс и други медии. И когато се напише нещо, то стига до пиратите. Те имат и своите, които слухтят. Хората които злоупотребяват със случая да разберат, че залагат на карта живота на други, зареди собствените си интереси или амбиции. За съжаление в нашата държава всеки се интересува само от фолк и реалити, а хората трябва да си дават сметка и за други неща, които на пръв поглед се случват много далеч. Само, че светът е малък и всеки може да се опари. Това казва днес пред „Труд” Данка Панчова, чието завръщане с облекчение дочакахме. Дори да знам, че някой е платил за мен, няма да кажа. Малко като открит урок звучат тези думи. По силите ли е на българските политици по този начин да използват предните си зъби?
Мила Минева: Много се надявам, че българските политици ще прочетат това интервю, защото. По случая със сомалийските пирати аз не мога да говоря като експерт, нищо не знам, нищо не разбирам.
Водещ: Лошото е, че никой нищо не разбира.
Мила Минева: Да.
Водещ: И не само у нас, а и по света!
Мила Минева: Това щях да добавя, че след толкова усилия на, международни усилия да се справим с проблема със сомалийските пирати, толкова голям неуспех, а някак си показва, че липсва, не знаем как да се справяме с такива проблеми. А проблема е много тежък, защото наистина от една страна имаме едно такова събитие, като пиратството, което си мислихме, че отдавна е свършило, много, много отдавна, а то пък се оказа живо в 21-ви век. И не стига, че е живо, а ми си и служи с нови технологии, които наистина правят възможно изказването тук, много далеч от Сомалия, автоматически да се чуе там. Нали някак си секунди по-късно, т.е. мисля си всеки от нас трябва много да внимава какво говори и какви усилия прави, защо ги прави. И за мен е важно, не става дума за това, че отвлечените моряци са българи. А ние мисля, че трябва да сме внимателни, просто защото има отвлечени хора и нашето говорене влияе на тяхната съдба. Това е не само по отношение на българските моряци, а … за всички моряци, които биват отвличани там. Може би е добре да се замислим защо обаче толкова много български моряци им се случва това, дали пък няма проблем тук. Някак си този проблем тук, ако се окаже, че има, нищо не разбирам и можем да го решим, може би това е едно добро начало. А междувременно нека да не говорим кой плаща и кой не плаща откупа, някак си да се опитваме да гарантираме сигурността на отвлечените хора.
Водещ: Пак се оказва, че трябва да си говорим за Сомалия, айде от тебе да започнем. Каква е тази географска ширина, защото там държава няма?
Георги Милков: След 91-ва година, време в което ние самите в България сме имали доста проблеми, за да се занимаваме с това което се случва на хиляди километри от нас, точно в Африканския рог. Та всъщност от 91-ва година Сомалия не съществува като държава и всичко което е ставало там през тия години от 91-ва година до наши дни, за нас съвсем естествено е тъмна индия, с едни леки прекъсвания, ама много кратки прекъсвания през 98-ма ли беше, 99-та ли, когато за пръв път отвлякоха един кораб на който имаше български моряци и тогава имаше една голяма драма. Още, смисъл това беше съвсем в зората на сомалийските пирати, защото те горе долу тогава започнаха да се развиват като бизнес, като феномен. И тогава си спомням какви терзания бяха, понеже ние нямахме посолство ново наблизо в тази част на света и спомням, че българското посолство което се занимаваше с тия конкретно български моряци беше в … Етиопия, на около 2000 километра от мястото на събитието. Та беше създадена една много сложна организация, тъй като кораба беше сирийски, тука имаше един представител в България, та се водеха разговори през офиса на корабособственика и през една банка в Саудитска арабия, където трябва да бъдат изпратени парите. И нашия посланик, тогава в Етиопия Красимир Столечки, общо взето цялата тая дандания приключи с освобождаването на пиратите. И после ние забравихме изведнъж…
Водещ: За тази територия.
Георги Милков: И това забравяне беше за около 10 години. И слава Богу, ако поводи да се сещаме за Сомалия са за отвлечени български моряци, по-добре никога да не се сещаме за Сомалия. Но е факт и то не е само валидно това за България, всъщност всичко това което се случва в Сомалия сега, проблема с пиратите е факт на едно единствено нещо, че тази територия е забравена, забравена от международната общност, забравена от всички организации които се занимават с това, забравена от света въобще.
Водещ: Всъщност става дума за един синдикат, който променя целта си на действие като чели?
Георги Милков: За пиратите ли говорим?
Водещ: Да, за пиратите говорим, изобщо не само ние като чели свят пропусна тази метаморфоза?!
Георги Милков: Света пропусна, по принцип всички събития които се случиха в Сомалия, те бяха много лоши. За всички тия години, тая държава се разпадна на три и между другото още много хора не го знаят, като погледнете картата на света, там пише една държава Сомалия, но всъщност там има три държави и това се е случило без никой да разбера и без никой да иска да знае какво се случва. А за пиратите, има много версии, чували сме какви ли не неща, даже и включително това, че това са едни симпатични бедни хора, бивши рибари които са тръгнали с едни пушки криматлийки да си бранят териториите, в които международните риболовни компании всъщност използват техните води. И с големи кораби ловят рибата в…
Водещ: Крадат им рибата!
Георги Милков: Да. И те всъщност първо са тръгнали като на един щурм като защита, след което са видели, че могат да и изкарват повече пари от това, от колкото да ловят риба том. И са се преориентирали, но след което идва един интересен, важен според изключително неприятен момент, че тези бедни симпатични рибари от сомалийското крайбрежие всъщност са станали една пионка в ръцете на едни хора, които седят в едни офиси, по принцип не са лоши, т.е. нямат … на лоши, защото са така наречените бели якички, които обаче ги използват. И всъщност започва една игра, която има, по-скоро не политика, колкото бизнес. Но е факт или поне това вече е засечено, че тези огромни суми, които те взимат, всъщност една малка част остава за самите сомалийски пирати, т.е. конкретните извършители. А доста голяма част от тези пари се трансферира и остава някъде по пътя между посредниците в различни офиси в Лондон, в Дубай, в Саудитска арабия.
Водещ: Как се пише обаче за този проблем и не говоря само у нас, а и по света очевидно, някак си света трябва да разбере и няма от къде другаде разбере освен от журналистите. Малко се пише, лошо ли се пише или…?
Георги Милков: Има мнение, че ако световната общност е на единно мнение за Сомалия и ако ООН гласува резолюция или се създаде една коалиция на желаещите, този термин ни е познат от Ирак, т.е. има военна сила, има мощ, има капацитет, има международни организации и сили, които биха могли да се справят с една банда хора, които излизат с лодки в морето без никакъв проблем. Това е само една версия обаче. Защото наистина ние не знаем кой точно стои зад тези хора, кой ги подкрепя и дали не са верни така пуснатите напоследък версии, че всъщност хората, които седят зад сомалийските пирати са много по-важни и могат да влияят много повече на такива конкретни управленски решения, от колкото ние си мислим. Защото тя схемата в случая е проста! Корабите минават през това коридорче водно, защото ако трябва да заобиколят Африка, сега има различни сметки, но за големите кораби общо взето изчисленията които четох, че това струва около 300 000 долара на ден, т.е. за да заобиколят африканския бряг и да минат по друг път, не през Аденския залив на фирмите, т.е. на корабособствениците едно такова плаване би им излезло повече от милион. Фактически те са склонни да рискуват всеки ден живота на своите моряци, защото на кой му пука за живота на моряците, важна е стоката и корабите. Ако минат, минат! То много кораби минават, просто единици от време на време стават жертва. И когато започнат да се водят преговорите, в края на краищата се плаща една сума, която е няколко стотин хиляди, т.е. сметката излиза такава, че даже са на плюс корабособствениците, ако трябва да платят въпросния откуп. Т.е. схемата и сметките са напаснати така, че да обслужват доста голям кръг от интереси, а всички тези хора, които ние не знаем, пак казвам, са облагодетелствани от това, че света, Съединените американски щати, Русия или там всичките сили, които се сещате имат други проблеми и никой неще да се занимава със Сомалия.
Водещ: Дали съвременните пирати на 21-ви век са марионетки в ръцете на белите якички, останете с нас, за да научите след малко.
Водещ: Много български моряци ли има по корабите, че все така се случва отвличат кораб, който плава под някакъв флаг, а се оказва, че вътре има българи?
Георги Милков: Ами очевидно има и е разбираемо, защото хората подгонени от кризата и от нямането на възможност за друга работа, съвсем разбираемо, че се хващат и на рисковани курсове. Това е, аз лично го разбирам и не мога да ги упреквам тези хора. Въпреки, че онзи ден чух от един високопоставен така служител на външно министерство идеята, че всъщност тези моряци, които се хващат на такива рисковани курсове би трябвало да, преди това да имат идеята къде отиват и да предупредят роднините си, които после да не обвиняват държавата и министерството, че нищо не правят за тях. Това естествено няма как да се случи, защото всеки би могъл да попадне в беда.
