Пи ар експертът Диана Дамянова: С публикуването на стенограмата президентът се качи на пързалката и тръгва надолу

Vsekiden.com I Мария ФИЛЕВА I 2010-03-06

Г-жо Дамянова, кой е крив и кой е прав в спора около стенограмата на разговора между президента Георги Първанов и вицепремиера Симеон Дянков? Трябваше ли да бъде публикувана тази стенограма? И всъщност това ли е възмутителното – че е направена публично достояние или самият разговор?

Аз много мислих и знаете ли, напънах се, тъй като все пак с това си вадя хляба през последните 20 години, и си спомних, че през това време има един такъв прецедент – когато Майкъл Чорни публикува във в. “Стандарт”, когато беше негов, стенограма от свой разговор с български бизнесмен, няма смисъл да му споменавам името. Така че в историята на съвременна България това се е случвало два пъти – да се прави запис без знанието и съгласието на едната страна. Особено нечистото от пиар, пък и от морална гледна точка, е, че двамата, които водят разговора, не са в еднаква позиция. Единият знае, че този разговор ще бъде широко публично достояние и контролира своето поведение. Докато другият смята, че води разговор на четири очи и естествено се държи като при разговор на четири очи. В този смисъл просто паралелът, че този ход в България са правили само Майкъл Чорни и президентът, е напълно достатъчен и няма нужда от коментар.

А протичането на самия разговор, съдържанието на стенограмата…

Най-интересното от моята професионална гледна точка е първо, въобще целият този шум, който се вдига заради някакво телевизионно шоу. Ако така постъпваха ръководителите и държавните глави в света, английската кралица трябваше да осъди всички шоута на острова, а Обама – да не си ляга от съдебни дела. По принцип шоуто е жанр, в който се говори малко по-леко, малко по-безотговорно, с повече свобода на изразните средства и в този смисъл самата реакция на президента е леко странна. От друга страна, най-странното е, че е много непрофесионална, защото той претиражира в една седмица думата “милиардер” – същата тази дума, която особено го обижда. В този смисъл аз смятам, че не са ползвани услугите на пиар специалистите в Президентството, които безспорно са добри и доказани професионалисти. Очевидно някаква друга причина има да се постъпи толкова непрофесионално от пиар гледна точка. Не знам каква е тя, но със сигурност не е в областта на пиара.

Може ли да е минал през главите на пиарите си, обикновено Първанов се съобразява с тях?

Не познавам пиар, който би се съгласил едно подобно нещо да бъде екстраполирано и думата “милиардер” да бъде повторена 700 хиляди пъти в следващите дни, вместо да бъде забравена в следващите четири минути след предаването. В този смисъл това е непрофесионално и го пише в учебниците по пи ар – че когато се ядосаш на една медия, не бива да се изправиш пред всички останали, за да ги занимаваш с яда си към една конкретна медия и една конкретна изява. Но тъй като това се прави много системно, очевидно има някакви не пи ар причини то да се случва. И така искам да отговоря на въпроса ви за стенограмата. Тя е документ, в който президентът, знаейки, че тя ще бъде публикувана, е сложил своята визия не само за лицето Симеон Дянков. Съгласна съм, че има известен спор по отношение на изразните му средства (на Дянков – б.а.). Аз смятам, че това се дължи главно на факта, че той мисли на английски и действа по американски. Отговаря с “да” и “не” на въпросите, това е нещо, което не се случва в българската политическа реалност. Българският политик, поставен пред въпроса отговаря – от една страна, от друга страна, пък от трета и накрая отговорът му става непубликуем. Докато в американската политика се казва: Yes, I did и No, I didn`t. В този смисъл Симеон Дянков е продукт на американския политически живот и не би трябвало въобще да ни учудва начинът, по който той се държи. В тази стенограма поведението му е напълно уставно – държи се като човек, който знае, че е в по-нисша позиция и дори, според мен, като леко виновен. За съжаление обаче извиненията му не биват приети.

Изкушавам се да ви попитам има ли такъв тип поведение хранителна почва у нас? Приемат ли го българите?

Ако може така да се каже, аз смятам, че Бог ни е изпратил Симеон Дянков, точно за да се учим, че така трябва да бъде. Защото в действителност е много нехигиеничен българският политически елит в говорната му част. Като изключим Иван Костов и Бойко Борисов, и двамата дължаха големите си рейтинги именно на това, че можеха да говорят с българския народ. Цялата останала политическа класа се държи безумно витиевато и не отговаряше на въпросите, които вие, журналистите, и ние, пиарите, им поставяме. България не може и не бива да остане извън нормалните държави. А в тях политиците отговарят с “да” и “не” на въпросите и това, както виждате, дразни целия останал политически елит.

Мислите ли, че реакцията на засегналия се президент – тази стенограма, срещата и въобще скандалът около участието в едно телевизионно шоу, не се връща като бумеранг към президента. Аз гледах това предаване и не обърнах внимание на репликата. Едва на следващия ден след изявлението на президента, ми се наложи да се върна назад, да видя отново предаването и да търся точните думи на Дянков.

Точно това е най-непрофесионалното. Затова казвам, че не допускам, че президентските пиари са направили такъв дълбок гаф. Аз също гледах предаването и не обърнах внимание, мина ми някъде назад на фона на всичко, което беше казано, и ако самата президентска институция не беше обърнала това на някакъв грандиозен скандал, думата “милиардер” нямаше да добие такава публичност. Чета форумите сега и гледам, че навсякъде пише – да, президентът не е милиардер, той е мултимилионер и т.н. Почват едни шеги, на които те със своето поведение дадоха основание, иначе никой нямаше да се занимава с това. Нямаше такъв казус. Някакви водещи в някакво предаване задали някакъв въпрос, пък човекът казал – това не съм го казал.Това чух аз.

