Emmis напусна българския радиопазар

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 12.01.2013

Радиостанциите FM+, Fresh и Star FM вече имат нов български собственик

Радиопазарът в България отдавна не изглежда както в златните си години през 2005 и 2007.
Тогава, привлечени от прогнозите за растеж на рекламния пазар, в сектора влязоха чуждестранни инвеститори като скандинавската SBS Group, американската Emmis и ирландската Communicorp. Тяхното навлизане беше положителен знак за радиопазара и предвещаваше, че той ще се развива и расте.
Новините с днешна дата обаче далеч не са толкова оптимистични. Свит рекламен пазар, намаляващи приходи и в крайна сметка слаб бизнес.
Нещо повече – втори голям международен играч напусна радиопазара заради слабите резултати на сектора. Това е американската Emmis Communications, която доскоро притежаваше радиостанциите FM+, радио Fresh и Star FM. Новият им собственик е българската "Рефлекс медиа" ЕООД, която е придобила 100% от акциите на "Болкан броудкастинг", собственост на Emmis, макар това още да не е отразено в Търговския регистър. Досегашният управляващ директор на Emmis за България Елена Кискинова е напуснала поста си.
Цената на сделката не бе обявена в България, но във финансовия отчет на Emmis за септември – ноември 2012 г. компанията информира, че радиостанциите са продадени за 1.6 млн. долара. За сравнение – през 2005 г. Emmis инвестира 3 млн. долара само за 66.5% от трите радиостанции. От годишния финансов отчет на радиогрупата се вижда, че за 2011 г. тя има 3.9 млн. лв. краткосрочни задължения към Emmis International и 219 хил. лв. дългосрочни задължения (с падеж 2017 г.).
"Рефлекс медиа" е представлявана от Вячеслав Дивизиев. Името на Дивизиев е ново за медийния бизнес. През 2003 г. той изпълнява поста главен секретар на управляваната от Любомир Павлов Общинска банка. През 2008 г. е сред ликвидаторите на "Столичен медицински холдинг". Собственикът на "Рефлекс медиа", който в момента управлява оперативно всички дружества в радиогрупата, обясни пред "Капитал", че преговорите с Emmis са водени през цялата 2012 г. Затова и през цялото време не стихваше слухът за оттеглянето на американския инвеститор.
Новият собственик Дивизиев обясни още, че гледа оптимистично на придобивката. "Оценил съм състоянието на медиите като бизнес и съм убеден, че те могат да продължат да се развиват. Трябва обаче да се предприемат редица действия, за да се увеличи влиянието на трите радиостанции от групата на пазара", коментира той.
Заради слабите резултати на пазара и основен фокус върху развитие на тв канали в края на 2011 г., германската медийна група ProSiebenSat.1 също продаде радиобизнеса си в България. Сделката беше с "А. Е. Бест съксес сървисис" ЕООД, собственост на регистрирана в Кипър компания. Сделката тогава бе за станциите "Веселина", "Витоша", Magic FM и музикалните радио и телевизия The Voice. Пряк собственик на медиите всъщност бе скандинавската SBS Broadcasting, тъй като ProSiebenSat.1 придоби компанията през 2007 г. за 3.3 млн. евро.
От 2009 г. приходите на радиостанциите от реклама сериозно спадат. Според последния доклад на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА/бивша АРА) реалният спад в бюджетите за радио през 2011 г. в нетни стойности е -7.2%. Въпреки по-ниските рекламни приходи БАКА твърди, че през 2011 г. радиопазарът продължава да държи стабилен дял от медия микса – между 7 и 8% в периода от 2007 до 2011 г. Данните в предстоящия доклад за 2012 г. обаче едва ли ще потвърдят оптимистичната тенденция.
От години радиогрупите нямат решение на проблема с липсата на ефективен метод за измерване на аудиторията, което сериозно намалява шансовете им за привличане на рекламни инвестиции. Това е особено вярно на фона на кризата и на конкурентните цени и отстъпки, които телевизиите предлагат през последните години. Телевизионните канали са тези, които диктуват отношението на рекламодателите към пазара като цяло. Затова е и много важно да се запази и задържи баланс на ценообразуване, който да не позволи сриване на пазара. В доклада на БАКА се отправя предупреждението, че "може би е време да се замислят медиите, които се съгласяват да продават на дъмпинго-ви цени, до какво ги води продължението в тази посока".

