“Труд”-ните 3.6 млн. евро

Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 19.12.2015

Близо две години след като обяви, че купува вестника, Петьо Блъсков намери финансиране и финализира сделката Разделянето с "24 часа" обаче няма да е пълно

След близо 18 години съвместно съществуване в рамките на една медийна група "Труд" и "24 часа" се превърнаха в устойчиво словосъчетание на вестникарския пазар. И както подобава на едно такова дълго съжителство, раздялата е трудна. Близо две години на медийния пазар се коментираше, че Петьо Блъсков иска да стане собственик на вестниците "Труд" и "Жълт Труд". През пролетта на 2014 г. той обяви, че ги придобива от настоящия собственик на групата Венелина Гочева, през лятото стана главен редактор на вестника, а сега на границата между есента и зимата на 2015 г. става и реалното прехвърляне срещу 3.6 млн. евро.

Според публикация на Club Z през седмицата Блъсков е обявил пред екипа си, че финализира сделката и че редакцията на "Труд" се изнася от Полиграфическия комбинат. Петьо Блъсков потвърди тази информация, като каза, че новата ще е в неговите офиси до КАТ. "Цял живот съм в Полиграфическия комбинат и с радост ще се изместя на ново място", заяви той.

Разделянето обаче явно няма да е пълно, като според Венелина Гочева двете издания ще продължат да си партнират и да предлагат рекламни пакети заедно. Което означава и че фундаментална промяна от настоящата ситуация няма да има – след поемането на "Труд" от Блъсков реално споделеното редакционно съдържание между двете издания доста намаля.

Една дълга сделка

Публикуваният в Търговския регистър договор потвърждава, че Блъсков придобива специално създаденото за целта "Труд медиа" чрез "Блъсков медиа" – и двете са регистрирани през април 2014 г., дни преди той да обяви, че е договорил с Гочева покупката. Самата тя пък от дългогодишен журналист и главен редактор на "24 часа" се превърна в издател година по-рано, като купи "Медийна група България холдинг" от Огнян Донев и Любомир Павлов.

Преди продажбата на участието в "Труд медиа", което става по номиналните 5 хил. лв., сделката предвижда собственикът на изданията "Медиа холдинг" да му продаде срещу 3.6 млн. евро марките "Труд", "Дневен Труд", "Жълт Труд", "Седмичен Труд", "Нощен Труд", "Нощен труд – вестникът, който не спи" и домейна trud.bg. От тях в момента на пазара излизат само "Труд" и "Жълт Труд", както и сайтът им. Парите за това пък трябва да дойдат от заем от новия собственик "Блъсков медиа".

Откъде се финансира самият Блъсков не е официално известно и той не пожела да навлиза в детайли. Според източник, близък до сделката, тя е финансирана със заем от Първа инвестиционна банка. Това е и логично, доколкото според Имотния регистър през последните девет години Петьо Блъсков, фирмите и семейството му са получили от ПИБ ипотечни кредити за 3.5 млн. лв. Същевременно и редакционната политика на вестника в последните месеци върви неотменно по линията на интересите на фирми около банката, опериращи ски съоръженията в Банско и Витоша, и единия от големите й акционери Цеко Минев, който е председател на Българската федерация по ски.

Очевидно трансферът не става на секундата, тъй като е предвидено и обезпечение за плащане на пълната цена. От документите около събранието на директорите на "Медиа холдинг" става ясно, че "Труд медиа" учредява в полза на "Медиа холдинг" първи по ред особен залог върху своя данъчен кредит за вземания в размер на 720 хил. евро по повод плащането на ДДС на цената от 3.6 млн. евро. А също така и трети поред залог върху самите прехвърлени марки на стойност 4.32 млн. евро. Предишните два вероятно са в полза на Инвестбанк, която през 2012 г. финансира придобиването на медийната група от Венелина Гочева. Самото дружество "Медиа холдинг" също е заложено в полза на Инвестбанк срещу 15 млн. евро.

Продавачът "Медиа холдинг" е декларирал, че към момента на сделката и вписването на промяната в собствеността дружеството "Труд медиа" няма непогасени данъчни задължения, както и такива към доставчици. След януари 2016 г. всички бъдещи задължения на "Труд медиа" се поемат от "Блъсков медиа".

