Внимавай с форума

www.capital.bg I 26.06.2015г.

Медиите са отговорни за коментарите онлайн, постанови решение на Европейския съд по правата на човека

От една седмица насам под всяка статия на сайта frognews.bg вече стои следния текст: "ВАЖНО! Фрогнюз Ви напомня, че е ограничена възможността за коментари заради решение на съда в Страсбург, според което всяка медия в България носи отговорност за написаното във форумите. Благодарим Ви, че сте наш читател!".

"Първото, което помислих, като се запознах с решението на съда, че в България има достатъчно хора, които са способни едновременно да напишат обиден коментар във форума и в същото време да заведат дело срещу теб заради обидата, която сами са написали", обяснява издателят на frognews.bg Огнян Стефанов решението си да ограничи коментарите под текстовете.

Това е първият български сайт, който реагира почти мигновено на  решението на Голямата камара на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по емблематично дело продължило няколко години. Става дума за случая с коментарите във форума на един от най-големите онлайн новинарски портали в Естония – "Делфи", и кой носи отговорност за тях.

Решението…

В решението от 16 юни тази година съдът постановява, че издателят има достатъчно възможности да контролира случващото се в неговата медия и затова може да бъде наказван, когато коментарите на трети страни накърняват достойнството на конкретен човек или заплашват сигурността и живота му.

След като обширно се позовава на регулации и съдебни решения в ЕС, мнения на професионални и правозащитни организации, ЕСПЧ постановява, че решението на естонския Върховен съд е показало, че ако от "Делфи" бързо са реагирали и са махнали спорните коментари от форума, това е щяло да им спести обвинение в клевета. Най-силният аргумент, за да бъде наказан издателят, е фактът, че коментарите под статията са останали шест седмици и не са били премахнати въпреки реакцията на потърпевшия.

Решението отива и по-далеч и окуражава отделните държави да заложат този принцип в националните законодателства: "Правата и интересите на отделни лица и на обществото като цяло позволяват на страните членки да наложат отговорност на новинарските портали в интернет (…), ако те не успяват да вземат мерки за незабавно премахване на очевидно незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от предполагаемата жертва или от трети лица", гласи документът.

Въпреки че не е махнал навреме обидните коментари във форума си, "Делфи" е имал модератор на платформата за дебати, давал е възможност на всеки читател да уведоми изданието, за обидни постове, прекалено подигравателни или подстрекаващи, след което е било възможно и отстраняването на текста. Съществувала е и система за автоматично изтриване на коментари с нецензурни думи и изрази. На сайта си "Делфи" подробно е описал, че мненията във форума не изразяват позиция на редакцията и авторите на коментари носят отговорност за думите си.

…и отзвука от него

Голяма част от сериозните издания в България имат модератори на форумите си и позволяват коментари в онлайн платформите си само на регистрирани потребители. Всеки влязъл на сайта на дадено издание е задължен да приеме правилата на форума. Например модераторите на capital.bg имат право да скриват или изтриват мнения, когато те съдържат: спам или непоискани търговски съобщения; мнения, които не са по темата на материала, който коментират; нецензурни или вулгарни изрази, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа; обидни описания на физически, интелектуални или морални качества на конкретни личности, включително към други участници във форума; лични данни според Закона за защита на личните данни и др.

Заместник главният редактор на вестник "Сега" Петьо Цеков коментира, че "строго погледнато, форумите на сериозните български медии, както и големите, независими онлайн форуми, би трябвало да спрат, защото рискуват да повторят съдбата на естонския новинарски портал "Делфи". Той обясни, че "Сега" има модератори на форума си, общовалидни правила за участие в дискусиите, ясна система за контрол на обидната и неприличната лексика. "Всичко това обаче няма как да ни спаси от факта, че някой от потребителите може да се засегне и да съди медиите. Досега това не се е случвало, но след решението на съда в Страсбург няма причина да не се случи", категоричен е  Цеков. Според него решението на Европейския съд по правата на човека вероятно е справедливо, но би могло да има тежки последици върху крехката свобода на словото в България. "Въпреки че в България няма прецедентно право и съдебната ни система е доста непредсказуема, много форуми ще бъдат принудени или да спрат, или да заложат нови, още по-високи рестрикции", коментира той. Както всъщност пръв направи това frognews.bg  Според редакторите и модераторите на форуми, с които "Капитал" разговаря, рестрикциите ще отблъснат онлайн потребителите и ще доведат до загуби на онлайн реклама. "Това ще бъде удар по вътрешните форуми и добра новина за социалните медии, които не са засегнати от решението на ЕСПЧ", категоричен е заместник главният редактор на "Сега". В същото време според него всички ясно трябва да си признаем, че езикът на омразата, хейтърството, нетърпимостта към мнението на другия – всичко това е превзело виртуалното пространство. "Форумите и социалните медии преливат от обиди. Но не всички! Съдът в Страсбург обаче, а вероятно и всеки български съд, би действал в подобни случаи принципно, без да си дава сметка за практиките в отделните форуми", коментира Цеков.

