сп. PLAYBOY | 2009-11-28

Продуцентът на "Сървайвър", "Комиците" и "Нека говорят" за мечтата му да създаде сериал и защо не трябва да се прави секс в асансьор.

Евтим Милошев е роден на 2 май 1968 г. в София. Завършва Строителния техникум, а след казармата и ВИАС, специалност геодезия. Още като студент се явява на конкурс за предаването "Ку-ку", където от 1991 г. започва като репортер. Следват "Каналето", "Хъшове" и "Шоуто на Слави", а през 2004-а става продуцент на играта "Вот на доверие". След напускането на екипа на Слави Трифонов основава заедно с Любо Нейков продуцентската компания Dream Team Productions. Определено води интересен живот, защото, както сам сподели, "една трета от последните 3 години съм прекарал някъде по тропиците", а и за никого не е тайна, че е имал връзки с едни от най-красивите манекенки и телевизионни водещи у нас.
Срещата ни е в офиса на Dream Team, в нова, луксозна сграда близо до НДК. Докато чакам Евтим, хвърлям един недискретен поглед на първата страница от сценария, поставен на бюрото му.

1. Извинявай, но не се въздържах и погледнах сценария. Там има един израз "на кука". Какво означава това?

Кука е микрофончето в ухото. Пише го, защото 6 този момент ще гледам към камерата на крана, а там няма aymoklo и ще ми диктуват текста 6 ухото. Всичко е измама в телевизията, нали знаеш (смее се).

2. Колко начален капитал е нужен, за да стане човек телевизионен продуцент?

Ами аз за 20 години изкачих целия път от репортер през редактор, сценарист, та до продуиент и в телевизията имаха представа за способностите ми, затова те застанаха зад гърба ми и осигуриха финансирането. Все пак имаше първоначален кредит от 50 000 лева. Но ако нямаш идеи, и с 500 000 лева нищо няма да направиш. По приниип в телевизионния бизнес добрите идеи идват от външни автори. Идеите не могат да се администрират, не можеш да кажеш на една творческа личност: "Ела да пишеш смешки от 10 до 18 ч. с един час обедна почивка."

3. Доколко се месиш на режисьорите и на сценаристите и те не се ли дразнят от това?

Всичко опира go критерия. Някой трябва да го зададе, да изисква. Последната дума не е въпрос на привилегия, а на отговорност. Често спорим с режисьорите, но това са градивни спорове. На мен мечтата и амбицията ми е някой ден да направя сериал. "Сървайвър" всъщност е българският сериал. Във всички 52 епизода нас ни вълнуват взаимовръзките между героите, историите. Ние основно разказваме истории за приятелство и предателство, за героизъм, любов и омраза, точно както е в сериалите. Само че при нас е риалити и участниците трябва винаги да са изненадани, за да владеем ситуацията, за да уловим истинската им реакция. За да бъдат зрителите на твоя канал, трябва да докоснеш емоциите им.

4. Защо в САЩ "Сървайвър" е 13 епизода, а тук 52?

Техният зрител е по-капризен, той има да гледа още куп неща. И затова всичко е много кондензирано, макар че техният бюджет е поне 10 пъти по-голям от нашия. И все пак българският "Сървайвър" е многомилионна продукция. Да закараш техника и над 100 човека екип на другия край на света е скъпо занимание. Участниците минават 5 етапа на пресяване, за да останат от 25 000 кандидати само 24.

5. А защо предаването на Росен Петров вече е само в неделя? Рейтингът ли е паднал?

Не, телевизията ни предостави възможност за двучасов лайф в неделя и решихме, че това е no-добрата възможност. Когато си един път седмично, тежестта ти е по-голяма, слагаш точка на седмицата.

6. Сигурно повечето жени ти се умилкват, за да ги избереш някой ден за водещи…

Да, точно така е u няма нищо лошо в това. Не се опитвам да разбера коя е искрена и коя не. Това не е мой проблем. Един приятел ми казваше навремето: "Милошев, 90% от мъжете в България биха дали лявата си ръка, за да бъдат на твоето място". Някои ме питат няма ли да си намеря най-после едно нормално момиче, ами все манекенки, певици, танцьорки… Отговарям им, че това е моята среда. Просто работя с такива хора, а не с научни работници.

7. Вярно ли е, че си правил секс в пряспа край парламента?

(Смее се.) Малко пресилени са тези неща, но в крайна сметка кой не е правил секс в снега? Това за парламента вече е легенда. Като 41-годишен ерген имам много подобни случки, но мъжът трябва да е джентълмен, да е дискретен. Кучетата, които много лаят, не хапят. Ще кажа само, че съм го правил на безлюден тропически остров, което е мечта за всеки. Също така съм член на клуба "10 000". Това са хората, правили секс в презокеанските самолети, които летят между 10 и 13 км височина. Препоръчвам го горещо на всеки плейбой.

8. Друг съвет?

Препоръчвам въздържание от секс в асансьори, защото в много от тях вече има камери.
А вярно ли е, че жената до теб е бившата съпруга на Димитър Рачков?
Аз съм публична личност и не искам да говоря на тази тема.

10. Добре, разкажи тогава някоя весела случка от Школата за запасни офицери в Плевен.

(Усмихва се.) През втората година бях вече "фазан" и няколко човека имахме квартира за преобличане на едно таванче. Вечер прескачахме оградата, преобличахме се и отивахме на дискотека. Веднъж обаче, беше зима, се прибираме пийнали, а и шинелът допълнително затруднява прескачането. На всичко отгоре караулът ни видя и в бързането шинелът ми се закачи на оградата. Увиснах за секунди, след което той се скъса и тупнах на кълбо в калта. Щеше да е много нелепо да ме хванат увиснал. Притесних се, че могат да ме открият по калния шинел, и веднага се заех да заличавам следите.

11. Кой пра шинела?

(Подсмихва се.) Ами новобранците. Те го и шиха.
А как може плейбой като теб да бъде без дама на абитуриентския си бал?
С моя съученик Едуард, с когото сме приятели и до днес, много се закачахме с момичетата. Бяхме малко всеядни, харесвахме всички. Дори класната ни е викала, за да ни каже: "Не може така да се държите с тях. Всички са влюбени във вас, карат се помежду си, а на вас не ви пука". Та имаше едно момиче, с което ми се искаше да бъда на бала, бяхме почти като гаджета с нея, но тя отиде с Едуард. Стана ми криво и отидох без дама, даже не исках специална кола, а взех популярното през 1987-а радиотакси 142.

13. Споделял ли си с Едуард за този проблем с момичето?

Не, но mu ме подсещаш. Ще го попитам.

14. Дипломната ти работа във ВИАС е била за кадастрален план на пазарджишко село.

Да, но не мога да се сетя кое беше селото. Моето дипломиране беше трудно и сложно, защото се бях отдал на телевизията. Имам 4,50 на защитата, вече не бях отличник. Много ми помогна една моя колежка от техникума, която вече беше асистент във ВИАС. Тя е едно от много красивите момичета в моя живот.

15. Имаш ли някакво хоби?

В Созопол това лято изкарах 7-дневен курс по гмуркане, т. нар. scuba diving, който е с бутилки кислород, а не само с шнорхел. Вече имам сертификат, че мога да слизам до 42 метра. Най-доброто ми постижение е на Халкидики – 31,9 метра.

16. Снимаш ли или долу е много тъмно?

А, не е. Само в нашето Черно море е тъмно (смее се). Най-важна е работата с въздуха, защото той си
променя обема при различно налягане. Ако си поемеш въздух на 10 метра дълбочина и с него излезеш, горе той има двоен обем и ще се пръснеш. Никога не трябва да задържаш въздух. А под 30-ия метър има опасност от т. нар. азотна наркоза. Азотът по принцип не се усвоява от човешкия организъм, но долу се задържа и зато-
ва се правят safety стопове, примерно на 5-ия метър, за да се разгради. Бил съм на най-добрите места по света за гмуркане, но не снимам, само се наслаждавам. Не съм правил и секс заради неопрена (смее се).

