Телеманиак I 20.02.2011

От 21 март в програмната схема на националната Nova TV ще бъдат добавени две нови предавания.

Колко са нови е спорно. Първото е „Часът на Милен“. Дискусионното предаване ще се излъчва всеки делничен ден от 16:30 часа с продължителност 60 минути. Не е изненада, че Милен Цветков се завръща в ефира на Nova. През последните няколко години му стана навик да започва предаване там, след това да си тръгва шумно и после отново да се върне. Колко ще продължи поредното завръщане предстои да разберем.
Второто „ново“ предаване е толк шоуто на Марк’О Селски – „На инат“. Симпатичното компютърно магаре с остър език доскоро се подвизаваше в ефира на TV7. От 21 март Марк ще си показва магариите всеки делничен ден от 23:00 часа в ефира на Nova.
Какви промени още ни очакват в ефира на частната национална телевизия ще разберем съвсем скоро.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 19.02.2011

Застиналия в няколко годишно спокойствие радиопазар е на път да се оживи. И то сериозно.

Съветът за електронни медии (СЕМ) обяви конкурс за две ефирни радиочестоти в София и за пет в Силистра. Решенията бяха обнародвани в държавен вестник още през ноември 2010, а през миналата седмица СЕМ припомни на желаещите да участват в обявеното състезание, че вече могат да закупят конкурсни документи в офиса на медийния регулатор. Заявления за участие ще се приемат до 14 март, a самият конкурс е на 1 април. Той е неприсъствен и СЕМ ще трябва да оценява програмни концепции само на хартия, които да отговарят на следното изискване: "програмата да е със специализиран профил, насочена към аудитория от 20- до 45-годишна възраст". Обяснимо интересът към софийския пазар е най-голям. "Мотивите ни за обявяването на конкурсите са описани в решенията. Максимално да се оползотвори свободният честотен ресурс, каквото е и изискването на закона. Едни от водещите критерии при оценяване на кандидатите ще са разнообразие на съдържанието и опит", коментира пред "Капитал" председателят на медийния регулатор Георги Лозанов.
Инфографика

Увеличаване

Конкурс за радио в София не е обявяван вече повече от десет години, но причината не е отсъствие на интерес. Последното състезание за ефир в столицата беше проведено от предшественика на СЕМ, Националният съвет за радио и телевизия в периода 1999 – 2000 г. Честотите за излъчване пък бяха дадени от предшественика на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД). Тогава ДКД е дала общо 200 честоти (не само за София). Едва през 2008 г. медийните надзорници приеха план, който предвижда радиолицензиране в три етапа. СЕМ обяви конкурси първо в областните градове, в които такива не са били провеждани изобщо, като Разград, Търговище, Пазарджик, Перник, Ботевград и др. София и Силистра бяха предвидени за третия етап на конкурсите за радиоефир. Учудващо СЕМ спазва плана, който беше начертал. Дойде редът на София и Силистра, като обяснимо интересът към столицата е по-голям заради размера на пазара.
Това, че СЕМ ще провежда конкурс за две ефирни радиостанции, по принцип е хубаво, защото може да даде шанс на нови програми, което да внесе разнообразие на претоварения от музикални формати пазар. Логично е тези две нови медии да засегнат интересите на някои вече съществуващи компании, защото появата им ще направи още по-свирепа конкуренцията на и без това оскъдния пазар на радиореклама (вижте графиката).

Търсене и предлагане

В момента лицензиите за радиодейност в София са общо 30 (виж графиката). След като премине обявеният от СЕМ конкурс, до края на април в софийския ефир има шанс те да станат 32. Едната честота, за която ще се борят кандидатите в конкурса, е освободеният от BBC (91 MHz) ефир, след като СЕМ прекрати лиценза на медията. Другата е честотата на придобилото множество трансформации през годините радио Viva (Ноt FM, К2 – 93,4 MHz), чийто ефирен лиценз по закон е с временно право на излъчване до обявяване на нов конкурс както в момента. В крайна сметка на тази честота в момента излъчва радио Melody. Медиата е част от групата радиостанции на b Media Groupсобственост на американската компания Central European Media Enterprises (СМЕ). Стремежа да си запази честотата на Мelody обяснява и интереса на собствениците на bTV към обявените конкурси за софийския радиоефир. С това интереса на компанията обаче не се изчерпва. bTV е заинтересована и от спечелване на другата честота с да умножат портфолиото си от радиостанции (виж графиката) с медия, която да се основава на програмата на тв канала т.е. 24 часа да излъчва програмата на bTV в радиоефир. Тази практика канала прилага и в момента като на честотите на радио "Алма Матер" излъчва сутрешния блок на медиата. От bTV официално нито потвърдиха, нито отрекоха участието си. Източник на "Капитал" обаче увери, че в четвъртък представител на b Media Group е купил конкурсни документи.

Отсега е ясно, че битката за двете честоти ще е много оспорвана. Участие в конкурса ще вземе един от съсобствениците в "БГ Приватинвест" (компанията собственик на "Труд" и "24 часа") Христо Грозев. Той ще подаде документи в СЕМ от името на радиокомпаниятa в Холандия, в която има собственост – Duch Radio Group (собственик на радио Corp) ."Имам намерение да развием новинарско репортажно радио. Естествено е ако спечелим да използваме и ресурса от новини и коментари на вестниците, които притежаваме в България – "Труд" и "24 часа", каза Грозев. Той единствен официално потвърди участието си в радиоконкурсите.

Стана ясно, че и през компанията си "Пресмаркет" близката до Корпоративна търговска банка "Нова българска медийна група" на Ирена Кръстева също има намерение да участва в конкурса, твърди източникът ни. Това обаче едва ли е окончателният брой на кандидатите за софийския радиоефир.

Светло бъдеще

Интересът към конкурса не е случаен и участието на големи медийни играчи в него също. Вече една година големите телевизионни компании градят мултиканални платформи, които да им гарантират, че в бъдеще ефективно ще използват цифровите честоти, които са си договорили. Въпреки че тенденцията на консолидация на радиобизнеса, започнала през 2002 г., приключи преди поече от три години, възможно е да станем свидетели на ново окрупняване на медийния пазар, при който радио групи да се обединяват с телевизионни, за да оптимизират разходите си и да се възползват от възможностите на цифровите платформи. Другата възможност е вестникарски групи да диверсифицират дейността си и да влязат в радиоефира. При всички положения сигурно е, че за двете честоти в софийския ефир предстои сериозна битка, която ще бъде и сериозен тест за медийния регулатор.

Оригинална публикация

СБЖ I 16.02.2011

Сайтът на СБЖ за кратко време се превърна в център на актуална медийна информация и се радвам на усилията, които се полагат за развитието му. Сигурен съм, че той ще се превърне и в посещаван от PR специалистите медиен портал, казва в своето специално интервю председателят на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО).

Усещате ли се известно преекспониране на вашата професия. Когато за всяка по-необяснима постъпка или действие някой казва – абе остави го, това е PR. Имате ли усещането, че PR е нещо модерно?

Връзките с обществеността (PR) е сравнително млада професия в България – развива се през последните 20 години, като професионално е активна през последните 10-12 години. В наши дни мениджърите на компаниите и организациите са убедени, че връзките с медиите и чрез тях с клиентите, партньорите и всеки, който е заинтересуван, са важни и първостепенни. Невинаги обаче е било така. В периода, когато трябваше да убеждаваме нашите клиенти или мениджъри, че има нужда от активни публични комуникации, PR бе нещо непознато и донякъде тайнствено… В този период много хора бяха убедени, че PR е реклама и по-точно „безплатна реклама“, че работата с медиите се изчерпва да имаш добри лични контакти с журналистите и да пиеш редовно с тях кафе, и те та да славословят твоята компания. Разбира се имало е и практики, които са били неетични и срещу които БДВО се бори активно чрез своята Комисия по етика. Ако някой има съмнения, че PR дейности са неетични или някой PR специалист не спазва принципите на Етичния кодекс на ПР специалистите в България (http://www.bdvo.org/index.phtml?sec=1&sec3=7&part=0&sec4=15&pagenum=15) нека се обърне към нас.

СБЖ I 31.01.2011

ПР специалистите и журналистите трябва да се познават, да бъдат партньори и да създават доверие помежду си. И в двете професии има голяма динамика – често се случва да прескачат журналисти в ПР професията и обратно, има много нови лица.

Стоян А. Стоянов работи в сферата на публичните комуникации и медиите повече от 10 години. Член е на БДВО от 2006 г., става член на Комисията по етика на организацията през 2008 г., а след това и член на Управителния й съвет през 2010 година.

От юни същата година. той развива собствен бизнес като съдружник в Комуникационна агенция PRoWay, която работи за проекти на Сдружение „Културни проекти”, Обединена българска банка, Фулчарджър България, вестник „Пари“ и MySuccess.bg.

В периода 2005 – 2010 година е мениджър и след това старши мениджър в PR агенция AMI Communications. В агенцията работи с клиенти като ЧЕЗ България, ТЕЦ Варна, Shell България, VISA, HP България, ХОБАС България, посолствата на Република Чехия и Кралство Дания. Отговарял е за организация на събития, PR и корпоративни комуникации.

В периода 1997 – 2005 г. Стоян А. Стоянов работи като комуникационен специалист в държавната администрация и в неправителствени организации, и като бизнес журналист.

През 2001 г. завършва магистърска специалност „Финанси“ в УНСС, а след това и едногодишна PR програма в M3 Communications College, както и много квалификационни курсове в сферата на публичните комуникации.Преподава като хоноруван асистент на студенти по масови комуникации в Нов български университет, лектор е в различни обучения и семинари. Работи и за развитието на два онлайн проекта, които са в помощ на PR специалистите в България: EventBox.bg I Бизнес събитията в България и PRnew.info I PR&Медиа Новини.

Честито за избора Ви за председател на БДВО за 2011 г. Кои са основните цели, които си поставяте за развитието на ПР секторът у нас?

През последните няколко години Българското дружество за връзки с обществеността активно работи за сдружаването на ПР специалистите, за популяризирането на добрите практики в тяхната работа и за повишаването на професионалния им авторитет като успешни консултанти за ефективен бизнес. Имаме добрата основа и през 2011 година ние ще засилим работата си в няколко направления, като основната ни задача е да бъдем още по-полезни на бизнеса, организациите и институциите, да им носим нови клиенти, положителна репутация и доверие.

Ще насочим основните си усилия към:

- Повишаване авторитета на БДВО като влиятелно средище на дискусия и формиране на мнения;

- Популяризиране на добрите и етични практики за работа (откриване и посочване на неетичните практики);

- Изследване на тенденциите и развитието на ПР сектора в България;

- Успешно сътрудничество с бизнеса, браншовите организации и институциите и повишаване на информираността на бизнеса за ползите от успешната професионална ПР дейност;

В организационен план ще се постараем да увеличим неколкократно активните членове на БДВО и ще създадем регионални клонове на организацията в големите градове на България. Освен събитията, които организираме традиционно – като наградите за най-добри ПР проекти и инициативи – PR Приз, и съпътстващия PR Фестивал, ще продължим да провеждаме дискутивни форуми по актуални и интересни теми.

Защо в България все повече Връзките с обществеността (PR) и Журналистиката се припокриват?

Интересен въпрос! Новите социални мрежи и технологии размиват границите между традиционните „създатели на новини“ – журналистите и специалистите по публични комуникации. Има колеги от ПР бранша, които се назовават едновременно ПР специалисти и журналисти. Мисля обаче, че граница между двете професии има и трябва да има, защото целите им са различни.

От друга страна и двете професии си партнират добре в стремежа си да информират. Положителното в тази ситуация е, че ПР специалистите се опитват да „влязат в обувките“ на журналистите и да им предлагат информация и новини, които са специфични и от интерес за конкретния журналист или за изданието, за което работи.

Кое е най-първото нещо, което ще реализира БДВО в началото на 2011 г. ?

