сп. SignCafe | 03.08.2011

След Cannes Lions 2011 нищо вече не е същото. Отново. Всяка година след седмицата през юни, в която титаните на рекламата и PR-a се събират, за да премерят идеите си – поне месец след това нищо не е същото. Креативният сблъсък за всяка една от категориите е толкова могъщ, че ударната вълна от него неизбежно продължава месеци наред. Все още близо до епицентъра му, сигурни сме, няма специалист no PR, отделил време да се запознае с някои от близо 1000-та ентрита (състезаващи се само в PR категориите, без да броим останалите), който да остане равнодушен към този истински идеен мегаспекакъл. Като медиен партньор на Cannes Lion, SIGNCAFE ще публикува всички кампании, които вдъхновяват, шокират, впечатляват. Изборът няма да е лесен, признаваме си. Един брой също няма да е достатъчен. В този решихме да фокусираме цялото си внимание върху едно единствено ентри – това, което журито единодушно определи за PR GRAND PRIX’2011. За да бъдем максимално ефективни, поканихме и пет български PR експерти, които накратко да споделят с нас професионалните си впечатления от него.

PR Lions GRAND PRIX’ 2011
Агенция: Clemenger BBDO Мелбърн, Австралия
Клиент: National Australia Bank (NAB)
Ситуацията: В Австралия е много разпространено схващането, че четирите най-големи банки в страната – Commonwealth, Westpac, ANZ и National Australia Bank (NAB), ca подписали картелно споразумение и работят на еднакъв лихвен процент, за да елиминират конкуренцията. Истината за една от банките – NAB, обаче е доста далеч от това.
Кампанията: NAB в продължение на 2 години инвестира време и ресурси в това да реализира различни реформи, с които да намали лихвените проценти и да премахне банкови такси – все усилия в полза на клиента. Въпреки това, заради предразсъдъците и заради това, че хората си мислят, че и тази банка е "част от онези", клиентите отказват да забележат промените. Така се стига до реална необходимост от комуникационна кампания, която да привлече вниманието на клиентите към нововъведенията в банката.
Вместо кампанията да е насочена по посока опровергаване на съществуващата ситуация, PR агенцията на банката решава да
тръгне в съвсем друга посока – да създаде своеобразно "реалити", в рамките на което, буквално пред цялата общественост, NAB да "скъса" (метафорично) с останалите банки. Чрез всеки елемент от кампанията по раздялата хората трябва да разбират по един елемент от промяната в политиката на NAB. Наред с това, всеки етап е измислен така, че да е възможно той да бъде споделян както в социалните мрежи, така и да бъде атрактивен и подходящ за новинарските емисии. Кампанията започва с обикновена публикация в Twitter, чиято тема са "наранените чувства". Тъй като темата е доста "неочаквана" за профил на финансова институция, всички единодушно я възприемат като грешка на някой банков служител и започват да я коментират като такава, а новината за нея се разпространява мигновено от профил на профил. На втория етап следва много лично писмо за прекратяване на връзката на NAB с всички останали банки. Писмото е публикувано във всички големи австралийски вестници, докато едновременно с него онлайн се появяват и 60 клипчета, в които служители
на NAB "късат" с други национални банки. И двете акции генерират огромно медийно покритие. В третия етап медиите буквално започват да се надпреварват кой какво да покаже в тази история и тогава NAB организират своеобразна "засада" на другите банки, реализираща се в съобщения за раздяла, които се появяват по улиците пред другите банки и дори в небето около сградите. На финала, когато медиите са отразили всички гледни точки по темата до този момент, екипът създава "блог на раздялата", където провокираните от темата откриват всяка една промяна в новата политика на NAB.
Резултатите: Кампанията променя нагласата на хората по отношение на банката буквално "за една нощ". След нея австралийците започват да разпознават NAB не само като "различната банка", която е по-честна и "конкурентоспособна", но и като много по-човечна и близка. Този "сценарий на раздялата" генерира $5 милиона медийно покритие на ден.

КОМЕНТАРИТЕ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ:

Любо Аламанов,
Managing Director, APRA Porter Novelli
По компонентите: Добър бриф, клиентът знае какво да поиска от агенцията си. Иска да се промени мисленето на хората, а не иска 10%-но увеличение на нещо си. Ясно осъзнава разликата между стратегическа цел и последствията от нея. Много добър анализ на ситуацията. Явно и в Австралия хората са консервативни по отношение на финансите си. Затова и решението за масирана кампания е добре взето. Нищо по-малко е нямало да проработи. Брилянтно използване на всички възможни комуникационни канали. Днес трудно се постига масова кампания само с един канал. Перфектно използване на социалните мрежи: Twitter, блогове и др. – въвличането на клиентите в самата кампания още повече увеличава силата на внушението. Показателно е как вече се губят границите между традиционните рекламни и PR агенции. Или си всичко, или си нищо. Малко е рано за подобна кампания в България. Ние все още робуваме на феодални разбирания за банки и финанси. Една кампания, показваща как банка "къса" с други банки може да се посрещне зле. А и все още в BG народопсихологията "късането" е нещо лошо, докато явно в Австралия това се възприема като начало на нещо ново и хубаво. И последно, браво за хубавата кампания, но най-важното е, че има резултат. Защото и най-креативната кампания е безсмислена, ако няма резултат.

