МЕНИДЖЪР.NEWS I Александа Бруел, Ирина Слътски, AdvertisingAge I 2.09.2011

Дори социалните мрежи имат нужда от добрия, старомоден пиар. Twitter търси агенция, която ще помогне на сайта в стремежа му да се разрасне, научи Ad Age. Към края на август компанията преговаря с няколко фирми, които се занимават с пиар и се помещават на Мадисън авеню в Ню Йорк. Там тя самата откри нов офис.

Шон Герит, вицепрезидент комуникации на Twitter определя прегледа на кандидатите. Той се присъедини към екипа на сайта през миналата година и помогна като укрепи тима по комуникациите, докато потребителската база и приходите на сайта растат. Американските журналисти не го откриват за коментар.

В 5-годишната си история Twitter постигна световна популярност и привлече милиони потребители със своите качества. Фактът, че социалната мрежа търси пиар фирма показва, че той се стреми към още по-голямо присъствие извън Силициевата долина. Тя търси подкрепа в опитите си да запознае и образова повече хора с марката, отбелязват наблюдатели.

Досега обхватът на пиар кампанията на сайта се простираше до безкрайния чар на основателите й Джак Дорси, Ивън Уилямс и Биз Стоун, които се появиха в хиляди статии и пресконференции, както и в голям брой популярни US шоу програми. Откакто компанията беше основана през 2006 г. тя разполага с тези трима обитатели на Web 2.0, които неуморно разказваха историята на Twitter на пресата. Преди повече от година обаче основателите отстъпиха от ежедневните операции, насочвайки се към други проекти. Стоун и Уилямс се оттеглиха по-рано, за да възкресят началния си „инкубатор“ Obvious, докато Дорси, въпреки че все още е в Twitter, е фокусиран върху работата си на CEO мобилни разплащания в компанията Square. На конференциите и пред пресата започна да говори само изпълнителният директор Дик Соло, но той трудно може да замени присъствието на създателите.

Подчертаната конкуренция на Google и Facebook също най-вероятно е станала повод за решението на компанията да комуникира по-агресивно в публичната сфера и да се бори за времето на потребителите. Google наскоро представи платформата си за социална мрежа Google +, а Facebook постигна рекорден брой посещения през юли според данни на ComScore. Между другото същата фирма информира миналия месец, че Twitter също има рекорден брой посещения – 32,8 млн., в сравнение с 24,8 млн. по същото време година по-рано.

Не само, че „експлодира“ в размера си от миналата година. Освен това Twitter увеличи служителите си от 250 на повече от 600. Наскоро беше обявен за основен фактор в надигането на демократичните движения по време на арабската пролет. Освен това бе обвинен в това, че е спомогнал като средство за комуникация при бунтовете в Лондон. Twitter се занимава с ФБР и други органи на реда в Америка във връзка с изтичането на информация от скандалния сайт Wikileaks. Една пиар агенция би била необходима. Въпреки вкоренения статус на социалната мрежа, тя все още търси мейнстрийм гласове. Такива гласове, които могат да осигурят присъствие на рекламодатели и големи марки за доброто на бизнеса.

Александа Бруел, Ирина Слътски в AdvertisingAge

Оригинална публикация

Информация за всички събития може да намерите на: http://www.eventbox.bg/newsletter/02Sep2011.html

 EventBox.bg

"Райко Алексиев" 26
1113 София, България
Телефон: +359 888 889 811
Email: info@eventbox.bg

