www.topnovini.bg | 17.01.2013
Демокрацията в нито една страна не е автоматизъм, тя трябва непрекъснато да се развива и поддържа в демократичното ежедневие. Никоя страна обаче не е защитена от появата на авторитарни сили, които биха се опитали да оспорят демокрацията или да я застрашат, да я подложат на опасности.
Това се отнася и за Германия. Ето защо е толкова важно да има функциониращо гражданско общество, да съществува непрекъснат гражданско-обществен мониторинг. Радостно е, че развитието на българското гражданско общество в последно време е все по-динамично и не се страхува да надигне глас в много оспорвани дебати. Силното и будно гражданско общество, комбинирано със силните и независими медии са вече гарант за жизнена и здрава демокрация и обратното, всеки един дефицит в тези области отслабва демокрацията. Това заяви в интервю за БГНЕС посланикът на Федерална република Германия у нас Матиас Хьопфнер.
Миналата година вие станахте обект на цензура в български вестник. Какво говори този случай за свободата и плурализма в българските медии? Какъв е начинът за разрешаване на проблемите в медийната среда – промяна в законодателството или саморегулация?
Първо по конкретния случай, който споменахте, за мен въпросът е приключен. И двете страни изразиха позициите си. За моите 3,5 години като посланик в София това е единичен случай, на който не бих искал да отдавам прекалено голямо значение. В структурно отношение наистина се забелязват сериозни дефицити в българския медиен ландшафт. Това бе установено от различни изследвания, особено открояващо се от тях е изследването на Репортери без граници, които в годишната си ранглиста за свобода на медиите за пореден път понижиха мястото на България. И ако малко преди присъединяването на България към ЕС (през 2007 г. – бел. ред.) тя беше поставена на 35-то място, сега страната е на 80-то място в тази класация. Европейската комисия също се обърна чрез писмо на еврокомисар Нели Крус към българското правителство по този въпрос. Някои мои колеги, посланички и посланици, също взеха отношение. Следователно очевидно не става дума само за мнението на германския посланик. Ако трябва да обобщя, ми се струва, че на преден план стои въпросът за прозрачността и концентрацията на структурите на собственост на медиите в страната, както и индикациите за автоцензура на журналисти и много купени публикации. Така че със сигурност не съществува една-единствена мярка, която би могла да реши всичко това. В повечето държави с независима, многопластова преса има комбинация от законова регулация и саморегулация на медиите. В Германия например имаме добър опит с резервирано държавно регулиране, което се ограничава само върху централните параметри на осигуряването свободата на медиите, то задава рамката. А акцентът е поставен върху саморегулацията на медиите. Германските политически фондации в София работят от доста време съвместно със своите български партньори и се опитват да предложат примери за деликатна законова регулация. Разбира се, много е важно да има и силно изразена професионална етика и морал и ясни стандарти за качеството на журналистите, чието спазване да се контролира от ефективна институция за саморегулация. Без такива общовалидни правила медиите не могат да изпълняват пълноценно своята важна функция за демокрацията като т. нар. Четвърта власт.
Според някои наблюдатели и журналисти свободата на вестникарския пазар в България е приключила с оттеглянето на ВАЦ от страната ни. Вие споделяте ли това мнение?
Докато медийната група ВАЦ беше тук, не всичко беше идеално. Но след оттеглянето й при независимото сравнение на страните във вече споменатия индекс за свобода на печата на Репортери без граници България още малко е слязла надолу в класацията – от 70-то на 80-то място. Аз мисля, че ВАЦ допринесе за многообразието на българския медиен пейзаж и икономическите интереси на германския инвеститор се ограничаваха единствено и само върху медийния бизнес.
Известният германски социолог Клаус Офе предупреди неотдавна за опасност от възраждане на авторитаризма в някои страни от Източна и Южна Европа, включително в България. Виждате ли подобна опасност за страната ни?
