Красимир Николов е новият член на УС на АБРО

www.economy.bg I 10.06.2015г.

Той е управляващ директор на „Фокс Интернешънъл Ченълс България“ ЕООД

Управляващият директор на „Фокс Интернешънъл Ченълс България“ ЕООД Красимир Николов бе избран за член на Управителния съвет на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори /АБРО/, съобщиха от Фокс.

Мястото от телевизионната квота бе овакантено от Десислава Тошева, след като тя се оттегли от управлението на ТВ7 ЕАД и ББТ ЕАД.

Според изпълнителния директор на асоциацията Мехти Меликов сред приоритетните задачи на АБРО са изработването на дългосрочна и адекватна визия, която да отговаря на променящите се услуги и среда за разпространение на съдържание, затвърждаването на саморегулацията в бранша и конкретни решения по линия на авторското право.

В АБРО членуват радио- и телевизионни оператори с всички способи на разпространение.

Оригинална публикация

Държавни юзди за медиите слага кабинетът

www.trud.bg I 22.01.2015г.

Управляващите готвят контрол върху собствеността на медиите. Правителството планира да създаде административно „звено”, което да казва кой може да си купува или слива медии. Целта била да не се допуска значително влияние върху медийната среда. В момента с тази дейност е натоварена Комисията за защита на конкуренцията.

Идеята е заложена в програмата за управление на кабинета, която бе приета от министрите в сряда. Текстовете за „Подобряване на публичната среда” са в глава 18 на проектодокумента, с който „Труд” разполага. Окончателният му вариант не бе обявен след заседанието на Министерски съвет, откъдето още в сряда обясниха, че той ще стане публичен този петък (б.ред. -днес). Екипът ни се опита вчера да получи ясен отговор от пресцентъра на правителството дали въпросните текстове за контрол над медиите фигурират в окончателната програма. Но без успех. От пресслужбата обясниха, че са изненадани от появилата се информация, но отказаха да кажат дали тя е истинска или има промяна в първоначалния вариант. „Ще я видите в петък”, казаха от „Дондуков”1. Отговорникът за изпълнението на управленската правителствена програма в тази й част е вицепремиерът Румяна Бъчварова. В сряда тя обяви, че документът е окончателен и в него ще бъдат правени само граматически корекции, преди да бъде оповестен.

Пред „Труд” шефката на медийната комисия Полина Карастоянова (Патриотичен фронт) обясни, че не е запозната с текста и заради това не може да коментира.

Зам.-шефът на парламента от Реформаторския блок Иван Иванов, който е член на медийната комисия, обяви, че „идеите в правителствената програма не са лоши”. "Хубаво е да има механизми и рамки, който да регулират процеса", каза Иванов. Според него по принцип трябва да се внимава за две неща – от една страна, държавата да не минава от регулация към цензура, а от друга – от опити медиите да създадат новина да не минават границите на етичните стандарти. Депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов, който също е член на медийната комисия, каза пред ”Труд”, че въпросът е много сериозен и трябва да се запознае подробно с предложенията, за да ги коментира.

От БСП също не познавали документа, но неофициално коментираха, че в идеята за контролиране на придобиванията на медии от държавната администрация „може да се търси елемент за опит за намеса”.

От документа

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

Коментари

Оценката дали и как се изпълнява Етичният кодекс от медиите, трябва да се прави или от професионално сдружение, или от независим регулатор, какъвто е Съветът за електронни медии (СЕМ), коментира шефът на медийните надзорници доц. Георги Лозанов. Според него при сделки с медии Комисията за защита на конкуренцията по правило трябва да действа в „обвързана компетентност” със СЕМ. Потърсихме и мнението на Александър Кашъмов, който е новият шеф на Националната комисия по журналистическа етика и ръководи програма „Достъп до информация”, но телефонът му бе изключен.

Според Асен Величков от Центъра за развитие на медиите има нужда от подобни промени.Той подкрепи идеята медии, които не са подписали и не спазват Етичния кодекс на медиите, да не бъдат допускани за участие в обществени поръчки.
Предстои да видим дали тези мерки ще се използват реално, каза Величков.
На прима виста тези идеи са много полезни, смята изпълнителният директор на Асоциацията на радио и тв операторите Мехти Меликов. Според него оценките в Комисията за защита от конкуренцията (КЗК), които се правят сега при купуване на медии, са по-скоро икономически и не засягат понятието плурализъм. Много е важно когато някой ти говори през медията, да знаеш кой говори, допълни Меликов.

