Дарик радио, Денят | 19.03.2012

Т. нар. лъскане на имиджа често не е нищо повече от старателно прикриван начин за източване на пари и то много. Доказват го два български примера, от които единият е стар, а другият – съвсем пресен. Продължава Ясен Бояджиев.
Ясен Бояджиев: В Австрия, както и в целия Европейски съюз, мнението за България или както е модерно да се казва, нейният имидж е меко казано не много добър. Сега в Австрия тече шумно разследване на човек, който покрай другото някога е взел сериозни пари, за да лъска имиджа на България не само в Австрия, но и в целия Европейския съюз. Тогава не е постигнал някакъв забележим успех. Затова пък сега, в резултат на разследването, имиджът на България помръква още повече, ако, разбира се, това е възможно. И той и някогашните му български възложители и партньори в лъскането твърдят, че всичко е било напълно законно, но кой знае защо им е много трудно да си спомнят какво точно са правили срещу парите на българските данъкоплатци. Българските участници по-специално най-напред дори се опитаха ужасени да се разграничат от цялата история. Основната участничка първоначално даже каза, че не познава австриеца и никога не е работила с него. След това, под натиска на фактите, си призна лъжата, но обясни, че била избрана от него за подизпълнител заради високия си професионализъм. После се оказа, че преди да бъде избрана самата тя е избрала австриеца и го е свързала с българския министър-председател. Ако приемем, че наистина всичко е законно, какво тогава се опитва да прикрие цялата тази тайнственост? Ключ към отговора ни дава друг съвсем пресен сюжет от практиката не на предишното, а на сегашното българско правителство, сходен с австрийския, но не толкова заплетен, вероятно, защото става дума за далеч по-малко пари. През миналата седмица българска правителствена агенция обяви обществена поръчка за осъществяване на дейности по публичност и комуникация за доизграждане на магистрала „Тракия”.. Срещу над 300 000 лева бъдещият изпълнител ще осъществи 8-минутен документален филм в сътрудничество с електронни и печатни медии на регионално и национално ниво, организиране и провеждане на публични събития – пресконференции, дискусии, семинари, работни срещи и национална конференция, и ще изготви и разпространи рекламно-информационни материали, като брошури, дипляни и мултимедиен диск. Популяризирането и рекламирането на почти готова автомагистрала е новаторски принос в PR делото, но по принцип е абсолютно безсмислено. Да не говорим, че в нашия случай е ненужно, тъй като самият премиер сам прави по въпроса толкова, колкото не биха могли да направят всички PR агенции, взети заедно. Някои ще кажат, че става дума за изискване на Европейския съюз. Това обаче не прави обществената поръчка по-смислена. А и изискването би могло да се изпълни някак си от армията PR-и на държавна служба, а със спестените пари примерно да се ремонтира някой километър от намиращата се в трагично състояние стара част на магистрала „Тракия”. Примерът съвсем не е изолиран. Всяка година се възлагат и изпълняват десетки подобни задачи, при това далеч не само с европейски пари. Австрийският случай е част от това явление и носи всички негови характерни черти. Потайността, доколкото е възможна, е една от тях. Колкото са по-големи парите, толкова повече е потайността. Просто никой, нито възложителите, нито изпълнителите, няма интерес да се разгласява за какво се харчат парите на данъкоплатците. Още повече, че в харченето винаги са замесени медии. Това, разбира се, не са най-големите далавери, но са сред най-сладките. Те лесно се прикриват и трудно се доказват. Освен това, ефектът е трудно измерим, поради което често е нулев, самата задача е безсмислена, а дейностите по нея са малко или повече фиктивни. За тези поръчки обикновено си има абонирани приближени до възложителите изпълнители. Практиката част от парите да се връщат по веригата на това съдружие също не е изолирано явление. Целта често пъти е не да се популяризира и подкрепя някаква полезна политика, а да се прикрие липсата на такава политика и да се преиначи реалността, като при извършената от българската подизпълнителка в австрийския проект кризисна комуникация след филма на BBC за децата в Могилино. Тази работа често е преплетена с лобизъм, при който някой трябва да бъде убеден да вземе погрешно, но изгодно за плащащия, решение. Затова и често възникват мнения, че това убеждаване става не толкова с разумни аргументи, колкото с подкупи. Именно затова сега разследват австриеца, наричан от някои „Цар на корупцията”. До какво ще стигне разследването в Австрия ще видим, но в България със сигурност от цялата политическа пушилка по случая няма да излезе нищо. Всичко ще се окаже законно, а лъскането на имиджа ще си остане старателно прикриван любим начин за източване на публични средства.