Какви последствия може да има този скандал за имиджа на президента?

По пързалката тръгва надолу. За съжаление, аз изпитвам симпатии към българския президент и към неговото пиар поведение чисто професионално, но смятам, че се качи на пързалката и тръгва надолу вече. Не виждам как хората могат да се отнасят с одобрение към този гейт със стенограмата.Това във всички случаи му носи пи ар ущърб. Не смятам, че той е калкулиран, тези хора (пиарите – б.а.) са интелигентни, те знаят какво правят, те са калкулирали, следват някаква по-важна задача, прегазвайки пиар нормите. Защото пак ви казвам, това, което е направено със стенограмата, е от арсенала на най-черния пиар – когато се нарушават нормите, на границите на нарушаване на закона. Аз не съм специалист, не мога да преценя дали тук е нарушен законът. Но това да се публикува стенограма, в която единият от участниците знае, че ще бъде излъчена, а другият си няма и идея за това, е наистина от арсенала на най-черния пи ар. Понеже имам амбицията да напиша една книга за пиара в България и си водя бележки, мога да кажа, че това в България е правено досега единствено от Майкъл Чорни.

А може би целта му не е била да очерни противника си, а да “избели” своя имидж?

За мен са някакви други политически цели. Било е толкова важно и належащо да се направи някакво по особен начин политическо изявление, че е поет рискът това да нанесе тежък пи ар ущърб на президента. Или поне, понеже имам страшно уважение към колегите и следя работата им – в Президентството не работят идиоти, а компетентни хора, които знаят много добре какъв ще бъде ефектът от всичко това, и аз смятам, че тя няма да качат доброволно президентът на тази пързалка надолу. Според мен е избрано по-малкото зло – имало е нещо да бъде съобщено и е избран този начин да бъде сторено, независимо, че това в очите на някои професионалисти и на повечето граждани ще прозвучи зле. След два месеца, ако някой вложи средства да направи социологическа анкета, ще останат две неща – че има някакви милиони около президента, защото това се повтори толкова много пъти, че накрая това остава в гражданите, и второ, неприятното чувство от стенограмата. Това са нещата, които ще останат. Историята ще забрави този глупав миг.

Не знам дали така лесно ще се забравят. Нещата се задълбочават, конфликтът се разраства. От ГЕРБ излязоха с декларация, Борисов и Цветанов също са категорични – че президентът си подготвя политически проект, че ще изискат аудиозапис от разговора и ако има разминаване, ще сезират Конституционния съд. Обвиниха го в нарушение на чл.32, ал. 2 от Конституцията.

Да, прочетох. Аз смятам, че оттук нататък ще става още по-неприятно. Сега плъзгащата се надолу шейна на президента, ще срещне изключителния пиар на Бойко Борисов и от всичко това най-вероятно ще стане доста весело в държавата. Друг е въпросът дали това не подменя по някакъв начин дневния ред на обществото. Но повтарям, аз смятам, че зад това, което Президентството извърши се крие някаква друга политическа задача и в името на нея са използвани нечисти и от гледна точка на закона, и от гледна точка на пиара, и от гледна точка на морала методи.

Как ще се отрази скандалът на пиара на Дянков, на кабинета на ГЕРБ, защото правителството застана зад своя вицепремиер?

При Дянков нещата стоят простичко. При него работата е – не е важно какво казват за теб, важно е да ти пишат правилно името.

Пак звучи много американски това.

Да, да. Вижте, той е американски възпитаник. При него няма непоследователност на действията. Той се държи така, както е възпитан, така, както смята, че трябва да се държи и го прави безкомпромисно. В това отношение, аз изчетох внимателно стенограмата, той се държи субординационно, показвайки, че президентът е много по-велик от него, но неотклонно отказва да се извини за нещо, което не е направил.

А може би президентът просто си изпусна нервите и намери отдушник за гнева си, защото жълтата преса наистина го атакува зловещо.

Друг е въпросът дали той не причинява на Дянков това, което би искал да причини на медиите. И всъщност да отправя някакъв… Нямам представа. Във всеки случай, каквато и да е била целта, цената, която се плаща, е толкова висока… Достатъчно е в България един процент от хората да се замислят и да видят колко некрасиво е това, което се случва, те ще говорят с още 1-2 %, те с още толкова и вие знаете как тръгва лавината надолу. Много неприятно, просто необяснимо е. Дано политическата цел, която е преследвана, да изплаща много тежката цена, която ще бъде платена. Действително става дума за първорангова институция и затова примерът е много лош. Когато Майкъл Чорни записва свой събеседник и го публикува в собствения си вестник, това е нечистоплътно и отвратително, но по някакъв начин хората си казват – абе, тези всичките са маскари. Когато президентът прави това и го публикува на официалната страница на Президентството, това вече е санкционирано от държавата. И е много, много лош белег за държавата.

Бихте ли извинила президента, ако се окаже вярно това, което твърди неговото пресаташе Бойка Башлиева – че Дянков е знаел, че се прави стенограма – стенографката била стояла срещу него, че от всяка среща на държавния глава се прави стенографски протокол и е право на президента да прецени коя стенограма да огласи?

Моето мнение не би се променило по никакъв начин. Убедена съм, че това нещо няма как да е така, защото просто трябва да си сляп, за да не виждаш, че единият знае, че го записват, а другият не знае, но по същество това не променя факта. Тук имаме прийом от черния пиар. Черен пи ар се прави от подобни стенограми и те биват публикувани. Ако Симеон Дянков е дал своето съгласие, тогава с Първанов и с шейничката надолу. Дянков иначе не се плъзга надолу.