Деница Сачева, изпълнителен директор, IntelDay Solutions
Кампанията впечатлява в редица отношения – познаване на средата и народопсихологията, чувство за хумор, пречупване на тенденции чрез влизане в ситуацията, почти сливане с нея, но не съвсем. Понякога хората толкова вярват на нещо, което не е истина, че единственият начин да ги накараш да проумеят обратното е точно този – да ги оставиш да си мислят, че са прави, но да ги
конфронтираш no най-неочакван начин. Радвам се, че по света има такива свободни професионалисти, които имат възможност да работят за свободни общества. Представих си подобна кампания тук… Щеше да бъде една жестока история…. В професионален план много умело са използвани всички съвременни канали за комуникация, които допринасят за разгръщането на кампания и за постигането за кратко време на много голям мащаб на разпространение на новината. Но изкуството на медийното планиране нямаше да е достатъчно, ако я нямаше забавната история на "банковия развод". Тя сама по себе си предизвиква интерес и кара всички да говорят.

Васил Николов,
PR експерт, BWorks
Безспорно кампанията е образец за съвременен и иновативен подход в комуникационната стратегия, която е приложена по един блестящ начин. През последните години се наблюдава сериозно израстване в глобален мащаб на мисленето на добрите PR специалисти. Безполезната непримиримост с неистинността и непрестанната борба да накараш хората да повярват в определени твърдения вече са изместени от правилното и умело управление на информацията. Отдавна вече е ясно, че промяната на човешките нагласи няма нищо общо с описания в книгите процес, при който трябва да покажем на потребителя, че е сгрешил, атакувайки неговата съвест. Развенчаването на митове е не само сложно, но в определени случаи може да бъде и вредно. Именно днес, когато доверието в банковата система е толкова разклатено, идва и тази уникална кампания, в която ставаме свидетели на управлението на една криза чрез изключително умел контрол на информацията, а и на самата ситуация като цяло. Вероятно всяка друга посока би била грешна, но не и тази. Комуникационните експерти са уловили момента и са се възползвали именно от слабостта на своя клиент. Вместо да се противопоставят на общоприетото твърдение, те го "употребяват" с много находчивост, чувство за хумор и вдъхновяваща креативност.

Д-р Александър Христов
Акаунт директор, CIVITAS България
Председател на БДВО
Кампанията очевидно е грандиозна по своя мащаб, изключително креативна и силна. Стратегията да потвърдиш нещо, което би трябвало да не съществува или поне не би трябвало да го обявяваш, е доста смела и с видимо феноменални резултати в този случай. Но всъщност не по-малко важен и иновативен момент в кампанията е активното използване на социалните мрежи в една такава доста консервативна сфера. Иска ми се обаче да знам какво стои зад твърденията, че общественото мнение е било тотално преобърнато "за един ден" и зад цифрата от 5 млн. долара, която се цитира. Малко ми е трудно да повярвам, че в тази сфера са възможни толкова бързи резултати – където и да е по света. Дали една такава идея може да е приложима в България? Не съм убеден. Или поне мен би ме било шубе да я предложа или приема. За да се случи, първо трябва да има break-up по отношение на две много важни рамки на българския пазар. Първата е разпространеното сред нас мнение, че "всички са маскари". В такъв контекст една подобна силна кампания би могла да постигне обратен ефект – не като публичност, а като влияние върху продажбите. Втората е така нареченият системен риск при банките, комбиниран със страхове у родните потребители, реминисценции от сравнително близкото минало. Това води до ситуацията, че проблеми или съмнения около една банка автоматично се пренасят върху останалите. Имаше такива случаи сравнително наскоро.

Людмил Каравасилев,
Мениджър PR & Спонсорство, ОББ
"Раздялата" на National Australia Bank не е нещо ново като комуникационна кампания в англосаксонския свят, където сравнителната реклама и позоваването на конкуренцията са допустими от гледна точка на законодателството. Презумпцията е, че свободата на словото позволява да сравняваш или споменаваш конкурента в своя кампания, стига да можеш да го докажеш впоследствие в съда. Подобна кампания за първи път правят Burger King през 80-те години в САЩ, доказвайки чрез сравнение и измерване, че в техните сандвичи кюфтето е по-голямо от това на McDonalds.
Ситуацията, в следствие на която National Australia Bank демонстрира раздялата си с другите големи банки, прилича на българската – и тук 4 големи банки доминират във финансовия сектор, следвани плътно от още 5-6 други. И тук потребителите на банкови услуги вярват, че банките са се разбрали зад гърба им да печелят за тяхна сметка. И в България, и в Австралия това не е вярно, но гражданите не могат да осъзнаят това.
Защо обаче подобна кампания е невъзможна в България? Първо, защото сравнителната реклама или споменаването на конкурента не се допуска от българското законодателство, а Комисията по защита на конкуренцията е особено чувствителна на тази тема. При това не само за банки, но за каквито и да е други видове бизнес. В голяма степен конкретно за банките това се дължи на финансовата криза от 90-те години, заради която фалираха множество банки, а десетки хиляди клиенти изгубиха спестяванията си..
Използваните техники и комуникационни канали с лекота могат да бъдат приложени и тук – блогове, Twitter, видео и други, но ще се сблъскат с традиционния скептицизъм на българските граждани.
факт е, че никоя българска банка не би си позволила подобна акция заради почти джентълменската конкурентна борба, която водим – без компромис към конкурента, но с "едно на ум" за общата представа, която създаваме за сектора. И досега в банковите среди се помни популярното през 90-те години сравнение – че с вестник можеш да убиеш и муха, и банка.

Стр. 76 – 77, 78 

в. Капитал I Райна Грудова-де Ланге I 10.09.2011

Колкото и ожесточени да са политическите кампании, те са нищо в сравнение с форумните битки. Коментарите под статиите в електронните формати на вестниците и агенциите са много по-разгорещени, а често разкриват и интересни неща за отношението на избирателите към политиците.

