Кратка тема за размисъл ;)))) !

След оспорвана надпревара в първото издание на конкурса за дизайн на кухненски интериор включващ новата серия уреди Glamour, Whirlpool България избра проекта “Бамбукова кухня” на Ирина Георгиева и Михаил Кленов като отговарящ в най-голяма степен на изискването за баланс между функционалност и креативност. Авторите на спечелилата концепция са студенти в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), гр. София.

Whirlpool България I 19.07.2010

Whirlpool България избра Whirlpool Glamour Kitchen 2010

След оспорвана надпревара в първото издание на конкурса за дизайн на кухненски интериор включващ новата серия уреди Glamour, Whirlpool България избра проекта “Бамбукова кухня” на Ирина Георгиева и Михаил Кленов като отговарящ в най-голяма степен на изискването за баланс между функционалност и креативност. Авторите на спечелилата концепция са студенти в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), гр. София.
Заключителният етап по избора на крайния победител в конкурса са състоя в централния офис на компанията и в присъствието на тричленното жури от водещите дизайнери и архитекти Таня Глебова, Радина Гешева и Александрина Ненкова. Съгласно регламента на конкурса, представители на Whirlpool България избраха победителя между двата проекта спечелили в категориите “Награда на публиката” и “Награда на журито”. Проектът, спечелил вота на публиката с най-много оригинални гласове в он-лайн гласуването на интернет страницата на конкурса, е на Асен Станчев и Миглена Райковска, представители на архитектно студио ЕТ "Арх. Анислава Асенова Бельовска – Станчева”. “Бамбукова кухня” е проектът отличен с наградата на журито и голямата награда на Whirlpool България.
Идейният проект “Бамбукова кухня” беше оценен като най-функционален с оглед дизайна на кухненското пространство и най-оригинален по отношение на идеята за вграждане на уредите от серията Glamour. Победителите получиха чек на стойност от 5000 лева, който бе връчен от Зорница Волева от Whirlpool България от името на изпълнителния директор на Whirlpool България, г-н Васил Илиев. Тя благодари на всички участници в конкурса, които вложиха своя талант, творчество и професионализъм в създаването на проектите, както и на журито за неговата обективност в оценяването на разработките. На официалната церемония по награждаването беше връчен и почетен плакет на авторите на спечелилия с най-много реално отчетени гласове от публиката проект, както и на представителите на журито.
В конкурса Whirlpool Glamour Kitchen 2010 взеха участие над 120 проекта на интериорни дизайнери, архитекти, студенти по архитектура, дизайн, приложни изкуства, както и на студия и фирми с колективни проекти, които впечатлиха с оригиналността си Whirlpool България.

Обучението е отлична инвестиция за всички, които сериозно желаят да започнат самостоятелен бизнес в сферата на подготовка и организация на сватби и семейни тържества.

в. Република | Елена КОЛЕВА | 19.07.2010 

"Биг брадър" не е единствената алтернатива за задоволяване на интереса на обществото към това как живеят другите. За по-важна тема иде реч – как изборът на медиен шеф на обществената телевизия БНТ може да се титулува "медийно риалити". Доказа го "Канал 3", който излъчи директно изслушванията на петимата кандидати за генерален директор на БНТ (Александър Бешков също представи своята концепция, но автоматически отпадна от конкурса заради факта, че е бил сътрудник на ДС). Директното предаване бе особено важно на фона на централния въпрос кой ще направи така, че обществената телевизия да се превърне в " телевизията на зрителя". Изборът на Вяра Анкова бе решен единодушно от петимата членове на СЕМ.
Интересът към темата кой ще е новият шеф на БНТ беше симптоматичен. Защото медиите бяха въвлечени в политически сюжет още през месец май с намека на премиера " оказвам ли ви натиск". Оттогава медийният флирт със властта премина на " право куме в очи". Извън фолклорната стилистика, на медиите се падна задачата да отстояват честта и името си. Конкурсът за генерален директор на БНТ беше поредното необходимо изпитание.
Медиите му отделиха заслужено внимание. " Капитал" например предложи на читателите си информация ден по ден как се движи изборът. "24 часа" и " Стандарт" изнесоха на първите си страници новината, с фамилиарното обръщение към новия шеф: "Вяра шеф на БНТ, не иска честитки " и "Вяра хваща метлата в БНТ". А " Канал 3" даде властта на зрителя сам да прецени за най-добрата кандидатура.
Този конкурс мина през медиите, превърна се в част от дневния им ред, а чрез форумите в интернет – и в част от обществената дискусия. Защото изборът е важен, а заложници на отговорността оставаме всички. Голямото предимство за публиката е, че видя случването на избора за медиен шеф в риалитито на Сашо Диков. Митът, че конкурсът е невидим за аудиторията, беше успешно развенчан. Дано еталон за публичност останат подобни медийни риалита, а не "Биг Брадър".