Искаме да започнем да осъществяваме една нова за БДВО инициатива – да събираме членовете на организацията поне веднъж месечно – за да представим новите ни попълнения и инициативи, да създаваме полезни контакти между тях и да следим пулса на работата на ПР специалистите. В тази връзка ще се радваме и на партньорството на СБЖ, за да популяризираме заедно нашите срещи, които със сигурност могат да бъдат полезни и на представителите на медиите.

Ще насочим и усилия за създаване на Консултативен съвет към БДВО (орган, който е заложен в Устава на организацията, но все още не е създаден), в който да участват представители на висшия мениджмънт на компании и организации, отговорни за публичните комуникации. Ролята на Консултативния съвет е да помага за развитието на БДВО, да дава своето мнение по възникнали етични казуси, както и да поставя актуални теми от бранша за дискусия.

Какви са вашите планове за партньорство между СБЖ и БДВО?

ПР специалистите и журналистите трябва да се познават, да бъдат партньори и да създават доверие помежду си. И в двете професии има голяма динамика – често се случва да прескачат журналисти в ПР професията и обратно, има много нови лица. Заедно с колегите от СБЖ ще се опитаме да направим комуникацията по-директна и ефективна. Етичните аспекти на работата на журналистите и ПР специалистите също е тема, за която ще работим заедно.

