www.prkernel.com | 2009-12-18 

Списанията „Мениджър" и „Обекти" имат нов директор „Реклама". Това е Румяна Дочева, която има сериозен опит в областта на медиите. До преди година тя бе директор реклама в списание „По-здрави". Работила е за в. „Стандарт", радио „Канал Ком", вестник „Днес".
Редакционният директор на „Мениджър" и „Обекти", Максим Майер, заяви, че е убеден, че Румяна Дочева, която е добре познато лице в събитийния маркетинг и пиара, ще развие още повече рекламната страна на бизнеса в пресгрупата.

Оригинална публикация

в. Сега | 2009-12-14 

След като взе голям договор за реклама на Българския спортен тотализатор през януари, синът на бизнесмена Киро Киров – Иван, се отчете с втора обществена поръчка в рекламния бизнес – от Комисията за защита на потребителите. За 1 г. фирма "Си Ей Ес", в която Киров-син държи 50% дял, ще се грижи за популяризиране на услугите, предлагани от КЗП. Бащата бе сред крупните спонсори на ГЕРБ през 2007 г., а снаха му Йоана Кирова стана депутат от листата на партията.
Вчера не стана ясно на каква цена е подписан договорът, но по прогноза максималната сума ще е 76 000 лв. Фирмата на Иван Киров реално не е имала конкуренция, защото всички останали кандидати – общо 11, са били отхвърлени по една или друга причина. Според участници част от изискванията в документацията са странни, например гарантирано публикуване на прессъобщение. Такава гаранция може да има само ако за това се плати. Не е ясно дали поръчката ще бъде обжалвана.
Договорът с тотото на "Си Ей Ес" е доста по-крупен – за 4.6 млн. лв. Той е двугодишен, до края на 2010-а, като от обявлението не става ясно какво точно трябва да се свърши за този срок. В него е записано само "предоставяне на услуги по рекламно и медийно обслужване".

Снимка: Novinitepro.bg

стр. 2

 в. Бургас днес и утре | Елена АРНАУДОВА | 2009-12-10 

Около 30% от рекламните студиа в Бургас са фалирали. Това каза за вестник "Бургас днес и утре" Румяна Веселинова, собственик на рекламно студио "Васанта". Този факт бе потвърден и от служители на други рекламни агенции и печатници. Според представители на бранша, сред прекратилите дейността си са както малки фирми, така и няколко големи. Причината за това е финансово-икономическата криза, която води до рязък спад в поръчките на рекламни материали от страна на фирмите от другите отрасли. Това превръща рекламните агенции в един вид "жертвени агнета" на кризата. Надеждата, че кампанията по печат и изработка на календари и бележници за следващата година ще донесе някакви финансови приноси, се е стопила. През изтеклите години именно периодът – краят на ноември, началото на декември – бе един от пиковите моменти за този бранш. Тази година обаче предприемачите явно са решили да спестяват от рекламни календари, тефтери, бележници, химикалки, запалки и всякакви подобни предмети, споделят работещи в рекламния бранш. Поръчки за подобни изделия почти нямало. Това, което в настоящия момент поддържа ателиетата, са визитните картички, но приходите от тях са недостатъчни. Докато през изтеклите години в този период рекламните ателиета и печатниците изнемогваха от работа и едва приемаха нови клиенти, тази есен всяка поръчка се превръща в една малка "сензация". Спадът в поръчките на подобни материали е над 60%, сподели служител от една от реномираните рекламни агенции в града. Рядко се появявали 1-2-ма клиенти на седмица, а поръчваните бройки били далеч по-малко в сравнение с други години. Кризата, покосила страната, спира фирмите да отделят средства за рекламни материали, оплакват се хората от бранша. Това рефлектира на тези, чиято дейност е пряко зависима именно с рекламата. Те се превръщат в един вид "бушони" на бизнеса и за да оцелее той, гърмят те. Оцеляването е трудно и ако положението се задържи така, все повече фирми ще фалират, категорична е Веселинова.

Преди няколко седмици самият премиер забрани на Министерския съвет да извършва разходи, свързани с коледните и новогодишните празници, за картички, рекламни материали, календари. Разпореждането се отнасяше и до други държавни служители. И ако на държавните институции се налага да бъде припомняно, че сме в криза, при частния бизнес съвсем не е така. Частниците са наясно, че парите за реклама могат да бъдат спестени. Това обаче води до фалити в рекламния бранш. За сериозността на положението е силно показателен екшънът, разиграл се неотдавна в Бургас. На 21 октомври бивш служител на печатарско ателие, намиращо се на ул. "Георги Шагунов", се опита, да си вземе неизплатената заплата с оръжие. 31-годишният М.М. насочил пистолет към бившите си колеги, след което взел единия от компютрите. Преди нелепия инцидент мъжът си търсил дълго време парите без никакъв успех. След като не помогнали нито молби, нито заплахи, съкратеният решил да се справи с проблема сам.

