в. Монитор | Надежда ПОПОВА | 22.04.2011 | 00:01 | Стр. 24

От 11 април започна инициативата “TV7 в България", която е един от най-мащабните проекти на медията. Идеята й е да показва живота такъв, какъвто е, като излъчва директно от центъра на 34 областни града в страната. Всеки петък сутрешният блок "БОдилник" хваща на къс пас местния политически елит по наболели за региона теми. В рубриката си "Гореща точка" Николай Бареков връчва охотно на публиката си и бонус – да задава неудобни въпроси лице в лице с управленците си от мобилното студио. Междувременно чрез ударна доза репортажи и преки включвания в новините столичани разбират повече за местните забележителности, таланти и дух. Началото на обиколката бе поставено в Плевен, а към момента иновативната медия гостува на Враца, Монтана и Видин. "Иначе казано Северозападна България, по-известна като Северозападнала или като най-бедния район на ЕС. Навсякъде драмата е една – висока безработица, ниски доходи и липса на инфраструктура", разказва господин "Имаме новина" пред "Монитор". Добавя, че главните герои в импровизираната поредица на TV7 – простосмъртните българи без столична регистрация, страдат от тотална дезинформация. И извън шепа частни случаи драмите и постиженията им са игнорирани от светлината на прожекторите.
"За нас животът извън София не е глухата провинция, а реално случващото се в България. Много малко институции и медии се интересуват от проблемите на малкия човек извън пределите на столицата. За това сме и доста топло приети от нашите съграждани", обяснява феноменалния успех на турнето журналистът. "Всъщност програмната ни схема тепърва набира популярност в останалите градове. В София обаче "БОдилник" бие по гледаемост конкурентните предавания на Нова и БНТ1
Новото ток шоу "Пряка демокрация", което стартира на 4 април, също ще се превърне в трибуна за изява на локални герои в последния ден на работната седмица. Кулинарният факир Лео пък запретва ръкави в готовност да жонглира с черпак и подправки на открито, ексклузивно, в някоя от следващите спирки. В момента се водят преговори и с фолк хамелеона Камелия, чието социално предаване също може да стане част от турнето на ефирния канал.
Според Бареков цел номер едно на пътешествието с микрофон в ръка е да разследва корупционните практики в общините. И нагласите на хората спрямо администрацията, която работи на абсолютно автономен принцип, а на държавно и общинско ниво съвсем бегло се интересува от грижите на обикновеното население. Искрено го вълнува и наличието на комуникация между граждани и държава, както и нивото й на адекватност. Идната седмица дистанцията между зрител и лица от екрана ще бъде скъсена във Велико Търново, Габрово и Севлиево, а в началото на май от TV7 ще маркират по-значимите точки в политико-социалната карта на Пловдив, Пазарджик и Карлово. Гостите в "Гореща точка" пък по традиция ще бъдат "каймакът" на региона. Както бяха Румен Петков и Цецка Цачева в Плевен или Искра Фидосова и Янаки Стоилов във Враца. Търсим лицата, чиято позиция би спомогнала за решаването на конкретни обществени казуси. Основната ни цел е да бъдем модератор на диалога между властимащите и гражданите."
Естествено програмното приключение на колела няма да задълбава само в дискусии за лошите примери в управленската практика, довели до свиване на семейния бюджет. Тежкият мисловен ефект от публицистиката и дебатите ще бъде компенсиран със солидна порция забавления. От мига на пристигането си в даден град екипът изгражда в центъра му огромна мобилна сцена. Феновете на медията могат да я експлоатират както им душа иска до последната минута преди свиването й обратно за път. Като част от проекта “TV7 в България" се реализират конкурсите "Момиче на времето" и "Бъдещите таланти на България". Първият е истинска стръв за дами, които искат да почерпят с харизма публика различна от домашните си любимци. Най-забавните опити за синоптична прогноза се качват в секцията с видеа на tv7.bg. Същото важи и за зевзеците с претенции за специална дарба. "Талантите могат да бъдат всякакви, няма и възрастови ограничения. Който иска, излиза, пее, разказва вицове, заформя скечове – каквото го влече, пред публика от свои. Има шанса да блесне. В Плевен, например, ми направи впечатление, че всички пееха страхотно – забиваха здраво рок парчета, балади. Опитваме се да разнообразим малко живота на българите, да покажем и хубавите страни на тези региони. Хората са най-големият потенциал на държавата ни, но често го забравяме. Във всеки град има колоритни образи, местни глашатаи, давам им думата и те, между другото, задават най-адекватните въпроси към политиците", констатира Бареков.
***
ТУРНЕТО в дати
25 – 29 април – Велико Търново, Габрово, Севлиево
2 – 6 май – Пловдив, Пазарджик, Карлово
9 – 13 май – Стара Загора, Гълъбово, Чирпан
16 – 20 май – Хасково, Свиленград, Кърджали
23 – 27 май – Сливен, Ямбол
30 май – 3 юни – Бургас
6 – 10 юни – Варна
13 – 17 юни – Пловдив, Смолян
20 – 24 юни – Благоевград, Банско, Петрич, Сандански, Гoце Делчев
27 – 1 юли – Кюстендил, Дупница, Перник
4 – 8 юли – Велико Търново
11 – 15 юли – Русе
18 – 22 юли – Варна
25 – 29 – Бургас
***
АФИШ
Музика на живо от мобилната сцена
29 април, Велико Търново – Gravity Co.
5 май, Пловдив – "Остава"

Стр. 24 

в. Монитор | Ани Ефремова | 20.04.2011 

- Госпожо Колева, как градите концепцията за новите предавания на TV7?

- Обновената концепция на ТV7 бе изградена на база желанията на аудиторията чрез използване на редица изследвания, наличието на практика и липса на такава в телевизионното пространство, както и разбира се, на бизнес логиката при прилагането й. Зрителят е център на вниманието с неговите потребности, свързани изцяло с ежедневните му нужди от информация, която носи полезност и е достъпна до него. Целта ни е да приобщим зрителя, да го направим съпричастен в отразяването на събитията, да го включим със собствените му проблеми и радости, да го предизвикаме да се включи в създаването на неговата телевизия, която иска да гледа, в чието създаване е участвал и без изключение чрез нея да се информира и отпуска. Зрителят за нас обхваща територията на цялата страна, зрителят е пред тв екран, но и пред компютъра. Той е с нас през целия ден, независимо дали е на работа, или вкъщи.
Как – чрез залагането в новата ни концепция на непрестанна онлайн връзка с него, чрез контакт с помощта на социалните мрежи и чрез живи връзки.

- Върху какво акцентирате при изграждането на програмната схема?

- Качеството на програмата е изключително важно за TV7 и смятам, че сме се наложили като такава медия. Но информираността и полезността на програмата е ударението при изграждането на цялостната ни програмна схема.
Или казано накратко, качество на програмата, съчетана с актуална информация, достоверност и полезност.

- Кои са перлите в короната на TV7?

- Всеки един слот се изгражда на база отделен анализ, с отделна концентрация. Всяка една минута е анализирана. Подборът на водещи и предавания е сложен процес. Той не е откъснат самоцелно на базата на отделни предпочитания. Той се провежда стриктно и прецизно при съблюдаване именно на добавената стойност под формата на информация, която същите носят, на база предпочитанията на аудиторията, която целим да привлечем. Всички предавания и водещи в обновената ни програмна схема са минали различни тестове, съвкупност от изисквания, зададени от телевизията, на които без изключение, трябва да отговарят. Т.е. всички предавания носят своята стойност и блясък така че, съчетан в обща картина, дава резултата, към който се стремим. Тук мога да спомена продукциите на продуцентската компания No Frame, Николай Бареков, Люба Кулезич, Миа Сантова, Емил Кошлуков. Смятам, че всеки един от тях тежи на мястото си.

- Как стигнахте до решението Албена Вулева да стане част от екипа на TV7?

- Албена Вулева беше избрана на база концепция на предаване, за което бе направено съответното изследване. Тя носи със себе си познанието за това как се прави подобно предаване и е изключително дисциплиниран човек. Зад камерата Албена знае как да структурира и какви са очакванията на аудиторията. Не случайно е направен изборът, вече дава резултати.

- Започнахте мащабно начинание "TV7 България". От какво е продиктуван този проект?

