www.manager.bg I 25.08.2015г.

Чували сме хиляди пъти "Не съдете книгата по корицата!". Тази фраза може да бъде отнесена с голямо право към много случаи. Шедьоври на писаното слово се продават "опаковани" по скучен и неприветлив начин – с грозни корици. Колкото и да е вярна, обаче, милиони потребители продължават да взимат решения въз основа на външния вид на предложената стока. В това играят голяма роля емоциите им. 

Опаковката остава вечната сила на бранда, посочват авторите на американското списание Inc. 

Ново проучване на фирмата WestRock в Щатите изследва темата. То било проведено сред 3000 потребители и открива, че 64% от тях признават, че са избирали няколко пъти продукт от рафта на магазини без да са чували за него, без да са чели или изследвали съдържанието му, само защото са привлечени от опаковката. 72% казват, че рядко използват смартфона си в магазина, за да проверят в интернет какъв точно продукт си купуват. Но го купуват заради външния вид. Освен това, опаковането е един от най-големите стимули за повторна покупка. 

"Познавам един мъж, който казва че всяка сутрин отива до Dunkin Donuts, за да си купи кафе… Не е достатъчно да си направи същата марка кафе вкъщи. Той казва, че иска да си изпие кафето в тяхната чашка – всичко било свързано с "изживяването". Заради тази своя подсъзнателна обсебеност от опаковката, той харчи близо 800 долара годишно за това "дребно" на пръв поглед удоволствие", разказва авторката на Inc. Моли Рейнълдс. Този случай, според нея, е просто малък пример сред хиляди други за значението на опаковането и начина, по който то работи. 

Друг пример: създателите на компанията Chococurb в Америка осъзнават нуждата от първокласно опаковане за продуктите за бърза консумация и я впрягат в своя полза. Фирмата е онлайн бизнес, който предлага най-добрия шоколад от света и го доставя по домовете всеки месец – опакован красиво. Продуктите й са вкусни, но това, което ги прави дори по-симпатични, е грижата, която Chococurb влага в опаковането. 

Тайната е във функционалния дизайн и усещането за лукс, твърдят представители. В случая става дума за светло сини кутии с лъскаво, игриво лого. Кутиите се отварят, за да разкрият по-малки бели кутийки. Вътре, под синя салфетка, е поставена дозата шоколад – шест различни парчета, наредени на черна твърда плоскост, за да пристигнат в добра форма. Отварянето кара клиентите да се почувстват щастливи и специални, като същинска кралица на Англия, която получава всичко добре опаковано и стилно, шегуват се от компанията. "Искахме да вложим време и усилия, за да дадем на купувачите си едно изключително, луксозно и вълнуващо преживяване", разказва съоснователят на Chococurb Камран Амир Али. 

В ранните дни на бизнеса той и партньорът му провели маркетингово изследване, използвайки най-популярните кутии със стоки на американския пазар. Двамата не били впечатлени от никоя от кутиите, а знаели, че шоколадът им може да се купува за подарък – затова опаковането е важно. Някои от кутиите на храни им се стрували твърде евтини на вид и лесно деформиращи се, смачкващи се. Други били здрави при натиск, но просто не се харесвали на хората. Предприемачите излезли извън индустрията на хранителните стоки и проследили някои от най-успешните компании в Америка и как точно те инвестират в създаването на уникално, красиво и здраво опаковане. След като помислили за функционалността (т.е. за факта, че все пак опаковката най-вече трябва да служи за предпазване на шоколада и да предлага изолация), прекарали няколко седмици, мислейки над дизайна. Искали опаковките им не само да бъдат функционални, но и да изглеждат луксозни. "В крайна сметка това е първото, което вижда клиентът, и определено е част от цялото му преживяване", казва Камран. 

Екипът разгледал няколко прототипа с различни цветове, повърхности, дебелина на картона, размери, комбинации от качества. Опаковките били в центъра на бизнеса и това, очаквано, по-късно им донесло успех. 

Тези и много други примери показват колко е важно дълго да се премисля опаковането при представянето на продукт на пазара, въпреки напора на сроковете. Не бива да се правят никакви компромиси с качеството и пространството, в което се поставя предложения продукт. Ако една опаковка е годна, но има съвсем малък недостатък, не бива маркетолозите да се задоволяват с нея, надявайки се, че потребителите "ще преглътнат този малък недостатък". Стив Джобс би се съгласил. 

Струва си да се вложат малко повече време и още малко пари, за да се създаде перфектната опаковка. В идеалния вариант, с нея хората ще се почувстват специални. Ако бизнесът го постигне, има голяма вероятност клиентите да се завръщат към него. 