Полуразвод

"Това е формално финализиране на сделка, която започна преди година. Имаше много въпроси от технологично и финансово естество по нея. Все пак двете компании са работили заедно близо 18 години. Важно е, че ще продължим да предлагаме обща реклама на клиенти, защото "Труд" и "24 часа, както и интернет изданията им са рекламна платформа с традиция", коментира пред "Капитал" Венелина Гочева. Тя потвърди, че издателството за книги "Труд" ще се управлява от нея и не е включено в сделката. Решението за обща рекламна политика гарантира по-голяма стабилност на изданията в и без това свитите рекламни инвестиции в хартиени издания.

Петьо Блъсков обясни, че има отделни споразумения относно рекламната политика. "Заедно двете издания са по-атрактивни за рекламодателите. Надявам се "Труд" да се развива добре като ново юридическо лице", каза новият издател, който може да се похвали с опит на пазара. Още в началото на 90-те години на миналия век Блъсков е съосновател на "Пресгрупа 168 часа", с която създаде "24 часа" и "168 часа". След това започна да издава вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф", които продаде на Ирена Кръстева през 2007 г., а сега издава вестник "Република".

В последните години при спадащи тиражи "Медиа холдинг" е неизменно на оперативна загуба. В ерата на КТБ те, както и други конкурентни издатели, бяха индиректно финансирани с пари от банката през дружества бушони, което впоследствие доведе и до искове за несъстоятелност. Конкретно "Про нюз България" – дружеството, през което Гочева придоби контрола над медийната група, беше получило 6.5 млн. евро от "Сайга консулт" и в момента е в процедура по несъстоятелност, а дяловете в някои негови дружества са запорирани.

Така чисто бизнес ъгълът на сделката и как ще се изплаща заемът за покупката на "Труд" остават под въпрос.

Оригинална публикация

Ново раздаване

Capital.bg I 1.02.2013

Кои рекламодатели смениха агенциите си с настъпването на 2013 г.

Ако рекламата беше спорт, сезонът на квалификациите щеше да е между декември и февруари. Тогава компаниите най-активно организират питчове* – състезанията, чрез които си избират рекламна, PR или медия агенция (или всичко в едно). Победителите в тези предварителни мачове после участват в същинското състезание през годината – това на продажбите.

Кой си търси нов отбор

В момента на пазара на комуникационни услуги текат над десет значими питча, а поне още толкова вече приключиха. В края на 2012 г. стана ясно, че Ogilvy Sofia ще продължат да обслужват Globul през следващите три години. DDB Sofia отново спечелиха EVN след питч, в който участваха и КРЕС, reforma, Publicis и The Smarts. Noble Graphics пък си осигуриха обслужването на корите за баница "Белла", a Saatchi & Saatchi ще работят за няколко бранда на "Фикосота синтез", сред които Bruschette Maretti.

В момента състезания са обявили ОББ (досега обслужвани от New Moment New Ideas), Moto Pfohe (досега работеха с Lowe Swing), Blizoo (с досегашна агенция noble graphics), както и Carrefour, Unicef, MasterCard, соковете Queens и "Белла България" – за бранда "Леки".

Това обяснява и натоварването на рекламните агенции. Според управляващия директор на All Channels Communication Group в последните два месеца неговата агенция е получила общо 20 покани за участие в конкурси (за различни видове обслужване – рекламно, PR, event или цялостно). Агенцията е спечелила пет от тях, отказала е и е изгубила по три и очаква резултатите от девет. Четирите агенции под шапката на Ogilvy Group пък са се явили общо на 19 конкурса, спечелили са четири (сред които пълното обслужване на "Девин" и BNP Paribas, клон София, и медия планирането на Haribo) и очакват отговор за осем. От декември насам DDB Sofia са участвали на три големи конкурса, имат един спечелен и очакват резултатите от два. Имат обаче и четири нови клиента, които са се обърнали към тях без конкурс. BBDO Group се хвалят със спечелването на два големи конкурса – за медийно и творческо обслужване.

Според данните на Be Media Consultant бюджетите на повечето от търсещите си в момента рекламни агенции компании са се увеличили през 2012 г. Тази статистика обаче не включва бонусите и отстъпките, които получават рекламодателите. Вместо като абсолютни стойности тези числа трябва да се взимат като ориентир за съотношението между рекламните бюджети. В действителност много компании или свиват бюджетите си, или дяловете на отделни медийни канали. Според изпълнителния директор на reforma Десислава Олованова например все по-често се пренасочват инвестиции от ATL реклама (от above the line – реклама в телевизия, радио, преса и аутдор) към директна комуникация с дистрибутори и търговци или към дигиталните медии. "По-малките обеми в традиционните медии не значат по-малко работа за нас", коментира Олованова.