 

Оригинална публикация

 

Булсатком и АБРО влизат в съда

www.econ.bg | 15.01.2013

Компанията завежда дело срещу Мехти Меликов

“Булсатком” ще заведе дело срещу Мехти Меликов – изпълнителния директор на АБРО, заради коментарите, които е направил за инвестиционната политика на сателитния оператор.
Заради коментар от страна на АБРО от 14 януари от “Булсатком” изпратиха писмо до медиите, с което изразяват категоричното си несъгласие с “манипулативните твърдения на АБРО относно дейността на компанията”.
“Простата математика в публичното говорене на изпълнителния директор на АБРО Мехти Меликов е плод или на дълбоко неразбиране на това какво представлява медийният бизнес, или на защита на интереси, които нямат нищо общо с целите и функциите на асоциацията”, коментират от компанията. За неговите конкретни изявления срещу нас ще потърсим правата си по съдебен ред, обещават от “Булсатком”.
Всички опити компаниите, занимаващи се с разпространение да бъдат държани отговорни за финансиране на съдържание, са в пълно противоречие с логиката на световните пазари. Навсякъде по света
телевизиите са тези, които заплащат на операторите, за да достигат до аудиториите си, а не обратното.
Припомняме, “Булсатком” беше атакувана от bTV и TV7, които след изтичане на договорите си не ги продновиха, заради серия от обвинения срещу сателитния оператор включително, за това, че крие реалния процент на абонатите си и че не изплаща дължимите си суми към телевизиите. Преди дни икономическа полиция пък влезе в TV+, която е близка до “Булсатком” и започна разследване за двойно счетоводство и укриване на данъци.
От “Булсатком” заявяват в днешното си отворено писмо, че злоупотребата с колективен орган, какъвто е АБРО, за частни търговски интереси е грубо изопачаване на основните цели, заради които съществува асоциацията, а именно – „да бъдат изградени силни, политически и икономически независими медии в България, които по най-ефективен начин да обслужват своята аудитория и защитават обществения интерес“.
От компанията обясняват, че цената се определя чрез преговори между телевизията, която разпространява ефирни програми и оператора. Обхватът на мрежата спрямо абонатите е показател за достъпността на телевизионното съдържание до по-широк кръг лица. Това е от значение за приходите на телевизията от реклами и в същото време се отразява върху увеличение на разходите на оператора за поддръжка на съоръженията.
В договорите ни с телевизиите, които не са платени отделно в обособен пакет, с право на избор от абоната, таксата е фиксирана. В тях няма клаузи за броя на клиентите ни – той е динамичен.
По закон, абонатите ни се декларират на всеки 6 месеца пред Комисията за регулиране на съобщенията. “Буди недоумение защо е било необходимо АБРО и ГАРБ да инвестират пари в проучвания с неясна методология и с подбрано цитирани в публичното пространство резултати, при положение, че можеха да потърсят по законов път информация за подадените от нас данни в КРС”, питат от компанията.
Публичният спор за проценти от приходи и разходи също се води подвеждащо, алармират от компанията и обясняват, че разходите, които “Булсатком” плаща за авторски права са 35% от приходите. С останалите пари те финансират оперативната си дейност, подръжката на системите, таксите за спътник, разходите за почти 2 000 души служители в страната.
Според тях звучат нелепо разговорите за проценти на фона на факта, че в договорите с ефирните телевизии цената досега е била 0 лв.

Оригинална публикация

Кой пие и кой плаща в телевизионния бизнес?

ТВ7, Добро утро, България | 11.01.2013

Водещ: Сега, уважаеми зрители, към един проблем, с който голяма част от вас са се сблъскали вече, а може да се сблъскат и след изтичането на днешния ден. Ако в рамките на днешния работен ден ТВ7 не постигне взаимноизгодна договореност с „Булсатком” по условията за излъчване на програмите ни, телевизията ще бъде принудена да прекрати сигнала си към оператора. Според проучване на АБРО някои от разпространителите на телевизионен сигнал укриват част от абонатите си. Как това ощетява не само телевизиите, но и зрителите, вижте в следващия репортаж?
От проучването на АБРО става ясно, че на българския пазар има оператори, които използват порочни схеми, за да имат повече приходи, и съответно по-малко разходи.
Мехти Меликов: Проучването, което направи АБРО, във връзка със сравнителната информация, с която разполагат телевизиите, потвърди, че има недобросъвестно деклариране на броя на абонатите в процеса на преговори между телевизиите и платформените оператори.
Репортер: Т.е. тези платформени оператори декларират по-малък брой абонати?
Мехти Меликов: Точно така. Практики, с които е логично пазарът да се бори, телевизиите да се борят, за да може достъпът на аудиторията до съдържание да бъде оправдано заплатен.
Таксите, които зрителите заплащат за дадена програма са един от основните източници на приходи за телевизиите. Те натрупват загуби при липса на прозрачност и коректно отчитане на броя на абонатите.
Мехти Меликов: Има нужда от изключително големи инвестиции. Тези инвестиции трябва да се възръвнат, което означава, че пазарът трябва да е коректно, трябва да е коректно построен и коректно действащ. Зрителите заплащат това съдържание чрез таксите, които плащат на платформения оператор. Друг е въпросът каква е структурата, разходите на платформения оператор. Ако той задържа огромната част от тези приходи за себе си, вместо да ги даде за права и телевизиите да могат да инвестират в съдържание. Ощетен отново е потребителят, разбира се, и телевизията, която пропуска възможността да произведе качествено съдържание.
Така най-големият губещ се оказва зрителят, чиито изисквания към телевизионната програма постоянно растат.          