Водещ: В такава ситуация разбира се. Още повече, че няма и застраховка от отвличане или има в много редки случаи.
Георги Милков: Така е, аз самия съм искал да си правя такава застраховка преди години, когато отивах в Афганистан и никой не ми направи такава застраховка, защото първо тя струва много скъпо, ако въобще някоя фирма предлага такова нещо. В България по онова време нямаше така, че на мен лично ми е ясно, че хората тръгват по света с някаква идея. Не задължително с очакването да им се случи нещо лошо. Но е напълно възможно всеки да изпадне беда.
Водещ: Реакцията, имаме проблеми обаче после с реакцията, защото се появяват се съмнения, появяват се дори оценки, те са тръгнали за пари. Това като чели е някакъв проблем, който не знам дали в нашите ръце да бъде регулиран по някакъв начин.
Георги Милков: Няма как да бъде регулиран, а тъжната истина е всъщност е, че никой в България, като изключим семействата и роднините на тези моряци не се интересува какво става в Сомалия, и какво става с тях, и какво става с отвлечените кораби. Можем да си го кажем абсолютно честно, това занимава нас журналистите, донякъде властта до колкото ние журналистите ги тормозим всеки ден.
Водещ: И ги притискаме, да!
Георги Милков: Правите ли нещо, какво правите и така. И от там нататък пак казвам, изключвам семействата и родните, и близките на тези хора. Никой друг не се интересува за българските моряци отвлечени в Сомалия.
Водещ: Обаче по света като чели стоят така нещата, никой не се интересува дали съвременните пирати не са марионетки в нечии други ръце?!
Георги Милков: Да, то процеса е…
Водещ: Не се различаваме много, да.
Георги Милков: Да, света не се интересува, българина не се интересува. Това е нормално, до някъде е тъжно, но в края на краищата пък не можем да оправим целия свят. Така, че е разбираемо, но хората в България имат много различни свои проблеми, за да се занимават с международното положение. Въпреки, че това обяснение с проблемите на мен лично ми е писнало, но е факт.
Водещ: Да, звучи лицемерно, но е факт. Така е. Как се прави разследване на тази територия, където няма държава и изобщо възможно ли е подобно нещо? Там се появяват и посредници, за които нямаш никаква гаранция дали те са истински!
Георги Милков: За един такъв посредник, четохме във вестниците и по телевизията гледахме, защото той стана известен, даже разбрах, че Холивуд искат да правят филм за него. Този човек който, той е кениец бил е на времето моряк също и всъщност той си седи в Кения, той не ходи в Сомалия…
Водещ: Но има мрежа от информатори!
Георги Милков: Да, по един телефон си комуникира с някакви хора, незнайно как. Но така или иначе очевидно в тази мрежа е нужно да има посредници, за да се загуби връзката между конкретните извършители и за тези, които говорихме преди това, хората в офисите, които взимат големите пари, от цялата тази работа. Очевидно е, че трябва да има посредници. Да се направи разследване и да се разплете тази цялата мрежа е много трудно, тази същата причина, защото има прекалено много посредствени фактори, има много замазани следи между хората, които извършват делата и тези, които са ги въоръжили с доста модерни лодки и доста модерно оръжие. Т.е. онези стари пушки, с които бившите сомалийски моряци, по настоящем тръгнали по пътя на пиратството са започнали да излизат, за да си бранят териториите от международни компании, отдавна не са толкова стари пушки, а са едни много така добре, модерни, те имат и РПГ-та имат и лодки, които се движат доста бързо. Общо взето беше описан схемата на техните нападения. Те имат един кораб майка от който излизат с една, две или три, там зависи колко лодки имат. Нападат кораба, отвличат го, след което се връщат на кораба майка. Това са пари, естествено те са инвестирали част от получените пари в своя нов бизнес, но така или иначе аз пак се връщам на това, кой ги организира, кой ги финансира и кой прави така, че общественото мнение да не бъде…
Водещ: Те не се интересува какво става…
Георги Милков: …насочено в посока на истинския проблем в Аденския залив.
Водещ: Една прогноза, има ли някакъв шанс, някога да се пътува спокойно в Аденския залив?
Георги Милков: Мисля, че ако дам някаква прогноза, тя ще е по-скоро отрицателна и то не зареди сомалийските пирати, а зареди това което става от другата страна на … проток, именно в Йемен. И защото процесите в Сомалия и процесите в Йемен са скачени съдове. И Йемен е също държава на която никой не е обръщал внимание с години. И за която сега се говори, само защото един чернокож младеж си сложи експлозив в гащите и го хванаха на летището в опит да дублира атентатите на Ал Кайда. Т.е. при такъв един случай, американците започват да нищят, алармират. В медиите започва да се говори, но това, че Йемен живее във време на почти феодално … строй, че всъщност централното правителство което се води партньор на Съединените американски щати и на нас, като съюзни респективно не може да контролира териториите. Това, че някой от шейховете наистина приемат територията на която племето има живее външни хора от Саудитска арабия, че има тренировъчни лагери, които вероятно може би служат и за подготовка на терористи. Всички тези неща, никой не им обръща внимание до момента, в който нещо такова не почука на врата на летището в Детройт да речем.
Водещ: И журналистите не тръгнат да го разплитат!
Георги Милков: Да и журналистите наистина тръгват да го разплитат, но това се случва е Йемен беше очевидно за хората, които се занимават с това години наред. Аз бях в Йемен 2004 и тогава още се водеха разни престрелки между централното правителство и един от шейховете, който живееше в северната част на страната. Т.е. тия неща не са се случили сега, не са от вчера, не са от миналата седмица.
Водещ: И за тях е писано, журналистите са писали!
Георги Милков: Да, това са процеси, които се развиват с години, но никой не им обръща внимание. И когато най-накрая тази пирамида е довършена и всъщност връхчето на айсберга излезе над водата и тогава всички се хващаме за главата и казваме „Леле, какво стана”. А то всъщност това нещо е било пред очите ни много дълго време, но никой не му обърнал внимание.
Водещ: И така като чели двете страни на един медал виждахме тази седмица във водещите теми, Боби Цанков с 12 присъди и микрофон в ръка, и отвлечените наши моряци за пореден път в Сомалия. Светът пък гледа тази приказка доста по-отдавна. Какво могат медии и граждани заедно, не само у нас, а и по света?
Мила Минева: Ами не могат много, не могат и малко от друга страна. Нека да кажем, че и други неща видяхме в тази седмица. Първо продължаваме да научаваме прякори непрекъснато. На мене, аз вече им загубих края. Те са „Крокодили”, върви, че обяснявай на детето какво лошо са направили крокодили и що крокодили има насред София. Трудно е. освен това са в централните новини, значи има всички основания детето да ги чуе. Освен това видяхме едно природно събитие, което някак си ни доведе до истерия, един град който не би трябва да се влияе от природни събития. Много, много други неща се случиха. Ама във връзка с всички тези неща се мисля, че медиите и гражданите могат да правят едно единствено нещо и то е да питат. Ами съвсем простичко нещо. Да питат, защо това се случило или не се е случило, да питат кой има интерес това нещо да се случи или да не се случи. И ако медиите само питат, гражданите могат и доста по-агресивно да питат на площада и аз много се надявам, че все пак ще се научим, че това е част от правото да бъде граждани.
Водещ: Всъщност едно такова питане, ще ни следят ли по интернет. Мисля, че доведе до някакъв, до обещание за добър резултат!
Мила Минева: Мисля, че той е много добър пример, който трябва да се … непрекъснато, защото много малка група – (прекъснат записа) – …говори някакви позиции и така. И освен всичко което ни се случва и което не ни харесва, може би ни се случва, защото не сме готови да си формулираме такива силни каузи и да застанем зад тях и бавно, мъчително и дълго да се борим за тях. Може би имаме нужда от такива стратегически питания, които да ни доведат до някъде.
Водещ: И да не се изморяваме да питаме за едно и също, докато не получим отговор!
Мила Минева: Да, да, разбира се, разбира се. Не и да питаме за неща за, които не искат да ни кажат, защото ако ние питаме непрекъснато нещо което този когото питаме има интерес да не се съобщава някак си, ако питаме непрекъснато за „Наглите”, властта и се говори за „Наглите”, тя непрекъснато ще ни разказва за „Наглите”. Нека да питаме за неща, които не са и удобни, не са и приятни. Все пак работата ни не е да я възхваляваме в разбираема за нея форма, а да и пречим.
Водещ: И всъщност тогава повече ще можем да постигаме медии и граждани заедно. Това е целта.
Мила Минева: Разбира се, но мисля, че медиите трябва да извършват едно огромно усилие и то е да убедят гражданите, че отново са на тяхна страна, а не са на страната на властта.
Водещ: Ами разполагаме със всичкото време на света за това. Тук поставям точката на днешното издание на „Клубът на журналистите” с пожеланието за хубав ден, пожелание от Ваня Новакова, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева. 