- Проект като "TV7 България" не е правен досега у нас. Той изисква много хора и средства. Направихме го, за да стигнем до цялата страна, до всички зрители.
Сам по себе той е уникален. Забелязали ли сте колко малко време се отделя за градовете извън София? Колко малко хората споделят своите проблеми пред екран, как нашата връзка с тях е прекъсната? С този проект целим да се покаже обликът на българския град в пълен аспект – политически живот, бизнес, туризъм, спорт, култура и културно наследство, интересни и неизвестни факти, личности и техните достижения.
Новините, достиженията и успехите на българите се случват не само в София, но и в градовете на България, които често остават извън фокуса на другите национални телевизии. През тази една седмица, в която бяхме в Плевен и региона, чрез конкурсите, които провеждаме на място – "Микрофонът е ваш", “Водеща на прогнозата за времето", "Бъдещите таланти на България", бяха записани изключително талантливи хора, които сигурна съм трябва да стигнат до екран.

- Има ли истинска конкуренция на българския телевизионен пазар у нас? Коя телевизия определяте като пряк конкурент на TV7?

- Конкуренция и това се подсказва от поведението на другите ефирни телевизии спрямо TV7. Те все повече започнаха да ни обръщат внимание, да се съобразяват с TV7. И има защо. Показахме, че можем. Показахме, че сме реална алтернатива. И правим успешни и уникални предавания. Сам по себе си този факт говори, че конкуренция има. И смея да твърдя, че сме силен играч, с който останалите ефирни телевизии трябва да се съобразяват.

- Има ли намерение TV7 да реализира свой проект за български сериал?

- Концепцията за изграждане на българска лента не ни е чужда. Това е един много голям проект за всяка една телевизия. Концепция за сериал се защитава трудно, трябва да бъде изключително добре обмислена, да е пусната на екран в много подходящ момент.

***
Какво ново?

- TV7 води преговори за продължаване ексклузивното излъчване на състезанията от Формула 1 и през следващата година. Мислят и за права, свързани с други спортове.
- В началото на май тръгва ново предаване с отговори по проблеми и казуси, които интересуват всички зрители.
- Екипът на TV7 работи и по дневната програма. В момента развива концепцията й, която ще е нова за родния тв пазар.
- TV7 не смята да закупува турски сериали. Те се наложиха с течението на времето и бяха първоприемник на латиноамериканските, но не са част от концепцията на медията.
- Риалити форматът не е чужд на хората от TV7.Това обаче е въпрос на много прецизно обмисляне и уточнена до последната буква и цифра идея. Досега съществуващите риалитита, познати на зрителите, изместват фокуса на самия формат, смята Евелина Колева.
***
Евелина Колева е изпълнителен директор на националната ефирна телевизия TV7. Влиза в управата на медията през 2009 г. Преди да се захване с телевизия, има сериозен финансов бекграунд. Не обича да се акцентира върху това, че най-сериозните решения в медийния бранш се взимат от жени ръководители. Радва се, че нещата се получават, и е заредена с много позитивизъм. Не крие задоволството си, че аудиторията вече смята TV7 за мястото, където ще се информира и ще намери съвет за проблемите си.

Стр. 23

Супер 19 минути | Денка КОЛЕЛА | 01.04.2011

Как станахте продуцент? Не е ли много различно занимание от политиката?

Когато направихме компанията No Frame, вече исках да се занимавам с телевизия. Говорих с друга продуцентска къща, бях предложил даже няколко формата на предавания – някои от тях американски, които съм гледал, други бяха авторски. В един момент си казах, че няма смисъл да давам парите на друг, за да продуцира нещо, което аз съм измислил. С Вили Сечкова сме приятели отдавна. Аз съм и кръстник. Тя имаше телевизионен опит от Градски легенди, тъй като беше и продуцент там. Предложих й да рискуваме и да направим продуцентска къща. Поканих я, защото сме близки и приятели, а и защото тя има опит в телевизията. Вили има и много голяма енергия и хъс да пробва нови неща. Доста странни птици сме с нея и имаме различно от другите виждане за телевизията. Стартирахме No Frame с няколко продукти, които другите продуцентски къщи мислеха, че са безумие. Споделено с Камелия е едно от най-добрите предавания в ТВ7. Когато казахме, че ще сложим фолк певица да води драматични истории, да анализира и коментира с хора личните им трагедии, всички се смееха. Кой ще й вярва на Камелия, която върти кючеци вечер в бара, че може да те разпита за починалото ти дете? Огромен риск, поехме го и в момента това е най-гледаното предаване. Всички продуценти правят готварски предавания. Ние взехме Лео – човек, който не говори български. Как така, готвач ще ти обяснява рецепта, на език които неразбира. Сега е едно от най-рейтинговите предавания. Като продуцентска къща направихме няколко смели хода, които бяха и голямо предизвикателство, и голям риск.

С Вили Сечкова делите едно бюро. Кой е шефът?

В понеделник, сряда и петък е тя, защото тогава е тук. През другото време гледа сина си. Вчера например издаде заповед да не се пуши вътре. И, между другото, е права. Понеже и двамата пушим, сега като си забранихме, намалихме цигарите. Доверявам се много на Вили, защото тя има страхотен нюх и опит. Има и естетически вкус. Като види нещо, разбира как става. Говори езици, гледа чужди телевизии, непрекъснато следи за нови неща, опитва се да развие фирмата. Вярвам й, защото е доста по-млада и хваща по-модерни тенденции. В някои случаи, въпреки че ме водят много либерален и модерен , съм по-консервативен. Рисковете, които поемаме, до голяма степен се дължат на нея. Така че й се доверявам като интуиция и нюх. Освен това е много добър мениджър. Тя познава продуцентската работа много по-добре от мен. Разбира се, аз съм акционерът във фирмата, изградил съм компанията, но смятам, че Вили се справя брилянтно. Занимавам се по-скоро с офиса, подредбата на администрацията на самата компания. Когато се стигне до творчески решения, предпочитам да вземам нейното мнение.

Били ли сте гаджета с нея?

Не. Аз съм й кръстник. Според православието кръстникът е духовен баща. Това е роднинска връзка. Можеш да имаш различни бащи, ако майка ти се омъжва повторно, но не можеш да имаш повече от един кръстник. Така че това би било буквално кръвосмешение.

А извън работата кого слуша?

Сега слуша повече най-малкия член на семейството си, защото той е по-гръмогласен. Така че подозирам, че синът й Алекс е послушаният в момента. За съжаление, Напоследък не ни остава време да излизаме и да върлуваме. А бих искал да си припомним младините и да направим Солун на малки солунчета, както сме го правили неведнъж.

Липсва ли Ви политиката? Мислите ли да се върнете отново към нея?

Не. В момента не. Мисля, че 20 години са достатъчни. Ако съм имал някакво задължение към народа и страната си за това, че през годините са ме създали като име, като фигура, че благодарение на моя народ съм завършил в Америка и са ми дали стипендия, защото са ме забелязали като политически лидер, смятам, че съм върнал този дълг. Разбира се, в момента пак се занимавам с политика, но сега съм от другата страна на микрофона. От 2 април започвам да водя всяка събота и новото си предаване "Факторът: Кошлуков" по ТВ7, където ще мога да изразявам и политическите си позиции.

Смятате ли, че сегашното правителство ще издържи до края на мандата си?

Разбира се, никакъв проблем. Нямат алтернатива, параметрите им са добри. Скандалите, които виждате, са текущи. Да, имат грешки, доста проблеми, които трябва да решат, но за момента са най-добрите на терена.

А трябва ли да се появи друг? Това, че няма алтернатива, не означава, че едно управление е успешно.

Мисля, че средната температура за годината трябва да е 23 градуса, но за съжаление това става в Карибите, а не в България. Мисля много неща, но в политиката правиш това, което е възможно. В българската политика опозицията, опонентите на ГЕРБ, са далеч по-слаби. Би било хубаво да има конкуренция между мощни десница и левица, за да може човек да коментира политиката. Но в момента най-голямата десница е ГЕРБ и най-добрата политика, съдейки по одобрение и рейтинги*. е тяхната. На БСП хората нямат доверие. Ако бяха хубави, нямаше да паднат от власт. НДСВ изчезна, ДПС е с проблеми, в старата десница са пет човека.

Очаквате ли изненади на президентските избори?

Кандидатурите, които съм чул и в момента да се коментират – на Волен Сидеров и на Метена Кунева, не мисля, че имат големи шансове срещу кандидатура на ГЕРБ.

Мислите, че може самият Бойко Борисов да се кандидатира за президент?

