БНТ, Панорама | 16.07.2011

Водещ: Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, нали г-н Волгин?
Петър Волгин: Ами да, сигурно. Но понеже сега ще си говорим за Англия, където е доста по-различно положението, отколкото в Германия, знаете ли кое ми прави най-силно впечатление в това, което се случва в момента там?
Водещ: Кое?
Петър Волгин: Най-силно впечатление ми прави огромното лицемерие, което демонстрира британският политически елит. Защото ние непрекъснато слушаме премиера, лидера на опозицията, съдружника на премиера в управлението. Те са безкрайно възмутени, те са безкрайно отвратени от това, което е станало, че са се подслушвали телефоните, че е плащано на полицията, че всичко това се е случвал. Бога ми, всичките тези хора, които сега така ругаят изданията на Мърдок, те само допреди няколко месеца бяха техните най-големи приятели. Нямаше парти на Мърдок и на неговите вестници, телевизии и всякакви други издания, на които да не бяха и Дейвид Камерън, и Ед Милибанд, и Ник Клек (?) и Гордън Браун, и Тони Блеър. Всичките тези хора направиха така, че Мърдок да е това, което е. Т.е. политиците в Британия имат вина за това, че Мърдок и неговите издания придобиха такава огромна власт върху британското общество. И това страшно ми напомня на случващото се в България веднага след ноември 89-а година. Тогава, ако си спомняте всички от политбюро, членовете на политбюро до последния човек в държавата изведнъж се оказа, че страшно мразят Тодор Живков и че винаги са го мразели, и че са били винаги демократи в душата си, но този човек ги е потискал и ето сега те най-накрая имат възможност да си кажат това, което искат. Така действат в момента…
Бойко Ламбовски: …
Петър Волгин: …безкрайно религиозни и безкрайни демократи. Ето това в момента ни демонстрира британският политически елит, което нас може би не би трябвало да ни учудва, защото ние от нашия политически елит сме виждали какво ли не.
Водещ: Г-н Ламбовски, все пак всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Бойко Ламбовски: Политическата класа често е цинична и аз мога да допълня само тук г-н Волгин, че по същия начин беше отношението и към Кадафи. Той беше много дълги години приятел, сърдеха му се, пак беше приятел, сега стана най-злият човек на света. Аз не го оправдавам, но това е демонстрация на подобно лицемерие. Но аз искам да обърна внимание върху още нещо, което ми даде повод разговорът с Гюнтел Валраф, който е един много голям журналист и писател от типа на Труман Капоти (…). Забележете какво пишеше на закрития „News of the World”, на последния му брой. Пишеше не „Извинете”, а „Благодарим”, т.е. посланието в този брой беше, ами каквото правехме, го правехме за вас, скъпи 7-8 млн. там, наши читатели. Вие искахте това, подслушвахме, защото вие го желаехте. Защо го говоря това? Защото действително, пак да се върна към Валраф, процесите в съвременното общество, принципът на удоволствието, който се възцарява все повече и повече, на тоталното удобство, снижава важните, прави, редуцира важните въпроси – въпросите кому е нужно това, става ли светът по-хубав по този начин. И подобни медии, които са изградени на този принцип, те правят всичко възможно да останат на повърхността, но в крайна сметка се минава незабележимо тази граница и неусетно тя се минава. Ако не беше никой разбрал за това подслушване, то щеше да продължава и щеше все повече и повече хора да бъдат подслушвани.
Водещ: Добре, нека аз да кажа все пак, Петър Волгин – журналист от националното радио и Бойко Ламбовски – поет и журналист от „Сега”, наблягам да думата журналист, защото сега явно не е много хубаво да кажеш, че си журналист, да речем в Англия, може би и на други места. Въпросът е, не си ли измиваме ръцете много лесно с политиците, които са обичайното зло, а ние..?
Петър Волгин: Не, не си ги измиваме, те разбира се са обичайното зло и разбира се…
Водещ: Това са правилата на демокрацията.
Петър Волгин: Да. Те са избрани, те задават правилата, защото така е в една демократична държава. Но хайде да се върнем в България…