17. Друго любимо занимание?

Да карам ски. В Алпите са най-добрите условия. Даже днес получих SMS с предложение от мои приятели, ето чета го: "В Зермат, Швейцария, от 28 февруари до 3 март да си вземем шале". Това са едни къщички, най-добрият вариант за отсядане, но не мога толкова напред да планирам почивките си.

18. "Сървайвър" свършва по Коледа. След това не си ли почиваш един-два месеца?

Не, миналата година например имах 16 презокеански полета. А през януари т.г. бях във Филипините на т. нар. скаутинг. Търся места за снимките. По принцип много обичам да пътувам и го препоръчвам на всички. Дори да идеш само до Копривщица или до Рибарица, пак е добре и зареждащо с енергия.

19. Опиши някой от екзотичните и луксозни хотели, в които си бил.

Ами, например хотел Санди Лейн на остров Барбадос, който е на самия пясък, а зад него е едно от прочутите голф игрища в света. Бях там на 5 януари, когато в България беше адски студено и имаше газова криза. Там обаче беше 27-28 градуса, електромобилчетата щъкаха по тучните зелени поляни, а в Кънтри клуба хората пиеха чай и за тях времето беше спряло. Нямаше никакво значение дали е 5 януари или 26 септември. Това бяха безумно богати хора, излъчващи спокойствие.

20. Мишленовите ресторанти как ти се струват?

Те са много екстравагантни, носят ти нещо, което е като висшата мода при дрехите. Нормално човек не би се хранил с подобни ястия. Моят безапелационен фаворит е морската храна и суши ресторантите са на първо място за мен. Най-много обичам риба тон, мога да живея само с нея.

Стр. 96, 97, 98, 100

сп. PLAYBOY | 2009-11-28

Продуцентът на "Руска рулетка", "Изпитът" и нашия последен Playmate of The Year конкурс Йордан Йордаиов за клопките на малкия екран и важните неща от живота.

В холивудските филми, продуцентите винаги са представени като пресметливи и тиранични персонажи, които ограничават творческия порив на режисьори и актьори. Как стоят нещата в действителност?

Да, бе – вие вярвате ли на Холивуд? Казват, че най-големият еврейски празник след Пасха бил раздаването на Оскарите… ОК, сериозно казано, там си знаят работата. Тук не става дума за ограничаване, а по-скоро за реализъм. Ако имаш 5 лева – не можеш да изхарчиш 7, само за да си в бизнеса, нали? Повечето шоу- или рекламни продукции не бива да се разглеждат отделно от бюджета си. Тъжно е, когато гениални идеи не се реализират заради ниски бюджети, но вие ми дайте гениалните идеи – аз знам как да ги финансирам.

Кое е шоуто, което си мечтаеш да продуцираш?

Шоуто на Конан 0′Брайън не е лошо… Опра – също. Но, ако трябва да съм по-близък до реалността в момента – бих продуцирал "Music Idol" – това е песента на живота!

Кое е най-хубавото на твоята професия?

Че работиш, докато се забавляваш и се забавляваш, докато работиш. Продуцентската професия е приключение. Повечето срещи "по работа" са в най-модерните нощни заведения на София. ТВ бизнесът се прави от най-откачените и ярки личности в страната. Важните решения се вземат на скорост и с интуиция…. И тръпката от всичко това е незаменима.
Какво липсва най-много на съвременната българска телевизия? Пари, пари, пари! И добър мениджмънт. В телевизиите има много мишки, които си пазят хляба и мижавата заплатка, без да мислят в перспектива. Повечето бизнесмени у нас не обичат да рискуват. Това е основната причина да се пазаруват вече доказани външни формати, а не да се произвеждат авторски шоупрограми… Но аз вярвам, че скоро ще дойде времето, в което шоу-бизнесът ще бъде и шоу, и бизнес!

Има ли тв предаване от близкото минало, което според теб си струва да се възроди?

Определено "Изпитът". Вероятно с различен водещ, ново студио и декори, малко no-раздвижена концепция, но все пак същият формат. Това е игра, в която има добре балансиран интелект и шоу. Очаквайте скоро по Нова телевизия или bTV.

На кой филм най-много прилича животът ти?

"Дяволът носи прада" и "9.99", защото ми се случва същото, ама с по-малко рушвети и пътувания не до Бахамите, а до Лозенец.

Какво би посъветвал човек, който иска да се пробва в твоята професия?

По-добре недей! По-добре си вземи куче, лабрадор – да те води, щом си толкоз сляп, че да не виждаш на какво се натрисаш. Или просто си хвани някоя готина мацка (например медиа планьор), спри да забравяш децата си по курортите и си пий питието на спокойствие.

Стр. 78

Сп. Езда | 2009-11-28

Комфортните и предразполагащи работни условия са ключови фактори за доброто сработване с журналистите. На всички международни събития независимо от нивото им трябва да бъде осигурено работно пространство за медиите. Размерите на прессъоръженията се преценяват според значимостта на турнира и броя на акредитираните медии.

Стандартният пресцентър включва следните площи:

- публична – бюро, където се посрещат новодошлите колеги; заключващи се шкафове или други помещения за съхранение на техниката; работно пространство за журналистите и отделно, ако е необходимо, за фотографите; информационна част (където се предоставят стартови списъци, класирания и т. н.); помещение за пресконференции и интервюта.
- частна – офис на прессекретаря; на фотомениджъра; на човека, отговорен за сайта на събитието, както и работна площ за редакционния екип

Достъп

Местоположението на пресцентъра трябва да бъде ясно идентифицирано. Достъпът трябва да се ограничи до акредитираните представители на медиите и оторизираните лица (организационния комитет, състезатели и водачи на отбори и т. н.)

Работно време

Пресцентърът трябва да е отворен поне един час преди началото на първото състезание и 2-3 часа след края на последното изпитание. Строго препоръчително е да позволите на журналистите да довършат работата си в пресцентъра.
Работното пространство трябва да е поне по 1 м на човек, по един електрически контакт за всяка отделна позиция, минимум 1 телефонна линия за всеки три позиции (добре е да има осигурен и безжичен интернет). Работната стая трябва да бъде подсигурена със стриктен контрол на входа. Химикалките и листите наистина вече са заменени от лаптопи – едни скъпи и доста лесни за кражба вещи. Ако не можете да осигурите високо ниво на охрана, трябва Организационният комитет да помисли за застраховки срещу кражба. Алтернативно решение е да осигурите необходимия брой заключващи се шкафчета и да уведомите медиите достатъчно ясно, че всеки от тях отговаря сам за работните си материали.

Телекомуникационна система

Тя е жизненоважна за всяка медия. Крайните срокове са критичен момент в работата на журналистите (и особено за фотографите), така че е наложително да осигурите "чисти" телекомуникационни линии, тъй като разпадналите се телефонни връзки и твърде дългото прехвърляне на големи по обем файлове могат да доведат до пропуснати крайни срокове. Казано по-просто, това значи, че състезанието ви няма да бъде отразено в съответната медия. Телефонните разговори могат да бъдат безплатни за журналистите или за тяхна сметка, но цените не трябва да се завишават. Добре е даже да бъдат предварително съгласувани. Ако е въведена платена телефонна система, осигурете възможност след това за получаване на детайлна фактура с посочен всеки разговор. А не забравяйте, че в днешно време е възможно да оборудвате всички в пресцентъра с ADSL WiFi връзка на доста разумни цени.