Анатомия на един питч

Питчът може да отнеме между три седмици и повече от два месеца. Обикновено агенциите минават през преселекция, в която изпращат портфолио и препоръки; селекция, след която попълват обемна документация за конкурса; първи кръг с бриф и презентация; и втори кръг с (понякога различен) бриф и презентация. След това се договарят финансовите условия. Заместник изпълнителният директор на медия агенция ZenithOptimedia Весела Апостолова разказва, че един от конкурсите, в които участват, е започнал през юни и е приключил едва през януари. "В друг от конкурсите клиентът ни хареса още на първата среща и подписахме договор в рамките на една седмица", допълва обаче тя.

"Организирането на питч не е израз на недоволство от настоящата ни агенция, а начин да сме в крак с пазара", коментира директорът маркетинг и продажби в Moto-Pfohe Александър Костадинов. Компанията е поканила агенции, които нямат автомобилен бранд в портфолиото си, а резултатът ще стане ясен през февруари. "Предизвикахме ги с възможна реална кампания, която може да тръгне в близките месеци", обяснява Костадинов. И допълва, че освен практичност със заданието целят да провокират и дори да подведат агенциите, "защото така можеш да видиш евентуалните силни и слаби страни на агенцията".

От Samsung, които наскоро преизбраха New Moment New Ideas за своя PR агенция, пък обясняват, че е политика на компанията всяка година да провежда конкурс за PR агенция. "От една страна, така следим как се развива пазарът, кои са най-добрите агенция в този бранш", смята Кристина Щерева, която е PR и маркетинг специалист в Samsung Electronics Romania, офис София. И допълва, че конкурсите са стимул за агенциите да генерират нови идеи и да предлагат нови тактики и подходи.

Според Васил Петраков от DDB в конкурсите напоследък все по-често се залагат конкретни тактически цели. Имиджовата реклама на бранда отстъпва пред моментните продажби. "Интересното напоследък е, че в брифовете има и маркетингови, дори социо-политически въпроси", допълва Десислава Олованова. Така на агенциите се налага да дават предсказания за развитие на пазара и обстановката в страната, освен да прилагат творческите си умения. Друга особеност през последните месеци е, че по време на питча клиентите искат да се запознаят с конкретния екип, който ще ги обслужва. "Искат да разберат дали има нужната химия и дали агенцията действително има капацитет да ги обслужва", смята Олованова. Обикновено обаче за питчове агенциите мобилизират хората, които презентират и продават най-добре, а обслужването на спечелените клиенти се поема от друг екип.

"Конкурсите са много, но не знам дали това е знак за раздвижване на пазара, или клиентите търсят начини за оптимизация на бюджетите." Така съсобственикът на The Smarts Гергана Иванова коментира ситуацията на пазара в момента. Агенциите не оценяват ситуацията единодушно. "Напоследък безкрайно трудно се съди за пазара", обяснява Васил Петраков. Според него много клиенти идват с малки тактически брифове и не са готови за дългосрочни договори. Работата на проект продължава да е масова практика, без да се отчитат негативните ефекти и разпокъсването на комуникацията, смята и PR мениджърът в Ogilvy Group Мира Гатева. "Описаните бюджети са само за брифа и ако спечелиш конкурса, трябва да работиш с абсолютно различен бриф и бюджет", казва още Петраков. На обратното мнение обаче е Александър Дурчев, според когото в момента има концентрация на конкурсите за годишно обслужване. "Има стремеж към по-дългосрочна работа, за партньорство в изграждането на комуникационна стратегия и съответно внимателен подбор в началото на годината", смята той.

Микрореволюция

Проблемът с питчовете е, че отнемат огромен ресурс на агенциите. Затова и когато в един конкурс са поканени повече от пет агенции, често много от тях се отказват. Изпълнителният директор на BBDO Group София Пенева обяснява, че Българската асоциация на рекламодателите и асоциацията на комуникационните агенции имат правила за провеждането на конкурси – задание, брой на поканените агенции и таксата, която рекламодателите трябва да им платят за участието. "Въпреки че всички са съгласни, че е правилно и полезно, клиентите продължават да организират конкурси без ясен бриф, процес и цели, а агенциите масово участват в тях", коментира Пенева.

