в. Монитор | Людмила ГАБРОВСКА | 2010-01-09 

Новият му роман е продължение на “Вчера”

“Историята обича чудовищата.” Тази максима, която Владо Даверов цитира в новата си книга, синтезира най-точно събитията у нас след прелома през 1989 г. Точно на деформациите в обществото ни през този период е посветен романът му Prime time (ИК “Сиела”). Той е продължение на известната му книга “Вчера” – но без точни биографични детайли, поради което много хора могат да разпознаят себе си в образите му. Героят му се лута в хаоса на 90-те години, когато във всички области изскочи най-мръсната пяна на обществото. Акцентът обаче е върху корупцията в държавната телевизия и кипящите в нея интриги и задкулисни сделки. Мнозина се раздвояват между изкушението да се докопат до слава и пари по нечестен начин, други предпочитат да запазят принципите си. Развитието на тази дилема Владо Даверов проследява в кулоарите на медията. “Телевизията е странно добиче – пише той. – Дебне като хищник, храни се с реални събития, засмуква живота подобно мравояд мравуняка си и го връща на зрителите във вид на обществени норми, правила за поведение, политическа ориентация, представи за добро и зло, красиво и грозно. В известен смисъл изземва правомощията на Господ с наглото си присъствие във всеки дом, раздава правосъдие и опрощава грехове… Хората забравиха да общуват, да клюкарстват и да надничат в чуждия двор; не се гледат в очите, а заедно зяпат поредната тъпа програма, от която очакват отговори на всички въпроси…” Да познава в детайли всекидневието в телевизията, не е трудно за писателя, защото той е работил като шеф на филмопроизводството в БНТ. Но е много по-известен с романите си “Вчера”, “Ангели небесни”, “Животът на другите”, “Господин директорът на пристанището”, както и със сценариите на филмите “Царска пиеса”, “Вчера”, “Суламит”, “Живот до поискване”.

Стр. 36

www.vsekiden.com | Яна Донева | 2010-01-08

Ръководството бясно на Хачо-взимал еднолични решения

Със скоростта на светлината се развиват събитията на “Сан Стефано”, свързани с това кой ще води нощния блок “Полет над нощта”. След като актьорът от театър “Зад канала” Евгени Будинов напусна предаването, режисьорът му проф. Хачо Бояджиев “назначи” в понеделник за негов заместник Лара Береану.
“Новината, че ме е избрал ме настигна в началото на седмица, а преди минути ми се обади, за да ми каже, че довечера предаване няма да има, защото ръководството на БНТ не е съгласно с избора му”, разказа пред “Всеки ден” кака Лара. Всъщност, от кабинета на Уляна Пръмова нямат нищо против съпругата на журналиста Владо Береану, а това, че професорът взима еднолични решения.
Официалната позиция на медията гласи: ”Предаването „Полет над нощта” е спряно до провеждането на конкурс за нов водещ и след одобрението му от ръководството на БНТ. Нито един режисьор на предаване не може еднолично да взима решение за смяната и назначаването на нови водещи без това да е одобрено от ръководството на БНТ. Лара Береану няма да бъде водещ на предаването „Полет над нощта”, защото в БНТ няма практика един човек да бъде водещ на двете предавания едновременно. Към този момент тя е водещ на предаването „Всички пред екрана”.
“Да, довечера предаване няма да има, но другият петък се връщаме на екран”, заяви от своя страна Бояджиев пред “Всеки ден” и обясни, че още другата седмица ще бъде проведен кастинг за ново лице на блока. “Нямам претенции мъж или жена- стига да е подходящ го взимаме”, отсече още професорът и опроверга слуха, че “Полет над нощта” се спира заради намален бюджет.
Заради ниското заплащане обаче актьорът Евгени Будинов се е отказал от ангажимента към БНТ и се отдава само на театъра. “Не сме се карали, напротив, научих много от проф. Бояджиев, защото той е страхотен. Запалих се по телевизията и с удоволствие бих работил пак в такава медия, но условията станаха доста неприемливи за мен. Той искаше да прекарвам повече време на “Сан Стефано”, а аз все пак играя в театъра и там имам доста ангажименти, които за мен особено важни”, разясни причините за напускането си звездата от спектакъла на Теди Москов “Красотата спи”.
Лара Береану пък съжалява само за едно и то е, че цяла седмица е мислила теми и гости за ефира довечера, а сега ще трябва да им се обажда и да ги връща. Не е тайна обаче, че в “Полет на нощта” има голямо текучество на кадри през последните години. Най-дълго като водещ се задържа Георги Любенов, а след него за малко се пробваха Драго Симеонов, Кембъла, Виолета Драганова, съпругата на Краси Радков – Станислава Ганчева, която напусна със скандал преди три месеца и много други.

