Онзи ден една новина в централните емисии предизвика у мен озадачено повдигане на вежди. Министрите и депутатите от ГЕРБ получават като подаръци "модерни електронни устройства с много памет, с които ще могат да сърфират в интернет, да гледат филми и да играят игри". По този или приблизително по този начин журналистите описаха въпросните подаръци, очевидно сковани от хроничната си паника сакън да не споменат името на някоя търговска марка и по този начин да й изстрелят продажбите до небето. Всъщност, както стана ясно от други публикации, а и както се видя от телевизионния репортаж, става въпрос за iPad – наскоро появил се причудлив хибрид между устройство за четене на електронни книги, лаптоп и мобилен телефон. Аз например не съм привърженик на идеята мобилният ми телефон да прилича на компютър, компютърът ми да прилича на електронен четец,
а електронният ми четец да прилича на мобилен телефон точно така, както не съм привърженик и на идеята в колата ми да има вградена микровълнова печка, но това си е мое мнение и не искам да го натрапвам на никого. Подаръчните айпади на министрите пораждат не тези, а други въпроси.
Всъщност въпросите, които пораждат, са два:

1. За какво са им нужни на депутатите и министрите от ГЕРБ айпади и ще направят ли те по-компетентна и бездруго респектиращо компетентната им работа? И

2. Защо тази сама по себе си канцеларска придобивка се отразява като водеща новина в централните емисии? Първия въпрос възнамерявам да отмина с мълчание, защото съм сигурен, че мнозина по-проникновени от мен наблюдатели ще се занимаят с него, пък и търсенето на отговор би породило други въпроси, като например защо им подариха точно айпад, а
не, да речем, нинтендо или плейстейшън. Или пък ще ги съберат ли всичките след един месец на пресконференция да покажат пред обществеността до каква степен са усвоили функциите на устройството, какъв допълнителен и специфичен за конкретните им управленски задачи софтуер са му инсталирали и как се е променило от това трудовото им ежедневие. Не, няма да търся отговор на първия въпрос.
Що се отнася до втория въпрос, лично на мен той ми е много по-интересен. Защо съобщават в централните новини, че министрите са се сдобили с нови електронни бележници, а не съобщават например, когато им купят кламери или тонер за принтерите? Може би защото айпадите са подарък по ПАРТИЙНА линия. Те са купени с пари от субсидията на партията. Тоест тревожните PR-и на ГЕРБ (респективно на МС) са провидели опасността да не излезе,
че някой е подарил на министрите айпадите, както уж щеше да подарява на депутатите вертутата, и са решили да изпреварят събитията, като кажат, че айпадите са партийна покупка. Парите от субсидията, нищо че се дават от бюджета, който пък идва от данъците, са неприкосновени и партията може да си ги харчи за каквото си иска! Това не е като някоя частна фирма да ти подари 150 айпада, за да участва примерно в поредното изграждане на електронното правителство. Или пък някоя фирма да ти продаде 150 айпада без конкурс за обществена поръчка. Но пък, чудно ми е, защо PR-ите се страхуват, че някой може да си помисли такова нещо? На мен например и през ум не би ми минало!
Всъщност не съм съвсем прав, защото имаше едно ясно очертано PR послание, оправдаващо появата на министерските айпади в новините. Това е грижата
за планетата и нейните ресурси. Видите ли, като им ги подарят на министрите, те ще ползват по-малко хартия и така ще се реализират икономии. Тоест електронните играчки не са разточителство, а икономия като тази да обикаляш света с "градския транспорт", както обича да прави премиерът. И щом е икономия, то е лесно да се сметне колко хартия харчи ГЕРБ за управлението на страната – трябва да е минимум на стойността на новата технологична придобивка, иначе не би било икономия, нали така? Та по данни от медиите айпадите са около 150 броя на стойност по около 1500 лв. всеки. Тоест общата им стойност е 225 хил. лв. Ако един лист хартия струва 0.014 ст., то значи, че до края на мандата си ГЕРБ би произвел за целите на управлението минимум 32 милиона 142 хиляди 857 страници текстове. Та това е нов Златен век на българската книжнина!!!

