Стартирала през есента на 2009 година във Варна стартира лайфстайл поредица GLOBAL CITY EVENTS, представяща едни от най-красивите културни столици по света, посвещава следващата си вечер на магнетичния испански град Барселона!

Стартирала през есента на 2009 година във Варна стартира лайфстайл поредица GLOBAL CITY EVENTS, представяща едни от най-красивите културни столици по света, посвещава следващата си вечер на магнетичния испански град Барселона!

в. Пари | Георги ЛОЗАНОВ, председател на Съвета за електронни медии | 2010-06-08

В Закона за радио и телевизия в сегашния му вид е разрешено обществената медия да има право на 12 минути реклама на час по време на Световното първенство по футбол. Това е така, защото състезанието е в списъка на СЕМ с обществено значими събития. БНТ има изключителното право да се бори за правата на такива първенства. Затова решението на законодателя в този случай е справедливо. Това е скъп формат и държавната телевизия е инвестирала много пари в закупуването му. Трябва да ги възвърне по някакъв начин.
Навремето имаше такъв казус и с излъчването на културни събития. Целта беше да се популяризира културата у нас, тъй като за разлика от спорта тя е неглижирана от страна на медиите като цяло. Що се отнася до казуса с рекламата по БНТ, още е рано да се каже как той ще бъде уреден в новия медиен закон. Моделът държавно финансиране плюс реклама е работещ в цяла Европа. Със създаването на повече национални телевизии у нас като bTV и Нова тв, БНТ вече нямаше как да остане само на държавен бюджет. Нещата ще бъдат балансирани, когато заработи фондът за радио и телевизия.
Предвижда се за финансиране от него да може да кандидатстват и други телевизии с подготвени обществени проекти. Кога ще заработи фондът обаче, е твърде рано да се каже.

Стр. 23

в. Сега | Мария ПОПА*, в. "Дилема веке" | 2010-06-08 

Кризата удари не само тиражите, но и свободата на словото в северната ни съседка

Дори президентът Траян Бъсеску си позволи да се обърне срещу медиите.
Тъжно е да се чете току-що излезлият XI Доклад FreeEx – "Свободата на пресата в Румъния" на агенцията за мониторинг на пресата ActiveWatch. Според него през 2009 г. заради икономическата криза е имало по-груба намеса в редакционната политика и по тази причина – намаляване на доверието в пресата. Кризата удари приходите от реклама и доведе до съкращения на 3000 души на медийния пазар – журналисти и технически персонал. Десетки публикации и журналистически материали така и не излязоха, а оцеляващите медийни институции станаха по-податливи на икономически и политически натиск.

Политиците

превърнаха пресата в електорален ринг
Медийните босове бяха принудени да се ангажират с подкрепата на единия или другия кандидат за президент, затегнаха контрола над редакционната политика и сложиха послушни хора на първата линия. Някои шефове започнаха да се появяват в публичното пространство, за да агитират за политически каузи. Много от журналистите не устояха на натиска, предложиха взаимноизгодно сътрудничество на властите и прекрачиха отвъд всякакви етични стандарти, ставайки прости "информационни наемници". Това намали доверието в пресата и удари тиража на някои издания. В същото време някои политици, сред които и президентът Траян Бъсеску, подхванаха кампания за дискредитиране на определени журналисти от големите пресгрупи.
Върна се контролът на политиците върху медиите чрез договори за реклама. Кризата удари медийната индустрия толкова, че политическото и икономическото влияние доведе до случаи на "купуване" на положителни новини с обществени средства. Феноменът е най-видим в регионалния печат, където много от изданията са готови да пускат реклама на местните власти.

Агресия и заплахи

Друг мотив за тревога е, че продължиха случаите на агресия и заплахи към журналистите, понякога и пред очите на пазителите на реда, без виновните да бъдат наказани или санкционирани публично. Например една журналистка бе заплашена с разправа, че "атакувала, оплювала и обиждала" определени лица. Феноменът е толкова по-отчайващ от факта, че журналисти стават жертви на груб натиск от определени институции, политици и публични личности. Предишният министър на културата и вероизповеданията Теодор Палеологу нарече "кретен" и "лъжец" един от журналистите през май тази година, понеже не го цитирал точно.
От друга страна, местните власти започнаха да ограничават под формални предлози достъпа на медиите до публични събирания, изложби, концерти, конференции, мотивирайки се с грижа за морала и закона. Централните власти инициираха повече законови промени с негативен ефект за свободата на словото. Най-важните сред тях са в новоприетите – граждански и наказателно-процесуален, кодекси, които не гарантират прозрачност на съдебните решения. Ограниченията чрез двата нормативни акта на свободата на словото ще са трудни за спазване. Проектозаконът за обществените поръчки бе приет набързо и по този начин даде на политиците улеснение да "инвестират" в "приятелски" медии. В същото време журналистите са обект на наказания. Румънската държава има много загубени дела в Европейския съд за правата на човека именно заради нарушаване на свободата на словото на журналистите.

