в. Марица, Пловдив | Мария ФИЛЕВА | 2010-02-03
— Г-н Кеворкян, нека изясним прословутия въпрос с досието ви, който често се изтъква като аргумент от вашите опоненти.
— Приемам нещата такива, каквито са. Предполагам, че някои хора не ми вярват, а други ми вярват. Никакво значение нямат за мен платените глашатаи на моите врагове, неколцина несретници, които ходят по телевизиите и ме ругаят – и то в телевизии, в които възлови фигури са хора от Държавна сигурност. Като Би Ти Ви примерно, която Иван Костов даде на охранителя от Пето управление на Държавна сигурност Красимир Гергов. Аз лично се отнасям спокойно към това, че след като е бил охранител на диктатора, и изобщо доверено лице на онзи режим, с извънредно прогресивно потекло, с роднини на ръководни постове в Държавна сигурност, с вуйчо генерал и всичко останало, сега е такъв противник на Държавна сигурност. Че и американофил голям. Хубаво, какво от това, нека си се схваща за какъвто иска. За моето "досие" се говори с променлив успех, меко казано, още от 1999-а година. Тогава поисках вот на доверие от публиката и съм единственият български журналист, получил над 480 хиляди подписа в своя подкрепа.
Сетне при всички допитвания за кръгли годишнини на БНТ съм бил посочван като неизменен лидер – така се случи и сега – за 50-годишнината на телевизията. Да не говорим за редовните социологически проучвания, особено през 2002 – 2005 година – времето на третата "Всяка неделя", когато винаги съм бил предпочитан с огромен аванс пред останалите си съперници, предаването ми винаги също е било лидер. Книгите ми са имали чудесен успех, приятелствата ми са неизброими. Предстои премиерата на сайта ми. – това е една документация на кариерата ми. Дългогодишното ласкаво отношение на медиите към мен също е факт. Е, след толкова популярност идва и другото – обявяват ме за агент, сетне се самоопровергават, сетне пак ме обявяват. Въпросният Гергов полудя, когато го обявиха за агент на ДС, понеже никога не е бил видим от публиката, аз пък се отнасям спокойно.
Вестничето на Алексей, самият той агент на ДС, от шесто управление, публикувал някои "документи" от фамозното ми досие. Дори не ги погледнах.
Преди време, в предишния си вестник "Уикенд4, другият конспиратор г-н Н. пусна Досието на агент Димитър. После пък пусна опровержение под заглавие, че досието е фалшифицирано. А сетне пък публикува и доноси срещу самия К.К., бре, да му се не види. Тогава окончателно загубих интерес към бунищата на ДС. Този боклук сега бил по страниците на вестника им. Възможностите са две. Или документите са истински – тогава вестникът и неговият главен редактор отиват директно на съд, такъв е новият закон за досиетата, понеже са ги крили досега. Или са недействителни – тогава парцалът си е парцал. Шефът на комисията по досиетата г-н Евтим Костадинов още на 30 ноември миналата година пуснал сигнал до прокуратурата, който акуратно ми препрати. Подобни "документи" не са излезли от комисията. Тогава? Вървяло вече досъдебно производство, казват. Очаквайте сега мръсотии по адрес на семейството на Костадинов. Както виждате – пълна бъркотия. Едно мога да гарантирам абсолютно – нямам никаква връзка, нищо общо с тия "документи" – никога, по никакъв повод, те не са излезли от ръката ми. Още преди години съм описал историите си с ДС. Знам много за Държавна сигурност, най-важното от което е – това бунище не може да бъде изгазено. Гледайте на мен както желаете. Четете текстовете ми – харесвайте ги, или ги ругайте, това е ваша работа. Спомнете си предаванията ми – нищо подобно никога не е имало и никога в скоро време няма да се случи. И това не са празни приказки. Някой телевизионен шеф само трябва да ме повика за малко, а и аз да се навия, което ще е по-големият проблем – и ще ви покажа такива интервюта и предавания, каквито въобще не сте виждали през последните 10 години. Тези неща неизменно са ми носили грамаден успех. Нормално е да събуждат ярост, прикривана като интерес към истината. А къде е истината и каква е тя/ Аз не мога да ви помогна. Самият аз не я знам.
— Има ли истински независими медии сега у нас?