 

Оригинална публикация

 

www.capital.bg I 20.06.2015г.

Пет тенденции, които променят издателския бизнес и медийното съдържание

Само до преди 15 години връзката с интернет минаваше през бавно, но пък шумно набиране на модема и лишаваше свързания в глобалната мрежа от достъп до стационарен телефон. Днес новини вече може да се четат на смарт часовник, синхронизиран със смартфона на потребителя.

Развитието на технологиите доведе дотам информационният поток да се разпространява по повече и различни канали, много по-бързо и в по-голям обем. Достатъчно е да направиш едно съобщение в някоя от социалните медии, за да разбере свързаният около теб свят какво ти се случва в момента. Това променя и медийния пазар, преподрежда приоритетите на издателите и пренаписва правилата за създаване на качествено, интересно и полезно за читателите съдържание. Влияе въобще на начина, по който се създава медийният продукт за всяка платформа – печатна, уеб и мобилна.

През миналия месец две големи събития в сектора събраха на едно място най-важните тенденции на променящия се медиен пазар. На конгреса на Световната пресасоциация (WAN) във Вашингтон и форума ICEE Fest 2015 в Букурещ издатели, рекламодатели, журналисти, PR и медийни специалисти дискутираха какво означават новостите в потребителското поведение за медиите и как да направят продуктите си адекватни на средата. Стана ясно, че читателите вече носят повече приходи на издателските компании, отколкото рекламата. А телефонът е доминиращата платформа, през която аудиторията потребява медийно съдържание, и това променя работата както на журналистите, така и на търговците на реклама. Вижте кои са основните изводи от двата форума и как те ще се отразят на медиите.

1. Читателите вече носят повече приходи от рекламата

Когато потребителите започнат да носят повече приходи от рекламата, значи е време за смяна на мисленето. Това е ключова промяна, пред която са поставени издателските компании в световен мащаб. Тази година глобалните приходи на вестниците от аудитория за пръв път през този век са по-големи от тези от реклами, отчита годишният доклад "Световните печатни тенденции" на Световната пресасоцация  и Световната асоциация на вестниците и новинарските издания (WAN-IFRA). Според проучването през 2014 г. 92 млрд. долара от общо 179 млрд. долара на глобалния вестникарски пазар са били отчетени като приходи от аудитория, абонаменти и тиражи. За пример броят на платените дигитални абонаменти на Financial Times е достигнал 415 хил. (64% от общия брой абонаменти), което е ръст от 31% през последните 2 години.

За сравнение – общият обем на рекламата във вестникарските медии (онлайн и печат) през последната година е бил 87 млрд. долара. "Това е сеизмична промяна от досегашните бизнес-към-бизнес отношения (издатели към рекламодатели) към нарастващ фокус върху бизнес-към-потребители както при печата, така и онлайн", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA, по време на 67-мия годишен Световен вестникарски конгрес във Вашингтон. През XX век обичайната практика е била рекламодателите да носят до 80% от приходите на някои пазари. "В миналото печатните медии бяха един от малкото традиционни маркетингови канали и често бяха най-логичният избор за маркетолозите", казва Килман. "Тази връзка между издатели и рекламодатели обаче изчезва през последните години. Сега компаниите могат да избират от над 60 комуникационни канала", уточнява той.

Нарастващите приходи от читатели могат да бъдат обяснени с по-голямото желание на потребителите да получават качествено и представено по подходящ начин съдържание, за което са и готови да платят. По време на лекцията си на организирания от ThinkDigital ICEE Fest 2015 в Букурещ Жан-Кристоф Демарта, вицепрезидент "Глобална реклама" в The New York Times, даде пример с това, че американската медиа инвестира основно в истории, които след това подсилва с технологични решения. "Преди 3 години създадохме първия интерактивен материал на нашия сайт", разказва Демарта и уточнява, че очаква в близките години New York Times да представи и първия си материал, представен чрез виртуална реалност. Именно този тип съдържание според медиата е и причината за успеха на т.нар. paywall модел (потребителите виждат определен брой статии безплатно, а след това са приканени да се абонират срещу дадена сума – бел. авт.), който вестникът е въвел преди години. "Общият брой уникални потребители на нашия сайт е близо 90 млн., а 1 млн. от тях са абонирани за пълен достъп до нашите материали", уточнява Демарта.