Стр. 8

БТВ, Отпечатъци | 18.07.2010

Водещ: Лобизмът в законодателството ни, берлусконизацията на българските медии и PR творчеството на Веселин Маринов ще коментираме днес с двама медийни експерти и политически наблюдатели – Веселин Стойнев и д-р Иво Инджов. Здравейте! Няма как да не започнем разговора от най-прясно коментираната тема, която е свързана с лобизма и с опитите за медиен натиск от един вече бивш зам.-шеф на парламента, има предвид Лъчезар Иванов от ГЕРБ. Най-напред само да анонсирам за зрителите, че вие двамата бяхте дълги години оперативни журналисти, но в момента сте по-скоро изследователи и наблюдавате отстрани отношенията медии и власт. Затова ви питам директно за този актуален повод, а след това ще си поговорим и по-общо за първата година отношения медии – власт. Весо.
Веселин Стойнев: Ами този случай беше доста показателен за типа политическа легитимация, който има това управление. Още със започването на кабинета „Борисов” стана ясно, че всъщност той ще поддържа доверието в себе си, и ще се помпа с легитимност така да се каже, отвътре чрез совите хора, т.е. това, което при всички предишни управления беше като минус – недостатъци в парламентарната група, лобизъм, вътрешнопартийни дрязги и т.н., тук това сега са обръща в някакъв плюс. Добрият премиер и лидер на партията разрешава всички тези негативни случаи и става още по-добър по този начин. 
Водещ: Аз си спомням в това студио точно преди една година си говорихме и ти ми каза същото нещо, че неговият, имам предвид на Бойко Борисов, така да се каже негатив, винаги се превръща в позитив, защото той използва дискредитирането на своите като трупа точки за собствения си образ.
Веселин Стойнев: Да, и то някак си малко перверзно дори звучи, защото и в случая с Лъчезар Иванов той сякаш беше щастлив да си подаде всички възможни оставки. И казва, лидерът е много прав, точно така, аз продължавам, дори ще му бъда личен лекар, което само по себе си вече е малко плашещо. Но и при предишни подобни случаи, и с отстраняването на министри, и с намирането на министри по кръстовищата едва ли не, ефектът беше точно такъв – премиерът, лидерът е този, който поправя лошите неща и така стават нещата още по-хубави.
Водещ: Още по-силен е всъщност той. Добре, Иво, този случай с Лъчезар Иванов ти го нарече в един коментар „медийно-политическа чалга”, защо?
Иво Инджов: Аз го нарекох медийно-политическа чалга, защото от една страна, наблюдаваме симбиоза между медии и политика, през цялата година, през целия период на прехода, но особено това се чувства през последната една година, и духът на тази медийно-политическа симбиоза, основното послание, което се отправя към публиката е един такъв чалга стил, едно повърхностно, олекотено възприемане на нещата, търсене на много лесни, популистки решения. И като че ли случаят с Лъчезар Иванов се вписва много добре в една такава медийно-политическа чалга. Значи, от една страна, той се опитва да въздейства върху промяна на репортаж на една водеща телевизия. От друга страна, забележете какво става, репортерката на тази телевизия търси министър-председателя, едва ли не, за да поиска разрешение да излъчи този репортаж. Министър-председателят отива, среща се с нея и дава своята санкция, той играе ролята един вид на главен редактор. Ами това е един чалга стил, това е един чалга стил на поведение и на медиите, и на политиците. И затова аз използвам именно този термин. А иначе това, което каза Весо, аз бих го илюстрирал с един друг образ, игра на доброто ченге, което е Бойко Борисов, и лошите ченгета, които са министрите, депутатите, които непрекъснато правят някакви грешки и простъпки. 
Водещ: Как се промени медийният образ на Бойко Борисов за тази една година според вас?
Веселин Стойнев: Ами той просто се задълбочава и се разширява като става все по-медиен…
Водещ: Между другото четох преди седмици на Живко Георгиев един анализ в „Труд”, в който казва, че политиката всъщност е най-медийната политика и тя става все по-медийна от всичките 20 години насам. 
Веселин Стойнев: на практика проблемът през тази една година за медиите е, че те престанаха да бъдат посредник между власт и общество. Всъщност медиите са само един рупор…
Водещ: Аз бих казала, че са сцена, не е само рупор, но сцена…
Веселин Стойнев: Разбира се не всички медии, не всички журналисти, не всички предавания, но огромната маса от тях. Това от страната на медиите. От страната на властта, и на премиера, и на мнозинството политиката се прави през медиите, директно онлайн, едва ли не в ефир. Не веднъж сме били свидетели как министрите, например Трайчо Трайков, не знае, че премиерът по неговия ресор е изказал една позиция, която самият Трайков не е чул лично от него, а я чува първо от журналистите. 
Водещ: И не е правителствено решение.
Веселин Стойнев: Така че от една страна, политиката се прави онлайн, и политическите решения се взимат директно в ефир, а от друга страна, медиите са просто едно техническо средство за правене на тази политика. 
Иво Инджов: Аз имам сходни наблюдения. Просто тук можем да говорим за процес на телекрация, в България се установява телекрация. Това е един термин, който използва Умберто Еко през 2005 г., за да опише по какъв начин Силвио Берлускони използва телевизията като източник на власт в Италия, за да легитимира своите решения, които после само проформа се одобряват от парламента. Нещо подобно се случва и в България. 
Водещ: Ти говориш за берлусконизация на българските медии…