— Ако бях плосък и ограничен като някои от критиците си, щях да ви кажа, че това не е възможно – понеже консултантът на онази телевизия е от ДС, пък "лоялният" гражданин, дето се отърква в един вестник – също, и не само агент на ДС, а и агент при мутрите. Обаче ще ви кажа нещо друго. Най-постижимата независимост е като тази на Си Ен Ен – Белият дом да ти каже часа на началото на войната в Персийския залив половин ден преди това. Не може да съществува независимост, когато парите са все по-контролирани от малка група хора. Но когато се намесят и ония, "под прикритие", вече става нелепо. Или когато други, иначе, уж, светски хора с претенции, скрито контролират тази или онази медия, под всевъзможни предлози. Вижте каква безсмислена кампания организира срещу мен Красимир Гергов в Би Ти Ви, а винаги стои на сянка като някакъв страхливец. Защо не се изправи лице в лице с мен този пъзльо – пък да си поговорим. Има няколко ратаи, които вече станаха за посмешище с услугите, които му правят.
Или друго – кои са жалките собственици на "Галерия’. Нали не вярвате, че е пепеляшка Патрашкова? Интересно какво е заложила за кредита, който, уж, е взела – вероятно мъжката дума на Алексей Петров или поредната услуга на Гергов. Откъде пари у тази скромна женица? И тогава – откъде независимост, ако не броим фабрикуването на храчки по този или онзи.
Независимостта е въпрос на избор на отделния журналист – но скоро увяхва под натиска на едно или друго. Независим ли беше едно доскорошно сутрешно лапацало – от кого всъщност? Ако върнем времето назад и си представим, че Алексей все още е скромен служител в Шесто управление, а пък лапацалото взема пари под масата за изборната кампания на този или онзи, колко време щяхте да му дадете на този тип?
— Вие смятате ли, че има и е постижимо да има обективна журналистика?
— Полезен ли е субективизмът и трябва ли да се пазим от него? Постижимо е, разбира се. Ако пуснете това интервю, без да го редактирате, значи засега сте обективна, независима медия. Има много журналисти, които са обективни, между тях и доста млади, но опасностите ги дебнат зад ъгъла, изкушенията не са малко. Ето, идва при вас някой и ви предлага реклама – но при условие Кеворкян да не присъста в сайта ви. Какво ще направите? Ще ви посъветвам да му вземете кинтите – те са спечелени лесно от него, от въздуха, а 1на вас ще ви трябват за ^далеч по-смислени неща. Малко ще ви е гнус, но можете да го направите. После ще отиде при ‘друг шеф – този път на вестник, и номерът пак ще мине. Аз пък ще публикувам платено съобщение, че е подсъдим по дело за подкуп, както се случи преди време – понеже дори съобщението на прокуратурата не беше уважено от медиите. Така че вземайте парите. Или пък прословутата американска телевизия Би Ти Ви, която пропищя света за ДС – обаче скри името на Гергов, когато обявиха и него. Това не би направила дори една африканска телевизия. Да не мислите, че хората от тази телевизия ми се сърдят? Не, те много добре схващат какво се случва, как обективността и трастието ш. опяват като бучка лед, но нямат избор. Но понеже там има и много талантливи хора, един ден те ще съберат кураж и ще усетят сладостта на независимостта. Качих ви на кораба на мечтите, нали така си мислите?
А иначе субективизмът също е полезен – когато е изразен с артистично слово, когато не е користолюбив или коварен. Когато не мирише на пари. Но засега са наложени строги правила и те се спазват – не пиши за "Толстолоба", не пиши и за онзи с рекламните игри, и за още трийсетина души. Изчакай ги да се сринат – и тогава може. А според мен тъкмо тогава е забранено.
— Казвал сте, че ценното на телевизията са изречените думи – тези, които изведнъж ни застигат и не си тръгват от нас. Как в цялото многогласие да различим от многото думи Думите?
— Нямате особени шансове. Истинските думи са най-дефицитната стока на днешните телевизии, умността – също, празнословието е господар. И това е добре премислена конспирация, пак от други толстолоби преди време, за да могат да се промушат незабелязано в словесния бъбреж. Толстолобите – от всички рафтове на рибарския магазин, поначало трудно местят думите, те се търкалят из устата им като воденични камъни. Ооаче могат да местят други неща -човешки кости например и пр.