Красимир Янев, изпълнителен директор на “Нетинфо”: Низходящият тренд вече е изчерпан

в. Капитал | Андриан ГЕОРГИЕВ | 2010-01-09

Профил

Красимир Янев, NETINFOКрасимир Янев завършва "Международни икономически отношения" в Университета за национално и световно стопанство – София. Притежава магистърска степен по бизнес администрация от Питсбъргския университет. Има 12-годишен опит в DHL – България, последните четири от които като генерален директор на DHL Express и Danzas – България. Притежава опит като финансов директор в Българско-американския инвестиционен фонд, франчайз мениджър в Pepsi Cola International и инвестиционен мениджър в БНБ.
През април 2009 г. застава начело на "Нетинфо", най-голямата група от онлайн медии в България. Разговаряме с него за тенденциите в местния интернет бизнес.

Вие сте бивш шеф на DHL – България, помага ли ви по някакъв начин при работата в една по-скоро креативна организация, каквато е "Нетинфо"?

- При DHL има ясен модел, докато тук не е така. Утре всичко може да е съвсем различно от днес и необходимостта от гъвкавост е многократно по-голяма. Иначе не мисля, че правилата за работа са по-различни от онези, които човек може да прочете във всеки учебник по мениджмънт. Трябва да има организация и добри процеси.

Какво трябва да се промени в българската онлайн индустрия?

- Растежът в повечето индустрии от последните две години преди настъпването на кризата в света беше огромен и това нямаше как да трае вечно. Не очаквам този ръст да се повтори в обозримо бъдеще, но мисля, че низходящият тренд също вече е изчерпан. Разбира се, в икономиката има цикличност. Надявам се, че всеки бизнес ще обърне повече внимание на своята разходна структура и ще се съобразяваме с по-ниските норми на печалба. Колкото по-бързо свикнем с новите условия и заработим нормално, без да чакаме нещо да свърши и да дойдат по-добри времена, толкова по-добре за всички.

Как върви процесът по учредяване на "Интерактив асосиейшън България" – браншовата организация на онлайн медиите?

- Върви добре, макар и малко по-бавно, отколкото ни се иска. Има доста формалности по оформянето на документацията. Трябва да се обмислят правилата, да се създадат точни и ясни критерии за прием на нови членове и т.н. Идеята е до пролетта да има ефективно работещ организъм.

Как се справяте в кризата, когато разходите за реклама биват най-често орязвани, а те са основно приходно перо за създателите на онлайн съдържание?

- За щастие интернет пострада по-малко. Имаме и други бизнеси, не толкова зависими от реклама. Например host.bg и компанията за уебдизайн Amexy. Вероятно приходите ни от реклама за 2009 г. ще са с 1% нагоре или надолу в сравнение с миналата година. Общо за структурата ни очаквам ръст от 4-5% над 2008 г. Ако го сравним го с повишения в предни години от порядъка на 60-70%, това си е направо катастрофа. Ръстът на разходите за 2009 беше калкулиран в съответствие с подобен очакван растеж на приходите и това създаде неудобства: наложи се да се замразят или отменят проекти, да се подходи по-пестеливо към почти всички разходни пера.

В началото на 2009 г. "Нетинфо" прогнозира, че до края на 2009 г. онлайн рекламата ще надмине радиорекламата. Случи ли се това?

- Не знам. Статуквото със сигурност изглежда променено, но в каква посока, мисля, е още рано да се каже. Всеки вижда част от цялата картина и надали някой все още може да събере всички гледни точки. Ако съдим по това, което се случва в Западна Европа, интернет трябва да расте.

Разнообразявате ли източниците на приходи, различни от рекламата?

- Да, търсим такива услуги. Например предлагане на игри срещу заплащане от страна на потребителя. Но този обем все още е много малък.

За какви услуги в интернет е склонен да плаща човек?

- Хората, изглежда, са готови да плащат за някои игри, така че този сегмент вероятно ще се развива добре в бъдеще.

Променя ли се профилът на интернет потребителите в криза? В контекста на растящата безработица прекарват ли хората повече време онлайн?

- Не бих казал, че се променя демографският профил – увеличават се потребителите. Отчитаме среден ръст на посещенията почти всеки месец от 3% до 5%. Не допускам, че този ръст се дължи на безработицата, поначало популярността на интернет расте. А безработицата за съжаление е проблем. Често интервюираме хора за различни позиции. Те говорят за досегашните си фирми и споделят, че се притесняват за бъдещето на работодателите си. Когато шест от десет кандидати кажат нещо подобно, това е тревожно.

Какви антикризисни мерки предприема "Нетинфо"?

- Не сме съкращавали хора, което считам за успех предвид условията. Споменах вече, че по-внимателно се отнасяме към всички разходни пера, стремим се при напускания да не заменяме хората автоматично, каквато беше практиката досега.

Има ли синергия между "Нетинфо" и "Санома Блясък" (двете фирми са собственост на международната медийна група Sanoma)?

- Неголяма до този момент. Добре би било, ако намерим такава, но не мисля, че това трябва да става самоцелно. Думата синергия поначало като че ли е надценена. Повече от половината от големите сливания например завършват с неуспех именно защото се залагат нереалистични очаквания от предстоящите синергии. Когато работех в DHL, видях как Deutsche Post изкупува много компании, но когато трябваше да се берат плодовете на интеграцията от тези компании, реколтата невинаги беше богата. В този смисъл ще подходим внимателно. Можем да използваме съвместни журналистически екипи, някои отдели по поддръжката могат да работят заедно, но не очакваме от синергията да дойдат огромни съкращения на разходите.

Ще измервате ли своите сайтове при Gemius (едната от двете агенции за проучване на онлайн аудиторията в България)?

- Съвсем отскоро вече се мерим официално и в "Гемиус", това е факт от 1 януари. Съществуването на две метрики създава неудобства на пазара. Но не съм се замислял дали в крайна сметка трябва да остане една метрика. Хубаво е да има конкуренция.

В момента променяте дизайна на abv.bg. Как ще изглежда крайният резултат?

- Повече от 3000 бета-тестери го изпробват и са доволни от промените. Целта е да спестим време на хората. Ще има подобрена навигация и вграден чат. По-лесен е и достъпът до другите услуги на "Нетинфо" – новини, прогноза за времето, хороскопи, игри и т.н.

Скоро ще пуснете сайт за сравнение на цените в онлайн магазини. Как се казва той?

- Да, той се казва tuk.bg. Отново целим да улесни потребителите. Освен цени ще публикуваме и характеристики на продуктите. Събираме тази информация от около 40 български сайта за онлайн търговия. В момента сравняваме близо 70 хил. артикула.