Може да са имали различни очаквания от разговора. Държавният глава се е подготвил. Не е било среща на четири очи, Дянков е сам, отсреща са началникът на кабинета на Първанов – Никола Колев, президентският съветник Кирил Ананиев.

Не, на президента цялата му реч е подготвена и това се вижда ясно. Вие сте в медиите и много добре знаете как може да съсипеш абсолютно всеки, ако публикуваш негов нередактиран текст, казан в непринуден разговор. Тук е направена и тази манипулация – единият е бил готов за записа и се държи на сцена и си чете от листчето, а другият търси своите думи в истинското си желание, както аз оставам с впечатление, да изглади едно нещо, което наистина е недоразумение, защото гледах предаването и там Дянков наистина не каза, че президентът е “милиардер”.

Смятате ли, че е редно сериозни политици да участват в шоу програми?

Ох! По принцип трябва, но в българската политическа реалност е по-добре да го избягват. Иначе в нормалния свят, трябва и те участват.

Защо да не участват и родните политици? Не стават ли така по-близки на своите избиратели?

Аз наистина смятам, че хората трябва да виждат всички страни на политиците и на елита си. В този смисъл всички шоу предавания са направени, за да покажат една друга страна на този елит, която зрителят има право да види и е напълно резонно те да участват. Въпросът е, че в България всичко е до такава степен изкривено и противоестествено, че може би ако аз бих отговаряла за някакъв политик, а аз, слава Богу, не отговарям, бих му препоръчала да избягва този жанр на този етап. Тук се сблъсква моралното разбиране с професионалното, като знам какви коментари може да предизвика подобна изява. Проблемът е в това – че на нас всичко ни се привижда като една огромна сцена, на която всичко се случва по някакъв сценарий, а всъщност всички тези медии – и жълтите, и шоу предаванията, и другите медии имат някакъв собствен живот и в него имат място всички. Не смятам, че това е трибуна, забранена за политиците. Друг е въпросът, че не бих препоръчала на човек, за който работя, да отиде в подобно шоу.

Спечелил ли е някой досега от участието си в тв шоу?

О, да, определено. Не помните ли, че само преди един чифт избори, когато нямаше толкова много шоута и имаше само Слави, всички се изреждаха там?! То беше като предизборно студио. И никой никога не го е считал за порочно. Сега просто има малко повече телевизии, малко повече шоута, малко повече медии, иначе ситуацията не се е променила. Истината е, че тези предавания не са направени срещу народа. Направени са, защото народът ги иска и обича и там хората трябва да покажат и другата страна от себе си. Нали са уж публични, нали можем да ги осветяваме? Няма лошо да се явяват, лошото е, че обществото е неподготвено да приеме голяма част от нещата, които се случват и аз от инстинкт за самосъхранение бих предпочела да не пускам подопечните си в подобни предавания.

Оригинална публикация

Снимка: вестник "Труд"

Диана Дамянова: Първанов направи тежък PR-гаф

www.bgnes.com | 2010-03-06

Публикуването на стенограмата от разговора между вицепремиера и финансовия министър Симеон Дянков и президента Георги Първанов е тежък гаф.
Това смята известният български PR-специалист Дияна Дамянова. Прочетох на няколко пъти стенограмата от вчерашната среща между Георги Първанов и Симеон Данков. За мен този случай със сигурност ще влезе в учебниците. Това е най-големият PR-гаф. Това е много тежък PR-гаф, каза пред Про.БГ Дияна Дамянова. Според нея публикуването на стенограмата е уникално явление и "подобно нещо тя не е срещала през последните десет години в нито една бяла държава". Дамянова смята, че при разпространяването на стенограмата може би има и юридическо нарушение. Тя смята, че вицепремиерът Симеон Дянков мисли на английски и говори по американски.
БГНЕС припомня, че между президента Георги Първанов и Симеон Дянков избухна лют спор след участието на вицепремиера в телевизионно шоу. В него Дянков каза в отговор на въпрос дали Първанов е млад милиардер -не е млад. Вчера по искане на финансовия министър се състоя среща между двамата. След приключването на разговора при държавния глава пресцентърът на президентството публикува пълният текст от стенограмата на срещата.

Оригинална публикация

 

PR-експертът Аня Павлова: Сръдня на пазара не е същото като да изразиш мнението си в медия

Vsekiden.com I Валерия ЙОНКОВА I 2010-03-05

Г-жо Павлова, мислите ли, че електронните медии трябва да носят отговорност за съдържанието на т.нар. форуми, или коментарите на публикуваните в изданието информации, интервюта и анализи?

Когато една медия дава възможност на хората да изразяват своето мнение на нейна територия, то тази медия ги прави част от своите автори. Електронните медии се опитват да делят своите автори на официално поканени и свободно допуснати. Официално поканените автори обикновено се оказват мишена на авторите със свободен достъп. Най-малкото, което трябва да осигури една медия, е равностойно позициониране на своите автори. Не може едните да бъдат охулвани, оплювани и ругани, а за другите да няма никакви правила. Разбира се, повечето електронни медии предупреждават, че ще премахват нецензурни и вулгарни изрази, но това съвършено не е достатъчна мярка за равностойно положение на авторите на една медия. Поканените автори винаги застават със своето име и лицето си зад това, което казват.

Но тези своеобразни творци се чувстват удобно, почти недосегаеми. Крият се зад анонимност и отприщват всичките си задръжки…

Авторите със свободен достъп предпочитат да се крият зад никове. Но смятам, че всяка подобна медия трябва да изработи кодекс за себе си, независимо от законовата готовност на България. Всеки автор със свободен достъп, криещ се под псевдоним, може да бъде назован с едно единствено име и това е името на медията, която му дава своят дом. Получава се една груба и несправедлива формула: Каним автора, той застава с името си, а след това го оплюват от името на медията, която го е поканила.

