www.capital.bg I 23.01.2015г.
Нито едно правителство само по себе си не може ефективно и бързо да намери решение на всички проблеми, които съществуват, ако имаме нарушена публична среда. Ето защо искам да говоря за необходимите промени в тази насока, които трябва да се осъществят с активното сътрудничество на бизнеса и гражданския сектор.
Като първи проблем мога да посоча качеството на законодателството. От 1997 г. насам са приети 357 нови закона. Над 1000 и повече са действащите нормативни актове, а това създава изключително големи трудности за бизнеса. Колегите ми са изчислили, че средно на ден се падат по 2,5 промени. Амбицирани сме да въведем механизъм за оценка на въздействието на законодателството, за да можем да предотвратим лавинообразното нарастване на този процес оттук нататък.
Ще кажа нещо, което не сме обсъждали политически. Според мен е необходимо да има Закон за лобизма. Без такава регламентация няма да можем да изясним отношенията, които стоят, застават или прокарват една или друга законодателна промяна. Изключително важен е и мисля, че няма нито едно правителство, което само да може да реши тази задача. Ето защо трябва да има широка обществена коалиция, която да предложи проект за такъв закон.
Вторият важен момент за подобряване на публичната среда това е състоянието на медиите и информационната среда. Ние някак свикнахме с всичките недъзи – недостатъчната прозрачност на медийната собственост, за концентрацията, която не може да бъде доказана, с това, че рекламният пазар на практика толкова се свива, и т.н.
Решаването на този проблем пряко касае бизнеса и не трябва на регулирането на проблемите, които съществуват в медийната среда, да се гледа само като на политическо усилие.
Трябва да говорим за повече гаранции за конкурентност в медийната среда, особено на фона на промяната в структурата, изсветляване на медийната собственост, но и изсветляване на механизмите за финансиране на медиите.
Повече от наложително е да се въведат нови правила за разпределение на средствата, за медийни кампании, особено тези, които са свързани с еврофондовете. Този проблем е важен не само защото ще определи как оттук нататък ще се разпределят тези средства, но лично за мен това означава, че ако успеем да въведем едни ясни, справедливи правила и да гарантираме достатъчната публичност, ще създадем устойчиви модели.
Третият фактор е укрепване на демокрацията, чрез регламентиране на гражданско участие. Събитията след 2013 г. показаха едно активизиране, което е добър знак за жизненост на българското общество. Това, което виждам, е, че недостатъчното израстване на тази система на практика позволява отново вторично тя да бъде опорочена с формални участия, с прикриване на лобистки интереси зад граждански движения.
Четвъртият много важен фактор е модернизиране на технологията на осъществяване на обществените отношения. Става въпрос за електронното управление, въвеждането на прозрачност и откритост. Не искам да говоря високопарно. Ние трябва да започнем сами от себе си, да електронизираме процесите и услугите вътре в държавната администрация, което много по-бързо ще доведе до развитие на услугите, които предоставяме на гражданите и бизнеса. Друг елемент е активното представяне на информация и прозрачност. Тук първото нещо, което ще направим, е публикуване на данни в машинно четим формат. Законодателно ще го уредим и ще започнем постепенно да публикуваме наличните в държавата бази данни в този формат, за да може да улесним тяхното използване.