09.12.2009 г.
Стр. 2

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-12-08  

Около 2 млн. лв. са инвестициите в този сектор за 2009 г.

Когато говорим за медиамикс и за разпределянето на рекламните бюджети, най-често медиите, които влизат в схемата, са телевизия, радио, преса, интернет и външна реклама. На тази сцена има и още един играч, който все още е в сянка – кинорекламата. Това е ниша с много потенциал и рекламен канал, който тепърва прохожда в България. На този пазар все още няма отчетност и мониторинг и може би това е една от основните причини той да е на заден план. Пазарът на кинореклама е подценен. Това коментира за в. Пари Димитър Димитров, управител на Cinema Box Office, единствената специализирана агенция за кинореклама в България. Cinema Box Office работи предимно с рекламните агенции, а не директно с рекламодателите. Според Димитров това е по-трудният, но по-добрият избор. Агенцията е партньор на всички мултиплекси и големи кина в България. Киното трябва да се разглежда като част от медиамикса, допълва той. Тази реклама достига до около 400 хил. души на месец. Тя не е и няма да бъде основен рекламен канал, но ще има важна допълваща функция, коментира Димитров.

По света

Кинорекламата търпи бурно развитие след 1990 г. и всичко тръгва в Англия, която е най-развитият пазар в тази област. Кинорекламата е и най-старата аудиовизуална реклама в света, но след появата на комерсиалните телевизии киното остава на заден план. То губи рекламодателите си, но печели много от продажбата на билети. В средата на 90-те години започват да се правят суперпродукциите и да се създават мултиплексите, което вдига пазара на крака. Новата ера в кинорекламата настъпва след 2000 г., казва Димитров. В САЩ тя дълго време е отричана от киносалоните, защото аудиторията се е дразнела от рекламите преди филмите. В България картината е
различна – публиката приема добре спотовете. Проучване на Галъп показва, че едва 2% от зрителите влизат по-късно в салона, за да избегнат рекламите.

Пазар

Оказва се, че кинорекламата в България няма традиции и все още е прохождащ бизнес. Съвременната кинореклама е възможна благодарение на мултиплексите. Те трансформираха този пазар и го направиха място за забавление, където човек прекарва свободното си време. Това неизменно привлича както аудитория, така и рекламодатели, казва Димитров. Кино и забавление на едно място е формулата, по която индустрията успява да привлече приходи и да инвестира в скъпи продукции. Те от своя страна привличат аудитория и рекламодатели и така кръгът се затваря. В кинореклама и съпътстващи активности са инвестирани около 2 млн. лв., коментира Димитров. On screen рекламата, или иначе казано, клиповете преди началото на филма съставляват 70% от тази сума и инвестициите в тях непрекъснато растат. В Англия например 3% от разходите за реклама се инвестират в кинореклама.

Конкуренти

Телевизионната реклама е лидер на този пазар, тя няма да бъде изместена от лидерската позиция. Но ако към нея прибавим и една кинокампания, успехът би бил значително по-голям, твърди Димитров. Интернет е чудесна медия за реклама на банки, застрахователни компании и като цяло за продукти и услуги, с които трябва да се запознаеш по-обстойно. По отношение на бързооборотните стоки интернет рекламата не е най-добрият вариант, казва Димитров.

Предимства

Предимство на кинорекламата е възможността за сегментиране на целевата група. Киноаудиторията е съставена от хора на възраст между 15 и 40 години, активни, работещи и образовани. Или иначе казано, мечтата на всеки рекламодател. Бирата и безалкохолните напитки са продуктите, които са основни рекламодатели на този пазар. Учудващо, но телекомуникационните компании не са основният играч тук.
Киното е изключително добра медия за имиджови и лансиращи кампании. Може би поради тази причина автомобилните компании също са доста активни на този пазар. Факт е, че не достигаш до аудиторията много бързо, но го правиш изключително въздействащо, казва Димитров. Хората, които ходят на кино, са иновативни, имат доходи и в голяма част от случаите са лидери при формирането на мнение. Може би кинорекламата не е подходяща единствено за кампании, които са промоционални и с а валидни за кратък период от време.Прогнози
При кинорекламата има специфични технически процеси – носителят за кинорекламата е аналогов. Това до известна степен оскъпява и забавя процеса. Факт е, че и киното е медия, която върви към дигитализация, и това ще спаси индустрията, коментира Димитров. В България 33% от залите са дигитални. Дори в това отношение страната ни напредва по-бързо от други държави. В САЩ, където мащабите естествено са доста по-големи, едва 12% от залите са дигитални, а в Англия са 15%. В момента имаме около 70 зали на изключително високо ниво, а през следващата година ще бъдат открити около 30 нови киносалона, 14 от които ще са на Арена. 2010 г. ще е по-добра. С увеличаването на дигиталните салони скъпият трансфер от дигитален към аналогов носител ще отпадне. През следващата година ще се открият още 3 мултиплекса – в София, Бургас и Варна. Това означава увеличаване на дистрибуцията и достигане до повече хора.