Можем ли да наречем форумите своеобразна втора медия, нещо като допълнение към основната?

Коментарните части на електронните медии също са медии и тези медии формират послания, формират мнения, опитват се да формират влияние. И пак носител на това послание, влияние се явява същата медия, която предоставя територия за това.

Как според вас може да се реши проблемът? И ние, журналистите от тези медии също сме обект на нецензурни пожелания.

Въпросът за цензурата и автоцензурата винаги излиза на преден план при подобни проблеми. Мисля, че думата регулация е тази, която трябва да стане много важна за всички електронни медии. Тъй като не е добре за каквато и да е било медия да живее с двоен стандарт – едната чат от авторите ги регулирам, а другата част – не. Хората трябва да са наясно, че медията е институция и трябва да има отговорности от две страни – от страната на медиите и от страната на авторите, които желаят да ползват тази медия, за да изразяват своето мнение. Хората трябва да са наясно, че сръдня на пазара и в трамвая не е същото като да изразиш мнението си в медия. Трябва да има етика, култура и изисквания, принципи и правила. Медията трябва да наясно, че всеки пишещ на територията й е автор. Ето защо тя трябва да създаде и оповести правила за това. Всеки, който иска да се пише, се съобразява с тях, а всеки, който не го прави – престава да е неин автор. Медия без правила губи своята тежест и неусетно се превръща в място за асансьорна белетристика. Тя от своя страна дразни всички и предизвиква само едно желание – да бъде почистена.

Много от пишещите във форума обаче непрекъснато се оплакват от цензура и когато системният администратор изтрие текста им, ни обвиняват, че цензурираме с аргумента, че Интернет е свободна територия.

Наличието на регулация и правила не може да бъде приемано като цензура. Цензурата има много ясни характеристики – винаги добро за някой, винаги лошо за друг, а за трети никога и нищо. Но и това не е точно цензура – това е онова, което в момента разяжда повечето медии в България и се нарича автоцензура. Интересно е, че с този тип регулация повечето медии се справят успешно.

Интернет пространството предлага огромни възможности на човек да изкаже мнението си. Територията, на която всеки под всякаква форма може да изрази мнението си е широко разпространена в България – това за блоговете и Фейсбук. Така практически всеки има възможност да има своя лична медия и да определя свои лични правила за живота там. Ако електронните медии се приемат като сериозни медии с влияние и тежест, те трябва да разберат, че правилата и принципите на сериозната журналистика важат и за тях.

Оригинална публикация

Българската конфедерация за връзки с обществеността обявява конкурса “PR Приз” 2010 и PR Фестивал на 8 март

EVENTS.dir.bg

Българската конфедерация за връзки с обществеността организира пресконференция по повод официалното оповестяване на двете най-големи ежегодни събития в сферата на PR в България – конкурсът за постижения в сферата на Връзки с обществеността ”PR Приз” и единствения по рода си, четвърти поред, PR фестивал в страната.
 
През 2010 година конкурсът ”PR Приз” навършва 10 години от своето съдзаване.

Организаторите ще разкажат какво предстои, кои ще бъдат участниците в журито на конкурса, какви изненади се готвят за него и каква програма се планира за фестивала.

Информация за Пресконференция за обявяване на конкурса "PR Приз" 2010 и на PR Фестивал, организирани от Българската конфедерация за връзки с обществеността, 8.03.2010 г.

Източник: Българско дружество за връзки с обществеността

Оригинална публикация

Пресконференция за обявяване на конкурса “PR Приз” 2010 и на PR Фестивал, организирани от Българската конфедерация за връзки с обществеността

EVENTS.dir.bg

Кога: 8 март 2010 г. (понеделник)
Къде: София, Национален пресклуб на БТА
Достъп: За медии
Организатор: Българска конфедерация за връзки с обществеността

Събитието: Българската конфедерация за връзки с обществеността организира пресконференция по повод официалното оповестяване на двете най-големи ежегодни събития в сферата на PR в България – конкурсът за постижения в сферата на Връзки с обществеността ”PR Приз” и единствения по рода си, четвърти поред, PR фестивал в страната.

През 2010 година конкурсът ”PR Приз” навършва 10 години от своето съдзаване.

Организаторите ще разкажат какво предстои, кои ще бъдат участниците в журито на конкурса, какви изненади се готвят за него и каква програма се планира за фестивала.

Източник: Българско дружество за връзки с обществеността

Оригинална публикация

 

ВМ Финанс Груп стартира фирмено издание за своите служители

PRESS.dir.bg I 2010-03-05

В началото на март ВМ Финанс Груп стартира издаването на фирмен информационен бюлетин за служителите в 13-те компании на дружеството. Целта на изданието е да се предоставя информация на служителите за важните събития, добри практики, идеи и успехи в голямата компания, да се приобщават към ценностите и целите на компанията и по този начин да се постига висока ангажираност и удовлетвореност на работното място, да се осигурява по-добър достъп до висшия мениджмънт.

Името на корпоративното издание е „ВМ Пулс”, а периодичността му е месечна. Рубриките на бюлетина включват информация за новите проекти и придобити фирми, новини от офисите в страната, добри практики в областта на управлението и развитието на човешките ресурси, включително обучения и кариерни възможности, полезни съвети, идеи и представяне на служители от холдинга.

