Внимавай с форума

www.capital.bg I 26.06.2015г.

Медиите са отговорни за коментарите онлайн, постанови решение на Европейския съд по правата на човека

От една седмица насам под всяка статия на сайта frognews.bg вече стои следния текст: "ВАЖНО! Фрогнюз Ви напомня, че е ограничена възможността за коментари заради решение на съда в Страсбург, според което всяка медия в България носи отговорност за написаното във форумите. Благодарим Ви, че сте наш читател!".

"Първото, което помислих, като се запознах с решението на съда, че в България има достатъчно хора, които са способни едновременно да напишат обиден коментар във форума и в същото време да заведат дело срещу теб заради обидата, която сами са написали", обяснява издателят на frognews.bg Огнян Стефанов решението си да ограничи коментарите под текстовете.

Това е първият български сайт, който реагира почти мигновено на  решението на Голямата камара на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по емблематично дело продължило няколко години. Става дума за случая с коментарите във форума на един от най-големите онлайн новинарски портали в Естония – "Делфи", и кой носи отговорност за тях.

Решението…

В решението от 16 юни тази година съдът постановява, че издателят има достатъчно възможности да контролира случващото се в неговата медия и затова може да бъде наказван, когато коментарите на трети страни накърняват достойнството на конкретен човек или заплашват сигурността и живота му.

След като обширно се позовава на регулации и съдебни решения в ЕС, мнения на професионални и правозащитни организации, ЕСПЧ постановява, че решението на естонския Върховен съд е показало, че ако от "Делфи" бързо са реагирали и са махнали спорните коментари от форума, това е щяло да им спести обвинение в клевета. Най-силният аргумент, за да бъде наказан издателят, е фактът, че коментарите под статията са останали шест седмици и не са били премахнати въпреки реакцията на потърпевшия.

Решението отива и по-далеч и окуражава отделните държави да заложат този принцип в националните законодателства: "Правата и интересите на отделни лица и на обществото като цяло позволяват на страните членки да наложат отговорност на новинарските портали в интернет (…), ако те не успяват да вземат мерки за незабавно премахване на очевидно незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от предполагаемата жертва или от трети лица", гласи документът.

Въпреки че не е махнал навреме обидните коментари във форума си, "Делфи" е имал модератор на платформата за дебати, давал е възможност на всеки читател да уведоми изданието, за обидни постове, прекалено подигравателни или подстрекаващи, след което е било възможно и отстраняването на текста. Съществувала е и система за автоматично изтриване на коментари с нецензурни думи и изрази. На сайта си "Делфи" подробно е описал, че мненията във форума не изразяват позиция на редакцията и авторите на коментари носят отговорност за думите си.

…и отзвука от него

Голяма част от сериозните издания в България имат модератори на форумите си и позволяват коментари в онлайн платформите си само на регистрирани потребители. Всеки влязъл на сайта на дадено издание е задължен да приеме правилата на форума. Например модераторите на capital.bg имат право да скриват или изтриват мнения, когато те съдържат: спам или непоискани търговски съобщения; мнения, които не са по темата на материала, който коментират; нецензурни или вулгарни изрази, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа; обидни описания на физически, интелектуални или морални качества на конкретни личности, включително към други участници във форума; лични данни според Закона за защита на личните данни и др.

Заместник главният редактор на вестник "Сега" Петьо Цеков коментира, че "строго погледнато, форумите на сериозните български медии, както и големите, независими онлайн форуми, би трябвало да спрат, защото рискуват да повторят съдбата на естонския новинарски портал "Делфи". Той обясни, че "Сега" има модератори на форума си, общовалидни правила за участие в дискусиите, ясна система за контрол на обидната и неприличната лексика. "Всичко това обаче няма как да ни спаси от факта, че някой от потребителите може да се засегне и да съди медиите. Досега това не се е случвало, но след решението на съда в Страсбург няма причина да не се случи", категоричен е  Цеков. Според него решението на Европейския съд по правата на човека вероятно е справедливо, но би могло да има тежки последици върху крехката свобода на словото в България. "Въпреки че в България няма прецедентно право и съдебната ни система е доста непредсказуема, много форуми ще бъдат принудени или да спрат, или да заложат нови, още по-високи рестрикции", коментира той. Както всъщност пръв направи това frognews.bg  Според редакторите и модераторите на форуми, с които "Капитал" разговаря, рестрикциите ще отблъснат онлайн потребителите и ще доведат до загуби на онлайн реклама. "Това ще бъде удар по вътрешните форуми и добра новина за социалните медии, които не са засегнати от решението на ЕСПЧ", категоричен е заместник главният редактор на "Сега". В същото време според него всички ясно трябва да си признаем, че езикът на омразата, хейтърството, нетърпимостта към мнението на другия – всичко това е превзело виртуалното пространство. "Форумите и социалните медии преливат от обиди. Но не всички! Съдът в Страсбург обаче, а вероятно и всеки български съд, би действал в подобни случаи принципно, без да си дава сметка за практиките в отделните форуми", коментира Цеков.