Историята на FM+
В края на 2005 г. американската Emmis Communications придоби 66.5% от акциите на радиогрупата около FM+.
Сделката бе на стойност 3 млн. долара. Чрез закупуването на контролния дял от дружеството Emmis получи собствеността и върху радиостанциите, в които акционерното дружество има собственост – радио FM+ (66.5%), "Фреш" (66.5% от 40-те процента, които FM+ АД има в медията), а в "Мила голд" не придоби нищо.
Радио FM+ е първото частно радио в страната. Излъчва се ефирно в 16 града, както и онлайн на fmplus.net. Радио Fresh се излъчва ефирно в 12 града, както и онлайн. Star FM се излъчва ефирно в 9 града, също и онлайн.
Преди седем години, когато компанията стъпи на българския пазар, президентът на Emmis International Пол Фидик коментира сделката като "начало на едно успешно, възходящо развитие, което ще допринесе много и за развитието на българската радиоиндустрия". Тогава България бе четвъртата европейска страна, в която Emmis стъпва, след като американската компания навлиза на радиопазарите в Австрия, Унгария, Словакия и Белгия.
В момента в Европа Emmis притежават единствено словашката Radio Express. През 2009 г. е изтекъл лицензът им за унгарското Slager Radio. Тогава Националният борд за радио и телевизия в Унгария е дал лиценза на друга радиостанция, за която има обвинения, че е близка до властта. Emmis завежда дело и го печели в средата на 2010 г., но не възобновява бизнеса си в Унгария.
Emmis е със седалище в Индианаполис, Съединените щати, а интересите на компанията са съсредоточени освен в радио-и в телевизионния бизнес и издаването на списания. Компанията притежава 22 радиостанции с национално покритие и две местни радиостанции, както и 16 телевизионни канала на територията на САЩ.
В момента в радиобизнеса остана един силен международен инвеститор – ирландската Communicirp Group. Тя държи най-силното пор-фолио от радиостанции: Радио1, BG радио, Nova, NRJ, Вероника, Radio1 Rock, City Radio и телевизия. Ако и тя реши да се оттегли от пазара, на практика всички чужди инвеститори в сектора ще са го напуснали и почти целият радиопазар ще се преструктурира.

Стр. 39 

Българските медии и Фейсбук

Economy.bg I 29.10.2012

Вижте мнението на водещи експерти и представители на медии в България

bTV (над 157 хил.), Cars.bg (над 125 хил.), Sportal.bg (над 111 хил.), The Voice Radio & TV Bulgaria (над 111 хил.) и Radio Fresh! ( над 104 хил.) – това са най-големите български фейсбук страници на медии, сочат данни на Stranici.bg.
Ако изключим медиите от по-широк характер, като музикални, автомобилни и развлекателни, най-големите официални страници на медии са тези на Btv.bg (157 642), Vesti.bg (65 288), Economy.bg (50 176), Dnes.bg (44 942), Списание Икономика (41 288), bTV News (37 458), сп. Мениджър (37 168), Profit.bg (32 279), Dnes.dir.bg (30 774), Капитал (30 492), Дневник (24 596).
 