„Живата връзка в една растяща и динамично развиваща се организация, каквато е ВМ Финанс Груп, е изключително важна. Чрез нея всеки служител ще се почувства част от общата ни организация, ще бъде полезен за вътрешно-фирмения ни живот”, коментира г-н Васил Мирчев, Председател на Съвета на директорите на ВМ Финанс Груп. Той отправя покана към всички служители – читатели на корпоративния бюлетин смело да се включат с идеи и предложения за развиване на съдържанието на вътрешно-фирменото издание.

За Контакти:

gbendurska@vmfgroup.com

Допълнителна информация: www.vmfgroup.com

Оригинална публикация

PR експерти за спора между президента Георги Първанов и финансовия министър Симеон Дянков

Нова телевизия, Здравей България | 2010-03-04

Водеща: Гледате „Здравей, България”. Ние сме поканили за наши гости двама PR-експерти, с които да си говорим за това какво стана в този спор между президента Първанов и финансовия министър Симеон Дянков, кой е крив и кой е прав, кой си изпусна нервите и толкова сериозни ли е, колкото реагира всъщност президентът. Да ви припомним случая – в предаването на Иван и Андрей през усмивка на въпрос на Иван и Андрей, не помня кой от двамата зададе въпроса за това дали президентът е млад милиардер, финансовият министър каза: „Не е млад”. Това предизвика много остра реакция. Здравейте. Аз почнах да си говоря.
Нидал Алгафари: Добро утро.
Водеща: Много остра реакция от страна на президента. Призив имаше да си подаде оставката Дянков, ако не докаже твърденията си или намека, който е направил, Дянков пък пусна прессъобщение, в което от финансовото министерство казаха, че нищо не бил казал човекът и ние започнахме да си мислим всъщност какъв беше този театър, на който станахме свидетели, кой преиграва в него.
Нидал Алгафари: Това не е театър от сега. Първо, Дянков не знам защо, беше спрял парите на Президентството, дръпна им парите, после ги върна за един ден. След това президентът излиза с някакви идеи, добри или лоши, но някакви идеи за икономиката на държавата, той казва – това са малоумщини. Третият път излиза и му казва – той е млад милиардер. Има някаква лична закачка на Дянков с…
Водеща: Не, преди това имаше за феодалните старци.
Нидал Алгафари: Тя не е вече толкова лично към президента. Това са трите неща, които са лично към президентската институция. И почвам да се замислям, че това е някакво избиване на някакъв комплекс сигурно, нещо има такова на малкото момченце, което иска да се прави на по-голям, отколкото е. От друга страна, смятам, че пък президентът Първанов това да му обръща внимание не би го направил, ако не беше заради президентската институция, заради стабилността на тази институция. Но да кажеш, че един президент на една държава е милиардер – поне трябва да се опиташ да го докажеш. Хайде, да не е милиардер, милионер, но докажи го и като го докажеш, тогава вече си има някакви стъпки, които…
Водеща: А защо точно срещу президента?
Нидал Алгафари: Е, избиване на комплекс някакъв.
Водеща: Е какво е това? Това не е лична драма.
Нидал Алгафари: Е, тука вече е по-скоро в сферата на съпругата ми, там са в психоанализата, има Фройд сигурно, има някакви неща, които…
Водеща: Мадлен да поканим?
Нидал Алгафари: Да, да, поканете я Мадлен. Най-вероятно тя /…/ разбере какво говори.
Водеща: Честно казано обаче, финансовият министър се наложи като човек, който не си слага катинар на езика, но пък говори изключително ясно.
Арман Бабикян: Ясно говори? Аз ще ви върна малко по-назад.
Нидал Алгафари: Ясно ли?
Водеща: Е, без последния случай.
Арман Бабикян: Ако си спомняте, когато се учредяваше партията ГЕРБ в НДК на един бял диван двама души стояха и т.н., по едно време този, който сега е министър-председател, каза едно изречение, което горе-долу гласеше – за президента забранявам на който и да е в тази зала да говори, за него имам право да говоря само аз. Спомняте ли си?
Водеща: Честно казано не.
Арман Бабикян: Той забрани на всички да говорят на тема президента Първанов, освен на себе си. Очевидно тази забрана е отпаднала някак си или просто Симеон Дянков не е член на ГЕРБ, не съм сигурен вече там кой е член на ГЕРБ и кой не в правителството. Половината, а може би и повече от половината са експерти. Аз бих добавил нещо друго към това, което каза Нидал, ако забелязвате, той ползва и другият вицепремиер за това да казва нещата, които не иска той да каже. Ако Симеон Дянков е получил /…/ да се заяжда с президента, то горе-долу подобна задача има Цветан Цветанов в отношенията си със съдебната власт и разбира се, в ролята на гълъба умиротворител се появява министър-председателят, който казва – хайде, 10 дена няма да се ругаете един друг или пък ще звънна на президента и ще му кажа, че съм наредил на Дянков повече да не говори и той целият е в бяло или пък – оставете ги там да спорят.
Водеща: Добре, но той каза – няма да се намесвам в този спор.
Арман Бабикян: Това ли е ненамеса? Да звъннеш по телефона и да забраниш на вицепремиера си да говори? В смисъл, аз си представям нещо друго като ненамеса. Така или иначе двамата вицепремиери играят ролята на бушони, които вдигат тези скандали, в които Борисов формално не иска да влиза, но реално това са скандали на самия Борисов. Той си е избрал…
Водеща: Тоест негов е проблемът с Президентството, така ли?
Арман Бабикян: Негов е и проблемът със съдебната власт. Просто той държи да е на онази позиция, в която, няма да казвам цялото изречение, защото не е прилично да го правя в ефир, но то завършваше – всички са в еди какво си, накрая само той е в бяло. Той е избрал позицията на това да е само той в бяло, докато тези малоумни спорове са оставени на вицепремиерите. Пък и какво е обидно някой да е милиардер?
Водеща: А каква е…
Арман Бабикян: Някой ще ми обясни ли колко лошо нещо е да си милиардер?
Нидал Алгафари: Обидното в случая е, че по-скоро това е някакъв намек едва ли не за някакъв вид корупция или за нещо, че той, Георги Първанов всички знаем, че откакто е някакъв лидер на БСП, след това президент, не е имал такива финансови…
Арман Бабикян: По едно време му проверяваха спонсорите, да речем.