Форумците са своеобразна, макар и много специфична, фокус група – най-често агресивна, негативна (няма политик, за който да преобладават положителните коментари), конспиративна… В същото време анонимността, която онлайн изданията на медиите предоставят, ги превръща в отдушник на мнения, които иначе трудно изплуват в публичното пространство. В крайна сметка се получава нещо като дестилат на политическото подсъзнание на обществото – всичко това, което движи политическия избор, но никой не смее да си признае. Ето защо с началото на настоящата избирателна кампания "АИИ Дейта про"* направи за "Капитал" преглед на форумния имидж на канидидат-президентите. В анализа са включени Волен Сидеров, Меглена Кунева, Ивайло Калфин, Румен Христов и Росен Плевнелиев.

Въпреки че фокус групата не e много представителна (много малка част от аудиторията онлайн пише във форумите), за PR екипите анонимните мнения са нещо като паразитния шум в телевизионния сигнал – дори и слаби, дразнят. И могат да развалят и най-добрата сценография. При телевизора е лесно – той просто се изключва, но при политическите кампании нещата са по-сложни.

Някой политически екипи избират просто да пренебрегнат този анонимен дразнител, други – да се борят усилено с него. И двата подхода обаче може да се окажат погрешни. Първият, защото пропуска да се изправи срещу и да преодолее подмолно ширещите се слухове и менения. Вторият, като отдели твърде много внимание на съпътстващия шум за сметка на съществените характеристики на кандидата.

***

Росен Плевнелиев

Почти половината от коментаторите (43%) са против кандидатурата наРосен Плевнелиев за президент на България. Една част от тях, защото смятат, че мястото му е на министерския пост, който заема понастоящем:"Жалко би било Плевнелиев да стане президент. Това е същото като един пълководец да извади най-добрия си генерал от огъня на битката и да го сложи в канцелария да бие печати и сортира бумаги…" Голяма част смятат, че той ще бъде марионетка в ръцете на Бойко Борисов: "На всички е ясно, че няма значение какво мисли Плевнелиев. Той ще бъде в ролята на подставено лице, което е обидно както за него, така и за избирателите."Една трета от коментарите (30%) са неутрални. Малко по-малко от тях (27%) са положителните коментари.

Забелязва се огромна разлика в количеството статии и съответно коментари, генерирани преди и след официалното обявяване на Росен Плевнелиев за официален кандидат на ГЕРБ. Преди обявяването му са анализирани 13 статии със 120 коментара в наблюдаваните медии. След 4 септември (датата на официалното обявяване) са генерирани и анализирани 38 статии и 858 коментара. Въпреки тази разлика мнението за него не се променя.

Положителните коментари за Плевнелиев са продиктувани най-вече от работата му като министър. Хората с добро мнение за него почти винаги изтъкват постиженията му със строежите на магистрали, проекта за саниране на жилищни сгради с цел енергийна ефективност, както и проверките му по Черноморието на концесионните договори. Освен тези аргументи се изтъква и представителният му вид, който според положителност настроените читатели е далеч по-приемлив от този на останалите кандидати: "Жалко, че не можем да го клонираме хем за президентството, хем за 2-3 други ресора извън сегашния му – като земеделие, туризъм, ОП "Конкурентоспособност".

Неутралните коментари за Плевнелиев са най-вече на хора, които смятат, че той не е способен да бъде президент заради липсата му на опит в политиката: "Плевнелиев е по-подходящ за премиер. Той е експерт, а не политик. За президент трябва да се предложи някой успешен дипломат или политик."
Негативните коментари са много и от различно естество. Най-често срещаните са мнения относно отношенията му с Бойко Борисов (хората се притесняват от силното влияние на премиера върху Плевнелиев), неяснотите около миналото му (изникват въпроси за забогатяването му, за работата му в Германия в началото на 90-те години ("заминал с червени пари"), за строежа на "Бизнес парк София", коментиращите предполагат минало на партиен активист преди 1989 г.), както и противоречивите изказвания относно желанието му да се кандидатира за президент, което може пак да се отнесе към зависимостта му от премиера.

Решението на Плевнелиев да подаде оставка е прието с равнодушие от хората, които не го подкрепят, и с одобрение от хората, които го подкрепят. За сметка на това отказът на Маргарита Попова да напусне поста на министър на правосъдието е приет с голяма доза съмнение и спекулации относно разминаването в действията на кандидатпрезидентската двойка."Росен за разлика от Калфин, Кунева и Сидеров единствен постъпи мъжки и достойно с морал и си подаде оставката!"

Първият рекламен клип, заснет заедно с официалното обявяване на Росен Плевнелиев за кандидат на ГЕРБ, е приет също с голяма доза съмнение и неодобрение. По-голямата част от коментиралите читатели не харесват клипа заради ниското качество на заснемането, както и явния според тях непрофесионализъм на изказването. Тези, които твърдят обратното, са почти два пъти по-малко. "Как така един час преди номинацията на кандидатпрезидентската им двойка потвърдил, а клиповете готови? Никак не обичам да ме лъжат и правят на баламурник."

Среща се и голяма доза критика на дейността му като министър. Негативните мнения в случая идват от прекалената публичност на действията му, най-вероятно придобита от влиянието на Бойко Борисов и ГЕРБ върху него. Според тях Плевнелиев много говори, а всъщност нищо не е свършил: "Вярно направиха се доста пътища, магистрали но българинът не яде асфалт… Досега са изградили 19 км, започнати преди тях." Критикувани са и договорите за строителство на магистралите, както и проверките по Черноморието.