www.bgnes.com | 22.03.2012

Странна професия е PR-ът… От една страна, е суперкреативна, от друга, много отговорна, а от трета – тотално неразбрана.
Всъщност PR е възможно най-етичната и почтена професия. Ако си купиш кило развалени ябълки от пазара и чак вкъщи се усетиш за това, ще се върнеш ядосан, ще замериш продавачката, ще й се накараш и толкова. Няма дори да намесиш в цялата тази разправия думи като "етика" или "почтеност".
Ако обаче един PR експерт реши да си затвори очите и да продаде – образно казано – "развалените ябълки", украсени с едно приятно за четене съобщение за пресата и то да достигне до милиони хора… Тогава вече целият този казус излиза от локалната пазарна разправия. Ето защо да си точен, етичен и почтен е основното правило в този бизнес.
От друга страна обаче, България е единствената държава в света, в която изразът "да си правиш PR" е много повече негативен, отколкото професионално обвързан… И така, всеобщо е мнението, че PR си правят политиците, за да изглеждат по-умни, PR си прави и бизнесът, за да продава по-добре или да изглежда по-атрактивен… PR си прави даже и шоубизнесът, като показва силиконовите си постижения… А пък и стотици странно облечени хора обикалят бутици, заведения и клубове, раздавайки засукани визитки с двете заветни букви под името на приносителя – PR.
Това си е България. Красивата, интелигентната, европейската, емоционалната. Ние, българите, обичаме да слагаме какви ли не определения за всичко ново, което се появява край нас. И затова няма как да не спомена и абсурдното усещане, че щом в нещо има въвлечен PR, значи сега ще се лъже и ще се мами…
Точно обратното. Public relations е един от най-точните, най-прозрачни и почтени бизнеси в цялата човешка история. Дори само двете думички в названието говорят за това – тотално публичен и прозрачен, базиран на отношения на едни хора с други хора или с клиентите на тези други хора.
Лъжливата новина, измислената, изкуствената новина се разпознава на секундата от медиите и нито една PR компания няма шанс да оцелее, ако разчита на нея. Всички професионалисти разбират тази елементарна истина и затова и професията ни става все по-престижна…
Естествено, най-важната причина за това е "цунамито" на социалните медии. И причината е не защото те са бързи, интерактивни, интересни и всеобхватни, а просто защото носят най-голямата гаранция за своята независимост – не могат да бъдат нито теоретично, нито на практика купени. От никого и на никаква цена.
Всъщност именно социалните медии са големият шанс бизнесът Public Relations да изчисти от себе си всякакво съмнение, че би могъл да помогне на хора или компании да заблудят обществото. Ако в основата на един бизнес е прозрачността, това само по себе си означава, че той е почтен. Когато преди десетина години написах първия в България "Стандарт за бизнес етика", сега подписан от хиляди фирми в цялата страна, обикалях България да го представям и най-честият въпрос, който ми задаваха, беше: "А какво всъщност е бизнес етика?". Дори и преди десетина години времената бяха такива, че за много хора това беше съчетание от две думи, които май много не си подхождаха. Отговорът ми беше пределно простичък и ясен: да правим печалбите си прозрачно.
И настина – всяко прозрачно нещо е почтено, всяка прозрачна бизнес стъпка е морална, всяко прозрачно послание стига до хората много, много по-бързо и точно, отколкото казаното с недомлъвки и заобикалки. В бизнеса сме, за да печелим, естествено. Но когато това става пред очите на всички, няма как да не е етично.
Затова и сега вече сме в "дванайсет без пет" България да разбере, че всъщност PR бизнесът е този, който гарантира, че прозрачната и почтена комуникация в едно общество е залогът, че то ще оцелее и ще се развива. Тълкуването на "прави си PR" като нещо нередно и нечестно скоро ще бъде забравено. Ако точно в тези пет минути обаче разберем колко е необходим този бизнес сега, за да създадем по-добър образ на България в чужбина, за да направим другите бизнеси край нас почтени, за да разкажем в социалните медии как трябва да се развиваме още по-бързо…, толкова по-ясно и точно ще знаем какво е PR.
И сред хилядите дефиниции за този бизнес и аз си имам своя: да казваш истината така, че да се хареса. И в тази дефиниция има само една ключова дума, без която не можем. Истината. /БГНЕС
————–
Максим Бехар е един от водещите PR експерти в България. Целият му живот е свързан с публичните комуникации. През 1994 година създава и до днес управлява известната PR компания M3 Communications Group, Inc. Започва кариерата си като журналист. По-късно е един от създателите на в. "Стандарт" (1992 г.). През 1999 г. е първият български член на IPRA, а от 2005 г. е единственият българин – член на American Public Relations Society. От 2009 до 2011 е председател на Българската асоциация на PR агенциите. През февруари 2012 година е един от участниците във встъпителния дебат на Световния PR форум в Давос, чийто член на Борда е от 2010 година. Ентусиазиран е от възможностите, които носи модерният свят на високи технологии и нови медии. Голямата му страст са технологичните новости, които му помагат да е в крак с динамичното време в бизнеса и комуникациите.