В цифри

Интересът към индустрията

Киноаудиторията надхвърли 47% от от активното население на шестте най-големи града в България. Редовните кинопосетители харчат средно по 120 лв. на месец за развлечения. 130 млн. GBP са разходите за кинореклама в Англия за периода януари -октомври 2009 г. Най-активните рекламодатели там са телекомите, производителите на мотоциклети, напитки и др. В Топ 10 попада и финансовият сектор, който е похарчил 3.5 млн. GBP. В САЩ разходите за кинореклама за 2008 г. възлизат на 571.4 млн. USD.

Текст под снимка: През следващата година ще се открият още 3 мултиплекса, което ще съживи бизнеса, казва Димитър Димитров

Снимка: Емилия Костадинова

Стр. 21

www.pari.bg | 2009-12-01

Софийската община и агенциите си стиснаха ръцете и започнаха пренареждане на пейзажа

Пълна промяна в облика на София. Това очаква столицата ни през 2010 г. Причината е Наредбата за външна реклама, която влезе в сила през октомври и цели да въведе ред на този пазар. Бизнесът и общината си стиснаха ръцете и поставиха основите на „голямото пренареждане”, което ще започне в началото на 2010 г.
В продължение на повече от 8 години в София цари хаос по отношение на рекламните съоръжения. Липсата на нормативна уредба, която да контролира пазара на външна реклама в София, постави агенциите в изчаквателна позиция и стопира инвестициите в сектора, коментираха експерти за в. Пари. Това, което предстои да се случи, е разделено на няколко етапа. Незаконните рекламни съоръжения трябва да бъдат демонтирани, да се изработи схема за преглеждане на цялата територия и пренареждане на външната реклама. И най-важното – от Столичната община трябва да проведат конкурс, който да определи агенциите, които ще отдават под наем рекламните площи. Според главния архитект на София Петър Диков фирмите, които ще спечелят конкурса, трябва да са ясни до март.

Промените

Територията на София е разделена на 6 зони. В първата попада идеалният център на столицата, в който е забранено поместването на рекламни съоръжения с изключение на тези по покривите на сградите. Във втората зона рекламите трябва да са с размери до 4 кв. м, а не както е масовата практика в момента 12 кв. м. Рекламните площи ще се раздават в пакети, които включват съоръжения в различните зони. При изготвянето на схемата някои билбордове ще бъдат премахнати, а други преместени. Със сигурност ще има и нови съоръжения.

Последиците

Най-добрите сделки са тези, при които всички страни печелят. Когато има ред на пазара, се работи много по-лесно. Може би правилата няма да са съвършени, но е по-добре, че изобщо ще има някакви правила. Това са нагласите, с които бизнесът приема промените, показва проучване на в. Пари. От новата наредба печели и общината, която очаква в пъти по-големи приходи от реклама.

Пазарът

В условията на криза пазарът на външна реклама се сви с около 40%, коментира за в. Пари Красимир Гергов, председател на Асоциацията на рекламните агенции. Според него инвестициите в този сектор през 2008 г. са били около 15 млн. лв., а колко ще бъдат през следващата година – никой не може да каже. Незаконните съоръжения и агенциите, които подбиват цените, са още два проблема, с които трябва да се бори общината.Наличието на нормативна уредба е основата, върху която предстои да стъпят промените, а те са глътка въздух за фирмите от рекламния бизнес в условията на криза.

Оригинална публикация

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-12-01

В. Пари отличен като партньор на Superbrands

За втора поредна година M-Тeл взе приза за най-силна българска марка в класацията Superbrands, посветена на марките в сферата на потребителските стоки и услуги. Лидер сред глобалните брандове е Coca-Cola, която спечели и вота на потребителите, гласували в интернет. Каталогът проследява 50 от най-силните марки в България.
В. Пари, който вече има присъден супербранд, тази година бе отличен като партньор на инициативата. Експертното жури на Superbrands се обновява всяка година и се формира от специалисти в маркетинговата индустрия, мениджъри на ключови компании и бизнес организации, както и водещи журналисти. В потребителското онлайн проучване са взели участие 10 хил. души от цялата страна. Решаващо влияние при избора на стоки и услуги оказват мнението на приятелите, ползвали тази марка, конкурентните цени и маркетинговите активности - добрата рекламна кампания и положителният образ на марката в медиите, казват специалистите. За първи път новото издание е придружено от специално приложение - Responsible Superbrands, посветено на обществената значимост на социално отговорния бизнес.

