PR Thursday на тема: „Сутрешните тв блокове – публицистични или развлекателни?“

EVENTS.dir.bg

Кога: 4 март 2010 г. (четвъртък), 18.30 часа
Къде: София, М3 Communications College, ул. „20 април“ № 26
Достъп: Свободен, за всички които имат специално отношение към сферите PR, маркетинг и медии
Организатор: М3 Communications College

Събитието: М3 Communications College PR Thursday на 4 март 2010 г. на тема: "Сутрешните тв блокове – публицистични или развлекателни?“

Специални гости:

Димитър Павлов – водещ на „Тази сутрин“, bTV
проф. Георги Лозанов – медиен анализатор

Заповядайте, за да научите повече:

- Какво е бъдещето на сутрешните телевизионни блокове?
- Кои са най-гледаните сутрешни рубрики?
- Какво искат да научават зрителите рано сутрин?
- Какво е значението на сутрешните блокове за програмирането на една телевизия?

Кога? 4 март 2010 г., четвъртък, от 18:30 часа
Къде? В залата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26)

Вход: Свободен
Dress code: Free from duties
Free drinks included.

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и неспециалисти, които имат отношение към сферите PR, маркетинг и медии. Всеки четвъртък от 18:30 часа в сградата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26) участниците имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни, пиперливи и актуални теми. Планираният формат включва официален гост (обществено значима и интересна личност) и гости участници (всички, които имат желание да станат част от света на PR). Всяка тема се оповестява няколко дни преди срещата на сайта на M3 College – www.m3college.com

Телефон за контакти и акредитация на медии:  02/951 67 75  02/951 67 75.