Водещ: Хайде де.
Петър Волгин: На журналистиката в България. Значи, на всички ни е направило впечатление, че миналата седмица излязоха два нови таблоида, всекидневници нали се появиха. Предполагам, че никой не си мисли, че изведнъж техните издатели са се събудили една сутрин и са казали: а, в България няма всекидневник таблоид, я дай да издадем, и то на двама души им е хрумнало това изведнъж по някакво странно стечение на обстоятелствата. Искам да кажа, че в България дори този тип преса, този тип таблоидна преса, или булевардна, или жълта, както искате го наречете, той дори не е истинска жълта преса. Зад това, което се представя като жълто и като някакъв нездрав интерес към живота на известните, популярните, богатите, всъщност се крият едни много ясни политически послания. Жълтата преса у нас, основната й функция не е такава, каквато е на „News of the World” да речем, а е много повече да бъде или дискредитиран политически опонент, или дискредитирани неговите бизнес приятели, или съответно обратните пък бизнес приятели и други политически опоненти да бъдат сравнени със земята. Това е ненормалното в България, това е нещото, което е изключително подмолно и неясно, и затова и жълтата ни преса като много други неща, някои биха казали като демокрацията ни, е някакъв вид менте.
Водещ: Добре, ние можем ли, ние журналистите да се самоограничим? Защото обикновено журналисти спорят с други журналисти и се карат с тях, когато се карат шефовте им. Аз лично нищо искрено не виждам в журналистическите войни много често. Въпросът е обаче ние сами към себе си можем ли да се обърнем и да кажем за собствената си работа, тука сбъркахме, тука бяхме подведени, тук бяхме излъгани?
Бойко Ламбовски: Не можем да го направим вкупом. Защото все пак така и в нашата гилдия, аз се причислявам към журналистите, защото от това си вадя хляба, въпреки че не се смятам за перфектен професионалист и съм изкушен от по-трайни жанрове, но не можем да гледаме на гилдията като едно цяло. В нея има едно голямо разслоение. И в крайна сметка всички работещи в сферата на журналистиката сме едни наемници, т.е. ако ти си нает от жълт вестник, ти ще играеш по правилата, които задава главният редактор и собственикът…
Водещ: А има ли невинни, г-н Ламбовски? Присъстващите се изключваме, ама трябвал ли?
Бойко Ламбовски: Напълно невинни няма, но има степенуване на вината. Има много виновни, с двата крака вътре, газещи в една миризлива субстанция, която не ми се ще да я назовавам, и има колеги, които са много по-качествени професионалисти и които се стремят в рамките на своите възможности, мисля, че и тук присъстващият г-н Волгин е представител на тези хора, за които говоря, да внесат повече яснота и малко по-висок стил на разговор и на дискусия в този диалог между информиращите и така да се каже тези, за които се информираме.
Водещ: Г-н Волгин, не искам да върнете комплимента, но искам просто да кажем…
Бойко Ламбовски: Не, може да го върнете.
Водещ: Въпросът е обаче, можел ли, пак питам, да се самоограничим, можем ли да разберем някакъв тип отговорност и да не се държим като хора от последна инстанция?
Петър Волгин: Ами виж, българската журналистика, да, може би има нужда от това, за което ти говориш, но пък българските политици от друга страна, обикновено тези, които управляват, защото те винаги са на топа на устата, те правят достатъчно, за да ограничат медиите. Правят достатъчно, за да ограничат критичните гласове и го правят понякога по-възпитано, по-толерантно, понякога го правят по-дърварски. Аз тук искам само да споделя едно мое безкрайно учудване от нещо, което се случва, то е пак свързано с политиката и журналистиката, всички знаем, че освен БСП в парламента другата силна опозиционна партия на управлението е ДПС. Нали ДПС не само сега е съвносител на вота на недоверие, но те говорят и за това, че трябва да има нови избори, за това, че трябва това правителство да си ходи. Много активна, ярка опозиция. В същото време в тази група на ДПС има един депутат, който по всеобщо мнение е