Стр. 6

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Радослав НЕДЕЛЧЕВ | 2009-11-28

Въпросът, който всеки рекламодател задава, щом чуе за «невидимата» медиа!

Разлиствайки и този месец страниците на "Sign Cafe", у вас отново е изникнало чувството, че държите в ръцете си нещо ценно. Страхотната визия на корицата, креативните и щури идеи, изпълнили страниците, както и рекламните умове, описали на интересен език творенията си за клиенти и рекламодатели… вие сте доволни! От това да държите в ръцете си нещо луксозно и да виждате с очите си нещо красиво, креативно, провокативно, интересно и лесно. А можете ли да изпитвате същите тези чувства само чрез слуха си?
През ноември 2004 г. Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО) прави експеримент, който трябва да установи дали и колко ефективна и запомняща се е радиорекламата. Опитът е следният: рекламната кампания за откриването на нов голям магазин за битова електроника в София ще се проведе единствено в радио. Резултатите са интригуващи: за две седмици през ноември радиокампанията достига до 51.2% от целевата група – населението на столицата на възраст между 19 и 54 години. С бюджет близо 13 хиляди лева кампанията постига по-добри от предварително планираните резултати сред целевата група.
След двуседмичната радиокампания се установява, че 43.2% от всички столичани на възраст между 19 и 54 години са научили за откриването на нов магазин за електроуреди. Половината от тях са запомнили и са в състояние да повторят посланията на радиокампанията, а другата половината ги приписват на други медии – телевизията и вестниците. Е, очевидно радиото е подходяща за рекламиране медиа, нали?
Ако този пример за успешен рекламен канал не ви се е сторил достатъчно убедителен, за да инвестирате в радио, ето още няколко причини защо си струва да го направите. Реших да ги представя, защото съм убеден, че колкото по-бързо осъзнаете силата на радиото, толкова по-бързо ще го оцените като една бърза, креативна и успешна медиа.
1. Радиото предлага ефективно таргетиране
Таргетирането позволява на рекламодателите да говорят избирателно само на групите, от които се интересуват и по-важното – оптимизират бюджетите си за реклама, като се фокусират ефективно само върху таргета си. Радиото е електронната медиа, която таргетира слушателите най-ефективно, защото различните станции привличат различни слушатели – ако вашият потенциален клиент е на възраст около 35 години, интересува се от новини и политика, и предпочита в задръстванията да слуша спортни предавания вместо музика, то вашето радио за реклама е Дарик. Ако обаче се стремите да привлечете като клиенти младежи на около 21 години, слушащи съвременна музика, интересуващи се от модерни и нови неща, със сигурност ще трябва да рекламирате в Радио Fresh!
2. Радиото може да се слуша винаги и навсякъде
Повечето радиослушатели се занимават с друга дейност, докато слушат радио. Това е и основният аргумент според рекламодателите, за да не инвестират в радио. Този "минус" всъщност е голямото предимство на радиото пред телевизията и пресата: медиа, която аудиторията може да следи, дори докато прави нещо друго. Радиото е нещо, което се използва всеки ден, без да ангажира непременно вниманието. Така рекламодателите могат да достигнат до своите потребители чрез т.нар. "touchpoints" -когато те са на училище, на работа, сърфират в интернет, докато пътуват в автомобила, автобуса, преди да излязат за работа или докато пътуват през уикенда. И сега, когато радио може да се слуша и чрез мобилните телефони, в интернет … тези touchpoints стават още по-широко разпространени. И още един аргумент за скептиците – изследвания са показали, че 60% по-вероятно е слушател да запомни една реклама, именно докато върши друга физическа дейност.
3. Радио рекламите рядко се превключват от слушателите
Колкото и странно да звучи, но изследвания, проведени във Великобритания доказват, че радиото, заедно с киното, имат най-ниското ниво на избягване на реклама – хората рядко превключват станциите, докато текат рекламни блокове. Така слушателите са на разположение да чуят всяко съобщение, стига то да е от значение за тях, да е интригуващо и добре поднесено. Това е всъщност добра новина и страхотна възможност за рекламодатели, които искат да спечелят нови клиенти, да кажат нещо на съществуващите клиенти, или просто да изтъкнат предимствата си от конкурента.
4. Радиото има мултиплициращ ефект
Радиото е полезен рекламен канал и заради своята гъвкавост и адаптивност към аудиторията и новите стилове в забавлението. Според анализите за ефективност на медиите, рекламата в радио е подходяща подкрепа за телевизионните кампании – мултиплицира ефекта от дадена рекламна кампания като го увеличава и затвърждава в съзнанието на аудиторията. Това е единствената медиа, която чрез аудио сигнали стимулира различни части на мозъка.
5. Радиото изгражда марката в ума
Радиокампаниите са единствените, които създават чувство за вездесъщност за марката. Това е поради две основни причини -първо, защото радиорекламите се излъчват по-често, и второ, защото потребителите са склонни да прекарват дълго време в слушане на радио (средно по 14 часа на седмица). Помислете – има ли друга електронна медиа, която толкова ефективно да въздейства за създаването на положителен образ на някоя марка у потенциалните и потребители?
6. Радиото е ефективно, особено по интернет
Радиото винаги е било силна "готова-задействие" среда. В един свят, където 1/5 от интернет потребителите слушат радио, те са само на един клик разстояние от взаимодействащата им чрез радио рекламата марка.
7. Радиото е "приятел"
Радиото е единственият рекламен канал, който се използва от потребителите и по емоционални причини – то е до тях, когато скучаят в колата, когато са изолирани в работата или докато вършат ежедневните си домакински задачи. Така слушателите виждат радиото като един вид приятел, а това е ценно предимство в контекста на борбата за рекламодатели. Радиото има и още по-силно оръжие – може да предлага уникални клиентски спонсорства и промоции. Когато водещ спомене небрежно за "нашите приятели в компанията "X", това действа подсъзнателно и у слушателя се създава усещане, че това е приятел на него самия.
Спирам дотук. Мога да продължа да изброявам аргументи за радио рекламата, но смятам, че е достатъчно, ако съм успял да ви отговоря на един прост въпрос – не дали, а защо да рекламирате в радио. И един съвет -превърнете прочетеното дотук в една успешна рекламна кампания. Обадете се още сега на своята агенция или пък директно се свържете с радиостанцията. Те ви очакват!
Повече за радиото – на www.radoslavnedelchev.blogspot.com