Оригинална публикация 

Социалната мрежа Facebook, начин на употреба и злоупотреба

БНР, До обед | 2010-03-01

Водещ: За „Фейсбук” като начин на употреба, а може би и злоупотреба ще говорим във времето до 11 ч в „Хоризонт до обед”. Първият ни събеседник е Максим Бехар, здравейте, Максим! Търсим вас тъкмо като автор на книгата „111 правила във „Фейсбук”.
Максим Бехар: Ами знаете ли, този случай, който аз познавам от „Фейсбук” е доказателство, че светът става по-хубав, става по-добър, именно със социалните мрежи. Тъй като социалните мрежи са едно място, на което полека-лека се настанява гражданското общество. Досега, само до преди 4-5 години, не забравяйте, че „Фейсбук” е на 5 години, и ако беше държава, щеше да е третата по големина държава в света след Китай и Индия с 400 млн. регистрирани потребители в момента. И само до преди 5 години, дори да не кажа до преди 2 или 3 години, системата беше много по-трудна, много по-тегава, много по-непробиваема, ако щете, тъй като единствените медии, които биха могли да покрият такъв случай, който може да е несправедлив или справедлив, това без никакво значение, бяха печатните вестници, които имат определено лимитирано пространство. Те не могат до безкрайност всеки ден да пишат на тази тема или да търсят развитие. Също и телевизиите, те са ограничени във времето – 24 часа. „Фейсбук” или която и да е друга социална мрежа, или която ще последва след него, всъщност е неограничена откъм пространство, неограничено откъм влияние. Защото ако напишеш нещо в един вестник, могат да го прочетат 10, 20, 100 000, 200 000 души, 1 млн. в най-смелите очаквания. Във „Фейсбук” потенциално могат да те подкрепят, потенциално, 200, 300 или 400 млн. души. И затова социалните мрежи в момента са изключително голяма сила. Те могат да предават послания, всеки един може да бъде журналист в тях. На практика жената, която пледира за свобода или за справедливост към своя приятел всъщност е журналист, тя е журналист, тя е човек, представител на обществото, който има медия в ръцете си. Оттук нататък това ще бъде нашият живот.
Водещ: Казвате, могат да те подкрепят 200 или 300 млн. „Фейсбук” подкрепата обаче не означава задължително реалната подкрепа?
Максим Бехар: Естествено.
Водещ: Как вие тълкувате този феномен на подкрепата в социалната мрежа, която се разминава с подкрепата в реалността?
Максим Бехар: Не е задължително да се разминава. Тя може да се покрива, въпросът е, че в социална мрежа, отново която и да е тя, сега е „Фейсбук”, след 3-4 години съвсем други разбира се с много по-силно влияние, всъщност това означава гласа на много различни хора, това означава гласа на обществото, на обществата дори ако щете. Защото в този тип общуване в интернет, социално общуване, границите между държавите изчезват. Това вече са различни хора, с различни култури, религии, отношения помежду си, манталитети, които могат да застанат зад една кауза, ако те решат, че е справедлива, или евентуално да я оборят, ако те решат, че тази кауза не си струва да бъде подкрепяна.
Водещ: Как обаче се случва това решаване? Как социалната мрежа търси подкрепа и привърженици, след като от едно съобщение и от търсенето на една подкрепа ти трябва да кажеш, да, подкрепям, или не, не подкрепям? Ти не познаваш в дълбочина случаая.
Максим Бехар: Може да имаш дълбочина. Ако искаш да получиш повече информация, винаги може да получиш повече информация, ако те интересува разбира се. Това, че си станал член на една група, в случая свобода за някой или някаква друга кауза, която и да е, екологична, правозащитна, това, че си станал член на една група въобще не означава, че подкрепяш тази кауза. Ти може да си станал член на тази група единствено и само, за да разбереш в детайли казуса, който те интересува. Сега този казус е твърде частен разбира се, въпреки че той касае много хора и се отнасям с голямо уважение към тази жена, която непрестанно защитава своята кауза или своя приятел и може би по този начин иска да даде по-голяма гласност. Да, това за съда е ценно. Съдът трябва да знае и мнението на обществото, разбира се съд или прокуратура, или разследващи органи. Тоест това е един елемент към гражданското общество, с който все повече и повече ще се съобразяваме.
Водещ: Аз сега ще ви помоля за ни разкажете повече за един ваш „Фейсбук” експеримент – „Думата на деня”. Коя е думата на деня днес, „легенда”, ако съм разбрала правилно?
Максим Бехар: Легенда, да.
Водещ: Защо?
Максим Бехар: Знаете ли, реших, че е много ценно да направя 365 думи и в тях, те ще излязат в книга, издадена от „Сиела” може би през август. В тях искам да покажа колко много се е променил светът и възприятието към определени думи в нашия живот, които ни се струва, че са константни. В книгата искам да сложа думата, да сложа определението на думата според „Оксфорд” речника примерно или според Енциклопедия Британика,, може Уикипедия да бъде, не съм избрал кой ще е най-авторитетният източник, и под това определение, което ние смятаме за константно и непроменяно не от векове, но от десетки години, да сложа мнението на „Фейсбук” потребителите, които коментират доста усилено всяка сутрин по тази дума. Искам да покажа, че това, което ние знаем за думите, вече не важи, то е съвсем друго. Има обществено мнение, което се различава от това, което примерно ни казват енциклопедиите или речниците. Това е хубав експеримент. Още веднъж показва колко силен е „Фейсбук” като начин за изразяване на мнения на различни хора. И смятам, че като е добре облечено маркетингово, 365 думи, всеки ден имаш по една дума, надявам се да направим добър маркетинг на самата книга, много хора ще осъзнаят разликата между писаното слово на печат и между писменото слово онлайн.
Водещ: Как избирате думите, които ще бележат деня?
Максим Бехар: Няма никаква система, обикновено сутрин под душа. Съжалявам, че го казвам толкова директно! Нямам система, просто думата, която ми хрумне. Понякога мисля малко повече от предишната вечер, но просто решавам, че една дума е интересна, тя е актуална и я написвам.
Водещ: Днешната „легенда” заради днешния 1 март ли е? Има ли връзка?
Максим Бехар: Да, има връзка, опитвам се да правя връзка с празниците, когато има такива разбира се. Смятам, че 1 март е една добра легенда. Вярно, малко езическа, след това облечена малко в християнски дрехи, но една прекрасна легенда, която я няма в нито една държава в света, а всъщност толкова красива и толкова позитивна, толкова заредена с хубави емоции, че си струва да бъде тълкувана от тези 5-6 хил. приятели, които имам във „Фейсбук”.
Водещ: Аз ще ви припомня нещо, което стана ясно преди време, този индекс, който въведе социалната мрежа „Фейсбук”, наречен „вътрешен продукт на щастието”, който по броя на думите с положително или отрицателно значение, които използват потребителите, за да актуализират статута си, за да общуват с приятели или за да описват душевното си състояние, мереше индекса на щастието във „Фейсбук”, и съответно обобщаването на думите, които описват състоянието на духа показва, че той е най-висок, казваха тогава изследователите и наблюдателите, най-висок е когато хората са във ваканция. Когато вие анализирате коментарите на вашите приятели относно думата на деня, можете ли да измерите индекса на щастието на своите приятели?
Максим Бехар: Трудно обаче усещам, от две години много активно работя в социалната мрежа, и преди това писах правилата и анализирах всички мнения под тях, смятам, че тя започва да става все по-позитивна и тази агресия и тази арогантност, и този негативизъм, които отначало в самите първи месеци на социалната мрежа, тотално пренесени от форумите, пълни с анонимни комплексари, които просто влизат там, за да наплюят някой, и в същото време това нещо беше пренесено много бързо в социалните мрежи, имам чувството, че все повече хора, и все повече хора 1 100 000 българи вече са във „Фейсбук”, разбират, че това е място, което, първо, е публично и много легално, и там си със своето име и своята снимка, история, приятели и всичко останало, и второ, това е място, в което дори и да споделяш негативна енергия, няма нищо да се получи от това. Единстевно и само ще заразиш други хора, които в един момент ще си кажат: аха, след като този човек се държи арогантно и агресивно към мене, я да го разкарам. И тогава идва думата на 2009 г. според университета „Фоксфорд”, това е unfriend, която на български няма. То и на английски нямаше такава, до скоро дума, unfriend.
Водещ: Да я наречем „разприятелявам”, примерно!
Максим Бехар: Разприятелявам или деприятелявам или нещо от сорта. Да и тогава хората си казват „Не, този от сутрин до вечер ми говори само глупости и само негативно е настроен, аут, прекъсвам връзката си с него”. Все повече и повече мрежата става позитивна и допринася до това, за да можем ние да разберем нашето си място в обществото.
Водещ: Дали това, че в мрежата е толкова лесно да кажеш край на някого ни учи как да правим същото нещо и в живота?
Максим Бехар: Не е много лесно, на мене да ви кажа в мрежат ами е по-трудно от колкото в живото. Защото в живота нещата са лице срещу лице, и те са много ясни. Някой те обиди или те нагруби, или ти каже някоя простотия, и това е ясно, че ти му казваш „Съжалявам много обаче повече не искам да виждам с тебе и не искам да съм приятел”. Аз нямам такива случаи, не помня дори може би в живота не помня, да не кажа от години. Обаче в социалната мрежа или онлайн, когато се разприятелиш с някого, обикновено това е поради недоразумение, поради това, че ние говорим различни езици. По един начин говорим когато сме на живо, офлайн, по друг начин говорим онлайн. По един начин говорим във „Фейсбук”, по съвсем друг начин говорим в „Скайп”, по трети начин говорим със СМС, по четвърти начин говорим с имейли и повярвайте ми, това всичко са различни езици. И когато не си лице в лице с някой, с приятел или познат, вероятността да недоразумение е огромна. И за това лично на мене ми е трудно когато се разприятеля с някой във „Фейсбук”, защото обикновено последва някаква дълга кореспонденция „Ама ти не ме разбра, ама аз не исках да кажа точно това”, ама то беше така и в крайна сметка отново ставаме приятели. Което е хубаво, обаче отнема много време.
Водещ: Съветвате ли по-малко време да бъде във „Фейсбук”, защото пък според друго изследване, хората които стоят по-малко във „Фейсбук” се чувстват по-щастливи?!
Максим Бехар: Точно обратното, те може да се чувстват по-щастливи преди два века и хората, които са ходили пеша са се чувствали по-щастливи от тези, които ходят с коли. Обаче са се движили по-бавно, може би са се чувствали по-щастливи, но просто са се движили по-бавно. Смятам, че онлайн е пространството, което разширява границите на България, изважда ни извън тях, прави ни по-международни, прави ни по-добри, по-честни, по-откровени. И аз мисля, че един ден всички ще бъдем онлайн. То и сега сме.
Водещ: Имате ли нови правила?
Максим Бехар: Не, защото тези правила, които публикувах миналата година и на които предстои тази, за другата седмица втори тираж, тъй като всички са се изчерпани, книгата се изчерпа. Всъщност са правила за живота или прави както аз виждам живота. И уникалното в тях, че те бяха публикувани във „Фейсбук”, защото никой до сега не беше се сетил да използва социалната мрежа. При мене стана случайно, както всички неща стават. Може би един ден ще публикувам още 111.
Водещ: Да припомним правило Номер 1! Най-лошото решение е по-добро!
Максим Бехар: Най-лошото решение е по-добро от невзетото решение, естествено. Това е правилото което по време на криза всички трябва да спазваме, да сме смели, да рискуваме, да взимаме решение и ако загубим не е голяма драма, ние така или иначе ще загубим, ако не го вземем това решение.
Водещ: Благодаря ви, Максим Бехар.
Максим Бехар: Приятен ден. 

