България губи 1.4 милиарда долара или 1.5% от БВП по данни за 2008 г. вследствие на „Войната на пътя”. Това са изчислили експертите на Световната банка в последния доклад на институцията за състоянието на пътната безопасност в Европа и Централна Азия, наречен „Смърт на колела”.

в. 168 часа | 2009-11-27 

ДЯЛОВЕ в няколко дружества, част от кръга от фирми на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева, си е купила съпругата на Николай Бареков Евгения, установи проверка на "168 часа".
Според документите от Търговския регистър прехвърлянето на акциите е станало в началото на 2009 г., а техен предишен собственик е била приближената до Кръстева бизнес дама Жана Куцева.
По същото време се появиха и първите слухове, че шефовете на 6ТВ търсят заместник на тв водещия заради контактите му с бизнесмени, близки до ДПС.
Тандемът Куцева-Кръстева изплува около управлението и собствеността на консултантската фирма "БМ системс". Двете са сред членовете на борда на директорите и си поделят по половината от акциите в нея. В управлението на фирмата до седми април тази година е била и Евгения Барекова, впоследствие заменена от Куцева.
Николай Бареков също бе спряган за близък с империята на Ирена Кръстева. Според една от версиите водещият бил уволнен от 6ТВ заради заиграването му със стартиралия наскоро новинарски сайт bnews. Въпреки че акциите в сайта са на преносител, неговата собственост също се свързва с бившата шефка на тотото. В съвета на директорите на дигиталната медия фигурира и името на съпругата на Бареков Евгения.
Връзката на Евгения Барекова с обръча от фирми около Ирена Кръстева е скрепена официално на 20 януари 2009 г. Тогава Барекова купува от съдружничката на Кръстева Жана Куцева по 50 процента от фирмите "ЖДК", "Хидрогрийн инженеринг" и "Стрийм хидрострой". И трите дружества са създадени година по-рано от Куцева и са регистрирани на един и същи адрес – ул. "Брезовско шосе" 170 в Пловдив. Предметът им на дейност включва ресторантьорство и хотелиерство, външна и вътрешна търговия, проекти в областта на енергетиката и рекламна дейност. Малко преди сделката на Барекова останалите дялове в тях са изкупени от адвоката, който представляваше бившата шефка на тотото при опита й да купи футболен клуб "Ботев", Петър Стойчев. Впоследствие юристът на Ирена Кръстева препродава дяловете си във фирмите на 27-годишната Христина Сотирова.
Формалностите около изкупуването на акциите от Евгения Барекова са узаконени на свиканите на същия ден извънредни общи събрания на дружествата. На тях с пълно единодушие Барекова е избрана за управител на "ЖДК", "Хидрогрийн инженеринг" и "Стрийм хидрострой".
Няколко месеца по-късно съпругата на бившия вече телевизионен водещ продължава да инвестира във фирми от обръча на Ирена Кръстева, сочат документите от Търговския регистър. През май 2009 г. Барекова става едноличен собственик на "Хидрогрийн строй". Дружеството също е регистрирано на пловдивската улица "Брезовско шосе" 170. Тук освен името на Жана Куцева сред основателите му фигурира и това на адвокат Петър Стойчев. Година след като са създали общата си фирма, Куцева и Стойчев се разделят с акциите си в нея. Прехвърлянето приключва на свиканото общо събрание на "Хидрогрийн строй", проведено на 15 май 2009 г. На него фирмата е преобразувана от ООД в ЕООД, а за неин едноличен собственик и управител е обявена Евгения Барекова.

***

Вила с кредити

ОСВЕН в дялове от търговски дружества от обръча на Ирена Кръстева семейството на бившия водещ на сутрешния блок по бТВ е инвестирало част от заработените си пари в недвижими имоти, сочи справка в имотния регистър. На 8 април 2009 г. Евгения и Николай Барекови стават собственици на вилна сграда от 32 кв. м и парцел с площ 880 квадрата в околностите на София срещу 55 616 лв. Три седмици по-късно новопридобитият имот е ипотекиран в Корпоративна търговска банка срещу 40 хил. лв. финансовата институция, спрягана за близка до ДПС, стана известна с факта, че финансира голяма част от сделките на бившата шефка на спортния тотализатор Ирена Кръстева.
Освен кредита за вилата Николай Бареков и съпругата му изплащат и ипотечен заем от 124 120 евро за закупения през 2006 г. апартамент от 148 квадрата в столичния квартал Лозенец.

***

В телевизията се дразнели от "солови акции" на водещия

НОВИНАТА, че Николай Бареков напуска Би Ти Ви, се оказа новина за зрителите, но не и за самата медия.
В телевизията се говорело, че това се знаело още от пролетта, а шефовете били наясно още от края на есента на 2008 г. "Бареков не криеше намерението си да поеме по собствен път, студиото на "Тази сутрин" вече му беше станало тясно", разказват служители в телевизията.
Въпреки високия рейтинг на сутрешния блок и специално на рубриката "На Барекадата", раздялата не е предизвикала паника в екипа. Далеч по-големи коментари и притеснения имаше след напускането на Иван и Андрей и преминаването им в Нова телевизия. "Светът не започва и не свършва с Бареков, нито с когото и да било", коментират в медията. "Пожелаваме на Николай Бареков успех", лаконична бе Люба Ризова.
Бившите колеги на журналиста също му пожелават успех, но неофициално допълват, че от около година водещият на "Тази сутрин" се бил превърнал в "трън в очите". Дразнел със "соловите си изяви" по медиите, започнал да изпъква много повече от самата телевизия и предаването, което води. Никой обаче не смее да каже това директно в очите на Бареков. Засега не е ясно кой ще заеме мястото му до Ани Цолова. Единствените две имена, спрягани в медийното пространство, са на Миролюба Бенатова и Антон Хекимян. "Ще изпробваме различни варианти", коментира пред "168 часа" продуцентката на сутрешния блок Ани Тодорова.

***

Николай Бареков: Завистта е типична българска черта

"Няма да коментирам анонимни обвинения на когото и да било. Ако някой в Би Ти Ви има нещо да ми каже, нека застане с името си и критикува. Останалото е долно, не бих паднал до това ниво. Ще ката само, че завистта е типична българска черта."
Така Николай Бареков коментира пред "168 часа" изказванията на недоброжелателите си за "солови акции" и за "засенчване на телевизията".
"Не съм станал по-голям от телевизията, но съм се изградил, създал съм име с работата си. Никога не е имало критики от страна на ръководството към мен за това, че пиша коментари в различни сайтове, и не разбирам защо сега има толкова спекулации по тази тема. Разделяме се съвсем доброжелателно с медията. Още преди година мислех да си тръгна, но не можех да зарежа колегите си при толкова много избори през 2009 г. Поех ангажимент да остана до частичния местен вот и го спазих", обясни бившият вече водещ на "Тази сутрин".
Категоричен е, че няма да каже лоша дума по адрес на Би Ти Ви и няма да направи нещо в бъдещата си дейност, с което да навреди на телевизията. "Това не харесвам и у много колеги, които напуснаха. Тръгнаха си и на следващия ден започнаха с нападките срещу Би Ти Ви", разказва Николай Бареков.
В момента все още не е решил коя от многото оферти ще приеме. Разбра се, че към него оферти са отправили Би Би Ти и ТВ7, но като че ли нито една от двете медии няма да се сдобие с подписа му. "Ще ми се, с каквото и да се захвана – дори и с телевизия, да е мой собствен проект, моя собственост. Така както е "Шоуто на Слави" и се знае, че каквото каже той там, отговорността носи само шоуто, а не и телевизията. В момента ми харесва, че мога да коментирам, да говоря за политика, без да ангажирам с позицията си никой друг, освен мен самия. Така искам да се чувствам и в бъдещата си работа", обобщи Николай Бареков.