ръководител на медийна империя, чиито издания, вестници, интернет сайтове, телевизии са най-добрите приятели на правителството. И аз се чудя каква е тази шизофренна ситуация, в който депутат от една партия, която е изключително критична към правителството, ръководи издания, които го хвалят ката ден. Значи тук или трябва да решим, че ДПС е една партия, която е изключително толерантна, либерална и там всеки може да си прави каквото си иска, да харесва или не правителството, или явно има и някакви други зависимости, някакви други договорки. Давам го за пример за тази порочна връзка между политиката, бизнеса и медиите в България, защото това е най-тежкото нещо, когато се говори за медии в България, че има тази действително порочна връзка между бизнес, пари, журналистика. И тогава да говорим за това, че журналистите, те сами трябва да направят нещо, че те сами са отговорни за едно или друго, всъщност те са най-малко виновните от всички, защото когато имаш издателите, когато имаш главните редактори, които са обвързани по този начин, за който сега говоря, много е трудно да искаш от един журналист да бъде безкрайно честен и да бъде безкрайно принципен.
Бойко Ламбовски: Все пак има и лична отговорност, г-н Волгин. Има такива, които охотно така се поддават на манипулация и на купуване и се предлагат самите те и преизпълняват плана…
Водещ: Не, аз не искам да излизаме целите в бяло и да кажем, че някой друг ни е виновен. Това не смятам за… как да кажа, дори да е вярно…
Бойко Ламбовски: Не е и вярно…
Петър Волгин: Няма идеални хора, няма ангели действително.
Бойко Ламбовски: Мисля, че все пак нашият народ, колкото и така да е обект на критически анализи, на охулване, има доста здраво чувство в течение на по-продължителен срок и оценява както журналистическите имена, така и политическите. В някакъв момент ги пресява. Аз в последно време все повече и повече се убеждавам, че той не е нито толкова наивен, нито толкова простодушен…
Водещ: Не е.
Бойко Ламбовски: И може да бъде воден за носа известно време, но рано или късно усеща къде стоят по-здрави стойности и къде всичко е фалшиво и гнило.
Водещ: Понеже вие преди малко репликирахте политиците, сега е техен ред да репликират вас с нещо, което не са съгласни или не. Г-н Кутев, по едно изречение…
Антон Кутев: Аз се радвам, че става дума наистина за отговорността и на медиите, и на журналистите, защото в края на краищата за мен като политик и за всеки политик в момента се знае всичко. Знае се точно колко пари получавам, кога съм ги получил, дето се вика, знае се коя е жена ми, какво прави, дали съм женен или не съм. Ако случайно завъдя любовница, и това ще се знае. Не е същото с медиите, особено със собствениците на медии, но според мене и с журналистите. Аз не казвам, че трябва да стигаме дотам, казвам обаче, че един добър журналист е по-голям и има повече влияние в общественото мнение, отколкото аз, отколкото който и да е политик всъщност. Така че отговорността трябва да бъде наистина на друго ниво. Не знам дали това не е пожелание, дали това е възможно, но ако това е възможно, е хубаво да стане, защото в края на краищата и журналисти, и политици формираме нашия свят, в който живеем.
Водещ: Г-н Николов, вие какво мислите?
Валентин Николов: Аз мисля, че ценностната система след 90-а година доста се позагуби. В природата не може да има вакуум и се запълни с доста материални щения. За жалост, това формира разбира се както политиката, така и журналистиката. Всъщност движещото е задължително материалното, а не толкова професионалното. Но при всички случаи има израстване, аз съм убеден в това и външни наблюдатели, особено на България казват, че има израстване както на политиката, така и на журналистиката. Разбира се, един политик може да бъде доста лесно и манипулиран, и контролиран от журналистите, журналистите малко по-трудно става. Мисля, че един етичен кодекс, който имате е една добра основа за това. В смисъл такъв, вие трябва да се саморегулирате, няма как други…
Водещ: Ами да видим дали имаме волята за това. 