Казусът БТВ – „Булсатком”

Нова телевизия, Господари на ефира | 11.01.2013

Водещ: Също както спорят „Булсатком” и БТВ. Всички много добре знаем, че този казус продължава да бъде неразрешен.
Водещ: В понеделник излъчихме позицията на „Булсатком”. Искахме да покажем и позицията на БТВ, но те не пожелаха.
Водещ: За да бъдем максимално точни, ще ви покажем хронологията на събитията.
Водещ: Първо, осъществихме контакт с пиара на телевизията Константина Маркова. Чуйте какво каза тя:

Репортер: Добър ден, Константина Маркова търся?
Константина Маркова: Добър ден!
Репортер: Здравейте! Влади Василев ви се обажда, репортер съм в „Господари на ефира”. Ние следим случая с „Булсатком” и бихме искали да организираме едно интервю с ваш представител, за да чуем и вашето мнение по казуса.
Константина Маркова: Искам въпроси. И ще ви кажа по каква причина. Защото различните въпроси са от компетенциите на различни отдели. Все пак за да прецени… тука, за да обсъдим кой да ви дадем, трябва да знаем, все пак да е от неговата компетентност.
Репортер: Очаквате конкретни въпроси?
Константина Маркова: Искаме да знаем темата, да. Какво точно ще…, каква е целта на интервюто, каква информация трябва да дадем, за да преценим ние кой да бъде спийкърът. Да имате добър говорител, който да ви каже компетентно и да отговори компетентно на зрителите, за не кажат после зрителите, ама ние не получихме отговора, който искаме. Въпросът е, че ако ви пратим един говорител, той би могъл да бъде подготвен по другите въпроси, които не са от неговата компетенция. Разбира се, целият PR отдел е напълно запознат, но не мисля, че все пак PR отделът трябва да се появява, трябва да бъде някой представител на телевизията.
Репортер: Да.
Константина Маркова: Ще намерим кого, не се притеснявайте!
Репортер: Добре.
Константина Маркова: И при всички положения ще ви отговорим.

Водещ: Малко по-късно обаче получихме ето този имейл от пиара на БТВ и сега ще го цитираме:
Водещ: И така, зачитам: „За да представите обективно и нашата позиция по материала си по казуса с „Булсатком”, можете да се свържете с изпълнителния директор на асоциацията АБРО, който представлява интересите на БТВ и другите частни медии.”
Водещ: „БТВ не може да съдейства чрез интервюта за създаването на предаване, което нарушава авторските и сродни права на медията върху интелектуални продукти.”
Константина Маркова: И така, честно казано, и ние не изгаряме от желание да съдействаме на телевизия, която не е коректна към творците носители на авторски права, но нашият професионализъм изисква да им дадем думата.
Водещ: Както си спомняте, Константина Маркова обеща да ни даде говорител. От този имейл излиза, че говорител на БТВ е изпълнителният директор на АБРО Мехти Меликов.
Водещ: Ние, разбира се, си уговорихме интервю с него. Наш екип отиде на срещата, но той отказа да застане пред камерата.
Водещ: Малко по-късно обаче се опитахме за втори път да се свържем с него по телефона. Чуйте разговора!

