EVENTS.dir.bg

Кога: 11 февруари 2010 г. (четвъртък), 10.00-18.00 часа
Къде: София,  Хотел "Силвър Хаус", бул. "Симеоновско шосе" №6
Достъп: Такса участие
Организатор: Ideas Bulgaria

Събитието: Според проучване на организаторите на обучениено сред бизнеса в България, когато повечето хора чуят израза "сигурност на компанията", си представят системи за защита срещу кражби, охрана, строги правила и спазване на различни върешни и законови разпоредби и т.н. Всичко това разбира се е важно. В повечето случаи, обаче, причините за проблемите, конфликтите, неуспехите, фалитите, трудностите – се коренят вътре в компанията, и се причиняват от хора.

Случвало ли Ви се е някога да имате идея, или да дадете заповед и въобще да решите да поведете компанията в дадена посока, и това по някакъв странен начин да не се случва?

Може би някои Ваши колеги доста успешно Ви убеждават, че "нещото" не може да стане, и Ви дават десетки перфектно звучащи аргументи защо не може?

Имате ли усещане, че понякога нещо отвътре в компанията Ви стопира и Вие не можете да продължите в желаната от Вас посока? Случват ли се пожари, неща се чупят лесно, или просто не върви?

Имате ли трудности да откривате защо един или друг проблем се случва и точно КОЙ и КАКВО стои зад него?

Случвало ли Ви се е дори да откриете "причината", проблемът все още да остава нерешен?

В мениджмънта има една максима, че откриването на причината Е в голяма степен РЕШЕНИЕ на проблема със стоповете, конфликтите и нереализираните цели. Без откриване на правилната причина, каквито и мерки за безопасност да сте предвидили, няма да се окажат достатъчно ефективни. Ето защо:

- за да деблокирате комуникационните канали във Вашата организация,

- за да може Вашите идеи, инструкции, политики, заповеди да бъдат приемани и следвани,

- за да можете да откривате кои са "саботьорите" на Вашия кораб,

- за да имате по-малко нужда от камери, стриктен контрол, наказания, и санкции,

- за да можете да откривате правилните отговори на въпроса "Защо?" и "Кой?"- защо нещо върви или не върви добре, и кой стои зад това,

- за да можете да знаете с точност кои са Ваши истински поддържници и от къде можете да очаквате "пробойни на кораба",

- за да можете да спите по-спокойно и да творите бъдещето на Вашата организация, вместо постоянно "да гасите пожари", и да мислите кой какво прави във всеки един момент,

- за да може да има истинска вътрешна и външна сигурност във Вашата компания,

И за да помогнат на собствениците, управителите на компании и мениджърите на екипи в България с ценно знание и доказана и работеща технология по тези въпроси, IDEAS България организира семинар на тема:

Как да открием и отстраним проблемите, свързани със сигурността на компанията

От обучението ще чуете информация по следните въпроси:

- Кои са ключовите елементи, необходими за запазване на здравомислие в трудна ситуация;
- Кои са източниците на потенциални неприятности за сигурността на Вашата компания;
- Как да имате "очи" да виждате какво наистина се случва в организацията Ви;
- Как да откривате фактите зад негативните мнения и стопове;
- Как да откривате истинските причини чрез използване на факти, за да приведете нещата към идеала Ви?
- Защо някои хора един ден са в чудесно настроение и могат да Ви бъдат много полезни, а на следващия ден са в състояние да сринат всичко, за което сте се борили с години;
- Защо нещата НЕ просто се случват в компанията Ви, а се създават от ХОРА?
- Как гладко и дипломатично да помагате на хората Ви сами да се усъвършенстват и да коригират себе си?

ОРГАНИЗАТОР: IDEAS Bulgaria. Обучението ще се проведе на английски и български език от Марк Де Турк и Васил Бункин.

Марк Де Турк е известен в Европа и България обучител с повече от 22 години опит като личен треньор на мениджъри (coach), обучител, временен мениджър. Марк е водил семинари за топ-мениджъри и лидери в цяла Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Марк лично е обучавал и помогнал на над 400 водещи компании в Европа и на повече от 4000 правителствени служители и бизнес лидери да бъдат по-успешни и резултатни в своята дейност. Неговата мисия е да помага на социалните, икономически и академични среди с ефективни решения за справяне с техните ежедневни проблеми. Марк е лицензиран WISE консултант и обучител.

Васил Бункин е консултант, обучител, коуч (личен треньор) в областта на бизнес администрацията и човешките ресурси и лицензиран медиатор. Васил е представител за България на консултантската компания IDEAS Intl. Води тренинги и коучинг програми по подбор и мотивация на персонала, предотвратяване и решаване на конфликти, ефективна комуникация, организация и лидерство, мениджърски умения. Васил е лицензиран WISE консултант и обучител.

Предоставените данни са от Л. Рон Хъбард и неговата Мениджмънт система®.

ДАТА: 11 февруари 2010 г. (четвъртък)
ВРЕМЕТРАЕНЕ: от 10.00 до 18.00 ч.
МЯСТО НА ПРОВЕЖДАНЕ: Хотел "Силвър Хаус" – бул. "Симеоновско шосе" 6, София, http://www.hotelsilverhouse.com/en/
ЦЕНА: 345 лева без включен ДДС за един участник. Включва: цена за обучението, материали, техническо оборудване и зала, кафе-паузи и обяд.

При повече от един човек от компания Ви предлагаме следните отстъпки:
- 10% отстъпка от сумата за втори и трети участник;
- 25% отстъпка от сумата за 4-я и всеки следващ участник от една компания.

За повече информация и записване: 

E-mail: trainings.ideas@ideas-reality.com
Телефон (02) 962 3984.

Допълнителна информация: www.ideas-reality.com

Оригинална публикация

 

Банка Пиреос България, една от десетте най-големи банки в страната, стартира сътрудничеството си със CIVITAS Global. Обхватът на сътрудничеството включва почти всички ПР услуги като връзки с медиите и публичност, вътрешни комуникации, кризисен мениджмънт, връзки с инвеститори и финансови общности, корпоративна социална отговорност, връзки с местните общности и други. Сътрудничеството започна през ноември 2009 година и ще продължи и през 2010 година.