Оригинална публикация

в. Българска Армия | Спирдон СПИРДОНОВ | 2010-01-08 

Концепцията за развитие на Военния телевизионен канал (ВТК) е разработена в съответствие с цялостната визия за развитие на отбранителния сектор go 2013 г., заложена в "Програмата на правителството на европейското развитие на България 2009-2013 г". Конкретно са отчетени мерките по целите, залегнали в Приоритет VII. "Превръщане на страната в основен фактор за стабилността в региона и света, в уважаван член на ЕС", раздел 2 "Модерна отбранителна политика".
ВТК има потенциал да се развие като форум за укрепване на общественото доверие към политиките на МО, се посочва в концепцията. Като основни функции и задачи на ВТК са изброени отразяване и представяне на събитията и темите, свързани с военната сигурност и процесите в армията пред специализираната аудитория – военнослужещите и гражданските лица, които са професионално свързани с армията и отбранителната политика; представяне на военната тематика пред други публики, които не са пряко свързани и не познават в детайли армейската институция -част от тези публики са младите хора, на които предстои избор на професия (затова част от важните функции на ВТК са да подпомогне мотивацията и процеса на селекция на младежите, които се насочват към кариера в армията); подпомагане на комуникацията на армейските институции и военнослужещите с други професионални и социални групи; създаване на условия и активно участие в дефиниране на темите за публични дебати, свързани с развитието и процесите в съвременната български армия, външната и отбранителната политика; насърчаване участието на военнослужещите и служителите на МО не само като обекти и основна целева група, но и като активни субекти в отправянето на послания към обществото и подпомагане запазването на връзката на военнослужещите, включени в състава на военните ни контингенти зад граница с България, като осигурява информация за процесите в обществения и политическия живот у нас.

Стр. 14

19 минути I 2010-01-07

Двама от съветниците на премиера били основната причина за тихата студена война, която започва да се усеща между правителството и медиите. Даже и имената им се въртят из политическото пространство.
Ако се вярва на мълвата, ставало дума за шефката на политическия кабинет Румяна Бъчварова и за ексдепутата от НДСВ Светослав Спасов, някогашен паж на Юлияна Дончева. Повечето хора дори не подозират за съществуването им, но цената от техните действия я плащат Бойко Борисов, неговите министри и кметове, които са лицата на властта.
Не е ясно дали причината е в разчистване на лични сметки между съветниците и средствата за масово осведомяване или в неспособността на администрацията да се справи с усвояване на парите, които Европейският съюз дава за популяризиране на политиките си у нас. Става въпрос за милиони, осигурени от предишното правителство, които то не можа да похарчи поради некадърност, но и досега продължават да не се използват.
Според част от строителите на ГЕРБ, парашутистите, които влязоха наготово, направо във властта, правят и невъзможното да вредят на Бойко Борисов, като го противопоставят на бизнеса, на различни обществени групи, както и на четвъртата власт.
Тяхното мнение бе огласено вчера чрез в. 24 часа от съпредседателя на парламентарната група на партията Красимир Велчев, считан не без основание за една от най-влиятелните фигури в нея.
Очаква се на конференцията на ГЕРБ през уикенда да се състои дискусия. Тя е шанс за ревизия на някои политики, които обръщат властта срещу нейния електорат. Примерите, за които всеки се сеща, са много. Последният са забавяните, а налични и предвидени иначе в бюджета пари за лекарите. Но също така откриването на ненужни сражения с учените, адвокатите, съдиите – все хора с дясно мислене.
Огромен назряващ проблем е и напрежението със синдикатите и работодателите поради вълната от фалити и безработица, която вече залива страната – особено малките и средните градове. Както и появилият се в медиите напоследък остър негативизъм към управлението.
Вместо адекватност, в повечето случаи първосигналната реакция на отделни членове на правителството и на парламента е надменност, а впоследствие премиерът е принуден да потушава конфликтите.
Паметливите припомнят, че от война с медиите, забъркана от съветници в горещото лято на 1992 г., започна фиаското на правителството на Филип Димитров през есента на същата година.

Оригинална публикация

www.prkernel.com | 2010-01-07 

Съветът за електронни медии реши да открие по своя инициатива процедура за издаване на лицензии за телевизионна дейност за създаване на програми с национален обхват, предназначени за разпространение чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване. Решението на СЕМ подлежи на обнародване в Държавен вестник. Срокът за подаване на документи е до 25 февруари 2010 г.

Оригинална публикация

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-01-05 

Вестниците ще заложат на качествено съдържание и търсене на рекламодатели

Голяма част от собствениците на вестници и списания са радостни, че 2009 г. е вече в историята. Изтеклата година премина под знака на глобалната рецесия и беше богата на уроци за играчите в медийния бизнес. Нещата обаче не са толкова песимистични, колкото изглеждат. Пресата се готви да нанесе своя ответен удар през 2010 г. Световната вестникарска асоциация публикува изследване, което обхваща мненията и прогнозите на експерти, за това какво е бъдещето на пресата по света и как тя може да стабилизира позициите си.