Очаквайте продължение…

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.02.2011

Водещ:Колкото повече наближават изборите, толкова по-често медиите ще бъдат център на внимание. Защото колкото е важно да има хляб и зрелища, точно толкова важно е да има медии. Инак никой няма да разбере има или няма хляб и зрелища, колко струват и кой носи тези дарове. Разбира се в онези времена са гледали да не убиват вестоносците, но май всичко тече и се променя. Казват, че всички пътища водят към един, а центърът е „Колизеумът”. От място за развлечения сега може да се нарече „Вавилонската кула”, събрала безкрайно много езици под остарелите от времето си стени. Строителството му е дълъг, изморителен и скъп процес. Построен е с цената на много жертви. На плещите му се събирали спокойно 50 хиляди души, във време, когато населението на Рим е наброявало 200 хиляди души. Истинското или по-скоро първоначалното му наименование „Амфитеатърът на Флавий”. Римският амфитеатър служи за арена за игра в продължение на четири века и половина. Сградата, претърпяла промените на времето, които едва ли би издържала, ако не беше перфектното разпределение на тежестта на камъка. През 217 година високите етажи пламват от гръмотевица, няколко земетресение също допринасят за разрушаването му. С течение на годините вкусовете на публиката се променят и вече гладиаторските битки съвсем не развличат римското общество, но основните причини са войната и финансовата криза. Нищо ново. Да оставим обаче Древния Рим настрана. Кой пуска гръмотевиците в медиите и защо се тресе земята под краката на някои медии? Защо политиците продължават настървено да кадруват в медиите? Трябва ли им етичен кодекс и на политиците по примера на медиите? Ето това ще коментираме днес с колегите от етичната комисия Александър Кашъмов, Светла Петрова от БТВ, Таня Величкова от програма „Хоризонт” по една от горещите теми на седмицата – желанието на политици да бъдат уведомяване стриктно за всички участници в предавания. Медалът от другата страна пък ще ни помогнат да обърнем колегите Надя Томова и Росен Цветков от Българската национална телевизия, които проследиха организацията за купуване на изборите на есен в източна България. В /…/ вчера за втори път се проведе дебат на тема „Новият PR срещу новия маркетинг”. Модератор на този дебат беше Максим Бехар, а в центъра на темата бяха медиите. И за това ще стане дума в „Клубът на журналистите”. Останете с нас. Добре дошли Ви казваме сега Илия Тенев, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Заговорих шеговито за гръмотевици в началото на предаването. Една порази нашия диск. Разбира се, шегата на страна, сега започваме сериозно по темата. Кой се опитва да кадрува в медиите или по-точно защо политиците не спират да се опитват да кадруват в медиите. Днес по темата ще дискутираме с колегите от етичната комисия – Александър Кашъмов, Светла Петрова от БТВ и Таня Величкова от програма „Хоризонт”. Добър ден на Таня Величкова от програма „Хоризонт”.
Таня Величкова: Здравейте!
Водещ: Защо политиците искат да кадруват е медиите и напоследък не се ли случва по-често?
Таня Величкова: Да, забелязва се такъв стремеж по-често да се бъркат в работите на медиите. Защо искат да кадруват? Винаги са го искали. И винаги, когато управлението, което и да е то, усети някаква нестабилност, решава, че може да реши проблемите си като запуши този или онзи медиен глас. Слава Богу, поживяхме в демокрация, каквато и да беше тя в България и аз мисля, че поне по отношение на обществените медии това, което се случва напоследък, колкото и притеснително да е то, е по-скоро изпускане на нерви, отколкото някаква сериозна заплаха. По-тревожното е, че наистина в България се случва така, че медиите – говоря като цяло, не само за обществените, въобще в медийното пространство, медиите стават част от политическата битка. Вместо да бъдат отразяващите, огледалото, в което да се вижда обществения живот. Така че наистина това е по-притеснителното. Иначе останалото, както се казва – сме го виждали и друг път.
Водещ: Има ли достатъчно много оплаквания в Етичната комисия и кой се оплаква повече – политиците или самите медии? Има ли оплаквания за натиск от страна на медиите?
Таня Величкова: Не. Това, което през последните месеци разглеждаме, е свързано предимно с рутинни случаи на хора, които са се почувствали обидени или оклеветени от едно или друго предаване, или материал, но Етичните комисии не се разпознават и не би следвало да се разпознават като някакъв арбитър за решаването на казуси за политически натиск. Дори в този случай, който последно разгоря страстите, аз мисля, че има регламент, по който засегналите биха могли да си потърсят справедливостта и биха могли да поставят въпроса за разглеждане пред етичната комисия. Но пак казвам – само от гледна точка на нормите от етичния кодекс на българските медии, не и от гледна точка на това, което разбираме като политическа манипулация или политически внушения в медиите.
Водещ: И в крайна сметка, ако не обществените медии би трябвало като цяло да представят всички гледни точки.
Таня Величкова: Да, разбира се. И това, което аз виждам най-общо казано в събитията напоследък, че едни хора се опитват да кажат на други хора, че нямат право на мнение. Тоест забравяме основния принцип „аз не харесвам твоето мнение, но ще се боря докрай ти да го изразиш.” Така че това, че някакви хора се изкушават от слагането на цензури, не е ново, но наистина е жалко, когато в тази роля започнат да се припознават овластени хора и когато на тази вълна наистина се върти към някакво по-радикално говорене, свързано с промяна на статута или с кадрови промени.
Водещ: Таня Величкова, член на Етичната комисия за електронните медии и от програма „Хоризонт” на Българското национално радио пред „Клубът на журналистите”. Защо никога не свършва желанието на политиците да кадруват в медиите? Това ще коментираме днес в „Клубът на журналистите”. Ще продължим да коментираме. Нека да тръгнем обаче от там – защо беше написан етичният кодекс и трябва ли да бъде защитаван, свободата на медиите да дават глас на повече по възможност гледни точки? Добър ден на Александър Кашъмов, който е също член на Етичната комисия за електронни медии.
Александър Кашъмов: Добър ден! Ами естествено, че самият факт на приемането на етичния кодекс, така, беше в отговор на желанието на медиите да имат общи правила, които не само да се споделят, но и да бъдат артикулирани, формулирани по един общ начин и то по начин, който е съвместим със същите етични прави и в Европа, в демократичния свят. Разбира с вътре са записани различни неща. Все пак това е един документ, не много голям,но достатъчно изпълнен със съдържание. Естествено едно от задължение, особено тогава, когато става въпрос за дискусионни предавания например, респективни материали в пресата, е категорично задължението да бъдат потърсени и другите гледни точки. А не да бъде отразена една единствена гледна точка. Така да се каже – изключение от правилото за търсене на различни гледни точки има единствено в някакви такива жанрове, които не са от дискусионен характер. Както да речем новините. Там нали, когато нещо се случи, не можеш да искаш директно другата гледна точка да я покажеш, или чисто подобни типове, или коментар на нещо конкретно. Дори в един коментар, когато става въпрос за една статия, която дава анализ, едностранчивостта не е в унисон с етичния кодекс. Това са правилата ни в етичните кодекси, тъй като са две – едната работи по печатните, другата – по електронните медии. В нашата специално, която се занимава с електронните медии, ние имаме случаи, в които дори се поставя въпроса за така наречената трета гледна точка, защото много зависи от конкретния казус. Например имахме наскоро един интересен случай с една телевизия, която прави репортаж и в репортажа има две страни, някакви хора, които са се оплакали от действия, свързани с незаконен строеж и ДНСК, които са друга страна. Въпреки това обаче Комисията изрази становище, че трябва да ги има и онези, от които е оплакването, тоест има случаи, в които гледните точки не са и само две. Просто това зависи от конкретиката, въпросът е, че трябва да се знае и да се съзнава къде съществува такъв стандарт.
Водещ: До колко политиците са склонни да се оплакват от медиите на Етичната комисия?
Александър Кашъмов: Ами има такива случаи, между другото. Аз приветствам, надявам се и от името на Комисията като заместник председател, подобни оплаквания от политици, защото е по-добре да се оплакват при нас, отколкото в съда.
Водещ: Или в ефир, защото той ефирът си е за оплаквания, нали така? Напоследък се утвърди тази тенденция.
Александър Кашъмов: Безспорно, че е за оплаквания. Нали аз тук вече, ако трябва да се отделим от чисто етичната тема, на мен ми се вижда смешна тази позиция, някой политик да се оплаква в ефир. Това е все едно някой състезател в спортно състезание да реве и да се оплаква по време на играта. Но както и да е. Това е друг въпрос. Значи това, което е важното е, че някои политици, особено дори за съжаление, констатирам, че говорим за лидерите например на две парламентарно представени политически партии, имат обичая да водят съдебни дела срещу журналисти, което е особено тежък натиск върху журналистите, които са заплашени от големи глоби, санкции във формата на глоби, както и отделна сума за обезщетение за неща, които често пъти са просто част от политическия живот, които са коментарни или отразяват една или друга позиция, или пък поглед към работата на тези политици. Така че всъщност от тази гледна точка, по-добре е да бъдат съзирани Комисиите по етика. Ние в крайна сметка сме и в състояние да отговорим на терзанията на политиците и да кажем има ли в даден случай нарушение или не в етичния кодекс, защото това винаги е въпрос на конкретна случка.
Водещ: Още повече, че един от обективните критерии на организации, които правят класации за степен на свободата на словото в различните държави, един от тези критерии е именно броят на съдебните дела срещу журналисти, водени от политици.
Александър Кашъмов: Категорично. Това просто…
Водещ: Това е обективен критерий, признат, как да кажа, в света.
Александър Кашъмов: Абсолютно, освен това още нещо искам да кажа. Ако политиците искат да въздействат наистина на етичната страна на медиите, те трябва да търсят комисиите, защото от нас се извършва тълкуването и постигането на едно детайлно разбиране как да се чете едно етично правило. Тоест това е начинът и те да подобрят всъщност етичната среда на медиите.
Водещ: Нека сега да обърнем медала от другата му страна и да поразсъждаваме върху темата трябва ли и политиците да имат етичен кодекс. Колегите от Българската национална телевизия – Надя Томова и Росен Цветков. Миналата седмица в една поредица от репортажи в „По света и у нас” ни показаха как стройно върви организацията по закупуването на изборите на есен. Добър ден.
Надя Томова: Добър ден.
Росен Цветков: Добър ден.
Водещ: На кратко схемата е едни хора обикалят от страната и се регистрират на едни места.
Росен Цветков: На много места се оказа. Даже ние вчера се прибрахме, късно снощи от още едно място, което обиколихме. Сега, утре всъщност и в понеделник, ще Ви покажем по телевизията, отново в новините, за какво става въпрос. За сега няма да издавам кое е мястото, но е много интересно. Даже по-интересно като че ли поне за мен от морските общини, които обиколихме.
Надя Томова: Може би по-различно, не чак толкова интересно, но по-различно. Не знам зрителите дали са, така слушателите дали са успели да видят нашите материали и това, което показахме – как всъщност става тази регистрация и как тези хора са регистрирани между септември и декември в 2010 година точно толкова, колкото е необходимо за тази оседналост, която беше приета в новия изборен кодекс.
Росен Цветков: Подготовката е била доста стриктна и бързането за регистрирането – много сериозно. Но ние сме убедени, макар да нямаме преки доказателства, че политиците наблюдават този процес и го подпомагат.
Водещ: Да не кажем участват.
Росен Цветков: И участват, да. Така че, ако трябва да говорим за етичен кодекс, аз лично много трудно мога да си го представя как ще изглежда този етичен кодекс и може би, ако бъде приет с много стриктни разпоредби, няма да имаме кандидат депутати в един момент, и кандидат кметове, и така нататък.
Надя Томова: Примерът, който ще дам, ще онагледи тезата на Росен. Включително попаднахме на един кмет на малко населено място с по-малко от 350 жители, който с абсолютно така, чистосърдечно си призна, че събира такива хора, че регистрира такива хора на неговите адреси и каза „Ами да, аз знам, аз подкрепям кмета на еди коя си община” и питаме го „Ти знаеш ли кои са партиите, които са те издигнали за кмет, на миналите местни избори?” и той каза „Ами, не ги знам кои бяха. Не ги помня, обаче аз знам, че стоя зад кмета на общината.” Това е показателно, е човекът със сигурност седи и трупа активи за въпросния кмет.
Водещ: В колко града бяхте?
Росен Цветков: Ох, много ми е трудно да кажа. Даже вчера между другото, за един ден обиколихме 10 села. То всъщност основно по селата се случват интересните неща и битката там е доста гореща, защото знаем, че приеха в изборния кодекс праг от 350 души. Съответно в някои населени места целта е да се увеличи, тъй като са по-малко от 350 в момента и тези регистрации са точно в такава посока, да минат този праг и да имат собствен кмет, сами да си изберат хората или по-скоро човекът, който иска да бъде кмет да бъде избран. Естествено не е само това целта. Целта е и да се подпомогнат и кметовете на общините, за които ще гласуват тези хора по селата.
Надя Томова:Защото там, където хората не достигат, под 350 души са, те ще гласуват за кмет на община, който път ще назначи кмета в съответното малко населено място.
Росен Цветков:
Водещ: Останете с нас след малко. Ще продължим по темата защо кадруват политиците в медиите и трябва ли им на политиците етичен кодекс. Защо политиците не спират да искат да кадруват в медиите и свързано ли е това тяхно искрено желание с наближаващите избори? Продължаваме дискусията по темата с колегата от БТВ и член на Етичната комисия за електронните медии – Светла Петрова. Добър ден.
Светла Петрова: Здравей, Ирена.
Водещ: Защо политиците за толкова искрени в желанието си да кадруват в медиите?
Светла Петрова: Ами де да знам. Защото… Всъщност знам де. Защото те продължават да живеят, повечето от тях разбира се, не бива да обобщаваме за всички политици, но повечето от тях живеят със заблудата, че когато настанят удобни за тях хора в медиите и когато подчинят по някакъв начин медиите, това ще им осигури комфорт във властта.
Водещ: И когато сплашат медиите, медиите няма да задават неудобните им въпроси.