Според Огнян Стефанов от frognews.bg решението на съда е донякъде справедливо, защото качеството на коментарите в българските форуми е далеч от това на британските меди, например.

Редакторът в offnews Георги Савчев дава и оптимистичен поглед към решението на съда. Според него стриктното спазване на добрия тон в коментарите под статии, ще повиши качеството на дебата. "Вероятно ще принуди и троловете да измислят в движение аргументи вместо нападки, но същевременно ще качи и разходите на медиата за модерация", каза Савчев. Според него първата стъпка при повечето български онлайн медии – за тези, които още не са го направили, ще е задължителната регистрация на потребителя в момента, в който той реши да публикува коментар.

За разлика от българския пазар решението по делото "Делфи" не предизвика нервност сред британските медии например. "Те са установили отдавна предимствата и рисковете, които предоставя за тях интернет средата. Както беше установено от изследването от 2013 г. на World Association of Newspapers and New Publishers, медиите разбират, че коментарите в онлайн форумите се асоциират с техния бранд, и затова са приели правила за модериране на коментарите", коментира Бойко Боев, медиен юрист, практикуващ в Лондон, работил за британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово. Заради обществения си характер Би Би Си е приела най-стриктните правила по отношение на коментарите на трети лица. Едновременно с това, за да се защитят от искове във връзка с коментари на трети лица, британските медии активно участваха в обсъждането на поправки в закона за клеветата, приет през 2013 г., който предвижда, че ищците трябва да съдят автора на клеветнически коментар. "Медиата носи отговорност единствено ако е била известена от ищеца за въпросния коментар и е отказала да съдейства да идентифицира автора на коментара или не е премахнала коментар на автор с неизвестна самоличност", допълва Боев.

проф. Нели Огнянова преподавател по Медийно право в СУ:

Решението на Съда на ЕС се квалифицира като "покана за автоцензура"

Поне два въпроса според мен ще са предмет и на по-нататъшно уточняване след решението по делото "Делфи" срещу Естония на Голямата камара на ЕСПЧ.

Първо, проактивното задължение за мониторинг. Съдът приема, че форумите трябва да са под контрол и електронните издания носят отговорност, когато не са премахнали незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от засегнатото лице или от трети лица. В същото време Директивата за електронната търговия предвижда изрично, че в интернет не може да се наложи т.нар. проактивно задължение за мониторинг на съдържанието. В този смисъл се е произнесъл и Съдът на ЕС.

Второ, анонимността онлайн. Съдът приема, че изданията трябва да правят нужното за идентифициране на авторите на коментарите, "за да е възможно евентуален адресат на враждебна реч да се защитава по съдебен ред срещу тях". В същото време анонимната реч онлайн остава законна. Решението на Голямата камара се квалифицира като "покана за автоцензура" и в България такъв ефект вече има, някои издания затвориха форумите си със съобщение, че това се налага поради решението "Делфи". Доколкото националният закон в Естония буквално въвежда Директивата за електронната търговия, неяснотата в паралелното прилагане на ЕСПЧ и правото на ЕС остава и търсенето на баланс между свободата на изразяване и защитата от незаконно съдържание очаквам да продължи.

 

Оригинална публикация

Бягай, троловете идват

www.24chasa.bg I 26.08.2014г. 

ВСЕКИ път, като стане дума за струпване на много хора на едно място, си спомням за гениалната фотография “Тълпа” на австро-унгареца Уиджий. Виждали сте снимката от плажа на Кони Айланд на корицата на един от албумите на Джордж Майкъл – яка навалица, анонимни лица, перфектна черно-бяла фотография.

Подобно анонимно струпване се задава зад ъгъла, ама не за закриване на лятото, а за откриване на предизборната кампания в България. Струпването няма да бъде като през ония черно-бели години, а цветно, дигитално и виртуално. Задава се орда, без да пропускате буквичката “д”. Защото “ора” значи нещо друго – разработвам с рало почвата, за да посея нещо.

Тая орда, дето идва, няма да посее нещо в почвата, а ще отрови. Тая орда не е пъстра тълпа, която шуми по тротоарите. Ордата е добре организиран калабалък, който се събира като ято и се мести от плячка на плячка. Плячката е виртуална и не храни, парите идват от друго място. Напада се даден уебсайт по зададена команда, а като се опоска хубаво, се лети до гнездото майка за раздаване на вечерна надница и утрешни команди.

Идва сезонът на троловете. Малко разкритие – аз наистина не знам какво, по дяволите, са тролове, тъй като чета един материал до последната му точка, но не и по-надолу. Колко години вече има коментари под статии, форумни вакханалии и нито веднъж не съм се улавял да чета какво се случва под статията. Причините не са една или две, така съм свикнал. Както аз не пиша под статиите, така и не чета останалите. Сигурно има доста хитри и умни мнения, но тролското блато ги скрива от погледа.