Пълната класация можете да видите тук: http://www.stranici.bg/index.php?pcat=3
 
Присъствието
 
Почти всички медии в България разполагат със свои официални страници във Facebook, а повечето експерти в бранша се обединяват около становището, че присъствието в социалните мрежи е важно. Освен официални страници, честа практика е използването и на допълнителни големи фейсбук страници с обща тематика, за промотирането на новини.
Според Любомир Аламанов – председател на Българска асоциация на агенциите за дигитални комуникации (БААДК), уцелването на точния обем на информация, която да бъде поднесена, без да предизвиква раздразнение сред аудиторията, е едно от важните условия за успешно присъствие на една медия в социалните мрежи. По неговите думи в това отношение добър пример са страниците от групата на „Икономедия” – „Капитал” (над 30 хил.) и „Дневник” (над 24 хил.)
„За една медия е важно навсякъде, където може да достига до своите потребители, да присъства с официален профил, който да се поддържа от професионален екип”, коментира за Economy.bg Лъчезар Иванов, мениджър проекти в „Нетинфо”. Едни от най-големите фейсбук страници на медията са Vesti.bg (над 65 хил.), Sinoptik.bg (над 61 хил.) и Edna.bg (над 17 хил.).
„Въпреки че в последно време се говори, че потреблението на новини ще се измести от новинарските сайтове към социалните мрежи, практиката показва друго”, коментира Иванов. По думите му споделянето на новинарско съдържание в дадени страници, без то да е обвързано с тематиката им, е практика, която се използва от все повече малки новинарски сайтове.
„Ефектът от този трафик обаче е противоречив. Сайтът генерира по-голям брой посетители, но ефектът е краткосрочен и не води до лоялност от страна на потребителите” споделя мениджърът.
На същото мнение е и Людмил Кърджилов – изпълнителен директор на „Дарик”. „Медиите трябва да присъстват в социалните мрежи, така те намират път към нови читатели, така те популяризират своето съдържание и своята идентичност. Това обаче не бива да се прави на всяка цена в гонитбата на допълнителни, често пъти случайни посетители”, коментира той за Economy.bg. Според него Facebook ще продължи да играе значителна роля при формирането на трафика на всяка интернет медия.
„Целият хайп около Facebook накара хората да смятат, че всичко трябва да се премести там”, посочи Момчил Шумаков, изпълнителен директор на Mail.bg пред Economy.bg. Според него повечето медии правят страници във Facebook единствено с цел да събират аудитория, като публикуват своите новини и разчитат така да получат по-голямо поле за изява.
„Това работеше доста добре, преди медиите да прекалят с него. Като развитие на горното се появи и явлението „фейсбук спам”, споделя Шумаков. „Лошото е, че повечето потребители на Facebook не знаят нито как да се отпишат, нито че могат да се оплачат”, допълва той.
 
Ангажираност на феновете
 
Според председателя на IAB България Жанет Найденова за фен страницата на една медия във Facebook не е най-важен броят на феновете, а това дали те са реални потребители, истински фенове на медията, каква е тяхната ангажираност с марката и каква е тяхната активност. „Всеки има право да реши дали да използва, или не големи фейсбук страници с обща тематика за генериране на трафик не само към медийни, но и към всякакъв тип сайтове”, коментира Найденова.
„Публикуването обаче или споделянето на линк – несвързан със съдържанието на съответната фейсбук страницата и който в повечето случаи е замаскиран, използвайки bit.ly и други подобни средства за генериране на скъсени линкове – не носи нищо друго освен кликове, които допринасят за нарастване на „bounce rate” на медийния уеб сайт”, посочи тя.
„Така се генерира аудитория, която не е със същия профил и навици като лоялната аудитория на медията, която аудитория всъщност тя продава на рекламодателите. Оттам идва и ниската ефективност за рекламодателите”, допълни Жанет Найденова.
 
Администриране на медийни фейсбук страници
 
Специалистите не са единодушни относно това кой би могъл най-добре да се справи с администрирането на медийните фейсбук страници.
„Когато маркетингът стане този, който определя правилата и критериите за присъствие в социалните мрежи , а не PR-ът, както е в момента в България- тогава има смисъл от навлизане на медиите във Facebook. Самият факт, че отделите за нови медии са под „шапката” на PR-мениджърите говори за неразбиране на същността на социалните мрежи”, твърди Николай Бакалов, основател на „О.С.А. Marketing Solutions”
По неговите думи съвсем малка част от страниците на медиите във Facebook се управляват професионално, а по-голямата част от присъствието е самоцелно.
На друго мнение е Любомир Аламанов, според когото схващането, че PR-ът е една малка част от маркетинга, чиято задача е да управлява комуникацията с медиите, е грешно. „В световен мащаб все повече на PR специалистите се гледа като на комуникационни консултанти. В качеството си на такива те изработват комуникационните стратегии на своите клиенти и ги съветват доколко един или друг канал като Facebook е подходящ и как той може да бъде най-ефективно използван”, коментира пред Economy.bg управляващият директор на APRA Porter Novelli.