Оригинална публикация 

в. Торнадо | Васил ВАСИЛЕВ | 22.03.2012

Политически пиари в партийните централи се вманиачиха да заливат с изпразнени от всякаква информация и смисъл имейли до медиите. С писмата шефовете на пресцентровете си навлякоха гнева на журналистите, които спряха да следят какво им се пуска в пощата, заради физическата невъзможност да прочетат абсолютно всичко. Парламентарните репортери вече дори се шегуват, че не получавали прессъобщения, а стрессъобщения, между които понякога губят важни писма със сигнали на зрители, слушатели или читатели. Заради върволицата от писма от пиарите често се триели важните съобщения.
Манията да се задръстват електронните пощи на репортерите вече е облъчила всички партии. Преди избори и конгреси пък настава истинска пиарска логорея. Понякога има дни, в които от партийните централи се получават по 15-20 писма. Ако изчислим, че има 4-5 основни партии, то репортерите трябва да се занимават единствено с прессъобщения.
Коронният номер на медийните дразнители е следният. Изказва се лидерът на някоя формация. Минути след това се пуска част от речта, малко по-късно нови имейли с останалите парчета. Честа практика е и да се канят журналисти на партийни сбирки в малки градове или в районни организации, които не се отразяват от никого, освен ако на тях не присъстват ръководни партийци. Сред най-активните спамъри са евродепутатите, чиято дейност в Брюксел остава в сянка заради слабия медиен интерес. Ако човек прочете всички писма, които влизат в репортерските пощи, ще реши, че пратениците ни в Европарламента се скъсват от работа. Истината обаче е друга. Понякога е по-добре да си замълчиш, за да не ставаш за резил. Най-често в имейлите европредставителите ни падат на колене, за да им се отрази срещата с някой еврокомисар, на която са присъствали, се оказва, още 50 негови колеги.
Пиарите на нашите в Брюксел често атакуват репортерите и по телефона. Практиката е следната: пише се SMS, който се изпраща на всички медии. Съобщенията завършват винаги с "моля за съдействие при отразяването". От съобщенията пък става ясно, че повлияни от своите колеги в Европарламента, нашите депутати там се занимават с каузи и инициативи, които във време на световен икономически срив са маловажни. Последният подобен апел дойде от Слави Бинев, който се раздели с Волен Сидеров и "Атака". Архонтът и екипът му помолиха с SMS медиите да отразят идеята му във всички училища в ЕС шахът да бъде въведен като спорт
Два дни по-късно се появява ново съобщение, което гласи, че декларацията му по тази тема е приета в Европарламента. Попитахме друг негов колега дали от ЕП имат право да му откажат. Оказва се, че нямат, освен ако има административни пропуски по процедурата. Колежка на Бинев от редиците на ПЕС пък изпраща прессъобщенията си по два пъти в рамките на 3-4 дена. Вероятно, за да е сигурна, че всички ще получат информацията за поредната среща, която не представлява интерес за страната ни. След събитията пък пиарите й пускат пълен отчет какво се е случило. В крайна сметка обаче всичко остава в пощата като непрочетено писмо. У нас по брой изпратени писма на ден рекордьори безспорно са социалистите които не могат да бъдат бити дори от партията на Бойко Борисов, който е обвиняван от опозицията, че е окупирал медиите.
От пресцентъра на столетницата ежедневно пускат между 10 и 15 мейла. В тях се преразказват речите на соцлидерите и на депутатите в парламента. Често се получава куриозната ситуация да се пишат писма за събития, които започват до 10 минути на "По-зитано" 20 и на които никой няма физическата възможност да отиде от самото начало. Вероятно синхронът между администрация и пресцентър е нарушен.
След БСП по брой имейли на ден се нареждат управляващите от ГЕРБ. От Министерски съвет валят писма като из ведро за щяло и нещяло. Описват се досадни едноминутни речи на властимащите, които са отрязали лента на завод и са казали няколко думи заради задължителния протокол, но в същото време нямат никаква информационна стойност. Най-честите "тъпкачи" на електронните пощи са премиерът Борисов, вътрешният Ш министър Цветан Цветанов и земеделският министър Мирослав Найденов.
Последният пример за престараването от страна на герберските пиари е свързан със скандалното посещение на бизнес делегацията ни в Катар, след която изгоряха двама министри. На 14 март от щаба на ГЕРБ е изпратено писмо до всички медии, които са дали заявка да получават новини по мейла. То гласи следното:
"Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов откри българския щанд на изложението Агритек в Катар. България участва за първи път на това изложение. На откриването дойдоха още министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, както и кметът на София Йорданка Фандъкова. На щанда те опитаха българско сирене, кашкавал, мед, розови продукти, телешка и пилешка пастърма, телешка луканка, биволски суджук и др."
Само няколко минути преди това в пощата си журналистите са получили същото писмо, само че подател не е земеделското министерство, а пресслужбата на Министерски съвет.
Малко по-късно в пощата на журналистите връхлита информация, че в Катар на изложението е пристигнал премиерът. След още няколко съобщения стават ясни всички официални гости на изложението в Катар. Междувременно социалистите също са запилили клавиатурите и пишат ли пишат за посещението на Мая Манолова в Кюстендил, където ще се среща със симпатизанти.
Най-големите бомбардировки през седмицата са винаги са в четвъртък, когато пиарите от всички партии пускат почти едни и същи съобщения – на кои министри ще бъдат задавани въпроси по време на петъчния парламентарен контрол, както и кои са народните представители, които ще излязат на трибуната да питат властта за това и онова.
Ежеминутните досадни съобщения на свой ред работят само във вреда на политиците, тъй като само малка част от агенциите късат депутатското клеймо, за да видят какво е яла Йорданка Фандъкова или каква е програмата на депутата X в Симитли. От няколко години насам в журналистическия факултет се преподава специалност пиар, в която обикновено влизат студенти с по-нисък бал. Преди няколко броя на в. "Торнадо" телевизионната легенда Величко Скорчев заяви категорично, че подобни специалности трябва да бъдат закрити, защото провалят студентите с липсата на каквато и да е практика по време на 4-годишното обучение.