Стр. 18, 19

Снимка: www.slava.bg

в. 168 часа | 2009-11-27 

Съпругите на Велчев, Бисеров и Мутафчиев уредени на служба в комисията

ДОСТЪПЪТ на председателя на Комисията по регулиране на съобщенията Веселин Божков до класифицирана информация ще бъде отнет.
След Нова година мястото му ще заеме нов шеф, споделиха пред "168 часа" източници от парламента.
Преди дни прокуратурата официално повдигна обвинения на Божков за престъпление по служба и неизпълнено навреме решение на Върховния административен съд.
При наличието на официално обвинение на Веселин Божков трябва моментално да бъде отнет достъпът до класифицирана информация, коментираха юристи. Според източници от парламента настоящият шеф на КРС ще бъде отстранен от поста до края на годината. Среди от ГЕРБ споделиха, че още в началото на есента бил определен и негов наследник, но името щяло да остане в тайна до последния момент. Запознати твърдят, че в КРС вече знаели за предстоящите промени, а от няколко дни служители, минаващи за близки до настоящия шеф, пренасяли чанти с документи.
Пред "168 часа" Божков заяви, че не се чувства виновен и смята, че обвиненията към него в момента са "инсинуация".
"Всичко е лъжа. Истината ще излезе наяве, не се притеснявам от нищо", категоричен бе все още шефът на КРС Божков.
От ГЕРБ установили, че през последните години КРС се била превърнала в истински рай за съпруги на депутати и министри от тройната коалиция. Още при предния й шеф Георги Александров (който пък бе спряган за човек на президента Георги Първанов) в отдел "Трудов ресурс" място е получила съпругата на тогавашния транспортен министър от БСП Петър Мутафчиев – Атанаска. При управлението на тройната коалиция в КРС известно време работила и съпругата на бившия министър на финансите в кабинета "Сакскобургготски" и настоящ депутат от НДСВ Милен Велчев. Жена му Симона е била в правния отдел. Според комисията и тук няма нищо смущаващо. Симона Велчева напуснала малко след като Божков заел мястото на Александров. С доста по-престижен пост е била уредена съпругата на депутата от ДПС Христо Бисеров – Мария Добрева. Според запознати тя била доведена в КРС от "един от шефовете, близък до ДПС". Добрева станала шеф на канцеларията на Веселин Божков. Била освободена след парламентарните избори.
Както "168 часа" писа, по време на предишния парламент Веселин Божков бе решил да възнагради служителите си с фирмени шалчета и вратовръзки, дело на тогавашната депутатка от БСП Жени Живкова. Тогава шефът на КРС обясни, че се водели разговори с различни фирми, вкл. и с "Жени стил", но нищо не било сигурно. В крайна сметка именно червената депутатка била избрана за изпълнител на сувенирната поръчка.

***

Васил Божков: НЕ СЪМ НАРУШАВАЛ ЗАКОНА

- Г-н Божков, имате ли информация, че ще бъдете отстранен от председателското място в КРС до края на годината? Притесняват ли ви обвиненията на прокуратурата?

- По тази тема има много спекулации, които не са подкрепени с факти. Дейността ми като председател на КРС е била винаги в рамките на закона и предоставените ми правомощия.

- В КРС и по ваше време са работели съпругите на депутати и бивши министри от БСП, ДПС и НДСВ. Няма ли конфликт на интереси?

- Когато бях назначен за председател на КРС, заварих в администрацията на комисията съпруги на трима бивши и настоящи министри и депутати. В момента две от тях не са служителки на КРС, като напуснаха комисията по свое желание. Третата, която е съпруга на бивш министър на транспорта, работи в общата администрация и служебните й задължения не са свързани с регулаторната дейност на комисията.

- Ваши служители твърдят, че вземате еднолично решение кой да отиде в задгранична командировка. Вярно ли е това?

- Като всяка държавна институция, и в КРС има определен ред за командироване за участие в международни срещи и структури и решенията в никакъв случай не се вземат еднолично.

Стр. 10

Снимка: Вестник "Капитал"

сп. Мениджър | 2009-11-27

Единственото издание за юристи в България запазва досегашната си ориентация, но ще бъде разширено с нови теми, ще има нов графичен дизайн и редакционна концепция. Първият обновен брой излиза в началото на декември. Ще се издават 10 броя годишно. Константин Вълков, който е програмен директор на "Дарик радио", ще поеме управлението на "Правен свят".

Стр. 119

сп. Мениджър | 2009-11-27 

www.po-zdravidnes.com. То е първото в Мрежата, което прави директна среща потребител – лекар. Предлага клипове за релакс и гимнастика вкъщи, както и много здравна информация, представена от светила в медицината. Какво ядем, как се храним и доколко това е правилно, спортуваме ли достатъчно и кой е най-подходящият спорт за нас и нашите деца, как най-бързо да релаксираме след напрегнатия и динамичен ден – на тези въпроси дават отговор диетолози, инструктори, терапевти.

Стр. 119

сп. Мениджър | Елена КОДИНОВА | 2009-11-27 

В информационния век е трудно да скриеш каквото и да било. Човечеството изпитва все по-сериозен глад за добри коментатори, които да ни обяснят новините

