Българските медии и Фейсбук

Economy.bg I 29.10.2012

Вижте мнението на водещи експерти и представители на медии в България

bTV (над 157 хил.), Cars.bg (над 125 хил.), Sportal.bg (над 111 хил.), The Voice Radio & TV Bulgaria (над 111 хил.) и Radio Fresh! ( над 104 хил.) – това са най-големите български фейсбук страници на медии, сочат данни на Stranici.bg.
Ако изключим медиите от по-широк характер, като музикални, автомобилни и развлекателни, най-големите официални страници на медии са тези на Btv.bg (157 642), Vesti.bg (65 288), Economy.bg (50 176), Dnes.bg (44 942), Списание Икономика (41 288), bTV News (37 458), сп. Мениджър (37 168), Profit.bg (32 279), Dnes.dir.bg (30 774), Капитал (30 492), Дневник (24 596).
 
Пълната класация можете да видите тук: http://www.stranici.bg/index.php?pcat=3
 
Присъствието
 
Почти всички медии в България разполагат със свои официални страници във Facebook, а повечето експерти в бранша се обединяват около становището, че присъствието в социалните мрежи е важно. Освен официални страници, честа практика е използването и на допълнителни големи фейсбук страници с обща тематика, за промотирането на новини.
Според Любомир Аламанов – председател на Българска асоциация на агенциите за дигитални комуникации (БААДК), уцелването на точния обем на информация, която да бъде поднесена, без да предизвиква раздразнение сред аудиторията, е едно от важните условия за успешно присъствие на една медия в социалните мрежи. По неговите думи в това отношение добър пример са страниците от групата на „Икономедия” – „Капитал” (над 30 хил.) и „Дневник” (над 24 хил.)
„За една медия е важно навсякъде, където може да достига до своите потребители, да присъства с официален профил, който да се поддържа от професионален екип”, коментира за Economy.bg Лъчезар Иванов, мениджър проекти в „Нетинфо”. Едни от най-големите фейсбук страници на медията са Vesti.bg (над 65 хил.), Sinoptik.bg (над 61 хил.) и Edna.bg (над 17 хил.).
„Въпреки че в последно време се говори, че потреблението на новини ще се измести от новинарските сайтове към социалните мрежи, практиката показва друго”, коментира Иванов. По думите му споделянето на новинарско съдържание в дадени страници, без то да е обвързано с тематиката им, е практика, която се използва от все повече малки новинарски сайтове.
„Ефектът от този трафик обаче е противоречив. Сайтът генерира по-голям брой посетители, но ефектът е краткосрочен и не води до лоялност от страна на потребителите” споделя мениджърът.
На същото мнение е и Людмил Кърджилов – изпълнителен директор на „Дарик”. „Медиите трябва да присъстват в социалните мрежи, така те намират път към нови читатели, така те популяризират своето съдържание и своята идентичност. Това обаче не бива да се прави на всяка цена в гонитбата на допълнителни, често пъти случайни посетители”, коментира той за Economy.bg. Според него Facebook ще продължи да играе значителна роля при формирането на трафика на всяка интернет медия.
„Целият хайп около Facebook накара хората да смятат, че всичко трябва да се премести там”, посочи Момчил Шумаков, изпълнителен директор на Mail.bg пред Economy.bg. Според него повечето медии правят страници във Facebook единствено с цел да събират аудитория, като публикуват своите новини и разчитат така да получат по-голямо поле за изява.
„Това работеше доста добре, преди медиите да прекалят с него. Като развитие на горното се появи и явлението „фейсбук спам”, споделя Шумаков. „Лошото е, че повечето потребители на Facebook не знаят нито как да се отпишат, нито че могат да се оплачат”, допълва той.
 
Ангажираност на феновете
 
Според председателя на IAB България Жанет Найденова за фен страницата на една медия във Facebook не е най-важен броят на феновете, а това дали те са реални потребители, истински фенове на медията, каква е тяхната ангажираност с марката и каква е тяхната активност. „Всеки има право да реши дали да използва, или не големи фейсбук страници с обща тематика за генериране на трафик не само към медийни, но и към всякакъв тип сайтове”, коментира Найденова.
„Публикуването обаче или споделянето на линк – несвързан със съдържанието на съответната фейсбук страницата и който в повечето случаи е замаскиран, използвайки bit.ly и други подобни средства за генериране на скъсени линкове – не носи нищо друго освен кликове, които допринасят за нарастване на „bounce rate” на медийния уеб сайт”, посочи тя.
„Така се генерира аудитория, която не е със същия профил и навици като лоялната аудитория на медията, която аудитория всъщност тя продава на рекламодателите. Оттам идва и ниската ефективност за рекламодателите”, допълни Жанет Найденова.
 