в. Галерия | Ивайло ДИНЕВ | 15.07.2010

В абсолютно недоумение изпаднаха всички служители на ТВ7, след като в медията започна да коли и беси доскорошната телевизионна водеща Виолета Сечкова. Само за няколкото месеца, в които беше по майчинство, тя успя да направи своя собствена продуцентска компания, напусна Про. бг и заяви амбицията си да засенчи маститите телевизионни продуценти Маги Халваджиян, Нико Тупарев и Димитър Митовски. Напористата дама не е сама в своето начинание. Неин пръв съдружник е Емил Кошлуков който до неотдавна се изявяваше главно в политиката. След благотворителното издание на "ВИП брадър", в което се включи доста активно, той намери ново поприще. Освен Кошлуков компания на Вили в продуцентската къща "No Frame" й правят още сценаристът Иван Радев и режисьорът Стефан Христов.
Тримата заедно произвеждат "Споделено с Камелия", "Какво ни забърка Лео" и "Нашенци".
Новите играчи са се разпрострели във всички часови пояси и заради тяхната продукция от ефира са паднали доста предавания, сред които "Следобед с ТВ7". Единственият, задържал се от старите труженици там, е журналистът Петър Волгин, който всяка вечер прави свое токшоу. Кой дава тласък на кариерата на Вили Сечкова? Тя никога не се е славела с образователен ценз, нито е била смятана за авторитетна водеща. С мъки завършва основното си образование в 163-то училище в столичния квартал "Дружба". В 7-и клас вече е първа любимка на всички момчета от горните класове, които са пленени от впечатляващата й визия.
Вили завършва средното си образование в 138-о СОУ. Там дори не й се налага да посещава часовете редовно, защото се явява на изпити като частна ученичка
По това време Сечкова отива и на кастинг за асистентка в сутрешното неделно шоу на Би Ти Ви "Сблъсък", където й се налага да замести Ирен Онтева. Сечкова бързо грабва окото на мъжката аудитория и вдига рейтинга на рубриката с оскъдния си бански, по който разнася една табелка.
Оттогава датира и силното й увлечение по Андрей, който е водещ заедно с Иван на предаването. Вили е влюбена в него, но се страхува да му признае чувствата си. В крайна сметка набира смелост, но за всеобщо учудване Андрей не поддава и отрязва мераците й да делят освен един ринг и една постеля. Това не пречи на перфектните им отношения занапред и те дори стават продуценти на нейно собствено шоу по Про.бг "Градски легенди".
По това време Иван и Андрей вече имат изгода от доброто си приятелство със Сечкова, защото точно тогава тя хвърля въдицата в морето от софийски бизнесмени и улавя Александър Сталийски.
Младият мъж е адвокат и внук на бившия министър на отбраната със същото име. Идеална финансова и емоционална партия за напористата Вили. Тя пък винаги е желала хората да си мислят, че сама е постигнала всичко и без особено много труд.
Още от началото на връзката си със Сталински успява да го придума да доведе в студиото й Бойко Борисов, който все още е кмет на София.
Това се случва благодарение на приятелството на Сашо с настоящия премиер. Той е част от осветления от Сергей Станишев приятелски бизнес кръг "Котараците". В него участват още пернишките бизнесмени Иван Алексиев и Богомил Гьорев.
Запитана какво мисли за "Котараците" и дали тя самата присъства на техните срещи с Бойко, Виолета с усмивка казва: "Ами, не знам. Защо не питате Бойко Борисов? Аз не участвам в това каре и не играя карти с тях. Можете да им звъннете и на двамата и да ги питате".
Вили също се познава добре с Борисов, който дори й отправи предложение в ефир да я венчае със Сталийски.
В крайна сметка обаче сватба няма, но се появява наследник, естествено, кръстен на баща си.
Преди да роди, Сечкова пробва да завърши един, а след това и втори колеж, за да се сдобие с диплома но образованието отново се оказа сериозна спънка за нея.
Затова тя се отдава на майчинството, но само след година се захваща с продуцентски бизнес в телевизията. Из коридорите на ТВ7 се мълви усилено, че нищо не може да наруши хегемонията на "No Frame". От есента Сечкова щяла да прави още две предавания както и телевизионни игри. Засега тя не искала да застава отново пред камерата по настояване на любимия й Сашо, който не искал да насочва вниманието към семейството им.
Чрез Вили той, както и премиерът, планирали да прокарат влияние най-на-пред в ТВ7, а по-сетне и в големите национални телевизии, където тя може да спечели чрез конкурси свободните места в програмите.

Стр. 12-13, 18-19

в. Седем | 14.07.2010

- Господин Лозанов, досега изборът за шеф на Българската национална телевизия, малко или много е зависел от политическото статукво. Има ли някакви нови критерии за този избор и развитието на телевизията?

- Има критерии, които в някакъв смисъл са по-различни от традиционното провеждане на този избор, в два аспекта. Едната визия за бъдещето е във връзка с цифровизация-та, на първо място. И второто е да стартира много сериозна антикризисна програма, защото БНТ е в много сериозна финансова криза. Това са двете нови неща като подход. Иначе, разбира се, критериите са известни – кандидатът да има мениджърски умения, но и качества да бъде лице на една обществена медия. Продължават да бъдат актуални идеите, свързани с програмата и програмното развитие, с обществената популярност. Разбира се, много важна е и подкрепата в медийната среда, но особено подкрепата, която един или друг кандидат има вътре в БНТ.