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 2010-02-07 

ЕДИН ВИЦ за Тодор Живков може да отговори на въпроса защо телевизиите рядко съобщават добри новини за българския бизнес, а пък когато поканят мениджъри нещо да коментират, не пишат името на компанията им. Тато бил най-нелегалният нелегален преди 9 септември – хем той се криел, хем никой не го търсел. Горе-долу това е положението с бизнеса, телевизиите, новините и скритата реклама.
Бизнесът е скрит, защото телевизиите се опасяват, че Съветът за електронни медии може да ги накаже за скрита реклама, ако съобщават новини за конкретни компании. Но СЕМ се скри и няма да ги накаже, след като съдът отмени наложени глоби и разтълкува, че медийните надзорници не могат да санкционират за бизнес информация, която не заблуждава зрителите.
Бизнес информациите обаче нещо продължават да се крият на новинарите – те не виждат достатъчно значими събития, т.е. интересни за масата зрители, за да ги включат в емисиите. Пиарите пък се оправдават пред мениджърите, че телевизиите са много претенциозни и все не успяват да им пласират добра новина.
Така излиза, че бизнесът е в нелегалност за обществото. И това не е добре най-вече за обществото. Защото българите имат нужда да знаят кой прави икономиката в*. България и как успява, включително за да повярват в собствените си сили.
Темата е може ли телевизиите и бизнесът да се открият в новините.
НАПРАВО ПАДНАХ, когато за първи път се гледах в телевизионни новини. Бяха ме поканили да коментирам проблема с кредитирането. Цитирах анализи на банката и репортерката ме похвали, че много добре съм говорил. Вечерта що да видя – отрязали чии са анализите и ме представят само с името и надпис "финансов консултант". Звъннах на репортерката и много любезно подхвърлих, че звучеше като "една жена каза". А тя ми отговори, че такива били правилата, за да не се прави скрита реклама, пък и не било толкова важно откъде съм. Оттогава не отказвам да говоря пред телевизии, защото имам интерес да съм публична личност, но си знам, че за зрителите ще си остана полуанонимен консултант, а не директор в авторитетна банка.
Скрито недоволство тлее у мениджърите към политиката на националните телевизии да спестяват имената на компаниите, когато съобщават добри новини. Подобни истории може да чуете от всички "консултанти" и "експерти", които нещо прогнозират и съветват в най-гледаните емисии. Има и по-смешни. Собствениците на нов завод поканили Бойко Борисов да го открие. Понеже в новините спестили името на компанията, а Борисов, както си му е обичаят, съобщил на репортерите колко детски градини е направил, останало впечатлението, че и този завод е негова рожба. Шеф на търговска верига се шегува, че трябвало да я кръсти "Търговска верига". Репортерите през ден искат някаква информация и снимат в неговите магазини, но съобщават например: "За Коледа българите предпочитат свинското пред пуйките, показват продажбите в голяма търговска верига". Директор на застрахователна компания разказва, че направил дарение в благотворителна кампания, а телевизията, която я организирала, го обявила просто като бизнесмен, без име и фирма. "Аз не исках да се хваля, те го включиха в новините, за да подсетят и други колеги да дадат пари. Но с това анонимно "бизнесмен дари" какво всъщност съобщиха?" Във форума на бизнес лидерите имат христоматиен пример как било отразено давано от тях отличие: "Наградата за маркетинг, свързан с конкретна кауза, бе присъдена на кампания срещу рака, която фирма за козметични продукти развива вече 15 години".
Шефовете може и да се забавляват по коктейли с такива случки, но притискат пиарите си за ефективност.
И пиарите са гневни. ("Мениджър" неведнъж е публикувал мненията им.) Обобщено, те твърдят, че телевизиите прекаляват с претенциите си за "обществено значима новина" и с опасенията си, че може да бъдат глобени от Съвета за електронни медии заради "скрита реклама". Резултатът е, че в централните новини за конкретните компании в България се чува или лошо, или нищо. Опитайте обаче да го кажете на някой телевизионен шеф и ще ви се разсърди. (Опитахме, вижте отговора в следващите страници – бел. авт.) Затова ние непрекъснато се усъвършенстваме, дано пробием в новините, споделят леко иронично специалисти по връзки с обществеността.
Всъщност темата е важна, защото телевизиите са най-влиятелните медии и те формират представата за българския бизнес. Конкретните компании създават продукти, откриват нови работни места, плащат данъци и ако новините за тях не присъстват с доброто и лошото, което се случва, разказът за обществото не е верен или поне не е пълен. Има истина в полушеговитата забележка, че по телевизиите изглежда, сякаш икономиката се прави от няколко дежурни институти и камари, а имена си имат само собствениците на футболни клубове. Въпросът е възможна ли е промяна.
Проблемите с влизането на бизнеса в новините са най-малко два. Първият е редакционната политика. Вторият е текстът в Закона за радио и телевизия, който забранява скритата реклама, но не уточнява изчерпателно какво е това. Всяка медия е свободна да избере какви новини да съобщава на зрителите си, като, разбира се, не нарушава законите. Журналистиката е сложна професия и не е много лесно да се обясни защо едно събитие е включено в емисията, а друго – не. Има правила, но информацията е толкова много и новините се променят толкова бързо, че е истински майсторлък да се реши какво, как и колко да влезе, за да е интересно за зрителя. Най-просто казано, изборът зависи от целите на медията – към каква аудитория се стреми, и от способностите на журналистите в нея. За четирите ефирни телевизии в България, които имат национален обхват – БНТ1, Би Ти Ви, "Нова" и "Про.бг", целта изглежда една и съща – цялата аудитория, всички 7 милиона българи над 4 години, както е прието да се изчислява. Неслучайно продуценти, предавания и водещи безпроблемно мигрират напред-назад, а пък две от телевизиите по едно и също време излъчват турски сериали или риалити шоута. С някои дребни специфики, диктувани от собствеността на медията (БНТ е обществена, останалите са частни и принадлежат на големи чуждестранни компании) и от историята им (стартирайки, всяка медия естествено се опитва да направи рубриките по-различни, включително да избяга от партийния живот, "черната" и "жълтата" хроника), новините по 4-те телевизии си приличат и се конкурират за един и същ пазарен дял. Това не предполага оптимистични прогнози за българските компании – информациите за тях няма как да бъдат толкова "масови" и атрактивни, че да изместват например сериала новини за швейцарско-германско-българската булка в Габрово, която роди вкъщи, акуширана само от мъжа си. Нещата ще се променят, ако някоя от телевизиите идентифицира определена част от аудиторията и се опита да спечели само нея, като прави новини според нейните интереси. В националните частни електронни медии, които съществуват едва от 2000 г., тази тенденция закономерно ще се появи, също както в печата от години има таргетирани всекидневници – насочените към бизнеса "Пари", "Дневник", "Класа", или опит за качествен вестник, какъвто беше "Сега". Вероятно ще се повторят обаче и трудностите, които идват от сравнително малкия рекламен пазар, а и от професионалната липса на опит да се прави добра медия за немасова аудитория. Нормализацията и стратификацията на обществото обаче ще бъдат катализатор, така че журналистиката просто ще трябва да последва пазара и да отговори на информационните нужди, които в крайна сметка са различни за мениджъра и за нискообразования работник по поддръжката например.
Законът за радио и телевизия, който забранява "скритата реклама", е другата пречка за съобщаването на новини за конкретни компании. Като изключим случаите, когато медийните шефове го ползват за алиби, за да отбият атаките да отразяват несъществени събития, без да обидят героите в тях, текстът създава проблем с тълкуването и прилагането си. Чл. 77, ал. 2 забранява скритата реклама, а в точка 12 от допълнителните разпоредби е пояснено: "скрита реклама" е представяне чрез ау-дио- или визуални средства на стоки, услуги или на името, марката и дейността на производител на стоки и услуги в предавания, които не са предназначени за рекламиране, и което представяне може да въведе в заблуждение аудиторията. Това на практика означава, че самото споменаване на фирма може да бъде сметнато за скрита реклама и Съветът за електронни медии да наложи глоба. Засега не е известно да е наказано новинарско предаване, но са санкционирани други. "Шоуто на Слави" например е глобено, след като СЕМ е сметнал за скрита реклама гостуването на производител на луксозни бутикови автомобили. Би Ти Ви е обжалвала наказанието, но съдът го е потвърдил. В друг случай обаче съдебно решение доизяснява закона. През април миналата година Пловдивският административен съд като втора инстанция се произнесе по жалба на "Евроком" за глоба от 2000 лева, наложена от СЕМ, и я отмени. Санкцията е наложена заради предаването "Образцов дом", което през януари 2008 г. показва обзавеждането в софийски хотел, проектирано от италиански архитект. Експертка, която от името на СЕМ прави мониторинг на "Евроком", тълкува това като скрита реклама. Така се стига до глоба, която телевизията обжалва, но първата съдебна инстанция потвърждава. Апелативният съд обаче отхвърля наказателното постановление, като подробно се мотивира, наблягайки на последното изречение от законовия текст за "скрита реклама" – че представянето може да въведе в заблуждение аудиторията. "Следователно като задължителен елемент от обективната страна на нарушението трябва безспорно да е установена възможността за въвеждане в заблуждение на аудиторията. Такава възможност обаче настоящата инстанция не намира за установена по отношение на кадрите от хотела, доколкото показаните и коментирани с глас зад кадър елементи от интериора на "Ле фльор" – легла, гардероби, полилеи, вани, душ кабини, шампоанчета и сапунчета – представляват общоизвестни факти, чието представяне по какъвто и да било начин не е в състояние да породи неправилна представа у зрителя. Ето защо установената липса на вероятност от увреждане на обществените отношения, свързани с осъществяване на операторска дейност по смисъла на ЗРТ, чрез излъчените кадри за хотел "Ле фльор" обуславят извод за несъставомерност на деянието, респективно за незаконосъобразност на НП", пише в определението на съда. Макар че българското право не е прецедентно, юристите от СЕМ се съобразяват със съдебната практика. Те поясняват, че съобщаването на компанията, ако е направено единствено с информационна цел, без да се представят стоки и без да се посочват адреси на магазини, не би могло да въведе в заблуждение аудиторията и не би се възприело като нарушение на забраната за скрита реклама. Това означава, че поне в последно време телевизиите не са заплашени от глоби, ако посочват имена на конкретни компании, съобщавайки достоверни новини за тях или цитирайки техни представители. В току-що приетите поправки на Закона за радио и телевизия текстът е почти сходен с действащия и дори малко по-точен: "Скрито търговско съобщение е представянето с думи, звук или картина на стоки, услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги в предавания, когато с това представяне доставчикът на медийни услуги цели осигуряването на реклама и то би могло да подведе аудиторията по отношение на своята същност, особено ако е направено срещу възнаграждение или подобно заплащане".
Дългите юридически цитати са суховати, но са важни за изясняването на темата. И доказват, че доколкото е съществувал, проблемът със закона, СЕМ и глобите е отстранен. Останалото е въпрос на редакционна политика и зависи от разбирането на медиите за значимостта на новините за българския бизнес.