Репортер: Г-н Меликов!
Константина Маркова: Здравейте!
Репортер: Здравейте! От „Господари на ефира”, Влади Василев ви се обаждам. Ами ние разбрахме в крайна сметка, че вие трябва да дадете интервю.
Мехти Меликов: Да, и го дадох. Ще ви бъде изпратено.
Репортер: Как така без наш микрофон интервю?
Мехти Меликов: Вижте, правото на отговор се решава от засегнатата страна, аз съм съгласен с вас, трябва да… предполагам, че най добре БТВ да решат начина, по който ще се обърнат към вашите зрители.
Репортер: Значи да уточним, на нас БТВ интервю няма да даде, така ли се оказа?
Мехти Меликов: Да, така разбирам и аз.
Репортер: А вие също не искате да застанете пред нашата камера и да дадете едно интервю, така ли?
Мехти Меликов: За какво става въпрос? Има право на отговор, засегнатата страна избира начина, времето, мястото, човека, нека те да вземат това решение, взели са го и ще получите правото на отговор и се надявам да го излъчите.
Репортер: Скъпи приятели, виждате, г-н Меликов затвори телефона. Нека опитаме пак да го наберем.
Мехти Меликов: Съжалявам, прекъсна.
Репортер: Добре, нали днеска бяхме при вас, вие отказахте да застанете пред нашата камера и да говорите, нали така?
Мехти Меликов: Разбира се. Не е мое решението…
Репортер: Добре, как така сте дали отговор, при положение че ние не сме ви задали дори въпросите, ние не сме ви изпратили дори въпроси, разбирате ли?
Мехти Меликов: Ами ето, изпратете въпроси, и при това не на мен, изпратете ги на БТВ, БТВ ще се възползват, ако искат, от право на отговор.
Репортер: В интервюто говорите вие пред камера на БТВ, така ли се оказва?
Мехти Меликов: Да.
Репортер: Без да знаете какви въпроси имаме към вас?
Мехти Меликов: Предполагам, че въпроси, свързани с казуса.
Репортер: Да де, но разбирате, някак си без конкретните наши въпроси, някак си изглежда глупаво.
Мехти Меликов: Конкретните въпроси ги задавате към БТВ.
Репортер: Г-н Меликов отново затвори телефона. Той бе определен за представител на БТВ, който трябва да ни даде интервю на нас. Отидохме при него, в последния момент той се оказа, впоследствие разбрахме, че е дал някакво интервю за БТВ, не пред нашата камера и не пред нашите въпроси, които ние имаме към него. И така, аз лично оставам с впечатлението, че БТВ явно се притесняват да застанат пред нашата камера. Това е засега от нас.

Водещ: Браво! От всичко това ставна ясно едно. БТВ се страхуват от нашите въпроси. Това е.
Водещ: Получихме обещания видеоматериал от техния говорител Мехти Меликов без нашите въпроси. Странно.
И така без да губим никакво време продължаваме предаването с част от монолога на най-новото медийно лице на БТВ Мехти Меликов.

Мехти Меликов: Защо е необходимо право на отговор и защо го дава АБРО? Телевизионните оператори се борят да променят един порочен мдел на работа между платформентие оператори и телевизиите, който в момента много агресивно се отстоява от „Булсатком”. Операторите задържат в себе си 80% от месечните такси, които плащат зрителите, а за права за телевизионно съдържание, което разпространяват, отиват едва 20%. За сравнение, по света това съотношение е много по-различно, до 40% от таксите отиват именно за съдържание и за права. Проблемът е още по-дълбок. По данни на национално представително проучване на АБРО „Булсатком” има 35% пазарен дял. В неговата мрежа са повече от една трета от хората, които плащат за сателитна или кабелна телевизия. Но пред телевизиите „Булсатком” декларира едва половината от реалните си абонати. Така този оператор, и не само той, се облагодетелства на гърба на телевизионните оператори и на зрителите. По отношение на продажбата на телевизионни програми в пакет, това е стандартна търговска практика в случаи, когато предприятието продава повече от един продукт. Като представител на бранша АБРО категорично се противопоставя на задържането на милиони в операторите, вместо тези пари да се инвестират в нова продукция за зрителите. Също така в изявлението си пред зрителите на „Господари на ефира” „Булсатком” разпространи много невярна и манипулативна информация за целия пазар. Ако зрителите искат да се запознаят с реалните факти, нека да се запознаят със становището на АБРО, което е публикувано на сайта на организацията. Получихме информация от БТВ също за това, че репортерът Канна Рачева е направила многократни опити да се свърже с двамата изпълнителни директори на „Булсатком”, това са г-н Генчев и г-н Заяков, но след легитимация от нейна страна мобилните телефони са били изключени. Изпратено е и писмено запитване към маркетинговия отдел на компанията, с което разполагаме, без да има обратен коментар, т.е. не е вярно, че БТВ не е потърсила гледната точка на „Булсатком”.

Водещ: Аз не видях интервю, а монолог направо. Не ми е ясно как изпълнителният директор на АБРО стана и говорител на БТВ.
Водещ: Значи, Румене, докато ти зяпаш адреналинките, особено едната, хората се издигат, Румене, издигат се.