Силни страни:
- Няма съмнение за подкрепата за него от Борисов, което му прелива рейтинг
- Успехите му като министър на регионалното развитие

Слаби страни:

- Възприема се като пионка на Бойко Борисов
- Експертният му имидж, който той сам насаждаше.

Ивайло Калфин

Над половината от коментаторите на Ивайло Калфин смятат, че той няма шанс да спечели изборите, и се изказват саркастично за него. Любопитно е високото ниво на неутралните коментари (като се има предвид цялостния форумен негативизъм).

Основната критика към Калфин е, че се опитва да се представи за безпартиен, подобно на Меглена Кунева (често изказалите се твърдо заявяват убеждението си, че двамата кандидати ще се борят за един и същ електорат).

Сред коментиралите кандидатурата му обаче има и хора, които разграничават личността на Ивайло Калфин от политическата сила, която го издига за кандидат-президент, а именно: одобряват личността, професионалния опит и идеите му, но не одобряват издигащата го БСП.

Също така имената на Ивайло Калфин и Георги Първанов редовно присъстват в едно изречение, обикновено съдържащо нападки към двамата. Коментарите са насочени предимно към приемствеността на Калфин със сегашния президент – много от коментиралите го описват като "калфа на Гоце": "Достоен наследник на Гоце! Всичките му послания са извън официалните му правомощия, а от тях мирише на руски енергийни комисионни." Следва да се отчете обаче, че повечето от тези коментари са на привърженици на други политически сили.

Не липсват и коментари относно възнаграждението, което Ивайло Калфинполучава като български представител в Европейския парламент, бъдещата му пенсия в България, късния момент, в който е потвърдил намерението си да участва в предстоящия избор за президент на страната. Също неодобрение буди и фактът, че все още не е обявен кандидатът за вицепрезидент на Калфин.

Част от критиките се отнасят и към неговото образование, кариерата му като евродепутат и факта, че не е подал оставка като такъв. Повод за явна критика и подигравателни коментари е и PR кампанията на Калфин, която го направи "член-кооператор в Търговище", което е възприето от повечето хора като евтина реклама и трик, използван от социалистите преди години:"БРАВО! Сега да стане член-кореспондент на Тутраканската селищна система и да ,оди да копа!"

От друга страна, има и коментиращи, които виждат в Калфин политик с международен опит като депутат в Европейския парламент, което допринася за репутацията му. Все пак положителните коментари към него идват основно от привърженици на неговата партия. Друг от факторите, които влияят положително на имиджа му, е и противопоставянето на управляващата ГЕРБ: "Разчитам, че Калфин, президентската институция, ще бъде коректив на правителството на ГЕРБ. За какво ни е президент, който само ръкопляска на правителството и ускорява затъването ни в блатото."

Коментарите около кандидатурата на Калфин разкриват и още един любопитен тренд. Много хора предпочитат партийно подкрепен президент, който да бъде контрапункт на правителството. В това отношение Меглена Кунева губи, тъй като независимостта й (реална или привидна) не й дава достатъчно лостове за въздействие върху ГЕРБ.

Силни страни: 

- Опит в международната политика като все още действащ депутат в Европейския парламент
- Изглежда експертно
- Единственият реален контрапункт на ГЕРБ

Слаби страни:

- Възприемането му като "наследник" на Първанов
- Стремежа да се дистанцира от издигналата го партия
- Еврократската му аура

Меглена Кунева

Огромната част от коментарите за кандидатурата на Меглена Кунева (около 73% от общо 285) изразява неодобрение – читателите критикуват политическото й минало, начина, по който станала еврокомисар по линия на НДСВ, както и факта, че съпругът й е свързан с конкретна политическа партия, докато тя се явява като независим кандидат за президент.

Поради партийните й връзки с НДСВ изникват спекулации около гласовете, които би получила от бившата тройна коалиция при евентуален балотаж."Ако НДСВ я подкрепя като партия и това е единствената партия, която я подкрепя, това не значи ли, че е техен кандидат?" Очевидно е, че засега посланието й, че тя е гражданският кандидат за президент, не намира много отклик при форумците.

Тонът на много от коментарите е саркастичен, много често и откровено злобен. Основа на повечето негативни коментари е бракът й с Андрей Пръмов- син на бившия секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов. Това е основният аргумент за обвиненията, че Кунева е свързана с номенклатурата (много рядко се среща мнението, че все пак баща й е лежал в затвора в Белене). Често срещани са и нападките към нея, свързани с работата й в Брюксел, както и толкова битови въпроси като компенсацията й след напускането на комисията.

Остри критики са изказани и по повод съгласието й да се затворят 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". "Нека не забравяме, че тя каза "Йес" за затварянето на АЕЦ "Козлодуй". 

Много коментирана тема е законността на самото кандидатиране на Меглена Кунева за президент. Според чл.93, ал.2 от Конституцията на България кандидатът за президент "трябва да е живял последните пет години в страната", затова коментарните блокове преливат от свободни тълкувания – дали престоят й в Белгия като еврокомисар се брои за държавна служба, съответно кого е представлявала там, това служебна командировка ли е или не, която логично оправдава неприсъствието й в България.

Бившият еврокомисар събира симпатии с контактите си в европейските институции, които биха могли да бъдат изключително полезни за страната ни. С одобрение се ползва "европейският й имидж".

