в. Стандарт | 10.08.2010

Нямахме пари за парно, пишехме с ръкавици, живяхме в сауна

Новият етап от живота на вече пълнолетния "Стандарт" започна, както си му е редът, в нов дом. По-голям и по-хубав. От няколко седмици "Стандарт" си има къща. Тя е на улица "Мизия" 23 в София – на крачка от Военната академия. Това е шестият поред дом на вестника ни. Началото положихме преди 18 години в една бяла сграда от сглобени елементи на улица "Буная". На втория етаж бе разположена редакцията ни. Пространството бе толкова тясно, че планьорките се правеха в коридора, а фоторепортерите се бутаха в тясно ъгълче, по-подходящо за метлите на чистачките. Точно там обаче се роди първият брой. Голямото предимство на местоположението ни тогава бе в това, че в съседство се намираше ведомствената сграда на родния генералитет със стол на първия етаж. В онези гладни години, в които магазините бяха абсолютно празни, това си бе чист бонус.
Две години по-късно "Стандарт" смени адреса си. Отиде на ул. "Антим Първи" в някогашна лаборатория на МВР. Къщата обаче не бе топлофицирана. Така се научихме да пишем с ръкавици. И създадохме уникален начин за правене на вестник – на три места едновременно. Материалите се пишеха на "Антим Първи". По електронен път се пращаха на другия край на града – някъде в "Дружба", където се връзваха страниците. На трето място – в ИПК "Родина", пък съвсем независимо от вестника си живееше спортният отдел. И си пишеше своите неща. Колко време продължи това, вече е забравено. Но правеното на вестник на три места си е запазена марка на "Стандарт".
За първи път редакцията ни се събра под един покрив в ИПК "Родина". Офисът ни там бе от западен тип – всички в един нюзрум, разделен с прегради. Но с един малък минус – дневната светлина бе на светлинни години разстояние. Научихме се да живеем на луминесцентни лампи. И да виждаме слънцето само в почивните дни и през отпуските. След това минахме и през Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев" – място, правено специално за редакции на вестници. Няма да е честно, ако кажем, че не сме се чувствали добре. Но по ред причини пак сменихме къщата. Отидохме "на покрива на града". Пет години живяхме на последните 4 етажа на бизнес център "Витоша". Лъскава сграда с модерна фасада, посрещахме гостите си на покрива, ходехме по син мокет. Но пълно щастие няма. При строежа някой сбъркал туй-онуй и тъмните стъкла, предназначени да пазят от слънцето и топлината, се оказали от сенчестата страна на сградата. Климатиците не се справяха. През зимата бе лято, през лятото – сахарски ад. Научихме се да живеем в сауна, но пък сменихме целия си гардероб.
Сегашния ни дом е на 5 етажа и си има всичко – просторни стаи, прозорци, които се отварят, врати, които се заключват. И разкошни тераси със зеленина, където да каним гостите си. Скоро на партера ще открием и книжарница. Единствената ни грижа е да щадим асансьора, който е капризен и от време на време отказва. Но пък дневните кросове по стълбите на петте етажа гарантират перфектните фигури на всички репортерки.

Стр. 22

Дарик радио, Витамин | 10.08.2010

Водещ: Десет и 43 минути, стана. Слушате „Витамин”, сутрешния блок на Дарик радио на 10 август, вторник. Денят в който един от любимите лично на мене в прегледа сутрин на печата, вестник „Стандарт” става на 18 години и по този повод, съвсем естествено е да се чуем с главния редактор на вестник „Стандарт”, г-жа Славка Бозукова. Здравейте г-жо Бозукова и честит празник!
Славка Бозукова: Благодаря ви, наистина благодаря за топлите думи, благодаря за всички пожелания, които днеска с разбира се Радосвет Радев получихме от Дарик радио. /…/
Водещ: Да.
Славка Бозукова: Да.
Водещ: Стори ми се, че прекъсна връзката, но тя връзката никога не прекъсва между нашите две медии.
Славка Бозукова: Да, така е.
Водещ: Ние работим…
Славка Бозукова: Имаме много общи неща, които ние… празниците са време, когато човек си спомня и хубавите и лошите моменти, но факт е, че както „Стандарт” така и „Дарик радио” ние сме две деца, които са родени от демокрацията и които по някакъв начин са нестандартните деца, които бяха родени за, в името на един по-добър живот, в името на развитие на тази демокрация. За това и много се радвам, че на този празник, отново сме заедно, както сме били заедно във всички кампании, които до сега сме правили съвместно.
Водещ: Да, ние сме на почти едни и същи години. Вие сте годинка по-големи. Ние сме само на 17.
Славка Бозукова: Да. Живот и здраве, догодина и на вас ще ви честитим пълнолетието, което си имам както хубавите, така и лошите страни.
Водещ: Това щях да ви питам, да. Какво значи 18…
Славка Бозукова: Защото сигурно сте видели на последна страница, в кръга на шегата разбира се. МВР ни издаде една лична карти, независимо от цялата драма с издаването на лични документи в момента, където тази лична карта на главния секретар ни каза, че трябваше да ни издаде още на 14 години, когато все пак се издават личните карти. Ние вече сме закъсня ли и биха могли да ни глобят. Но тя разбира се дава възможност вече да шофираме, да пием, да правим купони, но в същото време има и своята наказателна отговорност, която ако сгафим, може да се обърнем към Темида.
Водещ: Много е хубава наистина шегата на Калин Георгиев. На место снимка стои и хубавото заглавие, „Нова вълна милионери” нали.
Славка Бозукова: Ами да, това пък от друга страна за пореден път показва, че вестник „Стандарт” винаги е бил вестника на бизнеса, защото ние смятаме, че действително това всъщност, това са хората, които правят Брутния вътрешен продукт, които наистина в този кризисен момент, биха могли да ни изкарат от кризата. За съжаление това заглавие е доказателство, че бизнесмените предпочитат да си държат парите, като спестявания в банки, от колкото да инвестират. Което разбира се не е добре за нашата икономика.
Водещ: Не е, да. И още да останем в кръга на шегата, виждаме едно много кратко ясно и точно поздравление от шефа на ДАНС!
Славка Бозукова: Да, това използвам случая да благодаря на всички, които ни изпратиха поздравления. Те са както за „Стандарт” така и за многобройните читатели на вестника. За мене също беше много интересно това, че шефа на ДАНС ни поздрави. Което означава, още веднъж, че вестникът „Стандарт” е един изключително авторитетен и влиятелен вестник. Това което винаги сме се опитвали да правим и всичките мили думи, които чухме за нас, са един балсам за душата ни.
Водещ: Така е, така е. Г-жо Бозукова, да си пожелаем и за вбъдеще да работим заедно, както „Дарик радио” и вестник „Стандарт” в кампанията „Не сте сами”. Това няма как да не споменем съвместната ни кампания.
Славка Бозукова: Така е, наистина, това беше най-успешната ни кампания. Въпреки, че ние продължаваме да сме заедно в други различни кампании, които правим всяка Коледа с „Коледата безопасна”. Надявам се, че ще имаме много други възможности да работим заедно и аз наистина искам да кажа, че симпатизирам изцяло на радиото, което беше създадено малко след създаването на вестник „Стандарт”.
Водещ: Много весел празник ви желая на вас и на екипа разбира се, без който няма как да се случи!
Славка Бозукова: Разбира се, поздравявам всички колеги, настоящи, минали и бъдещи, които ще бъдат в „Стандарт”.
Водещ: Весел празник.
Славка Бозукова: Благодаря, подобно.
Водещ: Уважаеми слушатели, чухте главния редактор на вестник „Стандарт”, Славка Бозукова. Днес вестникът прави цели 18 години. Е време е за пълнолетие и за още по-сериозни успехи и подвизи на печатарския фронт и крозмедийния формат разбира се, както стана въпрос. Ние със „Стандарт” работим много добре, Дарик радио.