в. 100 вести, Габрово | Иван КАДИЕВ | 29.08.2011

Медийната практика изобилства от примери за "комуникационна несъвместимост" между журналисти и пиари. Ако питате медийните хора каква е работата на пиарите, отговорът на 90% от анкетираните ще бъде "Да пречат на журналистите". Журналистиката все пак е изградена система и публична власт. Пиарът в България като сравнително нова професия нито има наука, нито академично образование, доказало своята необходимост. Какво трябва да е завършил един успешен пиар? Какво всъщност става в стая 107 на Община Габрово, където е разположен пиар-тръстът на кметството? Кратък, завоалиран, типично в пиар-стил отговор даде Мартина Груева, част от коментирания екип.
"Според мен не може да се говори за война между професии, които са взаимно свързани и донякъде зависими една от друга. Как един пиар ще убеди един журналист да отрази информацията му или как един журналист ще убеди един пиар да му съдейства при писане на материал, ако не работят в екип и не се стремят от свършеното да са доволни и двете страни. За да работят успешно и ефективно обаче, съм на мнение, че не трябва да стават и близки приятели. Защото тогава обективността се губи и нещата минават в сферата на взаимните услуги. Темата става още по-интересна извън столицата. В по-малките градове пазарът е по-тесен – медиите са ограничени и местата, от които те получават информация – също. Често двете страни – медии и пиари, се оказват роднини, приятели, съседи…" – коментира Груева.
Задълженията на пиари в миналото преди 1990 година изпълняваха специалистите от отдел "Култура" на Общината. Всяка тяхна крачка, всеки текст, сценарий, програма, поздравителен адрес, анализ бе контролиран и цензуриран от отдел ПА на ОбК на БКП. Публичните прояви като манифестации, митинги, тържествени концерти, фестивали, карнавали, декади, матинета, соарета, пленери – задължително бяха консултирани от столични специалисти. Срещу тлъст хонорар или ги заместваше някой местен режисьор. Какъв по-зловещ пиар на благополучие и демонстрация на "здравен дух в здраво тяло" от всякакви рецидиви на плакатното "изкуство" и лозунговото бърборене, плющящи бодряшки по площадите и стигащи до хунвейбинско краесчендо пред трибуната върху злополучната днес костница. А там, опаковани във всевъзможни недоразумения на домашния стайлинг от травира, шантунг, рипс, трико, тафта, жоржет, чатпат естествена коприна, се кипреха първите другари на града. Несменяеми с години, но актуализирани откъм цифри ликторски текстове изпълваха ефира с вести за непрестанен възход и нескончаеми успехи на трудови и ученически колективи. Капак на градивния общоградски пиар бе неизменната танцова кода, включваща над 100 участника.
Днес пиар-специалистът на Община Габрово Мартина Груева казва, че PR не е реклама и не е изписване на вежди. Най-голямата грешка на пиара според нея е поднасянето на лъжлива информация,
защото това може да убие имиджа на човека или институцията, която представлява. Друг специалист пък, бащата на модерната журналистика Валери Найденов, казва, че пиарът е продължение на политиката с други средства. Но как да продължи една тъпотия? В края на краищата връзките с обществеността трябва да са като част от любовната игра. Трябва да има и доза цинизъм. Има нужда някой да коментира политиката отстрани, независимо. В Габрово поне такива наблюдатели, камо ли, анализатори, няма! Всичко се смила на пресконференции, брифинги, сесии и други форми на журналистическо-пиарски пърформънс. Днес всички юридически единици и публични личности имат пиари, имиджмейкъри, пресаташета и всякакви производни на журналистическата менажерия. Длъжностите,
които заемат пиарите в различните организации и ведомства, варират от обикновена секретарка на шефа, на която е вменено задължението да "отбива" журналистите, през говорител, до вицепрезидент или началник на кабинета на съответната институция. С две думи, PR-те влизат в роли от обслужващ персонал до Господ бог.
Груева обяснява, че "ролята на пиара е да чуе всички, свързани в дадени взаимоотношения страни, и да им помогне да комуникират. Комуникират ли добре, страните работят по-добре заедно и са склонни да се доверяват един на друг. Това подобрява доверието във фирмата или институцията, увеличава продажбите или ползването на услугите".
Както да въртим и усукваме темата, журналистите и пиарите се движат от различни интереси. Медиите търсят информация, а пиарите – т. нар. позитивна публичност. Медиите акцентират върху това, което е значимо за обществото, а пиарите – върху онова, което е важно за съответната организация или личност. Медиите се захранват от обществения драматизъм, а пиарите гледат да го заобикалят.
И журналисти, и пиари често се сливат с лица или процеси, което се изисква от ролята им на посредници. Пиарът обаче от имиджмейкър се превръща в имиджгард, готов да застане на пътя на всеки "журналистически куршум", изстрелян срещу любимия образ.
Мартина Груева, в тази връзка, продължава: "Работата на нашия отдел е не да създаде прекрасен образ на Общината. Ние трябва да чуем хората и медиите и да ги свържем с хората от Общината, които могат да им помогнат, и обратно – да разберем работата на колегите и да я поднесем на хората и медиите във вид, в който те да разберат какво се върши в тази сграда".
Пресечната точка между журналистика и пиар е умението да се произвеждат по атрактивен начин новини. Добрият пиар, респективно журналист, означава да бягаш от рутината и да спазваш мярката за благоприличие. Да не досаждаш, да не предизвикваш пресищане.
Пиар съобщенията обикновено са пълни с примери за "изключителни" личности от бизнеса и политиката, чиято дейност е низ от успехи с несъмнен обществен принос (както преди 20-30 години); съвършени и иновативни продукти или услуги, които променят живота на цели поколения. В тези съобщения няма образци как някой е крал, вземал рушвет, купувал гласове, застроявал градинки, пробутвал скапани сандвичи в училищната лавка. Такива ги има само в журналистическите статии.
Но и пиарите не обичат журналистите, но по-рядко си го признават. Медиите, дори в Габрово, изобилстват от нескопосни опити за пиар с журналистически средства – рекламни съобщения, представени като новини; търговска информация, пакетирана като обществено значима; политически недоразумения, показани като важни събития. Няма пиар практика, която да не се е сблъсквала с некоректна, манипулативна или направо неграмотна информация в медиите, както и с невъзможността да накара съответната медия да я коригира, опровергае и прочие.

Стр. 4

bgreklama.bg I digitex.bg I 29.08.2011

Василена Вълчановa се занимава с PR и маркетинг над 4 години. Работи в PR агенции, където обслужва клиенти от енергийния, автомобилния, фармацевтичния и технологичния сектор, сред които BMW, PharmaSwiss, LG Electronics. Преди година започва работа като координатор в маркетинг отдела на IT дистрибутора АСБИС България, където отговаря за управлението на няколко технологични марки.

Бихте ли ни разказали нещо интересно за Вас и Вашата работа? Какво Ви предстои през следващите месеци?