Трудни свободи

Един журналист бе обвинен в изнудване и му бе забранено една година да упражнява професията след "неудобна" публикация. Според журналиста става дума за търговска сделка, покрай която се оказал жертва на постановка от корумпирани полицаи.
Достъпът до обществена информация стана нежелателен в много случаи. Причината е некомпетентността и нежеланието на някои представители на властта да информират обществото, при положението че и гражданите не си знаят правата да търсят информация. Журналистите си знаят правата, но им липсва финансова мощ, за да съдят държавните институции при блокирането на достъпа им до информация. Някои журналисти твърдят, че тромавото правосъдие и бюрокрация направо ги отказват да водят дела.

Вечният телевизионен проблем

Другото заключение на доклада е, че обществената телевизия все още се поддава на политически натиск. През 2009 г. имаше най-много сигнали от журналисти на SRTV. През миналата година около 300 журналисти от тази медия поискаха бързо да се приеме нов закон за обществената телевизия, за да се намалят "намесата, натискът и политическите поръчки".
Журналисти от различни медии заведоха дела срещу босовете си заради орязани възнаграждения. Авторите на доклада препоръчват на журналистите да се информират за правата си и да не приемат условия по своите договори, които противоречат на колективните трудови договори в медийния сектор.

Проверка за издръжливост

Има и добра новина – направени бяха стъпки за саморегулация чрез приемането на Единия етичен кодекс, иницииран от Конвенция на медийните организации и на Медийната комисия на Румънския пресклуб. Но като цяло 2009-а бе сериозен изпит за журналистическите способности.

*Мария Попа е експерт на ActiveWatch – Агенция за мониторинг на пресата, и е съавтор на Доклада FreeEx "Свободата на пресата в Румъния"

Стр. 14

в. Пари | 2010-06-08

13-годишен младеж търси финансиране за детски "Фейсбук". Българка, живяла в САЩ и Великобритания, иска да направи сайт срещу глобалното мрънкане. Ентусиаст иска да помага на хората да колекционират и споделят своите сънища. Това са само една част от идеите на участниците в първото българско бизнес реалити "2 минути". То се реализира от онлайн медийната група "Инвестор". Проектът "2 минути" всъщност представлява конкурс за най-добра идея за уебсайт. Спечелилият проект ще бъде реализиран и ще стане пълноправен член на портфолиото на Инвестор.БГ АД. Компанията се нагърбва с цялата инвестиция. Освен реализация на своя уебсайт победителят ще получи процентов дял от печалбите на страницата, 5000 лв. в брой и трудов договор в компанията на "Инвестор" като "проджект мениджър" на новия сайт.

Стр. 23

Пресконференция на Discovery Networks по повод обявяване на ключови новини за медийната група у нас ще се състои на 10 юни в София.

На събитието ще присъства част от екипа на Discovery Networks включително:

Пол Уелинг, вицепрезидент на каналите на Discovery Networks за развиващите се пазари за региона Европа, Близък Изток и Африка;

Аманда Търнбъл, директор рекламен отдел на Discovery Networks за развиващите се пазари за региона Европа, Близък Изток и Африка.

На събитието ще бъде обявен и старта на нов телевизионен канал, насочен изцяло към дамите.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/553

в. Земя | Проф. д-р Чавдар ДОБРЕВ | 2010-06-07 

Нелогично е Бойко Борисов да напада тези, които го доведоха и го държат в управлението