Излезе Третият брой на PRактики, Информационно издание на БДВО

PRnew.info БЛОГ  I 2010-03-12

В новия 3-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

  • Интересни PR новини от последните две седмици;
  • Полезни PR обучения и събития;
  • Интервю с Дейвид Миърман Скот, специално за “PRактики”;
  • Статия за Люси Сетиян, най-влиятелният екоблогър в Европа, според европейския конкурс „Th!nk About It 2: Климатични промени";
  • Информация за новопостъпили членове на БДВО;
  • Интервю с Дойчин Чолаков, ръководител на отдел „Корпоративни комуникации” в Сименс; 
  • Статия от д-р Александър Христов за PR образованието в чужбина.

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.
  
Брой 3 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:
 
 
Предишните броеве на изданието може да намерите тук:
 
 
Ако Бюлетинът ви харесва или искате той да обогати своето съдържание – може да попълните анкетната форма, която да изпратите на s.stefanova@bdvo.org.
 
Изданието включва следните рубрики:
 
Редакционна
PR Новини
PR Събития
PR Лица
Новите членове
PR Забавление
и други
 
Редакционният екип е в състав:
 
Милена Атанасова
Нели Бенова
Стоян Стоянов
Симона Стефанова 
Мануела Дюлгерова
 
Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:
 
Българско дружество за връзки с обществеността
София 1504, ул. "Сан Стефано" №25
Tел: 0885106372; 02/4833631
Ел.поща: s.stefanova@bdvo.org

PR Експеримент | Любо Аламанов в PR everyday life

petya-georgieva.blogspot.com I Петя Н. ГЕОРГИЕВА I 2010-03-01

Много съм радостна, че както бе обещано, рубриката PR everyday life страртира днес на 1 март с първата публикация, която е част от този PR експеримент.