Стр. 3

Орлин Спасов е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Ръководител на катедра "Радио и телевизия". Доктор по социология. Лектор и изследовател в Европейския университет Виадрина – Франкфурт (Одер).

Председател на фондация "Медийна демокрация". Автор на “Преходът и медиите: политики на репрезентация", съавтор е на “Европейска интеграция и интеркултурна комуникация", на сборника New Media in Southeast Europe. Преди дни Орлин Спасов и Георги Лозанов представиха сборника "Медиите и политиката", съвместно издание на фондация "Медийна демокрация" и на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер".

- Г-н Спасов, докъде стига медийната демокрация в България?

- Медийната демокрация не може да се измери в проценти. Става дума за ценности, за които трябва да се води всекидневна борба. Оказва се, че демокрацията не е нещо подразбиращо се от само себе си, което ни спускат отгоре. Тя трябва да бъде отстоявана постоянно в практиката на медиите, както и навсякъде другаде. Като цяло у нас формално имаме демократична медийна среда, но са налице множество фактори, които дърпат нещата назад. Има голям брой медии – това е формалната страна на плурализма – но доста от тях не следват демократични принципи в работата си, защото са или с неясен собственик, или допускат да им се влияе от страна на политически и икономически кръгове. Само когато са независими от подобни влияния, медиите могат да са наистина демократични. Все още сме далеч от това. През миналата година имаше доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, който установи, че са налице намеси на изпълнителната власт и други фактори в работата на медиите. Външната гледна точка разпознава това като проблем на демократичността в България.

- От наблюдението на фондация "Медийна демокрация" голям ли е броят на тези медии?

- Трудно е да се каже точно колко са, но не са малко. Това, което можем да направим, е да наблюдаваме медийното съдържание, да оценим нещата на изхода. Така веднага се вижда в каква посока са симпатиите на една или друга медия. Когато позициите рязко се променят на 180 градуса или наблюдаваме отсъствие на критика по отношение на дадени политически субекти или основни рекламодатели, или наличие на теми табу, ние разбираме, че става дума за определено влияние. Така определяме степента на зависимост. Освен от широко разпространените политически намеси, проблемът идва от твърде изкривения пазар. Очевидно е, че рекламните обеми в България са в асиметрия с броя на медиите. Така че въпросът за скритата икономика на много медии остава актуален.

- Нужно ли е да има специален регламент за изнасянето на информация, събрана със СРС?

- Ако става дума за това да се регламентира какво да могат да изнасят медиите и какво не – категорично не. Нерегламентираното изнасяне на информация в определени случаи е здравословно за демокрацията. Вижте Уикилийкс, да не говорим за класически примери като аферата Уотъргейт и др. Подобни течове идват отвътре на системата и насърчават реформирането й. Демокрацията не само понася това, то е част от принципите й. Друг е въпросът, когато материали, събрани със СРС-та, изтичат, за да се използват от една група за натиск върху друга. Тогава веднага се появява опасността медиите да се окажат използвани за нуждите на едната или другата група и така да загубят собствената си автономност.

- Обсъждането на въвеждане на подобни регламенти може ли да се подразбира като опит за налагане на цензура?

- За щастие българската медийна регулация не върви по този път. По принцип е опасно да се планират подобни норми. Вижте какво се случи в Унгария с новия медиен закон, който предизвика много възражения в целия ЕС. Законът опита да наложи изискване за балансираност в отразяването и съответно тежки санкции при липса на придържане към изискванията. Тук веднага възниква въпросът какво е балансираност, в чия полза е тя, кой и как ще контролира спазването на правилата, няма ли те да бъдат употребени за политическо потискане на определени гласове в медиите. Балансираността по принцип е ценност, но принудителната балансираност е опасна. В условията на демокрация не винаги трябва да се стремим всичко да е балансирано. Понякога медиите трябва да имат по-небалансирани позиции, по остри, защото това е част от свободата на словото, а и част от демокрацията, която е базирана на сблъсъка и преговарянето между различни мнения. Много по-добре е, когато медийната среда се саморегулира. Държавата трябва да остане в ролята на гарант за разнообразието, а не на балансираността на медийната среда.

- Мислите ли, че медиите у нас имат достатъчно морал, за да се саморегулират, след като парите са в основата?