След политическите промени през 1990 г. България преживя наистина тежък период, тъй като никак не е лесно да се преработи цялото наследство на комунистическото минало и дълго време след това просъществува силна приемственост на стария елит. Ние самите с обединението на Германия преживяхме това. Видяхме колко големи усилия са необходими за преодоляването на миналото. Но поради икономическата мощ, институционалната стабилност и гражданското общество на федералната република ние бяхме в сравнително по-добра изходна позиция. Обстоятелството, че българското гражданско общество все още е относително слабо развито, слабо активно, се отразява особено неблагоприятно на развитието като цяло. Въпреки началните трудности обаче България за радост можа да изгради функционираща парламентарна демокрация. Но демокрацията в нито една страна не е автоматизъм, тя трябва непрекъснато да се развива и поддържа в демократичното ежедневие. Никоя страна обаче не е защитена от появата на авторитарни сили, които биха се опитали да оспорят демокрацията или да я застрашат, да я подложат на опасности. Това се отнася и за Германия. Ето защо е толкова важно да има функциониращо гражданско общество, да съществува непрекъснат гражданско-обществен мониторинг. Според мен радостно е, че развитието на българското гражданско общество в последно време е все по-динамично и не се страхува да надигне глас в много оспорвани дебати. Силното и будно гражданско общество, комбинирано със силните и независими медии са вече гарант за жизнена и здрава демокрация и обратното, всеки един дефицит в тези области отслабва демокрацията.
България е страна, която се нуждае от значителни чуждестранни инвестиции, за да модернизира икономиката си. Но в последните години се забелязва точно обратното. Големи германски компании се изтеглиха от страната ни – RWE през 2009 г., ВАЦ през 2010 г., E.ON през 2011 г. Какво трябва да направят властите, за да подобрят имиджа на България пред германския бизнес?
Всяка от изброените три фирми имаше много специфични причини за оттеглянето си. За сметка на това други фирми разширяват присъствието си тук. Ще дам само няколко примера – Фесто, АББ, Луфтханза Техник, големи търговски вериги като Била, Хит, Практикер, Баухаус, Лидл, Метро – надявам се да не съм пропуснал накого – разширяват не само филиалите си, но и инвестират системно в обучението и усъвършенстването на своите служители. И все пак едно е ясно, за германските фирми България означава не само ниски данъци и ниски цени на труда. Известни са и някои сенчести страни от българската действителност. Все още германските инвеститори считат дефицитите в съдебната система, в правната сигурност и функционирането на администрацията, както и непрозрачността при възлагането на обществените проекти за слабости на страната като място за инвестиции. Ако към това се прибави впечатлението за прекалено мудно и селективно разследване на икономически престъпления в ущърб на отделни инвеститори, това вече изпраща доста негативен сигнал към инвеститорите. Според едно скорошно проучване германски предприятия наблюдават дори влошаване на борбата с корупцията. Една трета от запитаните германски инвеститори по-скоро не биха инвестирали повторно в България, ако днес трябваше да вземат това решение. Докато в предишно подобно запитване само една пета от анкетираните са били на такова мнение. Това е повод за загриженост. И германци, и българи имат общ интерес да продължат да се подобряват рамковите условия на икономиката в страната и това според мен се отнася в специална степен за малките и средни предприятия, които при нас в Германия традиционно са мощен двигател за растеж и иновации.
Какво конкретно бихте препоръчали да се направи за разрешаване на съществуващите проблеми?
Ако трябва в детайли да разгледам въпроса, прекалено дълго трябва да говоря. Ще кажа най-общо, че структурните реформи, които се извършват, трябва да продължат действително да се извършват, имам предвид в правосъдната система, вътрешните работи, административната реформа, електронното правителство. И тези реформи трябва да създават впечатлението в обществото, че има динамика в тях, а не че съществува стагнация, тъй като в такъв случай това би било контрапродуктивно като цяло за развитието и респективно за отношението на инвеститорите към страната ви. Искам да кажа и нещо положително. Доброто развитие на инфраструктурата в последно време е позитивен сигнал за инвеститорите, то се отразява благоприятно за техните решения да инвестират в страната ви.
На последните избори през 2011 г. имаше критики, включително от чуждестранни наблюдатели, за нередности по време на избирателния процес. Опозицията вече изрази притесненията си, че нередности се очакват и на изборите тази година. Как се отнасяте към факта, че в държава членка на ЕС честността на избирателния процес се поставя под съмнение?
Когато се изразяват съмнения, критики, това е признак за жива и жизнена демокрация. Но обективно погледнато ние следим законодателните промени. На 23 януари всички посланици на държави членки на ЕС ще имат брифинг в парламента. ОССЕ остави много предписания и препоръки и смятам, че действително ще се обърне внимание дали тези препоръки са отчетени и дали са взети необходимите мерки и съответно това ще бъде по някакъв начин контролирано.
В европейските страни се чуват все повече гласове за реформирането на ЕС предвид трудното икономическо положение. Каква според вас трябва да бъде насоката на реформите – Европа на две скорости или задълбочаване на икономическата и политическата интеграция между държавите членки?