Работя за IT-дистрибутора Асбис България, където като маркетинг координатор водя няколко от марките в портфолиото на компанията. Основният въпрос, с който се сблъсквам ежедневно, е как да обясня на „човешки език“ сухи технически характеристики и как да отлича продукт на фона на конкуренцията. Тъй като средата е много динамична и технологиите се развиват все по-бързо, да изтъкнеш конкурентно предимство всъщност не винаги е работа с начало и край, а изисква постоянно следене на средата. Дори ако продуктът е сходен с други на пазара, като комуникатор трябва да намериш достатъчно интересен ъгъл, под който да го представиш, за да спечелиш вниманието на аудиторията – това е и основното предизвикателство в работата ми.

Онлайн комуникацията става все по-важна на масово ниво, но тя е и естествената среда, в която можем да достигнем до потребителите, интересуващи се от технологии. Затова развитието на дигиталните маркетингови канали ми помагат изключително много и те са нещото, върху което и аз, и колегите от бранша ще се фокусират все по-сериозно през следващите месеци, вероятно и години. Социалните медии не са просто мода и това вече е ясно на повечето компании.

Какво е най-ценното, което Ви дава работата в областта на PR-а и маркетинга?

На първо място, удовлетворение: това е сферата, която винаги ми е била интересна. В този смисъл работата не винаги се усеща като работа, а до голяма степен е и забавление. Най-ценното нещо, което намирам на сегашната си позиция, е това, че мога да планирам цялостната стратегия за локално развитие на марката и да тествам идеи, които от доста време се въртят в главата ми. Постоянните комуникационни експерименти (разбира се, с внимателно премерен риск) са начинът, по който разбираш какво търси аудиторията и какво привлича повече ангажираност от нейна страна.

Бихте ли споделили за какво ще говорите на Digitex 2011?

Темата ми на Digitex 2011 е насочена към комуникацията с онлайн лидери на мнение. Подходът към силните имена в даден сектор е особено важен, за да може марката да спечели вниманието на аудиторията. Хората вярват все по-малко на традиционната реклама и мнението на трети лица е много важно, особено ако те са припознати като експерти и са известни сред вашата целева група. Лидерите на мнение виреят много добре в онлайн средата, където всеки може да притежава собствена медия. Ще се фокусирам върху това как да идентифицираме тези неформални експерти и как да общуваме с тях. Противно на очакванията, комуникацията с тях е доста по-различна от връзките с медии и маркетинг специалистите трябва да се приспособят към това.

Защо онлайн лидерите на мнение са важни?

Онлайн лидерите на мнение понякога имат по-голяма и по-лоялна аудитория от традиционните медии, а и се ползват с много по-голямо доверие. Те не пишат, за да привлекат рекламни пари или спонсори, а са провокирани от собствения си интерес и ентусиазъм. Това понякога ги прави много по-интересни за заинтересованата аудитория. Ето защо маркетинг специалистите трябва да осъзнаят колко ефективно може да бъде поддържането на постоянна връзка с онлайн лидерите на мнение. В крайна сметка, потребителят предпочита да получи информация от лице, което възприема като близко, като най-добрия си приятел – никой вече не слуша платените експерти или звездите, чийто интерес към дадена марка явно е продиктуван от материален интерес.

Каква стратегия бихте препоръчали на непрофесионалисти, които сега навлизат в работата със социални медии?

Силно препоръчвам да се запознаят с комуникационните принципи, които са заложени в социалната психология и теориите на комуникациите още от средата на миналия век. Преди да се фокусирате върху социалните медии, научете как работят социалните процеси и комуникационните схеми. След това се насочете към адаптирането на това знание за новите комуникационни канали с присъщата им силна динамика и кратко време за реакция. Всяко знание или практика се гради по-добре върху стабилна база.

И за финал…

За финал – огледайте се за силните лица във вашата сфера, а заедно ще говорим как те ще ви бъдат полезни в бъдеще.

Още по темата можете да научите на конференция в рамките на Digitex 2011 – изложение за уеб и дигитални технологии, която ще се проведе на 6 – 7 октомври в Интер Експо Център, София. Тя е изцяло насочена към възможности за увеличаване на продажби, приходи и конверсии (conversions), оптимизиране, както и популяризиране в социалните медии. Лектори на събитието ще са доказани практици в областта на продажбите и социалните медии, а организатор на конференцията е фирма Web and Events.

Повече информация за конференцията и условията за регистрация можете да намерите на: www.digitex.bg

Оригинална публикация

M3 Communications College I Ралица ХРИСТОВА I 26.08.2011

M3 College Summer Challenge отправя поглед към есента, когато неизбежно много ще се говори за избори. И за президентски, и за местни. Решихме да зададем няколко въпроса на Жанета Дядовска, която е работила по осъществяването на много публични кампании, сред които парламентарни, президентски и местни избори.

в. Капитал | Божан ЧИПЕВ | 20.08.2011

Платените публикации заплашват коректното отразяване на предизборната кампания

"Медиите са силно манипулирани и концентрирани в ръцете на малцина. Репортери и редактори взимат подкупи, за да представят пропагандата като статии или да не публикуват това, което спонсорите им не одобряват." Това изявление е част от секретната грама на бившата посланичка на САЩ в София Нанси Макълдауни, която тя праща до Вашингтон през юни 2009 г., малко преди парламентарните избори, които издигнаха Бойко Борисов на власт.