— Защо сте толкова критичен към съвременните журналисти? В едно свое интервю, говорейки за книгите си, споменавате, че тайните на занаята, които за вашето поколение бяха очевидни, днес са съвършено неясни и безинтересни за "сегашните поцелуйковци". Липсват солидни характери, това са хора пумпали, готови на всичко за пари. Кои са тези тайни на занаята?
— Това не е вярно. Критичен съм към поцелуйковците, към случайните медийни герои. И вие добре знаете кои са те. Но някои от тях – поне доскоро, имаха централна роля в развращаването, предаваха срамната си болест безконтролно. Сега разкараха някои от тях. Обаче прокуратурата пак е с вързани ръце – няма право да се договаря с хора, които са давали пари на отделни журналисти за услуги – срещу оттегляне на обвинението за подкуп или рекет. Така тия типове ще се скриват за малко, за да треперят над париците, които са им подхвърлили. Обаче чорбаджиите им безпроблемно ще продължават да го вършат с други наемници. Между другото, в последната си книга "Тайните на телевизията" съм поощрил десетки и десетки имена от телевизиите и наистина искрено ги харесвам. И те знаят това.
— Росен Петров "зае" времето в неделя, с което свързвахме "Всяка неделя".
— Той не крие, че приема сравнението с вас като комплимент и висока топка. Вие сте критичен към него, но през критичността усещам симпатия. Добър тв водещ ли е Росен Петров?
— Преди всичко той е много образован и вътрешно грамотен човек, при това е надарен с добро чувство за хумор. Това е напълно достатъчно, за да е добър водещ. Особено когато, както е в неговия случай, "играе" себе си – забавлява се, естествено, и това го демонстрира все по-убедително. Не изпитвам никаква ревност към подобни хора. И да не бяхме приятели, пак щях да го харесвам. Как така се стигна до сблъсъка премиер-тв шоумен с арбитър друг тв водещ. Връщам се пак към статията ви "Толстолоб". От написаното от вас разбирам, че Борисов печели с малкото, но директно говорене пред обърканото многословие на Слави. Той завърши шоуто си миналия вторник с "Е, за кво беше всичко това". Е, ние не разбрахме. Защо Слави не успя да защити себе си? Докъде може да стигне флиртът между политика и журналистика? Или вече берем плодовете? Ако сте останала с впечатлението, че не е защитил себе си, това се дължи единствено на факта, че тръгна да се защитава. "Не се обяснявай, ако няма крайна нужда" – това е един от законите на К.К. Освен това грешка е водещ да отговаря на въпроси. Опитният водещ отговаря чрез въпросите си. Слави ми е близък от години и спокойно мога да кажа, че той има вече огромен, при това многостранен опит, успехи в най-различни жанрове. Тъкмо заради това често се намира в обсадно положение, има доста врагове, а вече и съперници, не е и лесен характер – но това пък е сякаш абсолютно задължително за добрия водещ. Тази крамола беше напълно излишна. Бойко наистина получи леко предимство, понеже говори кратко и отчетливо, но не ми харесва, когато приятели се разделят. В случая това още не е станало и вероятно няма да стане. А дали Слави флиртува с политиката, е отделен въпрос. Когато човек получи влияние като неговото, започва да гледа с леко презрение към политиците и много често да води театъра с тях по свои правила. Това при всяко положение е по-честно и приемливо, отколкото мижитурщината на цветарката Бареков или пък скритите пазарлъци и алъш-вериши на хора като Гергов или Алексей Петров. Спомнете си, докато Алексей налагаше марионетния проект на Яне, а Гергов го обезпечаваше медийно чрез Бареков и други екстри в Би Ти Ви, Слави правеше на маймуна Янето. В новия пък проект на двамата задкулисни храбреци – "Галерия", Слави е наречен "мошеник" – и то от пепеляшката Патрашкова, един от най-отвратителните хамелеони и медийни прислужници днес. Там е и една от отчетливо кухите фигури на прехода -Явор Дачков. Човек, който ослюнчваше подметките на Костов, сетне го обруга, пишеше отвратителни пасквили за Филчев – а пък сега работи с най-близкия му човек – Алексей. Ругаеше без всякаква мярка и Бойко – не е удобно дори да цитирам разюздания език на този хвалипръцко, който има зад гърба си само ругатни – а пък сега заедно с Пепеляшката се опитват, шантажирайки близки на Бойко хора, да бъдат разменна монета за едно снизхождение на Бойко към Алексей. Това са истински медийни мутри и затова са при "агента под прикритие при мутрите".