Според търговския директор на VICE Карстен Кричер обаче създаването на подходящо съдържание не е достатъчно. "Ние постоянно търсим нови възможности за партньорство с различни компании и платформи, чрез които да увеличим аудиторията си", разказва по време на лекцията си той. За пример дава услугите Snapchat Discover и Facebook Instant Articles, при които VICE е сред пилотните партньори. И двете възможности позволяват публикуването на съдържание директно в платформите на двете компании, увеличавайки достигнатата аудитория за сметка на директния трафик към самата медиа. Кричер обяснява, че жертването на трафика не притеснява младежката медиа, тъй като по-важно е да се достигнат потребителите там, където те прекарват най-много време. Съдържанието пък трябва да е достатъчно разпознаваемо, за да може да привлече впоследствие читателите към другите канали на медиата. "Нашият подход е content agnostic, т.е. създаваме съдържание с уникално послание за всеки един от каналите, които използваме", казва търговският директор на VICE. И допълва: "Разполагаме с екипи, които преправят всеки материал за съответната платформа, за да бъде той оптимизиран и удобен за четене/гледане."

2. Бизнес моделите на медиите излизат извън създаването на съдържание

Развитие на продуктите, на аудиторията и нейната връзка с бранда, както и дистрибуция на съдържанието по различните канали. Това са основните посоки за издателските компании, които проличаха от двата международни форума. В момента потреблението на журналистическа информация се случва на всяка платформа и потребителите започват да не правят разлики между информационните канали. Дори социалните мрежи действат като агрегатори на журналистическо съдържание от различни медийни брандове. Затова и издателите са големи застъпници на т.нар. синдикирано съдържание – те знаят, че медиата трябва да е там, където са хората, защото новото поколение чете по различен начин. За младите хора много по-важно е новината да ги търси и намира. Новите медии понякога са успешни не защото нямат бизнес проблемите на старите и това ги прави гъвкави, а защото успяват да преосмислят начина, по който ангажират вниманието на по-младата аудитория.

Въпреки това Жан-Кристоф Демарта e категоричен, че медиата не би се отказала от печатното си издание, защото то носи духа на NYTimes и съответно тежестта на медиата. Все пак по-важно е съдържанието, а не носителят, допълва Демарта.

А какво трябва да бъде то? Стегнати, кратки съобщения за най-важното, което се случва – особено когато фокусът са мобилните версии на изданията, е отговорът на специалистите от бранша. Това поставя пред медиите въпроса как да диференцират тяхната продуктова политика така, че да са подходящи за всяка различна платформа. В доклада си WAN отбелязва, че телефонът вече е доминиращият канал за информация, и това преподрежда медийния продукт и в останалите платформи. Сайтовете стават все повече място за архив и рисърч, а през мобилните устройства минава почти цялото информиране.

Вестниците стават по-малки – като бюлетини с важните нещата, които читателят трябва да знае. Плюсовете идват от голямо разследване или специална разработка на важна тема. Ключов фактор е и формата на самото съдържание. Не е изненадващо, че видеото е форматът на бъдещето и важна посока за издателите, за да са в крак с очакванията на публиките си. Другото важно нещо е развитието на инструментите, с които се разказва една история. Например Guardian споделя опита си със статия тип игра по важната тема за случващото се в Сирия. Историята е разказана през очите на едно 24-годишно сирийско момиче, което иска да напусне страната. Вестникът й предлага различни стратегии, описани в кратки абзаци, в края на които читателят сам избира как да продължи. Като цяло репортажът разказва какво се случва на бежанците, а с подхода си изданието иска да ангажира вниманието на аудиторията към темата. Представена по този начин, тя вдига читаемостта на текста.

Важен нюанс в променения бизнес модел е разбирането, че вече не можеш да си позволиш да си просто медиа. "Това не е достатъчно в дигиталната ера. Трябва да инвестираш и в услуги и търговски бизнес модели. Например ние имаме компания, която продава билети за концерти, театрални постановки и т.н., имаме застрахователна компания, имаме и марка дрехи и туристическа агенция", обяснява Бертран Гие, директор "Нови медии" в Le Figaro. Дигиталната среда улеснява навлизането на нови пазари. От друга страна обаче, притиска издателите да променят начина, по който мислят за вестника, обяснява Гие. По отношение функциите на изданието на различните платформи той дава пример, че в сайта на Le Figaro публикуват например само новинарски материали, във вестника наблягат на разследваща журналистика, а в списанието си се фокусират върху интересите и хобитата на читателите си.

Вестниците на всички пазари по света инвестират усилията си и са все по-иновативни в превръщането на бизнес модела от двуизмерен в многоизмерен. На развитите пазари вестниците преминават към стратегии, които им дават възможност да реализират по-големи печалби от по-малко на брой абонати. Това става, като увеличават коричната цена на изданията, но намаляват разходите за производство, като например намаляват честотата на отпечатване. Все пак издателите отчитат, че тази практика рискува да отблъсне някои групи читатели в замяна на нарастване на приходите.