От повече от година обаче Saatchi & Saatchi се опитват да наложат различен подход на пазара. "Смятаме конкурсите за остаряла форма. Алтернативата е не да се фокусираш върху конкретен бриф за конкурса, а да анализираш стратегията на марката в по-дългосрочен план, например за две години напред", коментира изпълнителният директор на агенцията Милин Джалалиев. През 2012 г. агенцията е била поканена на общо 20 конкурса, 11 от които е отказала именно защото рекламодателят не се е съгласил на предложения нов подход. "Идеята работи по-добре при български компании, тъй като имаме по-добър достъп до клиента", смята Джалалиев. Чуждестранните компании имат по-тежки структури и по-трудно биха могли да вземат решението да не правят конкурс, допълва той.

Конкурсите тази година са повече, но надали и разпределените пари на пазара ще са повече. От агенциите отново предвиждат свити бюджети, оптимизации, подкрепяне на една марка за сметка на друга и частично компенсиране от страна на нови и малки рекламодатели. Резултатите от първото тримесечие обикновено са тези, от които може да последва раздвижване – но надали повече от 5 – 10%. Нови играчи, които да вдигнат залога – няма.

*питч – рекламен конкурс

Оригинална публикация 

“Няма да се пенсионирам”

Capital.bg | Паулина МИХАЙЛОВА | 12.01.2013

От 3 декември "Булсатком" има това, което чакаше от много месеци – пари. Преговорите на тв доставчика с различни банки за финансиране на проекта за мобилния оператор приключиха с Уникредит Булбанк, която отпусна 41.7 млн. евро, основната част от които инвестиционен кредит с петгодишен срок. "Разбира се", е отговорът на Пламен Генчев на въпроса ще продължи ли с изграждането на мрежата, за която има разрешение от КРС. По думите му средствата от заема ще се използват основно за полагането на оптичната кабелна инфраструктура, която свързва надземното оборудване на оператора. Допълнително финансиране ще е необходимо за покупката на техниката за самите базови станции – когато окончателно бъде избран доставчикът им. "Ще поискаме и номерационен план от КРС, когато получим лиценза си от регулатора. Което ще е скоро", казва Генчев.

В петък "Булсатком" получи от Комисията за регулиране на съобщенията окончателния си лиценз за две честотни ленти по 5 MHz в спектъра на 1800 MHz за десет години напред, а от компанията обявиха, че ще стартират услугата си преди края на 2013 г. Междувременно продължава работата по узаконяването на площадките: избор на точки за поставяне на базови станции, преговори с етажната собственост и получаване на необходимите строителни разрешителни. "Можем да кажем, че около една четвърт от мрежата ни в цялата страна вече има такива разрешителни", твърди Генчев.

Няма промяна и при другата амбиция на "Булсатком" – да изстреля свой собствен спътник. Животът на този, от който в момента операторът ползва капацитет, изтича сравнително скоро и именно това се сочи от доста от анализаторите в сектора като бъдещ проблем за компанията. "Всъщност сателитът има още три години гаранция. А оборудване от този порядък все пак не спира да работи в момента, когато гаранцията му изтече. Но ние сме решени да изстреляме свой спътник, като ще създадем организация пренастройването на приемниците на абонатите ни да стане така, че те да не изпитат проблеми", казва Пламен Генчев. Според него новият сателит ще е "сравнително малък", стойността му като техника и позициониране в орбита ще е малко под 100 млн. евро, а "Булсатком" ще използва около 45% от капацитета му. Останалите ще бъдат предложени на други европейски оператори.

Междувременно обаче "Булсатком" ще трябва да приключи сегашната си битка – с bTV и TV7. За което е наясно, че не може да разчита на решение "свише" нито от КРС, която няма правомощия да се намесва в търговски спорове, нито от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която има нужда от месеци, за да излезе със становище. "Да, написали сме писма до регулаторите", казва Генчев. Писмото му до КРС заедно с това на опонента bTV в четвъртък беше разгледано от КРС, но комисията само призова двете страни към "конструктивен диалог".