- А вие още ли държите на идеята, която казахте в интервю за СЕДЕМ не много отдавна, че ще бъде добре БНТ и БНР да се обединят под една шапка, както примерно е в Би Би Си?

- Държа на тази позиция, даже ще се опитам да я лансирам сега в групата, която пише новия закон. Зависи много доколко ще бъде подкрепена тази идея, но във всички случаи дебатът няма да бъде лесен, тъй като има много противници на идеята, някои от които, разбира се, просто заигравайки с някои настроения пред медиите. Аз обаче смятам, че това е реформа, от която БНТ и БНР се нуждаят, тъй като до голяма степен до момента те продължават да пазят старите соц. идеи, освен това тя дава възможност да се превърне в едно модерно меиджърско тяло, което да се управлява на принципа на корпорацията.

- Тъй като вече стана дума за Би Би Си, въпросът ми е какво би станало, ако някой от водещите там заяви, че хората, които харесват председателя на консервативната партия, са психопати?

- Ами, предполагам, ще му струва доста, защото там има много ясни правила и норми за запазване на човешкото достойнство. Така че, предполагам, на този журналист вече ще му е трудно да бъде водещ в BBC.

- А какво би станало, ако в България водещият Петър Волгин заяви, че всички, които харесват Иван Костов, са психопати?

- Какво да кажа… В България има много такива нерегламентирани отношения.

- Ами нали вие трябва да ги регламентирате, вие сте председател на СЕМ…

- Това не е въпрос на намесата на някакъв регламентиран орган, а е въпрос на вътрешни правила в медията, които да дават резултати.

- Според вас така нареченото национално радио ще продължи ли да бъде национално радио, след като явно то не е радиото на хората, които харесват Костов, понеже националното радио смята, че хората, които харесват Костов, са психопати?

- Това все пак е политическа реплика от гледна точка на обществената медия… Но все пак, независимо какви са поводите, един журналист не би трябвало да допуска и не би трябвало да има право на такъв тип изказвания.

- А защо да не ги допуска? Какво би му попречило? Какво му пука?

- Ние от много отдавна говорим за това, че трябва да се регламентират нещата в много по-голяма степен…

- Господин Лозанов, от всичко това разбирам следното: нищо няма да последва, същият Волгин пак ще се направи на герой, хиляди хора ще бъдат незаслужено обидени, а националното радио пак ще се нарича национално радио. Това ще стане според мен, а според вас?

- Вижте, аз не мисля, че радиото е заплашено да бъде национално или не заради изказването на един журналист… Аз не знам контекста, в който Волгин е казал такова нещо.

- А може би контекстът оправдава тези думи по някакъв начин?

- Не бих оправдал по никакъв начин възможността да бъдат обиждани хората. Човешко право е да имаш политически възгледи.

- А право ли е на Волгин да изрази своите политически възгледи по радио, което се нарича национално?

- Да, той има право да изразява своите политически възгледи, но не е негово право да обижда хората, които имат други възгледи.

- И така, значи всичко остава на неговата съвест, всичко си остава така и утре той може пак да се гаври с хората?

- Аз не казвам, че това остава на неговата съвест, а че остава на вътрешните професионални правила на медията.