1. Аудиторията

Вестниците с политематично съдържание вече не са достатъчни, за да задоволят нуждите на аудиторията. Издателствата трябва да създадат портфолио от печатни и дигитални издания, предназначени за различни аудитории. Те може да бъдат групирани по пол, възраст, социално-икономически статус, интереси, етнос и т.н. Според друго изследване на асоциацията "умните издателства" трябва да познават и разбират аудиторията си. Това се постига единствено чрез проучвания за нея, които не бива да бъдат пренебрегвани. Изучаването на навиците на читателите, начинът, по който консумират медиите, колко са склонни да похарчат, за да си купят даден вестник, са важни индикатори, които помагат на издателите и рекламодателите.

2. Силата на пресата

За някои може да звучи банално, но практиката е доказала, че вестниците притежават редица характеристики, които ги правят най-предпочитаната медия за милиарди хора по света. Доклад на Световната вестникарска асоциация показва, че в някои региони на света вестниците като цяло отбелязват ръст. В развитите пазари ръст бележат специализираните вестници, тези, които заемат уникални пазарни ниши. По целия свят печатните издания, които предлагат нещо различно и допълнително за своите читатели, ще се радват на успех. Основната цел на пресата да информира не е изместена, но вестниците трябва да обръщат по-сериозно внимание на специфичните си целеви групи.

3. Мобилност

Няма съмнение, че мобилната реклама и медиите, разпространявани чрез мобилни платформи, ще стават все по-силни. Засега те отхапват малка част от "дигиталната баница", но са платформа, към която читателите ще се обърнат. Когато това се случи, вестниците трябва да са там, за да ги посрещнат, се казва в изследването на асоциацията. Използването на мобилните услуги в световен мащаб непрекъснато расте, а на някои пазари вече има и насищане. През 2004 г. мобилните абонати в световен мащаб бяха 1.74 млрд. Към края на 2009 г. те са около 3.9 млрд. Според Portio Research -агенцията, която обслужва Световната вестникарска асоциация, през 2012 г. потребителите на мобилни услуги ще са около 4.9 млрд.
Стратегиите, които позволяват на издателите да печелят от мобилни платформи, са в изобилие. Вярно е, че всеки пазар има своите особености, но един факт обединява всички – с всеки изминал ден броят на хората, които не могат да живеят без мобилния си телефон, расте. Тази ситуация е невероятен шанс за вестниците да достигнат до повече хора и да изучат още по-добре аудиторията си.

4. Аутсорсинг

През изминалата година предизвикателствата в икономиката бяха в изобилие. Голяма част от издателствата бяха принудени да намалят разходите си и да потърсят нови източници на печалба. Така те преоткриха възможностите на аутсорсинга.
Оказа се, че ако той се управлява добре, може да намали с 10 до 50% разходите по дадено направление. Според доклада на Световната вестникарска асоциация резултатите, които се постигат чрез подобно партньорство, са дори на много по-високо ниво, отколкото ако се извършват от служители на самата компания. Данните от проучването водят до следния извод: вестниците трябва да се съсредоточат върху своите основни компетенции – да генерират качествено съдържание и да привличат рекламодатели. Всички други звена може да бъдат покрити от външни компании, ако така е по-изгодно за издателството.

5. Рекламните агенции

Откакто рекламните бюджети преминаха от вестниците към дигиталните медии, голяма част от рекламните агенции също се промениха из основи. Те смениха структурата, стратегията и целите си. Работата на рекламните агенции и на вестниците винаги е била в неразривна връзка.
Навсякъде по света печатните издания разчитат на рекламните агенции за определен процент от рекламните си приходи. Така ще бъде и през следващата година.
Във Великобритания например 80% от рекламните приходи на националните вестници идват от рекламодатели, чиито бюджети минават през рекламни агенции. За вестниците в САЩ тези приходи са около 90% от общите постъпления.

6. Нови технологии

Новите технологии са неизчерпаем източник на енергия за издателствата. Те са свързани с всички звена на една печатна медия – за тях може да се пишат статии, чрез тях може да се повишат приходите от реклама, да се подпомогне разпространението и т.н. Най-важните ползи, които един вестник може да извлече от новите технологии, са намаляване на разходите, подобряване на комуникацията и повишаване на качеството на продукта.

7. Бъдете социални

Социалните мрежи като Facebook и Tweeter не само че завладяха света, но и промениха журналистиката. През следващата година Facebook ще анонсира Facebook Connect, който позволява на потребителите да се регистрират в други сайтове посредством Facebook акаунта си. Според специалистите това ще бъде още един начин медиите да достигат
до своята аудитория.