Силни страни:

- Политическият опит и връзките, които е създала по време на престоя си в Брюксел
- Имиджът й на политик, с който се свързва влизането на България в ЕС
- Излъчването й, което създава впечатление, че би била приета добре в чужбина

Слаби страни:

- Обвързаността й с НДСВ
- Слуховете за връзки с партийни дейци отпреди 1989 г.,
- Еврократската й аура
- Тежестта на решенията, които е взимала като министър

Волен Сидеров

Изглежда, интересът на медиите към Волен Сидеров и изявите му в политическото и обществено пространство затихва. Мониторингът ни откри само 12 статии, посветени на кандидатурата на Сидеров, които са провокирали читателски коментари (62 коментара). В коментарите за Сидеров прави впечатление поляризацията на мненията – читателите или изразяват безрезервна подкрепа за Сидеров, или тотално го отхвърлят и определят за политическа карикатура и фарс.

По-голям е все пак делът на негативните коментари. Причините за това са крайността на разбиранията, призивите и действията на Сидеров. Негативно настроените читатели или се шегуват, или говорят с неприкрит сарказъм за действията и думите на Сидеров. Според други той просто поддържа провокативен имидж и реално не е способен да извърши това, което се заканва да направи: "Прави се националист, за да се добере до властта. Големи приказки, много обещания, но в крайна сметка не прави нищо."

Малцината, които го подкрепят, смятат, че той е решението на проблемите пред България: "Все пак засега Волен е единственият, който защитавабългарските интереси пред монополите, макар и на думи."

Силни страни:

- Малко, но верни привърженици
- Добрите отношения, които поддържа с управляващата партия – ГЕРБ (възприема се като борец срещу "тройната коалиция")
- Армия от форумни поддръжници

Слаби страни:

- Поляризира общественото мнение с действията и възгледите си
- Провокира хората с крайни мнения
- Не е възприеман на сериозно

***

Румен Христов

Като цяло кандидатурата на Румен Христов не предизвиква сериозен медиен интерес и не провокира сериозни дискусии в онлайн пространството. Доминиращото мнение, изразено в читателските коментари, е неодобрение и съмнение в неговата кандидатура. В очите на онлайн аудиторията Румен Христов е неизвестен и "сив кандидат" – политик с бледа политическа кариера и страдащ от липса на лични и професионални качества, които да го откроят от другите кандидати. Според много голяма част от читателите неговата кандидатура е неподходяща и дори безсмислена, като се има предвид кои са опонентите му.

Поведението на СДС и новосформираната коалиция с маргинални десни политически формации зад гърба на ДСБ допълнително кара читателите да изразят своето неодобрение за кандидатурата на Румен Христов.

Сред основните причини за негативното настроение срещу него са и предишните му решения като отговорно лице, които според читателите са били в ущърб на страната (приписва му се решението за връщане на земята, което било навредило на селското стопанство), както и изказванията му след обявяването му за кандидат-президент, които според читателите са неадекватни и несериозни.

В последните дни се разсъждава в посока дали Христов не е подкрепян тайно от Ахмед Доган и ДПС: "Ако исках да гласувам за Румен Христов, щях да гласувам лично за Доган."
Малък е броят на неутралните и положителните коментари за "синия" кандидат, като нито едните, нито другите се открояват с нещо изключително. Според тези форумци Румен Христов просто е по-добър от кандидатите на останалите партии.

Силни страни:

- Абсолютната подкрепа на хората, верни на СДС

Слаби страни:

- Безлична кандидатура
- Слаба политическа кариера и подозрения за близки отношения с ДПС
- Маньоврите около издигането му и разпада на "Синята коалиция"
- Асоциациите с миналата му политическа дейност

*АИИ Дейта Процесинг доставя услуги в сферата на измерването и управлението на репутацията за над 100 международни компании и водещи доставчици на бизнес информация за всички региони в света

Оригинална публикация 

в. Пари | Иван БЕДРОВ, Ивана ПЕТРОВА | 09.09.2011

Партии и фирми все по-често наемат платени коментатори по форумите с идеята да привлекат избиратели или клиенти. Засега напълно неефективно

Ема, Пламена и техният приятел, популярен като Men, работят на едно място. Ползват един и същ компютър. И тримата харесват Йорданка Фандъкова и искат тя да спечели още един кметски мандат в София. Когато прочитат в сайта Pari.bg обещанието на Фандъкова, че "До две години в София ще се движат 50 нови тролейбуса", и тримата изпитват спонтанно, едновременно и независимо един от друг желание да напишат своя коментар под новината. И го правят. Първа е Ема: "Хайде, пък до две-три години – и нови влакове и релси!" Няколко минути по-късно Пламена сяда на същия компютър и написва: "Браво – модернизират София!" Само няколко минути по-късно Пламена става от компютъра и Men решава също да добави коментар под публикацията. Сяда зад същия компютър. Неговото изречение е: "Освен новите тролейбуси Фандъкова прави още много неща!"…

Да, ама не

Вече със сигурност си мислите, че това е пълна глупост и че отново някой в медиите се опитва да ви продава измислени истории. Прави сте. Минимална е вероятността това да е истинска история. Но трите коментара са истински, а общото между тях е, че са написани от един и същ IP адрес (какво е IP – виж карето). Напълно очевидно е, че става дума за организирани коментатори. Те могат да бъдат активисти на политически партии или специално наети "писачи на коментари". "Ползват се екипи от около 20 души и тяхната цел е да създадат усещане за обществено мнение. Често са млади хора, с повече свободно време," обяснява експертът по политически маркетинг Арман Бабикян.