- Не бива да подвеждаме всички медии под общ знаменател и да казваме, че не са морални. Картината е много по-нюансирана. Наистина пазарът в много голяма степен налага правилата. Напоследък се забелязват отделни позитивни развития и медийната среда постепенно започва да осъзнава нуждата от прозрачност и придържане към общоприети правила. Например по отношение на действителните тиражи на печатните медии. Рекламодателите не могат да изградят своята стратегия, ако не разполагат с такава информация, затова те започват да оказват натиск върху издателите, изисквайки от тях достоверни данни. Спазването на правилата ще работи в полза на тези, които са готови да играят открито и да следват логиката на нормалния пазар. Тогава ще има шанс медиите, които са с неясен капитал, които не се придържат към етичните правила и допускат директни политически вмешателства в редакционните си политики постепенно да се маргинализират.

- Как се развиват отношенията между политиката и медиите напоследък според вас?

- В периода след идването на ГЕРБ на власт настъпиха важни промени в отношението между медии и политика. Политическият живот стана по-медиатизиран. Това означава, че политиката стана по-зависима от медиите, защото те се превърнаха в основна нейна сцена. Медиите на свой ред станаха по-зависими от политиката, защото тя възвърна статуса си на техен централен сюжет. Медиите рязко възвърнаха интереса си към политиката. За разлика от предходни премиери като Симеон Сакскобургготски, който при влизането си във властта разчиташе на исторически наследен капитал, или като Сергей Станишев, който се опираше на ресурса на една стара партия, Бойко Борисов влезе в политиката чрез медиите и най-вече чрез телевизията. Той се изкачи към върховете на политиката през средствата за информация. Ето защо за него те са главната и почти единствена сцена за правене на политика. Дори логиката на заседанията на Министерския съвет се определя от това, че протоколът от тях веднага става достъпен за медиите.

- Въпреки че целят да са медийни личности, понякога политиците приличат повече на циркови артисти, като по време на вота на доверие.

- Характерът на дискусиите показа, че и у нас политиката все повече се превръща в медиен спектакъл. От около година и половина се намираме в състояние на перманентна предизборна кампания. Така дойде и краят на традиционната политика. Това, което се вижда, е сблъсъкът на две политики. Едната е на управляващите, налагана със средствата на пиара в медиите, другата е на непрестанно подемане на скандали от опозицията. Ситуацията може да се определи като сблъсък между пиар и скандал. На нивото на количественото представяне в медиите опозицията се оказа изтласкана от свръхприсъствието на премиера. Тя търси начин да компенсира този дисбаланс, като привлича медийното внимание с всички средства. Много медии безкритично започнаха да асистират на сблъсъка между пиара и скандала, защото оттук произлиза съдържание, което се продава добре. В резултат се стигна дотам, че сериозните медийни разследвания почти напълно изчезнаха. Сега много по-често "разследването" се прави от едни партии срещу други партии, а медиите просто съобщават за случващото се, държат се като зрители.

- Каква е вашата прогноза за развитие на медиите? Още по-голям възход на жълтата преса или…?

- Проблемът е, че у нас жълтото съдържание заема централни позиции. Жълта журналистика се прави лесно, бързо и евтино. Практикуването й не изисква нито особен професионален опит, нито културен такъв. Вземаш един студент, даваш няколко прости инструкции, и готово. Жълтото се продава добре. Политиката също непоправимо се таблоидизира – и като език, и като стил, и като цялостно ниво. Оттук нататък има две възможности. Първо, да оставим нещата изцяло на регулацията на пазара, да гледаме на медиите като на "плод и зеленчук", както предложи Красимир Гергов. Всеки взема това, което му харесва. В света на медиите обаче е опасно – търсенето изцяло да определя предлагането. Има по-високи ценности, по-редки предпочитания, малцинствени интереси, които не могат да бъдат защитени на този принцип. Пазарът е важен регулатор, но не трябва да е единственият. Ето защо втората възможност предполага политики за насърчаване на обществения характер на съдържанието на всички медии, независимо дали са държавни или частни. Само така в една дългосрочна перспектива медийната култура би могла да действа облагородяващо на публиката, а и на политиката. Докато това не стане, непрестанно ще се чуват гласове, че хората в България си заслужават медиите, които имат.

