M3 Communications College I 2010-02-09

Пуканки, напитки, хубава музика, рок настроение, готини хора, куршум, библия и Green Day… Това са някои от думите, които описват първия РОК понеделник, организиран от M3 Communications Group. Екипът на М3, приятели и партньори на компанията започнаха месеца с киноконцерт. Всички се насладиха на прожекцията на уникалния концерт на Green Day – „Bullet in a Bible“. Една група, едно шоу, повече от 65 000 души публика в Обединеното кралство и много емоции, усмивки и забавление за всички участващи в това рок събитие.
Следващата рок нощ предстои скоро. Запазете свободен първия понеделник на март!

Оригинална публикация

M3 Communications College I 2010-02-09

Пощенска банка е водеща универсална банка, която предлага широка гама услуги за физически лица, малки и средни предприятия и големи корпоративни клиенти. Илиана Захариева заема длъжността мениджър „Корпоративни комуникации“ в тази финансова институция, или иначе казано – PR. Преди няколко седмици г-жа Захариева беше приета за член на Управителния съвет на БДВО. Екипът ни се заинтересува от предизвикателствата, които тя среща в работата си, и пожела да й зададе някои въпроси.

в. Класа | 2010-02-08

1,7 млрд. прессъобщения, които са неподходящи и са адресирани към грешните журналисти, се изпращат на година в САЩ и Великобритания. Това сочи проучване на PR агенцията Realwire, проведено през ноември и декември 2009 г. и публикувано на сайта inconvenientprtruth.com. Според данните 78% от имейлите до пресата са адресирани до журналисти, за които те са безполезни, а 55 на сто от получателите блокират входящите си писма от PR-ите, изпращащи им подобни информации. 54 е средният брой прессъобщения, които получава всеки журналист на ден, а при 57% от получателите ненужните съобщения са повече от 80%. Във връзка с тези разкрития стартира кампания "Неудобната PR истина", която цели да намали броя на ненужните пресрелийзи и да подобри общуването между журналисти и PR специалисти. На сайта на кампанията са публикувани и 10 права на журналистите при общуването с PR-и – да им се иска разрешение за изпращане на пресрелийзи, да се знаят точно ресорите им, да се избягват телефонните обаждания, които проверяват дали е получена информацията, и др.

Стр. 19

сп. Мениджър | 2010-02-07 

Нормалният живот не е новина. Важно условие, за да присъства дадено събитие в емисиите, е то да се отнася за значителен брой хора, казва главният редактор на "Новини и актуални предавания" в bTV

ЛЮБА РИЗОВА е създател и главен редактор на "Новини и актуални предавания" в bTV от 2000 г. Преди това работеше в БНР и Нова телевизия. Завършила е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", има специализации по телевизионна журналистика в САЩ.

- Госпожо Ризова, защо в новините на bTV много рядко споменавате имена на фирми? Дори когато сте поканили експерти да коментират икономически проблеми и да правят прогнози, не посочвате откъде са. Не смятате ли, че по този начин лишавате зрителя от важна информация? Освен това се създава впечатление, че в българските телевизии за бизнеса се говори или лошо, или нищо, защото при негативните новини имената не се спестяват.

- Не съм напълно съгласна, че за българския бизнес в новините се говори единствено когато нещо лошо се е случило. Имената на фирми и марки присъстват в новините, когато има сериозен информационен повод. Например голяма инвестиция в даден район или в даден отрасъл и откриване на много работни места, или значим дарителски жест. Изобщо, когато става въпрос за нещо, което ще повлияе за добро на много хора. Т.е. отговорено е на едно от най-важните условия, за да присъства дадено събитие в новините, а то е да се отнася за значителен брой хора. Иначе другите добри събития, като отваряне на нов офис, цех, производство – за каквито обикновено са молбите да бъдат отразявани, имаме така наречените платени репортажи. Те са извън "шапката" на новинарската емисия или актуално-публицистичното предаване, но са в същото часово време и така аудиторията, която трябва да се информира, е същата, само че на екрана се изписва "платено". За мен това е чистият вариант, при който зрителят е информиран за даден факт или събитие, но не е заблуден, че информацията е безкритична. По повод изписването на фирмата, в която работи даден експерт, смятам, че ако няма отношение към същността на темата на репортажа, то това би била излишна информация за зрителя. Изобщо в телевизията правилото: максимум същностна информация за минимум време и пространство, е изключително важно.

- Къде според вас минава границата между "скритата реклама", за която се говори в Закона за радио и телевизия, и необходилшта информация, която по най-простите правила на журналистиката трябва да отговаря на въпроси като "кой" и "къде"?