ИНТЕРНЕТ Е ЗАДРЪСТЕН С електронен боклук. Сайтовете, без които можем, вече отдавна надхвърлиха 99 процента от общото съдържание на световната мрежа. Замърсяването е още по-голямо в блог пространството. В обичайната му първична супа от никому ненужни електронни дневници със снимки на домашни любимци се изля и мощен поток от рекламни страници, гримирани като блогове. От това смесване супата се пресече. Трябва много гребане, за да намериш в нея смислена храна за ума. Първоначалната й идея – да бъде алтернатива на традиционните комерсиални медии, рупор на гражданското общество, храм на независимите мнения -е силно размита от помията, която се получи.
Аз обаче съм гладен читател и тъй като комерсиалните медии обикновено ме оставят с недохранено любопитство и неудовлетворен апетит за оригинални позиции и креативност, гребах – и продължавам да греба – в електронната помия. Търся там истински талантливи писачи с независим поглед към света. Така съставих собствения си Топ 10 от български блогове, които с интерес следя и които горещо препоръчвам.
Моят вкус няма никакви претенции за меродавност и изчерпателност. Но имам няколко много обективни критерия, по които преценявам кои блогове си струват и кои не. Оригиналното съдържание е на първо място. Влоговете, състоящи се предимно от копирани текстове, снимки и линкове към чужди писания, съвсем обективно не представляват ценност и напълно субективно обиждат информираността ми. Предпочитам да видя размазана собствена снимка от уникална гледна точка, отколкото копирана от комерсиален сайт фотография на професионалист. Прегледността и лесният за възприемане дизайн идват веднага след това в приоритетите ми. В интернет се пише кратко, ударно и ясно. Разхвърляни постове, припокриващи се текст и картинки, дълги фермани – всичко това показва неуважение към читателя и непознаване на природата на интернет. Грамотното писане също е важно. Запетайки, пълни членове, правопис поне на ниво завършена гимназия, богат език, умение за боравене с думите – това винаги впечатлява и улеснява четенето. Всички по-горни критерии са технически постижими при известно усърдие. Но мистичната съставка, решаваща за успеха на блога, винаги се оказва уникалният лирически герой, който говори през него. Този критерий е най-субективен, но съм забелязала, че обикновено автоироничните, устати, напористи, огнени, критични, независими и обичащи това, което правят, блогъри постигат най-висока посещаемост.
В интернет пространството има много специализирани (основно технически) блогове, които дават ценна информация. Но те си имат ограничена, образована в съответната област публика. Ще пропусна тях, защото тогава класацията би станала безкрайна, и ще ви разкажа за любимите си блогове с коментарно общочовешко съдържание. Тези, които съм избрала, присъстват отдавна в българското интернет пространство и нямат очевидни признаци за зависимост и свързаност с корпоративни структури и политически партии (с изключение на един, при който обаче политическата свързаност е следствие, а не причина на гражданската му позиция).
Според много наблюдатели на процесите в медиите новините отдавна са съвсем достъпни и лесни за писане и разпространение. В информационния век е трудно да скриеш каквото и да било. Човечеството обаче, твърдят експертите, изпитва все по-сериозен глад за добри коментатори, които да ни обяснят тези новини. Всяка комерсиална медия си има своя политика и коментарите й се подчиняват на нея. За обективно тълкуване хората все по-често ще се обръщат към блогърите.

1. Иван Стамболов (http://sulla.bg/) е автор на най-любимия ми български блог. Пише изключително забавно и оригинално. Поглежда иронично дори към най-сериозните неща. Разбира много от реклама и от медийните аспекти на живота. Но също така анализира и явления в политиката. Пише за храна и пиене – и то вкусно, за всичко, което може да интересува един начетен, образован, съвременен човек с вкус към живота. Постовете му се леят, думите му са съюзник, писането не го мъчи, а го забавлява. Дизайнът е изключително семпъл и удобен за четене. Ако мога с една дума да определя излъчването на блога му, тя е елегантност – на мисълта, на интерфейса, на отношението с читателите му и обектите, които описва, дори когато откровено не им симпатизира.

2. Живко Желев (http:llrobstvo.wordpress.com/), някогашният прочут телевизионен журналист и създател на едно от първите частни радиа в България, се оттегли от официалните медии, за да се превърне в мъдър анализатор и прекрасен блогър. На текстовете, които публикува в страницата си, им личи, че са писани от професионалист. Но в същото време са изчистени от сковаността и автоцензурата на официалните професионалисти.
На места са хъшлашки, без това да накърнява стойността им. Защото, за разлика от другите телевизионни водещи, които са се взели насериозно и като блогъри, в текстовете на Живко Желев има класа и биография. А точно тези две неща болезнено липсват на младите "дихатели" (както той ги нарича).

3. Циничния елф (http://cynical.elfglade.com/) е един от най-талантливите автори в българското интернет пространство. Човек с ярка писателска дарба, болезнено откровен, много често брутален, когато пише за заобикалящата ни действителност.
Понякога по-брутален от самата действителност. ("Лайняни улици – лайняни мечти" – колко добре описва тази кратка фраза връзката между материално и духовно в милата ни родина.) Текстовете му се лутат между откровената предизвикателна простащина и чистия лиризъм. Противоречива личност като всеки интелигентен, чувствителен човек, който се крие зад щита на цинизма. Много млади български писатели и публицисти, претендиращи да са говорители на поколението си, могат само да му чистят праха от монитора.

4. Еленко Еленков (http://eenk.com/) е човекът в България, който безспорно знае най-много за законите на блогърството. Създал е няколко изключително професионални сайта, които, без да блестят с творчески инвенции, впрягат целия потенциал на публикуването в мрежата. Успява да се опази от свързване на личните му страници с компанията, в която работи. Въпреки че е част от голяма медийна групировка, не проявява никъде никаква корпоративна вярност или политически слугинаж (за разлика от други негови колеги от официални медии с блогове). Според мен той ще е първият човек у нас, който ще успее да се издържа от блогърство, и най-искрено му го пожелавам. Защото носи независим и модерен дух, предизвиква доверие и много повече му отива да е човек-медия, отколкото човек от медия.

5. Богомил Шопов (http://www.bogomil.info/) е гласът на електронното гражданско общество. Той е сред неформалните лидери на тази част от обществото ни, която живее в световната мрежа. В неговите блогове може да прочетете информации, анализи и дискусии за всичко, свързано със свободата на словото, неприкосновеността на личността, гражданските движения и инициативи. Напоследък се обвърза с една партия, което лично за мен го смъкна в блогърската класация. Но пък политическата сила, зад която публично застана и като кандидат за евродепутат, е бедна и непозната и едва ли я подкрепя по комерсиални причини.

6. Свилен Милев (http://nname.org/) прави забавен актуален блог и графичното изразяване е най-силната му страна. Изобретателните колажи като коментари на политически събития, обществени и медийни явления
разсмиват до сълзи. Пише кратко, ясно и ударно, малко цинично и дори хейтърски, даже прескача понякога допустимата граница на приличие, но го прави със собствен почерк. Има очи за мястото, в което живее, типично градско момче, малко лошо, малко нахално, но с ясно съзнание кой е и какво иска.

7. Милена Фучеджиева (http://milenafuchedjieva.blogspot. com/) е един от най-интересните женски гласове в българските медии и българската литература. Слава Богу, че има и блог, а той е място за хора, които мислят. Не по женски провокативен, много откровен, на моменти до ексхибиционизъм. Макар постиженията й в писането да й дават пълно право да забие нос в облаците и да не общува с плебеите читатели, тя не го прави. Спори и дори се кара с тях, което създава доста демократична атмосфера на сайта. Реагира винаги на чувствителни теми от България, макар да живее от години в Америка. Много повече гражданин на страната ни, отколкото хората, които физически пребивават в нея.

8. Откровената феминистка (http://www.openlyfeminist.com/) е според мен най-адекватният женски глас в интернет пространството ни. На фона на другите женски блогове, потънали в мелодраматични лиготии и плътски примамки (протяжни разкази за първото, второто и третото зъбче на бебето и четене на стихове по бельо), този сайт гордо гребе срещу течението. В страна, в която да си феминистка е срамно и успехът като жена има ориенталски измерения, това си е живо геройство.

9. Йоана Петрова (http://www.kulinarno-joana.com/) прави блог, който на пръв поглед няма място в моята лична класация, но не е така. Това е най-симпатичната лична кулинарна страница, на която съм попадала. Включвам я в селекцията си не само защото не искам да оставям впечатлението, че симпатизирам единствено на бойки жени. Влогът на Йоана е пълен само с оригинално съдържание, прави се с много любов и отношение към живота, храната и читателите.