Да не говорим, че анонимността изнервя – невинаги, но изнервя. Коментарът в моите скромни аналогови представи е с име, фамилия, снимка дори. Затова е коментар, затова е лично мнение. Имаш да кажеш нещо – пишеш коментар, а после се подписваш. Струва ми се цивилизовано.

Идващата предизборна кампания и отличният материал на Кристофър Колдуел, мой любим “коментатор”, ми напомниха за троловете. Колдуел пише: “Онлайн троловете бяха запазената марка на информационната революция, както замърсяването на въздуха беше запазената марка на индустриалната революция.” И още: “Думата “трол” най-често се използва за злонамерените, които изливат обиди на страниците за коментари в сайтовете.” Колдуел развива тезата си, попадайки на интересен трол.

В един идеален свят някой пише коментар, редакцията на онлайн изданието го приема за публикуване, а под самата статия се води конструктивен и цивилизован спор. Първата причина това да не се случва са анонимните коментари. Тук е и първият проблем.

Ако една медия се опита да забрани анонимните коментари, бързо ще бъде обвинена, че е купена, поразяващата й уста е залепена с цензурно тиксо, а свободата на словото току-що е погребана. В това има доза истина, тъй като едно от предимствата на днешното онлайн общуване е възможността някои бели да не остават скрити. А те не стават скрити, като за тях се съобщава, ала анонимно.

Естествено е, че въпросната анонимност се ползва и за нечисти цели далеч повече от чистите. И се получава като в оная история за овена. В различните митологии за овена се говорят различни неща. Веднъж е борбен, енергичен и напредничав. Друг път, като в едно африканско племе, е познат само като онуй нещо, дето произвежда оглушително овнешко блеене и нищо друго. В Библията пък овенът замества принасянето на човека в жертва и тук нещата съвсем се объркват.

Като при анонимните интернет коментари. Едни са напредничави и свободолюбиви, други блеят безцелно, трети принасят овена в жертва. Най-често обаче авторът на статията се превръща от овен в овца – глуповата овца, която е лесна плячка за първия вълк – разбирай трол, който мине по пътя й.

Един от основните проблеми на днешното интернет общуване в графата “мнения под статия” е, че рядко се прави разлика между нападка срещу автор на статията и идеята в нея. Всеки го прави, аз го правя. Виждаш кой е автор още преди да си прочел, казваш си: “Тоя пък сега какво мнение има да каже по въпроса.”

Същото е и за авторите. Те няма как да действат като Пигмалион и сами да си изваят орди от коментатори под статия, които да пишат това, което на самите тях им харесва. Независимо дали ще бъдат въведени правила против анонимността. Самото присъствие на коментаторите в интернет е част от странна амалгама от психологични фактори, които са труднообясними. Ти си в интернет, пишеш под статия, но ти не виждаш и теб не те виждат, с име или без име, ти винаги можеш да напсуваш онлайн. После триеш – всичко се забравя.

Трябва да призная, че най-важните неща за моите статии научавам от онези, които ме критикуват Конструктивно. Насладата да напишеш нещо, някой да го прочете, да те потупа по рамото и да даде смислени, но критични съвети е далеч по-голяма от едно скромно “евала, суперстатия”. Човекът, който критикува конструктивно, си е направил труда да прочете и вникне в идеята ти, което е едно от най-хубавите усещания, които авторите изпитват. Имам такива колеги и им се доверявам напълно.

Въпреки това старата идея под всеки материал да има коментари трябва да еволюира. Ясно е, че дори отличен екип от модератори на тъпи мнения под статии не може да се справи с орда от тролове. Първото решение – моето – е да не се четат коментарите под статията. Съзнавам, че не е правилно. Второто е на компанията Branch, която пренася коментарите за дадена статия на своя платформа. Да речем, аз пиша, че подкрепям шистовия газ, в “24 часа”, а на територията на Branch, където достъп имат само поканени читатели и експерти, започва истинска дискусия, която информационно допринася за развитието на моята теза. След това най-смислените неща се добавят и под материала ми в “24 часа”.

Другият вариант, подобен на системата Kinja, е в ръцете на самите редактори. Сред десетките трол коментари под статия има и смислени, които аз като автор искам да прочета, но не стигам до тях, защото не чета коментари. А не чета коментари, защото повечето са на тролове. Ако редакторите вадят на преден, видим план смислените коментари, аз също ще се включвам и отговарям лично на всеки. Тогава интернет ще стане едно по-приятно място.

Колкото до анонимността, уви, лъгал съм се. Тя трябва да остане. Иначе никога смислените хора няма да си позволят да изказват мнение по теми, за които може да се говори само анонимно.

А сега се пригответе за предизборния месец. И поне за 30 дни минете на диета без четене на коментари под статиите. Жалко, че така ще загубите и ценните мнения, които се появяват там, но това са жертвите за чакания избор на 5 октомври, който няма да донесе нищо интересно освен още тролове.

В предизборния месец

може да минете на

диета – без четене на

коментари под статиите

КОНСТАНТИН ВЪЛКОВ

ДАРИК РАДИО

 

 

 

 

Оригинална публикация