8. Нов модел

През 2010 г. ще нараства ролята на местните печатни издания, сайтове и телевизии. Тезата се подкрепя не от кого да е, а от самия Рупърт Мърдок. Той обяви, че ще направи платен достъпа до новините на две от местните си издания.

9. Екологично поведение

След като светът беше обхванат от икономическата криза, екологичното поведение на компаниите беше поставено на заден план. През 2010 г. обаче ситуацията ще е различна. Оказва се, че екологията и опазването на околната среда са теми, за които читателите искат да четат. Освен това хората гледат с много по-добро око на компании, които имат "зелено поведение". Затова и медиите ще се стараят да се приобщят към тази група.

10. Платено или не?

Един от най-големите въпроси, с който се сблъска издателският бизнес през изминалата година, беше дали онлайн съдържанието да бъде платено. Ако да, каква част от него да остане със свободен достъп и за каква да се плаща. Проучване на PricewaterhouseCoopers показва, че хората са склонни да плащат за онлайн съдържание, ако нямат безплатна алтернатива. 62% от анкетираните са готови да плащат толкова, колкото отделят и за вестник.
Резултатите от проучването показват, че 98% от анкетираните са съгласни да плащат за финансовите и бизнес новини. Въпросът за платеното съдържание в интернет отново се поддържа от медийния магнат Рупърт Мърдок. Качествената журналистика не е евтина, а една индустрия, която раздава своето съдържание, просто самоизяжда способността си да прави добра журналистика, казва Мърдок.

Стр. 23

в. Галерия | Явор ДАЧК08 | 2010-01-07 | 00:00:01

Сашо Дойнов има повече ефирно време от Опра Уинфри

Така наречените риалити шоута в България родиха нова професия – телевизионно лапацало. Хора, подбрани кой знае как, изведнъж нахлуха в ефира и започнаха да приказват от сутрин до вечер. В началото темата на разговора бяха конкретните предавания от типа "Голямата уста", но лека-полека тези теми започнаха да се разширяват и въпросните коментатори започнаха да говорят по всички обществени, политически и икономически въпроси.
В това не би имало нищо лошо, ако човекът, който говори, е интересен сам по себе си или има богата култура, или специфично знание, което би представлявало интерес. Точно обратното – имам чувството, че българските всезнайковци се подбират по тъпота и баналност
И ако това може да се използва във формата "Биг брадър", то използването им в политически предавания и друга публицистика е нелепо. Онзи ден например гледах при Цветанка Ризова Сашо Дойнов, който за последните три години има повече ефирно време, отколкото Опра Уинфри през цялата си кариера. Доскоро не знаех какъв е този човек, от доловени реплики по телевизията разбрах, че е актьор. Между другото, България е една от малкото страни, в които можете да срещнете актьори, които приличат на шофьори на такси, но е изключено да видите шофьор на такси, който някога може да стане актьор. Искам да кажа, че нещата са обърнати с главата надолу. И като говоря за прилика, говоря по-скоро за манталитет. Това, което коментаторът Дойнов изобразява в ефир, е манталитетът на средностатистически български простак. При това той го прави едно към едно, без необходимата за професията му отстраненост и самоирония. В един момент не можеш да разбереш дали този човек е актьор, или е само простак.
Не искам да обидя Сашо Дойнов, просто описвам онова, което той изобразява в телевизора ми почти всяка вечер от години насам. И не бих му обърнал внимание, ако не го бях чул онзи ден да коментира политическия живот, икономическата криза, развитието на БСП от Благоев до Станишев и т.н., все теми, които Дойнов в качеството си на експерт коментира в едно политическо предаване. Човекът ръсеше баналности и глупости в продължение на 45 минути и ако беше изключение, да го отминеш, а то цялата телевизионна Нова година мина под знака на тежката простотия и вулгарност, с изключение на предаванията на Халваджиян "Пълна лудница" и "Господари на ефира", които са истинско явление в историята на българската телевизия, но това е предмет на друг коментар.
Докато слушах плоските майтапи на Дойнов и изречения от рода на "ние бате Бойко да не го мислим сега", си дадох сметка, че този тип говорене има много по-голяма традиция в новата българска журналистика. След падането на Живков тази журналистика, вместо да се еманципира от натрапения с кръв образ на човека от народа, вместо да се освободи от диктатурата на пролетариата, обяви този пролетариат за новия човек от народа и започна да го експлоатира. Кой знае защо журналистите решиха, че по важните обществени и политически въпроси последна дума в телевизионните предавания има собствената им представа за народ.
Ето каква е тя в най-общи линии: 75-80 годишна старица или 70-годишен дядо в някакво унило и бездарно българско село, носещо името Злокучене, Торбалъжи, Мировяне или Чукурово, снимани пред своята малка прогимназия на три етажа, която не е измазана, но за сметка на това разполага с широк, разхвърлян и окалян двор, който е ограден с телена мрежа, която кой знае как нахлува в българския социалистически бит. Всъщност сещам се – през лагерите, но да не се отплесваме.
Та тези полухора, които не могат да измажат собствената си къща и да подредят собствения си двор, биват питани от слабоумните журналисти следното: какво мислите за 4 и 5 блок на АЕЦ "Козлодуй", как е при демокрацията – по-добре ли се живее, или по-зле, трябва ли да има американски военни бази в България.
Но най-любимият въпрос е какво мислите за политиците. Тогава представителите на така наречения български народ започват да мучат отговори, които се свеждат горе-долу до следното: "тия, политиците, требва най-накрая да седнат и да се разберат, щото народът много страда и некой требва най-накрая и за нас да се погрижи". Глупости от този сорт.
Опитвам се да налучкам що-годе събирателен образ на тази "мъдрост", натрапвана ни през годините от българската журналистика и си мисля какво ли щеше да бъде, ако вместо оскотените от домашна парцуца и безсмислен живот социалистически селяни, телевизията в продължение на години ни беше показвала мнението на образовани, осведомени и най-вече нормални хора, независимо дали са от града, или от село.
Защо в продължение на 20 г. ние, журналистите, експлоатираме непрекъснато и само простотията на този народ, но не потърсихме човешките, чувствителни, а бих казал и здравомислещи гласове. Когато звучат тези гласове, то е или твърде рядко, или биват заглушавани от споменатата народна "мъдрост".
Именно тази традиция роди модерната професия телевизионно лапацало, в която между другото Сашо Дойнов е само едно от многото имена. Освен него има например далеч по-блестящи образци, при това с академични титли като проф. Юлиан Вучков, да речем
Това, което ми прави впечатление обаче, е примирението, с което допуснахме тези хора да бъдат обществени ментори, да нахлуват в хола ни през телевизора от ранни зори и да ръсят там простотиите си до късна вечер.

