www.mediapool.bg | 09.06.2011

Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО) отказа да подпише предизборния меморандум на медиите, подготвен от Съвета за електронни медии (СЕМ). Това стана ясно в четвъртък, когато документът трябваше да бъде парафиран от медиите. Членовете на АБРО не се присъединиха към насроченото за днес подписване, защото смятат, че стриктното придържане към нормите на Етичния кодекс на българските медии е достатъчна гаранция за правото на гражданите да бъдат обективно и безпристрастно информирани. Тези мотиви са изложени в писмена позиция на АБРО, изпратена до председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов. Лозанов представи идеята за меморандум след скандала, избухнал в медийното пространство заради предизборната агитация в Шоуто на Слави, който официално издигна кандидатурата на Меглена Кунева за президент. Тогава шефът на СЕМ коментира, че в рамките на саморегулацията медиите трябва да постигнат съгласие за етично поведение преди и по време на изборите. В общи линии документът, предлаган от СЕМ, преповтаря основните правила за журналистика за безпристрастност. Той обаче бе подписан само от телевизиите “Европа” и “Нова българска телевизия” “Активната роля на медийния регулатор по важни обществени въпроси е белег за неговата зрялост и отношение към медийната среда. Действително нормативната уредба и националният законодател не са очертали стриктно границите на поведение на медиите по отношение на т. нар. политическа реклама извън рамките на периода на предизборна кампания, предвиден в Изборния кодекс, приет скоро от Народното събрание. На общностно ниво, а и като цяло в практиката на страните-членки на ЕС липсва регламентация на този вид реклама извън официално обявените периоди?, отбелязват от АБРО. От асоциацията припомнят, че, ?осъзнавайки своите отговорности и обществената значимост на мисията и функциите, които изпълняват, гарантирайки основните права на гражданите да се информират и отчитайки нуждата от по-високо ниво на самодисциплина, всички членове на АБРО са подписали и стриктно спазват Етичния кодекс на българските медии?. ?Поетите от медиите отговорности чрез подписване на Етичния кодекс са образец за обективност и безпристрастност без връзка с времевите измерения на отделния политически цикъл?, посочват още от асоциацията.

в. Труд | Соня СПАСОВА | 08.06.2011

Предизборен меморандум към 13 радиа и телевизии изпратиха във вторник от Съвета за електронни медии (СЕМ).
Предложението към медиите е още преди старта на предизборната кампания те да спазват принципите на равнопоставеност, обективност и безпристрастност към всички кандидати за вота наесен, обясни председателят на съвета доц. Георги Лозанов. Онези от медиите, които са съгласни с документа, трябва да го подпишат в четвъртък. Той не е задължителен, но е въпрос на престиж, обясни надзорникът.
Причина за инициативата става скандалът, който се разрази, след като екипът на Слави Трифонов обяви в шоуто подкрепата си за кандидатката за президент Меглена Кунева, а ден спед това от Би Ти Ви се разграничиха от предаването.
Медията е отговорна за цялата си програма, смята доц. Лозанов.

Стр. 5

в. Дневник | Юлиана КОЛЕВА | 06.06.2011

Медията определи предаването като "абсолютно солова акция"

Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов ще предложи регулаторът да призове по-големите телевизии и радиа да подпишат меморандум, с който да заявят, че ще спазват принципите на равнопоставеност, обективност и безпристрастност, когато става дума за предизборна агитация. Идеята му е провокирана от предаването в четвъртък вечерта на Слави Трифонов, в което той обяви в ефира на Би Ти Ви, че екипът на "Шоуто на Слави" издига Меглена Кунева за кандидат-президент. "Макар в случая да няма основания за намеса на СЕМ, във вторник ще инициирам дискусия по въпроса, защото във времето преди началото на законовата предизборна кампания на практика положението е висящо и няма регулации", обясни Лозанов пред "Дневник". От случилото се в шоуто и от коментарите след това се разбра, че на практика популярните тв водещи и програми могат да влязат пряко, т.е. в ефир в предизборната агитация и да застанат зад конкретен кандидат, а телевизиите, които разпространяват предаванията, не носят отговорност за това. Не е ясно могат ли да ги контролират и имат ли клаузи за подобни казуси в договорите. В неделя "Дневник" не успя да се свърже с шефовете на нито една от националните телевизии, за да обяснят какви са договореностите им с продуцентите и ако нямат такива, дали след този случай ще направят промени. В предаването си на 2 юни Трифонов обяви, че той и екипът му ще влязат пряко в политиката, като издигнат кандидат-президент, и заяви: "Да ви представя нашия кандидат – Меглена Кунева." И продължи с подкрепата: "В нейно лице виждаме човек, с когото можем да разговаряме, да обсъждаме. Имаме й доверие, че тя ще използва докрай пълномощията, които й дава конституцията." Трифонов нееднократно подчерта, че дадената подкрепа е прецедент в историята на предаването. Той и сценаристите, които присъстваха на разговора, поискаха от Кунева да инициира референдум за мажоритарен вот, а тя пое ангажимента. "За мен, за нас, в "Шоуто на Слави", Меглена Кунева е цел. Тя говори английски, ще ви представлява в света. Да ви обяснявам ли, че ми пука? Важно е хората да мислят. Да мислите вие, а не някой вместо вас", заключи Трифонов в обръщението си към зрителите. Ден по-късно ръководството на Би Ти Ви се разграничи от политическата подкрепа за Кунева, дадена от Слави Трифонов, в коментар, цитиран от "Медиапул". От телевизията заявяват, че нямат нищо общо и това е "абсолютно солова акция". Според медийни експерти обаче телевизиите носят отговорност за всички продукции, които разпространяват. И според Закона за радиото и телевизията доставчиците на медийни услуги носят редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определят начина, по който тя е организирана: "Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация." От друга страна, медийни анализатори коментираха, че външните продукции са с независима редакционна политика и свобода и това е в полза на средата. В деня след шоуто депутати от различни групи поискаха СЕМ да разгледа въпроса. Пред "Дневник" Георги Лозанов коментира, че в случая въпросът е вътрешен за Би Ти Ви и "Шоуто на Слави", защото няма нарушение на законите и няма основание съветът да се сезира. "По отношение на търговските медии няма никакво изискване за политически плурализъм в закона", каза Лозанов. Има само европрепоръка от 2007 г., която обаче е препоръчителна, отнася се само за предизборната кампания и призовава медиите да са равнопоставени, обективни и безпристрастни. Тя също не може да бъде приложена в случая.
Поведението на Трифонов не е безпрецедентно. На парламентарните избори от шоуто издигнаха независим кандидат за депутат от Варна – Валерия Петрова, която събра 14% от гласовете в града. "За нас няма промяна в ситуацията, Би Ти Ви винаги ни е давала свободата на собствено мнение и политика и не сме имали проблеми", коментираха от PR екипа на "Шоуто на Слави".

Стр. 4

Оригинална публикация

в. Стандарт | 02.06.2011

За поредна година медиите ще се съберат в Албена, където от 2 до 4 юни ще се проведе традиционният фестивал MEDIAMIXXТ’11. Организаторите съобщават, че сред основните теми, които тази година ще бъдат дискутирани в рамките на форума, са "Медии и избори", "Политическата реклама", "Продуктово позициониране", "Годишна среща на БАККО", "Дигиталното мастило", "Изследване на медийната аудитория", "Бъдещето на ТВ форматите". В програмата на първия ден на феста ще се обсъжда "Медии и избори", където участие ще вземат председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов и директори на медии. В. "Стандарт" ще приветства с добре дошли гостите и ще връчи една от специалните награди на тазгодишното издание MEDIAMIXX’11.