Нидал Алгафари: Проверяваха всичко, но чак пък нали за милиардерство да се говори? Много тъпа, нелепа шега. Защо направили, тука /…/ да задавам въпроса какво искаш точно с президента да правиш, дали това е нивото на Симеон Дянков да се занимава с президента и по този начин какво ще постигне, общо взето нищо, само ще има да се занимаваме по предаванията, да обикаляме да обясняваме, че този е прав, онзи е крив.
Водеща: А дали в действителност става въпрос, както казвате – за избиване на комплекси или просто човекът обича да говори свободно, когато му се прииска.
Нидал Алгафари: Може да говори свободно, когато отиде в Курило. Там може да говори колкото си иска свободно.
Водеща: Не е точно така.
Нидал Алгафари: Като обикновен гражданин може да говори в кафенета и кръчми колкото си поиска. Ако беше между Георги Първанов и Симеон Дянков нямаше да има никакъв проблем. Георги Първанов просто нямаше да му обърне никакво внимание. Но когато говориш като финансов министър, вицепремиер срещу президента, това вече е друго говорене и там трябва да… Човек мери малко приказките.
Арман Бабикян: Чакай сега, би било тежка обида, ако нашият президент беше жена и да речем той е казал, че президентът не е млад. Тогава разбирам дамата да се беше засегнала. Аз продължавам да не мога да схвана какво обидно има в това някой да е богат.
Нидал Алгафари: В случая не става въпрос в това дали е млад или стар, в милиардер. Намекът…
Арман Бабикян: Спомняте ли си, че малко по-рано, когато ставаше въпрос за данъците на богатите…
Водеща: Да?
Арман Бабикян: Имаше едно крилато изречение от финансовия министър на дясното, подчертавам, правителство или поне декларираното като такова, че когато богатите плачели, значи всичко било наред в държавата, което изключително ме изуми като изказване на финансов министър.
Нидал Алгафари: Десен.
Арман Бабикян: Десен, да. Очевидно има някакъв болшевишки план да се преследват хората с големи къщи, големи коли, тези, които имат милиони и не ги е срам, в същото време маса фирми имат да получават пари от бюджета…
Нидал Алгафари: Ето точно тази теза…
Арман Бабикян: … както всички знаем и не могат да си получат парите от бюджета, но някак си богатите са зли, което, разбира се, радва хората, особено тези…
Водеща: Тоест вие приемате, че президентът е богат.
Нидал Алгафари: Ето това е нещото, което…
Арман Бабикян: Аз не знам дали той не е богат, но за мен това не е обида.
Нидал Алгафари: Не, аз знам, той не е богат.
Арман Бабикян: Вие сте си по-близки.
Нидал Алгафари: Това беше да се лансира…
Водеща: И това е обида.
Нидал Алгафари: … да се лансира такова нещо, че ето вижте, президентът едва ли не е милиардер, богат, хващаш го и го хвърляш някъде, където една тема, която няма как да излезе. Не върви президентът да тръгне изважда декларации – какво имам, какво нямам, правил го е много пъти. Само това, говоренето на Симеон Дянков в момента да хвърли някак си върху съвсем друго, не вече президентската институция и политиката й, а за това, че едва ли не той е… Оправдавай се ти дали си богат или не – тоест имаш ли сестра или нямаш сестра. Тъпо беше. И затова смятам, че е логично това, което го поиска президентът – ако той има някакви доказателства, покажи ги, тогава вече има съвсем други факти към президента, но няма ли ги, ако обичаш – оставка.
Водеща: Тази история как ще се развие според вас?
Нидал Алгафари: Никак.
Водеща От PR-гледна точка?
Арман Бабикян: От PR-гледна точка според мен…
Нидал Алгафари: Тя се изчерпа вече.
Арман Бабикян: … подобни истории ще продължат.
Нидал Алгафари: Не, тя се изчерпа.
Арман Бабикян: Но други.
Водеща: Оставка няма да има?
Арман Бабикян: Разбира се, че няма да има оставка. Ако искат министър-председателят и президентът да се разберат, а те са показвали няколко пъти, че могат да го правят, щяха да се разберат за оставката на Симеон Дянков много простичко и много лесно. Така се разбраха за едно вето на закон между другото, ако си спомняте. Прессъобщението гласеше, че двамата са се разбрали да се наложи вето от президента, как става това нещо не знам, защото това е правомощие на президента и то на закон, който премиерът заяви, че е проспал, когато неговата парламентарна група…
Водеща: Така беше.
Арман Бабикян: Да, което е изключително странно – ти не комуникираш със собствената си парламентарна група, със собствените си съпартийци, но накрая отиваш, разбираш се с Георги Първанов, налагате едно вето и накрая нещата си идват на мястото. Не е толкова сложно и с един вицепремиер.
Водеща: А тези бушони за какво са необходими на човека в бяло?
Арман Бабикян: На човека в бяло бушоните са необходими, за да могат хората да гледат този сериал. Те биха гледали турски сериал, а не новините на Нова телевизия, където се казва броят на безработните. Мисля, че много по-сериозно основание би имал един сериозен президент на една държава, ако поиска оставката на министъра на финансите с проста сметка, която гласи – дължите на бизнеса еди колко си милиона ДДС, еди колко си милиона пари, почти 2 милиарда общо, и довеждате до фалит еди колко си икономически субекта, от което ще останат на улицата еди колко си души. Това е сериозен повод за оставка.
Водеща: И накрая от PR-гледна точка как ви се стори цялото изпълнение?
Нидал Алгафари: А изпълнението, като /…/ – просташка работа.
Арман Бабикян: Средна…
Нидал Алгафари: Това мога да кажа.
Водеща: Не ви хареса?
Нидал Алгафари: Не, то просто е просташко, нелепо е, отвратително е, но успяха да постигнат максимума на това нещо.
Водеща: Сериалът се гледаше?
Нидал Алгафари: Тоест в момента българският народ говори сега – той аджеба милиардер ли е, не е ли милиардер, в Дубай ли са му имотите, в Танзания ли си е купил имоти. Затова смятам, че пък от президентската институция трябва да се опитат да стигнат до края този път наистина – или едното, или другото. Или доказвате, или ще се иска оставка. Тоест това ще бъде един страшен конфликт между тях, който смятам, че президентът не би трябвало да го прощава това.
Водеща: Добре. Благодаря ви за това участие.
Нидал Алгафари: Благодарим и ние.
Арман Бабикян: Довиждане.