Преглед на оригинала

Платените политически публикации, било то под масата или чрез официален договор за PR материали, остават табу в българското медийно пространство. За тях се говори само в тесен кръг и никога открито. Медиите, които изпълняват подобни поръчки, в повечето случаи избират да не коментират темата, защото все пак разбират, че тази практика е нередна. Принципно, работата на журналистите е да подбират темите, интересни за техните читатели, и да ги разработват пак от тяхна гледна точка. Платените публикации са точно обратното на това – те спекулират с медийната независимост заради частния интерес на тези, които дават парите. Тази практика е забранена и от етичния кодекс на българските медии. Това обаче не означава, че подобна практика не съществува.
"Преди няколко години с колеги сме правили едно изследване върху вестниците и тогава доста печално установихме, че 50% от материалите бяха платени", каза преди месец пред bTV председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов. Тези данни изглеждат нереално високи, но проблемът очевидно съществува, като с наближаването на изборите през есента той само ще се засилва.

Правила има

В официалните тарифи за реклама на водещите български вестници има оповестени цени за PR публикации. Единствено в случаите на вестниците "Стандарт" и "Сега" обаче се упоменава различен ценоразпис за политическо представяне (повече в карето). "Стандарт" например таксува политическите си клиенти по 66 000 лв. за цяла първа страница и 17 000 лв. за цяла вътрешна страница. Тези суми са обект и на утежняване (от 15 до 100% в зависимост от това дали публикацията е с фиксирано разположение и дали е единствена на страницата) и на отстъпки (от 5% за по-кратките материали до 28% за най-обемните). Ситуацията на пазара в момента е такава, че реалните цени обикновено са значително по-ниски от обявените по тарифа.
Цените за платена публикация в интернет са значително по-ниски. Една от причините за това е и без това изобилстващите с политически мнения и реклами блогове и форуми. Сайтът dariknews.bg например таксува 450 лева за публикуване на платен PR материал, като, ако иска, клиентът може да заплаща по 2000 лв. на ден за място в колонката "Водещи новини".
Заплащането за медийно отразяване на политически изяви от обществен интерес е "абсолютно шокиращо и нередно", коментира пред "Капитал" Мартин Заимов, кандидат-кмет на София от СДС и ДСБ през 2007 г. Според него тази практика уронва основните демократични ценности и изкривява смисъла на политиката. "Тя е вредна, защото въвежда парите като допълнителен ресурс, необходим за представянето на идеи", заяви той. Заимов особено се изненада, че политическите публикации са дори по-скъпи от продуктовия PR. "Всъщност би трябвало да бъде обратното, тъй като едното е от всеобщ социален интерес, а другото – от чисто икономически", допълни той.
Но ако все пак има официално обявени тарифи, според които политици и аудитория могат да се ориентират в цената на политическата реклама, често изобщо не е ясно коя от публикациите е платена и коя – не. Едно от основните задължения на медиите е именно това разграничение – между редакционния и рекламния материал. На теория това би трябвало да става със специална маркировка или различно графично оформление.
От рекламния отдел на "Вестникарска група "България", която издава "Труд" и "24 часа", твърдят, че се ползва маркировка "Платен репортаж" или "Реклама" в горния десен ъгъл на материала, и че "всички платени публикации преминават през редакторски контрол, преди да бъдат пуснати, и има шанс да не бъдат одобрени".
На запитване на "Капитал" главният редактор на масовия седмичник "Уикенд" Мартин Радославов поясни, че "в зависимост от настояването на клиента се посочва дали публикацията е платена, но при всички положения платените материали се различават от редакционните по разположението си и най-вече по използваните графични шрифтове".

Но има и вратички

Дали това става на практика е друг въпрос. "Когато публикациите са платени официално, те се обозначават без проблем. Въпросът е какво се случва зад завесата. Когато съдържанието е неофициално платено, то няма да бъде обявено като такова, а като продукт на самата редакция или на нейните сътрудници. Плащането не е непременно в пари, то често е в други "валути" като влияние, протекция, лобистки действия и т.н.", твърди изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов.
Пример за такива разплащания са т.нар. триъгълни отношения, при които голяма компания – спонсор на политическа сила, сключва рекламен договор с дадена медия и полученият в резултат на сделката рекламен бюджет е своеобразното възнаграждение за публикуваните в полза на въпросната политическа сила материали.
Съществуването на подобна практика се потвърждава частично и от крайно ниския брой на официално обявените като "платени" публикации или излъчвани телевизионни продукти с политически характер. Докладът на мониторинговата лаборатория на фондация "Медийна демокрация" за количеството рекламни политически клипове, излъчени в телевизионния ефир преди частичните местни избори в София през ноември 2009 г., предоставя любопитни факти. С едва 19 официално обозначени като "платени" видеоклипа, излъчени за период от един месец буквално преди изборите, подкрепената от ГЕРБ Йорданка Фандъкова печели с 66.23% от гласовете.
От щаба на една от големите партии повдигат малко завесата: "Практиката е с медията, с която ще се сключва договор за реклама по време на предизборната кампания, освен публикациите на карета със слогани и плакати да се договарят и PR публикации под формата на интервюта, профили или отразяване на определени събития. Или пък, когато се уточняват условията за работа с някоя телевизия за излъчване на предизборни клипове например, като бонус се споразумяваме за участие на кандидатите ни в дебати или сутрешни блокове. Никой PR няма интерес над неговото събитие да пише "платена публикация", защото аудиторията не гледа с доверие на нея."