Стр. 50 – 51, 52 – 53, 54

Още по темата от брой "Февруари 2010" на сп. "Мениджър":

Илиян Василев, председател на “Делойт България “: Общественият дебат се лишава от участие на бизнес лидерите

Антоний Мангов, заместник програмен директор на Нова телевизия: Очакваме новият медиен закон да либерализира споменаването на компании в ефир

сп. Мениджър | 2010-02-07 

Какво би останало от "Блумбърг", Си Ен Ен или Би Би Си, ако в предаванията под имената на участниците стоеше анонимното "аналитик" или "финансист".

ЗАЩО ИМЕНАТА на компаниите не се съобщават в ефир, вероятно най-добре могат да отговорят СЕМ и професионалистите в съответните водещи телевизии. Доколкото разбирам, става дума за ограничения в закона и опасения от интерпретиране на участието на представители на различни фирми като възможност за "скрита" реклама на съответната компания. Не спирам да се чудя на това ограничение, но имам своите обяснения. Вероятно става дума за ограничения, наложени от лоша практика на някои журналисти да "търгуват" появата на бизнесмени в своите предавания. Но с антибиотик не се лекува всяка болест. Представете си какво би останало от "Блумбърг", Си Ен Ен, Би Би Си и други водещи телевизии, ако в бизнес новини или предавания под съответните имена на участници стоеше анонимното "представител на софтуерна компания", "аналитик", "финансист", "банкер" или други безлични "визитни" картички. Със сигурност трябва да има ограничения върху възможността появата в ефир да се използва за рекламиране на компания, неин продукт или начинания. Разбира се, че доброто медийно присъствие на представители на отделни компании, дори когато е по повод, несвързан пряко с бизнеса на съответната компания, може да има общ благоприятен ефект върху обществения образ на тази компания. Обществото все пак се състои от потребители.
Ограниченията със сигурност карат много добри водещи, редактори и продуценти да избягват поканата за участие и представянето на водещи бизнесмени, за да избегнат неприятности. Дори когато представителят на деловите кръгове е авторитет по обществено значими теми. Никаква тайна не е, че успешните бизнесмени могат да бъдат полезни на обществото и публичното управление в намирането на верните решения, особено в трудни времена. Най-малкото защото публичното управление и сега, и в бъдеще ще заема все повече добри практики от корпоративното управление.
Не изключвам и възможността подобно ограничение да е запрограмирано, т.е. скрито насочване на бизнеса към рекламния пазар. Някакво логично обяснение винаги може да се намери, защото винаги има законни интереси. Лошото е, че обществото се лишава от пълноценното участие на своите бизнес лидери в дебата за посоката и темповете на развитие на нацията.

Стр. 53 

Още по темата от брой "Февруари 2010" на сп. "Мениджър":

Загубени в новините

Антоний Мангов, заместник програмен директор на Нова телевизия: Очакваме новият медиен закон да либерализира споменаването на компании в ефир

сп. Мениджър | 2010-02-07 

СПОМЕНАВАНЕТО НА имена на компании или на техни представители в ефир е въпрос, който се регулира от закона за медиите, но е редно да се отбележи, че няма пълна забрана и компании спонсори могат да бъдат споменавани при връчването на награди. Настоящият модел на работа е вече наложен и всички участници в рекламния пазар са свикнали с него. Въпреки това се очаква с интерес дали и под каква форма новият медиен закон ще предвиди известни облекчения в тази насока, които донякъде да либерализират споменаването на компаниите в ефир. Аз лично не бих се ангажирал с даването на конкретни препоръки, тъй като въпросът не е едностранен, но всички се надяваме, че новите моменти в закона ще го направят по-практичен и улесняващ дейността на телевизиите в България.