"Не сме ние"

"Сигурна съм, че ГЕРБ го правят. БСП също биха се изкушили да използват такъв подход," предполага Михайлина Абрашева, експерт в политическия PR. Други представители на бранша също твърдят, че управляващата партия го прави. "Не го прилагаме," беше лаконичният коментар на представителите на пресцентъра на ГЕРБ. Всъщност всички PR специалисти на основните политически сили отричат да използват този метод на агитация. И въпреки това всички са убедени, че Ема, Пламена и Men са един и същи човек, който е част от организирана мрежа за писане на позитивни коментари. В различни периоди и в различни форуми подобен вид коментари са се появявали в полза на различни политически сили. Не е незаконно, но това пък не е достатъчно основание за щабовете да си го признаят.

И какво от това

"Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация, който получават, и когато бъдат бомбардирани с парфюмирани послания, реагират мигновено," казва председателят на Българската асоциация на PR агенциите Александър Дурчев. Според него негативните коментари след "съмнителните" коментари показват много ясно как останалите потребители приемат това. "Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни. Смята се, че така се създава насока на публичното мислене, но според мен не са особено ефективни. Личи си отдалеч, че са платени" допълва Арман Бабикян. Михайлина Абрашева е по-директна: "Това е начин за кандидата да загуби доверие у хората", защото подобен опит за контрол над пространството веднага става видим за умните хора.

Не става само с ядене

Подобни методи на публична комуникация използват и представители на корпоративния бранш. Сред най-коментираните новини обикновено са тези за мобилните оператори. Прекалено позитивните и прекалено многото коментари в полза на някоя от тези компании също говорят са използване на този метод. Досега обаче нито едно партия или компания не е успяла да го приложи успешно в България. "Коментарите" си приличат, посланията са елементарни, не успяват да провокират разговор или да насочат дискусията в определена посока. Затова парите, които щабовете не си признават, че харчат за подобни дейности, очевидно са хвърлени на вятъра. И то в добрия случай. Защото като в онази стара реклама -не става само с пари и група организирани коментатори, трябва и акъл.
***
Дефиниция
IP (internet protocol) е уникален номер, чрез който всеки компютър се свързва с други компютри в интернет. IP адресите се използват за реализиране на връзките със сървърите на уебсайтовете. По този начин машините, предаващи информацията, знаят къде да я изпращат, а тези, които я получават -откъде идва.
*Част от цифрите в IP адресите
са заличени умишлено, за да не се разкрива
самоличността на коментаторите
***
ГЕРБ
Не го прилагаме
БСП
Не използваме този подход. Нямаме пари, а и не е почтено
ДПС
Нова е практиката и само сме го чували. Не го правим
ДСБ
Не сме чували за подобно нещо и не го правим
НДСВ
Разбира се, че не го правим

Стр. 8

Коментари

Тези кампании разчитат единствено на някой по-лабилен в убежденията си потребител

в. Пари | 09.09.2011 I Стр. 9
Иван Стамболов, рекламен консултант: Хората, които четат в интернет, и най-вече хората, които пишат там, са по-критични и по-взискателни.
Аз също го наблюдавам, но не мога да кажа кой го прави и колко плаща за това. Бях чул, че Първанов има 20 души на две смени от по 10, които следят интернет и пишат с различни акаунти. ГЕРБ поддържа голям (може би най-големия) щат от хюман ботове и това е очевидно. Но много от тях според мен са активисти, защото не могат да пишат, не са съвсем убедени в това, което пишат, и тези работи си личат. Ефектът от това не е голям, защото дори и да създадеш в интернет впечатлението, че 20 души ревностно обичат дадена партия, това не са 20 действителни личности, които ще подадат 20 гласа на избори. Тези кампании разчитат единствено на това евентуално някой по-лабилен в убежденията си потребител, като ги чете, да си каже: "Брей! Колко много хора харесват тази партия или този кандидат! Сигурно има защо да го харесват. Я да започна да го харесвам и аз, че да не остана по-назад." За щастие обаче интернет не е някой телевизионен фолк канал, където вкусовете се възпитават предимно по този начин. Хората, които четат в интернет, и най-вече хората, които пишат там, са по-критични и по-взискателни. За да формират мнението си, те се нуждаят от много сериозна аргументация, каквато ботовете не предлагат. Но сигурно има някакъв ефект, щом продължава да се прави. Ако се съди по някои коментари, особено под новините в електронните издания, такива екземпляри се подвизават в мрежата, че с тях всичко е възможно да направиш. Особено ако отпушиш омразата и словесната агресия.

Този подход се среща доста често

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Арман Бабикян, експерт по политически маркетинг: Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни.
Този подход се среща доста често, дори не само на тези избори. В по-голяма степен се ползва за обругаване на конкурентни политически елементи. Ползват се екипи от около 20 души и тяхната цел е да създадат усещане за обществено мнение. Често са млади хора, с повече свободно време. Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни. Смята се, че така се създава насока на публичното мислене, но според мен не са особено ефективни. Личи си отдалеч, че са платени. Особено когато се прекали, имат негативен ефект. В момента ГЕРБ го правят.

Платените коментари не са начинът за постигане на позитиви

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Михайлина Абрашева, PR експерт: Това е опит за контрол над пространството и умните хора веднага се усещат.
Адекватният метод за предизборна активност сред младите хора в интернет е Facebook. Това е мрежа, която, ако се ползва както трябва, носи много позитиви. Според мен платените коментари не са начинът за постигане на позитиви. Това е опит за контрол над пространството и умните хора веднага се усещат. Това е начин за кандидата да загуби доверие у хората. Смята се, че интернет е място, лишено от цензура, и с този опит за контролирането му става точно обратното. Сигурна съм, че ГЕРБ го правят. БСП също биха се изкушили да използват такъв подход.