"СИНИТЕ" И "АТАКА" СА ОТЛИЧНИЦИ КУНЕВА – ИНТЕРНЕТ ТЕРОРИСТ №1

Синята коалиция и "Атака" са сред парламентарно представените групи, които най-малко злоупотребяват с репортерското търпение. Двете формации пускат имейли само когато лидерите или депутатите им организират брифинг, на който имат да кажат нещо важно. Пиарите им пишат кратки текстове, с които не досаждат никому. С популяризирането на социалните мрежи Twitter и Facebook на родните политици им хрумна да атакуват безмилостно симпатизантите и феновете си всеки ден с по няколко съобщения. Най-големите досадници в това отношение са Ивайло Калфин и бившата еврокомисарка Меглена Кунева. Всеки ден и двамата пишат постинги по няколко реда, с които задръстват стената на хилядите си приятели в мрежата. Сред най-активните от страна на правителството е министърът по еврофондовете Томислав Дончев, който при всяка свободна минутка влиза в социалната мрежа, за да каже по някоя мъдра мисъл или пък да пусне поредното самопризнание, че е бил хванат от МВР да кара без фарове през зимата.

Стр. 44

www.dariknews.bg | 21.03.2012

„Шокиран съм, че някой може да напише името ми в някакви регистри. Никога не съм имал нищо общо с никакви служби, а нямаше и за какво да имам", заяви Максим Бехар в отговор на оповестените данни от Комисията по досиетата, че е бил агент на ДС.
„Сега не съм в България, но като се върна веднага ще прочета кой какво е писал за мен в тези регистри. Любопитно ще ми е. Срещал съм се със стотици хора, вероятно някой, някъде надлежно е предавал това, което е чувал от мен. И бих се учудил ако не е така. Вероятно и днес се случва", добави PR специалистът в писмо, изпратено до медиите.
„Никога обаче не съм имал нужда да пиша нещо секретно. Тези ,които ме познават, знаят, че винаги съм си казвал мнението публично. И винаги честно и почтено. Ето защо, едно картонче, или както и да се казва, за което не съм и предполагал, че съществува, няма да ме направи по-малко честен, почтен и етичен. Няма да не направи и по-малко професионалист. Едва сега разбрах, че името ми е написано някъде. Жалко, може би трябваше да знам по-рано. Защото през годините прочетох имената на прекрасни хора, супер интелигентни и невероятни творци, и трябваше да се досетя, че със сигурност някой е ходил и след мен", добавя Бехар.
„Нямам тази дарба да бъда агент, въпреки че работя в агенция. Но имам много близки роднини в Израел, за които бях викан няколко пъти през 80-те с въпроси дали поддържам връзки с тях. Нямах възможност да го правя за съжаление, и винаги това беше отговорът ми. Ако с това съм засегнал някого, дълбоко му се извинявам", пише още Максим Бехар.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg | 20.03.2012