Стр. 17, 20

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 2010-01-07 

Ралица Василева е родена в София. Завършва средно образование в английската езикова гимназия в столицата и в Ню Делхи, Индия. След това се дипломира в Софийския университет "Климент Охридски" със специалност английска филология. Тя е първата българска журналистка, избрана за водеща в "Си Ен Ен интернешънъл". Отразявала е войната в Босна, Арабско-израелския конфликт и много други международни събития. Интервюирала е редица световни лидери, сред които са Михаил Горбачов, Ариел Шарон, Хенри Кисинджър и др. Наскоро бе у нас, за да снима филм за промените след демокрацията по поръчка на Си Ен Ен.

- Г-жо Василева, смятате ли, че чуждите зрители могат да разберат недоволството у нас от дългия преход – уж сме свободни, пък пак недоволни?

- Филмът ми е за събитията малко преди и след падането накомунизма, около 10 ноември 1989 г. Документалната поредица на Си Ен Ен, от която филмът е част, се нарича “Есента на промяната" и проследява събитията около падането на комунизма в Централна и Източна Европа. Мисля, че от чисто човешка гледна точка международният зрител ще оцени какво е струвало на българите и на останалите източноевропейски народи да осъществят един труден преход от тоталитарен режим към демокрация и пазарна икономика – преход, който светът не е познавал до този момент.

- Какви интервюта заснехте за филма, с кои личности и защо точно тях предпочетохте?

- Интервюирах участниците в събитията отпреди 20 години както от управляващата по онова време комунистическа партия, така и дисиденти, и опозиционни лидери. Всички тези хора представляват двете страни, които движеха прехода. Интервюирах първия свободно избран президент след комунизма-Желю Желев, Александър Лилов, Емил Кошлуков, Нери Терзиева, за която аз работих като млад репортер, Соломон Паси, Атанас Семерджиев, Цецка Цачева, Евгений Михайлов и други личности от този период.

- Пред Би Ти Ви споменахте за посещението си в старозагорския затвор, разкажете как вплитате епизода във филма.

- Там ме заведе Емил Кошлуков. Той ми разказа как на 19 години е бил затворен, как е прекарвал времето си заедно с други дисиденти, какви са били условията. От затвора ни оказаха огромно съдействие – имахме възможност да снимахме крилото, където са били държани дисидентите.

- Какви други интересни места посетихте?

- Снимахме символите на старата власт. От парламента получихме разрешение да снимаме бившия кабинет на Тодор Живков, дори ни позволиха да се качим на върха, където преди се издигаше петолъчката, сега заменена от българското знаме.
Снимахме и на паркинга, където в годините на комунизма се намираше мавзолеят и където манифестирахме пред Тодор Живков като ученици.
Присъствахме на репетиция на студентския танцов състав "Зорница". Танцьорите репетират на студено, със стари носии от комунистическо време, но продължават да печелят международни награди. Държавата вече не ги субсидира, но имат свободата да пътуват и да решават своите изяви и своето бъдеще. Свободата да определяш съдбата си – това за мен е едно от най-големите постижения на прехода.