Иво Инджов: Ами берлусконизация, в смисъл на контрол, засилен, пряк или непряк контрол с различни преки или по-периферни форми, но при телекрацията политиците търсят изход в телевизията най-вече, и на другите медии, но в телевизията най-вече като най-мощна медия. Още повече, че по телевизията могат да се изрекат много неща, които след това много бързо се забравят, но се помни, механизмът на запомняне на новините е такъв, че се помни кой ги е казал. Политикът непрекъснато е във вихъра на информационния поток, запомня се неговото име. Така се лъскат имиджи, но на практика не се вземат важни управленски решения. В България това се наблюдава много усилено през последната година. Значи това е процес, който тече, да речем от 2000 г. нататък, но през последната година много усилено. И вижте, основните политически противници премиерът Борисов и президентът Първанов вече си мерят рейтингите и си обявяват виртуални дуели с участието по сутрешните блокове по телевизиите, което…
Водещ: Борисов не беше улучил телевизията, така да се каже, затова не можа да бие по рейтинг президента. Но все пак нека да се върнем на отношенията власт – медии, не смятате ли, това беше общо мнение, че кулминацията в тези отношения, в този диалог беше прословутото писмо на шефката на политическия кабинет на премиера Борисов до главните редактори на медии да кажат имало ли е натиск, упражняван върху тях от страна на правителството и на премиера лично?
Веселин Стойнев: Самата идея за такова писмо беше изключително неудачна според мен…
Водещ: Според мен беше много коварна, защото доста хора се хлъзнаха по този капан.
Веселин Стойнев: Все едно да питаш, вие всъщност корумпирани ли сте, и те да кажат: не, разбира се. Странното е, че повечето главни редактори не се усетиха, че всъщност не бива да отговарят на такова запитване, защото те просто нямат такива отношения с властта, и така да се каже не са адресат. Доколко те са независими и доколко не се оказва натиск, се вижда през ежедневната им работа на техните издания. Ако така или иначе през тези издания се вижда колко са независими в кавички, тогава отговорът на всякакви писма би бил още по-обратен и би бил още по…
Водещ: Живата илюстрация на този медиен натиск, който продължава да се случва под някакви форми, беше именно Лъчезар Иванов с неговия опит да спре това журналистическо разследване за негов приятел митничар?
Иво Инджов: В този смисъл този ловък на пръв поглед PR ход на шефката на политическия кабинет на Бойко Борисов се обръща като бумеранг срещу изпълнителната власт и лично срещу министър-председателя, защото се оказва, че действително натиск върху медиите се упражнява, но в момента не се дискутира дали се упражнява или не натиск върху медиите, а колко бързи превантивни мерки са били взети, за да се пресече един или друг опит.
Водещ: Добре, нека да минем обаче към другата тема, която е актуална, и това е за лобизма и лобистите в ГЕРБ. Съгласни ли сте с оценката, че това е най-лобисткият парламент досега за последните 20 години?
Иво Инджов: Ами за това са необходими по-диференцирани анализи, но вече имаше едни доклад на Института за модерна политика, който казва, че през първата година от управлението на ГЕРБ от 120 проектозакона има 60 лобистки поправки и половината от тях вече са превъплътени в закони. И от тази гл.т. за първата година това е най-лобисткото управление, това е една технология в политическия процес. 
Водещ: Така да кажем факт.
Веселин Стойнев: Въпросът е, че този лобизъм е твърде несръчен, може би това е най-несръчният лобизъм от всички, които сме виждали досега…
Водещ: Той затова и толкова добре си личи. 
Веселин Стойнев: Да, защото нямаше един случай на лобизъм, който да не лъсна скандално в медиите и един закон да не се поправя по няколко пъти, още, дето се казва, докато не е изстинало мастилото на авторството на законопроекта. Изключително несръчно и некадърно лобиране, което само по себе си е обида и за лобизма, защото би трябвало хората, които са лобисти, да са много перфидни специалисти в някаква област, освен в областта чисто законодателно, която поправят, също и в способността да се скрие това нещо от публиката. А тук някак си виждахме сякаш пълна демонстрация на невежество, на болежки лобизъм…
Водещ: Добре, най-интересният пример беше този, когато буквално минути след като беше гласувана една поправка в закона за приватизацията и следприватизационния контрол, която дава правомощия на областните управители да продават държавни имоти до 500 хил. лв., а всъщност премиерът Борисов пристигна в парламента и я отмени, така да се каже. Но това е най-пресният пример. Но най-драстичният пример беше с почти криминалното вмъкване на наркопоправката, която разрешава рекламата на нарко вещества в „Държавен вестник”. 
Веселин Стойнев: Това вече беше наистина изключително нахално и до такива случаи мисля, че досега за 20 години не сме стигали. Да се фалшифицира стенограма, все пак още няма окончателно решение на комисията и на прокуратурата…
Водещ: Има оставки, има, има решение на временната комисия, има и оставки. Но прокуратурата все още не се е намесила.
Веселин Стойнев: Такова нещо наистина вече граничи с… не знам, умът не го побира на човек как е възможно да се фалшифицира стенограма от парламента и да се поправи в „Държавен вестник”. Това е…
Водещ: Иво?
Иво Инджов: Ами според мене в този лобистки казус, и въобще всички лобистки казуси, свързани с управлението на ГЕРБ се отразява един друг проблем – непрозрачното правене на политика от страна на управляващото мнозинство…