Първият гост на рубриката е Любомир Аламанов, който от 16 години е в сферата на PR бизнеса и е управляващ директор на PR агенция APRA Porter Novelli. Агенцията е на пазара от 1994 г.  а сред клиентите са: Coca-Cola Bulgaria, Nestle Bulgaria, HP Bulgaria, Sanoma Bliasuk Bulgaria, Carlsberg Bulgaria, Rompetroл, др.

Докато работехме по PR експеримента, освен, че много се забавлявах, усетих и тежките работни дни, които са част от професионалния живот на PR специалисти като Любомир Аламанов.

Работното време свършва някъде след 21.00 ч. вечерта. А стресът през деня атакува от непрестанно звънящи телефони и нови съобщения в пощата. Леко съм шашната и чак се учудвам каква професия сме си избрали.

Беше ми трудно да синтезирам цял работен ден в няколко изречения, тъй като Любомир Аламанов има дълъг и натоварен работен ден и пишеше доста – все интересни, любопитни и забавни неща, казани с лека самоирония. Трябваше да подберем най-важното и това, което отговаря на задачите на рубриката – да дефинираме PR професията.

Мога само предварително да кажа: Уау, толкова много неща се случват в рамките на един ден от неговия PR everyday life. Ето вижте част от тях и вие:

Ден първи:
Започвам експеримента.
Пристигам малко късно в офиса. Понеделник адаптацията винаги е трудна.
Бързо минаване през офиса. Първи половин час пред компютъра – изчистване на мейли, минаване през социалните мрежи, набелязване на темите за деня.
От миналата седмица имаме нов клиент. Започваме обсъждане на бюджети и договори. Всяко начало е трудно.
Проверявам си мястото в класацията на Topbloglog.com. Със самозадоволство отбелязвам, че съм вече на 63-то място.
….

Цялата публикация може да прочетете на:

 

Промяна и комуникация са ключът към успеха на фирмите

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-02-15 | 00:01:01

Компаниите, които разчитат на вътрешни комуникации, преминават по-успешно през кризата. Това показват последните проучвания във Великобритания. По време на криза компаниите обикновено просто съобщават на служителите си какво се случва във фирмата и какви са задълженията им, което е погрешна стратегия, коментира за в. Пари Кевин Рък, консултант комуникации към IT отдела на British Telecom. Комуникацията трябва да ангажира служителите и да ги направи част от промяната, коментира за в. Пари Ан Пилкингтън, основател на PR Academy и независим комуникационен консултант. И мениджърите трябва да се сещат за това не само по време на криза, единодушни са двамата експерти. Факт е, че в условията на криза компаниите са принудени да съобщават на служителите предимно лоши новини и според Рък и Пилкингтън тук действат няколко основни правила – бъдете честни, покажете загриженост към служителите, кажете какво е направено до момента и какво предстои да бъде направено, помолете за помощ, ако е необходимо.

В България

За съжаление професията вътрешен комуникатор все още не е особено позната сред българските
компании. Същото беше и с пиарите преди десет години. Никой не познаваше тяхната професия, а сега всяка компания има PR специалист, коментира за в. Пари Нели Бенова, основател и изпълнителен директор на Apeiron Communication. През 2007 г. Apeiron направи проучване сред мениджъри на високо и средно управленско ниво в България, коментира Нели Бенова. Проучването показа, че голяма част от мениджърите (около 37%) смятат, че в тяхната фирма има нужда от специализирано звено Вътрешни комуникации, което има различни функции от тези на PR отдела или Човешки ресурси, допълни Бенова.
Въпреки това по-малко от 15 на сто от анкетираните тогава споделиха, че в техните фирми такъв отдел съществува. Мисля, че промяна оттогава до днес има, но тя едва ли е значителна. Учудващо е например, че големи организации с персонал от над 1000 души все още не осъзнават необходимостта от специалист или екип вътрешни комуникатори. Често се срещаме и с неразбиране за мястото на вътрешния комуникатор в организационната структура – обикновено тези хора са ситуирани под шапката на човешките ресурси, PR или маркетинг отдела. Това са все предизвикателства, с които вътрешните комуникатори в България трябва да се справят, казва Бенова.

Предимствата

Ангажираните служители са най-голямата полза от дейността на вътрешните комуникации, защото това
е най-ценният ресурс на една фирма. Ще перифразирам една любима мисъл: Не е страшно да нямаш пари, страшно е да нямаш съмишленици. Мотивираните и ангажирани служители не са просто работна ръка, а хора, споделящи целите на компанията си и допринасящи за реализацията им.

Визитка

Кои са Кевин Рък и Ан Пилкингтън

% Кебин Рък работи за British Telecom над 20 години, като преминава различни позиции. Той е доверен съветник на изпълнителни кадри от по-висш ранг. Води курсове и преподава в програмите за PR
Диплома и Сертификат за напреднали на Института за пъблик рилейшънс в Лондон и акредитирания център на CIPR в София -Apeiron Communication.
% Ан Пилкингтън е основател на PR Academy. В началото на кариерата си Ан се занимава с журналистика, а след това преминава към областта PR, работейки за American Airlines, British Telecom, Woolwich Bank и Barclays.