10. Петър Стойков (http://kaka-cuuka.com/) заслужава поощряващо внимание, защото е сигурно най-амбициозният, упорит и методичен блогър, който съм срещала из българската мрежа. Макар да не пише талантливо като Циничния елф, нито да знае толкова много за блогърството, колкото Еленко Еленков, е твърдо решен да се научи. Преследва предните места в класациите на блогърите, без да се срамува да си го признае. Гони съзнателно популярност, интересува се от всички хватки за вдигане на трафика си. Той със сигурност ще е вторият човек в България, който ще успее да се издържа от личния си сайт. Блогър със състезателен дух, знае какво иска и не се срамува от комерсиалната си природа.

Стр. 128 – 129, 130, 131

сп. Мениджър | Цветелина ПЕТРОВА, | 2009-11-27 

Медиите днес са невероятно силни – за първи път имаме власт, която се оглежда в първите страници и коригира поведение според силата на обществения дебат, казва главният редактор на в. "24 часа"

- Госпожо Гочева, кое е най-хубавото, което се случва в момента в българския печат?

- Малкото хубаво, което виждам във всекидневниците, е това, което правим с колегите ми в "24 часа". Преди година, на 6 декември, представихме вестника си след операция "редизайн" с една по-сложна графика, която е по-близо до списанията, с тематично профилиране на всеки ден от седмицата. Чрез редизайна някои от големите световни вестници реагираха на кризата в печата.
Иначе вестниците у нас днес станаха еднакво добри, но изчезна характерът на повечето от тях. Все по-малко време отделям за активно четене с молив в ръка и все по-рядко откривам тема, която друга медия да е разработила първа или по-добре от нас. Това не ме изпълва с професионално превъзходство, а със съжаление, че изчезват достойните конкуренти.

- Има ли автори, които сега, в кризата, обединяват нацията, които дават кураж на читателите? И изобщо смятате ли, че има нужда от такива хора?

- Усеща се сериозен дефицит за умни българи, които си струва да бъдат чути, и умора от няколко имена, които се появяват в двата вестника, в които си заслужава да пишеш, за да бъдеш прочетен.

- Каква е ролята на отговорните български медии? Каква е разликата с ролята им преди кризата?

- Колеги от Виена ми разказаха за среща на австрийски издатели, които обмисляли как медиите да преведат сънародниците си през кризата без сътресения, да "свият" на първите страници лошите новини и да зареждат с повече оптимизъм.
Не мога да си представя как и дали е необходимо и у нас да заработи подобен "морален медиен картел", но знам, че "24 часа" днес е по-светъл
и се усмихва по-често – от първа страница до "Оживление"-то на последна. Твърде претенциозен е етикетът "отговорни български медии", защото той предполага, че върху други виси етикетът на безотговорните, така ли е? Затова ви редактирам – по-сложна е ролята на тези медии, които влияят на българина при вземане на всекидневни решения. Днес е много по-трудно малките медии да оцелеят, защото при кризисното свиване на рекламния пазар тях просто ги зачеркват в медийното планиране. В същото време монополистите на пазара стават по-агресивни и евтино купуват влияние в тези икономически слаби медии.
Ще ви дам пример от онзи ден, когато единият от големите енергийни играчи пожела да "брандира" рубрика със съвети за пестене на ток в "24 часа". В същото време тече дебат за начина и периодичността на плащане на сметките за електричество, както и за неясния механизъм, по който те се формират. Във "Вестникарска група България" редакцията и рекламата са разделени, но след консултация взехме общо решение да се откажем от тази реклама, за да запазим независимостта на журналистите да играят на страната на потребителите в битката им срещу монополите. Това обаче може да си го позволи само голяма медия като "24 часа". Сега очаквам къде ще се появи подобна рубрика и как тя ще се отрази върху съответната редакционна политика на тема енергетика и потребители.

- Като че ли истински качествените мениджъри, включително и тези, които в трудни времена постигат сериозни успехи, не попадат често под светлината на прожекторите, не са сред героите на времето. Коя според вас е причината за това?

- Двайсетте години, в които българинът не получи отговор за първите милиони на лицата от първите страници. После се забави осветяването на милионите, спечелени в политиката. Въобще не се разбра чия пералня върти милионите на знакови фигури от подземния свят. И така правенето на бизнес се превърна у нас в занимание не за почтени хора, в което вина имат и медиите.
Точно кризата обаче ще ни провокира да търсим оцеляващите в бизнеса, които да ни изтеглят напред.

- Кризата разделя ли вестниците, или ги обединява?

- И преди, по време, а и след кризата ще има вестници, които печелят само от издателски бизнес, какъвто е "24 часа". Затова и начинът на разпространение на продукта, който произвеждаме, е едно от нещата, които могат да обединят печата. Съюзът на издателите и Столичната община работят върху нов модел за разпространение, който ще освети продажбата на вестници, ще направи местата, където те се предлагат, по-европейски. Ако този модел е успешен, ще продължим в Бургас, Пловдив и Варна.
В кризата е важно да стимулираме четенето сред тийнейджърите, ако искаме вестникът на хартия да удължи живота си поне с 20 години. Издателите могат да обединят усилия, както колегите във Франция са съдействали за 10-минутно четене на вестници още в началното училище. Колегите им в Белгия пък делят разходи е министерството на образованието и купуват за всяко училище по два национални всекидневника, които на всеки три месеца се заменят с други заглавия.
Истината е, че младите са в мрежата и всеки издател търси път да намали средната възраст на читателите, които отварят хартиения носител на новини. "24 часа" днес си купуват хора между 40 и 55 години, а в световен мащаб границата е около 60. Затова атакувахме мрежата с новини, с възможности за дебат, но правим вестника с повече истории, които само "24 часа" разказва.
Интернет изданието на "24 часа" се развива невероятно интензивно. Ако през април имахме 166 000 посещения, през октомври вече са 913 722, а през първите 10 дни на ноември – 350 000, което означава близо милион читатели.
Убедена съм, че вече свършва и времето на анонимните издатели. При толкова много заглавия на сергията е важно за читателя и рекламодателя кой стои зад едно издание, за да си обясни присъствието или отсъствието на определени теми и лица от първите страници.
Първият доброволен опит да поставим разделителна линия беше етичният кодекс на българските журналисти, вторият е публичният регистър на издателите. Вече може да се стигне по-далеч и да се търсят например данъчни облекчения за медии, чиито издатели са предоставили данни в този регистър.

- Кои са най-силните страни на "24 часа" в конкуренцията с другите медии?