Според Огнян Стефанов от frognews.bg решението на съда е донякъде справедливо, защото качеството на коментарите в българските форуми е далеч от това на британските меди, например.

Редакторът в offnews Георги Савчев дава и оптимистичен поглед към решението на съда. Според него стриктното спазване на добрия тон в коментарите под статии, ще повиши качеството на дебата. "Вероятно ще принуди и троловете да измислят в движение аргументи вместо нападки, но същевременно ще качи и разходите на медиата за модерация", каза Савчев. Според него първата стъпка при повечето български онлайн медии – за тези, които още не са го направили, ще е задължителната регистрация на потребителя в момента, в който той реши да публикува коментар.

За разлика от българския пазар решението по делото "Делфи" не предизвика нервност сред британските медии например. "Те са установили отдавна предимствата и рисковете, които предоставя за тях интернет средата. Както беше установено от изследването от 2013 г. на World Association of Newspapers and New Publishers, медиите разбират, че коментарите в онлайн форумите се асоциират с техния бранд, и затова са приели правила за модериране на коментарите", коментира Бойко Боев, медиен юрист, практикуващ в Лондон, работил за британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово. Заради обществения си характер Би Би Си е приела най-стриктните правила по отношение на коментарите на трети лица. Едновременно с това, за да се защитят от искове във връзка с коментари на трети лица, британските медии активно участваха в обсъждането на поправки в закона за клеветата, приет през 2013 г., който предвижда, че ищците трябва да съдят автора на клеветнически коментар. "Медиата носи отговорност единствено ако е била известена от ищеца за въпросния коментар и е отказала да съдейства да идентифицира автора на коментара или не е премахнала коментар на автор с неизвестна самоличност", допълва Боев.

проф. Нели Огнянова преподавател по Медийно право в СУ:

Решението на Съда на ЕС се квалифицира като "покана за автоцензура"

Поне два въпроса според мен ще са предмет и на по-нататъшно уточняване след решението по делото "Делфи" срещу Естония на Голямата камара на ЕСПЧ.

Първо, проактивното задължение за мониторинг. Съдът приема, че форумите трябва да са под контрол и електронните издания носят отговорност, когато не са премахнали незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от засегнатото лице или от трети лица. В същото време Директивата за електронната търговия предвижда изрично, че в интернет не може да се наложи т.нар. проактивно задължение за мониторинг на съдържанието. В този смисъл се е произнесъл и Съдът на ЕС.

Второ, анонимността онлайн. Съдът приема, че изданията трябва да правят нужното за идентифициране на авторите на коментарите, "за да е възможно евентуален адресат на враждебна реч да се защитава по съдебен ред срещу тях". В същото време анонимната реч онлайн остава законна. Решението на Голямата камара се квалифицира като "покана за автоцензура" и в България такъв ефект вече има, някои издания затвориха форумите си със съобщение, че това се налага поради решението "Делфи". Доколкото националният закон в Естония буквално въвежда Директивата за електронната търговия, неяснотата в паралелното прилагане на ЕСПЧ и правото на ЕС остава и търсенето на баланс между свободата на изразяване и защитата от незаконно съдържание очаквам да продължи.

 

Оригинална публикация

КФН: “Смразяващият ефект” на цензурата

www.zovnews.com I 05.02.2015г.

Или как регулаторът е нарушил европейското право

Михаил Екимджиев е адвокат и правозащитник

 

Слабостта на институциите е болест на незрелите държави. Институционалното безсилие обаче не е равномерно, ритмично и повсеместно. Подобно на климатичните промени то се проявява хаотично, с екстремни явления и непредвидими вреди. Присвояването на власт и упражняването й в частен интерес зад демократична фасада ражда институционална гротеска. Доказано импотентни в сферите, които трябва да контролират, държавни регулатори напускат нормативното си предназначение, за да обгрижват интереса и егото на своите шефове и на надничащите зад тях кукловоди. Емблеми на тези странни инициации станаха проверката на прокуратурата срещу президента и мистериозните тефтери на Филип Златанов. Сега на мода е невротичната отмъстителност на Комисията за финансов надзор (КФН). След като престъпно проспа безобразията в КТБ, комисията, ръководена от Стоян Мавродиев, трайно се вживя в ролята на медиен цензор, налагайки тежки глоби на "Икономедиа" и "Зов нюз" – Враца, и започвайки атаки и срещу "Медиапул" и "Биволъ". За да се саморазправи с критиците си, институцията, създадена за борба срещу злоупотребите на финансовите пазари, мутира в боздуган на държавата срещу свободата на словото.
В интервю пред bTV във връзка с глобените медии председателят на КФН настойчиво повтаряше, че наказанията са предвидени в Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗСПЗФИ) и в европейското право. Действително, за да осигури стабилност на финансовите пазари, законът предвижда тежки санкции, каквито КФН решително наложи на неудобните медии