Стр. 54

 

Още по темата от брой "Февруари 2010" на сп. "Мениджър":

Загубени в новините

Илиян Василев, председател на “Делойт България “: Общественият дебат се лишава от участие на бизнес лидерите

 

Стартира бета версия на интернет сайта Промо Компас (http://promo-compass.com), целящ да предостави на потребителите си точна и актуална информация за промоционалните цени на бързооборотните стоки в България.

сп. Мениджър | 2010-02-07 

Нормалният живот не е новина. Важно условие, за да присъства дадено събитие в емисиите, е то да се отнася за значителен брой хора, казва главният редактор на "Новини и актуални предавания" в bTV

ЛЮБА РИЗОВА е създател и главен редактор на "Новини и актуални предавания" в bTV от 2000 г. Преди това работеше в БНР и Нова телевизия. Завършила е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", има специализации по телевизионна журналистика в САЩ.

- Госпожо Ризова, защо в новините на bTV много рядко споменавате имена на фирми? Дори когато сте поканили експерти да коментират икономически проблеми и да правят прогнози, не посочвате откъде са. Не смятате ли, че по този начин лишавате зрителя от важна информация? Освен това се създава впечатление, че в българските телевизии за бизнеса се говори или лошо, или нищо, защото при негативните новини имената не се спестяват.

- Не съм напълно съгласна, че за българския бизнес в новините се говори единствено когато нещо лошо се е случило. Имената на фирми и марки присъстват в новините, когато има сериозен информационен повод. Например голяма инвестиция в даден район или в даден отрасъл и откриване на много работни места, или значим дарителски жест. Изобщо, когато става въпрос за нещо, което ще повлияе за добро на много хора. Т.е. отговорено е на едно от най-важните условия, за да присъства дадено събитие в новините, а то е да се отнася за значителен брой хора. Иначе другите добри събития, като отваряне на нов офис, цех, производство – за каквито обикновено са молбите да бъдат отразявани, имаме така наречените платени репортажи. Те са извън "шапката" на новинарската емисия или актуално-публицистичното предаване, но са в същото часово време и така аудиторията, която трябва да се информира, е същата, само че на екрана се изписва "платено". За мен това е чистият вариант, при който зрителят е информиран за даден факт или събитие, но не е заблуден, че информацията е безкритична. По повод изписването на фирмата, в която работи даден експерт, смятам, че ако няма отношение към същността на темата на репортажа, то това би била излишна информация за зрителя. Изобщо в телевизията правилото: максимум същностна информация за минимум време и пространство, е изключително важно.

- Къде според вас минава границата между "скритата реклама", за която се говори в Закона за радио и телевизия, и необходилшта информация, която по най-простите правила на журналистиката трябва да отговаря на въпроси като "кой" и "къде"?

- Скритата реклама е строго забранена навсякъде в Европа по силата на директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Да правиш скрита реклама означава да популяризираш марка, стока или услуга срещу заплащане, без да информираш зрителите, че ти е платено за това. Аз смятам, че това е справедливо и зрителят има право да знае кое събитие е минало през критичния поглед на журналиста и кое не. Това правило ни предпазва от натиска на представители на бизнеса и предоставя преценката за значимостта на едно събитие изцяло на журналистите и техния професионализъм.

- Трябва ли законът да забранява "скрита реклама"? Частните медии нямат интерес да я правят, защото се издържат от реклама, а освен това има и Етичен кодекс на българската журналистика, според който рекламните съобщения трябва да са ясно обозначени. Тази саморегулация не е ли достатъчна, не е ли това въпрос на редакционна политика?

- Забраната за извършване на "скрита реклама" не е изолирана и самоцелна, тя е част от цялостната регулация на телевизионната дейност и от правилата за рекламиране. Ние винаги сме били за това да има ясни правила и те да важат за всички. Още един път подчертавам, че тази забрана цели да предпази най-вече зрителя от това да бъде облъчван със скрити рекламни послания. И, моля, не бъркайте това с продуктовото представяне (product placement), което според новата директива е вече легална рекламна техника. Етичният кодекс е нещо много добро, но той няма силата на закон. Това са препоръки и предписания за професионализма и морала в журналистиката, но както и по-горе отговорих, те нямат достатъчната сила, за да предпазят в полето на журналистиката да влезе "скрита реклама". Именно защото частните медии се издържат от рекламни постъпления, без категоричната забрана за "скрита реклама" цената на едно по същество рекламно съобщение под шапката на новини би могла да стане много "стимулираща" за медията. Така и опасността новините да изневерят на своята природа би била сериозна. От друга страна, няма как да се избегне споменаването на марка или фирма, когато те са неделима част от иманентната цялост на новината. Най-близкият пример, който ми идва наум, са информациите по темата "свински грип". Световни медии, особено в началото на пандемията, включваха в своите информации обяснението, че препаратът "Тамифлу" е едно от решенията за лекуването на това заболяване. Затова и много радетели на теориите за световна конспирация съзряха успешно проведена акция на фармацевтичен концерн.

- Има ли случаи, при които Съветът за електронни медии е налагал глоби на bTV за скрита реклама?

- Да, дори случаят не беше свързан с новините, а с "Шоуто на Слави". Преди години по повод изложението "Лукс онли" гост на предаването беше един от братята Висман – създателите на луксозните бутикови едноименни автомобили. Само заради въпросното участие, без да е правена реклама и въпреки че нито СЕМ, нито съдът доказа да има плащане към телевизията или към продуцента "7/8", получихме наказателно постановление, което съдът потвърди.

- За да бъдем максимално полезни на читателите на списание "Мениджър", бихте ли се опитали да обясните каква трябва да е информацията от бизнеса, за да влезе в "Би Ти Ви Новините"?

- Мисля, че отговора вече го дадох по един или друг начин дотук.

- Вие сте шеф на най-гледаните предавания в най-гледаната българска телевизия – новините и публицистиката. Съгласна ли сте, че има хиляди фирми и предприемачи в България, които правят почтен бизнес, произвеждат, създават работни места, и българското общество има нужда от информация за тях, включително и за да повярва в собствените си сили? Какво можете да направите, за да я получава?