Манипулирането на съдържание в интернет e рисковано начинание

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Александър Дурчев, председател на Българската асоциация на PR агенциите: Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация.
Манипулирането на съдържание в интернет медиите би могло да бъде много рисковано начинание поради анонимността на средата и възможността на потребителите й да изкажат моментално мнението си. Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация, която получават, и когато бъдат бомбардирани с парфюмирани послания, реагират мигновено. Сами може да проследите негативизма в коментарите под помпозните статии за велики политици или компании. В подобна среда най-логично е да се подходи внимателно към посланието и да бъдем готови да влезем в конструктивен диалог с десетките хора, желаещи да изкажат своето мнение. 

в. 168 часа | 09.09.2011 

Срещу $2 млн. лобистите уреждат срещи на високо равнище във Вашингтон

Докато САЩ и Великобритания са подготвяли Преходния национален съвет с предварително раздадени смарт-фони и написани на тях есемеси, които трябва да пускат на населението в Либия, Кадафи вече има натрупан опит с пиар агенция, която е лъскала имижда на режима пред света. Той е ползвал услугите на нюйоркското дружество Brown Lloyd James, чийто президент е Питър Браун, в миналото е работил с "Бийтълс", пише в. "Фигаро." Наскоро публикувани документи на американското министерство на правосъдието доказват, че първите контакти на Brown Lloyd James със семейство Кадафи са били през 2008 г. Те са осъществени с посредничеството на либийския предприемач Хасан Татанаки. Той плаща услугите на лобистката агенция, която работи най-вече за имиджа на сина на Кадафи – Сейф ал-Ислам. Brown Lloyd James организира твърде успешна визита в САЩ на спрягания за наследник на управлението по това време син на полковника и дори му урежда среща с Джордж Буш. Агенцията се грижи и за имиджа на либийското представителство в ООН и осигурява логистична подкрепа по" време на визитата на Кадафи в Ню Йорк и неговото слово пред Общото събрание на ООН. Общата сума, която агенцията е получила по сметките си за услугите си към Либия чрез Танаки, е 2 млн. долара. Интересен факт е, че сред клиентите на агенция Brown Lloyd James фигурира и сирийският президент Башар Асад. С падането на режима на Кадафи работата на западните пиар и лобистки агенции в Либия не свършва. Според американското списание "Атлантик" две американски агенции – Patron Boggs и Harbour Group, вече работят с Преходния национален съвет на Либия. Те лобират пред западни правителства и международни организации за събиране и размразяване на финансови средства за Преходния национален съвет.

Стр. 39

Deutsche Welle I 9.09.2011

"Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов", казва Бисмарк. За предизборните лъжи в България сериозно допринасят и медиите – те, както знаем, обичат да продават услугите си. Без всякакви задръжки.

По избори българските медии с особен устрем поемат пиар-роли. И само наивниците биха допуснали, че това е случайност или пък някаква циклична принуда. Не, самите медии си го търсят. До такъв извод стигат авторите на изследването на Българския Хелзинкски комитет „Прозрачност във взаимоотношенията PR и медии”.

В пиар-костюмче

Как работи схемата? Ами много просто. Започва се с това, че кристално-чисти пиар-текстове се представят за журналистически материали. Тази уникална подмяна е особено характерна за по-малките издания, модните списания и потребителски ориентираните вестници. С остра критичност правозащитниците установяват, че журналистическата дейност все по-често се превръща в слугуване на нечий властнически темперамент или корпоративен интерес. И все по-малко се интересува от това да търси и отстоява истината.

На лъжата краката са къси

Всички анкетирани журналисти и пиар-експерти единодушно обясняват, че най-вече частните медии се поддават на подкупване. Грубите поръчкови текстове могат да се открият във всякакви медии – малки и големи, печатни и електронни. А усещането за корупция е най-интензивно, когато става дума за политика, когато "се продават" партии, кандидати и стратегии.

Нося ти подарък!

Хем логично, хем някак изненадващо: най-често "мръсните поръчки" се изпълняват от редакторите в икономическите отдели. Но, разбира се, и самите медийни шефове не са против агитацията, нещо повече: те поощряват подчинените си да правят скрита реклама. И журналисти, и хора от пиар-бранша говорят за "тарифи" за отразяване на "еднократна поръчка".

Разбира се, поръчителите раздават и индивидуални подаръци за добре изпълнени задачи. Като "награди" най-много се търсят мобилните телефони и задграничните командировки. А с всяка следваща поръчка продажният редактор се радва и на все повече приятни изненади. С други думи: вестниците, радиото и телевизията се превръщат в бозайниче на групи, чиито действия се определят предимно от лични вражди и изгоди, а не от каузи.

От жълто към черно

Когато става дума да се омаскари някой, България има славни, вековни традиции. (Справка – Алеко Константинов.) Правозащитниците от Хелзинкския комитет смятат, че омаскаряването функционира особено добре в днешния жълтеещ медиен бульон. Неетичните кампании, както много деликатно ги наричат авторите на анализа, вървят още по-лесно поради това, че в България рядко се знае кои са собствениците на една или друга медия.

Да ти се отще да четеш

Близо половината от разпитаните журналисти виждат тъкмо там корена на злото. Другата половина обаче смята, че дори когато се знае кой е собственикът, съответната "прозрачна" медия пак няма никакви проблеми да наднича под хорските юргани и да се самопредлага за употреба в политически скандали.

Според проучването общинските медии често действат като стопроцентови рекламни агенции в полза на местните силни хора. В тази комфортна среда въпросните властимащи на воля се отдават на полит-агитация. И хич не ги е грижа да помагат на слабите, на закъсалите, на така наречените "жертви на прехода". Нито пък да мобилизират силните, онези, които спечелиха от промените в страната.