- Просто е различен – позитивен, ироничен, акумулира постоянен дебат с читателя. От него тръгват обществени дискусии, които са важни за живота ни.
Още виждам по автомобилите стикерите с развеселеното скелет-че, с които протестирахме срещу пияните убийци на пътя: "Ако си пил – слез, искам да стигна жив". Точно тази акция принуди парламента да въведе по-сурови наказания за шофьори с промили в кръвта. На една от дискусиите с изумление установиха например, че никога у нас не са били санкционирани дрогираните шофьори. Точно заради една майка – Светлана Торова, която дойде и разказа как наркоман убил на пешеходна пътека нейната дъщеря, в закона бяха дописани санкции. После пък се оказа, че полицията не разполагат е дрегери, които да разпознават дрогираните, и започнахме акция за събиране на пари.
Ние вкарахме преди 4 години с първия рейтинг на университетите в България необратимо в обществения дебат идеята, че качественото образование се прави с конкуренция и съобразяване с нуждите на бизнеса. При криза образованието е особено важно и тази година правим за пети път рейтинга. Ако има победител в битката срещу монополите, това е "24 часа", който промени Закона за енергетиката и Наредбата за изчисляване на сметките, като ги направи по-разбираеми за хората.
Ние сме по-различни и с медийните коалиции между вестник и електронни медии. Една от тях – с "Дарик радио" – вече трета година посочва най-добрия град за живеене.
Подобна активност прави вестника по-различен, а читателя – съпричастен към важни неща за живота му: образование, здраве, пътища, монополи…

- Задължително ли е вестникът да бъде коректив на политическата власт?

- Не е задължително вестникът да се изживява като власт, но е задължително да контролира всяка власт.
Има една добра новина в тази криза – никога българските медии не са били толкова силни, защото досега не бяхме имали управляващи, които да се оглеждат така внимателно във вестниците и да коригират своето поведение според първите страници.
Имали сме премиери, които публично са обявявали, че не четат определени вестници. Други се обиждаха за цял мандат на журналистите, а чрез тях и на избирателите. На трети им беше труден българският и предпочитаха да разказват историята на своя род, вместо да обясняват политиката си.
За първи път се появява власт, която коригира поведение и намерения според силата на обществения дебат. Спомнете си как се разви и провали идеята за увеличение на годините за пенсия или отказът да се вдигне акцизът на алкохола. Важното е как ще се развие тази връзка след първите 100 дни, когато взаимното опознаване и ухажване приключи.

- Случвало ли се е да налагате автоцензура и ако "да" – в какви ситуации?

- Най-често когато бихме наранили дете, спестяваме детайли от историята, скриваме лицето му или се отказваме от снимки.
Преди дни се въздържахме да посочим банката, която е била подкрепена преди година от държавата, защото стабилността на финансовата система при криза е по-важна от едно чело на първа страница.

- Моделът на списване, който "24 часа" наложи през 90-те години, беше изключително успешен и ви спечели много читатели и, разбира се, големи тиражи. Какво ще е развитието на вестника оттук нататък, за да запази позицията си?

- Този модел беше копиран от доста български вестници, което не бе здравословно за целия печат.
Не разбирам тази конкуренция, която просто пренася едно твое приложение от един ден в друг и очаква да срази с това "24 часа".
Не приемам тази конкуренция, която се бори с "24 часа" със слухове за продажби, сливания, уволнения, а в същото време не плаща заплати, не осигурява своите служители, има неясни издатели, води политика, която се влияе силно от корпоративни и политически интереси.
Обвинявам включително и себе си в прекалена толерантност към двама-трима шумни неудачници, които съзнателно внушаваха, че вестниците са паднали жертва на официална, политическа информация. Читателят на "24 часа" го разпознава на сергията точно по различната първа страница, с по-различните теми, с умни анализатори. Ако през 1991 г. стартирахме е "Новините каквито са", днес търсим всичко зад новините. Това е оцеляването на класическия вестник -добре разказани, проверени, истински истории.
"24 часа" наложи модела на допълнителните качествени продукти, които са също част от бъдещето на вестника.
Над 2 млн. диска с български филми има в домовете ни, в семейните библиотеки са подредени сериозни колекции със световни романи. Преди месеци стартирахме невероятно успешния "Атлас на патриота" и убедихме българина, че има десетки места, които си струва да посети. Правим го вместо Агенцията по туризъм, която не зная точно как харчи своите бюджети.

- Измени ли се вкусът на българина? Какво предпочита да чете?

- Признавам, леко съм смутена, че на българина, на когото сутрин удрят силна доза тв политика, по обед му размекват главата с турски сериали, много му се иска да прочете как и известните страдат – изоставят ги, ограбват ги, мамят ги. Без да се интересува кое точно е истина и кое измислица. Познавам хора, които купуват подобни издания, за да се забавляват.
Аз вероятно трудно бих се справила, защото не бих написала, че "Мениджър" и "Плейбой" се сливат, с ясното съзнание, че не е вярно, и да не потърся мнението на шефовете им Максим Майер и Христо Кьосев.
Но виждам вече и истински, проверени новини и опити за разследвания в някои от тези издания, което показва добра посока. Както не
виждам и нищо лошо в това, че в сериозните вестници също се появяват добре разказани и достоверни "жълти" истории.
Преди година стартирахме промените след сериозно проучване на GFK за аудиторията на "24 часа" и очакванията, която тя има към нас. Нашите читатели са в големите градове, с добро образование и самостоятелен бизнес. Свободни хора, които искат да пътуват, интересуват се от култура, от лайфстайл. Редизайнът започна от съботно-неделните броеве, където на практика се появиха два нови вестника -"Екстра" и "Виж как", в които водещото маркетингово послание бяха достоверни истории за хора и стил на живот.
В четвъртък предложихме пътеводителя за култура и забавления "Виж къде", а в останалите делнични дни – приложенията за лични финанси и технологии "Джоб" и "Джаджи". Оставихме най-доброто здравно приложение в печата "Докторе, кажи!". Читателският вкус е динамичен. Понякога уцелваш рецептата и количеството, но може и да прекалиш с разнообразното меню и да ти върнат чинията. Тогава почваш наново.

- Много от най-добрите български журналисти са излезли от "24 часа ". Изпитвате ли известна ревност, че по някакви причина сте ги изпуснали и не работят за вестника?

- "24 часа" е марка за качествена журналистика и място, където се научаваш да работиш на високи обороти. Колега, който ръководи едно от големите списания у нас, сподели, че във всеки екип рязко се отличават журналистите, минали през "24 часа". На тях няма нужда да им обясняваш какво искаш, те знаят как да го направят.
Идва обаче момент, в който решаваш, че си стигнал тавана, че ще направиш нещо по-добро извън "24 часа", или пък ритъмът – три планьорки на ден от неделя до неделя - ти е прекалено динамичен и търсиш друго.
Не харесвах едно неписано правило, което беше наложено през 1993-1996 г. – всеки, който си тръгваше, не можеше да се върне обратно и се превръщаше във враг за "24 часа". По онова време собствениците подценяваха силата на екипа.
Аз през 1996 г. също затворих вратата на "24 часа" зад гърба си и ми трябваха 6 месеца, за да убедя себе си, че животът ще върви и без този вестник. След още 6 месеца продажбата на "24 часа" на германската медийна група ВАЦ ме върна обратно в редакцията. Оттук тръгнаха и две нови редакции – на "Сега" и "Монитор". Съжалявам, но се усеща, че част от колегите, които ги създадоха, вече не са в тези издания и потърсиха нов път за себе си.
През последните години, в които съм главен редактор на "24 часа", не само изпитвам ревност, а приемам за личен провал всяко напускане на колега, на когото държа. Въпреки че все по-рядко се разделям с някого - вероятно остаряваме… Това лято ми се случи да се разделя с част от екипите си във Варна, Благоевград и Стара Загора, тъй като кризата ни принуди да направим съкращения. Написах може би едно от най-трудните си писма и не съм убедена, че получателите ме разбраха.