Известният български специалист по PR Максим Бехар е сътрудничил на бившата държавна сигурност. Той е бил агент с псевдоним Димо, вербуван през 1980 г. и снет от оперативен отчет една година преди промените – през 1988 г. Той е бил съпричастен към Шесто главно управление на ДС.

Това се вижда от резултатите от обявената днес проверка на комисията по досиетата сред ръководителите на еврейската религиозна общност. Той е проверяван като член на Централния израилтянски духовен съвет от 2003 г. до 2011 г. През 1990 г. пък има и искане за унищожаване на личното му дело.

Адв. Йосиф Герон е работил за ДС в Бургас под името "Асенов" в периода 1980-1983 година. Тогава той е бил началник отдел "Правен и жалби" в Трети Странджански районен съвет в Бургас, а след това и главен юрисконсулт в "Заводски строежи" – Бургас. Освен адвокат и зам.-председател на Съюза на юристите, Герон е и заместник-председател на Международната асоциация на еврейските юристи.

Общо 5 от проверените 21 души от ръководството на еврейското вероизповедание са били сътрудници на ДС. Сред обявените е и художникът Греди Асса, който беше обявен в средата на миналата година при проверката на Висшата атестационна комисия.

Оригинална публикация

в. Преса | Веселина СЕДЛАРСКА | 23.03.2012

Някои се раждат велики, други стават велики, а останалите си наемат пиар. Сергей Станишев е в третата група и както се разбра, е прекалил с наемането на пиар. Бойко Борисов явно се ласкае от мисълта, че е от първата група и прекалява с практикуването си като пиар. Тези неща станаха отново ясни от

два паралелно протичащи скандала

- аферата "Хохегер" и плажа "Катар". В телевизионната говорилня някой каза, че за разлика от света, ние тук все още се питаме какво е пиар. Не беше прав – и светът се пита. На 1 март тази година Обществото на пиар експертите в САЩ обяви новата дефиниция на професията, до която са стигнали след гласуване.
Понятието пиар (пъблик рилейшънс/ връзки с обществеността) е съчинено от племенник на Фройд. Той се казвал Едуард Бърнайс и трябвало да си измисли професия, когато "Американ табако" го наел със задачата да направи от жените пушачки. Задачата не била много престижна, тъй че Бърнайс я маскирал зад хем нищо казващото, хем социално престижното "връзки с обществеността". Така й тръгнало на тази професия в началото на миналия век, та до днес.
Станишев дал милиони за пиар на лобиста Хохегер, срещу това да чисти образа на България пред чужденците. Да си представим чужденец, някой си Герард от Харлем в Холандия. Котката на Герард умира в неделя. А Герард има право да изхвърля боклука си само в четвъртък. Тогава контейнерът пристига на улицата на Герард. Само тогава той изнася торбите и отваря контейнера с карта. Поставя боклука вътре, където го премерва везна, и в съответствие с теглото тегли такса смет от картата. Винаги в четвъртък.

А котката умира в неделя

Герард не може точно в този момент да отдели 250 евро, за да погребе котката си в гробище за домашни любимци. Затова Герард поставя мъртвата котка в торба, после в друга торба, и пак… След което я слага във фризера. Тя престоява там до четвъртък, когато законно потъва в отвъдното на контейнера за органичен отпадък.
Герард е разстроен. И решава да направи справка какво се случва в такива трудни ситуации в други държави от ЕС. България, например. Герард намира в интернет снимки на български контейнери. Прочита, че у нас няма разделно събиране. Научава, че само в един град за един ден могат да бъдат намерени четири трупа на бебета в контейнерите. Не на някакъв си смотльо Хохегер и не милиони, ами милиарди да даде България на магьосник в пиара, Герард пак ще разбере какво е положението. С колкото и слънца, рози, мускалчета, нестинарки, менчета, здравец, чанове и други атрибути на евтиното родолюбие да е облъчен Герард, той пак ще си мисли за бебетата в боклука.