Чия е вината

"Българските медии до голяма степен сами се окупираха, отдавайки непропорционално високо внимание на Бойко Борисов и партията му. Това се дължи на липсата на достатъчна критическа дистанция. Редица медии постепенно загубиха усет за това кога дадена публична изява е значима" твърди Орлин Спасов. Според него вината за дисбаланаса е колкото на политическата класа, толкова и на самите медии.
Спасов смята, че все повече политическата информация, PR и рекламата "се сближават и размиват". В подкрепа на становището си медийният експерт представя ново, все още непубликувано проучване, част от международен проект на Виенския университет. Според него 49% от работещите във връзките с обществеността в България преди са работили като журналисти, а 45% от анкетираните PR специалисти заявяват, че работят паралелно и в полето на журналистиката.
И той, и Мартин Заимов в крайна сметка обаче са оптимисти за развитието на медийната среда. "Аудиторията има чувствителност за тези процеси и рано или късно ще започне да прави разлика между инсценираната публичност и сериозната политика", прогнозира Спасов.
Мартин Заимов пък е на мнение, че българинът винаги е имал заложено в себе си умението да прави тази разлика: "По времето на комунизма имаше една добра фраза – "чети между редовете". Хората четяха идиотския език на "Работническо дело" с ясното съзнание, че четат едно, а разбират друго. Това е един човешки механизъм, който не може да бъде преодолян", твърди той.
Опонентът на Бойко Борисов на кметските избори в София от 2007 г. смята, че няма как дълго да просъществува "българската реалност на скрита и грозна взаимовръзка между медиите и политическата власт". Той съветва да бъде последван немският пример за едно силно законодателство, което да забрани собствеността едновременно на медии и други бизнеси. "Нещата опират до степента, в която властимащите към момента в нашето общество са способни да извършат неща, които те биха усетили като жертва, а всъщност са добри за всички, включително и за тях", заяви той.
Друг от кандидатите за кмет на предишни избори в София дори разказва как щабът му е получавал оферти за отразяване от медии, които обяснявали, че вече всички негови конкуренти си плащат и те просто няма как да направят същото за него безплатно. Това звучи комично, но е добра илюстрация на проблема с предизборното поведение на медиите.
Тази практика за съжаление не се среща само по изборите. Много медии са повече в бизнеса с продажба на съдържание, отколкото в нормалната схема за този вид дейност – да се издържат от реклами. Проблемът в случая е, че се абдикира от една от най-важните задачи на медиите – да осведомяват хората за това, което става, така че те да взимат информирани решения за бъдещето си. За щастие от тази практика има и изключения и за хората с по-богата медийна култура те са лесно видими. Остава само неприятното чувство, че особено около изборите трябва много по-внимателно да четеш "между редовете", за да видиш кой пише за теб и кой просто е пуснал брояча да цъка на ред и така продава доверието на своите по-невнимателни читатели.

Стр. 16, 17

в. Банкер | Павлина ЖИВКОВА I 20.08.2011

По всичко личи, че основните политически играчи този път ще заложат на носталгията в предизборния си пиар. Бойко Борисов няма да се отклони от магистралите и рязането на ленти – всеки ден поне по на два обекта. Защото има светъл пример, който да следва. Преди година премиерът призна, че огромен успех за правителството му ще е, ако Успее да постигне "една стотна от това, което е построил Тодор Живков за България". Бонбони "Кръц-кръц", "Лакта" и "Карамел Му" щели да се раздават из всички офиси на ГЕРБ и на срещите с избиратели като доказателство за сладкия живот, който управляващите осигуриха на народа.
СДС се присети за пенсионираното си лъвче от най-добрите години на сините и сега го чисти от плесента. От щаба на "Раковски" 134 твърдят, че символът на промяната, създаден от художника Георги Липовански, в момента се брандира. Пораснало било животинчето, в устата му щели да се появят няколко зъба, с които СДС искали да покажат, че партията им може и да хапе.
Звездата на Бузлуджа щяла да грейне и върху етикета на лимитирана серия партийно червено вино. БСП обещават атрактивна кампания, в която ще противопоставят интелект срещу мускули.

Войната за слоганите

Още през май, много преди да станат известни претендентите за президент и за кметове, пламнаха първите искри на предизборната битка на лозунгите. ГЕРБ и БСП се опитаха да премерят сили в създаването на мото на кампанията за президент. Премиерът Бойко Борисов обяви на заседание на Министерския съвет, че си е харесал лозунга "Върху пепелта на тройната коалиция строим магистрали".
Думите му предизвикаха светкавичния отговор на социалистите. "ГЕРБ ще ни дишат пепелта". Борисов им отвърна със "Само пепел остава след тях". Бързо припламналият сблъсък показа, че магистралите ще са не само център в политическия маркетинг на ГЕРБ, но и основен прицел на опозицията. Особено ако министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев действително се окаже кандидатът на ГЕРБ за президент.
Щабът на претендента на Синята коалиция за този пост Румен Христов е избрал доста бъбриво лого на кампанията му, което по никакъв начин не го идентифицира от останалите претенденти.
С "Мога да променя България. От теб зависи" е решил да облъчва избирателите мозъчният тръст от "Раковски" 134.
От щаба на Меглена Кунева твърдят, че все още са на работен вариант на логото на кампанията и затова не могат да го обявят. Не бързат и експертите на Ивайло Калфин, а герберите са се отдали на ваканционно настроение. Чак през следващата седмица щабът на управляващите щял да работи по детайлите на кампанията, но преди обявяването на кандидата им за президент на 4 септември едва ли ще има повече яснота около предизборните идеи. Друг е въпросът, че работещата все още формула за твърдата ръка и митологемата за героя ще се окаже трудно приложима за упълномощения от Борисов претендент.