Тази тема беше широко дискутирана и в печата, и в радиата, и по телевизиите. Ето защо не ми се иска да повтарям доводите "за" или "против" мненията на президента Георги Първанов или премиера Бойко Борисов: Първанов смята, че се оказва натиск върху медиите, докато министър-председателят Борисов е на противоположното становище. Той даже изпрати писмо до главните редактори, за да ги пита дали правителството упражнява някаква форма на цензура.
Главните редактори вкупом му отговориха, че вече при три правителства си живеят комфортно и никаква власт не упражнява спрямо техните издания никакъв натиск.
В случая човек изпитва неловкост от бързата им реакция – еднотипна, твърде сервилна и ако мога така да се изразя, угоднически неинтелигентна. Би могъл поне един от тези главни редактори да се обиди, че по този начин го изпитват/проверяват като ученик в основно училище, или да реши, че го рекетират. И този вид възмущение да възникне у него не защото вестникът или телевизията симпатизират на опозицията, а понеже девизът на изданието е свободата на словото.
На нищо подобно не станахме свидетели (с изключение на един-два вестника с лява ориентация). Напротив, даже главни редактори, известни с досегашната си поддръжка на президента, се отказаха от него като Христовия ученик Петър. Първото заявление, че не съществува натиск върху медиите, го направи шефът на БНТ Уляна Пръмова. После се взрях в публикувани снимки на главни редактори, подкрепили премиера, и с огромна изненада установих, че са все хора с "червена" биография, формирана в ръководните среди на БКП и Комсомола. Самата Уляна Пръмова е снаха на секретар и кандидат-член на Политбюро на БКП: но за такива представители на номенклатурната класа (в качеството им на наследници) това си е обикновено поведение, понеже при тях отдавна интересът е потъпкал и мизерните остатъци на остатъчния морал.
Дотук споменавам неща, които вече са дискутирани в публичното пространство. Дискутирано беше още, че медийният монополист Ирена Кръстева и нейният син Делян Пеевски са наредили веднага след 5 юли 2009 г. всички техни вестници да подкрепят на всяка цена кабинета: в замяна на това в тяхната Корпоративна банка понастоящем се събират 48 % от държавните вземания. Ерго, клакьорската политика на този издателски тръст в полза на Бойко Борисов и ГЕРБ се субсидира от лихви, придобити с държавни пари. Строго погледнато, тази търговска машинация би могла да бъде определена като натиск на държавата върху медиите. Но всъщност прилича на подкупване и корупция, това трудно може да се отрече.
В този план според мен президентът Първанов допусна в изявлението си неточност. Едва ли в момента тъкмо непосредственият правителствен натиск е заплаха за свободата на словото. Не съм сигурен, че правителствената администрация звъни по телефоните, праща съобщения по джиесемите или тропа по масата на медийните шефове за една или друга публикация. Това са стари методи, които подготвената медийна пропаганда на кабинета не би допуснала. Що се отнася до непрекъснатите гастроли на Борисов в телевизиите (сутрешните и вечерните им блокове), до "препоръките" му към един или друг телевизионен водещ, тези екзотики е за предпочитане да ги отдадем на премиерската спонтанност, отколкото да ги дефинираме като медиен диктат.
Има обаче един друг проблем, който не се подлага на спор, макар да е архиважен във връзка с натиска върху медийната свобода. Загатва се за съществуването му, но полемиката по повод на него се избягва. Ще започна подред.
Още през 2002 г. списание "Тема" в обемист материал на разследващата журналистика, а после Григор Лилов в книгата си "Тайният проект Бойко Борисов" – 2009, подробно анализираха архитектониката и кадровия състав на финансово-икономическия кръг "Глобална България". Този кръг, формиран през 2002 г., си поставя за цел да вземе властта в България, като съответно измести от позиции близки до властта представители на българския елит.
Във връзка с така поставената цел първоначално хората от кръга решават да работят бъдещ премиер на страната да бъде банкерът Емил Кюлев. След неговата смърт те вземат ново решение – бъдещият премиер да се казва Бойко Борисов, обещавайки си, че ще обезпечат всички възможни ресурси и механизми за неговото популяризиране сред населението. В кръга "Глобална България" влизат – това е съществено – главно олигарси, медийни собственици и медийни шефове, политолози, наред с известни банкери, хора на енергийния бизнес, на граждански организации, финансирани най-вече от САДЦ.
В кръга "Глобална България" участват личности, от които зависи животът на медиите и на медийния пазар у нас. На първо място Красимир Гергов – най-мощният собственик на рекламния бизнес в България, за когото се знае, че е собственик на две телевизии – bTV и PRO.bg; Иво Прокопиев – собственик на два вестника – "Капитал" и "Дневник", и на една новинарска телевизия; главната редакторка на в. "24 часа" Венелина Гочева – автор на програмните документи на кръга (чрез нея вероятно взема участие и медийната група ВАЦ); шефът на Българо-американския инвестиционен фонд с позиции в медийното пространство (за него се твърди, че е на ръководна длъжност в ЦРУ); ръководителят на "Отворено общество", фондацията на Сорос, която придоби през последните двайсет години огромни сфери на влияние в българските медии; бившият изпълнителен директор на bTV от страна на собственика г-н Мърдок.