- Благодаря за изтъкването на фактите в първото ви изречение! Да, разбира се, съгласна съм, че има много почтен бизнес в България. И също така съм убедена, че такова трябва да е и нормалното състояние на нещата. Нормалният живот не е новина. Дървото расте. Слънцето изгрява от изток. От летището излитат самолети. Когато първа новина ни стане: "От летището днес излетяха успешно всички самолети", това значи, че досега е имало проблем и е била нарушена нормалността. Новина е, ако днес няма нито една катастрофа, тъй като в българската нормалност всеки ден има. Затова бизнесът изобщо, не само този в България, за да влезе с положителен знак в новините, би трябвало да е направил нещо извънредно добро. И нека това да оставим на въображението и професионализма на специалистите по маркетинг и пиар.

Стр. 56, 58

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 2010-02-07 

Днес вашата марка е това, което казва Google

ПРОМЕНЕНАТА ситуация днес притесни много хора и компании, особено тези, които отказват да се адаптират и се борят всячески да задържат статуквото колкото се може по-дълго, въпреки че знаят, че процесите са необратими.
За какво конкретно говоря и защо темата толкова ме вълнува. В теорията се казва, че пиарът трябва да създава условия за ефективна комуникация. Представата ни от миналото се припокрива с идеята за огромно количество информация, разпространена до колкото се може повече хора. Но мненията на всички тези хора рядко се чуваха, защото в традиционните медии тяхното присъствие бе ограничено. Ефективната комуникация досега представляваше високо говорене от едната страна и тишина от другата. Но още по-важното е, че икономическата цензура намираше уютно място за своето развитие в така описаната ситуация. С което не искам да кажа, че компаниите извиваха ръцете на журналисти и издатели. Просто медиите не атакуваха сериозно компаниите, от които получават своите приходи под формата на реклама. В голяма степен може да се каже, че компаниите упражняваха някаква форма на контрол върху съдържанието на информацията, която достигаше до потребителите. И нерядко се случваше така, че мощни икономически интереси сваляха даден материал от медията и той не достигаше до притихналата аудитория.
Ситуацията се променя бавно, но сигурно. И тишината вече няма да бъде част от комфорта на нито една компания по света.
Защото днес "обикновеният" потребител може да говори. Разбира се, образно казано, но може да напише текст, да публикува аудиосъдържание или да качи свой видеоматериал. И ако има достатъчно умения и знания, неговата информация може да достигне до много хора по целия свят, без изобщо традиционните медии да участват в нейното разпространение. Днес мнението на потребителите е навсякъде и никакви трикове на производителите не могат да го спрат, ако продуктът, поведението или политиката е погрешна. Хората, които толкова дълго нямаха условия да говорят публично, днес сякаш изживяват ренесанса си. И колкото повече хора говорят, толкова повече компаниите не харесват това говорене. Защото, когато всеки може да се изкаже, винаги ще има и добри, и лоши мнения.
Ние като пиар специалисти трудно можем да кажем, че в такава среда работим до 18,00 часа, защото, ако нещо се публикува онлайн към 19,00 часа, трябва да реагираме на момента. Сутринта вече ще е твърде късно. Особено когато говорим за кризисен пиар.
След тези разсъждения ще се опитам да дам няколко примера, за да стане още по-ясно, че никой не е защитен и не може да живее в комфорт от одобрителна тишина. Днес вашата марка е това, което казва Google. А търсачката обича социалните медии, форумите и всякакво онлайн съдържание, което е динамично и се посещава от хората.
Големите за пръв път в историята са с равен старт с малките. Дори можем да кажем, че малките имат предимство, защото са по-гъвкави и по-лесно вземат решения. Проблемите, тръгнали от изказване на мнения в онлайн средата и причинили реални проблеми за много компании в офлайн света, не са малко. Но по-важното е да си дадем сметка, че днес най-накрая потребителят е цар. Ама този път не на думи, а и на практика. Той потребява продуктите и изказва мнението си. Без изобщо да му пука за репутацията на съответната организация и за нейния рекламен бюджет. Потребителят сяда и пише в блога си за вашия продукт. Мнозина ще кажат: "Е, някакъв си блог, кой го чете?". Четат го хората, които имат нужда от информация за нещата от техния живот, и същите тези хора споделят написаното и го разказват и на други хора. Така мнозина научиха, че има едни прекрасни (според мен, разбира се) бонбони, които все още не се предлагат на нашия пазар. Вярно, че научилите не са милиони, но все пак са достатъчно важна част от потребителите. А дали бихте си купили автомобил, ако видите в сайтове за обмяна на видеоматериали, че даден модел дава постоянни дефекти. И край с прекрасните реклами. Нали се сещате, че хората ще повярват на потърпевшите потребители, а не на рекламите. И понеже днес нищо не е толкова просто, тези видеоматериали няма да се излъчат в определен ден и час – веднъж, а ще си седят онлайн и ще се показват всеки път, когато някой потърси информация за съответния модел.
Наричат тази не толкова приятна ситуация оставяне на дигитален отпечатък. Той си седи и винаги може да се появи в най-неподходящия момент, ако приемем, че Мърфи е прав.
Картината изглежда доста необнадеждаваща за компаниите и пиар специалистите. Но истината е, че не е съвсем така. В този онлайн свят са създадени условия да съществуват и позитивните, и негативните мнения, като всеки сам трябва да прецени къде е истината. Разбира се, че потребителите, ако се обединят, което не е изобщо трудно днес, могат да създадат сериозни проблеми на компаниите.
Същите тези потребители, които доскоро тихо седяха пред телевизора, разговаряха с радиото в колата си и дискутираха с вестника. Днес просто го правят на глас и ние ги чуваме.
Но цялата тази ситуация е заредена и с много отрезвителна сила. Огледайте се във Facebook – колко
много от групите са създадени в подкрепа или против даден продукт. Хората се интересуват от продуктите, защото ги ползват постоянно, и с охота споделят мислите си. Мъдрите компании, както ги наричат на английски, на български звучи малко странно, вече са съумели да заемат своето място на масата за разговори онлайн. Те участват в самите разговори и за тях няма как да има изненади от генерираното от потребителите съдържание онлайн. За останалите обикновено всичко изглежда като сняг на 5 януари в София – изненадващо и ужасяващо.
Проблемът е, че потребителят, като едно малко дете, не иска скъпи подаръци и играчки, а внимание. Онлайн комуникациите изискват време и личното участие на компаниите. Не пари, време. Въпреки че мнозина ще ме оборят, че времето е пари. Да, ама не съвсем. Можеш да възложиш на най-добрата агенция да направи дизайн на блога на шефа, но шефът трябва да е съпричастен към собствения си блог и дори и да не пише всички публикации, да дава идеите, да коментира, или иначе казано – да участва. И от тази гледна точка в социалните медии само с пари не става. Трябва и вие да участвате и да отделяте от времето си. Точно както е с децата – те искат вие да им обърнете внимание, а не да им дадете поредния подарък, с който се надявате да успокоите съвестта си, че все не ви остава време за тях.
Е, ще трябва да намерите време и за децата, и за потребителите. Да поговорите с тях и да се разберете, защото днес те от това имат нужда. А както всички знаем, потребителят винаги е прав. Контролът днес е в ръцете му и единственият начин да се чувствате комфортно и в новата среда е, като се включите в разговорите, които текат 24 часа на ден в новите социални медии. Тенденцията е разговорите да се увеличават, така че няма връщане назад.