Как ще развивате новинарското съдържание на vesti.bg?

- Не можем да бъдем Reuters. Няма как да назначим 20 репортери или повече, особено сега. Със сигурност обаче не планираме да сме и само консолидатор на новини. Опитваме се да имаме стойностни материали, но трябва да се вместим в рамките на положителния финансов резултат, както всяка стопанска единица. Така че ще търсим средния път, макар и да не съм съвсем сигурен къде точно минава той. Въпреки огромното ми уважение към добре написаните статии виждам, че медиите вече се възприемат различно. Хората сега четат новини в резюме от 5 реда и остават с убеждението, че са информирани.

Има ли натиск за премахване на нелицензирани видеоклипове от vbox7.com?

- Ние сваляме всяко съдържание по сигнал от правоносителите. Преди месец имах среща в отдела, занимаващ се с предотвратяване и борба с престъпността, свързана с интернет, и получих разбиране, както и декларирах ясно готовността ни да съдействаме по всякакъв възможен начин. Смятам, че трябва да се търси решение на самото явление, а не на конкретното проявление. Същата е и логиката в работата на YouTube. Отговорността по закон е на този, който качва клипове. На дискусията ни помолиха да обясним по-ясно това в своите общи условия, което ще направим.

Водите ли преговори с тв канали за легализиране на тяхното съдържание?

- Сумите, които очакват да получат те като прагово изискване за откриване на канал във vbox7.com, са неадекватни за пазара на този етап на развитие. Като дял нелицензираните клипове са незначителен процент от всички видеа.

Бихте ли използвали техники за филтриране в борбата с пиратските видеоклипове?

- Т.нар. fingerprinting е твърде скъп за момента.

Стр. 48

“Телевизионна лудница” 2009

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 2010-01-09 | 00:01:01

Психолози обменят опит:
- Винаги питам новите пациенти дали гледат телевизия. Ако не гледат – казвам им да започнат активно. Ако гледат – веднага да спрат.
- Защо?
- И аз не знам защо, но помага в 80% от случаите.

Телевизионна лудница 2009В подобна ситуация е и българският телевизионен зрител. Докато европейците все по-осезаемо атакуват новите медийни канали, у нас дистанционното продължава да е масовото евтино забавление и изцеление. Особено в условията на рецесия. Ако преди финансовата криза 80% от българите са уплътнявали свободното си време пред тв екрана, то през последните месеци на миналата година неминуемо са станали над 90 процента.
През 2009-а г. в т. нар. телевизионна лудница все пак нахлуха десетки нови пациенти – тв каналите полудяха по турските сериали и танцувалните формати, а продуцентите лудешки се втурнаха да си сменят телевизиите.

Из "нашата голяма луда тв сватба"…

Миналата година отношенията между двата телевизионни колоса – Би Ти Ви и Нова тв, избуяха в стила на "Моята голяма луда гръцка сватба". На финала обаче зрителят традиционно е в ролята на младоженеца, който си самовнушава житейската неволя "Жоро е невинен" по примера на популярна реклама. И независимо от логото на екрана все е принуден да гледа едно и също.
Нова тв първа лансира хита на сезона – турски сериал. След като аудиторията й съпреживя драматичната любов между Шехерезада и Онур в "1001 нощи", Би Ти Ви приложи модела, само че в праймтайм вариант. Обратимите отношения между Инджи и Мехмед от "Перла" изпреварват по рейтинг дори предаванията по Нова година, както и вечния абонат за първото място по гледаемост – "Комиците". Така неособено скъпи продукции докараха на медиите огромни рекламни постъпления. Сигурно е, че модата на турските сериали няма да отмине скоро, след като програмите на тв каналите се презапасиха с продукции от южната ни съседка.
Двете големи телевизии по едно и също време се заразиха и от болестта "луди танци". Нова тв си "лепна" формата VIP dance, а Би Ти Ви – Dancing Stars 2. Първото бе реализирано от Old School Productions, а второто – от "Седем-осми". След няколкомесечно "лечение" двете предавания бяха изхвърлени от ефирната лудница, а аудиторията едва ли разбра защо телевизионните вируси са толкова заразни.

Голямото продуцентско преселение

Тотално желание за промяна покори продуцентите и предизвика пълна лудница в навиците на аудиторията. В началото на есенния сезон телевизионният бизнес преживя най-мащабното продуцентско разместване в историята си. Иван Христов и Андрей Арнаудов замениха дългогодишния си партньор Би Ти Ви с конкурента му Нова телевизия. Освен че се настаниха в осемчасов съботен блок, те започнаха и собствено вечерно шоу. То започва всеки делничен ден половин час преди "Шоуто на Слави" и преповтаря познатия формат. Преди това "опосумите" водиха дълги преговори с Би Ти Ви за въпросния проект, но до неговата реализация не се стигна.
Първата частна национална телевизия пък прибра в програмната си схема емблемата на Нова тв – "Господари на ефира". Така продуцентската компания на Джуди Халваджиян и Асен Чанков "Глобал вижън" пресели и друго свое знаково предаване в Би Ти Ви – "Пълна лудница". Двете рубрики набират скорост и по Би Ти Ви Комеди (доскоро познато като GTV). Очаква се "Господари"-те да се излъчват на живо с публика в студиото.
В края на годината, въпреки разнородните слухове около продажбата на Би Ти Ви на гиганта СME (притежава у нас PRO.bg и RING), медията пусна още един свой бранд – Би Ти Ви Синема.
Междувременно в началото на лятото Албърт Парсънс се оттегли от България, след като не поднови договора си. От създаването на Би Ти Ви през 2000-а той бе изпълнителен директор на медията. Позицията му зае Гари Дейви, изпълнителен директор на News Corp. Stations Europe.

Закон, закон, колко да е закон…

И законите са лудост. Поне у нас. През 2009-а набързо, почти апокрифно бе роден, а също и толкова бързо погубен Законът за публичното радиоразпръскване. Текстовете в него предвиждаха създаването на две държавни дружества, за да се гарантира цифровото разпространение на БНТ и БНР.
Още през ноември новата власт обаче го отмени. Така оповести, че ще даде изграждането на държавния мултиплекс на частници. За целта ще обяви конкурс.
Междувременно стана ясно, че цифровизацията на ефира също е пълна лудница. Проблемът предизвика гнева на търговските медии още през пролетта. Том Мокридж, шеф на News Corp. за Европа, дори дойде на тайна визита в София при тогавашния премиер Сергей Станишев. Поводът бяха проблемите около разпределението на честотния спектър, "избухнали" с поправките в Закона за електронните съобщения и Закона за радиото и телевизията.
Позицията им прегърнаха и собствениците на Нова тв, каналите "Диема" и ММ – Modern Times Group (MTG). Частният сектор, с подкрепата на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), настояваше компаниите, които ще изграждат мултиплексите, сами да преценяват кои програми да разпространяват на тях. Освен това недоволстваха, че операторите не могат да бъдат собственици на цифровите платформи. Независимо от конкурентното си поведение на пазара те бяха единодушни, че се въвежда модел, непознат в нито една държава в Европейския съюз. Протестът стигна и до комисаря по информационното общество и медиите Вивиан Рединг.

Петият елемент

Успоредно с мащабното и вече опасното закъснение около цифровизацията Комисията за регулиране на съобщенията раздаде 102 аналогови ефирни честоти. Така ТВ7 се върна отново в играта и се разписа със заявка за петия голям играч на пазара. Телевизията получи 58 ефирни честоти в края на мандата на кабинета "Станишев" и покри цялата страна. Моделът с индивидуалните лицензи преди това бе приложен успешно от несъществуващата вече ТV2 (ребрандирана като PRO.bg). ТВ7 се завърна и с ново ръководство – медията бе оглавена от Светлана Василева, която напусна управлението на каналите FOX. Променен бе и собственикът на телевизията – тя стана притежание на австрийския фонд "България медия холдинг GMBH", специално създаден да инвестира в медиите. ТВ7 в момента сменя водещи, обмисля нова програмна схема и за малко да се сдобие с управляващ директор в лицето на уволнения от Би Ти Ви Николай Бареков. Поне засега обаче това няма да се случи.