Стр. 6 – 7

в. Пари | 01.02.2011

В световен мащаб най-големият доставчик на онлайн реклама е Google. След купуването на Doubleclick през 2007 г. компанията разработи до съвършенство програмите си AdWord и AdSense, които показват реклами в зависимост от ключовата дума в търсачката. Чрез YouTube и интегрирането на локализирани (от областта, в която се намира IP-то на потребителя) рекламни линкове във всеки клип Google се превърна в рекламен монополист на уебсредата с присъствие от 64% в САЩ. Близо 99% от печалбата от 6.520 млрд. USD (и приходи от 23.651 млрд. USD) на компанията са именно от реклама.
Земята на свободата
Най-големият рекламен пазар в момента като финансови средства, отделени за онлайн реклама, и количество уебпотребители, е САЩ. Прогнозата на в. Wall Street Journal за рекламния пазар в Щатите се сбъдна, онлайн рекламата успя да задмине тази в печатните издания и се нареди на второ място след телевизионната реклама.
Причината все повече компании да се насочват към онлайн рекламата се оказват кризата и свитите рекламни бюджети. За разлика от печатните издания в онлайн средата потребителите са много повече и така рекламните съобщения на практика се оказват по-ефективни.
Опцията за насочване на реклама към конкретна географска зона, държава или град и към конкретна демографска група (рекламодателят може да избере конкретния пол, възраст и средни доходи на таргетираните клиенти) се използва както от рекламните скриптове на Google, така и от социалната мрежа Facebook. Това е най-гъвкавата и прозрачна форма на реклама, която дава детайлен отчет доколко дадена рекламна кампания е била успешна
и до колко потребители е достигнала тя – бонус, който печатните и ТВ рекламните среди не предлагат.
Източната експанзия
Азия в момента е най-бързо развиващият се сектор в онлайн рекламата. Очаква се Азиатско-Тихоокеанският регион да задмине Северна Америка и да се превърне в най-големия пазар за реклама през 2014 г. След три години рекламният пазар в Азиатско-Тихоокеанския регион ще достигне 22.2 млрд. USD, прогнозира Bloomberg. Криза засили интереса към реклама в дигитални медии в Китай, Индия и Бразилия. Това, комбинирано с тенденцията за увеличаване на потреблението в Китай и Индия, ги превръща в апетитни дестинации за трансфер на вече установени пазари като Америка и Европа.
Според анализа на Bloomberg до 2014 г. световният пазар за онлайн реклами ще се разшири с 12% до 62 млрд. USD годишно и ще държи 17% от рекламните платформи. Той се базира на данни от 29 държави и информация от агенциите WPP Pic’s Group М and Publicis Group и SA’s ZenithOptimedia. Европейският пазар ще нарасне до 23.1 млрд. EUR, този в Латинска Америка до 4.2 млрд. USD, а в Близкия изток и Африка до 14 млрд. USD.
Старият континент
Пазарът за онлайн реклама в Европа ще застигне по размери този в САЩ, прогнозира Ален Йоро, президент на Европейската търговска асоциация на дигиталния и интерактивен маркетинг (IAB Europe), който беше у нас на семинара webit 2010. Причината е, че рязко ще се увеличат интернет потребителите на Стария континент от сегашните 9 млн. до 119 млн., и то само за една година.
В подкрепа на прогнозата си Иоро отчете спад на средствата, отделяни за онлайн реклама в Америка, с 53 млн. USD. Той контрастира с увеличението на рекламния пазар в Европа с 1.1 млрд. EUR до 16.26 млрд. EUR. Най-големият пазар в региона е Русия (40 млн. потребители). А за Азиатския регион Китай държи лидерската позиция. Например в Чехия цената на рекламата е най-висока спрямо общия брой потребители (4-5 EUR на човек).
Мобилна гугълизация
С пускането и с пазарния успех на операционната система на Google за мобилни устройства Android компанията си обезпечи лидерски дял в сегмента за мобилна онлайн реклама, измествайки Apple, Yahoo и Microsoft. Основното предимство е, че компанията в комбинация с търсачката предоставя възможност за кросплатформена реклама
- както в уебсреда, така и в мобилна среда. Пазарният дял на Google в мобилната реклама в САЩ за 2010 г. е 59%. Увеличението се дължи на стратегическия ход на компанията за закупуването на AdMob през май, което доведе до скок на пазарното й присъствие с 10.4% от 48.6%.
Пазарът за реклама за мобилни устройства в САЩ се удвои през миналата година и стигна 368 млн. USD. Забелязва се тенденцията за пренасочване на все по-големи бюджети към него пропорционално на разширяването на пазарния дял на смартфоните и таблетите. Вторият по големина играч на пазара е Apple с 21% благодарение на интереса, генериран от техния AppStore, който реализира 1 млрд. даунлоуда в края на миналата година. За разширяване на пазарното си присъствие Apple последва примера на Google и си купи Quattro Wireless
- компания за мобилен маркетинг и реклама с 5.4% дял от пазара за мобилна реклама в САЩ. В същото време компанията започна да рекламира iAd услугите си и пред потребителите в Европа и Азия.
Георги Панайотов
Разпределение Как се разви пазарът за онлайн реклама
Когато стартира идеята за онлайн реклама, нейното основно средство са спам съобщенията, пращани по най-популярната за този момент среда – мейлбоксобете. В момента най-голямата част от онлайн рекламата-48%, принадлежи на сърч енджин позиционирането и е доминирана
от Google. Следва я видео-рекламата, прикрепена към стриймнати клипове, 6 които отново Google е на първо място с YouTube. Видеорекламите са един от най-бързо разбиващите се рекламни формати, а спам писмата умират като рекламен механизъм заради ниската им ефективност, липсата на интерес от страна на потребителите към предлаганите в тях оферти и силните антиспам защити на уеббазира-ните и софтуерните мейл клиенти.
Бронз
WPP Group е втората най-голяма агенция за онлайн реклама след Google. Основаният през 1971 г. в Лондон холдинг включва 318 компании, сред които Grey Group, Ogilvy&Mather Worldwide, Young&Rubicam Brands и jWT. Компаниите от структурата на холдинга се занимават с дистрибуция на рекламни площи в уебсреда и мобилна среда. Печалбата муза 2009 г. (все още няма публикувани отчети за 2010 г.) е 8.684 млн. GBP и 761.7 млн. GBPприходи.