Членове на кръга са олигарси с възможности да диктуват политиката на медиите: Валентин Златев – шеф на "Нефтохим", Левон Хампарцумян – шеф на "Булбанк", Цветелина Бориславова – главен координатор на кръга (в деловите среди се споделя, че своя огромен капитал до един милиард лева тя е натрупала в периода след създаването на кръга "Глобална България").
Ще подчертая – политикът и държавникът Бойко Борисов, както и проектът ГЕРБ са продукт на успешните действия на кръга "Глобална България" и на всички онези подземни сили, застанали зад усилията на лидера на ГЕРБ да получи власт на следващите поред парламентарни избори. В такъв аспект Бойко Борисов е медиен продукт, доколкото бизнесмените от ГЕРБ и техният антураж притежават основния пакет от акции в българските медии, тук се числят също главни редактори, коментатори, рекламодатели и пр. Парадоксът с обсъжданото писмо на премиера до главните редактори е в това, че Бойко Борисов – медийна рожба на тези лица и институции, се обръща към своите "родители" да ги пита дали им оказва натиск и дали е неблагодарник, който не помни доброто, което са му направили богатите негови попечители.
Естествено е финансовите, икономическите и политическите "родители" на Бойко Борисов да се радват на успехите му, да подкрепят всяка негова акция (като предварително му я подсказват!). И тези техни жестове да са резултат от "свободната им воля", а не от диктата на техния питомник. Нелогично звучи Бойко Борисов да си позволи да хвърля упреци спрямо социалния слой, който го държи в управлението, това би било прекалено лекомислено.
Така вече почти десет години цялата медийна мрежа на България работи всекидневно, всекичасно и ежеминутно в полза на внедряването в съзнанието на населението, че Бойко Борисов е шансът за всеки българин, пострадал от криминалния преход, че гой е великанът, спуснат ни от вълшебните небесни или, че той носи меча на възмездието и вселенската справедливост.
И как да е иначе?
Според теб, уважаеми читателю, как тъй се случи, че именно Бойко Борисов охраняваше живеещия под домашен арест Тодор Живков? А ако се окаже вярно твърдението на Григор Лилов, че Борисов е бил пратен там, във вилата на Живков, от Андрей Луканов, за да му докладва? Как тъй Симеон Сакскобургготски, току-що пристигнал в София, прави съдбовния си избор по посока на Бойковата охранителна фирма "Ипон"? И защо него посочва за главен секретар на МВР? И защо медиите, при толкова различни и по своему интересни фигури сред любимците на бившия монарх, си избраха за разхвалване младия мъж от Банкя, чиито връзки с подземния свят не са толкова чисти? И как тъй всички журналисти, в течение на почти десет години, не се измориха да се възхищават от физиката и духа на Бойко Борисов, да го следват като верни весталки във всеки град, село и паланка? Кое караше същите журналисти да го пазят като рохко яйце, да му спестяват неудобните въпроси, да надуват рейтингите за него, да ги украсяват като коледна елха – с ентусиазъм и обич? Кое подтиква неглупави хора да припадат от възторг, че еди-кой си имал черен пояс като спортист, че бил прочел една-единствена книга за юноши, че ударил плесник на кандидата за зет? Да махат от косите му всяка паднала прашинка като тази, че имал фирми със субекти от рода на Пашата, Алексей Петров, Живко Делчев и Тодор Толев?
Явно, че тук не става дума за детски игри, а за огромни финансови, икономически и политически интереси, чийто представител в политиката и изпълнителната власт сега се явява премиерът Бойко Борисов. Наред с това след сериозното постижение на парламентарните избори от 5 юли 2009 г. към имиджмейкърите на Бойко Борисов се присъединиха собствениците на "Нова телевизия", собственикът на в. "Стандарт" Тодор Батков и главната редакторка Славка Бозукова, собствениците на основни вестници и агенции за разпространение на печата Ирена Кръстева и Делян Пеевски, а собственикът на телевизия "Европа", брат на бившия президент Петър Стоянов, стана евродепутат като кандидат на партия ГЕРБ и пр.
Президентът Георги Първанов щом е казал буквата "а", ще трябва да даде обяснение и на "необикновения" феномен, описан от мен в предишните редове. Само по този начин ще се открои истината за това колко е ненужно Бойко Борисов да търси медийна помощ или пък да репресира медиите. Защо да го прави, щом сам е медиен продукт, щом сам е домашен, български Пигмалион в ръцете на изкусни ваятели с пачки пари в джоба? Медиите са далеч по-заинтересовани Бойко Борисов да остане на поста си (очаквана приватизация на държавната собственост до край, преразпределение на приватизираната собственост, компрометиране и отнемане на бизнеса на конкурентите и пр., и пр.), отколкото да си отиде титулярят – толкова ли ще му бъде зле на Б. Б. да се върне вкъщи, да ходи на фитнес, да си играе с приятели тенис или футбол на малки вратички, да хвърля някой и друг лев на певачки от български и сръбски произход, да се радва на мъжката си енергия?! Но медийните собственици и магнатите от "Глобална България" не искат и да чуят за такъв "сладък живот" на политическия им делегат Борисов! Те по своему са принципно жестоки хора. По договор подаряват слава и авторитет, но без договор не позволяват на субекта да скъса облога.