Стр. 21

БНТ и „24 часа” с успешни PR кампании

M3 Communications College I Северина ТЕНЕВА I 2010-02-26

Вчерашният брой на PR Thursday беше посветен на българското, на родното и достойното в днешния последовател на великите българи. Нашият специален гост – режисьорът от Българската национална телевизия Николай Василев, съорганизатор в кампанията „Достойните българи“, представи на публиката кратко видео, свързано с добрите постъпки на обикновените хора, превърнали се в своебразни герои на делника. Генка Маркова – отговорен редактор в отдел „Анализи“ на в. „24 часа“ и един от главните организатори на кампанията, допълни видеото на своя колега с интересни факти и случки, свързани с достойни постъпки на българина. Г-жа Маркова разказа за кампанията на вестник „24 часа“ – „Достойните българи“, чиято цел е да отличи забележителните постъпки на наши сънародници, останали извън светлината на прожекторите.
Интересно беше схващането на PR мениджъра на БНТ Цветелина Попова, която заяви, че тази инициатива, както и успешно проведените кампании „Великите българи“ и „Голямото четене“ не са PR, независимо че именно те повишиха рейтинга на БНТ. Лицата на Левски, Ботев, Вазов, Паисий… бяха героичните лица, които предизвикаха хиляди българи да прочетат повече, да определят най- заслужилата според тях личност с sms гласуване и да си спомнят за времената, в които да бъдеш велик българин, е било достойно и идеализирано от всички.
Какво представляваше кампанията „Великите българи“? „Великите българи“ е телевизионен формат, който БНТ реализира по модела на Би Би Си Great Britоns. След големия успех на проекта през 2002 г. във Великобритания, той се продуцира и в Германия, Франция, ЮАР, САЩ, Канада, Холандия, Финландия, Белгия и Чехия. Във всяка една от страните реализацията му предизвика национален дебат относно това кой заслужава да бъде определен като велик, какви са критериите, на които трябва да отговаря една велика личност. Идеята на „Великите българи“ е не да се пренапише историята, а на базата на широк дебат да се провери нашата ценностна система.
„Голямото четене“ е кампания на Българската национална телевизия, в която зрителите имаха възможност да гласуват и да изберат своя любим роман от българската и световната литература. Кампанията имаше за цел да повиши интереса към четенето, ангажирайки широк кръг от публика и обществени партньори.
Спорната позиция на г-жа Попова дали тези обществено-значими кампании са PR, предизвика разгорещен дебат и оживление сред публиката, но накрая всичко завърши по традиция с чаша червено вино и хубава музика.

Автор: Северина Тенева, M3 College

Оригинална публикация

Над 2400 потребители гласуваха за своите любими марки

ROI Communication I 2010-02-26

Над 2400 потребители определиха марките финалисти в класацията "ЛЮБИМИТЕ МАРКИ" – проект на месечното списание за икономика и мениджмънт "BGBusiness REVIEW".
Гласуването за третия финален етап ще започне на 9 март и ще продължи до 23 март 2010 г., когато на специална церемония в хотел Дедеман ще бъдат обявени марките победители. В този етап потребителите ще могат да гласуват за 1 от 3-те марки във всичките 21 категории. На церемонията ще бъдат обявени марките, според тяхното класиране в категорията им и ще бъдат наградени тези, които са събрали най-много от гласовете на потребителите. Те ще имат правото да се наричат „Любима марка в България” за категорията си. А марката, която е събрала най-много гласове ще получи титлата „Любима марка за 2009 г.”.
Ето и марките, които се класират за финала:

Високоалкохолни напитки
1. Absolut
2. Bushmills
3. Jack Daniel’s

Нисокоалкохолни напитки
1. Baileys
2. Загорка
3. Шуменско

Безалкохолни напитки
1. Девин
2. Cappy
3. Coca-Cola

Захарни и шоколадови изделия
1. Lindt
2. Milka
3. Победа

Хранителни продукти
1. Данон
2. Маджаров
3. Тандем

Парфюмерия и козметика
1. Boss
2. Bulgari
3. Nivea

Облекла и обувки
1. Adidas
2. Benetton
3. Puma

Спортни стоки
1. Adidas
2. Nike
3. Puma

Интериор и обзавеждане
1. IKEA
2. Martineli
3. Явор

Черна техника
1. Panasonic
2. Samsung
3. Sony

Бяла техника
1. Electrolux
2. Gorenje
3. Whirpool

Мобилни телефони
1. Apple
2. Nokia
3. Sony Ericsson

Автомобили
1. Audi
2. BMW
3. Mercedes-Benz

Заведения за обществено хранене
1. Happy
2. Mc Donald’s
3. Subway

Финансови институции
1. ОББ
2. ПИБ
3. Уникредит Булбанк

IT продукти
1. Apple
2. HP
3. Sony

Застрахователи
1. Алианц
2. Армеец
3. ДЗИ

БГ Сайт
1. www.abv.bg
2. www.dir.bg
3. www.dnes.bg

Електронни медии
1. bTV
2. Dir.bg
3. Нова ТВ

Печатни медии
1. Капитал
2. Труд
3. 24 часа

Телекомуникации
1. Globul
2. Mtel
3.Vivacom

*Марките са подредени по азбучен ред.