Не. Той каза, че няма Освен това е поел ангажимент като премиер – да работи, да състави правителство и да върви напред. ГЕРБ ще си издигнат друг кандидат, който има шансове. Като ги почна по министри от Ники Младенов до Плевнелиев всичките стават.

Как ще отговорите на хората, които твърдят, че сте служител на Бойко Борисов – обслужвате неговите интереси?

Какво означа ва да съм служител на Бойко Борисов? Когато бях председател на Новото време – (преди да подам оставка), съм се явявал на избори срещу Бойко Борисов. Участвал съм в дебати като опонент на ГЕРБ и то на последните парлементарни избори. По-скоро той е бил мой служител, докато беше главен секретар на МВР, а аз съм бил депутат и съм избрал кабинета, който го е назначил. Отчитал се е пред мен в парламента и съм го викал на изслушване в комисията на която съм бил председател.

Какво не можете да си простите?

Че от 178 държави в света, се родих в България. Шегувам се. Надявам се, че нямам чак такива грехове, които да са непростими. Вярвам, че ако човек се покае и изповяда греха си, ще получи опрощение.

Коя е най-голямата Ви загуба?

В буквалния смисъл на думата – една загуба във Вегас. В преносния – не можах да бъда добър баща на дъщеря ми. Тя живее с майка си в Америка.

Стр. 22

TV Bulgaria I 26.03.2011

Големите надежди за възраждането на Нова телевизия явно няма да се сбъднат и този сезон. Ръководството, начело с новия директор Светлана Василева, си е поставило за цел да „изчисти“ имиджа на канала, и дори да приемем, че го прави с верните предавания, те се излъчват в грешното време. Снощният премиерен епизод на играта Аз обичам България утвърди маниера на странни, дори необясними програмни решения, който се наложи в последните седмици. Последният проект на Nova отново се оказа всичко друго, но не и лош. Но и отново е всичко друго, но не и прайм-тайм предаване. Форматът на Аз обичам България такъв, какъвто го видяхме предишната вечер, в най-добрия случай е чудесно предложение за неангажиращо убиване на време в съботния или неделния следобед. За пореден път, както и в случая с предаването Метрополис, това не е заглавие, което има шанс за по-стабилна аудитория в най-гледаното време. Новото развитие на телевизията все повече е в посока, която намалява нейната аудитория. И не защото предаванията й са лоши. Те просто не са правилно позиционирани.

Нека сравним какво предложиха на зрителите си двата най-големи канала в прайм-тайма между 20 и 22 часа тази седмица:

Понеделник

20:00 „Стъклен дом“ (bTV) / „13-ият воин“ (Nova) – нови епизоди на най-успешният български сериал от последните години срещу стар филм, който ако някой е пропуснал може да свали от всеки торент-сайт.

Вторник

20:00 „Забраненият плод“ (bTV) /“Метрополис“ (Nova) - утвърден турски сериал с постоянна аудитория срещу ново симпатично авторско предаване,  което търси специализирана публика.

21:00 „Lord of the Chefs“ (bTV) /“Хавай 5-0″ (Nova) - единственият риалити проект за сезона срещу американски сериал на средно ниво.

Сряда

20:00 „Забраненият плод“ (bTV) /“Стани богат“ (Nova) - силният преди години формат „Стани богат“ отдавна е променен и развит в страните, в които все още се излъчва. У нас той разчита повече на носталгията, отколкото на нова публика. Колкото и интелигентна алтернатива да е на турските тв тегоби, в сегашните условия на пазара няма шанс да ги пребори.

21:00 „Столичани в повече“ (bTV) /“От местопрестъплението: Маями“ (Nova) - аналогична ситуация от понеделник. Премиера на нов български сериал, за каквито очевидно в момента има глад на пазара предвидимо ще смачка пореден епизод от американска кримка. Резултатът като дял на аудиторията е близо 70% за bTV към 8% за Nova.

Четвъртък

20:00 „Забраненият плод“ (bTV) /“Стани богат“ (Nova)

21:00 „Lord of the Chefs“ (bTV) / “От местопрестъплението: Маями“ (Nova)

Петък

20:00 „Забраненият плод“ (bTV) /“Аз обичам България“ (Nova)

21:00 „Комиците“ (bTV) / “Аз обичам България“ / „Коя е Саманта“ (Nova)

Отново неравностойна битка – докато  bTV излизат с пореден епизод на турски сериал и едно от най-гледаните си предавания, Nova предлагат неангажираща тв игра и чужд комедиен сериал.

В резултат Nova все повече губят позиции, и вместо да увеличават, намаляват плавно пазарния си дял. Истината е, че продукциите на  bTV не винаги са толкова добри като съдържание. Lord of the Chefs да речем има немалко недостатъци. Предаванията на канала обаче са точно програмирани и налагани, а срещу тях няма реална конкуренция. Вероятно резултатите, които дава новата програмна политика на Нова телевизия ще наложат поредно преосмисляне на стратегията за развитие на канала. В противен случай от лидер bTV ще се превърнат в монополист в телевизионния бизнес. В което има твърде малко позитиви.

Оригинална публикация

в. Торнадо | Стойко СТОЯНОВ | 26.03.2011

Политиците се превръщат помежду си в лешояди, не обичат директните въпроси, казва новото лице на "Здравей, България"

- Цвета, трудно ли е да казваш "Здравей, България" от студиото, в което рейтинги преди това са трупали звезди като Корита ров, Лора Крумова, Милен Цветков?

- Преди да започна да водя сутрешния блок на Нова телевизия, разсъждавах доколко адекватно ще бъде присъствието ми. Безспорно е, че хората, които са били преди мен на този стол, са с много голям опит, знания и практика. Винаги съм имала респект от колеги с по-голяма практика. Отделен въпрос е доколко по-старата гилдия е възприемала позитивно и е допускала до себе си по-младите. Когато преди 10 години се хванах с този занаят, винаги съм се стремяла да общувам с по-зрелите журналисти, да уча от тях, да си крада занаята.

- Нямаш комплекси от предшествениците си?

- По никакъв начин не се чувствам комплексирана. Всеки е бил полезен за медията и е допринесъл с нещо за развитието й. Освен това съм наясно, че имам още много да уча в тази професия и не се надценявам

- Кои са ти били фаворити от старите водещи в "Здравей, България"?

- Милен Цветков е изключително провокативен, обича да бъде динамичен дори и с риск, че обтяга контакта си със зрителите. С него не можеш да останеш безразличен към темата, ангажира те. Винаги има позиция. При мен е по-различно, аз се въздържам да правя често коментари и да налагам позиция. Искам да работя като обективен журналист, избягвам да налагам публично пристрастия и нагласи от екрана.

- С какви теми и лица ще оцелявате в телевизионната битка за рейтинги?

- Много е трудно, зрителите си искат своето. Стараем се да сме адекватни на желанията им. Във Фейсбук коментират, че не искат толкова много политика, търсят нещо по-свежо. Искат да се събуждат с весели и позитивни новини. Но повечето от темите се формират от политиците, те задават често дневния ред на медиите и е трудно да избягаме от тези нагласи. Дори и когато говорим за социални теми и здравеопазване, немислимо е да минем без политици, много от решенията опират до тях. Ние като екип с колегите ми в момента се напасваме, не сме работили заедно, но сработваме идеи, позиции и теми. Опитваме се да напипваме пулса на самото предаване. Искаме така да пренастроим нагласата и навика на зрителя, че в точното време да си пусне телевизора и да гледа нашия сутрешен блок. Стараем се да бъдем по различни. Давам си сметка, че като привлечеш популярен политик, това съвсем не значи, че ще се получи читаво предаване. Има нужда от различни съставки. Даже често добрите попадения стават със случайни хора от улицата.

- Но в сутрешните блокове от години се канят едни и същи муцуни, а на зрителите им се повръща от тях?

- Ще отговоря не като водеща, а като редови зрител. Много от най-тиражните лица са ми Втръснали и на мен. Те са като изсмукани, от единия ефир се прехвърлят в другия, там ги доизцеждат, после информацията се подема от електронните сайтове, на другия ден е във вестниците. И се получава като едно незаглъхващо ехо, а накрая зрителят и читателят даже забравят за какво се е говорило, но това износено лице се върти и върти, и върти. Питам обаче къде са новите лица на партиите, защо ги няма?

- Какъв е възможният отговор?