Има и още един детайл. Немаловажен! След 10 ноември 1989 г. медиите у нас, с изключение на няколко малотиражни вестника, започнаха да обслужват и пропагандират системно и целенасочено ценностите на западния свят. Това го правеха и леви, и десни ръководители на медиите. Но от края на 90-те години на XX век и началото на новия XXI век "западното влияние" се монополизира от медийни фактори на САЩ. Не единствено чуждите собственици, но и българските възприеха, че с бизнеса им всичко ще бъде наред (техния медиен магазин "Плод-зеленчук", по словата на Кр. Гергов), ако изпълняват безропотно политическите заповеди на Вашингтон. В края на краищата, щом сме американският кон в ЕС и техен агент за влияние на Балканите, значи волята на Държавния департамент или на ЦРУ трябва безусловно и изцяло да се изпълнява от всеки български политик и държавник.
При по-внимателно вглеждане в политическата ситуация може да се установи, че бившите премиери Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев за американците принадлежат вече на овехтялото минало (отдавна Станишев за САЩ не е г-н Клийн), че тяхното място е заето от полицая охранител Бойко Борисов, довчерашен бизнесмен и шеф на охранителната фирма "Ипон". В разстояние на по-малко от година политиката на кабинета "Борисов" доведе положението в България почти до абсурд – и в икономиката, и в социалната област, и във финансите. В замяна на това Бойко Борисов се отказа да крие със смокинов лист срамните органи на управлението. Той форсира процеса, който превърна България в напълно зависима от САЩ страна, правителството – в изцяло марионетъчно, а премиерът, по думите на ръководителя на ЦРУ г-н Леон Панега, е държавникът, който "НИ ТРЯБВА" Едва след сгъстените посещения на американски политици и шпиони в София се изяснява напълно, че причина изборът на кръга "Глобална България" за бъдещ премиер на Р България да падне върху бизнесмена охранител Борисов е и изразената още тогава позиция на страната хегемон САЩ.
Това обяснява също защо българските медийни собственици, медийни ръководители и коментатори до ден днешен намират общ език и по български обичай не са се скарали. Защо не отстъпват от единната си политика да поддържат властта и режима на ГЕРБ и на Бойко Борисов!
По този път може да се разбере и откъде черпи херкулесовско самочувствие премиерът Борисов. Защо отново босовете на медиите и на медийния пазар, като строени войници, застават в защита на сегашния премиер! Президентът Първанов се опита да замери с прашка един съвременен Голиат, който, без да му трепне окото, пое с ръце запратения камък и го строши на парчета. Като историк Първанов би трябвало да е наясно, че древните митове не се повтарят и че при новата участ на България голиатовци и в бъдеще ще се разпореждат безпрепятствено над човешките умове, над социалните копнежи, над медиите и медийната мрежа. От своя страна медиите с успех ще продължат да обработват не единствено манипулираните, но и манипулаторите!
Обобщено: президентът, хвърляйки упрек, че управляващите оказват натиск върху медиите, всъщност говори за едно твърде епидермално заболяване, чието излекуване не е толкова трудно. Както се вижда обаче, това заболяване е тежко, то се нуждае от сериозна оперативна намеса, лошо ще е, ако вече има разсейки в обществения организъм. Изправени сме пред явление, което репрезантира мощни икономически, финансови и политически интереси в България, пред съюзяване на хора, които владеят медийното пространство. Което означава, че не медиите и магнатите са "производни" на Борисов, а Борисов е "производен" на медиите и магнатите. Днес този корпоративен интерес се подсигурява от държавата САЩ, която се разпорежда без ограничения в българската действителност. Така още повече се затрудняват намеренията да бъде постигната поне относителна независимост на медийната мрежа.
Излиза, че борбата за свобода на словото ще трябва да се провежда като борба за преодоляване на олигархическия тип буржоазно общество, за надмогване на полицейската държава от латиноамерикански образец и не на последно място, за отвоюване на повече държавен суверенитет, на по-реално членуване в Европейския съюз, за по-активно солидаризиране с държавната политика, примерно на европейски гигант като Германия – икономическия локомотив на Обединена Европа. Сегашната практика да се управлява чрез задкулисни бизнес играчи и медийни собственици е крайно непродуктивна и крайно недемократична. Следователно не само президентът, но и всички що-годе читави българи са призвани да изпълнят гражданския си дълг в това отношение.
Не искам да изглеждам песимист, но според мен при такава мощна подкрепа и при такова наличие на крупни интереси в медийното пространство не би трябвало да се очакват в близко време пробиви на демократичните нрави и порядки. Всеки политик и държавник у нас, който се осмели да постави този въпрос – за наличието на медийна диктатура, ще бъде масово "разобличен", окарикатурен и унизен. Общият хор от журналисти и социолози дружно ще внушат на широката публика, че цензура в медиите е по силите единствено на бившата тоталитарна власт, че Бойко Борисов, дори и да желае, не може да работи за ограничаване на свободата на словото. Едно твърдение, което, меко казано, е лъжа! Защото режимът, налаган от Бойко Борисов и партия ГЕРБ, изгражда под знака на фалшивите реформи общество, което отнема независимостта на различните власти, включително и независимостта на медийната власт. Общество с един вожд и с една партия, но и с медийна политика, която обслужва "сигурността" за сметка на свободата и човешките права.