"BGBusiness REVIEW" е месечно списание, което се разпространява безплатно и достига поименно до 11 000 ръководители от водещи български и чуждестранни компании в страната, министерства, агенции, областни управи, кметства и други организации. Като специализирано издание, представят интересни за България практики в различни сфери на бизнеса, съобразявайки се с последните тенденции и новости на пазарите. Изданието обхваща и други теми в стила на живот, съобразени с интересите на ръководните кадри. "BGBusiness REVIEW" достига до хората, взимащи решенията. Това е изданието, което не можеш да си купиш!

Как изглежда политическият процес в образи и каква е медийната визия за управляващи и опозиция?

БНР, Преди всички | 2010-02-25 

Водещ: Как изглежда политическият процес в образи, каква е медийната визия за управляващи и опозиция – това е поводът, който събира днес на дискусия експерти по медийните въпроси и политолози. Тя е организирана от клуба на стипендиантите на фондация „Конрад Аденауер”. Председателят на този клуб Първан Симеонов е наш събеседник. Може би го познавате още като политолог или още повече като известен блогър. Добро утро, г-н Симеонов! Кажете като един от организаторите защо решихте, че вече е назрял моментът да се направи подобно медийно обобщение за образите в управление и опозиция?
Първан Симеонов: Преди всичко защото, може би като журналист ще се съгласите, че в момента сме свидетели на едно изключително активно строителство на публични образи, една изключителна динамика на имиджите, едно много, много интензивно политическо говорене, в което в интерес на истината вече за мнозина може би е трудно да поделят, да нанесат отчетлива граница между политическо действие и политическо говорене. Имаме една прекалена, или пък прекрасна, вече зависи от формулировката, която днес ще се даде, диалогичност на управлението. Имаме едно управление, което ни прави свидетели на своя вътрешен диалог, едно управление, което мисли на глас. А това е една дълбоко медийна ситуация, една ситуация, в която производството и публичното възприятие на изградените медийни образи почва да става изключително интересна…
Водещ: Да, обаче интересно е дали управлението мисли на глас, както вие се изразявате, или виждаме един премиер, който мисли на глас? Защото кой друг образ освен този на премиера вие откроявате ярко?
Първан Симеонов: Вижте, едно е сигурно – че публичният образ на премиера е взел една значителна дистанция от публичните образци на партията ГЕРБ, а дори от публичния образ на правителството. Тази дистанция може да бъде здравословна в отделни случаи на непремерени действия от страна на министри или на публично поведение, което очевидно не е в унисон с волята на министър-председателя Борисов. Тази дистанция в известна степен дори и митологизира образа на Бойко Борисов, а в същото време той успява да бъде едновременно и митологичен, и изключително диалогичен, което означава земен, близък и доста реактивен, доста гъвкав.
Водещ: Смятате ли, че тази дистанция е изиграна, т.е., че това е само за пред медиите?
Първан Симеонов: Не мога да твърдя. Аз не мога да се наема с такава спекулация, нито мога да кажа тук твърдение, под което съм готов да се подпиша. Истината обаче е, че тази дистанция е една от трайните характеристики на това управление. Но негова друга крайна характеристика е това, че в крайна сметка то успява да поддържа големия разказ на възмездието, големия разказ на ревизията. Дали това е изиграно или е съдържателно не може да се каже, но този разказ се поддържа с настойчива честота, с настойчива педантичност. Въпросът сега е докъде ще стигне тази ревизия. Образно казано, ако сме хванали Трактора, дали ще хванем тракториста, образно казано, дали ако хванем тракториста, ще хванем този, който е произвел, пласирал, внесъл трактора, дали ще ревизираме целия преход, дали ще ревизираме собствено натрупването на капитали, икономическата трансформация? Това е големият въпрос, който ще осмисли това управление. Ако това управление успее да отговори на този въпрос, то ще се окаже, че нищо не е изиграно, а всичко е съдържателно в истинския смисъл на думата.
Водещ: Не знам дали ще възприемете като риторичен следващия въпрос. Как според вас се отразява на медийния образ на управлението активността срещу организираната престъпност? Вие сам включихте образа на Трактора преди малко.
Първан Симеонов: Образът на Трактора ще стане може би в доста голяма степен симптоматичен. Как се отразява? Естествено се отразява положително. Това разбира се трябва да се мери на емпирично ниво и в последните дни ние имаме данни, които излязоха в публичното пространство, данни, които безспорно свидетелстват, че тези акции са възприемани добре. Въпросът е, че тези акции задават и голяма опасност за управляващите, и тази опасност се състои във факта, че ако те не бъдат изведени докрай, ако не бъдат изведени до едни резултати в съзвучие с обществената поръчка, с общественото очакване, то тогава те могат да имат, и биха могли да имат, контраефект. Разбира се тук можем само да гадаем, но към момента аз, честно казано, адмирирам откровеността на вътрешния министър Цветан Цветанов, който наскоро заяви, че това е традиционната дейност на МВР да привежда в известност криминалния контингент. Оттам нататък това, че дадени предполагаеми дейци на организираната престъпност могат отново да бъдат пускани всъщност вече е съвсем друг въпрос. Но засега очевидно акциите срещу организираната престъпност привнасят положителни черти към публичния образ на правителството.
Водещ: Според вас тези акции помагат ли на вътрешния министър Цветан Цветанов да излезе от ролята на подгласника на Борисов и да изгради свой собствен?
Първан Симеонов: Това е безспорно. Това е безспорно, още от месеците ноември, декември, поне според мен, и съм имал възможност в блога, който поддържаме заедно с моя колега Георги Георгиев, Блог Жоро и Първан, имал съм възможност да отбележа това и преди, че от известно време насам ние имаме една еманципация, едно автономизиране на публичния образ на Цветан Цветанов. Цветан Цветанов, ако и да излъчва професионализъм, или по-скоро експертност, той успява да бъде достатъчно отчетлив публичен образ, даже бих казал ярък, въпреки че в известна степен е трудно да си ярък политически образ, когато си по-скоро професионалист в сферата на вътрешното образование. Пак образно казано, както съм си позволявал и друг път да казвам, Цветан Цветанов доказа едно, че е възможно да си полицейски шеф и да трупаш публични позитиви към образа си, без да си Бойко Борисов. Да, Цветан Цветанов вече е самостоятелен публичен образ, даже бих могъл да кажа, той е самостоятелен политически актьор, или по-скоро има потенциала да се развие като самостоятелен политически актьор.
Водещ: Къде е опозицията в картинката?
Първан Симеонов: Опозицията е в доста деликатно положение, но по-скоро въпросът на последните седмици е започнаха ли вече явни политически заявки по отношение на президентските избори? Защото в последните дни станахме свидетели на две такива явни политически заявки, или бихме казали не толкова явни, но очевидни. От няколко месеца насам, даже вече бих казал, президентът Георги Първанов се опитва да легитимира себе си като не толкова като представител на политическа институция, или по-скоро институция с представителни политически функции, колкото като автор на политики, и то алтернативни политики. И тук вероятно колегите по-късно днес на дискусията, медийните експерти ще кажат, че това е направено с всички възможности да се изстиска потенциала на институцията, която президентът представлява – от стратегически дискусии до класически, това е термин в пиара, дано никой не се обижда, класически псевдосъбития от сорта на Дни на отворените врати. Тоест ние имаме един Георги Първанов, който вече е част от партийния разговор, ако изобщо да не е партиен политически актьор. Имаме разбира се една Меглена Кунева. На този фон въпросът за опозицията става още по-сложен, толкова сложен, че на мене ми се струва, че като че ли не съм в състояние сега да гадая какво се случва там, но аз лично не виждам много полезни ходове в близко бъдеще пред тази опозиция. Колкото до останалите партии едно е сигурно – да останем пак на ниво политическа видимост и публични образи – едно е сигурно, безкрайно разтегнати са, неимоверно разчекнати са границите на допустимото политическо говорене. За никого вече не е изненада, ако двама политици се обвиняват взаимно в хомосексуализъм или се заканват на жените си, на неродените си деца, не дай си боже, и т.н. Тоест имаме едно огрубяване на политическия дискурс, сериозно огрубяване на политическия дискурс.
Водещ: И на какво се дължи според вас това?
Първан Симеонов: Преди всичко се дължи на факта, че имаме ексцес на популизъм в последните години в България. Политическият популизъм е една изключително модерна тема в политическите изследвания, няма да скрия, че това е и тема на моите непосредствени изследвания, с които се занимавам като политолог, но помислете, ние имаме няколко общи избори, на които влиза нов политически актьор изключително и само през популистки дискурс, през антиелитиско говорене, антипартийни сантименти дори. Тоест имаме едни политици, които в известна степен черпят своята политическа енергия, черпят своята политическа състоятелност от кресливостта, от димкаджийството. И в този контекст става ясно, че политическото говорене се огрубява. Както казва проф. Петър Емил-Митев, това е негова теза, той нарича това „опростачване”. Едно опростачване, което в интерес на истината аз поне не си спомням от времената на началото на това, което обикновено сме свикнали да наричаме преход.
Водещ: Самото то по себе си може да бъде знак за много неща и е едно добро поле за разсъждения. Но аз предлагам да спрем дотук, за да оставим финала отворен, така че през деня да добавим още мнения по тази тема от предстоящата дискусия.