Стр. 98 – 99

 

сп. Мениджър | Д-р Боян КУТЕВСКИ | 2010-02-07

Рекламният бизнес има шанс да оцелее само ако се превърне в истински консултантски бизнес, а не в обслужващ такъв

НЕ МОЖЕ ДА НЕ ВИ е направило впечатление – тази година всички изпратиха и получиха по-малко коледни картички; с календарите и фирмените подаръци положението беше още по-зле – направо изчезнаха. Коледните партита също преминаха по друг начин – където ги имаше – хората по-скоро кротко си се напиваха. Единствените, които имаха поводи за празнуване, бяха фармацевтичните фирми – хората в кризата посегнаха освен към алкохола и към лекарствата… Да продължим ли този текст с клишираната фраза: "Рекламата никога няма да бъде същата…". По същество това е вярно! Но все пак – нима ще настъпи краят на света? Почти сигурни сме, че и този път ще ни се размине и е време да помислим какво ни чака след това.
Рекламните агенции на практика са "съучастници" в това, което предизвика кризата – най-малкото заради факта, че не се възпротивиха на увеличаването на маркетинговите разходи, които поставиха доста компании в сериозни финансови затруднения. Никой рекламист и съвсем никой рекламодател не се замисли, че надуването на консуматорския балон има определени граници и пукването му ще постави под въпрос ползата от рекламата, каквато я познаваме. Но преди комуникационните стратези да се ядосат, нека се замислят – така ли биха реагирали, ако са на профилактичен преглед при лекар, който им казва, че са болни от сериозна болест, но ако спазват строг режим и неговите съвети, има голяма вероятност да оздравеят.
Ако погледнем на ситуацията на ниво маркетинг, ще видим, че именно там може и трябва да се очакват някои по-сериозни промени, които неминуемо ще повлияят на комуникациите, когато икономиката отново поеме нагоре. Продуктите от времената преди кризата сега разкриха истинската си не особено приятна същност – те са произведени при минимална себестойност и с идеята да генерират печалба не в проценти, а в пъти. А качеството, сравнено с това от минали десетилетия, е занижено именно в пъти. Пример – автомобилният бранш. Катастрофалните продажби на нови автомобили и сравнението с надеждността на някои стари модели, които все още са в движение, показват, че продуктът е насочен главно към суетата на хората, а не към реалните им потребности. Оказва се, че новите коли са станали по-нетрайни, защото индустрията неправилно е разчела желанията ни. Както и да е, налице е парадокс – новите коли са по-скъпи, защото са по-некачествени; а са по-некачествени, защото са станали твърде скъпи. Объркахте ли се? Проблемът е, че не спряхме да ги купуваме, когато имахме достатъчно пари, а сега всички се чувстваме просто излъгани. Ние, потребителите по целия свят, с действията си показахме, че никога няма да ни омръзне да купуваме нови неща, преди старите да са излезли от строя – е, защо тогава се сърдим на производителите, че непрекъснато скъсяват срока до следващата покупка. А рекламата? Тя не просто ни насърчаваше да постъпваме така, а направо вмени на хората от 5- до 105-годишна възраст, че да се купуват непрекъснато нови неща е всъщност най-важният компонент в социалното битие. И тъй като винаги държеше да бъде първа в подстрекателството на потребители, също така първа "увисна" в орязването на "неприсъщи разходи".
Разбира се, че почти веднага заговорихме за втория решаващ елемент от маркетинговия микс – цената. Каквото и да си говорим – става въпрос за пари, нали? Оказа се, че по време на криза цената може да падне до нива, за които навремето производителите и търговците се кълняха, че е невъзможна и че те биха работили на загуба. Дори и да е вярно – от няколко месеца цените на някои стоки в България са такива. Да, има търговци, които фалират. Но като цяло стигаме до заключението, че тези цени все пак оставят "въздух". Проблемът след кризата ще бъде основно как да бъдат оправдани по-високите цени и какво ще бъде основанието да се задържат такива. Защото кризата надникна в чекмеджето на търговците с не твърде приятното обозначение "свръхпечалба". Разбира се, по време на криза също може да се реализира свръхпечалба – иначе нямаме обяснение защо при спад на цената на петрола 3 пъти цените на горивата в цял свят бележат намаление от около 25%. Къде е вината на рекламата? Рекламата не е безплатен обяд, въпреки че така искат да я представят доста браншови организации по цял свят. Истината е, че през последните десетилетия процентът маркетингови разходи непрекъснато нарастваше, без това да бъде непременно обвързано с преки пазарни резултати. Да не говорим за забележими обществени ползи. Едва ли тенденцията към нарастване на обществената значимост на потреблението и все по-ограничените интереси (особено на подрастващите) се случва без участието на рекламата, която претендира за изграждане на ценности.
Мястото, където продуктите срещат потребителите, също може да бъде посочено като причина за предизвикване на определени кризисни явления. Разрастването на модела на търговия в гигантските търговско-развлекателни центрове (моловете) и на хипермаркетите до голяма степен фокусира усилията на производителите и рекламодателите в монополизиращи практики и руши децентрализацията на свободната търговска инициатива. Тези цивилизовани в различна степен складове за стока станаха арена на отчаяни действия, където се пренасочиха оскъдните пари за комуникация на голяма част от рекламодателите. Стигна се дотам, че в петъчен ден в хипермаркетите потребителят буквално слаломира между промоутъри, които му предлагат да хапне, пийне, да си обърше носа, да си купи хапчета срещу напикаване и т.н. Да, разбира се, че езикът ми е груб – но нима допускането на такъв брой досадници в търговския обект е белег на добървкус?! Дори и много да ви се иска да пазарувате в кварталното магазинче – уви, него вече го няма, защото е фалирало и е повлякло след себе си търговците на едро, дистрибуторските фирми, съкратени са мърчандайзърите, които са измисляли всякакви "чудеса", за да ви продадат покупки за цяла седмица на площ, по-малка от един стандартен хол. А какво направи рекламата? Рекламата побърза да пренасочи значими средства в подкрепа на новия търговски модел. И логично рекламодателите се насочиха към директни договори с новите търговски лидери.
И когато стигаме до същината на темата, така използваната в последната година дума "промоция", нещата вече стават истински песимистични. Заедно със съкращенията на служители една от най-популярните антикризисни мерки стана орязването на бюджетите за комуникация. Дали това е правилно – съмнявам се. И тук този текст взема обрат – истината е, че тези, които останат в играта с комуникациите по време на кризата, ще спечелят. Възможността да се запази или увеличи комуникационният бюджет, докато при конкуренцията тече орязване, е истински печелившата стратегия. Не само защото конкурентът изпада в затруднение и дори изчезва изцяло от потребителското съзнание, а и защото самата рекламна среда е по-разтоварена от шумовете на конкуренцията. Правилото е просто -рафтовете на магазините няма да останат празни, просто тези, които са отделили дори и малко пари за комуникации, ще заемат местата на онези, които са съкратили това перо във фирмения бюджет. Тук обаче говорим и за драстично преосмисляне на самата реклама – отчаяните послания към потребителите да купят просто защото им показваме някаква нескопосана смешка или гигантско лого на фирмата, са дори по-вредни от липсата на реклама. Сега е времето на разумните послания. Да кажете, че давате 20% отстъпка от 400% надценка, не е такова послание – това е само знак към потребителите, че сте отчаяни и въпреки това предпочитате да потънете, вместо да предложите честна сделка. Да покажете продукта си в нова светлина, като възможност хората да се отърсят от тежкото ежедневие и да го купят на добра цена – ето това вече е нещо, което ще се помни -поне до края на зимата, когато се очаква да настъпи известно оживление в икономиката.
Като дете много харесвах приказките на Джани Родари, които предлагаха няколко алтернативни финала. Хем ги харесвах, хем малко ме плашеха – да се вземе правилното решение от няколко възможни винаги е ситуация, в която човек се чувства некомфортно. Джани Родари все пак беше достатъчно добър детски психолог – въпреки алтернативните финали той все пак даваше и "края, който предпочита авторът"… И тъй като всяка нова икономическа криза рядко си прилича с предишната, смятам да завърша този материал именно с няколко алтернативни финала, като отдам предпочитанието си на един от тях.