Светла Петрова: Това е огромна заблуда и се учудвам, че умни хора, защото има и умни хора в политиката или се предполага, че в политиката са предимно умни хора, си въобразяват, че е възможно, подчинявайки медиите, да управляват добре и да стоят дълго във властта, когато е тъкмо обратното. Дори практиката на тоталитаризма показва, че не е така, че когато се заглушават медиите, че когато се манипулира информацията, която те излъчват, че когато тази информация няма общо с реалния живот на хората, това неминуемо води към краха на съответния политически режим или на съответната политическа власт. Вярно, че в едно тоталитарно общество това става за по-дълъг период от време, примерно за няколко десетилетия, но в едно общество, което има претенциите да е демократично, да живее по правилата на демокрацията – страшно това скъсява живота на партията, която е във властта и за това чакам тази умна партия, която ще дойде да ни управлява и ще обсеби медиите свободно да работят, защото те са един съобразен социален отдушник. През тях преминава социалното напрежение, което се генерира по един или друг повод, по един или друг проблем и когато ти не го отпушваш в медиите това социално напрежение, тогава се получава ефектът на тенджерата под налягане. В един момент се стига до обществена експлозия. Освен това, в едно демократично общество някак не можеш да запушиш устата на всички медии, на всички предавания и на всички журналисти. Винаги има една такава критична маса от медии, предавания и журналисти, и издания, които ще продължат да бъдат журналисти и с цената на всичко ще си изпълняват мисията на професията. Мисията на професията е да бъде коректив на властта. Аз не мога да разбера защо критиките към една власт трябва да се възприемат много лично. Те не са лични – те да от гледна точка на обществения интерес.
Водещ: Всъщност започна ли предизборната кампания и така, нека си позволя тази шега – имате ли вече хора, които да разтървават политиците в студиото?
Светла Петрова: Ами тя тази предизборна кампания започна според мен още от преди Нова година, защото ще са важни изборите, които предстоят, освен това не е ясно дали ще бъдат само местни и президентски или няма да стигнем и до предсрочни парламентарни избори. Ако се съди по тази серия от скандали, които ни разтърсват от началото на годината. Властта, ако не успее да овладее това свлачище, което е тръгнало, този процес, който се задълбочава и който разклаща много сериозно и отклонява от сериозните проблеми на обществото, нищо чудно през есента да се стигне и до предсрочни избори. А иначе за разтърваване на събеседници, вероятно ще го видим някъде по-нататък, по-близо до изборите. В момента предизборната битка върви в някакви други пластове. Те не са публични. Те не са пред очите на обществото. При нас достигат само фойерверките, нали това е битка, която тече там в подмолието, в задколисието на политиката, защото между другото аз нещо подобно ще кажа и в „Сеизмограф” – не знам българският избирател, българските граждани дали си дават сметка, че всъщност може би някъде около 2% или 10%, но не повече от българската политика се прави на светло. 90% или 98% от нея се прави някъде в задколисието, в едни мрачни политически подземия, където не е ясно дали тези, дето публично са врагове, всъщност не са си най-близки приятели. И мисля, че ние като журналисти и всички като граждани, трябва да работи за това по-голяма част от правенето на българската политика да излезе на светло и да сме наясно с мотивациите на политиците, на едно или друго политическо или управленско действие, защото много често не сме наясно с това.
Водещ: Всъщност често политиците са си позволявали да имат претенции към медиите : по посока на това обявете Вашите пристрастия. По никакъв начин не могат да приемат, че медиите нямат пристрастия. Или поне би трябвало да нямат пристрастия.
Светла Петрова: Абсолютно безпристрастни хора няма и никой от журналистите според мен не би могъл да каже това за себе си. Всеки човек си има някакви лични, те може да са чисто граждански, човешки пристрастия…
Водещ: Но това не е повод за манипулация от страна на политиците.
Светла Петрова: Да, въпросът е в целокупната медийна цялост, в медийната цялост да го има представителството на всички гледни точки и това може да се постигне в границите на една медия като цяло, в цикъла на едно предаване, ако говорим нали за някакво телевизионно предаване, каквото е „Сеизмограф”. Медията е длъжна, тя има свои правила и журналистиката има свои правила, принципи, които отстоява, защото не всичко, което се появява в медиите е журналистика. Това е много важно разграничение. Тук има една голяма опасност – съдържа се в това, че много често за журналистика се представя някакъв вид медийна търговия, просто става дума за едни договорни отношения между едни продуценти външни или между някакви политически партии, фигури, включително има такива договори между някакви предавания и държавни институции, министерства и така нататък. В това разбира се няма нищо лошо. Лошото е, когато то е скрито, не е ясно, че там на едни хора се дават едни пари, за да бъдат удобни на властта, а всичко това се представя като чиста монета и като журналистика. Не – това не е журналистика. Истинската журналистика – тя с цената на всичко наистина следва тези принципи, тези правила – те са много ясно разписани в етичния кодекс на журналистите, в неписаните правила на нашата професия и едно от фундаменталните правила е да се дава трибуна на всичките гледни точки, когато има някакъв конфликт, някаква конфронтация по отделна тема.
Водещ: Смятате ли в понеделник да обсъдите претенциите на някои политици по отношение на това, че трябва да бъдат стриктно информирани за всички участници в предаванията?
Светла Петрова: Имаш в предвид заседанието на Комисията за етика в електронните медии?
Водещ: Да. Точно това имам в предвид.
Светла Петрова: Да, в понеделник имаме заседание в 12 и 30. Това писмо на Николай Бареков, което беше изпратено до /…/ пристигна и в Комисията и ние най-вероятно ще се произнесем, дори допускам, че в момента там администрацията на Комисията му го е върнала писмото с предписание то да бъде направено по правилата, по стандартите на Комисията за жалба към нея, за да се съзира и за да може да се произнесем по случая, защото така, както ни беше изпратено, ние бихме могли, ако решим, че там се съдържа някакъв много важен за обществото и за професията казус – да се самосъзираме и да се произнесем, но иначе не би следвало да се занимаваме с него, тъй като не е посочено какви правила всъщност на Етичния кодекс са нарушени в този конкретния случай и от там насетне – кое е съдържанието на съответното предаване, което нарушава етичния кодекс.
Водещ: Но в замяна на това пък стана информационен повод да бъде написано, че има такъв протест.
Светла Петрова: Такива подробности там няма, но във всички случаи най-вероятно ще излезем с някакво становище. Тук говоря от мое име, не говоря от името на Комисията. В понеделник е заседанието. Но мен, ако ме питате, Лили Маринкова е спазила точно този принцип на журналистиката.
Водещ: За повечето гледни точки.
Светла Петрова: Да се дават повече гледни точки, нали – сега – друг е въпросът, че аз преди време пак имах някакъв проблем точно в Господин Волен Сидеров при едно участие на Димитър Стоянов, техния евро депутат. Друг е въпросът дали трябва да се казва абсолютно, нали на вски участник от предаването, дали трябва да се съобщава кои са всички други участници. Това е въпрос според мен, по-скоро на обичайна коректност, но в никакъв случай не е някакво абсолютно задължение. В края на краищата ти трябва да си отговорен към твоите зрители и слушатели най-вече и представяйки различните гледни точки ти поемаш точно тази отговорност, но от там насетне аз имам обеца на ухото от това предаване и винаги, когато има участие на АТАКА ги предупреждавам за всички участници в предаването от начало до край, дори да става дума за теми, които нямат нищо общо с тях.
Водещ: Хубаво е да няма искания и в публиката, че тогава ще стане по-сложно.
Светла Петрова: Ами, не са стигнали дотам да искат поименно имената на хората, които са вътре в студиото, но ако го поискат нали…
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар. Светла Петрова от БТВ, която е и член на Етичната комисия за електронните медии пред „Клубът на журналистите”. Ние се връщаме обратно в студиото при събеседниците. Господин Кашъмов, ще разгледате ли или поне ще дискутирате ли тези протести, че Националното радио не обявява събеседниците предварително, стриктно за всички участници? И изобщо това формално погледнато – нарушение ли е на нещо, на някаква клауза в Етичния кодекс?
Александър Кашъмов: Естествено ние ще разгледаме всичко, което отговаря на изискванията за разглеждане. Защото действително, както каза и Светла Петрова, това, което е записано в правилника е, че трябва да бъде посочено нарушението на Етичния кодекс, разбира се ние не го прилагаме това формалистично. Даваме възможност на съответния човек, който се оплаква, да даде такова уточнение. По принцип въпросът разбира се е релевантен, тъй като трябва да се изяснят всички въпроси, свързани с оплакване за… Тук аз няма да влизам в конкретния случай, защото няма да бъде редно, все пак при положение, че може да го разглеждаме в понеделник или на следващо заседание. Но тук според мен двете крайности, които са възможни – от една страна да няма плурализъм на гледните точки, а от друга страна това, което е възможно като оплакване е най-евентуална манипулация. Която може да бъде постигната и чрез привидно пресъздаване на различни гледни точки, което може да стане по различни начини. Според мен типичните механизми за това са наличие на повече хора от едната гледна точка срещу малцинство от другата гледна точка, включване по телефона срещу човек в студиото. Това са случаи, в които трябва да се внимава дали има основание ние изобщо да излезем с принципна препоръка в тези случаи. Това ще го прецени Комисията. Иначе искам да припомня, че това, което ние вече сме го взели като решение и което директно следва практиката на европейския съд по правата на човека е, че в случаите на политици и хора от управлението все пак тези хора трябва да знаят, че те са изложени на една по-голяма откритост, по-голяма степен на критика, от колкото обикновените хора и да не се чувстват така неприятно във всеки един момент, когато някой каже нещо критично за тях и видят или чуят някой свой критик в студио и така нататък. Ами това е напълно нормално. Тези хора не могат да разчитат, че медиите ще бъдат рупор на техните предизборни кампании. Точно обратното – те трябва да разчитат, че медиите са естественият коректив за техните грешки.
Водещ: Един по-прагматичен поглед върху този въпрос би показал, че едни скучни медии, които са, както казахте, рупор на техните тези, тезиси, няма да има публика в крайна сметка. Елементарният инстинкт за съхранение сочи.
Александър Кашъмов: Дано това да е естествената пазарна последица. Дано да е така,защото някои съмнения за сериозни бизнес връзки за някои от медиите с едрия бизнес вече могат да попречат и на пазарната логика. А между другото, аз исках да се закача за нещо, което С ветла Петрова спомена, че самите политици и управляващи особено пък в една предизборна кампания не са много на светло. Тъй като аз освен член на Етичната комисия съм и ръководител на ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация”, точно тази седмица имахме едно много интересно дело в Пазарджик срещу отказ на кмета и това между другото не е изолиран случай. Отказ на кмета да представи елементарната информация за броя на договорите, които е сключила общината в последните няколко години, кои са изпълнителите и каква е сумата на неизплатените суми.
Водещ: Да не е бил ангажиран с регистрация на избирателите?
Александър Кашъмов: Той е бил ангажиран с това да откаже тази информация, защото не било ясно какво се иска да се получи като информация. Тоест това е едно абсолютно свидетелство за това, че наистина управляващите се опитват да пребивават не на светло като атакуват и ограничават правото именно на медиите на достъп до информация, а по този начин медиите пък ще покажат на цялото общество как стоят нещата. В същия момент, в същия този вестник, който води това дело – това е вестник „Виделина” – малка местна медия, стана известна с едно изключително тежко осъдително решение от страна на Апелативен съд преди една-две години, в което те бяха осъдени да платят обезщетение от 20 хиляди лева. Делото знам, че още тече, защото в крайна сметка, ако се наложи те да платят тези пари, просто ще бъде закрит вестникът. Така че ето какво трябва да бъде много важно и да се следи по време на цялата кампания и изобщо, когато става дума за отношения между власт и медии – управлението у нас не иска да бъде прозрачно и иска да притиска медиите, а нещата трябва да бъдат по точно обратния начин.
Водещ: Пак да се върнем с колегите от Българската национална телевизия – Надя Томова и Росен Цветков. При онази стройна организация на разстановка на съответния брой избиратели, на съответния брой места. Намерихте ли поне един от тези новорегистрирани на адреса, на който се е регистрирал?
Росен Цветков: И аз не си спомням да сме се сблъсквали с такъв човек.
Надя Томова: Не. Нито един човек.
Росен Цветков: Определено, отивайки на въпросните адреси, хората казват , че не знаят, че се случва това нещо с тях или както вчера ни се случи примерно, да го кажем, всъщност онзи ден – вече ми се смесват дните.
Надя Томова: Няма значение. Последната командировка, която имахме.
Росен Цветков: Трудно е да се открият тези хора. Просто изчезват мистериозно. Има ги някъде в страната, но не са там, където са регистрирани.
Надя Томова: Най-честата практика е това да са хора, които по някакъв начин са свързани със съответното населено място, или имат някакъв имот там, или имат близки там, но тези хора реално не живеят там, по никакъв начин те не съществуват там. Нито плащат някакви данъци – нищо. Могат да отидат за, примерно, както всеки от нас има вила, на която ходи два пъти в годината, сигурно тези хора по същия начин ходят два пъти в годината и това е. Местните не ги знаят, не ги познават. Когато са виждали, примерно, защото местните казват, че това явление не е сега да се случва за първи път – случвало се е и на миналите местни избори. Не в такава степен, както до сега обаче.
Росен Цветков: Всъщност, за да открехна към нещата сега, които предстои да видим следващите дни в новините, един човек, който е регистрирал 45 роми, продължава да ги чака от октомври месец да дойдат да живеят в неговите имоти, които обаче не стават за живот.
Надя Томова: Само да вметна – това е човек, който е бил кандидат за кмет на въпросното населено място на предишните местни избори и то от голяма полтическа партия, национално представена. А този въпросен човек регистрира тези хора на своите имоти. Ние ги потърсихме тези хора – те не знаят изобщо, че са свързани по някакъв начин с това населено място.
Росен Цветков: А обяснението му е , че е добър човек. Само с това се заключва всичко.
Водещ: А Вие бяхте лоши хора сигурно.
Надя Томова: Ние бяхме лошите, които питат и тормозят горкия човек.
Росен Цветков: Беше съгласен дори и нас да покани да живеем в къщата му.
Надя Томова: Да, между другото няколко пъти ни се случи да ни канят буквално с изречението „Елате, ще Ви регистрираме и Вас!” Включително кмет на голяма община каза „Ела, ще те регистрирам и теб, и за кмет ще те избера, ако искаш.”