Водещ: Е това е следствие на медийната политика, когато политиката става медийна, тя е непрозрачна…
Иво Инджов: Плюс неопитността. Много пъти някой път добри на пръв поглед намерения завършват с лобистки поправки. И е трудно все още да се отграничи дали лобистката тенденция е водеща или водеща е неопитността на депутатите от ГЕРБ. Но в крайна сметка те вече имаха една година, и времето за обучение, за което говори Цецка Цачева, изтече. 
Водещ: Добре. само че защо, твоето мнение какво е, защо въпреки наличието на толкова много лобисти в редиците на ГЕРБ и въпреки некачествения състав на това депутатство, все пак никой не критикува премиера и лидер на ГЕРБ за слаба кадрова политика и лош подбор на кадрите?
Иво Инджов: Според мене това е функция на цялостното опасение на медиите и най-вече на техните главни редактори към ГЕРБ и персонално към Бойко Борисов. Ако забелязвате, след първоначалния възторг при повечето медии, печатни най-вече, но също така и електронни след идването на ГЕРБ на власт, сега вече има доста диференцирано отношение. Бойко Борисов е този, който гаси пожарите, той е доброто ченге, той не случайно рейтингът му продължава да бъде много висок, докато…
Водещ: И все пак рейтингът му падна…
Иво Инджов: Докато други министри като Симеон Дянков, вече и Цветан Цветанов са обект на все по-нарастващи критики. Т.е. когато се промени медийното отношение към Бойко Борисов и към политическата философия, която той изповядва, ако има въобще такава, като един командир, който взема решенията, тогава според мене ще има и едно по-диференцирано отношение към политиката на ГЕРБ.
Водещ: Медийното одобрение, пък и хорското одобрение към вътрешния министър и вицепремиер Цветан Цветанов е много голямо, но за сметка на това той отнася най-големи критики в посока на PR продукцията на министерството си. Знаете, че първите критики бяха за клиповете и голямата филмова продукция, която излъчваше…
Веселин Стойнев: Най-голямата в страната.
Водещ: Точно така, за всички арести и показни полицейски акции. Обаче химнът на Веселин Маринов би всички рекорди и оглави класациите в танцово-музикално творчество… 
Веселин Стойнев: Аз имам усещането, че този химн неофициално е свален от сцената, защото донесе изключително много негативи на МВР. Премиерът ловко се измъкна от ситуацията…
Водещ: Той не бил го гледал. 
Веселин Стойнев: В смисъл, добре успя да се опази от това. Наистина това е… от една страна и съвсем нормално, защото това управление казваме, че е изключително адекватно на огромната маса от хората. Огромната маса от хората е с такива естетически критерии и претенции и някак си съвсем естествено хора като Веселин Маринов, всъщност големият виновник тук е един от социалистическо време автор на текстове Евтин Евтимов, който наистина трябва да получи Нобелова награда за литература за този текст. Мисля, че и през 53-а година не би могло да бъде написано такъв текст. 
Водещ: Между другото, само да спомена, че влязохме и в световните медии с този хит на МВР, защото Дойчланд радио съобщи в своя кореспонденция следното: „Българското МВР стана за смях заради химна на полицията. На българите им увиснаха ченетата от изненада, когато им представиха новия химн на полицията в рамките на лъскаво сценично шоу. Миналата година един полицейски генерал стана министър-председател Бойко Борисов, оттогава насам специалните части често-често спират дъха на хората с ефектни акции, достойни за холивудски филм.” Т.е. виждате, че и по света оценяват…
Веселин Стойнев: Та затова казвам, че абсолютно не е изненадващо. Огромната маса от хората в ГЕРБ са си точно такива хора, на които такъв тип музика (в кавички), такъв тип текстове са по сърце и някак си това се е родило може би по един съвсем естествен начин из недрата на…
Водещ: Техните привърженици. Иво, ти какво мислиш?
Иво Инджов: Ами аз мисля, че това действително е един такъв нескопосен опит за пропаганда на усилията на МВР с много ниски естетически стойности. И не случайно той стана обект на ирония, на саркастични коментари не само на българските, но както виждаме вече и на чуждестранните медии. Значи Веселин Маринов и неговия продукт бяха сравнени с ранния Маяковски, една такава изкуствена патетика, позната от ранни соц времена. Но тук аз съзирам и един друг проблем. Тази песен надали щеше да се роди, ако ги нямаше близките персонални отношения между певеца Маринов и политика Цветанов. Те публично говорят във вестниците за тези свои отношения. Посещения на хотели във Велинград, къпане общо в басейни и това беше… 
Водещ: Веселин Маринов не е журналист, него не можем да го корим за близки контакти с властта. 
Иво Инджов: Но все пак властта трябва да отсява приятелските отношения, личните отношения от публичните изяви. А в случая се получи един автогол.
Водещ: Добре, а клиповете?
Иво Инджов: Ами всичко това се вписва в опита пак да се прави един PR на усилията на МВР. Между другото аз ги поздравявам за тези усилия, въпросът е нека да се усетят те и от обикновените граждани. МВР да постигне много по-големи успехи в борбата с рутинната престъпност, която тормози обикновените граждани. Но всичко това, и клиповете, и песента на Веселин Маринов се вписват в опитите да се легитимират действията на полицията с помощта на медийни средства. И когато тези, които го правят не владеят езика на медиите…
Водещ: се получавата такива…
Иво Инджов: комуникационни…
Водещ: Само една дума.