- Просто е, старата генерация не дава възможност за изява на младите, не работи да си ги отгледа. Създала се е една каста от вечни политици, които бранят ревниво статуквото. Обявили са по един медиен диван и не искат да го напускат. Но не осъзнават, че така спират притока на нова и свежа енергия. Без нови лица политиката се обезкървява. Ако не се подаде ръка и не се потърсят свежи сили, този политически казан няма как да заври, да има процес, реакция, резултат. Затова зрителят също трябва да иска смяна на дежурните. Постига се лесно с изключване на телевизора.

- Кои са предпочитаните медийни лица с чуваемост и търпимост от публиката?

- Предпочитанията на зрителите често съвпадат с рейтингите, които им дават социолозите. Да вземем премиера Бойко Борисов като пример щом зрителите очакват да чуят от него отговори по наболели теми – окей. Проблемът е дали той иска да обиколи 20 медии днес и да стане безинтересен като лице и послание или да каже нещо само от една телевизия, но да го направи така, че изявата му да държи влага в общественото и медийното пространство.

- Но обикновено герои като премиера преливат отвсякъде, защо се случва?

- Обяснявам си го като с марковите дрехи, всеки иска да ги носи. Всяка медия се бори да покаже високопоставен гост. И много често самите журналисти сме виновни, че ги търсим едновременно.

- Познаваш родните политици зад кадър, какво ги прави еднакви?

- Стигайки до определено ниво в йерархията на властта, стават като лешояди помежду си, вероятно невинаги го осъзнават. Изживяват се като незаменими. Никой от тях не обича директните и честни въпроси. Ако пък не са пречупени през личното им виждане, настъпва тотален дисбаланс. Напрягат се (нервят се), че не ги ухажваме. Смятат, че журналистите трябва да бъдем просто равнодушни слушатели. Политиците обичат да бъдат ласкани, живеят си в един свой свят и особено се самозабравят, когато камерите, прожекторите и микрофоните са вперени към тях от всички страни. Така загубват първообраза си. Но не трябва да забравят, че реално ние, медиите, ги създаваме.

- Бягайки от сериозните теми заради рейтинги и тиражи, не изпадаме ли в другата крайност – на жълтото, скандално пошлото, измислената новина. Тази тенденция не е ли по-опасна?

- Все повече хора приемат жълтата преса като нещо сериозно, а това е страшно. За тях е важно, че го пише във вестник, но не им пука дали е истина, доколко изнесените факти са достоверни. Възможно ли е вестник, който Започва с порно u завършва с порно да бъде обективен и надежден източник на информация. Отделно никой не държи сметка за такива писания, а това е все едно някой да те следи в къщата ти, да наднича под чаршафа ти и да коментира както той си иска ставащото. Всичко това опира до ценностна система.

- Защо българинът се доверява на жълтата и измислена новина?

- Няма нужда от сложни обяснения – българинът си обича клюката. Преди години съм живяла в блок и когато ни идваха гости, от съседните апартаменти все някой надничаше кой те посещава. Много хора живеят с чувството, че си длъжен да ги допуснеш навсякъде в живота си. Лично аз приемам жълтата преса като един голям виц с различни сюжети и ако това ще е терапията на обществото да излезе от сивотата на ежедневието си и да се забавлява добре, но дотук. Ясно трябва да се знае, че тази преса няма претенция за достоверност, за обективност, че не може чрез нея да се възпитава и тя да формира ценности. За жалост обаче се случва точно обратното и това е страшното.
Трябва да си признаем, че сме си клюкарска нация и клюкичката ни е в характера. Когато снимаш Силвио Берлускони гол, колкото и да е жълто и скандално, това си е Берлускони, тоест новината е автентична. Но когато се правят разкази по картинка и се плетат абсурдни интриги, за да се докаже още по-невероятна теза, е направо зловещо. Но българинът обича да се храни с клюки, с лоши новини за съседа, още повече пък, ако е богат и преуспял. Имам и друга теория по тази тема – попфолкът и чалгата промиха мозъка на хората и това се случи само за 20 г. Тази музика преобърна ценностната система на българина, на разбиранията му, на поведението му. Усещането ни за добро и лошо мина през фолка. Ако се направи изследване защо и как се е променило мисленето и животът на българина, ще стигнат до (ролка. От жълтите новини има и по-лошо – изчезнаха позитивните нови, няма нито една със знак плюс, всички са с много минуси.

- Следиш новините и скандалите в държавата – отговори ли ГЕРБ на големите очаквания за промяна?

- Определям себе си като филантроп и искам всичко в държавата да се промени позитивно, независимо кои е на власт, да има възход, да можем да се чувстваме като европейците – доста по-ведри, спокойни, уверени, животът ни да протича по-ненатрап-чиво. А у нас има обтегнати настроения, и то от години. Ще ви кажа един пример от дете в съзнанието ми е, че пътят до морето все се прави и ремонтира, все се гради магистрала, а минах трийсетте, а си пътуваме по стария път и магистрала няма. Баща ми сега прави констатация и съжалява, че не се е изселил от страната още с идването на демокрацията. Чувства се излъган, а е вярвал, че нещо ще потръгне. Да, комунизмът си е отишъл, светът е по-модерен, технологиите по-бързо навлизат, но това не е достатъчно. Що се отнася до сегашната власт, ще имат успех, ако на премиера му се даде шанс да пренареди темелите, основите на държавата. Трябват ни нови основи, премиерът се е насочил към тях, ако успее, ще е много важно.

- Ще устискат ли?

- Надявам се, заради цялото общество.

- Искала ли си да загърбиш България?

- Често и имам обяснения за това. Уморих се от това неизчерпаемо недоволство на българина, от нестихващата му мрачност. Да, парите не ни стигат, но това не ни пречи да сме по-ведри, по-малко негативни.

- В националната клюкарка интернет за теб информацията все още е много оскъдна – върти се една изпусната ругатня в ефир и те обсъждат за букети, които ти пращал премиерът Борисов за рожден ден.

- Слава Богу, че клюките са все още малко, а тези две истории са доста стари. Преди получавах много цветя от моя приятел, с когото вече нямам контакт. Буквално затрупваше офиса ми с букети, ухажваше ме. От Бойко Борисов съм получила един букет, и то по странен начин, но не за рожден ден. Преди доста години бях поканена да водя церемонията "Пожарникар на годината". В един момент започнаха да се раздават цветя и някой подари огромен букет на шефа на НДК Христо Друмев. Той се почувства неловко и го подаде на ген. Кирил Войнов. И той се чудеше какво да го прави в ръцете си и тогава Бойко Борисов, който бе до тях, с типичното си чувство за хумор взе букета и ми го подари
Стана в присъствието на много хора. После с цветята се прибрах в редакцията. А гафа с ругатнята стана неволно. Изпуснах репликата, докато разгрявам преди предаване, а не в ефир. Казах "Мамка му…" и после веднага допълних "Извинявайте". Понякога напрежението е огромно и изпускаме неточни думи, но се завъртя само ругатнята, а всички подминаха извинението ми.

Стр. 15, 17

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 24.03.2011

Вестниците страдат най-много от липса на реклама

"Една от характерните тенденции за изминалата година е повишаването на креативността на рекламните отдели в медиите. Те предлагаха всевъзможно бартери, отстъпки и промоции, за да привлекат рекламодатели", коментира управителят на "Пиеро97" Иво Цеков по време на 15-ия рекламен форум вчера.

Телевизията

Това се отнася в най-голяма степен за телевизиите. И през 2010 г. 90% от големите рекламодатели продължиха да инвестират в телевизионната реклама. Тенденцията от 2009 г. за намаляване на цените и "изстискване" на все повече отстъпки продължи с пълна сила. Въпреки това се наложи големите телевизии да намалят цените на рекламните си тарифи с до 5%. Останалите канали се бореха за сделки с все по-намаляващи стойности.

Пресата

Драстичният спад на рекламата в пресата се отрази най-силно на вестниците. Едни от най-големите рекламодатели – автомобилните компании, финансови институции, телекомуникации, модни марки, недвижими имоти, и през 2010 г. продължиха да намаляват бюджетите си за пресата. Причина за това се оказа съмнението за ефективността на рекламата там. Продължава да липсва прозрачност по отношение на обявените тиражи. Негативните тенденции се отразиха и на пазарния дял на пресата от общия рекламен сплит. Той спада от 2 до 4% на година, от 2007 до 2010 г.

Радиото

Ситуацията при радиото остана относително стабилна през трудната 2010 г. Радиопазарът демонстрира стабилен дял – между 7 и 8% от 2007 г. досега. За да запазят добрите си позиции, радиостанциите масово започнаха да предлагат допълнителни бонусни излъчвания към заявените бартерни сделки, специални извънтарифни отстъпки и прочие. Сериозен проблем в тази медия е липсата на ефективен метод за измерване на стойностите на рекламата.