Стр. 23

Госпожо Василева, защо смятате, че онлайн рекламата има нужда от стандартизация?

- Наличието на стандарти, независимо в коя област са, е предпоставка за оптимизиране на процесите, улесняване на комуникацията, поставяне на ниво, под което не би било добре да се работи. Във връзка с това в работната програма на Българската уебасоциация (БЖ) за 2011 г. включихме проект "Работна група "Уебреклама" към БУА". Неговата основна цел е припознаване на общоприети световни стандарти, разработване на допълнения към тях, както и на нови стандарти и налагането им на уебпазара у нас. Форматът на работната група е отворена платформа, в която са поканени да участват както членове на Българската уебасоциация, така и представители на уебмедии, дигитални агенции и студиа, фирми, разработващи уебпроекти, които не са наши членове. Предвид това, че темата е изключително актуална за уеббранша, преценихме, че е хубаво в нея да участват повече представители на онлайн бизнеса. По този начин се надяваме както представителната извадка на съгласуваните от нас стандарти да е по-обширна, така и във втория етап от проекта, който е налагане и влизане в употреба на стандартите, да имаме повече съмишленици и да постигнем по-голямо покритие.

Кога очаквате да получите конкретни резултати от работната група?

- Програмата включва няколко основни теми: съставяне на технически стандарти за рекламни банери на българския онлайн пазар, преглед и анализ на основните
видове банери, препоръки за структуриране и описание на рекламни тарифи, препоръки за използване на рекламни метрики, за управление и отчетност на онлайн рекламни кампании и др. Според правилата за работа след анализ и дискусия по всяка тема и приемане на нейното финално съдържание като препоръки по стандарта ще оформяме финална версия, която ще бъде част от цялостния пакет "Препоръки за стандарти". До края на февруари 2011 г. ще имаме приети първите "Препоръки за стандарти".