Друг важен извод е, че бизнес моделите, базирани на идеята да се плаща за качествена информация, ще продължат да се налагат все повече.  Платеният дигитален достъп до вестникарско съдържание се е увеличил с 56% през 2014 г. и с повече от 1420% през последните пет години според данни на PricewaterhouseCoopers. Изследване на Reuters Institute Digital News в десет страни показва, че един на всеки 10 души днес плаща за дигитално съдържание. Това варира от 22% в Бразилия, до 7% в Обединеното кралство.

3. Работата на журналиста не свършва с написването на текста

Освен бизнес модела на медиите новата дигитална среда променя и работата на самите журналисти и организацията на работното им място. Често вече се изисква повече от една специализация и нови умения, за да работиш в редакция. Това впрочем се отнася не само за медиите, а за всички бизнеси, които искат да са в крак с времето, да не губят потребители и да общуват добре с тях.

"Работата на един журналист не е свършила, когато създаде дописката, коментара или репортажа. Той трябва да се грижи и за промотирането му в социалните мрежи", дава пример директорът "Нови медии" в Le Figaro Бертран Гие. Нюзрумът на Le Figaro се състои от 500 журналисти, разделени в три дигитални екипа с идеята да се покрият много повече информационни полета. Главният оперативен директор на Huffington post Кода Уанг споделя, че журналистите в сайта публикуват съдържание на всеки 58 секунди. "Материалите ни използват видео и фотографии в съотношение 50:50 и това вдига читаемостта им", обяснява той и допълва, че фокусът им занапред е върху видеото. В новата среда от журналистите се очаква не просто да пишат добре, но и да се справят със записването и монтирането на видеосъдържание.

Новият модел на работа вече изисква всички да са заедно в редакцията – включително и хората, които се занимават с рекламата и бизнес стратегиите. Стените между различните отдели в една редакция са невидими и стремежът е всеки да разбира работата и целите на колегите си от другите звена. Това е необходимо, защото повечето процеси вече се преплитат и никой отдел или звено не може независимо да изпълнява задачите си и да постига целите си.

Дейностите във всички посоки на медийния бизнес са базирани на данни. Това е генерална промяна в културата на компаниите и е ключово важно да се изгради не само в бизнес отделите, но и в редакцията на всички нива. Това означава например журналистът да напише статия според това какъв тип материали и в каква форма харесват и очакват читателите. Познаването на аудиторията вече е част от професионалната подготовка на всеки автор на теми. Новият "производствен отдел" – каквото по същество са редакциите, имат стратегическа нужда от хора с компетенции в областите анализ на данни, работа със социални медии и маркетинг, както и от дизайнери и програмисти, стана ясно още от конгреса на Световната пресасоциация. Без тези неща в ядрото при създаването на съдържанието не може да има смислена крачка напред.

4. Медиите ще задвижат мобилната революция

Според проучвания всеки 8 от 10 потребители на смартфон поглеждат телефона си в рамките на 15 минути след събуждането си. Когато самите издателски компании започнат да цитират подобни данни, можем да сме сигурни, че мобилната революция на рекламата все пак ще се състои. Изненадващото обаче е кой ще стои зад тази революция – това, изглежда, ще са медиите, които ще задвижат колелата и ще направят така, че рекламната индустрия да ги последва.

За пръв път от зората на дигиталната индустрия се забелязва спад на потреблението на десктоп версиите на медиите. В САЩ, Великобритания и Италия мобилното потребление дори надминава използването на компютрите, пишат в доклада си от Световната пресасоциация. Проучване на Pew Research пък показва, че за 19 от топ 25 новинарски сайтове в САЩ мобилният трафик е задминал стационарния с поне 10%. А Американската пресасоциация обяви, че потребителите, които четат медии изцяло онлайн, са се увеличили с 53% само за последната година (която завършва през март 2015 г.) "Когато говорим за нови потоци на приходи, обсъждаме "годината на мобилните технологии" от поне десет години", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA.

Причината за тази промяна на пазара се дължи, разбира се, на големия брой устройства, които потребителите използват. "В последните 20 години, т.е. откакто има мобилни устройства, мобилната пенетрация е достигнала 69% от населението", уточнява Кода Уанг, главен оперативен директор на Huffington Post, по време на ICEE Fest 2015. Той посочва също, че над 50% от трафика към медиата идват именно от мобилни устройства. И допълва, че основна цел на компанията му е да оптимизира сайтовете си така, че да доставя по най-бърз начин съдържанието до потребителите. В The New York Times статистиката изглежда така – пресата е избор на 4% от читателите, а в нея се инвестират 18% от рекламните бюджети, докато мобилното потребление достига 24% при едва 8% от инвестициите, по думите на Жан-Кристоф Демарта. "Мобилните технологии са основополагащи за бъдещето на медиите", заяви той.