Стр. 8

в. Седмичен Труд | 18.05.2011

Съветът за електронни медии е наложил 3000 лв. глоба на кабелния оператор "Диема 2" заради филм с насилие, излъчен през деня. Става дума за "Посветените" – френска продукция, неподходяща за зрители под 12-годишна възраст, за което предупреждава и съответен надпис, филмът обаче е излъчен през деня, в нарушение на Закона за радио и телевизия, който задължава телевизиите да пускат подобни ленти след 23 ч. Убедени, че кадрите на жестокост и насилие, каквито се съдържат в този филм, създават "опасност от увреждане на физическото,
психическото и нравственото развитие на децата", надзорниците от СЕМ налагат санкция.
Разпространителите пък я оспорват с мотива, че знакът за препоръчителен родителски контрол трябвало да се счита достатъчно предупредителен за възрастните дали да разрешат на децата да следят филма. Но нали в този следобеден час /филмът е излъчен от 14,09 ч./ повечето родители сме на работа и няма как да упражним контрол над това, което гледат синовете и дъщерите ни по телевизията!
И ето че СЕМ показа характер да наказва подобни опити да се заобиколят правилата за чистота в ефира: 3000 /три хиляди/ лева глоба!
Сума комична, след като за секунда рекламно време телевизиите искат по около 400 лв. през деня. Така само 7-8 секунди реклама ще стигнат, за да се "избие" глобата и керванът от бруталност и насилие в ефира да продължи да си върви, докато надзорният регулатор се прави, че варди. Интересно, с колко щяха да одрусат телевизията, ако си беше позволила нещо много по-страшно – да пусне неплатена реклама?

Стр. 10

www.frognews.bg | 11.05.2011

Депутатът Антон Кутев коментира, че България е на 71 място по свобода на медиите. Според него има още какво да се желае от работата на СЕМ. Червеният народен представител настоя за дискусия по темата между всички отговорни институции. С него се съгласи и шефът на СЕМ Георги Лозанов, според когото действително има тенденция за намаляване на свободата на словото.
Тази тенденция започна в последните 5 години, поясни той. Затова според него трябва да има нови гаранции за независимостта на медиите в икономически план.
Според Лозанов са необходими нови промени в Закона за радиото и телевизията.
През второто полугодие на миналата година продължава тенденцията за все по-голямо разнообразие на доставчици на радиоуслуги и на такива на аудио-визуални услуги. В радиосектора за различните сегменти на аудиторията работят 76 доставчици на радиоуслуги, които притежават лицензии за създаване на 285 радиопрограми, предназначени за разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване.
От тях 44 не се създават поради липса на разрешение за разпространението им.
Наред с ефирното разпространение, съществува все още и кабелното разпространение на радиопрограми – 30 доставчика на радиоуслуги, които имат регистрация за създаване на 32 радиопрограми, предоставят за разпространение своите програми чрез кабелни електронни съобщителни мрежи или сателит.
В телевизионния сектор работят 24 доставчика на аудио-визуални медийни услуги, които притежават лицензии за създаване на 33 телевизионни програми, предназначени за разпространение чрез наземно аналогово или цифрово радиоразпръскване. 20 доставчика вече притежават индивидуални лицензии за създаване на телевизионни програми, предназначени за разпространение чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват.
102 доставчика на аудио-визуални медийни услуги, които имат регистрация за създаване на 136 телевизионни програми, разпространяват своите програми чрез кабелни електронни съобщителни мрежи или сателит. Само 7 доставчика предоставят нелинейни медийни услуги – Видео по поръчка (Video-On-Demand) и Плати, за да гледаш (Pay-Per-View).
Административно-наказателната дейност на СЕМ за второто полугодие на 2010 година се изразява в докладвани пред СЕМ 71 преписки по съставени актове за установяване на административни нарушения, съставени от длъжностните лица.Вследствие на това председателят на СЕМ е издал 24 наказателни постановления, 11 мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателни преписки, 28 предупреждения по Закона за административните нарушения и наказания.

www.focus-news.net | Красимира ГЕОРГИЕВА | 07.05.2011

По повод Деня на радиото и телевизията, Агенция „Фокус” разговаря с медийния експерт доц. Георги Лозанов.