В работната медия площ трябва да има:

- маси и столове
- подходящо осветление
- заключващи се шкафчета за журналистите и по-големи такива за фотографите (те са с по-тежка и обемиста техника и екипировка). Препоръчителни размери на шкафчетата – 80 см височина, 45 см дължина и 45 см широчина
- електрически контакти
- телефонни и модемни връзки (аналогови, ISDN, ADSL, безжични инсталации)
- факс

Достъп до тоалетна (за предпочитане близо до пресцентъра) добре е да има:

- ТВ монитори
- място за почивка с напитки и леки храни
- електрически адаптори

Допълнителни услуги:

- Транспорт (редовни автобуси и т. н. от хотела до базата и обратно)
- Бюро за настаняване (осигурява резервации за нощувки, дава информация за възможните хотели и т. н.)
- Фотолаборатория (само в случай че има изрично запитване и молба на акредитираните фотографи)
- Туристическа информация (може би журналистите ще искат да съчетаят работата с почивка и обиколка на града)
- Пощенска станция
- Банка
- Коли под наем

Какви съоръжения трябва да има в залата за пресконференции и какви трябва да са местата сред трибуните, откъдето журналистите да наблюдават състезанието, очаквайте в следващия брой.

01.11.2009 г.

Стр. 68, 69

Сп. Езда | 2009-11-28

Продължение от бр. 43

Вече трети пореден брой продължава рубриката ни, посветена на успешната работа с медиите по време на конно-спортни събития. Не забравяйте – това е най-евтината реклама, която можете да си осигурите!

Пресконференциите трябва да бъдат организирани само тогава, когато има реална нужда от тях, когато има конкретна новина, която да бъде съобщена на медиите. Ако информацията не изисква пряка комуникация между организаторите и журналистите, по-добре не свиквайте пресконференция – е съветът на ПР специалистите от FEI. В противен случай има опасност медиите да останат с усещането за информационна оскъдност на пресконференцията и в резултат едва ли биха взели участие в следващата.

Темата и основните точки от дневния ред на пресконференцията трябва предварително да бъдат обявени на журналистите.

Пресконференциите могат да бъдат организирани в различни моменти от събитието. Най-често се свикват преди събитието (като презентация на предстоящото шоу) или по време на събитието (например след края на по-важни изпитания).

Пресконференция преди събитието

На нея трябва да бъдат представени:

• Организационният комитет
• Програмата на състезанието и по-важните ездачи, които са потвърдили участието си
• Някои технически аспекти като терен, схема на паркура и т. н.
• Важни или известни личности, чието присъствие (дори и като гости) би представлявало интерес за медиите
• Информация за пресцентъра и координати за връзка с него
• Спонсорите и т. н.

Пресконференция след събитието

В края на всяко състезание или на състезателния ден на журналистите трябва да бъде дадена възможност да се срещнат със състезатели, треньори, коредизайнера и т. н. В зависимост от значимостта на събитието и проявения интерес от страна на медиите може да бъде организирана пресконференция със съответните лица, но тя трябва да е по-скоро под формата на неформален брифинг.

Дневен ред

Прессекретарят трябва да води конференцията по следните по-важни точки от дневния ред:

• Представяне на хората на президиума. Не забравяйте да поставите табели с имената пред всеки от тях. Когато се съобщават имена (на ездачи, на коне и т. н.), е добре да бъдат изговорени буква по буква, за да не стават грешки.
• Обявяване на резултатите от състезанието (или на тези от временното класиране -водач до момента). Ако състезанието е част от сериен турнир, трябва да се предоставят и обновени ранглисти за целия турнир. Осигурете резултатите и в писмена форма, които да са на разположение дори след пресконференцията.
• Кратък коментар за самото състезание (брой на участниците, на публиката и т. н.)
• Като встъпление към въпросите на журналистите е добре прессекретарят да зададе първия въпрос към интервюираната личност.
• "Играта" въпроси и отговори. Тя трябва да бъде контролирана от прессекретаря, който избира в кой момент на коя медия да даде думата. Всеки журналист трябва да представи себе си и медията, за която работи, преди да зададе въпроса си.
• За заключение прессекретарят благодари на събеседниците и на аудиторията. Обявява текуща информация (програмата за следващия ден и т. н.).
Не забрявайте, че пресконференцията трябва да бъде добре озвучена и, ако е необходимо, да се използват микрофони. В зависимост от значимостта на събитието е добре да бъде осигурен превод между местния език и един (английски) или два чужди.

Присъствие

Много важен момент е да не пропуснете да инфромирате състезателите (и останалите лица, представляващи интерес), че ще бъдат очаквани на пресконференцията, и да поискате потвърждението им, че ще присъстват. Грам невнимание в това отношение може да провали цялата пресконференция. Също така, ако е необходимо да ви придружат за интервю веднага след награждаването, също трябва да го знаят предварително. Добре е за всички присъстващи на пресконференцията да бъдат осигурени леки напитки (обикновено минерална вода).

График

Пресконференцията (по време на събитието) трябва да се проведе възможно най-скоро след края на конкретното състезание. Предполага се, че пълният график с мястото, часа, темата и събеседниците на всички пресконференции за турнира е обявен на акредитираните медии още в началото на събитието.

Управление на кризи

Прессекретарят е отговорен и при възникването на кризи (скандали и т. н.). Той задължително трябва да бъде включен в екипа за справяне с проблема. Има основно 4 типа кризи, които могат да възникнат на конно събитие – проблеми със състезанието (инциденти с коне, ездачи, зрители), проблеми с решения на ветеринарната или съдийската комисия (допинг, и т. н.), свързани с дисциплината (правилника на състезанието и т. н.), организационни проблеми (например свъзрани с транспорта, достъпа, електроавария и др.). Веднага щом бъдат установени обстоятелствата и плана за действие, на медиите трябва да бъде предоставено писмено изявление (идващо от целия организационен комитет). Междувременно прессекретарят е отговорен за първите информации към медиите или, ако е необходимо информацията да бъде задържана известно време, той трябва да направи стандартни съобщения от типа: "В момента разследват фактите. Веднага, след като бъдат установени, ще получите подробно изявление и ще бъде свикана пресконференция". Отговорите на прессекретаря трябва да са спокойни и неемоционални, обективни, ясно фактологични и кратки.

Из Наръчник на FEI за медийното обслужване на конно-спортни събития

Продължва в бр. 45

01.10.2009 г.