Веселин Стойнев: Да, от една страна, тези медийни усилия обаче очевидно имат някакъв позитивен резултат, защото доверието в полицията продължава да се доста високо. Аз си мисля, че то по-скоро се дължи на очакването, на желанието на хората нещо да се промени и те приветстват всяко, дори и малко усилие, малък успех го приветстват. Това няма как да стане без широка пропаганда на тези усилия от страна на МВР, но мисля, че то вече се изчерпва с този дълъг сериал от акции, защото вече стигнахме и до акция от един човек, акция срещу някого, който е съвсем дребен престъпник. Може би трябва малко да се промени вече. Следващият сезон…
Водещ: Всъщност сещам се, че на МВР не му върви с певците, защото нали бяха нахлули по случайност при Човека Глас Красимир Аврамов в някакъв момент и му бяха разбили вратата на апартамента по погрешка. 
В момента ти, Иво, работиш върху едно изследване за корупционните практики в медиите, което е с подкрепата на фондация „Фридрих Науман” и американското посолство у нас. Какво показва то? Приключило ли е най-напред?
Иво Инджов: То е още в много начален стадий. Фондацията и посолството подкрепят първия етап на проекта, когато се правят едни предварителни анализи, сравняват се практиките в чужди страни и в България…
Водещ: И какво регистрира твоето изследване?
Иво Инджов: Ами на този етап само искам да кажа, че сериозните социологически проучвания, които трябва да отговорят на този въпрос, тепърва предстоят. На този етап не само в България, но и във всички други страни, за които съм чел, темата за корупцията в медиите е много непопулярна като научни изследвания. Много малко се пише за тях. Разбираемо. Медиите са възприемани винаги като четвърта власт, като кучета пазачи на обществения интерес и т.н. Корупцията в медиите може да бъде изведена като резултат на натиск върху тях – политически, икономически, корпоративен, криминален и т.н. Но не винаги натискът води до корупция, не винаги, когато една медия защитава своята корпоративна политика и се отвръща от обществения интерес, това е корупция. Много трудно се дефинира корупцията в медиите, защото те в края на краищата не са публични институции, те са частни институции, които обаче разполагат с голяма публична власт. И за корупция може да се говори, както го дефинирахме с колеги от Центъра за изследване на демокрацията, които помогнаха за направата на този проект, за корупция може да се говори когато се злоупотребява с тази публична власт, отнема се правото на обществото да бъде обективно информирано, в името на частни или на корпоративни интереси. 
Водещ: Е добре както в България, накратко, са злоупотребявали с тази публична власт.
Иво Инджов: Има усещане, че се злоупотребява, но това трябва да се докаже, и затова разчитам на социологическите проучвания. 
Водещ: Весо е социолог, така че, да, и философ, но така или иначе ти имаш също много наблюдения, отстрани, тъй като не си на щат в нито една медия.
Веселин Стойнев: Ами тази корупция, за която Иво говори, наистина когато не е въпрос на натиск, по-скоро представлява според мен, според йерархията на съответната медия опит за приватизиране на парчета публичност всеки според йерархията си от главния редактор до ресорния репортер, който е занимава с някаква проблематика, която касае някакви интереси, обикновено икономически интереси. Така че всеки на своето ниво приватизира част от публичността. Читателят или зрителят остава излъган, че получава обективна информация, а всъщност има най-обикновено плащане или някакъв бартер, или някаква услуга на някакъв човек. Това може да мине в заглавие, може да мине в непускане наматериал срещу някого, може да бъде форма на изнудване. В медиите, провинцията особено, доколкото знам, там нещата са значително по-брутални. Едни вестници рекетират едни бизнесмени и политици, а други бизнесмени и политици директно командват едни вестници. Така че нещата за широката публика са изключително неясни, и за разлика от останалата корупция, медийната корупция е изключително опасна, значително по-опасна, защото тук става дума за приватизация на цели парчета публичност, която касае обществени интереси, скрити, представени като обществени, но всъщност…
Водещ: Добре, тъй като вървим към финал, буквално с по едно изречение искам да ви помоля, диагнозата на отношенията медии власт и конкретно на медиите, ако има болести та у нас в България. 
Иво Инджов: Ами една много опасна симбиоза между медиите и политиката, която вреди на обществения интерес. Медиите все повече преследват корпоративните си интереси и през тези корпоративни интереси се осъществява и политическо влияние върху тях. А често пъти те се занимават с теми, със сюжети, с герои и проблеми, които нямат нищо общо с това, което е важно за обществото. 
Водещ: Весо.
Веселин Стойнев: Това управление е медийно управление. То много добре комуникира с хората и получава цялата си легитимност постоянно от тази връзка. Дефицитите му чисто управленски обаче, административно-управленските стават все по-големи и по-видими. И този дефицит трудно може да се компенсира през медиите…
Водещ: И през публичното говорене.
Веселин Стойнев: Проблемът според мене за медиите е, че докато това управление успява да се задържи популярно и да бъде легитимно, дотогава и медиите като негов скачен съд, ще бъдат такива. Ако то рухне, медиите, които в момента са един прост рупор на това управление без собствено посредничество, те ще се сринат и също ще трябва да чакаме появата на нови медии. 
Водещ: Първо ще му обърнат гръб. Благодаря ви за този разговор!