Стр. 14

БНР, 12+3 | 2010-05-31 | 18:45:09

Водещ: Полемиката между министър-председателя Бойко Борисов и президентът Първанов е в нова фаза на обвиненията на Първанов за натиск върху медиите. Началникът на кабинета на премиера, знаете, изпрати писма до всички главни редактори на медиите с въпрос оказан ли е натиск върху тях и какво мислят за намаления състав на СЕМ и на КРС. Прочетохме и чухме отговорите на почти всички главни редактори. По темата в „12+3” за блиц интервю поканихме журналистите Велислава Дърева и Калина Андролова, добър ден на двете.
Велислава Дърева: Добър ден.
Калина Андролова: Добър ден.
Водещ: как ви изглежда на двете писмото до главните редактори на медиите и има ли основание за безпокойство, според вас? Г-жо Дърева.
Велислава Дърева: Аз мисля, че това е нещо недопустимо, което се случва. Такова чудо не се е случвало никога, не се е случвало дори по времето преди 10 ноември, Тодор Живков не си е позволявал това.
Водещ: Защо?
Велислава Дърева: Защото аз смятам, че това е едно невероятно лицемерие, което просто умът ми не го побира. Това означава вълкът да попита агнетата, „Вие чувствате ли се застрашени от мен? Страхувате ли се, че аз нещо искам да ви изям?” Това е този въпрос. Това е изключително недостойно. Първо, медиите са тези, които създадоха Бойко Борисов, те с голяма радост се оставиха да бъдат прелъстени от него и сега той ги превръща в инструмент на своята лична битка, което за мен е…
Водещ: Не смятате ли, че Борисов е първият премиер, който се съобразява с медиите, че медиите влияят на решенията?
Велислава Дърева: Не, аз не мисля, че медиите влияят на решенията ни най-малко, просто това правителство има един особен начин на работа, някакъв табиет странен, обявява някакви идеи, след което се отказва от тях. На всеки пет минути се отказва от нещо, което току-що е съобщил, никой не може да разбере каква, в крайна сметка, е неговата политика и какви са целите на тази политика. Така че според мен не медиите са тези, които влияят, а те се използват като някакъв инструмент, първо в личните битки и второ играят ролята на социологическа сонда, но не съм убедена, че с тези социологически сондажи, ако можем така да ги наречем, правителството се съобразява ни най-малко с нещо се съобразява правителството. Тоест страхът да бъде критикувано преди всичко.
Водещ: Нека да чуем мнението и на Калина Андролова. Здравейте, Калина.
Калина Андролова: Здравейте. Сега, аз първо искам да подчертая нещо много интересно и фрапиращо и това е съществената разлика в политиките на обществените медии, така наречените обществени медии или държавни, както искате, и корпоративните медии. Тук има един много сериозен разрез между тях, което е много странни, тъй като обикновено се смята, че обществените или държавните медии, ползвайки бюджети са доста по-лоялни към правителствата, които са към определения момент. Но аз искам да кажа нещо от моя собствен опит. Първо аз имам една коментарна рубрика в съботното предаване на Петър Волгин „Деконструкция”, в която рубрика понякога съм особено и наистина особено критична към министър-председателят Бойко Борисов.
Водещ: И сте нямала проблем нали?
Калина Андролова: Да, и ако трябва да призная съвсем откровено и искрено, че непрекъснато очаквам от страна на ръководството на Националното радио някаква забележка да изстрелят към Петър Волгин, но това не се случва. Истината е, че това не се случва, мога да го заявя наистина със възхищение и да го установя, и дори сега, когато премина изборът за генерален директор и г-н Валери Тодоров, логично е трябвало да бъде доста по-внимателен към властта, никакъв натиск не е имало и не е оказван.
Водещ: Аз също мога да кажа, аз от шест месеца работя, не е имало натиск, но вие правите някаква разлика между корпоративното.
Калина Андролова: Знаете ли, аз наистина поздравявам Валери Тодоров, защото има особена смелост да предоставя на журналистите изключителна свобода, но искам да подчертая нещо, именно това, за което говори и Велислава Дърева и на мен ми е пределно ясно за какво става дума, защото политиката в корпоративните медии и манипулацията там е много сериозна. Много сериозна и не случайно на пръсти се броят публицистичните предавания в частните медии. Просто частните медии са откровено опитомени от страна на правителството през различни лостове, от приятелски отношения и договорки до бартерни сделки и вие няма да ме чуете, аз ще ви запазя статуквото, примерно. Това напълно важи за медийната група на държавните средства, знаете вложени в Корпоративна банка. Това е особен скандал и за това нещо ще се рови и ще се говори по-нататък във времето, абсолютно съм сигурна. И всъщност това е контрол, един взаимен контрол, една симбиоза – аз на вас, вие на мен, тоест контролът не трябва да се разбира в толкова тесен смисъл вдигам телефона и ви казвам: вие сега какво казахте за мен? Контролът е нещо много по-широко и извън директния смисъл. Аз ходя на сарми на рождения ден на Валерия Велева, значи Валерия няма да напише нищо лошо за мен, нали така? Или аз ще уредя нещо на главния редактор на еди кой си вестник или телевизия, срещу което той ще е добре настроен към мен и няма да пише за моите гафове. Това е своеобразно купуване на медиите по един или друг начин.