Интернет

През миналата година рекламата в интернет бележи невероятен нетен ръст от 5%, като дисплейната реклама се оказа с най-голям дял – над 80%, докато рекламата на клик бе само с 10% дял. Най-голяма част от рекламните бюджети отиват в новинарските сайтове, показват данни от проучване на TNS/TV Plan. Резултатите сочат още, че рекламата във "Фейсбук" е нараснала 4 пъти спрямо 2009 г. Социалната мрежа привлича повече от половината активни потребители. В България те са близо 2 млн. "Гугъл" остава с лидерска позиция при търсенето по ключови думи с 98% дял, показват данните от проучването.

Стр. 12 – 13

Уеб Фокус I 23.03.2011 

Услугата позволява на всички потребители на сайта да съставят своя лична телевизионна програма с предаванията, които следят.

Новият уебсайт ТВ-програма.BG стартира днес с основна услуга – Лична ТВ Програма. Услугата позволява на всички потребители на сайта да съставят своя лична телевизионна програма с предаванията, които следят. Веднъж направена, личната програма се обновява всеки ден, показвайки часа и телевизията, по която се излъчва всяко от избраните предавания. Събрана на едно място, тази информация спестява много време и премахва лутането по програмите на отделните телевизии.

Освен за регулярно излъчвани предавания, услугата може да се ползва и ден за ден, например като бележник, в който потребителя си отбелязва какви интересни филми и шоу програми ще има тази вечер. Потребителите също така могат да споделят програмата си с приятели, помагайки им в техния ТВ избор.

ТВ-програма.BG, за разлика от повечето подобни сайтове, е организиран около нуждите на потребителя, а не около телевизиите. На главната страница виждате какво се излъчва в момента по всички телевизии. Можете да видите предаванията от даден тип (филми, сериали, футболни мачове…) по всички телевизии, както и всички излъчвания на дадено предаване.

Търсачката за предавания пък ви помага да намерите бързо и лесно кога са излъчванията на търсеното от вас предаване, без да има нуждата да помните по коя телевизия и в кой ден е.

Секцията с ТВ новини ще държи най-запалените фенове информирани за новите продукции и анонсите за текущите телевизионните предавания. В секция Топ предавания пък може да видите кои предавания се гледат най-много от потребителите на сайта.

С услугата на ТВ-програма.BG избора на това какво да гледаме и организирането на програмата става много по-лесен и удобен, независимо дали гледате телевизия всеки ден или само за няколко часа събота и неделя.

За Уеб Фокус ЕООД

Уеб Фокус ЕООД е компания с основна дейност разработка и поддръжка на уебсайтове и консултантски услуги в сферата на SEO, интернет маркетинг и ползваемост на уебсайтове. Друг успешен и популярен продукт на компанията е търсачката за сравнение на цени www.izgodnobg.com.

в. Show | Анелия ПОПОВА | 16.03.2011

- Г-н Кеворкян. зависими ли са от властта българските медии, и в частност телевизиите? До каква степен? Сериозен ли е натискът върху тях?

- Натискът е доста свиреп – в смисъл, че ги корумпират непрекъснато. Обикновената публика не се досеща за всички форми на този флирт, макар тя по начало да си е наясно, че телевизиите са отрасъла, който осигурява милувки и целувки за властта. И все пак доста хора биха се втрещили, ако научат примерно, че едно министерство е превело половин милион лева европейски пари на една телевизия, след което господин министърът ни се плези непрекъснато от екрана на тази телевизия. Никакво приличие не е останало вече в днешните бюрократи.
Милиони се разпределят чрез различни европейски програми. Други милиони се наливат директно чрез разни уж патриотични начинания. В началото на мандата си Бойко подхвърли от парламентарната трибуна, какви пари е прехвърлил експремиера Станишев на някои предавания, сетне обаче забрави за това.
Тия дни пък, година и половина по-късно, Бойко каза нещо и за бившата приятелка на Станишев Елена Йончева и за нейните спонсори. Но той така си говори – с подхвърляния.
Ауди държавни пари се наливат за реклама на туризма, напълно безсмислено начинание за една страна, в която все още бесят кучета.
Станишев тия дни публично оповести връзката си с Моника Йосифова – любопитно ще бъде обаче да разберем какви държавни пари са минавали през нейната пиар и рекламна агенция. Никога няма да научите, ще се задоволите със съобщението, че чака дете от Сергей.
Преди изборите през 2009 г. доста министерства раздадоха пари на различни бояджийски работилници, които иначе се наричат пиар агенции. Едно министерство официално обяви сумата от 4 милиона и 600 хиляди лева за това богоугодно начинание. Обаче сега, когато съответният министър е обвиняем – по други причини – не виждам бояджиите да са се разтревожили особено за съдбата му.
Никой така и не разбра срещу какви пари си осигури за изборите Станишев израелските специалисти от тъй наречения "Боен клуб", кой плати услугите на тия хора и пр.
Нито една власт няма да провери отчетите на големите рекламни агенции за дейността им по време на изборите. А тъкмо чрез тях се правят големите подаръци, пак чрез тях се осигурява по-късното благоразположение на властта. Щом дори Янето разполагаше с около 800 билборда, можете да си представите какви услуги се правят на големите партии.

- Кога започна голямата игра на политиците с телевизиите?

- 1999 година беше преломната година, когато тръгна голямата кална игра. Това беше годината, когато започнаха конкурсите за частни национални телевизии. Нито един от тези конкурси не беше нормален, те бяха използвани като някакъв параван, за да се прикрият истинските фаворити на Костов. Той даде първия лиценз за частна телевизия на една американска компания, обаче едва 10 години по-късно се оказа, че в собствеността на тази телевизия дял е имал и един българин. 10 години той мълча и на другия ден, след като изтече давността за извършеното нарушение на Закона за телевизия и радио, той се появи на витрината.
Вторият конкурс също беше порочен. Тогава успях да спечеля делото във Върховния административен съд и да отменя решението на кабинета. Това можеше да се случи още в първия конкурс, но ме подведоха, че веднага ще направят нов, и аз си оттеглих жалбата до съда.
"Честен ли ще бъде конкурсът?" – попитах наивно, и като видяха колко ми е акълът, ме успокоиха, че ще бъде честен. И, разбира се, излъгаха.
За този конкурс бях ангажирал в нашия екип бившия председател на Държавната комисия за далекосъобщения Веселин Стойков. И по някое време той ми призна нещо. Всъщност ми каза на какви глупаци ни прави Костов.
Няколко месеца преди изобщо да се обяви конкурсът, по негова заръка били потърсили връзка с гръцкия бизнесмен Кириаку, който вече беше придобил софийската Нова телевизия, и го поканили да участва. Подобни покани означават, че ти дават лиценза на тепсия.
Дадоха им лиценза, ние пък им го отнехме, но междувременно шведските ми партньори от "Модърн Таймс Груп" се отказаха да се занимават повече с българските дивотии.
Седем години по-късно обаче те се върнаха и се изръсиха цели 620 милиона евро за същата Нова телевизия. А Kupuaky направи Великолепна сделка, към онзи момент едва ли беше похарчил и една десета от тази сума. Беше много смешно, когато откриваха новата сграда на Нова телевизия, която всъщност си бе собственост на "Порше Груп". Но нашите провинциалисти -включително и премиерът Станишев и президентът – отидоха на откриването. Станишев дори заседна там в един асансьор. Нашенски веселби, нашенски преувеличения. Нищо не излезе и от шумно оповестения проект за сграда на Би Ти Ви -телевизията продължава да е наемател на Христо Друмев в НДК. Сигурно им е дал добри условия, понеже около истериите с досиетата доста се гавреха с него.
Трите "национални" телевизии, ако броим и НЛО-то ТВ 2, бяха проГ дадени по различно ^ време и с различни комбинации за около един милиард евро – нищо друго в България не е било капитализирано по този начин. Нищо. Дори БТК беше харизана за 5 пъти по-малко. Споменавал съм и друг път, че в ТВ 2, която беше продадена за 172 милиона долара, най-ценното нещо беше задникът на Азис.

- Как се отразиха тези сделки на самите телевизии?

