Румяна Бъчварова: Трябва да е ясно как се финансират медиите

www.capital.bg I 23.01.2015г.

Нито едно правителство само по себе си не може ефективно и бързо да намери решение на всички проблеми, които съществуват, ако имаме нарушена публична среда. Ето защо искам да говоря за необходимите промени в тази насока, които трябва да се осъществят с активното сътрудничество на бизнеса и гражданския сектор.

Като първи проблем мога да посоча качеството на законодателството. От 1997 г. насам са приети 357 нови закона. Над 1000 и повече са действащите нормативни актове, а това създава изключително големи трудности за бизнеса. Колегите ми са изчислили, че средно на ден се падат по 2,5 промени. Амбицирани сме да въведем механизъм за оценка на въздействието на законодателството, за да можем да предотвратим лавинообразното нарастване на този процес оттук нататък.

Ще кажа нещо, което не сме обсъждали политически. Според мен е необходимо да има Закон за лобизма. Без такава регламентация няма да можем да изясним отношенията, които стоят, застават или прокарват една или друга законодателна промяна. Изключително важен е и мисля, че няма нито едно правителство, което само да може да реши тази задача. Ето защо трябва да има широка обществена коалиция, която да предложи проект за такъв закон.

Вторият важен момент за подобряване на публичната среда това е състоянието на медиите и информационната среда. Ние някак свикнахме с всичките недъзи – недостатъчната прозрачност на медийната собственост, за концентрацията, която не може да бъде доказана, с това, че рекламният пазар на практика толкова се свива, и т.н.

Решаването на този проблем пряко касае бизнеса и не трябва на регулирането на проблемите, които съществуват в медийната среда, да се гледа само като на политическо усилие.

Трябва да говорим за повече гаранции за конкурентност в медийната среда, особено на фона на промяната в структурата, изсветляване на медийната собственост, но и изсветляване на механизмите за финансиране на медиите.

Повече от наложително е да се въведат нови правила за разпределение на средствата, за медийни кампании, особено тези, които са свързани с еврофондовете. Този проблем е важен не само защото ще определи как оттук нататък ще се разпределят тези средства, но лично за мен това означава, че ако успеем да въведем едни ясни, справедливи правила и да гарантираме достатъчната публичност, ще създадем устойчиви модели.

Третият фактор е укрепване на демокрацията, чрез регламентиране на гражданско участие. Събитията след 2013 г. показаха едно активизиране, което е добър знак за жизненост на българското общество. Това, което виждам, е, че недостатъчното израстване на тази система на практика позволява отново вторично тя да бъде опорочена с формални участия, с прикриване на лобистки интереси зад граждански движения.

Четвъртият много важен фактор е модернизиране на технологията на осъществяване на обществените отношения. Става въпрос за електронното управление, въвеждането на прозрачност и откритост.  Не искам да говоря високопарно. Ние трябва да започнем сами от себе си, да електронизираме процесите и услугите вътре в държавната администрация, което много по-бързо ще доведе до развитие на услугите, които предоставяме на гражданите и бизнеса. Друг елемент е активното представяне на информация и прозрачност. Тук първото нещо, което ще направим, е публикуване на данни в машинно четим формат. Законодателно ще го уредим и ще започнем постепенно да публикуваме наличните в държавата бази данни в този формат, за да може да улесним тяхното използване.

 

Оригинална публикация

Какво се случи досега на #ФАРА2014

www.capital.bg I 11.09.2014г. 

Повече "не" и по-малко "да". Така преминава вторият ден от гласуването на рекламния фестивал ФАРА. Събитието започна вчера и ще продължи до 13 септември, за да отличи най-интересните и креативни рекламни послания на 2014г.

Днес двете журита на фестивала – за творчески и медийни кампании гласуват в шест категории: "Дигитални кампании", "Медийни кампании", "Филм – тв и кинореклама", "Филм – други форми". "Интерактивни кампании" и "Събития". Рекламите, които получат над 50% от гласовете на съдиите получават шанса да се състезават до финалния кръг на конкурса. В края на деня изглежда, че между 25 и 30 (списъкът на организаторите все още не е финален и има заявки с равни гласове "да" и
"не") от общо 80 заявки ще продължат напред (виж целия списък по-долу).

Най-много успешни заявки има в категория "Медийна кампания", където осем от общо 16 кампании са одобрени от журито в първия етап. В "ТВ и кинореклама" пък едва седем от 30 проекта ще стигнат до финал.

"Очаквам повече неща, които водят към добро. Неща, които не говорят за себе си, че са само реклама. Тоест ако продаваш някакъв продукт, да не говориш за него, а да направиш така, че на хората да им стане по-хубаво," коментира в интервю за "Капитал Daily" председателят на творческото жури на фестивала Йордан Жечев от DDB Sofia, Мария Тодорова, която е основател на NEXT-DC и председател на медийното жури пък ще търси в заявките местен инсайт, съобразяване с продукта, с потребителите и вдъхновяващо послание, което да е значимо за хората. (Четете цялото интервю с нея в утрешния брой на "Капитал Daily")

Тук може да следите всички мнения за ФАРА в Twitter:

Всички кампании, които преминават (по първоначални данни) във втория кръг на състезанието:

Дигитална реклама (общо 8 заявки):

"За 5 лева – толкова!" – агенция All Channels: ДА 4 НЕ 3
"Futurestarter" – агенция Mindshare: ДА 5 НЕ 1
"Heineken: #80kmtospace" – агенция NEXT-DC: ДА 5 НЕ 1
(под въпрос) "Телевизори за гледане агенция" – Saatchi & Saatchi: ДА 3 НЕ 3
(под въпрос) "6 от 10" – агенция reforma: ДА 3 НЕ 3

Медийна кампания (общо 16 заявки):