Росен Цветков: Доста добри и широко скроени хора се оказва, че са по местата, които обиколихме. Но те, честно да Ви кажа, наистина си признават, че го правят и са спокойни да го казват, защото всъщност по закон те не извършват на този етап никакво нарушение. То не е престъпление. Макар че виждаме резултатите, които ще последват след това.
Надя Томова: Фактът, че на места вече вървят прокурорски проверки, полицейски проверки също, интересно е и това, че след нашите излъчвания на нашите репортажи края на миналата седмица, началото на тази – парламентарната група на Коалиция за България внесоха във вторник предложение за промяна на изборния кодекс. От парламентарната група на ГЕРБ пък говорят вече за промяна в закона за гражданска регистрация.
Водещ: Тази възможност за гласуване на друго място вече е консумирана и всякакви промени в закона няма да предизвикат промяна.
Росен Цветков: С тази промяна в закона за гражданската регистрация се заговори, че можело да се отрегистрирали тези, които са в по-ранен етап регистрирали се. Говорим за миналото лято, септември и така нататък. Но дали ще се приемат тези промени, една голяма въпросителна стои, чакаме да видим.
Водещ: Господин Кашъмов, няма закон с обратна сила, нали така? Няма закон с обратна сила, така че тези хора, тази организация е изконсумирана.
Александър Кашъмов: По начало би могло да се придаде обратна сила на един закон с изрична разпоредба, стига той да не е наказателен закон. В случая няма да бъде така. Всичко в подобни ситуации зависи от това до колко има реална политическа воля, както и експертна способност да се направят закони, които трябва да постигнат действително целите. А целите в случая са честни избори.
Водещ: Малко утопично звучи. Но пък можем да поразсъждаваме и по този въпрос. Останете с нас, продължаваме след малко. Голяма част от политиката се прави на тъмно. Около тази теза се обединихме днес в „Клубът на журналистите”. А пък делата, направени на тъмно, работа е на журналистите да ги осветят. Хайде сега да поразсъждаваме с Надя Томова и Росен Цветков от Българската национална телевизия възможно ли е нещо да се промени след откритието на тази добра организация по доставяне на съответния брой гласове подаватели на съответните места?
Росен Цветков:Аз лично малко съм скептичен, че нещо ще се промени. Сега се правят нали, както казах и преди малко, предложения за промени, но дори и нещо да се промени и тези хора, които са регистрирани през миналата година да бъдат отрегистрирани – ние разбрахме и нещо друго, много интересно и то е, че има така наречените спящи клетки, заспали клетки мисля, че по-точно. Които ще се събудят точно на изборите. Тоест хора, които са регистрирани доста преди 2010, примерно през 2009, тоест подготовката е текла доста назад във времето, не само през 2010 година за изборите. Тези хора са регистрирани и си чакат изборите, и в един момент ще излязат.
Водещ: Чакат някой да им се обади „Екскурзията Ви е на еди коя си дата.” В изборния ден сиреч.
Росен Цветков:Точно така.
Водещ: Господин Кашъмов, какво може да се направи, докато се стигне евентуално за една такава промяна?
Александър Кашъмов: Ами, темата е доста сложна и изключително важна разбира се, защото от едната страна стои едно основно право на всички хора в Европейския съюз, правото на свободно придвижване. От друга стана обаче стои и това право да не бъде упражнявано с единствената цел да се лъже.
Водещ: Прекалено е прозрачно, за да го наричаме по друг начин.
Александър Кашъмов:Така че това, което аз се чудя и си задавам този въпрос е, тъй като регистрацията по началото представлява някаква административна дейност, която завършва с издаването на съответния документ, че някой е регистриран някъде, дали това не представлява така нареченият индивидуален административен акт, по смисъла на Административно- процесуалния кодекс, ако това е така – то тогава една такава регистрация може да бъде оспорена. В съответния случай, адекватната институция, прокуратурата, която има право да подава протест срещу незаконосъобразни актове и това е една дейност, която трябва да започне да се извършва или поне прокуратурата да отговори, ако вижда пречки да извършва – къде ги вижда тези пречки. Аз не чувам от тази прекрасна разследваща работа на журналистите от БНТ, аз не чувам прокуратурата някъде да присъства във всичките тези случаи.
Надя Томова: Ами, факт е, че ние търсихме прокуратурата в Бургас. Повярвайте – много ги търсихме. Включително те казаха, че в момента вървят техните проверки, но не могат да се видят с нас и не могат да ни кажат нищо.
Росен Цветков: Имаше един отговор, аз да го спомена. Личен разговор беше.
Надя Томова: Помолихме за неофициална среща, поне да ни кажат как вървят нещата. Ние сами като журналисти да знаем на къде вървят нещата.
Росен Цветков: От Окръжната прокуратура в Бургас отговорът, който получих беше „Ами, вижте какво, ние още не сме свършили никаква работа. Много сме в началото и няма какво да Ви кажем.” Това да ни го кажат този отговор – беше преди няколко седмици. Представете си, знае се за тези неща доста отдавна.
Надя Томова: Преди две седмици беше този отговор, да. А в същото време ние знаем, че пак в област Бургас, в община Несебър, там ситуацията е много сложна. Вие знаете – там реално не управляват политически партии, а бизнес партии. Та там едната от двете големи бизнес партии, са съзирали прокуратурата още в началото на декември. Тоест от началото на декември до средата на февруари отговорът на прокуратурата е такъв „Ние сме още на първоначален етап.”
Росен Цветков: В полицията, ние имахме срещи със самата полиция, но не снимахме – беше ни даден отговор, че всеки ден се обхождат въпросните адреси, около 500 адреси на ден, мисля, че ни споменаха, но просто обхождат. Тоест водят се едни разговори с хората, проверява се кой живее на тях и така нататък. И до там свършват нещата всъщност.
Надя Томова: И това ще продължи много дълго време. Това ни го обясниха от ОДП Бургас. Че всеки ден ще правят проверки на адресите, с които разполагат, а те имат всички, разполагат с база данни с имената на всички хора, които са се регистрирали за тези няколко месеца, ще проверяват всички хора и в един момент, когато не могат да бъдат открити тези хора, ще съставят актове. Това ни обясниха от полицията. Доколкото ние знаем, няма точка в законодателството, която да казва какво се случва с тези хора.
Водещ: След всичко, което видяхте, как мислите – може ли политиците да имат етичен кодекс и да го спазват?
Росен Цветков: Те не го искат този етичен кодекс. Видимо е. Няма да имат нужда от него и за това може би все още го няма на бял свят.
Водещ: Помага ли на журналистите етичният кодекс или по-скоро им пречи?
Надя Томова: Помага, със сигурност. Ако не за друго – поне да търсят винаги всички гледни точки. Те дават една по-различна картина в един момент.
Водещ: Нека сега да обърнем някак си поглед малко по-далеч да погледнем към един по-далечен хоризонт. Как медиите стават център на внимание, когато става дума за големи пари. Отиваме в /…/ Добър ден на Максим Бехар.
Максим Бехар: Добър ден.
Водещ: Вчера бяхте модератор на едно много интересно събитие, чиито център бяха медиите. Нека от там да започнем. Какво се случи?
Максим Бехар: Това беше вторият голям форум за /…/ Много по-добър от миналата година. Беше открит с един невероятно горещ дебат между двама експерти, световният спец /…/, който е изключителен експерт на тема PR и Маршал /…/, американец, който изследва социалните медии и предстои публикуването на неговата книга, включително в България като говорих вчера с неговите издатели на тема как да оценяваме социалните медии и как да ги анализираме. Но това беше малко странен форум, тъй като аз обикалям много по света и посещавам подобни конференции, срещи, семинари и форуми. За първи път за тези два дни имаше над 40 говорителя, лектора на форума и над 30 души участници. Не чух да се споменават трите думи, които само за миналата година бяха ключови, когато говорехме за медии. Едната е „вестник”, другата е „телевизия”, третата е „радио”. С извинение, че го казвам това по радиото. Но през тези два дни общо пред мен около 30 часа дебат се говореше единствено и само за социални медии, единствено и само как да използваме интернет, така че да може нашите послания да стигат до публиката, до клиентите и това беше основната тема. Разбира се въпросът за етиката и за етичните норми и правила, и граници в социалните медии беше също един от основните.
Водещ: Казахте, че много често пътувате. Имате поглед върху медиите и че не сте чули тези три думи „радио”, „телевизия” и „вестник”, а чули ли сте, пътувайки, политици, които се сърдят и обвиняват медиите, че видите ли не ги предупреждават за всички събеседници, които ще включат?
Максим Бехар: Не, това пък не съм го чувал и според мен, да не се връщам много назад…
Водещ: Това е, защото пътувате много, за това не го чувате.
Максим Бехар: И преди 20 години не съм го чувал това да се случва. Разбира се, че е право на журналистите, на колегите от медиите да излъчват когото и както си искат, на какви теми да разговарят и това е тяхната работа всъщност, даже не е право. Те трябва да си вършат работата, трябва да избират теми, които да са интересни на обществото, в които да има сблъсъци, да са парливи темите и това е добре свършената работа на журналистите.
Водещ: А в тези дискусии, които бяха водени и чиито модератор бяхте, имаше ли малко скептицизъм по отношение на отговорността на социалните медии, защото там нещата са, как да кажа, твърде демократични?
Максим Бехар: Вижте, както каза Пол Холмс, новото на социалните медии през изминалата една година е, че те вече могат да свалят правителства. Това е истината и дори някои от лекторите разказа нещо като анекдот как Мубарак един ден се среща с неговия предшественик Судат в Рая или в Ада, или някъде в небето и Судат го пита „Застреляха ли те или те отровиха, или какво стана?” и той казва „Не бе, facebook.” След като социалните медии вече до такава степен се развиха, че могат да дирижират политически ситуации и да диктуват на политически лидери, това означава, че те са изключително силна медия и най-голямата сила на тази медия всъщност е,че тя се пише от своите потребители.
Водещ: Всъщност силата никой не я оспорва, но въпросът е дали медиите трябва да участват в политически битки, или просто да ги отразяват?
Максим Бехар: Вижте, зависи от политическата гледна точка в крайна сметка. Има пастелен цвят в развитите страни, развитите медийни пазари. Има медии, които отразяват част от гледни точки. Други имат по-либерални или по-консервативни, но според мен това разделение на политически възгледи ще отпадне с пълното завладяване от социалните медии, защото в крайна сметка социалните медии се правят от самите хора. От самите потребители, а те са тези, които споделят своите гледни точки и те не могат да бъдат само леви или само десни. Дори в България има феномени на вестници, които са…
Водещ: Но не могат да бъдат многопластови пък от друга страна.
Максим Бехар: Не, аз имам в предвид online представянето на вестници. Един вестник „Сега” например, който определено клони на ляво, според мен като позиция, като гледни точки, влезте във форумите и ще видите, че там пък във форумите са крайно десни хора и зрителите са на крайно десни позиции. Могат да бъдат многопластови, защото животът е многопластов, различен – там има различни гледни точки. Светът вече не е само ляв или само десен, не е черно – бял. Това е всъщност богатството на новите медии, че те се управляват от своите читатели.
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар. Светът е и пътуване. Аз Ви желая леко пътуване и Ви благодаря за отделеното време. Максим Бехар пред „Клубът на журналистите”. Ами, хайде да коментираме това, че бъдещето е на социалните медии и на гражданската журналистика или? Господин Кашъмов?
Александър Кашъмов: Това е напълно безспорно, защото хората вече го знаят и го виждат, и участват ежедневно в този процес. Въпросът е, че все пак колкото и да е важно и полезно това потребителите да участват в дебатите, няма начин и да няма професионалисти, които да моделират дебата, които да посочват важните теми, които да ги отразяват и това всъщност така да се каже, социалните медии не отнемат мястото на класическите медии. Макар че създават пазарна опасност, но няма начин социалните медии, доколкото могат наистина да се нарекат социални медии, защото те са по-скоро социални мрежи, отколкото социални медии – няма начин те изцяло да заместят тази класическа роля или може би аз съм малко човек с консервативни виждания. Не виждам как това може да стане чисто технически.
Водещ: И накрая да Ви попитам – мястото на гражданската журналистика, нека под това име да обединим всички предложения, които постъпиха за антинаградите на Големия брат. Между другото през седмицата и те бяха раздадени.
Александър Кашъмов:Да, така е. Искам да кажа, че програмата за достъп на информация, българското интернет общество за пореден път, 5 път връчиха тези награди, за накърняване на правото за защита на личната сфера, личните данни. В журито ни имаше трима журналисти. Голямата награда я получиха съвместно МВР и Народното събрание по случая СРС. За формулировките на този закон и за липсата на задръжки и на контрол при прилагането на СРС. Другата награда, тъй като решихме да дадем две награди – едната беше за държавно управление, другата за частна организация. Тази за частна организация беше получена от мобилните оператори.
Водещ: Кой взе най-дейно участие в номинирането на наградените, така наречените наградени?
Александър Кашъмов: Всъщност ние постъпихме така, както правим всяка година, когато връчваме награда. на 28 януари, който е международния ден, в който се чества защитата на личните данни, ние обявяваме номинации и получаваме по интернет такива номинации в програма достъп до информация. И там вече журито на свои заседания ги обсъжда и решаваме кои са ни фаворитите.
Водещ: Гражданската активност по-различна ли беше тази година?
Александър Кашъмов:Не бих казал, че беше по-различна. Номинациите не бяха прекалено много, но бяха изключително стойностни. Ние наистина отличихме тези, които най-много се бяха отличили, но имаше и много забавни дори бих казал номинации. Например кметът на община Божурище, който там има една особена симбиоза между общината и общинския вестник, където личните данни на хората, които са им наложени санкции административни, са публикувани във вестника и там дават имената и ЕГН, за да види всеки как тези хора са наказани.
Водещ: За това са вестниците, нали?
Александър Кашъмов:И друг много любопитен случай имаше. Едно задължение пчеларите не само да си построят ограда около пчелина, което е нормално, но и на оградата отвън да сложат табелка с трите си имена и ЕГН.
Водещ: С този шеговит тон да завършим, макар че темата е сериозна и все пак политиците би следвало да се ограничават в претенциите си към медиите. Най-малкото, защото медиите имат етичен кодекс и го спазват. Докато политиците не демонстрират никакво желание да приемат етичен кодекс – още по-малко да го спазват. Хубав съботен следобед Ви желаем – Илия Тенев, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.02.2011