- Той е част от няколко филма за падането на режима в различни соцстрани. Разкажете за проекта "Есента на промяната".

- Поредицата отразява събитията, които доведоха до падането на комунистическите режими в Източна и Централна Европа – в нея са включени документални филми за Полша, Унгария, Германия, бивша Чехословакия, Румъния и, разбира се, България. Аз направих филма за България, защото съм българка и защото отразявах тези промени като млад репортер. Работих в Българската национална телевизия до септември 1991 година. Това бяха невероятно значими години в моя личен и професионален живот… Но предложението за работа в Си Ен Ен не можех да откажа и заминах за Атланта.

- Лично на вас как ви изглежда България 20 години след промяната?

- Въпреки че не живея в България, аз се прибирам всяка година и винаги намирам промени. Този път впечатление ми направи новото метро с новите станции. За мен като журналист обаче най-ценна е възможността да наблюдавам хората и да слушам техните разговори, докато съм в страната.

- Ако не беше 10 ноември, каква щеше да е професионалната ви съдба?

- Всъщност аз почти не заминах за Атланта… Ако си спомняте, през август 1991 г. имаше преврат в Съветския съюз – за една седмица комунисти, които бяха против перестройката, свалиха Горбачов от власт. За една седмица не знаех дали ще замина за Атланта.
Ако не бях наета от Си Ен Ен, с удоволствие щях да продължа да работя в БНТ. Имах чудесни колеги, с които много се разбирахме и работихме с огромно желание.

- Кое може да ни вкара в новините на Си Ен Ен и по какви поводи сме споменавани?

- България се споменава по различни поводи – във връзка с приемането на страната в НАТО и Европейския съюз; по време на избори и други събития. Мисля, че е чудесно, че в продължение на няколко дни Си Ен Ен показа половинчасовия документален филм за 20-годишнината от падането на комунизма в България.

Стр. 24

в. 24 часа | Георги ЛОЗАНОВ | 2010-01-07

Убийството е ужасно, но ни изправи пред тревожна тема – за статуса на тази професия

Вън от тъгата, че без време и с насилие е прекратен човешки живот, и покрусените размисли за цената му въобще в българското общество, убийството на Боби Цанков ни изправи и пред друга тревожна тема – за статуса на журналистическата професия.
Кой и на какво основание й принадлежи? Тук не става дума за закъсняла санкция върху Боби, лека му пръст, а за ценностни граници и способност да ги охраняваме. Иначе преходът се превръща в зловещ карнавал, в който публичните роли са само маски, чиято цел е да крият лицата под тях.
Разграничението в случая започва от разбирането, че информацията не е ценност сама по себе си. Важно е и как е събрана и кой и защо я поднася. Това е част от самата информация, от нейното качество. В този смисъл има три различни роли, които безкритично се смесват.
И по-точно първата е склонна великодушно да приютява другите две. Тя е на самите журналисти, които "по условие" се предполага, че събират информация в защита и в полза на човешките права, т.е. тя е "чиста" в правния и етичния смисъл на понятието.
Втората група е на ченгетата, за които пък "по условие" се предполага, че събират информация в нарушение на човешките права -с подслушване, доноси и пр. Могат да го правят, защото е с висока обществена цел – в името на правосъдието. Стига да не отклоняват потоци от нея за
разчистване на сметки, оказване на натиск, трупане на влияние и пр., както стана с досиетата на ДС и както скандалите в МВР и ДАНС показаха, че продължава да става.
Нещо повече, тази черна информационна борса осигури на някои по-ловки играчи и от старите, и от новите служби запазено място в медиите, превърна ги в лидери на мнение.
Така едва ли не те станаха субект на журналистиката, вместо да са обект на нейните разследвания. Или в най-добрия случай на критическия й рефлекс към властта, защото ченгетата, добри или лоши, на екрана или на улицата са нейни представители с днешна или вчерашна дата.
Третата група е на проговорилите елементи от престъпния свят, които имат ексклузивна информация за него, защото са му принадлежали или продължават да му принадлежат.
И тя им отваря широко медийните двери, и преди да се усети, колегиалната общност ги е приела като свои. Публичното говорене обаче не е магическа процедура, от това, че разказваш за другите от подземието, ти не преставаш да бъдеш един от тях. За журналистиката тези фигури могат да бъдат само свидетел на част от проблема, за който свидетелства.
Къде стои Боби Цанков в тази класификация?
Неговата кариера наистина започва от радиото и минава и през телевизията, но там той се прочу не с друго, а като първия, който директно в ефир осъществява "ужилвания" на слушатели, зрители и рекламодатели. Като създател на предавания-пирамиди.
Така или иначе няма как да бьде наречен журналист, защото да си в една професия, значи да спазваш професионалните й стандарти, което е синоним на етичните й норми.
А той правеше точно обратното – престъпваше ги, експериментираше с неизвестни практики в медийната сфера.
Това, вече напълно логично, го свърза "професионално" с друг свят – и като контакти, и като общ бизнес, и като лайфстайл. И тук той реши още веднъж да изиграе картите си на обратно и да се върне в медната като разкаже за новото си битие.
Това обаче няма как да е разследваща журналистика, а по-скоро е бягство от разследване под прикритието на журналистиката. И доколкото не е известно да е имал връзки с ченгетата, коя роля остава.
Вярно е, че чуждите медии отразиха събитието като убийство на разследващ журналист.
Едно защото отдалеч сенчестият свят и влиянието му върху публичния трудно се виждат.
Второ, защото в развитите демокрации смесването на трите роли е немислимо, няма го в чипа им, както би казал царят.
И трето, защото тъкмо според международните класации България няма репутация на страна, която може да защити свободата на словото и журналистите си.