- Тези комбинации пречупиха вратовете на българските телевизии. В смисъл, че увредиха окончателно разбиранията на хората, които работят в тях. Те отлично знаят, че всичко е било въпрос на съмнителни сделки и безпринципно договаряне с властите. И не им остава нищо друго, освен да са принципни и взискателни, обаче само когато се нахвърлят стръвно върху дребния човек или беззащитния.
Има един шуменски бизнесмен – Йонков, който може да претендира, че е най-прекараният човек изобщо в световния бизнес. Навремето Джоф Тибълс направи книга за най-големите бизнес гафовете, случаят на нашия Йонков обаче е безподобен. В различно време той беше успял да се снабди с 28 лиценза за регионални телевизии, сетне изпада в някакви финансови затруднения, и в крайна сметка му вземат тези лицензни, обединяват ги в една и в нарушение на закона започват да излъчват "национална" програма. Следва малко пудрене по постната физиономия на ТВ 2 и след една годинка тя бе продадена за 172 милиона долара. А две i години по-късно просто изчезна.
Всички тези салтоморталета не могат да станат без височайша политическа протекция. Без Станишев и особено Първанов това не беше възможно да се случи. Някои хора си капитализираха по чудовищен начин уж дребните услуги, които са им направили въпросните политици. Уж дребни подаръчета, какво толкова – отменяш конкурс, пък сетне без конкурс пробутваш някаква телевизия, в Съвета за електронни медии се правят на по-глупави, отколкото са – и в крайна сметка резултатът от всичко това е цял милиард.
Но няма пълно щастие – взеха каквото можаха от политиците и започнаха да ги унижават. Първанов никъде не е бил унижаван така, както по Би Ти Ви. Там създадоха историята за Гоце. Румен Петков също си изпати, за Станишев да не говорим. Янето от сутрин до вечер го ругаеше от тази телевизия, пък сега твърдят, че той бил продукт тъкмо на някои среди от БСП. Тези хора са мазохисти.
Когато през 1999 -2001 г. Костов подхвърляше някакви хартийки – лицензни за частни телевизии, и през ум не му е минавало, че едно десетилетие по-късно този бизнес ще се капитализира до умопомрачителните 1 милиард. Тогава той вероятно е търсел сигурна медийна платформа за себе си – ето ти хартийката, но ще ми осигуриш трибуна. И това, трябва да признаем, сработи добре – в поне една от телевизиите той постави свои хора, които и досега са си там. И първата им работа навремето беше да избудалкат Царя при неговото интервю за тази телевизия, понеже Костов вече усещаше, че сянката от Мадрид е сериозен проблем. Тогава за Симеон появяването му по Би Ти Ви беше кошмарно преживяване – чираците на Костов си мислеха, че чорбаджията им е вечен.
Между другото, предполагам, че поне няколко вечери Костов не е спал добре, когато е научил, че Нова телевизия е продадена за 620 милиона евро. Едва тогава сигурно си е дал ясна сметка, че е проспал цял милиард и той му се е измъкнал между пръстите.
Както и да е. На фона на този алъш-вериш да се говори за вмешателство на политическата класа върху телевизиите е просто излишно. Политиците заченаха телевизиите в грях. А сетне се превърнаха в просяци, които чакат подаяния от тях.

- Какво преобладава днес – прекалената "лоялност" на някои медии или политическата цензура?

- Не си спомням скоро някой да е говорил за цензура. Всъщност днешните журналисти понятие си нямат какво е това. Днес те могат да плещят каквото си искат, да човъркат във всяка рана, стремежът към скандалното е техният инстинкт. При едно условие – свято да пазят интересите на собствениците на медиите, на техните временни партньори или опекуни. Голямата истина е изоставена на произвола на съдбата. Собствениците на медии вече нямат никакви грижи със служителите си, никой не си спомня кога беше последният самотен бунт на някой журналист. Гладните хора сами хе цензурират. В интерес на истината Красимир Гергов беше единственият от заменкаджиите, който публично се съгласи да развали сделката за своите заменки. Но го каза в едно вестниче и никой репортер не се сети да попита земеделския министър Мирослав Найденов за тази родолюбива идея. Всъщност Найденов е без всякакво значение в случая, той е само един натрапчив пример. Тези хора при своята изначална случайност са наясно, че са напълно зависими от милостта и подаянията на телевизиите и се стремят да не я загубят. В тях се е развила тежка зависимост от медиите.

- Това и за Бойко ли се отнася?

- Той е съвсем друг случай. Ако Бойко се скрие за една седмица, телевизиите няма да има какво да показват.
Те са зависими от него, той е техният наркотик.
Обижда ги, нагрубява ги, но те искат още и още. Надпреварват се за неговата милост, всеки водещ иска да се усуче около него, без оглед какъв ще бъде резултатът от това отъркване. От многообемната вече продукция на Бойко личи, че всъщност той е водещият, той е и продуцентът. Има собственици на медии, които изобщо не го понасят, обаче са безсилни пред неговия апетит. Между 2001 и 2011 г. той практически повтаря едно и също, но това неизменно радва публиката. Той е абсолютен господар на малките форми, кратките му изявления или интервюта са извънредно ефикасни. А когато влезе в студио за по-дълъг разговор, което му се случва .поне веднъж на ден, той , веднага обсебва разговора, разхвърля го на удобни за него фрагменти, хвърля на публиката нужните му внушения и си тръгва, като дори не забърсва лигите на поредния водещ, който е искал на всяка цена да му се хареса. Дал е вече буквално стотици интервюта и трудно някой може да се похвали, че е придвижил познанието ни за него поне милиметър напред. Телевизиите са напълно безсилни пред него. Това е уникален случай. Най-яростните му противници нагласиха телевизионната карта – раздаваха лицензни, правиха услуги и се унижаваха по всевъзможен начин. А Бойко дойде и обра активите.
Сравнете например телевизионното му битие с това на Първанов, който има решителна роля за днешното състояние на телевизиите, на поне две от тях. Той наложи чрез послушниците си от СЕМ Пръмова за директор на БНТ. Той осигури и комфорта на Би Ти Ви, както и краткия живот на ТВ 2 и ПРО.БГ Сега, разбира се, се прави, че няма нищо общо с краха на държавната телевизия. Между другото неговото протеже Пръмова сътвори другият безпрецедентен провал на тази телевизия: Лили Попова не успя да покаже слънчевото затъмнение, а пък другата мадама – европейското първенство по футбол от Германия. С което ощети милиони зрители. След тази афера БНТ вече изобщо не може да бъде наричана обществена телевизия. Това беше безпрецедентен акт на дискриминиране на публиката, никъде не се е случвало подобно нещо.
Тези некадърници не могат да осигурят никакви предимства за опекуГ на си, в случая Първа- | нов, макар че сигурно го искат. А Бойко, който изглежда беше схванал това, наруши тази игра. На него изобщо не са му нужни послушници, които в крайна сметка винаги са коварни. Той тръгна и сам обсеби телевизиите, сигурно е доста уморително това занятие, обаче то отговаря на природата му, на него му се говори и говори, с това говорене той решава проблемите си. Изобщо не го интересуват семове, телевизионни менажери или собственици. Той неизменно е любезен към тях, обаче те схващат каква е природата му. Както веднъж бях писал в моите дописки, той е наясно какво е разстоянието до гърлото на неговия опонент. Той няма да се поколебае да изпрати на някой медиен разбойник есемес, че може да се види проснат с белезници по своята телевизия.И онзи да мълчи като пукал, понеже знае, че целият е омотан в далавери.
Бойко, понеже обича да се забавлява с медиите, преди време си направи една доста грубиянска шега. Реши да подпита главните редактори на важни медии, дали е упражнявал някакъв натиск върху тях. Отговорът беше ясен: "Много ви обичаме, г-н премиер, вие сте нашето слънчице, цун-гун", и пр. Неприличното не е толкова в шегата на Бойко – неприличното е в угодническото усърдие, с което някои му отговориха тогава.
Ами онази сълзлива историйка с някаква репортерка от Нова телевизия, която уж била притисната от личния балама на Бойко – Лъчезар Иванов, пък сетне се оплакала на Бойко, а той й разрешил да изнесе публично случая. Навремето така се оплакваха на Вожда от някой прекалено правоверен велможа от обкръжението му и той го разкарваше. С подобни евтини етюди медиите се опитват да имитират съпротива срещу цензурата. Това е не само комично, то е и нахално. Цензурата се самовъзпроизвежда в хората от медиите всяка заран със започването на работния им ден, тя вече е дълбоко вътре в тях. И вече е нещо неизкоренимо. Те си я отглеждат кротко и без никаква съпротива.