Фокус: Доц. Лозанов, днес е Денят на радиото и телевизията в България. Отбелязва ли се той по някакъв начин?
Георги Лозанов: Самата дата 7 май е спорна. Тя е свързана със стария съветски стремеж да са първи във всичко, което водеше на моменти до малко комедийни ситуации и преиначаване на историята. Съвсем не е сигурно, че Александър С. Попов е открил пръв радиото, което се използва като основание за този празник, тоест в него има малко повече идеология, отколкото обективна история в избора на датата, но това не е толкова важно. Добре е да има професионален празник за радиото и телевизията. Това са медии, като всички останали, които живеят в много ускорено време. Всеки ден тече поток от новини и те имат малко време да се самооогледат и да се замислят за себе си. Според мен, хубавото на тези празници е да бъде изпълнена една равносметка за това как се движат процесите в медиите. Интересното е, че през предишните години на прехода имаше по-малко интерес, тази година, като че ли повече от обикновено се акцентира на този празник, което показва, че медиите имат нужда от това самооглеждане и от този разговор за тях самите. Медиите сами да се погледнат в собствените си екрани и очи. Празникът е повод за един разговор за медиите.
Фокус: Българските телевизии и радия адекватни ли са на съвременния свят?
Георги Лозанов: В българските медии през последните 20 години има едно изключително развитие и по посока на професионализация – изключително и по посока на въвеждането на основни стандарти. Неадекватността на радиото и телевизията в известен план, която не е толкова българска, идва от новите технологии, които поставят понятието за традиционни медии под въпрос, макар че ние се развиваме по-бавно от много други европейски държави и особено Америка. Традиционните медии са на прага, когато трябва да извършат нещо много радикално със себе си, да почнат да сменят своите подходи, включително и начините си на разпространяване и на комуникация. Ако това най-напред се отразява на вестниците, сега и останалите са поставени пред това изпитание да търсят нов модел, ако щете и ново име за себе си. Разбира се, това не става лесно и предполагам, че ще бъде въпрос на десетилетия, но трябва да се тръгне по този път. Нашите вестници макар и бавно и трудно се изправят пред този проблем и почват да търсят нови изходи. Все още има една носталгия към старата хартиена епоха, но това е неизбежно. В електронните медии този технологичен скок ще дойде от цифровизацията. Известно е, че у нас се забави доста този процес от обективни обстоятелства. Цифровизацията е въпрос на пари, а у нас по време на криза беше трудно този ресурс да се генерира. Забавянето дойде до голяма степен от това. Цифровизацията се отразява и на съдържанието на медиите.
Фокус: Независими ли са българските медии?
Георги Лозанов: Що се отнася до независимостта и свободата на медиите оценката от гледна точка на външните организации, за съжаление, има една крива, от която не можем да излезем още. Тя слага България в тези класации в по-ниските редове. Този процес започна по времето на Тройната коалиция, както се вижда и от самите класации, както се вижда и от излезлия в „Уикилийкс” доклад на американската посланичка от 2009 година. Той говори за това, че в България няма медийна свобода, че има икономическа зависимост. Има и други класации, като тези на „Репортери без граници”, които показаха това движение надолу. Този процес е започнал по времето на Тройната коалиция, преди това имаше относителна устойчивост на свободата на словото, като че ли. Това се свързва с това, че се променя въобще представата за начина, по който трябва да се защитава независимостта на медиите. В началото на прехода, през първите десетилетия, свързвахме свободата на словото и нейната защита преди всичко с граждански процес и предпазване от политически натиск и от държавата. Сега все повече, включително и в тези изследвания, които се правят от външна гледан точка от чуждестранни наблюдатели за България и за медиите, се вижда, че проблемът на свободата на словото е все повече икономически и все по-малко граждански и политически. Но не там е акцентът. Трябва да се търси икономически път, по който да се гарантира независимостта на медиите. В България това е трудно. Нужни са икономически гаранции за независимостта. При нас това е сложен въпрос, защото самата медийна среда е много разширена, което е хубаво, но тя много трудно може да се издържа от традиционните форми на собственото си възпроизводство – рекламата, разпространението и продажните цени. Влизат и много капитали, които влияят по един или друг начин на медиите. Затова икономическата защита на свободата на словото е свързана с две