в. Дневник | Лора ФИЛЕВА | 10.08.2010

Вяра Анкова беше избрана с пълно единодушие от Съвета за електронни медии (СЕМ) за нов шеф на БНТ в средата на юли. Работи в телевизията от 1991 г., като последно беше шеф на "Новини и актуални предавания". Съветниците мотивираха избора си, с това че тя е "лоялна", "прецизна" и "компетентна". Разговаряме с нея в началото на втората й седмица на поста и ден преди СЕМ да гласува членовете на новия управителен съвет на БНТ, които тя отказва да коментира предварително.

Какви са краткосрочните неща, с които започвате?

- Първото и най-важно нещо е да се направи анализ какво е финансовото състояние на БНТ, защото това ще даде отговор какво можем да си позволим оттук нататък. И на базата на този анализ да се определят бъдещите ни приоритети на работа. Те са много.
Например сега програмата е само на повторения, заради лятото, но трябва да има виждане за развитието й за есенния сезон и за приоритетите. Това са неща, които преди управителният съвет (утре – бел. ред.) да бъде избран, да поеме функциите си по ресори и да утвърди новия директорски състав, не могат да бъдат реализирани.
Приоритетите на БНТ ще бъдат ясно определени. Това са програмно развитие, цифровизация, финанси и администрация, европейски програми и квалификации.

Какво в програмата на БНТ трябва да бъде променено?

- Почти всичко. Ако телевизията трябва да отговори на лиценза си и на обществената си функция, трябва да даде друго програмно съдържание. Ние сме големи длъжници на области като образование, наука и дори забавление. Защото една телевизия, за да изпълнява обществената си функция, трябва да покрива максимално широка аудитория, което се постига и като предоставя на зрителя забавление.
От друга страна, държавата е голям длъжник на БНТ и през нея на цялото общество. Трябва да бъде формулирана мисията. Тази мисия за момента, за мен като човек, който работи 20 години в телевизията, не е много добре дефинирана като приоритети, защото те се менят във времето. Особено сега при това раздвижване на телевизионния пазар с идването на цифровизацията.
На базата на тази ясно формулирана мисия, на ясен обществен ангажимент трябва да се изчисли средната стойност на програма време. На обществената дискусия, на която присъствах чух коментари – обществените медии говорят само за финансиране, а другите говорят за съдържание.
Не е така – обществените медии си дават ясна сметка, че трябва да имат стабилно финансиране, каквото между другото е и изискването на Европейския съюз към държавите за обществените им медии (той дава ясна база и посочва, че обществената функция има много висока цена и затова обществените телевизии трябва да имат достатъчен достъп до финансови средства, за да могат да доставят тази функция).
Ако не разполагаме с достатъчно финансиране, за да може БНТ да изпълнява обществената си функция, ще правим програми на ръба на професионалното, за да може да се спестяват средства. Телевизия не се прави евтино, всяко спестяване от програма, от визия, се забелязва от зрителя.
БНТ трябва да има и предавания за отделните региони и различните етноси. Предавания, които ние съзнаваме, че няма как да бъдат много гледани. БНТ не може да прави риалити от типа на частните програми, а такива, които отговарят на обществена мисия и целта е да закупува такива лицензи.
Има достатъчен избор от Европейските обществени телевизии. Ние не можем да даваме толкова финансови средства за купуване на предавания, както в частния сектор и за такива, които представляват интерес за тях. Но има програми, които са абсолютно защитими от гледна точка на обществения интерес. Това са неща, които трябва да се имат предвид в новия закон.

Според вас сега субсидията не е достатъчна…

- Категорично не е, особено с идването на цифровизацията. Останалите европейски държави, като например Франция, Германия – помагат на своите обществени телевизии за цифровизацията. Хърватия и Сърбия са с по-голямо финансиране от нас. Аз не съм човек, който да казва, трябват ни пари, ние само ще седим и ще ги харчим.
Трябва да има ясни приоритети от страна на БНТ, ясно отговаряне на изискванията на обществената телевизия, обосновка и защита на това какво е алтернативния телевизионен продукт, който предлагаме. Но от друга страна, факт е, че бюджетът за две години е намален с 18 млн. лв. при абсолютно никакъв друг вариант за допълнително финансиране на БНТ.
Остана си същото рекламно ограничение, не се допусна продуктова реклама освен във филмопроизводството, публично-частното партньорство не се разреши, таксите не се въведоха, а в същото време бюджетът, се намалява.
На БНТ трябва да се разреши допълнително финансиране. Не уточнявам как, защото това е решение, което трябва да подлежи на много сериозна дискусия, и тя беше започната преди няколко дни. Но няма да е достатъчен сегашният вариант на обсъждане. Това беше добро начало, но оттук нататък трябва да се разговаря по детайлното формиране на закона.
БНТ трябва да има финансиране, което да предполага, че тя може да изпълни определени ангажименти. Какви са стойностите на тези ангажименти, получавате толкова. Ако искате оттам нататък да правите шоу и развлекателни програми, което не е приоритет на държавата, тогава това са ви парите, вие ще ги изкарате от реклама, спонсорство, от продуктова реклама.
БНТ е отговорна медия, тя няма да влезе в този разговор – дайте ни едни пари, ние да ги харчим. Ще имаме обществен съвет с много ефективна роля при гаранциите за прозрачност на управлението. Ще бъде създаден негов борд, който да може да участва в работата на управителния съвет.
Ще бъдат поканени представители на гражданското общество, които дават идеи за развитие на БНТ. Защото това предполага една обществена медия. Тя не може да решава какво да си прави и след това да изслуша всички критики. Предполага търсене на сътрудничество както със зрителя, така и с обществените организации, които представляват гражданското общество.
Защо например за БНТ е забранена продуктовата реклама във външните продукции. Може да има добър аргумент, но не съм го чула. Той не може да бъде "защото БНТ получава субсидия". Въпросът е каква е тя и за какво?
Трябва да има жизнен минимум, който да гарантира съществуването на БНТ. Защото, ако кризата стане по-сериозна и бюджетната субсидия продължи да намалява, тя пак получава достатъчната за това субсидия. Субсидията трябва да бъде дефинирана като цели и да се отчете програмата, цената за час качествено изработена програма.
Да се вземе осреднена стойност и да се определи бюджетът на БНТ, под който като телевизия не може да падне. Напоследък се заговори за обществен фонд. Но ако всички кандидатстват в него? Защо при нас разговорът е половинчат? Във Великобритания има обществен фонд, но на Би Би Си е гарантиран някакъв минимум на участие в него и след това той отива към частните оператори.

Дали до ноември, когато е срокът този закон да се изработи, тези неща ще бъдат включени и уточнени?

- Аз изключително много се надявам и смятам, че представителството на обществените медии трябва да бъде вдигнато на по-високо ниво, не само с представителство на юридическия отдел на БНТ и БНР.

При представянето на концепцията си пред СЕМ заявихте, че ще промените структурата на БНТ от хоризонтална към вертикална? Какво точно значи това?

- В момента процедурата за взимане на решения в БНТ е много усложнена. Аз съм практичен човек, имам опит на директорска и оперативна длъжност в телевизията и винаги съм се чудила защо трябва да се вземат седем подписа, за да се свърши нещо.
Това имам предвид – да се даде възможност на хората и екипите да решават сами. В момента структурата е такава, че за да се вземе някакво решение, единият пише на другия, третият на петия и докато се стигне до последния, решението се бави понякога с часове.
Това не е ефикасно за работата на една медия. Когато трябва да се реагира на извънредните новини и битката е кой ще е първи, независимо дори от качеството на картината. Важно е да извадиш новината, дали ще е по скайп, туитър или други социални медии, които ползваме.

Казахте, че ще поискате оставката на всички, които заемат мениджърски позиции?