Стр. 68, 69

в. Поглед | Надежда НЕНОВА | 2009-11-27

АБРО иска забрана на позиционирането на продукти в БНТ и БНР

Правителството одобри предложенията за промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), с които се въвеждат разпоредбите на Директива 2007/65/ЕО и се очаква да се гласува в парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии през следващата седмица.. От една страна това означава, че срокът, поставен от ЕС за въвеждане на Директивата, 19 декември, може да бъде спазен. От друга обаче – предложените промени вече предизвикаха съществени възражения в медийните среди.
Промените предвиждат най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на тв програми (като се изключат новините, спортните предавания, телевизионните игри, рекламите и телевизионният пазар) да бъде предназначено за европейски произведения, когато това е възможно. Според решението на Министерски съвет, така ще се стимулира производството и разпространението на европейски произведения и ще се способства развитието на културното многообразие. Минимум половината от това програмно време трябва да бъде за българска продукция, създадена от независим продуцент.
От Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО) обаче настояват това изискване да отпадне. "Въвеждането на 25% квота за български произведения, създадени от независими продуценти не отразява изискванията на Директивата, не е мотивирано от реален обществен интерес, а само пряко фаворитизира определени частни субекти", категорични са от АБРО.
В сега действащия закон е отразено коректно изискването на Европейския съюз за 10 % квота на европейски произведения, създадени от независими продуценти. Още през 2000-а година ЗРТ бе изменен в този смисъл, а и сега като член на Европейския съюз, България прилага 10 % квота за всички европейски независими продуценти. В новата Директива пък няма промяна, налагаща корекции на тези нормативни текстове. "Считаме, че налагането на нови изисквания за по-висока квота при това само на български, не на европейски произведения, би засегнало редакционната независимост на телевизионните оператори и свободата им да избират и програмират телевизионно съдържание. Още по-крайно, не съществуващо в никакъв Европейски нормативен текст, е искането квотите да се изчисляват без отчитане на повторенията", казва изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. Факт е, че с оглед обхващане на максимален брой зрители и същевременно за постигане икономическа целесъобразност, операторите повтарят всички значими произведения.
На практика формулираният в предложението текст означава законодателят да задължи телевизионните оператори да излъчват в програмите си минимум 50% предавания на български независими продуценти. Като към това се прибавят новините, спортните предавания и телевизионните игри, които не се отчитат при изчислението на предложената квота, операторите реално ще имат правото свободно да програмират около 30% от телевизионното си време, включително и за предавания, които сами са произвели.
"Това абсурдно изискване е грубо погазване на конституционно установената независимост
на медиите, без наличието на обществен интерес, който да го обосновава, а само в защита на
частни лобистки интереси. Договарянето на телевизионна продукция между телевизионните оператори и външните продуценти е търговски въпрос и е в сферата на свободата на договаряне. Не следва държавата посредством законови мерки да ограничава една от двете преговарящи страни, като и осигурява предимство в търговските преговори", обяснява той.
"Настояваме да се запази настоящият текст на действащия закон, който регламентира квота от 10% за независима европейска външна продукция. Този процент изцяло кореспондира в предвидената квота от 10% в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.", пишат в становището си до премиера Борисов и министъра на културата Вежди Рашидов от АБРО.
Другият спорен момент в проекта за ЗИД на ЗРТ, одобрен от правителството е свързан с позиционирането на продукти в програмите на обществените оператори – БНР и БНТ.
Основният аргумент АБРО да иска забрана на позиционирането на продукти в БНТ и БНР е много по-високото изискване за редакционна независимост, което има към обществените оператори, както и фактът, че за производството на програмите си те получават държавна субсидия или обществено финансиране.
"Позиционирането на продукти за обществените оператори вече е забранено във Великобритания, Франция, Чехия, Финландия, Швеция, Дания, Словения, Кипър, Германия, Словакия и Естония", обясни Камбуров. Той добави, че разширяването на източниците на финансиране извън държавната субсидия поставя обществените доставчици в зависимост от рекламодателите и пазара, което е в разрез с мисията и функциите на този вид медии.
Основният аргумент за налагането на забраната е много по-високото изискване за редакционна независимост, което има спрямо обществените оператори, както и факта, че за производството на програмите си те получават държавна субсидия или обществено финансиране.

***

Гриша Камбуров Изпълнителен директор на АБРО

Предлагаме чл. 83, ал. 1 от ЗИД на ЗРТ да включва изрична забрана за позициониране на продукти 8 предаванията и програмите на обществените доставчици – БНТ и БНР. Това кореспондира с принципното ограничение на времетраенето на рекламата в този вид медии. БНТ и БНР, работят на един и същ пазар с търговските медии, които за разлика от тях се издържат само и единствено от рекламни постъпления, формирани в резултат на дейност им.

Стр. 6 – 7

Дарик радио, България следобед | 2009-11-27

Водещ: В минутите отредени за медийна рубрика всеки петък по Дарик радио ще говорим за списание „Правен свят”. Дори никога да не сте чели за списание „Правен свят” от миналата седмица знаете за него най-вероятно, защото в едно интервю за списание „Правен свят” министър Дянков обвини журналиста Кирил Вълчев, знаете я тази история, така или иначе интервюто ще излезе в новия брой на списание „Правен свят”. А това е списание, което е част от групата на Дарик. Тесен профил по-широка аудитория, това казва Константин Вълков, програмния директор на Дарик, и твърди, че това е най-важният закон при списанията. Светослава Кузманова поговори с него, не за радиото този път, а за „Правен свят”, за новия коледен брой „Правен свят”, който излиза на 1 декември, обърнете внимание. Имаме обещанието, че той ще е драматично различен от това, което читателите му са свикнали да виждат през последните години. Промяната е пълна и започва от корицата. За корицата и за съдържанието Светослава Кузманова разговаря с Константин Вълков.

Репортер: Какво ще е новото в „Правен свят”? Какво се променя? Списанието всъщност съществува на пазара от доста години, но сега ще излиза с по-малък тираж, така да се каже през годината, по-малко бройки, предполагам, че ще има и промяна в темите, в начина на поднасяне, изобщо какво е новото в „Правен свят” и от кога да го очакваме?

Константин Вълков: Да започнем отзад напред. На 1 декември ще излезе новият брой, който всъщност е първият брой, откакто Дарик е собственик на списание „Правен свят”. Новото започва от външността и завършва с вътрешността естествено. Преди месец и половина ние поръчахме на една компания, която се казва „Амити студио” да разработи цялостна графична концепция за това списание. Тоест броят, който ще видите на 1 декември е изцяло нов и визуално, като започнем от корицата до всяка една страница вътре. Реално това за нас дори е едно тотално ново списание, защото разликата е драматична. Останало е само името „Правен свят” и някои от основните акценти вътре, които така или иначе са били много успешни и преди, като специализирани материали за бизнес и право, за общество и глас и т.н. Другото ново е, че създавайки новата концепция на списания „Правен свят”, ние твърдо вярваме, че тя не може да бъде направена така както трябва на база изследвания, фокусни групи, социология и т.н. Вярваме на инстинкта с. Така например за първи път ще видите, че една доста сериозна част, над 16 стр. в списанието, отпечатана на друга хартия, е отделена за анализи и лични мнения.

Репортер: На кого?

Константин Вълков: Като започнем от Петко Бочаров и приключим с някои от журналистите в Дарик радио. Тези анализи и лични мнения по същество, между другото едни от най-четените неща в ежедневниците в България, неочаквано за мнозина, ще присъстват във всеки един брой, както казах отпечатани на друга хартия, за да се откроят по някакъв начин. Защото ние с „Правен свят” се опитваме да върнем тази малко позабравена мода на старомодната журналистика, която в месечните списания има малко по-дълги текстове, можеш наистина да седнеш вкъщи и за няколко часа да се потопиш в това списание.

Репортер: За да бъде списание за четене, а не за разглеждане на картинки?

Константин Вълков: Да, просто не е дайджест или рекламен каталог, а истинско списание за четене, каквато е и идеята на списанията. А защо 10 броя годишно? От 2010 г. списанието започва да излиза 10 пъти в годината, като ние обединяваме месеците август и януари в два двойни броя. Тоест примерно през юли месец ще получите доста по-дебел брой, който ще обедини юли и август. Така или иначе август е слаб месец и си мислим, че ще бъде далеч по-добър комплимент към читателите да получат един двоен брой през юли, който да четат два месеца.

Репортер: Променя ли се обемът на списанието? Става ли то по-дебело или по-тънко?

Константин Вълков: Променя се поради две причини. Първата е, че ние избрахме една много особена хартия, на която то ще се печата, която е доста по-обемна. Тоест то ще изглежда по-дебело. Иначе за разлика от последните два броя, то е по-голямо като обем с около 30-40 страници, но това е заради големия рекламен интерес, който има към коледния брой. Така че по-скоро обемът ще спазва правилата. Когато има достатъчен брой реклами, то ще бъде по-дебело. Но аз вярвам в това.

Репортер: Каза, че се променя корицата, това означава, че няма да има конкретно лице, което да застава и да бъде лице на броя или?

Константин Вълков: Не, напротив. Вкарваме два основни акцента в броя. Първият акцент е материалът за човека или хората на корицата. Да речем, за първи път в този коледен декемврийски брой ще се появят четири души на корицата. Тоест за първи път корицата ще бъде от четири, млади хора при това, снимани едновременно. Това е голямата история на броя. Тя е адвокатска, с коледен оттенък, малко стряскаща дори за някои, защото тези, които са виждали над пет години „Правен свят” как изглежда, изведнъж ще видят друго списание. Вторият голям акцент, който един вид също е материалът от корицата, но не присъства на корицата, е постоянната рубрика, която въвеждаме, тя се казва „Интервюто на Кирил Вълчев”. Както и останалите материали, едно наистина много дълго интервю. Във всеки брой ще има дълго интервю, което ще бъде подчинено на една тема. Примерно интервюто на Кирил Вълчев на турско кафе с Ахмед Доган. Интервюто на Кирил Вълчев на суши с посланика на Япония.

Репортер: Тоест интервюираните хора може да не са адвокати, юристи, съдии и прокурори?