Свидетели сме на изключително активно строителство на публични образи и интензивно политическо говорене, което затруднява разграничаването на политическото действие от политическото говорене

БНР, Новини в 09.00 часа | 2010-02-25

Свидетели сме на изключително активно строителство на публични образи и интензивно политическо говорене, което затруднява разграничаването на политическото действие от политическото говорене. Коментарът направи в предаването на „Хоризонт” „Преди всички” председателят на Клуба на стипендиантите на Фондация „Конрад Аденауер” Първан Симеонов. Сред управляващите ясно се откроява образът на премиера Бойко Борисов, смята Симеонов.
Първан Симеонов: Публичният образ на премиера е взел една значителна дистанция от публичните образи на партията ГЕРБ, а дори и от публичния образ на правителството. Тази дистанция може да бъде здравословна в отделни случаи на непремерени действия от страна на министри или на публично поведение, което очевидно не е в унисон с волята на министър-председателя Борисов. Тази дистанция в известна степен дори митологизира образа на Бойко Борисов, а в същото време той успява да бъде едновременно митологичен и изключително диалогичен …
Симеонов подчертава, че трайна характеристика на настоящото управление е, че успява да поддържа големия разказ на възмездието. Въпросът е до къде ще стигне този разказ, което може да осмисли самото управление, каза още Симеонов.