Сини фонтани и червено вино

Синя вода ще блика от всички фонтани в България, обещават от СДС. Преди месец те се зарекоха, че над София ще има и 100дневна заря, която щяла да осветява небето с цвета на партията. След изчисления обаче идеята почти изгасна, тъй като се оказала доста скъпа.
Председателят на националния щаб на СДС за изборите Борис Марков каза пред "БАНКЕРЪ", че сините имали около 20 атрактивни идеи, които засега щели да запазят в тайна, за да изненадат както конкурентите си, така и избирателите. Марков заяви също, че съпартийците му няма да залагат на партийна реклама с вино, запалки и цигари – щели да ги оставят на ГЕРБ и БСП. Впрочем именно СДС преди години черпи със синьо шампанско в чест на победата на Спас Гърневски в Пловдив.
След хитовата морска напитка "Шамарът на Бойко" (коктейл от парченца диня, натрошен лед, мента и узо), която няколко медии приписаха на незнаен фен на министър-председателя, гръмна новината, че пазарът е наводнен с нискоалкохолно плодово вино "Борисов". Това е поредното доказателство, че с името на премиера у нас може да се брандира почти всичко. Ще припомним, че в навечерието на Нова година на "Илиянци" наймного се харчеха пиратките "Бат’Бойко", 25 изстрела за 30 секунди – само срещу 28 лева. След това се появиха ракия и водка "Борисов". А до изборите нищо чудно почитателите на премиера да пуснат и обикновен локум, носещ името му.

Автобусни рейдове

От понеделник започва автобусната обиколка на Меглена Кунева из страната, съобщиха от щаба й. До първи септември тя ще посети 28 града, като във всеки от тях ще бъде опъната шатра, в която ще се среща с избиратели и лично ще събира подписи. На буса, с който ще пътува, ще бъде написано "Меглена Кунева – кандидат за президент". От екипа съобщиха за "БАНКЕРЪ", че се отзовават на всички писма "Елате ни на гости". Нищо чудно в разгара на кампанията да видим бившия еврокомисар и в реалити формат – като шивачка в някой оцелял гръцки цех, или да ниже тютюн в родопско село, където са я поканили.
С червен автобус ще обикаля из София и кандидатът за кмет на БСП Георги Кадиев. В него ще се возят и червените кандидати за общински съветници. На сайта на Кадиев предварително ще бъдат обявявани спирките на возилото, където идеята на щаба му е там да се провеждат приемни с гражданите. Работният слоган на червения кандидат-кмет на София е "Чист град, сигурни улици, възможности за всеки". "Няма да наемаме рекламни агенции, цялата кампания е в ръцете на щаба на градския съвет на БСП", твърди Илияна Йотова. Тя обясни, че Кадиев има един от най-добрите сайтове, в който всеки може да си отвори блог, както и да гласува за различни предложения. Очакванията са в една от най-атрактивните части от кампанията да се превърне караоке на 23 септември с песни, свързани със септемврийското въстание.

Агитация с басейни, зали и Левски

ГЕРБ залагат на агитация с инфраструктура. Там, където не могат да обещаят магистрали, се задоволяват с уверения, че ще ремонтират пътищата, по които дупките отдавна са повече от асфалта. В големите градове предизборните лакърдии са за спортни зали и модерни пречиствателни станции. Оказа се, че кметовете от ГЕРБ само за един мандат добре са се научили да имитират грандиозните планове на Борисов. Затова не е странно, че при откриването на басейн в един от кварталите на Бургас в началото на седмицата градоначалникът Димитър Николов обеща на съгражданите си във всеки комплекс да открие по един басейн. Сайтът на партията показва, че местните структури вече са предизборно активни – ремонтират детски площадки и пясъчници, даряват карти за градския транспорт на старци и книги на читалища, пускат вода в селата, където от 50 години чакат чешмите да потекат. Вместо на море депутатите от управляващата партия са в избирателните си райони, където правят все важни неща – откриват фестивали на динята и прасковата, възстановяват микроязовири и слушат тревогите на електората.
С фототипно издание от лимитирана серия на тефтерчето на Васил Левски БСП дари кандидаткмета на община Бургас Павел Маринов и кандидатите за общински съветници. Трябвало да си припомнят как Апостола на свободата е държал сметка за всеки похарчен грош и да не забравят в името на кого ще управляват. Червените осветиха и клуба си "Код червено" в сградата на бСп, който бил ремонтиран с лични средства на бившия финансов министър и сегашен бургаски депутат Пламен Орешарски.