По какъв начин обаче медиите могат да монетизират мобилното потребление? "Със сигурност това няма да стане чрез банери", категоричен е Джордж Ниме, главен дигитален директор на австрийския вестник KURIER. Опитът на Huffington post пък е показал, че вкарването на десктоп формати на мобилните екрани не е ефективно. "Използвайте всяка платформа за това, за което е добра", съветват от медиата и дават пример, че мобилната среда е по-ефективна например за видео (брандирано или новинарско), по-добри и видими дисплей формати и по-добро таргетиране.

"Не разбирам защо всички говорят за преминаване към мобилната среда. Това е просто светът, в който живеем и трябва да сме готови да работим в него, иначе можем да се сбогуваме с бизнеса си", заяви на ICEE Fest 2015 Карестен Кричер. На въпросите как изданието монетизира своя мобилен трафик Кричер посочи, че медиата разполага с малко на брой дисплей формати, които са запазени за следващата поне една година. Основният приход на компанията обаче идва от съдържанието, което VICE оптимизира за различните мобилни платформи и което е пряко спонсорирано от различни рекламодатели, без да бъде брандирано или подвеждащо.

5. Автоматизираното купуване на реклама набира скорост

Медийният бранш отдавна е изправен пред проблема с монетизирането на новите канали и платформи. Затова става все по-важно да се разбере как по най-добър начин да се продават реклами в тях. Тук през последните години изплува още една тенденция – programmatic buying (или "автоматизирано купуване" – бел. авт.). Според доклада на Световната пресасоциация глобалните рекламни инвестиции в онлайн дисплей формати през 2014 г. са достигнали 124 млрд. долара, а автоматизираното купуване е заемало 20% от тях (или 21 млрд. долара).

Programmatic е начин за закупуване на рекламни площи по автоматизиран път, като се избегне човешка намеса. Изключение правят само предварителното задаване на данни и прецизният контрол, който маркетолозите имат върху работата на алгоритмите. Ключово при programmatic е това, че рекламодателите не купуват позиции в конкретни сайтове, а такива, които ще достигнат тяхната аудитория.

За издателите това означава, че най-после ще могат да монетизират по адекватен и оптимизиран начин събираните с години данни за своите читатели. Бертран Гие  уточнява по време на ICEE Fest 2015 работата на групата по този модел: "Ние събираме данни за нашите онлайн читатели, след това ги анализираме и ги използваме за по-добро таргетиране на рекламата, която компаниите купуват при нас." Големите медийни компании обаче виждат конкуренти в лицето на Google и Facebook, чиито автоматизирани системи са сред най-популярните и използваните сред по-малките издатели. Това е и причината големите групи да създават свои собствени programmatic мрежи, било то самостоятелно или в партньорство с други медии. Пример за това е проектът Agora, който използва системите на TailWind, който към момента е реализиран в Гърция и Румъния.

Автоматизираните системи могат да бъдат използвани и за допълнително увеличение на аудиторията. Джордж Ниме разказва, че са реализирали проект, при който медиата създава и публикува брандирано съдържание за свой партньор и впоследствие го изкарва извън пределите на своя сайт чрез формати в различни programmatic системи. Така създадените банери (и съответно брандираното съдържание) се публикуват дори при конкурентни медии с подходяща аудитория. След като тя е веднъж привлечена на сайта на КURIER, вниманието й и съответно трафикът биват задържани чрез друг тип материали, подходящи за тези читатели.

 

Оригинална публикация

www.capital.bg I 18.06.2015г.

ИКЕА търси балкон туристи, BAAwards 2015 отличиха постиженията в маркетинговите комуникации, Google ще следи ефективността на банерите, AdBlock ще блокира рекламите в корпоративните мрежи

ИКЕА и Ogilvy представят нова кампанията с името "Балкон турист". Чрез нея всеки може да резервира за няколко часа един от седем балкона в София, чийто интериор е избран от дизайнерите на шведската компания с цел да представят пролетно-летния асортимент на ИКЕА. От агенцията уточняват, че седемте локации от кампанията са подбрани, за да предложат разнообразие на големината и съответно мебелните решения, които мебелният гигант предлага. Кампанията ще продължи до 10 юли, а всеки желаещ да запази някой от тематичните балкони може да го направи безплатно, след като се регистрира онлайн в сайта на кампанията (balkonturist.com) и провери заетостта на локациите. Проектът е таргетиран към "активните хора в София, които са отворени за алтернативни идеи в свободното си време", разказват от Ogilvy. Именно целевата аудитория предполага и избора на комуникационни канали за кампанията. В случая това са основно онлайн медии и социални мрежи, уточняват от агенцията.