неща, които са известни. Едното е реална прозрачност на собствеността на медиите, а не само по документи. И второто е прагове на концентрация на тази собственост, за да не може да се влиза в монополни или някакви парамонополни позиции. Много пъти съм давал пример, как това се отразява на свободата на словото. Въпросът е, че когато един журналист, а добрият журналист е винаги пред уволнение, един добър журналист го уволнят от една медия, когато похлопа на съседната врата, на съседната медия да не отвори там пак същия собственик макар и с друго лице. За това тия прагове на концентрация са много важни. Аз виждам в тази посока защитата на медиите. Аз бях инициатор да започне да се работи нов закон за електронните медии, в който тези теми – прозрачността на собствеността и праговете на концентрация да бъдат водещи.
Фокус: Как са се променили българските телевизионери и радио водещи през годините?
Георги Лозанов: При водещите много цялостно се е сменил моделът. Умберто Еко прави едно разграничение, че в предишния период е имало телевизия на говорителите, а днес телевизия на водещите. Това най-малкото означава, че има много по-голямо право на индивидуална свобода, на импровизация в ефира и от това зависи мястото му в професионалната среда. Професията на водещия в някаква степен се е отдалечила от журналистиката и се доближила до артистичните професии, свързани с импровизация, с бърза мисъл, с остроумие. В това отношение даже има една носталгия към старите традиционни социалистически коментатори, които са по-скоро част от музея на историята на медиите. Има едно приближаване на водещия, включително и на публицистиката, и на информационните и журналистическите предавания към шоуто. Това до голяма степен започна да определя поведението на водещия.
Фокус: Не е ли пренаселен българският радио и телевизионен ефир?
Георги Лозанов: Не бива този въпрос да се решава административно на някакво бюро или в някакъв кабинет. Развитието на медиите е според възможностите и желанието на пазара и бизнеса, а и на хората да слушат. Всичко, което може да се появи, стига да отговаря на регламентите на закона никой не може и не бива да го спира. Единственото, което трябва да се направи е в закона, действително да има такива условия, които да гарантират, че медиите ще бъдат независими и ще изпълняват своите професионални ангажименти, а няма да са механизми за рекет, или форма на продажба на влияние.
Фокус:Как интернет влияе на радиото и телевизията? Заплаха ли е за тях, може ли да ги измести?
Фокус: Засега прякото отражение на интернет е върху вестниците, но и върху радиото и телевизията предстои. В един следващ етап ролята на зрителя и слушателя, именно благодарение на тази технология и комуникативен интелект ще стане съвсем различна. Зрителите и слушателите ще диктуват до голяма степен програмното съдържание. Идеята, която сега имаме за програма, която някой друг нарежда, а ти само си неин пасивен консуматор все повече ще изчезва и това ще е част от твоята собствена информационна вселена, която ти сам ще си подреждаш и радиото и телевизията ще участват в тази твоя персонална информационна система. Ще се загуби класическата идея за масмедия, която през 60-те години, когато този празник е започнал да се чества, е имало. Масмедията, като някаква мощна институция за влияние върху хората, а сега самите хора до голяма степен ще са централните фигури в комуникацията. Например, започна блогърската журналистика – журналистика, която се прави от читателите и слушателите, тя няма как по обратен ред да не започне да влияе и върху професионалната журналистика. По този път ще започне тази промяна на медийната среда. Аз съм сигурен, че интернет е механизъм, който силно демотивира процесите. Там има един режим на свобода, който е много по-голям, отколкото на журналистите в традиционната медия, но тъй като това е общо пространство и това са скачени съдове, постепенно ще се прелее свобода и към традиционните медия, за да може тя да оцелее, ще трябва да влезе в този нов режим на свобода и на близост в комуникацията до зрителите и слушателите. Традиционната медия и блогърите ще започнат взаимно да се съобразяват, а това ще се отрази на гражданската роля на журналистиката позитивно, защото и сега на територията на интернет се развиват граждански процеси. Много пъти там те са свързани с фалшиви каузи, с безотговорно говорене, но с развитието на годините ще се професионализира и тази сфера и ще се въведат стандарти. Интернет ще повлияе за много по-голяма освободеност на традиционната медия, така и традиционната медия по обратен ред ще внесе в интернет минавайки през него, както вече се случва, собствените си професионални стандарти и изисквания. 