Константин Вълков: Те задължително може би няма да бъдат. Освен ако образованието не им е такова, но в живота си по-скоро няма да бъдат такива. Стартираме за нас нормално със Симеон Дянков, но така се получи, че стана ненормално. Тоест в първия коледен брой ще прочетете цялото „онова” интервю на Кирил Вълчев, което наистина е над 15 стр. Публикуваме го в абсолютната му цялост. То беше разделено, както знаят всички, на две части…

Репортер: Защото то е правено на два пъти.

Константин Вълков: То е правено на два пъти. Първият път завършва до момента, в който г-н Дянков си тръгна, а вторият път започва само на кафе, от момента, в който той се върна. Така че и това ще прочетете в „Правен свят”. Това са двата големи акцента плюс мненията и анализите.

Репортер: А иначе останалите теми ще бъдат предимно юридически или също би могло да има и други?

Константин Вълков: Ще има предимно такива, но започваме да залагаме малко повече на теми, свързани с мениджмънт, с бизнес и с живота извън правото, ако мога така да кажа, без да използвам онази изтъркана и използвана за какво ли не дума лайфстайл. Не, това няма да бъде поредната лайфстайл секция в списание, в която ще представяме коли, парфюми и т.н. Не, тя индиректно ще бъде свързана и с правото. Дали ще представяме популярни книги, свързани с правото, телевизионни сериали, модни марки, които по някакъв начин обличат адвокати, юристи, прокурори и т.н., но всичко ще бъде все пак подчинено на това, но в същото време ще се опитаме и да разширим аудиторията. Защото най-важният закон на списанията е тесен профил, по-широка аудитория. Ние добре съзнаваме, че няма как да привлечем тези, които харесват тунинг на автомобили примерно да си купят „Правен свят”, и няма и смисъл да го правим.

Репортер: Тоест да разбирам, че списанието вече няма да е толкова бутиково и толкова затворено в материята, защото името „Правен свят” предполага то да е четиво само за юристи?

Константин Вълков: Да, но все пак ще се опитваме да помагаме на всички от студентите по право до един много зрял и успешен възрастен адвокат.

Репортер: А защо му беше на Дарик да купува „Правен свят”?

Константин Вълков: Самата група Дарик има следните предимства, които биха й помогнали да развие правилно това списание. Първото е наличие на много добри и успешни журналисти, които работят в Дарик, които биха могли да продължат да развиват своите теми, материали или нещо нов в „Правен свят”. Втората причина е, че Дарик е собственост на единственият и най-голям правен портал lex.bg. И третата е чисто маркетингова. По този начин Дарик ще успее да привлича клиенти, които досега не сме успявали да привличаме. Защото т.нар. мултиплатформени проекти досега включваха интернет и радио, а сега вече ще могат да включват и преса. Тоест когато ние се обръщаме към рекламодателя, ще можем да им предложим абсолютно всичко.
Репортер: А може би и защото собственикът на Дарик е юрист и питае любов към тази тема?

Константин Вълков: Това е най-важната причина, да.

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2009-11-28

Знаете ли, че на 27 октомври преди 15 години е дебютът на банер рекламата. Сцена на това историческо събитие е първото комерсиално онлайн списание Hotwired, com, издънка на Wire magazine. Търговското издание стартира малко преди браузъра на Netscape, както и появата на нови медии като Pathfinder.com, chet.com ( търговско предлагане на уеб съдържание ). Така започва разработването на този вълнуващ нов носител, стимул за създаване на онлайн рекламна категория, която ще достигне над 24 млрд. долара през 2009г. (според списание eMarketer).
Еволюцията на новите медии роди потребителя на бъдещето и доведе до съществена промяна в рекламната комуникация – с възможността за избор, ангажираност и персонализация.
Днес социалните медии/мрежи в интернет са двигател на нова ера в рекламирането. В бъдеще и мобилните телефони ще стават център на този тип комуникация. Всичко това изправя маркетолозите пред голямото предизвикателство да разберат как общностите около тези платформи споделят и подбират идеи.
През 2009 социалните мрежи генерират 2,5 млрд. в реклама, а в САЩ вече заемат над 20% от цялата банер реклама, показва проучване на comScore. Тази тенденция не е особено изненадваща, като се има предвид нарастващото влияние на социалната комуникация в интернет в световен мащаб. Възход по време на рецесия потвърждават и данните от доклад на IAB Европа – 70% от европейските компании увеличават бюджета си за онлайн комуникация през 2009г., като основната част от сумите за постигане на ръст се пренасочват от традиционни медийни канали. Онлайн вече е доста по-сериозно застъпен, 47% от европейските маркетьори го считат за важна част от маркетинг микса. Основните инструменти, на които те разчитат са търсене, имейл кампании, дисплей и видео реклами.
На какво се дължи популярността на социалните мрежи
Социалните мрежи стават все по-популярни сред рекламодателите с възможността да предложат таргетирана контекстуална реклама на приемлива цена и гъвкави рекламни решения. Днес икономически активните хора на практика прекарват все повече време в успешни модели като Facebook, Twitter, тинейджърите имат профили в Myspace и други сайтове. Медии с интегрирано съдържание и реклама постигат най-високо ниво на контакт и ангажираност, а разбирането на потребителски генерираното съдържание помага компаниите да създават win-win ситуации в общуването с потребителите.
Комуникацията в социални медии означава разговор, а не просто предаване на едно послание. Изисква се време и постоянство, но ако успееш достатъчно добре да мотивираш дадена общност, тя ще стане посланик на твоите идеи. Самите рекламодатели трябва да знаят, че диалогът ще им е максимално полезен, ако слушат какво казват потребителите.
Ангажиране, взаимодействие, съпричастност, открито отношение – такъв тип общуване налага новата комуникационна среда.
"Това, което е важно да се разбере за социалните мрежи", смята Богомил Илиев ( директор нов бизнес и иновации на Neinfo ) е, че "днес хората са медиа, 70% от съдържанието в интернет е генерирано от тях."
Той е идеолог на новия български модел на социална мрежа Fanopic.com, който стартира преди месец в уеб пространството. Концепцията е да предостави място за общуване на хора с еднакви или сходни интереси. Уникалната мрежа до момента има над 360 теми, разделени в повече от 20 категории, а туризмът се оказва особено популярна тема сред българските юзъри. Създателите на Fanopic – Богомил Илиев, Явор Иванов и Станислав Божков (доказали, че могат да се правят социални мрежи в България чрез "СвежоНет", модел, близък до световния dic.com) имат амбиции социалната мрежа да привлече хора от цял свят, тъй като в началото на 2010 г страницата ще излезе на английски.
Заложили са стандартните онлайн рекламни формати, но ще развиват и нови. "Индивидуални решения за клиента са най-ефективния подход", смята Богомил Илиев. Комуникацията с аудиторията дава възможност за гъвкавост в различни формати; текст, картинки, видео.Брандинг, интеграция на продукт с марка, образователни и информативни брандирани игри, общуване по развлекателен начин, инструменти за споделяне ( препрати на приятел, снимки, участвай в конкурс, присъедини се към кауза и видео формат ) са сред най-печелившите похвати.
В социалните мрежи обаче директната банер реклама не работи, най-сполучливи са word of mouth и ПР техники, а за сметка на viral маркетинга, все по-актуален става т.нар. meme маркетинг ( напомнящ ).
Измеримостта на ефективността също е много важна, добавя Илиев. Основни
в социалните мрежи/медии през 2008г. е бил 69,4% от общия брой на осъществените посещения в мрежата, което сумарно е 691 млн. посещения.
мерни единици са мрежата от контакти, брой гласове по статии и блогове, постинги във форуми, отговори на въпроси, външни линкове към сайта.
Пикът на рекламата в социалните мрежи тепърва предстои и е много важно да се мисли в тази посока още сега по изпитаното правило, че първите винаги са лидери.
Как рекламодателите гледат на всичко това?!
Каквото и да си говорим, интернет все още не е много популярен рекламен канал у нас. Да не споменаваме, че социалните мрежи са още "по-тъмна Индия" и за рекламодатели и за маркетолози. Първите стъпки в тази посока обаче вече са направени. Някои от големите рекламодатели се ориентират доста добре и бързо, следвайки опита на no-развитите пазари. В повечето случаи това са интернационални компании. Като цяло локалните играчи са по-плахи, преценява Богомил Илиев, повече поради неразбиране, отколкото от недоверие. "Нямам съмнение, че вървим в тази посока, по света това се случва, няма причина да не се случи и тук. Именно социалните мрежи придават динамика на рекламната комуникация заради човешкия елемент, който всъщност се търси".