Първи край – едва ли някой би го избрал

Рекламата след кризата няма да достигне финансовите си резултати отпреди нея поне през следващото десетилетие. Много рекламни агенции и медии ще фалират или ще бъдат погълнати от по-големи играчи. Множество рекламисти, пиар специалисти, медия планьори, бранд мениджъри и други свързани с бранша позиции ще останат без работа, което ще доведе до сваляне на нивото на комуникационните услуги. Самите рекламодатели ще бъдат много предпазливи и все по-често ще се опитват да товарят собствения си маркетингов персонал с нетипични функции, които да припокрият това, за което вече се смята, че е твърде скъпо, за да се поръчва като външна услуга. Така рекламата ще трябва да се свие в ъгълчето и да чака подобри времена. Както вече казах -това е най-лошият вариант и дори с критичното си отношение към рекламата напоследък, ми се иска да го избегнем.

Втори край – непоправимо оптимистичен

Излизането от най-тежките моменти на кризата ще накара всички фирми да се върнат към маркетинговите комуникации като контрамярка за връщане към загубени позиции и като основно средство за завоюване на нови. Медиите и комуникационните агенции ще получат бюджети, които преди това са харчени за други дейности. Цените ще растат, медийното и рекламно благосъстояние ще нараства с по-бързи темпове, отколкото спадаше по време на кризата. Потребителите като компенсация за ограниченията на кризата ще бъдат готови да харчат за забавление и това само ще генерира нови, по-високи рекламни бюджети. Толкова захаросан сценарий, че дори Боливуд не би се наел да заснеме такава рекламна феерия.

Трети край – който избира авторът

Както вече всички забелязахме – животът продължава дори и по време на икономическа криза. Ако има нещо оптимистично в този сценарий, то е, че от началото на 90-те всички преживяхме толкова кризи, та тази чак на моменти ни се струва леко имагинерна. Истината е, че глобализацията, с която толкова много нафталинени университетски преподаватели си чесаха езиците през последните десетина години, вече показва как действа на родна земя. Необходим е нов модел на мислене в рекламния и медийния бизнес. Някои стари играчи доказаха, че единствената им грижа е да прибират клиентските бюджети – а те, както стана ясно, вече са под контрол. За всеки изхарчен за реклама лев рекламодателят ще иска продажби поне за пет лева. Защото иначе сметката няма да излиза. Идва времето на истинските "партизански" кампании, на малките агенции и на доверието между клиент и агенция. Рекламният бизнес има шанс да оцелее само ако се превърне в истински консултантски бизнес, а не в обслужващ такъв!

Стр. 100 – 101, 102

Снимка: liternet.bg

сп. Мениджър | Нина НЕЙКОВА, агенция "ВиВека" | 2010-02-07 

Данните за сектора са толкова различни и противоречиви, колкото теориите за края на света