Стр. 8, 17

в. Република | Йордан МАТЕЕВ, iordanmateev.blogspot.com | 2010-06-07 | 00:01:01

Не познавам Красимир Гергов. Знам, че държи огромна част от рекламния и медийния пазар в България. И знам, че много хора не го харесват. А други го харесват. Нищо необичайно за един много богат човек. Красимир Гергов призна публично, че не Рупърт Мърдок, а той е бил реалният собственик на bTV.
Притежавал е и други телевизии, но заради един ограничителен закон му се е наложило да прикрие собствеността си и да се води консултант. Но сега, след като законът е променен, може да каже истината. Страхувам се, че коментарите, които последваха (поне тези, които аз четох) след това признание пропускат най-важното.
Опитайте се да се абстрахирате от личността на Гергов и го погледнете като предприемач. Той е искал да прави телевизионен бизнес. Но един абсурден закон, приет преди 12 години му забранява, като казва, че ако имаш рекламен бизнес не може да имаш и телевизионен. Гергов твърди, че забранителните текстове са били написани заради него и аз не се съмнявам, че е прав.
И така на Гергов му се налага да гради огромна медийна империя в нелегалност. Да убеждава Мърдок и всякакви други хора да приемат ролята на формални собственици. Без съмнение, да плати и огромна цена за това. Да измисля сложни юридически и финансови схеми, които го предпазват от неминуемите рискове.
Дванайсет години почти всички в България знаят, че той е собственик, но официално не е. Междувременно "загрижени" влиятелни хора и медии постоянно настояват за прозрачност на собствеността в медиите, визирайки основно медийната империя на Гергов. Но не казват нищо лошо нито за онзи дискриминационен закон, който е реалната причина за проблема, нито за хората, които са наложили и приели този закон.
И през цялото време властимащите използват всичко това, за да упражняват натиск върху Гергов и така да влияят върху съдържанието на неговите медии. А ние се чудим защо няма медийна независимост. И защо в медиите на Гергов няма лоша дума срещу хората с много власт като президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов. Ами той трябва да е самоубиец, за да тръгне срещу властта. Мога само да си представям с каква помия се е сблъскал Гергов, колко рекет е плащал на купища помияри и колко пъти е бил принуден от обстоятелствата да взима болезнени решения.
Тази история много напомня на книгата на Айн Ранд "Атлас изправи рамене", която чета в момента. Там истинските предприемачи, тези, които правят нещата да се случват и които реално правят прогреса, възприемат политиците като досадна пречка за бизнеса и им плащат, за да им се пречкат по-малко. Политиците в книгата обаче приемат Закон за изравняване на възможностите, който забранява на един предприемач да има повече от един бизнес.
Притиснати от закона, някои продават бизнесите си реално, но повечето го правят формално и продължават напред. Не знам как Гергов е успял да прокара промяната в закона, но го поздравявам за успеха. Според мен това е успех на разума над глупостта. Положителните герои от книгата на Ранд биха казали същите неща, които казва Гергов и които вероятно биха прозвучали скандално за много хора:

За мен лично, телевизията в годините, колкото и да е странно за вас, е като "Плод-зеленчук". Аз искам да имам фирма, която да е като "Плод-зеленчук", в който отиваш, отваряш, хората влизат и купуват, ако са ти хубави продуктите. Ако са лоши не купуват. Така стана с bTV.

bTV до този момент, 10 години, се е издържала с пари от реклама, които са влизали в нея, затова ние сме задължени единствено и само към пазара, т.е. на публиката. Ако ни гледат повече, ние сме по-независими, даваме повече свобода на словото, имаме по-хубави програми, следователно ще имаме по-големия дял от пазара.

Тогава ме караха да плащам рекет.

Оттогава досега вече 10 години аз имах постоянно дела в прокуратурата.
Десет години аз съм водил дела заради вас, вие да имате право да говорите това, което трябва да говорите."

Стр. 9

в. Република | Николета ДАСКАЛОВА_ | 2010-06-07

Той не е кой да е, а самият Красимир Гергов. Един от най-важните играчи на постсоциалистическата медийна сцена. Публично определян като "рекламен магнат", "енигматичен медиен бос" и "мистична фигура", Гергов огласи със спомени и откровения първоюнската утрин на bTV. Поводът – десетгодишния юбилей на телевизията. Думите на ВИП-госта надхвърлиха рамките на стандартната честитка за рожден ден и се разстлаха върху проблемите на медийната среда. Внимание заслужават поне три акцента от изповедта на Гергов.

"Аз" и bTV, той и законът

Отношенията между рекламния бос и най-популярната медия са обект на спекулации още от самото раждане на частния канал. Дълго време се лансираха различни публични догадки за степента на участие на консултанта Гергов в управлението на телевизионния лидер bTV. Липсата на яснота по въпроса задълбочаваше една от най-сериозните язви на българската публичност – прозрачността в медийната собственост. Ето защо интервюто на Гергов се превърна в ритуално разбулване на тайната и като такова се явява важно събитие в съвременния медиен контекст. С подобаваща значимост го оцениха и част от конкурентните медии. "Красимир Гергов призна, че е бил и е собственик на bTV" бе ключовото послание, което проряза новинарското пространство. В ролята на водещи интерпретатори на саморазкритието се оказаха вестниците на "Икономедиа" – "Капитал" и "Дневник", а тонът, който наложиха, бе преди всичко саркастичен: "пародия" и край на едно "десетгодишно лицемерие".
Разсекретяването на консултантско-собственическата схема от страна на Гергов изведе на преден план и проблема с цялостното регулиране на медийната среда. Научихме, че в България една законова забрана може да бъде издигана, но и заличавана на основата на конюнктурно отношение към даден субект. Контурите на сагата около Гергов и медийния закон са прости – преди 10 години рекламистът Гергов не можеше да има дял в медии (" специално създадени закони против хора като мен"), в началото на тази година обаче парламентарното мнозинство премахна забраната и рекламистът Гергов може да седне на стола на bTV и да заговори от позицията на "ние, собствениците". Въпросът, един от многото, не е в личните перипетии на бизнесмена, а в опасностите, които крие подобна законотворческа гъвкавост. В крайна сметка става ясно, че у нас средата може да се регулира не от процедури, а от междусубектни отношения. А това не звучи особено демократично.

Свободата на словото и рекета

В изказването на Красимир Гергов се промъкна и една дума, която сама по себе си звучи страшно и би трябвало да предизвика бурна обществена реакция. Но не би. "Рекет", каза Гергов, "тогава [в първите години на bTV] ме караха да плащам рекет". В резултат консултантът Гергов е трябвало да юди дела, за да гарантира свободата на словото на журналистите от bTV. Детайлите в тази порочна схема не стават напълно ясни. А би трябвало. Когато рекетът и свободата на словото се обвържат в общ контекст, завоалираните думи не помагат. Щом един от ключовите актьори на медийното поле заговори за рекет, това е най-малкото симптоматично за сериозен недъг в обществото, в което всички живеем. А и "тогава" не е чак толкова отдавна.