По данни на ComScore делът на посещенията в социалните мрежи/медии през 2008 г. е бил 69,4% от общия брой на осъществените посещения в мрежата, което сумарно е 691 млн. посещения.

Стр. 18, 19

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Радослав НЕДЕЛЧЕВ | 2009-11-28

Въпросът, който всеки рекламодател задава, щом чуе за «невидимата» медиа!

Разлиствайки и този месец страниците на "Sign Cafe", у вас отново е изникнало чувството, че държите в ръцете си нещо ценно. Страхотната визия на корицата, креативните и щури идеи, изпълнили страниците, както и рекламните умове, описали на интересен език творенията си за клиенти и рекламодатели… вие сте доволни! От това да държите в ръцете си нещо луксозно и да виждате с очите си нещо красиво, креативно, провокативно, интересно и лесно. А можете ли да изпитвате същите тези чувства само чрез слуха си?
През ноември 2004 г. Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО) прави експеримент, който трябва да установи дали и колко ефективна и запомняща се е радиорекламата. Опитът е следният: рекламната кампания за откриването на нов голям магазин за битова електроника в София ще се проведе единствено в радио. Резултатите са интригуващи: за две седмици през ноември радиокампанията достига до 51.2% от целевата група – населението на столицата на възраст между 19 и 54 години. С бюджет близо 13 хиляди лева кампанията постига по-добри от предварително планираните резултати сред целевата група.
След двуседмичната радиокампания се установява, че 43.2% от всички столичани на възраст между 19 и 54 години са научили за откриването на нов магазин за електроуреди. Половината от тях са запомнили и са в състояние да повторят посланията на радиокампанията, а другата половината ги приписват на други медии – телевизията и вестниците. Е, очевидно радиото е подходяща за рекламиране медиа, нали?
Ако този пример за успешен рекламен канал не ви се е сторил достатъчно убедителен, за да инвестирате в радио, ето още няколко причини защо си струва да го направите. Реших да ги представя, защото съм убеден, че колкото по-бързо осъзнаете силата на радиото, толкова по-бързо ще го оцените като една бърза, креативна и успешна медиа.
1. Радиото предлага ефективно таргетиране
Таргетирането позволява на рекламодателите да говорят избирателно само на групите, от които се интересуват и по-важното – оптимизират бюджетите си за реклама, като се фокусират ефективно само върху таргета си. Радиото е електронната медиа, която таргетира слушателите най-ефективно, защото различните станции привличат различни слушатели – ако вашият потенциален клиент е на възраст около 35 години, интересува се от новини и политика, и предпочита в задръстванията да слуша спортни предавания вместо музика, то вашето радио за реклама е Дарик. Ако обаче се стремите да привлечете като клиенти младежи на около 21 години, слушащи съвременна музика, интересуващи се от модерни и нови неща, със сигурност ще трябва да рекламирате в Радио Fresh!
2. Радиото може да се слуша винаги и навсякъде
Повечето радиослушатели се занимават с друга дейност, докато слушат радио. Това е и основният аргумент според рекламодателите, за да не инвестират в радио. Този "минус" всъщност е голямото предимство на радиото пред телевизията и пресата: медиа, която аудиторията може да следи, дори докато прави нещо друго. Радиото е нещо, което се използва всеки ден, без да ангажира непременно вниманието. Така рекламодателите могат да достигнат до своите потребители чрез т.нар. "touchpoints" -когато те са на училище, на работа, сърфират в интернет, докато пътуват в автомобила, автобуса, преди да излязат за работа или докато пътуват през уикенда. И сега, когато радио може да се слуша и чрез мобилните телефони, в интернет … тези touchpoints стават още по-широко разпространени. И още един аргумент за скептиците – изследвания са показали, че 60% по-вероятно е слушател да запомни една реклама, именно докато върши друга физическа дейност.
3. Радио рекламите рядко се превключват от слушателите
Колкото и странно да звучи, но изследвания, проведени във Великобритания доказват, че радиото, заедно с киното, имат най-ниското ниво на избягване на реклама – хората рядко превключват станциите, докато текат рекламни блокове. Така слушателите са на разположение да чуят всяко съобщение, стига то да е от значение за тях, да е интригуващо и добре поднесено. Това е всъщност добра новина и страхотна възможност за рекламодатели, които искат да спечелят нови клиенти, да кажат нещо на съществуващите клиенти, или просто да изтъкнат предимствата си от конкурента.
4. Радиото има мултиплициращ ефект
Радиото е полезен рекламен канал и заради своята гъвкавост и адаптивност към аудиторията и новите стилове в забавлението. Според анализите за ефективност на медиите, рекламата в радио е подходяща подкрепа за телевизионните кампании – мултиплицира ефекта от дадена рекламна кампания като го увеличава и затвърждава в съзнанието на аудиторията. Това е единствената медиа, която чрез аудио сигнали стимулира различни части на мозъка.
5. Радиото изгражда марката в ума
Радиокампаниите са единствените, които създават чувство за вездесъщност за марката. Това е поради две основни причини -първо, защото радиорекламите се излъчват по-често, и второ, защото потребителите са склонни да прекарват дълго време в слушане на радио (средно по 14 часа на седмица). Помислете – има ли друга електронна медиа, която толкова ефективно да въздейства за създаването на положителен образ на някоя марка у потенциалните и потребители?
6. Радиото е ефективно, особено по интернет
Радиото винаги е било силна "готова-задействие" среда. В един свят, където 1/5 от интернет потребителите слушат радио, те са само на един клик разстояние от взаимодействащата им чрез радио рекламата марка.
7. Радиото е "приятел"
Радиото е единственият рекламен канал, който се използва от потребителите и по емоционални причини – то е до тях, когато скучаят в колата, когато са изолирани в работата или докато вършат ежедневните си домакински задачи. Така слушателите виждат радиото като един вид приятел, а това е ценно предимство в контекста на борбата за рекламодатели. Радиото има и още по-силно оръжие – може да предлага уникални клиентски спонсорства и промоции. Когато водещ спомене небрежно за "нашите приятели в компанията "X", това действа подсъзнателно и у слушателя се създава усещане, че това е приятел на него самия.
Спирам дотук. Мога да продължа да изброявам аргументи за радио рекламата, но смятам, че е достатъчно, ако съм успял да ви отговоря на един прост въпрос – не дали, а защо да рекламирате в радио. И един съвет -превърнете прочетеното дотук в една успешна рекламна кампания. Обадете се още сега на своята агенция или пък директно се свържете с радиостанцията. Те ви очакват!
Повече за радиото – на www.radoslavnedelchev.blogspot.com

Стр. 15, 16, 17

Снимка: Radio.bg

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Даниел НЕНЧЕВ | 2009-11-28

Кристина Патрашкова е журналист, дълго време работи във вестниците "24 часа", "Сега", "Монитор". След това е автор и водещ на предаването Истории с Патрашкова no TB2, коментатор в Big Brother. Професионалната й визитка включва интервюта с някои от най-значимите личности в световната култура като Франсиз Форд Копола, Кърт Вонегът, Умберто Еко и др. Автор е на стотици статии и коментари в областта на културата, медиите и обществото. В момента Патрашкова е редакционен директор на в. Галерия. SIGNCAFE я покани за аналитичен разговор относно актуалните тенденции в българските медии.

»Този месец се навършват 20 години от началото на демократичните промени. Какво постигнаха медиите и какво не успяха да постигнат през този период?