- Скритата реклама е строго забранена навсякъде в Европа по силата на директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Да правиш скрита реклама означава да популяризираш марка, стока или услуга срещу заплащане, без да информираш зрителите, че ти е платено за това. Аз смятам, че това е справедливо и зрителят има право да знае кое събитие е минало през критичния поглед на журналиста и кое не. Това правило ни предпазва от натиска на представители на бизнеса и предоставя преценката за значимостта на едно събитие изцяло на журналистите и техния професионализъм.

- Трябва ли законът да забранява "скрита реклама"? Частните медии нямат интерес да я правят, защото се издържат от реклама, а освен това има и Етичен кодекс на българската журналистика, според който рекламните съобщения трябва да са ясно обозначени. Тази саморегулация не е ли достатъчна, не е ли това въпрос на редакционна политика?

- Забраната за извършване на "скрита реклама" не е изолирана и самоцелна, тя е част от цялостната регулация на телевизионната дейност и от правилата за рекламиране. Ние винаги сме били за това да има ясни правила и те да важат за всички. Още един път подчертавам, че тази забрана цели да предпази най-вече зрителя от това да бъде облъчван със скрити рекламни послания. И, моля, не бъркайте това с продуктовото представяне (product placement), което според новата директива е вече легална рекламна техника. Етичният кодекс е нещо много добро, но той няма силата на закон. Това са препоръки и предписания за професионализма и морала в журналистиката, но както и по-горе отговорих, те нямат достатъчната сила, за да предпазят в полето на журналистиката да влезе "скрита реклама". Именно защото частните медии се издържат от рекламни постъпления, без категоричната забрана за "скрита реклама" цената на едно по същество рекламно съобщение под шапката на новини би могла да стане много "стимулираща" за медията. Така и опасността новините да изневерят на своята природа би била сериозна. От друга страна, няма как да се избегне споменаването на марка или фирма, когато те са неделима част от иманентната цялост на новината. Най-близкият пример, който ми идва наум, са информациите по темата "свински грип". Световни медии, особено в началото на пандемията, включваха в своите информации обяснението, че препаратът "Тамифлу" е едно от решенията за лекуването на това заболяване. Затова и много радетели на теориите за световна конспирация съзряха успешно проведена акция на фармацевтичен концерн.

- Има ли случаи, при които Съветът за електронни медии е налагал глоби на bTV за скрита реклама?

- Да, дори случаят не беше свързан с новините, а с "Шоуто на Слави". Преди години по повод изложението "Лукс онли" гост на предаването беше един от братята Висман – създателите на луксозните бутикови едноименни автомобили. Само заради въпросното участие, без да е правена реклама и въпреки че нито СЕМ, нито съдът доказа да има плащане към телевизията или към продуцента "7/8", получихме наказателно постановление, което съдът потвърди.

- За да бъдем максимално полезни на читателите на списание "Мениджър", бихте ли се опитали да обясните каква трябва да е информацията от бизнеса, за да влезе в "Би Ти Ви Новините"?

- Мисля, че отговора вече го дадох по един или друг начин дотук.

- Вие сте шеф на най-гледаните предавания в най-гледаната българска телевизия – новините и публицистиката. Съгласна ли сте, че има хиляди фирми и предприемачи в България, които правят почтен бизнес, произвеждат, създават работни места, и българското общество има нужда от информация за тях, включително и за да повярва в собствените си сили? Какво можете да направите, за да я получава?

- Благодаря за изтъкването на фактите в първото ви изречение! Да, разбира се, съгласна съм, че има много почтен бизнес в България. И също така съм убедена, че такова трябва да е и нормалното състояние на нещата. Нормалният живот не е новина. Дървото расте. Слънцето изгрява от изток. От летището излитат самолети. Когато първа новина ни стане: "От летището днес излетяха успешно всички самолети", това значи, че досега е имало проблем и е била нарушена нормалността. Новина е, ако днес няма нито една катастрофа, тъй като в българската нормалност всеки ден има. Затова бизнесът изобщо, не само този в България, за да влезе с положителен знак в новините, би трябвало да е направил нещо извънредно добро. И нека това да оставим на въображението и професионализма на специалистите по маркетинг и пиар.