Лудата финансова криза

Щурата финансова криза подтикна едни инвеститори да купуват и да завладяват нови пазари, други – да продават бизнеса си. Австрийската STEVIA Communication, част от европейската медийна група Atlelys, в началото на лятото придоби половината от новинарската телевизия "Европа". Компанията се представлява от братовчеда на Симеон Сакскобургготски – Карл фон Хабсбург-Лотринген. Освен тях австрийците притежават вече и 50% от сайта ekipnews. Новият инвеститор в новинарската телевизия не промени профила й, а доскорошният й шеф Емил Стоянов се отдаде на депутатство в Брюксел.
В края на ноември обаче спря да излъчва друга новинарска телевизия – RE:TV. Създателите на проекта от фондация "Граждански медии", зад който стояха Иво Прокопиев, Светослав Божилов и Иван Кръстев, посочиха виновниците – свития рекламен пазар и световната финансова криза. Те уточниха, че са вложили 9 млн. лв. в медията, но финансирането й в тези условия повече било невъзможно.
В същото време шведският фонд EQT V пък придоби изцяло "Евроком" и 70% от "Кейбълтел". Сделката, която включва и "Кейбълтел Македония", бе за 200 млн. евро. Засега двете дружества работят паралелно, но ще бъдат обединени. Общо трите компании имат годишен приход от приблизително 70 млн. евро. Очаква се у нас мрежата на новата фирма да покрива 1.3 млн. домакинства, или почти 50 на сто от страната. В момента обаче текат съкращения в офисите на "Евроком" и "Кейбълтел". Засега са освободени над 200 служители.

БНТ стана на 50 и изпадна от играта

Докато младите телевизии лудуват, навръх 50-ия си рожден ден БНТ се налудува. В годината на своя половинвековен юбилей държавната телевизия изпадна от Топ 10 по рекламни приходи. Според данни на ТВ План ТНС в най-силния си месец – юни, заради изборите за Европейски парламент и за българско Народно събрание, БНТ е запълнила 85% от рекламното си време. В останалото – трудно намира рекламодатели дори за 5-те минути в праймтайма си.
Частните телевизии още в началото на 2009 г. намалиха тарифите си за реклама заради кризата, а на "Сан Стефано" 29 своенравно реагираха едва през септември. Тогава медията назначи Дима Кирова за шеф на дирекция "Маркетинг и реклама", която дотогава бе шеф на GTV (вече Би Ти Ви Комеди). Първата й работа на новия пост бе да актуализира рекламната тарифа на БНТ, която в условията на рецесия бе в пъти по-висока от тази на търговските оператори. Кирова въведе и практиката от частните тв канали за продажбата на гарантиран рейтинг.
През 2009-а от телевизионната лудница изпаднаха Николай Бареков и Светльо Витков, но пък се завърнаха Гала и Милен Цветков, а новоприетите поведе Диана Найденова. Успокоителното през предстоящия пролетен сезон е, че този път големите тв канали няма да излъчват еднакви формати. През март Би Ти Ви ще пусне "България търси талант", а Нова тв – "Биг Брадър фемили", като в Къщата ще влизат цели семейства. Дали телевизиите ще успеят да заредят качествено съдържание, за да задържат зрителите и готовността на рекламодателите да инвестират в още една кризисна година, зависи само от тях. В противен случай най-много да ни предложат още едно издание на "пълна лудница". Все пак в 80% от случаите помага.

Стр. 45

 

ТВ портиране

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2010-01-09 | 00:01:01

По празниците телевизиите се надпреварваха да ни возят в машини на времето. Пътуването не понесе на част от пасажерите.

В граматиката има глаголна форма "бъдеще време в миналото", а в ефира – телевизионно минало в настоящето. При първата действието се получава от добавяне на "щях да" към глагола, а при втората – от смесване на стари новогодишни програми с нови. Ретрото е живо и не просто мърда, а расте и не старее, доказаха нагледно отминалите празници. Най-назад в годините се върна Нова телевизия, където на 31-и "Царете на комедията" се оказаха пред прага на далечната 1980-а със скечове за Тодор Живков, милиционери и т.н. Часове преди това в телевизията гостува и вечната Лили Иванова, която на Коледа по традиция бе в bTV. Веднага след полунощ "Нова" излъчи концерта на композитора Стефан Димитров по случай 60-годишнината му. На 1 януари БНТ отвърна на всички удари със спектакъла "100 години Тодор Колев", който ветеранът изнесе за 70-ия си юбилей през август. Така големите медии се преизпълниха с гласове и мелодии, които хората около 30-те не помнят. Въпреки това накрая повечето изказаха задоволство от рейтинга си.
По празниците най-гледаните канали се състезаваха кой ще вкара повече пътници в своите машини на времето. На част от аудиторията полетът не й понесе. "Едно време всяка новогодишна програма се запомняше с по някой "бисер" -написа зрителка във форума на all.bg на 2 януари. – В последните години няма нищо запомнящо се – нито блестящи актьори, камо ли "гвоздей". По всички канали – скечове за Бойко Борисов, за да се отчете актуалност."
"Ако днес Министерският съвет забрани вулгарните майтапи и вицовете за политици, Слави Трифонов и Иван и Андрей ще трябва да мълчат в 90 на сто от времето – допълни друг. – Специално тази Нова година най-трагично бе "Шоуто на Слави", което мина всякакви граници на цинизма и простотията."
Видялата повечко новогодишни програми публика с носталгия си спомня рубрики от миналото като "Експрес танго", мюзикхол, песните и скечовете на големите ни артисти. Публиката не може да забрави и крилатите фрази, които те раждаха – легендарното "Аз съм от Твърдица, ти си от Париж" на Стефан Данаилов и французойката Вероник Жано, "Чичо, защо кашляш?" на Тодор Колев, "Въх, уби ма!" от телевизионната екранизация "Криворазбраната цивилизация", дуетът "Дай, рибо, рибо, рибо" на Люби-ша Самарджич и Коста Цонев и т.н. Зрителите помнят и че едно време те са плащали, за да присъстват на празничните представления, докато сега продуцентите поддържат професионална публика, за да им е пълна залата.
Времето на пищните новогодишни програми безвъзвратно отмина и няма да се върне, категорични са по-опитните телевизионери. "За днешните комерсиални канали празниците са бре ме, което просто трябва да се отметне – смята Хачо Бояджиев, автор и шеф на кампаниите за Нова година на БНТ от 1971-а до 2002-а. – Затова техните шефове предпочитат да налагат лиидта на телевизията, на които така и така плашат, отколкото актьори, както правеше БНТ едно време. Това е едновременно и търговски похват, и пестене на пари. А както знаем, добрата телевизия се прави не просто с пари, а с много пари. Преди генералният директор на БТ Иван Славков още през юни ми казваше: "Започвай новогодишната програма." И повече не говореше по този въпрос докъм 15 декември, когато заснетият материал минаваше на дирекционен съвет. Празничният блок тръгваше в 8 на 31-и и траеше до ранни зори на 1-и с едно-единствено прекъсване – концерта на Виенската филхармония в първия ден от годината. Бюджетът на телевизията по онова време бе 128 милиона лева (днес е между 60 и 70), което сега би се равнявало на над половин милиард. От тях 40 милиона отиваха за сериали в студио "Бояна" – "На всеки километър", "Капитан Петко войвода" и т.н. С 30 снимаха документални филми. Останалите решаваха ежедневните ни задачи. Споменавам суми, за да стане ясно, че не сме имали никакви ограничения за празничната програма. По норматив всяка главна роля на български актьор се плащаше двойно в сравнение с други участия – по 560 лв. Така за една кампания големите артисти, които играеха по 3-4 централни персонажа, получаваха по 1500-2000 лв. За времето си това бяха много пари. Хонорарите на чужденците се договаряха отделно. Никой не ми е пречил да каня както артисти от соилагера, така и западни звезди. Освен Вероник Жано за участие в новогодишната програма дойдоха Янис Петропулос през 1977-а, Андрей Миронов, сърбите Мия Алексич и Любиша Самарджич и др."
Според Бояджиев старите ленти се помнят и днес, защото хуморът в тях е бил езоповски. "Смехът с "да ти… майката" не е смях, той бързо се забравя. Затова повечето днешни програми са еднодневки. Хората помнят крилатите фрази, които казват всичко с малко думи. В ония години сценаристите бяха големи автори – Йордан Радичков, Мирон Иванов, Васил Цонев. Един от мюзикхоловете го направи Джоко Росич – също човек с изключителен усет към езика. Лично аз съм направил три спектакъла на Радичков – "Козя пътека", "Пеещи каруци" и "Яйцето". В третия се разказваше как хората се чудят какво ще се излюпи от едно гигантско яйце. Той бе изключително иносказателен и раждаше много въпроси и съпоставки. Затова един бивш заместник генерален директор на БТ искаше да го цензурира. Започна спор. Реших да извикам самия Радичков за зашита. По това време той вече бе изключително популярен – и сред народа, и сред управляващите. Йордан влезе в кабинета на заместника и каза: "Може ли едно кафе?" Никой не отвори и дума за преработка на материала. На Нова година "Яйцето" мина 1 към 1 според замисъла. Единственият път, когато наистина свалихме скеч, беше в една "Телерезада". В него Калоянчев играеше арабски шейх, който вади петрол от обикновен кладенец. Някой направи коментар, че така не можем да се майтапим с приятелите от Близкия изток. Това беше единственият случай, в който сюжет за Нова година е бил цензуриран. Хората, които работеха, знаеха как да изпипат нещата така, че никой да не може да каже нищо друго, освен собственото си мнение."
На съвременните програми им липсва послание, смята Бояджиев. "Въпреки че му бях режисьор, според мен концертът за 60-годишнината на Стефан Димитров не трябваше да се излъчва на 1 януари – пояснява той. – Участниците се постараха много и представлението се получи, но въпреки това то не носеше духа на Нова година, защото се състоя през декември. Просто трябваше да му бъде намерено друго време."