Стр. 15, 16, 17

Снимка: Radio.bg

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Ани МИХАЙЛОВА | 2009-11-28

Позиционирането на продукти (Product placement) скоро ще стане част и от българския медиен и рекламен пазар. По този начин законодателството ни ще се синхронизира с това на останалите страни членки на Европейския съюз. Така вече участниците във всички риалити проекти например, ще могат да носят тениски и шапки с бранда на спонсора на проекта. Или пък в кулисите ясно ще се вижда неговото лого. Въвеждането на product placement-a ще стане факт с поправките в Закона за радиото и телевизията. Те трябва да бъдат приети от Народното събрание до 19 декември. Тогава изтича двугодишният срок, в който България трябва да приложи в законодателството си Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАМУ). Документът засяга новите правила в сектора, които всяка страна от ЕС трябва да адаптира на своя почва. За изготвянето на поправките Министерство на културата спешно свика работна група, в която влязоха представители на КРС, СЕМ, АБРО, БНТ БНР, БАР, АТП, АРА И др. Преди окончателното оформяне на документа бяха приети десет позиции на бранша, който се обедини около регламентирането на product placement ( т.нар. интегрирана реклама).

Product placement

Промените предвиждат при определени ситуации позиционирането на продукти да бъде разрешено. Така product placement е "всяко търговско съобщение, което представлява включване или споменаване на продукт, услуга или търговска марка в самото предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение". Това е разрешено в кинематографични произведения, филми и сериали за аудиовизуални медийни услуги, спортни и развлекателни програми. Категорично се забранява позиционирането в детските програми и в новините. Поправките в закона предвиждат всяко търговско съобщение да бъде задължително обозначено. Забранява се и скритата реклама – «представянето с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги в предавания, когато с това представяне доставчикът на медийни услуги цели осигуряването на реклама и то би могло да подведе аудиторията по отношение на своята същност, особено ако е направено срещу възнаграждение или подобно заплащане». Няма да се рекламират под каквато и да е форма цигари и тютюневи изделия. Лица, чиято основна дейност е производството на цигари, не могат да бъдат и спонсори.
Под ударите на закона попадат и лекарства, които се продават в търговската мрежа само срещу рецепта. Безплатното предоставяне на стоки и услуги като рекламни предмети или награди се счита за позициониране на продукти само ако въпросните стоки или услуги са със "значителна стойност". Според АБРО тя трябва да е различна за националните и монотематичните канали. Според АРА "значителната стойност" може Да се определя спрямо рекламната тарифа на съответната медиа.