"Принципно има празнота в законодателството, което урежда разпространението на ефирните телевизии", твърди съсобственикът на "Булсатком". "От една страна, Законът за авторското и сродните му права позволява всички телевизии да изискват от доставчиците плащане. От друга – Законът за радиото и телевизията въвежда изискване само националната телевизия да бъде безплатна. Редно е към нея да бъдат добавени и другите ефирни телевизии", смята Пламен Генчев. Що се отнася до конкурентното законодателство, bTV според него го заобикаля. "Законът за защита на конкуренцията забранява пакетирането на канали. Но bTV прави именно пакетиране, защото цената, на която ни се предлага само основният канал – bTV, е почти еднаква с поисканата за всички канали", твърди той. Що се отнася до обвиненията на телевизията, че "Булсатком" изкуствено занижава броя на абонатите си, за да плаща по-малки такси, е категоричен: "Таксата не се начислява на абонат. Да, при определянето й за всеки тв доставчик се взема предвид броят на клиентите му. Но оттам нататък договорът е на базата на твърда месечна сума, която в нашия случай е увеличаваща се с времето", казва той.

"Причините да спрем сигнала, както обявихме още на 21 декември, бяха три – "Булсатком" не прие условията ни за 2013 г. и отказа да влезе в нормални преговори. Отказа да декларира коректния си брой абонати, което е пряко свързано с условията ни за 2013-а. И (продължава да) има сериозни задължения към нас", заявиха междувременно от bTV.

Така позициите и на двете страни продължават да изглеждат доста втвърдени. Затова според Генчев преговорите трябва да продължат… "едно ниво по-нагоре". На евентуално "размразяване на ледовете" по думите му може да се разчита при такива разговори на ниво CME – собствениците на телевизията.

Междувременно за продажба на сателитния оператор не се говори. "Все още не съм за пенсия и няма да се откажа", категоричен е единият от собствениците му.

Оригинална пубрикация

ТВ плюс, ТВ минус

www.capital.bg I Поли МИХАЙЛОВА, Весислава АНТОНОВА i 9.01.2013

Икономическа полиция влезе в свързаната с Булсатком телевизия на показна акция

Проблеми, и то големи. Прогнозата, която всички наблюдатели на телекомуникационния пазар направиха за "Булсатком" още когато сателитният оператор даде заявка да навлезе на пазара на мобилни комуникации, изглежда се сбъдва.

Две седмици след като "Булсатком" остана без bTV заради търговски спор и броени дни преди да изтече срока, даден от TV7 на доставчика да изпълни условията й за нови цени, "Булсатком" получи още един, при това шумен, удар.

Служители на отдел "Икономическа полиция" към СДВР влязоха днес в редакцията на свързваната с "Булсатком" телевизия ТВ+. На сайта на дирекцията беше обяснен и повода: "извършват се процесуално-следствени действия по образувано досъдебно производство в Софийска градска прокуратура. Обект на проверка е частен телевизионен канал в София. Насоката на работа е по линия на данъчни престъпления".

"Това са рутинни действия на прокуратурата и СДВР" коментира зам.-градският прокурор Роман Василев пред "Капитал". Той каза, че "засега" няма задържани лица и че досъдебното производство е образувано по чл.255 от Наказателния кодекс, който криминализира укриването на данъци. Разследването е образувано тази година. Роман Василев каза още, че фирмата не е провервана за нелегален софтуер, каквато информация се появи по-рано.

Маркетинг директорът на Bulsatcom Тинко Тотев не беше наясно какво се случва. "Самите ние не знаем какво се случва в телевизията, която е самостоятелно търговско дружество. В информационните агенции видяхме текстове по темата. За момента не знаем какъв е повода", коментира Тотев.

Служители на TV+ отказват да коментират случилото се, а програмният директор Милена Данева не отговаряше на телефона си.

Опасни връзки

Въпреки, че няма преки доказателства през търговския регистър, каналът ТВ+ е свързан със собствениците на сателитния тв-оператор "Булсатком". Заради ограничение в Закона за електронните съобщения, компанията не демонстрира свързаност с канала, защото ако притежаваш разпространителска мрежа, нямаш право да имаш и телевизия (предприятие, произвеждащо съдържание).

В момента "Булсатком" е в тежки преговори с най-гледания тв канал bTV. Проблемът между двете компании е търговски и е заради настъпили промени в размера на таксите, които bTV иска Булсатком да й плаща за правото да разпространява шестте й канала.

В битката се включи и ТВ7. Каналът, близък до банкерът Цветан Василев, също поведе преговори за нови условия в договора със сателитния оператор. С ултимативен тон от ТВ7 обясниха, че дават срок на Булсатком до петък, за да приемат условията им.