"Пуши в мир" – агенция Noble Graphics: ДА 6 НЕ 0
"Сбъдни желание" – агенция reforma: ДА 4 НЕ 2
"Скучната работа убива" – агенция BBDO Group/Media Direction ОМД: ДА 5 НЕ 2
"SPRITE GRAFFITI FEST 2014" – агенция FOUR PLUS: ДА 6 НЕ
"Heineken: #80kmtospace" – агенция NEXT-DC: ДА 5 НЕ 1
"Билет" – агенция Optimum Media OMD: ДА 6 НЕ 1
"Heineken: The better halves" – агенция NEXT-DC: ДА 5 НЕ 1
"Добротворци" – агенция ЗЕНИТ АДВЕРТАЙЗИНГ: ДА 4 НЕ 3

ТВ и кинореклама (общо 30 заявки)

"Краварка"- агенция reforma: ДА 9 НЕ 0
"Жилищен блок" – агенция reforma: ДА 7 НЕ 3
"Шампионска лига" – агенция The Smarts: ДА 8 НЕ 2
"Мтел Трансфер, част 1" – агенция DM&B София: ДА 6 НЕ 5
"Война, Мексико, Джедаи" – агенция DDB Sofia: ДА 10 НЕ 0
"Дневник на българската действителност" – агенция Noble Graphics: ДА 10 НЕ 0
"Няма с какво да се гордееш" – агенция Ogilvy Group: ДА 8 НЕ 2
(под въпрос) Да помогнем на природата" – агенция Ogilvy Group: ДА 5 НЕ 5

Други филмови форми (общо 8 заявки):

(под въпрос) "Портрет на чинийка" – агенция Tribal Worldwide София: ДА 5 НЕ 5
(под въпрос) Паметник на незнайния доброволец" – агенция Noble Graphics: ДА 5 НЕ 5

Интерактивна кампания (общо 11 заявки):

"Heineken: The new star" – агенция NEXT-DC: ДА 10 НЕ 0
"БИЛЕТ" – агенция DDB Sofia: ДА 8 НЕ 2
"Heineken: #80kmtospace" – агенция NEXT-DC: ДА 10 НЕ 0
"#steniskanabala" – агенция DDB Sofia:ДА 9 НЕ 1

Събития (общо 7 заявки):

"Rail2Wear" – агенция DDB Sofia: ДА 6 НЕ 4
"Audi A3 Limousine – Официална премиера в България" – агенция NRG Creative Boutique: ДА 8 НЕ 3
"Second Chance Shop" – агенция Saatchi & Saatchi: ДА 5 НЕ 4 

 

 

 

Оригинална публикация 

Баналните думи в маркетинга

www.manager.bg I 12.09.2014г. 

Медийните кампании стават все повече и се реализират в множество канали, които затрупват хората с рекламна информация.
При целия този шум, някои марки си позволяват да звучат клиширано. В съобщенията си те използват банални думи, които ги уеднакявяват с обещанията на конкуренцията.
Тази практика е вредна и трябва да се прекрати, съветват маркетинг авторите на списание Inc. от САЩ. Те посочват 7 от най-преекспонираните според тях думи за провокиране на вниманието, използвани в рекламата. Тези думи могат да бъдат заменени от конкретни описания или по-истинско слово, близко до начина, по който хората говорят.
Думите са следните:
1. "Иновативен“. Вече всеки твърди, че продуктът и услугата му са такива. Това фактически прави значението на думата безсмислено. Вместо "Продуктът ни е иновативен“, е по-добре да се каже например "Можете да използвате тази новосъздадена настройка/способност на продукта ни, за да намалите времето/разходите си с… 10%“. Каквото и да е по-конкретно обяснение върши повече работа от обозначаването на нещо като иновативно.
2. "Вълнуващ“. Ако се налага една компания да описва предложеното от нея за продан по този начин, значи нещо не е наред. Защото в днешната среда на потребление забавлението е задължителен елемент и нищо на пазара не може да бъде скучно. Вместо да се казва "Това е вълнуваща нова услуга, която предлагаме“ се препоръчва посочването, че "Тази услуга ще… увеличи потребителската база за 6 месеца“ или друго свойство.
3. "Евтин“. Нещата, сочени за евтини, често са некачествени. Освен това някои хора не обичат открито да им продават нещо като "евтино“ или "изгодно“, защото се чувстват обидени – това ги кара да се чувстват скъперници. Въпреки че може да е от решаващо значение за покупката, ниската цена в много случаи е по-добре да не се комуникира. По-полезно е да се изтъкват свойствата на продукта.
4. "Бърз“. Бързината е относителна концепция и следователно няма смисъл. Времето е едно за едни, друго за други. По-вероятно е клиентите да разберат маркетинговото съобщение, ако им се предложи реален времеви срок, в който трябва да се случи нещо.
5. "Лесен“. На хората се обещава безкрайно, че нещо ще е лесно. В същото време повечето от тях вече са установили истината, че употребата на продуктите най-често не е лесна. Ще спечелите внимание от тяхна страна, ако им покажете как точно продуктът ви е лесен за употреба.
6. "Значителен“. Тази дума е претенциозен заместител на "голям“. Дори нещо малко може да бъде наречено "значително" и всъщност всичко е "значително“. В същото време създава чувство на неопределеност. Например като се казва "Купи сега и ще направиш значително спестяване“. Днес вече повече рабопти "Купи преди края на този месец и ще спестиш… 10% от редовната цена“.
7. "Научен“. Когато компаниите казват, че нещо е научно, обикновено имат предвид, че разполагат с някакви количествени данни. По-подходящо е да се посочва какво точно изследване е организирала фирмата, за да достигне до изследователските изводи, за които разказва.

 

Оригинална публикация