Стр. 11,16

в. Дневник, Компании & Финанси | 2010-01-07

Съмнението е, че "Нова българска медийна група" продава "Телеграф" и "Експерс" под себестойност
"168 часа" ЕООД е подало жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу вестниците "Телеграф" и "Експрес", издавани съответно от "Телеграф" ЕООД и "Експрес БГ" АД. Това съобщиха за "Дневник" от антимонополния орган. Искането е за проверка дали двата всекидневника не се продават под себестойността си. Според жалбата коричните им цени са прекалено ниски и не покриват производствените разходи. КЗК е образувала производство по жалбата и в двумесечен срок трябва да се произнесе дали има дъмпинг на вестникарския пазар. При евентуално доказано нарушение глобата е до 10% от оборота за 2009 г.
Казусът сблъсква издателите на най-тиражните вестници на пазара. "168 часа" е собственост на "ВАЦ – медийна група България – холдинг" и издава "24 часа", а "Телеграф" и "Експрес БГ" са от портфолиото фирми на "Нова българска медийна група", притежавана от бившата шефка на тотото Ирена Кръстева.
В детайл
"Телеграф", който излиза в 32 страници, се продава за 40 стотинки, а "Експрес" – за 30 стотинки при обем от 16 страници. Изключенията са в събота за "Телеграф" и петък за "Експрес", когато двата вестника са с повече страници и струват по-скъпо. За сравнение – "24 часа" в делничните дни е с обем 40 страници и цена 90 стотинки.
"В конкретния случай искаме да проверим едно наше опасение, а именно, че на пазара се предлагат издания, чиято корична цена трудно може да бъде разбрана от гледна точка на икономическата логика", каза за "Дневник" управителят на "168 часа" Пламен Тенев. Според него "това в никакъв случай не трябва да се разглежда като враждебно действие към определени уважавани от нас наши конкуренти". Тенев допълни, че "в такива сложни времена е важно държавните регулатори да предприемат действия за "избистряне" на водата, а пазарните субекти – да настояват за прозрачност и за спазването на правилата на играта".
Ирена Кръстева два дни не отговаряше на мобилния си телефон, а от мениджмънта на "Телеграф" и "Експрес" отказаха да коментират съмненията на конкурентите си.
Все още не е ясно дали в проверката си КЗК ще изследва бизнес модела само на вестниците, срещу които е жалбата и на сезиралия я "24 часа" или и на останалите всекидневници. На сергията има и други вестници с ниски цени (дори само ако се сравнява на база броя им страници), но те не са обект на искането, вероятно заради значително по-ниските им тиражи (виж графиката с данните за тиражи, екипи, цени). Основните разходите за производството на един вестник включват хартия, печат, журналистически екип, разпространение, административни, екип продажби.
Стойностите по пера варират спрямо продукта – по-масовите вестници често се правят с по-малки екипи и имат разходи за висок тираж (хартия и печат), други вестници имат екипи от качествени и по-скъпо платени журналисти и по-малко средства за производство. Приходите на вестниците са от абонамент, ръчна продажба и реклама (обикновено с най-голям дял).
Искането е първото подобно за вестникарския пазар и практиката, която КЗК ще създаде по него, ще е интересна.
Реакции
Главният редактор на "Труд" (ВАЦ има дялове и в него – бел. ред.) Тошо Тошев, който е и председател на Съюза на издателите, не беше открит за коментар. "Всеки, който е в бизнеса, знае, че цената на "Телеграф" не може да е 40 стотинки", каза Светлана Джамджиева, зам. главен редактор на "Труд". Според нея за реални могат да бъдат определени цени около 0.80-0.90 лв. Джамджиева каза още, че единствено когато една група преследва различни от информационните цели, може да си позволи цени под себестойността, без да уточнява какво има предвид.
Ежедневниците "Монитор", "Телеграф" и "Политика" са собственост на Ирена Кръстева от юли 2007 г., когато тя ги купи от създателя им Петьо Блъсков. В края на 2008 г. "Нова българска медийна група" прибави към портфолиото си и вестник "Експрес". Проверка на "Дневник" показа, че цената на "Телеграф" се е променяла само веднъж. До края на 2006 г. вестникът е струвал 0.30 лв., от януари 2007 г. е станал 0.40 лв. "Експрес" е започнал с цена от 0.60 лв. и 32 стр., но постепенно е намалил броя на страниците си до 16 и съответно е свалил цената наполовина.