Позициите на бранша

Гилдията не за първи път настоява ембаргото върху скритата реклама да се вдигне. Асоциацията на българските радио и тв оператори (АБРО) призова това да стане още преди година. Тъй като става въпрос за свежи рекламни постъпления в електронните медии и за допълнителен комуникационен
канал за рекламодателите, те, разбира се, ще искат оптимална либерализация. Преобладаващата част от европейските страни допускат позиционирането на продукти в националните си законодателства, затова неговата забрана в България ще доведе до дискриминация на българските рекламодатели и разграничаване на вътрешния пазар. Това е неоправдано в условията на икономическа криза, категорични са в становището си по прилагането на ДАМУ от АБРО сега. Към идеята се присъединяват и Асоциацията на рекламните агенции (АРА), Българската асоциация на рекламодателите (БАР) и Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА).
Едно от изричните искания на гилдията е ясно да се дефинира какво точно е product placement, тъй като това е най-добрия механизъм за защита на обществения интерес. Според АРА, ако се вдигне забраната върху позиционирането на продукти в разрешените за целта ситуации, българските рекламодатели ще бъдат поставени на една и съща основа с тези от другите ЕС-държави, където позиционирането е разрешено. Сред големите въпроси е дали product placement-ът е приложим в собствената програма на обществената телевизия. От АРА твърдят още, че допускането му в обществените медии ще разреши въпроса с тяхното финансиране. Според Асоциацията на телевизионните продуценти обществените оператори трябва да бъдат поставени при равни условия с търговските оператори. Следователно държавните субсидии трябва да се разпределят между всички играчи на пазара на проектен принцип, финансирането на обществените медии пък да бъде силно ограничено, така че да изпълнява единствено изпълненията на задължения от обществен характер. Гилдията се обединява около решението т.нар. интегрирана реклама да не бъде разрешена за обществената БНТ. Според АБРО, позиционирането на продукти е възможно в радиопрограмите, ако не се нарушава редакционната независимост на доставчика. В българския проект радиото не е изключено.
От АТП пък настояват законово да бъде дефинирано понятието "телевизионен продуцент", както и разграничаването на различните видове тв продуценти. Оттам искат да отпадне ограничението продуцентът да представя на един оператор не повече от две външни продукции.

Какво иска Европа

Медиите се разглеждат като линейни и нелинейни услуги (по заявка на потребителя). Предвидени са общи правила и за двата типа комуникации, както и отделни за всеки един от тях. Новост е изискването за наличието на компетентни независими регулаторни органи. Според работната група у нас най-подходящо е създаването на мултисекторен регулатор (обединение на бившите самостоятелни органи – КРС и СЕМ в реформиран вид). Това е стъпка към оформянето на конвергентен орган, каквато е практиката в част от страните в ЕС. Радиото пък е изключено от обхвата на Директивата, макар че както и в много други държави от Съюза, законодателството регламентира радиото паралелно с телевизията. Повече от десет години изискванията към тв дейност и тв програма действат и върху радиото. Повечето от родните експерти твърдят, че е по-добре да се допусне диференциация за радио спрямо линейните аудиовизуални медийни услуги, като същевременно уредбата на радиодейността се либерализира. На друго мнение обаче е Асоциацията на телевизионните продуценти. Според нейните членове "съчетаването на регламентацията на телевизионното и радио продуцентството е неприемливо, тъй като се налага формулирането на общи правила за коренно различни според изразните си средства медийни услуги". Затова АТП подкрепя пълната либерализация на регламентацията на радиопрограмите и съсредоточаването на усилията в действащото законодателство върху регламентацията на телевизионното продуцентство. Това обаче не се случи, тъй като радиодейността влиза в поправката на закона. Директивата предвижда да се регламентират търговските послания и при линейните и при нелинейните аудиовизуални медийни услуги. Режимът при традиционната телевизия се либерализира количествено и качествено, а при нелинейните услуги регулирането ще е минимално. Според ДАМУ дневното ограничение на рекламите трябва да отпадне. Почасовото обаче трябва да остане – т.е. слотовете и тв пазарът не могат да надхвърлят повече от 20% на час. В момента търговските оператори могат да излъчват рекламни съобщения до 12 минути на час и не повече от 15% от програмното време за денонощие. Изменението на медийния закон не предвижда това статукво да се промени.
Аудиовизуалните търговски съобщения пък е нов легален термин, който обединява четири вида търговско съдържание – реклама, спонсорски заставки, телевизионен пазар и позициониране на продукти. Европа иска повишено внимание върху рекламните послания при нелинейните услуги. Изрично изискване, включено и в поправките на Закона за радиото и телевизията, е да има прозрачност за доставчиците на аудиовизуални медийни услуги. За целта, на лесно място за потребителя трябва да присъства името на доставчика, адреса му, телефона и имейла. Идеята е аудиторията да бъде информирана кой стои зад всяка услуга, както и да й се даде възможност да отреагира, ако се почувства засегната. Запазват се традиционните ограничения за защита на малолетните и непълнолетните. Освен върху телевизията и радиото, сега те вече ще се прилагат и върху нелинейните аудиовизуални медийни услуги. Затова държавата трябва да гарантира, че видео по заявка няма да попречи на умственото или моралното здраве на децата.
Ще се насърчава производството и предоставянето на европейски произведения и в нелинейните услуги.