Трябва ли да бъде упражняван регулативен контрол върху онлайн рекламата и кой трябва да извършва този контрол според вас?

- Целта на БУА е с тази работна група да осъществи саморегулация в бранша, която да защитава интересите както на фирмите, предоставящи уебуслуги, така и на техните потребители. За момента не сме ориентирани към търсене на законова рамка и регулативен контрол. Искрено се надяваме, че приемането на документа "Препоръки за стандарти" в уебрекламата ще улесни комуникацията по темата, ще увеличи ползваемостга от гледна точка на рекламодатели и потребители, както и ще допринесе за ускоряване на процеса възлагане-производство-планиране-купуване-управление и отчетност на онлайн рекламата у нас. Разчитаме на добрата воля за всички заинтересовани страни и се надяваме добронамерено да бъдат следвани препоръките, които съгласуваме.

Какви са тенденциите на българския пазар на реклами в интернет? Забелязва ли се устойчив ръст, или, напротив – има спад?

- Тенденциите на българския пазар за уебреклама са позитивни. Ръст има, по-нисък от големите очаквания
на всички. Очакванията за 2011 п, разбира се, са бюджетите на компаниите за реклама да нараснат, както и все повече бизнеси да имат възможност да се убедят във високата ефективност на уебрекламата и постепенно да я предпочетат като водещ комуникационен канал.

Как прогнозирате, че ще се развива този пазар?

- Очакванията са изключително позитивни. Не бива да забравяме, че голяма част от индустриите заделят все по-голяма част от рекламните си
бюджети за онлайн реклама, като вече има и такива, които изцяло ги насочиха в уебрекламата. Но дори и те да са единици, вече всяка компания отделя рекламен бюджет за един или друг вид уебкомуникация освен стандартния уебсайт. Това, което очакваме, е появата на нови и атрактивни комуникационни инструменти, които са основен елемент в уебрекламата. Потенциалът на този бизнес е изключително богат и както сами виждате, уебрекламата вече не се затваря само в употребата на рекламни банери и текстови карета.

Според вас социалните мрежи работеща платформа ли са за уебреклама?

- Социалните медии са явление, което все по-масово навлиза в бита на потребителя. Платформите им дават разнообразни възможности за уебреклама, разбира се, не твърде много. Основното тяхно предимство за така нареченото вирусно разпространение на информацията е това, което води до по-висока ефективност в онлайн комуникацията.

Визитка
Коя е Дора Василева? Освен че е председател на БУА, Василева е изпълнителен директор на агенцията за онлайн маркетинг "Калипърс" и маркетинг мениджър на IT компанията "Ладжър". Тя е магистър по икономика. Интересите й са свързани предимно с маркетинг, интернет и дизайн. През последните 10 години се занимава с различни проекти 6 областите на уебдизайна, оптимизация за търсещи машини и интернет маркетинг, маркетинг мениджмънт, управление на проекти, управление на фондовете и др.

Стр. 22

Осем популярни лица, предимно от театралната и музикалната сцена, участват в новата рекламна кампания на "Мобилтел“, която стартира от вторник и е за фиксираната телефонна услуга, която предлага телекомът. В кампанията са включени изпълнителите Йорданка Христова, Белослава, Васил Найденов, актьорите Татяна Лолова, Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Владо Карамазов и тенисистката Цветана Пиронкова