Между другото, да поясня нещо за онези, които ще се направят, че не разбират. Ако някой е агент под прикритие при мутрите, той си е чисто и просто мутра, иначе няма как. Ако продават наркотици, онзи трябва да прави същото, и всичко останало – така е по целия свят. Газиш закона, за да го обслужиш по някакъв начин в крайна сметка. Затова и ДАНС поначало не получи одобрението на американските служби – понеже в агенцията "съветваше" и командваше "бивш" агент под прикритие. Няма агент под прикритие – никъде по света, който да ходи спокойно по столичните заведения, които са пълни с мутри, и изобщо да не се безпокои за себе си. Трябва да си бил в техния отбор, без да им създаваш никакви грижи, за да се държиш така. Иначе трябва да ходиш в Панама или хайде – в Израел, любимата, поне на думи, дестилация на Ал. П.
— Защо се промениха отношенията ви с много от вашите колеги – съдите се с Маргарита Михнева, а преди гостувахте в нейното предаване. Тя каза, че е притеснена от това, че журналистите се съдят за пари, а някои били натрупали състояние. И допуска, че има договорка между тези, които дават журналисти на съд, и съда, когато става дума за големи суми – да си ги разделят. Това било страхотен рекет към съда. Трябва ли да се тълкуват разширително законите за журналисти, за да могат те спокойно и свободно да правят разследвания?
— Никога не съм гостувал в предаване на Михнева. Тя започна работа навремето във "Всяка неделя", беше репортер в "Сюжет за малък разказ". Осъдих я за клеветите й на три инстанции, а Върховният касационен съд на два пъти потвърди присъдата, това е добре известно. Сега водя ново дело, което още не е приключило – по съвсем друг повод, но тя продължава да ръси същите лъжи, за които я осъдих – и ще я съдя пак. Няма как.
Снощи се смях доста, понеже някои хитреци от Нова телевизия извъртяха един плосък номер, който сигурно ги прави много велики в очите им. В предишното издание на "На 4 очи" Михнева описа с куп лъжи съдебната си сага с "много уважаван журналист, известен като агент Димитър". Перипетиите на това дело са известни от 2003 година, всички знаят, че аз я съдех и
осъдих, а не някакъв агент. Поисках право на отговор. И от телевизията го дадоха, но на "агент Димитър", така пишеше в предварителния и заключителния надпис. Е, каква радост за дребните, отмъстителни душици – и какво променя това в невзрачното им битие, та го правят? Ето това е пример за "обективна" журналистика. Винаги съм имал основателни причини, за да водя някое дело – някои могат да изглеждат дребни, но това са правилата – когато някой каже, че си собственик на "Уикенд", трябва да го докаже. Когато някой изтърси, че го клеветиш, понеже оповестяваш разследване на държавното обвинение, когато някой те краде, когато някой те злепоставя – търсиш си правата. Какво да ги правя наемниците на Гергов, които тия дни изпълниха поръчката му в едно предаване на Би Ти Ви – освен да ги съдя. Не съм толстолоб и не мога да ги уплаша по друг начин. Тази телевизия не дава право на отговор – затова преди време осъдих Иван Костов, затова съдя и Бареков, който е един празнодумец. Между другото, всеки месец бившият депутат Благой Димитров, който се правеше на медиен специалист и непрекъснато дрънкаше, че "Всяка неделя" източвала БНТ, ми превежда на части сумата, на която го осъди съдът – защото той разпространяваше откровени клевети по адрес на най-успешното предаване на държавната телевизия. И други са съскали по тази тема, но аз си избрах един влиятелен, поне тогава, човек и го осъдих. Особено хората на властта трябва да си мерят внимателно приказките. Човек трябва да събере кураж и да подкарат тия типове към съда. Какво ще се случи там, е отделен въпрос. Навремето, когато Филчев взе напълно основателно паспорта на Гергов, обективната американска телевизия превърна главния прокурор в злодей. Сега пък всички те се събраха в "Галерия". Тъй върви животът.
Стр. 10