"Телеграф" е ежедневникът с най-голям тираж в страната – 105 хил. броя. Приходите на изданието за 11-те месеца на миналата година възлизат на 4.122 млн. лв. (виж таблицата). Най-голям рекламодател на "Нова българска медийна група", с изключение на в. "Експрес", е "Мото-Пфое", следван от "Киа моторс" и "Мобилтел", по данни на "ТВ План/ТНС".
"Най-малко ВАЦ могат да се занимават с такива неща, защото те от години са в абсолютно нарушение на закона за конкуренцията", коментира за "Дневник" Петьо Блъсков, който в момента издава в. "Новините днес". Вестникът започна да излиза през април 2009 г. като безплатно издание, а от края на годината се продава за 20 ст. Преди пет години Блъсков и още няколко издателства обжалваха огледалната реклама в "Труд" и "24 часа", но антимонополният орган не откри нарушение на конкуренцията. "Огледалната реклама в изданията на ВАЦ уби българския печат. В резултат вестниците станаха жертва на икономически групировки, политически натиск. Безпомощни са", каза Блъсков. По думите му "Телеграф" има достатъчно рекламодатели и цената му не е свързана с тиража.
"Един издател не може да си позволи да продава продукт под себестойността му, но това е въпрос на разчети във всяка фирма", каза Славка Бозукова, главен редактор на "Стандарт" и един от малцината, които коментираха новия казус. Цената на "Стандарт" е 0.50 лв. за 40 страници. Бозукова прогнозира, че се очакват промени на медийния пазар, като ще се задържат само вестниците, които са полезни за хората и създават добавена стойност на информациите, с които са залети електронните медии.
***
Дъмпинг
Дъмпингът е вид незаконна търговска практика, при която определена фирма продава произведените от нея стоки на цени под реалната им себестойност. Целта на компанията нарушител е да спечели по-голям пазарен дял за сметка на конкурентите си, като привлече техните клиенти с ниски цени. Дъмпингът е забранен в Закона за защита на конкуренцията, а органът, който трябва да контролира и налага глоби, е Комисията за защита на конкуренцията. Решенията й не са окончателни и могат да се обжалват пред Върховния административен съд.
Жалба в антимонополното ведомство може да внесе само заинтересувана страна, тоест потърпевша от едно или друго действие, но всеки може да подаде сигнал. Комисията има право и да се самосезира. Когато заведе производство за дъмпинг, тя трябва да излезе с решение до два месеца. По време на производството КЗК трябва да установи фактическата обстановка, включително като разпитва засегнатите фирми. Новият закон за защита на конкуренцията позволява комисията да налага глоби за дъмпинг до 10% от оборота на санкционираната компания за предходната година.
***
Практиката
Установените от Комисията за защита на конкуренцията и потвърдени по-късно от административния съд случаи на дъмпинг през последните години са свързани само с предоставянето на кабелна телевизия. През 2004 и 2005 г. КЗК глоби компаниите "Евроком Стамболийски" и "Касат – Стоян Кабашки" за това, че предлагат абонамент за кабелна телевизия при цени съответно от 18 лв. за година и от 4 лв. месечно. Антимонополният орган се занима и с пазара на кабелни услуги в София.
Повод за производството беше кампания на дружеството "Центрум груп", което обещаваше на абонатите, донесли специална брошура, да получат годишен абонамент за 69 лв. през 2007 г., или 5.75 лв. на месец, при положение че себестойността на услугата е над 8 лв. Глоба от 30 хил. лв. беше наложена и на собственика на музикалната телевизия "Веселина" "Радио Веселина". Причината е, че през периода 2003-2005 г. компанията предоставя безплатно на кабелните оператори права за излъчване на програмата й. В хода на разследването, заведено по молба на телевизия ММ, се установява, че в някои случаи безплатното излъчване е било в продължение на 24 месеца.
КЗК е постановила глоби за дъмпинг на пазара и по още около 10 случая през последните 5 години. Наказаните компании обаче ги обжалват през съда и те още не са влезли в сила.

Стр. 6