Стр. 5

Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация установи нарушения на Етичния кодекс в търговските комуникации на едни от най-големите рекламодатели. Комисията препоръча на „Ню Геймс” ООД, на „Мобилтел” АД, на „Космо България Мобайл” /Глобул/, на „Макс Телеком” ООД и на „Евробет” ООД да приведат търговските си комуникации в съответствие с нормите на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България, се казва в съобщение на институцията.
Ето подробности за опасните реклами:
Видеоклипове „СМС за милиони”
Един от рекламните видеоклипове на играта „СМС за милиони” на „Ню Геймс” ООД е определен като неподходящ за деца. Недопустимо е да се пропагандира рекламна игра със средствата на непозволената от закона най-древна професия – проституцията. Рекламният клип отблъсква със своята вулгарност и е далеч от всякакви норми на благоприличие и е в разрез с добрите нрави на българското общество. Вторият рекламен видеоклип на играта „СМС за милиони” е определен като подвеждащ и заблуждаващ. Потребителят бива подведен, че участието му в играта е безплатно, защото в търговската комуникация не се споменава за финансови задължения, още повече че не става ясно и колко СМС човек трябва да изпрати, за да продължи участието си в играта. В жалбата се казва, че абонатите на Мтел получават непоискан рекламен sms със следното съдържание: "Tvoiat nomer xxxxx igrae dnes za 20 000 leva i 2 Jackpota nad 130 000 leva!Kak? Bezplatna registracia s EGN na nomer 9999. V partniorstvo s Mtel."Потребителят бива подвеждан да се регистрира уж безплатно, но след изпращане на първия безплатен sms бива подтикван да изпраща платени такива.
LOOP Mega
Телевизионната реклама на „Мобилтел” АД за Тарифен план LOOP Mega е определена като липса на социална отговорност, неподходяща за деца и използване на доверчивост или неопитност. Недопустимо е рекламодател като „Мобилтел” АД да не отчита отрицателния ефект от търговската си комуникация и да призовава младите хора да разговарят и срещат с непознати, изпращайки СМС, и поставяйки ги по този начин в рискова ситуация, и то в момент когато усилията и действията на компетентните държавни органи, на неправителствени организации и ЕК са насочени към защита на младите хора при използване на интернет и други комуникационни технологии. В Националния съвет за саморегулация са постъпили няколко жалби относно телевизионна реклама на „Мобилтел” АД за тарифен план LOOP Mega. В жалбите се казва, че рекламата пропагандира да се пращат SMS-i на непознати хора и така да се завързват нови запознанства. Продуктът е за младите хора, в голям процент и непълнолетни, и е безотговорно и опасно да се поощряват да се запознават с непознати хора и да изпадат в рискови ситуации. Целевата група на мрежата на Loop са физически лица между 14 и 29 години, а цялата серия от реклами съдържа послания, които подтикват евентуално бъдещи абонати да изпращат текстови съобщения на непознати и да се срещат с непознати, а посланията са опасни.
GLOBUL WEB&TALK
Преглеждайки брошурата за абонаментен план GLOBUL WEB&TALK на „Космо България Мобайл” (Глобул) човек бива въведен в заблуда, но би разбрал това само ако отвори сайта на оператора и прочете всички звездички, които са доста на брой и продължи да чете допълнителните условия, които липсват във брошурата и не са част от така наречените звездички, като по този начин потребителят е подвеждан. Операторът злоупотребява с липсата на опит на потребителите и ги въвежда в заблуждение, е заключението на Комисията.В брошурата се вижда, че включените МВ са неограничени, но на практика се оказва, че те са ограничени и от нея потребителят не може да научи, че при определена консумация скоростта пада и че операторът може да въведе допълнително ограничение по отношение на потреблението на услугата или да я прекрати/деактивира едностранно.
Най-бързият мобилен интернет
Рекламата на „Макс Телеком” ООД „Най-бързият мобилен интернет” също е подвеждаща, тъй като въвежда в заблуждение лицата, до които е адресирана или на които може да стане достояние, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение.Сравнението на база скорост при мобилния интернет в рекламата на фирмата не е правдиво, тъй като преките конкуренти предоставят доста по-висока скорост от предлаганите о Макс Телеком 16 Mbps (от тази есен М-Тел предлагат технологията Dual Carrier HSPA+ и скорост 42 мегабита в секунда).Освен това потребителят бива заблуден, че мрежата на дружеството покрива 100% от населението на страната, докато на практика мрежата покрива около 55 на сто от населението, факт, посочен в официалния сайт на „Макс Телеком” ООД.
2000 лв. заплата без работа
Тази реклама на „Евробет” ООД е определена подвеждаща и заблуждаваща. Търговската комуникация не е изготвена с чувство за отговорност към потребителя, тъй като това е хазартна игра, в която подвеждащо се използват термини, свързани с трудовите отношения – заплата, договор, автобиография, мотивационно писмо. Процесната търговска комуникация съдържа елементи, които пренебрегват законови норми и подтиква потребителя да нарушава закона.Не е редно да се създават илюзии в хората, че може да се получава възнаграждение за труд без реално да се работи, което противоречи на закона.
Комисията препоръча на компаниите да приведат търговските си комуникации в съответствие с нормите на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в България.