Гласът на Костов помага на Кадиев

Пресаташето на Иван Костов и медиен съветник на служебния премиер Софиянски – Михаил Михайлов, съветва Георги Кадиев. "Пиарът по време на избори е все едно да разкажеш една история, но някой трябва да я случи. Обикновено тези, които случват историята – политиците, рано или късно превръщат пиара в рум сървиз." Това каза преди време в интервю Михайлов, а политиците дадоха всичко от себе си, за да не го опровергаят.

Пиар на Ивайло Калфин пък е журналистката от "Труд" Михайлина Димитрова.

ГЕРБ ще разчита на партийната си пиарка Севдалина Арнаудова.

За БСП работят пет PR фирми, всяка от които ще предложи своите идеи за кампанията. Ръководството ще избере най-добрите с гласуване. Заданието към пиарите е било по-скоро за създаване на бранд, а не за политическа визия. Ивайло Калфин залага на кампания сред младите, които са поканени да участват в конкурс "Моята снимка с Калфин". Апелът е да изпращат снимки с една любима дума, изписана на ръката им. От фотосите ще бъдат композирани послания в сайта на кандидат-президента. Друга идея е в кампанията да бъдат ангажирани доброволци, които да работят като Тимур и неговата команда.
Екипът от пиари на ДСБ прати кандидатът на Синята коалиция за кмет на столицата – Прошко Прошков, да покаже човешкото си лице в кулинарното шоу "Черешката на тортата" по Нова телевизия. Изборът не бе случаен, тъй като мониторингът показва, че това е едно от най-гледаните предавания. За да не остане по-назад, председателят на предизборния щаб на ГЕРБ – Цветан Цветанов, обеща Йорданка фандъкова, чиято кандидатура все още не е официално издигната, да бъде черешката на общинската торта.
Всъщност предизборните кампании винаги са повод за разгръщането на оригинални или недотам находчиви пиар решения. Очакванията са, че в центъра на чувството за електорално удовлетворение на предстоящата кампания няма да има кой знае какви изненади. Освен ако посестримите на европейските партии в страната не решат да се поучат от примера на германски канцлер Ангела Меркел например. Ще припомним само, че на последните избори в Германия нейните плакати, в компанията на бившия депутат от Бундестага Вера Ленгсфелд, зарадваха жителите на Берлин. Там те се появиха облечени в елегантни рокли с дълбоко отворени деколтета. На фона на разголената политическа плът бе и лозунгът "Можем да предложим много повече".

Текст под снимка
Станишев и коалиционните му партньори в четвъртък внесоха документи в ЦИК за президентската кампания, а през следващите седмици ще класират пиар идеите на петте фирми, които се състезават за лого и агитационни материали на Калфин.

Стр. 12

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 12.08.2011

За съжаление в областта на ПР има сив сектор и той засяга и журналистиката. Казано най-общо, той е свързан със задкулисни договорки, нарушаващи разграничаването между редакционната и рекламната политика на медиите.

Александър Христов е акаунт директор на PR агенция Civitas Global Bulgaria. Преди това е работил като директор „Маркетинг и реклама” и като директор „Връзки с обществеността” в Корпоративна търговска банка, маркетинг и PR специалист в Българската агенция за експортно застраховане, главен експерт „Двустранни отношения“ в Министерството на икономиката и репортер във в. „Банкеръ“. Христов е доктор по комуникации и магистър по международни икономически отношения. Преподавател е в УНСС и в Нов български университет. Редовен автор е на публикации и нови статии за PR, реклама и маркетинг.

Прочетете какво споделя Д-р Александър Христов, и.д. Председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) в специално интервю за СБЖ:

Разбира се. Действащи етични правила трябва да има навсякъде в областта на комуникациите. Причината е, че държим в ръцете си арсенал от знания и от думи, който може и да навреди, поради което трябва да спазваме определени етични норми. Думата „наложат” обаче не ми се струва подходяща, тъй като приемането на етичните норми е доброволен акт и всъщност ние сме тези, които трябва да убедим практиците, че спазването им е от полза за всички. Това е и идеята на саморегулацията, която, смятам, в областта на ПР и на журналистиката е много по-ефективна, отколкото нормативната регулация.

С какво помага научното звание за професия свързана с Комуникациите?

С това, че с негова помощ комуникираш собствената си личност по-ефективно. Шегувам се. Научното звание, по-точно академичния бекграунд зад него, помага много за приложението на полезната и премерено филтрирана теория в практиката.

А това е безценно, тъй като, както отбелязах на тазгодишния ПР фестивал, в нашата област достатъчно често добрата теория казва едно, в практиката се случва друго, което обаче е неправилно, неефективно или неетично. Поне на мен академичната подготовка ми дава остра нетърпимост към непрофесионалните дейности в практиката, а и понякога ме изкушава да мисля, че несъвършеното научно знание в комуникациите всъщност понякога е по-съвършено от комуникационната практика.

Наблюденията ви върху студентите показват ли съществена промяна във възприятията за ПР-а и Журналистика, като сериозни професии?

Ако искаме да видим дали ПР и журналистиката се възприемат като сериозни професии, е по-добре да наблюдаваме практиката, а не студентите. Младите хора, които започват да учат по тези специалности, за ентусиазирани и от висотата на недостатъчното познаване на ПР и журналистиката наистина смятат тези професии за сериозни, но лесни за овладяване.