Оригинална публикация 

www.livenews.bg | 07.05.2011

183 български радиа отбелязват днес Деня на радиото и телевизията

В България няма да се появят нови медии за предстоящата предизборна кампания, прогнозира пред LiveNews медийният експерт Георги Лозанов в Деня на радиото и телевизията.
В България има кандидати за инвеститори в медийния пазар, които биха искали влияние по време на кампанията. Някои малки медии пък виждат в това своя шанс да оцелеят и с политическа реклама да заработят средства, които иначе не стигат до тях, каза Лозанов . Медийното пространство обаче вече е достатъчно наситено и по-голямо, отколкото са възможностите на рекламния пазар да го издържа. А формите на периодично финансиране на медиите – като политическата реклама по време на кампании, носят риск за тяхната независимост и съществуване.
Настъпилият през последните години бум на нови елестронни медии експертът оцени като положително явление, тъй като няма нищо по-хубаво от плурализма. "В същото време в медиите започват да навлизат чужди капитали, което носи риск от зависимост. Много често по този критерий чуждестранните наблюдатели оценяват степента на независимостта на българските радиа, телевизии, печат. "Но инвеститори не биха се насочили към медийния пазар, ако не търсят и влияние", коментира Лозанов.
Въпреки всичко през последните години медиите имат несравнимо по-голяма свобода от гледна точка на правото да информират хората. "За последните 40 години в България и по света свободата на словото и правото на информация станаха много по-голяма ценност за съвременното общество".
За датата 7 май, на която се отбелязва Денят на радиото и телевизията, според Георги Лозанов можело да се спори по идеологически причини. Денят е свързан със съветските намерения да са първи във всичко, не е ясно кога и от кого е изобретено радиото и дали това е именно Попов.
Така ими иначе, днес 183 български радиа и близо 80 телевизии отбелязват Световния ден на радиото и телевизията.
У нас от 1945 г. 7 май се чества като Ден на радиото, а от 1968 г. – като Ден на радиото и телевизията. Свързан с годишнината от откриването на радиото от руския учен Александър Степанович Попов.
На 7 май 1895 г. Попов демонстрира пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на информация по електрически път без проводник. Устройството има кохерер и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите "Хайнрих Херц", които председателят на дружеството написва на черната дъска.
През 1899 г. включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите, а през 1899 г. създава първата радиовръзка с практическо значение.
През 1907 г., по договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България".
Символ на радиото и телевизията у нас е телевизионната кула в София. Тя е построена през 1959 година и за времето си е най-високата сграда в столицата – цели 120 метра. От нея се излъчват програмите на всички ефирни телевизии и на още 11 радиа. Денонощно има дежурен, който наблюдава работата и на още 16 телевизионни кули в страната.
Днес столичани гледат на кулата повече като на топографско понятие. Въпреки това кулата в София е гръбнакът на родния ефир и без нея зрителите и слушателите просто няма да има какво да гледат или слушат.

Оригинална публикация 

www.ekipnews.com | Димитрина ПАНДУРОВА I 28.04.2011

Дясното в България ще се избистри, когато се освободи от травматичната емоция, останала от комунизма, заяви Георги Лозанов, председател на СЕМ. В студиото на предаването "Под лупа" на ТВ "Европа" той направи предварително представяне на книгата си "Мое дясно" и, във връзка с нея, разсъждава върху същността на дясното и лявото като политическа и обществена концепция. Г-н Лозанов направи и някои разяснения относно хода на създаването на новия медиен закон.

- Какво ще открият читателите в този сборник – "Мое дясно"?

- Ще открият политически текстове, макар че жанрът "политически" е доста неясен, но свързани с политическите фигури, политическите партии, сблъсъците помежду им… такива бяха тези 20 години, че човек, някак си, откъдето и да тръгне, неизбижно стигаше до политическото, до неговите патоси и разправии… не съм крил никога дясната си позиция, макар че по никакъв начин не я афиширам, самата медийна регулация изисква политическа неутралност и аз спазвам твърдо този тип практикуване на професионални ангажименти… в годините, в които бях в НСРТ и после в СЕМ нямам текстове, свързани с политика… Какво да ви кажа, дясното е като че ли много повече личен проект, отколкото, като че ли, реално случила се политическа и ценностна система в България.

- Защо? Защо така се случи у нас?