- Има ли журналистическа гилдия? Усеща ли се подкрепата й?

- Няма. Вероятно защото липсва и силен журналистически съюз. Единственото място, където действащи журналисти водят реален дебат по професионални теми, е в двете етични комисии за печат и електронни медии.

- Освен главен редактор вие сте и мениджър. Лесно ли се управляват едновременно журналисти звезди и начинаещи репортери? Как поддържате баланса в екипа?

- Като в семейството – когато трябва да отстъпиш, го правиш така, че другият да оцени жеста и да го върне при следващата битка на характери. А когато победиш, празнуваш тихо, за да не засегнеш самочувствието на загубилия. И помниш, че винаги си силен само в отбор. Независимо дали той е от звезди, или от стажанти. В семейния тим имам повече стаж от мениджърския и затова не съм сигурна, че винаги в редакцията постъпвам правилно и справедливо. Но имам усещане, че повечето хора се чувстват добре заедно в редакцията. При криза цената на професионалната сигурност не може да се определи.
Вече не приемам така тежко предателствата и обидите от тези, на които съм давала най-често шанс и съм помагала.
Никога не хапя и търся вината в себе си. Промених се само в една посока – не искам да ме харесват на всяка цена и може би вече съм готова да приема, че не може всички за всичко да ме харесват. Затова, ако се страхуват от мене, ще намерят поне едно нещо, за което да ме харесват. Последния съвет го прочетох в някаква книга, която би трябвало да те направи успешен мениджър. Мене лично ме правят такава хората, с които работя.

- Разкажете един случай, за чието решаване "24 часа" е помогнал и това ви е донесло лично на вас истинско удовлетворение.

- Не преставам да се изненадвам, че когато разкажем за нечий проблем във вестника, се обаждат поне десетина с предложение да помогнат. Последното, което се сещам, е историята на джипито от смолянското село Арда, който не престава да лекува своите пациенти и пътува по няколко пъти в седмицата за хе-модиализа. В деня, в който написахме за д-р Алекси Деянов, колегите му от лекарския съюз изведнъж се сетиха, че имат такъв член, и започнаха да събират по левче за трансплантация на бъбрек. Кметът на Каварна Цонко Цонев, без да познава джипито, се отказа от свои хонорари в една наша рубрика.
Много добри неща се случват чрез вестника и вероятно най-емоционалното е класацията "Достойният българин" в края на всяка година. Най-ценното в нея е, че отсъстват политиците, а присъстват нормални, обикновени хора, номинирани от други нормални, обикновени хора за нещо добро.

***

ВЕНЕЛИНА ГОЧЕВА е главен редактор на в. "24 часа". Завършила е история във Великотърновския университет, има диплома за мениджмънт в медиите от Университета в Кардиф, Уелс. Работи във в. "24 часа" от първия му брой – от 18 май 1991 г. – досега с едногодишно прекъсване през 1996-1997 г. Тогава е шеф на борда на "Обединени журналисти" АД, дружеството, което издава в. "Континент". Във в. "24 часа" е била правителствен репортер, шеф на отдел "Вътрешна политика", зам. главен редактор, първи зам. главен редактор и от 1999 г. -главен редактор. От 2000 г. е зам.-председател на Съюза на издателите в България, а от 2001 г. е и председател на борда на Фондацията за етична журналистика, която обединява всички български медии.

Стр. 122 – 123, 124 – 125, 126

сп. Мениджър | Цветелина ПЕТРОВА, | 2009-11-27 

Това казва в интервю за "Мениджър" съсобственикът на печатни къщи J-Point и J-Point+ Хари Джераси

- Господин Джераси, разкажете повече за вашите компании J-Point и J-Point+. Кога и как ги създадохте?

- Компанията J-Point е създадена през 2003 г. Моят съдружник и партньор Росен Кръстев ме покани да направим обща фирма и аз се съгласих. С Росен се познаваме отдавна, още преди 1989 г., когато той беше студент в Художествената академия, а пък аз вече имах натрупан опит в полиграфията. И не ни беше трудно да се договорим. За много кратък период J-Point намери своето място. Клиентите ни се довериха и се наложи в рамките на първата година да купим не една, а две широкоформатни машини, за да успеем да се справим с всички поръчки. Днес машинният парк е многократно по-голям, фирмата на няколко пъти увеличи капацитета си. Следим продуктите на световните производители и инвестираме в нови технологии, стига да са добри и да отговарят на пазарното търсене. През 2008 г. създадохме нова фирма, J-Point+, в която отделихме дейността ни в областта на дигиталния офсетов печат.

- Очевидно имате солиден опит. Как се прави успешен бизнес в България?

- Всичко зависи от обстоятелствата. Мога много дълго да говоря на тази тема – аз съм основал и разработил няколко фирми преди J-Point, които съществуват и до днес.
Преди всичко трябва да имаш капитал, за да стартираш, защото в нашия бизнес оборудването е изключително скъпо; не по-малко важно е да успееш да подбереш качествен екип; да убедиш клиентите да дойдат при теб; разбира се, трябва и известна доза късмет. Също така бизнесът си има правила и за да си в играта, е добре да ги спазваш. Аз знам, че човек, когато му се работи и си разбира от работата, винаги успява.

- Винаги сте работили в съдружие. Очевидно според вас това е печелившата формула. Защо?

- Има една прозаична причина и тя се казва пари. Но не е единствена, истината е, че сам е много трудно. Рядкост е човек да разбира еднакво добре и от финанси, и от организация и производство. Важно е да има доверие между партньорите, но преди всичко човек трябва да вярва в себе си. Така печели уважението и на партньорите, и на клиентите си. Преживял съм много разочарования от съдружници, но винаги съм намирал сили да продължа, защото много обичам този занаят и се радвам, че мога да предам уменията си и на други.

- По време на криза, в каквато се намираме в момента, какъв човек трябва да ръководи една компания - повече лидер или повече мениджър?

- Разбира се, че трябва лидер. Хората се чувстват смутени и несигурни. Знаете ли колко депресиращо за работниците е да се притесняват за работата си. Тук е мястото на лидера – да им обясни реалната картина на пазара, но без паника, да им даде кураж, да им обещае сигурност.

- Изглеждате като човек на честта. Какви принципи следвате в работата си?

- Аз съм човек от по-старото поколение. Обичам принципни, открити и честни хора. Имам доверие на екипа си, делегирам им колкото се може повече отговорности. Винаги съм се водил от едно правило: "Уважавай хората си, защото тези хора ти изкарват хляба".

- С кое нещо в работата си се гордеете най-много?

- Сега на сърцето ми е J-Point. Това е най-успешният проект, с който съм се захващал, а най-голямата гордост са моите служители. Но като се върна в годините назад – това е работата ми с Rothmans. Аз бях единственият, който след конкурс имаше право да печата рекламите на тази марка. От компанията ми бяха предоставили тяхната "библия", където точно беше отбелязано какъв е синият цвят, какъв е златният. Тогава мастилата се бъркаха на ръка и беше трудно, но и невероятно удоволствие да видиш готовия продукт. След това, през 1996 г., в България гостува световният шампион от "формула 1" Деймън Хил, който беше спонсориран от Rothmans и всички рекламни материали по комуникацията бяха минали през мен. Такова нещо никога не се забравя.