Едно от най-хубавите неща, които се случиха веднага след 10-ти ноември, бяха т.нар. свободни медии. За съжаление, в процеса на времето се случи така, че издателите и редакторите на големите вестници и телевизии започнаха да се съобразяват. И задкулисието на живота, което хората трябва да знаят, постепенно започна да се изплъзва. Според мен това е и причината тиражите на големите вестници да падат, а не само икономическата криза. За съжаление, тази радикалност и критичност към властта, към управляващите постепенно беше притъпена.

»През 1996-та имаше дори чисто пропагандни предавания – Каналето например заявяваше – "Завоят наляво забранен!" В тази обстановка, която обобщихте, възможно ли е отново медиите да са фактор, който сваля властта?
Мисля, че е възможно. Но сме свидетели на един доста негативен процес напоследък -това че определени лица и групи придобиват голяма част от медиите, установяват монопол. Има процеси, които трябва да бъдат критикувани. И пазарът иска това нещо. И точно поради тази причина ние се захванахме да правим в. Галерия, използвайки този формат, който според мен е успешен в момента на пазара – да се търси баланс между забавното ( някои го наричат и "жълто" ) и някои по-радикални разследвания, анализи и коментари. Пишем за нещата, които хората коментират по улиците, а вече не могат да открият в другите издания. По реакциите, които получаваме, си давам сметка, че институции и важни хора се притесняват от това, което ще излезе във в. Галерия. Което ми дава увереност, че медиите могат да имат сила, да осветляват процеси, за които не се говори и които могат да преобърнат мача.

»Наложи ли кризата върху медиите правила, различни от досегашните?

Кризата no-скоро притесни медиите, последваха много уволнения. Много списания и вестници са пред фалит. Но финансовата криза не може да промени правилата на журналистиката – да съобщаваш новините такива, каквито са.

»От друга страна, всяка година се появяват по няколко нови, най-вече лицензни списания…

Факт е, че тиражите на повечето вестници падат. Най-вече заради наличието на интернет. И хората търсят различното – в седмичните издания, като Уикенд и Галерия, в списанията. В списанията no-скоро тече процес на сегментация на аудиторията. Не са така засегнати от разочарованието и липсата на доверие, както при вестниците, чийто авторитет доста спада.

»Какъв трябва да бъде един съвременен вестник, за да привлича повече рекламодатели?

Много е просто – трябва да бъде успешен, за да има голям тираж. Тиражът ти ще бъде голям, ако вестникът ти е интересен и искат да те купят. Рекламодателите в момента се интересуват от големия тираж, от гледаемостта. Изключваме рекламодатели, които не желаят да рекламират във вестник, който примерно има и забавна "жълта" част. Като няма такава забавна жълта част остават в нискотиражните вестници. Понеже не искат и там – насочват се към телевизията. Но през последните година – година и половина се забелязва засилване на интереса на рекламодателите към този тип формати. Вестник Галерия, както и вестник Уикенд ги наричам не жълти, а масови вестници. Тенденциите показват, че притеснението да се рекламира в тях отпада.

»Как си обяснявате съществуването на безплатни вестници, за които е заложено да се издържат от реклама, но в които реклами няма…

Да, и за мен това е загадка и просто не мога да си обясня как те продължават да излизат. Има ги по цял свят, но наистина там се пълнят с реклами. На този въпрос не мога да отговоря – очевидно зад тях стоят хора, които могат да наливат пари, но не мога да разбера каква им е изгодата. Явно е, че се прокарват някакви политически линии, но тези вестници не са влиятелни и не формират обществено мнение, поне в България. В този смисъл не разбирам много хората, които инвестират в подобен род издания, защото те наистина не успяват да привлекат реклама.

»Като качество на телевизионните продукции, как намирате новия телевизионен сезон?

Има идейна криза в продуцентите, общо взето това, което се поднася сега, е копирано от предишни формати. Нещо повече – те дори се мултиплицират. VIP Dance, Dancing Stars – тези танцувални предавания, които вече са и в двете телевизии, Survivor, който действително бе с голям успех първия сезон и беше нещо различно. Опитват се да заложат на форматна схема, от която са имали успех. По-различният формат сега е Цената на истината. Гледайки го, си правя следния извод: в България се е родило едно поколение, много по-страшно от това поколение, което се появи веднага след 10-и ноември. Хората, които отиват в Цената на истината и които са готови пред цяла България, пред близки, деца, майки, бащи, просто така да вадят най-срамните си тайни (защото има ужасяващи изповеди там), го правят само в името на едни пари, няма друга причина. Наистина е много шокиращо да гледаш, но то е като лупа за това, какво се случва в цялото общество, какво се случва със самите нас, с нашия морал, с нашите ценности. И не е особено възпитателно за по-младите хора.

» Какво се получава, когато два сходни формата се излъчват по телевизията по едно и също време?

Не е добре за съответните предавания, освен това отблъсква аудиторията. Тя остава с усещането, че й се предлага еднообразна храна. Ако трябва да сравня двата варианта на това предаване, аз имам предпочитания към VIP Dance, защото едно от големите качества на екипа на Нико Тупарев е, че дори тогава, когато използва готови формати, винаги търси начини да ги развива. Във VIP Dance вървят сюжети, сблъсъци на различни манталитети, което е плюс.

»Защо в големите телевизии все още няма културно предаване, което да привлече по-елитна аудитория и рекламодатели за нея? Основният критерий рейтингът ли е?

За съжаление е рейтингът. Всеки рекламодател се интересува от тиража
и рейтинга. Има и нещо друго обаче – културните предавания не се правят атрактивно и интересно. И най-духовно извисени теми могат да бъдат поднесени любопитно. Но талантливите продуценти не проявяват интерес към такъв тип предавания и правят шоу програми, с които определено могат повече да спечелят.

»Тенденция на какво са развиващите се магазинни формати през уикенда? В БНТ има такова предаване – на Димитър Цонев. След това Станция Нова, а ето сега и това двучасово предаване на Росен Петров, които всъщност са италиански формати

Доколкото знам в Италия са доста успешни. Тук не мога да определя. Специално на Димитър Цонев ми е изключително скучно и безинтересно. При Станция Нова по-ясно са разделени отделните сегменти, тоест ясно е от колко до колко часа какво има. Съответно всеки би могъл, ако проявява интерес към конкретна рубрика, конкретен водещ, да си го гледа. Явно се смята, че през уикенда повечето хора са вкъщи, вероятността да гледат по-дълго е по-голяма. С Нека говорят очевидно се прави опит да се види дали днес може отново да бъде успешен форматът от типа на Всяка неделя.

» Проучване показва, че третият най-влиятелен и достоверен канал за получаване на информация е интернет. Възможен ли е обрат, в който интернет да започне да се ползва с най-високо доверие?

В САШ, вече интернет е абсолютно най-важната медиа. Макар и със закъснение, няма начин да направим изключение от тази тенденция. Това, което според мен в бъдеще ще бъде интересно на хората, ще е различният поглед към новината и коментара. Заливани сме с новини 24 часа в денонощието, но липсва коментарното. Вероятно интернет скоро и тук ще стане основна медиа. Все повече хора пък са в социалните мрежи, които се превръщат в мания.

Стр. 9, 10, 11

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Ани МИХАЙЛОВА | 2009-11-28

Позиционирането на продукти (Product placement) скоро ще стане част и от българския медиен и рекламен пазар. По този начин законодателството ни ще се синхронизира с това на останалите страни членки на Европейския съюз. Така вече участниците във всички риалити проекти например, ще могат да носят тениски и шапки с бранда на спонсора на проекта. Или пък в кулисите ясно ще се вижда неговото лого. Въвеждането на product placement-a ще стане факт с поправките в Закона за радиото и телевизията. Те трябва да бъдат приети от Народното събрание до 19 декември. Тогава изтича двугодишният срок, в който България трябва да приложи в законодателството си Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАМУ). Документът засяга новите правила в сектора, които всяка страна от ЕС трябва да адаптира на своя почва. За изготвянето на поправките Министерство на културата спешно свика работна група, в която влязоха представители на КРС, СЕМ, АБРО, БНТ БНР, БАР, АТП, АРА И др. Преди окончателното оформяне на документа бяха приети десет позиции на бранша, който се обедини около регламентирането на product placement ( т.нар. интегрирана реклама).