- Причините са различни… Първо, дясното е свързано с големе и чисти капитали. Капиталите на прехода, доколкото бяха големи, винаги отдолу бяха свързани с черевни пари или червени взаимоотношения. А пък капитала носи морал, който формира дясното. Второ – църквата. Много е важно дясното да се крепи на нещо трансцедентно, тук то бе разклатено…

- Аристокрацията, буржоазията?

- В Третото българско царство нямаше аристокрация, но имаше надежда, че царят ще реанимира частично този проект, който исторически не е актуален, но е важен като един от хоризантите на социалния свят… Лявото пък е свързано с една голяма непрестанно създаваща се илюзия, утопия, на това, че ти решаваш, че властта е на народа… няма такова нещо, властта никога не е на народа…

- Властта е на политиците, да.

- Властта е в най-добрия демократичен случай една услуга, която се прави от специалисти, които могат да упражняват тази социална услуга.

- Ще се възползвам от случая да Ви попитам какво стана с новия медиен закон?

- …Аз нямам съмнение, не виждам политическо разколебаване да бъде приет този закон, но вътрешногилдийните противоречия се взривиха и написахме една канцепция, която сега подлежи на нов дабат… това изисква още време.

- Това означава ли, че до края на 2011 няма нищо да се случи?

- Аз си представям, че до края на 2011 трябва да има готов текст, но не ми се иска да се ангажирам със срокове, нямам право… дадохме тази концепция на МС, който оттук нататък ще трябва да вземе политически решения там, където има противоречия на експертно ниво.

Оригинална публикация

в. Дума | Павлета ДАВИДОВА | 11.04.2011

През 2010 г. регулаторът е прибрал близо 130 000 лв. от нарушители

Нова телевизия е медията, която е платила най-голямата обща сума за глоби, наложени от Съвета за електронни медии. Това стана ясно на извънредно заседание на СЕМ, на което бе представен и отчет за дейността на регулаторния орган през периода 1 юли-31 декемви. От документацията става ясно, че Нова тв е платила на съвета общо 25 000 лева.
В отчета на съвета, оглавяван от Георги Лозанов, става ясно, че от имуществени санкции и глоби СЕМ е събрал 127 573 лева. БТВ е санкционирана с 24 000 лв., а БНТ – с 10 000 лв. ТВ Европа пък се е отчела с 7661 лв. Всяка от следните медии пък е била глобена с по 2000 лв. – БГ САТ, община Севлиево, Радио "Веселина", БиБиСи, Про.БГ, Дарик радио, Евроком кабел и Радио "Браво".
През последните шест месеца на миналата година регулаторният орган е сезиран общо 6 пъти за нарушени авторски права. 25 са случаите, в които засегнати лица са търсили право на отговор чрез СЕМ, 64 пък са преписките, свързани с въпроси за програмното съдържание и политика на доставчиците на медийни услуги, отчитат от съвета. Представителите на комисията са изгледали или изслушали общо 12 486.5 часа само за второто полугодие на 2010 г. Обект на наблюдение са били 202 радио- и 55 телевизионни програми, отчита в доклада си СЕМ. Близо 5000 са часовете, прекарани в наблюдение на национално ниво. 7430.5 пък са тези, отделени за следене на регионални програми. Регулаторният орган отчита, че през първата половина на 2010 г. експертите са проследили 1369 часа повече. Наблюдението на телевизионни програми е спаднало с 1568 часа, за сметка на радиомониторингът, който е увеличен с 200 часа. Въпреки че статистически броят на наблюдаваните програми е нараснал с 99, на практика обхватът на наблюдение е по-скоро стеснен, се казва в отчета. Според документа през второто полугодие са следени 19 телевизионни програми по-малко.
Съветът е издал 106 акта за установяване на административни нарушения само за последните 6 месеца на 2010 г. 27 от тях са срещу различни телевизионни програми. Класацията на нарушителите водят Нова тв и Фен Тв, които имат по 5 акта. Планета тв има 3, а нарушенията на Скат са 2. Радиопрограмите с провинения са 5 – "Хоризонт" на БНР е с 2 акта, а Дарик радио и БГ радио са с по един.

Стр. 5