Водещ: В началото беше закъснението за работа. Не беше толкова отдавна времето, в което премиерът сподели, че заради медиите закъснява за работа. После дойдоха заглавията, които медийните експерти отчетоха, че са изключително успешни, но пък препоръчаха на премиера да не ги пише все пак всичките. Имаше известна пауза. Сега следва времето на ефектните коментари. Днес можем смело да кажем, че медиите за втори път популяризират виц на премиера. За българския казан в Ада и традиционно отсъстващия дявол пазач. В тази среда сякаш един саботаж изкара парламентарната дискусия вчера извън релси и май дойдоха сценаристите на сапунки. Горчивата ирония на страна. Когато гърмят редакции, как ехото заглъхва. Не е зле понякога да си припомним правилата за хляба и зрелищата и тъй като тази седмица цената на брашното на борсите се успокои, имаме шанса да анализираме зрелището. Часове след взрива на редакцията на вестник „Галерия”, версиите обраснаха с множество съображения, хипотези и конспиративни подозрения. Къде остана простичката човешка оценка на подобни деяния? Има ли нужда гилдията, а и гражданското общество, да санкционира по един не така ефектен, а просто човешки начин подобни неща? Достатъчно здравословно ли е само да чукнем на дърво и да кажем „Добре че се разминахме без жертви!”? Имат ли вече специфика особеностите на националното разказване на вицове? Най-актуалният „Как са нещата? – Бомба!” Дали това не измести коментарите, които едно гражданско общество е длъжно да направи след подобен акт? Въпреки съображенията, подозренията и намеците за всевъзможни конспирации. Ето на тези въпроси ще потърсим днес отговорите в „Клубът на журналистите” с колегите Таня Петрова от вестник „Сега”, Иво Никодимов от БНТ и Христо Христов от сайта ds.com. Къде е ударението на „Шенген”? Вътрешните на това пространство го произнасят като „Шенген”, а ние като „Шенген”. Могат ли да бъдат намерени подобни разлики и в аргументите „за” и „против” влизането на България? За основните изводи в доклада, изготвен от институт „Отворено общество”, ще потърсим коментара на Ася Кавръкова. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Иво Георгиев, Жанет Николова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз – Ирен Филева. Останете с нас! Когато гърмят редакции, как ехото заглъхва? Всъщност какво се случи на булевард „Цариградско шосе”? Добър ден на колегите Таня Петрова от вестник „Сега”.
Таня Петрова:Добър ден на слушателите.
Водещ: И на Иво Никодимов от Българската национална телевизия. И така какво се случи?
Иво Никодимов:Добър ден!
Таня Петрова:Случи се на практика престъпление, което трябва да бъде разкрито. Гръмна една бомба на адрес, който не е случаен и чакаме МВР да си свърши работата, защото преди всичко това е престъпление.
Водещ: Иво?
Иво Никодимов: Случайно или не – бомбата гръмна малко преди 6 сутринта. Събуди хората в един /…/ район, край спирки. Който и да го е извършил, все пак не знам – трябва да е имал в предвид, че е възможно да има пострадали. Колкото и така, поне начина, по който е поставен това, което е направено, да са взети мерки да има щети като изпочупени прозорци, а да няма жертви. Жертви обаче има в обществото като цяло.
Водещ: Всъщност, безспорно е това, че хайде да не казваме минути, но часове след като избухна бомбата, целият случай потъна, обрасна в как да кажа – теории за конспирации, в съвпадения на дати. Това не измести ли акцента върху това, което се случи?
Иво Никодимов:Може би го измести от чисто криминална гледна точка. А пък, имайки в предвид мястото, а точно редакцията на вестник „Галерия”, тези версии, тези теории са нещо естествено, нещо обичайно. Самият вестник се занимава с подобни неща, така че няма как , а и те сами подадоха още в първоначалните коментари колегите, подадоха точно в тази насока. Всъщност този вид коментари ми се струва, че този път започнаха от тях.
Водещ: То е логично, разбира се. Няма кой друг да бъде попитан освен тях.
Иво Никодимов:А защото…Но Патрашкова например, с която се познаваме много добре, излезе и обясни как всяка вечер си изключвала телефона през нощта, но видиш ли – тази нощ не бил изключен и сутринта я събудил и тя разбрала, че се е случило нещо лошо още преди да го вдигне. Това естествено веднага дава, налива вода в мелницата на другата страна, която казва „Вярно е, че тук нещо има, което Вие сами сте си направили”. Тоест едната страна подава малко на другата и започваме ние всички да ставаме свидетели на нещо, което наистина измества акцента, а всъщност това е един случай, който разследващите трябва най-напред да кажат кой, защо, кога е поставил това нещо.
Водещ: А имаше ли разлики по отношение на допуска на журналисти на мястото на инцидента този път?
Иво Никодимов:Ами аз не мога да твърдя подобно нещо, защото ние бяхме там още по тъмно и всъщност в началото единственото, с което се съобразявахме беше това, да не нарушаваме линията, която разследващите бяха отцепили за оглед на престъплението. И не сме имали, просто сега – все пак нормално е ние да бъдем първи. Сградата беше много близо, както се казва online чухме взрива, така че нямаше никакъв проблем да стигнем първи на мястото. И другите трябваше да изчакат това да бъде съобщено.
Водещ: Мисля, че си заслужава да поразсъждаваме върху последния въпрос. Хората, които бяха събудени и чуха online, както ти казваш взрива, говореха едно, а журналистите говореха друго, а политиците говореха трето за един и същи случай. Това разноговорене не пречи ли да оценим всъщност какво точно се е случило?
Таня Петрова:Ами, защото те всъщност изхождат от, всъщност говорене изхожда от различни въобще цели. Гражданите говорят за това като нещо, което е нарушило спокойствието и сигурността им. Политиците говорят за това като, тоест използват случая, за да постигнат политически цели- тоест да градят върху него някакви политически, някакви политически послания да отправят върху този случай. А редакцията, съответно пък използва случая, за да изпъкне още повече и донякъде, поне аз така считам, донякъде да парира критиките към нея като едно издание, което е проблематично по линия на връзките си с един човек. Тоест хем тези връзки се изтъкват, хем нали показваме, че това което правим е достатъчно важно, за да ни взривяват. Някак си такова е моето впечатление. Всички се опитват нещо различно да постигнат и най-легитимна е за мен позицията на гражданите. А ние като журналисти трябва вече на свой ред да се запитаме кое беше ударено от този взрив. Свободното слово ли беше ударено, нещо друго ли беше ударено? Въобще какво влагаме в тези понятия?
Иво Никодимов:Значи хората, които са там около вестника – техните реакции бяха за прозорците им.
Водещ: Е, нормално е. Стъкларите трябваше да дойдат по-бързо.
Иво Никодимов:Тях това ги вълнуваше с изключение на няколко квартални клюкарки. Аз понеже съм израснал в този квартал и част от хората ги познавам много добре, които започнаха веднага да казват как онзи ден там минал еди си кой, пък търсил „Галерия”, защото искал да даде нещо, което го давал на Бойко Борисов, ама Бойко Борисов не му го взел. Пък какво било това нещо, ами машина перпето мобиле. Сега, винаги около една редакция се навъртат едни хора, които са решили, че те са откривателите на най-великото нещо на света, но в същото време вестникът наистина използва този взрив много добре, за да привлече отново внимание към себе си, след като изведнъж флашките секнаха, или някой каза „Чакайте малко да ги спрем и да почнем да пускаме по-късно.” Защото няколко седмици, тоест след последната флашка, за вестника не се говореше и извадиха тезата, че те са имали уговорка с действащи служители в службите, които да излязат на една пресконференция и да разкажат кой, как, какво, защо покровителства контрабандата, разпространението на наркотици и така нататък. Което нали разбирате, че действащи служите на службите първо ще напуснат службите и тогава ще излязат да покажат.
Водещ: Това е така, доста логично звучащо, но знаем ли какви изненади могат да ни поднасят, как да кажа – PR-те? Защото може би е добре да правим разлика между PR и журналистика. В случая, като че ли PR е повече.
Иво Никодимов:Определено.
Таня Петрова:Аз искам тук нещо да добавя. Всъщност нищо не пречи тази пресконференция да се състои, ако в претенциите на редакцията е, че те са свободни хора, които въпреки взривовете няма да се уплашат и ще продължат да отстояват интересите на обществото. Аз не виждам проблем тази пресконференция да се състои, освен ако не допуснем, че са се изплашили тези служители на службите. Било е в този случай – пак не виждам това, което е станало достояние на редакцията, да стигне и до обществото под една или друга форма. Ако наистина има такива факти.
Водещ: Останете с нас. Ще продължим по темата след малко. Когато гърмят редакции, как ехото заглъхва? Изкоментирахме досега, че в началото заглъхва, но на различни езици казано. Хората за прозорците, журналистите за взрива, а пък тези, които са пострадали – за ефектите от този взрив. Има ли възможност и изобщо полезно ли е да има обща реакция в такива случаи? Нека чуем сега по телефона Ася Кавръкова – представител на гражданското общество.
Ася Кавръкова: Аз мисля, че медийната гилдия никога не е била единна. Да кажем, че този случай направи изключение.
Водещ: Този случай обрасна с хиляди съображения, съмнения, догадки, световна конспирация беше забъркана. Дали това е правилна реакция на хора, които живеят в едно гражданско общество?
Ася Кавръкова:Вижте, не е правилна реакция, но е обяснима реакция. Ние на скоро правихме социологическо проучване. Един от въпросите, представител на социологическо проучване на българските граждани, един от въпросите беше „Вярвате ли на хората около себе си? Да или не?” 70% от българските граждани не вярват на човека до себе си. 30% вярват. Това идва да каже, че ние всички от страната на четвъртата власт, на гражданското общество или държавните институции – живеем в среда, в която меко казано, може да се характеризира като враждебна. И трябва да имаме предвид това.
Водещ: Как се променя тази нагласа?
Ася Кавръкова:С генериране на доверие, което е, честно Ви казвам, висш пилотаж. За всяко едно нещо, защото подобен вид огромно ниво на недоверие, разкъсва просто социалната тъкан на обществото и всъщност пречи на формирането на общност. И на общностни отношения. Включително към проблемите. Аз лично, включително като не представител, а като част от неправителствения сектор, съм споделяла тезата, че виждате ли имаме много слаба държава, пък много силно гражданско общество или обратно. Аз мисля, е нивото горе долу е съотносимо еднакво. И каквото е нивото на първата власт, такова е и на четвъртата. За това мисля, че е интересна, как да кажа, на всички – прогресивни елементи от тези власти, да установяват връзка по между си и да се опитват да изграждат релации, които да водят до по-добра среда за всички, защото тя наистина е за всички.
Водещ: Така, защото съотношението на доверието към недоверието малко да се попромени.
Ася Кавръкова:Да. Два фундамента за съществуване на нашата държава. Без значение през кой профил четеш.
Водещ: Всъщност дали не ни тежи старото обвинение за униформеност, за диктат, за да нямаме единна реакция за нещо нормално?
Иво Никодимов:Не знам. Смисъл – не, надали ни тежи. По-скоро нямаме обща реакция поради факта, че това се е случило в двора на вестник „Галерия”. Според мен това е причината. Тоест самите ние виждаме, че това е нещо, което не е съвсем това, което се опитват да го изкарат и едните, и другите. И може би и затова нямаме обща реакция. А не за нещо друго, тоест самите ние имаме съмнения, както към искреността на колегите, така и към искреността на държавата в случая по този инцидент.
Водещ: Този инцидент е по сценарий на Дейвид Линч май, „Совите не са това, което бяха”. Така излиза.
Таня Петрова:Точно заради това може би за мен е важно да има искане, едно такова искане, истината да бъде установена, защото ако се потвърди тази най-удивителна за четвъртата власт версия – някои вестник сам да организира срещу себе си подобно нещо – и обществото, и всички ние би трябвало да го разберем. Тоест това е ужасно страшна версия, нали и в името на това, което наричаме публичност, а тя трябва или да бъде потвърдена, или да бъде отхвърлена и аз си мисля, че можеше да има реакция от „Съюза на издателите” или от говорителите на нашата гилдия. Поне да имаме едно общо искане да се разследва до приключването на това разследване, ако може версиите да бъдат ограничени, всеки да говори спрямо границите на компетенциите си.
Иво Никодимов:Не, вижте. Ето, например вестник „Сега” е един от вестниците, които може би е най-сериозният опозиционен вестник в момента в България. Там наистина могат да се прочетат много сериозни критики, анализи и да се видят алтернативи на това, което се случва сега в страната. Аз съм убеден обаче, че ако нещо подобно се случи пред вратата на вестник сега, цялата гилдия ще скочи и ще реагира. И ще реагира, убеден съм – по най-острия възможен начин. Защото никой от нас няма да има съмнение, че видиш ли собствениците на вестника или свързани с тях лица, са направили това нещо, за да провокират нещо друго. Това е. И според мен „Съюзът на издателите” не случайно мълчи. Защото все пак това са едни хора, които голяма част от тях са журналисти с изключително богат опит, работели наистина в години, в които цензурата е била жестока. И които все пак знаят и могат да се ориентират и да анализират фактите.