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 18.07.2010 

Шефът на новинарите в БНТ Вяра Анкова ще бъде следващият й директор. Битката за мястото се концентрира във въпроса за числеността на телевизията

По организация на работа и по ефективност на изразходваните средства БНТ би трябвало да започне да прилича все повече на частна телевизия, след като Съветът за електронни медии (СЕМ) избра за неин директор през следващите три години Вяра Анкова. В четвъртък и петимата членове на медийния регулатор гласуваха в полза на досегашния директор на дирекция "Информация" на "Сан Стефано" 29. В нея влизат емисиите "По света и у нас", сутрешният блок, "Референдум" и др. За Анкова вдигнаха ръка както хората на Георги Първанов в СЕМ – Георги Стоименов и Анюта Асенова, така и най-старият представител от квотата на Народното събрание – предложената от НДСВ в 40-ия парламент Ана Хаджиева. Съпругата на бившия президент на футболен клуб "Левски" стана първи избор и на най-новите, избрани заради ГЕРБ, в съвета – председателя Георги Лозанов и София Владимирова.
Надзорът хареса Анкова за това, че е наясно с проблемите на телевизията, и заради обещанието й да въведе продуцентски принцип на работа в БНТ и БНТ sat. По този начин работят bTV, Pro.bg и Нова телевизия. Отскоро той бе въведен и в TV7. Моделът е измислен от американски телевизии. Той се ползва и от западноевропейски, включително и от обществени програми. При него продуцентът отговаря за всичко, свързано с едно предаване – от финансирането през добрата визия до съдържанието. "Това означава много отговорности, но и много свободи. А ние в БНТ искаме да бъдем свободни да работим, нали така? – попита Анкова колегите си. – Лично аз в момента не мога да разбера към кого да се обърна, когато има проблем – за картината отговаря един, за звука – втори, за съдържанието – трети. Така не може да се работи. Единствено в "Референдум" продуиентският принцип на практика е въведен. Сигурна съм, че всеки е изплашен от това, което предстои. Аз също. Но човек трябва непрекъснато да се квалифицира и да се образова."
Новата шефка обеща да въведе и програма за "управление на талантите" в БНТ. "Не става дума за толериране на фаворити, защото знам, че телевизионният жаргон ще "преведе" думите ми така – поясни тя. – Става дума за насърчаване на хората, които изпълняват задълженията си добре и не се страхуват да поемат отговорност. Както е по лиценз, макар че досега не се правеше, 4.5 на сто от брутните приходи на БНТ ще отиват за обучение на кадри. Обещавам, че ние ще го направим."
Анкова каза още, че очаква хората на мениджърски позиции в телевизията да подадат оставки, за да й дадат възможност да си подбере екип. Проблем може да се появи единствено с двама от петчленния управителен съвет, чиито мандати не изтичат. През пролетта досегашният директор Уляна Пръмова, която е и член на УС, декларира, че ще се оттегли след избора на неин наследник, а не през септември, когато е краят на срока на управлението й. Пръмова реши още да не предлага на СЕМ нови имена за овакантените през годината две позиции в управителния съвет. В същото време мандатът на други двама – Валери Яков и Милко Лазаров, изтича no-късно, а законът не им забранява да продължат да работят и след избирането на новия директор.
Освен Анкова за конкурса на СЕМ се записаха още шестима – юристът Радомир Чолаков, преподавателят в СУ Светлана Божилова, журналистите Александър Бешков и Люба Кулезич, Емилия Стоева и явявалият се 8 пъти на подобни събеседвания екзотичен участник Радостлав Главчев. По-късно съветът отстрани Стоева като неотговаряща на изискванията, а пък комисията по досиетата изпрати сигнал за Бешков. Така до реалното пресяване стигнаха четирима сериозни претенденти – Анкова, Чолаков, Божилова и Кулезич. На финала стана ясно, че след Анкова СЕМ най-много харесва концепцията на Кулезич. Тя също открито говори за реформа, при която редакциите на "Сан Стефано" 29 се разтурят и се заменят с продуценти. Кулезич не скри, че въвеждането на този принцип и идеята на управляващите да съберат БНТ и БНР под една шапка в крайна сметка целят едно и също – да "рестартират" държавните медии в редуциран състав и на по-близки до пазара принципи. И двете задачи изглеждат наложителни, като се има предвид, че през 2009-а бюджетната субсидия на БНТ1 и BHTsat бе над 70 милиона лева, а след рестрикциите в държавната сфера през тази тя бе намалена до 60 милиона. Неотдавна Уляна Пръмова информира, че до края на годината щатът на телевизията ще се намали с около 100 души.
Идеите на Анкова и на Кулезич не се харесаха на синдикалистите в БНТ, под чиито втренчени погледи се проведе цялото тридневно събеседване. "Защо трябва да се разбутват онези редакции, които работят добре, какъвто е например случаят с "Референдум" и "Здраве", за да се вкарат вътре продуценти, които щели да намерят 5 лева повече?" – попита секретарят на СБЖ в БНТ Емил Розов.
"След като "Здраве" и "Референдум" работят добре и не са с раздут щат, значи те вече спазват продуцентския принцип – отговори Кулезич. – Просто останалите трябва да се приравнят към тях. Разберете, единствено програмата може и трябва да решава колко хора са необходими, за да се направи. Абсурд е на някакви хора да се търси работа, понеже вече са назначени. Така бе във времената, в които директор бе Иван Славков. В телевизията още работят екскрасавици от т.нар. обкръжение на Батето."
Седем от осемте профсъюзни организации в телевизията не харесаха нито Анкова, нито Кулезич, а застанаха зад кандидатурата на Радомир Чолаков. Техните лидери поясниха, че представляват 70-80 на сто от почти 1500-те щатни в държавната телевизия. Бившият изпълнителен директор на БНТ поясни още в началото на своето експозе, че няма намерение да намалява драстично числения й състав. "Структурната реформа е задължителна, но тя не означава сто на сто съкращения на хора, а и промени в модела на правене на предавания – каза Чолаков. -Знам колко чувствителна е темата и, повярвайте ми, гледам на съкращенията като на крайна мярка, тъй като при предишния ми престой в БНТ през ръцете ми минаха поне 1300 трудови книжки."
"Против съм структурната реформа да се провежда чрез съкращаването на хора" – призна и Светлана Божилова. Тя допълни, че вместо това БНТ трябва да кандидатства за банков заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, на който през първите пет години да се плащат само лихвите. Божилова каза още, че в основната програма на БНТ 1 трябва да влязат повече репортажи от регионалните центрове във Варна, Русе, Благоевград и Пловдив. След нея Кулезич обаче изчисли, че през 2009-а центърът във Варна е давал на националния ефир общо по шест минути месечно.
Освен личния състав на БНТ неспокойни за събитията през следващите три години могат да бъдат и шефовете на големите частни телевизии. Единствена от всички участници Анкова декларира, че ще продължи да се бори за деблокирането на рекламата в прамтайма на БНТ. В момента БНТ1 има право да продава общо 15 минути на ден, но само четири в най-гледаното вечерно време. Въпросът с премахването на ограничението бе сред приоритетите на Пръмова през шестте й години като директор. През 2005-а тя дори успя да прокара с помощта на СДС изменения на първо четене в Закона за радио и телевизия. На 39-ото Народно събрание обаче не стигна време, за да ги гласува и на второ.
Освен с явната или тайната съпротива на около 1200 души новият шеф на БНТ със сигурност ще има да се справя и с друг проблем. Около нея вече започнаха да се навъртат хора, които синдикатите наричат "мотори" на лошото управление на държавната медия в последните години. Преди това същите бяха сред най-"добрите" приятели и на Пръмова. В резултат в момента телевизията води съдебна битка с "Виваком" за около 10 милиона лева неразплатени задължения за пренос на сигнала й.
Колкото и да е наясно кой кой е по коридорите на БНТ, на Анкова ще са й необходими много кураж и умения, за да се откъсне от прегръдката на тези хора и в същото време да не си спечели врагове с приятели из партийните централи.

В ЦИФРИ И ДАТИ

Вяра Анкова е 21-ият директор на националната телевизия. Родена е на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1991 г. започва работа в БНТ в редакция "Обмен за чужбина". Работи като репортер, редактор, един от първите водещи е на новините в сутрешния блок "Добро утро" с Александър Авджиев и в съботно-неделния екип на новините.
Специализира журналистика в САЩ. Скоро след това спечелва конкурс за втора специализация в CNN и става стрингер на същата телевизия от България в програмата World report. Специализира журналистика и в BBC. От 1994 г. е водеща на централната емисия новини "По света и у нас". След като заминава със семейството си в Гърция, е кореспондент на БНТ в Атина.
От 1 октомври 2004 г. до момента е директор на Дирекция "Информация" в телевизията. Зад кандидатурата й за поста генерален директор застава коалиция "Гражданско участие – устойчиво развитие", съставена от 13 неправителствени организации от цялата страна. Омъжена е и е майка на четири деца.