***

В празничната нощ на 1983 срещу 1984-а БНТ не излъчила изпълнението на Тодор Колев от новогодишните концерти в НДК

***

Въпреки че "Криворазбраната цивилизация" на Хачо Бояджиев (вляво) вижда екран през 1974-а, по-възрастните зрители и досега помнят играта на Георги Парцалев no-добре, отколкото на съвременните актьори

Стр. 55 – 56, 57

 

Мистър Панорама пак пое към “Сан Стефано”

в. Труд | 2010-01-09

Иван Гарелов"В момента у нас липсва сериозната, аналитична журналистика", сподели бившият Мистър Панорама Иван Гарелов в "Денят е прекрасен" по Би Ти Ви. И допълни, че продължава да разработва нов телевизионен проект за телевизията майка БНТ, където да вкара творческата си енергия. "Прецених, че има още много какво да дам на медиите", смята тв ветеранът.
"За съжаление още не сме се договорили с БНТ. Там нещата стават бавно", призна вчера Гарелов пред "Труд" – Както вече писахме, мустакатият журналист има желание да прави вечерно предаване с политическа сатира. Очаква се продуцент на бъдещата продукция да бъде Нико Тупарев.
Въпреки че от години не е на екран, Гарелов не губи тв формата си. Различни медии не спират да го канят като водещ на свои предавания.

Стр. 23

 

Слушаме радио все повече в колата

в. Труд | 2010-01-09

Радио - процентиВсе повече хора слушат радио в интернет или в колата, показват данните на агенция ТНС тв План за септември-ноември 2009 г. (виж таблицата).
"Радиото само периферно ангажира вниманието и можеш да се занимаваш с друго. Има и терапевтична функция – вади градския човек от досадата на стереотипните дейности", коментира медийният експерт доц. Георги Лозанов. Това друго най-често е шофирането. "Играчите в този бизнес трябва да плащат на кметските управи за задръ-стванията", пошегува се той. В последните месеци се увеличава и слушането на радиостанции на работното място.
"Това може да напомни за някогашните радиоточки във фабриките и учрежденията. Но тогава те бяха задължителният "глас свише", а сега има голям избор от програми", допълва Лозанов.
Над 16% от хората, които слушат радио, пък го правят в интернет и това е с 4% повече спрямо края на 2008 г., сочат още данните. Но се търси музиката, а новините и коментарите се четат.
"Който успее да се задържи в опразнената ниша на "говорещите" радиа, ще трупа рейтинг и влияние. Лошото е, че информационните станции се предпочитат от по-възрастните. И ако "говорещите" радиа не атакуват младите сега, след време няма да имат аудитория", предупреждава доц. Лозанов.

Стр. 19

 

 

Певиците на Слави новите тв водещи

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН, Галена ГЮРЧЕВА, Силвия ЖЕКОВА, Георги ДЕЛЧЕВ | 2010-01-09

Свърши телевизионната кариера на Азис.