- Да, това ще бъде поискано, защото един човек, когато идва да управлява медия или фирма, трябва да дойде със свой мениджърски екип. Това не означава, че ще бъдат приети всички оставки, които бъдат подадени.
Защото аз имам наблюдения върху хората, но това, на което много държа да бъде въведено, е всички, които бъдат поканени на директорските позиции, да представят концепции за развитие на своите дирекции пред УС.
Защото понякога мислиш, че някой прекрасно ще си свърши работата, но в един момент – втория, третия месец, се вижда, че няма развитие и че нищо не е променено. За мен един човек трябва да дойде със защитена визия за развитие на звената, които ще управлява.
Ако не могат да го направят, ще се търсят други. Аз ще предложа хората, които мисля, че могат да бъдат шефове на различните дирекции, но е в техните ръце и възможности да защитят своите идеи.
Трябва да се оптимизира щатът, но аз не съм привърженик това да се случва на парче, на каквито реформи съм се нагледала. Не можеш да кажеш тази дирекция трябва да е с 10% по-малко. А защо да не е с 30%? Или с 5%? Как става изчислението?
Трябва да се види има ли остарели вече структури, технологичният процес на какво ниво е – поддържат ли се мощности, които вече е абсурд да съществуват, защото просто вървим към друга технология.
Съкращаването е тежък процес, много хора са добре обучени и не виждам защо трябва да бъдат освободени в момента и след две години да се окаже, че БНТ трябва да прави шест канала и да се връщат обратно тези хора. Аз съм за реформа в БНТ, но тя трябва да бъде поставена на професионални принципи – от наша страна и от страна на държавата като изисквания към обществения оператор.

Какво мислите за сливането на БНТ и БНР?

- Мисля, че това не е моментът за сливането на двете медии. Аргументът ще спести пари не го вярвам особено в началото. Първата фаза на този процес ще са повече разходи, отколкото приходи за медиите. Ако се погледне европейската картина, повечето телевизии са с радиа, но там така са основани. В повечето случаи те не са били разделяни, а така са създадени.
Това е един процес, който, ако не бъде изграден с консултант, който да постави нещата на професионална основа, няма да може да се получи. Ще цитирам един мой колега, който казва: че трябва да се отговори на най-българския въпрос – кой ще го прави и как.
Иначе звучи прекрасно – ще се съберат двете медии, ще се намалят разходите, ще имаме един кореспондент там вместо двама. Но това означава ребрандиране и на двете медии, смяна на програмата им. Ще дам един пример – и БНТ, и БНР имат новини в 18 ч. – този кореспондент при извънредни новини и събития за коя медия се включва.
Много е сложен процесът, не е невъзможен. Но смятам, че такова решение не може да бъде взето без една много детайлна, обосновка защо го искаме. Ще доведе ли и кога ще доведе до тези положителни резултати, които си представяме.

Има ли телевизии, които следвате за пример?

- Има неща от определени телевизии, които бих следвала. Аз много бих искала БНТ да е Би Би Си, но това не е реално. Но има много неща, детайли от Би Би Си, ЦДФ, Белгийската обществена телевизия, от хърватската телевизия, които са работещи.
Но ние не можем да взимаме един разработен чуждестранен модел и да го приложим пряко в тази среда. Трябва да се учим от другите телевизии, защото не сме постигнали това ниво и не сме убедили обществото, че сме това, което Би Би Си е за британския гражданин.
Този модел трябва да се следва, но не сляпо. Много неща в България и като отношение на зрителя, като желания, като харесване е различно. Не можеш да вземеш едно предаване, което е прекрасно и със страшно висок рейтинг в някоя друга държава, и да смяташ, че ако го пренесеш едно към едно, ще е така и на нашия пазар.
Важен е моделът на приемственост, който ти ще създадеш за всеки продукт, който взимаш от европейския или другия пазар. Това е едно предизвикателство – всичките идеи, които имаме, да бъдат така направени, че да достигнат до българския зрител.

Как ще се отрази и какви са рисковете за БНТ от цифровизацията?

- Не знам как ще се отрази, защото все още не знам какви ще са отговорностите на БНТ и колко канала ще развива. Докато не са ясни параметрите, по които БНТ ще работи, не мога да отговоря. Но ние в БНТ ще изготвим визия за цифровизацията – първите приоритети, докъде трябва да инвестираме в HD, трябва ли да се замислим за 3D – говоря за неща, които са за по-дългосрочен период от време.

Стр. 7

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 10.08.2010

Защо пък Шкумбата да не стане дипломат – след като американският дипломат посланик Уорлик иска да стане като Шкумбата?