СЕ ПОВЕЧЕ ХОРА пътуват в собствената си страна или в съседни държави заради кризата, сочат данните на Световната туристическа организация към ООН. Тази тенденция ще продължи и през 2010 г., казват експертите й. Както обикновено става "у нас", ние сме пълна противоположност на онова, което се случва "по света". Сигурно ръстът на пътуванията "наум" е над 100%. Но каква е реалността? Докато някои страни започват да дават първи сигнали за излизане от кризата, в България все по-често се сочат факти за навлизане в нея. Според проучвания на "Ноема" и "Естат" българите, които са прекарали летните отпуски в страната, са изхарчили средно по 138 евро на човек, или близо 3 пъти по-малко от чужденците. Половината от тях са си почивали в курортите между 3 и 7 дни, а 23% – до 2 дни. Спад на излизанията си в чужбина в близко бъдеще очаква обаче всеки втори от пътувалите през изминалата година. Според данни на Министерството на икономиката през десетте месеца на 2009 г. българските граждани са реализирали общо 4 399 418 пътувания в чужбина с различна цел. Намалението спрямо същия период на миналата година е с 11,2%. Само един процент от българите са предпочели да прекарат коледните и новогодишните празници в чужбина, съобщи неотдавна председателят на Българската хотелиерско-ресторантьорска асоциация Благой Рагин.
Тъжна статистика за началото на годината. И понеже за кой ли път и за 2010 г. не се очертават атрактивни оферти за българи – ще пътуваме само чрез малкия екран, ще откриваме дестинации само чрез сапунените сериали, ще изживяваме невероятни приключения на кино, ще подкрепяме любими отбори отново само "наум" и вкъщи. И като сме започнали с аналогията за малкия екран – експертите по туризъм все повече приличат на гост-екстрасенси в жълто предаване. Всеки един от бранша, всяка институция хвърлят в медийното пространство проценти, прогнози и догадки, които биват широко отразявани. А са толкова забавни и верни, колкото и предсказанията в някои хороскопи. През 10-те месеца на 2009 г. спадът на броя на чуждестранните туристи в България е 0,2%, но приходите от тях за деветмесечието растат с 1,2% спрямо същия период на миналата година. Това съобщават от Министерството на икономиката. Данните рязко се разминават с оценките на хотелиери и туроператори за същия период, които отчитат спад на записванията и постъпленията в сектора. След края на летния туристически сезон големите сдружения в сектора съобщиха, че броят на чуждестранните туристи е намалял с оглед на кризата, а постъпленията в сектора – с още по-голям темп. По информация на различните курорти спадът в приходите е между 10 и 30%. Към момента записванията за зимния сезон вървят с минус около 10-15% в сравнение със същия период на миналата година. Между 3 и 12% е спадът на туризма в различните европейски държави, съобщава в свое обобщение за състоянието на сектора агенция Ройтерс. Положението на Балканския полуостров, където много страни имат развит туризъм, също не е добро. Единствено Турция се движи около миналогодишните нива и отбелязва намаление на туристите от 0,9% за полугодието на миналата година. Приходите в страната обаче падат с повече – през второто тримесечие е отбелязано намаление от 9,6% – до 4,2 млрд. долара.
В България чужденците, посетили курортите, са намалели с 8%, до 2,1 млн. души, съобщава Ройтерс. А оценката на министерството звучи така, сякаш е нямало криза в туризма. В същото време националната статистика отбелязва 1,567 млн. нощувки по-малко за деветте месеца на 2009 г. В края на декември министерството отчете ръст на броя на чужденците спрямо 2008 г., като от ведомството са цитирали БНБ за приходите от международен туризъм, които са 2,271 млрд. евро (или с 1,3% повече от миналата година). В същото време от данните на НСИ за 9-те месеца на годината става ясно, че приходите от местата за настаняване са паднали с 21% – от 387 млн. лв. през 2008 г. на 319 млн. лв. за изминалата година. Изнесените данни са толкова различни и противоречиви, колкото теориите за края на света. Въпреки че кризисната ситуация налага да има по-точен анализ на резултатите от годината, защото 2010 г. се очертава като тежка за бизнеса, а организациите трябва да направят точно своите разчети. А когато от държавните институции се предлагат различни данни за дереджето на сектора, трудно могат да бъдат направени маркетинговите анализи и прогнози. Въпреки обстойното проучване не успях да открия статистика на пътуванията. Явно с влизането на България в ЕС и отварянето на гра-
ниците става невъзможно да се ползват данните от граничните пунктове, които показваха колко и какви чужденци са влезли в страната. Но този проблем не е само български, а на всички останали страни и те са намерили решението му. Правят се регулярни анкети на границата, като преминалите декларират от каква националност са, къде отиват, каква е целта на посещението им. На базата на тези извадки могат да се следят тенденциите в пътуванията към и от страната. Същата статистика може да се получава и от основните летища. Друг източник на информация за тенденциите на чуждите пазари може да са самите туроператори, които планират с точност броя на чуждите туристи.
Следенето на тенденциите и отбелязването и на най-малките промени в тях става още по-важно, особено по време на криза. Затова нека се опитаме да видим 2010 г. през призмата на няколко по-конкретни числа:
- През 2010 г. страната ни ще участва в 35 борси, със 7 по-малко от миналата година. От програмата за национална реклама ще отпаднат изложенията в Алмати, Шанхай, Барселона и Москва. България няма да се представя и на борсите в Брюксел, Сеул и Лайпциг. Участието бе анулирано заради липса на средства. Междувпрочем страната ни все не може да уцели подходящата форма, с която да се представи на международните пазари. В министерството вече се подготвя промяна на това – конкурсът за щандовете ще се провежда на две фази. Първата ще е за идеен проект и ще може да се явяват всички, които мислят идеята си за оригинална. След като се избере визията, ще се направи конкурс само за изпълнител. Това ще спести и средства, тъй като с една и съща визия може да се участва повече от една година. Подготвя се и друга промяна – ревизия на участията. Туризмът ще се представя на по-малко, но по-важни борси.
- За 2010 г. държавният бюджет ще отдели 3,4 млн. лв. за туристическа реклама на България. По неофициална информация обаче с тях ще трябва да бъдат покрити и задължения от 1,7 млн. лв., натрупани от бившата Агенция по туризъм. Рекламата и промотирането на България в чужбина е онзи проблем, който остава неизменен през годините. Икономическата криза налага определени ограничения, но съвсем не е извинение. Защото и съседите ни също са в криза, но успяват да отделят необходимите средства за ударно рекламно присъствие на чуждите пазари. Според зам.-министър Иво Маринов има надежда, че от средата на следващата година секторът ще получи допълнителни средства за реклама. Дано това да стане, защото на борсата в Лондон стана известно, че рекламният бюджет на Турция за 2010 г. е около 500 млн. долара, а на Гърция – 170 млн. евро. На този фон обещаните 3,4 млн. лв. за национална реклама на България звучат като подигравка.
- През тази година България ще усвоява и средства по Оперативна програма "Регионално развитие", като са предвидени проекти за външна, печатна и телевизионна реклама на руския, английския и немския пазар, които са ключови за нас. През декември, когато отпаднаха визите за македонци и сърби при пътувания в ЕС, българското посолство в Скопие обеща да организира промоционална кампания на туризма в Македония. Ако и това не се случи, българските курорти и хотелиери този път са готови да реагират и сами. Например хотелиерите в Банско. Те са подготвили специални пакети за сръбски и македонски туристи и презентация в Белград. Допреди членството ни в ЕС сръбският и македонският пазар бяха сред най-бързо растящите за българския туризъм. По данни на НСИ над 1 млн. туристи от Сърбия и Македония са посетили курортите в страната през 2006 г. Година по-късно техният брой се срива до 83 хил. македонци и 138 хил. сърби.
- Може би ще дочакаме написването на чисто нов закон за туризма. Или пък 21. редакция, тъй като старият вече наистина е прекалено стар, променян е близо 20 пъти и с всяко изменение се обърква все повече и повече. В него например липсват думи като "интернет" и "ваканционни селища", които от години са станали част от българския продукт. Все повече туристи организират почивката си през интернет и все повече посетители избират да спят не в класически хотел, а във ваканционно селище от затворен тип например.
- Повече хора ще пътуват през 2010 в сравнение с 2009 г. според проучване на Travelzoo, цитирано от Travel Daily News. Проучването е сред 9500 души от Великобритания, Германия, франция и Испания в периода от 22 ноември до 7 декември 2009 г. Резултатите показват, че 42% от анкетираните възнамеряват да пътуват повече през 2010 г., докато четвърт от тях смятат да извършат същия брой пътувания. Затова нека започнем новата година с надеждата на последните цифри.
Да напуснем уютните диванчета и да имаме възможност да преживеем живота си "наяве". Да се разделим с престижните отличия на поне две награди – за най-много хартия, изписана с предложения и мисли как трябва да се реформира туристическият отрасъл, и за най-много стратегии, които са морално остарели още преди да се приемат. От наблюдатели да станем участници и реформатори. Така България може да извлече дори ползи от кризата, защото предлага на туристите по-добро съотношение цена/качество, отколкото традиционните дестинации като Испания или Франция. Въпреки че броят на нощувките в българските хотели през 2009 г. е най-нисък от пет години насам, спадът на туристите все пак е един от най-малките в Европа.

Стр. 120 – 121, 122