BAAwards 2015 отличиха постиженията в маркетинговите комуникации

Българската асоциация на рекламодателите (БАР) отличи по-рано тази седмица най-добрите постижения в сферата на маркетинговите комуникации за изминалата година, както и екипите зад тях. Това се случи на специална церемония, с която завърши конкурсът BAAwards 2015 (или "Наградите на БАР 2015"), проведен за втори пореден път. В конкурса тази година се състезаваха 30 проекта, представени от 19 компании, съобщават от асоциацията. По време на церемонията БАР раздаде 13 награди в 7 категории – "Нов продукт", "Корпоративен ребрандинг", "Корпоративна социална отговорност", "Релансиране на продукт", "Продуктова иновация", "Спонсорство" и "Активиране на марка". От асоциацията уточняват, че 7 от наградите са връчени за екипни постижения, а 6 отличия – за индивидуален принос (4 на старши и 2 на младши маркетингови специалисти). Сред наградените компании тази година са Coca-Cola, "Белла", Unilever, "Данон Сердика", "Санофи-Авентис", "Мобилтел", Пощенска банка, "Загорка", "Актавис" и Toyota.

Google ще следи ефективността на банерите

След като през 2013 г. Google започна да следи конверсиите (взаимодействието с рекламните послания – бел. авт.) на своите AdWords реклами, "сервирани" на различни устройства и платформи, сега интернет гигантът обяви, че въвежда подобен тип следене и при по-традиционните формати, които мрежата им публикува в други сайтове и мобилни приложения. По този начин рекламодателите ще имат по-добра възможност да следят дали закупените от тях банер позиции при десктоп или мобилни устройства са довели до покупка на продукт или до друг тип конверсия независимо дали потребителят е видял рекламата на същото устройство, което използва в момента. Трябва да се има предвид обаче, че следенето на взаимодействията при няколко различни устройства е приблизително, тъй като Google използва събраните за потребителите данни, които използват услугите и профилите на компанията. Това е начинът на интернет гиганта да се бори с подобната технология Facebook Atlas на Марк Зукърбърг.

Reuters създава звено за брандирано съдържание

Reuters създаде специална дивизия – Content Solutions, която ще помага на маркетолозите да достигнат международна аудитория. В допълнение към публикациите на Reuters.com рекламодателите вече могат да дистрибутират брандирано съдържание през платформата Media Express на информационната агенция, която работи със 750 електронни медии и над 1000 вестника. През изминалата седмица Reuters обяви, че ще предложи част от съдържанието си безплатно на издателите в опит да увеличи клиентската си база. Ако експериментът сработи, рекламодателите, които използват услугите на агенцията, ще получат достъп до значителна аудитория. През последните години Reuters работи с различни брандове под шапката на услугите Content Solution, но за пръв път агенцията обособява специално звено, което да поеме този бизнес. Екипът се състои от 70 души и ще работи в офиси в Ню Йорк, Лондон, Делхи, Сеул, Хонконг и Токио. Само за последните 12 месеца отделът е работил по над 30 кампании, вариращи от двудневни проекти до целогодишни такива. Отделна част от групата пък работи върху редакционно съдържание, изработвано за новите клиенти на Reuters.

AdBlock ще блокира рекламите в корпоративните мрежи

От години е ясно, че целта Adblock Plus е да направи инсталацията на популярния си продукт за блокиране на реклами възможно най-лесна. Ето защо компанията посочи, че разработва възможност ИТ администраторите в големи компании да инсталират софтуера на всички служители по бърз и удобен начин.
Според публикация в блога на компанията "ИТ администраторите, които се грижат за големи мрежи, често искат да инсталират Adblock Plus, за да ограничат отвличането на внимание, да спестят загуби при трафика и да предпазят мрежите си от заплахи като "злонамерена реклама".
Дигиталната индустрия от своя страна е все по-загрижена за блокирането на рекламно съдържание, тъй като то влияе негативно на инвестициите в онлайн реклама, намалява приходите на издателите и ограничава възможностите на рекламодателите да достигат до потребителите там, където те прекарват все повече време.
Според Interactive Advertising Bureau (IAB) блокирането на рекламно съдържание е тенденция с "висок приоритет" за 2015 г. и не се очаква намаляване на потреблението на такъв тип инструменти. Така например миналата седмица Apple представи в новата версия на мобилния си браузър Safari функционалности, които могат да послужат за блокирането на рекламни послания.