Телевизията като плод-зеленчук

В стремежа си да подчертае пазарните механизми, по които развива медийния си бизнес, Гергов сравни телевизията с плод-зеленчук. "Аз искам да имам фирма, която да е като плод-зеленчук – където отиваш сутринта, отваряш, хората купуват, ако са ти хубави продуктите – купуват, ако са лоши – не купуват". И отправи менторски съвет към журналистите да правят рейтингова програма. Бизнесът над всичко. Донякъде забавна, плодово-зеленчуковата аналогия е и едновременно тревожна Да не забравяме, че медийното съдържание се различава от ябълките и доматите. Най-малкото защото телевизията, за разлика от фруктиерата, формира обществено мнение. Употребата на развалени плодове и зеленчуци може да предизвика стомашно неразположение. А консумацията на развалени медии? До обществена диария, може би. Неприятно.

Стр. 8

ТВ7 I Ася ГЕОРГИЕВА I 2010-06-07

Виртуално магаре с името Марк О’Селски ще партнира на Силвия от Биг Брадър в ново вечерно шоу по ТВ7

Напълно променената национална ефирна телевизия ТВ7 посреща горещите летни месеци с изцяло обновена програмна схема, нови предавания и армия от звездни водещи.
От 14-ти юни зрителите на канала ще могат да видят на екран фолкзвездата Камелия, нейната съименничка – джаз певицата Камелия Воче, светския коментатор Мон Дьо и участниците във втория сезон на Биг Брадър – италианеца Лео и популярната като „българската Анджелина Джоли” – Силвия Драгоева.
Камелия Воче и Мон Дьо ще си партнират в новото предиобедно магазинно предаване на ТВ7, носещо името „7-мо авеню”, което ще се излъчва всеки делничен ден от 10.00 до 11.30 ч. и ще е ориентирано към женската аудитория. Отделните рубрики ще включват съвети за здравословния начин на живот, за поддръжка на домакинството и стайлинга, информация за световните модни тенденции, както и тема на деня, която ще се обсъжда с известни личности и експерти в съответната област.
Популярната фолк певица Камелия също ще се появи в ефира на ТВ7 в ролята на водеща в следобедно социално ток шоу, носещо името „Споделено с Камелия”. Русокосата изпълнителка ще се представи в изцяло ново амплоа, тъй като в предаването ще се дискутират проблемите и личните истории на обикновените хора заедно с известни личности и психолози. „Споделено с Камелия” ще се излъчва всеки делничен ден от 16.30 до 17.30 ч. и ще включва публика в студиото, която ще участва активно в разискваните теми.
Бившата съквартирантка от къщата на Биг Брадър 2 Силвия Драгоева пък ще се изяви на екран като ко-водеща в новото сатирично ток шоу на ТВ7, наречено „На инат”. Предаването ще промени напълно представите на зрителя за вечерно ток шоу, тъй като партньор на Силвия ще е не човек, а виртуално магаре, носещо името Марк О’Селски. Основен фокус в „На инат” е политическата и социалната сатира и коментарите на изминалите събития от деня. Предаването ще има бенд и гости и ще се излъчва в 2 издания – 10 минутно, непосредствено след централната емисия „Новини” на ТВ7, и вечерно издание от 22.00 ч.
Като водещ в ефира на ТВ7 ще дебютира и още един участник във втория сезон на Биг Брадър – италианецът Лео. Кулинарното шоу „Какво ви забърка Лео” ще се излъчва всяка делнична сутрин от 9.30 до 10 ч. и за първи път в българския ефир ще се набляга не само на вкуса, но и на външния вид на храната. Воден от принципа, че половината от вкуса на ястието е във външния му вид, Лео ще демонстрира как можем да аранжираме атрактивно приготвените ястия. Готвенето ще се случва в реално време, което ще даде на зрителя напълно точна представа за начина и времето за приготвяне на ястията.
Освен тези продукции, ТВ7 ще включи в обновената си програмна схема и ново скеч шоу в стил “Monty Payton”, наречено „Нашенци”, публицистичното предаване от типа инфотеймънт „5400”, както и много нови хитови филми и сериали.