Оригинална публикация

Google възнамерява да наеме над 6200 души тази година, като увеличи работната си сила с най-малко една четвърт, което ще бъде най-голямото разрастване на найпечелившата интернет компания досега, предаде АР. Мярката се интерпретира като знак за решимостта на компанията да се справи с предизвикателствата, отправени й от конкуренти като Facebook и Apple, отбеляза DP А.

Алън Юстас, който е първи вицепрезидент по въпросите, свързани с проучванията и инженеринга, посочи, че увеличението на персонала е необходимо, тъй като много от инициативите на Google през 2010 година в областта на мобилния интернет, графичната реклама и други са били успешни, уточни БТА.
"Търсим изключителни таланти в чужбина и по света и ще наемем толкова много умни, творчески личности, колкото можем, за да се справим с някои от наи-големите предизвикателства в компютърната наука", посочи Юстас, цитиран от DP А.
Желанието на Google да увеличи работната си сила, която миналата година нарасна с 23%, може да не бъде прието добре на Уолстрийт. Разходите на компанията дразнят някои от инвеститорите, които предпочитат по-пестелив подход с надеждата за по-големи печалби, отбеляза АР.

Стр. 25

На 20 януари 2011 г. на годишното общо събрание членовете на Българската асоциация на рекламодателите (БАР) потвърдиха основните приоритети в дейността си и конкретизираха насоки за развитие за 2011 г.
Активностите на Асоциацията ще бъдат съсредоточени в три основни направления: прозрачност и надеждност в измерването, регулационни и саморегулационни проекти, развитие на вътрешната и външната мрежа за обмен на информация и добри практики.
БАР подкрепя откритото предоставяне на данни за аудиторията на различните медии, които да са благонадеждни, точни и приемливи за всички участници в индустрията.
На прага на третата година от съществуването си Асоциацията продължава да работи за провеждане на отговорна, коректна и прозрачна рекламна политика от страна на компаниите-рекламодатели и за установяване на конструктивен и ползотворен диалог с всички звена на рекламната индустрия. БАР развива вече създадените връзки с други браншови организации в България и чужбина, с националните регулаторни органи и с медиите.
През 2010 г. БАР участва в събития от първостепенна важност за рекламната индустрия у нас, в Европа и света като Глобалната седмица на рекламодателите в Истанбул, Рекламния форум „Глобалнит” в Ню Йорк и други.
БАР развива саморегулацията в България в тясно сътрудничество с Националния съвет за саморегулация (НСС) и работи по въпроси, касаещи рекламата на храни, рекламата към деца, дигиталната реклама и др.
„Всичко, което правим през 2011 г. ще е подчинено на позиционирането на Асоциацията в общественото и медийното пространство като обща платформа на рекламодателите в България. Като асоциация бихме искали да бъдем възприемани не като отделни корпоративни единици, а като един отбор, чиито интереси и усилия са в името на крайния потребител.”, коментира г-жа Мария Опренова, председател на УС на Българската асоциация на рекламодателите и маркетинг директор на Мобилтел.
На общото събрание членовете на БАР преизбраха 7-те компании, участващи в Управителния съвет на БАР – Мобилтел, Нестле България, Данон Сердика, Байерсдорф България, Кока-Кола България, Юробанк И Еф Джи България и Крафт Фуудс България.
През 2011 г. Асоциацията планира да увеличи броя на членовете си и да продължи да утвърждава позициите си на организация, представляваща “гласа на рекламодателите в България“.
Българската асоциация на рекламодателите е основана през февруари 2008 г. Днес членуващите компании са 19: Байерсдорф България, Юробанк И Еф Джи България, БТК/Виваком, Белла България, Глобул, Данон Сердика, Девин, Екопак България, Кока-Кола България, Крафт Фуудс България, Мобилтел, Нестле България, Обединена Българска Банка, Рено-Нисан, Ригли България, Банка Пиреос, Фереро, Хайнекен/Загорка и Юниливър България.

Оригинална публикация