Стр. 44, 45, 46

myPR.bg I 15.07.2010

"Икономедиа", издател на "Дневник" и "Капитал", спечели финансиране за проект "Развитие на професионалисти в медиите". Финансирането е от Европейския социален фонд по линия на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" с посредничеството на Агенцията по заетостта в България.
"Проектът е много важен за нас, защото допринася за личното професионално развитие на колегите ни и конкурентоспособността на компанията като работодател. Вярваме, че предоставянето на възможности за квалификация в компанията спомага за поддържането на трайни работни места", коментира Емилия Зафираки, координатор на проекта в "Икономедиа".
Проектът "Развитие на професионалисти в медиите" на "Икономедиа" ще се реализира в партньорство с "Таурус консултинг" и "Ай Си Ти медиа" и ще позволи на 171 журналисти и служители от други отдели на компанията да преминат обучения по професионални и ключови умения до края на 2010 г.

Повече за "Икономедиа":

"Икономедиа" е най-голямата група за бизнес медии в България, издател на интегрираните принт и онлайн медии "Капитал" и "Дневник", професионалните издания HoReMag, "Регал" и лайфстайл списанията "НЕЯ" и "Бакхус".
"Икономедиа" развива бизнес събития и конференции под брандовете на "Дневник", "Капитал" и "Регал". Най-известни събития са: Годишна среща на бизнеса с правителството, Marketing Innovation Forum, Green Innovation Forum, Retail in Detail.
"Икономедиа" издава заедно с "Иконве" вестник "Строителство Градът" и списание "Индекс имоти". "Икономедиа" притежава ICT Media, чрез която издава вестник Computerworld, списаниe PC World, сп. CIO, и сп. Network World. "Икономедиа" притежава "София ехо медия", което издава в. "The Sofia Echo".

Оригинална публикация

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 17.07.2010

Държавната телевизия БНТ се оборудва с нов генерален директор – Вяра Анкова. Сегашната шефка на новините на "Сан Стефано" 29 спечели гласовете на Съвета за електронни медии. И петимата надзорници – двама от квотата на президента и трима от тази на парламента, предпочетоха бившата кореспондентка на БНТ в Атина пред останалите кандидати. (В надпреварата се хвърлиха седмина, но Емилия Стоева бе дисквалифицирана още преди препитването от СЕМ заради липсата на 5-годишен стаж в медията, а принадлежност към бившата ДС не позволяи на проф. Александър Бешков да заеме шефското кресло. И не само тя.). След изслушването Люба Кулезич събра два гласа – на доц. Георги Лозанов и на София Владимирова. Останалите претенденти – Радо Чолаков, Светлана Божилова и Ростислав Главчев – нито един. Според анализатори за първи път изборът на СЕМ е съвпаднал с този на новинарите от БНТ, които подкрепиха Вяра Анкова с подписка. Как и какво обаче очаква държавната телевизия в следващите три години? Дали наистина Вяра Анкова ще оправдае големите надежди и ще реформира телевизията, като я превърне в модерна обществена медия? Ще стане ли зрителят съавтор на програмата, или отново ще се правят отвлечени предавания като "В неделя с"…

Защо Анкова?

Надзорниците мотивираха избора си така – Анкова имала ясна визия за бъдещето на БНТ, необходимата компетентност, професионализъм и желание за работа в екип. Освен това била изключително лоялна към държавната медия, а това според Ани Хаджиева от парламентарната квота в днешни дни почти не се срещало. Един от основните плюсове в полза на новинарката бил и този, че се придържала към реалността и щяла да измъкне БНТ от блатото чрез програма за развитие.
Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов подкрепи и кандидатурата на Люба Кулезич, но определи концепцията й като страстен артистичен одит на телевизията. Той обаче откри и дефицити – абсолютното отрицание на сегашната програма на БНТ, включително и на новинарските емисии. Лозанов е на мнение, че има качествена промяна в новините, откакто Вяра Анкова е оглавила дирекция "Информация", и трябвало да й се даде шанс да разгърне концепцията си в цялата медия.

Каква телевизия обещава Анкова?