Стр. 56, 58

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 2010-02-07 

Днес вашата марка е това, което казва Google

ПРОМЕНЕНАТА ситуация днес притесни много хора и компании, особено тези, които отказват да се адаптират и се борят всячески да задържат статуквото колкото се може по-дълго, въпреки че знаят, че процесите са необратими.
За какво конкретно говоря и защо темата толкова ме вълнува. В теорията се казва, че пиарът трябва да създава условия за ефективна комуникация. Представата ни от миналото се припокрива с идеята за огромно количество информация, разпространена до колкото се може повече хора. Но мненията на всички тези хора рядко се чуваха, защото в традиционните медии тяхното присъствие бе ограничено. Ефективната комуникация досега представляваше високо говорене от едната страна и тишина от другата. Но още по-важното е, че икономическата цензура намираше уютно място за своето развитие в така описаната ситуация. С което не искам да кажа, че компаниите извиваха ръцете на журналисти и издатели. Просто медиите не атакуваха сериозно компаниите, от които получават своите приходи под формата на реклама. В голяма степен може да се каже, че компаниите упражняваха някаква форма на контрол върху съдържанието на информацията, която достигаше до потребителите. И нерядко се случваше така, че мощни икономически интереси сваляха даден материал от медията и той не достигаше до притихналата аудитория.
Ситуацията се променя бавно, но сигурно. И тишината вече няма да бъде част от комфорта на нито една компания по света.
Защото днес "обикновеният" потребител може да говори. Разбира се, образно казано, но може да напише текст, да публикува аудиосъдържание или да качи свой видеоматериал. И ако има достатъчно умения и знания, неговата информация може да достигне до много хора по целия свят, без изобщо традиционните медии да участват в нейното разпространение. Днес мнението на потребителите е навсякъде и никакви трикове на производителите не могат да го спрат, ако продуктът, поведението или политиката е погрешна. Хората, които толкова дълго нямаха условия да говорят публично, днес сякаш изживяват ренесанса си. И колкото повече хора говорят, толкова повече компаниите не харесват това говорене. Защото, когато всеки може да се изкаже, винаги ще има и добри, и лоши мнения.
Ние като пиар специалисти трудно можем да кажем, че в такава среда работим до 18,00 часа, защото, ако нещо се публикува онлайн към 19,00 часа, трябва да реагираме на момента. Сутринта вече ще е твърде късно. Особено когато говорим за кризисен пиар.
След тези разсъждения ще се опитам да дам няколко примера, за да стане още по-ясно, че никой не е защитен и не може да живее в комфорт от одобрителна тишина. Днес вашата марка е това, което казва Google. А търсачката обича социалните медии, форумите и всякакво онлайн съдържание, което е динамично и се посещава от хората.
Големите за пръв път в историята са с равен старт с малките. Дори можем да кажем, че малките имат предимство, защото са по-гъвкави и по-лесно вземат решения. Проблемите, тръгнали от изказване на мнения в онлайн средата и причинили реални проблеми за много компании в офлайн света, не са малко. Но по-важното е да си дадем сметка, че днес най-накрая потребителят е цар. Ама този път не на думи, а и на практика. Той потребява продуктите и изказва мнението си. Без изобщо да му пука за репутацията на съответната организация и за нейния рекламен бюджет. Потребителят сяда и пише в блога си за вашия продукт. Мнозина ще кажат: "Е, някакъв си блог, кой го чете?". Четат го хората, които имат нужда от информация за нещата от техния живот, и същите тези хора споделят написаното и го разказват и на други хора. Така мнозина научиха, че има едни прекрасни (според мен, разбира се) бонбони, които все още не се предлагат на нашия пазар. Вярно, че научилите не са милиони, но все пак са достатъчно важна част от потребителите. А дали бихте си купили автомобил, ако видите в сайтове за обмяна на видеоматериали, че даден модел дава постоянни дефекти. И край с прекрасните реклами. Нали се сещате, че хората ще повярват на потърпевшите потребители, а не на рекламите. И понеже днес нищо не е толкова просто, тези видеоматериали няма да се излъчат в определен ден и час – веднъж, а ще си седят онлайн и ще се показват всеки път, когато някой потърси информация за съответния модел.
Наричат тази не толкова приятна ситуация оставяне на дигитален отпечатък. Той си седи и винаги може да се появи в най-неподходящия момент, ако приемем, че Мърфи е прав.
Картината изглежда доста необнадеждаваща за компаниите и пиар специалистите. Но истината е, че не е съвсем така. В този онлайн свят са създадени условия да съществуват и позитивните, и негативните мнения, като всеки сам трябва да прецени къде е истината. Разбира се, че потребителите, ако се обединят, което не е изобщо трудно днес, могат да създадат сериозни проблеми на компаниите.
Същите тези потребители, които доскоро тихо седяха пред телевизора, разговаряха с радиото в колата си и дискутираха с вестника. Днес просто го правят на глас и ние ги чуваме.
Но цялата тази ситуация е заредена и с много отрезвителна сила. Огледайте се във Facebook – колко
много от групите са създадени в подкрепа или против даден продукт. Хората се интересуват от продуктите, защото ги ползват постоянно, и с охота споделят мислите си. Мъдрите компании, както ги наричат на английски, на български звучи малко странно, вече са съумели да заемат своето място на масата за разговори онлайн. Те участват в самите разговори и за тях няма как да има изненади от генерираното от потребителите съдържание онлайн. За останалите обикновено всичко изглежда като сняг на 5 януари в София – изненадващо и ужасяващо.
Проблемът е, че потребителят, като едно малко дете, не иска скъпи подаръци и играчки, а внимание. Онлайн комуникациите изискват време и личното участие на компаниите. Не пари, време. Въпреки че мнозина ще ме оборят, че времето е пари. Да, ама не съвсем. Можеш да възложиш на най-добрата агенция да направи дизайн на блога на шефа, но шефът трябва да е съпричастен към собствения си блог и дори и да не пише всички публикации, да дава идеите, да коментира, или иначе казано – да участва. И от тази гледна точка в социалните медии само с пари не става. Трябва и вие да участвате и да отделяте от времето си. Точно както е с децата – те искат вие да им обърнете внимание, а не да им дадете поредния подарък, с който се надявате да успокоите съвестта си, че все не ви остава време за тях.
Е, ще трябва да намерите време и за децата, и за потребителите. Да поговорите с тях и да се разберете, защото днес те от това имат нужда. А както всички знаем, потребителят винаги е прав. Контролът днес е в ръцете му и единственият начин да се чувствате комфортно и в новата среда е, като се включите в разговорите, които текат 24 часа на ден в новите социални медии. Тенденцията е разговорите да се увеличават, така че няма връщане назад.