Най-големият проект на кабелния оператор обаче е навлизането на пазара на мобилни комуникации. Компанията има лиценз от КРС за това от повече от година, а отскоро го активизира. Затова и според доста от наблюдателите в сектора сегашните проблеми на старозагорската компания са във връзка именно с тези им намерения. Според тях, "Булсатком" е обект на интерес на новия съсобственик на БТК – банкерът Цветан Василев. Никой официално за момента не потвърждава, че групата около Василев има връзка със скандалите около сателитния оператор.

Повече по темата в "Капитал Daily"

Оригинална публикация 

Българските медии и Фейсбук

Economy.bg I 29.10.2012

Вижте мнението на водещи експерти и представители на медии в България

bTV (над 157 хил.), Cars.bg (над 125 хил.), Sportal.bg (над 111 хил.), The Voice Radio & TV Bulgaria (над 111 хил.) и Radio Fresh! ( над 104 хил.) – това са най-големите български фейсбук страници на медии, сочат данни на Stranici.bg.
Ако изключим медиите от по-широк характер, като музикални, автомобилни и развлекателни, най-големите официални страници на медии са тези на Btv.bg (157 642), Vesti.bg (65 288), Economy.bg (50 176), Dnes.bg (44 942), Списание Икономика (41 288), bTV News (37 458), сп. Мениджър (37 168), Profit.bg (32 279), Dnes.dir.bg (30 774), Капитал (30 492), Дневник (24 596).
 
Пълната класация можете да видите тук: http://www.stranici.bg/index.php?pcat=3
 
Присъствието
 
Почти всички медии в България разполагат със свои официални страници във Facebook, а повечето експерти в бранша се обединяват около становището, че присъствието в социалните мрежи е важно. Освен официални страници, честа практика е използването и на допълнителни големи фейсбук страници с обща тематика, за промотирането на новини.
Според Любомир Аламанов – председател на Българска асоциация на агенциите за дигитални комуникации (БААДК), уцелването на точния обем на информация, която да бъде поднесена, без да предизвиква раздразнение сред аудиторията, е едно от важните условия за успешно присъствие на една медия в социалните мрежи. По неговите думи в това отношение добър пример са страниците от групата на „Икономедия” – „Капитал” (над 30 хил.) и „Дневник” (над 24 хил.)
„За една медия е важно навсякъде, където може да достига до своите потребители, да присъства с официален профил, който да се поддържа от професионален екип”, коментира за Economy.bg Лъчезар Иванов, мениджър проекти в „Нетинфо”. Едни от най-големите фейсбук страници на медията са Vesti.bg (над 65 хил.), Sinoptik.bg (над 61 хил.) и Edna.bg (над 17 хил.).
„Въпреки че в последно време се говори, че потреблението на новини ще се измести от новинарските сайтове към социалните мрежи, практиката показва друго”, коментира Иванов. По думите му споделянето на новинарско съдържание в дадени страници, без то да е обвързано с тематиката им, е практика, която се използва от все повече малки новинарски сайтове.
„Ефектът от този трафик обаче е противоречив. Сайтът генерира по-голям брой посетители, но ефектът е краткосрочен и не води до лоялност от страна на потребителите” споделя мениджърът.
На същото мнение е и Людмил Кърджилов – изпълнителен директор на „Дарик”. „Медиите трябва да присъстват в социалните мрежи, така те намират път към нови читатели, така те популяризират своето съдържание и своята идентичност. Това обаче не бива да се прави на всяка цена в гонитбата на допълнителни, често пъти случайни посетители”, коментира той за Economy.bg. Според него Facebook ще продължи да играе значителна роля при формирането на трафика на всяка интернет медия.
„Целият хайп около Facebook накара хората да смятат, че всичко трябва да се премести там”, посочи Момчил Шумаков, изпълнителен директор на Mail.bg пред Economy.bg. Според него повечето медии правят страници във Facebook единствено с цел да събират аудитория, като публикуват своите новини и разчитат така да получат по-голямо поле за изява.
„Това работеше доста добре, преди медиите да прекалят с него. Като развитие на горното се появи и явлението „фейсбук спам”, споделя Шумаков. „Лошото е, че повечето потребители на Facebook не знаят нито как да се отпишат, нито че могат да се оплачат”, допълва той.
 