- Каква беше външната реклама преди 1989 г. и как тя еволюира?

- От днешна гледна точка за реклама преди 1989 г. е трудно да се говори. Бяха предимно светещи кутии и обемни букви. Тогава нямаше никакви технологии, всичко правехме на ръка. Но ако трябва да бъда честен, някои цветове дори се получаваха по-чисти. Истинският преход дойде с вкарването на широкоформатните машини. Сякаш за една нощ целият бизнес се промени.

- Какво може да прави една широкоформатна дигитална машина?

- Основното й предимство е, че печата върху разнообразни медии, например хартия, винил, фолио, канаваца. В J-Point разполагаме с различни технологии. Имаме машина, която печата върху плат, и машина за директен печат върху плоскости - дърво, метал, стъкло, в размер 3 м х 1,5 м и 5 см дебелина. Предлагаме възможност за широкоформатен печат с фотографско качество и други. За нас важното е да можем да изпълним всичко, което клиентът поиска.

- Кои са основните ви клиенти?

- Работим предимно с рекламни агенции, явяваме се като техен подизпълнител. Но, разбира се, имаме и много крайни клиенти -мобилни оператори, банки, бири, хранителни продукти, организатори на културни и спортни прояви. Правим много вътрешни комуникации на обекти – рекламата вътре в местата за продажба. Имаме монтажни екипи и напълно затваряме услугата.

- Как виждате възможностите пред бизнеса ви през следващата година?

- Като цяло ще бъде трудно, но вярвам, че сме добре подготвени да срещнем несгодите. Движим се по антикризисна програма още от миналата година, имаме знание за процесите и потенциал да се справим с кризата.

***

ХАРИ ДЖЕРАСИ е завършил техникума по полиграфия и фотография "Юлиус фучик", специалност фотоцинкография. След дипломирането си започва да се занимава с химиграфия, а по-късно специализира ситопечатни технологии в Швейцария и Германия. Като член на Съюза на българските художници работи в частния сектор още от 1983 г. Изработва върху алуминиеви пана първата реклама по трамваите в България, прави първата визуална комуникация на зоологическата градина, печата плакати на известни български художници. През 90-те години внася първата машина за широкоформатен печат у нас и последователно създава и работи в няколко специализирани компании. Истински доайен в темата, днес Хари Джераси е основател и управител на J-Point и J-Point+ – едни от най-успешните български фирми в бранша.

***

ПЕЧАТНА КЪЩА J-POINT е специализирана в областта на дигиталния широкоформатен печат, a J-Point+ предлага дигитален офсетов печат. Фирмите разполагат със собствен машинен парк и модерно оборудвани зали за довършителни операции. В J-Point покриват всички нива на услугите – от получаването на файл за печат до предаването на готовия продукт. Благодарение на високотехнологичните машини с марките Jeti на канадския производител Gandinnovations, HP и Roland гарантират високо качество и кратки срокове на производство. Тук могат да ви изработят билбордове и мегабордове, транспортна реклама, тенти, ракети, интериорни и екстериорни решения, материали за светещи кутии, декорация на сцени за изложбени площи, телевизионни студиа, офсетови материали и др.

Стр. 84 – 85

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 2009-11-27

Кризата наистина пренареди пазара – списание "Мениджър" се изкачи на трето място по рекламни приходи

ПОДАРЪЦИТЕ В РЕКЛАМА секнаха заради кризата и в класациите по рекламни приходи на вестниците и списанията настъпиха размествания. Това показват сметките за 9-месечието, направени от TNS/TV Plan.
Рекламодателите предпочитат всекидневниците и месечните списания. Те са по-слабо засегнати от намалението на постъпленията -под 10% в сравнение с 2008 г. Седмичните вестници и списания са ударени здраво – спадът при тях е над 20 на сто.
Във всекидневниците е публикувана реклама за 40 млн. лв., като 38 млн. са съсредоточени в 10 вестника. Сумата е с 6% по-малка от миналата година. ‘Труд" и "24 часа", които са собственост на германската група ВАЦ и в които рекламата задължително се публикува заедно, остават начело, макар че имат спад от 12 на сто.
Големият потърпевш тук е "Дневник" с минус 29%, следван от "Пари" с минус 23% и "Стандарт" с минус 21%. Два масови вестника пробиват в топ 10. "Телеграф" е на 4. място и има ръст в приходите 53%. Безплатният "19 минути", който тръгна през септември миналата година, се изкачва на 7. място. Изглежда, обстоятелствата са принудили и "Класа" да се издържа от реклама – всекидневникът удвоява постъпленията си и заема 10. позиция.
В седмичните вестници е публикувана реклама за 12 млн. лева. Огромната част от тях – 11 млн., са влезли в топ 10. На този пазар спадът е
съществен – 21%. Въпреки намалението на приходите с 33% "Капитал" пак е първи. Втори е "Софийски имоти" – вестник за обяви, който при кризата в търговията с жилища губи цели 43% от рекламните си приходи. Нагоре са постъпленията в "Трета възраст". Седмичникът с
ясна аудитория и голям тираж е привлякъл с 47% повече реклама и е на 6. място. При седмичните списания, където общият спад също е 21%, най-засегнати са Business Week – минус 49%, и гланцираното приложение на "Капитал" – Light, с
минус 40%. Сравнително нищожно е намалението при безплатните "Програмата" и "Една седмица в София" – със 7 и с 6 на сто.
Почти незначително се понижават рекламните приходи в месечните списания – само с 8%, но разпределението им предизвиква
тотални размествания в класацията. "Мениджър" вече се изкачи на 3. място, а спадът на постъпленията му е само 5%. Челниците "Ева" и "Грация" отбелязват намаление от 22% и 21%. Тук кризата се е отразила най-лошо на "Наш дом" – минус 39%, и Playboy – минус 35 на сто.
Не само в топ 10, но и в топ 20 по рекламни приходи на месечните списания "Мениджър" остава единственото списание, което не е за лайфстайл. National Geographic и "Правен свят" влизат едва в топ 30.
Тенденцията за придвижване на "Мениджър" напред е постоянна и устойчива – в края на 2008 г. списанието беше на 8. място, в края на юни – на 5. За 9-месечието е на 3., а най-доброто предстои.