Калайджийската работа да се лъсне нечий образ

е много малка част от пиара. Тя даже си има свое отделно име (имидж мейкинг) и далеч не е най-важната част на пиара. Обаче у нас връзките с обществеността са натикани точно в това ъгълче на професията и затова тя има непрестижната слава на обслужваща шефа дейност. Когато Бойко Борисов демонстративно показва, че няма нужда от пиари, той всъщност казва: "Мога да си се калайдисвам и сам." И – макар е да е в обратната крайност – е също толкова неправ, колкото и Станишев. Примерът за това нека бъде отново от Холандия.
Дордрехт е с около 120 хиляди жители. Кметът му е спестовен, каквито са всички холандци. Затова не мога да повярвам, че в отдел "Връзки с обществеността" работят 35 души. Защо толкова? "Защото нищо не е по-важно от общуването с хората."
Погрешно е, когато чуете пиар – обясняват – да си представяте, че работата на тези хора е да организират пресконференциите. Работата им не е и да са имидж мейкъри. Основната им работа е да общуват с хората – за всичко, което се е случило, случва се или ще се случва в града. Предстои например ремонт на улиците в квартал. Отделът разговаря с хората, анкетира ги, записва претенциите и опасенията им. Предоставя ги на екипа, който подготвя ремонта. След това издава листовка, в която информира хората колко ще продължи ремонтът, какво се очаква от гражданите, за да не пречат на работата, отговаря се на всички зададени въпроси, помества се бюджетът на ремонта.
За тази част от пиара у нас се знае, мисли и прави най-малко. Тук сме наясно основно с черния пиар, чували сме нещо и за кризисния. Катар беше класически вик за кризисен пиар. Под кризисен пиар партиите обикновено разбират пиар, който цели да прикрие кризата.

Кризите обаче са като водата

пълзят, докато открият теч. Много малък теч, някакъв есемес "Няма организация, никой не идва на форума", да речем. И тръгва водата.
Оттук нататък има три възможности.
Първата: да се правим, че изобщо няма такова нищо. Ако мине.
Втора: прилагаме техниката "превъртане". Подбираме онези (части от) факти, които служат не за изясняване на истината, а за обслужване на желаното внушение.
Трета възможност: прилагаме истински кризисен пиар. Класически кризисен пиар, който въобще не означава шум за прикриване на кризата, а комуникация при справяне с кризата. Той се свежда до два принципа. Говори се на "един глас" – колкото и хора от засегнатата организация да говорят, трябва да се придържат към една версия. И се правят "пълни разкрития, без поемане на вина" – бърза и коректна информация за всичко около скандала, без акцентиране върху вината.
Вие преценете кой от трите подхода избра правителството за справяне с кризата "Катар". А що се отнася до новоприетата дефиниция в САЩ, тя гласи следното: "Връзките с обществеността (пиарът) са стратегически процес на общуване, който изгражда взаимоизгодни отношения между организациите и тяхната публика."

Стр. 16

ROI Communication I 20.03.2012

PR Point I 23.03.2012

София, 23 март 2012 г. › Галин Бородинов, изпълнителен директор на PR Point, ще представи пред участниците в Десетия международен ПР фестивал в Украйна техники за популяризиране на потребителските права и мотивиране на активното поведение на потребителите.

Презентацията ще акцентира върху интегрирания подход за използване на офлайн и онлайн комуникационни канали за превръщането на потребителите в активни защитници на своите права. Успешните практики са заимствани от кампанията, която донесе на PR Point специалната награда на ИПРА за Централна и Източна Европа за 2011 г.

Фестивалът, който ще се проведе на 6 и 7 април 2012 г. край Киев, е на тема „Битката за доверието – отговори на предизвикателствата на новото хилядолетие” и включва като гост-лектори представители на Hill+Knowlton Strategies, SPN Ogilvy, Intel, KPMG, медийни издатели, представители на професионални ПР организации. Тази година фестивалът предоставя възможност и за онлайн проследяване на презентациите.

Галин Бородинов започва професионалната си кариера като сценарист Студентска програма КУКУ и репортер в новинарските емисии на БНТ, след което работи в рекламни и медия агенции за клиенти като Глаксо СмитКлайн, Брюинвест, Филип Морис, Нестле, Джонсън&Джонсън. Междувременно защитава дисертация, в която изследва професионализацията на ПР в преходните общества. Доктор по социология, хоноруван преподавател в СУ „Свети Климент Охридски”, обучител по ПР в рамките за множество проекти и отворени професионални курсове. През 2000 г. основава PR Point, която от 2007 г. е партньор на международната ПР верига Cohn & Wolfе.