Всички ние имаме много голям интерес Европа да е силна. Ето защо би трябвало с пълна енергия да продължим съвместно работата по европейското единение. Изречението да няма Европа на две скорости беше актуално, още когато ЕС се състоеше от шест, а по-късно и от 12 члена. Сега обаче ЕС наброява 27 страни членки, така че е съвсем естествено една или друга държава членка поради основателни собствени интереси в определени области да не иска те да преминат в компетенциите на съюза или все още да не е готова това да се случи. Това обаче за мен не е катастрофа. В момента европейският проект е изправен пред сериозно изпитание. Дълговата криза се превърна за Европа в криза на доверието. Германия се застъпва и опитва да се премахнат причините за тази криза. Една от тях е намаляване на прекалено високите държавни дългове. България представлява изключение по отношение на дълговете в обществения сектор и на фискалната дисциплина, което е достойно за похвала. Също така трябва да се изгладят и икономическите дисбаланси в рамките на ЕС и да се засили конкурентноспособността на някои членове в еврозоната. Всичко това прави необходима една още по-дълбока интеграция. Такава по-дълбока интеграция предполага, че ЕС трябва да бъде разглеждан като общност на ценностната система и тези ценности трябва да бъдат ежедневно живени и доказвани. И когато възникнат дефицити, трябва да се намери политическа воля, за да се направят необходимите структурни промени, които да дадат възможност ценностите, обединяващи нашия съюз, да бъдат отново на дневен ред. Освен това би трябвало да разширим и възможностите за демократичното право на глас на европейско ниво.
На последния Европейски съвет държавите членки не се споразумяха по Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. Какви ще бъдат последиците от този неуспех за процеса на европейска интеграция на държавите от Западните Балкани? Има ли опасност този процес да бъде прекъснат?
Аз лично не виждам такава опасност. На извънредния Европейски съвет в края на ноември 2012 г. държавните и правителствените ръководители за първи път обсъдиха финансовата рамка на ЕС за периода 2014-2020 г. Така че дори щеше да е изненада, ако се беше постигнал веднага консенсус по всички финансови въпроси. Искаме повелята за бюджетна дисциплина във време на обща бюджетна консолидация да е в сила и на европейско ниво. От решаващо значение е наличните средства да се използват по-интелигентно, по-целенасочено там, където ще създадат растеж и заетост. Интеграционният процес обаче няма да се забави от това, че до този момент не е постигнато единство по финансовата рамка, това дори може да ускори реформите. В текущия период до 2013 г. България успя да усвои ефективно едва една трета от договорените средства. В началото административните структури в страната не бяха в състояние да сключват необходимите договорености, да осигурят контролните механизми за прозрачно движение на средствата. Трябва обаче да се оцени позитивно и по достойнство фактът, че българското правителство навакса много бързо и силно в последните три години и до края на 2013 г. се очертава относително висока квота на усвояване на средствата. Като цяло наблюдавам добър напредък и подобрение в тази област и това ме карат да бъда оптимист, че европейските средства за България ще достигат още по-добре до целевите групи и ще водят до още по-големи резултати.
В последните месеци се наблюдава напрежение в отношенията между България и Македония. Какво е мнението на Берлин за това положение?
Следим много внимателно политическото развитие между България и Македония, критичните забележки и от двете страни не ни убягват. Имам обаче впечатлението, че правителствата на двете страни водят конструктивни разговори на високо ниво, за да изчистят съществуващите недоразумения. На последното заседание на Европейския съвет държавните и правителствените ръководители на ЕС гласуваха единодушно, включително с гласа на Германия, едва тази година да се реши кога да започнат преговорите за присъединяване на Македония към ЕС. Очакваме ЕС да вземе решение по въпроса тази година.
При посещението си в Турция миналата година българският президент Росен Плевнелиев изрази категоричната подкрепа на България за европейската перспектива на страната. Как се възприема тази категорична позиция на фона на противоречията между европейските страни относно кандидатурата на Анкара?
Преговорите за присъединяване на Турция към ЕС стартираха още през 2005 г. и то след силното застъпничество на Германия. Германия има специален интерес от приобщаването на Турция към ЕС. Турция има важен принос за стабилността на някои съседни страни на ЕС, както и за сигурността на енергоснабдяването на съюза. Освен това тя играе важна роля в междукултурния диалог между Европа и нашите съседни страни от Близкия и Средния Изток и от Северна Африка. Ето защо ние се застъпваме за продължаване на тези преговори. Присъединяването на Турция обаче ще е възможно, само ако тя продължи да осъществява реформите, ако изпълни т. нар. критерии от Копенхаген, които са предпоставка за присъединяването й, затвори всички преговорни глави.
БГНЕС
Оригинална публикация