Администриране на медийни фейсбук страници
 
Специалистите не са единодушни относно това кой би могъл най-добре да се справи с администрирането на медийните фейсбук страници.
„Когато маркетингът стане този, който определя правилата и критериите за присъствие в социалните мрежи , а не PR-ът, както е в момента в България- тогава има смисъл от навлизане на медиите във Facebook. Самият факт, че отделите за нови медии са под „шапката” на PR-мениджърите говори за неразбиране на същността на социалните мрежи”, твърди Николай Бакалов, основател на „О.С.А. Marketing Solutions”
По неговите думи съвсем малка част от страниците на медиите във Facebook се управляват професионално, а по-голямата част от присъствието е самоцелно.
На друго мнение е Любомир Аламанов, според когото схващането, че PR-ът е една малка част от маркетинга, чиято задача е да управлява комуникацията с медиите, е грешно. „В световен мащаб все повече на PR специалистите се гледа като на комуникационни консултанти. В качеството си на такива те изработват комуникационните стратегии на своите клиенти и ги съветват доколко един или друг канал като Facebook е подходящ и как той може да бъде най-ефективно използван”, коментира пред Economy.bg управляващият директор на APRA Porter Novelli. 
 

 

Онлайн маркетингът расте по време на криза

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-03-30

Смелите инвестиции помагат за спечелването на пазарен дял

През последните години интернет рекламата в България отбелязваше главозамайващ ръст от порядъка на 80-100%. Изминалата 2009 г. обаче беше различна. Брутната сума на рекламните инвестиции в интернет се оценява на около 33.44 млн. лв., показват данните на TNS/TV Plan и медийната агенция "Пиеро 97". Най-големите и традиционно рекламиращи в интернет клиенти свиха бюджетите си средно с 20%. Въпреки негативната тенденция интернет е единствената медия, която отбелязва ръст от 4% през 2009 г. спрямо 2008 г. Все пак имаше, макар и малко, рекламодатели, които използваха случая да завоюват по-голям пазарен дял. Такъв играч беше М-Tel, който спечели значителна преднина благодарение на силното си присъствие в мрежата. От автомобилния сектор изпъква поведението на "Тойота", която е увеличила инвестициите си в онлайн реклама с близо 113%. Най-активни от банковия сектор са ПИБ с ръст от 102% и Райфайзенбанк със скок от повече от 50%. От козметичния сектор най-силно се представят Beiersdorf, които са увеличили инвестициите в онлайн маркетинг с 93%. Според експертите през 2010 г. ситуацията с интернет рекламата ще се запази и онлайн рекламата ще остане в сходни обеми.
Тенденции
Доказано е, че в моменти на криза трябва да се рекламира най-много, в противен случай продажбите падат, коментира за в. "Пари" Жанет Найденова. Всички конкуренти свиват бюджетите си от миналата година, а ако ние ги запазим, това ще ни позволи да увеличим пазарния си дял. През миналата година се планираше на парче, компаниите не смееха да инвестират в маркетинг и дори се стигна до абсурдната ситуация в края на 2009 г. да бъдат "изсипани" едни пари, които просто се изхарчиха за реклама, а не се инвестираха. Препоръката ми е да не се свиват бюджетите, доколкото е възможно, и да се тества ефективността на каналите. А интернет вече е доказан маркетингов канал, допълва Найденова. За да бъде рекламата успешна и запомняща се, трябва да се акцентира върху нестандартни идеи и подходи, коментира за в. "Пари" Жюстин Томс, мениджър на ABC Design. Предимството на интернет рекламата е, че предлага евтини и ефективни решения. Фактът, че все повече хора използват интернет – около 40% от населението по данни на "Гемиус", е добър знак за онлайн рекламата. През 2009 г. имаше очаквания да има бум на онлайн рекламата за сметка на тази в традиционните медии, но това не се случи. Моето обяснение е, че на интернет рекламата се гледа като на вид екзотика, а по време на криза маркетолозите предпочитат да играят на сигурно. Интересна тенденция е присъствието на по-малки български компании в интернет. Големите международни корпорации не са толкова гъвкави, колкото българските, които си позволяват експерименти, допълва Томс.
Прогнози
Голяма част от надеждите на анализаторите за ръст на пазара са насочени основно към 2011 г. Проучване, направено от анализатори на JP Morgan, показва, че 45% от анкетираните представители на медия агенции са на мнение, че през второто шестмесечие на годината разходите за интернет реклама в световен мащаб ще се повишат с 5-9%. Очакванията са за леко възстановяване на пазара, но никой не се надява да се върнем до нивата от 2006 г.

Стр. 23