Телевизионни водещи“Ти не знаеш ли, че шоуто спря? Другата седмица пускам новата си песен и пак се връщам към музиката. Вече няма да се занимавам с телевизии, които се гледат случайно. Ако отида някъде, ще е само в национална", каза вчера тв водещият.
Още по-бързо залезе тв изявата на друг популярен певец – Светльо Витков от “Хиподил". Той е свален като водещ на шумно рекламираното предаване по PRO.BG “Точно така" и на негово място се търси друго лице.
Провалят ли се певците, когато изоставят едната сцена и се качат на по-голямата, наречена малък екран?
Не веднага. А заради популярността им продуцентите продължават да разчитат на тях.
Най-големи надежди засега се залагат на Александра Раева – бившата вокалистка на Слави Трифонов. Тя заедно с Мария Игнатова ще води риалити шоуто “България търси талант" по Би Ти Ви. То тръгва напролет с амбициите да е най-гледаното нещо в тв ефира, за да прибира лъвския пай от рекламите.
Раева напусна “Шоуто на Слави" през 2007 г., обвита в слухове за връзката й с Трифонов. Тя дълго мълча за личния си живот, след което се появи няколко пъти на светски събития с Христо Сираков. По-късно разказа за друг любим мъж – Камен Атов, с когото беше пред сватба. В началото на миналата година се раздели и с него. Затова пък през трите години тя се отдаде изцяло на музиката, като успя да се реализира и в модния бизнес. През септември 2007-а представи модната си марка АGGATA. Наскоро издаде първия си сингъл Baby съвместно с българския музикален тандем Star Tattooed.
Много вероятно е Раева да се окаже успешен водещ заради школата на Слави. Досега всеки, минал през нея, продължава с добра кариера.
Другата му беквокалистка – Деси Добрева, също се хваща с телевизия – започва да води “Полет над нощта" по БНТ за 3 месеца. Тя си тръгна от Слави, за да учи музика в американския колеж “Бъркли". Преди това тук беше завършила Консерваторията. Още докато беше в САЩ, през 2006 г. Деси се омъжи за приятеля си от детинство Мартин. След като се върна, участва в конкурса за Евровизия, а миналото лято дори се кандидатира за евродепутатка от НДСВ.
Деси и Алекс имат опит от “Шоуто на Слави", но Азис се хвърли в тв водите съвсем сам и неподготвен. Изобщо не са му помогнали многобройните участия на сцената. “Беше толкова различно от това да пееш пред хиляди хора – спомня си Васил. – Трудно ми беше да свикна с аутокюто, да говоря и чета правилно. Разликата от моята сцена и водещ е като земя и космос. Справях се само с камерите." Според него хората никога не са го харесвали. “С мен се забавляват, и толкова. Аз не давам никакъвпример на младите. Докато се обличах като жена, може да съм бил по-забавен, но едва ли съм харесван от някого. Опитвам се обаче да не ми пука от тези неща." В телевизията Азис се научава да е точен, дисциплиниран и да работи в екип. Но пък не прави нищо специално, за да чете правилно. Просто го може. Още в училище печели награди за най-добър четец. Преди време Азис мечтаеше да види в шоуто си Мадона, но в момента смята, че по-актуална е Сандра Бълок, която бе обявена за най-обичана актриса в света. Иска да я разпита за чисто човешки неща като например как ходи облечена вкъщи, как се облича, като спи, обува ли пантофи. Наясно е, че за много от нещата би го излъгала.
Идната седмица Азис ще покаже новия си клип към песента, чийто текст е на юриста Добри Банев, а музиката – на Велислав Драганински.
Светльо Витков не може да се съвземе толкова бързо като колегата си. Той е в депресия, откакто е научил, че го свалят от екрана. Не си вдига телефона, не се появява на публични места.
Като певец има бърза и завидна кариера – фронтмен е на група “Хиподил", която изпълняваше парчета, написани с изумително свежо чувство за хумор. Като тв водещ обаче е най-кратко пребивавалият в ефир.
Васко Кръпката е в СКАТ. Но за разлика от всички други предавания там, в които се говори мнооого дълго, неговото е музикално. Всяка сряда от 22 ч хармониката му зазвучава от тв ефира. “Карай да върви, това е блус" стартира като радиопредаване по “Мила Голд" през 2006 г. По-късно радиото се прекръсти на “Стар ФМ", но предаването продължава да се излъчва всеки вторник от 20 ч. “Това е два часа блус от личната ми музикална колекция, която е многобогата", обяснява Кръпката.
От март 2008-а предаването тръгна и по СКАТ. Концепцията му обаче е по-различна от тази в радиото. В телевизията свирят групи на живо, много от които съвсем млади. Изключение не правят и големите в българския рок като Милена, Кирил Маричков и група “Монолит". Предаването е уникално с това, че няма сценарий. “Реших, че нямаме рокендрол групи, които да се изявяват по медиите, и много от хората не знаят какво е това български рок. Идеята е да свирим на живо и да си говорим за музикантските проблеми. Както навремето си лафехме в “Синьото кафе". Показваме и неща от кухнята като например как се създава песен. Аз не се чувствам като телевизионен водещ. Аз само отварям вратата на студиото и черпя с бира. Не вярвайте на слуховете, че няма бира", съветва Васко.
Дони е и продуцент. Един от най-успешните ни певци е и твърде добър тв водещ. Последното му занятие е музикален продуцент на “Шоуто на Иван и Андрей", както и водещ на рубриката “Дони тайм" в “Станция Нова". Кариерата му в телевизията започва през 1998 г. в детското предаване “Спукано гърне" по Канал 1. В него Дони играе ролята на възрастната госпожа Летиция Каратемелкова. След това се включва в “Мюзик айдъл" по покана на Слави Трифонов. Участва във всички броеве на риалитито и като жури, и като ментор. Паралелно с второто издание на “Мюзик Айдъл" започва работа в ТВ 2 като водещ на играта “Долен, мръсен лъжец".
“Воденето е нещо много любопитно за мен и, общо взето, отдушник. Основната ми работа е зад кадър като музикален продуцент. Един водещ трябва да е преди всичко естествен и да знае каква зрителска група търси", обяснява певецът.
Богдан Томов с най-голям стаж
Най-дългогодишният тв водещ сред музикантите безспорно е Богдан Томов. Отгоре на всичко той може да се похвали с богата музикална кариера. Започва в Канал 1 през далечната 1986 г. Водил е безброй телевизионни игри, сред които изключително любопитната “Лабиринт" в първите години след демокрацията. Последната е “Седмочувство". Тя раздаваше едни от най-големите награди в ефира, а рейтингът й беше впечатляващ. Вече не се излъчва, но не поради липса на зрителска аудитория, а заради недостига на финанси в БНТ. Богдан Томов водеше и “Музикална чуднотека", както и някои от изданията на “Златният Орфей" също по Канал 1. “Само “По света и у нас" не съм водил – шегува се певецът. – Аз съм от това поколение, когато се изискваше да имаш бързи реакции и специални умения. Сега всичко е на аутокю и всеки може да бъде водещ."

Стр. 13, 18
 

Медии в услуга на клиента

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 2010-01-09

Телевизиите ще опитат да не намаляват повече цените на рекламата си

Макар че са изправени пред прогнозите за още по-слаба година, телевизионните оператори в България не смятат да намаляват цените, на които продават рекламното си време, и ще се борят за всеки лев, който компаниите отделят от маркетинговите си бюджети.
В началото на 2009 г., когато вече се усещаха първите негативни въздействия на икономическата криза, за пръв път големите тв канали обявиха по-ниски тарифи след 10-годишен непрестанен ръст. Грубата справка, която направихме (виж графиките) за промените в цените на рекламата, показват, че каналите са се върнали на нивата си от 2006 г., с уговорката, че пазарните дялове, генерирани от тв каналите, тогава и сега са бил съвсем различни, защото каналите и конкуренцията се развиха през последните три години.

Без намаления

През януари 2009 г. bTV свали цените за реклама с 26%. После я последва "Нова тв". Решенията на двата най-гледани канала рефлектираха и върху поведението на по-малките канали. Различното сега е, че те се отказват от подобен ход, но пък дават заявка, че ще са по-гъвкави по отношение на рекламодателите.
Допитахме се до медиа агенции и до рекламните отдели на самите медии, за да разберем как се справят с финансовата криза и какви стратегии за рекламната политика на медиите си обмислят в началото на новата година. Ако се вгледате в авторекламите на основните ефирни тв канали – bTV, "Нова тв", БНТ, ProBG, те сякаш геройски се опъват на кризата и рекламират новите си мащабни тв проекти, защото изпитаната формула атрактивна програма, повече зрители, респективно и рекламодатели, не се е променила. Тв каналите са по-скоро оптимистични пред кризата. След свалянето на цените bTV и "Нова" преминаха към изготвянето и предлагането на специални оферти, след като и двете телевизии (първо "Нова", а после и bTV) включиха в стратегиите си по-малките си канали – "Диема" и bComedy и bCinema.
"Ако приемем, че разпределението на парите на пазара се определя на база дела от гледаемостта, който всяка от телевизиите има, предвид факта, че делът на bTV е не само стабилен, но и растящ през 2009 г. спрямо 2008 г., като в момента е над 40%, притесненията ни са малко. Още повече че през 2009 г. лансирахме два нови канала, които предлагат на аудиторията алтернатива на bTV и съответно много по-добро покритие за кампаниите на клиентите ни", коментира директор "Продажби" на bTV Весела Димова. В началото на миналата година след сливането на "Нова тв" с каналите "Диема" MTG (шведската компания – собственик на "Нова" и "Диема") представиха нов начин на продажба на рекламното си време. "Тази промяна се прие добре на пазара. В тази връзка не предвиждаме промени през настоящата година", обясни директорът "Продажби" в "Нова тв" Красимира Василева.

Тв прогнози

Според Василева в началото на годината "рекламодателите са активни, но предпазливи и най-вероятно ще запазят това поведение през годината". Колежката й от bTV Весела Димова пък е на мнение, че дългосрочните договори са изгодни както за телевизиите, така и за самите рекламодатели. Според нея в такива случаи "медиите разчитат на даден бюджет, а клиентите се възползват от значителни подобрения в цената. Важно е да отбележим, че за нас едногодишните договори не са дългосрочни, а стандартни, но сме имали случаи, в които сме сключвали договори за период, по-дълъг от една година. В тези случаи сме готови да предоставим и повече облекчения. Разбира се, има рекламодатели, които не правят гаранции, но те знаят на каква цена вземат това решение. Като цяло нашата политика предлага максимална гъвкавост на рекламодателите", коментира Димова.
Не по-различна е и позицията на директора "Продажби" в "PRO BG медиа груп" Разван Атанасеску. Той е на мнение: "Общата тенденция на пазара е рекламодателите все още да са предпазливи, но и готови да действат и реагират на най-важните промени."
Сериозни реформи в политика си направи и БНТ, която през изминалата година стигна най-ниските нива на приходи от реклама в последните години и сега се опитва да промени картината. Прогнозата на директора на отдел "Маркетинг и реклама" в БНТ Дима Кирова: "През 2010 г. ще се запази съотношението на разпределение на рекламните приходи между основните тв канали на пазара – в настоящия момент разпределението им зависи в много по-голяма степен от уменията на мениджърите по продажби, отколкото от претенциите на една или друга телевизия да бъдат възприемани като национални."
През новия тв сезон каналът, който спечели още през миналата година ефирни честоти във всички големи български градове – TV7, ще се развие като пета национална телевизия (въпреки че няма национален програмен лиценз) и също ще се бори за парче от рекламната торта. "За TV7 на този етап не смятам, че ще има особени промени в рекламната политика освен оптимизиране на начина на предлагане на реклама към клиентите. Цените са достатъчно ниски, за да бъдат допълнително намалявани. Освен това телевизиите с по-малка аудитория пострадаха най-много от кризата и намалените бюджети за реклама през миналата година и се надяваме, че нивата на инвестиции няма да бъдат допълнително намалявани", коментира управляващият директор на медиата Светлана Василева. Тя обясни, че истинската промяна за канала "ще настъпи при старта на новата програмна схема и новия, облик на TV7, което смятам, че ще бъде достатъчно добре отбелязано от зрителите, съответно и от рекламодателите", убедена е Василева

Медии в промоция?