Ангажираност на феновете
 
Според председателя на IAB България Жанет Найденова за фен страницата на една медия във Facebook не е най-важен броят на феновете, а това дали те са реални потребители, истински фенове на медията, каква е тяхната ангажираност с марката и каква е тяхната активност. „Всеки има право да реши дали да използва, или не големи фейсбук страници с обща тематика за генериране на трафик не само към медийни, но и към всякакъв тип сайтове”, коментира Найденова.
„Публикуването обаче или споделянето на линк – несвързан със съдържанието на съответната фейсбук страницата и който в повечето случаи е замаскиран, използвайки bit.ly и други подобни средства за генериране на скъсени линкове – не носи нищо друго освен кликове, които допринасят за нарастване на „bounce rate” на медийния уеб сайт”, посочи тя.
„Така се генерира аудитория, която не е със същия профил и навици като лоялната аудитория на медията, която аудитория всъщност тя продава на рекламодателите. Оттам идва и ниската ефективност за рекламодателите”, допълни Жанет Найденова.
 
Администриране на медийни фейсбук страници
 
Специалистите не са единодушни относно това кой би могъл най-добре да се справи с администрирането на медийните фейсбук страници.
„Когато маркетингът стане този, който определя правилата и критериите за присъствие в социалните мрежи , а не PR-ът, както е в момента в България- тогава има смисъл от навлизане на медиите във Facebook. Самият факт, че отделите за нови медии са под „шапката” на PR-мениджърите говори за неразбиране на същността на социалните мрежи”, твърди Николай Бакалов, основател на „О.С.А. Marketing Solutions”
По неговите думи съвсем малка част от страниците на медиите във Facebook се управляват професионално, а по-голямата част от присъствието е самоцелно.
На друго мнение е Любомир Аламанов, според когото схващането, че PR-ът е една малка част от маркетинга, чиято задача е да управлява комуникацията с медиите, е грешно. „В световен мащаб все повече на PR специалистите се гледа като на комуникационни консултанти. В качеството си на такива те изработват комуникационните стратегии на своите клиенти и ги съветват доколко един или друг канал като Facebook е подходящ и как той може да бъде най-ефективно използван”, коментира пред Economy.bg управляващият директор на APRA Porter Novelli. 
 

 

Стартира вестник “Капитал Daily”, наследникът на всекидневниците “Дневник” и “Пари”

www.capital.bg I 30.10.2011

Иван Бедров става управляващ редактор на новия вестник, Велислава Попова ще е главен редактор на dnevnik.bg

В понеделник, 31 октомври, ще излезе първият брой на новия бизнес всекидневник "Капитал Daily", който наследява вестниците "Дневник" и "Пари". Промяната се случва месец, след подписаното между "Икономедиа" и Bonnier споразумение за преминаването на "Пари" в портфолиото на "Икономедиа".

"Стратегията ни е да обединим под марката "Капитал" чрез вече трите информационни продукта (седмичника"Капитал", "Капитал Daily" и capital.bg) бизнес аудиторията и групата на хората, които взeмат решения, марката "Дневник" чрез платформата dnevnik.bg да насочим и развиваме към всички активни интернет потребители", каза Лилия Апостолова, изпълнителен директор на "Икономедиа".

Като резултат от промените в портфолиото се променя и управлението на продуктите. Велислава Попова, до момента главен редактор на "Дневник", става главен редактор на dnevnik.bg. Главен редактор на "Капитал", отговарящ за трите издания под марката, продължава да бъде Станка Тошева. Управляващ редактор на седмичника "Капитал" става Алексей Лазаров, на capital.bg – Иван Михалев. Управляващ редактор на "Капитал Daily" става Иван Бедров, който досега беше зам. главен редактор на "Пари".

Мисията на "Капитал Daily" е да предоставя качествено бизнес съдържание – най-важното от деня с контекст и коментар за хората, които вземат решения. Вестникът ще излиза всеки работен ден, на 24 страници, розова хартия и с модерен дизайн.

В интернет съдържанието на "Капитал Daily" ще се качва на сайта на capital.bg, като част от него ще бъде платено. Това ще са достъпът до pdf версията и съдържанието във вида, в който е селектирано и подредено за вестника. Тях ще могат да четат само абонатите на вестника и онлайн абонатите на изданието. Сегашните абонати на вестниците "Дневник" и "Пари" автоматично ще започнат да получават новия бизнес всекидневник "Капитал Daily".

Оригинална публикация