Новини в 140 символа:
- Facebook отново модифицира алгоритъма за "сервиране" на постове в новинарския поток; на фокус са типовете публикации, при които потребителите прекарват повече време.
- YouTube представи платформа за онлайн стрийминг на видеоигри, за да се бори с Twitch и да монетизира по-добре геймърските видеа
- Рупърт Мърдок се оттегля от Fox, оставя компанията в ръцете на синовете си.
- AOL представя вътрешна агенция за създаване на комуникационни кампании с брандирано съдържание.
- Приложението за персонализирано радио Pandora ще продава банер позициите си чрез вътрешна programmatic платформа.
- Twitter въвежда автоматично възпроизвеждане на видеосъдържанието и гарантира 100% видимост на рекламодателите.
- Платформата на AOL за programmatic продаване на телевизионна реклама, въведена в Австралия, ще усвои 5% от рекламните инвестиции до края на годината.

 

Оригинална публикация

www.capital.bg I 16.04.2015г.

За втори път ще се проведат наградите BAAwards, AOL представи автоматизираната си рекламна платформа, Рекламните инвестиции в социални мрежи ще достигнат 24 млрд. долара

За втори път ще се проведат наградите BAAwards

Българската асоциация на рекламодателите (БАР) ще проведе за втора поредна година конкурса BAAwards, чиято цел е да открие и награди най-иновативните и креативни кампании в сферата на маркетинговите комуникации. Заявки за участие ще бъдат приемани до 17 май на сайта на БАР (www.baawards.com).

Тази година конкурсът ще се проведе под мотото "Агенти на промяната" и според организаторите ще постави по-силен акцент върху индивидуалния принос в маркетинговия екип. "БАР помага за развитието на професионализма в областта на маркетинговите комуникации и като отличава най-добрите кампании, дава надежда на специалистите в областта за реализация на българския пазар", пише още в прессъобщението, разпространено до медиите.

Както и през 2014 г., участниците ще се съревновават в категориите "Нов продукт", "Нова услуга", "Нова корпоративна марка", "Ребрандинг на продукт", "Корпоративен ребрандинг", "Корпоративна социална отговорност", "Пускане на пазара на обновен продукт", "Продуктова иновация", "Спонсорство", "Активиране на марка".

В миналогодишното издание на конкурса са участвали 18 компании с 29 проекта, а наградени са били екипите от маркетингови специалисти от "Тойота Балканс", "Данон България", "Alpha Bank" и "Загорка".

AOL представи автоматизираната си рекламна платформа

Преди повече от година AOL за пръв път обяви плановете си за създаване на единна рекламна платформа. Тя е вече факт и носи името One by AOL. В платформата ще бъдат включени всички рекламни формати, които компанията предлага: видео, дисплей, телевизия, както и всички автоматизирани системи, които ще бъдат ребрандирани под шапката на новия проект (това са Adap.tv, AdLearn и Converto).

Въпреки включването на добре познати за рекламодатели и агенции системи в новата платформа от AOL разказват, че 50% от кода на рекламната им технология ще бъде изцяло нов и ще предлага функционалности, сред които възможността кампаниите да бъдат следени в зависимост от устройството, на което рекламата е "сервирана", и как това се е отразило на директната продажба. В бъдещите планове за развитие на One влиза и създаването на компонентен модел, с който услугите на платформата да бъдат персонализирани според нуждите на рекламодателя.

В допълнение към тези иновативни решения AOL предлага и друго примамливо решение на маркетолозите, а именно отворения достъп до данните на платформата – т.е. цялата събирана информация от реализираните в One кампании ще може да бъде "изнасяна" извън системата и да бъде използвана при други продукти, като например Facebook, Google или други автоматизирани платформи.

Foursquare ще рекламира на всички смартфон потребители

Социалната мрежа Foursquare представи новата си рекламна платформа Pinpoint, с помощта на която ще може да "сервира" геолокализирани реклами на всички смартфон потребители. Това ще става чрез партньорска мрежа от приложения, които записват местоположението на всеки един телефон, в който е инсталирано някое от тях. Тази възможност допълнително ще разшири портфолиото от информация на Foursquare, които към момента могат да таргетират само своите потребители.