Ето изказване на главния изпълнителен директор на медиа агенцията ZenithOptimedia за Централна и Източна Европа Андраш Виг, направено през пролетта на 2009 г.: "През последните три години повечето от пазарите в ЦИЕ имат двуцифрено увеличение на цените на основна база. Очевидно това се беше превърнало по-скоро в навик, но в същото време имаше допълнително търсене. Телевизията ставаше по-скъпа, аудиторията не растеше или поне беше много фрагментирана и следователно [цените за достигане до определен дял от аудиторията] ставаха все по-скъпи. И България беше на челно място в тази тенденция заради ограничения брой канали, ограничения брой търговци на тв време и заради начина, по който се променяше тв публиката. Но ние виждаме на повечето пазари, че търговците на тв реклама стават все по-гъвкави."
Анализаторите от местните медиа агенции също отчитат, че всички се опитват да бъдат по-гъвкави. Според управляващия директор на медиа агенция InitiativeMedia Club Катерина Буюклиева: "За да си по-гъвкав обаче, трябва да имаш много познания. Защото, от една страна, е важно да съобразиш офертата си за всеки конкретен случай, от друга страна, е важно да наложиш правила, така че да няма случки, в които една сделка да те аргументира като продавач. Не мога да кажа, че медиите са в промоция, в никакъв случай, но се усеща желанието да бъдат гъвкави."
Директорът на медиа агенция MediaS SMV Татяна Лозович е на мнение, че тв каналите "продължават политиката от миналата година". И тя отчита: "Телевизиите са по-гъвкави и отворени за различни проекти. Всяка телевизия има собствена политика за ценообразуването. То невинаги рефлектира върху тарифата им като намаление на цени, а по-скоро в бонусни излъчвания, допълнителни отстъпки и т.н. Също така, не трябва да забравяме, че поведението на всяка една от телевизиите зависи от качеството на програмата, гледаемостта й, броя на присъстващи рекламодатели. Мисля, че така ще бъде и тази година. Подходът към рекламодателите ще бъде адаптиран спрямо ситуацията, в която се намират в момента, за да има ползи и за двете страни в сделките."
Катерина Буюклиева казва: "Когато сме в година на криза, медиите много свалят гарда, за да спечелят рекламодател. Така или иначе перспективата е да върви нагоре пазарът и е удачно в такъв момент да пребориш медиа за двегодишна сделка. То е във взаимен интерес – медиата има сигурност, че ще може да си развива програмите, спокойствието, дадено от рекламодателя, че този ресурс е на разположение на медиата, от друга страна, рекламодателят е окей, защото, медиите гарантират определена програмна схема."
Според Буюклиева обаче външният наблюдател лесно може да се подведе за състоянието и движението на българския медиен пазар, тъй като той се отчита по брутни цени, тоест това, което дадена телевизия или печатна медиа е обявила в официалната си тарифа. "Когато работи мониторинг системата, тя отчита, че в bTV е имало 100 единици пари, в "Нова тв" – 70, в БНТ – 50, и т.н. и всички се борят да влязат в тази питка." Затова и брутните цени се държат високи чисто стратегически. "За да можеш да влезеш в битката, не сваляш брутните цени. Това ти променя статуса и никой не иска да губи позиция, защото първото, за което пита рекламодателят, е какъв ти е пазарният дял. Има изключително грамотни рекламодатели, които изискват питката да не бъде направена с брутните пари, а да бъде направена с рейтинг точките, да речем, или някакъв друг показател, или цена за рейтинг точка – тогава картината е съвсем различна", обяснява Буюклиева. Тя припомня: "Това е и причината много от чуждите наблюдатели да казват, че при нас медийната инфлация е много голяма, че брутните инвестиции не съответстват на нетните, че няма никаква реална оценка кой рекламодател колко е голям, защото ти го следиш само по брутни инвестиции, което пак не е съвсем коректно."

Прогноза 2010

Татяна Лозович не очаква да има увеличение на рекламните приходи на тв каналите в края на годината. Буюклиева пък смята, че това, което все пак няма да бъде загубено от телевизиите през тази година, е делът им от общия рекламен пазар, тъй като те са една от най-добре измерваните медии от гледна точка на аудитория. Тя е категорична, че е "въпрос на професионализъм кой какъв дял от тези отредени за телевизия рекламни пари ще съумее да привлече на своя страна. Все пак да не забравяме, че вече на нашия пазар имаме медийни групи. Особено интересно е, когато медийната група притежава разнородни медии – телевизия, принт и онлайн. В тази конфигурация забелязвам, че има един ужас в оферирането. Не се гледа като на едно цяло. Поведението трябва да е като на медийна група и който съумее да постигне това нещо, да го осъзнае рано, той печели". На медиите не им остава нищо друго, освен да използват всички възможности, за да привлекат пазара на своя страна.

По темата работи: Зорница Стоилова

***

ВЕСЕЛА ДИМОВА, директор "Продажби“ на bTV: "Ако приемем, че разпределението на парите на пазара се определя на база дела от гледаемостта, който всяка от телевизиите има, притесненията ни са малко.“
КАТЕРИНА БУЮКЛИЕВА, управляващ директор на медиа агенция InitiativeMedia Club: "Това, което няма да бъде загубено от телевизиите през тази година, е делът им от общия рекламен пазар, защото те са една от най-добре измерваните медии.“

Стр. 32 – 33

Деси Добрева пак полита над нощта

в. Монитор | Светослав ПИНТЕВ | 2010-01-09

Деси Добрева се завръща в предаването "Полет над нощта" на Българската национална телевизия, което тя водеше, преди да замине да учи в музикалния колеж "Бъркли", Бостън, където завърши с пълно отличие. "Обади ми се Хачо Бояджиев и ми предложи. Няма кой друг да ми звънне, той е шеф на шоуто. Съгласих се отново да стана водеща на "Полет над нощта", защото много обичам това предаване, но никакви други подробности не сме уточнявали. Просто дадох съгласието си. В понеделник ще бъда в София, за да отида на среща с Хачо в телевизията. Тогава ще разбера всичко", призна пред "Монитор" бившата певица в "Шоуто на Слави" , която в момента отдъхва в родната си Варна. Тя дори не знаеше, че от БНТ планират да води шоуто три месеца, а после да я смени младата Константина Петрова.
Наскоро Деси се прибра от турне в 14 града на САЩ и Канада, където беше по покана на местните български общности.В престижното заведение в Лос Анджелис Aqua Lounge, редовното място за посещение на актьорите Дан Куейл и Джеф Голдблум, тя пяла два дни след като там се изявила самата Бионсе. "Беше чест за мен да съм на същата сцена", призна русокосата певица. В заведението на пъпа на Бевърли Хилс я аплодирали тъстът на Том Ханкс – Асен Уилсън, световната шампионка по бокс Дейзи Ланг, репортерката на Hollywood Reporter Heли Андреева, американският актьор Жилон Вановер (играещ ролята на българин в новия филм Dream in American).
“Той се научил на няколко нашенски хора, въобще станал си истински българин." Финалните ми концерти бяха в Питсбърг, Орландо и Форт Лодърдейл, където не бях ходила никога. Там наблизо имаше едно градче, в което преобладаващата част от населението са българи… Можех да остана още малко в САЩ, но имах предварително поети ангажименти във Варна на Нова година. Наложи се да пътувам навръх Коледа", разказа Деси Добрева. Турнето на певицата в САЩ се казваше "Пътешествие до България".

Стр. 56