Снимка: БНР

На стаж в M3 College!

M3 Communications College I 2010-03-03

Екипът на M3 College търси своите нови лица! Ако си млад, амбициозен, заинтригуван от PR, но без опит в сферата, със сигурност ще ти е интересно да изчетеш статията до край.

От 1 март екипът на първия лицензиран колеж по PR, маркетинг и комуникации стартира своя стажантска програма. Целта й е да подпомогне бъдещите български PR специалисти да навлязат по-бързо в избраната от тях професия.

Тъй като нашата професия е преди всичко „контакти“, познанството с лицата на българския PR е една изключителна възможност за всеки бъдещ PR специалист.

Кой може да кандидатства за стаж в M3 College?

За стаж в M3 College може да кандидатства всеки, който има желание да стане част от PR в България. С изключително предимство се ползват кандидатите, завършили някоя от програмите в нашия колеж.

Как се кандидатства за стаж в M3 College?

Тъй като M3 College е част от M3 Communications Group, Inc., за нас високите критерии и качественият ресурс са изключителен стандарт. Поради това всеки, който иска да стане част от нашия екип, да изпрати своето CV и мотивационно писмо на адреса на колежа college@m3college.com . Одобрените кандидати ще бъдат извикани на събеседване. Изключителното изискване е владеене на английски език и висока online грамотност.

С каква продължителност е стажантската програма в М3 College?

Според нас два месеца са напълно достатъчни за добиване на обща представа „кой кой е в българския PR“, както и „кога какво се прави“. Наред с всичко останало, два месеца са напълно достатъчни, за да може нашият екип да прецени дали вие сте един истински бъдещ PR специалист. Ако ние се уверим в изключителните ви качества, бихме могли да съдействаме за по-нататъшното ви кариерно развитие в бранша.

Как ще работи стажантската програма в М3 College?

Стажантската програма в M3 College е без времеви ограничения. Изпращайте вашето CV и кандидатствайте при нас. Одобрените ще започват при фиксирана дата, която ще гарантира максимална коректност. Първите одобрени стажанти могат да започнат работа по програмата още през месец март.

Основни задължения на стажантите в М3 College?

- Участие в създаването и реализирането на нашия информационен сайт www.m3college.com. Което, накратко, ще означава – писане на новини, вземане на интервюта от български и световни специалисти по PR и маркетинг.

- Участие в организирането и провеждането на едно от най-атрактивните PR събития у нас – ежеседмичния event PR Thursday.

Оригинална публикация

PR-ът на Toyota – тотално сбъркан и проспал кризата

PRinBulgaria.com I 2010-02

Проф. Здравко Райков е преподавател по PR в СУ. Потърсихме го за коментар върху един проблем, който вълнува милиони потребители на планетата – затрудненията на най-големия японски автопроизводител Тойота след като от търговската мрежа бяха изтеглени огромен брой автомобили заради технически проблеми. От това се възползваха изправените пред фалит американски автомобилни производители като предложиха на клиентите си оферти, с които да обърнат гръб на иначе популярната в САЩ японска марка. 