Въпросът какво ще прави Шкумбата в Чикаго е излишен. Ще разказва вицове за Бойко.
Това не означава автоматично, че и Уорлик разказва вицове, поне не винаги.
В крайна сметка, най-сетне имаме симетрия в българо-американските дипломатически отношения – разказвач на вицове срещу човек, който иска да стане актьор в сериала на Би Ти Ви “Стъклен дом". И освен това подрежда боб в Смилян. Преди три години там започнали да правят “пано със символите на района" от сцепени бобени зърна, щели да кандидатстват за “Рекордите на Гинес".
Нещата в дипломацията вървят добре. Не толкова отдавна си разменяхме кадрови военни срещу кадрови гейове.
Напредъкът е очевиден.
Всъщност няма нищо странно в това, че държавата ще разговаря с хората от диаспората (Чикаго) с вицове. И с тукашния народ политиците също от години общуват с вицове.
Само дотук има поне 10 въпроса, които могат да бъдат зададени на Уорлик. Но вие знаете, че в момента няма и половин телевизионен водещ, който да му ги зададе.
Телешките езици са заети с друго.
Между другото, заедно със Сдружението за честни избори съм носител на наградата “Маршал", подписана от Бил Клинтън. Освен това нямам намерение да ходя в Америка – моята Америка е тук, в книгите на великите майстори на американската словесност, напоследък и с романа “Злокобен остров" на Денис Лихейн, един фантастичен автор, потърсете го. Тъй че спокойно мога да говоря дори за бобените пана. Все пак иска ми се един по-значим опит да доминира в общуването ни с тази велика страна.
Дълго се вглеждах в едно заглавие от “Телеграф" – Хилъри (Клинтън) пусна Уорлик в “Стъклен дом" – и ако размишляваме по-съсредоточено, ще ни се провидят доста скрити значения в него. Този свят няма да е достатъчно спокойно място, ако дипломацията се превърне в шоу. Може би следва да очакваме руският посланик да влезе в “Биг брадър", и пр.
Самият Уорлик е много симпатичен в телевизионните си изяви, в смисъл, че попада все на водещи, направени от конфитюр от рози. В едно предаване го питаха с половин уста за екологичните рискове от добива на шистов газ – новата идея на г-н посланика, която среща съпротива от наши специалисти. Предполагам, че посланикът с удоволствие щеше да дискутира – например с д-р Георгиев, познавач на перспективите на шистовия газ в България. Но не му осигуриха това приключение и той опроверга тукашните си опоненти единствено с великодушния аргумент: “Това не са верни твърдения!" И сетне покани местните неверници да посетят САЩ – така би постъпил и Шкумбата, когато в Чикаго ще му мрънкат нещо за реформите на Бойко. Макар че точно сега, след малкия Армагедон, причинен от сондата на “Бритиш Петролиум", едва ли подобни визити са много уместни, но както и да е.
Да се върнем към нашите шисти. Хайде, Бойко не е издържал на молбите на Шкумбата, той си е по начало добричък към бившите си приятели, сантиментален е и пр. А може би пак иска да ни каже, че може да управлява с всякакви хора, стига да са достатъчно правоверни. Дори го чувам как ми казва: “Ами ония педеруги, които бяха посланици в Атина, Рим и другаде, тях повече ли ги харесваш?" Не, не, миличък, в никакъв случай, аз съм за другостта в умерени дози. Разбира се, извън всичко друго и този случай може да послужи като доказателство, че Бойко има 9 глави и 11 ръце, като музейния св. Йоан Предтеча, и по тази причина все още успява да се справи с всички навлеци.
Ами Шкумбата? За какво му е това изпитание?
Излишен въпрос, жегите са виновни. У нас границите на приличието отдавна не съществуват, продадени са с помощта на ловки медийни търгаши.
Тия дни стана ясно, че дори част от държавната граница (74 декара край Балчик) е продадена за някаква дребна сума в компенсаторки. Навремето Стефан Стамболов беше казал – като гледал как народните избраници в първото Велико събрание се кюскат с гегите – че не сме народ за сенатори.
Какво ли би казал сега за народ, който лепи бобени зърна с лепило С 200, а под носа му продават държавните му граници.
Президентът Желев и досега се ядосва, че навремето Живков беше съден за кокошкарски истории, а не за намерението му да присъедини страната като 16-а република към великия Съюз на всичко онова, което сте забравили. Живков отричаше това, а пък аз дори не се сетих да го питам за тази афера при трите ни продължителни и крайно любопитни срещи – какво всъщност е целял в действителност, и пр. Сега Желев сигурно е напълно отчаян – онова, което комунистическите динозаври си шушнеха на свръхтайни заседания на Политбюро, днес други го правят без никакви притеснения, парче по парче.
Покрай Шкумбата най-много пострада Мишо Александров, посветиха му нищожно внимание – а това момче постигна нещо уникално: стана шампион на САЩ по плуване на 100 метра брус! На САЩ! В момента не се сещам за нещо подобно за всичките години на прехода. Навремето от Българското сдружение за честни избори изпратихме десетина души да учат в Америка. Само Юлия успя истински, но и тя по някое време искаше да се връща. Един-двама аниматори, неколцина дизайнери, нищо кой знае какво, нищо шампионско – е, да, по едно време нашите юнаци държаха количките на чикагското летище, общо взето – стотици хиляди със съществуване, глупаво като тапа, както би се изразил някой по-остроумен от мен.
Не ми излиза от главата проклетото пано – що за неприличие е да правиш с бобени зърна, при това наполовина срязани, символите на родния си край. Чу се, че и Соломон Паси редил боб – ето това сме ние, все се въртим в някакъв цирк, возим с трабанти шефове на НАТО, после търпим иноверци да казват “Майната му на православието", или “Каква ни е далаверата да признаваме арменския геноцид?" (все същият Соломон). Какво ни пречи тогава да продаваме държавната граница, нали.
Пак добре, че някой самодеец не е дал идеята и великолепното стихотворение “Пепел от светлина" на Любомир Левчев да се изпише с бобени зърна, понеже той живее от двайсетина години край Смолян.
Хей, чакайте малко…
Тъй – отидох да взема сбирката на Левчев и ето какво открих в “Пепел от светлина": “Бъдете много предпазливи/ с майсторите, (които предлагат) да поправят нашия свят!".
И преди това: “Но нали все пак (керванът на времето) е натоварен с тайни?"
За жалост нашето време (политика, дипломация и пр.) е толкова плоско, че никакви тайни не крие, дори никакъв смисъл.
…
Ако човек не е прочел съботния брой на “Сега", няма да се ориентира в казуса около хонорара на Доган, то всъщност няма и казус. При непорочния си ентусиазъм телевизиите се държат пак като слепи котета.
Излиза, че целият им изкуствен патос си е чиста пропаганда. И то неефикасна. В телевизиите по начало бързо губят желание да вникнат в дълбочина, в този случай пък ефикасността изобщо не ги интересува. Тях ги интересува ефикасността единствено на турските сериали, основната им стока днес. Кой им поръчва подобни акции – или действат инстинктивно, понеже основният им нагон е да се харесат на всяка власт? Отговорът го знаете и без мен.
В петък (6 август) една от централните теми в обедните, а сетне и в централните новини на Би Ти Ви бе репортажът за т. нар. дворец на Доган в Дръндар. Антон Хекимян е добър репортер, независимо от обстоятелството, че известно време работеше с Цветарката. Но аз очаквах, след лъжите за “частния" плаж на Аня Пенчева, репортерите на Би Ти Ви да отидат към Северното Черноморие, където сърцата им ще тупкат с по-голямо въодушевление заради някои прояви на очевиден грабеж. Но Антон свърна навътре към сушата – и хоп, пак този Доган. Не отива на способно момче като него да се поддава на адвокатските внушения на Димо Гяуров и да повтаря папагалски някои неистини. Защото наистина не се плаща данък сграда за имот, който не е въведен в експлоатация. Другото в репортажа сигурно е истина, обаче в нашия занаят и най-малката неточност те проваля.
А Доган да пита солташака си Камен Костадинов защо, в крайна сметка, направи толкова услуги специално на тази телевизия.
Накрая политиците се оказаха по-големите балами в търговията с медии. Затваряха си очите, правеха услуги, търкайки гръб в зида на затвора – и ето ги сега, на опашка пред телевизиите, протегнали умолително ръчичка за милостиня. Хак им е – както биха казали в Дръндар.
Немалко от телевизионните репортери, сякаш са постоянни посетители на плажа край Вромос, близо до Бургас – онова място, където откриха висока радиоактивност. Видяхме един невероятен човек – може би това вече е средностатистическият българин – който изглеждаше дори щастлив. “От толкова лъжи сме облъчвани вече, че още нещо няма значение" – рече той. Сякаш беше готов дори да реди бобени пана. Българската апатия взема вече заплашителни размери. Неверието – също. Дали някои репортерчета не ги държат тайно на Вромос, може би там има лагер за някакви нашенски манджурски кандидати. Напълно е възможно, като гледам как са готови да потеглят по всяка лъжлива следа, щом им наредят. В занаята почти не са останали хора с инстинкта на един Гюнтер Валраф – стават невероятни, дори безумни неща, работодатели крият от ревизори сервитьорите си във фризери, шивачки припадат в асансьори, пак по същата причина. Но никой не иска да се престори на сервитьор, макар и за няколко седмици – макар че днешният телевизионен занаят не е кой знае колко по-различен.
Все пак станахме свидетели на един забележителен репортаж – след като Апелативният съд освободи “Килърите". Канна Рачева бе негов автор (4 август, Би Ти Ви). Смайващо бе въведението, с което Гена Трайкова представи трите съдийки от Апелативния съд, тя каза буквално следното: “Вижте лицата на тези жени…"
Вижте! Надявам се, че тази дума не е случайно подбрана. Вижте ги тези жени и ги запомнете – това ли ни каза Гена? Запомнете ги, защото са свършили нещо добро – или пък тъкмо по обратната причина.
Струва си да бъдат запомнени някои от твърденията на съдийките, тъй както бяха поднесени от Канна:
“Не може да си помагач на помагача на извършителя на престъпление."
“В България не може да има мафия. Защото България няма ресурс. Ние сме една изключително малка държава, с изключително противоречив народ, който дори не може да се обедини, да има четири човека на едно и също мнение."
“За мафия може да се говори, само когато се каже: Върховният касационен съд потвърди присъдата на минимум трима души за това, че са извършили поръчкови убийства, разпространение на наркотици или нещо от тоя род."
Виртуозна работа на Канна Рачева.
Сега започвам да разбирам, че у нас да се редят бобени пана е по-смислено занимание.
Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" – в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 10 719 души и бе коментирана от 75 от тях.

Стр. 16

БТВ, Тази сутрин | 10.08.2010

Водещ: Сашо Диков е наш гост. Добро утро.

Сашо Диков: Добро утро.

Водещ: Ще си говорим за езика на политиците и дискусията, която отприщи изказа на Божидар Димитров. Самият той постави въпроса дали е по-добре да си запази езика такъв, какъвто го има години наред, или да бъде лицемерен и да говори благоговейно. Той самият каза, че може ако реши да говори благоговейно. Но би било лицемерно от негова страна. Само че в началото искам да попитам Сашо Диков за нещо друго. При последното му гостуване при мен и при Ани той постави едни въпроси, свързани с публичните декларации пред Сметната палата за това, което са отчели като доходи и имущество висши държавни служители. Имаше ли някакъв резултат, някакво последствие от това, което ти посочи като въпроси, съмнения и подозрения за произхода на тези средства?

Сашо Диков: За съжаление, или по-скоро естествено, че нямаше никакво продължение, защото нещата в няколко случаи бяха много скандални. Като започнем от Роман Василев и се свърши до бившия шеф на лудницата и сегашен заместник-министър на здравеопазването. Никакво продължение. Очевидно никой не се трогва особено, че един като Роман Василев може да спечели 80 000 от игра на българската, на софийската борса, или 40 000 лева може да вземе от обезщетение за строеж. Никой не се трогва от това, че един шеф на лудницата може да има милион, или милион и нещо в банката. Поне да се пита откъде, и как, и що. Доколкото знам, самите те са отказали коментар. Така че…

Водещ: Ти постави под съмнение законността на тези доходи.