Позиционирането на продукти като маркетингов продукт

Позиционирането на продукти, което част от експертите определят като "скрита реклама", е популярен маркетингов похват в Западна Европа и САЩ. Най-активно се използва в киното и риалити програмите. Лентите с приключенията на Джеймс Бонд са сред класическите примери за това как се рекламират различни продукти. Особено на марки автомобили, часовници и напитки, които бързо след това получават етикети от медиите – "колата на Джеймс Бонд" или "мартинито на тайния агент". Попадането на брандовете пред обективите на камерите не е случайно. От години професионалисти преценяват кога, как и къде марките "случайно" да влязат в кадър. У нас първият казус със скрита реклама бе с първия "Биг Брадър". Тогава СЕМ глоби продуцентите и Нова телевизия за неправилното позициониране на марка алкохолни продукти. Със сигурност обаче допускането на product placement и у нас ще раздвижи пазара, категорични са експертите. Особено във време на криза.

Стр. 5, 6, 7, 8

Блогът на Capital.bg / МЕДИА, РЕКЛАМА И PR I Борислав КАНДОВ I 2009-11-27

Оригинална публикация

сп. Мениджър | Цветелина ПЕТРОВА, | 2009-11-27 

Това казва в интервю за "Мениджър" съсобственикът на печатни къщи J-Point и J-Point+ Хари Джераси

- Господин Джераси, разкажете повече за вашите компании J-Point и J-Point+. Кога и как ги създадохте?

- Компанията J-Point е създадена през 2003 г. Моят съдружник и партньор Росен Кръстев ме покани да направим обща фирма и аз се съгласих. С Росен се познаваме отдавна, още преди 1989 г., когато той беше студент в Художествената академия, а пък аз вече имах натрупан опит в полиграфията. И не ни беше трудно да се договорим. За много кратък период J-Point намери своето място. Клиентите ни се довериха и се наложи в рамките на първата година да купим не една, а две широкоформатни машини, за да успеем да се справим с всички поръчки. Днес машинният парк е многократно по-голям, фирмата на няколко пъти увеличи капацитета си. Следим продуктите на световните производители и инвестираме в нови технологии, стига да са добри и да отговарят на пазарното търсене. През 2008 г. създадохме нова фирма, J-Point+, в която отделихме дейността ни в областта на дигиталния офсетов печат.

- Очевидно имате солиден опит. Как се прави успешен бизнес в България?

- Всичко зависи от обстоятелствата. Мога много дълго да говоря на тази тема – аз съм основал и разработил няколко фирми преди J-Point, които съществуват и до днес.
Преди всичко трябва да имаш капитал, за да стартираш, защото в нашия бизнес оборудването е изключително скъпо; не по-малко важно е да успееш да подбереш качествен екип; да убедиш клиентите да дойдат при теб; разбира се, трябва и известна доза късмет. Също така бизнесът си има правила и за да си в играта, е добре да ги спазваш. Аз знам, че човек, когато му се работи и си разбира от работата, винаги успява.

- Винаги сте работили в съдружие. Очевидно според вас това е печелившата формула. Защо?

- Има една прозаична причина и тя се казва пари. Но не е единствена, истината е, че сам е много трудно. Рядкост е човек да разбира еднакво добре и от финанси, и от организация и производство. Важно е да има доверие между партньорите, но преди всичко човек трябва да вярва в себе си. Така печели уважението и на партньорите, и на клиентите си. Преживял съм много разочарования от съдружници, но винаги съм намирал сили да продължа, защото много обичам този занаят и се радвам, че мога да предам уменията си и на други.

- По време на криза, в каквато се намираме в момента, какъв човек трябва да ръководи една компания - повече лидер или повече мениджър?