Развлекателна. Новата тв началничка повтори няколко пъти определението в ефира на БНТ, докато колегите й я интервюираха вече в качеството й на бъдещия голям шеф. Наследничката на Уляна Пръмова заяви, че липсата на развлекателни програми била един от най-големите минуси на програмната схема в момента. Към бъдещите си планове за визията на медията журналистката добави и определението "различната" телевизия. Според нея БНТ трябвало да стане различна и да бъде разпознаваема като такава, а основният инструмент за това бил ИНТЕРНЕТ. Вяра Анкова ще се стреми медията да извоюва повече пространство в глобалната мрежа, защото това бил основният начин да се стигне до младите потребители. За целта щяла да използва неограничените възможности на Facebook, Twitter и YouTube. Новинарката плени СЕМ с идеята си да качи максимална част от програмата на телевизията в световната мрежа. Подобна съдба предвижда и за новините, тъй като голяма част от тях, осбено тези от регионалните центрове, "загивали", без да стигнат до ефирно излъчване. Всичко това ще бъде подчинено на основната теза за излизането от кризата според концепцията на Анкова – качествена програма. Новата тв началничка твърди, че успешната формула за БНТ е в баланса между качество и гледаемост. За целта е необходимо тя да докаже, че обществена телевизия не означава скучна и че може да бъде телевизията на зрителя. "Какво трябва да съдържа програмата на една обществена медия? Отговорът, който дават европейските телевизии, е: да правим доброто популярно и популярното добро; да имаме предаване за всеки и да привлечем зрителя за съавтор", пише в концепцията на Анкова. Тя предвижда БНТ да продуцира обществено риалити, да направи външнополитическо предаване, да възроди традицията на телевизионния театър, като първо ще бъде заснета трилогията на Чехов "Вишнева градина", "Три сестри" и "Чайка" на режисьора Крикор Азарян, да създава културни събития – например с БНР можело да разработят Медиен културен календар.
Освен това програмата на БНТ ще влезе в най-новата тенденция в обществените телевизии (Полша и Холандия) – ексклузивните тематични пояси. Те представят актуалните събития през различни телевизионни форми.
По време на мандата на Вяра Анкова БНТ ще реализира мултимедийни проекти, свързани с обмен на съдържание с други медии – т.нар. cross media в две посоки – или "телевизията влиза във вестника" (като видео на сайта на изданието), или "вестникът влиза в телевизията". Международната медийна практика позволява на авторитетни седмични или месечни списания да имат съвместни предавания с тв канали или с радиа и ИНТЕРНЕТ портали.
На препитването си пред СЕМ новата шефка засегна и вечния въпрос за съкращенията в БНТ, но не посочи точни цифри на служителите, които ще си тръгнат. Това трябвало да стане след внимателен анализ на ситуацията и нови длъжностни характеристики. Новинарката обаче сама ще избере екипа си. Затова очаква двадесетина оставки – на главните редактори, на шефовете на дирекции, на членовете на управителния съвет, на шефовете на програмата. Бъдещите ченове на управителния съвет вече ще имат ясни ресори – за европейските проекти, за цифровизацията, за програмата, за финансите и т.н. Сред първите й начинания на новата длъжност са връщането на екипната работа и увеличаването на заплатите, но при предоставянето на качествен продукт.
Анкова предвижда БНТ да привлича приходи не само от реклама, но и от европейски проекти, както и копродукции например. Преди да седне в шефското кресло, новинарката обещава и преоценка на бюджета, одит и бизнес оценка за днешното състояние на медията. Сред намеренията й са изготвянето на нова маркетингова концепция, засилено присъствие на продуцентския принцип, пускане в експлоатация на Студио 1. Анкова ще разработи и връзките с обществеността, като създаде звено за вътрешна комуникация. Ще бъде обособен и "Офис на генералния директор" – структурно звено, в което влизат правният отдел, главният секретар, международният отдел, вътрешният одит, и "Стратегия и развитие" (това щял да бъде специален отдел, отговорен за дългосрочната стратегия за развитие; той ще търси и контролира изпълнението на европейските проекти).
След цифровизацията БНТ ще има един флагман – БНТ1, заявява още Анкова. Той ще търси най-голяма зрителска подкрепа. Останалите канали ще бъдат профилирани в зависимост от интереса на потребителите. Все пак основният принцип в нейната концепция е редовно проучване на зрителския интерес.
В частта за антикризисните мерки, които ще приложи, одобрената кандидатка твърди, че кризата се бори с развитие. Затова вярвала, че най-добрата антикризисна мярка била качествената програма, която да генерира повече приходи от реклама и спонсорство. Вяра Анкова ще съкрати разходите на БНТ, като оптимизира излишни административни звена, преоцени свръхфинансирани предавания и дейности, както и работата на кореспондентите.

Уреден ли бе мачът?

На препитванията Вяра Анкова категорично отрече, че върху нея има политически чадър, защото не контактувала с политици. "С Първанов се виждаме само по приемите за "Българската Коледа", с Бойко Борисов се познаваме, откакто беше главен секретар на МВР, но скоро не сме се засичали", обясни тя пред надзорниците. Еуфорията около новия БНТ началник някак гигантски засенчи притесненията на гилдията преди старта на конкурса. Опасенията бяха, че изборът е предрешен, т.е. че мачът е уреден в полза на журналистката Анкова. Стигна се дотам, че семаджиите трябваше да успокояват телевизионерите, че всички кандидати стартират от равни позиции. Имаше и хора, които отказаха да си подадат документите заради ясната представа, че нямат никакъв шанс.
След като станаха известни имената на участниците в конкурса, в гилдията се говореше, че основните претенденти за стола на Уляна Пръмова са Вяра Анкова и главният юрисконсулт на Вестникарска група "България" Радомир Чолаков. Твърдеше се, че появата на дамата е със санкцията на президента. Като доказателство се прибавяше и фактът, че Анкова е в екипа на досегашната тв началничка Пръмова, която и през двата си мандата се ползваше от неговата подкрепа. За втория кандидат се говореше, че бил човекът на сегашните управляващи. Обещаваше се още, че този път лобитата на разните олигарси щели да бъдат пренебрегнати и играта щяла да премине изцяло феър плей на полето на големия професионализъм. Може би наистина е така, колкото е истина, че БНТ бие по рейтинг комерсиалните телевизии. Реално обаче битката се пренесе между Анкова и Люба Кулезич. При все това Анкова бе посочена категорично за фаворит в някои ИНТЕРНЕТ медии. Сигурно са се допитали до модния оракул – октопода Паул.
Всъщност на данъкоплатеца едва ли му пука дали мачът е бил уреден. Вътрешнозаводската трагикомедия вълнува тези от СЕМ, може би, тези от БНТ, най-вероятно не всички и повечето от върховете на политиката, рекламния и медийния бизнес. И разни придворни около тях. Традицията е категорична, че на управлаващите никога не им е пукало как промените по високите етажи на "Сан Стефано" ще рефлектират върху интереса на зрителя. Той отдавна е анонимният реципиент, заради когото кандидатът Х иска да направи от БНТ успешна телевизия, все роптае срещу настоящите й управляващи и тяхната некадърност, обещава да реформира медията и дори да я изведе на печалба. Едва ли обаче е останал някой балък, който да вярва, че всичко това се прави в името на зрителя. Все пак БНТ е търговско предприятие, а не хуманоидна кауза. Затова от намеренията на новата тв началничка като най-сигурно остава да не опъва чадър върху тези, които са се възползвали от постовете си на "Сан Стефано" 29, и да изкара на светло имената им. Това е един от начините да докаже, че се разграничава от екипа на Уляна Пръмова и да й дадат възможност да яхне реформаторските си намерения. Докога обаче, не е ясно. Дори и СЕМ не й гарантираха пълен мандат заради новия медиен закон.

Стр. 36