Сашо Диков: Не, аз не съм поставил под съмнение. Аз не ги знам. Аз искам когато един човек е на позиция като на Роман Василев, аз искам да знам всичко, свързано с него. Дали това не е умело, интелигентно прикрит рушвет. Примерно. Тези 80 000 от борсата. Запознати казват, че това е идеално прикриване на рушвет. Но пък може човекът наистина да си ги е спечелил нормално и законно.

Водещ: Казваш, че не обвиняваш, а питаш.

Сашо Диков: Естествено. Нормално за моята работа е да питам. Нормално е да ме интересува как така бившият шеф на лудницата има един милион на влог в банката и сума ти апартаменти. Най-нормално е да се попита. Само че тук, след като той не иска да говори, някой трябва да го принуди да говори. Но тъй като този някой, който трябва да го принуди, очевидно не желае да го принуди, имам предвид разбира се Бойко Борисов, по същия начин стигаме, обвързвайки тази тема с днешната, по същия начин Бойко Борисов…

Водещ: За всичко ли трябва Бойко Борисов? Винаги ли трябва да принуждава той, да казва?

Сашо Диков: След като нямат усещане. След като нямат усещане някои негови хора, или хора от парламента и депутати. Защото онова, което започна като малко или повече като някаква изцепка, вярно неинтелигентна, тъпа, цинична дори на Божидар Димитров, сега изведнъж виждаме как тя се разрасна и след вчерашната декларация на депутати от Бургас, които поддържат Божидар Димитров, това е върха на тъпотията по случая.

Водещ: Хиперболизира ли се обаче ответната негативна реакция? Интересно ми е какво мисли човек като Сашо Диков. Защото ти също се славиш като човек с пиперлив, с рязък език.

Сашо Диков: Аз съм за това човек да има пиперлив и рязък език. Но той трябва да е наясно докъде може да стига и докъде не може да стига. Особено когато си на позиция като човек на обществена позиция, било депутат, било…

Водещ: Каква е границата?

Сашо Диков: Границата е най-нормална. Тук има най-нормална граница. Ти не можеш да кажеш „шибан народ” или колеги. Това е обидно, това в определен смисъл е цинично.

Водещ: Брулени можело да означава.

Сашо Диков: Не, да оставим, то може да означава сто неща. Ясно беше за мен, и би трябвало, Божидар Димитров е достатъчно интелигентен да си дава сметка, че това е, приемаме, изтървал в изблик на нерви, изтървана реплика. Най-нормалното и задължително беше да се извини. Ако не на народа, което е пък абсурдно и недопустимо въобще да се изразява по този начин, поне на колегите си археолози. Вместо това, той прави нови гафове. Нови гафове, мисля че пак при вас го е казал там, българките със зърната, пък циците, пък това-онова, как ходели.

Водещ: Ходят разсъблечени в църква.

Сашо Диков: Което е само по себе си нова тъпотия. И върха на тъпотията е вчерашната декларация на бургарските депутати, които го поддържат, защото той, виждате ли, работел със сърцето си, той мислел със сърцето си. В случая той мисли с оная си работа. Извинявам се за часа. И може би без изобщо да се извинявам. И това е върха на тъпотията, да подкрепяш един човек когато е направил такъв очеваден гаф. И нямаше нищо по-естествено, нормално и задължително да се извиниш. Тук нещата ескалираха от това, че Бойко си затрая. И бургаските депутати изтълкуваха неговото мълчание като одобрение на поведението, виждате ли – мъжкарското поведение на Божидар Димитров. И затова се плонжираха, или по-скоро се метнаха пред Божидар Димитров. Но от депутатите едва ли можем нещо да очакваме, след като тяхната шефка поне на два пъти стана абсолютно за смях, говорим като език. Първия път, когато каза за недоразумението Румяна Желева пред европарламента, когато защитаваше поста си, да каже, че това било блестяща защита. И втория път когато каза, че оставката на Лъчо Мозъка, виждате ли, това било много достойна постъпка. Каква достойна постъпка е да подадеш оставка когато Бойко ти е наредил да я дадеш?

Водещ: Ако се върнем към случая с господин Божидар Димитров, пак казвам, той каза: аз мога да говоря благоговейно, но трябва ли да бъда лицемерен? Много хора са му казвали, че той вече не е същия като в началото. Видях и друго мнение, различно от твоето, на литературовед – проф. Михаил Неделчев. Той казва, че крайните изказвания превръщат Божидар Димитров в по-оригинален и във функционален политик и че политиците не трябва да имат стерилен речник.

Сашо Диков: Тук няма никаква… Аз съм за това, нека политиците да имат нестерилен речник. Аз съм за това, нека като Дянков да говорят за старците в БАН за феодални.

Водещ: Феодални старци, да.

Сашо Диков: Значи там го подкрепям. Феодални старци, защото когато си на хиляда години не даваш кой знае каква продукция научна. Наричай ги както искаш. Но в случая, само че аз веднага казвам друго. Какво стана? Нахаканият каубой, който дойде от Америка тук да ни просвещава, въпреки че тотално стана за смях и не знам още докога ще го държи Бойко, но това е друга история. Изведнъж нахаканият каубой като отиде, или по-скоро Бойко като го прати при Първанов, изведнъж някакво детенце, напикано или насрано детенце пред Първанов мълчи и си трае като да не кажа какво.

Водещ: Ето, сега някой ще каже: какъв е речникът на коментатора.

Сашо Диков: Да, но е точно така. Аз се чудя, чакай бе, Първанов там те прави за две стотинки, ти се свиваш и се гънеш като ученичка. На всичкото отгоре смятах и продължавам да смятам, че …

Водещ: Къде е границата? Кога можеш да казваш феодални старци и кога може да казваш шибани колеги?

Сашо Диков: Когато имаш основание. Аз съм за това политиците да се изразяват ясно и категорично, образно, или както искаш. Само че в случая тук не става дума за установен израз.

Водещ: Само че това се харчи. Избирателят сякаш харесва да му казват опуква, опукваш.

Сашо Диков: Нека да се харчи, но не можеш да ги наричаш шибани когото и да било. Защото шибани добре знаем какъв смисъл има. Но ако нещо си сбъркал, защото Божидар Димитров в това интервю радиозаписът показа, той до един момент спокойно говори и изведнъж превърта. Изведнъж превърта и казва: шибания народ.

Водещ: Изнерви се, защото дни наред се поставя под съмнение…

Сашо Диков: Нищо по-логично. Нищо по-логично от това. Защо да не се поставя под съмнение? Защо ако някой постави под съмнение нещо, особено такъв исторически факт, ти ще го наричаш шибаняк, или шибан археолог, или шибан народ. Но тук нещата според мен с изказа на Божидар Димитров идват като логична последица от много по-опасния речник на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Казвам много по-опасния.

Водещ: Защо?

Сашо Диков: Защото първо Цветанов прави серия от изказвания, абсолютно недопустими за поста му, по адрес на съдиите и съдебната система.

Водещ: Ти говориш за съдържанието, а не за самите думи.

Сашо Диков: Естествено, че за съдържанието говоря.

Водещ: Защото думите му са нормални.

Сашо Диков: Ти когато говориш за последната изцепка на Първанов, когато каза, че виждате ли, тези петстотин и не знам колко хиляди изтеглени от там по „Всичко коз”, май че може и да са за освобождаването на…

Водещ: Това не е на Първанов.

Сашо Диков: На Цветанов, извинявай. Това говори за жестоко объркване, без да предоставиш нито един факт. Когато пускат Маргините, да казваш, че това е заради нереформираната съдебна система, когато се държиш абсолютно неадекватно по един крайно неубедителен начин. Да защитаваш полицаите в историята с Кърджали, без да даваш отговори на някои основни въпроси като това защо са цивилни, има ли съдебна санкция за цялата тази акция и тем подобни други неща. Това е изключително опасно. И това, което ми прави впечатление е, че докато в началото, до един момент Бойко се различаваше от него, като например по историята с Маргините. Цветанов ти казва: тази присъда е заради нереформираната съдебна система, Бойко каза: имаше нещо гнило в това дело още от самото начало. И по Кърджали каза: аз се срамувам от действията на полицаите.