- Какво беше според вас посланието на взрива пред в. "Галерия"?

- Не ми се говори за тия хора, не са ми интересни. Но съм сигурен, че е дошло време за някои издатели. Георги Стоев и Боби Цанков бяха лесните жертви, предизвестените жертви. Това бяха хората, с които се олицетворяваха лъжите и клеветите, които други продаваха. Смятате ли, че потърпевшите са толкова наивни – и не знаят, че двамата са били прости изпълнители, маниаци, които са в състояние да изрекат всичко заради ефимерната си слава. Тяхната смърт беше едно просто упражнение, и в същото време – едно предупреждение към онези, които се криеха отзад. Ако направите списък на заглавията само от първите страници на някои вестници, ще видите един доста многочислен списък от хора, които жадуват да си отмъстят. И там има доста мрачни фигури. При едно от появяванията си по телевизията Георги Стоев изрече някои много опасни неща – и дълбоко ще се заблуждавате, ако решите, че става дума за прокурори или министри. Други хора бяха смъртоносно уязвени. В края на краищата медиите трябва да са наясно на кого дават думата – и няма защо да стоят отстрани, да потриват ръце и да се хилят доволно. Редакторите и водещите ще си приберат трофея -поредната кирлива сензация. А някой ще си плати с живота. Има нещо патологично в това да правиш кариера или пари, когато виждаш, че някой се готви да се самоубие.
И го поощряваш отгоре на всичко.

- Кой спечели от медийната битка между Бойко и Трактора?

- Няма такава битка. И не може да има. Понякога Бойко проявява виртуозност в двусмисленото си отношение към някои хора и това подвежда публиката. Той контролира изцяло съдбата си и е абсолютна глупост някой да се състезава с него. Дори БСП, която обичайно не вижда по-далеч от носа си, схвана това. И прехвърли натиска върху обкръжението на Бойко. Разбраха, че няма смисъл да хабят напразни усилия. Освен това измежду велможите на Бойко има някои достатъчно подходящи хора…

- Пишете ли нова книга, ще има ли продължение на ..Тайните дневници"?

- Сега се забавлявам с едно томче, издателят ми иска да се казва "Афоризми". Но на мен ми се вижда прекалено претенциозно това заглавие. Във всеки случай става дума за някои по-артистични фрази, които всеки един от нас всеки Божи ден ръси наляво и надясно. Ще видим какво ще излезе накрая.

- Цитирайте ми една-две фрази в аванс?

- Аха. Ето една: "От някои интервюта оставаме с усещането, че двама далтонисти обсъждат картина на импресионист".
Или: "Свободата, с която разполагат днешните телевизионни водещи, е като на онези, които съобщават разписанията на влаковете".

- А какво стана с разследването за първия том на "Тайните дневници", докъде стигна то?

- Все още се точи. Но аз не бързам. И си харча хилядарките, които все още всеки месец получавам в пликове от издателя си.

Стр. 10-11

Би Би Си обяви, че се противопоставя на съкращенията на бюджета си, като се позовава на данните от изследване на Deloitte, според които корпорацията е увеличила своя принос за икономиката на страната с 5.6% за изминалата финансова година спрямо предходната, което се равнява на вливане в бюджета на сумата от над £8 млрд. За сравнение година по-рано обемът бе £7.7 млрд. Корпорацията, създадена пред 1922 г. като първата радиостанция в света, има специален статут, като се финансира самостоятелно от събирането на лицензионни такси, като отчислява автоматично от всяко плащане на потребител по £2 към бюджета.
Британският консерватор лорд Крис Патън, който се готви да поеме поста президент на корпорацията, декларира позицията си, че ще активизира своите усилия, за да отстоява нивата на лицензионната такса с аргумента, че тя не е непосилна за данъкоплатците, а е нужна за подкрепа на техническото обезпечаване на програмите и реализацията на творческите дейности, като успоредно с това допринася и за положителния нетен резултат.
Изследването на Deloitte която предоставя одиторски и консултантски услуги в областта на финансите и управлението на риска установява, че чистият приход от дейностите на радиотелевизионната компания са нараснали до £5 млрд., което е 14.9% ръст в сравнение с резултатите година порано. Приходите от събирането на лицензионни такси е около £3.6 млрд. годишно.
Независимо от усилията да разшири дейността си в посока юг-изток, Би Би Си остава силно ориентирана към столицата Лондон, посочват от Deloitte. 69% от общите приходи се реализират именно в столицата, независимо че се наблюдава и тенденция на нарастване на финансовите потоци от Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.
За това Би Би Си планира да намали именно Югоизточния си фокус до 2016 г., като половината от разходите за телевизионните и радиопрограми се очаква да бъдат направени извън Лондон, като акцентът ще бъде изместен към няколко департамента в Салфорд, Манчестър.
Крис Патън, предупреди, че Би Би Си е изправена пред сериозни предизвикателства и опасността от огромни вълни на съкращения.
По силата на споразумение, съгласувано с министерството на финансите, Би Би Си обеща да предприеме 20%-тни съкращения, които ще обхванат всички департаменти през следващите четири години. Лицензионните такси трябва да бъдат замразени в продължение на шест години, като Би Би Си поема финансирането на Световната служба.
В Би Би Си работят 17 000 души. Според ръководния мениджмънт на новинарската служба бюджетът на корпорацията за чуждестранни новини е превишен до степен, че ресурсите за отразяването на ежегодни събития – в това число церемонията на "Оскар"-ите и кинофестивалът в Кан са били ограничени до минимум.

