www.capital.bg I 23.01.2015г.

Нито едно правителство само по себе си не може ефективно и бързо да намери решение на всички проблеми, които съществуват, ако имаме нарушена публична среда. Ето защо искам да говоря за необходимите промени в тази насока, които трябва да се осъществят с активното сътрудничество на бизнеса и гражданския сектор.

Като първи проблем мога да посоча качеството на законодателството. От 1997 г. насам са приети 357 нови закона. Над 1000 и повече са действащите нормативни актове, а това създава изключително големи трудности за бизнеса. Колегите ми са изчислили, че средно на ден се падат по 2,5 промени. Амбицирани сме да въведем механизъм за оценка на въздействието на законодателството, за да можем да предотвратим лавинообразното нарастване на този процес оттук нататък.

Ще кажа нещо, което не сме обсъждали политически. Според мен е необходимо да има Закон за лобизма. Без такава регламентация няма да можем да изясним отношенията, които стоят, застават или прокарват една или друга законодателна промяна. Изключително важен е и мисля, че няма нито едно правителство, което само да може да реши тази задача. Ето защо трябва да има широка обществена коалиция, която да предложи проект за такъв закон.

Вторият важен момент за подобряване на публичната среда това е състоянието на медиите и информационната среда. Ние някак свикнахме с всичките недъзи – недостатъчната прозрачност на медийната собственост, за концентрацията, която не може да бъде доказана, с това, че рекламният пазар на практика толкова се свива, и т.н.

Решаването на този проблем пряко касае бизнеса и не трябва на регулирането на проблемите, които съществуват в медийната среда, да се гледа само като на политическо усилие.

Трябва да говорим за повече гаранции за конкурентност в медийната среда, особено на фона на промяната в структурата, изсветляване на медийната собственост, но и изсветляване на механизмите за финансиране на медиите.

Повече от наложително е да се въведат нови правила за разпределение на средствата, за медийни кампании, особено тези, които са свързани с еврофондовете. Този проблем е важен не само защото ще определи как оттук нататък ще се разпределят тези средства, но лично за мен това означава, че ако успеем да въведем едни ясни, справедливи правила и да гарантираме достатъчната публичност, ще създадем устойчиви модели.

Третият фактор е укрепване на демокрацията, чрез регламентиране на гражданско участие. Събитията след 2013 г. показаха едно активизиране, което е добър знак за жизненост на българското общество. Това, което виждам, е, че недостатъчното израстване на тази система на практика позволява отново вторично тя да бъде опорочена с формални участия, с прикриване на лобистки интереси зад граждански движения.

Четвъртият много важен фактор е модернизиране на технологията на осъществяване на обществените отношения. Става въпрос за електронното управление, въвеждането на прозрачност и откритост.  Не искам да говоря високопарно. Ние трябва да започнем сами от себе си, да електронизираме процесите и услугите вътре в държавната администрация, което много по-бързо ще доведе до развитие на услугите, които предоставяме на гражданите и бизнеса. Друг елемент е активното представяне на информация и прозрачност. Тук първото нещо, което ще направим, е публикуване на данни в машинно четим формат. Законодателно ще го уредим и ще започнем постепенно да публикуваме наличните в държавата бази данни в този формат, за да може да улесним тяхното използване.

Оригинална публикация

www.m3college.com I 28.08.2014г. 

Интервю: Цветан Лукарски

В това интервю ще Ви запознаем с една дама, практикуваща професията лобист. Тя е една от малкото професионалисти на подобна позиция в България и ще ни разкаже нещо повече за тънкостите и методиката на този вид дейност. Какво е да си лобист в България и какво представлява това призвание, ще разберете от Теодора Борисова, мениджър „Връзки с институциите“:

Какво означава да си лобист?

Да си лобист означава да се опитваш да насърчиш възможно най-добрата бизнес среда за сферата/компанията, в която работиш. Трябва да можеш да предвидиш и реагираш навреме на регулаторни предизвикателства, за да гарантираш, че интересите на бизнеса са най-добре представени и защитени. Голяма част от лобистката дейност е легитимна и има активен принос за добре функциониращата, представителната демокрация. Лобирането предполага да взимаш участие в законодателния процес, като даваш информация, свързана с реалните нужди и потребности на бизнеса. Информацията (под формата на становища, позиции) обикновено се базира на доказан опит и емпирични изследвания, разходите за които се поемат изцяло от заинтересования бизнес. Тя се предоставя на законодателите с цел създаването на работещи правила и регулации и способства развитието на ефективен демократичен процес.

Бизнесът, разбира се, следва да поеме ангажимент за прозрачност по отношение на взаимодействията си с институциите. Признавайки присъщо личния интерес на всяко едно такова взаимодействие, трябва да се подчертае положителния принос, който такъв диалог може да има за по-ефективния процес на взимане на решения. Аргументът, че една организация не може да защитава своите търговски интереси, особено ако мотивацията зад тези интереси е развитие на пазара (което би имало по-широк положителен ефект за цялото общество), е невалиден. Институциите от своя страна също следва да признаят добавената стойност на информацията, предоставяна от бизнеса, както и правото на компаниите да бъдат изслушани, особено когато се вземат важни решения, засягащи тяхната дейност. Когато и двете условия са налице, стратегическата възможност за лобиране може да бъде приета за легитимна и необходима за качеството на демокрацията и за способността на институциите да създават адекватни политики, отговарящи на действителните нужди.