Проблемите идват след това, когато те установят, че има разминавания между това, което са очаквали и това, което трябва да постигнат. Наскоро някъде припомних, че преди време една моя студентка ме попита какво представлява ПР и на края на втората минута от моите обяснения си взе чантата и излезе от залата. Това е изключително показателно, а и поучително за нас, преподавателите.

Има ли място за сив сектор във Връзките със обществеността!?

Да, за съжаление в областта на ПР има сив сектор и той засяга и журналистиката. Казано най-общо, той е свързан със задкулисни договорки, нарушаващи разграничаването между редакционната и рекламната политика на медиите. Това са практики като директно заплащане за публикуване на материали, обвързаност с корпоративни и политически интереси и други. Ето – работата осветляването на този сив сектор е нещо, в което могат да си сътрудничат БДВО и СБЖ.

Как БДВО ще се развива и разпознава като орган на професията със силно име, като СБЖ, например?

Може би това предпоставка за това е и популярността и авторитета на двете професии като цяло. Когато БДВО бъде напълно разпознат като организация, която изразява и защитава общите интереси на ПР специалистите в страната, това ще се случи. Има сериозен напредък в последните години, но има още какво да се постигне и ние имаме намеренията и „мускулите” да го направим.

Има ли академична война в науката Масови комуникации?

Не. Има противоречащи си концепции, които, парадоксално, имат редица потвърждения в практиката, има силни желания и намерения за еманципация на тази научна област. Вероятно има и някакъв вид конкуренция различни университети и академични звена, което, всъщност, е нормално. Всъщност не мисля, че в науката може да има война въобще.

Как БДВО и СБЖ ще си взаимодействат?

Виждам взаимодействието между БДВО и СБЖ основно в светлината на формулирането и популяризирането на добрите и ефективни практики при взаимодействието между ПР специалисти и журналисти. Това, което ще доведе до „повишаване на качеството” на медийното съдържание, ако мога така да се изразя, което да бъде полезно и подходящо за всички читатели, зрители, слушатели, потребители на онлайн медии.

Пожеланието Ви към читателите на сайта на СБЖ?

Бъдете винаги ентусиазирани и сигурни в себе си!

Оригинална публикация

МЕНИДЖЪР.NEWS I Розана М. Файски в AdvertisingAge I 8.08.2011

Неподправената „комуникация на ръба“ от страна на изпълнителния директор на Apple Стив Джобс в последните месеци предизвика поредица от въпроси сред пиар специалистите. Основният сред тях: Ако един изпълнителен директор сгафи и никой изглежда не обръща внимание на това, все пак има ли грешката му ефект върху репутацията на компанията?

Джобс просто отмина с хладнокръвие тревогите за имиджа на Apple, след като стана ясно, че тя събира информация за местоположението на всички потребители на iPhone и iPad. Много хора казват, че този подход на пренебрежение е подходящ да се приложи само от най-ценната марка в света, каквато е Apple с нейната стойност от 153 млрд. долара според BrandZ.

Всички ние, наблюдателите, в крайна сметка можем да си вземем някои поуки от този особен и в крайна сметка успешен стил на комуникация.

Apple цялостно избягва утвърждавания с десетилетия напор на компаниите да комуникират всяка минута и всеки ден с клиентите си. Не само това, тя често се държи потайно и прави много малко, за да подхранва медийните репортажи. Така се създават обширни спекулации за датите, на които ще бъдат представени на пазара новите й, дългоочаквани продукти. Марката се противопоставя на всички съвети, които дългогодишно проповядват професионалистите в областта на комуникациите.

Повечето марки отдават сили на това да ангажират клиентите си чрез всички възможни комуникационни канали. Apple не прави такива усилия, защото смята, че може да си го позволи. Това е обратно мислене, имайки предвид интегрираните кампании на много големи глобални технологични марки.

Разбира се тази амбиция не винаги е работила в полза на Apple. Такъв пример са случаите, в които Джобс изразява склонността си сам да си бъде пиар и той да се заема с пиар проблемите на фирмата си. Всички сме чували за случаите, в които той се активизира. Например когато се отзова на молбата на момче, което се обучава в колеж и му помогна с мнението си за доклада му. Или когато заплаши със съдебни дела технологичния блог Gizmodo, след като той публикува снимки и преглед на характеристиките и дизайна на прототипа iPhone 4 през 2010 г.

Джобс се показва малко в стила на егоистичен предприемач, който се интересува само от успеха на собствената си компания и всъщност се харесва на мнозина заради това. Някой би си помислил, че той не е много различен от всеки средностатистически предприемач. Но това, което той практикува е отличима анти-пиар позиция, която странно действа в негова полза. И само в негова полза.

Случва се така поради една причина. Всеки, който е бил в магазин на Apple би потвърдил, че има голяма разлика там, в сравнение с обслужването в останалите големи технологични магазини. Служителите видимо се грижат за добрата репутация на фирмата. Те вършат много добра работа като въплъщение на марката.

Има два урока, които можем да извлечем от тази уникална пиар стратегия. Първият е, че във всеки случай не бива да слагаме задължително в еднакви рамки маркетинга или стратегиите във връзките с обществеността. Вторият: Когато компанията успява, все повече нейни служители стават горди да работят за нея. От това се покачва нивото на потребителското обслужване и удовлетвореността на клиентите се повишава. Ако има и уникален продукт, шефът може да си позволи да говори каквото иска.

Оригинална публикация