В допълнение позиционирането на потребителите ще бъде подкрепено с богатата база на Forsquare от над 65 млн. регистрирани заведения, магазини, туристически обекти и др. Въпреки че продаването на рекламите няма да се случва в реално време, от компанията разказват, че платформата ще има автоматизирани елементи и ще може да предоставя дадено послание само до потребител, който вече е посетил определен обект или се намира в близост до него. Чрез достъп до историята на посещаваните от потребителите места Pinpoint ще позволява сравнението на това колко души са видели дадена реклама и колко от тях са стигнали до рекламирания обект – услугата ще носи името "Place Attribution Report". От Forsquare преговарят и с други технологични компании като Drawbridge, Turn и Google, с помощта на които да обогатят своята система в бъдеще.

Рекламните инвестиции в социални мрежи ще достигнат 24 млрд. долара

Нов отчет на анализаторската компания eMarketer предвижда, че рекламните инвестиции в социалните мрежи ще се покачат тази година с 33% и ще достигнат 23.68 млрд. долара. Голяма част от тези приходи ще отидат във Facebook, като се очаква компанията да получи 15.15 млрд. долара от рекламните бюджети. Twitter от своя страна ще достигне дял от 8.8% и ще придобие 2.09 млрд. долара от всички рекламни приходи през годината. Според eMarketer до 2017 г. социалните мрежи ще заемат 16% от маркетинговия микс, а инвестициите в тях от страна на рекламодателите ще достигнат 35.98 млрд. долара.

Новини в 140 знака:
- WPP придобива Medialets, компания за измерване на мобилна реклама 
- NBA избира Pepsi за свой спонсор, прекратява 30-годишното партньорство с Coca-Cola
- Imgur представя нов формат native реклама, който използва типичните за платформата изображения
- Snapchat прекратява работата на рекламната си платформа Brand stories поради липса на интерес от страна на рекламодателите
- Tumblr ще позиционира нов рекламен формат, който ще стои най-отгоре в потребителския dashboard панел 
- Брандовете странят от кандидатпрезидентската кампания на Хилари Клинтън въпреки големия потребителски интерес 
- Google планира да предложи по-добро рекламно таргетиране, като използва електронните пощи от базите данни на рекламодателите 
- Politico разширява портфолиото от отразявани щати, като добавя новини от Флорида и Ню Джърси
- Instagram вече позволява свързването на рекламите от социалната мрежа с онлайн магазините на рекламодателите 

Оригинална публикация

 

www.manager.bg I 02.09.2014г. 

Визуалното превзема мрежата. То е същинска вихрушка от инфорграфики, кратки филми, микросъдържание. Трудно е съзнанието да го възприеме във форма. То е безспирен поток без начало и край.
Имайки предвид това и нуждата да се споделя образователна и сериозна информация вероятно следващото голямо нещо ще бъдат интерактивните графики. Те може да бъдат поставяни в сайтове, на карти, в блогове. По същество представляват визуализации, които позволяват на аудиторията да разбере нещо по-бързо от четенето на текст. В същото време имат възможност да изследват информацията, която им се презентира, за себе си.
Интерактивното съдържание кара публиката да си взаимодейства с него. Да бъде активна. То може да бъде инструмент, от който рекламата масово се възползва.
Потребителите, преглеждащи интерактивни графики, прекарват повече време на страницата. Видимостта на бранда пред тях се увеличава. Този вид съдържание може да се направи тясно свързано с интересите им. Той привлича окото и е много по-атрактивен начин да се поднесат данните от един скучен доклад със статистика. Освен че е интересен за гледане, задържа вниманието по-дълго.
Разликата идва от активността на аудиторията, която иначе е пасивна, ако й се излъчват други рекламни формати, свързани с интернет. Информацията на графиките се променя в зависимост от това къде човек кликва или накъде задвижва страницата. По-динамичен формат е.
По наблюдение на американската изследвателска компания Demand Metric, 45% от маркетолозите, използвали интерактивни графики, за да показват съдържание в сайтове на медии, на фирми или на други носители като табла по време на събития, ги оценяват като „много ефективен“ инструмент. Най-вече казват, че графиките са полезни за образоване на клиентите. И подчертават, че така се увеличават разговорите между компанията и хората.
Този тип съдържание може да работи най-добре за маркетолога при следните условия:
Както обикновено, контекстът е цар. Има ситуации, в които използването на интерактивни форми на пренос на информация е добър начин да се свърже човек с присъстващите. Например на брандирани събития, изложения.
Когато има нужда от визуализация на сложни данни пред публика. При презентации, в които се желае по-активна реакция от страна на публиката.
Когато се представя персонализирано брандирано съдържание.
При обяснение на употребата на продукти.
Ето и пример за употребата на интерактивна инфорграфика на сайта на британския вестник "Таймс" от потребител, използващ iPad.
От сп. Entrepreneur

Видео 

 

 

Оригинална публикация