Водещ: Това е обаче друга тема, дотолкова доколкото чисто като езикови характеристики войната между съдебната власт и изпълнителната е факт. Там проблемът не е в изразните средства, сами по себе си, а в смисъла.

Сашо Диков: Естествено, за смисъла говорим. За смисъла. Тъпо е да правим някакъв лингвистичен или не знам какъв анализ. Не става дума за това. Става дума, че когато си на тези позиции, трябва да имаш мъжеството да гледаш трезво на нещата. Не можеш да си се втренчил в съдиите и да казваш: 5% от тях са корумпирани, да не обелваш дума за прокурорите. Няма как с тоя двоен аршин. Не може, Бойко Борисов няма право да казва: ние тези решения на съда за килърите и всичко ще ги обжалваме, когато те са необжалваеми. Някой го е подвел и там. Това не става така.

Водещ: По тази тема той постави въпроса – добре де, този „Калашников”, който го намерихме, иронично каза: не се шият дрехи с „Калашников”, нали?

Сашо Диков: Добре де, но човекът е вътре в ареста. Човекът го оставиха с „Калашников”. Трите съдийки, тук искам да поздравя Канна Рачева за страхотното интервю. Всеки, който е гледал това интервю на тези три, за мен обикновени български жени, личи си – слушаш и им вярваш. Слушаш и им вярваш. И последното, което си мислиш е, че са корумпирани. Те казват по най-простичкия и ясен начин: полицаите са непросветени, прокурорите са, или прокурорът в случая е некомпетентен. Това беше израза. И ако има някой, който наистина иска в тази държава, или поне в тази сфера нещо да стане, като Бойко и Цветанов, дано са гледали това интервю, поне да престанат всичко да им е насочено към съдиите.

Водещ: Доста аргументи казаха съдийките. Но имаше пък едно изречение, че мафия в България не може да има и няма. Което за всички, преживели прехода, е с една огромна въпросителна.

Сашо Диков: Добре. Тук не това е въпроса. Има или няма мафия, кой как разбира мафията е съвсем отделен въпрос. Въпросът е, че моят скромен опит от посещенията ми в съдебните зали показва – в огромния си брой случаи си личи, че очевидно разследващите полицаи, дознатели и т.н. не си вършат както трябва работата. Прокурорите са елементарни, да не кажа прости и…

Водещ: Беше поставен въпросът как им преподават едни и същи хора. Едните стават най-глупавите, другите стават най-перфектните хора.

Сашо Диков: Така излиза. Но какво да направя, като очевидно прокурорът като не знае как да си събере доказателствата. Или пък другото – ето го този звездата кънкьорът Светозар Костов, върши престъпления. Той извърши престъпления. Три дни преди Апелативният съд да се произнесе…

Водещ: Прокурорът по делото Ставийски. Така ли беше?

Сашо Диков: По делото Стависки и по делото сега на Алексей Петров. Два дни преди да се произнесе Апелативният съд, огромно интервю в „24 часа”. Пред мен отказа да говори, защото той знае, че пред мен не трябва да говори. Но пред „24 часа” говори, и то говори нещо, което е подсъдно. Той извърши престъпление казвайки, вменявайки вина на човек, който не му е завършил процеса. И той ще бъде осъден – Светозар Костов. Само че аз казвам: целта може би оправдава средствата. Защото те се бяха парализирали, че Апелативният съд може да пусне Алексей Петров, защото няма доказателства, защото няма „октопод”. Разбираш ли за какво става дума. И затова. Само че такова опасно, престъпно говорене, то не прави впечатление на никого. Затова казвам, че един такъв… Когато започват да се прекрачват границите, и то очевадно се прекрачват границите на говоренето от Бойко Борисов и Цветан Цветанов, оттам надолу се плъзва вече цялата тази работа.

Водещ: Още малко за езика на политиците и тези, които са опозиция. Нарочно ти опонирам с контра примери. Изказването на Сергей Станишев на Бузлуджа, че „не се гаси туй, що не гасне”, много подразни някои пожарникари. Видях, че самите те счетоха това като обида към тяхната професия. Изказването пък преди, многото изказвания на Ахмед Доган за порциите и за летящата чиния срещаха ли такъв остър отпор, като сравняваш, както сега има. Или пък така един аршин ли е от страна на медиите?

Сашо Диков: Естествено, че няма един аршин. Просто аз съм се ужасил от това, което става в съдебната зала, примерно няколкото процеса, два-три процеса, която следя, и след това начина, по който се отразяват в медиите. Толкова е скандално, толкова е некомпетентно, аз не знам страх ли, слугинаж ли, какво е на сегашните ни журналисти. Говорил съм с един там главен редактор. Викам, бе как е възможно твоят човек по този начин да мълчи за очевадни факти, като в случая със следователя Тенчо Попов вика по коридорите на съдебната зала: „следователят си поиска подкупа”. Това е рекет. Николай Цонев. Това нещо на другия ден го няма. За да го няма това в един вестник… Главният редактор вика: то момчето, репортерът повече гледа като юрист. Какво гледаш като юрист, ти пак гледай като юрист, но първо си журналист, да му се не види. И ред такива факти, които създават една… И понеже добре знаят и Цветанов, и Борисов, че каквото и да кажат, каквото и да направят, медиите са в такова клекнало положение, че някакси ще мине и замине.

Водещ: Клекнало?

Сашо Диков: Естествено. Това е опасно. Опасно е това за държавата. Не може Бойко…

Водещ: Добре, факт е, че ти говориш и правиш този анализ сега публично, без никакъв проблем.

Сашо Диков: Правя, защото на мен, аз тук мога да говоря каквото си искам. Но по-важното е, че моите собственици са ми дали правото да говоря също така каквото си искам. И затова смятам, че… И затова казвам, че аз имам чувството, че Бойко Борисов като че ли изгуби реалната представа за правилно и неправилно. Говоря в съдебната система. Особено покрай тези огромни удари, наистина шамари, които получиха покрай „Наглите” и „Килърите”. Не може.

Водещ: Черно-бяло ли е там?

Сашо Диков: Абсолютно черно-бяло е. Не може така едностранчиво да гледаш. И в същото време след най-оглушителния шамар, който е получавала прокуратурата и полицията – случая с жената на Вальо Топлото – мълчание. Къде е Борис Велчев да говори за прокурорските изцепки примерно на тоя юнак Костов. Къде е…

Водещ: Каним и прокуратурата, Сашо.

Сашо Диков: Мълчанието и на Борисов, и на Цветанов за Вальо Топлото, за жена му. Какво се каза?

Водещ: В дълги отпуски са отговорните прокурори.

Сашо Диков: Остави тия работи за дългите отпуски. Когато ти просваш няколко човека по корем с белезници на асфалта и ги държиш час – час и половина. И когато след това се оказва, че няма не доказателства, няма престъпление, това говори за нещо жестоко, сбъркано. И самият съд ти казва: няма смисъл от такава показност. Няма престъпление, защото отива жената да си взима парите от друга жена, от която има документ.

Водещ: Да.

Сашо Диков: И там ги посрещат полицаите, качулките, просването. Което наистина би трябвало да разтревожи всеки един, който му дреме какво става и как става. Аз затова ги навързах така нещата, за да стигнем до очевидната простотия на Божидар Димитров.

Водещ: Сашо Диков с нагледно доказателство, че поне тук в това студио може да се каже всичко абсолютно свободно. Защото по темата за езика, за речника на политиците, направихме струва ми се прелюбопитен коментар. И на войната между съдебна и изпълнителна власт и за положението на медиите. Много благодаря.

Световният шампион по дълбочинно спускане под вода Паскал Бернабе вече е в България и кани представителите на медиите на ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ. Тя ще се проведе на 12 август 2010 г., четвъртък. Началният час е 12 часа в читалище „Отец Паисий” в гр. Созопол.