Стр. 120

сп. Мениджър | Александър ХРИСТОВ | 2009-11-27

Колкото повече информирате и мотивирате партньорите си, толкова повече нараства вероятността те да направят най-доброто за вас

"РАБОТЕТЕ ЗА ПИАР АГЕНЦИЯТА СИ" съвсем не означава да го правите в прекия смисъл на израза – да работите вместо нея или за нейния успех. Става въпрос за следното: колкото повече усилия, време и ресурси отделите, за да обясните какви сте и какво искате да постигнете, толкова по-успешно и ефективно ще бъде извършеното от агенцията във ваша полза. Иначе казано, колкото повече информирате и мотивирате пиар партньорите си, толкова повече нараства вероятността те да направят най-доброто за вас. Това е уравнение, което от година на година става все по-валидно. Въпреки все още съществуващите надменност, корпоративен шовинизъм и шопски тарикатлък по средните и високите етажи при компаниите. Както и повърхностното отношение при някои представители на агенции, синтезирано в максимата "Не считаме за необходимо да обсъждаме с пържолата принципите на кулинарията". Като правило отношенията между клиент и агенция най-лесно може да се определят като сложни. Клиентът заслужава агенцията си, обратното също е вярно. Като в семейството – ако биеш жена си, не може да очакваш тя да бъде красива с едно посинено око. Отношенията са реципрочни, повече като при партньори, отколкото като при купувач и продавач на услуги – в случая комуникационни. Което и не може да бъде по друг начин – най-малкото заради факта, че услугите са нестандартизирани. Но някак си реципрочността прекалено често приключва с изговаряне на фразата "ние сме партньори", съгласие по бюджета, разточителни срещи и подаръци за Коледа. Специалистите в компаниите разчитат агенциите им да имат опит и контакти и да работят за тях с отдаденост – и това трябва да бъде така. Но едновременно с това въпреки (или точно поради) многото реализирани кампании те имат навика да забравят, че трябва да се обърнат към себе си и да отговорят на партньора със същото – подготовка и ентусиазъм. Ако те самите не са непоклатими експерти по отношение на продуктите си или не са напълно наясно с тенденциите в бранша, не би било честно да очакват хората в пиар агенцията да бъдат такива. Ако маркетинговите и комуникационните мениджъри не работят, за да стимулират креативността и ентусиазма на колегите си, ако не споделят своите виждания с тях, едва ли ще получат най-доброто за бюджета си. Когато една кампания завършва с неуспех, това съвсем невинаги означава, че агенцията не се е справила. Много е вероятно компанията да не се е проявила като добър клиент. Поради всичко това има няколко неща, които е добре да се имат предвид -в крайна сметка колкото по-добра работа свърши клиентът, толкова по-добра работа ще му свърши неговият пиар партньор.
Първо, както агенцията трябва да познава бизнеса и бранша на клиентите си, така и маркетинговите мениджъри трябва да познават пиар пазара като цяло. Причината – яснота точно какъв партньор им е необходим, за да бъдат постигнати поставените цели. Препоръчително е да се предвидят време, усилия и проучвания, за да се установят и разберат мащабът на работа, способностите и опитът на агенциите, измежду които ще бъде направен избор. Въпреки че специализацията на пиар бранша в страната ни не е кой знае колко добре развита, агенциите определено се различават – някои са по-бутикови, други са големи и имат международен партньор, някои са по-добри в политическия пиар, други – в шоубизнеса, едни плащат на журналисти, за други се знае, че не го правят, и така нататък. Със сигурност не всички ще са еднакво добри и успешни и ще дадат най-доброто решение за конкретния казус. Много е просто: ако вземеш дори и най-добрия off-road джип, едва ли ще спечелиш състезание по скоростна отсечка, нали? Въпрос на избор и на преценка на ситуацията.
Второ, в масата от случаите най-ценното нещо, което една компания може да вземе от пиар агенцията си, са: (1) добри идеи и (2) външен, сравнително независим поглед върху нейния бизнес. За мен си остава неразрешима енигма какви умствени процеси поражда ситуацията, в която мениджърите в компанията не слушат идеите и съветите на агенцията или още по-лошо – правят я прост изпълнител на собствените си идеи. Не е ясно и какъв е икономическият смисъл – по-изгодно ще излезе, ако се наемат секретарка и куриер. А ако двете страни се надпреварват да се занимават само със стратегията, тогава "лехата е пипера кой ще прекопай"? Освен това, ако мениджърите не се доверяват на съветите, които агенцията им дава, защо въобще ги искат? Тук апологетите на аутсорсинга много често привеждат примера със зъболекаря – как никой не си лекува зъбите сам и не се меси в работата на този, който трябва да го избави от болките, а само седи с отворена уста и накрая плаща. Сравнението е пресилено. На другата крайност е асоциацията с ролята на чистачката в офиса – може да си почистим и сами след края на работния ден, може да направим проучване кой препарат за коя повърхност е най-подходящ и така нататък. Може, но е много по-смислено и изгодно да наемем човек за тази цел. Реалността при работата с пиар агенция е някъде по средата, но в който и да е случай от спектъра е ясно, че не е смислено нито да съветваме зъболекаря как да ни направи пломбата, нито да следим внимателно с поглед парцала на чистачката. Интересува ни единствено крайният резултат. Така трябва да бъде и при работата с пиар агенция – тя трябва да бъде избрана внимателно, но когато партньорските отношения започнат, трябва да се направи така, че да бъде използван максимално нейният потенциал. Защото е много вероятно десетте години работа за една компания да са заразили един добър специалист с вирусите на корпоративния шовинизъм и далтонизма от бизнес парковете -симптомите на това са игнориране на нови тенденции, вгледаност в пъпа, бюрокрация и рутина. Още нещо – по отношение на работата е пиар агенция един западен мениджър се беше изразил изключително подходящо: Treat agency as you should do your own staff*. Най-успешните и изгодни за компанията отношения са именно от този тип. Това означава агенцията да бъде добре информирана за бизнеса и бранша – така както се прави това със служителите в самата компания. Колкото повече информация получи тя, толкова повече нараства вероятността да предложи интересна и работеща кампания или акция. А ако в работата на компанията водещото винаги е търговската тайна или страхът да не изтече информация при конкурентите, от един момент нататък няма да има нищо, което да е необходимо да бъде пазено в тайна – просто нищо ново няма да се случва. Информираността е най-важна по отношение на брифовете: колкото поясни и изчерпателни са те, толкова по-подходящи предложения може да се очакват. Колкото по-ясни цели са поставени и колкото по-добре са формулирани критериите за успех, толкова по-малко пространство ще има агенцията да дава напразни обещания или да пуска розови облаци. Накратко, успешният бриф е основата на една наистина успешна кампания.
А когато дойде време за защита на концепциите пред мениджмънта, важи простото правило "позицията на агенцията и вашата позиция не са едно, но не са и две". Идеята е, че при разработването на концепцията за кампания, събитие или просто когато се уточняват параметрите на комуникационното обслужване, се
водят всякакви спорове и дискусии и се обсъждат различни варианти. В момента, в който бъдат постигнати всички договорености, агенцията и пиар специалистът в компанията застават от една и съща страна и правят всичко възможно да защитят общото си решение. Това по отношение на частта от правилото, която казва, че "вашата позиция и тази на агенцията не са две". По отношение на другата част – пиар специалистът в компанията не забравя кой му плаща заплатата и за чии интереси работи и е добре да не остава глух и сляп за смислени подобрения и корекции. Макар че корекциите по концепцията, които представителите на мениджмънта дават, са смислени малко по-често, отколкото са сбъдналите се пророчества за края на света. С изключение на тези по бюджета, разбира се. Именно поради това е препоръчително представител на мениджмънта да присъства не по-рано от финалното представяне на концепцията.
И малко "сервизна" информация: не работя и никога досега не съм работил в пиар агенция, а само от страната на клиента. Което прави всички тези препоръки или много близки до обективните, или напълно субективни.
* Отнасяйте се към агенцията си така, както бихте го направили към собствените си служители.

Стр. 94, 96