- Разбира се, че трябва лидер. Хората се чувстват смутени и несигурни. Знаете ли колко депресиращо за работниците е да се притесняват за работата си. Тук е мястото на лидера – да им обясни реалната картина на пазара, но без паника, да им даде кураж, да им обещае сигурност.

- Изглеждате като човек на честта. Какви принципи следвате в работата си?

- Аз съм човек от по-старото поколение. Обичам принципни, открити и честни хора. Имам доверие на екипа си, делегирам им колкото се може повече отговорности. Винаги съм се водил от едно правило: "Уважавай хората си, защото тези хора ти изкарват хляба".

- С кое нещо в работата си се гордеете най-много?

- Сега на сърцето ми е J-Point. Това е най-успешният проект, с който съм се захващал, а най-голямата гордост са моите служители. Но като се върна в годините назад – това е работата ми с Rothmans. Аз бях единственият, който след конкурс имаше право да печата рекламите на тази марка. От компанията ми бяха предоставили тяхната "библия", където точно беше отбелязано какъв е синият цвят, какъв е златният. Тогава мастилата се бъркаха на ръка и беше трудно, но и невероятно удоволствие да видиш готовия продукт. След това, през 1996 г., в България гостува световният шампион от "формула 1" Деймън Хил, който беше спонсориран от Rothmans и всички рекламни материали по комуникацията бяха минали през мен. Такова нещо никога не се забравя.

- Каква беше външната реклама преди 1989 г. и как тя еволюира?

- От днешна гледна точка за реклама преди 1989 г. е трудно да се говори. Бяха предимно светещи кутии и обемни букви. Тогава нямаше никакви технологии, всичко правехме на ръка. Но ако трябва да бъда честен, някои цветове дори се получаваха по-чисти. Истинският преход дойде с вкарването на широкоформатните машини. Сякаш за една нощ целият бизнес се промени.

- Какво може да прави една широкоформатна дигитална машина?

- Основното й предимство е, че печата върху разнообразни медии, например хартия, винил, фолио, канаваца. В J-Point разполагаме с различни технологии. Имаме машина, която печата върху плат, и машина за директен печат върху плоскости - дърво, метал, стъкло, в размер 3 м х 1,5 м и 5 см дебелина. Предлагаме възможност за широкоформатен печат с фотографско качество и други. За нас важното е да можем да изпълним всичко, което клиентът поиска.

- Кои са основните ви клиенти?

- Работим предимно с рекламни агенции, явяваме се като техен подизпълнител. Но, разбира се, имаме и много крайни клиенти -мобилни оператори, банки, бири, хранителни продукти, организатори на културни и спортни прояви. Правим много вътрешни комуникации на обекти – рекламата вътре в местата за продажба. Имаме монтажни екипи и напълно затваряме услугата.

- Как виждате възможностите пред бизнеса ви през следващата година?

- Като цяло ще бъде трудно, но вярвам, че сме добре подготвени да срещнем несгодите. Движим се по антикризисна програма още от миналата година, имаме знание за процесите и потенциал да се справим с кризата.

***

ХАРИ ДЖЕРАСИ е завършил техникума по полиграфия и фотография "Юлиус фучик", специалност фотоцинкография. След дипломирането си започва да се занимава с химиграфия, а по-късно специализира ситопечатни технологии в Швейцария и Германия. Като член на Съюза на българските художници работи в частния сектор още от 1983 г. Изработва върху алуминиеви пана първата реклама по трамваите в България, прави първата визуална комуникация на зоологическата градина, печата плакати на известни български художници. През 90-те години внася първата машина за широкоформатен печат у нас и последователно създава и работи в няколко специализирани компании. Истински доайен в темата, днес Хари Джераси е основател и управител на J-Point и J-Point+ – едни от най-успешните български фирми в бранша.

***

ПЕЧАТНА КЪЩА J-POINT е специализирана в областта на дигиталния широкоформатен печат, a J-Point+ предлага дигитален офсетов печат. Фирмите разполагат със собствен машинен парк и модерно оборудвани зали за довършителни операции. В J-Point покриват всички нива на услугите – от получаването на файл за печат до предаването на готовия продукт. Благодарение на високотехнологичните машини с марките Jeti на канадския производител Gandinnovations, HP и Roland гарантират високо качество и кратки срокове на производство. Тук могат да ви изработят билбордове и мегабордове, транспортна реклама, тенти, ракети, интериорни и екстериорни решения, материали за светещи кутии, декорация на сцени за изложбени площи, телевизионни студиа, офсетови материали и др.

Стр. 84 – 85