2+2 винаги е повече от 4

M3 Communications College I Дарина ГАРВАНОВА I2010-02-23

Д-р Камен Ковачев е еднакво добре познат и в PR, и в рекламните среди. Биографията му го свързва както с позицията PR на СУ „Св. Климент Охридски”, така и с факта, че е преподавател пионер по „Реклама” в много български университети. Съвсем естествено д-р Ковачев е поканен от M3 College за базов лектор по Интегрирани маркетингови комуникации. За добавената стойност на ИМК и за това какво е бъдещето на комуникациите с д-р Ковачев разговаря Дарина Гарванова.
 
1.      Какво предизвика появата на интегрираните маркетингови комуникации?
Както е известно, и рекламата, и PR са видове масова комуникация, предназначена за масов пазар. От втората половина на миналия век обаче все по-отчетливо започнаха да се открояват демасовизацията на масовите пазари, от една страна, и ценовият и продуктов паритет, от друга страна. Отделният потребител  започна да се стреми към все по-ярка личностна индивидуализация и към персонализация на потреблението си.
На свой ред новите технологии и либерализираните медийни режими в Европа, Америка, Австралия, Океания, бившия СССР и др. катализираха лавинообразно роене на масмедиите.
Допреди двадесет години у нас например имаше всичко на всичко две телевизионни програми и три радиопрограми, а днес регистрираните телевизионни програми само в България са над 400. Аналогично е положението и в останалите демократични страни по целия свят.
Тези промени направиха класическите рекламни форми значително по-неефективни и много по-скъпи. За да стане ефикасна и ориентирана към конкретния  потребител обаче, обществената комуникация в нейните маркетингови проявления трябваше да еволюира. Резултатът от тази еволюция днес можем да наречем интегрирани маркетингови комуникации, за краткост ИМК.   
 
2.      Моля, дефинирайте термина ИМК и неговата роля в съвременното информационно общество?
Аз не вярвам особено в силата на дефинициите, така че ще се въздържа от определение, но все пак под ИМК би следвало да разбираме сноп или, ако искате, сплав от едновременно функциониращи рекламни, насърчителни и PR активности, ориентирани към задоволяване потребностите на конкретните потребители.  Ако първите три четвърти на ХХ век можеха да се нарекат златните години на рекламата, а последната му четвърт – възход на маркетинговия PR, то за мен новият век започва като век на интегрираните маркетингови комуникации.
 
3.      Кои са отличителните белези на ИМК?
Интегрираните маркетингови комуникации безспорно носят всички белези на непосредствено съставляващите ги компоненти, за които стана дума току-що, и в този смисъл можем да говорим за изключително богат и разнообразен маркетингов инструментариум, но в същото време това разнообразие не е самоцел. Точно обратното – основната идея на ИМК е взаимното усилване на отделните въздействия. В системата на интегрираните маркетингови комуникации 2+2 винаги е повече от 4. А дали резултатът е 5 или 12, това до голяма степен зависи от личната подготовка, таланта и размаха на съответните специалисти. 
 
4.      Какви са резултатите, които се постигат чрез ИМК?
Интегрираните маркетингови комуникации резултират в две посоки. Първата посока е позната: чрез ИМК организацията сегментира потребителите си по-ефикасно, пести пари за комуникация и в крайна сметка постига по-висока степен на лоялност от страна на крайните си клиенти.  Другата посока е по-интересна от моя гледна точка. Тя се изразява в адаптирането на организацията към потребителите. По този начин успешните организации не само се справят с пазарните предизвикателства, но и реализират социални функции.  
 
5.      Винаги ли е по-добре да използваме микс от комуникационни канали, за да отличи потребителят нашата марка на пазара?
В маркетинга нищо не е заковано с пирони. Лично аз не вярвам, че понятия като винаги и никога имат ясен маркетингов смисъл. Все пак обаче в повечето случаи, ако имаме възможност да избираме между употребата на един-единствен комуникационен канал или няколко комуникационни канала, аз бих заложил на пазарно обоснованото и интегрираното разнообразие.  
 
6.      Как подбираме информационните канали, чрез които да постигнем максимална ефективност?
Подборът на информационните канали зависи от маркетинговите ни цели, финансовите ни ресурси, конкуренцията, информацията за медийните аудитории, с която разполагаме и разбира се, от непредубедената ни преценка за нашите клиенти. И ако приемем, че обикновено конкуренцията ни е трудно предсказуема, а финансовите ни средства са недостатъчни, то никой не може да ни попречи да изучаваме пазарите си и масмедиите, влизащи в досег с тях. Това знание би положило добра основа за постигане на реалистични маркетингови цели.