За допълнителна информация:

PR Point / Cohn & Wolfe
Галин Бородинов
Тел.: 02/ 943 87 04
Моб.: 0888 651 688
ел. поща: g.borodinov@prpoint.bg

За фестивала:
www.pr-festival.com.ua/en/index.php

jenite.bg I 19.03.2012

Десислава Бошнакова ни разказа "PRоговорки" за работата си и днешните студенти

Десислава Бошнакова има интересна и все още не добре позната у нас професия. Тя е PR или, казано на български, човек, който отговаря за връзките с обществеността на определена фирма, човек, институция. Но Деси не се задоволява само с една работа. Сред разнородните ѝ интереси попадат преподаването в Нов Български Университет и писането на книги. 

За останалите ѝ занимания, прочетете следващите редове.

Практикували сте различни професии – стюардеса, журналист, редактор, PR. Разкажете ни за себе си и за това, с което се занимавате в момента. Какво ви предстои?
Мога да кажа, че досега съм успявала да се занимавам с неща, които са ми интересни и които ме карат да живея истински. Пътуванията по света ми отвориха очите за многообразието от идеи и култури, което смело мога да кажа, че е изключително полезно – все едно с каква работа се захване човек. 

Обичам да ми е интересно, обичам да се предизвиквам. И като всеки човек понякога успявам, друг път – не. Но не спирам да търся интересни предизвикателства. Иначе и аз, като всички хора, работя, опитвам се да се справя с много неща и времето все не стига. 

Работите в областта на PR. Можете ли да разкажете за най-ценните неща, които получавате от тази сфера? 
Най-ценното в тази професията е, че няма как да спреш да се учиш – учиш за бизнеса на клиентите си, учиш за новите медии, учиш за взаимоотношенията между хората. Постоянно учиш и постоянно си в състояние на развитие. Лично за мен, това е най-хубавото. Е, приятно е, и когато постигнеш целите на клиентите си и видиш плодовете на своя труд. 

А какви са предизвикателствата, пред които се изправяте?
Основното, в момента, е промяната в медийната среда – променят се традиционните медии, променят се така наречените нови медии. Въобще няма минута спокойствие. Постоянно се случват нови неща, появяват се нови канали за комуникация и всички, които се занимаваме с PR, трябва да сме "в час" с тези промени. Не можем да се оплачем, че ни е скучно. 

Работите и като преподавател в НБУ. Какво ви накара да започнете да преподавате и доволна ли сте от избора си? Какви са днешните студенти?
Не мисля, че съзнателно съм се стремила към преподавателската професия. Това е една от онези случайности, които определят целия ти живот, след като се случат. Трудно мога да си представя да се разделя със студентите. Общуването с млади, заредени с мечти и ентусиазъм хора, зарежда и преподавателите с усещане за младост. И в крайна сметка води до пристрастяване. Толкова е страхотно, когато видиш свои студенти, които са успели да се реализират и те те поздравят. 

А иначе днешните студенти са млади, заредени, убедени в правотата си и в себе си. Нещо, което не бих могла да кажа за себе си, когато бях студент. И като при всички хора има страхотни, заради които си струват всички усилия. Да си призная, леко им завиждам. 

Смятате ли, че PR-ът се учи в университета или за него е нужна повече практика?
Смятам, че нито една професия не може да се научи на хартия. Университетът дава база, а как знанията ще се превърнат в практически умения, зависи от самия студент. Разбира се, че в университета се опитваме да осигуряваме практически занимания, срещи с практици и стажове, но истинското превръщане на знанията в умения е нещо, което зависи от самия човек, от това колко силно иска да се реализира в тази професия. 

Има ли нещо, което винаги казвате на студентите си за този бранш?
Може би студентите ще ви отговорят по-точно на този въпрос. Аз бих могла да кажа, какво ми се иска да запомнят от мен, а именно: PR е професия, за която няма почивен ден, няма изключване, защото постоянно се случват неща. Ако искате да сте добър PR, трябва да се подготвите за много работа, за напрежение, за кризисни ситуации, за едно постоянно учене и себеусъвършенстване. Но като се замисля, това важи за всяка професия днес. И не на последно място, съхранете любопитството си към света. 

Разбрахме, че сте преподавали и в САЩ. Каква е разликата между студентите там и тези тук, освен мотивацията?

На така зададения въпрос, трудно мога да отговоря, защото мотивацията наистина е една от големите разлики. Но тя не е само по отношение на PR образованието. Тя е към образованието като цяло. 

Там има значение дали имаш или нямаш образование, освен ако не се окаже, че си гениален предприемач. Другата основна разлика е, че има традиции на взаимоотношенията между бизнеса и университетите. И тук започват да се изграждат тези взаимоотношения, просто ни е нужно време, за да си дадем сметка, че успехът в образованието се крепи на добрата работа на университетите и бизнеса. 