Стр. 15

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 15.03.2011

Иван Искров, шефът на централната банка, запуши устата на професионалния фантазьор Юрген Рот, който иначе се представя за “разследващ журналист" – и то без много приказки и екзалтации. Постави му срок – 8 март, и онзи дори два дни по-рано разкара от блога си измишльотините си за БНБ. В началото се направи на храбрец и се заинати -“до момента не виждал повод да се съмнява в достоверността на информацията". Но понеже знае, че германският съд не си поплюва с клеветниците, накрая послушно сви опашка. Сега е ред на лековерните български телевизии да реанимират Фантазьора, да му направят изкуствено дишане, уста в уста. Отдавна не са го питали нищо за Румен Петков, Филчев, Цветанов и останалите, време е пак набързо да му издадат някоя книжка и пр. Най-малкото тукашните му ортаци могат да го потърсят и да поискат някакво обяснение от него. Няма да го направят. Те не искат да пострада репутацията му, такива типове са им нужни, за да оправдават собствените си екзалтации. Такива от породата на Рот правят истината да изглежда като неоправено легло…
…
Доста се изненадах от репортажа на Венелин Петков в “Би Ти Ви Репортерите" (13 март). Венелин е талантлив журналист, той не е от агресивните герои на екрана, но качествата му са вън от съмнение. В новинарските емисии винаги е овладян, камерата очевидно го обича заради мекото му излъчване, автор е и на няколко впечатляващи документални филма. Последният – “Поражения" – обаче неприятно ме озадачи. Това е историята на сержант Александров от българската база в Кандахар, Афганистан, който през януари миналата година е тежко ранен при ракетна атака. Проследяваме историята на неговото мъчително възстановяване. След афганистанското си приключение Александров получава протеза за 30 000 лева, каквато все още много рядко се среща в Европа. Всички разходи са за сметка на Министерството на отбраната. Това е внушението на филма. Александров не казва нищо съществено. Говорят всички други – от майка му до лекарите – но той мълчи. И филмът свършва тъкмо когато трябва да започне. Един мъж е осакатен завинаги, независимо че е получил най-съвременната протеза. Но той упорито мълчи за най-важното. Понеже всички разходи са за сметка на Министерството на отбраната. Липсва онова, което би подсказало, макар и ненатрапчиво, безсмислието на подобни авантюри. Един живот е прекършен в афганистанската пустош, в която никой никога досега не е успявал да се добере до победата. Само някои наши дребни политически спекуланти се надяват да извлекат някаква аванта от това. Един дори беше изрекъл, всъщност припомнил, лъжливата фраза: “Ако ние не отидем в Афганистан, Афганистан ще дойде тук." Е, добре, Александров е живото доказателство, че Афганистан е дошъл тук, обаче едва след като той доброволно си е купил своя билет за шоуто. Какво става сега в съзнанието/душата му, какво крие мълчанието му – филмът не дава отговор на тези въпроси. Протезата, платена от министерството, се оказва по-важна от това. Ако Александров бе отказал да говори пред камерата, това щеше да е един добър отговор. Но и това липсва във филма. Филмът се нарича “Поражения", но всъщност не е изследвано основното поражение и затова той остава на нивото на една рекламна брошура за грижовното Министерство на отбраната. Венелин може да направи втори филм – как, с какви думи и истории подготвят кандидатите за мисията в Афганистан, с какви дози оптимизъм ги примамват. Сега дори кроткият въпрос към Александров “Струваше ли си?" би свършил добра работа. Но той остана незададен. Това всъщност си е филм за една протеза, от министерството вероятно са били много доволни. Ако Александров попадне в ръцете на Карбовски и той не е екзалтиран повече от нужното, ще видим нещо съвсем различно. Ще видим човека, Карбовски ще успее да се добере до скритото му сърце. Александров всъщност има нужда от телевизионно рециклиране.
…
Телевизионното рециклиране е новият жанр, който все повече се налага. Едни и същи хора гостуват в различни предавания, водещите не се стесняват да ги канят, все едно че имат шанса да разговарят с Далай Лама. Някаква ливанка, която отнема излишните килограми по магически начин – кой ги връща обратно веднага след това, засега не е ясно – гостува при Росен. Сетне цъфва при Иван и Андрей. Владо Береяну пък, който вероятно иска да отнеме от любовните си мъки,също е при тях, за да повтори онова, което е казал няколко дни по-рано при Гала. Самата Гала гостува на същите водещи, явно за да повтори онова, което ни е казала няколко дни по-рано при Цв. Р. по същата телевизия. Едни и същи хора се изреждат при едни и същи водещи. Разказват едни и същи истории. На водещите това не им прави впечатление, защото отдавна вече никой не си задава важния въпрос: “Какво ново постигнах с това интервю?" И това е обяснимо, след катоте нямат високи цели – освен да извадят някому окото. Най-жално ми става, когато големи имена от миналото попадат в ръцете на неподготвени водещи. Разговарят с тях, все едно че за първи път ги виждат. Тези примитивни интервюта са боклукът, който покрива думите, изречени от забележителни личности през годините. Вече нямат търпението да проникнат в един характер, в един човешки свят, да го изследват бавно и внимателно, с уважение. С една Стоянка Мутафова например е напълно безсмислено да се разговаря, ако не знаеш какво е споделяла тя през годините, ако не познаваш ранните й интервюта. Задоволяват се с някакво лигавене и тогава дори великата Мутафова, която е изключителна в своята проникновеност, се принуждава да им приглася – за да не ги обиди. Тези хора не правят интервюта със съзнанието, че ги оставят за времето, те просто изпълняват набързо поредния си ангажимент – да не остане чинията им празна, нещо такова. Дори водещи, които вече от дълги години са на екрана, не се сещатили не желаят да се върнат отново към предишните си герои. Година по-късно сержант Александров ще бъде още по-интересен, особено ако си позволи да говори. Най-потърпевш би трябвало да е Бойко, след като е колонизирал всички телевизии. Обаче не е, поне засега, и това може да бъде обяснено. Той е най-доброто доказателство за фиаското на водещите – всеки от тях примира Бойко да му гостува в студиото, защо обаче – този отговор изобщо не го занимава. Достатъчно е да се усуче някак около хероя, да се опита да му зададе поредните инфантилни въпроси и сетне да наблюдава отстрани собственото си предаване, обсебено от Б. Б. Почти след всеки по-обширен разговор Бойко спокойно може да каже: “Мерси, откраднах ти шоуто." Повечето водещи изглеждат жалки в негово присъствие, но това сякаш ги прави щастливи. Колкото по-банално е едно интервю, толкова по-доволни са те. Разходки по повърхността на монумента, нищо повече. През 2002 г. беше възможно да се направи един по-общ разговор с Бойко, той беше сравнително все още неизвестен. Днес, след като е дал стотици интервюта, той обаче остава все още същата енигма. Много забавен навремето бе отговорът му, когато го попитах какво представлява според него адът. Сега със сигурност отговорът му ще бъде доста по-различен. Отделям внимание на Монумента/Бойко, понеже той е под ръка на всички. И въпреки това си е все още толкова непознат. С шеги и натиск той успява да баламоса репортерите, сам мистифицира образа си. В този смисъл шансът да бъдатопознати важните фигури на времето става все по-нищожен. След поредните банални въпроси те се отръскват и всичко изпада от тях. Като кучето на бай Киров.
Само в една емисия Новини на Би Ти Ви (7 март) видяхме поразителни примери за българското безвремие: езическият ритуал “Тричане" на куче в странджанското село Бродилово и свада, при която англичанинът Роджър, заселник в поповското село Тръстика, наръгал с нож съселянина си Стефан. Имате много поздрави от Бродилово със следващите две реплики.
Денка Димитрова: “Аз си го храня кучето, аз ще си го правя каквото искам."
Димитър Киров: “Обичаят е – завързва се кучето, завърта се два-три пъти и се пуска вътре във водата, измива се, окъпва се и като излезе и се изтръска, ако има нещо, то всичко пада." А ето как общува с Роджър селянин от Тръстика: “Нали не му разбирам на езика, нещо вика, аз му викам – Ко? Ко?, той – Ок, Ок, и туй то. Три кучета има, всяка сутрин ги бий. Що ги бий, маниак ли е, какъв е тоз човек."
В Тръстика смятат хората, които малтретират кучета, за маниаци. В Бродилово пък разчитат на кучетата повече, отколкото на здравната каса. А на бул. “Витоша" (софийската “Шан-з-Елизе" – бре, бре) се проведе първото общонационално гонене на зли духове (пак репортаж от същата емисия).
И това е днешна България.
В “Малък коментар" в същия този ден децата отговаряха на въпроса: “Кои са хулиганите?" Невероятно красиви и одухотворени лица – и на човек чак му става страшно. Каква е гаранцията, че те няма да попаднат на обратния път, който отвежда към въртопите на Тръстика и Бродилово?
…
И на този фон българските екзалтации са още по-смущаващи. Медицинските сестри от либийската афера все още са със смъртни присъди, те не са отменени. Навремето, в общото въодушевление, президентът ги помилва. Без да има това право.
От една страна, нашето време тече тягостно бавно, като в езически ритуал, изрисуван на някаква скала. От друга – склонни сме да се екзалтираме по нищожен повод – дори той да има стойността на подхвърлено петаче. Бившият либийски министър на правосъдието изрече една необичайно мръсна глупост – че онези клети деца са заразени по заповед на Кадафи. Някои тукашни ентусиасти подхванаха интригата. Единствено адвокатът Хари Харалампиев намери кураж в “Денят започва" (БНТ) да отръска от либийската драма тази измишльотина. Дежурните нашенски юргенротовци не успяха навреме да се вкопчат в нея и да пренапишат наново всичко. Много често нашата история се шаржира от подобни хора. Обаче нобелистът Монтание и проф. Колици доставиха истината по време на онзи чудовищен процес.
…
Информация за читателите ми от сайта на вестника, но тя вероятно ще бъде любопитна и за всички останали.
Федър се подвизава в сайта на в. “ Труд" от края на 2009 г. Интересът му към рубриката на К. К. датира от 26 юни 2010 г. Първоначално е държал да бъде разпознаван като “читател" и “българин". Впоследствие преображенията му еволюират от “любопитен", “отегчен", и “развеселен", до “РоршаРх", RFC и “Потайно Опасен Анонимник". Често пише под чужди псевдоними, и то на някои от постоянните коментатори на рубриката – Джордж, Румен Митов, Боян, Стратий и други. Най-накрая се установява на името Федър.
Изключително продуктивен – с повече от 300 коментара (по-точно 337).
Своеобразен пик в активността на Федър е имало след излизането на дописката “SMS от Янето. Парафин и портокали". Там той е взел участие в дискусията цели 42 пъти. В последно време агресията го е обсебила окончателно, той ругае всеки, дръзнал да му противоречи. Ако някой притежава айпи адреса му, може да посети сайта http://en.utrace. de в любимия на всички Uncle Google. И ще научи доста забавни неща. Един читател ми изпрати една интересна мисъл, която блуждаела в мрежата неподписана: “Да изтипосаш своя творба в интернет и да я оставиш свободна за коментари е като да отвориш широко вратите на бутиков хотел, в който и последният дрипльо ще може да се отърка чисто гол в дивана “Честърфийлд". Бел. ред.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 30 689 души и коментирана 66 пъти.

Стр. 16