Водещ: Но това не е натиск от правителството.
Калина Андролова: Освен това всички знаем, че в България има рекламен бос и много по-лесно е да се разбереш с един рекламен бос, който контролира рекламните потоци към всички частни медии, отколкото да се разбираш поотделно с всички главни редактори. Това просто не бива да се крие. И това е факт. Натискът от правителството е по този начин. Аз ви казвам, специално към частните медии. Те се купуват по друг начин. Не е нужно натискът да е спуснато нареждане като по време на тоталитаризма. Това са едни приятелски отношения. Тук са шепа хора, всички се познават и си ходят на коктейлите и на купоните. И най-странното е, че в момента наистина държавните или обществените медии са наистина най-свободни, най-либерални. И аз поздравявам и Юлияна Пръмова, и Валери Тодоров за начина, по който се държат със служителите си.
Водещ: Госпожо Дърева?
Велислава Дърева: Да, слушах внимателно Калина Андролова. Аз мисля абсолютно същото. Изумително е например, за някои хора, за много повече хора е изумително, че точно Българското национално радио и Българската национална телевизия са наистина много по-свободни и аз също мога да гарантирам, че няма цензура при тях. В същото това време обаче в частните издания нещата наистина изглеждат по съвсем различен начин. Защото така, както Бойко Борисов, по-точно не той, а неговият съветник и шеф на кабинета формулира тези въпроси. Интересно е на кого задават тези въпроси. На собствениците на вестниците, частните медии, на издателите, на главните редактори, на шефовете на отдели или на журналисти? Това е сериозният въпрос. Естествено собствениците на вестници, говоря за частните медии, никога няма да кажат, че някой упражнява контрол върху тях, защото те държат да бъдат в много добри отношения с властта, тъй като това на тях има дава всякакви други възможности. Знаете чудесно, че всеки, който има едни пари, в един чудесен момент се оказва горд собственик на няколко вестника, на телевизии, списание или каквото ви хрумне. Той зависи от своите пари, т.е. от тяхното количество, от начина, по който са придобити, от биографията на тези пари, държи тези пари да се преумножават, а това може да стане само като си в добри отношения с властта. Иначе няма как да се случи.
Водещ: Добре, не е ли полезно според вас, че това писмо ни кара да говорим за тези въпроси?
Велислава Дърева: Не ви чух.
Водещ: Казвам, не е ли добре, че след това писмо започваме да говорим за собственост на медиите и въобще да дискутираме тези въпроси.
Велислава Дърева: Мисля, че ние говорим много преди това за собствеността на медиите. Много пъти е поставян този въпрос. Лично аз съм го поставяла, вече не знам колко пъти съм поставяла тази тема за разискване. Но някакси няма желание тя да бъде обсъждана. Това, което според мен ще се случи е, че повечето издатели ще отговорят, че разбира се върху тях няма абсолютно никакъв натиск.
Водещ: Те отговориха вече, да.
Велислава Дърева: Да, да, всичко е чудесно и прекрасно. Т.е. властта ще получи този отговор, който иска да получи. Което е естествено.
Водещ: Нека да дадем последни минути на Калина Андролова. Какво ще се случи?
Калина Андролова: Мисля, че писмото е да, малко риторично. Но на мен ми е интересна тази трета точка в това писмо – как се тълкува решението за намаляване броя на членовете на регулаторните органи, в частност СЕМ и КРС. Според мен много по-лесно се манипулират 5 членове, отколкото 9. Това е ясно за всички. Така че общо взето всичко се прави, за да се ореже президентската квота в СЕМ. Но на мен ми е интересно друго. Сякаш настоящият президент ще векува. Нали утре ще дойде друг президент. И общо взето съм съгласна с констатацията на президента, че това управление прави персонални закони и промени в законите според ситуацията и въобще конюнктурата, която е удобна на управляващите. Честно казано, това е…
Велислава Дърева: Може ли и аз да добавя две думи?
Водещ: Да, последни думи, защото наистина трябва реклама да звучи.
Велислава Дърева: Две думи за СЕМ. Само това искам да кажа, че целта е разбира се чрез този орган, чрез СЕМ, да бъдат подчинени политически електронните медии. То това е целта. Както е тръгнало, утре някой, а може би вече, работи върху закон за печата, който всъщност би бил закон за цензурата. Това е за което говорим.
Водещ: Да. Велислава Дърева и Калина Андролова – техните мнения чухте.