В интервю от 2008 година сте казали, че са малко студентите, които гледат на образованието си като на инвестиция в утрешния ден. Променила ли се е ситуацията 4 години по-късно?
Искам да направя едно уточнение. Казах това, по отношение на формалното образование – на получаването на диплома. Имаме нужда от време и усилия, от страна на университетите и преподавателите, за да превърнем дипломата не просто в документ, а в нещо, което има стойност. И смятам, че за да се промени отношението, са нужни много усилия, които да се насочат към това студентите да видят смисъл и да приемат образованието си като инвестиция за утрешния ден. 

Има ли нещо, което бихте променили или въвели в образователната система в България?
Отстрани е лесно да се дава акъл. Всички българи сме много силни в това да даваме акъл. Така че не бих се осмелила да правя препоръки за развитието на висшето образование. Но и аз съм българка, затова ще кажа, че ми се иска в практическите дисциплини да има повече възможности за навлизането на практици в часовете на студентите. Днешните студенти нямат търпението да учат теория, ако не им се покаже нейното приложение в практиката. 

А в обучението по PR?
Пак – бих искала да видя повече практическа насоченост и повече възможности за сътрудничество между университетите и бизнеса. 

Ще участвате като лектор в семинара PR Guru. Къде е границата между съвестта, етиката и PR?
Вътрешно за себе си съм убедена, че добрият PR трябва да има висок морал, да следва съвестта си и да работи етично за постигането на целите на своите клиенти или работодатели. Успехът, в дългосрочен план, няма как да се гради на лъжа. 

Преди по-малко от три години излезе книгата Ви "PRoговорки". Какви бяха отзивите и планирате ли други подобни творчески изяви?
Казват, че човек и добре да живее написва книга. Е на мен ми се случи преди три години. И една от най-големите ми радости беше откриването на поговорката, че много думи трябва да се похарчат, за да се продаде нещо, коeто много точно описва какво прави PR специалистът – използва думи, за да общува и да споделя. Имам идеи за други книги, но трябва да намеря време, за да излея мислите си в писмена форма. Засега споделям в социалните мрежи и медии. 

Какво е бъдещето на PR в социалните мрежи?
Не мисля, че PR, като същност, има разлики по отношение на канал, по който се общува. Но социалните мрежи създадоха условия за постоянна обратна връзка и двупосочна комуникация, което променя ситуацията, в която компаниите общуват. Това е поредното предизвикателство пред PR специалистите и мисля, че тук колегите се справят много успешно. Не крия и пристрастието си към този канал за комуникация, въпреки че е трудно да свикнеш да чуваш всички мнения за себе си, за работата си и за клиентите си. Защото наред с добрите новини и лошите се разпространяват бързо и до всички. Мисля, че с времето ще се научим да живеем и работим в тази нова обстановка. 

Какво ще препоръчате на онези, които тепърва ще се гмурнат в работната PR среда?
Да се заредят с енергия и търпение, защото хубавите неща стават бавно.

На 5 април ще се проведе семинарът PR Guru, по време на който ще можете да присъствате на лекция на Десислава Бошнакова.

Оригинална публикация

БАПРА I 19.03.2012

Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) обяви удължаване на срока за набиране на проекти, които ще се съревновават в третите по реда си награди BAPRA Bright Awards 2012. Крайният срок за подаване на заявки в тазгодишното издание на конкурса е 23-ти март, не по-късно от 23:59 часа.

Всички кандидатури ще бъдат оценявани от 17 членно междунароно жури начело с Пол Холмс, основател на The Holmes Report и най-влиятелният анализатор на PR пазари в света. Сред членовете на журито са и Ричард Хютън, председател на международната консултантска организация на PR асоциациите ICCO; Вирджиния Хаг, изпълнителен директор на ICCO; проф. Джо Голтблат, създател и първи президент на ISES и автор на книгата „Специални събития“, издадена в България през 2007г.; Барт де Врийс, член на IPRA, специалист с над 25 годишен опит в областта на връзките с обществеността; Рохит Баргава, маркетинг експерт, основател на най-големия екип от специалисти по социални медии в Ogilvy.

В конкурса BAPRA Bright Awards 2012 могат да участват всички проекти, организирани от PR агенции и от вътрешни отдели на компании. Кандидатурите за участие се подават чрез уеб-базирания формуляр на http://bapra.bg/2012/?content_id=10.

http://bapra.bg/index.php