Водещ: При тези обстоятелства обаче не става ли ясно защо толкова малко хора вярват на тези до тях? Какво остава на журналистите? 70 към 30 е убийствено недоверие.
Иво Никодимов:Мисля, че това са още от тежките болести на демокрацията. Няма как – ако се замислим реално, макар че ние сме все още твърде млади, но ако се замислим реално, имали сме 100% недоверие към тоталитарната държава. И в момента върви един процес на възстановяване на доверието към държавата, към обществото, към този, който е до нас. Ами нали разбирате, че ние преди 1989 година сме живели във варианта, в който не сме знаели дали този, който е седнал до нас или този, който ни се пише наш най-голям приятел, ни топи. Аз лично съм чел подобни неща. И то вътре в моя род. Най-близък роднина, който е правил това.
Водещ: Сега, от друга страна не се знае като се обаждаме, на кого се обаждаме. Смисъл – кой ни чува.
Иво Никодимов:Да ни чуват сега, да ни слушат. Аз от време на време попържвам така да се каже, като говоря.
Таня Петрова:Аз искам само едно нещо по адрес на „Съюза на издателите” да кажа. Всъщност аз считам, че тази гилдия, организация прекалено много мълчи. И ако не се изказва в такъв случай не мога да си представя наистина в какъв случай ще се изкаже. Липсва тази активност. Ако ние считаме, че вестник „Галерия” или някакви други вестници са, тоест не можем да приемем безрезервно същетсвуването им в публичността или пък считаме, че те са финансирани с някакви мръсни пари, или каквото щете – ако ние считаме, че те не са легитимни участници в тази публичност, ние трябва да можем това да го обясним, да го аргументираме и да го говорим, защото иначе цялата среда обраства и някак си ориентирите в нея…Имам в предвид не нас журналистите, но в обществото се губят и колкото по-активно се отстоява чистоплътността на това пространство, толкова по-добре. Аз не казвам „Съюзът на издателите” да защитава вестник „Галерия”, но някаква реакция да има. Не гърмят всеки ден бомби пред редакции.
Водещ: Слава Богу!
Таня Петрова:Слава Богу, да! Макар че премиерът предупреди следващия път да внимават като слагат бомбите, така че не знам какво да очакваме.
Иво Никодимов:
Водещ: Ако искате да поразсъждаваме върху нещо друго. Едно заглавие „Медиите маскарили държавата пред евро комисарката.” Много ми се ще да помислим върху това кой го е писал това заглавие.
Иво Никодимов:Аз понеже бях на тази пресконференция. Понякога сме малко ужасни да си призная честно. Вадим нещо от контекста и го правим на заглавие. Какво се случи, случи се това, че един колега от една кабелна телевизия, започна да задава едни въпроси пред евро комисаря и евро комисарят не отговори нали. Каза, че това са си вътрешни неща. И той продължи горе долу в същата логика и в края на пресконференцията Борисов се обърна към конкретния човек, не към медиите и каза, че нали този разговор по това време, на това място и пред този човек е маскарене на държавата – нищо повече. И да го предаде на онези, които му били казали какви въпроси да задава.
Водещ: Полезно ли е за медиите да си пишат сами заглавията или поне по-голямата част?
Иво Никодимов:Ами, да – защо? Аз например още в самото начало, бях ученик, когато започна в частност всичко и там работеха хора, които сега са и главни редактори на вестници и на списания, и правихме ежедневно такъв тип игра нали – хайде сега напиши заглавие на това. И мисля, че е много полезно.
Водещ: Таня?
Иво Никодимов:Дори е забавно.
Таня Петрова:Аз конкретни случаи не мога да кажа. Виждала съм доста неадекватно поведение на репортери по време на пресконференция, но друго нещо искам да кажа. Когато почнат прекалено често медиите да се виждат като виновни, защото задават въпроси, които така не се харесват на властта – проблемът не е в тях! Тук много показателен беше случаят беше с австрийска журналистка, която пита премиера как ще коментира имиджа на България като некорумпирана. Това е легитимен въпрос, това е пасаж, който задължително се прибавя към всяка една информация, международна, касаеща България и този въпрос можеше да бъде зададен и на него би трябвало да бъде отговорено.
Иво Никодимов:То не е задължително да бъде отговорено.
Таня Петрова:Проблемът е как ще отговориш на въпроса, не че ти е зададен. Разбира се тук изключвам множеството случаи на некомпетентност сред самите нас, когато се задават странни въпроси. Сега извинете, но да питате евро комисар „За колко време би приключило разследване на тяхната прокуратура по случай, сходен с подслушванията в България?” – това е някакъв въпрос, който на него нищо не му говори. Той не може да разбере какво го питате. А дори и да разбере какво го питате, не може да Ви отговори, защото това е друга държава, с други процедури, с други закони. Какъв е този въпрос въобще?
Иво Никодимов:Не, всъщност на този въпрос Сесилия Малстрьом отговори много точно. Тя каза „Всичко завиди от конкретния случай. Аз не мога да коментирам нещо, за което знам, че го има като проблем в България или че се е случило в България, но не мога да го сравня с аналогично, което се е случило в Швеция, защото нямам детайлите”, а тя обясни, че детайлите, както във всяка една европейска страна, са много важни и за тях всъщност е важно всичко да бъде според законодателния ред.
Водещ: Всъщност има известна прилика между думичката „галерия” и представата за криза в журналистиката. Първо беше една друга галерия, дето не стана ясно чии образи са били изложени в нея.
Иво Никодимов:Много е ясно, чии образи са изложени в нея и много е ясно тук мисля, че – ето това е един случай, по който цялата гилдия реагира без да бъде организирана дори, защото тогава наистина и „Съюзът на журналистите”, и абсолютно всички такива организации, които ги има замълчаха, но всички като гилдия реагирахме. Това е много ясно, че едно оперативно дело, създадено от Алексей Петров, за да се контролират определени журналисти в определен период от време. И забележете – журналисти, които имат навика да си контактуват с един депутат, който се казва Татяна Дончева.
Водещ: Ами, някакъв модернизъм може би.
Иво Никодимов:Знаете ли, аз понеже имах възможността да се запозная с част от нещата по това дело, там всеки журналист, който по някакъв повод е разговарял с Татяна Дончева, веднага е бил слаган на подслушване. С личния подпис на Петко Сердов и със съвета на Алексей Петров като съветник на председателя на ДАНС. Когато законът позволява една служба да употребява по този начин, това вече наистина е неприятно за държавата, страшно за обществото и страшно за всеки един от нас, защото там няма санкция на съдия, там няма разрешено подслушване. Тази информация – нейното унищожаване не се контролира поради тази причина.
Водещ: И нейното разнасяне.
Иво Никодимов:А след това и нейното разнасяне – точно така. Защото когато е изпълнена процедурата по разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства, независимо дали става въпрос, дали и вътрешния министър да го подслушват, но когато това е с разрешение на съдия и поискано от прокурор – контролът върху унищожаването на онази част от информация, която не се е превърнала в доказателство, е много голям. И вероятността тази информация да не бъде унищожена, е много малка.
Водещ: Таня, колко пъти, когато посягаш към телефона си да се обаждаш по служба на някого, се замисляш кой още слуша?
Таня Петрова:Честно казано не се замисля. Когато се обаждаме по служба, ние се обаждаме по служба, не вярвам да можем да кажем нещо, което нас да ни уличава. Тоест, ако имаме някаква чистоплътност разбира се. Но това с подслушването аз мисля, че трябваше да има по-сериозна реакция спрямо него, защото някак си в продължение на..
Водещ: То ще има, точно след година, когато излязат новите класации за степен на свободата на словото.
Таня Петрова:Да, защото някак си не може някакви министри да изглеждат, не стига, че са подслушвани и това да им изглежда нормално не просто като журналисти, а като граждани. Някак си тази търпимост – имаше една медийна търпимост към това признание „Да, да – много хубаво, че ни подслушвате, защото така няма да сгрешим.” Е меко казано странно.
Водещ: Министрите – по-добрите обекти за подслушване. Може би такъв рекламен…
Таня Петрова:И всъщност сега България ще бъде, да, вкарана в поредното шоу нали, в Европа с изслушвания по темата за подслушването. И се сещате, че там – в тези медийни публикации, които ще излизат, ще пише „Българските медии казаха, че са щастливи, че ги подслушват.” Някак си трябваше по-активно да реагираме още повече, че не просто ние реагираме, а даже излезе статистика, че 300% е нараснал броя.
Иво Никодимов:Не е точно 300%.
Таня Петрова:Сега, тук цитирам по памет.
Иво Никодимов:Това малко пак ние си го направихме, защото ако си спомняте имахме няколко такива скандала в Италия, включително самият Берлускони е подслушван и в качеството му на министър председател, защото е имало данни, че той така да се каже, покровителства определени кланове от италианската мафия. Така че самото подслушване като такова не е проблем. Проблемът е защо то се прави. Ако наистина има данни, че министърът Х, тоест и тя, и аз, и Таня, и ти – всеки един от нас може да отиде, да подаде данни, че министърът Х прави нещо нередно. Естествено, че ако това нещо е свързано с корупция, с уреждане на някакви договори по нерегламентиран път – най-ефективният начин това да бъде доказано е той да бъде сложен на контрол, на подслушване, на проследяване, на всичко, с което могат да се съберат. Така че от тази гледна точка, проблем няма. Проблем е дали точно по тази причина те са подслушвани или не. Но например италианците след като почти цялото им правителство, двама министър председателя са подслушвани и така нататък – не стигнаха до изслушване в Евро парламента, защото това, че те се подслушват, не си го говорят. Значи, скандалите там излязоха, когато публикуваха едни снимки на Берлускони и на един негов друг европейски колега голи с едни момичета край един басейн. Чешкият премиер беше тогава. Така че, но до там стигнаха нещата. Ние пак си го направихме, защото започна някой да се хвали „Видите ли, аз подслушвам целия кабинет, за да съм сигурен, че той не прави бели.” И стигнахме до там да се изслушваме в Евро парламента и да спорим България под закон ли се подслушва или не по закон.
Водещ: Страхът е най-древното човешко оръжие. Най-ловко с него винаги са жонглирали хората на власт. Какви прилики и разлики могат да бъдат намерени? Останете с нас, за да чуете след малко коментара на Христо Христов от ds.com. Как властта използва страха като натиск върху журналистите? Какво показват останалите следи някога и следите, които…
Технически проблем със записа
Христо Христов: Взривът пред редакцията на вестник „Галерия” показва, че не се постигат целите по този начин и аз няма да се изненадам, ако за в бъдеще следващата степен, към която се премине за така нагнетяването на общественото мнение, е именно физическо посегателство срещу представител на журналистиката. Не го изключвам, дори мисля, че това ще бъде едно от следващите неща, които ще се случат, защото определено целта е оставката на вътрешния министър и тя вероятно може да бъде постигната чрез един такъв акт. Едно такова физическо посегателство.
Водещ: Доста мрачна прогноза. В предварителния разговор вчера коментирахме, колебаехме се между две определения – терористичен акт или саботаж?
Христо Христов:Ами, вижте, Вие започнахте с необходимостта от един паралел между миналото и настоящето – ако се върнем години назад и видим примерно, когато е имало еднолично предимно управление, по времето на БКП, как са се заглушавали гласовете на журналистите. Посочвам два емблематични примера, макар че те са много повече, разбира се. Това случая с Кръстъо Пастъхов за една негова статия, насочена срещу тогавашната управляваща комунистическа партия. На него му се прави съдебен процес, тоест скалъпва се съдебен процес. Той е изпратен в затвора, където е убит от криминален престъпник. Значи без възможност на никаква защита, без възможност за нормални граждански права. И другият емблематичен случай е с българския председател Георги Марков, който е убит по заповед на Тодор Живков от Държавна сигурност, защото казва истината за тогавашното управление. След промените ние сме свидетели как на няколко пъти българските медии и определени журналисти бяха обект на посегателство, но не бих направил по никакъв начин, не бих сложил общ знаменател с последния акт, нито пък бих посочил /…/ на колегата от Нова телевизия Васил Иванов, който направи няколко много обективни разследвания и бомбата беше поставена директно пред апартамента, в който той живее. Имаше и един сходен взрив в началото на деветдесетте години, по-скоро към края на деветдесетте години, срещу редакцията на вестник „Труд”, но Вие много добре знаете как свърши този случай. Имаше не един случай на физическо малтретиране на колеги и в случая вече много по-ясно стоят мотивите, защото във всеки един акт трябва да се търсят мотиви и при тези отделни случаи на физическо посегателство на колегите, мотивите бяха много ясно изразени.
Водещ: Опитайте се да загърбите вятъра, за да Ви чуваме.