Ключовият въпрос обаче не е дали глобите са предвидени в закона, а дали те действително санкционират неправомерно поведение на медиите, които са кучета-пазачи и "вестоносци’ на гражданското общество. Транспонирайки нормативни стандарти от вторичното право на ЕС (Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба), ЗСПЗФИ предвижда и присъщите на европейското право ограничения, гарантиращи съблюдаване на принципа за пропорционалност на държавната намеса в индивидуалните права. Според чл.6, ал.1, т.З от ЗСПЗФИ манипулиране на пазара на финансови инструменти е разпространяването на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа, но само когато лицето, разпространяващо информацията, знае или е длъжно да знае, че тя е невярна. От друга страна, съгласно чл.6 ал.5 от ЗСПЗФИ, когато информацията се разпространява от журналист, регулаторът е длъжен да се съобрази с актовете, регламентиращи професията му, освен ако журналистът е получил облага от разпространението на невярната информация. Така законът разумно балансира защитимите ценности – надеждния контрол на финансовите пазари и свободата на словото.
От тази перспектива буди недоумение фактът, че КФН не излага убедителни мотиви защо смята, че разпространената информация е невярна и че глобените медии са знаели или са били длъжни да знаят това. Налагайки най-тежките наказания за медийни публикации по общественозначими теми, регулаторът явно игнорира функцията на медиите и на журналистическата професия, както и спецификите на тяхната регулация. Само това е достатъчно за независим и безпристрастен съд да отмени наказателните постановления, с които са наложени глобите. След това цензурираните медии биха имали право на обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (30Д0В). За съжаление, особено по дела срещу държавата, българският съд не винаги показва независимост и безпристрастност, В случая дори той би могъл да се притесни, че КФН ще провиди в мотивите на решението му манипулация на финансови пазари. Тогава битката може да продължи
На терена на европейското право

Налагането на разобразяващи глоби за медийни публикации, чиято истиност не е доказана само поради отказа на КФН да извърши дължимото обективно и задълбочено разследване, нарушава свободата на словото и правото на разпространение на информация, гарантирани от чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). В много свои решения Европейският съд по правата на човека е приемал, че поради изключително важната роля, която медиите изпълняват в демократичното общество и в правовата държава, санкции срещу тях трябва да бъдат налагани в краен случай и с дължимата предпазливост, за да се избегне "смразяващият ефект" на цензурата по отношение на плурализма на мнения и обществения дебат. Драконовските санкции нарушават и правото на мирно ползване от притежанията по чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Тъй като ЗСПЗФИ (в сила от 01.01.2007 г.) транспонира европейска директива в българското право, неговото тълкуване и прилагане следва да се преценява и през призмата на Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата). Поради това глобените медии биха могли да сезират Европейската комисия за нарушение на чл.11 от Хартата, визиращ правото на изразяване на мнение и на разпространяване на информация без намеса на властите. Точка 2 на същия член специално подчертава, че "свободата и плурализмът на медиите се зачитат". Самите глоби представляват диспропорционално посегателство срещу правото на собственост, гарантирано от чл.17 от Хартата, и нарушение на чл.63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), визиращ свободата на движение на капитали. Ето защо е възможно и предявяването на искове за обезщетение на вредите от нарушенията на правото на ЕС в съответствие с правилата, възприети от Съда на ЕС в Люксембург по делото Andrea Francovich и Danila Bonifaci, обединени дела С-0/90 и С 9/90
Рано или късно битката за право и справедливост ще бъде спечелена. За съжаление обикновено това става твърде късно. Толкова късно,че едва ли тогава някой ще помни кой е Стоян Мавродиев и как е започнала бурлеската на КФН.
Забавата води до забрава. Времето и невъзможността да се търси лично възмездие от виновните не позволяват лошия опит да роди добра институционална практика и култура. Затова типичното българско движение не е по спиралата, а в кръг. За някои кръгът е порочен, за други- символ на съвършенство. Нито порочният, нито съвършеният кръг понасят промяна и развитие .

Източник: http://www.capital.bg

Оригинална публикация