Често лобиста се бърка с PR експерта, каква е конкретната разлика в понятията?

Отношението на лобизма към връзките с обществеността е като отношение на частното към общото – лобизмът или по-разпространеното и приемливо „връзки с институциите“ е частен случай на PR, доста по-специфичен и със собствена динамика. Нашата работа е насочена основно към държавните органи и не толкова към обществото като цяло.

Как намери своето професионално прозвище?

Изучаването на правни и политически науки за мен имаше логично продължение в работа с конкретни (европейски) политики, с които се занимавах в началото на моето професионално развитие, като част от държавната администрация. Впоследствие прецених, че ще ми е полезно, а се оказа и доста по-интересно, да видя какво отражение имат тези политики върху реалния бизнес. Има огромна разлика между транспонирането на регулации, с което се занимавах преди, и конкретното им приложение в практиката. Лично аз поех риск да премина от държавната в частната сфера, като така намерих и моментното си поприще.

С личности от какви сфери общуваш по време на работата си?

Работата на специалиста по „връзки с институциите“ предполага пряко взаимодействие с държавните органи и редица други заинтересовани страни. Всяко едно от тези взаимодействия е възможност за популяризиране на компанията, за която работиш, утвърждаване на репутацията й и позиционирането й като отговорен участник в законотворческия процес. Идеята е да се установят дългосрочни отношения с нашите партньори, сред които са институции, неправителствени, търговски и професионални организации, понякога профсъюзи и пр., основани на взаимно доверие, прозрачни и етични.

Трудно ли е да повлияеш конкретно на ситуацията и същевременно да изградиш позитивно мнение за работодателя си?

Трудно е да извършваш такава дейност, особено поради наложилото се в България обществено недоверие към концепцията за лобизма. Лобирането е заклеймено като нередно, незаконно, водещо след себе си негативни последствия за обществото. Често лобирането се асоциира с подкупването на държавни служители, което на практика е узаконено в САЩ, на база вноските за предизборни кампании.

Както вече споменах обаче, лобистите могат да играят активна и положителна роля в представителната демокрация, като подкрепят правителствата в създаването на ефективни закони и регулации, осигурявайки необходимата експертиза. Неслучайно и Европейската комисия в последните години значително увеличава броя на т.нар. „публични консултации“, при които се допитва до бизнес асоциации и отделни фирми по важни въпроси, имащи значение за тяхната дейност. Разбира се, този процес в Европа е регулиран посредством Регистъра за прозрачност, който осигурява на гражданите пряк достъп до информация за това кой участва в дейности, насочени към повлияване на процеса на вземане на решения в ЕС, чии интереси се преследват и какъв е размерът на ресурсите, които се влагат в тези дейности. По този начин процесът е открит и съобразен със закона, както и с етичните принципи, като се избягва неправомерен натиск. Поставянето на такъв диалог на основата на прозрачни отношения може да прекъсне порочния кръг на цинизъм и недоверие и в нашата страна.

В какъв мащаб е лобисткият бранш в България? Има ли вече съсловие от хора с твоята професия у нас?

В България през последните години имаше редица предложения за „Закон за лобизма“, но нито едно не беше прието. В момента се опитваме да създадем „Асоциация на лобистите в България“ под шапката на BAPRA (Асоциацията на PR агенциите), заедно с която да можем стъпка по стъпка да създадем етичен кодекс, а защо не впоследствие регистър и закон, които да регулират дейността на всички професионалисти, извършващи подобна дейност.

Повечето по-големи компании в страната използват опита на експерти за защита на своите интереси – in-house или посредством възлагането (аутсорсването) им на консултантски агенции. Друг е въпросът, колко от тези експерти ще пожелаят да минат „на светло“ след създаването на кодекс и евентуално закон. Тук е моментът отново да наблегна, че когато взаимодействието на компаниите с държавните органи е от полза и за двете страни, и за обществото/икономиката като цяло, то не следва да бъде скривано. Когато то води до по-прозрачен процес и работещи политики, лобирането следва да бъде признато за легална форма на участие в законодателния процес.

Има ли величия в твоята сфера, от които черпиш опит и вдъхновение?

Както във всяка сфера, така и в тази има професионалисти, които са достойни за възхищение поради принципната им позиция против всякаква форма на неправомерно въздействие. Лично аз черпя опит от експерти, които съумяват да създадат открити и прозрачни отношения с институциите, с които работят, основани на взаимно доверие и високи етични ценности. Непрекъснат извор на вдъхновение е личният ми ръководител, който е пример за подражание в тази насока.

Какъв съвет би дала на хората, които са се насочили към твоята професия?

Всяка дейност в областта на обществените дела следва да се осъществява с най-висока степен на интегритет – общоприет термин, който на български би означавал: честност, неподкупност, уважение към ценностите на обществото и етичните стандарти. Действията трябва ясно да изразяват мотивите ни, които следва да са достатъчно открити и никога подвеждащи. Също така е полезно да се следва неутрална политическа позиция, която не облагодетелства и не изразява предпочитания към нито една политическа формация.

Оригинална публикация