Христо Христов:Докато, прощавайте, докато сега виждате как веднага този акт се вплита в политическото говорене и в политическото противопоставяне, защото аз тук не мога да не отбележа, че когато подобни взривове и посегателства, и убийства, на които бяхме свидетели в период на управлението на Тройната коалиция… Евро политическите процеси. Този акт, тази възможност именно да покаже и реакциите след това, да покаже кои са играчите в таз схема, която стартира с изваждането на първите СРС, които бяха насочени към шефът на агенции митници, след това бяха извадени СРС, които удариха имиджа на министър председателя и от тази гледна точка, не бих казал, че този акт е насочен с мотива, че се предупреждават журналистите за това, което са правили в този вестник. Напротив, те бяха оставени да си правят своите пресконференции, да бъдат цитирани от други медии и аз не виждам кой ще бъде глупакът в изпълнителната власт, който след като всичкото това нещо се е случило, да поставя бомба и да прави…Нали – това е доста елементарно в една такава схема. Това може би трябваше, ако се беше случило след ваденето на първите СРС, да – има логика. Но след всичкото това, което се случи – подсказва, че противниците и хората, чиито икономически интереси бяха засегнати от правителството, бяха засегнати не само икономически интереси, а интереси на хората, които имаха контрол върху службите за сигурност. Те работят с две крачки преди правителството и в момента това, което виждаме като реакции и като коментари от страна на управляващите е, че те следват събитията, а не ги превъзхождат.
Водещ: Благодаря Ви за този коментар. Христо Христов от ds.com пред „Клубът на журналистите”. Да не се окаже, че ние трябва вече със следово куче да се опитваме да разберем кога става дума за инсценировка, кога става дума за истинско събитие? Иво?
Иво Никодимов:Не. Мисля, че имаме си усета, не сме го изгубили. Така или иначе. В случая – нека службите да кажат за какво става дума.
Водещ: Дали службите ще кажат нещо и кога ще кажат? Да се опитаме да направим прогноза.
Таня Петрова:
Иво Никодимов:Според мен ще кажат. Кога – не знам. Наистина едно такова нещо се разследва трудно. Аз днес слушах по едно друго радио един разговор как в Москва на третия ден казали кой е взривил Домодедово. Е, да де, ама той се е самовзривил – ние имаме, все пак генетичен материал, физически материал от извършителя. Докато тук как да кажем изведнъж кой е минал от там, хвърлил е един пакет, поставил го е по определен начин и е тръгнал? Тоест това е едно доста по-трудно, един доста по-труден за разследване инцидент. Още повече, че взривът е особен тип престъпление. От самият взрив не можеш да вземеш отпечатъци.
Водещ: Няма как, да.
Таня Петрова:
Иво Никодимов:Няма как да стане това. Тоест има два вида престъпления, които винаги са много трудни за криминалистите. Това са взривяването и обесването. Защото винаги едно обесване може да бъде инсценирано като самообесване и да заблуди и най-добрия криминалист. За това на мен са ми казали, че самообесил се е само този, които е бил сам в собствената си килия. Тоест сигурни са, че няма как при него да е влязъл някой и да е инсценирал самоубийството.
Водещ: Всъщност, как да кажа, винаги остават някакви съмнения. Колкото по-малко съмнения, толкова по-добре. Но пък яснотата много трудно идва. Останете с нас. Ще продължим след малко. Изпълняваме ли техническите критерии за навлизане в „Шенгенкото пространство”? Тези коментари също се вплетоха някак и върху тях заглъхва ехото от гръмналата бомба пред една редакция. Всъщност тези, които го произнасят от вътре – вътрешните за „Шенген” хора, го наричат „Шенген”, ние го наричаме „Шенген”. Това е една естествена метафора. Дали тя се отразява и на смисъла на свършеното? Чуйте сега коментара на Ася Кавръкова от институт „Отворено общество”, институтът, който подготви доклада и анализа за това дали България изпълнява тези критерии. Добър ден!
Ася Кавръкова: Добър ден!
Водещ: Може би и в доклада става дума за различни акценти, за различно ударение.
Ася Кавръкова:Или различен прочит на една и съща ситуация.
Водещ: Какво видяхте на Калотина?
Ася Кавръкова:Всъщност не сме ходили на Калотина, а на Капитан Андреево. Калотина предстои да я посетим сега в следващия период. До 31 март. Ходихме до Капитан Андреево, затова, защото знаете, че там общо взето е най-неврологичната точка в момента в сухопътните граници на България. Така или иначе от нашите наблюдение, което е съсредоточено за тези, които още не са разбрали – върху националния план за действие за присъединяване към „Шенген”. Следим мерките там и ъстановихме, че от всички планирани мерки там, 159 – 117 са изпълнени и има 27, които не са изпълнени в срок. Наблюдението е към дата 31 януари 2011 и тъй като половината и малко повече от половината от мерките, които не са изпълнени, са свързани със струителноремонтни дейности по границите и то по сухопътните граници на България, външните, тъй като по летищата и по морските граници няма неизпълнени мерки. Ние решихме освен да характеризираме самите мерки, да ги опишем, дали са по-скоро изпълнени или по-скоро неизпълнени спрямо нашата методология, да отидем и на мястото и да видим всъщност какво се прави. Още повече, че може би слушателите знаят, че декември месец 2010 правителството прие един допълнителен план с неотложни мерки, които да компенсират част от забавянето по изпълнението на тези мерки, за които става въпрос от шенгенския план за действие и общо взето от 15 неотложни мерки, които предстои да бъдат изпълнени до края на март, когато се предполага, че техническата подготовка на България трябва да завърши, 11 от тях са съсредоточени върху Капитан Андреево.
Водещ: Като обективни или като необективни оценявате журналистическите материали на тема битови неуредици, така да го наречем Капитан Андреево.
Ася Кавръкова:Вижте, много зависи как се тълкуват нещата. Значи първо – неизпълнените мерки, които се отнасят за струително-ремонтни дейности и други, те с еотнасят общо взето не само до Капитан Андреево, а и до други контролно пропускателни пунктове. Като брой мерки – едно е числото, друго е обаче относителната тежест на неизпълнението на тези мерки. Факт е че правителството е планирало нови мерки, 11 в отговор само на 1 неизпълнена мярка, която е Капитан Андреево, какво говори – говори за приватизиране. Тоест, че Капитан Андреево е важна точка. Тъй като ние знаете, нямаме достъп до резултатите от докладите на наблюдение, на мисиите, които идваха да ни оценяват и Европейските депутати, както се разбра, нямат достъп – ние можем да тълкуваме, че докладът е бил в негативен именно в тази насока – Капитан Андреево. И тогава, когато отидохме на място, ние видяхме, че действително там има дейности от различен порядък, които се осъществяват. Едни от тях касаят закърпване на покрив, други от тях обаче касаят доизграждане на части от оградата, където например е важна точка, тъй като знаете – идва влак от съседна Турция – Той трябва да бъде спиран в шенгенските условия и да бъде проверяван. На това място да кажем, преди един месец, не е имало условия за една такава проверка. И от тук нататък е ясно, че изграждането и предприемането на необходимите действия, макар те да са от строителен характер, за да може това да се случи с една тежест, докато например измазването на сградата, административната на Капитан Андреево, където всъщност идеята е по-комфортно и естетически да прекарват времето работещите там, очевидно е мярка с друга тежест. И докато едното би било решаващо за готовността на България, очевидно е въпрос на здрав разум, че измазването на административната сграда не би било решаващо. А трябва да се гледа освен самото естество на дейността и какво значение тази дейност има за осигуряване на адекватния контрол по тази граница.
Водещ: В това отношение съвпадат ли ударенията? Тези, които ние поставяме и тези, които например Германия и Франция поставят?
Ася Кавръкова:Германия и Франция поставят ударения, които нямат общо с техническата готовност на България. Те поставят ударения върху политически съображения и върху подобряване на определени елементи от средата, в която живеем. Разбира се, че всички ние искаме да живеем в среда, която се характеризира с по-малко корупция, овладяна организирана престъпност, също така най-вероятно среда, която се характеризира с по-малко емисии на въглероден двуокис. Но смея да твърдя, че много от това са характеристика на средата, които нямат общо с техническата подготовка на държавата за присъединяване към „Шенген”. И лично за мен подобен вид обвързване на финалния етап на подготовката е некоректно. Ако тези държави, които безспорно имат право като членки на „Шенгенското пространство” да поставят изисквания, желаеха да отправят подобно искане, то трябваше да бъде коректно направено от самото начало и с много ясни показатели. В момента това не е случайно. В момента тепърва се говори, ето, и днеска в пресата чета – Холандия се присъединила към тази група за разработване на пътна карта с ясни индикатори за това какво България и Румъния трябва да изпълнят, за да удовлетворят тези критерии, изисквания на тази група държави. Истината е, че се връщаме в риторика от преди присъединяването.
Водещ: Доколко една бомба пред една редакция може да предизвика подобни връщания в риториката от преди присъединяването? Иво Никодимов? Не само у нас гърмят бомбите.
Иво Никодимов: Не само у нас гърмят бомбите, но се сещат за една среща на един басейн между едни оперативно интересни братя и между един действащ тогава вътрешен министър, организирана от един човек, който е свързан с вестника, който гръмна бомбата. Тогава тази среща ни обясниха, че е направена, за да се гарантира влизането ни в Европейския съюз, година по-късно. Сега, като че ли тази бомба се опитва да взриви пътя на България към „Шенген”. Странното в цялата тази работа е, че ако на всеки български гражданин му пукаше дали ще влезем в Европейския съюз или не, то малцина са тези, които се интересуват от това ще бъдем в „Шенген” или не при положение, че сме в Европейския съюз, тъй като повечето от хората, толкова са свикнали с митническия и граничен контрол, че в момента за тях е изключително удобно да си пътуват и така, както си пътуват из Европейския съюз, пък макар и с някакъв вид контрол, заради това, че не сме страна членка на „Шенген”. Но тук са аналогиите от преди присъединяването и след присъединяването. Иначе наистина последната една година България успя да навакса с всичко пропуснато по изпълняването на техническите критерии по присъединяване към „Шенген”.
Водещ: Обаче какво може да направи една бомба!
Иво Никодимов:Да и тук наистина беше права Ася Кавръкова като каза, че преди всъщност какво се е правило – оправяли са се фасадите на сградите по граничните пунктове, пък не са направени онези задължителни неща, което е било необходимо например като за място, където да бъде проверен по шенгенските критерии един влак. Никой не беше забързал така процедурите, че ние всъщност още по миналото лято да сме пуснали по вода всичко, което отговаря за охрана на морската ни граница. Особено на онази част от морската ни граница, която е между българската и турска територия на Черно море, за да сме показали как това дефакто се случва, защото нали в момента България ще бъде приета, но ще бъдем приети на кредит доверие, че наистина можем да пазим водна граница, по която се очаква да има един сериозен миграционен натиск, след като влезем в „Шенген”. Дори реално погледнато за нас като държава на този етап, следейки миграционния натиск, Италия днес е посикала от Европейския съюз помощ за справяне с миграционни натиск на нейна територия. Ние ходихме да помагаме на гърците. Чисто от гледна точка на държавата – реално за нас е по-хубаво да не влезем веднага в „Шенген” поне докато ситуацията в Близкия изток е такава, че генерира огромен миграционен поток.
Водещ: Защото ние трудно ще се справим с това. Таня? Кой печели и кой губи от аналогии и съмнения?
Таня Петрова: Аз тук съм съгласна с Христо, че има едно натрупване на напрежението около вътрешния министър.Тази бомба е двоен удар. Първо, че се случва, за което ние по традиция държим отговорни органите на реда, които не са го предотвратили. Втори път – ако евентуално не бъде разкрито, около господин Цветанов има сериозно натрупване на напрежение. „Шегнен” е една от темите. Очаква се мониторинг доклад. Очаква се доклад от проверката от НАП за доходите му. Очаква се окончателна експертиза за Горна Оряховица. Има едно видимо натрупване на напрежение около господин Цветанов като част от тези истории се появиха на бял свят покрай „Галерия”. Така че не знам кой е целта, но аз лично очаквам някакво развитие около господин Цветанов.
Водещ: Иво?
Иво Никодимов:Другото, което аз се сещам например е, че сериозни напрежения около правителството, независимо от това кое е то – дали е на Тройната коалиция, дали е на Сакскобургготски, дали е сегашното – има в моментите, в които се заговори и започне да се работи по темата „Премахване на газовите посредници”. Всъщност в момента, в който Путин дойде и тази тема започна отново да се работи по нея, започна и по-сериозното така да се каже клатене в държавата. И в момента пък, особено тези хора, които нямат интерес от премахване на газовите посредници, според мен те ще положат абсолютно всякакви усилия в две неща. Първо сериозно да разклатят правителството, но за тях по-важното е да не допуснат избор на президент, който ще подкрепя подобна политика. Това беше може би и проблемът на сегашния държавен глава, защото той започна първи да говори за това нещо и той дори имаше проблеми с правителството н Тройната коалиция, заради тази тема.
Водещ: Ако ние не опишем ясно и кратко случващото се, може би ще дойдат холивудските сценаристи. И те ще доукрасят историите. Ами, когато гърмят редакции, ехото трудно заглъхва. Чухте коментарите. Сега Ви желая да Ви е тихо и да Ви е слънчев съботният следобед.