Product placement

Промените предвиждат при определени ситуации позиционирането на продукти да бъде разрешено. Така product placement е "всяко търговско съобщение, което представлява включване или споменаване на продукт, услуга или търговска марка в самото предаване срещу заплащане или друго подобно възнаграждение". Това е разрешено в кинематографични произведения, филми и сериали за аудиовизуални медийни услуги, спортни и развлекателни програми. Категорично се забранява позиционирането в детските програми и в новините. Поправките в закона предвиждат всяко търговско съобщение да бъде задължително обозначено. Забранява се и скритата реклама – «представянето с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги в предавания, когато с това представяне доставчикът на медийни услуги цели осигуряването на реклама и то би могло да подведе аудиторията по отношение на своята същност, особено ако е направено срещу възнаграждение или подобно заплащане». Няма да се рекламират под каквато и да е форма цигари и тютюневи изделия. Лица, чиято основна дейност е производството на цигари, не могат да бъдат и спонсори.
Под ударите на закона попадат и лекарства, които се продават в търговската мрежа само срещу рецепта. Безплатното предоставяне на стоки и услуги като рекламни предмети или награди се счита за позициониране на продукти само ако въпросните стоки или услуги са със "значителна стойност". Според АБРО тя трябва да е различна за националните и монотематичните канали. Според АРА "значителната стойност" може Да се определя спрямо рекламната тарифа на съответната медиа.

Позициите на бранша

Гилдията не за първи път настоява ембаргото върху скритата реклама да се вдигне. Асоциацията на българските радио и тв оператори (АБРО) призова това да стане още преди година. Тъй като става въпрос за свежи рекламни постъпления в електронните медии и за допълнителен комуникационен
канал за рекламодателите, те, разбира се, ще искат оптимална либерализация. Преобладаващата част от европейските страни допускат позиционирането на продукти в националните си законодателства, затова неговата забрана в България ще доведе до дискриминация на българските рекламодатели и разграничаване на вътрешния пазар. Това е неоправдано в условията на икономическа криза, категорични са в становището си по прилагането на ДАМУ от АБРО сега. Към идеята се присъединяват и Асоциацията на рекламните агенции (АРА), Българската асоциация на рекламодателите (БАР) и Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА).
Едно от изричните искания на гилдията е ясно да се дефинира какво точно е product placement, тъй като това е най-добрия механизъм за защита на обществения интерес. Според АРА, ако се вдигне забраната върху позиционирането на продукти в разрешените за целта ситуации, българските рекламодатели ще бъдат поставени на една и съща основа с тези от другите ЕС-държави, където позиционирането е разрешено. Сред големите въпроси е дали product placement-ът е приложим в собствената програма на обществената телевизия. От АРА твърдят още, че допускането му в обществените медии ще разреши въпроса с тяхното финансиране. Според Асоциацията на телевизионните продуценти обществените оператори трябва да бъдат поставени при равни условия с търговските оператори. Следователно държавните субсидии трябва да се разпределят между всички играчи на пазара на проектен принцип, финансирането на обществените медии пък да бъде силно ограничено, така че да изпълнява единствено изпълненията на задължения от обществен характер. Гилдията се обединява около решението т.нар. интегрирана реклама да не бъде разрешена за обществената БНТ. Според АБРО, позиционирането на продукти е възможно в радиопрограмите, ако не се нарушава редакционната независимост на доставчика. В българския проект радиото не е изключено.
От АТП пък настояват законово да бъде дефинирано понятието "телевизионен продуцент", както и разграничаването на различните видове тв продуценти. Оттам искат да отпадне ограничението продуцентът да представя на един оператор не повече от две външни продукции.

Какво иска Европа

Медиите се разглеждат като линейни и нелинейни услуги (по заявка на потребителя). Предвидени са общи правила и за двата типа комуникации, както и отделни за всеки един от тях. Новост е изискването за наличието на компетентни независими регулаторни органи. Според работната група у нас най-подходящо е създаването на мултисекторен регулатор (обединение на бившите самостоятелни органи – КРС и СЕМ в реформиран вид). Това е стъпка към оформянето на конвергентен орган, каквато е практиката в част от страните в ЕС. Радиото пък е изключено от обхвата на Директивата, макар че както и в много други държави от Съюза, законодателството регламентира радиото паралелно с телевизията. Повече от десет години изискванията към тв дейност и тв програма действат и върху радиото. Повечето от родните експерти твърдят, че е по-добре да се допусне диференциация за радио спрямо линейните аудиовизуални медийни услуги, като същевременно уредбата на радиодейността се либерализира. На друго мнение обаче е Асоциацията на телевизионните продуценти. Според нейните членове "съчетаването на регламентацията на телевизионното и радио продуцентството е неприемливо, тъй като се налага формулирането на общи правила за коренно различни според изразните си средства медийни услуги". Затова АТП подкрепя пълната либерализация на регламентацията на радиопрограмите и съсредоточаването на усилията в действащото законодателство върху регламентацията на телевизионното продуцентство. Това обаче не се случи, тъй като радиодейността влиза в поправката на закона. Директивата предвижда да се регламентират търговските послания и при линейните и при нелинейните аудиовизуални медийни услуги. Режимът при традиционната телевизия се либерализира количествено и качествено, а при нелинейните услуги регулирането ще е минимално. Според ДАМУ дневното ограничение на рекламите трябва да отпадне. Почасовото обаче трябва да остане – т.е. слотовете и тв пазарът не могат да надхвърлят повече от 20% на час. В момента търговските оператори могат да излъчват рекламни съобщения до 12 минути на час и не повече от 15% от програмното време за денонощие. Изменението на медийния закон не предвижда това статукво да се промени.
Аудиовизуалните търговски съобщения пък е нов легален термин, който обединява четири вида търговско съдържание – реклама, спонсорски заставки, телевизионен пазар и позициониране на продукти. Европа иска повишено внимание върху рекламните послания при нелинейните услуги. Изрично изискване, включено и в поправките на Закона за радиото и телевизията, е да има прозрачност за доставчиците на аудиовизуални медийни услуги. За целта, на лесно място за потребителя трябва да присъства името на доставчика, адреса му, телефона и имейла. Идеята е аудиторията да бъде информирана кой стои зад всяка услуга, както и да й се даде възможност да отреагира, ако се почувства засегната. Запазват се традиционните ограничения за защита на малолетните и непълнолетните. Освен върху телевизията и радиото, сега те вече ще се прилагат и върху нелинейните аудиовизуални медийни услуги. Затова държавата трябва да гарантира, че видео по заявка няма да попречи на умственото или моралното здраве на децата.
Ще се насърчава производството и предоставянето на европейски произведения и в нелинейните услуги.

Позиционирането на продукти като маркетингов продукт

Позиционирането на продукти, което част от експертите определят като "скрита реклама", е популярен маркетингов похват в Западна Европа и САЩ. Най-активно се използва в киното и риалити програмите. Лентите с приключенията на Джеймс Бонд са сред класическите примери за това как се рекламират различни продукти. Особено на марки автомобили, часовници и напитки, които бързо след това получават етикети от медиите – "колата на Джеймс Бонд" или "мартинито на тайния агент". Попадането на брандовете пред обективите на камерите не е случайно. От години професионалисти преценяват кога, как и къде марките "случайно" да влязат в кадър. У нас първият казус със скрита реклама бе с първия "Биг Брадър". Тогава СЕМ глоби продуцентите и Нова телевизия за неправилното позициониране на марка алкохолни продукти. Със сигурност обаче допускането на product placement и у нас ще раздвижи пазара, категорични са експертите. Особено във време на криза.

Стр. 5, 6, 7, 8