Тодор Трайчев I 6.08.2010

P a n t a d o r®club
TEL: + 359 2 / 855 0545;
GSM – 089 888 00 18
URL: www.pantador.com; E-mail: pantador@yahoo.com

ТЕОДОРА ТРАЙЧЕВА
/Бистра Окереке/

МЕЖДУНАРОДНИ НАГРАДИ
- Grand Prix – J.F. Kennedy Center* / USA/
- Grand Prix* – International Festival of World Talents UNESCO / MOLDOVA -2010
- “ЕВРОВИЗИЯ 2009” – БГ ФИНАЛ
- “Цвете за Гошо” – най-младите участници в рок-фестивала

МЕЖДУНАРОДНО ТУРНЕ
Ню Йорк, Бостон, Торонто,
Монреал, Лос Анжелос, Лас Вегас,
Чикаго, Сан Франциско

ТОДОР ТРАЙЧЕВ
Водещ, изпълнител, сценарист продуцент и организатор

Председател на международно жури Световен конкурс на Млади таланти ЮНЕСКО /Молдова/

ЗА НАС
Шоуто на Теодора, Бистра и Тодор Трайчев включва както популярни хитове /дуети от албума “Искам за те нарисувам”/, така авторски песни в стил – рок, латино,диско, фолк…
Международната програма съдържа песни на различни езици – английски, руски, украински…

СБОРНИ ПРОГРАМИ
Графа, Миро /Каризма/, М.Илиева, М. Шамара,
Р. Кирилова, Руши,Зуека…

 

ЛЯТО – 2010
- Национално турне – Ловеч, Луковит, Банско, Несебър, Бяла, Равда, Св. Константин,
Обзор, Св. Влас, Камчия…
- Теодора Трайчева – на посещение в Москва – първо място за песен в конкурс на фондация
“За устойчиво развитие на България”

Докато българските мениджъри умуват над своето бъдеще, в темата на броя на лятното издание на ENTERPRISE решихме да дадем им дадем допълнителна тема за размисъл с отговор на няколко ключови въпроса.

в. Уикенд | Мирослава КОРТЕНСКА | 06.08.2010

Проявленията на кризата у нас са доста по-различни от тези дори в южната ни съседка Гърция. Кризата там е озвучавана периодически от бурни протести, стачки, които блокират страната и дори туристическия сезон. Там гражданите ясно изразяват проблемите си, защитават неотклонно интересите си. В Гърция протестанти дори опожариха банков клон, саморазправиха се с банкови служители…
Докато у нас кризата се изразява мълчаливо – главно с увеличаването на "лошите кредити" в банките. Малко българи се солидаризират дори срещу високите лихви, които им пречат да изплащат задълженията си. Така българите показват, че няма накъде повече да стягат коланите.
Всъщност истинска стачка с обществен резонанс не е имало от учителската през лятото на 2007 г. Нямало е такава солидарност на една прослойка в обществото ни за защита на интересите на група от интелигенцията. Нямало е и такъв отпор от властта, омаловажаването на тази гражданска проява, наричана "седенка" или оплювана от платената журналистика.
Добре че Синдикатът на българските учители издаде всички публикации по повод стачката, та да не може да бъде замазана тази отвратителна покупко-продажба при формиране на общественото мнение. И това в демократична България… Явно има купуване на журналисти както купуване на гласове при изборите. Но какво да се чудим? Не може в страна, където цари корупция в държавата, журналистиката ни да е незасегната.
Впрочем истинската журналистика би трябвало да е настрани от всички тези покупко-продажби, но тук избуяха главно заместители на свободното слово. Кръгът се затваря, защото където журналистите обслужват интереси и почти няма мнения далеч от услужливостта на силните на деня, там трудно има общество – будно и трезво. Трудно има автентични граждански протести, дебат… Именно това се случи на България в тези 20 години демокрация. Затвореният кръг на псевдодемокрацията.
Днес дори и творците не бяха така солидарни срещу осакатяващата ги реформа в културата. Скачаха само тези, които пряко бяха засегнати, като Пловдивската опера например. Тази липса на солидарност даде знак, че творците ни до голяма степен са разбити и капсулирани в общности и така маргинализирани. Кризата по български създава и други шумове в системата
В публичното пространство се хвърля твърде много прах в очите на обществото. Публичният скандал, който отшумява без последствия, е една от най-разпространените форми на обществен дебат. Да вземем например изказването на Волен Сидеров в парламента, където той изложи няколко важни аргумента срещу медийни нередности. Първо, че водещ на предаване по БНР с тема действията на полицията не може да бъде бивш шеф на пресцентъра на МВР в предишно правителство. Ето един казус не за скандал, а за законово ограничение в медиите подобно смесване на две противопоказни дейности да не се допуска, за да се запази обективността. Дано тази забележка в целта не остане свързана само с яда на Сидеров към Диана Янкулова от БНР, а да регламентира извън зоната на конфликт на интереси журналистическата практика. Тази забележка остави на тръни и много журналисти, които тайно или явно си докарват добър доход освен журналистическата си работа и с това, че са пиари я на политическа партия или определен лидер, я на корпоративни интереси. Подобен скандал избухна неотдавна и с небезизвестната мадам В., но отшумя, без да промени нещо в правилата на професията на журналиста, а също и невъзмутимото перчене на Валерия Велева в стил бяла пеперудка.
Странно беше също, че именно Светла Петрова постави казуса за конфликт на интереси в журналистическата практика от екрана, може би забравяйки, че тя сама бе в крещящ конфликт на интереси като водеща на политическо предаване и като съпруга на Станимир Илчев, депутат и говорител на парламентарната група на управляващата доскоро НДСВ. А сега също е в конфликт на интереси г-жа Петрова! Сега пък нейният съпруг тихо си седи в Брюксел като евродепутат. Ето го лицето на българската журналистика – толкова рафинирано и арогантно, правеща се на обективна и граждански ангажирана, а всъщност затваряща си очите пред нередностите, които сама извършва. Без правила, строги и съвременни, явно промените няма да настъпят от само себе си.
Тревожно е и друго – че поставеното начало за написване на нов медиен закон показа отново уродливости от миналото. Сред гарантите на новия закон е и Хачо Бояджиев, не сте учудени, нали? Нищо, че бе оповестен като сътрудник на репресивната ДС. Старите муцуни, които половин век ни налагат спорната си естетика и морал, отново изскочиха да пишат новите правила. Тежко ни и горко! Лошото е, че така промените се отдалечават
и то сигурно някъде в далечината! Както в последните 20 години. Много скандали, много разкрития, а никакви нови правила в публичното пространство.
Тук не мога да подмина и видния представител на "балансираната" журналистика Бойко Василев от БНТ. И той говори на дебата за новия медиен закон. С половин уста, както правят всички конформисти като него, каза, че не може обществената телевизия да е толкова бедна.
Пардон, драги ми г-н Василев! БНТ не е бедна, а в момента ограбена и с огромен дефицит от 15 милиона лева. Бойко Василев иска да замаже нередностите на Пръмова, под чието партийно крило той приспива народа ни с неговата неописуемо скучна "Панорама". За бедната БНТ се говори 20 години, а вътре доста добре си живуркат подобни нямащи нищо общо с журналистиката мазници като Бойко Василев и подменят представите на аудиторията. И 20 години грабителите и псевдожурналистите не са наказвани и отстранявани?!
И така – факт е кризата на доверието в обществото ни, кризата на авторитети, кризата на свободата на словото у нас, страната на 68-о място в световната ранглиста за обективни медии. Всичко случващо се е особено опасно в ситуация на криза, когато българите имат само един коректив – мнението на Европа.
А ние самите нямаме воля и енергия да създадем корективи на самите себе си, истинска журналистика и медии. Може би затова дълго още ще си кютаме в криворазбраната ни цивилизация.