Стр. 98 – 99

в. Труд | Стефан МИЛАНОВ | 2010-02-07 

Максим Бехар ще говори за новите комуникации, модерния пъблик рилейшънс и социалните мрежи на първия форум, посветен на публичните комуникации, в Давос, Швейцария. Форумът Communications on Top се открива на 8 февруари и се провежда веднага след края на Световния икономически форум, поради което много от присъстващите ще вземат участие в PR събитието.
Темата на Максим Бехар, който е единственият представител от Източна Европа на форума, е посветена на новите социални медии и тяхното влияние върху публичните комуникации. На събитието ще има три пленарни сесии и десет кръгли маси с участието на едни от най-добрите PR експерти от целия свят.
"Това без съмнение е голямо признание за много бързото и динамично развитие на PR бизнеса в страната ни", каза Максим Бехар. Той ще бъде модератор и на целия първи ден от форума.

Стр. 12

www.pari.bg | Боряна Николаева | 2010-02-05

Civitas Global поема комуникационното обслужване на трезора

Банка Пиреос България стартира партньорството си със Civitas Global. Обхватът на сътрудничеството включва почти всички РR услуги като връзки с медиите и публичност, вътрешни комуникации, кризисен мениджмънт, връзки с инвеститори и финансови общности, корпоративна социална отговорност, връзки с местните общности и други. Сътрудничеството започна през ноември 2009 година и ще продължи и през 2010 година. Civitas Global е част от Civitas Group, една от водещите комуникационни компании в региона и ексклузивен партньор на Ketchum Pleon,една от водещите агенции за връзки с обществеността в света, и най-голямата агенция за бизнес комуникации в Европа, с повече от 103 офиса в света, част от Omnicom Group. Рекламен партньор и акционер на Civitas Global България е DDB София. Портфолиото от клиенти на Civitas Global включва международни и местни компании като: ТЕТРА ПАК, Мултирама, Пъблик, СЕАТ, Зет Би Ес (Търговски Парк Бургас), Горна Оряховица Логистичен Център, Лега Арт, Flocafe, Coffee Time, АДВ Продиджи и други. Civitas Group развива дейност също и в Румъния, Турция, Кипър, Сърбия и Албания.

Оригинална публикация

www.prkernel.com | 2010-02-04 

Nestle предприема спешна онлайн PR кампания за да възстанови репутацията си сред продължаващата критика в интернет. Най-голямата хранителна компания в света впряга всичките си усилия за мониторинг на онлайн мненията, включващи и наемането на агенция, която да управлява глобалния “шум” около компанията.
Реакцията идва, след като Nestle продължава да среща гласовита онлайн опозиция по редица въпроси, от традиционните безпокойства за формулата на млякото на компанията, до новите атаки за нейните дигитални маркетингови инициативи.
Източник, близък до компанията, заяви пред PR Week: “Компанията търси някой, който да помогне за определянето на път чрез социалните медии.”
През октомври 2009, социално медийната криза се засили, след като Nestle покани на свои разноски 20 влиятелни “мумифицирани блогъри” в своята централа в САЩ за среща с изпълнителния директор.
За последните три десетилетия, Nestle срещна непрекъснат бойкот заради безпокойствата около формулата за бебешко мляко на компанията в развиващите се страни. Компанията получи позитивна оценка в социалните медии от 12 на 100 в изследването Yomego Social Media Reputation. Kraft получиха 32 пункта.

Оригинална публикация