Преди избори не само много се лъже. Преди избори и много се очерня, а на хората направо им причернява.

Оригинална публикация

в. Стандарт | Катерина ИВАНОВА | 07.09.2011 

Всички рекламни и социологически агенции, както и агенциите за връзки с обществеността, с които работят кандидатите за местните и президентските избори, ще бъдат вкарани в регистъра на Сметната палата. Задължение за подробно подаване на тези данни до 15 септември имат всички партии, коалиции и инициативни комитети. Очаква се публичният регистър на Сметната палата да заработи с началото на предизборните кампании. В него подробно ще е описан всеки един кандидат, както и имената на дарителите за кампанията му. Отделно всяко дарение ще бъде обяснено в какъв размер е и за какво е отпуснато. Така ще се знае кои кандидати дават най-много средства за кебапчета, концерти и пр.
Отделно подробно описани ще бъдат и предоставените за безвъзмездно ползване вещи и услуги. По този начин ще може да се проследи кой обгрижва кандидатите с коли и луксозни придобивки. Декларации за произхода на даренията ще се подават към Сметната палата, когато надвишават 1000 лв.

Стр. 4

PRnew.info БЛОГ I 2011-09-06

Информация за нови назначения, повишения или смяна на работните места и позиции в PR, Медиа и Неправителствения сектор

Сибина Кръстева е CEO на Publitics Media. Досега тя е била Editor-in-chief, Special Projects на Business Media Group – Bonnier Business Press International at Bonnier AB (издателите на вестник "Пари") (септември 2010 – септември 2011 г.)

http://www.linkedin.com/pub/sibina-krasteva/2a/517/612

От Август 2011 г. Весела Мирчева е Brand Manager в Salvis Pharma Ltd. Преди това тя е била Key Account Manager в United Partners (февруари 2008 – юли 2011 г.)

http://www.linkedin.com/pub/vesela-mircheva/24/744/438

Наталия Димитрова е новият Events Manager в Telerik. През последните пет години тя е работила като PR & Citizenship Manager в Microsoft Bulgaria (2006 – септември 2011 г.).

http://www.linkedin.com/in/nataliadimitrova

И малко по-стари новини:

От юли 2011 г. Марта Нешова е PR Manager в TV7, преди това е работила в ТV7 и PRO BG Media 

http://www.linkedin.com/in/martaneshova

От август 2011 г. Соня Славчева е Account Manager в United Partners. Преди това е работила като Marketing and Advertising Specialist в LLP Group (януари 2011 – август 2011 г.)

http://www.linkedin.com/in/sonyashopova

От август 2011 г. Катя Димова е Director of Marketing&Public Communications в Euro Petroleum Consultants Ltd. Дотогава тя е била Freelance Communications Consultant в ID Studio (октомври 2008 – досега)

http://www.linkedin.com/in/katiadimova

PR&Медиа HR Бюлетин не носи отговорност при невярна и неточна информация в дадените източници.

Повече информация за PRnew.info HR Бюлетин: http://prnew.info/startirame-prnew-info-hr-biuletin/ 

PRnew.info БЛОГ I 2011-09-06

PRnew.info I PR&Медиа Новини стартира своя седмичен PRnew.info HR Бюлетин.

В него всеки вторник ще откривате информация за нови на значения, повишения или смяна на работните места и позиции в PR, Медиа и Неправителствения сектор.

С PRnew.info HR Бюлетин целим да дадем интересна и навременна информация за служебните промени и нови професионални отговорности на мениджърите, експертите и служителите в секторите публични комуникации, медии, маркетинг, реклама, корпоративна социална отговорност и др.

PRnew.info HR Бюлетина използва публични източници на информация като LinkedIn, Facebook, други социални мрежи, медии, корпоративни интернет сайтове и др.

PR&Медиа HR Бюлетин не носи отговорност при невярна и неточна информация в дадените източници.

Изпращайте информация за PRnew.info HR Бюлетина на e-mail: info@prnew.info, задължително придружена с линк към източника на информацията.

PRnew.info Team

M3 College I 2.09.2011

Тази седмица въпросите на M3 College Summer Challenge са към Галин Бородинов, основател на агенция PR Point, която тази година получи специална награда от IPRA.

HUMAN CAPITAL I 2.09.2011

Има 12 години стаж като журналист, а през 2004 създава своя ПР агенция

От края на юли маркетинг мениджър на CLINIQUE в ESTEE LAUDER BULGARIA е Анелия Бъклова. На тази позиция тя ще бъде отговорна за всички маркетинг и PR активности на марката в България.
Анелия Бъклова е магистър по Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 12 години стаж като журналист, занимаващ с икономически и лайфстайл теми във в. „Пари”, „24 часа” и „Сега”. Има множество публикации и в други български и международни издания. Носител е на награди за журналистика, сред които „Златна мартеница”, награди на Български икономически форум и т.н.

През 2004 създава своя агенция AKTA Consultants за ПР, организация на специални събития и консултации в областта на луксозния бизнес. Компанията е осъществила много проекти за марки като Versace, Escada, Betty Barclay, Mikimoto, Carrera & Carrera, Атинската фондова борса и др. Тя е продуцент на списанията Exclusive и Tax Free Bulgaria Shopping Guide, издания на E&S Watches and Jewellery. Компанията поддържа собствен интернет портал за новини от света на лукса.

От 2004 до 2010 Анелия Бъклова е главен редактор на PREMIUM Lifestyle, списание за директен маркетинг на луксозни стоки. Има редица специализации в областта на PR, дигитален маркетинг, онлайн продажби и др.