Стр. 26-27

БНР, От петък до петък | 06.08.2010

Водещ: Доц.д-р Лиляна Андреева и старши научен сътрудник Мария Динкова днес представиха пред журналисти своята теза по един според мен изключително важен въпрос – младите българи и медийните послания. Какво младите хора в България не намират в медиите. Как бъдещите журналисти си представят съвременния журналист. Аз се надявам сега на всички тези въпроси отговор да ни даде преподавателката по журналистика и връзки с обществеността във факултета по журналистика в СУ доц.д-р Лиляна Андреева, с която имаме връзка. Здравейте.
Лиляна Андреева: Здравейте. Първо искам да кажа, че младите хора говорят не само това, което не намират, но и това, Което намират. Тоест те са обективни. Те поощряват някои неща, които протичат в съвременните медии. Специално смятат, че много добре е, че има една доста висока технологическа обезпеченост вече на работата на журналистите, на влизането на новите технологии, на дигитализацията, на цифровизацията, на компютърните и т.н. Тоест смятат, че всичко това помага на журналистите да работят по-качествено и да имат по-активна обратна връзка с аудиторията. На второ място те отбелязват една нова стилистика в разследващата журналистика. Те се обявяват против прокурорския синдром при критиката и много им е приятен този сарказъм, това чувство за хумор да кажем в "Господари на ефира", където уж весело, но фактически се поставят някакви много сериозни социални и други теми и се търси начин за тяхното разрешаване.
Водещ: Да, то ва безспорно е много интересна форма, и аз я харесвам.
Лиляна Андреева: Друго нещо, което те поощряват това е ползването на непрофесионални журналисти, тоест хора, които се обаждат поради възможност с новите технологии, те самите стават репортери в телевизията, и в радиото се обаждат, обратната връзка, ползването на блогърите и т.н.
Водещ: Но все пак, всяко ново поколение винаги е по-критично към по-старото. Кое не им допада в днешния начин на представяне на новините?
Лиляна Андреева: На мен ми харесва това, че те са обективни. Но в същото време центъра на тежестта във всички тези изказвания или пък написаното, което пишат, аз като им възлагам да пишат някои неща по съвременните професии, центъра на тежестта е това, че те имат подозрение за известен натиск от властови структури върху журналисти и собственици на медии. Така очакваната обективност, абсолютна чистота и обективност на журналиста да каже цялата истина и да не се страхува, да не се съобразява, да не си прави автоцензура не винаги се получава. Да се учудва защо когаот аз им говоря за персонифицирания коментар, този жанр изчезна, да кажем от телевизията. Хайде в печата на първите страници има колонка на журналиста, който може да изрази независимо дали собственото или на медията позицията, в телевизията журналиста като че ли се крие зад интервюто и чрез интервюто демонстрира позицията на другия човек, а не собствената си позиция. Разбира се тази позиция се изразява и чрез задаване на въпроси, но все пак няма го персонифицирания коментар.
Водещ: Може би защото коментара и анализа винаги изисква доста повече усилия от една страна, и от друга страна там не трябв да има автоцензура, а пък не винаги е удобно да се пише по някакви теми.
Лиляна Андреева: Ами вижте сега, те казват – защо като коментатори излизат да кажем политици, ето Кошлуков водеше коментарно предаване, Илияна Дончева водеше коментарно предаване. Това са хора, които имат политически позиции, а се явяват като журналисти коментатори. А самите журналисти се страхуват или пък просто защото вие много правилно казахте, този жанр е много труден.
Водещ: Има и друго, обикновено ръководствата на някои медии предпочитат коментарите и анализите да бъдат поръчвани на външни хора, така че по този начин много хитро медията се дистанцира от позиция и излиза, че позицията не е на вестника съответно.
Лиляна Андреева: Това е много интересно, много тънка форма на падане на медията. Друго нещо, което не харесват младите, това е преекспонирането на някои политически личности и смесването на професията на PR с професията на журналиста.
Водещ: Ние журналистите винаги се изкушаваме от PR-а.
Лиляна Андреева: Да. По някой път самите журналисти стават PR-и или пък PR-и стават журналисти.
Водещ: Така е. Доц. Андреева, аз също по една или друга причина работя с млади хора и имам впечатление,ч е има отказ сред младите хора да гледат телевизия вкъщи. Според мен това е нещо като тих протест срещу нека го кажем направо опростачването на някои от програмите и безвкусицата и пошлостта.
Лиляна Андреева: Да. Младите вече почти не гледат телевизия. Аз се учудвам, когато ги питам за някой автор или за предаване, те нямат мнение. Защото те не гледат телевизия. Повечето от тях вече са към интернет. Някои обач есмятат, че постепенно медиите ще залязва тяхната сила, особено печата, и че фактически интернет е зоната на истинската свобода. Има се предвид, че там може да казваш всичко, особено става въпрос за блогърите.
Водещ: Да, особено когато е инкогнито.
Лиляна Андреева: Да, и когато е анонимно всичко. Но най-главния въпрос, който ги дразни са много гневни младите хора, това е опростачването, както вие казвате, изкривяването на нравствените ценности, намаляването на културата, на културните предавания или липсата на културни предавания. И те казват така – дали новата журналистика е в унисон с етични норми или кове някакви нови правила. От прозорец към света, прозореца се обръща към кухнята и спалнята.
Водещ: Така е. И аз се радвам, че младите хора са критични по отношение на това.
Лиляна Андреева: Да. (?) трябва да се нагоди към новия вкус или да се откаже да гледа и в много случаи се отказва да гледа. Първо те искат да има повече предавания за младежта. За студентите няма… има,с ега се появи на Алма матер едно предаване, което се излъчва чак в 11 часа. Младите в 11 часа ги няма вкъщи. Освен това смятам, че много голям акцент трябва да се постави разбира се, те говорят за това, че екрана, специално говоря за телевизията, все пак е сцена и там трябва да се търсят форми, а не само тематика. Например такава тематика като наркотиците, алкохола, тютюнопушенето, физическото и духовно здраве на младите хора трябва да бъде много сериозен обект на телевизионни и радио и всякакви други предавания…
Водещ: Абсолютно съм съгласна с вас.
Лиляна Андреева: .. .но да се намерят формите, а не само наставнически да се говори.
Водещ: Доц.Андреева, какво вие конкретно им препоръчвате, опитвате ли се да формирате у тях вкус към стойностни неща. Вашата роля като преподавател е изключително важна в тези времена на прагматизъм, на бездуховност и нека да го признаем, на лошо качество като цяло на началното и средното образование. Сфера, в която все още за съжаление почти няма реформа.
Лиляна Андреева: На приемните изпити това личи. На приемните изпити първо грамотността личи, че е паднала. Освен това..
Водещ: Много е паднала, бих казала.
Лиляна Андреева: … трябва да ви кажа, че тези деца, които са на по 18 години, те не могат да различат законодателна от изпълнителна власт. Те са политически много неграмотни.
Водещ: Не само политически, те не умеят да говорят, нямат език.
Лиляна Андреева: Аз изключително голям акцент поставям върху етичните проблеми на журналистиката. Върху това, че журналистиката трябва да казва истината. За да можеш да постигнеш това, това не можеш да го постигнеш без образованост, без култура. Ако ти не стоиш до 30-годишна възраст повече между книгите и ако не четеш повече до тази възраст, ти не можеш да станеш голям журналист.
Водещ: Така е.
Лиляна Андреева: Това ги уча. В живота нещата са много по-сложни, по-грозни. По някой път те се сблъскват с някои процеси вътре в самите журналистически гилдии, където има завист, където напредват хора, които не са най-умните, където се канят да кажем за журналисти хора, които нямат журналистическо образованеи или пък хуманитарно образование..
Водещ: Но пък имат връзки.
Лиляна Андреева: Но имат връзки или пък са атрактивни, известни от реалити програми, разни шоу звезди и са доста разколебани и разочаровани. Но общото, което доминира като при млад човек е тяхната надежда, че все пак ще надделее хубавото и че както всеки млад човек, надяват се да се реализират по най-добрия начин, по който ние ги учим.
Водещ: На финала на този разговор да им пожелаем повече кураж, издръжливост. Благодаря ви за това интервю.
Лиляна Андреева: И аз ви благодаря.
Водещ: Доц.д-р Лиляна Андреева, преподавател в СУ.