Toyota има репутацията на производител на добри автомобили, но през есента на миналата година съдбата поднесе на компанията серия от неприятности, които в крайна сметка се равняват на загуби от над 2 милиарда долара. С над една пета се срутиха и нейните акции на световните борси. А и конкурентите й светкавично се възползваха от затрудненията й, за да задигнат нейни клиенти. GM и Ford незабавно предложиха на собствениците на автомобили Toyota в САЩ да си купят техни нови коли с намаление от 1000 долара или срещу изгоден кредит до 5 г. През януари т.г. продажбите в САЩ на Ford нараснаха с около една четвърт, на GM и на Nissan скочиха с по 16 на сто, на Honda – с 13 на сто и т. н.
В условията на глобална криза от затрудненото положение на Toyota се възползват и правителства, които се опитват на неин гръб да решават свои проблеми. Проучване в САЩ, например сочи, че една пета от американците смятат, че американското правителство критикува Toyota повече, отколкото е необходимо, с цел да подкрепи GM.
Японското правителство пък има тревоги от друг характер – накърнената репутация на Toyota хвърля сянка върху имиджа на всичко, което е произведено в страната на изгряващото слънце. В началото на февруари т. г. и външният министър на Япония – Кацуя Окада, призова ръководството на компанията да вземе всички необходими мерки, за да не удари отзива на нейните автомобили от външните пазари по престижа на японските стоки в чужбина.
Къде, според Вас, сгреши Toyota?
Лично за мен затрудненията на компанията дойдоха най-вече от липсата на ефективна публична комуникация /PR/. Що се отнася до техническия проблем той не е чак толкова страшен – вероятността да се прояви точно при вашата Toyota е 1: 65 000.
Оказа се, обаче, че целия PR на компанията, особено в последните няколко години, е бил тотално сбъркан. Точно в тази област компанията не издържа на собствените си високи стандарти. Нейните пиари проспаха възникването и развитието на кризата. Ето и някои аргументи за подобно твърдение.
При слушания в американския Конгрес клиенти на компанията заявиха, че сигналите им са били откровено игнорирани от представители на Toyota . При това първата жалба за стелките на автомобили на компанията е била подадена още през 2003 г. Но в компанията не й обръщат внимание, защото гонят съвсем друга цел – на всяка цена да увеличат обема на производството си и да изпреварят конкурентите си.
През ноември 2009 г. Националното управление за сигурност на пътния трафик на САЩ /NHTSA/ обвини Toyota, че крие от потребителите си конструктивни недостатъци на автомобилите, които могат да застрашат сигурността им. Компанията дори не се извини своевременно на своите клиенти – първото официално заявление на президента й Акио Тойода заради неизправности на автомобили, прозвуча едва на 5 февруари – няколко месеца, след като вече са изтеглени 4 милиона коли.
Вместо това компанията направи всичко възможно, за да омаловажи възникналите проблеми. Тя не съобщи своевременно, какво ще свърши, за да острани дефекта, а просто посъветва клиентите си сами да търсят дилърите, ако имат някакви проблеми с автомобилите си.
Пример за липсата на адекватна комуникативна реакция от страна на пиарите на компанията, е и поведението им през февруари т. г. при скандала с хибрида Приус, отново заради дефект на педала. Те реагираха едва, когато от японското министерство за защита на потребителите настоя компанията да изясни ситуацията около проблема и да се успокоят собствениците на тези автомобили. Ако си познаваха занаята, пиарите на компанията не трябваше да допускат подобни подкани.
Истината е, че Toyota е знаела отдавна за дефекта, предизвикал паника сред немалко потребители. Но тя пренебрегва предупредителните сигнали и не си дава сметка за вероятността от развихряне на криза в публичното пространство. Точно това нейно забавяне, погрешната преценка на дълбочината на проблема – така, както го виждат потребителите, а не нейните експерти, я вкара в капан, който й носи щети за милиарди и доведе до сълзи в очите на Акио Тойода, при изслушването му в американския Конгрес.
Впрочем и висши мениджъри на японския производител сами поставиха слабата оценка на нейната публична комуникация. Така при изслушването му в комисия на Конгреса на САЩ шефът на нейното американско подразделение – Джеймс Ленц, заяви, че “лошо е организиран обменът на информация както вътре в компанията, така и с потребителите и контролните органи”. По-късно и Акио Тойода призна, че е трябвало да действат другояче пред растящите оплаквания на потребители от различни страни. Според него компанията се отдалечила от своите клиенти.
Какви изводи могат да бъдат направени от цялата тази сага?
Големият урок за всеки играч на пазарите, независимо в какъв бранш е той, от това, което се случва сега с Toyota е, че да подценяваш публичната си комуникация направо си е смъртоносно.
Техническите проблеми са най-малкото зло в ситуация на криза – те могат да се остранят сравнително бързо. Но много по-бавно и трудно е да се върне загубеното доверие на потребителите. Неслучайно сега вниманието на ръководството на Toyota се фокусира върху пиара – изтече информация, че само за публична комуникация по света компанията ще даде над половин милиард долара.
Случката с Toyota демонстрира какво очаква всеки, който се отнася високомерно към комуникацията си с различни публики. Особено пък, ако е допуснал да се развихри криза – щети за милиони и милиарди, загубени позиции на пазара, негативно обществено мнение…
И още нещо – потвърждава простичката истина, че ако все пак възникне критична ситуация, единствено верният подход е незабавното, пълно и прозрачно информиране на хората. Така може да се съхрани най-ценнияj капитал за всяка организация – доверието на нейната публика.

Оригинална публикация

Темата на PR Thursday на 4 март е: „Сутрешните тв блокове – публицистични или развлекателни?“

EVENTS.dir.bg I 2010-03-03

М3 Communications College организира PR Thursday на 4 март 2010 г. на тема: "Сутрешните тв блокове – публицистични или развлекателни?“

Специални гости:

Димитър Павлов – водещ на „Тази сутрин“, bTV
проф. Георги Лозанов – медиен анализатор

Заповядайте, за да научите повече:

- Какво е бъдещето на сутрешните телевизионни блокове?
- Кои са най-гледаните сутрешни рубрики?
- Какво искат да научават зрителите рано сутрин?
- Какво е значението на сутрешните блокове за програмирането на една телевизия?

Кога? 4 март 2010 г., четвъртък, от 18:30 часа
Къде? В залата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26)

Вход: Свободен
Dress code: Free from duties
Free drinks included.

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и неспециалисти, които имат отношение към сферите PR, маркетинг и медии. Всеки четвъртък от 18:30 часа в сградата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26) участниците имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни, пиперливи и актуални теми. Планираният формат включва официален гост (обществено значима и интересна личност) и гости участници (всички, които имат желание да станат част от света на PR). Всяка тема се оповестява няколко дни преди срещата на сайта на M3 College – www.m3college.com

Телефон за контакти и акредитация на медии:   02/951 67 75.

Информация за PR Thursday на тема: „Сутрешните тв блокове – публицистични или развлекателни?“, 4.03.2010 г.

Оригинална публикация